ПРОТОКОЛ № 4

---

На 20 ноември 2006 г., понеделник, се проведе заседание на Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, с вх. № 654-01-129 от 22 септември 2006 г., внесен от Михаил Миков и група народни представители.
2. Обсъждане и гласуване на Законопроекта, внесен от Мирослав Мурджов и група народни представители, с вх. № 654-01-131 от 6 октомври 2006 г.
3. Организационни въпроси.

Заседанието беше открито в 11,03 ч. и ръководено от председателя на Временната комисията за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България господин Любен Корнезов.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и на поканените гости.

* * *

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В залата присъстват 12 от членовете на комисията. Имаме необходимия кворум.
Откривам поредното заседание на нашата Временна комисия относно четвъртата поправка на българската Конституция.
Преди да пристъпим към дневния ред, е необходимо да съобщя на тези членове, които не знаят, респективно на присъстващите, защо се наложи днес комисията да има извънредно заседание и утре – извънредно заседание на българския парламент. Причината е, че на 29 ноември 2006 г., за когато се предвиждаше разглеждането на Конституцията в пленарната зала, в Брюксел ще се проведе сесия на Европейския парламент, на която ще се разгледа доклада на Джефри ван Орден относно присъединяването на България към Европейския съюз. Това не го знаехме миналия вторник.
Естествено е, че в Европейския парламент ще трябва да участват и българските евронаблюдатели. Това е причината да имаме днес извънредно заседание, а утре, във вторник, да разгледаме двата законопроекта. А не както се обсъжда в медийното пространство, че причината била: няколко народни представители ще направят посещение по покана на парламента на Австралия.
Присъствието на членовете от комисията се увеличи на 14.
Дневният ред ви е раздаден.
Ръководството е предложило законопроектите като първа и втора точка, но може би е по-целесъобразно обсъждането на двата законопроекта да протече общо, а гласуването, разбира се, за всеки един законопроект поотделно.
Има ли други предложения по дневния ред? Няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Откривам обсъждането на двата законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
Може би трябва да съобщя, че господин Филип Димитров още в петък съобщи, че е възпрепятстван и не може да присъства на днешното заседание на нашата временна комисия. Госпожа Николова е тук. Разбира се, Вие можете да вземате отношение и по двата разисквани законопроекта, а когато дойде времето за гласуване, тогава ще смятаме. (Обръща се към госпожа Елеонора Николова.)
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Михайлова.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин председател.
Аз искам да изразя позиция към законопроектите не само от свое име, но и на парламентарната група, която представлявам, защото е съвсем нормално един такъв проект като изменение на основния ни закон да бъде обсъждан сериозно в политически сили и в парламента и да се оформят позиции по него.
Искам да заявя, че ние ще подкрепим на първо гласуване и двата внесени законопроекта. Основно ще се спра на законопроекта, повдигащ много повече въпроси, а именно законопроектът, внесен от Михаил Миков и група народни представители. Разбира се, ще изразя и отношението си към другия законопроект, но там е поставена само една тема за разискване.
Аргументите за това да подкрепим този законопроект са следните – няколко неща, за които специално нашата политическа сила вече няколко години наред поддържа, че трябва да бъдат направени такива изменения.
Първото е свързано с финансовата децентрализация на общините – тема, която според нас отдавна трябваше да се придвижи с конституционна промяна. Разбира се, тук искам да дам и бележки, свързани със следното – че според нас не е достатъчно само това, което се предвижда сега като изменение в Конституцията, а именно местните данъци и такси да се определят от общините. Необходимо е и много добре щеше да е, ако още в този законопроект беше предвидена и една много по-сериозна промяна, свързана с въвеждане на второто ниво на местно самоуправление, с избор на областни съвети. Ако това беше станало, може би сега част от въпросите, които ще се повдигат за това доколко общините могат да се справят сами с финансовата издръжка, нямаше да съществуват с такава острота, защото знаем, че има и богати общини, знаем, че има и бедни. Ако беше на ниво област, независимо колко голяма е областта, тоест въвеждане на второ ниво на местно самоуправление и финансова децентрализация, можеше да се постигне едно по-балансирано разпределение на данъците и покриване на недостатъчните възможности на малки общини с по-слаба икономика, които ще имат затруднения сами да определят или да се издържат с достатъчно средства поради обективни дадености в тях.
Второто нещо, което искам да посоча, че се подкрепя от нашата страна, е отпадането на задължителната военна служба – нещо, което вече се придвижи като законопроект и наистина трябва да бъде уредено и в Конституцията, за да не се получава дисбаланс между закон и основен закон.
Третото нещо, за което също много отдавна Демократи за силна България настояваме, е отпадане на имунитетите на магистратите. Крайно време беше да се стигне до едно по-сериозно решение. Тук, разбира се, пак бих дала своите бележки в посока, че се надявам един ден парламентът да има куража да стигне до пълното отменяне и на депутатските имунитети, а не само в този вид, в който е в момента.
Това е следващата причина – за магистратските имунитети, заради които ще подкрепим законопроекта.
Четвъртата причина, заради която ще подкрепим законопроекта, е че се отменят текстове, които бяха приети при третата поправка на Конституцията, по които ние още тогава имахме много сериозна критика. Стигна се до бележки и от Европейската комисия, и до отмяна на текстове от Конституционния съд, който беше сезиран от магистратите.
В същото време искам да заявя, че има текстове, които ни смущават и за които при гледането между първо и второ четене ще дадем своите бележки и в зависимост от това какъв вид ще придобият ще зависи дали ще подкрепим конкретните текстове.
Там са две основанията, ако трябва да ги систематизирам, два вида поправки, които ни смущават. Едната е свързана с текстовете за самостоятелния бюджет на Народното събрание и самостоятелния бюджет на новия орган Инспекторат.
Ако направим преглед на действащата Конституция, ще видим, че текст, говорещ за самостоятелен бюджет, има само в частта „Съдебна власт”, където текстът обаче е в член, който говори за независимостта на съдебната власт. Тоест самостоятелният бюджет като формулировка е свързан с една съвсем друга категория на третата власт в държавата, а именно съдебната власт, която се ползва с един по-различен статут от останалите. Поради тая причина смятаме, че тези текстове не трябва да бъдат приети.
Ако идеята е била за това Народното събрание и Инспекторатът да могат да направят предложения, които да бъдат разглеждани в по-висока степен от Министерския съвет, който внася проекта за бюджет в Народното събрание, то това би могло да се уреди в Закона за устройство на държавния бюджет. Не е необходимо да се прави изричен текст в Конституцията. Нещо повече, записването им в този вид сега в проекта за закон задава доста въпроси, свързани с баланса между властите в държавата.
В този смисъл позицията ни е, че трябва сериозно, най-малкото да бъдат коригирани текстовете, а пък най-чисто би било да отпаднат и да се уредят в Закона за устройство на държавния бюджет.
Вторият аргумент, който имаме срещу законопроекта, е свързан с въвеждането на новия орган – най-спорната всъщност поправка в този проект за Конституция, а именно Инспектората, който се създава към Висшия съдебен съвет.
Смущаващото е следното. Много от нещата бяха казани и от представителите на върховните съдилища и Главната прокуратура, както и от министъра на правосъдието, а именно че създаването на един такъв суперорган, какъвто се предвижда в Проекта за Конституция е нещо, първо, непознато не само за България, но и за европейските страни. Тоест ние не знаем как въобще ще функционира и този експеримент дали ще доведе до нещо добро или ще доведе до някакви много по-тежки проблеми във функционирането на властите и върху идеята, която явно е заложена за някакъв вид контрол върху дейността на магистратите.
Второто нещо, което искам да споделя, е свързано с квалифицираното мнозинство, с което трябва да бъде избран този Инспекторат, който го поставя наистина в позицията на суперорган. Висшият съдебен съвет – частта, която се избира от парламента, е с обикновено мнозинство. Изборът с квалифицирано мнозинство го поставя в много по-висока категория и сила. От друга страна, преглеждайки внимателно текстовете, виждаме, че не се предвижда дори и никакъв механизъм за прекратяване на мандатите на този Инспекторат, на членовете на Инспектората – нещо, което не е предвидено за никой друг орган в българската Конституция. Дори и за членовете на Конституционния съд или президента е предвидена процедура, макар и с много условия и с много предпазни клаузи, но би могло да се стигне до предсрочно прекратяване на техните мандати. Този Инспекторат, който сега ни се предлага, е единственият орган от това ниво на органи в българската Конституция, в който е предвидено само как ще се избира с квалифицирано мнозинство от парламента, което веднага поставя въпросът: щом е от парламента, дали няма да има политически пристрастия при избирането на конкретните хора?
Второто нещо, че не е предвидена абсолютна никаква възможност за прекратяване на мандати на този орган, поставя под въпрос наистина в бъдеще как ще функционират различните органи, които са дадени в съдебната власт. Още повече, че традицията пък в България е Инспекторатът да бъде към Министерството на правосъдието – нещо, което дава възможност пък на парламента да реализира парламентарен контрол чрез министъра на правосъдието.
Това са неща, които в момента споделям. Разбира се, има и още аргументи, които ще бъдат изнесени и по време на дебати в пленарната зала, които според нас трябва да бъдат коригирани или да отпаднат в текстовете в предложения законопроект. Но като цяло ние ще подкрепим на първо четене този законопроект, защото той поправя допуснати грешки и предприема неща, които отдавна трябваше да бъдат предприети. Това е нашата гледна точка. Тоест подкрепяме в голямата част този законопроект, именно за това и на първо гласуване ще гласуваме за него.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А при второ четене?

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: При второ четене – зависи от текстовете. Аз казах, че зависи от текстовете. Ние ще внесем поправки, зависи какво ще остане. Ще има текстове, които явно ще подкрепим, но сигурно ще има текстове, които, ако не бъдат коригирани или отпаднат, тогава няма да ги подкрепим. Зависи какво ще стане, господин председател. Отсега да казвам текст по текст би било некоректно, защото не знаем кой какви предложения ще направи.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Заповядайте, господин Местан.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, освен чисто техническото съображение за изтеглянето с осем дни на разискванията по първото гласуване на Проекта за изменение и допълнение на българската Конституция, които господин председателят Корнезов изтъкна, аз съм склонен да съзра и, ако не политически аргументи, то най-малкото политически ефекти от това изтегляне, които определено ще са позитивни. Защото няма да е без значение, убеден съм, и за съдържанието на този доклад за България – окончателния, и може би не по-малко важен от предишния доклад на Господин Ван Орден, тъй като как се движи тази процедура по четвъртото изменение на българската Конституция се следи с особен интерес от Европейската комисия. Нека да бъдем откровени и да си го кажем точно на това обсъждане, в тази нарочна наша комисия, тъй като решаването на този сложен ребус – хем независими, хем отчетни и отговорни, в български условия се оказа доста трудна политическа задача. Но ние нямаме избор, трябва да решим този ребус и то по начин, който да се споделя и от нашите европейски партньори, защото само след 40 и няколко дни ще бъдем част от това семейство. И това беше неслучайно един от важните политически критерии.
Фактът, че няма никакво съмнение, че от 1 януари 2007 г. сме член на Европейския съюз, не означава, че този критерий е отпаднал и този проблем стои по-малко остро пред нас. Е, ако не съберем достатъчно мнозинство – допускам само хипотеза, защото не само че ще съберем мнозинство, а това може би ще бъде най-голямото мнозинство, с което в рамките на 40-то Народно събрание ще се приеме. Защото в предишното, господин председател, ние имахме консенсус по първата промяна, имахме консенсус и по втората – говоря за 40-то Народно събрание, с което вероятно ще се приеме толкова важен акт от 40-то Народно събрание. Ако допуснем хипотезата, че не бихме се справили, това вероятно няма да коства на България промяна на решението за членство в Европейския съюз, защото почти всички държави ратифицираха Договора.
Ние сме член на Европейския съюз, но дали се справяме и как. И тук още една откровеност, нека си го кажем – ще има пряко отношение към въпроса за предпазните клаузи. Тоест политическият критерий стои и той стои не по-малко остро. На 1 януари 2007 г. ще приключи формално процесът на присъединяването, но практическата интеграция на България ще започне от 1 януари 2007 г. и промяната на Конституцията се разполага точно в тази логика – колко бързо ще протича българската интеграция; какво място ще има България в Европейския съюз. Ако щете, въпросът с отчетността и отговорността на съдебната власт е и икономически проблем, който ще има пряко отношение към доверието и на чуждестранните инвеститори в българската съдебна система – един много важен инвестиционен ресурс. Много важен инвестиционен ресурс, не по-малко важен от ниските данъци, защото доверието в съдебната власт е част от характеристиките на добрия инвестиционен климат.
Твърде важно е действително да изпълним поетите ангажименти, тъй като напоследък може би създадохме усещане, че може би сме поели ангажименти така, за да си свършим работата във връзка с последния мониторингов доклад, но оттам нататък едва ли не процесът е леко забавен.
Казвам това и като реплика, че, видите ли, госпожа Анелия Мингова и Лютви Местан са били в основата на отлагането на първото гласуване, за да може един или друг народен представител да пътува Бог знае къде. Тъкмо напротив, това, за което пледирахме с госпожа Мингова, е да дръпнем напред това първо гласуване. Казвам го във връзка с медийни публикации.
Уважаеми колеги, когато при обсъждането на третото изменение колегите от управляващото мнозинство поеха ангажимента, че въпросът с децентрализацията, въпросът с финансовата децентрализация, въпросът с правото на общините да определят сами освен местните такси и местните данъци, ще стои на вниманието на управляващата коалиция при следващото изменение на Конституцията, бяхме посрещнати с известен скептицизъм от колегите, които по-остро поставиха въпроса за уреждане на конституционно ниво на правото на общините сами да определят и местните данъци.
Бързам да заявя, че това не беше приоритет само на партиите от опозицията. Нито една партия от управляващата коалиция не е имала позиция против тази конституционна промяна. Но може би се нуждаехме от време политически да узрее тази необходимост и това се случва. Аз мисля, че това е една от най-важните промени, които предлагаме с четвъртото изменение на Конституцията.
Не като реплика, а по-скоро като съгласие с това, което каза госпожа Екатерина Михайлова за второто ниво на местно самоуправление ще кажа, че ние имаме ясна политическа позиция по този въпрос от много години – още по време на Тридесет и осмото Народно събрание, когато се заговори за първи път за изменение на най-новата българска Конституция, ние съвсем определено казахме, даже критикувахме проекта на тогавашното ОДС именно, че поставя въпроси, които може би не са най-актуалните. Ако отворите стенографските протоколи, госпожо Михайлова, ще видите, че тогава Движението за права и свободи ви питаше защо например не сте включили въпроса с изграждане на второ ниво на местното самоуправление. Казвам Ви го, за да Ви уверя, че ние отсега заявяваме политическа воля да участваме активно в такова изменение на Конституцията, което да реши въпроса с второ ниво на местно самоуправление. Не сме го включили сега, защото смятаме, че има много неща да се изговорят по тази тема, тъй като чувам от странни по-странни тълкувания на идеята за второ ниво на местното самоуправление. Чух включително и тезата, че зад тези идеи стои идеята за федерализиране на България. Експонират се най-различни страхове и то не само от „Атака”. Така че действително, когато говорим за изменение на Конституцията, тук принципът, че политиката е изкуство на възможното, намира своето най-пълно приложение.
Движението за права и свободи ще подкрепи проекта за четвъртото изменение на Конституцията, включително и по отношение на най-спорните текстове, които се отнасят до съдебната власт.
Когато казах, че ние трудно решаваме ребуса: „Хем независими, хем отчетни”, и че трябва да го решим по начин, който да се споделя и от нашите партньори от Европейския съюз, съм повече от искрен, защото посоката, в която се опитахме да решим този въпрос по време на третото изменение, явно не се сподели от европейските ни партньори. И тук трябва да бъдем откровени и да си признаем това.
Само че, когато сега идеите, свързани с независимия инспекторат към Висшия съдебен съвет, избран от Народното събрание, но към Висшия съдебен съвет срещат съпротива с аргументацията тези разширени функции на Инспектората да се подкрепят, но Инспекторатът да остане към министъра на правосъдието, нека да ви кажа, че тук съзирам известно противоречие. Защото точно този опит срещна неразбиране по време на третото изменение на Конституцията. Така че ние ще бъдем отворени за много сериозните разисквания между първо и второ гласуване. Тези наши консултации между първо и второ гласуване смятам за особено важни и мисля, че изтеглянето с осем дни ще ни даде малко повече време действително за прецизиране на текстовете, така щото те освен да удовлетворят очакванията спрямо България, наистина да са и работещи от гледна точка на прилагането на тези нови конституционни норми.
С това завършвам, господин председател. Заявявам позиция в подкрепа на четвъртото изменение и ангажимент за активно участие в разискванията между първо и второ гласуване, които ще се най-важните. Още веднъж, ние сме отворени и във връзка с идеята за второ ниво на местното самоуправление, макар това да не е част от приложното поле на този проект за изменение на Конституцията.
Благодаря.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Мингова.

АНЕЛИЯ МИНГОВА: Аз ще бъда кратка.
Относно Четвъртата поправка на Основния закон на Република България, позицията на НДСВ беше изразена ясно още при внасянето на проекта. Ние ще подкрепим този законопроект с пълната убеденост, че във всичките аспекти на предлагани промени, това е възможното, което изразява зряла политическа воля в тези области да бъдат предприети конституционни изменения.
Дълбоко сме удовлетворени най-напред от това, че в тази Четвърта промяна залегнаха текстовете, свързани с очакваната от всички – имам предвид най-вече представителите на местната власт, а това означава и всички български граждани, аспекти на финансовата децентрализация – нещо, което Национално движение Симеон Втори направи опит да включи и в предходните трети промени в Конституцията.
Удовлетворени сме от това, че всички политически сили, някои от които също застъпваха тази идея преди, а други узряха за нея малко по-късно, но в крайна сметка хубавото е, че в тази посока сега проявяваме политическа зрялост и тези промени ще станат факт.
Безспорно подкрепяме тези текстове, които са свързани с професионализацията на Българската армия – нещо, което България е поела като ангажимент, включително и във връзка с това, че стана член на Евроатлантическия алианс, а също и като перспектива във връзка с европейското членство.
В другата посока на промени, свързани със съдебната власт, това, което се предлага, също се подкрепя от Национално движение Симеон Втори. Особено важно, което тук искам да посоча, е, че всъщност Четвъртата промяна е едно продължение и в известен смисъл корекция на това, което се опитахме да направим с Третата промяна на Конституцията. Не можем да отречем факта, че част от тези трети промени, се оказаха неудачни. Това беше видимо както от реакцията на европейските ни партньори, така също и от някои професионални кръгове в съдебната власт, а стана ясно и от съдържанието на конституционното решение, което отмени един от приетите текстове. Независимо от това решение, Третата промяна не завърши това, което бяхме поели като ангажимент и което има проекция разбира се и след европейското членство, защото е свързано с един процес на съдебна реформа, който тепърва ще се развива и усъвършенства. Затова, това, което посочи преди малко и господин Местан – да съчетаем по най-оптимален начин конституционното равнище на идеята за независимост и за отчетност на съдебната власт, които са двете страни на едно цяло с оглед дейността на съдебната власт, като независима – една от трите власти, но същевременно, като част от единството на държавната власт, се опитваме да направим сега. В тази посока някои текстове са корективни по отношение на тази отчетност, свързана с представянето на докладите на двете съдилища и на Главната прокуратура, но в един от пунктовете за създаването на един специфичен, наистина непознат до този момент, орган – инспекторат, което всъщност е и най-оспорваното и вероятно ще бъде предмет на най-оживени дискусии, аз мисля, че не бива с факта, за това, че създаваме нещо сравнително ново, да изпитваме страхове, че то не би могло да проработи. До този момент такива функции, каквито сега се приписват с конституционните промени на така наречения Инспекторат към Висшия съдебен съвет, се извършват. Казано беше, че по традиция това са функции на служители в Министерството на правосъдието, така че от гледна точка на съдържание на тази дейност, ние не сме изправени пред нещо ново.
От друга гледна точка, обаче, статутът на подобен орган не бива според мен да предизвиква прекомерни страхове или опасения, защото до този момент дейността на Инспектората към Министерството на правосъдието също традиционно не дава резултати и това не се отрича от никого. По простата причина, че това са служители, които са подчинени и се намират в трудовоправна административна зависимост от министъра на правосъдието, трудно мога да си представя, че тази тяхна дейност може да даде отражение в органа, който администрира и кадрува в съдебната система – един друг орган, какъвто е Висшият съдебен съвет.
Стана ясно от изказването на министър Петканов миналия път, че от последното изменение на Закона за съдебната власт нищо не се е случило по отношение дейността на инспектората, да речем, при върховните съдилища и при Главна прокуратура – Върховна касационна и Върховна административна прокуратура. Какво следва да покаже? Следва да покаже, че имаме една неработеща система, свързана с отчетността в дейността на органите на съдебната власт.
Опитът да направим нещо ново би трябвало по-скоро да бъде оценяван положително и със съвместни усилия да се опитаме да намерим най-работещия и най-адекватния модел. Както каза преди мен господин Местан, всички, които сме внесли този законопроект, включително и в тази му част, сме отворени да обсъдим този предлаган модел, така че той да бъде коригиран, ако това разбира се ще отразява една по-обща воля и би могло да доведе действително до едно убедително приемане на подобен модел с очакването, че той ще има своите положителни резултати.
От друга страна, не бих нарекла този орган суперорган. Суперорган може да бъде нещо, което има властнически функции, а от самия предлаган проект става ясно, че такива властнически функции тази структура – нова, която се опитваме да предложим, тоест тази, която предлагаме и се опитваме да приемем, като закон, очевидно няма и не би могла да има. Точно това, че няма властнически функции й позволява да бъде ситуирана именно към Висшия съдебен съвет, защото функциите кореспондират с властническите вече правомощия именно на Висшия съдебен съвет. Мисля, че тази пряка връзка, а от друга страна съчетано със статута на органа, който се избира от парламента, а не е иницииран от самите членове на Висшия съдебен съвет, би позволил да имат чувството и самооценката на независими спрямо Висшия съдебен съвет.
Само още нещо да кажа, тъй като за това очевидно ще става дума, когато говорим за второто четене, но квалифицираното мнозинство не бива да се противопоставя на факта, че парламентарната квота на Висшия съдебен съвет не се избира с подобно квалифицирано мнозинство. Това е най-малкото по две причини. Първата, защото Висшият съдебен съвет има и друга квота и това създава баланс вътре в рамките на двете квоти, а от друга страна, квалифицираното мнозинство, именно на тази структура към Висшия съдебен съвет, позволява да се избегне точно партийният елемент, когато се избират тези лица, които ще осъществяват подобна дейност. Като допълним и това, че са избрани от парламента с посочен, предвиден мандат, и от друга страна, с функции, които не могат да бъдат съвместявани с друга магистратска дейност, тоест те ще бъдат в такива служебни правоотношения, които ще им позволяват да извършват именно това, би им позволило да бъдат напълно независими и неповлияни, от една страна, както от тези, чиято дейност биха проверявали, за да правят своите отчети, така и от тези – членовете на Висшия съдебен съвет, които ще получават резултата от тяхната дейност, за да могат да упражняват властническите си функции.
Наистина сериозно трябва да обмислим тези промени, но искам да ви уверя, че те са предложени след много дълги обсъждания и абсолютна добронамереност, че не влизаме в конфликт с професионални интереси на магистратски среди, а искаме обществото да получи своя поглед или своя мониторинг чрез дейността на това звено, а от друга страна, в крайна сметка, резултатът от дейността на този орган да може да окаже обратно въздействие чрез функциите на Висшия съдебен съвет върху дейността на тези магистрати, които в една или друга степен недостатъчно коректно или недостатъчно професионално извършват своята дейност.
По отношение на втория законопроект, господин председател, едно изречение. Наистина Велико Търново е бивша столица. Там е приета Търновската конституция след Освобождението и може би има своите морални претенции част от заседанията на парламента да се провеждат там. Струва ми се обаче, че юридически и политически това не е материя, която трябва да бъде изведена на конституционно ниво и аз не бих искала да навлизам в подробности. Затова може би ще стане дума в пленарната зала, но Национално движение Симеон Втори ще се въздържи от подкрепата на този втори законопроект.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, госпожо Николова.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Уважаеми госпожи и господа, Парламентарната група на ОДС и в частност Съюза на демократичните сили също ще подкрепи съвършено убедено на първо четене Четвъртата поправка на Конституцията, още повече че три четвърти от предложенията са текстове, за които ние отдавна пледираме и сме абсолютно удовлетворени, че сега те намират своето място.
Разбира се, че ние настоявахме да има професионална армия и сега конституционният запис, който уреждаме новата възможност за създаване на такава професионална армия, е абсолютно коректен и е добре представен.
Удовлетворени сме от обстоятелството, че едно недоглеждане при Втората поправка на Конституцията, сега всъщност се премахва. Това е чл. 132 с отпадането на така да кажа граждански имунитет на магистратите и запазването само на техния професионален имунитет.
Не можем да не бъдем удовлетворени от обстоятелството, че се записва принципът на децентрализация на местната власт. Тук аз само ще си позволя в скоби да препратя към едно бъдещо разсъждение, действително за създаването на регионално ниво на самоуправление.
Господин Местан, това регионално ниво е познато в България още от Търновската конституция, когато по пледоариите на русенския депутат Драган Цанков и на Константин Стоилов се възприема тристранното разделение на местната власт – на окръжия, околия и общини. Там всъщност първите конституционалисти на България казват, че на държавното, на местното самоуправление трябва да се даде толкова, колкото може. Все в този дебат се подчертава и ролята на общините – Марко Балабанов добре подчертава, че народният живот през робството е съхранен благодарение на общините, благодарение на това, че те са поддържали читалищата, училищата и Църквата. Ето защо не можем да не подкрепим тази поправка, разбира се с много сериозната заявка да се говори за регионално ниво на самоуправление, което ще даде възможност за една деконцентрация на държавната власт в едни сфери, в които тя може да си го позволи: здравеопазване, образование, обществен ред и сигурност, инфраструктура. Защото по този начин държавата ще се освободи от свръхконцентрация на власт, разбира се и на ангажименти.
Ето защо в този проект, който вече сме разработили и вече се обсъжда в останалите парламентарни групи на опозицията, ние сме записали и точно това създаване и на регионални данъци, освен на държавни и на местни. Това може сега малко да разсмива някой, но мисля, че това е начинът, по който е построена Европа, защото ние отиваме в Европа – на региони и на градове. В този смисъл тази идея не е много екстремна.
По отношение на най-спорния въпрос – за създаване на инспекторат, нашата парламентарна група и аз лично сме изключително убедени още от Третата поправка на Конституцията, че такъв инспекторат трябва да има. Нещо повече, ние подкрепихме чл. 130а в тази част, в която се създава инспекторат. Аз съм удовлетворена, че колегите от Демократи за силна България са претърпели едно развитие в мисленето и също смятат, че инспекторатът би могъл да съществува към министъра на правосъдието.

РЕПЛИКА: Той съществува.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Да, той съществува, но да бъде запазен в този си вид към министъра на правосъдието и ще се обоснова защо. Разбира се, това е едно разсъждение между първо и второ четене на Четвъртата поправка. Но аз искам да дам само някои аргументи. Така или иначе Конституционният съд беше сезиран за противоконституционност на поправката в тази й част и знаете, че Конституционният съд отхвърли тази теза. Аз лично 18 години съм работила като съдия с такъв инспекторат и го намирам за изключително полезен. Нещо повече, обстоятелството, че прокуратурата е пирамидално построена показа какво може да се случи, когато се проверяват институциите по повод на движението на делата и тяхното администриране. Няма да напомням какво изнесе Милена Филипова от това, което установи в прокуратурите.
Мисля, че инспекторатът ще даде точно тази картина, която обществото очаква, когато се направи тази много задълбочена проверка и в съдилищата. В този смисъл това въобще не е навлизане в територията на магистрата, това не е нарушаване на правото той да се подчинява само на закона и на вътрешното си убеждение. Това е начин да бъдат дисциплинирани магистратите по начина, по който са дисциплинирани всички останали власти.
Споделям тезата на проф. Емилия Друмева, че в момента в съдебната власт има свръхтегло. Това свръхтегло и това неочакване на нуждите, които обществото има, трябва по някакъв начин да бъдат коригирани. Тази корекция може да бъде извършена с инспектората.
Идеята да има инспекторат към Министерството на правосъдието е идея на Съюза на демократичните сили от 1992 г. Още покойният господин Светослав Лучников в битността си на министър на правосъдието и неговият млад тогава заместник Петър Стоянов поддържаха тезата за инспекторат, но не свариха да го създадат.
Ето защо, между първо и второ четене ние ще направим нашите професионални бележки с тезата, че инспекторатът може да бъде запазен към министъра на правосъдието, но с един много сериозен запис към Закона за съдебната власт.
Няма защо да търсим инспектори някъде другаде. Те могат да бъдат командировани съдии от Върховния административен съд и от Върховния касационен съд за определен период от време, което, от друга страна, ще подчертае и деполитизацията на този твърде важен орган. Защото е явно, че това ще бъдат критиките. Вие знаете, че по дефиниция магистратите са деполитизирани. Обстоятелството, че инспекторите могат да бъдат от този кръг лица, още веднъж ще подчертае пред обществото, че ние сме предпазили съдебната власт от всяка политическа намеса в нейната работа.
Това е, което исках да споделя. Благодаря.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Господин Ремзи Осман има думата.

РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позицията на Парламентарната група на ДПС беше изразена от господин Местан, но аз ще си позволя 2-3 изречения във връзка с § 10, тъй като и госпожа Николова преди малко повдигна въпроси, които даже не са обект, но са актуални в публичното пространство.
Първо, и да говорим, и да не говорим за второ ниво на самоуправление – регионално развитие, това нещо съвсем спокойно може да стане без да има промяна в Конституцията, тъй като Конституцията го позволява. В никакъв случай – за журналистите го казвам – това ниво не бива да се свързва само с областния управител. Не пречи с други закони да определим и още някой.
По същество за § 10, аз мисля, че наистина е много голяма крачка, госпожо Мингова – няма значение коя политическа сила първа е предложила. Днес вече има консенсус за финансовата децентрализация. Аз мисля, че имаше консенсус и в предишните народни събрания, въпросът беше кога да стартира финансовата централизация. Все пак това е една промяна в Конституцията и не бива всяка година да правим тази промяна в Конституцията. Стъпка по стъпка всички правителства, особено предишното правителство стартира в началото на своя мандат с една програма за финансовата централизация, а сигурно вече е дошъл и моментът да се възприеме, но тъй като въпросът беше повдигнат в предишното заседание на комисията – общинският съвет, определяйки размера на местните данъци при условия и по ред и в границите, установени в закона, категорично съм убеден, че този текст трябва да остане. Убеден съм, че голяма част, ако не всички в комисията, подкрепят това. Защото наистина ще се създаде една много голяма несигурност – един общински съвет така може да злоупотреби, ако не е в граници, определени със закон, една община, която може да има много добри приходи от местните данъци, може да се озове пред фалит. Държавата никога няма да остави една община пред фалит – не само за инвеститорите и за гражданите, но държавата не може да се оттегли и да остави една община да фалира някъде. Аз не съм бюджетар, но винаги има една прогноза, госпожо Николова, като бивш кмет, се прави тази бюджетна прогноза и ако няма едни минимални граници на долна рамка, убеден съм, че ще има хора, които ще злоупотребят. Тоест, в един момент некоректните общини ще живеят на гърба на коректните общини, ако се измени текстът, който е предложен, в законопроекта. Затова всички категорично трябва да застанем зад новата ал. 3 на чл. 141 – допълнението трябва да остане в този вид. Друг е въпросът, че за самите инвеститори това ще създаде една сигурност.
Що се отнася до създаването на една нова ал. 4, колеги, аз мисля, че едно връщане назад при следващите четения, ние трябва да дискутираме – за таксите специално, дали да бъдат при условия и при ред да бъдат определени граници в самия закон.
Тази възможност я има вече – за самите такси. Друг е въпросът, аз възприемам това, видовете такси да ги определим и общинският съвет да прецени кои видове такси. Мисля, че миналия път министърът на финансите изтъкна, че таксите все пак се определят за някаква услуга, за някаква свършена работа. Но не бива ние в самия закон да ограничаваме общинските съвети, да определяме една горна и долна граница, за разлика от данъците. Мисля, че това би било добре да се коригира, а самите общински съвети вече имат този опит и показаха, че могат да боравят с таксите и не злоупотребяват.
Това е, което исках да допълня. Аз също ще подкрепя законопроекта. Нашата позиция беше изразена от господин Местан, но ще направя необходимите предложения на следващите четения.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Осман.
Има думата господин Янаки Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Депутатите от Коалиция за България ще подкрепят предложения Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията. Това ние ще направим с категоричност.
Първо, защото тази промяна включва няколко теми, всяка една от които има своето основание.
На второ място, защото ние изразяваме убеденост по необходимостта да продължи реформирането на съдебната власт с оглед тя да бъде достатъчно ефективна, за да изпълнява своето предназначение.
В същото време ние сме открити за дискусия по начина, по който това да стане в отделните разпоредби. Мисля, че дори различните гласове, които са прозвучавали от нашите среди през тези седмици, са водени от този стремеж и ще участват в намирането на най-сполучливите решения.
Искам да се спра на отделните групи въпроси, независимо че сме във фазата на първо четене, без да навлизам в дискусия по тях, но за да бъде достатъчно ползотворно това обсъждане и за да ни ориентира към въпросите, към които ние трябва да се върнем към второто разглеждане на законопроекта.
По първата тема – за промяната, която се предлага във връзка с военната служба, нашето становище е, че е по-целесъобразно това да стане с промяна в чл. 59, ал. 2, без да се засягат разпоредбите в Глава първа на Конституцията, където са принципиалните текстове. Ние имаме готовност да предложим такава редакция, която да съответства на идеята и да постига по-добре нейните цели и да създава условия за намиране на съответните законови решения.
По втория въпрос – за Народното събрание, смятам, че никой няма да оспори необходимостта от повишаване на ролята на парламента, включително и чрез неговата дейност при определяне на бюджета. Дали това ще стане с текст, или по друг начин, мисля, че е някакъв вид инструмент. Защото е факт, че парламентът, като орган, който приема бюджета, може да приеме и за себе си бюджет какъвто намери. Но този запис има една функция – да посочи, че Народното събрание може да бъде един от иницииращите органи и по този начин тази инициатива да влияе в по-голяма степен още от началото на бюджетната процедура.
По третата тема, която е и най-значителна по обем и най-сложна като решение – за съдебната власт, смятам, че ние трябва да отчитаме и изискванията, които има в страната и от Европейския съюз, и очакванията на българските граждани. Наистина не е лесно да се постигне баланс между основните изисквания за независимост, откритост и отчетност в дейността на съдебната власт. В това отношение мисля, че трябва да бъдем много внимателни, защото правим за сравнително кратко време трета промяна в една и съща област, което показва, че досегашните две промени не са изпълнили в очакваната степен предназначението, което им е възлагано. Мисля, че тези промени трябва да бъдат достатъчно последователни и да доведат до промяна в реалните отношения.
Ние също трябва да се замислим кой ще прилага тези промени, защото каквито и да са промени, ако те останат записани, няма да изпълнят тези очаквания, които ние свързваме с тях.
По най-дискусионната тема – за инспектората, тук аз се питам дали са достатъчно последователни всички, които изразяват въздържаност, поне към новата идея. Защото правилно беше изтъкнато, когато правихме предишните промени и отразихме законовото положение в Конституцията, че министърът чрез инспектората извършва проверка за образуването, движението и приключването на делата – става дума за процедурата в това отношение, този въпрос беше поставен като един от централните и едва ли не проблем за конституционносъобразност. Сега ни се каза, че всичко това не само е конституционносъобразно, но и като практика е толкова добро, че няма защо да го променяме. Ако практиката беше толкова добра, едва ли щяхме да търсим решения на проблема извън сега съществуващите структури!
Затова, пак казвам, поддържането на това състояние може би започва да маркира известна разделителна линия дали на нас ни се струва то достатъчно удовлетворително, или не. Ако разликата минава в това отношение, нека тя да се прояви в дискусията и в отношението към предлаганите текстове. Дори аз смятам, че ние имаме основание да обсъдим въпроса – създаването на този орган какъв статус да придобие. Мисля, че поне в същата степен, както към Висшия съдебен съвет има основание, да обсъждаме той да бъде самостоятелен, именно, за да може да има този независим поглед. Защото всички други власти в България повече или по-малко през по-кратки или по-продължителни периоди получават някаква независима, външна оценка за своята дейност. Едва ли може сериозно да се твърди, че съдебната власт е единствената, която единствено трябва да се самооценява. Добре разбирате, че това не съответства нито на принципа на разделението и баланса на властите, нито на постигането на по-категорични резултати, макар че не искам да подценявам усилията и някои резултати, които се постигат в посока на нейното реформиране.
В това отношение можем да обсъждаме въпросите и мисля, че те имат основанията, които госпожа Михайлова постави – за прекратяване на мандата на членовете на този инспекторат. Те могат да бъдат същите, каквито са за членовете на Висшия съдебен съвет. Тук мисля, че по-скоро става дума за допълване на разпоредбите, а не за някакви принципни разногласия.
Можем да обсъждаме и числеността на този орган. Тя е достатъчно малка, за да може той да извършва всички проверки и достатъчно голяма, вероятно, за да се размие част от отговорността. Защото тежестта на този орган може би ще се повиши от това, ако хората – не само в съдебната власт, могат да назоват тези лица, на които се възлагат основните отговорности. Тук веднага възниква въпросът, че трябва да предвидим и условията този орган да разчита на лица, които ще извършват част от фактическата инспекционна дейност, за да не възникнат след това спорове, че единствено тези избрани от парламента 11 или по-малко души, ще бъдат единствените, които имат достъп до съда, до делата и до събирането на информацията, която е необходима, за да се направят заключенията. Дали тези лица ще се намират в Министерството на правосъдието, дали ще бъдат в този инспекторат или някъде другаде, също е въпрос, който може да бъде обсъждан. Така че това са практически въпроси с много голямо значение, които ние още веднъж трябва да обсъдим, особено в процедурата между двете четения.
Последният въпрос – за развитието на местното самоуправление в направлението на финансовата децентрализация, аз споделям това, което каза господин Ремзи Осман, което ми спестява необходимостта да го повтарям – действително да дадем по-големи възможности на общините, като се прецени докъде да стигне законовата рамка, това, което беше отбелязано по отношение на данъците, и вероятно една по-голяма свобода при определяне на размера на местните такси, за да не отстъпваме от положението, което в момента съществува.
За евентуалното създаване на друго ниво на местното самоуправление, това е тема, която можем да обсъждаме във всеки един момент и не е необходимо да пристъпваме към промени в Конституцията, за да го направим, тъй като самата Конституция е предоставила на законодателя възможността за подобна преценка. Тук не трябва да използваме някакви конституционни условности в аргументацията. Така че аз не се произнасям по този въпрос за целесъобразността, защото това не е част от днешната конституционна дискусия. Конституцията не затваря вратите за подобни обсъждания.
Надявам се, че с общи усилия и със стремеж да намерим тези решения по най-дискусионните въпроси, нашата съвместна работа не само да продължи, но и ще е достатъчно резултатна. Благодаря.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение?
Има думата господин Българинов.

БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще започна първо с законопроекта, представен от колегата Мурджов и от група народни представители от БНС. Ще излезе само, че този законопроект няма никакви икономически или политически мотиви. Мотивът е чисто исторически.
Знаем, че много държави по света спазват своите традиции и отразяват своите събития, докато, когато говорим за България, знаейки, че е държава с невероятна история, понякога забравяме за нея. В този смисъл е нашето предложение, първото заседание да се провежда в град Велико Търново – там, където са заседавали голяма част от предшествениците ни, с които ние се гордеем и често цитираме. Затова предлагаме с този законопроект да спазим една традиция, която се е създала с годините. Затова ви предлагам, ако може да подкрепите този законопроект. Тук се чуха различни мнения относно него – явно, говорим за една по-голяма тържественост при откриването на първото заседание на съответното Народно събрание.
Относно другия законопроект, който е внесен от колегите, като цяло ние подкрепяме тези предложения, които са внесени. С няколко думи ще спомена част от тях, а именно по отношение на професионализацията на армията. Необходими са промени в тази част и ние заставаме зад тези, които са представени в законопроекта.
Другото, което искам да споделя, относно самостоятелността на бюджета на Народното събрание, което е една малка реплика и към госпожа Михайлова, а именно, че законодателната власт е една от властите в България, така че не само за независимостта на съдебната власт трябва да говорим, но и на законодателната власт. Така че един самостоятелен бюджет говори за една по-голяма сигурността в дейността и работата на Народното събрание.
Другите промени, които се предлагат – приветстваме промените в чл. 130, а именно отпадането на имунитета на магистратите.
Относно инспекторатът, който се предлага в този му вид, като цяло, лично моето мнение е, че такъв инспекторат трябва да съществува. Мотивите бяха изтъкнати от колеги в тази зала. Аз с голяма част от тях съм съгласен – говоря за създаването на един независим орган. Смятам, че това няма да бъде намеса в съдебната власт. Нещо повече, като мотив мога да изтъкна, че в момента Инспекторатът в Министерството на правосъдието проверява прокурори и следователи, без да им е работодател. Така че, смятам че идеята, която е заложена в създаването на този инспекторат, е добра и с едни промените, които ще бъдат предложени между първо и второ четене, ще може те да се приемат.
Малко ми е непонятно това, което е изложено в ал. 3 на чл. 132а – че Народното събрание избира инспектората с 4-годишен мандат, а половината от членовете на инспектората се обновява на две години. Това явно е неточно формулирано.
Относно промяната в чл. 141 за децентрализацията на местната власт, всички тук заявяваме, че през годините сме правили предложения. Такива предложения направихме и ние при предишната промяна в Конституцията, която не беше възприета от управляващата коалиция. В тази връзка дори инициирахме подписка, с която са събрани около 50-60 гласа. Явно при предишната промяна не е имало политически консенсус за това, но сега в този смисъл аз приветствам желанието на всички колеги, да има такава децентрализация.
От всичко изложено заявявам, че на първо четене Коалиция “Български народен съюз” ще подкрепи и двата законопроекта.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Колеги, има ли други желаещи, или да се ориентираме към гласуване?
Заповядайте, господин Батилов.

ТОДОР БАТИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, преди да кажа това, заради което взех думата, искам да се извиня за моето отсъствие от предишното заседание на комисията, то беше по уважителни причини.
Сега, искам да споделя накратко следното.
Моето мнение, което вероятно ще се споделя и от други участници, е, че нашата комисия по същество не е партийна комисия: Така, както е голямата идея, заложена в Конституцията, че тя не може да бъде приемана от групи, а за това има Велико Народно събрание, затова има квалифицирано мнозинство в Народното събрание.
Моето отношение към промяната е доста противоречиво. За промяна съм на всичко, което пречи ние след 1 януари да се приобщим като една нормална европейска държава към Европейския съюз. Щом пречи, трябва да се променя, нашето законодателство трябва да съответства, разбира се започвайки с Конституцията. Мен ме притеснява друго нещо за промяната, което беше споделено от част от участниците в дискусията. Когато един закон, което ние правим често и не може вече да наричаме нормотворчество, като че ли наричаме нормопроизводство, се променя толкова често, обществото все пак може да го понесе. Но когато Конституцията само за няколко месеца се променя за една и съща материя, без тя да е видяла свят, проверка, това вече ме притеснява.
Много съжалявам, че главната дискусионна тема ще си остане за съдебната власт, а ние нямаме становището на главната част от обществото, която е обект и субект на тази промяна, това са магистратите. Надявам се, че в петък с помощта на държавата, а не е било частно събиране, се проведе така наречената Първа национална конференция на магистратите. Би било по-добре да чуем тяхното мнение. За съжаление тази конференция сигурно е била добра, тя поражда и асоциации с някогашните конференции, само че вместо съветския посланик аз видях там американския, макар че можеха да поканят и депутати, можеха да поканят и други. Това не е в порядъка на иронията, това е в ясна позиция. Щом държавата представя магистратите национално, нека да чуем тяхното становище за промяна в Конституцията. Ние не го знаем. Може би го има.
Моето съображение, което аз ще изкажа, е общоизвестно. Това, което човек не може да измисли като ново – ние забегнахме твърде далече в умишлено или несъзнавано разделение на властта на три независими власти. Тук в тази зала са все професионални хора, не е нужно да си припомняме в първи курс обща теория на правото, че властта е една, а се дели на три автономни власти. И ако някой иска да припомняме исторически, нека да си спомним бащата на теорията Монтескьо, че той иска властите не само да се делят на три автономни, но те да се контролират и да се подпомагат взаимно. А ние като че ли се боим от това, че една от нашите автономни власти – в случая съдебната, трябва да придобие такъв статут на независима, че в последните години тя наистина беше абсолютно независима. И всеки опит нейния труд, нейния резултат, нейната ефективност да се оцени от държавата, да не говорим за обществото, се посреща с много сериозна съпротива. И то с аргумент: вие посягате на нашата независимост.
Ако питате мен как да се реши проблемът, проблемът не е къде и как да бъде инспекторатът, проблемът е къде дейността да бъде подложена под контрол, каквато е цялата история на съдебната власт. Няма съдебна власт в историята, няма и в нашата история, която да не се контролира. Когато правораздават – независимост, но оценката на правораздаването също подлежи на оценяване от обществото и държавата.
Първите ми притеснения са от тази норма, която ние сега променяме, когато Народното събрание в съответствие с чл. 1, ал. 1 от Конституцията, ще променяме чл. 84, т. 16, че Народното събрание ще приема и изслушва годишни доклади на Върховния касационен съд, на Административния съд, на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет за прилагане. Добре редактирано, но да го проверим, както казват юристите, как ще действа. Как си представяме ние три конституционно установени висши фигури – двама председатели на Върховния касационен съд, на Административния и главния прокурор, а някой друг ще внася в Народното събрание техния доклад. И кой е този някой друг? Висшият съдебен съвет.
Извинете ме, колеги, но който се интересува пак от история, моля да не го приемате иронично, приемете го съвсем доброжелателно, Висшият съдебен съвет в българската история не е този първият, за който се спореше преди, че е само кадрови орган. Сега виждаме, че той вече практически се превърна в едно Министерство на правосъдието със свой бюджет, със свой щатен апарат, със свои функции да контролира. Той всъщност доказа, че за всички тези 15 години не може да изпълнява тази функция. Защото, погледнете състава му, той се състои от кадрови работещи съдии, прокурори и следователи. Между другото, те ръководят цялата съдебна система в отделните направления. И ако му създадете една проста аритметика какво време отделят членовете на Висшия съдебен съвет да вършат основната си работа и като членове на Висшия съдебен съвет, практически това е невъзможно.
Не го приемайте като ирония. Аз проверих в историята – в 1861 г. султан Абдул Азис е приел, утвърдил е точно такъв Висш съдебен съвет, начело обаче с министъра на правосъдието. И човекът е правораздавал. А при нас се създаде нещо, което, нека да го кажат специалисти теоретици, аз съм обикновен практик, още в самото създаване пак от този страх, че, виждаш ли, съдебната власт някой ще я контролира, създаде нещо, което едва ли ще го намерим – председателят на Висшия съдебен съвет е министърът, който няма право на глас. Не мога да го обясня точно, но може би това противоречи на здравия разум.
Сега големият страх е инспекторатът да го поставим там, където му е мястото исторически. Погледнете новата ни история. Нека да е през тоталитарно време, нека да е през всички останали години на нашата повече от 130 години вече нова държава. Ще видите, че инспектората винаги го е ръководител Министерството на правосъдието. Какво правим ние сега? Отново модулът Висш съдебен съвет, който беше замислен по един начин, го накичваме допълнително. Нещо повече – този инспекторат в този вид е един малък модел на Висш съдебен съвет. На всичкото отгоре му придаваме на десет души самостоятелен бюджет. И отново се получава това, което за петнадесет години горчивият урок не ни научи – че съдебната власт се нуждае от контрол – разумен, ефективен контрол без да се пречи на правораздаването. И не е нужно да съчиняваме теоретично. Да се върнем в историята и да видим как е било.
Затова моето мнение е, че в този вид към Висшия съдебен съвет отново се утежнява ефективността му и самият Висш съдебен съвет след всички функции, които не може да упражнява, например да назначава, да повишава, да управлява кадрите в съдебната система нормално и разумно, сега ще му поставим един инспекторат.
Някои се съобразяваха с това, че, виждате ли, десет души били малко. Аз безкрайно много уважавам господин Стоилов не просто за декларацията. Аз се вслушвах търпеливо във всички негови думи и повечето от тях ги приемам без никакви резерви. Но какво значи много или малко? Ние ще създадем по същество десет нови магистрати, независими, ще ги назначава Народното събрание, те ще отчитат пред Висшия съдебен съвет. И какво ще стане на практика, ако Народното събрание не приеме доклада на Висшия съдебен съвет за дейността на трите висши съдебни институции и ако Висшият съдебен съвет не приеме доклада на тези десет души? Какво ще стане с инспектората? Говоря за юридическите последици. Би трябвало или да си дадат оставките, или да бъдат уволнени. Но те не могат да бъдат уволнени, защото имат мандатност. В тази част това е моето мнение.
Смятам, че другите промени са необходими, смятам, че те отговарят на действителността. По отношение на Въоръжените сили се променя цялата система, по отношение на местните органи – също. Нека да кажа една мисъл, която според мен не е нищо ново. Няма нито една оригинална мисъл. Но ние като че ли забравихме, че държавата ни е единна и местните органи на власт не са извън държавата. Ние до такава степен стигнахме до крайност, че местните органи на власт в стремежа си да ги разграничим от собствеността до управлението смятаме, че те като че ли не са държавни и започнахме да ги създаваме с фактическа автономия. На местните органи на власт държавата трябва да им даде функции. На кметовете на общините, на общинските съвети трябва да се дадат пълноправни функции. Не само за данъците и местните такси. Те трябва да управляват и местната изпълнителна власт, ако щете както управляват и полицейските органи, и данъчните служби, които ще осъществяват местния контрол. За да могат да бъдат пълноценни държавни органи за местно самоуправление. И стига сме ги пращали някъде извън държавата.
На последно място, аз не се притеснявам от една дума, която много се употребява – популизъм. Популизъм значи народно. Уважаеми колеги, това е една позиция, която всички имаме, само не смеем да кажем. Ние създадохме вечни органи в рамките на мандата непоклатими. Когато един нормален човек знае, че е непоклатим, и най-добрият човек започва наистина понякога така наречено професионално деформиране. Вярно е, необходима е стабилност, но преди всичко е необходима стабилност на обществото. Не може, щом назначаваш, щом избираш и по време на мандата си показваш, че не си годен за това, за което са те избрали, защото нямало как да те проверят, да чакат или да умреш, или да си дадеш оставката, или да извършиш престъпление, за да може да ти оттеглят мандата.
Това чувство за безнаказаност във всички нас води пак дотам, че ние в момента се нуждаем – и ние, народните представители, затова направих уговорката, не го казвам, за да правим популизъм, пък който смята, нека го приеме така. Не за първи път казваме това. Ние също се нуждаем от промяна в Конституцията не само по отношение на имунитета, за което много хора настояват, но и за така нареченото предсрочно оттегляне на мандата. Тоест отзоваването. Този институт го има в България.
Колеги, това е, с което ще завърша. Хубаво беше да се събере мнозинство да внесе и това предложение. Има исторически български опит, има и в Германия, можете да го погледнете. Аз ще гласувам “въздържал се”, а как ще гласува парламентарната група, към която аз принадлежа, това ще стане ясно като приемем окончателно проекта и го внесем за обсъждане в групата.
Господин председател, ако съм прекалил, моля да извинение.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Напротив, благодаря Ви.
Колеги, има ли някой народен представител, член на комисията , който да желае да вземе отношение? Не виждам.
В такъв случай нека преминем към гласуване. Според това, което сме приели, решенията на комисията по същество се приемат с две трети от присъстващите народни представители.
И така, първо поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България с вносител Михаил Миков и група народни представители.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 16 народни представители, против – няма, въздържал се – 1.
Комисията подкрепя законопроекта на първо четене и ще предложи на пленарната зала да приеме на първо четене този законопроект.
Второ, поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, внесен от Мирослав Мурджов и група народни представители.
Който е за законопроекта, моля да гласува.
За – 5, против – няма, въздържали се – 12.
Следователно, законопроектът не се приема. Тоест, комисията ще предложи на Народното събрание да не подкрепи втория законопроект.
Уважаеми народни представители, ще направя всичко възможно становището и докладът на комисията до час и половина – два, да бъдат завършени. (Оживление.)
До 14,00 ч. да бъде внесен.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Това е нещо съвсем друго. Трябва да бъдем екзактни, все пак Конституция приемаме. Двадесет и четири часа трябва да има от внесеното предложение.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Докладът ще бъде внесен до 14,00 ч., ще бъде размножен и представен на всяка парламентарна група още днес. Разбира се, всяка парламентарна група може да ги раздаде на народните представители. Те ще ги получат и утре, но тъй или иначе срокът от 24 часа трябва да бъде спазен.
Благодаря на всички, закривам заседанието.

(Закрито в 12,20 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Любен Корнезов


Стенографи:
Мая Станкова
Катя Бешева
Нина Иванова