ПРОТОКОЛ № 5

---

На 5 декември 2006 г., вторник, се проведе заседание на Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на предложенията, направени от държавни органи и организации във връзка с изтичане на срока за предложенията между първо и второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България с вх. № 654-01-129 от 22 септември 2006 г., приет на първо гласуване на 21 ноември 2006 г.
2. Организационни.

Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Временната комисията за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България господин Любен Корнезов.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и на поканените гости.

* * *

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Десет от членовете на комисията са тук от общо 19, следователно повече от половината са тук. Искам да съобщя още, че господин Местан е извън София и се е обадил, че ще има представител на Движението за права и свобода, но не виждам да е дошъл още някой от тях, господин Арабаджиев, госпожа Мингова и господин Бисеров са извън страната. Госпожа Мая Манолова е в Съюза на съдиите, прави разисквания по проекта за Конституция и всеки момент трябва да дойде.
Така или иначе, имаме необходимия кворум, позволете ми да открия днешното, както сме го кръстили тук, работно заседание на Комисията по изработване на Конституцията. Работно, защото днес изтича 14-дневният срок за подаване на предложения, така че до 18,00 ч. има още време за предложения, които вероятно ще бъдат направени от народни представители, и на следващото заседание ще разискваме тези предложения.
Второ, както бяхме вече казали, днес няма да гласуваме, а предлагам да направим разисквания поне по някои от текстовете, тъй като направихме няколко работни съвещания на ръководството и представители на парламентарните групи с представители на Министерството на финансите, Министерството на отбраната и експерти, за да изчистим поне по-безспорните текстове.
Това, което сме ви предложили, са предложения, направени по съответните текстове. Даваме текста на законопроекта и предложения, направени от съдии, прокурори, от Министерството на финансите.
И третото, което трябва да направим днес, е все пак да видим някаква програма – кога ще бъде второто четене, а следователно кога ще бъде и третото четене. Ние приехме една програма, която гласувахме тук, но явно тя търпи някаква промяна. На мен вчера ми дадоха програма за законодателната дейност на парламента, която включва второ четене на Конституцията евентуално на 19 декември. Имаме ли реалната възможност да направим това? Става дума не за комисията, а за пленарната зала. Дали това е реалистично?
Имате думата по тези две точки от дневния ред.
Заповядайте, господин Димитров.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Програмата на парламента се изготвя от мнозинството. В нея има определена дата за гледане на второ четене. Предполага се, че това нещо може да бъде направено с гласовете на мнозинството, щом веднъж е предложено. От друга страна, тук имаме някаква друга програма. Искаме ли да се съобразим с това предложение? И ако не искаме да се съобразим, къде е конфликтът вътре в мнозинството, който поражда това несъответствие?

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Конфликт няма. Нека да не търсим конфликти. Тази програма, която е раздадена, господин Димитров, аз казах, че е програмата, която самата комисия прие. Сега се поставя въпросът трябва ли да я променим и евентуално какво ще променяме. Ако няма да я променяме, това е програмата. Но тъй като този въпрос стои, при мен поне са идвали представители на различни парламентарни групи и настояват второто четене да мине преди Нова година, нека да го обсъдим. Аз казвам какво на мен са ми казали, а не че това е мое мнение. Даже аз не виждам как бихме могли да го направим, но ако можем да го направим – да го направим.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Започваме ли обсъждането?

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи приемаме дневния ред отзад напред – започваме с точка Организационни.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Корнезов, аз си спомням, че когато приемахме на първо четене законопроекта, както в комисията, така и в залата, беше изтъкнато и от мнозинството, в това число и от парламентарната трибуна, че правим по-ранно приемане на първо четене с един допълнителен аргумент – има доста спорни текстове, текстове, по които се изисква експертиза, дискусия и взимане на максимално доброто решение. Ако скъсим по този начин сроковете, както не са по програмата, която сме приели, а Вие казвате, че има някакви други идеи, практически такава сериозна дискусия няма да се състои. Нещо ще се приеме, само че дали то ще бъде добро е много под въпрос.
Още повече, пак напомням, това бяха аргументи, изказани от мнозинството – да има по-дълъг срок, да има възможност за дискусии. Нямам информация някой от някъде да ни притиска, в смисъл, Евросъюз или не знам кой точно, че трябва да се приеме точно на тази дата. Все пак това е Конституция, нека да се погледне всичко внимателно, сериозно, да се изработят наистина текстове, които в крайна сметка да бъдат в по-висока степен работещи. Не казвам перфектни, нека да са добре работещи, защото иначе можем да направим не само неработещи текстове, но и нещо по-неприятно.
Тоест аз настоявам да си останем в старата програма, за да можем спокойно да свършим работа.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Друг колега, който желае да вземе отношение по този въпрос?

МИХАИЛ МИКОВ: Идеята, когато коментирахме да направим второ четене преди Нова година, беше свързана най-вече с това да се опитаме след Нова година, през януари, да направим третото четене и след това да отидем към Закона за съдебната власт, който на базата на конституционните изменения също предполага доста дълга работа. Защото темата съдебна власт в никакъв случай не се изчерпва с конституционните промени. Не сме искали да се съкращават сроковете от 14 дни, ясно е, че при малко по-интензивна работа на комисията това може да стане. Може би трябва да кажете колко заседания са необходими, за да минем на второ четене. Защото ако правим по едно заседание в месеца, и до май месец няма да стигнем, ако правим по едно заседание на седмица, ще стигнем до януари. Тоест да видим наистина колко време ни е необходимо реално, за да има дискусия. Никой не е против да има дискусия. Другото означава, че има близо 20 дни, които се губят, тук са стари парламентаристи, знаят, че това е близо месец изядено време, идва март месец и се вижда, че ние не сме успели да направим този напредък.
Това са моите съображения и молбата ми да се опитаме в последните заседания преди Коледа да отидем към второ четене.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други колеги? Заповядайте, господин Димитров.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Господин председател, признавам, че на мен не ми е съвсем ясно какво става в мнозинството, но ще се опитам логически да си представя какво следва оттук нататък. Ако има предложение да гласуваме Конституцията на второ четене на 19 декември или преди Коледа, то по-добре е това да бъде два или три дни преди Коледа, а не един, защото действително аз не виждам какво може да се случи между второто и третото четене, ако приемем, че на второто четене се получат гласовете на две трети. Да си говорим как между второто и третото четене ще има 20 дни или един месец, това просто не е разумно. Ако ще се прави нещо в кратки срокове, то има смисъл да се направи, като се съкратят сроковете там, където има какво да се съкращава.
Първо, предлагам интервалът между второ и трето четене да не е толкова дълъг, защото между второ и трето четене няма какво да се случи. Очевидно е, че и опозицията е така наясно със своите позиции, както и мнозинството и от тази гледна точка не очаквам да се появят изненади.
Що се отнася до второто четене, има три спорни момента в Конституцията, всичко останало горе-долу е ясно. Единият спорен момент е това отменяне на чл. 130а – един много приличен текст, и предлагането на странната система от текстове, която урежда въпроса за инспектората.
Вторият въпрос е свързан с бюджета на Народното събрание.
И третият въпрос е свързан с местното самоуправление или по-точно с това не съществува ли необходимост – и това е обект на разискване между първото и второто четене – да бъде задълбочено изясняването на тематиката около местното самоуправление.
Всъщност това са трите спорни пункта в Конституцията.
Ако мнозинството има намерение да ги отреже така или иначе, това, което ние ще дискутираме, ще бъдат празни приказки. Дали ще си говорим празни приказки един месец или два месеца, е все тая.- Обратно, ако има наистина готовност тези неща да бъдат разгледани сериозно, то вероятно те биха заели 3-4 или 2-3 заседания. Така или иначе, ако наистина решим да подходим към тях отговорно и сериозно, сигурно бихме могли да ги направим в рамките на две седмици. Не е казано, че трябва да се събираме само един път във вторник, можем да се събираме и два пъти в седмицата. Въпросът е има ли смисъл или няма.
Пак повтарям, ако мнозинството е решило да използва гилотината на мнозинството и да отреже нашите предложения между първо и второ четене за изменения по отношение на местната власт и ако смята да наложи без особени коментари останалите два текста, тогава и три месеца да го обсъждаме, то ще бъде все тая. Въпросът е какво целим да постигнем на практика.

МИХАИЛ МИКОВ: Аз подкрепям този конструктивен подход на господин Филип Димитров. Единственият проблем е, че ние все още не сме видели предложенията за второ четене. В никакъв случай нямаме намерение да налагаме мнозинството, просто си правим една сметка, че ако не съберем три четвърти на второ четене, влизаме на бавна скорост и свързано с доклада през м. март (абсолютно откровен съм в плановете и сметките), ако не постигнем това четене на 19 декември, ще трябва да се постигне около 19 февруари, бавната скорост, за да може в доклада това усилие на българския парламент да бъде отразено.
Разбира се, бързането има и друг смисъл. Бързането има смисъл, за да може цялата тази законова база, която предстои от военната служба, от местното самоуправление, от съдебната власт – приемането на чисто нов Закон за съдебната власт, да може да започне работата по нея. Така разсъждавам и ви предлагам дискусия. Благодаря ви.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз предлагам да определим последователността на нашите действия от тази дата насетне и финалът може би приблизително ще се очертае. Днес трябва да бъдат направени останалите предложения. Това, което председателят на комисията ни представи, ни улеснява да видим какъв е спектърът на неформалните предложения към този момент. Така както е предвидено в този график, можем да направим заседание на комисията на 12 декември и на 19 декември за обсъждане на предложенията за второ четене. Дали тези две заседания ще са достатъчни, това ще се очертае след като проведем дискусията и се видят мненията. Аз не искам да навлизам по същество, но само повдигнатата тема за инспектората има възможни поне три решения – сегашното, което е в проекта, и друг вариант, който е близък до внесения, но предполага допълнителна уредба.
Така че всеки един от дискусионните въпроси е свързан с поредица от допълнителни въпроси с оглед на това какво решение се избира.
Аз възприемам готовността на голямото мнозинство от комисията да работи сериозно по този проект и да стигнем до някакъв вариант, който обединява по-голяма подкрепа. Защото ако ние направим това в рамките на комисията, е много вероятно да стане и в залата и тогава вече ще съкратим много повече срокове. Защото ако ние изпуснем да направим това нещо тук, тогава не само Конституцията се поставя под въпрос от гледна точка на желания период на приемане, но става сигурно, че Законът за съдебната власт, който дори и да бъде изработен, няма как при това положение да бъде съобразен с окончателните текстове, ако те останат висящи при дългата процедура.
В този случай аз смятам, че наистина трябва да заложим на една сериозна работа, не просто тук да се повтарят непрекъснато едни и същи аргументи, а наистина да се избере измежду вариантите, тъй като вече нашият ориентир става освен Европейският съюз, но и както ще работи правната система в България. Да не издигаме лозунга, както някои други от новоприетите страни, след като ни приеха, да вземем да си оправим законодателството. Защото работата ни освен бърза, трябва да бъде еднопосочна и ние сме част от хората, които са натоварени с голяма част от дейността в Народното събрание и си даваме сметка за това. Казвам го тук, не го казвам пред по-широк форум, за да не се създава впечатление за някакво разделение в ангажиментите, но за тези, които ще гласуват, е лесно, трудно е за тези, които трябва да предложат какво да се гласува.
Затова нека да направим тези две заседания както са предвидени и ако на тях стигнем до решение, тогава можем да отидем към пред- коледната процедура в залата. Ако видим, че тази дискусия не е приключена, ще я завършим след Коледа, нищо няма да се случи според мен. А опасното е да направим нещо, което самите ние не сме сигурни как ще работи.

БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Моето предложение беше в същия смисъл като на господин Стоилов. По-добре да видим предложенията, които ще бъдат внесени днес в деловодството, да започне работата на 12 декември, както е по график и самото време ще покаже дали може по-конструктивно да се върви напред или да се гласуват някакви нови, по-съкратени срокове.

МИХАИЛ МИКОВ: Да разбирам ли, че като направим заседание на 12-и, можем да направим едно заседание и на 14-и? За една седмица да направим две заседания. Сигурно всеки има някакъв ангажимент, но ако смятаме, че това е важно, да се опитаме да го насрочим преди Коледа. Ако смятаме, че може да бъде след Нова година, аз бях достатъчно коректен да изразя опасенията на нашата партия по развитието на процеса. Този процес не е само наша отговорност.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Можем ли да се обединим около това на 12 декември да бъде следващото ни заседание, да видим как вървят нещата и евентуално следващата седмица да направим още едно заседание? Освен това трябва да ни е ясно, че във вторниците оттук нататък ще има и извънредни заседания.
Уважаеми колеги, предлагам ви да започнем с първите текстове.
Първият текст е по § 1. Касае се за чл. 9. В курсив е даден сегашният текст на Конституцията, предложението е направено от Министерството на отбраната. Миналия четвъртък заедно с експерти обсъдихме този въпрос – първо, къде му е систематичното място, и се стигна до разбирането, което е отразено тук. Всъщност в чл. 9, ал. 2, е казано, че дейността на въоръжените сили се уреждат със закон, а в чл. 59, ал. 2, е казано че изпълнението на военната служба се урежда със закон. Това е предложение на Министерството на отбраната. Пак казвам, колегите от ръководството бяха, ние няма да го решаваме окончателно тук с гласуване, само ще се ориентираме към такъв вариант на проблема с въоръжените сили. Но принципно аз, четейки още веднъж в неделя, си зададох въпроса необходима ли в такъв случай втората алинея на чл. 9. Какво ни казва тя още?

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не е необходима, господин председател. Ние ще направим предложения тези въпроси да бъдат уредени в чл. 59, ал. 2, без да се засяга чл. 9. До окончателния вариант като редакция ще се стигне, след като бъдат внесени предложенията, сега е излишно да дискутираме. Ние имаме намерение да предложим редакция на ал. 2 на чл. 59, която да е съзвучна.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Целта на нашето разискване тук е да се ориентираме по предложението, което се прави проблемът да бъде решен в чл. 59.
Професор Мръчков, нека да чуем и Вашето мнение.

ПРОФ. ВАСИЛ МРЪЧКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Смятам, че, разбира се, вие сте компетентни да приемете това решение, но удобството или предимството на това разделяне на двата въпроса е, че ще има и не може да няма в нашата правна система Закон за въоръжените сили. И с препращането в сегашната предложена редакция в ал. 2 всъщност се прави връзката между конституционния принцип и текущото законодателство, което ще бъде прието за неговото доразвитие. Това е първото предимство.
И второто – че този бъдещ закон ще бъде преценяван в своята конституционносъобразност с този принцип, който сега е уреден и който остава неизменен в ал. 1 на чл. 9.
Следователно въпросът е за създаване на връзка между конституционния принцип и неговото операционализиране във вътрешното законодателство. Глава първа от Конституцията съдържа много разпоредби, които използват тази конституционна техника. Принципът е в Глава втора – текущото законодателство е в законите и учебният пример е с чл. 17, чл. 19 от Конституцията, които са част от принципите и които препращат към закони. Многократно Конституционният съд се позовава по всички закони за собствеността на чл. 17 и на чл. 19 от Конституцията.
Това бяха съображенията, които изложих и миналия път на заседанието.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: С всичкото ми уважение към преждеговорившия мисля, че предлаганата втора редакция е по-малко коректна. Това, което се предлага в Законопроекта за промени в Конституцията, е в чл. 9 да се създаде ал. 2, която ясно дефинира онова, което е обект на дейността на въоръжените сили. Предложено е да се отмени ал. 2 на чл. 9. В текста, който виждаме тук, се появява още една ал. 2 на чл. 59. Всъщност разликата е в това, а не в обстоятелството, че, следвайки общия принцип, в чл. 9, ал. 2, се урежда нещо. Тази препратка е некоректна, защото тя създава впечатлението, че изпълнението на военната служба, което се урежда със закон, има отношение към едно всеобщо задължение на българските граждани.
При това положение задължението на всеки български гражданин за военната служба се урежда със закон, като ал. 2 имплицира някакъв вид възможност за всеобщо военно задължение, каквото ние изрично искаме да отменим. Следователно предлагането на подобен текст би било в противоречие с тази идея.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Корнезов, аз искам да поставя един въпрос по същество, за да знам точно какво правим. Защото ако влизаме в дебат по същина по всеки един от текстовете, това е едно. Но някак си не върви да го правим в момента. А ако е само да се информираме за позициите на различните органи, мисля, че с тази задача можем всички да се справим. Аз лично не знам точно на каква фаза сме – участваме в същината на дебата, текст по текст или нещо друго. Задавам въпроса, за да се уточним.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз мисля, че трябва просто да се информираме, защото ние проведохме няколко консултации, но не всички колеги са били там.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Така е, господин Корнезов, но ако започнем дискусия, влизаме в същината.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не да влизаме в дискусия, а просто да кажем какво е предложено на тези консултации.
Междупрочем, предложението на Министерството на отбраната ви е раздадено. Дали ще го възприемем или не, това е друга тема.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Процедурно трябва ли да разбирам, че ние сме се събрали тук да си прочетем на глас това, което можем да си прочетем на ум?

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, преди да се разотидем да си напишем предложенията е добре да се информираме от колегите кой какво смята като идея да предложи. Иначе тези текстове са недвусмислени, които тук са представени. Но да се ориентираме, когато правим едни предложения, дали те са в една посока или са в различни посоки. Може би това е полезното, а не да влизаме в текстоална дискусия.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Само като информация искам да ви кажа, че в § 3 се предлага Народното събрание да има самостоятелен бюджет. Направихме консултации с представители на Министерството на финансите, експерти, преподаватели от университета, тук ви е раздадено и ние сме отразили какво е тяхното мнение. Обърнете внимание в колко закона е употребен терминът “самостоятелен бюджет”, без да има легална дефиниция що е самостоятелен бюджет. Ние нямаме легална дефиниция. Има и парадокс, разбира се, пише самостоятелен бюджет на еди-коя си комисия тук, а пък тя е второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Така че има една пълна бъркотия около проблема със самостоятелния бюджет от законодателна гледна точка.
Има и едното, има и другото мнение – да си остане така както е сега. Министерството на финансите счита, че не е целесъобразно. Други специалисти твърдят, че е целесъобразно Народното събрание да има самостоятелен бюджет. Но явно ни предстои не на конституционно, а на законодателно ниво да определим що е самостоятелен бюджет.

МИХАИЛ МИКОВ: Още един процедурен въпрос. Тук мненията са отразени много хубаво. Можем ли да мислим до края на седмицата да направим едно първо заседание по предложенията? Това би ни спестило време, ако сме склонни комисията да се събере в четвъртък или в петък? Предполагам, че предложенията утре ще бъдат факт, имаме мнения, становища, даже аз виждам, че някои от тези становища са подадени лично пред нас от тези органи и организации при първото четене. Някои са депозирани за първото четене, някои са споделени присъствено тук, но за нас големият интерес и работа ще бъдат предложенията за второ четене, а ние несъмнено ще се съобразяваме с тези много мнения и становища.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз нямам нищо против да се върнем пак на този въпрос, но нали решихме заседанието да бъде на 12-и. Има реалности, има комисии. Плюс това съм убеден, че и тази седмица след 14,00 ч. ще има удължаване на работното време. Кажете какво мислите, за мен няма проблем, казвате часа и залата и правим заседание.

МИХАИЛ МИКОВ: Аз предлагам, ако колегите не биха възразили, в петък след пленарното заседание да направим едно първо заседание по обсъждане на постъпилите предложения. Сигурно тези предложения утре ще ни станат достояние.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моето възражение е принципно. Моля ви, господа управляващи от тройната коалиция, уточнете кое кога ще ни се случва и кога ще бъде. Защото имаше един план-програма, всички го знаем, примерно аз съм поела един ангажимент от преди 20 дни на 8-и от сутринта, петък. Откъде да знам, че изведнъж днес ще се сменя това, което сме приели?
Затова моята молба е каквото и да се реши, като се реши, да се спазва. И да го знаем, за да можем да си подреждаме работата.

МИХАИЛ МИКОВ: Тоест, Вие предлагате управляващото мнозинство да предложи програма за движение в комисията? Добре, ще се подготвим по този въпрос и ще предложим на председателя да ви запознае.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Разбирам, че нещо не сте се уточнили. Веднъж приета програма от комисията изведнъж се променя.Това изглежда доста странно.

МИХАИЛ МИКОВ: Примерно ако се минава с три четвърти, за мен не е притеснително, че второ и трето четене ще станат до края на януари. Ако се отиде на две трети, положението е друго.
Ще се опитаме да направим ясна програма и ще ви я предложим.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, определихме заседание на 12 декември. Ще видим как ще започне. Най-късно в четвъртък ще ви бъдат раздадени всички предложения, които са постъпили от народни представители.

МИХАИЛ МИКОВ: Не можем ли да ги получим утре?

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако сме готови в сряда, и в сряда ще ви бъдат раздадени. Но най-късно в четвъртък ще бъдат раздадени предложенията на всеки един.

ИВА ЙОРДАНОВА: Ако депутатите искат предложенията да бъдат раздадени утре, няма проблем, само молбата ми към народните представители е да ги дадат на дискети. Така ще можем да ги направим още утре сутринта.

МИХАИЛ МИКОВ: Аз разбрах, че има желание от опозицията да изясним графика. Ще направим една консултация в рамките на управляващото мнозинство и ще се опитаме утре сутринта да го предложим. Защото упрекът е към мнозинството, че не предлагаме график.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Бихме могли на 12-и да направим заседанието в един по-ранен час.

МИХАИЛ МИКОВ: Господин председател, може ли да направим заседанието на 12 декември от 11,00 ч.? Повечето колеги казват, че може. Нека да го направим от 11,00 ч., за да имаме време. Мисля, че е по-удобно да работим от 11,00 ч., включително и по-нататък, ако трябва, за да имаме повече време.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нали решихме комисията да заседава във вторник от 14,30 ч. Това го решихме и всеки си е направил някакъв разчет, включително някои от присъстващите тук пътуват за София.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,15 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Любен Корнезов


Стенограф:
Стойка Белова