ПРОТОКОЛ № 7

---

На 13 декември 2006 г., сряда, се проведе заседание на Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Временната комисията за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България господин Любен Корнезов.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и на поканените гости.


* * *

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имаме необходимия кворум. Позволете ми, уважаеми народни представители, да открия поредното заседание на нашата комисия.
Стигнахме до § 5. Той е пред вас, няма да го чета. Пред вас са и предложенията.
Ще спомена някои от предложенията, които са извън обхвата, за да ги изчистим. Минчо Христов и Стела Банкова – предложение по т. 1, което е извън обхвата.
Господин Петър Стоянов и група народни представители поставят въпроса по т. 2: “4. Установяване видовете регионални данъци”. Това също е извън обхвата.
Друго извън обхвата по този параграф няма.
Господин Димитров, имате думата.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Първо, отказът да бъде възприето предложението, направено по друг текст, само по себе си не може да бъде използвано като аргумент за този. Какво се предлага по същество? Предлага се разграничение на нещо, което оттук нататък ще бъде важно и ние ще се натъкнем на него в следващите текстове от 134 нататък. Да се направи разграничение между механизма, по който става определянето на държавните данъци и на местните данъци. Различен е подходът към едните и към другите, сиреч, дава се възможност за изява на местно самоуправление. Защото определяйки вида и границите е едно, а друго е точното фиксиране на размера, което естествено при държавните данъци трябва да стане. Това във всеки случай се намира вътре в предмета на тези изменения.
Оттам нататък, ако правилно разбирам, Вие възразявате срещу употребата и на още един термин – регионалните данъци. Тоест въпросът за второто ниво на управление, който въпрос още не е решен. Всъщност неговото систематично място и там, където той може да бъде обоснован, е нивото, на което се разглежда местното самоуправление изобщо. Ние продължаваме да считаме, че е уместно да бъде направена тази диференциация, тъй като ние сме възприели, че говорим за местно самоуправление и извършваме изменение в сферата на местното самоуправление с тези конституционни промени.
Така или иначе, очевидно връзката между двата текста съществува, затова аз бих предложил практически, ако не искате да изместваме дебата за това в настоящия момент, да решим принципно разделянето между местните и държавните данъци, а след това да решим самия термин “регионален” да го има или да го няма, след като сериозно се заемем и обмислим темата за нивата на местното самоуправление.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако искате, да разискваме така както предлага господин Филип Димитров. Ще разискваме за държавните и за местните данъци и такси, а проблемът за регионалните данъци ще го оставим с оглед на това дали ще приемем второто ниво на самоуправление, както го казвам.
Първо, както е традицията, поставям на гласуване това че предложението на Минчо Христов и Стела Банкова по т. 1 е извън обхвата.
Който е съгласен, че е извън обхвата, моля да гласува.
Против? – Няма. Въздържали се? – Няма.
Приема се единодушно.
Откривам дискусията по § 5. Има много предложения. Който желае, може да вземе думата.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин председател, аз взимам думата, за да обоснова нашите предложения. Те са следните.
Първо, предлагаме в т. 3 – установява данъците и определя размера на републиканските данъци, да бъде заменено с думите “държавните данъци”, а не “републиканските”. Това беше и становището на експертите, които дадоха сравнителноправен анализ в законодателството. Там се използва терминологията държавни и за да не става объркване, смятаме, че е коректно да се поправи на “държавни”.
Другите две предложения, които правим, всъщност са идентични – в т. 16 и в т. 17, където имаме “изслушва и приема годишните доклади”. Ние предлагаме да отпаднат думите “и приема” със следните аргументи. Задаваме си въпроса какво означава приема годишните доклади? Фактически единственото, което може да означава под “приема”, е, че ги приема за сведение. Не би могло Народното събрание да взима нещо повече като решение и какво би станало, ако не ги приеме.
В този смисъл смятаме, че по-коректният текст би бил само “изслушва”, без “и приема”, защото “приема” ще отвори дебат какво се случва, ако не бъде приет един доклад.
Вярно е, че има и едно предложение от други колеги, което ми се струва доста крайно – в случаи, когато не бъде приет един доклад, автоматично се освобождава ръководството на съответната институция. Нещо, което според мен е неприемливо. На парламента може да не му хареса докладът на институцията, но това не означава, че трябва автоматично да бъдат освободени хората, които са избрани от парламента. Може да е свързано с мандати, може ако е без мандати, Народното събрание да вземе по-нататък някакво кадрово решение, но да прилагаме автоматизъм според мен е недопустимо.
Това са нашите предложения – да останат текстовете само в рамките на изслушванията.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Междупрочем подобни предложения се правят и от други народни представители.
Заповядайте, госпожа Николова.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Уважаеми госпожи и господа, ние предлагаме сходен текст, но заменяме докладите на председателите на съдилищата и на прокуратурата с цялостен доклад на Висшия съдебен съвет. Това е свързано по-нататък с други предложения, които правим, защото въвеждаме понятието отговорност за Висшия съдебен съвет. Много пъти досега сме коментирали обстоятелството, че досега не се знае кой носи отговорността за работата на съдебната власт. Затова много често ние слушаме упреци, че Народното събрание е направило лоши закони, поради което се случват ето такива неща със съдебната система.
Ние предлагаме Висшият съдебен съвет да се превърне в един постоянно действащ орган, в своеобразен Министерски съвет на съдебната власт и той не само да внася доклади, но и да носи отговорност за дейността, която съдебната власт като цяло дава през годината.
И тъй като се присъединявам към становището на колегите, които се изказаха преди мен по това какво значи “приема”, защото приема и не приема не води до никакви последици, затова ние предлагаме като изречение второ по предложение на една четвърт (това всъщност е квотата народни представители, които могат да сезират Конституционния съд) да могат да се провеждат разисквания по доклада и да се приема решение. Защото това е смисълът – съдебната власт да осведоми парламента за това, което се е случило през годината, за всички проблеми, процеси, динамика на развитие на престъпността и след като се изслуша докладът, по преценка Народното събрание да може да извърши дебат и тогава да приеме решение. Това решение ще бъде самостоятелно решение на Народното събрание във връзка с евентуални законодателни промени, които да подобрят работата на съдебната власт. Благодаря ви.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Герджиков има думата за процедура.

ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин председателю, аз имам едно процедурно предложение. Тъй като § 5 засяга чл. 84, който има 16 точки, и предложенията, които засягат различни точки, са много, ние ще си облекчим работата и ще стане по-прегледно, ако разглеждаме предложенията последователно по точки и гласуваме, за да могат да се изчистват, докато стигнем до последната, 16 точка, за да стане по-прегледно и да се работи по-лесно. Благодаря ви.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбира се, ще разглеждаме само тези точки, по които има предложения.
По първа и втора точка няма предложения, има по т. 3.
Уважаеми колеги, разискваме т. 3. Госпожа Камелия Касабова и проф. Герджиков предлагат думата “републикански” да се замени с “държавни”.
Гласуваме предложенията на народните представители Петър Стоянов, Иван Костов, Стефан Софиянски, Камелия Касабова и Огнян Герджиков в т. 3 вместо думата “републикански” да се запише “държавни”.
С други думи, “установява данъците и определя размера на държавните данъци”.
Моля, гласувайте.
За – 14; против – няма; въздържали се – няма.
Имате думата по създаването на нова т. 4, предложена от господин Петър Стоянов и група народни представители.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Очевидно аз не мога да оттегля това предложение, но от друга страна, от предишното гласуване е ясно, че това ще бъде отхвърлено, тъй като предишната точка всъщност инкорпорира тази част, която приемате.

БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Аз мисля, че нашето предложение е по-изчистено. То е за създаването на една нова точка, която е свързана и с предишната т. 3 – установяване видовете местни данъци. Създаваме нова т. 4.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Подлагам на гласуване предложението на господин Петър Стоянов и група народни представители за нова т. 4 със съдържание: “Установява видовете регионални и местни данъци”.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
За – 3; против – 9; въздържали се – 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Стефан Софиянски и група народни представители за т. 4.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: То е прието вече по принцип.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, оттегля се.
Следващата точка е 16. Има предложения, включително на госпожа Елеонора Николова за съдържанието на т. 16.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Експертите също считат, че е целесъобразно да останат разследващите органи. Така ли е, проф. Мръчков?

ВАСИЛ МРЪЧКОВ: Да.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народните представители Камелия Касабова и Огнян Герджиков за т. 16.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин председател, защо започвате да гласувате от това предложение, а не по реда на постъпването? Защото нашето предложение е за отпадане и би трябвало първо да гласуваме ще отпадне ли тази думичка или няма да отпадне.
Предлагаме думите “и приема” да отпаднат и да остане само “изслушване”.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека аз да попитам нещо. Едните предлагат да отпадне “приема”, а другите предлагат да отпадне “изслушва”. Дано двете предложения не се обединят. Но все пак бих искал да разберем какъв е смисълът на отпадане на изслушването. Това значи ли, че съставителите на тези доклади няма да идват да ги представят и ние просто ще ги приемаме? Да знаем каква е идеята на предложението. Предложението за отпадане на “приемане” стана ясно, но за изслушването не е ясно.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Ще споделя така както аз разбирам разликата. Изслушва ни отнася по-скоро към процедурата, това не е работа на Конституцията. Конституцията се занимава със съответния акт. Аз така го разбрах. Процедурата може да се уреди със закон.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други изказвания или да гласуваме т. 16?

МИХАИЛ МИКОВ: Господин председател, молбата ми е още веднъж да обсъдим защо да отпада едното или другото, като това го има като действащ текст. Кое налага отпадането му? Никой досега до Третата промяна в Конституцията не е поставял този въпрос и сега изведнъж влизаме в спор – половината искат да отпадне “изслушва”, другата половина иска да отпадне “приема”. Преди няколко месеца същата легислатура е приела текста безспорно, тогава не е имало никакви спорове. Като че ли само си усложняваме живота по този начин.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли още народни представители, които желаят да вземат думата включително, пак повтарям, ако желае някой от експертите, също да вземе думата?

ЧЕТИН КАЗАК: Може би разковничето на колебанията се крие в това, че сега, като въвеждаме това, че докладът ще бъде внесен от Висшия съдебен съвет, възниква въпросът кой ще го представя за изслушване. Кой ще представя Висшия съдебен съвет?

ЛЮТВИ МЕСТАН: Явно това е право на Висшия съдебен съвет и няма да решим този въпрос това изменение на Конституцията. Нали не очакваме да посочим в Конституцията кой ще внася доклада на Висшия съдебен съвет и кой ще го представя. Те ще си го решат.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: В този случай записът “изслушва Годишен доклад на Висшия съдебен съвет” е по-точен. За приемането става въпрос по-нататък.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Проф. Мръчков, имате думата.

ВАСИЛ МРЪЧКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Конституцията се придържа към определяне на решаващите компетенции на Народното събрание в чл. 84, като започва с т. 1 – приема, изменя и допълва законите, което е основната законодателна дейност на Народното събрание, без да визира в тази основна компетентност на Народното събрание реда, който предшества приемането на заключителния акт, който има решаващо значение за съответната дейност.
Тази правна техника не е просто въпрос на изказ, а е въпрос на задържане на Конституцията на равнището на основните и решаващи компетенции на законодателния орган. Затова като част от тези компетенции в чл. 84 във всеки случай струва ни се на нас, смея да кажа в множествено число, на колегите, че компетентността за приемане би трябвало да остане като решаваща компетентност на Народното събрание. Друг е въпросът за съдържанието, което ще се вложи в това. Както е постъпено със законите - цялата технология на законодателния процес е уредена всъщност в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – в една част, в друга част – в Закона за нормативните актове.
Следователно този въпрос какво ще се разбира под приемане е въпрос, който би могъл да бъде отложен за уреждане в Закона за съдебната власт. Но въпросът за приемането струва ни се, че не би могъл да бъде избягнат.
Що се отнася до изслушването, въпросът е също част от този предхождащ дейността по приемането. Този въпрос би могъл да бъде уреден в Закона за съдебната власт по всички правила на законодателната целесъобразност. Благодаря.

МИХАИЛ МИКОВ: Професор Мръчков, а има ли пречка да си остане “изслушва и приема”, както е досега?

ВАСИЛ МРЪЧКОВ: Няма пречка. В Конституцията не може да има някакви юридически съображения освен съображения, че се предрешава един въпрос, който би могъл да бъде отложен за по-нататъшно уреждане в закона. Няма пречка в Конституцията да се предвиди изслушване, няма пречка да се предвиди и обсъждане, което е част от технологията, която предшества, и съставяне на комисия, която да урежда въпроса “за” или “против” приемането, и други подобни технологични процеси на процеса на формиране на волята на Народното събрание. Но целият чл. 84 се придържа към тази техника сега. Благодаря.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, проф. Мръчков.
Има ли други желаещи да вземат отношение по т. 16? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще поставя на гласуване предложението на Димитър Абаджиев и Елеонора Николова.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 1; против – няма; въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на Иван Костов и група народни представители в т. 16 да отпаднат думите “и приема”.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
За – 2; против – 14; въздържали се – няма.
Предложението се отхвърля.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Камелия Касабова и Огнян Герджиков.
Моля, гласувайте.
За – 7; против – няма; въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване текста на вносителя по т. 16.
Моля, гласувайте.
За – 16; против и въздържали се - няма.
По т. 17 “Изслушване и приемане на годишните доклади за дейността на държавните органи, съставът на които изцяло или частично се избира от Народното събрание по ред, определен със закон”, днес обсъждахме заедно с експерти, имате думата.
По тази точка има предложение на Минчо Христов и Стела Банкова.
Има предложение от Камелия Касабова и Огнян Герджиков т. 17 изцяло да отпадне.

КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предложението, което сме направили, е т. 17 да отпадне от чл. 84, като водещото в съображенията ни за това предложение беше, че формулировката "държавни органи" е пределно широка. В нея влизат както съдебните органи, така и Конституционният съд и в този си вид редакцията е изключително непрецизна. Държавните органи, знаем всички, че обхваща една пределно широка система от органи. Това беше причината – неяснотата на текста, да предложим отпадането му.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Раздадени са материали по тази т. 17. Оказа се, че 26 органи се избират изцяло или частично от Народното събрание. Посочили сме и законите, като започнем от Висшия съдебен съвет, включително и централните избирателни комисии и т.н., доста разнообразни органи. Имате думата.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, мисля, че това беше една от важните промени, които обявихме и те са част от философията на приетия на първо гласуване конституционен проект. По тази причина, споделяйки съображенията, изказани от госпожа Камелия Касабова, мисля, че бихме могли да се опитаме да решим проблема с редакция на текста, а не чрез отпадането. Проблемът наистина се оказва сложен, защото в този списък, за който говори господин председателят, има и органи, за които има изрични решения на Конституционния съд, че не са държавни, а ние използваме израза държавни органи. Ще споделя няколко съображения, някои са по същество, други са чисто редакционни, включително и като словоред.
Първо, постпозицията тук на израза "по ред, определен от закон" създава определен проблем, защото не се знае дали този израз се отнася за процедурата по изслушване и приемане, каквато явно е целта на вносителите или се отнася към избирането от Народното събрание на състава на тези органи. Дали този "по ред, определен от закон" се отнася за избирането на състава на тези органи? Езикът си има своята логика.
Чета, за да бъдем съвсем ясни: "Изслушва и приема годишните доклади за дейността на държавните органи, съставът на които изцяло или частично се избира от Народното събрание". Бихме могли да зададем въпроса: как - по ред определен по закон или чий състав? Трябва да избегнем тази двусмислица или възможността за двояко тълкуване, а това ще стане, ако не отдалечим толкова много израза "по ред, определен със закон" към онова, към което изразът се отнася. Това е първият проблем.
Второ, явно е, че не всички органи, които имаме предвид вече по обяснени от мен причини, могат да бъдат определени като държавни. По тази причина трябва да говорим за органи, а не за държавни органи.
Трето, което може би е най-важното, тук вече са съображенията на госпожа Касабова, парламентът избира и органи, които определено не може да подложи на такъв контрол, например Конституционния съд, Централната избирателна комисия.
Като имаме предвид всичко, което изприказвахме дотук, ще ви моля да обърнете внимание на една такава редакция: "Изслушва и приема, ако това е предвидено в закон (така вече изключваме и Конституционния съд и ЦИК), годишните доклади за дейността на органите, съставът на които изцяло или частично се избира от Народното събрание.". Това е редакцията, която предлагаме на вашето внимание.
Ако беше прието предишното предложение на господин Герджиков и госпожа Касабова, щях да предложа само "приема", но вече трябва да бъдем последователни. Благодаря ви.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Съгласен съм с това, което обоснова господин Местан, даже мога да го кажа много по-кратко: "Изслушва и приема годишните доклади за дейността на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание" и няма нужда от нищо повече.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Тогава и Конституционният съд влиза. Това означава задължение да изслушваме и Конституционния съд.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, аз не членувам "органи", защото вече ще се определи от техния конституционен статус и по законов ред кои органи ще се изслушват. Така че това не е изчерпателно за всеки един орган, който избира Народното събрание, защото в сегашната редакция се създава впечатление за изчерпателност "държавните органи". Ако кажем "органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание" с това "по ред, определен от закона" не виждам какво казваме. Кое е по ред, определен със закона?

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вече ви казах, раздадено е. Ако искате, да ви изброя и органите, които се избират.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава редакцията трябва да е друга, ако това е идеята, че в случаите, определени със закон, изслушва и приема и със закона трябва да се започне – че законът ще определи кои ще бъдат изслушвани, защото всички вмятания замъгляват смисъла на текста. Не е изразено по един и същи начин, за да е напълно ясно.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Нали търсим симетрия в текстовете? Започваме с акта на Народното събрание, а вече как – обстоятелството следва после. Това е логиката и на езика, и на граматиката.

АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ: Щях да повторя предложението на господин Местан. Вместо "ако това е предвидено със закон", щях да предложа "когато това е предвидено със закон". Органите, които Вие визирате, господин председател, се създават с отделни закони. Това са законите, които трябва да предвидят, че съответният орган се отчита по някакъв начин пред Народното събрание.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Моля ви да извините моето невежество, но има ли някъде в Конституцията текст, който забранява да бъдат изслушвани органи, когато това е предвидено от закона? Ако няма такъв текст, извинете, с какво всъщност се занимаваме в момента?

ЛЮТВИ МЕСТАН: Извинете, но мисля, че има нужда от подобна норма, защото, без да се връщаме години назад, когато дискутирахме за това дали някои органи, избрани от Народното събрание изцяло или частично би трябвало да имат задължението да отчитат дейността си пред Народното събрание, имаше тълкувания, че това би противоречало на основни принципи в Конституцията едва ли не, например по отношение на СЕМ, тогава НСРТ. Днес трябва да решим дали едно задължение на такъв орган, регулатор, дали би било нарушаване на принципа на свободата на словото, ако представят годишен доклад за дейността си? Имаше и такива тълкувания.
Неслучайно това задължение на НСРТ, сега на СЕМ, го няма в Закона за радиото и телевизията. Имаше позоваване на конституционни принципи. Давам един конкретен пример, господин Димитров, за да бъда полезен. (Реплика от народния представител Филип Димитров.)
Разбира се, че ще можем и това е смисълът на чл. 17. Нали не ме разбрахте погрешно, не пледираме към това да подложим СЕМ на някакъв парламентарен контрол. Не става въпрос за това. Става въпрос за приемане на годишни доклади. Лично аз не с такава мотивация ще подкрепя това предложение.

ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин председател.
Много е елегантен текстът, който ни се предложи, но той променя смисъла. Ако тук сложим "изслушва и приема, ако това е предвидено в закон", това нещо се отнася към изслушването и приемането, а тук, по моему, просто е пропусната една запетайка след "Народното събрание" и тогава "по ред, определен от закон" вече придобива съвсем друг смисъл. Два различни смисъла се влагат в този текст. Струва ми се, че именно така, както си е написано, само че като се добави и запетайката след "Народното събрание", нещата вече се изясняват. Благодаря.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Само една дума за реплика: неслучайно настоявам нормата да започне с акта, това е "приема". Обособената част се отнася преди всичко към това действие, към приемането. Първо, защото се явява именно обособена част и, второ, защото е в непосредствена близост и като словоред. И смислово, и граматически, "когато е предвидено в закон" – приемам тази редакция на господин Арабаджиев, се отнася към приемането. Няма никакво съмнение, че става въпрос за приемане, когато това е необходимо. Благодаря.

ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми господин председател, аз имам сериозни смущения в желанието да се предвиди такава конституционна норма, защото, според мен посоката се бърка. Оказва се, че Конституцията ще се подчини на законите. Ако закон предвижда – в случаите, когато предвижда, тогава ще изслушва и приема Народното събрание и това го казваме в Конституцията. Нещо е сбъркано. Не може конституционно да подхождаме отдолу нагоре. Не може Конституцията да бъде подчинена на закон. Затова по-хубаво е изобщо да го няма този текст. Във всеки отделен закон си има – в Закона за Конституционния съд няма – не го изслушваме, в закона за еди кое си има – изслушваме го и т.н. Не може по този начин да обърнем посоката, защото нарушаваме основната роля на Конституцията. Това е моето съображение и на госпожа Касабова.

МИХАИЛ МИКОВ: Идеята ни беше да създадем безспорно конституционно основание за обикновения законодател, когато той прецени – това се получава при тази редакция – да предвиди върху независимите регулатори, за които иначе е конституционно спорно дали подлежат на парламентарен контрол или надзор и отчетност. Такова конституционно основание, според нас като вносители, беше необходимо, защото не е безспорен въпросът за парламентарния надзор, отчетност, реализация в парламента чрез това изслушване, чрез този доклад за така наречените независими регулатори, съставът на които частично или изцяло се избират от Народното събрание. Не става въпрос да подчиняваме Конституцията на закон, както има и други хипотези, в които препратките от Конституцията са към закона. Мисля, че вчера го свързахме по някакъв начин с военната служба. Текстът в последната му редакция ще означава единствено и само, че обикновеният законодател за да се разтовари от многото доклади, които констатирахме, че биха се получили при едно универсално действие на текста и биха засегнали такива спорни теми, които въобще не сме имали предвид, като Конституционния съд, Висш съдебен съвет, ЦИК, като предвиди, да си създаде законовата предпоставка на базата на това конституционно основание. Не за всички, а само за тези, за които той прецени. Но без това конституционно основание, пак казвам, въпреки мнението на господин Филип Димитров и Вашето мнение...
Принципният въпрос е, и господин Местан го каза: искаме ли да има такъв тип парламентарен контрол, надзор и отчетност по отношение на дейността на независимите регулатори или не искаме? Ако искаме, тогава отиваме към спора има ли възможност досега или няма и безспорно ли е, че може и без никакъв текст Конституцията – ако така приемем, Бога ми, също няма проблем, ние да вършим тази дейност по отношение на независимите регулатори. Защото с развитието на нашата демократична система, извинявам се, че репликата ми става много дълга, ред обществени дейности излязоха абсолютно извън обществения поглед. Те не попадат нито в дейността на изпълнителната власт, нито в другите форми. Това е големият въпрос, който се опитваме да решим, може би несръчно, може би неудачно. Добре, да потърсим сръчното решение, проф. Герджиков, но това е идеята.

ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това, което чух от господин Миков, още повече закрепи у мен убеждението, че текстът трябва да отпадне. Какво помага този текст, абсолютно не ми е ясно. След като приеме и изслушва тогава, когато законът го предвижда и ние го казваме тук. Защо? След като законът го предвижда, значи го предвижда. Ако не го предвижда, значи не го предвижда! (Оживление.)
Предоставям го на интелекта на комисията.

АНЕЛИЯ МИНГОВА: Мисля, че с опита да търсим формулировка, който започна от опита на господин Местан, се отклонихме категорично от идеята, която вносителите имат с предложението по тази т. 3. Идеята не е законът да предвижда възможност за изслушване и приемане на доклади, защото, ако беше така, съвършено прав е и проф. Герджиков, и господин Димитров, които казаха, че такова конституционно основание е само едно пожелателно изявление на конституционния законодател и нищо повече. Ако проследим внимателно текста на предложената т. 17, става ясно друго: че идеята е всички тези – дали ще ги наречем държавни органи, органи, регулатори или с някакво друго наименование, да се създаде конституционно основание във всички случаи те да внасят доклади, които да бъдат изслушвани и приемани. А законът да приема само реда, по който това да става. Това ще означава, че няма примерно да слушаме 26 доклада всяка година, а в зависимост от характера на този орган някои от тях може да ги изслушваме и приемаме на 5 години, някои всяка година, а някои с оглед мандата на съответните управителни органи и т.н.
Редакцията трябва да бъде търсена в този смисъл. Бих предложила да е: "изслушва и приема по ред, определен в закон, доклади за дейността на органите, съставът на които изцяло или частично се избира от Народното събрание". Нека да ни помогнат и колегите, които са експерти, каква формулировка да намерим за тези органи, за да се изключи ... Мисля, че вчера Ивайло подхвърли нещо във връзка с тези, които са конституционно установени, но нека да намерим начина, по който да ги сключим.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Моето предложение е да оставим този текст на т. 17 за едно допълнително разглеждане, да дадем възможност на вносителите в рамките на един ден – до следващото заседание, да изброят "нумерус клаузус" органите, които искат да бъдат изслушани. В крайна сметка, щом са свършили толкова много работа и са ги определили до 26, от тях не е толкова трудно да се отсеят онези, които не стават и евентуално да се запишат онези, които стават.
Вторият проблем обаче е, че някои от тях по естеството си са менливи от закона. Например СЕМ утре би могъл да се казва някак другояче. Регулатор винаги ще има вероятно, но, така или иначе той би могъл да променя своята форма и название. Затова, ако те намерят една обща формулировка за тези органи по типове, а не по индивидуално название, това напълно би изчерпало усилията.
Да стоим тук и да се мъчим да открием тези формули, явно ще заеме твърде много време и едва ли е много продуктивно.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Съгласен съм формално и логически с аргументите на проф. Герджиков, тъй като пи принцип бихме могли да нямаме т. 17, защото законодателят е в правото си да предвиди това. Въпросът е, че имаме определени конституционни извращения, които са ограничили тази възможност в момента и сега се опитваме с един текст, който не може да бъде много прецизен от логическа гледна точка, да преодолеем определена практика и да конституционализираме възможността, че по законодателен ред това, което е логично да се случва, ще може да се случва.
Това, което предлага госпожа Мингова, според мен е нещо по-различно – тя набляга върху процесуалната страна. Нашият проблем не е процесуален. Нашият проблем е материален в случаите, когато определени органи, за които е имало спор, дали ако тяхното естество смятаме, че позволява, могат да бъдат вкарани и в това изслушване.
Затова първата редакция в нейния подобрен вариант изразява този смисъл. Всяко друго нещо ни въвлича в нови дискусии. Поне стигнахме до идеята на текста и мисля, че тя не е спорна. Засега не виждам по-добра редакция от тази, която по едно време се появи. (Смях и оживление.)
Ще ви я прочета: "Изслушва и приема годишните доклади за дейността на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание, когато това е предвидено в закон". (Реплики.)

ВАСИЛ МРЪЧКОВ: Господин председател, първо, основната идея в т. 17, така, както, струва ми се, пролича във вида, в който е внесена със законопроекта, е да повиши ролята на Народното събрание и да уплътни конституционната идея за България като република с парламентарно управление. Това е философията, от която е вдъхновен този текст. Тази роля на Народното събрание в този конкретен случай, е двояка, според редакцията на текста – търсейки най-сполучливата изразна форма - от една страна функцията на Народното събрание като законодателен орган, който ще предвижда това в закона и втората функция, която остава този път по-ясно изразена с изричното посочване на това правомощие на Народното събрание "като изслушва и приема". Дали това ще бъде форма на парламентарен контрол или ще бъде форма, в която Народното събрание от време на време призовава – в добрия смисъл на думата казвам това, поканва при себе си създадените от него чеда, наречени "органи, създадени със законите", които са част от управлението на държавата вече, веднъж, бидейки предвидени в закона, е въпрос по-нататък по-сетнешна уредба именно в тези закони. Но по този начин Народното събрание се явява в две функции, които изпълнява. Затова посочването, че когато това е предвидено в закон – връщам се към идеята на господин Стоилов и на проф. Мингова, е всъщност да предвиди и двата аспекта на предвиденото в закона. Предвиденото в закона е възможно най-високата абстракция, която включва случаите, при които това ще бъде направено, материално-правните въпроси и реда, по който това ще бъде направено – да наречем това процесуални или процедурни въпроси. Това е идеята, така че въпросът отново е във вашите ръце и в престижа и във властта на Народното събрание. Благодаря.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Впрочем господин Филип Димитров направи процедурно предложение да отложим гласуването, вносителите заедно с експертите да намерят най-точната редакция, за да няма спор.

ЧЕТИН КАЗАК: Само едно допълнение към господин Герджиков, понеже той все още има съмнения относно необходимостта това да се уреди на конституционно ниво.
Уважаеми господин Герджиков, това се прави именно с цел да се позволи свободно след това законодателят при приемането на съответните закони или при тяхната евентуална промяна, тъй като вече доста от тях са приети, да може свободно да предвиди възможността за приемане на такива доклади, без да се страхува, че Конституционният съд може да ги отмени като неконституционносъобразни.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухме и още едно мнение тази т. 17 да не я гласуваме сега, а да намерим следващия път, евентуално утре, най-добрата редакция. (Реплики.) Трябва да се обединим около една, защото, знаете, трябва да гласуваме с две трети.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Въз основа на това, което беше предложено и от господин Местан, и от господин Арабаджиев, и от това, което казаха колегите, да прочета формулировката и ако тя отговаря на разбирането, да я приемем. Ако не отговаря – да продължим утре дискусиите.
"Изслушва и приема доклади за дейността на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание, когато това е предвидено в закон."
Запишете го, не виждам проблем – ако някой измисли нещо по-добро, утре да го даде. (Реплика от народния представител Филип Димитров.)
Конституционният съд може да контролира дали парламентът в закона е надхвърлил границите, които самата Конституция определя за независимост на властите. (Реплики.)

ЛЮТВИ МЕСТАН: Правя изказване в подкрепа на процедурното предложение на господин Филип Димитров с уточнението, че господин Янаки Стоилов ни даде една солидна окончателна редакция като основа за размисъл. Благодаря ви.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да се договорим общо, ако можем. Този текст, който сега е записан, сега или утре сутринта ще ви бъде раздаден, нека да го видим в написан вид и утре като се съберем, първата ни работа без разисквания ще бъде да гласуваме, включително и други предложения за отпадане и т.н. (Реплики.)
Господин Местан, който, както е известно, е заместник-председател, прави предложение да приключим дотук, тъй като работата продължава по разискванията.
Следващото заседание ще бъде утре от 14,30 ч., ще продължим с т. 17.
Обявявам заседанието за закрито.


(Закрито в 16,35 ч.)


Председател:

Любен Корнезов



Стенографи:
Ст. Белова
Ал. Лазаров