П Р О Т О К О Л
№ 4

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
Подкомисия по отчетност на публичния сектор





П Р О Т О К О Л
№ 4

На 2 юли 2008 г., сряда, се проведе заседание на Подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне от г-н Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите на отчет за изпълнението на бюджета за 2007 г. по Раздел І, т. 1, т. 2 и т. 3, съгласно Приложение № 2 към чл. 5, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,10 часа и ръководено от госпожа Надя Антонова – председател на подкомисията.

* * *

ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Добър ден, колеги!

На настоящото заседание на нашата подкомисия присъстват петима от нейните членове, двама отсъстват по уважителни причини. При това положение комисията има кворум, може да проведе заседание и да вземе валидни решения.
Съгласно предварително обявения дневен ред, днес ще се занимаем с една тема:
1. Представяне от г-н Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите на отчет за изпълнението на бюджета за 2007 г. по Раздел І, т. 1, т. 2 и т. 3, съгласно Приложение № 2 към чл. 5, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г.
Днес ще се занимаваме с отчета на Министерството на околната среда и водите по изпълнението на политиката в областта на управлението на водите, политиката в областта на управлението на отпадъците и политиката в областта на опазване чистотата на атмосферния въздух.
Колеги, имаме ли други предложения към този проект за дневен ред? – Няма.
Дневният ред се приема.
С удоволствие констатирам, че на днешното заседание ще присъства и господин Георги Божинов – председател на Постоянната комисия по околната среда и водите към Народното събрание.
Преди да започнем деловата работа, позволете ми да представим нашите гости, които ще вземат участие в заседанието:
Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите.
И неговият екип от Министерството на околната среда и водите: Нели Божикова – директор на дирекция „Управление на финансите”; Щерьо Ножаров – директор на дирекция „Инвестиционна политика и обществени поръчки”; Мария Нинова – директор на дирекция „Управление на отпадъците”; Цветанка Димитрова – директор на дирекция „Води”; Джулиета Георгиева – началник на отдел „Управление измененията на климата”; и Соня Бончева – началник отдел „Бюджетна методология на счетоводната отчетност”.
Предлагам да пристъпим към деловата работа на нашата подкомисия. Предстои ни да изслушаме отчета на министъра на околната среда и водите по политиките, които споменах. В писмения отчет той е дал отчет за всички видове политики.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Отчетът за дейността на Министерството на околната среда и водите през 2007 г. по отношение на бюджета е, че през изтеклата година министерството извършва дейността си по 17 програми.
За периода 1 януари – 31 декември 2007 г. Министерството на околната среда и водите е изразходвало за дейността си 59 млн. 870 хил. лв.: по политиката в областта на управление на водите – 13 млн. 363 хил. лв.; в областта на управлението на отпадъците – 2 млн. 820 хил. лв.; в областта на опазването чистотата на атмосферния въздух – 1 млн. 296 хил. лв.; в областта на опазване на биологичното разнообразие – 5 млн. 815 хил. лв.; в управлението на опасните химични вещества и препарати – 1 млн. 285 хил. лв.; за националната система за мониторинг на околната среда – 15 млн. 142 хил. лв.; за политики за информиране и участие на обществеността в процеса на вземане на решение и повишаване на общественото съзнание и култура в сферата на околната среда и устойчивото развитие – 1 млн. 358 хил. лв.; за политиката за комплексно предотвратяване и контрол над замърсяването – 1 млн. 719 хил. лв.; за дейности по изменение на климата (това са административни разходи) – 368 хил. лв.; за геология и подземни богатства по опазване на земните недра и почвите – 4 млн. 733 хил. лв.; за администрация – 11 млн. 971 хил. лв. Или общо разходите са 59 млн. 870 хил. лв.
Представил съм ви справка за ведомствени разходи, за административни разходи затова се въздържам да ви ги посоча.
Съвсем накратко ще направя преглед на изпълнението на политиките.
Политиката в областта на управлението на водите – парите основно са за засилване на контролната дейност в тази сфера и за предотвратяване или смекчаване на ефекта от вредното въздействие на водите. Проведени са процедури по определяне на границите на реки, езера и водоеми и крайбрежните им заливаеми ивици, в това число за поддържане правилността на речните легла. Ежедневно басейновите дирекции са подавали и подават информация в Министерството на околната среда и водите за състоянието на язовирите и потенциалната опасност за критична ситуация. Следи се информацията за валежната обстановка и при прогнозиране на валежи на над 30 л. на кв. м. се информират съответните общини за предприемане на превантивни мерки и другите компетентни органи. Дирекция „Води” в МОСВ обобщава информацията и я изпраща на всички заинтересовани ведомства и страни.
Знаете, че в Министерството на околната среда и водите в началото на мандата сформирахме оперативно звено, което извършва конкретно тези дейности. Извършени са проверки на техническото състояние за регулиран обем вода на комплексните значими язовири. Ежемесечно са извършвани проверки за спазване предписанията с месечния график обеми за поемане на високи води в комплексните значими язовири.
За опазване на водите от замърсяване политиката на Министерството на околната среда и водите е насочена към засилване на превантивния контрол, провеждан както от дирекция „Води, така и от регионалните инспекции по околна среда и води в басейновите дирекции по линията на издаване на индивидуални административни актове, в това число комплексни разрешителни за проверка на изпълнението на условията в тях.
За намаляване на броя на индивидуалните зауствания на повърхностни води се предприемат мерки за включване на пречистените в локални пречиствателни станции отпадъчни води от различни видове дейности в канализационните системи на населените места. Във връзка с това са извършени 483 броя проверки за спазване на изискванията за включване в канализациите; 2906 броя проверки за издаването на комплексни разрешителни и проверки на обекти, формиращи отпадъчни води във връзка с условията на издаваните разрешителни. Извършени са и 769 броя проверки по жалби и сигнали от граждани, подадени за замърсяване на водите.
През отчетния период голяма част от контролната дейност на регионалните ни структури по околна среда и води е свързана с превантивния контрол, провеждан при издаване на комплексните разрешителни и извършените проверки във връзка с издаването на комплексни разрешителни по реда на Закона за опазване на околната среда са 214 броя.
Във връзка с изпълнението на стратегическата цел – оценка на състоянието на водите в програмата за мониторинг на водите, подготвени в басейновите дирекции са обосновани и са включени за наблюдение 831 пунктове от мрежата за мониторинг на екологичното химично състояние на повърхностните води. Към мрежите за мониторинг на подземните води за периода са изградени и включени 130 пункта за наблюдение на количеството и химичното състояние на тези води.
Втори приоритет по тази политика са усвояването на средствата от Европейския съюз. През отчетния период по проекти, финансирани от фондовете на Европейския съюз, са извършени следните дейности:
- сключени са 16 договора (изграждане на пречиствателна станция за отпадни води в Бургас – Меден рудник, пречиствателна станция в Монтана, Севлиево, Ловеч, Смолян, Шумен, Попово, строителство и реконструкция на ВиК мрежата на Балчик, договор за доставка на оборудване за диагностика, моделиране, обучение и сервизно обслужване на 13 регионални ВиК дружества в страната, строителен надзор за изграждане на пречиствателни станции на посочените градове, подготовка на инвестиционни проекти за подобрение във ВиК сектора на гр. София, строителен надзор за изграждане на пречиствателна станция за отпадни води в Шумен, строителен надзор за изграждане на пречиствателна станция в Смолян, подготовка на технически спецификации за реконструкцията на пречиствателна станция за отпадни води – Кюстендил, подготовка на технически спецификации за реконструкция на пречиствателната станция за отпадни води и отделно за питейни води в гр. Сливен);
- проведени са тръжни процедури и подготвени договорни досиета (доставка на оборудване за диагностика, техническа експлоатация и моделиране на водоснабдителната и канализационната система на общините Горна Оряховица и Лясковец, доставка на оборудване за диагностика, техническа експлоатация, моделиране на водоснабдителната и канализационната система на четири общини в България – Смолян, Варна, Балчик и Шумен, техническа помощ за подготовка на проект във водния сектор група В, трансформация на пречиствателна станция за отпадни води Аспарухово в помпена станция, изграждане на транспортиращ тръбопровод във Варна);
- проведена е първа фаза, съставяне на къса листа на тръжни процедури, съгласно правилата на Европейската комисия за избор на изпълнителя и сключване на договори за проекти и техническа помощ за подготовка на проекти, съфинансирани от Кохезионния фонд за сектор води, а именно за Велико Търново, Кърджали, Перник, Видин, Пловдив, Добрич, Ямбол, Асеновград, Банско и Гоце Делчев, както и подготовка на инвестиционни проекти за подобрение във ВиК мрежата на общините Горна Оряховица и Лясковец;
- подготовка на инвестиционни проекти за подобрение във ВиК мрежата на гр. Благоевград, подготовка на инвестиционни проекти за подобрение водоснабдяването и канализацията на градовете Ловеч, Монтана, Севлиево;
- подготвени са тръжни документи и стартирали тръжни процедури по Закона за обществените поръчки за подготовка на работни проекти и документация за избор на изпълнител за строителството и реконструкцията на ВиК мрежата за гр. Кюстендил;
- подготовка на работни проекти и документация за избор на изпълнител на строителство и реконструкция на ВиК мрежата за гр. Варна;
- подготвени са тръжни документи за провеждане на процедури по Закона за обществените поръчки, а именно избор на строител за реконструкция на пречиствателна станция за отпадни води на Варна;
- направена е подготовка на апликационната форма за Кохезионен фонд и структурни фондове за интегрирани проекти за водния цикъл на Габрово, Враца и Сливен – втора фаза;
- приключено е строителство и е въведена в експлоатация пречиствателна станция в Горна Оряховица.
Бих искал да ви информирам предварително, че до края на август приключва строителството на пречиствателната станция в Пазарджик, както и веднага след това ще приключи строителството на пречиствателна станция в Благоевград.
По политиката за отпадъците – и там основен приоритет за нас е било освен политиките, които се водят, да се засили и контролът и финансовият ресурс за контрол.
Във връзка с контрола по прилагане на законодателството и координация и контрол върху проектирането, изграждането и експлоатация на съоръжения, и инсталации за третиране на отпадъци са извършени 7123 броя проверки. Издадени са 6632 броя предписания и са издадени 374 наказателни постановления.
Във връзка с разрешителните режими и регистри за дейности с отпадъци за 2007 г. са издадени 1138 разрешения за дейности с отпадъци, издадени са 25 броя разрешения за внос на отпадъци, 9 броя разрешения за износ на отпадъци. Издадени са 502 регистрационни документа за дейностите с опасни отпадъци, както и 417 броя удостоверения за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, както и 1768 становища за класификация на отпадъци.
Естествено и в сектор отпадъци приоритет е усвояване на средствата от Европейския съюз. През отчетния период във връзка с проекти, финансирани от Европейския съюз е извършено:
- провеждане на първа фаза (създаване на къса листа - на шорт листа) на тръжни процедури и съгласно правилата на Европейската комисия за избор на изпълнители и сключване на договори за проекти „Техническа помощ за подготовка на проекти” са финансирани от Кохезионен фонд – сектор отпадъци – региони Левски, Борово, Велико Търново, Варна, Стара Загора, Луковит и Костенец – ІІ фаза; затваряне на 18 общински депа за твърди битови отпадъци;
- подготовка на тръжни документи и стартиране на тръжни процедури по Закона за обществените поръчки за техническа помощ за подготовка на проекти за финансиране от Кохезионен фонд – сектор отпадъци – фаза І;
- подготовка на Апликационни форми за Кохезионен фонд за: подготовка на инвестиционен проект за затваряне на съществуващото депо, разположено на територията на община Русе; интегрирано управление на отпадъците в гр. Бургас, Добрич и Провадия;
- приключване на строителството и въвеждане в експлоатация на претоварна станция за битови отпадъци – гр. Китен и Регионално депо – гр. Созопол.
Дирекция „Кохезионна политика” на Министерството на околната среда и водите отговаря за програмирането и управлението на средствата от кохезионния и структурните фондове за сектор „околна среда” в рамките на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”.
Политиката в областта на опазване чистотата на атмосферния въздух. Тук основно сме предвидили средства за засилване на контрола. Естествено ние трябва да ви представим и анализа на разходите. Средствата са разходвани основно за контролни проверки, измерване на мисиите от неподвижни източници. Дейностите по политиката са насочени към привеждане на инсталациите в съответствие с екологичната и нормативната уредба, респективно съответните европейски директиви. Проектите включват обекти на територията на съответните области, които са контролирани във връзка с изискванията на Наредба № 16 за ограничаване на мисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене, разтоварване и превоз на бензин.
Извършени са проверки във връзка с изискванията на Наредба № 7 за норми на допустими емисии на летливи органични съединения при употреба на органични разтворители в определени инсталации. Извършени са проверки по прилагане на Регламент № 2003/7 на Общността и на Съвета от 29.06.2000 г., относно веществата, които нарушават озоновия слой и наредбата за осъществяване на контрол и управление на веществата, които нарушават озоновия слой. Извършени са инвентаризации и контрол на веществата, които нарушават озоновия слой с цел опазване живота и здравето на хората, флората и фауната.
Целогодишно са извършвани контролни проверки по график, утвърден от министъра на околната среда и водите, като проверки са извършени и по собствени планове на регионалните ни структури. В случаи, когато са установени наднормени емисии са извършени проверки, издавани са и предписания. Приоритетът е постепенно намаляване на емисиите на вредните вещества и на количествата внесени вещества, нарушаващи озоновия слой в съответствие с наредбите на Закона за чистотата на атмосферния въздух и качеството на атмосферния въздух.
Средствата по политиките са изразходвани още за изготвяне на доклади, бюлетини за състоянието на атмосферния въздух, оценка на параметрите на качеството на атмосферния въздух.
Във връзка с изпълнение на политиката за подобряване на качеството на атмосферния въздух и изпълнение на изискванията за намаляване на употребата на разтворители през 2007 г. са извършени проверки на част от обектите, използващи разтворители и продукти, съдържащи разтворители.
Тук също приоритет е реализацията и усвояването на средствата от Европейския съюз. Ние бяхме изключително активни като министерство, което управлява. Реално Министерството на икономиката и енергетиката е конкретният възложител. От близо 514 млн. евро, които управлява министерството, 72 млн. евро са за сероочистките на V и VІ блок на „Марица изток – 2”. И днес при госпожа Плугчиева този въпрос беше обсъден.
На 5 юли приключи подаването на оферти за строителството на сероочистките на „Марица изток – 2”. Ние също сме в готовност както да нотифицираме Европейската комисия, така и да модифицираме финансовата рамка, така че този проект да бъде реализиран, както и други проекти, които са в обхвата на Програма ИСПА по сектор води, сектор отпадъци и за честотата на въздуха.
Това е в основни линии и аспекти структурата на разхода на средствата от страна на Министерството на околната среда и водите и регионалните ни структури по пера и по политики. Ако имате въпроси, аз и екипът ми имаме готовност да ви отговаряме.
Благодаря.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря, господин министър, за обстойното представяне на Вашия отчет.
Колеги, пристъпваме към обсъждане на материала.
Към работата на нашата подкомисия се присъедини и председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Румен Овчаров.
Имате думата, колеги.
Господин Попвасилев, имате думата.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Аз исках да попитам господин министъра и неговия екип. Не е много ясно в тези отчети дали има средства, които са усвоени от излишъка от вашето министерство или не? И ако можете да кажете, защото всички знаем кога Народното събрание взе решение за усвояване на тези средства, в тези кратко срокове как се справихте с тези средства, ако има такива. И как са използвани в крайна сметка?
Това е първият въпрос.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз все пак бих искал да насоча колегите от опозицията да не се занимават сега с излишъка. За него ще има специално изслушване на министъра на финансите в Комисията по бюджет и финанси, където ще разгледаме въобще реализацията на тези средства от бюджетния излишък, който беше в края на миналата година. Сега имаме тук конкретна задача – нека да се съсредоточим върху тези две бюджетни програми, които бяха заложени. А този въпрос не го отклонявам, поел съм го като ангажимент, говорил съм с министъра на финансите, утре ще го вземем като решение на Бюджетната комисия. И ще ги поканим да дойдат, за да можем по-внимателно да обсъдим въпроса, да видим какво и как, за да можем да избегнем и слабостите от харченето на излишъка в последните седмици на годината.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря, господин Овчаров.
Господин Попвасилев продължава да пита. Заповядайте.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Аз мисля, че все пак е свързано с това, за което изслушваме министъра на околната среда и водите.
В раздел ІІІ на консолидираните разходи за околна среда, т. 3 виждам, че по закон заложените средства са в размер на 563 млн. лв. Всъщност по отчет са усвоени 43 млн. лева. Може ли министърът да ни даде малко повече като информация? Защото предполагам, че част от тези средства касаят и политиките и програми, които е заложило министерството и за което ние питаме.
Благодаря.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Господин Попвасилев, първо, по отношение на първия въпрос – да, Министерството на околната среда и водите получи 100 млн. лв. от излишъка. От тях за използвахме 8 млн. и 500 хил. лв. за дейности, свързани с контролни функции, мониторинг и обследване на компоненти на околната среда в национален мащаб, като още при приемането на бюджета имахме ангажимент от страна на Министерството на финансите, че в хода на изпълнението на бюджета тези средства ще ни бъдат необходими. И имахме уверението, че ще ги получим. Получихме ги от излишъка. Ако държите, аз съм отговарял и писмено на множество запитвания на народни представители от опозицията, мога да ви дам и подробна справка.
Останалите 90 млн. 508 хил. 775 лв. са реализирани основно във водния сектор, в сектор отпадъци и за биоразнообразие. За всички средства, които са изразходвани, до последния лев бих искал да ви кажа, че са проведени процедури, съгласно разпоредбите на Закона за обществените поръчки и средствата са насочени именно за изпълнението на обекти, които са в контекста на екологичните политики, които и сега визирах – във водния сектор, в сектор отпадъци, в биоразнообразие, за качество на атмосферния въздух. И можем да ви дадем подробна информация и на вас, ако желаете.
А по отношение на това, което попитахте, аз бих предложил госпожа Божикова, като финансист да даде по-подробни разяснения. Нашият бюджет е един от първите, който е формиран като програмен бюджет.
Заповядайте, госпожо Божикова, да представите пред уважаемите народни представители повече информация за програмността на нашия бюджет – пример, който вече е разширен и в други министерства, като доказал своята ефективност.
НЕЛИ БОЖИКОВА: Аз искам, първо и преди всичко да допълня това, че бюджетът на министерството е разработен в две части. Едната част се отнася до ведомствените разходи на министерството, а другата част са така наречените администрирани разходи. Това са основни принципи при програмния бюджет.
Ведомствените разходи на министерството, като разход за миналата година, са в размер на 59 млн. 870 хил. лв. И това включва фактическата издръжка на администрацията на министерството по различните политики, свързана с издръжка на персонал, текущи разходи и капиталови разходи. Всъщност това е администрацията на министерството.
Другите разходи са така наречените администрирани разходи и там са средства, които се финансират от външни източници, но които се отчитат в програмния бюджет на министерството, тъй като идеята на програмното бюджетиране е да се отразяват в нашия програмен бюджет всички приходоизточници. В така наречените администрирани разходи се отнасят разходи, които са направени в Национален доверителен екофонд, който е създаден много отдавна и финансира предимно в сферата на околната среда. Разходите за този фонд за миналата година са 1 млн. 75 хил. лв.
Другото перо са екологичните обекти в общините, които се финансират чрез приложение към Закона за държавния бюджет. За миналата година имаме разходвани там 39 млн. 197 хил. лв.
Искам да уточня нещо по отношение на въпроса, свързан с фондовете на Европейския съюз. Първоначално планираните разходи действително са 563 млн. 549 хил. лв. Но в процеса на реализация на проектите и в зависимост от готовността за реализирането им и в съответствие със Закона за устройство на държавния бюджет, през годината ние сме извършили корекция на тези разходи и реализирането на тези средства е в размер на 43 млн. 823 хил. лв.
Тук също така са включени разходите на предприятието за управление на дейности по опазване на околната среда, които първоначално имат планирани 61 млн. 400 хил. лв. по план, но усвоените средства са 107 млн. 539 хил. лв. И това увеличение идва всъщност именно от бюджетния излишък. Това е другият въпрос, който зададохте. Ние сме направили един трансфер от бюджетния излишък в размер на 90 млн. 500 хил. лв. Тъй като предприятието в края на годината остава с преходен остатък, през 2008 г. те продължават да усвояват тези средства.
Минали екологични щети – разход в размер на 13 млн. 399 хил. лв. Финансирането се осъществява пряко чрез Министерството на финансите, не минава през бюджета на министерството. И финансиране от Централен републикански бюджет в размер на 6 млн. лв. Не сме отразили, че сме усвоили тези средства, тъй като те са отразени във ведомствените разходи, защото са отпуснати на министерството, ние сме направили корекция в бюджета и всъщност те минават в първа точка.
Това е, което аз мога да кажа по отношение на програмния бюджет за 2007 г. Смятам, че частично отговорих на двата въпроса, които бяха зададени.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря.
Бих помолила колегите от подкомисията, разбира се и другите гости, както и нашите гости от Министерството на околната среда и водите, като коментираме или като си задаваме въпроси да чуем и оценка за изпълнението на политиките, които се осъществяват през бюджета. Как са изпълнени тези политики, продължаваме ли ги, прекратяваме ли ги, усъвършенстваме ли ги? Някакъв оценъчен елемент. Разбира се, то е субективно, но бих искала да чуя и такова изявление, доколкото е възможно.
Госпожо Капон, имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин министър, и на Вашия екип. Благодаря, госпожо председател за това изслушване.
Аз лично обаче трябва да си призная, че току-що получавам този материал. И днес със сигурност няма как да направим оценка. Искам да започна с това уточнение, тъй като трябва да се запознаем подробно. Аз имам редица въпроси, тъй като става въпрос за числа. Всичко останало изглежда все едно сме някакви пионки, които получаваме числата, гледаме политиките и казваме „Браво”. Това е първото.
Второ, може би е шанс и недостатък, че това е първият контрол, който правим, което понякога е голям късмет, но понякога е и точно обратното. Така че ни извинете за странните въпроси, които може би ще получите.
Аз виждам консолидирани разходи за околна среда в три части. Имаме по Закона за държавния бюджет, уточнен план и отчет към 31 декември. Ако погледна цифрите аз не виждам две цифри, които се повтарят. Какъв е смисълът от влизането в реалните граници на държавния бюджет като закон, ако в рамките на годината имаме уточняване на плана и отчет като такъв. Това е първият ми въпрос. За мен лично това означава, че вътрешноведомствено са правени всякакви гимнастики – оттук е хванато, оттам е премахвано. Добре, приемам.
Кажете ми какво имате предвид – излишъкът ли е допълнен, че се получава крайната част? Видно е, че от фондовете нищо не е използвано. Има 43 млн. лв., които са съфинансиране, най-вече предполагам, че е предпроектиране. Няма какво друго да е. Господин министър, предпроектиране ли са тези 43 млн. лв., които са използвани от 563?
Видно в края на 2006 г. сме смятали, че в 2007 г. Министерството на околната среда и водите ще има 563 млн. лв. съфинансиране към европейски фондове. В крайна сметка се оказват 43 млн. Това са 7-8% от тази част.
Моят въпрос е: дайте оценка на политики, какво се случи в министерството и каква е причината за този резултат. Разбира се, всички сме наясно какво стана с националната референтна рамка и какво става по министерствата. Знам от моя колега, че е имало прекрасно представяне на вашето министерство в Подкомисията по европейските фондове като отчет за едната част от нещата, които са се случили досега. Но дайте оценка на този вид политика. Защото няма по-голяма политика, която да е актуална в момента за страната, от това да усвоим максимално европейски фондове. Ясно е, че българският бюджет съществува и от него също ще правим политики, но така изглежда, че никой не се интересува от европейските фондове, а ни е достатъчен едва ли не българският бюджет.
Това е моят въпрос относно политиките.
Благодаря.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря, госпожо Капон.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Наистина има корекции в бюджета, които са отразени тук и специално в частта 3.1, които правилно се забелязват от госпожа Капон. Ние бихме могли да предоставим подробна информация по какъв начин са извършвани корекции в бюджетите.
По отношение на еврофондовете – това, което бих искал изрично да представя на уважаемите дами и господа народни представители, е, че за предходната година ние имахме дебати в това отношение – по какъв начин се усвояват еврофондовете и най-вече по оперативните програми. Аз бих искал да кажа, че на 27 ноември ние подписахме одобрението на Оперативната програма с госпожа Даната Хюбнер и министър Мутафчиев за Оперативна програма „Транспорт”. Впоследствие всички знаете, че беше извършена цялата необходима съпътстваща дейност, изразяваща се в подготовка на съпътстващите документи, конструиране и старт на работата на Комитета за наблюдение. Всичко това наистина много интензивно се извърши от екипа на министерството и аз бих искал да благодаря и на другите структури, ведомства и институции, които имат своето отношение и участват в Комитета за наблюдение.
След като се подготвихме, ние направихме първите обявления. Знаете, че досега имаме три проведени процедури (колове) за набиране на проекти. Първият кол приключи на 8 май – за техническа помощ във водния сектор. Вторият кол приключи на 30 май – за набиране на проекти за инвестиционна дейност в сектор „Води”. Третият кол приключи на 6 юни – за техническа помощ в сектор „Отпадъци”.
За първия кол има постъпили за техническа помощ във водния сектор 191 проекта. Първоначално бяхме заложили бюджет от 74 млн. лв. Видя се, че те в никакъв случай няма да достигнат за техническа помощ във водния сектор. След спешни консултации с Европейската комисия и с Министерството на финансите коригирахме тази сума на 200 млн. лв.
За инвестиционни дейности във водния сектор постъпиха 113 проектни предложения от общини, като някои проектни предложения в момента се отварят, оценяват се в комисиите, включват повече от едно инвестиционно намерение от една мярка. И индикативно, на базата на приблизителни разчети за проекти, които имаме, ние също коригирахме финансовата рамка, която първоначално беше 760 млн. лв., на 1 млрд. 400 млн. лв.
И третото обявление беше за сектор отпадъци, където сме предвидили финансов ресурс от 41 млн. лв. за 59-те проекта, които са постъпили.
Всичко това беше обсъдено на последващо заседание на Комитета за наблюдение с представители на Европейската комисия. Те изцяло одобриха нашия подход. Даже посочиха заседанието на Комитета специално за Оперативна програма „Околна среда” като един от най-добре и ефективно работещи. Това е мнението на господин Карстен Расмусен, който е основният представител от страна на Европейската комисия. И даже имаме одобрение за използване на целия финансов ресурс с последващи обявления по отношение на Оперативна програма „Околна среда”.
Това е в частта за работата ни по отношение на Оперативна програма „Околна среда”. Впоследствие бих могъл да допълня с повече информация.
Може би е по-интересно да чуете, най-вече с оглед на усвояемостта на средствата по предприсъединителната програма ИСПА. Бих пожелал на моите колеги в най-скоро време да възстановят плащанията в останалите сектори, но единствено по отношение на ИСПА Околна среда няма спрени средства, плащанията вървят. Но това не ни успокоява. В последния опит оценката за работата, която се извършва, е много добра. Продължаваме със следващите контрактувания. Днес преди обяд имахме близо два часа заседания за проекти, които на последния мониторингов комитет в Албена са идентифицирани като рискови. От наша гледна точка, ако продължим със същата мобилизация, концентрация и полагане на необходимите усилия, ние ще приключим включително със сключване на договори до ноември. За декември ще останат 1-2 процедури.
Най-важното е, че успяхме да спасим проекта за водния сектор на София, който е на стойност 58,5 млн. евро. Този проект, в интерес на истината, се забави много с оглед на това, че има и компонента заем, който е обвързан с увеличението на цената на водната услуга. Дълго време със Столична община не можехме да се разберем кой да бъде гарант за този заем – дали трябва да бъде Министерството на финансите, дали трябва да бъде Министерството на околната среда и водите. Имахме серия от срещи – аз, като министър на околната среда и водите, министър Орешарски, като министър на финансите, и столичния кмет. Най-накрая успяхме да намерим най-правилното решение, което предложих – гарант за това нещо да си е Столична община. Самите народни представители знаят, че това беше в основата на това да бъде променен Законът за общинския дълг на общините, където преди това имаше лимит. Сега вече, щом е за еврофондове и се взимат кредити, няма лимитиране. Така че Столична община стана гарант.
Първият лот вече е обявен и се набират проекти. Вторият лот, който е почти подготвен, ще бъде обявен само до няколко дена – за 7 млн. 250 хил. евро. За пречиствателна станция за питейни води в последния момент община Самоков предлага друго решение – площадката не е на Плана, а на Мала църква. И Столична община днес пое ангажимент по най-бърз начин да допроектира. Имат прединвестиционни проучвания. И аз, и екипът ми възприехме този подход, защото на новата площадка няма да се наложи да се изгради помпена станция. Всички знаем, че по този начин самият проект няма да бъде оскъпен. Напротив, ще се намали финансовият ресурс, който ще бъде необходим. А впоследствие за експлоатация ще има много по-малко разходи. Това във всички случаи коректно трябва да намери своето отражение върху цената на водната услуга. И последно за левия владайски колектор – също намери своето решение, като Столична община поеха да изградят подпорната стена, ние осигуряваме тези средства. Продължаваме по линия на Оперативна програма да бъдем открити за проекти, които биха могли да постъпят от Столична община.
За следващите проекти, които предвиждат реконструкция на пречиствателни станции – Кюстендил, Сливен, Варна, Габрово – всички проекти са готови, тръжните досиета се подготвят.
За реконструкция на ВиК мрежите, които са заложени по ИСПА, също имаме пълна готовност. Те се обявяват. Но, както казвам на много места, и днес ще повторя, грешките, които сме допуснали по ИСПА в никакъв случай не трябва да се пренасят за оперативните програми, трябва да сме си взели своите поуки, направили съответните анализи и бих казал, че имаме много сериозен старт на този етап, но това предполага да продължим с нашата работа.
За Оперативна програма „Околна среда” на този етап имаме 363 проекта, които са постъпили в Министерството на околната среда и водите. До две-три седмици, като напредне оценителния процес и имаме обща рамка точно какви проекти на каква стойност са постъпили, ние ще направим и следващите обявления за набиране на проекти във водния сектор, в сектор отпадъци и за третия стълб – за опазване и устойчиво развитие на биологичното разнообразие.
Бих искал да ви кажа и друго, което вече анонсирах като наша позиция. По отношение на сектор „Отпадъци” финансовият ресурс, както е заложен и одобрен в референтната рамка, е 367 млн. евро. Предстои да бъдат изградени и построени 21 регионални депа. Това е нашият поет първи ангажимент. И следващият ни ангажимент е закриване и рекултивация на съществуващите регламентирани общински депа. Ресурсът, който е заложен за сектор отпадъци е към 20% от финансовата рамка от 1 млрд. и 800 млн. евро по Оперативна програма „Околна среда”, на този етап ще насочим основно за строителство на регионалните депа и ако останат средства, те ще се използват за закриване и рекултивация на депата.
За сектор „Води” трябва да знаем, че при максимално усвояване и реализация на средствата ние ще изпълним между 60 и 70%. С оглед на повишаването на цените на горивата и въобще на всички цени, трябва да бъдем малко по-предпазливи и да посочим един обхват от 60 до 70 процента. Дай Боже да е повече, по-ефективно да се строи и да се прецизират разходите. Естествено след много строг контрол.
И трябва да ви кажа, че това беше изказано и по време на дебатите за вота на недоверие. Днес ще кажа, че ние сме към края на първата половина за одобрение на оперативните програми като страна. Няма да давам оценки, защото за първи път страната ни представя оперативни програми за одобрение в Брюксел. И всички оперативни програми, включително и „Околна среда” са оценени като добри и ние работим те да бъдат изпълнени.
Това е общата рамка за старта на Оперативната програма „Околната среда” и за усвояването.
А за програма ИСПА и пред вас – членовете на тази подкомисия, категорично заявявам, че екипът ми и аз лично работим, така че да контрактуваме всички средства. Те спокойно биха могли да бъдат изпълнени и усвоени до 2010 г., както е заложено в съответните финансови меморандуми.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: И думата, която сме си дали е нито един лев от тези да не бъде върнат.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Имахме много сериозни разговори с оглед на решението на Европейската комисия от 26 октомври, за първия период – за 2007 г., фактически последната година от този период, ние имаме 20% редукция, а за следващия период, който сега ни предстои (2008-2012 г.) имахме редукция с 37,4%. И най-лошото е, че ние имахме много сериозна, напрегната, тежка среща с еврокомисаря, защото да двата периода ни предвиждат обем на квоти за емисии в еквивалент на 42 млн. 300 хил. тона въглероден диоксид годишно. Тоест, те не предвиждат никакво прогнозно увеличение, да няма икономически ръст. Аз казах и там, че това в никакъв случай не е приемливо за нас с оглед на кохеренцията, в контекста на Лисабонската стратегия. Ние сме една от страните с най-нисък брутен вътрешен продукт на глава от населението. Това предполага ръст на икономиката – 5-6-7% годишно. Тези съображения бяха представени, впоследствие като се върнахме представихме нашите позиции. Не получихме отговор от Европейската комисия и МОСВ беше в основата, заедно с другите министерства, но ние бяхме водещи, да предявим иск за решението на Европейската комисия пред Европейския съд в Люксембург и в момента е в ход делото и процесът за едно по-обективно решение.
Благодаря.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: И аз благодаря, господин министър.
Имате думата.
СОНЯ БОНЧЕВА: Искам да внеса яснота за уточнения план, тъй като се повдигна въпросът от народния представител Мария Капон.
През годината Министерството на околната среда и водите е извършило корекциите въз основа на Закона за устройството на държавния бюджет. Вътре е регламентиран редът за извършването на корекции. Фактически този уточнен план наистина коригира Закона за държавния бюджет, но е въз основа на приети постановления от Министерския съвет в увеличение на бюджета на министерството.
И още нещо искам да кажа. Отчетът на Министерството на околната среда и водите в програмен формат е представен още на 12 февруари, съгласно писмо на Народното събрание. В него е регламентиран срокът. Ние сме го спазили.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря.
Имате думата, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, уважаеми госпожи и господа! Първо, и аз искам да направя уговорката за това, че организационно не успяхме добре да се подготвим за това заседание. Поради тази причина се присъединявам към предложението на госпожа Капон да не взимаме решение, а на следващото заседание, ако смятате, госпожо председател, че трябва да излезем с някакво окончателно становище, да го направим тогава.
Не хвърлям упрек към никого. Просто казвам, че аз лично имах малко по-различна идея за отчета на това министерство, защото то безспорно е значимо от инфраструктурна гледна точка.
Сега конкретно по това, което се разисква до момента, искам да кажа няколко неща.
Първо, от тази таблица за консолидираните разходи и това, което чухме сега по отношение на планирането в рамките на Закона за бюджета за 2007 г. и в крайна сметка изпълнението, това разминаване в числата, господин министър, показва според мен лошо планиране. Защото презастраховки, които всеки би правил в ситуация на първа година членство и на някакви субективни фактори, или договорки с министъра на финансите, не могат да оправдаят това доста голямо разкривяване и разминаване на числата. Наличието на загуба от половин милиард спрямо това, с което се тръгва в началото на годината и се свършва годината, такава грешка е недопустима. Както и да го гледаме, колкото и да се стараем да бъдем добронамерени, не можем да кажем, че политиката на министерството е била добре планирана.
Отговорът на въпроса на госпожа Капон, който трябваше да чуем, беше, че на практика освен първата година членство и уточняването в сроковете, за които господин министърът говори твърде подробно, е и въпрос на административен капацитет. Тоест имаме го или го нямаме, в което признание не се крие никакъв голям въпрос. Просто се отговаря защо е свършена определена работа.
Второ, когато четем политика в областта на управлението на водите и това е хубаво, и това заслужава адмирации, че бюджетът е програмен, трябва да видим какъв е акцентът, какъв е приоритетът, българският приоритет в областта на управление на водите. Ако се загледаме в сключените проекти аз няма да намеря политика и акцент. Ако бях прочел: има сключени, това е приоритет на нашето министерство, по отношение на управление на водите или по отношение управление на отпадъците, тъй като в България туризмът е първоизточник на обществено благо, и ние започваме старателно от Шабла до Царево да се грижим за управлението на водите и управлението на отпадъците, или в територията на Пампорово, Боровец, Банско и прочее, където са курортните места, аз щях да кажа, че тук има политика.
Това, на което Вие сте подложен като министър, аз съм абсолютно сигурен, не е нужно да ми отговаряте, не го казвам като човек, който не е бил министър, това, че едното е в Бургас, а другото е в Монтана е въпрос на това, което някои наричат лобизъм на народните представители. Такъв тип политика не е добрата политика. Особено при един програмен бюджет. Защото това местене по цялата държава на средства, които в крайна сметка не са безкрайни, България не е богатата държава на Европа, е просто задоволяване на някакви конкретни амбиции на вътрешнопартиен или на междукоалиционен характер.
Така че онова, което би трябвало да видим, и аз Ви моля, господин министър, дори да не присъствате Вие, просто за подкомисията за следващото заседание изпратете информация, за да можем да се ориентираме от тези големи числа как те са потънали в съответните изпълнения на политики, както вие сте ги нарекли. Тоест, ако І е политика в областта на управлението на водите, всичко онова, което тук е съобщено в разказен вид, е хубаво да добие един табличен вид и ние да се ориентираме наистина в прякото изпълнение на тези политики. Защото това е разказ. Абсолютно същата констатация може да се направи и по политиката по управлението на отпадъците, където отново е необходимо да се получи разбивка до степен на конкретен обект с конкретен договор, с конкретните числа, както са планирани, както сте успели да ги усвоите.
Господин Овчаров направи реплика за излишъка. Сигурен съм, че в Комисията по бюджет и финанси ще дойде господин Орешарски, но той ще ни каже големите числа и ще каже: питайте министрите, защото те са правили разходите. А господин Овчаров каза, да не питаме господин Чакъров, да питаме първо господин Орешарски. Това е подход, който ни е познат, практикува се отдавна. Не е нещо ново. (Оживление)
От тази гледна точка казвам, че е хубаво в този отчет за 2007 г., за който аз призовавам господин министърът да изпрати на Вас, а Вие ще ни ги дадете и ние ще направим обсъждане, разбивка в конкретен план от тези големи числа, за които вече чухме защо са такива като закон, план и отчет. И да ги вкара в конкретните политики.
От тази гледна точка, ако ние правим следващо заседание по останалите политики, е хубаво да правим заседания върху тези съвсем конкретни таблици, в които се виждат обектите. Между другото, това беше проблем и със Закона за бюджета. Лека-полека вървим към промяна, която е положителна – да излизат малките числа. Защото иначе всичко се скрива в едно голямо число. И практически не се упражнява най-важната функция – парламентарният контрол.
Това е, което аз имах да кажа. То не е въпрос, то е по-скоро констатация и изказване. И Ви моля да отложим окончателното си становище и мнение за следващото заседание, като получим и тази допълнителна информация.
Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: И аз Ви благодаря, господин Методиев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Господин Методиев, аз почти се бях притеснил, че това, което изразявам като позиция за Черноморието не се чува, но се оказва, че Вие сте чули и разбирате много добре нашата осъзната позиция. В текста няма как да го видите, защото всички тези решения за местата, които в момента обсъждаме, са взети преди 2005 г. – къде да бъдат и как да бъдат ситуирани. Мога да Ви дам справка кога са подписани финансовите меморандуми, как са подписани, кои са локациите. Във всички случаи тези места също имат своите потребности – и Монтана, и Севлиево, и Ловеч, и всички други.
По-важното обаче, което успяхме да направим, мога да Ви дам цялата кореспонденция, паметните бележки от срещите, които съм имал, шестте депа (Севлиево, Ловеч, Монтана, Търговище, Попово и Бургас – Меден рудник) бяха пред огромен риск тези средства да бъдат канцелирани. Над 100 млн. евро в началото на мандата. В продължение на месеци ние пишехме писма и не получавахме отговори. Впоследствие диалогът се възстанови, най-после се получи разбиране и от тях и успяхме да проведем всички процедури. В момента е в ход строителството на тези пречиствателни станции, които се посочват тук.
Специално за Черноморието ясно и категорично заявих и в Шератон направихме първата работна среща под формата на конференция с всички Черноморски общини, които поканих. Аз самият представих много обстоен доклад анализ. Добре е парламентарният секретар да представи на всички уважаеми членове на подкомисията да видят какво е реалното състояние на пречиствателните станции по Черноморието. В момента, когато имаме финансов ресурс, с който да ги построим, ще го направим. Досега, кажете ми бихме ли могли да насочим от бюджета на страната, Вие сте бил министър (прави Ви чест между другото, че по този начин подхождате, и го казвам не само протоколно, а защото е така), знаете, че винаги парите в едно или в друго направление все не стигат или най-малкото не достигат. В момента имаме финансовия ресурс и ако туризмът за нас е приоритет от гледна точка на държавата, да има ресурс, искаме да го направим. Това съм го заявил ясно и категорично.
Когато откривахме пречиствателната станция в Меден рудник и регионалното депо в Созопол, заявих и посочих кои общини от Черноморието са подали проекти и кои все още се ослушват и ги няма, които никакви стъпки не са предприели до този момент да подадат проекти. Аз ги приканвам, молим им се да подадат проекти, защото ние ще попаднем под ударите и разпоредбите на директивата за качеството на водите за къпане, отдих и туризъм. И е редно да го направим. Не само там. Готов съм за Хисар, за Вършец, за Сепарева баня, където имаме курорти и можем чрез туризъм за повишим качеството на водната услуга, да привлечем туристи, всичко това да бъде направено. Към организациите, които отговарят за разделно сметосъбиране, също ги насочваме да работят в тези центрове. Така че това е осъзнатост от наша страна и от мен. Където може и вие да помогнете, обърнете се към съответните кметове. Не са подали проекти кметовете на Шабла, на Варна. По памет – Созопол е с най-много проекти. Приморско са подали, Царево са подали, от Бургас има подадени проекти, от Бяла – има подадени, от Долен чифлик готвят в момента проекти. Има една-две общини около Варна, където са подали проекти, но активността там е слаба.
Това, което се случва на настоящия етап и лично аз съм притеснен и ги приканвам, даже сме изпратили писма до всички общини, ние имаме поет ангажимент, първо, до средата на следващата година – нещо, което не е реалистично, когато се е поемал ангажиментът, даже и на следващия ден от подписването на Оперативната програма, на 28 ноември да бяхме стартирали строителството на регионалните депа, няма как да бъдат построени до средата на следващата година. Това физически и технологично не е възможно. Но това, което трябва да направим непременно и по него работим с екипа ми, е да стартираме строителството на всички 21 регионални депа. И да представим пред нашите партньори от Европейската комисия, че България в сферата на отпадъците направи това и това. И оттук нататък да сядаме да се уточняваме с тях, както и за Натура седнахме и се разбрахме. Виждате, че в момента изпълняваме поетите ангажименти и няма санкции, няма бележки, няма нещо, за което да се притесняваме.
Има какво още да се желае. Радвам се, че успяхме да спасим два много проблемни проекта – единият е за водния цикъл на София от 58,5 млн. евро. Ние управляваме 514 млн. евро по ИСПА и предприсъединителните фондове. Разбирате какви са пропорциите. Ако бяхме загубили средствата за „Марица изток – 2” – още 72 млн. евро. Това са 130 млн. евро. Процедурата за едното приключи, за водния сектор я стартираме. Ежеседмично ми се докладва за извършеното през седмицата, за това, което е необходимо да бъде извършено. Чуваме се в Столична община. В такъв режим на работа работим.
Благодаря ви.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Само една реплика.
Вижте, господин Чакъров, аз съм Ви слушал. Вие сте убедителен човек, можете да изсипете много голяма фактология. Аз не искам да я оспорвам. Аз държа на това, с което започнах. Когато има програмни бюджети, а вашето министерство е тръгнало по този път, трябва не да се обърнем назад и да кажем до 2005 г. това е състоянието, имаме наследство, с което трябва да се справим, а трябва да кажем имаме ли поглед напред. Защото от това, което аз чета, Вашият отговор, погледнат от наследството, е правилен. Заварено е нещо, то трябва да се свърши, поети са ангажименти и трябва да се довършат. Това – добре. Но подозирам, че живот и здраве, защото днешният ден е малко неприятен за нас от Бюджетната комисия, не се делим там като хора на власт и опозиция, живот и здраве догодина, когато започнем да разглеждаме това нещо, се опасявам, че ще имаме почти същия разговор. Защото Вие ми казвате в момента: тези кметове са мързеливи. Не го казахте Вие, аз го казвам. Или тези кметове не са мързеливи, те са инертни. Или тези кметове политически или по някаква друга причина още не са тръгнали напред. Кметът на Созопол е тръгнал – браво на него, да е жив и здрав! Тръгна по начин, по който аз го видях с очите си, не искам да го разказвам пред комисията, защото ще ме обвините в политиканстване – след една много голяма среща с господин Доган в един от ресторантите в центъра на Созопол.
Няма как да се измъкнете от тези неща като упреци до момента, до който няма ясна визия. Аз казах – от Шабла до Царево. И няма оправдание. Има пет инертни кмета по Българското Черноморие. Въпросът е за българския национален интерес. Това е ценност на България и използваме ли я или не я използваме. И за съжаление отговорността никога не отива при кметовете, а винаги стои при министрите. Същото се отнася и за целите Родопи или за целия Пирински край, където има толкова много места на туризъм, на поминък, на средства, които в крайна сметка са обществен интерес.
Докато не се появи това нещо, всичко останало ще става и трудно за защитаване, трудно за регламентиране, независимо от многото фактология, която отново може да бъде изсипана, защото няма политика. Това е, което аз разбирам под политика. Ние можем да имаме различие по това какво разбираме под политики.
За да завърша ще кажа, че аз не видях такива политики и в програмния бюджет на Министерството на образованието и науката. Не казвам, че това е слабост само на вашето министерство.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Колеги, имате ли още въпроси и разсъждения?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Не знам доколко съм убедителен или не съм убедителен, но ако съм убедителен то е вследствие на извършеното от моя екип, който аз приветствам за това, че от опита на по-стари кадри в министерството с млади хора се получи една добра работеща сплав. Питайте ги до колко часа работят и дали министърът някога им налага да остават след работно време. Аз самият отивам да работя в събота в министерството и виждам голяма част от екипа ми да работи там. Те самите по официалния и надлежен ред са поискали разрешение и работят.
А за другото – дали има политики или не, аз съм готов в момента да взема отношение по всяка една от политиките, но аз ще присъствам и на следващото заседание и ще представим извършеното от нас.
По отношение на това дали се оправдавам с това, което е направено преди 2005 г., готов съм да обсъдим какъв е бил темпът на усвояване на средствата до 2005 г. и след това. Но аз не съм доволен от това, което успяхме да качим като темпо на усвояване. Затова в момента ни се налага да работим с много ускорени темпове при пълна мобилизация и концентрация. Ето защо не искам това да се повтаря по отношение на Оперативна програма „Околна среда”. И малко нескромно ще кажа, че имаме много силен старт за Оперативна програма „Околна среда”. Още две обявления и ние почти ще покрием финансовата рамка. Кажете ми друга страна, в която това да се случва. Не говорим само за нашата страна. Екипът ми работи.
Административният капацитет не е това, което трябва да бъде, защото има невероятно текучество. Ние трябва да съумеем да задържим тези хора да работят на фона на огромното изкушение и предизвикателства от финансова гледна точка на това, което предлага частния бизнес – консултантски фирми и т.н. Ние готвим кадри, които няма по какъв начин да задържим. В Закона за държавния служител няма заложена клауза. Даже тези, за които ние сме инвестирали за съответни обучения, са готови да ги възстановят и да си тръгнат. В момента търсим начини и форми да задържим тези хора.
Ние качихме много темпа на усвояване на средствата. Ще се въздържа да си дадем оценка за това, което е направено по ИСПА, но и господин Божинов, който е в течение на цялата ни работа, естествено парламентарната комисия като контролен орган получава цялата информация, отчет и доклад за това, което се върши. Определено обаче заставам зад думите си, че политиките са ясно дефинирани пред нас. Не мога да кажа, че навсякъде всичко максимално е реализирано, но до голяма степен това, което е извършено от страна на екипа на министерството – централното ведомство и регионалните структури, е реализация на тези политики.
Друг е въпросът, че винаги може да се подобри работата, винаги може да се постигнат по-добри резултати. Уверявам ви, че всички конструктивни бележки, които ще чуя при вас, ще бъдат взети предвид.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, със сигурност проблемът с кадрите е навсякъде. Разбирам Вашето желание да похвалите кадрите. Ние също искаме да си похвалим хората, които работят за нас в Народното събрание, но като им предадете един час по-рано един материал, ние го получаваме също в последната минута. И Ви уверявам, че ние щяхме да сме доста по-подготвени, да си дойдем с екипите, ако имахме материала доста преди това. Защото това, че вие сте внесли отчета по бюджета в срок, със сигурност не ни позволява да видим всичко, което искаме нито на датата, в която вие го виждате. Уверявам Ви, ние също имаме работа тук и трябва да я свършим.
Но тъй като говорихте за частния сектор, вижте числата. Ако някой в една частна фирма, задели едни 500 млн. лв. и ги държи цяла година без да ги усвоява, предварително една година преди това в една голяма корпорация, и е много наясно накрая на 2006 г., защото аз съм убедена, че Вие сте бил наясно, познавам Вашите качества и знам какво можете и знам колко добре подготвен сте, и съм абсолютно убедена, знам, че министър Чакъров не говори просто така, знам, че когато залага в бюджета тези 500 млн. е бил наясно, че няма как Оперативната програма да му се подпише преди поне октомври.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Така беше, да.
МАРИЯ КАПОН: Да, така беше. Искам да си кажем нещата, защото тук сме се разбрали, че не гласуваме „за”, „против” и т.н., работим в тази подкомисия във форма на консенсус и по-скоро специализирано. Тези лъжи – когато заложим едни цифри, ощетяват друг сектор. Аз мога да ви кажа, че като заделим едни 500 млн. лв. в един бюджет, какво може да се направи в една друга сфера. Дефицитът на Здравната каса беше 300 млн. лв. Казвам го като логика.
Но това щеше да бъде признание от страна на коалицията, че няма да се справим с административния капацитет и с подготовката на оперативните програми, за да ни бъдат разписани. Това е по Националната референтна рамка. Ние го предупреждавахме. Аз не искам опозицията да е права винаги. Повярвайте ми – не искам. Особено в тези тежки моменти на тези дни не искам да е права. Но за съжаление е така.
Затова не приемайте толкова като критика на политики, за мен това е и една сериозна критика от страна на цифри. Тук, ако има главен счетоводител, както обичам да казвам – хората, които са финансисти, те обичат да имат едни заделени пари. И за Министерството на финансите винаги е добре да има някъде едни пари и после по някое време да се възстановят. Но аз лично смятам, че това не трябва да се случва.
Казвам това като забележка на база на логиката на нещата. Иначе по целия програмен бюджет, аз си представям отчета на един програмен бюджет по различен начин. Но това е мое право. Мое право е това да не е разказ, тоест едно есе. Много е хубаво да има, но приоритетите наистина се пишат както в самия програмен бюджет, един по един. Сигурно имате такъв. Най-вероятно го имате в пълния вид с изпълненията. Аз с удоволствие ще взема да разгледам пълните цифри. Предпочитам го на диск, хартия не хабим, защото сме екологично чисти. (Оживление) Ние опазваме околната среда и на бели листове рядко работим. Но това е въпрос за по-нататък.
Имах един леко страничен въпрос, извинявайте, господин министър, ще използвам случая, че сте тук. Говорихме преди малко с моя колега. Аз мисля, че Вие нямате общо, но все пак да попитам: с този прословут екарисаж само Министерството на земеделието има общо, нали? Който все още не се е направил в страната. Защото все пак е свързан с екология и едни 17 млн. лв. За 17 години няма кой да направи екарисаж. И понеже смятам, че индиректно, когато говорим за околна среда, би трябвало по някакъв начин да сте засегнати, използвам случая, не видях в бързия прочит на доклада, за да не пиша само допълнителни питания, да използвам случая, може би и колегите искат да знаят докъде стигнахме с този прословут екарисаж и имате ли отношение към него? Ако не, ще питам министъра на земеделието.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Господин Попвасилев, имате думата.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Госпожа Капон ме подсети за нещо, което си мислех, а забравих да попитам. Става дума за политиката по управление на водите. Радвам се, че имате и общини от Благоевградско – Гоце Делчев, Банско и Благоевград, които ще усвояват пари, свързани с управлението на водите. Но като цяло смятам, без да съм сигурен 100%, че състоянието на ВиК мрежата в България, особено там, където има по-голям инвестиционен интерес, е меко казано зле.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Кажете конкретно какво да Ви кажа.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Аз се радвам за Благоевград, защото все още има квартали, в които ВиК мрежата е изградена с етернитови тръби. Не вярвам да е по-различно, след като в Благоевград е така, на много места в България.
И във връзка с това искам да Ви попитам, ако имате малко повече информация да споделите, във връзка с политиката по отношение реконструкция, подобряване на цялата ВиК мрежа в страната. Не говоря конкретно за Благоевград.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Колеги, мисля, че изчерпваме въпросите за това заседание към господин министъра.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: С интерес присъствам на всяко едно изслушване на колегите в Народното събрание. Имам може би повече информация от вас и ще кажа следното.
Има ясно дефинирани политики и когато те са субординирани и това е намерило израз в националния бюджет със сумите, които се финансират, това вече е проява на политика – когато имаш определен лимит, дефинирал си задачите. И с това, с което разполагаш, си подредил по важност. Това вече е политика. Дали е най-добрата, дали не е – това е друг въпрос. С онези средства, с които можехме да разполагаме в националния бюджет, аз смятам, че се реализираше една добра политика.
Очерта се обаче една друга финансова възможност с влизането на сраната в Европейския съюз и аз ви предлагам, като народни представители от различните райони, да погледнете от вашия избирателен район кои общини за какво са кандидатствали в тези колове, приключили на 8 май, на 30 май и на 6 юни. И Вие, госпожо председател, ще констатирате, че ако със същото темпо върви Видин до края на годината, никога този регион, каквото и да направим на национално равнище, ще видите, че тези три проекта с тези три кандидатствания за техническа помощ и за строителство, никога няма да стигнат за целия регион. Една община кандидатства с 8 проекта, един регион кандидатства с 30 проекта. Каквато и национална политика да правим, както и да рамкираме средствата, с които ще разполага страната по приоритети, както казват: Господ помага, но в кошара не вкарва.
Затова, когато говорите за депутатите, които лобират, нека да видим от избирателните райони и да помогнем. Ще дам цифри. Не знам дали го каза господин министърът. Заявените проекти са горе-долу за усвояването на 1 млрд. Остават 700-800 млн. до края на годината. Ще има едно набиране на проекти до месец-два и до края на годината може да са най-добрите проекти, но ще разполагат с онези средства, които са останали от тези 700 млн., минус онова, което е усвоено на следващата сесия. И тогава ще има раздаване на пари за такива политики след 2013 г. Тоест, това е важният момент – да стимулираме активността на кметовете, да им помогнем да кандидатстват, да спечелят и да наваксат своето изоставане и да запазят пълния приоритет.
Иначе това, което е било държавната политика, то е отразено в разпределянето колко процента са за води, колко са за депата, колко са за техническа помощ.
Това исках да кажа.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря на господин Божинов.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Бих искал да отговоря на въпросите, които бяха повдигнати.
Като проследих отговорите и позициите, които представих, до голяма част отговорих на това тези 560 млн. лв. по какъв начин индикативно са посочени в програмния бюджет на Министерството на околната среда и водите.
Посочих проекта за водния цикъл на София, който е 58,5 млн. лв. Посочих 72 млн. евро за сероочистките на „Марица изток – 2”. Тези два проекта са 130 млн. евро. Това са близо 560 млн. лв. Остават още 300 млн.
Ако разполагате с време, държа да ви информирам коректно, мога да ви дам информация за всеки един проект по ИСПА, който предстои да бъде финализиран. Днес имахме редовно заседание при госпожа Плугчиева. За всеки един от проектите, като се започне от ВиК цикъла на Варна, реконструкции на пречиствателни станции, техническа помощ за сектор отпадъци – всичко това може да бъде сложено на масата. Ако желаете, не възразявам на следващото заседание да представя работата ни в това отношение.
А по отношение на другото, което господин Методиев не пропусна да посочи – за една определена община, и това, което каза господин Попвасилев, мога да ви прочета и списъка на общините, които са кандидатствали за техническа помощ за строителство и за техническа помощ в сектор води и в сектор отпадъци.
Искам да се обърна към вас със следното предложение. Питайте всяка една община, която се е обърнала към Министерството на околната среда и водите, към експертите, към директорите, към мен, към моя кабинет – една община, на която да не се е обърнало внимание, да не е проведена среща. А има общини, за които след като е било необходимо да се отдели внимание, сме провеждали по пет, по шест, до десет срещи, на които сме обяснявали. В момента усилено работим с всички общини, които попадат в обхвата на 21-то регионални депа. Няма община, която да се е обърнала към нас и да не е получила методологическа помощ. Иначе нямаше как да постъпят 383 проекта.
Няма община, която да не е била посрещната от екипа на Министерството на околната среда и водите. За всички общини вратите са отворени. Всички могат да кандидатстват.
Аз съм от Пловдив. Десет пъти съм приканвал община Пловдив да дойде. До този момент от Пловдив няма нито един подаден проект за техническа помощ. От Варна – нито един проект. Изразих готовност пред тях, защото проведохме две срещи за Черноморието, да дойдат да продължим да работим с тях, да подават проекти. Те посочиха проблема със Златни пясъци. Проведохме работна среща в министерството, на което стана ясно, че проектът се движи от МРРБ, пред тях се обадих по телефона на министър Гагаузов и той каза, че веднага ще им даде проекта да си го довършат и да го представят при нас по най-бързия начин. Това беше през март. Днес се видяхме отново с представители на общината – до ден днешен нито един проект не е представен от тях.
За всички общини вратите са отворени и всички проекти, които са подадени, няма значение от кой край са, а те са от цялата страна, ще бъдат разгледани, доокомплектовани, допълвани, попълвани. Ако има много сериозни разминавания, ще дадем своите препоръки, ще бъдат дооправени и на следващото обявление ще бъдат включени и одобрени.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това е разликата. Вие казвате: всички общини. Те са 262.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: 264.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, 264. Къде един министър ще се справя с 264 общини? Аз ви казвам друго – ако има приоритет по 14 общини по Черноморието, отивате и защитавате този български интерес.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Казал съм това категорично.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това, че сте казал, на мен не ми помага. Отговорността лежи върху Вас. Това е общ интерес. Това не е интересът на Поморие, Бяла или не знам коя си община. Това е различен възглед. Не казвам, че не сте прав, казвам, че имам друг възглед.
Днес държавата е мощна, в България има много пари, за разлика от преди осем или десет години. Така че имате възможност да провеждате такъв тип политики. Кой е можел да провежда преди осем или десет години тези политики? Никой, защото ги е нямало средствата. Това е разликата. В това не виждам никаква драма, просто разлика.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Държа да направя едно уточнение. Всъщност Вие до голяма степен се съгласявате с това, което съм изказал. Казах, че средства има и затова приканвам всички Черноморски общини. Но ако кметът на общината не организира да бъдат подготвени проектите, да се направят съответните финансови и икономически анализи, да се окомплектова цялата документация, не си попълни апликационната форма, няма кой да го направи това. Кажете ми с какъв инструментариум и по какъв начин с държавния инструментариум това да бъде сторено? След като всичко е сложено на масата. Досега винаги се е говорило, че няма пари. В момента ние казваме, че има пари, приканваме ги непрекъснато. Какво повече да направим?
Да, Вие сте прав, че отговорността в края на краищата е в компетентния орган и на плещите на министъра. Това е така. Осъзнавам го и затова приканвам всяка една община. Затова и вчера заявих в Севлиево, че общините, които не подават проекти, ще бъдат посочвани. И всяка една община, която е с одобрен проект, ще бъде качена на сайта на министерството, на сайта на Министерството на финансите, ще има публичен регистър и т.н.
Специално за Оперативна програма „Околна среда”, където в над 98% от случаите получатели на средствата бенефициенти ще бъдат общините, те трябва да изпълнят и да дадат своя ключов принос, за да бъдат реализирани тези проекти. Там, където екипите на общините и кметовете не извършат това – то си е техен проблем.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Уважаеми колеги, дискусията е много приятна и оживена, което показва, че тази нова форма на парламентарен контрол има своето основание. Очевидно ще продължим да се развиваме и да продължаваме да работим по този начин с изслушване на съответните първостепенни разпоредители на бюджета.
Не бих искала в тази дискусия да вземем окончателно становище, но ми се струва, че до голяма степен има основание това, което каза и господин Методиев, и министър Чакъров по отношение инициативността на общините. Има една поговорка за Господ, който помага, но в кошара не вкарва. И това го казвам от горчивия си опит, защото община Видин, както правилно я дава за негативен пример господин Божинов, аз с видинските кметове се ядосвам няколко мандата. Те просто не желаят да участват в тези форми на финансиране. И предишният кмет, и настоящият кмет отказват. Защо са така инертни никой не знае. За справка община Видин при 25 млн. лв. годишен бюджет, е привлякла миналата година 240 хил. лв. А община Димово, която има 2,5 млн. лв. бюджет, е привлякла 3-4 пъти повече. Обаче хората в Димово не спират. И те носят своята отговорност. Правилен е подходът да видим кои общини работят и кои не, а не само кметовете да ни се бият в гърдите и понякога да се правят на вездесъщи.
Колеги от подкомисията, в заключение бих предложила да не гласуваме днес някакво становище и решение. Вижда се, че тази нова процедура тепърва подлежи на изглаждане между двете страни. Затова е добре да отложим дискусията на решенията на другото заседание, като дадем възможност на министър Чакъров да представи всички документи, които се споменаха в настоящата дискусия, както и всичко онова, което екипът му и министърът смятат, че има отношение по днешната тема. Разбира се, акцентът да се постави върху политиките, които е трябвало да бъдат осъществени чрез Бюджет 2007.
С молба допълнителната информация да се представи в разумен срок, за да можем да се запознаем по-обстойно с нея. Надявам се, че срок до края на седмицата няма да ви затрудни, за да можем да се запознаем и да бъдем подготвени за следващото заседание, на което отново сте поканени. Молбата е да ни представите и конкретна информация за инертността и активността на съответните общини.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Ако позволите едно уточнение. На този етап, преди да е приключил оценителния процес за всички проекти – техническа помощ, воден сектор, сектор отпадъци и за строителство, аз ще се обърна с молба да не излизаме с окончателни позиции, защото пликовете се отварят, ще видим коя община за какво е кандидатствала. Мога да ви дам справка.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Говорим за 2007 г.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: В 2007 г. не е имало процес. Сега са обявленията. В момента върви оценителния процес.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Това, което сега разглеждаме, е за 2007 г. В такъв случай тази справка ще ни я представите допълнително, но тя ще се отнася за бюджета за 2008 г., който ще разглеждаме следващата година.
Колеги, благодаря ви за участието.
Закривам заседанието на подкомисията.

(Закрито в 17,45 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

Румен ОВЧАРОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОДКОМИСИЯТА
ПО ОТЧЕТНОСТ НА ПУБЛИЧНИЯ
СЕКТОР:

Надя АНТОНОВА


Стенограф:
Н. Иванова