Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Подкомисия по отчетност на публичния сектор към Комисия по бюджет и финанси
Подкомисия по отчетност на публичния сектор към Комисия по бюджет и финанси
10/10/2008
П Р О Т О К О Л
№ 7
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
Подкомисия по отчетност на публичния сектор
П Р О Т О К О Л
№ 7
На 10 октомври 2008 г., петък, се проведе заседание на Подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на Отчета за касовото изпълнение на бюджета на Народното събрание за 2007 г., № 850-06-225, внесен от Георги Пирински на 30 юни 2008 г.
2. Разглеждане на проектобюджета на Народното събрание за 2009 г. (съгласно чл. 2, ал. 2 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание, приложение към ПОДНС).
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 10,45 часа и ръководено от госпожа Надя Антонова – председател на подкомисията.
* * *
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Добър ден, уважаеми колеги! Добър ден, наши скъпи гости!
В настоящото заседание на комисията ни участват 6 от членовете на нашата комисия. Отсъства един по уважителни причини. Поради това аз смятам, че заседанието е редовно, имаме кворум и можем да проведем заседанието и да вземем валидни решения.
Откривам заседанието на комисията.
Позволете ми да представя гостите, които присъстват тук:
Професор Валери Димитров – председател на Сметната палата, както и главните одитори госпожа Снежана Нанева и госпожа Поля Петкова от Сметната палата.
Тук са и господин Огнян Гавримов, господин Мирон Гаврилов и госпожа Бойка Цонкова. Те са наши уважавани експерти и се надявам да вземат участие в заседанието на комисията.
Председателя на Комисията по бюджет и финанси участва в дебатите в пленарната зала. Надявам се да намери възможност да присъства на заседанието днес.
Уважаеми колеги, дневният ред и материалите са ви раздадени. Надявам се, че сте успели да се запознаете с тях.
Дневният ред за днешното заседание е от две точки:
1. Представяне и обсъждане на Отчета за касовото изпълнение на бюджета на Народното събрание за 2007 г., № 850-06-225, внесен от Георги Пирински на 30 юни 2008 г.
2. Разглеждане на проектобюджета на Народното събрание за 2009 г. (съгласно чл. 2, ал. 2 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание, приложение към ПОДНС).
3. Разни.
В точка „Разни” ще обсъдим на първо четене, предварително обсъждане на плана за работата на подкомисията, който проектоплан ще го съчетаем с работата и на Сметната палата, което е гаранция за ефективността и на двете институции.
Колеги, имате ли други предложения по дневния ред?
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Една процедура.
Нямам възражения по дневния ред, имам една процедура. Тъй като си мисля, че за пръв път провеждаме подобно заседание, за да не правим излишни неща в рубриката „Отбий номера”, ви предлагам отчета за касовото изпълнение на бюджета на Народното събрание да се създаде практиката да се разглежда в подкомисията, при условие, че някои от колегите имат конкретни бележки по това изпълнение. Ако не – да не губим време, а да го приемем веднага.
Практиката на приемането на бюджета в пленарната зала, говоря за националния бюджет, обикновено е такава.
Що се отнася до втората точка, ние имаме пред себе си няколко листчета и искам да уточня кое от тях, според експертите, е бюджета – дали справка по проектобюджета, или разпределението на разходите по функционални области по бюджета на Народното събрание.
Между другото, една скоба ще направя – много буквени грешки има в тези документи. Не знам защо се е случило този път така.
Държавата върви с амбицията за програмни бюджети и аз мисля, че основата на бюджета за Народното събрание трябва да бъде този по пера, защото мисля, че той е много по-добрия, отколкото нормативно определените разходи, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
От тази гледна точка искам да уточним коя ще е формата, с която ще се работи.
Това ми бяха процедурите.
Благодаря.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря, господин Методиев.
Смятам, че е много уместно това, което казвате, но Ви моля да имате предвид, че ние сега осъществяваме една нова и недотам позната процедура.
Прав сте по т. 1 относно отчета за изпълнението на бюджета за предходната година и много оперативно е това, което предлагате – който възразява по изпълнението на бюджета, да го направи. Но, за съжаление, господин Методиев, ние сме си събрали самите едни тромави процедури. Това е изискване в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – нашата подкомисия да разгледа отчета и да предложи становището си на пленарната зала. Изпълняваме тази нова процедура.
По отношение на т. 2 – това, което ще обсъждаме в проектобюджета за 2009 г., пак сме в процедура, която пак ние сме измислили, само че в Закона за устройството на държавния бюджет. Тъй като проектобюджета за 2009 г. е приготвен от нашите експерти, предложен е на министъра на финансите, това е част от съгласувателната процедура, която ние сътворихме. Министърът на финансите е бил любезен да ни отговори с едно писмо до председателя на Народното събрание. Мисля, че го имате в материалите. Той е дал становище, че одобрява този проектобюджет, но същевременно, в изпълнение на процедурата по чл. 16а, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, министърът на финансите иска спешно да изразим становището си по този проектобюджет. А, за да направи това председателят, пак на основание на правилника, трябва да се произнесе подкомисията.
Това е, което мога да обясня, при цялото ми съгласие, че сигурно в тази процедура има много формализъм.
Има ли други предложения за точки в дневния ред? – Не виждам.
Дневният ред е приет.
По първа точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ОТЧЕТА ЗА КАСОВОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА 2007 Г.
Предлагам ви първо да дадем думата на господин Огнян Аврамов, който да ни представи Отчета за изпълнение на бюджета, след което ще помоля проф. Димитров да вземе становище по проверката на Сметната палата.
Господин Аврамов, заповядайте.
ОГНЯН АВРАМОВ: Благодаря, госпожо председател.
Ще се опитам съвсем накратко да ви ориентирам по отчета. След това и госпожа Бойка Цонкова ще допълни по параметрите.
Не искам да навлизам в подробности, но следва да се посочи, че разработената бюджетна прогноза на Народното събрание за 2007-2009 г. беше подчинена на необходимостта от издигане на цялостната работа на парламента на равнище, което отговаря и на конституционните норми, и на обективните изисквания в сферите на народното представителство, парламентарната дейност и международното сътрудничество. За повишаване на ефективността от цялостната дейност на Народното събрание, в отговор на тези нови изисквания, включително и произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз от началото на 2007 г., бяха необходими нова организация и дейност на парламента и на цялостния бюджетен процес, както и значителни финансови средства за реализиране на новите стратегически цели и програми.
За първи път в разработката на Народното събрание бяха приложени елементи на програмно и ориентирано към резултатите бюджетно планиране, като бяха обособени три функционални области и 22 програми.
Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г. бюджетът на Народното събрание за същата година беше с намалени стойности спрямо предложението в проекта, както беше представено от страна на Народното събрание – вместо заявените малко по-малко от 40 млн. лв., бяха утвърдени малко повече от 34 млн. лв.
Следва да се отбележи, че във връзка с намаляването на предложените в проектобюджета за 2007 г. стойности, се засегнаха средствата за възнаграждение, социалните осигуровки, средства за заплащане на възнаграждения по извънтрудови договори, за консултанти и експерти към парламентарните комисии, към Консултативния съвет по законодателството и т.н.
По средствата за издръжка бяха осигурени разчетите, необходими за вода, горива, енергия, данъци и такси и т.н., текущи ремонти. И в крайна сметка те са подробно описани в отчета, ще бъдат докладвани и от госпожа Цонкова, аз не искам да навлизам в подробности. По-скоро искам само да акцентирам вашето внимание върху стремежа да се усъвършенства процесът на бюджетно планиране на по-ефективно, ефикасно и икономично разходване на бюджетните средства, да въведем системи за финансово управление и контрол, които да гарантират законосъобразното усвояване на публичните средства.
В съответствие с нормативните изисквания, през отчетния период Народното събрание в срок е представило в Министерството на финансите и в Сметната палата отчетите за касовото изпълнение на бюджета през 2007 г. и годишния финансов отчет. На 31 юли 2008 г. Сметната палата приключи одита по заверка на финансовия отчет на Народното събрание за 2007 г. и връчи своето становище.
Искам да подчертая, че финансовият отчет на Народното събрание за 2007 г. е заверен без резерви от одитния екип, като одитният екип изразява мнението, че отчетът за изпълнението на бюджета и приложенията към него, както и баланса към 31 декември 2007 г., дават вярна и честна представа за имущественото и финансовото състояние на Народното събрание, не съдържат съществени грешки и нередности и дават също така вярна и честна представа за достоверността, законосъобразността и редовността на включените в тях финансова и нефинансова информация.
И в заключение да отбележа законодателните промени през 2007 г., които доведоха до редица промени в бюджетната процедура, съответно и на някои параметри от бюджета на Народното събрание. Това е преди всичко обособяването на самостоятелен бюджет на Народното събрание със съответното допълнение в чл. 62, ал. 2 от Конституцията и последвалите промени в Закона за устройството на държавния бюджет. Разбира се, тук бих поставил и измененията и допълненията, които бяха направени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, които Вие посочихте, госпожо председател, и които вече ни задължават да следваме една малко по-различна процедура по отношение и на отчета на изпълнението на бюджета, и по отношение на цялата процедура по съставяне на проект за бюджет за следващите финансови години.
Благодаря. Ако има конкретни въпроси, госпожа Цонкова може да отговори на тях.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Ще дам думата на госпожа Цонкова при необходимост, ако народните представители имат въпроси.
Заповядайте, професор Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Аврамов! Нашето становище за заверка на финансовия отчет на Народното събрание на Република България се заверява без резерви, което означава, че този отчет дава вярна и честна представа за финансовото състояние и счетоводната отчетност в Народното събрание. Аз смятам, че няма особени проблеми в дейността на Народното събрание.
За следващия отчет, който ще заверим, Народното събрание ще бъде самостоятелен разпоредител с бюджетни средства, със самостоятелен бюджет, уреден в устройствения бюджетен закон, което означава нови правила. Мисля, че това изисква определени промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Добре е той да бъде приведем в съответствие с новия статус на бюджета на Народното събрание.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря за препоръката, господин Димитров.
Без съмнение ще я обсъдим и най-вероятно ще се съобразим с нея.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, госпожо председател.
Тъй като ми се налага, заради едно мероприятие, да излезна, искам да взема отношение по двете точки.
Първо, съжалявам, че за втората точка нямаме достатъчно време, тъй като днес получихме проектобюджета, за да вземем по целесъобразност становище, така че ще имам възможността през следващите дни да го взема.
Това, което ми прави впечатление, са икономиите от възнаграждения. Тоест, има в перото Икономии в отчета за изпълнението на бюджета, пари, които са възстановени реално. Затова задавам въпроса към администрацията за целесъобразността. Няколко години задавам този въпрос и виждам, че в последната наредба отново продължава нежеланието от ваша страна да се осигурят хората, които работят в администрацията, на постоянни трудови договори, независимо от това дали ще има такава комисия след четири години или не, или след свършването на мандата. Аз смятам, че всички спазваме българското законодателство и не може в рамките на мандатност на хора, които не са на изборен пост, да бъдат правени договорите. Не смятам, че е целесъобразно и за паметта на Народното събрание.
Затова първият ми въпрос е по каква причина отново се сметна, че трябва хора, които дългосрочно работят тук, да бъдат на временни трудови договори? Защото отношението към хората, които работят за нас като народни представители, е отношението ни и към гражданите в тази държава. Аз лично винаги съм гледала това и в бизнеса – отношението към хората, които работят с теб, като работодател, и отношението към мирогледа ти в света. И затова за мен е много важна тази точка. Може всички нас да ни няма тук след една година, но хората, които работят с нас, са паметта на това Народно събрание. Това са хората, които ще трансформират и ще трансферират нататък всичко, което ние сме правили. И ще могат да бъдат подкрепа за следващите народни представители, защото всички би трябвало в крайна сметка да служим на гражданите.
И разбира се, резонният въпрос, който винаги задавам, е средна работна заплата в момента в Народното събрание – на временни трудови договори и на постоянни трудови договори. Това е важно като грижа към хората.
И отделно това, което исках да знам, е каква е средната работна заплата в общественото хранене в Народното събрание. Виждам, че има по-малко приходи, отколкото разходи. Затова казвам, че ще говоря на тема целесъобразност, а не само счетоводна изрядност. Въпросът е как да бъде подобрена материалната база и дали това е предвидено в бюджетната процедура за следващите три години в проекцията?
Благодаря ви.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Що се касае до мандатността и до срочните договори на част от персонала, сте абсолютно права. Това е и мое виждане. Но въпросът за бюджета е последващ. Този въпрос трябва да се реши на друго място, след което да се отрази в бюджета. Така мисля аз като юрист. И пак ние трябва да го направим, обаче в друг акт. Склонна съм да го дебатираме. Права сте, не е разумно, каква е тази мандатност? За служителите не бива.
А що се касае до т. 2 и за яснота на всички народни представители, това, което ние ще направим, е да вземем становище по проектобюджет 2009, което е част от съгласувателната процедура и ще го изпратим на министъра на финансите. Което не изключва възможността бюджетът на Народното събрание, разбира се, да бъде дебатиран най-детайлно като част от държавния бюджет в хода на самата бюджетна процедура. Но това е предварително. Тази процедура пак ние сме я измислили.
Колеги, има ли други желаещи народни представители да вземат думата по първа точка? – Няма.
Госпожо Цонкова, моля да отговорите на госпожа Капон.
БОЙКА ЦОНКОВА: Бих отговорила на конкретно зададените въпроси.
Първо, по отношение на Бюджет 2007 – реализираната икономия в § 1. В отчета е посочено, че част от средствата, може би около 80%, са в резултат на прилагането на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Тоест, удържаните суми от възнагражденията на народните представители, са внесени в бюджета. Правилникът дава възможност при недостиг на средства по другите параграфи, тези средства да се преразпределят и да се използват. Виждайки, че ние имаме 93-процентно изпълнение, ръководството прецени, че не е целесъобразно ние да го прехвърляме, да го харчим за каквото и да е. И по тази причина те бяха възстановени в бюджета. Това е икономията по § 1. Минимални са средствата от икономии на незаети бройки и болнични, които ние сме върнали също в бюджета.
Само едно уточнение по общите параметри на усвояването на Бюджет 2007. Това беше последната година, в която, съгласно разпоредбите на Закона за бюджета за 2007 г., 10% от средствата на нелихвените разходи бюджетните организации бяха задържани. Тази сума за Народното събрание беше около 4 млн. лв. До 30 октомври тези средства ни бяха резервирани и ние не можехме да ги използваме, както и останалия бюджетен сектор. Сами разбирате, когато на 2 ноември ние изведнъж се оказва, че можем да ползваме 4 млн. лв., как бихме ги изразходили, когато спазваме разпоредбите на Закона за обществените поръчки и други. Много малка е вероятността да могат да бъдат усвоени тези средства в тези размери законосъобразно. За щастие тази практика беше премахната в следващия бюджет.
По отношение на конкретните суми имам разчета за средната работна заплата, бих могла да ви ги дам.
И ако разрешите, по втора точка, за да мога да отговоря на вашата необходимост да бъдете информирани, госпожа Антонова спомена, че това, което ние ви представяме, в никакъв случай не е бюджетът на Народното събрание в програмен формат, това е една справка, която изготвихме в късните снощни часове. И тя е в резултат на представената в Министерството на финансите бюджетна прогноза – разработка, която е изготвена. По нея министърът на финансите е дал становище и иска от нас съгласувания и одобрения на тези общи параметри, които всъщност ние сме представили, спазвайки правилника на вас, за одобрение.
Факт е, че Министерството на финансите след две съгласувателни срещи с ръководството на представителите на администрацията на Народното събрание, прие нашите бюджетни показатели.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: И аз благодаря.
Колеги, някой да иска думата за становища и за мнения? – Не виждам.
При това положение ви предлагам да прекратим дебатите по темата и да гласуваме решение в смисъл, че приемаме без резерви отчета за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 2007 г. и предлагаме на Народното събрание да вземе решение в същия смисъл.
Има ли становища по това проекторешение.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Предлагаме на Бюджетната комисия, не на Народното събрание. Подкомисия не може да влезе в пленарната зала.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Добре, ще гласуваме решение в този смисъл, че предлага на Комисията по бюджет и финанси да вземе решение, което да предложи в пленарната зала.
Който е за, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се това решение на комисията.
По втора точка от дневния ред - РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРОЕКТОБЮДЖЕТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА 2009 Г.
Заповядайте, господин Аврамов.
ОГНЯН АВРАМОВ: Благодаря.
Единственото, което мога да кажа тук, е да потвърдя Вашите думи, че това, което в момента правим, е да намерим практическия път за реализиране на новия ред за съставяне и представяне на самостоятелния бюджет на Народното събрание. В момента сме точно на етапа уточняване на параметрите с Министерството на финансите.
В резултат на представения наш проект министърът на финансите отговори, че практически се приема като цяло представения от нас проект и се предлага нещо, което е съществено по отношение на тригодишната бюджетна прогноза, по-нататък параметрите да бъдат уточнявани с всеки годишен бюджет на Народното събрание. Тоест, сега уточняваме за 2009 г., а в 2009 г. да уточняваме за 2010 г., след това за 2011 г. и т.н.
В момента, тъй като чл. 2, ал. 2 от финансовите правила, приложение към ПОДНС изискват вашата подкомисия да разгледа този проект, който е съставен от Дирекция „Парламентарен бюджет и финанси”, съгласуван и т.н., за да може след това да се представи отговор от името на председателя на Народното събрание на министъра на финансите, с което да приключи този етап.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря, господин Аврамов.
Госпожо Цонкова, заповядайте синтезирано да ни запознаете с проектобюджета, тъй като народните представители са го чели.
БОЙКА ЦОНКОВА: Ще се опитам да бъда максимално кратка.
Ще допълня току-що направените изказвания за това, че в момента ние представяме справки и окрупнени показатели по функционални области и програми за Бюджет 2009, тъй като разписаната процедура в Закона за устройството на държавния бюджет и следващите го процедури във финансовите правила, следваха следната логика – съставяне на бюджетна прогноза, обсъждане на бюджетна прогноза и параметри, след което възлагане и изготвяне на проектобюджет за 2009 г.
В момента ние сме представили с елементи на програмно бюджетиране, както вече споменах в отговор на запитването на госпожа Капон, разработка на нашата бюджетна прогноза, която е и по функционални области и програми, като тези бюджетни параметри бяха съгласувани с Министерството на финансите.
В резултат на нашата мотивация министърът на финансите изрази становището, че приема съответните бюджетни параметри и постъпило междувременно наше предложение за преструктуриране на капиталовите разходи, свързани с осигуряване на средства за изграждане на новата пленарна зала.
След като ние се съобразим с предложението на министъра на финансите в спешен порядък да съгласуваме и да приемем нашето предложение за проект за бюджет за 2009 г., в кратък срок нашата дирекция ще направи съответния проект на бюджет с елементи на програмно бюджетиране и ще го представи, но с тези бюджетни параметри, които са указани тук, за съгласуване.
Това, което искам да спомена в заключение, е, че през тази година в администрацията се работи усилено за изграждане на административния капацитет за формиране на познания в ръководния административен персонал и експертите в парламентарните органи по отношение на участието в бюджетния процес, като сме на етап формулиране, посочване на целеви стойности.
Това е, което имам да кажа. Не бих искала да навлизам в конкретни цифри, още повече, че всичко това ще бъде конкретно разписано и посочено в съответния документ.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: И аз Ви благодаря за умението синтезирано и смислено да ни обясните нещата, госпожо Цонкова.
Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Нека да ни обясните с прости думи какво правим? Досега вие сте изпращали тази справка, която да отиде в Министерството на финансите и по нея започва обсъждане. Преди да отиде това нещо, минава през нас ние да го утвърдим, така ли е?
ОГНЯН АВРАМОВ: Точно така.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Ако е точно така, нямам никакви въпроси, имам само две питания.
След като мине цялата процедура с Министерството на финансите ние ще се съберем още един път да приемем вече утвърдената, съгласувания с Министерството на финансите проектобюджет за 2009 г., след което ще го внесем в Комисията по бюджет и финанси, след което тя ще го внесе в пленарната зала. Така ли е?
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Не точно. Направо влиза в Комисията по бюджет и финанси.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Като част от държавния бюджет.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Както бюджета за съдебната власт.
ПЕТЪР КЪНЕВ: И основния ми въпрос. Защо в едната справка за тази година намаляват капиталовите разходи, а в другата справка в прогнозата ги има?
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Господин Гаврилов, заповядайте.
МИРОН ГАВРИЛОВ: Колона три на справката е окончателно приетите и договорени цифри. Това е в процедурата на диалог. Съгласно Закона за държавния бюджет, сме в процедура на диалог. И затова цифрите, които са в колона три, са предложени от министъра на финансите и ние предлагаме да бъдат приети от вас. И респективно председателят да потвърди тези цифри.
В капиталовите разходи цифрата, която е 7 млн. лв., намалението – това, което каза госпожа Бойка Цонкова, минава като целеви разход в държавния бюджет. Три млн. и 500 хил. лв. се прехвърлят в държавния бюджет като целеви разход.
Тази процедура, както каза и господин Аврамов, и госпожа Цонкова, ние два пъти бяхме в Министерството на финансите, водихме диалога. Техните цифри са във втората колона. Нашите цифри са в третата колона. Окончателно те се съгласиха на цифрите в третата колона.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Тоест, ние трябва да утвърдим трета колона?
МИРОН ГАВРИЛОВ: Да.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Кой е авторът на цифрите в трета колона – министърът на финансите или това е общо дело?
МИРОН ГАВРИЛОВ: Общо дело.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: съвсем кратък преамбюл, уважаема госпожо председател.
Тази бъркотия идва от факта, че в Конституцията направихме промяната. Защото в същата наша Конституция пише, че бюджетът се предлага от правителството. И тези странични предлагания на законодателната и съдебната власт, създават тази суматоха, с която се занимаваме в момента.
Но след като това вече е факт, аз съм гласувал против тази промяна, но тя е факт и в момента се опитвам да бъда отговорен към съществуващия текст. Ако съм отговорен към съществуващия текст, за мен диалогът с Министерството на финансите не е интересен. В смисъл това е въпрос на експертиза. Колегите са си свършили работата добре. Оттам не е и задължителен за мен, като народен представител и член на тази подкомисия.
Мен ме задоволява дотук едно обяснение – капиталовите разходи се намаляват, защото може да се усвояват определени обеми. Ние не можем да усвоим тези или можем да усвоим онези, доколкото разбрах. Защото ние тук няколко пъти говорихме за това, че сме 40-ото Народно събрание, което ще осигури на 41-вото възможността най-сетне да се премести в сградата, тъй като тази сграда не е функционална и в това са убедени всички, мисля дори и българските медии, което е изключително важно. Значи не е само въпрос на политическа воля, а и на обществена воля, че наистина по-добрият вариант е да се работи в една по-голяма сграда с повече функционални възможности.
От тази гледна точка намаляването на средствата за сградата, което би трябвало да е в капиталови разходи, е въпрос, с който аз не бих се съгласил. Бих казал така: тези средства трябва да се увеличават, за да може да се изпълни тази задача, която си е поставил този парламент – да предаде на следващия една функционираща система на дейност.
Това разместване, според мен, от гледна точка на самостоятелния бюджет на Народното събрание, е неприемливо. Това е моето мнение.
Второ, в този бюджет има една новост, за която трябва да има яснота какво правим. Ние, които ще го завещаем на следващия парламент. И това е, че парламентът, поради една суматоха, се възстанови с лечебно-възстановителна база. Как и защо в момента не е тема на разговор. Но след като се е случило това ние или ще бъдем стопани на тази лечебно-възстановителна база, или ще бъдем хора, които ще я оставят тя да си стои така.
Лечебно-възстановителна база означава, че не поддържаме резиденция с хотел, а поддържаме медицински център, който струва пари. Казвам го като загрижен човек, който се мъчи като си гледа работата, да си я гледа докрай. Аз съм противник да се държим към тази база като към някакво нещо, което ни е в повече, след като сме се съгласили да я имаме. И това, което виждам тук, за мен за медицински център е изключително малко. Защото аз познавам въпросната база и зная необходимостта от ремонти. Тя е изоставена в рамките на 25 години, откогато е построена. Тоест построена е и изоставена. Зная нейната съдба. И тъй като става дума за стотин хиляди левове, не става дума за милиони левове, не става дума дори за десетки милиони левове, е хубаво следващия път, като се съберем, да имаме яснота за следващите години какво може да се увеличи спрямо тези стотин хиляди лева, което е за дограма, ако го преведем на езика на строителите. Защото, ако един човек си представи една болница или едно голямо училище и си представи, че трябва да му смени дограмата, ще му се появи някакво такова число, когато сградата е голяма.
Тъй като обикновено се занимаваме със заплатите, мерцедесите, беемветата и не знам какви неща, те са тема, която днес няма да влезе в разговора, но все пак трябва да се погрижим за онова, което се нарича сграден фонд и материална база на българското Народно събрание. Мисля, че това изисква елементарната стопанска грижа на човек, който носи отговорност.
И затова моят призив, тъй като няма да минем само с едно заседание, е сега да чуем мотивацията за тези средства, свързани с двете сгради – за пренасянето и за медицинския център, и на следващото заседание да обсъдим още един път тези суми.
Това ми е процедурата, госпожо Антонова.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря, господин Методиев.
Твърде много основания имате за това, което казвате.
Сега бих помолила от администрацията да отговорят на поставените въпроси от господин Методиев.
Ако продължим темата за дограмата, която се поставя твърде основателно, тази лечебно-възстановителна база е в толкова окаяно състояние, че аз не познавам селско читалище в по-окаяно състояние от базата. Там дограмите отдавна са подменени с модерни, докато в тази база единственото достойнство е, че фикусите от преди 10 ноември все още живеят.
Заповядайте, господин Гаврилов.
МИРОН ГАВРИЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители, колеги! В отговор на питането, първо, одеве споменах отделен целеви разход. Като отделен целеви разход за следващата година Министерството на финансите е потвърдило да бъде в рамките над 13 млн. и 600 хил. лв., които да обхващат започване изграждането на залата, тъй като в момента процедурата е на идейния проект на зала вътре в двора и следващата година да преминем към процедура за проектиране и изграждане на зала и да започне. И второто нещо – също инфраструктурен обект, е подземен паркинг на мястото на площад „Батенберг” за 300 паркоместа. Това са двата целеви разхода, които по принцип имаме съгласуваност с Министерството на финансите да бъдат в отделни капиталови разходи.
По втория въпрос – за Велинград. Отговарям още отсега, че в момента базата е спряна, извършва се реконструкция на дограмата в ресторантското крило и в фоайето. Пълна подмяна на дограмата в тези две крила. Следващата година ще бъде подмяна на дограмата в хотелския комплекс. Покривът в момента е в процедура на изкърпване. Следващата година – цялостно оправяне на покрива. В момента върви и процедура по оформяне на документите на обществена поръчка за изграждане и реконструкция на минералопровода. Същевременно има и някои други елементи – в нещата, които поехме в лечебно-възстановителната база, подменихме филтрите в рехабилитационния център. Следващата година ще бъдат подменени пералните, помещенията в здравния комплекс. Здравният комплекс ще бъде цялостно ремонтиран следващата година. Така че за следващата година имаме доста капиталови разходи и в лечебно-възстановителната ни база във Велинград.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Мисля, че получихте изчерпателен отговор, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да. И пожелавам успех на администрацията да се справи с тези задачи.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Уважаеми колеги, имаме ли други мнения или становища? – Не виждам.
Професор Димитров, искате ли думата?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Мисля, че всичко е наред. Въпросът е, че новият статус на бюджета на парламента и на Народното събрание според мен изисква повече капиталови разходи. Казвам го и като бивш народен представител. Нуждата е крещяща, както каза и господин Методиев. Мисля, че всички тук споделят това.
Да се надяваме, че наистина ще имате повече средства за капиталови разходи. Това е в чисто личен план.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря.
Колеги, понеже няма други желаещи да вземат становище, прекратяваме дебатите по въпроса.
Предлагам да приемем решение, което е на основание чл. 2, ал. 2 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание, част от ПОДНС: одобряваме проекта за бюджет на Народното събрание за 2009 г., както е предложен в колона 3 от справката по проектобюджета, като този проектобюджет и проектодоклада на нашата подкомисия, заедно със становището за одобрение, да бъде изпратено на председателя на Народното събрание.
Това е текстът на чл. 2, ал. 2. Разбира се, проектобюджетът и проектодокладът да бъде изпратен и на Комисията по бюджет и финанси.
Който е за, моля да гласува.
За – 5, против – няма, въздържали се – 1.
Решението е прието.
По трета точка от дневния ред – РАЗНИ.
С професор Димитров в изпълнение на тази процедура, която съставихме и която пленарната зала прие, преди ваканцията проведохме съвещание и се уточнихме, че нашата подкомисия в изпълнение на задачата си да провежда парламентарен контрол по изслушване на първостепенни разпоредители с бюджета, ще съгласува този дневен ред със Сметната палата. Като ние тук сме написали предложение към Сметната палата кои министри по кои политики и програми да бъдат изслушани. Колегите ще бъдат любезни да обсъдят нашето предложение, вероятно ще се наложи да бъдат направени конкретни одити, след което ще се включат в дневния ред на нашата подкомисия.
Засега предложението е да бъде изслушан министърът на образованието и науката за политиката за всеобхватно достъпно и качествено средно образование и обучение, министъра на земеделието и продоволствието за политиката в областта на земеделието, и министъра на труда и социалната политика за политиката в областта на социалното подпомагане. Критериите, по които ние предлагаме тези политики, е, че там са предвидени в Закона за държавния бюджет най-много бюджетни кредити. И да видим всъщност как се изпълняват тези политики.
Това е предложението, което аз съм отправила до Сметната палата чрез нейния уважаван председател. Другата седмица ще го обсъдим и ще ви запозная с нашите намерения за проектодневен ред, ако ме упълномощите за това.
Господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Само няколко думи, госпожо председател, за да стане по-ясно на уважаемите дами и господа народни представители.
Тук става въпрос за министерствата имат програмни бюджети. Те са по политики, но политиките се конкретизират по принцип в програми. Идеята е да се съберат определени важни програми, които са инструмент за изпълнение на съответните политики със значими бюджети по размер или пък програми, които да предизвикат сериозен обществен интерес. Това са и нашите критерии за подбор на одитни задачи. Затова ние ще се постараем, съобразно предложението на госпожа Антонова, да подберем значими програми и да ги предоставим на вашето внимание. Естествено, това ще изисква определено пренареждане или преформулиране на някои от задачите в годишните ни одитни програми за тази и за 2009 г., но смятам, че Народното събрание ще има полза от тези одити, които ние ще се постараем да бъдат извършени качествено и в сравнително кратък срок, доколкото ни позволяват силите.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря, професор Димитров.
Колеги, имате ли становище по това, което правим? – Няма.
Подкомисията одобрява тази процедура, която осъществяваме с проф. Димитров.
Благодаря ви за доверието, благодаря за присъствието.
Закривам заседанието на подкомисията.
(Закрито в 11,40 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
Румен ОВЧАРОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОДКОМИСИЯТА
ПО ОТЧЕТНОСТ НА ПУБЛИЧНИЯ
СЕКТОР:
Надя АНТОНОВА
Стенограф:
Н. Иванова
№ 7
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
Подкомисия по отчетност на публичния сектор
П Р О Т О К О Л
№ 7
На 10 октомври 2008 г., петък, се проведе заседание на Подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на Отчета за касовото изпълнение на бюджета на Народното събрание за 2007 г., № 850-06-225, внесен от Георги Пирински на 30 юни 2008 г.
2. Разглеждане на проектобюджета на Народното събрание за 2009 г. (съгласно чл. 2, ал. 2 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание, приложение към ПОДНС).
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 10,45 часа и ръководено от госпожа Надя Антонова – председател на подкомисията.
* * *
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Добър ден, уважаеми колеги! Добър ден, наши скъпи гости!
В настоящото заседание на комисията ни участват 6 от членовете на нашата комисия. Отсъства един по уважителни причини. Поради това аз смятам, че заседанието е редовно, имаме кворум и можем да проведем заседанието и да вземем валидни решения.
Откривам заседанието на комисията.
Позволете ми да представя гостите, които присъстват тук:
Професор Валери Димитров – председател на Сметната палата, както и главните одитори госпожа Снежана Нанева и госпожа Поля Петкова от Сметната палата.
Тук са и господин Огнян Гавримов, господин Мирон Гаврилов и госпожа Бойка Цонкова. Те са наши уважавани експерти и се надявам да вземат участие в заседанието на комисията.
Председателя на Комисията по бюджет и финанси участва в дебатите в пленарната зала. Надявам се да намери възможност да присъства на заседанието днес.
Уважаеми колеги, дневният ред и материалите са ви раздадени. Надявам се, че сте успели да се запознаете с тях.
Дневният ред за днешното заседание е от две точки:
1. Представяне и обсъждане на Отчета за касовото изпълнение на бюджета на Народното събрание за 2007 г., № 850-06-225, внесен от Георги Пирински на 30 юни 2008 г.
2. Разглеждане на проектобюджета на Народното събрание за 2009 г. (съгласно чл. 2, ал. 2 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание, приложение към ПОДНС).
3. Разни.
В точка „Разни” ще обсъдим на първо четене, предварително обсъждане на плана за работата на подкомисията, който проектоплан ще го съчетаем с работата и на Сметната палата, което е гаранция за ефективността и на двете институции.
Колеги, имате ли други предложения по дневния ред?
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Една процедура.
Нямам възражения по дневния ред, имам една процедура. Тъй като си мисля, че за пръв път провеждаме подобно заседание, за да не правим излишни неща в рубриката „Отбий номера”, ви предлагам отчета за касовото изпълнение на бюджета на Народното събрание да се създаде практиката да се разглежда в подкомисията, при условие, че някои от колегите имат конкретни бележки по това изпълнение. Ако не – да не губим време, а да го приемем веднага.
Практиката на приемането на бюджета в пленарната зала, говоря за националния бюджет, обикновено е такава.
Що се отнася до втората точка, ние имаме пред себе си няколко листчета и искам да уточня кое от тях, според експертите, е бюджета – дали справка по проектобюджета, или разпределението на разходите по функционални области по бюджета на Народното събрание.
Между другото, една скоба ще направя – много буквени грешки има в тези документи. Не знам защо се е случило този път така.
Държавата върви с амбицията за програмни бюджети и аз мисля, че основата на бюджета за Народното събрание трябва да бъде този по пера, защото мисля, че той е много по-добрия, отколкото нормативно определените разходи, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
От тази гледна точка искам да уточним коя ще е формата, с която ще се работи.
Това ми бяха процедурите.
Благодаря.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря, господин Методиев.
Смятам, че е много уместно това, което казвате, но Ви моля да имате предвид, че ние сега осъществяваме една нова и недотам позната процедура.
Прав сте по т. 1 относно отчета за изпълнението на бюджета за предходната година и много оперативно е това, което предлагате – който възразява по изпълнението на бюджета, да го направи. Но, за съжаление, господин Методиев, ние сме си събрали самите едни тромави процедури. Това е изискване в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – нашата подкомисия да разгледа отчета и да предложи становището си на пленарната зала. Изпълняваме тази нова процедура.
По отношение на т. 2 – това, което ще обсъждаме в проектобюджета за 2009 г., пак сме в процедура, която пак ние сме измислили, само че в Закона за устройството на държавния бюджет. Тъй като проектобюджета за 2009 г. е приготвен от нашите експерти, предложен е на министъра на финансите, това е част от съгласувателната процедура, която ние сътворихме. Министърът на финансите е бил любезен да ни отговори с едно писмо до председателя на Народното събрание. Мисля, че го имате в материалите. Той е дал становище, че одобрява този проектобюджет, но същевременно, в изпълнение на процедурата по чл. 16а, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, министърът на финансите иска спешно да изразим становището си по този проектобюджет. А, за да направи това председателят, пак на основание на правилника, трябва да се произнесе подкомисията.
Това е, което мога да обясня, при цялото ми съгласие, че сигурно в тази процедура има много формализъм.
Има ли други предложения за точки в дневния ред? – Не виждам.
Дневният ред е приет.
По първа точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ОТЧЕТА ЗА КАСОВОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА 2007 Г.
Предлагам ви първо да дадем думата на господин Огнян Аврамов, който да ни представи Отчета за изпълнение на бюджета, след което ще помоля проф. Димитров да вземе становище по проверката на Сметната палата.
Господин Аврамов, заповядайте.
ОГНЯН АВРАМОВ: Благодаря, госпожо председател.
Ще се опитам съвсем накратко да ви ориентирам по отчета. След това и госпожа Бойка Цонкова ще допълни по параметрите.
Не искам да навлизам в подробности, но следва да се посочи, че разработената бюджетна прогноза на Народното събрание за 2007-2009 г. беше подчинена на необходимостта от издигане на цялостната работа на парламента на равнище, което отговаря и на конституционните норми, и на обективните изисквания в сферите на народното представителство, парламентарната дейност и международното сътрудничество. За повишаване на ефективността от цялостната дейност на Народното събрание, в отговор на тези нови изисквания, включително и произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз от началото на 2007 г., бяха необходими нова организация и дейност на парламента и на цялостния бюджетен процес, както и значителни финансови средства за реализиране на новите стратегически цели и програми.
За първи път в разработката на Народното събрание бяха приложени елементи на програмно и ориентирано към резултатите бюджетно планиране, като бяха обособени три функционални области и 22 програми.
Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г. бюджетът на Народното събрание за същата година беше с намалени стойности спрямо предложението в проекта, както беше представено от страна на Народното събрание – вместо заявените малко по-малко от 40 млн. лв., бяха утвърдени малко повече от 34 млн. лв.
Следва да се отбележи, че във връзка с намаляването на предложените в проектобюджета за 2007 г. стойности, се засегнаха средствата за възнаграждение, социалните осигуровки, средства за заплащане на възнаграждения по извънтрудови договори, за консултанти и експерти към парламентарните комисии, към Консултативния съвет по законодателството и т.н.
По средствата за издръжка бяха осигурени разчетите, необходими за вода, горива, енергия, данъци и такси и т.н., текущи ремонти. И в крайна сметка те са подробно описани в отчета, ще бъдат докладвани и от госпожа Цонкова, аз не искам да навлизам в подробности. По-скоро искам само да акцентирам вашето внимание върху стремежа да се усъвършенства процесът на бюджетно планиране на по-ефективно, ефикасно и икономично разходване на бюджетните средства, да въведем системи за финансово управление и контрол, които да гарантират законосъобразното усвояване на публичните средства.
В съответствие с нормативните изисквания, през отчетния период Народното събрание в срок е представило в Министерството на финансите и в Сметната палата отчетите за касовото изпълнение на бюджета през 2007 г. и годишния финансов отчет. На 31 юли 2008 г. Сметната палата приключи одита по заверка на финансовия отчет на Народното събрание за 2007 г. и връчи своето становище.
Искам да подчертая, че финансовият отчет на Народното събрание за 2007 г. е заверен без резерви от одитния екип, като одитният екип изразява мнението, че отчетът за изпълнението на бюджета и приложенията към него, както и баланса към 31 декември 2007 г., дават вярна и честна представа за имущественото и финансовото състояние на Народното събрание, не съдържат съществени грешки и нередности и дават също така вярна и честна представа за достоверността, законосъобразността и редовността на включените в тях финансова и нефинансова информация.
И в заключение да отбележа законодателните промени през 2007 г., които доведоха до редица промени в бюджетната процедура, съответно и на някои параметри от бюджета на Народното събрание. Това е преди всичко обособяването на самостоятелен бюджет на Народното събрание със съответното допълнение в чл. 62, ал. 2 от Конституцията и последвалите промени в Закона за устройството на държавния бюджет. Разбира се, тук бих поставил и измененията и допълненията, които бяха направени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, които Вие посочихте, госпожо председател, и които вече ни задължават да следваме една малко по-различна процедура по отношение и на отчета на изпълнението на бюджета, и по отношение на цялата процедура по съставяне на проект за бюджет за следващите финансови години.
Благодаря. Ако има конкретни въпроси, госпожа Цонкова може да отговори на тях.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Ще дам думата на госпожа Цонкова при необходимост, ако народните представители имат въпроси.
Заповядайте, професор Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Аврамов! Нашето становище за заверка на финансовия отчет на Народното събрание на Република България се заверява без резерви, което означава, че този отчет дава вярна и честна представа за финансовото състояние и счетоводната отчетност в Народното събрание. Аз смятам, че няма особени проблеми в дейността на Народното събрание.
За следващия отчет, който ще заверим, Народното събрание ще бъде самостоятелен разпоредител с бюджетни средства, със самостоятелен бюджет, уреден в устройствения бюджетен закон, което означава нови правила. Мисля, че това изисква определени промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Добре е той да бъде приведем в съответствие с новия статус на бюджета на Народното събрание.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря за препоръката, господин Димитров.
Без съмнение ще я обсъдим и най-вероятно ще се съобразим с нея.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, госпожо председател.
Тъй като ми се налага, заради едно мероприятие, да излезна, искам да взема отношение по двете точки.
Първо, съжалявам, че за втората точка нямаме достатъчно време, тъй като днес получихме проектобюджета, за да вземем по целесъобразност становище, така че ще имам възможността през следващите дни да го взема.
Това, което ми прави впечатление, са икономиите от възнаграждения. Тоест, има в перото Икономии в отчета за изпълнението на бюджета, пари, които са възстановени реално. Затова задавам въпроса към администрацията за целесъобразността. Няколко години задавам този въпрос и виждам, че в последната наредба отново продължава нежеланието от ваша страна да се осигурят хората, които работят в администрацията, на постоянни трудови договори, независимо от това дали ще има такава комисия след четири години или не, или след свършването на мандата. Аз смятам, че всички спазваме българското законодателство и не може в рамките на мандатност на хора, които не са на изборен пост, да бъдат правени договорите. Не смятам, че е целесъобразно и за паметта на Народното събрание.
Затова първият ми въпрос е по каква причина отново се сметна, че трябва хора, които дългосрочно работят тук, да бъдат на временни трудови договори? Защото отношението към хората, които работят за нас като народни представители, е отношението ни и към гражданите в тази държава. Аз лично винаги съм гледала това и в бизнеса – отношението към хората, които работят с теб, като работодател, и отношението към мирогледа ти в света. И затова за мен е много важна тази точка. Може всички нас да ни няма тук след една година, но хората, които работят с нас, са паметта на това Народно събрание. Това са хората, които ще трансформират и ще трансферират нататък всичко, което ние сме правили. И ще могат да бъдат подкрепа за следващите народни представители, защото всички би трябвало в крайна сметка да служим на гражданите.
И разбира се, резонният въпрос, който винаги задавам, е средна работна заплата в момента в Народното събрание – на временни трудови договори и на постоянни трудови договори. Това е важно като грижа към хората.
И отделно това, което исках да знам, е каква е средната работна заплата в общественото хранене в Народното събрание. Виждам, че има по-малко приходи, отколкото разходи. Затова казвам, че ще говоря на тема целесъобразност, а не само счетоводна изрядност. Въпросът е как да бъде подобрена материалната база и дали това е предвидено в бюджетната процедура за следващите три години в проекцията?
Благодаря ви.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Що се касае до мандатността и до срочните договори на част от персонала, сте абсолютно права. Това е и мое виждане. Но въпросът за бюджета е последващ. Този въпрос трябва да се реши на друго място, след което да се отрази в бюджета. Така мисля аз като юрист. И пак ние трябва да го направим, обаче в друг акт. Склонна съм да го дебатираме. Права сте, не е разумно, каква е тази мандатност? За служителите не бива.
А що се касае до т. 2 и за яснота на всички народни представители, това, което ние ще направим, е да вземем становище по проектобюджет 2009, което е част от съгласувателната процедура и ще го изпратим на министъра на финансите. Което не изключва възможността бюджетът на Народното събрание, разбира се, да бъде дебатиран най-детайлно като част от държавния бюджет в хода на самата бюджетна процедура. Но това е предварително. Тази процедура пак ние сме я измислили.
Колеги, има ли други желаещи народни представители да вземат думата по първа точка? – Няма.
Госпожо Цонкова, моля да отговорите на госпожа Капон.
БОЙКА ЦОНКОВА: Бих отговорила на конкретно зададените въпроси.
Първо, по отношение на Бюджет 2007 – реализираната икономия в § 1. В отчета е посочено, че част от средствата, може би около 80%, са в резултат на прилагането на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Тоест, удържаните суми от възнагражденията на народните представители, са внесени в бюджета. Правилникът дава възможност при недостиг на средства по другите параграфи, тези средства да се преразпределят и да се използват. Виждайки, че ние имаме 93-процентно изпълнение, ръководството прецени, че не е целесъобразно ние да го прехвърляме, да го харчим за каквото и да е. И по тази причина те бяха възстановени в бюджета. Това е икономията по § 1. Минимални са средствата от икономии на незаети бройки и болнични, които ние сме върнали също в бюджета.
Само едно уточнение по общите параметри на усвояването на Бюджет 2007. Това беше последната година, в която, съгласно разпоредбите на Закона за бюджета за 2007 г., 10% от средствата на нелихвените разходи бюджетните организации бяха задържани. Тази сума за Народното събрание беше около 4 млн. лв. До 30 октомври тези средства ни бяха резервирани и ние не можехме да ги използваме, както и останалия бюджетен сектор. Сами разбирате, когато на 2 ноември ние изведнъж се оказва, че можем да ползваме 4 млн. лв., как бихме ги изразходили, когато спазваме разпоредбите на Закона за обществените поръчки и други. Много малка е вероятността да могат да бъдат усвоени тези средства в тези размери законосъобразно. За щастие тази практика беше премахната в следващия бюджет.
По отношение на конкретните суми имам разчета за средната работна заплата, бих могла да ви ги дам.
И ако разрешите, по втора точка, за да мога да отговоря на вашата необходимост да бъдете информирани, госпожа Антонова спомена, че това, което ние ви представяме, в никакъв случай не е бюджетът на Народното събрание в програмен формат, това е една справка, която изготвихме в късните снощни часове. И тя е в резултат на представената в Министерството на финансите бюджетна прогноза – разработка, която е изготвена. По нея министърът на финансите е дал становище и иска от нас съгласувания и одобрения на тези общи параметри, които всъщност ние сме представили, спазвайки правилника на вас, за одобрение.
Факт е, че Министерството на финансите след две съгласувателни срещи с ръководството на представителите на администрацията на Народното събрание, прие нашите бюджетни показатели.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: И аз благодаря.
Колеги, някой да иска думата за становища и за мнения? – Не виждам.
При това положение ви предлагам да прекратим дебатите по темата и да гласуваме решение в смисъл, че приемаме без резерви отчета за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 2007 г. и предлагаме на Народното събрание да вземе решение в същия смисъл.
Има ли становища по това проекторешение.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Предлагаме на Бюджетната комисия, не на Народното събрание. Подкомисия не може да влезе в пленарната зала.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Добре, ще гласуваме решение в този смисъл, че предлага на Комисията по бюджет и финанси да вземе решение, което да предложи в пленарната зала.
Който е за, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се това решение на комисията.
По втора точка от дневния ред - РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРОЕКТОБЮДЖЕТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА 2009 Г.
Заповядайте, господин Аврамов.
ОГНЯН АВРАМОВ: Благодаря.
Единственото, което мога да кажа тук, е да потвърдя Вашите думи, че това, което в момента правим, е да намерим практическия път за реализиране на новия ред за съставяне и представяне на самостоятелния бюджет на Народното събрание. В момента сме точно на етапа уточняване на параметрите с Министерството на финансите.
В резултат на представения наш проект министърът на финансите отговори, че практически се приема като цяло представения от нас проект и се предлага нещо, което е съществено по отношение на тригодишната бюджетна прогноза, по-нататък параметрите да бъдат уточнявани с всеки годишен бюджет на Народното събрание. Тоест, сега уточняваме за 2009 г., а в 2009 г. да уточняваме за 2010 г., след това за 2011 г. и т.н.
В момента, тъй като чл. 2, ал. 2 от финансовите правила, приложение към ПОДНС изискват вашата подкомисия да разгледа този проект, който е съставен от Дирекция „Парламентарен бюджет и финанси”, съгласуван и т.н., за да може след това да се представи отговор от името на председателя на Народното събрание на министъра на финансите, с което да приключи този етап.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря, господин Аврамов.
Госпожо Цонкова, заповядайте синтезирано да ни запознаете с проектобюджета, тъй като народните представители са го чели.
БОЙКА ЦОНКОВА: Ще се опитам да бъда максимално кратка.
Ще допълня току-що направените изказвания за това, че в момента ние представяме справки и окрупнени показатели по функционални области и програми за Бюджет 2009, тъй като разписаната процедура в Закона за устройството на държавния бюджет и следващите го процедури във финансовите правила, следваха следната логика – съставяне на бюджетна прогноза, обсъждане на бюджетна прогноза и параметри, след което възлагане и изготвяне на проектобюджет за 2009 г.
В момента ние сме представили с елементи на програмно бюджетиране, както вече споменах в отговор на запитването на госпожа Капон, разработка на нашата бюджетна прогноза, която е и по функционални области и програми, като тези бюджетни параметри бяха съгласувани с Министерството на финансите.
В резултат на нашата мотивация министърът на финансите изрази становището, че приема съответните бюджетни параметри и постъпило междувременно наше предложение за преструктуриране на капиталовите разходи, свързани с осигуряване на средства за изграждане на новата пленарна зала.
След като ние се съобразим с предложението на министъра на финансите в спешен порядък да съгласуваме и да приемем нашето предложение за проект за бюджет за 2009 г., в кратък срок нашата дирекция ще направи съответния проект на бюджет с елементи на програмно бюджетиране и ще го представи, но с тези бюджетни параметри, които са указани тук, за съгласуване.
Това, което искам да спомена в заключение, е, че през тази година в администрацията се работи усилено за изграждане на административния капацитет за формиране на познания в ръководния административен персонал и експертите в парламентарните органи по отношение на участието в бюджетния процес, като сме на етап формулиране, посочване на целеви стойности.
Това е, което имам да кажа. Не бих искала да навлизам в конкретни цифри, още повече, че всичко това ще бъде конкретно разписано и посочено в съответния документ.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: И аз Ви благодаря за умението синтезирано и смислено да ни обясните нещата, госпожо Цонкова.
Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Нека да ни обясните с прости думи какво правим? Досега вие сте изпращали тази справка, която да отиде в Министерството на финансите и по нея започва обсъждане. Преди да отиде това нещо, минава през нас ние да го утвърдим, така ли е?
ОГНЯН АВРАМОВ: Точно така.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Ако е точно така, нямам никакви въпроси, имам само две питания.
След като мине цялата процедура с Министерството на финансите ние ще се съберем още един път да приемем вече утвърдената, съгласувания с Министерството на финансите проектобюджет за 2009 г., след което ще го внесем в Комисията по бюджет и финанси, след което тя ще го внесе в пленарната зала. Така ли е?
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Не точно. Направо влиза в Комисията по бюджет и финанси.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Като част от държавния бюджет.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Както бюджета за съдебната власт.
ПЕТЪР КЪНЕВ: И основния ми въпрос. Защо в едната справка за тази година намаляват капиталовите разходи, а в другата справка в прогнозата ги има?
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Господин Гаврилов, заповядайте.
МИРОН ГАВРИЛОВ: Колона три на справката е окончателно приетите и договорени цифри. Това е в процедурата на диалог. Съгласно Закона за държавния бюджет, сме в процедура на диалог. И затова цифрите, които са в колона три, са предложени от министъра на финансите и ние предлагаме да бъдат приети от вас. И респективно председателят да потвърди тези цифри.
В капиталовите разходи цифрата, която е 7 млн. лв., намалението – това, което каза госпожа Бойка Цонкова, минава като целеви разход в държавния бюджет. Три млн. и 500 хил. лв. се прехвърлят в държавния бюджет като целеви разход.
Тази процедура, както каза и господин Аврамов, и госпожа Цонкова, ние два пъти бяхме в Министерството на финансите, водихме диалога. Техните цифри са във втората колона. Нашите цифри са в третата колона. Окончателно те се съгласиха на цифрите в третата колона.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Тоест, ние трябва да утвърдим трета колона?
МИРОН ГАВРИЛОВ: Да.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Кой е авторът на цифрите в трета колона – министърът на финансите или това е общо дело?
МИРОН ГАВРИЛОВ: Общо дело.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: съвсем кратък преамбюл, уважаема госпожо председател.
Тази бъркотия идва от факта, че в Конституцията направихме промяната. Защото в същата наша Конституция пише, че бюджетът се предлага от правителството. И тези странични предлагания на законодателната и съдебната власт, създават тази суматоха, с която се занимаваме в момента.
Но след като това вече е факт, аз съм гласувал против тази промяна, но тя е факт и в момента се опитвам да бъда отговорен към съществуващия текст. Ако съм отговорен към съществуващия текст, за мен диалогът с Министерството на финансите не е интересен. В смисъл това е въпрос на експертиза. Колегите са си свършили работата добре. Оттам не е и задължителен за мен, като народен представител и член на тази подкомисия.
Мен ме задоволява дотук едно обяснение – капиталовите разходи се намаляват, защото може да се усвояват определени обеми. Ние не можем да усвоим тези или можем да усвоим онези, доколкото разбрах. Защото ние тук няколко пъти говорихме за това, че сме 40-ото Народно събрание, което ще осигури на 41-вото възможността най-сетне да се премести в сградата, тъй като тази сграда не е функционална и в това са убедени всички, мисля дори и българските медии, което е изключително важно. Значи не е само въпрос на политическа воля, а и на обществена воля, че наистина по-добрият вариант е да се работи в една по-голяма сграда с повече функционални възможности.
От тази гледна точка намаляването на средствата за сградата, което би трябвало да е в капиталови разходи, е въпрос, с който аз не бих се съгласил. Бих казал така: тези средства трябва да се увеличават, за да може да се изпълни тази задача, която си е поставил този парламент – да предаде на следващия една функционираща система на дейност.
Това разместване, според мен, от гледна точка на самостоятелния бюджет на Народното събрание, е неприемливо. Това е моето мнение.
Второ, в този бюджет има една новост, за която трябва да има яснота какво правим. Ние, които ще го завещаем на следващия парламент. И това е, че парламентът, поради една суматоха, се възстанови с лечебно-възстановителна база. Как и защо в момента не е тема на разговор. Но след като се е случило това ние или ще бъдем стопани на тази лечебно-възстановителна база, или ще бъдем хора, които ще я оставят тя да си стои така.
Лечебно-възстановителна база означава, че не поддържаме резиденция с хотел, а поддържаме медицински център, който струва пари. Казвам го като загрижен човек, който се мъчи като си гледа работата, да си я гледа докрай. Аз съм противник да се държим към тази база като към някакво нещо, което ни е в повече, след като сме се съгласили да я имаме. И това, което виждам тук, за мен за медицински център е изключително малко. Защото аз познавам въпросната база и зная необходимостта от ремонти. Тя е изоставена в рамките на 25 години, откогато е построена. Тоест построена е и изоставена. Зная нейната съдба. И тъй като става дума за стотин хиляди левове, не става дума за милиони левове, не става дума дори за десетки милиони левове, е хубаво следващия път, като се съберем, да имаме яснота за следващите години какво може да се увеличи спрямо тези стотин хиляди лева, което е за дограма, ако го преведем на езика на строителите. Защото, ако един човек си представи една болница или едно голямо училище и си представи, че трябва да му смени дограмата, ще му се появи някакво такова число, когато сградата е голяма.
Тъй като обикновено се занимаваме със заплатите, мерцедесите, беемветата и не знам какви неща, те са тема, която днес няма да влезе в разговора, но все пак трябва да се погрижим за онова, което се нарича сграден фонд и материална база на българското Народно събрание. Мисля, че това изисква елементарната стопанска грижа на човек, който носи отговорност.
И затова моят призив, тъй като няма да минем само с едно заседание, е сега да чуем мотивацията за тези средства, свързани с двете сгради – за пренасянето и за медицинския център, и на следващото заседание да обсъдим още един път тези суми.
Това ми е процедурата, госпожо Антонова.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря, господин Методиев.
Твърде много основания имате за това, което казвате.
Сега бих помолила от администрацията да отговорят на поставените въпроси от господин Методиев.
Ако продължим темата за дограмата, която се поставя твърде основателно, тази лечебно-възстановителна база е в толкова окаяно състояние, че аз не познавам селско читалище в по-окаяно състояние от базата. Там дограмите отдавна са подменени с модерни, докато в тази база единственото достойнство е, че фикусите от преди 10 ноември все още живеят.
Заповядайте, господин Гаврилов.
МИРОН ГАВРИЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители, колеги! В отговор на питането, първо, одеве споменах отделен целеви разход. Като отделен целеви разход за следващата година Министерството на финансите е потвърдило да бъде в рамките над 13 млн. и 600 хил. лв., които да обхващат започване изграждането на залата, тъй като в момента процедурата е на идейния проект на зала вътре в двора и следващата година да преминем към процедура за проектиране и изграждане на зала и да започне. И второто нещо – също инфраструктурен обект, е подземен паркинг на мястото на площад „Батенберг” за 300 паркоместа. Това са двата целеви разхода, които по принцип имаме съгласуваност с Министерството на финансите да бъдат в отделни капиталови разходи.
По втория въпрос – за Велинград. Отговарям още отсега, че в момента базата е спряна, извършва се реконструкция на дограмата в ресторантското крило и в фоайето. Пълна подмяна на дограмата в тези две крила. Следващата година ще бъде подмяна на дограмата в хотелския комплекс. Покривът в момента е в процедура на изкърпване. Следващата година – цялостно оправяне на покрива. В момента върви и процедура по оформяне на документите на обществена поръчка за изграждане и реконструкция на минералопровода. Същевременно има и някои други елементи – в нещата, които поехме в лечебно-възстановителната база, подменихме филтрите в рехабилитационния център. Следващата година ще бъдат подменени пералните, помещенията в здравния комплекс. Здравният комплекс ще бъде цялостно ремонтиран следващата година. Така че за следващата година имаме доста капиталови разходи и в лечебно-възстановителната ни база във Велинград.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Мисля, че получихте изчерпателен отговор, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да. И пожелавам успех на администрацията да се справи с тези задачи.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Уважаеми колеги, имаме ли други мнения или становища? – Не виждам.
Професор Димитров, искате ли думата?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Мисля, че всичко е наред. Въпросът е, че новият статус на бюджета на парламента и на Народното събрание според мен изисква повече капиталови разходи. Казвам го и като бивш народен представител. Нуждата е крещяща, както каза и господин Методиев. Мисля, че всички тук споделят това.
Да се надяваме, че наистина ще имате повече средства за капиталови разходи. Това е в чисто личен план.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря.
Колеги, понеже няма други желаещи да вземат становище, прекратяваме дебатите по въпроса.
Предлагам да приемем решение, което е на основание чл. 2, ал. 2 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание, част от ПОДНС: одобряваме проекта за бюджет на Народното събрание за 2009 г., както е предложен в колона 3 от справката по проектобюджета, като този проектобюджет и проектодоклада на нашата подкомисия, заедно със становището за одобрение, да бъде изпратено на председателя на Народното събрание.
Това е текстът на чл. 2, ал. 2. Разбира се, проектобюджетът и проектодокладът да бъде изпратен и на Комисията по бюджет и финанси.
Който е за, моля да гласува.
За – 5, против – няма, въздържали се – 1.
Решението е прието.
По трета точка от дневния ред – РАЗНИ.
С професор Димитров в изпълнение на тази процедура, която съставихме и която пленарната зала прие, преди ваканцията проведохме съвещание и се уточнихме, че нашата подкомисия в изпълнение на задачата си да провежда парламентарен контрол по изслушване на първостепенни разпоредители с бюджета, ще съгласува този дневен ред със Сметната палата. Като ние тук сме написали предложение към Сметната палата кои министри по кои политики и програми да бъдат изслушани. Колегите ще бъдат любезни да обсъдят нашето предложение, вероятно ще се наложи да бъдат направени конкретни одити, след което ще се включат в дневния ред на нашата подкомисия.
Засега предложението е да бъде изслушан министърът на образованието и науката за политиката за всеобхватно достъпно и качествено средно образование и обучение, министъра на земеделието и продоволствието за политиката в областта на земеделието, и министъра на труда и социалната политика за политиката в областта на социалното подпомагане. Критериите, по които ние предлагаме тези политики, е, че там са предвидени в Закона за държавния бюджет най-много бюджетни кредити. И да видим всъщност как се изпълняват тези политики.
Това е предложението, което аз съм отправила до Сметната палата чрез нейния уважаван председател. Другата седмица ще го обсъдим и ще ви запозная с нашите намерения за проектодневен ред, ако ме упълномощите за това.
Господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Само няколко думи, госпожо председател, за да стане по-ясно на уважаемите дами и господа народни представители.
Тук става въпрос за министерствата имат програмни бюджети. Те са по политики, но политиките се конкретизират по принцип в програми. Идеята е да се съберат определени важни програми, които са инструмент за изпълнение на съответните политики със значими бюджети по размер или пък програми, които да предизвикат сериозен обществен интерес. Това са и нашите критерии за подбор на одитни задачи. Затова ние ще се постараем, съобразно предложението на госпожа Антонова, да подберем значими програми и да ги предоставим на вашето внимание. Естествено, това ще изисква определено пренареждане или преформулиране на някои от задачите в годишните ни одитни програми за тази и за 2009 г., но смятам, че Народното събрание ще има полза от тези одити, които ние ще се постараем да бъдат извършени качествено и в сравнително кратък срок, доколкото ни позволяват силите.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря, професор Димитров.
Колеги, имате ли становище по това, което правим? – Няма.
Подкомисията одобрява тази процедура, която осъществяваме с проф. Димитров.
Благодаря ви за доверието, благодаря за присъствието.
Закривам заседанието на подкомисията.
(Закрито в 11,40 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
Румен ОВЧАРОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОДКОМИСИЯТА
ПО ОТЧЕТНОСТ НА ПУБЛИЧНИЯ
СЕКТОР:
Надя АНТОНОВА
Стенограф:
Н. Иванова
