П Р О Т О К О Л
№ 1

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
Подкомисия по отчетност на публичния сектор





П Р О Т О К О Л
№ 1

На 28 януари 2009 г., сряда, се проведе заседание на Подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Доклад на Сметната палата за резултатите от извършен одит на дейността по изграждането и поддържането на програма „Регистър имоти” в Дирекция „Държавна собственост и жилищна политика” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и в Областни администрации за периода от 1 януари 2006 до 31 декември 2006 г.
2. Обсъждане предложенията на Сметната палата за промени в нормативната уредба на държавната собственост.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,40 часа и ръководено от госпожа Надя Антонова – председател на подкомисията.

* * *

ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Уважаеми колеги, предлагам да пристъпим към дневния ред за днешното заседание. Постоянната подкомисия е в необходимия състав, за да открием заседанието и да можем да вземаме решения. Очакваме към работата на подкомисията да се присъедини и още един народен представител. Имаме и колеги, които отсъстват по уважителни причини
Откривам настоящото заседание на Подкомисията по отчетност на публичния сектор!
Гости на нашето заседание са уважаваният проф. Валери Димитров – председател на Сметната палата, господин Коста Костов – член на Сметната палата, и госпожа Елисавета Митева – главен одитор.
От страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството сме поканили и очакваме заместник-министъра Калин Рогачев, който всеки момент ще дойде. В работата на нашата подкомисия ще вземе участие госпожа Тодорка Анева – експерт, както и госпожа Мариана Тотева – началник отдел „Държавна собственост”.
Дневният ред ви е раздаден предварително. Той съдържа една точка – Обсъждане на Доклад на Сметната палата за резултатите от извършен одит на дейността по изграждането и поддържането на програма „Регистър имоти” в Дирекция „Държавна собственост и жилищна политика” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и в Областни администрации за периода от 1 януари 2006 до 31 декември 2006 г.
Бих си позволила да предложа в допълнение – Обсъждане предложенията на Сметната палата за промени в нормативната уредба на държавната собственост. Съображенията за това допълнение са, че в доклада, който Сметната палата е извършила, се съдържат подобни препоръки за промяна и на законодателството, и на подзаконовата нормативна уредба. В момента Законът за държавната собственост изглежда отново е на дневен ред, тъй като са внесени няколко законопроекта за неговото изменение и допълнение. Евентуалният наш законопроект естествено ще се впише в този процес по изменение на Закона за държавната собственост. И ако решим – да дадем препоръки на министъра на регионалното развитие за промени в подзаконовата нормативна уредба.
Това са накратко моите мотиви за допълнение на дневния ред.
Имате ли съображения? – Няма.
Дневният ред е приет.

По първа точка от дневния ред - ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКЛАД НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗВЪРШЕН ОДИТ НА ДЕЙНОСТТА ПО ИЗГРАЖДАНЕТО И ПОДДЪРЖАНЕТО НА ПРОГРАМА „РЕГИСТЪР ИМОТИ” В ДИРЕКЦИЯ „ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ И ЖИЛИЩНА ПОЛИТИКА” В МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО И В ОБЛАСТНИ АДМИНИСТРАЦИИ ЗА ПЕРИОДА ОТ 1 ЯНУАРИ 2006 ДО 31 ДЕКЕМВРИ 2006 Г.
Заповядайте, професор Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители, веднага искам да кажа, че този доклад и това становище очевидно са актуални. Нашият одитен доклад обхваща период, който е след опита да бъде въведена такава програма „Регистър имоти” в МРРБ и в областните администрации. Това внедряване е станало през 2005 г. Същевременно, ние ме приели одитния доклад миналата година, във втората половина на 2008 г. и в момента тече срок за изпълнение на нашите препоръки. Тук е госпожа Елисавета Митева, която е ръководител на одитния екип, тя може да даде пълна информация за всички детайли на одита, както и господин Костов, който е ръководител на отделението.
Мисълта ми е, че не е изтекъл още срокът за изпълнение на препоръките и Министерството на регионалното развитие и благоустройството трябва към май да отчете какво е изпълнено от нашите препоръки. Същевременно този доклад даде повод ние да предложим промени в нормативната уредба на държавната собственост. От тази гледна точка смятаме, че този проблем с Регистъра на държавните имоти – частна и публична собственост, е изключително важен, той не се решава от години. И създаването на такъв централизиран, електронизиран и публично достъпен регистър, е нещо изключително важно. Може би наименованието на одитния доклад звучи скучно, но всъщност става дума за един изключително важен проблем за публичния сектор. И аз се радвам, че тук са представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Госпожа Тотева е изключително опитен специалист. Надявам се и господин Рогачев да е тук.
Според мен този дебат си заслужава, парламентът трябва да участва активно в него, защото става въпрос за нещо много важно.
Ние сме предоставили на вашето любезно внимание едно кратко резюме, в което са основните, най-съществените констатации и изводи от доклада. Същевременно сме дали основни препоръки. Като цяло може да се констатира, че в периода, в който ние сме проверявали, тази програма „Регистър имоти” все още е ненадежден, недобре са уредени и взаимоотношенията между различните органи, които участват в целия този процес. Получава се типичен синдром в България, когато много органи участват в някаква обща политика за постигането на определен резултат, а се оказва, че взаимодействието помежду им, обменът на информация, координацията върви много трудно. И ние констатираме това.
Надяваме се, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което проявява добра воля, ще доведе до успешен край тази програма и регистърът ще стане надежден, най-после да се появи ясна и актуална картина на това какво притежава държавата. И това да се знае.
Това е, с което исках да завърша.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Изцяло се съгласявам с това, което казвате, но ми се струва, че значимостта на „Регистър имоти” е още по-дълбока, тъй като, освен публичност и прозрачност на това какво се притежава и как се управлява и как се разпорежда държавата с него, ние не сме наясно и в един друг процес – процесът по актуването на държавните имоти. И наскоро бяхме принудени да изменяме еди-кой си закон с оглед придобивната давност, и сроковете, и някакви спешни мерки по спиране на давностни срокове с водещото съображение, че не са актувани държавните имоти.
Затова ми се струва, че темата днес и одиторната проверка ще стимулира и този първичен процес по актуването на държавните имоти.
Колеги, имате думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Процедурното ми предложение е представителите на комисията да дебатираме онова, което сме видели, да си изкажем мнението и да дадем предложение как да се развият нещата по-нататък. Защото това е заседание, в което ние не упражняваме контрол, а се занимаваме с една материя, върху която има размисъл как трябва да се уреди законово. Тоест, някакъв особен вид заседание, не е стандартното заседание. Мисля, че нашата отговорност като членове на тази подкомисия е да дадем насока на събраната от колегите от Сметната палата информация и виждания.
Аз съм един от хората, който е дал предложение за наименованието на това министерство преди 10-12 години, когато възникна МРРБ, нямаше такова министерство. И в тази връзка искам да направя една кратка информация, защото имам познания, свързани с това как се управлява държавната собственост в България, с какви институции и нормативни актове. Трябва да кажа, че тогавашната ни администрация подготвя така добре нещата, че впоследствие Министерството на държавните имоти, което е от края на Втората световна война, е истински стопанин и държавната собственост.
Днешният проблем възниква от това, че в един момент всичко беше одържавено и трябваше сега обратно да се възстановява и да се разпределя собственост. И ние сме по средата.
Въпросът е – и това е същината на нашия дебат – как може нещата да се регулират отново в рамките на закона? И как би трябвало да се устрои институционално отговорността за тази работа?
Мисля, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството, където отидоха държавните имоти от Министерството на финансите преди 10-12 години, не можа да управлява тази дейност. Не хвърлям упрек към никого. От тази гледна точка министрите на регионалното развитие и благоустройството, който беше през тези години, не се осъзнаха, че те са министри на държавната собственост, че трябва да направят инвентаризация и този въпрос да приключи. И аз ще дам пример, че това не е нещо пожелателно, а е постижима цел. В Министерството на образованието и науката в 1997 г. не знаеха коя сграда на училище е общинска и коя държавна. Не знаеха. Благодарение на един изключителен специалист, тя дойде на хонорар в Министерството на образованието и за година и половина министерството разполагаше с точен регистър на всяка сграда в цяла България. Тоест, това е изпълнима задача. И този регистър представлява едни дебели томове, които в момента са в Управление „Държавна собственост” на министерството.
Казвам това, защото в много голяма степен се знае кой носи отговорността за това. Може би всяко едно правителство не е намерило в себе си възглед, че трябва да натовари специален министър, който да поеме върху себе си отговорността. Имало е колебания, но това вече не е въпрос на закон, дали тази дейност да бъде върху правителството като цяло, респективно министър-председателя или при ресорен министър, дори е минавало през вицепремиери и такава е била колебливостта на вземането на политическото решение.
Мисля, че след тези констатации първият и основен въпрос е кой в изпълнителната власт ще носи тази отговорност, което не е разговор за нашата комисия, това е друг тип политически въпрос и се решава от управляващото мнозинство. Но аз лично смятам, че там е заровено кучето. Защото тук има предложения, които се отнасят добронамерено и аз бих ги подкрепил, ако решите да настъпи някаква законодателна инициатива, да се потърси някакво решение, бих говорил с колегата Евгени Чачев от нашата парламентарна група, той е компетентен по тези неща. Би могъл да помогне, ако решим да правим такава законодателна инициатива, въпреки че в края на парламента това е прекомерно усилие.
Но основното, акцентът е как изпълнителната власт структурира тази отговорност. Ние сме имали законопроект на групата, защото сме се занимавали с този въпрос преди година и половина-две. Търсихме решението на задачата през министъра на държавната администрация, защото при него са областните управители. И можеше да го направим държавна собственост. Тоест, все пак да се реши този въпрос.
Защото другият голям въпрос, който е свързан със самата регулация на имотите, с вписванията и прочее, с частните имоти, той има много по-дълбоки въпроси като проблематика и не бих казал, че така лесно и бързо би могло да се предложи решение. Но лошото е, че тази тема за частните имоти завлича със себе си и държавната собственост и тя продължава да бъде нерегулирана, в смисъл неясна – къде е, коя е.
Зад цялото това нещо стои въпросът за корупцията. Защото каквато и да е нормативната база, ако няма волята на изпълнителната власт, винаги те самите или хората около тях ще бъдат подложени на корупционна дейност. Дали ще я вършат или не е друга тема, но ще се създават условия за корупционна практика. И тук не е само въпросът за мерките. Той е частичен в тази тема. Присъства, но частично. Има още много-много други въпроси.
Така че моето конкретно предложение, с което завършвам, е ако има налична експертиза тук, в нашата Бюджетна комисия, която в работен план да направи варианти на предложение, включително да каже при този вариант на Закон за държавната собственост би трябвало да има такава рефлексия в изпълнителната власт, да го даде като експертиза, ние да го прегледаме, да го вземе за информация за себе си и своята парламентарна група. В крайна сметка това ще е ефективно, полезно, защото ще обърне вниманието на всички групи, към които ние принадлежим към този проблем. А така или иначе той в една ситуация преди избори ще бъде ценна информация. Тоест, свършеното от Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще бъде много полезно. Ние всички ще бъдем още една стъпка по-напред в опознаването на тази материя.
Мисля, че това е таванът на ефективността, която можем да изцедим от този труд, защото това безспорно е сериозен труд, който е положен.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Въпросът за собствеността е един от най-сложните. И затова дередже на държавната собственост и специално за актовете и тяхното движение има много сериозни причини, които не са предмет точно на нашата комисия и точно на това заседание.
Първата причина за мен е Конституцията от 1991 г., която определя новата форма на собственост. Четиридесет и няколко години имахме една общонародна форма на собственост. И като започнаха да се променят разпоредбите в Закона за собствеността, с повече изменения от Наказателния кодекс, е ясно, че няма как да не се създаде мътилката. Така че за този негативен резултат всички вкупом са съгрешили, според мен.
Аз имам въпроси към Сметната палата. Тъй като вашата проверка е извършвана за периода 2006 г., и като се вземе предвид, че последните изменения на Закона за държавната собственост е от предходната 2005 г., мисля си, че вашите предложения за законодателни изменения са актуални. Но сигурно аз нещо не мога да разбера напълно, тъй като пак с цел опубличаване на тези актове на държавна собственост, независимо дали тя е изключителна държавна собственост по Конституция, дето и до ден днешен никой не знае кое е изключителна държавна собственост, защото се меси и почитаемия Конституционен съд, когото дадохте за положителен пример, и аз като положителен пример казвам, че те имат едно всеобхватно мнение по въпроса що е изключителна държавна собственост.
Въпросът ми е през 2005 г. бяха направени промени във връзка с надзорна и актуването на имотите държавна собственост и съставянето на актове за държавна собственост и сделките с имоти държавна собственост. Всичко това се вписваше в службите по вписванията тогава към районните съдилища. Смятате ли, че това предложение за единен публичен регистър, което се прави, което се осъществява, ще допринесе повече за опубличаването на тези актове, тъй като те са в агенциите по вписванията. Смятате ли, че това ще помогне.
И сега има актове и книги в областните управи на хартиен носител. Вероятно достъпът там е по-затруднен, отколкото, ако бъде на електронен носител? Засега това бих искала да попитам.
И за да не ви досаждам непрекъснато, и към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, тяхното мнение по препоръките към подзаконовата уредба – как се движи изпълнението на тези препоръки, които Сметната палата е дала в своя одит? Това е моето питане.
МАРИЯНА ТОТЕВА: Като начало искам да кажа, за да знаете, че когато става дума за държавната собственост, в никакъв случай не трябва да се изключва, ако се правят корекции, предвид новите текстове в Закона за общинската собственост, в сила от май миналата година, би трябвало да се разглеждат като общият обем имоти в тази държава, държавна и общинска собственост. Това е първото.
Второ, в никакъв случай не трябва да считаме, че в един момент можем да кажем: да, ние приключихме с актуването, ето това е държавно, ето това е общинско. По простата причина, че непрекъснато се правят нови изменения на регулационните планове, има един чл. 71, от ЗДС, който казва, че при всяка нова регулация се съставя нов акт, значи има промяна в площта. Това е до момента, в който влезе в сила кадастралната карта. Е, влезе ли в сила, тогава може да се получи пълна картина за цялата страна в някакъв процент, далеч над 50. На този етап е много сложно и с невероятната борба между общината и държавата. И с онова схващане на общините, че едва ли не всеки имот е тяхна собственост. Това се улесни още повече с новите текстове в Закона за общинската собственост, по които преди това имаше контрол на онова, което актуват за общинска собственост, защото те бяха длъжни да се обърнат към областния управител да отпише онези имоти, за които има вече съставен акт за държавна собственост. Сега това напълно им развърза ръцете и кашата става още по-голяма.
От друга страна, беше разгледан периодът на 2006 г. Естествено, че напълно заставаме зад препоръките на Сметната палата. Колегите бяха много добронамерени и работихме в екипи, защото искахме резултатите да излязат сравнително най-добрите и най-точните. Ще има доклад, ние непрекъснато се съобразяваме с техните забележки. Ще има резултат, убедена съм в това. Но мисля, че като начало тази програма „Регистър имоти” е абсолютно дублиране на регистъра в книжния му вариант. Това е помощна система. Като такава беше започната – като помощна система за бързо ориентиране както от страна на Министерството на регионалното развитие, защото би могло във всеки момент да се провери на коя област за кой имот се дават актове, или когато има проблеми да се извадят на книжен носител актовете, макар и не във вида, в който могат да се ползват официално, но за първа ориентация и т.н. Това беше първата стъпка.
Сега сме 2009 г. В момента, освен многото промени, които се направиха в тази система, те се правят непрекъснато, защото докато нещо се утвърди и влезе изцяло в сила, а беше и голяма война, но това в скоби, всяка област си работеше на определена програма. Докато всичко това започне да работи, бяха невероятни усилия. И до ден днешен има области, които не са вкарали всички актове, които са съставени от 1996 г., от действието на Закона за държавната собственост, респективно общинската. Отделно от това по своя воля и от недоразбиране и незнание, бяха вкарани и актове по отменената Наредба за държавните имоти, които също бяха вписвани в службите по вписвания.
Каква е целта? Целта е утре. А утре ние трябва да бъдем в една-единна система. Това е моето виждане, споделяли сме и сме разговаряли и с господин Рогачев. Утре трябва да бъде една единна система. И нека да не е ръководното актът за държавна собственост. И сигурно няма да е така, защото тази единна система ще бъде служба по вписвания, Агенция по кадастъра. Защото държавата отива натам. И оттам нататък и този регистър.
Целта е, когато се поиска нещо за даден имот, дори и сделка, ако трябва, и такова, каквото ще бъде устройството оттук в годините напред, да може абсолютно всичко за този имот – историята от самото начало да излезе.
За първи път този Регистър имоти е въведен официално в текста на Закона за държавната собственост и е вменено на нашето министерство да изготви такава програма. Целта е държавно, общинско, службата по вписвания, частни имоти – всичко това да бъде обща картина за тази държава. Това е виждането. Това трябва да се случи. Много е сложно. Разбира се, че има частни интереси. Излишно е да го говорим, всички го знаят. Но това трябва да бъде целта.
В момента готвим две допълнителни неща – изменение на Закона за държавната собственост, което мина на съгласуване, признавам има много забележки, това е много положително, това ми помага много. В това изменение за първи път е включен регистърът за имотите.
И второто, в много тесни контакти сме с Агенцията по кадастъра. Става въпрос за онези области в страната, които имат кадастрална карта, за да може поне да се изработи един общ модел на този етап с Агенция по кадастъра. Когато данните съществуват не е сложно да се направи програмата, за да бъдат обединени данните.
Това правим в момента. След 2006 г. не мога да кажа и няма да кажа, че нещата са идеални, но се знае поне какъв трябва да бъде пътят.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Госпожа Тотева изясни ситуацията.
Аз искам обаче да обърна внимание, че неслучайно тук във връзка с една наша основна констатация и съответно извод, че областните администрации нямат нормативно задължение да актуват и регистрират държавната собственост и да включват тези данни в тази програма. Те каквото и да правят, това не намира отражение в тази програма. Няма нормативно задължение. То е въпрос на добра воля. Някой го прави, някой не го прави. Което създава изключително разнородна практика. В една областна администрация го правят, другаде не го правят.
МАРИЯНА ТОТЕВА: Всички работят по тази система. Може да търсят някакви възможности за минаване по някакъв друг ред, за вписване, да не вписват актовете и т.н., но абсолютно всички области работят. Влиза се, намира се по определени показатели.
Програмата е добра, ще се усъвършенства още повече.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Като фактически резултат те може да са го направили, но нашата констатация е, че няма нормативно задължение това да се прави, а то е важно.
МАРИЯНА ТОТЕВА: Да, това е така, обаче се ползва във всички области.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Ако програмата е станала по-ефективна през този период, това е добре.
Разбира се, мисля, че тук поставяме съществен акцент, тази програма е хубаво да бъде не само за вътрешноведомствено ползване, а да бъде публична. Не само съответните заинтересовани лица, служителите в областните администрации в МРРБ и всички тези, които пряко имат спорове или претенции във връзка с определен държавен имот, да знаят за какво става въпрос. По възможност да има пълнота и яснота за публиката, за всеки публичен потребител на тази информация.
В това отношение мисля, че ако този регистър стане достъпен за всички, това би помогнало.
Съгласен съм с госпожа Тотева особено за кадастрирането. Кадастрирането на имотите е голям проблем. Това става и за частната собственост, защото ние се натъкнахме на този проблем, когато проверявахме декларациите по Закона за публичност на имуществото на висшите длъжностни лица. Оказа се, че там службите по вписванията имат много сериозен проблем с идентифицирането на конкретния имот и на неговия притежател.
Действително това е радикалното решение – през кадастрирането. Но сега ние имаме по-ограничена задача и затова сме се ограничили в нашите препоръки – доколкото може самият регистър да бъде подобрен. Тоест, да бъде подобрен не само самият регистър, а и нормативната уредба по поддържането на регистъра. Да се надяваме, че когато видим изпълнението на препоръките, ще отчетем по-добри резултати.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря
Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Навремето министерството се е казвало Министерство на земеделието и държавните имоти. Защо? В една аграрна държава основна собственост е земеделието. И се вижда, че тези хора са успявали, защото са смятали, че общината е ядрото на държавата. Това е бил техен учредителен принцип. Днес яма какво да разискваме тази тема. Преди това трябва да кажем на администрацията какво е голямото решение, защото в момента не го казваме. Напротив, в зависимост от това кой как е на власт и разни други фактори нещо се случва. Но това е конюнктурно и някак си безпринципно.
Ето още един възлов въпрос – колко държавна собственост? Нашата комисия и Икономическата комисия трябва да се произнесат. След като ще има изключителна държавна собственост и това е стопанска политика за даване на концесии, как точно ще стане? Ние пазим определени зони, в които държавата ще реализира политика през собственост. И искаме ли да я реализираме или не? И в крайна сметка това работа на централната власт ли е?
МАРИАНА ТОТЕВА: Аз се питам – има Закон за горите, има Закон за стопанисване на земеделските земи, те разпореждат кои земи и кои терени, отделно има Закон за държавната, има и за общинската собственост. И всеки прилага който закон намери за добре.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз защитавам тезата да бъде така добра централната власт да има министър на държавните имоти и той да управлява малко имоти, според моето политическо кредо.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Бяха поставени много интересни въпроси, но аз мисля, че това колко имоти да има държавата няма еднозначен отговор. Да, тезата в последните двайсетина години не само у нас, но както гледам и оттам Антлантика – по-малко държава, по-малко имоти, по-малко стопанска инициатива, по-малко държавна регулация, не знам как бихме защитили заедно сега и опозиция, и управляващи.
Не си правя илюзия, че процесът на актуването на държавите имоти ще приключи не само заради тези регулачни проблеми. Държавата е и наследник и по други способи придобива – и чрез дарение, и т.н. Така че да сме амбицирани, че цялата държавна собственост ще бъде като на длан ми се струва свръх амбициозно. Но не пречи да работим в тази посока.
Това бих казала засега.

Ако позволите, да преминем към втора точка от дневния ред – ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ В ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ.
Мисля, колеги, че разполагате със становището. Има три предложения за законодателни изменения.
Първото е да се създадат разпоредби, с които да се въведе изискване за публичност на регистъра за актове на държавна собственост по програма „Регистър имоти”, който е поддържан в областните администрации и в разпоредбите да се предвиди също, че регистърът се води на хартиен и електронен носител. Това предложение го споделям изцяло, но когато един и същи факт се отразява на повече от един носител, големият въпрос е кой е първообразът и кой е верен – електронният вариант ли, хартиеният носител ли?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Очевидно е, че при сегашното състояние на електронизацията на публичната сфера, първичното е хартиеният носител. Електронният носител има осведомителен характер. Той обаче трябва да бъде надежден. Тоест, да има съответствие. При едно съответствие между хартиения и електронния носител хората ще знаят за какво става въпрос, на кого принадлежи този имот, къде какви сделки са извършвани с него и т.н. Това е смисълът на предложението – достъпът на широката публика до знания за това какъв е фондът на държавната собственост.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Това е изключително полезно. Нямам точна представа как работи този регистър. Представям си го като Търговския регистър.
Отделен е въпросът дали достъпът е платен или не.
Поради липсата на актуване и поради липсата на регистри преди три или четири години един кмет на Видин разпореди на уважаваната главна архитектка брегът на Дунава край гр. Видин в промишлената му част беше надробена на парцели. Направиха ПУП-ове, които излизаха на брега на Дунава. След което се започнаха едни сделки.... И всичко това зад гърба на Общинския съвет. Да получиш излаз на брега на Дунава, който е 100 м., това означава, че можеш да си направиш пристанище. Ето един пример колко е важен този регистър.
По т. 2 от предложението на Сметната палата е да се измени текста на чл. 82 от Закона за държавната собственост, като отпадне изискването за представяне на информация за промените в състава на държавните имоти от областните управители на министерството. Вместо това да се въведе задължение за министерството за представяне в Министерския съвет на информация за промените в състава на държавните имоти.
Каква е целта на това предложение?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Идеята е тази информация да не спира само до министъра на регионалното развитие и благоустройството, а да бъде и на равнище Министерски съвет, защото той упражнява важни функции по отношение управлението на държавната собственост. Така че тази база данни трябва да бъде и при него.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Става дума за следното. В Министерския съвет има добри чиновници, те вземат тази информация от добрите чиновници в МРРП и я държат в същите свои папки.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Оперативно тази информация трябва да я има в Министерския съвет. В един момент ще се окаже, че Министерският съвет е заложник на министъра на регионалното развитие и благоустройството. И на областните управители. Ако тази информация в уеднаквена, актуализирана и надеждна форма функционира на три равнища – областни администрации, министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министерския съвет в лицето на неговата администрация, това придава по-голяма надеждност на системата. Това е било съображението.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Последното предложение е да се вмени като задължение на компетентните органи, на които са предоставени права по управление на обектите, изключителна държавна собственост, да предоставят на МРРБ необходимата информация за актуване на обектите, изключителна държавна собственост, и за предоставяне права по управление върху тези обекти.
МАРИЯНА ТОТЕВА: Актовете изключителна държавна собственост се съставят в Министерството на регионалното развитие. Това трябва да се знае.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Изключителна държавна собственост. И на които се предоставят права по управление.
МАРИЯНА ТОТЕВА: Има отделен регистър за имотите, актувани като изключителна държавна собственост. Електронен регистър.
Самата програма включва съставянето на акта за държавна собственост да се извърши по тази програма. Тоест, идентично е онова, което неофициално получаваме на книжен носител и онова, което е в програмата.
ЕЛИСАВЕТА МИТЕВА: Когато сме направили предложенията, ние сме се водили от конкретната проверка и резултатите в областните администрации и в кратък вид сме ги мотивирали.
Защо стигнахме до предложения за промени в нормативната уредба? Както се изложиха становищата, актуването и регистрите за държавната собственост отразяват друга дейност – управлението и разпореждането с държавната собственост, за което се изложи едно становище, което внимателно слушах и споделям. Защото Сметната палата преди време имаше голям програмен одит за управлението и разпореждането, където там направи своите констатации и препоръки в тази част. Този одит има по-скромна задача – екипът ни, заедно с колеги, които са проверили в 11 областни администрации, добихме убеждението и на тази база сме направили констатации. Програмата е много добра, защото тя позволява да се уеднакви практиката, реквизитите. И това, което е в регистъра, това и на хартиен носител да го има. Просто не може да има разлика.
Тази програма действително е внедрена и сега въпросът е да се усъвършенства тази дейност по актувания, вписвания и регистрирания, за да се види резултатът от управлението и разпореждането. Това беше причината да предложим промени. Дали те трябва да бъдат така или не, има много други институции, които могат да вземат отношение.
Този регистър, ако бъде публичен, ще се даде официалност на информацията, каквато областните управители дават по закон и извършват услуги, свързани с тази собственост.
Защо се насочихме към промени в нормативната уредба? Защото няма инструментариума, за да се упражнява ръководството върху дейността по актуване и отписване, а тези задължения, като станат задължение на областните управители, този регистър ще може, както програмата е добра, да работи. И най-вече публичност на тази дейност.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Във връзка с актуването областните управители, които имат някакви права по управление на държавната собственост трябва да предоставят информация за актуване на обектите. Не те да ги актуват, но да дадат необходимата информация, за да може да се актуват. В този смисъл е нашето предложение.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Колеги, можем ли да се обединим около становището да помислим за внасяне на законодателни промени в този аспект? – Намираме за подходящи препоръките на Сметната палата и сме готови да внесем и законодателни промени в Закона за държавната собственост, след съответните парламентарни процедури по парламентарни групи.
МАРИЯНА ТОТЕВА: Само молбата е каквито и изменения да се правят, много моля да се направят и за общинската собственост.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Едновременно и по аналогичен начин да се реши въпросът.
Колеги, мисля, че изчерпахме дневния ред.
Благодаря на всички участници.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,50 часа)






ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОДКОМИСИЯТА
ПО ОТЧЕТНОСТ НА ПУБЛИЧНИЯ
СЕКТОР:

Надя АНТОНОВА


Стенограф:
Н. Иванова