П Р О Т О К О Л

№ 1

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
Подкомисия по отчетност на публичния сектор





П Р О Т О К О Л

№ 1


На 15 април 2008 г., вторник, се проведе заседание на Подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на докладите за резултатите от извършен от Сметната палата одит на дейността по управление и разпореждане с недвижими имоти – частна общинска собственост за периода 1 януари 1998 г. до 21 декември 2005 г. и дадените препоръки от Сметната палата. (Столична община и общини Бургас, Пловдив, Монтана, Видин, Шумен, Враца, Перник, Стара Загора, Велико Търново, Нова Загора, Плевен, Силистра, Хасково, Ямбол, Русе, Кюстендил, Благоевград и Варна)
2. Разни.

На заседанието присъстваха народните представители Надя Антонова, Петър Кънев, Ясен Попвасилев и Мария Капон.
Присъстваха и господин Валери Димитров – председател на Сметната палата, госпожа Галя Иванова – началник на Кабинета на председателя на Сметната палата, госпожа Елисавета Митева – главен одитор в Отделение 4 на Сметната палата, и господин Никола Бабамов – експерт към Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието беше открито в 15,10 часа и ръководено от госпожа Надя Антонова – председател на подкомисията.

* * *

ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Добър ден, колеги!
На днешното заседание присъстват четирима от членовете на подкомисията, което, според общите правила на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание означава, че подкомисията има кворум, може да проведе заседание и да вземе валидни решения. Затова откривам днешното заседание на подкомисията.
Дневният ред е предварително известен и на народните представители, и на нашите гости.
При нас е господин Валери Димитров – председател на Сметната палата, и неговия екип: Галя Иванова – началник на Кабинета на председателя на Сметната палата, и госпожа Елисавета Митева, която е главен одитор към Сметната палата.
Дневният ред на настоящото заседание е раздаден предварително и се състои от единствена точка, а именно:
1. Представяне и обсъждане на докладите за резултатите от извършен от Сметната палата одит на дейността по управление и разпореждане с недвижими имоти – частна общинска собственост за периода 1 януари 1998 г. до 21 декември 2005 г. и дадените препоръки от Сметната палата. (Столична община и общини Бургас, Пловдив, Монтана, Видин, Шумен, Враца, Перник, Стара Загора, Велико Търново, Нова Загора, Плевен, Силистра, Хасково, Ямбол, Русе, Кюстендил, Благоевград и Варна)
Колеги, има ли някакво възражение по дневния ред?
МАРИЯ КАПОН: Може би да добавим втора точка – Разни.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Добре, включваме т. 2 „Разни”.
Има ли възражения срещу дневния ред? – Няма.
Дневният ред е приет.

Предлагам да дадем думата на проф. Димитров да представи обобщения доклад на Сметната палата вследствие на извършените одити на общините с молба да акцентира върху препоръките, които са дадени на общините и във връзка с необходимостите от законовите промени в Закона за общинската собственост, тъй като такъв е бил предметът на одитите, за да можем да се впишем в този процес.
Настоящото заседание е важно и с оглед на обстоятелството, че в момента тече обсъждането за второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. Това е един правителствен законопроект, който има за цел доброто разпореждане и управление на общинската собственост. Доколкото съм запозната, препоръките на Сметната палата са в тази посока и би било добре като изслушаме доклада на Сметната палата и като направим своите си обобщения, наши представители на подкомисията да участват и в работата на Постоянната комисия по местно самоуправление, която е водеща.
Ако не възразявате, да дадем думата на проф. Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз няма да повтарям това, което се съдържа в изпратените ви материали. Искам да кажа само няколко основни акцента и няколко допълнителни подробности, свързани с извършените серия от одити. Държа да подчертая, че този Обобщен доклад за резултатите, който е на вашето внимание, както и доклада за обобщените препоръки, дадени на общините, се съпътства с едно наше становище за законови предложения, които ние смятаме, че упражнявайки наше правомощие по Закона за Сметната палата, можем да подпомогнем за законодателната дейност на парламента, на основата на резултатите, до които сме стигнали в нашата дейност.
Този одит беше замислен отдавна, още преди година и половина. Искахме да проверим как се управлява общинската собственост и как се разпореждат с нея органите на общините – общинския съвет и кмета, при общинските имоти, частна общинска собственост. Като нашето основно внимание беше насочено към тези разпоредителни сделки, които съдържат най-голям риск. Те са най-вече две – замените на общински имоти и апортите на недвижими имоти в дружества, в които общините стават съдружници, инвеститори: или учредяват търговски дружества, или участват при увеличение на капитала и допълнително се включват като съдружници.
От какво се определя това? Веднага искам да обърна внимание, че законовата уредба и тогава, и сега, е пределно оскъдна, много обща, много рамкова, което поражда възможност за най-различни практики в рамките на закона. Тоест, при широката рамка, очертана от законодателя, общините могат да създават и много добри практики, но могат да създават и много лоши практики.
Вижте какво казва чл. 40 от Закона за общинската собственост: „Замяната на имот – частна общинска собственост, на право на строеж върху имот – частна общинска собственост, и на право на строеж в полза на общината с имот или право на строеж – собственост на държавата, на физически лица или на юридически лица, се извършва с решение на Общинския съвет”. Това е. „Въз основа на решението на Общинския съвет кметът на общината издава заповед и сключва договор.” Толкова, нищо повече! Никакви други изисквания. Тоест, има едно процедурно изискване колективният орган на общината – общинският съвет, да взима решението. И кметът съответно да издава заповедите и да сключва договор. Няма състезателна процедура при тази сделка, за разлика от продажбата на общински имот, за разлика от правото на строеж. Тук няма състезателна процедура, което увеличава риска.
Нашите съображения бяха – оскъдна, пределно обща законова уредба, допускаща най-различно тълкуване и прилагане. И на второ място това, че няма състезателност на процедурата.
По същия начин стои въпросът с апортите. При апортите също в Глава шеста от Закона за общинската собственост, наречен „Стопанска дейност на общината” се казва, че „Стопанската дейност в общината се осъществява чрез еднолични търговски дружества с общинско участие или чрез търговски дружества с общинско участие”. Има едно ограничение – общината не може да участва в търговски дружества като неограничено отговорен съдружник. И след това се дава задължение за общината да поддържа регистри на търговските дружества с общинско участие, което е добра идея с оглед на прозрачността. Но проблемът е, че когато общината вземе решение да стане съдружник в едно търговско дружество, това е инвестиционно решение, това е решение, което съдържа инвестиционни намерения. Тоест, ти апортираш твоя имот в дружество с цел, очевидно с някаква цел.
Обикновено общините апортират с цел печалба. Естествено, всеки инвестира в търговско дружество с цел доход. Свободните пари на общината, извън държавната субсидия, могат да бъдат инвестирани. Въпросът е какви намерения преследва общината. Понякога общините преследват определени социални дейности, за да облекчат общинския бюджет. Те обособяват тези дейности като търговски дружества и макар те да не са с голяма печалба, по-скоро те намаляват тежестта върху общинския бюджет. Това показа практиката от нашите одити. Но в повечето случаи общините по принцип нямат ясни намерения за какво става въпрос. Но общо взето няма и яснота защо те стават инвеститори в такива дружества, тъй като уредбата е пределно обща и им дава широко поле за действие.
Ние смятаме, че това е една много сериозна рискова област за частната общинска собственост.
Какви са резултатите от нашите доклади? Ние обобщихме серията от 19 доклади и това доведе до конкретни предложения, констатации, изводи и препоръки до общините за подобряване на дейността. На основата на 19-те доклада ние направихме един обобщен доклад, който представихме на нашето внимание. В него се съдържат, разбира се, определени изводи. Аз ще кажа само някои от тях.
Потвърдиха се нашите опасения, че в повечето случаи замените и апортите, както и ред други сделки, разбира се, но аз поставям акцента върху замените и апортите, като най-рискови сделки, замените и апортите се извършват при изключително неясна обстановка. Въобще самите сделки са неясни. Те се одобряват без да има каквато и да е финансово-икономическа или правна, или някаква друга обосновка. Общинският съвет взима решението. То легитимира сделката и нищо повече. Не се знае защо общината е станала съдружник в това дружество, защо апортира този имот в това дружество, защо се заменя общинския имот с някакъв друг имот. Тоест, липсват някакви публично оповестени намерения, които да са свързани с обществения интерес. Това е обща слабост. Общините не спазват никаква ясна последователна прозрачна и публично декларирана политика в това отношение. И затова ние смятаме, че това е много сериозна слабост при управлението и разпореждането с общински имоти. И в тази насока сме отправили препоръки.
Според нас общинските съвети, като органи, разполагащи с нормотворчески правомощия, трябва да създадат по-добра рамка от законовата, като създадат подзаконова уредба в тази насока, да създадат ясна и категорична подзаконова уредба, която да обвързва общината и да оповестява нейните намерения пред широката публика и най-вече населението на общината. При всяка сделка трябва да има финансово-икономическа обосновка, трябва да има правна обосновка.
Освен това ние смятаме, че също така добре е да има един публичен регистър на подобни сделки, където да се съдържат поне минимални данни за това как е била извършена сделката, кой е купувачът, кой е съответният имот.
Също така констатирахме много слабости, свързани с апортирането и управлението на дружествата, в които се апортират тези недвижими имоти. Като цяло общинските дружества, в които се апортират са или с минимална печалба, или със сериозни загуби. Разбира се, ние не можем да твърдим това със 100-процентова сигурност, но някои от тези дружества са създадени при такава ситуация и така развиват дейността си, че създават усещането, че това е една преднамерена схема, при която се вкарва в имуществото на дружеството един много апетитен общински имот. След това общината става съдружник в този имот, но този имот постепенно, чрез последващи увеличения на капитала, чрез размиване на дяловото участие просто този имот става друг.
И общо взето аз използвам израза, че това може да бъде скрита форма на подарък на приятели. Още повече, че в някои общини, не във всички, тук говоря за наши негативни констатации и изводи, но в някои такива общини с такива лоши практики става въпрос за следното – за това, че тези дружества след това като е ли са оставени без достатъчно внимание от органите на общината, често там има натрупващи се загуби, съответните мениджъри, които са от страна на общината, не участват активно в управлението на дружеството, тоест не се вземат някакви мерки, когато дружеството очевидно търпи сериозни загуби. И общината, която е съдружник в това дружество, тя е притежател на капитала и носи отговорност за загубите на това дружество, не взема достатъчно активни мерки. Тази пасивност, това бездействие говори недобре за общинските органи. И тези наши констатации и опасения се потвърдиха.
Проблемът е, че самият закон е оставил прекалено широка рамка, не е обвързал общинските органи с определени законови изисквания и така се създава рискът и съответно възможността за лоши практики.
Тук искам само да обърна внимание, че най-често срещаните препоръки на основата на нашите констатации и изводи са, че ние смятаме, че трябва да се приемат стратегии, планове и програми в общините за управление и разпореждане с недвижими имоти, които да бъдат пределно конкретни и които да обвързват самата община, когато тя прибягва до такива действия. Съответно да се приемат допълнения в съответните наредби на общините, които да установяват ясни и точни критерии и показатели за извършването на разпоредителни действия с цел да се види за какво става това. Трябва ясно да се посочват целите на тези сделки, за какво се правят тези сделки. Да има финансово-икономически и правен анализ. И тези сделки да се оповестяват публично. Това създава по-голяма степен на климат на доверие и по-голяма сигурност, че общината преследва легитимни, а не някакви други цели.
При търговските дружества трябва да има периодична отчетност и контрол на органите за управление пред общините в лицето на общинския съвет и кмета. Редовно да се преглеждат икономическите резултати и финансовото състояние на търговските дружества с общинско участие. Разбира се, много е важно, когато се инвестира, тоест апортът е форма на инвестиране, когато се инвестира да има ясно формулирана финансово-икономическа обосновка и да се видят ползите за общината от участието в такова дружество.
Всичко това, разбира се, трябва да бъде в съответните вътрешни правила на общините. В интерес на истината някои общини имат правила, други нямат. Повечето нямат. Някои общини обаче имат. Тоест, в някои общини има добри практики. Проблемът е, че преобладават като цяло лошите практики. В сравнително малък брой общини констатирахме много добри практики, при които не се стига до такива неприятни констатации.
Трябва да има по-добра координация и по-добро разпределяне на отговорностите и правомощията в самата община при тези разпоредителни сделки, защото често ние се натъкваме и на хаос в това отношение, не е ясно кой е натоварен с определени правомощия вътре в рамките на общината, кои длъжностни лица. Има проблеми с вътрешната информация, с документацията, със счетоводството. Не искам да говоря дори за това, че ние се натъкнахме на изключително неприятния факт, че определени общини не си бяха осчетоводили дори дяловите участия, те просто липсваха по техния баланс. Все едно, че ги няма в имуществото им. Имаше го и това, което е въпрос на друг вид одит. Но ние констатираме това.
И на тази основа, госпожо председател, ние си позволихме да направим пет предложения за промени в Закона за общинската собственост.
Много е важно да има програми и планове за намеренията, които да материализират намеренията на общината по придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Това трябва да бъде ясно. Общините като цяло не го правят. Тоест, никой не знае те защо предприемат едни или други действия и с каква цел. Никой не знае това. Това е стъпка в тази насока.
Добре е да се създаде публичен регистър на разпоредителните сделки, в които да се впишат данните на насрещната страна по сделката, цената, съответно цените на заменените имоти и за имота, предмет на сделката. Това би допринесло за прозрачността на този процес.
Има едно предложение, имахме спорове в нашата колегия, общинските съвети да взимат решения за разпореждане с общинско имущество с квалифицирано мнозинство и въз основа на мотивирано писмено предложение на лицето, което предлага извършването на такава сделка. Много често се оказа, че в документацията не е ясно кой е инициирал съответната сделка. Взето е решение, но не е ясна нито обосновка, нито рационален анализ. Тоест, според мен в процедурата по взимането на решенията, се съдържат много подводни камъни и рискове.
Затова и нашето предложение е известна гаранция – квалифицираното мнозинство и мотивираното писмено предложение на инициатора.
Тук обаче аз държа да кажа нещо, тъй като вие сте народни представители и всеки от вас може да инициира предложение за промени в закона и тук е законодателният орган, където се обсъждат точно такива предложения, нещо, което не се съдържа в нашето предложение. Става въпрос за следното. Ние в Сметната палата останахме раздвоени по това кой да бъде органът, който да взима решението. Надделя становището това да бъде решение на колективния орган с квалифицирано мнозинство. Разбира се, има аргументи и в друга насока. Аз например поддържам това, че по мое мнение би било добре тази отговорност да е еднолична и тази компетентност да е еднолична, тоест кметът да го взима. Може би тогава да се помисли за определени казуси за право на общинския съвет да налага вето при особено рискови сделки.
Какво се получава на практика? Да се смята, че огромна колегия, която на заседание, доколкото знам, е приемала решения по огромен брой сделки, такава е била практиката, да се смята, че това решение може да бъде особено рационално, според мен не е така. Тоест, открит е въпросът дали общинският съвет като колегия или кметът трябва да взима тези решения. Аз лично смятам и ще направя аналогия, че може би решението, което се съдържа в бюджетното законодателство, в бюджетния процес, вие знаете, че има първостепенни, второстепенни, третостепенни разпоредители с бюджетни средства. Тези организации, които имат този статус, длъжностните лица винаги са едно лице, това е еднолична отговорности правомощие – едно лице упражнява правата на разпоредител с бюджетни средства. И това е принцип на бюджетния процес при изпълнението на бюджета. Това не е случайно. И в други държави е така с оглед на ясно открояване на управленската отговорност. Виждате при управлението на парите и разпореждането с пари принципът е на еднолична компетентност и отговорност, при управлението с активи под формата на недвижими имоти, които са публична собственост – държавна или активна, законодателят сменя принципа. Тук го е направил колективно решение. Това дава повод за размисъл. Според мен трябва внимателно да се преценят плюсовете и минусите.
И може би това е нещо, което заслужава сериозен парламентарен дебат при бъдещите промени в закона. Засега нашето предложение е такова, защото такова беше мнението на преобладаващия брой членове на колегията.
Следващото предложение. Много е важно по всяка отделна индивидуална сделка да има правни и финансово-икономически анализи и мотиви, посочващи целесъобразността от гледна точка на общинския интерес, целесъобразността от такава сделка. Такова нещо не се прави. Само в някои общини, в интерес на истината, забелязахме такава добра практика. Но като цяло няма никаква обосновка защо ти вкарваш този имот, апортираш го в едно търговско дружество, което е с неясна репутация и защо създаваш търговско дружество със съдружници с неясна репутация, или защо правиш една замяна по правило, по искане на този, който я поиска. Общината много рядко инициира замени, тя е пасивен получател на предложението за замяна. Винаги трябва да е ясно какво цели общината и как се обосновава резултатът, който тя иска да постигне с тази сделка. Смятаме, че в това отношение това ще подобри уредбата. Същото да бъде и за замените, и за апортите.
Това са нашите предложения. Те не са много на брой. По-скоро те маркират най-съществените проблеми, на които ние сме се натъкнали и които смятаме, че заслужават законодателна намеса. С това се надяваме, че ще подпомогнем вашия дебат сега при предстоящите промени в Закона за общинската собственост.
Това е, госпожо председател.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря Ви.
Съвсем накратко искам да изразя удоволствието си от материалите, които ни предлагате. Не само защото за мен представлява интелектуално удоволствие да чета този задълбочен материал, а и защото по мое виждане отговаря на действителните проблеми. Аз съм жена с минало и съм била председател на Общинския съвет във Видин, така че тази тема ми е близка, съпричастна съм. И като участник, надявам се винаги на правилната страна, съм запозната с тези проблеми. И мисля, че много правилно са уловени и констатирани от Сметната палата. Както и предложенията са много важни.
Интересно е и заслужава внимание и това, че и в правителствения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост точно това са проблемите – замените, апорта, начините, принципите и прочее. И мисля, че са дадени задоволителни решения на този въпрос. Разбира се, винаги може да се постигне повече. И в този смисъл тук намираме мястото на нашата подкомисия и на част от вашия труд.
Прав сте, професор Димитров, че Законът за общинската собственост съдържа много празноти. Особено в тази част, която Вие прочетохте. Нормите са формулирани много абстрактно, което позволява, разбира се, фриволно тълкуване и – не дай Боже – такова приложение. Но може би тогава това е било израз на идеята за децентрализация, тъй като всичко препраща към съответните наредби на общинските съвети, които, за съжаление, не винаги са актуализирани, не винаги са в съответствие със закона, както изисква Законът за нормативните актове.
Това, което искам да кажа към колегите като предмет на дискусия, а и към нашите гости, са няколко неща.
Първо, много е важно да се спази точната формулировка на правните норми в закона, за да се избегне свободното тълкуване. Това е наше задължение и ще се опитаме да го направим максимално добре.
На мен ми се струва, че в този закон трябва да се акцентира и да се запишат законови варианти, които да обезпечават изпълнението на закона. Първото, което на някой човек му идва на ум, това е административнонаказателната отговорност. Но хайде да не мислим чак така пеналистично. Примерът, който Вие давате, професор Димитров, да се изготвят тези програми и стратегии за развитие и укрепване на общинската собственост – това е много важно, но какво правим, ако няма такава програма и стратегия? Как ще поощрим общините и общинските съвети да съставят тези програми? Дали осъществяването на една сделка за замяна, ако не е включена в тази програма и тази сделка за замяна се осъществи, сделката ще бъде опорочена? Дали, ако няма мотивирана молба от инициатора на производството по замяна на общинска собственост, тази молба ще бъде елемент от фактическия състав на сделката? Как да го направим така, че законът да не бъде едно пожелание, а да бъде един механизъм, който гарантира собственото си спазване?
И второто, на което искам да обърна внимание. В правителствения законопроект се дава възможност да се разшири стопанската дейност на общините чрез общински предприятия. Не търговски дружества, не самостоятелни търговски субекти, а чрез общински предприятия.
На Вас и на моите колеги това предлагам като тема на дискусия, разбира се с всичко останало, за което говорихме досега.
Имате думата, колеги.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, госпожо председател.
Благодаря Ви, професоре. Смятам, че темата е изключително важна. Аз самата повече от година се занимавам с темата и малко по-остро от Вас наричам апорта законова кражба. Може би защото идвам от един град като Пловдив, където бяхме свидетели на една от най-тежките кражби, които се извършиха чрез апорт през последните години, а именно внасянето на част от стария град в едно дружество, където уж първоначално 75% бяха на общината. Общинският съвет не само това, ами реши, че няма нужда да има мнозинство, въпреки че държи 75% в Борда на директорите. След което до ден днешен няма ремонтирана къща, нито инфраструктура. След това дружеството стана част от национален апорт, като стана част от акционерите в Международен панаир – Пловдив. След което беше вдигнат капитала на първоначалното дружество и в момента общината е миноритарен дял. И тази схема е истинска законова кражба. Няма абсолютно никакъв начин да бъде контролирано нито от страна на гражданите, нито от страна на Общинския съвет, нито от която и да е власт, извън добрата воля на кмета и областния управител, която реално я няма.
Затова и аз, много близко до това, което предлагаше Законопроектът на Министерския съвет, с госпожа Николова въведохме една нова терминология преди да внесем законопроекта за публично-частото партньорство, защото този с апорт в общините се спекулира и се наричат публично-частно партньорство обикновено. Под тази прекрасна форма бива направено.
Такива примери, разбира се, има в много общини и затова считам, че тази програма е много важна, защото тя ще определи възможността да има хора, които да искат да участват в една такава сделка, тоест да има различни търговци или съответно мотивирани партньори на общината. Това може да се случи прозрачно. Тоест, не да имаме един кон и с него играем, и в последната минута внасяме решението в общинските съвети, обикновено във вторник вечер към сряда. Затова смятам, че е много добре препоръка да има такъв план и да залегне в законопроекта, така че да задължим той да бъде изготвен.
И второто, което е много важно, е публичният регистър.
Що се отнася до замените при правенето на нашите поправки, винаги се сблъскваме с факта, когато трябва да направиш замяна, заради инфраструктура. Примерно, трябват ти 6 кв. м. защото минава път. Тоест, това беше проблемът при решаване на задачата. Затова тази замяна, когато има реална обосновка, тази обосновка, която вие сте дали, ще служи за доказателство, че оттам ще минава пътят и трябва да се замени част от парцел.
На последното заседание на Общинския съвет преди местните избори в Пловдив имахме 63 или 67 сделки.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Естествено, това е част от схемата.
МАРИЯ КАПОН: Може би не е точно тук мястото, но това, което искам да вметна, е относно финансово-икономическия анализ, мотивите и целесъобразността. Ще го отправя към друг контекст, а именно към концесиите.
В момента ние очакваме в Народното събрание да влезе Законът за концесиите, който е на сайта на Министерския съвет. Само за забележка на колегите, които не са го видели. Това, което е предложението на министър Гагаузов към Министерския съвет, мисля, че има съгласувателна процедура в момента, в голяма част от концесиите се предлага да отпаднат именно тези финансово-икономически анализи. Смятам, че е важно да отбележим, че ние трябва да следим и други закони, които стоят много близко до тези аргументи. Казвам го, защото съм го разглеждала много сериозно. Там напълно отпадат всякакви видове концесионни анализи за плажната линия.
Аз лично категорично съм против апорта. Смятам, че трябва да има общи дружества, да има основата на търг или съответно на конкурсното начало, в което кандидатите могат да участват, да се прави съвместно дружество. Теренът може да остане собственост на общината. Ще дам европейски пример, в който апорт не се прави, а се изгражда МОЛ върху общинска собственост, след 20 години ползване, подобно на концесията, но под формата на специфично дружество, след 20 години имотът плюс сградата, остават собственост на общината. Тоест, само тогава се защитават парите на гражданите, защото това са и моите, и вашите пари.
Така че аз категорично смятам, че апортът трябва да бъде забранен или да бъде намерен начин, в който да има нова формула.
В момента в Комисията по местното самоуправление тече тежка дискусия по въпроса. Отпорът по тези текстове ще е много голям.
Аз съм впечатлена от част от работата и това, което смятам, че трябва да се прави, е по някакъв начин да имаме възможността да знаем какво правите, след като отчетете нарушение? Това е може би индиректен въпрос. Минавате през една община, констатирате нарушение, виждате, че има препоръки. Тези препоръки я се спазват, я не. Какво може да се направи, според Вас лично, така че да има последваща воля и инстанция. Мисля, че всички тук имахме желание да има такава подкомисия и ще ви бъдем партньор. Но какво може да се направи, така че вие да имате ресурса за нормативни мерки?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: В колегията ние се сблъскахме с такива случаи, когато някои от нашите препоръки не се изпълняват. Те в голямата си част се изпълняват, обаче по принцип са задължителни за изпълнение и ние правим специални целеви проверки доколко те се изпълняват. Констатираме, че близо 90 на сто от нашите препоръки се изпълняват.
Проблемът е, когато те не се изпълняват. Тогава законът предвижда това да се изпрати орган, който може да вземе мерки. Но над общинският съвет е небето, както се казва. Знаете, че и общинската собственост е отделен вид конституционно уредена собственост. В случая няма друг държавен орган, който да стои над тях административно йерархически. Знаете, че областните управители упражняват контрол само по отношение на законосъобразност. Да, но тук не става дума за законосъобразност. Аз пропуснах да кажа, че всичко това е в рамките на закона, но въпрос на изключително нецелесъобразни и лоши практики.
В тези случаи единственото оръжие, което остава, е публичността. Ние оповестяваме публично, че еди-кой си общински съвет не изпълнява нашите разпореждания и се обръщаме към парламента. Това можем да направим, защото законът други възможности не ни дава. И сметните палати от нашия тип по света по принцип работят в тясно взаимодействие с парламента и съответно парламентът може да предприеме определени мерки за въздействие, ако те заемат една съвсем злонамерена позиция и отказват да изпълнят тези препоръки.
Разбира се, това са редки случаи, но ние напоследък се натъкнахме на случай, когато нашите препоръки не се изпълняват и ние търсихме решение. Засега ние разполагаме само с това – обръщане към парламента и публично оповестяване в медиите неизпълнение на препоръките. Тъй като нашето оръжие са публичността и съответно препоръките, които отправяме. Тяхната цел е да се подобри управлението. Нямаме санкционно принудителни правомощия в този смисъл.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Господин Кънев, имате думата.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Идеята да тръгнем с този доклад дойде още преди няколко месеца, коментирахме я с колегата Валери Димитров. Благодаря на колежката Надя Антонова, че бързо я инициира.
Тук големият въпрос, че апортът е начин на кражба, няма спор.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: И скрита приватизация.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз съм изумен даже, че имате положителна практика. Не мога да си представя как става това нещо. Може някой да е сбъркал в схемата, възможно е. (Оживление)
Второ, при заменките аз съм категоричен и споделям мнението на Валери Димитров, че не можем да се връщаме към модела, който действа и в момента – на колективната безотговорност. Историите със заменките на Столична община и при Софиянски, и след него, са типични. Ние знаем докъде стигнаха. Абсурдна е ситуацията, но съдът винаги го оправдава. Дали той е кмет или някой друг – така ще бъде. Дайте да помислим заедно да вкараме някакво двойно начало и действително кметът да носи отговорност, а общинският съвет да има право на вето, но така, че ако нещата се издънят да търсим отговорност от някого. В момента не можеш да търсиш отговорност от никого.
По-скоро мен ме интересува друго – какво правим оттук нататък? Темата е ясна, темата е хубава – ще забраним апортите, ще затрудним заменките, ще направим публичен регистър. Трябва да се знае категорично в обявата, че е заменен кон за кокошка. Но какво от това? Какво правим оттук нататък? Нашата подкомисия трябва да излезе с някакви предложения за промени в законите, които да ги вкараме официално като решение на подкомисията в Бюджетна комисия с копие до председателя Пирински и да го разпределим по останалите комисии, и да променяме законите. Иначе сме категорично за това, че промени трябва да има.
МАРИЯ КАПОН: Ние веднага можем да влезем в Комисията по местното самоуправление. В момента тече законопроекта, никой няма да откаже нашите предложения.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Като решения на подкомисията да ги вкараме там.
МАРИЯ КАПОН: Защото това ще даде и малко повече стимул на противодействието, което има в комисията.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Иначе ние сме като една много хубава стара мисъл от ХVІІ век на Козма Прутков. Той казва: „Строгостта на нашите закони се облекчава от незадължителността на тяхното спазване”. Ние имаме нелоши закони. Добре, ние ще приемем и гласуваме тези изисквания при заменките и при апортите, но ако не ги изпълнява общината какво правим?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Това, което каза госпожа Антонова е много важно. Каква е в края на краищата санкцията? Мисля, че ние разсъждаваме в една посока.
Сега ще кажа нещо, което не сме обсъждали на заседание на колегията, но понеже аз разсъждавам като юрист, става дума за следното. Ние можем като санкция, без да изпадаме в пенализъм и да смятаме, че административното наказване е панацея, не е панацея, защото то увисва, в закона го има, но колко глоби са наложени и до какво са донесли те? Може би трябва да се помисли върху варианта, при който да се използва гражданско-правната санкция – недействителност на сделката. Тоест, определени сделки да бъдат обявявани за недействителни и тогава страните съответно дължат връщане.
Сега ще ви кажа, че не особено добра е практиката, например по Закона за обществените поръчки. Там има недействителност на договорите, които се сключват в нарушение на закона, се смятат за недействителни, но органът, който трябва да релевира, както казват юристите, тази недействителност, който се обръща към съда с искане да се обяви сделката за недействителна, е Агенцията за обществени поръчки. Тоест, тя е оправомощеният орган. Трябва тук да се помисли с оглед на баланса за това, че общинската собственост е конституционно уредена и да не се смята, че някоя друга власт се меси в общинската собственост. Трябва да се помисли кой е органът, който би могъл да атакува такива сделки. Може би прокуратурата е най-удачна.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Нормата на чл. 27 на ГПК отдавна не работи.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Тя да поиска обявяването на определени сделки за нищожни. Мисля в тази насока. Вие знаете, че общините са особени образувания. Това е общинска власт, но местна власт и независима от централната изпълнителна власт. Кой да активира тази недействителност на сделката? Това трябва да бъде орган с публични правомощия.
МАРИЯ КАПОН: Ако трябва да тръгнете към обявяване в несъстоятелност, има процедура след това, влиза се в следващо дружество. Представяте ли си, ако трябва реално да се обяви за недействително? Кой ще носи негативите, кой ще плаща обезщетенията?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Разбира се, не казвам, че това е съвършено решени. Според мен това е решение, което трябва да се обмисли. Има го в Закона за обществените поръчки. Практиката показва, че не е особено ефективно. Агенцията досега само по три договора се е намесила.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Действително това са основните проблеми – апорта и замените. Но, ако при апорта могат да се намерят положителни случаи, в смисъл, че апортът е довел до това да има голям обществен интерес, то при замените аз съм 100% сигурен, че в 99,9% от случаите е нарушен обществения интерес. Извинявайте, но да заменяш един парцел в широкия център в града с не знам колко декара ниви, не знам коя категория земя – никой и по никакъв начин не може да го разбере.
Във връзка с апортите според мен има решение на това, ако в закона, когато се създава едно такова апортно дружество, в зависимост от това дали е дружество с ограничена отговорност или акционерно дружество, изрично в Закона за общинската собственост е записано, че блокираща квота трябва да има общината, тоест предварително да го има това и да не може да бъде променяно. Тоест, когато решиш и намериш икономическия смисъл от това да създадеш едно дружество, ти имаш блокираща квота, която не се променя. Тоест, общината може да вземе решение да си продаде тази блокираща квота и да реализира някаква печалба в зависимост от това как се развива това дружество, но в никакъв случай не може да се променя по друг начин, освен чрез продажба.
Защото за апортните вноски, поне в моя край, могат да се видят много положителни примери. Например с апортна вноска е създадено голф игрище в община Разлог. Дори общината утре да има 0,5, ако е било 25 да стигне до 0,5, стига това, което стана с обществения интерес. Говоря, че преди да започне тази инвестиция, която е над 8 млн. евро, земята там струваше 4 лв. за кв. м. В момента под 50 евро ниви не могат да бъдат купени. Значи какъв е бил общественият интерес? Там в момента, грубо казано, в земята се заровиха над 100 млн. евро инвестиции. Направи се инфраструктура, създадоха се работни места. Да не говорим това, което казах преди малко, че всеки един, който има земя, успя да направи някаква реализация и да си подобри жизненото равнище.
В такива случаи, ако са по-ясни правилата във връзка с това, което казах за блокиращата квота и са регламентирани в закона, смятам, че създаването на такива дружества, било с ограничена отговорност, било акционерни дружества, могат да са от полза както за самите общински ръководства, така и за хората, които живеят в тези населени места.
За замените почти съм сигурен, че това не трябва да го има в закона.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Колеги, има ли още нещо по този въпрос?
МАРИЯ КАПОН: Бих искала да допълня само, госпожо председател, че блокиращата квота не е гаранция. Когато общината не иска да си защитава интереса и тя праща в дружеството свои представители, които не защитават нейния интерес, ти можеш да извадиш от това дружество всеки един имот, след това да бъде препродаден и тя да си има блокираща квота за самото дружество. Но това не означава, че имотът, който е апортиран в дружеството, ще остане неин. Така че според мен това трябва да се регламентира с категорично нови правила за публично-частно партньорство във вида, в който общината не губи своя имот.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Въпросът за органа, който би следвало да се разпорежда с общинската собственост, е твърде важен. Без съмнение общинският съвет и правото му да се разпорежда с недвижимости, понеже тях обсъждаме, общинските съвети лично мен, а както виждам и колегите, и Сметната палата, ни огорчават с практиката си. Но си мисля, че това, че общинските съвети вземат решение за замени или за продажба на общинско имущество, не води до оправдаване на кметовете. Защото всички знаем, че за никого не са задължителни противозаконните решения. Още повече за самите кметове, които имат право да оспорват тези решения.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: И областният управител също.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Областният управител е другата сюжетна линия. Той по Закона за администрацията също може да оспорва въпросните решения и да се стигне до съдебен контрол. Но кметовете често не упражняват тези си правомощия. Тук става дума за едно бездействие.
С Прокуратурата може много да се спори, не могат да ме убедят, че като един колективен орган взема решение, в случая кмета като подписва, това го освобождава от отговорност. След като едно решение не е целесъобразно, кметът може да говори за целесъобразност и може да оспори това решение и по целесъобразност. Кметовете не го правят. Оттук нататък прокурорите говорят, че нямало вина. Но това е друга тема. Част от темата за приложението на законите.
А за това дали да възложим тази функция за еднолично разпореждане на кмета, заслужава си да се помисли, сега не съм готова да я коментирам. Не знам дали няма да имаме конституционен проблем по този въпрос, свързан с правомощията на Общинския съвет. Оттук нататък може би ще опре до смяна на философията кой е органът на местното самоуправление, кой е изпълнител на решенията, да нямаме проблем от гледна точка на Конституцията. Но, за да се засили и личната отговорност на органите на власт, участници в този процес по замените и апортите, можем да пипнем в този законопроект.
Въпросът е и в това, че мъглявият законопроект до момента, абстрактните правни норми водят и до противоречива съдебна практика на почитаемия Върховен административен съд. Не знам дали те успяха да излязат с тълкувателно решение по някои въпроси. Ефектът на недобрите закони се мултиплицира – веднъж недобра практика от общинските съвети и кметовете, втори път лоша съдебна практика и най-накрая сме на червено от гледна точка на финансовия резултат.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Още едно изречение.
Аз смятам, че това, което е предложено от Сметната палата за квалифицираното мнозинство при вземането на такива решения, които касаят общинския интерес, имам предвид замяна на имот и апортни вноски е много добро като решение, защото по принцип прави много по-трудно вземането на решения, които са против интересите както на общината, така и на хората вътре. Може би това е един от начините, по които да се ограничи и да се намали размерът на тези замени, ако останат възможностите за замяна и за апортна вноска.
По отношение на отговорността аз смятам, че може би трябва да си остане в този вид. Има разкъсване на процеса – единият трябва да вземе решението, другият да доведе до изпълнението, тоест да наема оценители, да контролира. А той, ако види че това е нецелесъобразно, може да не изпълни решението на общинския съвет. И разкъсването на този процес смятам, че заедно с това, което са предложили от Сметната палата е добро, като защита на обществения интерес.
И един въпрос към господин Димитров – в случаите, когато установите нарушение при одитите, не е ли разумно те да се подават на Финансовата инспекция и какви са правомощията на Финансовата инспекция по нарушения, установени при одитите, да правят административни наказания или пък да уведомяват Прокуратурата и т.н.?
Благодаря.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Ние по принцип работим добре с финансовата инспекция, но в областта на обществените пръчки, където имаме съвместни контролни правомощия. Ние често, когато констатираме нарушения, пращаме на тях материалите, те налагат глоби, но това не е така по отношение на общинската собственост. Досега не съм чул Финансовата инспекция да се намеси в такъв процес, в тази сделка. Мисля, че те нямат и правомощия да налагат глоби на кметове и съответно на общински съветници във връзка с това. За обществените поръчки – да, те имат изрично предоставени им правомощия. И тъй като те, за разлика от нас, са орган, действащ по сигнал, най-често получават от нас материали, докато ние действаме въз основа на годишна одитна програма. Ако се възприеме моделът при обществените поръчки, би могло с оглед налагането на административни наказания.
Но пак повтарям – тук въпросът по принцип за административни наказания, налагани на кметове и на общински съветници не знам дали имат особен ефект. На кметове налагат наказания при неспазването на Закона за обществените поръчки. Има го това. Не мога да кажа, че честотата на глобите, налагани на кметовете, е намалила честотата нарушенията при обществените поръчки. Има сплашващо действие, влияе, но ...
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Ако те имат правомощия да налагат административни наказания и задължението да уведомяват Прокуратурата, когато е нарушен обществен интерес, това е някакъв вариант.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Ако искате, колеги, откровеното ми мнение, Законът за Сметната палата и техните правомощия трябва да бъдат по-различни. Не съм против да обсъждаме това, но нека да не е днес.
Иначе истина е, че Сметната палата има много възможности и едва ли е добре за обществото тя да бъде беззъба. Новите правомощия ще доведат и до нова работа, но това е необходимо. Мисля, че да се разпилява такъв капацитет и да се ограничава до едни препоръки не е добре.
Продължавам обаче да твърдя, че неблагоприятните последици за общинските съветници и за кметовете в наказателната част на правото не е най-доброто решение. Защото те ще наложат глоби с наказателни постановления, които ще подлежат пак на съдебен контрол и ако започнем да водим статистика колко от тези наказателни постановления срещу кметовете са издържали в съда, аз съм сигурна, че цифрата няма да е обнадеждаваща. По-добре е, според мен, обезпечаването на закона да се свързва с гражданскоправните последици за самата сделка, за самия договор. По този начин и страните ще бъдат принудени да се съобразяват със закона под страх от недействителност на сделката. Малко хора не са добре, че да плащат пари или дават престация по една сделка с риск да бъде обявена за недействителна. Това ще действа на страните по сделката възпиращо.
И тук е нашето място да помислим как да се получи така.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Това е открит въпрос. Всяко решение има и предимство, и недостатъци. И тези решения тук-таме са изпробвани. Ако се върнем на тезата за недействителността, наистина проблемът е кой да я релевира, кой да инициира производството по обявяване на една сделка за недействителна.
Що се отнася до Закона за Сметната палата, госпожо Антонова, проблемът е, че сметните палати от модерен тип във вида, в който съществуват в Европейския съюз и в другите развити държави, са от този тип в смисъл, че те дават препоръки, дават публичност на определени обстоятелства. Поначало сметните палати не са органи с принудително санкционни правомощия. Има друг тип сметни палати от типа на съд, който се занимава с имуществена отговорност, разглежда дела за обезщетения, когато са причинени вреди. Това са сметните палати от така наречения латински тип. Това са Франция, Италия, Испания, Португалия, на Балканите такива са Гърция и Турция. Това се смята за по-стар тип сметна палата по френски образец. В момента това не е преобладаващия тип сметни палати. В Европа по-често са другите, които се ограничават да допринасят за подобряване на управлението.
Аз определено изпитвам боязън не защото се боим да налагаме санкции и т.н., но натоварването ни с някакви по-репресивни правомощия вече ни дава друг облик на дейността ни, тоест изважда ни от кръга на нормалните сметни палати, такива, каквито са в другите държави. Тоест, по-скоро след като ние имаме такава институция като Финансовата инспекция, която така или иначе съществува, и която е лицето на държавната репресия, макар и под формата на административно наказване.
Аз лично, освен гражданскоправна санкция под формата на недействителност, административно-правна репресия, административно наказване не виждам как можем наистина при злонамерено, откровено рецидивиращо противозаконна упоритост и поведение на общинските органи не виждам как ще ги накараме наистина да спазват добрите практики. По-скоро би трябвало те самите да са заинтересовани от доброто управление на общинските активи.
Каквито и думи да казваме, ние се натъкваме на изключително лоши практики. Може да се ограничи, но то не може да се забрани. Ако населението на общината избере един откровен негодник и бандит – позволявам си да кажа това, практически се оказва, че той за времето на своя мандат е практически безнаказан. Защото на практика много малко са инструментите за въздействие, които могат да се приложат спрямо него. Още повече, че аз мисля, че тези текстове в Закона за общинската собственост и в Закона за местното самоуправление и общината, не са много случайни. Тоест, общинският съвет легитимира сделките. Тоест, неговото решение има легитимиращо значение. Това е бил смисълът. И според мен всички действия, които Прокуратурата предприе, завършиха и няма осъден кмет в това отношение.
Мисля, че трябва да избираме между възможните решения, ние сме на ваше разположение. Пак повтарям, вие казахте, че ако се промени евентуално моделът, и се предвиди кметът да взима решенията с някаква форма на участие на общинския орган – Общинският съвет, който да има право да налага вето за определени сделки, да има определен период, през който Общинският съвет да наложи вето. Вие казвате, че този модел може би противоречи на Конституцията. Не съм много сигурен, трябва да се изследва този проблем.
Ако направя една аналогия, защо да не въвлечем парламента в разпоредителни сделки с определени активи на държавата, ако следваме тази логика? Особено с големите общински съвети това граничи понякога с абсурда. Колегиалните органи, особено широко представителните органи по принцип не са оперативни изпълнителни органи. Те би трябвало да се занимават с по-стратегически проблеми, да приемат правилата, да приемат правилата, да приемат стратегии, планове и програми и да упражняват контрол върху оперативните органи. Такава е логиката по принцип. Но тук тази логика е поразместена и според мен тя дава възможност за такива не особено приятни и добри практики.
Според мен трябва да се избере рационалното решение. Ние също не разполагаме със списък от рецепти, ние самите спорим помежду си, но се опитахме максимално да ви подпомогне. Ако смятате, че с нещо можем да помогнем и сега в дебатите при промените в Закона за общинската собственост, ние сме на ваше разположение.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Утре Комисията по местното самоуправление ще проведе дебатите по второто четене на законопроекта. Ние с госпожа Капон ще отидем там. Разбира се, ще направим обобщение на предложенията.
Кога законопроектът ще влезе в залата, но ми се ще да помислим по тези гражданскоправни санкции. При промените в Закона за приватизация имаше изискване всяка година общинските съвети да правят програма за приватизация и списък на обектите, подлежащи на приватизация. И не може да се приватизира обект, който е извън списъка. Това е част от условие за валидност на сделката, като се въведе изискване за стратегия, за годишни програми на замените. И оттук нататък тези имоти, които ще ги заменяме тази година, да бъдат любезни да ги включат до 31 януари, или когато е срокът. И да не може да се заменя имот, който е извън програмата – ад хок да му идва на някой на ум, като се спазари за замени от утре да започва процедурата по замяната. Това да бъде част от условието. Или мотивираната молба или заявление за замяна, елемент от фактическия състав или и двете. Примерно, оповестяване публично в Интернет страницата или по медиите публично оповестяване на решенията на общинския съвет за замяна. Да, вярно, това оповестяване ще има декларативен ефект, не някакъв правопроменящ или пораждащ, но да речем да се свърже с влизането на решението в определен срок след качването му в сайта на общината, или публичното му оповестяване.
И кой може да инициира? Изхождайки от разбирането, не защото имам леви убеждения, но изхождайки от разбирането, че става дума за общинска собственост, която е обща, а не общонародна в оня смисъл...
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Обслужва интересите на населението в общината.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Защо не всеки заинтересован?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Точно така. Аз също мисля, че и представители на населението и общината, дори обществени организации биха могли да инициират това нещо. Ако разширим процесуалната легитимация, може би бихме постигнали сериозни резултати.
Разбира се, въпросът е, че тези сделки не могат безкрайно да висят под заплахата да бъдат обявени за недействителни. Трябва да има разумен срок, в който заинтересованите да обърнат внимание на тези сделки при наличието на публичен сайт, да има някакъв разумен срок, в който тези сделки да бъдат атакувани.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Но така се рискува да не се осъществи нито една сделка. Защото винаги ще има поне един заинтересован.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: И това е аргумент.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, така е.
Другият подход е да стесним процесуалната легитимация в определени публични институции, което също не дава гаранции.
Кой би могъл да атакува тези сделки и то от гледна точка на публичния интерес, не от гледна точка на частния интерес, а от гледна точка защита интересите на общината. При положение, че общинският съвет и кметът не желаят да ги атакуват, кой би могъл да ги атакува?
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Да благодарим на нашите гости за това добро начало, което установяваме.
Да помолим господин председателят на Сметната палата да ни каже според годишната програма какви одити предстои да направят или ако имат някои обобщени доклади кои са те, за да съобразяваме и нашата работа с това?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Следващият материал, който ще ви дадем, са нашите обобщени доклади за одитите, които направихме по Закона за държавната собственост. Става дума пак за серия от одити, които направихме за държавната частна собственост в седем министерства и в пет областни управи. Тази серия от доклади също е много интересна, те са готови, имаме и обобщен доклад. Практиката на централните ведомства и на областните управители също е доста интересна. В някои министерства също констатираме лоши практики, скрита приватизация, особено неприятни апорти, неприятни замени. Това също ще ви дадем.
След това предстои приключване на интересни одити и задачи, за които ще ви уведомя. Ще ви ги изпратя. Разбира се, ние изпратихме информация на председателя на Бюджетната комисия господин Овчаров за одитите по програми. Имаме одити по определени програми и политики в министерствата. И тези одити предполагам, че ще бъдат от интерес за подкомисията, тъй като знаем, че от миналата година по силата на § 53 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет, министерствата и другите първостепенни разпоредители с бюджетни средства отчитат там, където има програмно бюджетиране, по политики и програми. Част от тези политики и програми ние сме приели като обект на одитиране и ще ви предоставим докладите.
Следващата непосредствена стъпка е именно това – държавната и частна собстевност в обобщения доклад и съответно предложения за промени в Закона за държавната собственост. Това е следващото, с което предлагам да продължим. То е и като логична втора стъпна. До голяма степен проблемите са общи.
Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: И аз благодаря на Вас, професор Димитров и на Вашия екип. До нови срещи!

Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред – РАЗНИ.
Предлагам, въз основа на обобщения доклад да вземем решение в смисъл да възложим на двама членове на подкомисията в лицето на госпожа Капон и мен, да приготвят обобщение на предложенията, които прави Сметната палата за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост и това обобщение да бъде предоставено на Комисията по местното самоуправление на заседанието й, в което ще се обсъжда второто четене на законопроекта с цел да се отразят в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост тези проблеми, които ние очертахме и разбира се начина на тяхното решение.
Разбира се, докладът да се докладва и на Бюджетната комисия, на председателя на парламента.
Мисля, че няма възражения по това.
МАРИЯ КАПОН: Това са няколко предложения.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Разбирам, че това предложение се приема.
МАРИЯ КАПОН: Аз приемам направеното предложение.
Предлагам извън доклада, който председателя ще даде, ние да имаме за утре готови текстове за пред Комисията по местното самоуправление.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Част от решението, което ще вземе подкомисията, е и това – специалистите на Комисията по местното самоуправление да се запознаят с решението на нашата подкомисия, с предложенията на Сметната палата и доколкото е възможно, съвместно с нашите специалисти на Комисията по бюджет и финанси, да подготвим един материал за разглеждане на второ четене, доколкото не са отразени.
Аз ви уверявам, че и в правителствения законопроект, доста точно са отразени нещата. Според мен не става дума за изрични тестове, но да видим къде би могло да се вмъкнат тези предложения, липсва ли нещо от предложенията на народните представители.
Ако няма друго, колеги, закривам заседанието на подкомисията.

(Закрито в 16,30 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Надя АНТОНОВА


Стенограф:
Н. Иванова