П Р О Т О К О Л
№ 2

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
Подкомисия по отчетност на публичния сектор





П Р О Т О К О Л
№ 2

На 28 май 2008 г., сряда, се проведе заседание на Подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне от г-н Пламен Орешарски – министър на финансите, изпълнението на консолидираната фискална програма към 30 април 2008 г.
2. Обсъждане на предложения за работата на подкомисията до края на пролетната сесия на Народното събрание.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от госпожа Надя Антонова – председател на подкомисията.

* * *

ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Добър ден, колеги!
Откривам заседанието на подкомисията. Присъстват необходимия брой народни представители. То може да бъде проведено редовно и да вземе необходимите решения.
Заседанието ще протече при дневен ред:
1. Обсъждане на предложения за работата на подкомисията до края на пролетната сесия на Народното събрание.
2. Представяне от г-н Пламен Орешарски – министър на финансите, изпълнението на консолидираната фискална програма към 30 април 2008 г.
3. Разни.
Имате ли, колеги, предложения по дневния ред? – Не виждам желаещи да допълнят дневния ред.
Има ли колеги, които са против този дневен ред? – Няма.
Дневният ред за днешното заседание е приет.

Преминаваме към първа точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА РАБОТАТА НА ПОДКОМИСИЯТА ДО КРАЯ НА ПРОЛЕТНАТА СЕСИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Колеги, съгласно правомощията на комисията, което всъщност е и нейно задължение, по чл. 22а от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, по предложение на председателя на Комисията по бюджет и финанси, първостепенните разпоредители с бюджетни кредити съставят отчети за изпълнението на бюджетите си и на отделни програми. Затова идеята и намерението ни е днес да съставим график за работата на комисията до края на пролетната сесия на Народното събрание, като с оглед времето, с което разполагаме, бъдат поканени трима министри да представят такива отчети на определени програми и тяхното изпълнение.
В материалите, които са ви раздадени, се съдържат: приложение № 2 към чл. 5, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г., където освен разходите на отделните министерства са цитирани и политиките. На вашето внимание са всички подробно описани политики на отделните министерства с предвидените разходи. След като се запознаете с тях, моля за вашето мнение и становище кои министри да поканим и какви отчети да направят по определените политики, както са формулирани в приложение № 2 към Закона за държавния бюджет за 2007 г.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Може би господин министърът има някаква идея?
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Разбира се.
Господин министър, ако имате идея, можете да се включите в това обсъждане.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: От гледна точка на реално стартирания процес на децентрализация, още повече, че финансовият модел представлява определено предизвикателство от гледна точка на опита ни за първи път в годините на прехода да приложим единни нормативи и стандарти към доста отличаващи се по условия, по брой на ученици, по материална база и т.н. училища, може би е полезно да се чуе министърът на образованието докъде са стигнали реформите, какви са перспективите, проблемите и т.н.
Лично аз с интерес следя този сектор, тъй като всички сме заинтересовани стартираната реформа да бъде продължена успешно.
Това бих предложил на вашето внимание.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Дали правилно Ви разбрах, господин министър – Вие предлагате вицепремиерът и министър на образованието и науката да подготви отчет по две от политиките, а именно политиката за всеобхватно, достъпно и качествено средно образование и обучение, и политиката за равен достъп до качествено висше образование. Правилно ли Ви разбирам?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Да.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Бихме могли, разбира се, да му възложим да направи отчети за повече политики, но ми се ще да се съобразим с § 53 от Преходните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2007 г., а там е визирано, че пълните отчети по всички политики се представят пред самата Комисията по бюджет и финанси, а тук по отделни секторни политики.
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На мен ми се ще да изслушаме министъра на регионалното развитие по отношение на т. 1 „Политика регионално развитие и благоустрояване”.
Освен това, не виждам Министерството на околната среда и водите дали имат отделна политика по усвояването на средствата от Европа? Никъде не мога да прочета това. Или това е общо в секторните политики?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има все пак специална Комисия по европейска интеграция, а тя има подкомисия, която се занимава точно с този контрол по оперативните програми на съответните министерства. Да не влизаме и ние в тази тема. Те ги викат, те ги проверяват.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Тогава да видим Министерството на околната среда и водите в областта „Управление на отпадъците”.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз бих искал и в областта на „Опазване чистотата на атмосферния въздух”. Тези две неща.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: По политики 2 и 3.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: И предлагам да не е Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а Министерството на транспорта. В момента всички проверяват Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Нека вземем Министерство на транспорта.
Трите министерства са с министри от трите политически сили.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Добре, по „Политика по модернизиране на транспортната инфраструктура”.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Колеги, имате ли други предложения? – Не виждам.
При това положение се оформя следното решение на Подкомисията по отчетност на публичния сектор:
„До края на лятната сесия по график, който ще съобразим и с графика на министрите, да бъдат поканени да направят своите отчети за изпълнението на бюджета за 2007 г. по определените програми следните министри:
- вицепремиерът и министър на образованието и науката да направи своя отчет по изпълнението на бюджета по „Политика за всеобхватно, достъпно и качествено средно образование и обучение”, както и за „Политика за равен достъп до качествено висше образование”;
- министърът на околната среда и водите да направи отчет за изпълнението на бюджета по „Политика в областта на управлението на отпадъците” и „Политика в областта на опазване на чистотата на атмосферния въздух”;
- министърът на транспорта да направи отчет за изпълнението на бюджета по „Политика за модернизиране на транспортната инфраструктура”.
Можем ли да приемем, колеги, че се присъединяваме към това решение?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Да не се обиди министър Мутафчиев, че на него сме сложили само една програма? Защото другите министри ги питаме за по две програми.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Можем да изберем още една програма за министър Мутафчиев.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Примерно, за „подобряване организацията и управлението на транспорта”, или пък „безопасност, сигурност и екологосъобразност в транспорта”
ИЛКЕР МУСТАФОВ: Мисля, че за сигурността е по-актуално.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре – по т. 1 и 3.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Добре, възлагаме на министър Мутафчиев да подготви отчет за 2007 г. за изпълнение на политиката „за безопасност, сигурност и екологосъобразност в транспорта”.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Ако може да добавим на министъра на околната среда и водите за политиката в областта на „управлението на водите”.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нещата са свързани.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Да, ще го добавим.
Колеги, предлагам да приемем следното
РЕШЕНИЕ:

До края на пролетната сесия по график, който ще съобразим и с графика на министрите, да бъдат поканени да направят своите отчети за изпълнението на бюджета за 2007 г. по определените програми, съгласно Приложение № 2 към чл. 5, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2007, следните министри:
- вицепремиерът и министър на образованието и науката - по Раздел І., т. 1 и т. 2 ;
- министърът на околната среда и водите – по Раздел І, т. 1, т. 2 и т. 3;
- министърът на транспорта – по Раздел ІІ, т. 1 и т. 2”.
Има ли против? – Няма.
Решението се приема единодушно.
Благодаря, колеги.
След като се свържем с министрите ще изготвим график и ще ги каним, съобразно техните възможности.

Преминаваме към втора точка от дневния ред – ПРЕДСТАВЯНЕ ОТ ГОСПОДИН ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ – МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КОНСОЛИДИРАНАТА ФИСКАЛНА ПРОГРАМА КЪМ 30 АПРИЛ 2008 Г.
Господин министър, надявам се, че ще бъдете любезен да ни представите Вашия материал за изпълнение на Консолидираната фискална програма до 30 април 2008 г.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, колеги!
Преди да пристъпя към същността на този междинен отчет, бих искал да припомня, че в 2007 г. имахме идентифицирани доста рискове както по отношение на приходната, така и цели нови разходни направления в бюджета, за разлика от предходните години. Знаем вече, че постигнахме определено добри резултати както като преизпълнение дори на приходите, така и по отношение на пълно покритие на разходите. Напълно удовлетворяващ е и фискалният резултат от около 3,5% превишение на приходите над разходите, което се отбелязва и от местни, и от външни наблюдатели като една сравнително адекватна фискална реакция на нарастващите най-вече външни рискове върху макроикономическото равновесие. Разбира се влияния, които се усещат и вътре в страната в резултат най-вече на американската ипотечна криза и последиците й върху финансовите пазари, а и върху темповете на растеж на големите икономики.
От тази гледна точка за осма година си поставихме няколко цели. Естествено, на първо място базисната цел – поддържане на макроикономическото равновесие и устойчивост на фискалната позиция с още по-голяма актуалност, заради споменатите вече от мен предпоставки. Но успоредно с това и не на второ място по значение – създаване на предпоставки, бих казал задълбочаване на предпоставките за икономически растеж и подобряване на конкурентоспособността на българската икономика. И естествено е като функция – подобряване качеството на живот на всички наши сънародници.
Ще припомня приоритетите в Бюджет 2008 г. За първи път в годините на прехода дефинирахме ясно една фискална цел от 3% превишение на приходите над разходите. Не бих влизал в обяснение защо е необходимо, това беше дискутирано и по време на обсъждане и приемане на бюджета, то беше потвърдено и от оценката на Европейската комисия на нашата конвергентна програма, като напълно адекватна и удовлетворяваща на фона на случващото се в глобалната икономика. Естествено с подцели – преструктуриране и оптимизиране на бюджетните разходим структурно и ускорено модернизиране на публичната инфраструктура; продължаване на реформите в ключови социални сектори като образование, здравеопазване, социални грижи като съставяне, изпълнение и контролиране на все по-добри бюджетни програми.
Към края на април – вече минавам конкретно на ключови цифри, няма да ви засипвам с огромна информация – положителното бюджетно салдо по Консолидираната фискална програма възлиза на 2 млрд. и 700 млн. лв., което е повече от два пъти повече спрямо същия период на миналата година. Тук са дефинирани приносът на националния бюджет и приносът на европейските средства. Тази година, пак за първи път, имаме съществен принос на грандовете отвън, основно от Европейската комисия, в размер на 602 млн. лв. Това представлява една част от преведените аванси по всички 7 структурни и кохезионни оперативни програми. Дефинираме ги разделно, надявам се по обясними причини, за да видим каква част от брутния вътрешен продукт е преразпределен през инструментариума на данъчноосигурителната политика, и каква част от това превишение на приходите над разходите всъщност идва наготово като грантове от Европейската комисия. Мисля, че има значение най-вече за целите на икономическия анализ, а не толкова от формална гледна точка.
Краят на април е все още рано за окончателни изводи, но и достатъчно време за някакви първоначални коментари на тенденции. До този момент ще видите, че изпълнението на приходите върви сравнително добре, с не много голямо превишение над плана, с огромно превишение над нивата, достигнати миналата година, но почти успоредно, или малко над плана. Това е в резултат на амбициозната приходна програма, която съставихме и заложихме в самия бюджет. Ще припомня, че приходите, които са планирани за тази година, превишават миналогодишните по план с 26%. Обръщам внимание на това, тъй като и в коридора колегите ме питаха това преизпълнение дали идва от подценяване на приходите или от други фактори. Затова обръщам внимание, че ние дадохме ръст 26% на приходите тази година, спрямо миналата.
До този момент, поради специфични, може би характерни и за всяка бюджетна година, а и за нашата, като местни условия, на този етап изостават разходите. Това ще се види по-нататък. По-голям дял на този етап всъщност имат икономиите в разходите, отколкото някакво гигантско преизпълнение на приходите.
Преди да проследя в детайли цифрите, съм маркирал няколко ефекта от фискалната политика върху икономиката. Намаляването на данъчноосигурителното бреме продължи и през тази година – с 3 на сто намаление на осигурителната тежест, и с по-важната мярка – 10 на сто единна пропорционална ставка на личния подоходен данък. Ще видим след малко и първите резултати от тези мерки.
Общо размерът на приходите е 9 млрд. и 600 млн. лв., спрямо 7 млн. и 200 млн. лв. през миналата година.
По групи данъци разпределението е както следва. Преките данъци се преизпълняват – 2 млн. и 100 млн. лв. спрямо 1 млн. и 660 млн. лв. Социалните и здравноосигурителните вноски, или осигурителните вноски – 1 млрд. и 650 млн. лв., спрямо близо 1 млрд. и 500 млн. лв. Косвените данъци – 3 млрд. и 700 млн. лв., спрямо 2 млрд. и 700 млн. лв. за миналата година. Неданъчните приходи са близки – тази година реализираме малко превишение към този момент, спрямо миналата година. И помощите, разбира се, значително превишават получените през първите четири месеца на миналата година – 828 млн. лв. за тази година при 131 млн. лв. за миналата година.
По групи данъци. Корпоративните данъци – до този момент сме събрали 53% от годишния разчет на 2008 г. Това не бива да ни изненадва, тъй като знаете, че до края на март се подават изравнителните данъчни декларации, април е значимо плащане на корпоративния данък, спрямо авансовите вноски, които са разположени сравнително равномерно през цялата година. Резултатът към този момент ни дава увереност, че планът за корпоративния данък ще бъде изпълнен и мога да прогнозирам и леко преизпълнение в рамките на тази година.
Данъкът върху доходите на физическите лица, споменах преди малко, че тази година го намалихме на 10 на сто от прогресивната скала с маржинална ставка 24%. Въпреки очакванията за спад от този данък, за първите четири месеца реализираме едно умерено увеличение в касовите постъпления, спрямо предходната година. Спрямо плана тук сме приблизително на плана, доколкото за първите четири месеца сме събрали приблизително 1/3 от планираните приходи по личния подоходен данък. С интерес ще наблюдаваме и ще отчетем цялостното изпълнение за тази година, тъй като това е първата, при която действа така наречения жаргонно „плосък данък” от 10 на сто. Бих обобщил, че изпълнението до този момент внася известно спокойствие, че ако не го преизпълним значително, поне ще изпълним плана си.
Здравноосигурителните и социалните вноски може да се коментират по приблизително същия начин – въпреки намалението от още 3 на сто, влязло в сила за последното тримесечие на тази година, към първите четири месеца сме изпълнили малко над 1/3 от плана и имаме съществено превишение спрямо цифрите от миналата година, което показва, че мярката ни още от 2005 г. да намаляваме, при това не на малки стъпки, осигурителната тежест, не води до загуба на приходи. В абсолютен размер даже може да се твърди обратното, че приходите се увеличават в резултат на намалението на осигурителните вноски. Но по-важното е, че и като относителни дялове не изоставаме, а в същото време другата цел е съвсем очевидна – влияем съвсем благоприятно върху бизнеса и инвестиционния климат чрез едно по-ниско облагане.
Косвените данъци за първите четири месеца. При тях изпълнението е най-значително. Имаме около 50% от общия размер на данъчните приходи. Разпределението вътре е както следва: приблизително по около 1/3. Данък добавена стойност – 30%. Акцизи – 30%. И мита – 33%.
Общ поглед и върху получените средства по европейските фондове. По предприсъединителните инструменти (САПАРД, ФАР и ИСПА) – общо 45 млн. И по европейските фондове – 726 млн., от които за агрофондовете – 360 млн. и за структурните и Кохезионния фонд – 367.
По отношение на разходите превишението на извършените до момента разходи спрямо миналогодишните е съвсем очевидно, но в същото време то е с по-малки ръстове, спрямо изпълнението на приходите, в резултат на което се оформя и приносът на контрола върху разходите в реализираното превишение на приходите над разходите. Прави впечатление, че капиталовите разходи, както и предната година, и тази са на много ниско равнище. Лихвите и вноските в бюджета на Европейския съюз, вървят сравнително равномерно. И текущите нелихвени разходи на този етап представляват 29,7% от планираните, което още един път показва, че тук сме под едната трета. Голямото плащане по лихвените купони на глобалните облигации е през януари.
Капиталовите разходи са на много ниско равнище, спрямо общо планираните за годината – за 4 месеца само 15 на сто. Това е по обясними причини – капиталовите разходи ще заемат по-голям дял втората половина на годината.
Политиката по отношение на държавния дълг е последователна. За тази година прогнозите показват, че съотношението на публичния дълг спрямо брутния вътрешен продукт ще спадне трайно под 20% - до 18,5%. Използвам повода да ви уведомя, че през март и април извършихме предсрочни плащания по стари кредити на Световна банка, което също допринесе за намаляване на равнището на дълга, което ние смятаме, че е една отговорна пред поколенията политика.
Няколко извода.
Вече споменах, че доброто изпълнение на приходите за нас е изключително в резултат, от една страна, на намалението на ставките и по този начин разширяването на данъчната основа. От друга страна, двете основни приходни агенции – НАП и Митници се представят добре и като резултати, не само като действия, които отчитат, и мерки, които вземат, за по-ефективен контрол върху цялата система на плащане на данъци.
Формираното положително бюджетно салдо е и в резултат на по-малки разходи до този момент. Тук искам да обърна внимание, че винаги през годините линейните министерства са посочвали като предпоставка и като пречка за равномерно разходване на средствата прословутите 10 на сто буфер, който задържахме и го освобождавахме в края на годината, а в някои години даже не е освобождавано, когато е застрашено самото изпълнение. И винаги се настояваше да се отблокира този буфер. Сега виждаме, че този буфер за първа година не действа, тоест ние не използваме такъв вид буфер. Но въпреки това неравномерността в разходите остава приблизително, както и в миналата година, даже в някаква степен тази година е по-голяма, което само показва, че въпросният буфер не е бил истинската предпоставка, а по-скоро сезонност, при цялата условност на израза, и на бюджетните разходи. По-големи са разходите за капиталови вложения лятото и есента, особено в края на годината.
Благодаря ви.
Готов съм да отговарям на въпроси. С удоволствие бих се включил в дискусията.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: И аз ви благодаря, господин министър на финансите, за съдържателното изложение.
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Имам няколко въпроса към министъра на финансите.
Първият въпрос е това преизпълнение по отношение на преизпълнението от косвени данъци не смятате ли, че би било по-добро? Основание за този въпрос ми дава това, че в сравнение със заложените като планови приходи в бюджета, бяха при една цена на петрола, а сега тя е много по-висока. В крайна сметка данъчната основа при налагането на акциза впоследствие е ценообразуващ фактор при образуване на крайната цена и основа за облагане с ДДС. Не би ли трябвало да има по-добро изпълнение на косвените данъци? Това, първо.
Вторият ми въпрос – при това преизпълнение не мислите ли, че трябва да има актуализация на бюджета, каквато имаше миналата година?
Можете ли, ако имате такава информация в момента, да кажете какъв е размерът на невъзстановения данъчен кредит в сравнение с 1 април миналата година. Има ли нарастване на масата на невъзстановения данъчен кредит спрямо 30 април миналата година? И това оказва ли влияние върху изпълнение на приходите?
Благодаря.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Първият въпрос беше във връзка с облагането на петрола, на горивата. Аз ще припомня, че акцизите са в абсолютна сума и те по никакъв начин не влияят от цената. Например, там е 540 лева на тон, независимо дали цената на барел е 20 долара, както беше преди години, или е 200, каквато – не дай Боже – да стане след години. Не влияе. Влияе единствено ДДС в някаква степен, доста по-малка, отколкото самия акциз. Тоест, доста е преувеличена тезата, че заради високата цена на петрола влизат приходи от косвени данъци. Само от единия елемент, който е по-малък в структурата на горивата.
Отново ще повторя, мисля, че имах възможност да кажа и на депутатско питане, че цената на петрола в бюджетната рамка е планирана от малко над 100 долара на барел, което беше извършено в хода на самата подготовка на бюджета. А цифрата, която четохме в доклада, е в макроикономическия раздел и е прогноза на Международния валутен фонд – курс на долар и цена на петрола. Съжалявам, но не мога да нося отговорност за грешката на Международния валутен фонд, ако въобще това са грешки. Методите на прогнозиране са известни, не ги подлагам на съмнение. Основното, което се ползва при тях, са цените на едногодишните форуърди. Такива са били към този момент, такива са и цифрите.
По-важното в случай според мен е, че в по-голямата си част косвените данъци не зависят пряко от цената, а зависят от други политики, най-вече европейски политики по отношение минималните нива на акциза.
Превишението на приходите на разходите, за което споменаваме на този етап, все още не ни прави абсолютно сигурни, че ние ще реализираме такова свръхпревишение – умишлено използвам този израз, - че да внесем в парламента предложение за допълнителна инвестиционна програма. Ако това имахте предвид. Защото ние все пак по закон трябва да направим 3% превишение на приходите над разходите и можем да мислим в такива насоки само, когато се очертае сериозно превишение над 3-те процента. Струва ми се, че на този етап не се очертава сериозно преизпълнение. Ще положим усилия обаче, ще продължим усилията си през летните и есенни месеци. И аз оставам умерен оптимист, че има вероятност да направим и по-добро изпълнение. На този етап обаче разбирате моята колебливост в отговора, тъй като говорим за бъдещ период.
Нямам информация за невъзстановен данъчен кредит точно като цифри, но няма причина, не съм сигнализиран да има някакви отклонения от ритмичността, с която работи НАП, и с която възстановява във законоустановените срокове данъчните кредити. На въпроса обаче ще направя допълваща справка и ще засека цифри. Тогава ще видим по-точната картина, дали няма случайно натрупване. Нямам информация в този момент и не би трябвало да има. Няма предпоставки, които да водят до натрупване на невъзстановен данъчен кредит.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря.
Колеги, имате думата за въпроси към министъра на финансите.
Господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Ако съм Ви разбрал правилно, според Вас, ако има добро преизпълнение на бюджета, правителството може да вземе решение да актуализира в рамките на септември, най-късно октомври, ако данните са категорични, за евентуална актуализация на бюджетната рамка. Така ли е?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Това е по-свободната интерпретация. Аз ще цитирам устройствения закон, който казва, че при евентуално преизпълнение на приходите до 1,5% може да се изразходва с решение на правителството. Над този 1,5% може да се разходва само след решение на Народното събрание. Тоест, не говорим за актуализация на бюджета във формален аспект, а за съгласие на Народното събрание да се разходват допълващи средства. Другото е въпрос на интерпретация, извън строгата юридическа рамка.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Имате думата, колеги.
Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Един конкретен въпрос – в този разход, извършен през четирите месеца, присъстват ли средства, отпуснати било на министерства, било на общини, по излишъка от миналата година, които да са разходвани в тези четири месеца?
Ние гласувахме в Народното събрание една крупна сума, която бяхме убедени, че няма да бъде усвоена до края на годината. Поне част от колегите така мислехме.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Трябва да присъстват. Сигурно присъстват. В момента не мога да кажа колко. Може да се направи справка. Но със сигурност присъстват разходи на така наречените автономни бюджети, които задържат преходни остатъци и могат да ги разходват и през следващата година. Типичният случай са общини.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тоест, това е в рамките на стотин милиони лева със сигурност, а не е в рамките на десетки. Щом е при общините, ако се събере цялата сума, няма да е малка. Казано спекулативно, разбира се, защото трябва да се види точното число.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Мисля, че няколко десетки милиона е по-точният израз.
Трудно е да се идентифицира по точните отчети, които идват при нас, кои точно разходи са за сметка на миналогодишните програми и кои са по нови програми от тази година. Не сме правили такъв детайлен анализ. Не че не е възможно да бъде направен.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз зная този проблем от предишни години от разговори с Министерството на финансите. Това трябва да намери решение, защото не е хубаво да не се знае.
ДОБРИН ПИНДЖУРОВ: Това се вижда в края на годината.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ако приемем, че 100 общини в България имат интензивна програма за оправяне на своята пътна мрежа и те са хора, които могат да отстояват средства и прочее, те ще застанат пред Министерството на финансите в момента, в който Министерството на финансите съобщи, че влиза в Народното събрание, за да поиска разрешение да изхарчи повече от този 1,5%. И там ще се появят други стотици милиони левове. И тези неща се напасват от година в година. Така че вие пак няма да можете да имате точен отговор на разхода в рамките на една бюджетна година. Затова казах, че е хубаво тази практика да бъде в някаква степен регулирана, да има точен отговор.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Ако позволите, ще разширя малко коментара и бих казал, че в перспектива дори ще става по-трудно. Защо? С по-голямата степен на самостоятелност на общините, в това число и на общинските финанси, и с по-големите салда, които остават по сметките им, за пример ще ви кажа, че 2005 г. в порядъци, може би не в точни цифри, по памет в 2005 г. те приключиха с около 170-180 млн. лв. Говоря сумарно за общинския сектор. А миналата година със 600 млн. лв.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Преходни остатъци за следващата година.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Да. Самото това показва един устойчив трент на бързо нарастване. От една страна, това е много хубаво, защото всъщност състоянието на общините не е такова, каквото обикновено ни се докладва, за да се потърси финансиране за следващия инвестиционен проект. Дори аз съм разпоредил в министерството всеки път, когато получим писмо искане от община, веднага да има и справка какви са в момента остатъците му по сметки и с какви остатъци е приключил. И там се виждат доста интересни картини – примерно, има няколко милиона по сметка, но иска 20 хиляди лв. Това беше отклонение в подкрепа на общата теза, че управлението на общинските финанси ще поставя все по-голяма несигурност в изпълнението на Консолидираната фискална програма от гледна точка на прогнозирането. Тъй като ние не бихме могли с точност да прогнозираме какви ще бъдат инвестиционните действия на големите български градове, които са в състояние да променят значително картината по отношение на крайните фискални цели.
Мисля, че вие го коментирахте в този аспект и аз даже задълбочих коментара, че оттук нататък този проблем, а той е фискален проблем, не бих го разглеждал по друг начин, ще се задълбочава.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Мисля, че той не е само фискален проблем, защото той много лесно ще се превърне в политически сблъсък в общинските съвети на същите тези големи градове. Тъй като яснотата по разходите ще бъде интерес на всеки един от политическите групи в тези общински съвети и на самия кмет. И там или ще се отвори едно поле на спекулация при липса на точни числа, или ще има яснота и този сблъсък ще бъде легитимен.
Аз затова казах, че въпреки всички трудности, не съм аз човекът, който ще даде крайната рецепта, но въпреки всички трудности, от една страна, централният бюджет в лицето на Вас, като министър на финансите трябва да имате ясен отговор пред нас, народните представители, какво се случва с тези разходи в рамките на бюджета. Не можем да се примирим с факта, че това нещо обективно е трудно и поради тази причина никога няма да има точен числов израз.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Вероятно не съм разбран добре. Аз не казах, че е трудно за отчетност, а за планиране и за управление на крайния резултат. Вие тази година сте ми възложили през Закона за бюджета да направя 3 на сто превишение на приходите над разходите. Това е законово изискване. За да го направя, аз предварително трябва да знам, в това число и през декември, всички 264 български общини дали няма да направят някой извънреден разход и аз предварително да съм настроил приходите и разходите така, че да направя 3, но в последния момент да разбера, че една голяма българска община е направила голям разход и вече не е 3, а е по-ниско. Това имах предвид.
А като отчетност всичко това може да се проследи и анализира. Знаем резултатите за миналата година.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това не е проблем. Разбрах Ви. Това е съвсем друго.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Затова казах, че е фискален.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това е друго. Винаги Министерството на финансите има един буфер, в който ще се опази, за да не се случи това, което казвате – изведнъж на 20 декември да стане 2,8%. Това не е проблем, защото там има достатъчно опитни чиновници, които ще се справят с тази задача. Тя не е сложна за тях в никакъв случай. Доколкото познавам хората, които работят при Вас, няма да допуснат такава голяма грешка. Това е изключено.
Аз говорех за другото, за което и получих отговор, че трябва да има яснота и тя трябва да е ритмична яснота за това какви разходи се извършват в рамките, включително на допълнителните приходи, а не да се случва това, което е критично и за което ние сме изразявали критика и миналата година – да се натрупа такава голяма сума в последните 45 дни. Това е стар проблем, не казвам, че е нов, но сумата започна да става много голяма. Ако ставаше дума за 500 млн. лв., беше едно. Сега става дума за 5 млрд. лв. А прогнозите май вървят за по-голямо число в рамките на тази 2008 г. Това са неща, които наистина започват да притесняват, поради обема на средствата, които са вътре.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Дано ги реализираме.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин Орешарски, ние вече трета година сме заедно – аз, в качеството си на опозиционер, вие на управляващ – и досега се реализира почти всичко, което съм казвал. Вие сте бил много скромен. Резултатът обаче е бил в обратна на Вашата скромност пропорция. Така че не вярвам да се лъжа много и за 2008 г. Ще видим в края на годината.
Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Колеги, някой друг иска ли думата?
ИЛКЕР МУСТАФОВ: Имам въпрос извън темата.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Доколкото можем да ангажираме финансовия министър със становище, заповядайте.
ИЛКЕР МУСТАФОВ: Бяхме изненадани тази сутрин с новината за оставката на шефа на Агенция „Митници”. Ако може да ни дадете някаква информация в повече по въпроса.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: В понеделник в късния след обяд, в края на работния ден имах заявена среща от шефа на Агенция „Митници” и двама заместника, които ми връчиха един доклад, който може да се третира и като оставка. В проведения разговор бяха изтъкнати лични мотиви – натрупано напрежение и умора от работата в последните шест години и от многото предизвикателства, които са стояли пред институцията, и които по обща оценка (и моя, и тяхна, не ангажирам никой друг) са успешно решени. Също така беше споменато и за създаденото обществено напрежение в последните няколко месеца около агенцията, като допълващ фон.
Оставките са на бюрото ми. Предстои съгласуване, по Закона за митниците, с премиера и евентуално назначаване на нов шеф на митниците.
ИЛКЕР МУСТАФОВ: Доколкото Ви разбирам, мотивите са единствено и само лични?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Да, напълно.
И тук аз няма да скрия от вас, че ние няколко пъти сме имали подобни разговори с шефа на Агенция „Митници”.
Искам да разсея съмненията. Имаме отлични отношения със шефа на митниците и винаги съм коментирал в позитивен план резултатите от работата на агенцията.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Да, имаме впечатления, господин министър, в тази насока.
Колеги, да разбирам ли, че нямаме повече въпроси към министъра на финансите? – Да.
В такъв случай да приемем, че изслушването на министъра на финансите е приключило. Това е една нова процедура по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и сигурно ще се присъедините към мнението, че успешно и полезно приключи това изслушване, за което благодарим. Но това е само началото, господин Орешарски, тъй като по правилник Вие сте постоянно присъстващ на нашите заседания. Надявам се за подобно задълбочено отношение и участие на Вас и на Вашия екип и в другите заседания, за които ние ще Ви уведомим.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: И аз Ви благодаря.
Давам си сметката, че към април бюджет се отчита лесно. Към края на годината е по-трудно.
ПРЕДС. НАДЯ АНТОНОВА: Разбира се.
Колеги, благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,40 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

Румен ОВЧАРОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОДКОМИСИЯТА
ПО ОТЧЕТНОСТ НА ПУБЛИЧНИЯ
СЕКТОР:

Надя АНТОНОВА


Стенограф:
Н. Иванова