П Р О Т О К О Л

№ 1

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
Подкомисия по отчетност на публичния сектор





П Р О Т О К О Л

№ 1


На 27 ноември 2007 г., вторник, се проведе заседание на Подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане проектобюджета на Народното събрание за 2008 г.

На заседанието присъстваха народните представители Петър Кънев, Йовко Йовков, Веселин Методиев и Мария Капон.
Присъстваха и господин Огнян Аврамов – главен секретар на Народното събрание, госпожа Бойка Цонкова – директор на Дирекция „Парламентарен бюджет и плащания”, и господин Никола Бабамов – експерт към Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието беше открито в 15,10 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на подкомисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Предлагам да започнем.
Това е първото заседание на комисията и все още нямаме приет правилник. Правилникът ще бъде изготвен до края на месеца и ще ви бъде раздаден.
Второ, не виждам никакво свободно време до Коледа как ще се съберем още един път, защото покрай приемането на бюджета ще имаме и извънредни заседания на Комисията по бюджет и финанси.
Трето, ние сме комисия за контрол на бюджета, а не комисия, която ще приема проектобюджета. Молбата да се съберем беше на председателя на парламента Георги Пирински. Той смята, че точно нашата подкомисия трябва да се занимава и да бъде този текущ орган за контрол за разходната част на бюджета на парламента. Идеята на председателя ни Пирински е да се осъществява чрез подкомисията текущ контрол на разходната част на бюджета на парламента и тя да бъде тази трансмисия, това междинно звено между обществото и ръководството на парламента. Защото в момента виждате, че какви ли не неща се изписват по вестниците. Периодично или главният секретар дава някакви обяснения, или председателят Пирински свиква пресконференция, от което темата за кюфтетата избухва с още по-голяма сила.
Така че това не е наша задача, но мисля, че не е лошо днес да си проведем заседанието, да изслушаме ръководството на парламента в лицето на Главния секретар и ръководителя на Дирекция „Парламентарен бюджет и плащания” по проблема за бюджета за следващата година. Така или иначе още тази или другата седмица бюджетът на Народното събрание ще влезе за гледане в нашата Бюджетна комисия. И тъй като имаме някои идеи за подобряване работата по разходната част на бюджета на парламента за следващата година, аз предлагам да изслушаме първо гостите ни, след което членовете на комисията ще си кажат предложенията. И след това в рамките на следващите дни с господин Бабамов ще облечем всичко това в един протокол от заседание на комисията с предложение до Румен Овчаров и всички членове на Бюджетната комисия. Тоест, когато се гледа бюджетът на парламента за следващата година, да ги има нашите предложения за някои реформи в работата на бюджета.
Тъй като някои от моите предложения (а аз съм сигурен, че и вашите) касаят не какво решение ще вземе Бюджетната комисия, а предложения, които ще трябва да се гледат в Председателския съвет на парламента, след което да се вкарват в залата, време е да започнем да променяме нещо.
Имате думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Една процедура, поради факта, че това е нещо, което е съвсем ново.
Конституцията е променена с текст, че парламентът определя сам своя бюджет. Това е конституционната промяна от тази година. Доколко тя е съдържателна, няма да коментирам, в залата съм си изразил мнението, мнозинството си е наложило своето мнение. Въпросът обаче е следният.
От моята представа за историята на парламента в последните 15 години, ние в момента създаваме практика и е хубаво да й отделим поне 5-6 минути. За какво става дума?
Администрацията на парламента подготвя този проект за бюджет. След това има неяснота. Тази неяснота се отнася до самия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, до правилника на Бюджетната комисия и в крайна сметка в момента рекушира в една подкомисия, която сама по себе си е конюнктурна – може да я има, може да я няма. От това как ние ще подходим, следващите ще се обръщат към това, което е било преди тях. Нали така се формират практиките. Затова е хубаво да се уточним, тоест да постигнем някакво съгласие помежду си не в момента, но тези седем човека поне тази отговорност да понесем.
Приемаме, че след като администрацията на парламента в рамките на предходната година изработи проект за бюджет, то пътят на този проект минава през подкомисията и след това влиза в пленарна зала.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Точно така.
МАРИЯ КАПОН: Тя е ревизионна комисия в цял свят.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: И след това влиза в пленарната зала.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не. След това влиза в Бюджетната комисия и след това в пленарната зала.
Точна така иска Пирински.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да е ясно, че ние тръгваме по тази практика.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Даже той предлага: „Ще ви дадем една стая, ще имате една щатна бройка, но ние трябва да имаме в реално време контрол на бюджета от вашата подкомисия. Вие трябва да сте звеното, на което разчитаме. И дойде ли проблем...”
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Чакайте, аз не съм съгласен. Това е някакъв тип одитор вътре в парламента.
МАРИЯ КАПОН: Да, ревизионна комисия.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Нещо такова.
Той не иска чисто финансовите, бюджетните проблеми да влизат на Председателския съвет. Той казва: „Събираме се за 15 минути и в рамките на това време какво решаваме, какво не решаваме, какво е влязло, какво е излязло, един е казва едно, друг – друго. Нищо не се разбира.”
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Молбата ми е наистина в рамките на колегиалния тон да го поизговорим това. Да сме наясно. Защото иначе ще започнем с числата и ще го решим за 15 минути.
МАРИЯ КАПОН: Аз мога да кажа общо взето какви са практиките.
Аз бях за това парламентът да има бюджет, защото не можем да сме парламентарна република, а през цялото време ние сме като изпълнители на изпълнителната власт. Така изглежда парламентът в България. И да нямаме собствен бюджет. И тогава в пленарна зала, затова се смееше господин Кънев, като питаха „Кой ще ни контролира”, как кой ще контролира? Ще контролира точно Подкомисията по бюджетен контрол. Ако се създаде това като възможност, това дава възможността наистина, ако има промени в бюджета, по време на дебата говорихме за кредитите, какво може да прави председателят в рамките на бюджета, това нещо става най-лесно чрез контрола не на администрацията, а на подкомисията, която дава предложения на Комисията по бюджет и финанси. И тогава наистина Народното събрание изглежда като собствен орган в рамките на държавата. Тоест, то може да си определя бюджета и да решава какво прави с него. И съответно да има първичния контрол. Те така или иначе подлежат на друг контрол от Сметна палата и т.н. Но това е вътрешната ревизионна комисия.
Бюджетен контрол е модерната дума, стандартната дума на Ревизионна комисия. Това е комисията както в Европейския парламент, така и в другите парламенти. Това й е функцията. И една от функциите е контролът върху бюджета. Вярно е обаче, че си прав, че трябва да има практика, тоест да се каже до коя дата получаваме проектобюджет, какво коментираме по програмите и как се обсъжда този програмен бюджет.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Само една реплика в рамките на разговора.
Това парламентът сам да си изработи бюджет и да върви по тази процедура, и да стига до залата, и там да се гласува, не е задължително да е записано в Конституцията, че парламентът има самостоятелен бюджет. Това може да се случи и без специален ред. Този факт на конституционния запис означава, че се провокира самият смисъл на парламентаризма, където бюджетът е носител на вот на доверие и недоверие. Така е създадена парламентарната държава преди 220 години. Аз затова съм против, защото не знам такава практика. Може да има.
Но сега ние не говорим за конституционния въпрос, сега си говорим при тази ситуация в каква процедура вървим. И разбирам следната процедура: изработва го администрацията, внася го на подкомисията, тя го дава в комисията, влиза в пленарна зала, приема се и подкомисията текущо, в рамките на бюджетната година, упражнява контрол върху този разход. Така ли?
МАРИЯ КАПОН: И прави промени. Ако има промени от председателя, които в рамките на годината, както е при нормален бюджет, подлежат на промени. Не да си използва правата, така че да прави самостоятелно тези промени, а тази промяна минава в даден момент по същия път.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Добре.
МАРИЯ КАПОН: Това прави бюджета публичен.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Наясно съм.
БОЙКА ЦОНКОВА: Съгласно промените в Закона за устройство на държавния бюджет, в чл. 16а се провежда диалог, който също трябва да бъде разписан в тази процедура, между представителите на Народното събрание и Министерството на финансите. И сега ще ви докладваме във връзка с това в подкрепа на това, че той не е бюджет сам за себе си, не се внася и както бюджетът на Висшия съдебен съвет. Има по-различна процедура.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ще готвим и една промяна в правилника на парламента, където ще трябва да коментираме нещо, което сме объркали. Това е, че искаме на шест месеца отчети на министерствата и ведомствата по разходната част на бюджета. Това не може да е така. Това, което получихме, беше една огромна камара от отчети, които пристигнаха в средата на месец август и септември, където практически ние не можем да направим нищо като подкомисия. Сега ще предложим една промяна и в нея ще вкараме и тази процедура, която да бъде разписана – какво прави подкомисията като контрол на бюджета.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Имам конкретно предложение, за да си улесним работата.
Ние не се нуждаем като народни представители в подкомисия от експертно-счетоводен анализ на състоянието на изпълнението на бюджета. Те се нуждаят да дадат оценка, която в крайна сметка е макрополитическа, а не икономическа и финансова, за това какво се случва с разхода на образование, здравеопазване, регионално развитие и прочее бюджетни сфери – там, където се разходват пари от централния бюджет.
Тоест, молбата ми е към хората, които подпомагат работата на парламентарната комисия, нека да се изработи, аз съм готов да съучаствам в такова нещо, да се изработи един образец на бланка, на документ, на матричка, която има политически акценти, а не тук да се държим като хора, които се занимават с ...
МАРИЯ КАПОН: Ние искахме обратното при създаването на комисията.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Няма проблем, нека обратното да се случва тогава, когато си констатирал или имаш сведение за констатирани нарушения. Защото в противен случай ние не можем да свършим никога нищо, защото ще се затрупаме с такава хартия, че става непревземаема крепост. Тъй като акцентите на политиците са от това какво се случва в обществото. Един акцент е, примерно, учителската стачка. Или един акцент е състоянието на здравеопазването. Или един акцент е някакъв друг тип разход, където се плащат пари от бюджета.
И нас ни вълнуват тези въпроси. Ние не можем да бъдем контрольори на министрите. Ние можем да го направим през парламентарния контрол и да задърпаме някакъв случай, да го доведем в комисията и да изискаме цялата документация конкретно.
МАРИЯ КАПОН: Това е по-скоро друга комисия.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Но не мога да си представя да правим цялостен преглед.
Трябва да сме наясно какво правим. Ние за първи път се събираме.
МАРИЯ КАПОН: Аз не зная доколко господин Методиев е бил, когато говорихме в Бюджетната комисия за целта на подкомисията на бюджетен контрол. Целта беше точното обратното – да сме много по-експертно и много по-различно от това, което правим в Бюджетната комисия. Ние, като влезнем оттук в Бюджетната комисия, можем при изнасянето на аргументите всеки да си прави политическата страна. Когато обаче говорим за цифри, има разбира се политически анализ, обаче до голяма степен трябва да се правят доклади по политики. А тези доклади по политики са свързани с цифри. Ще дам пример, защото е по-лесно с пример.
Гледаме европейски предприсъединителни фондове ИСПА и ФАР. Имаме докладите на ОЛАФ, имаме докладите на Сметната палата, имаме всичко, което е правено като ревизионни актове и оценки. И какво от това? В повечето случаи какви са следствията от това? Въпросът е да има един човек, който да е докладчик. Това трябва да залегне и в Правилника на комисията. Един от седемте ще бъде докладчик, заедно с експертите ще прегледа документацията, ще види всички анализи. И трябва да даде препоръки, може да са и за промени в законодателството. Абсолютно експертни препоръки за това какво трябва да се случи на следващия етап.
Един от въпросите, примерно при здравеопазването, според мен е трябва ли част от парите, които отиват от бюджета в Министерството на здравеопазването, примерно за онкоболните, да бъдат там? Защо тези пари целенасочено са в Министерството на здравеопазването. Но ние никога няма да стигнем до реално решение, ако не обсъдим цифрите и ако не се види какво се случва и какви са констатациите, примерно на Сметната палата, която е минала оттам.
Може би това е била моята визия. Аз съм виждала това в Европейския парламент. Може и да не е правилното.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Нека да чуем господин Аврамов.
ОГНЯН АВРАМОВ: Ако ми разрешите, първо няколко изречения по този диалог, защото той е принципно важен.
Проблемът не толкова в контрола. Проблемът е в друго. Така или иначе промяната на Конституцията е факт със самостоятелния бюджет. Факт е и промяната в Закона за устройството на държавния бюджет и Народното събрание вече по по-специфичен начин предлага, формира, разходва и т.н. бюджета си. Проблемът е на кой етап в цялата тази процедура народното представителство се докосва до този проект.
Как се процедираше по сегашния ред? Народното събрание беше поставено на един ред, заедно с всички други ведомства в изпълнителната власт. И когато след като сме изработили проекта, представим си го в Министерството на финансите, отиваме на така наречените съгласувания, ние сме просто някъде там. Защитаваме го, съгласяват се, не се съгласяват, влиза в Министерския съвет и Министерският съвет го внася в Народното събрание за разглеждане. Включително говоря за бюджета на Народното събрание в рамките на проектозакона за държавния бюджет. И в този момент, в който влезе законопроектът за разглеждане в Народното събрание, тогава и народните представители имат реален достъп до него. Това беше по досегашния ред.
Сега обаче ми се струва, че не само е необходимо, а е задължително на много по-ранен етап народните представители да имат отношение към проекта и към движението му по-нататък. И затова ми се струва, че тази практика, която в момента се заражда, е удачна практика – да има подкомисия, която да го разгледа, след това да го разгледа Бюджетната комисия и след това да върви по съответния ред.
И нещо много важно. Стана въпрос, че има предложение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС), специално на финансовите правила, които са органична част, приложение към него. Ние сме изработили един проект за промени, в който участваха и някои народен представител, мисля, че вече е представен на Правната комисия. Изключително важно е този ред в най-общи линии да бъде регламентиран там, да бъде разписан. Защото това е основното наше ръководно правило. Когато работим ние, работим главно на базата на ПОДНС. Това е нашият закон. Разбира се и Законът за устройството на държавния бюджет и другите закони, но основното, върху което стъпваме, това е ПОДНС и финансовите правила към него.
Така че, ако това нещо бъде направено, мисля, че ще бъде само от полза на един много ранен етап народните представители да знаят какво е предложено, да внесат съответните промени и то в една делова обстановка, тоест в рамките на подкомисията и респективно после в Бюджетната комисия. Едва ли Председателският съвет е единственото място, където може да се решават въпросите. Там не може поради спецификата на работа, той е консултативен към председателя. Не могат да се решат много от въпросите, които могат да се решат в подкомисията и след това на комисията.
Аз подкрепям това и мисля, че би било не само удачно, но е необходим ода бъде направено – да бъде разписан този ред, включително и в Правилника и неговите финансови правила.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Прощавайте, господин Аврамов, само да Ви коригирам.
Процедурата, по която една централна държавна институция си защитава проекта за бюджет и отива на тези разговори в Министерството на финансите не може да бъде реализирана с по-ранното уведомяване на подкомисия в парламента и по този начин получаване на някакъв тип подкрепа при тази среща и разговор в Министерството на финансите. Защото, като отиде министъра при своя колега или заместник-министър и договарят състоянието на съответния бюджет, арбитърът (затова е измислена тази система) на техния конфликт, ако се появи такъв, е самият Министерски съвет, барабар с министър-председателя. Там си има система на арбитраж.
Тук, при нашия случай, ние не можем да влезем в този коридор и евентуално при сблъсък да тръгнем на арбитраж, защото няма къде да отидем на арбитраж.
Затова това, което казвате, според мен трябва да бъде много ясно казано – вие подготвяте проекта, минавате тази процедура в Министерството на финансите, тогава запознавате, включително при наличието на конфликтни точки подкомисията, и подкомисията се задвижва по своята си система вътре в парламента, за да стигне дотам, където Мария казва, че опираме. Няма друг начин в демокрацията – ще опре до мнозинството да си пита министър-председателя защо така се държи с разходната или приходната част.
МАРИЯ КАПОН: Трябва да има диалог по закона. Те вече не са както преди – да чакаш да ти кажат дали става или не. Сега е друго. Сега имаш закона и в крайна сметка можеш да си го приемеш.
ОГНЯН АВРАМОВ: Господин Методиев, ние точна така постъпихме и сега. Сега сме точно в тази хипотеза. Ние сме направили проекта, съгласували сме го в Министерството на финансите, след което имаше кореспонденция между председателя и министъра на финансите, доуточниха се нещата. И това, което сега се предлага, всъщност то е уточнено с министерството. Включително те отстъпиха някъде, председателят отстъпи някъде. Но това е факт. И сега вече се внася в подкомисията. Тоест, практиката е точно тази, която Вие казахте. И аз съм съгласен. Така трябва да бъде.
Нямаме различия по това.
Сега, ако ми разрешите, да направя преглед на това, което е направено досега. Ще се постарая да бъде кратко.
Бюджетната прогноза за 2008-2009 г. и проектобюджетът на Народното събрание за 2008 г. са разработени в изпълнение на решение на Министерския съвет, съгласно бюджетната процедура за тази година. Това е ясно. Разбира се, има и указания на Министерството на финансите, които също сме съобразили.
Процедурата беше следната. Стартира се със съставяне на проекта за бюджет на Народното събрание за 2008 г. с едно писмо на председателя от 26 февруари до парламентарните структури, и до административните звена. Тоест, искам да посоча, че когато се съставят първите нахвърляния на бюджета, администрацията не се затваря в себе си, просто се развива една процедура именно чрез писма на председателя до парламентарните структури, до парламентарните групи, до постоянните комисии. Разбира се и до административните звена. След което подробно се разписват етапите, сроковете на процедурата, съставяне и докладване на средносрочната прогноза за 2008 г.
Веднага трябва да кажа, че това става в рамките на прогнозните разчети за Народното събрание, като първостепенен разпоредител и с няколкото (вие ги знаете кои са) второстепенни разпоредители с бюджетни кредити. И един нов елемент, който е от тази година – това е включването и на известна издръжка на членовете на Европейския парламент от Република България, евродепутатите, които по силата на съответен текст за още около две години ще получават своите заплати чрез привеждане на определена сума чрез бюджета на Народното събрание.
Планираните приходи като основна част от проектобюджета се предвижда да се реализират по звена и по мероприятия в системата на Народното събрание и се формират от стопански дейности на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити. При нас това са главно „Държавен вестник”, Националния център за изследване на общественото мнение, Хранителния проект и Издателска дейност. Като консолидираните приходи за 2008 г. се предвиждат в рамките на 2 млн. 961 хил. и 200 лв. Тук имаме известно намаление от изминали години, поради намаляване на приходите главно на „Държавен вестник”.
Разходните разчети имат своето нормативно основание, като се започне от Конституцията, Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и са обвързани обаче със стратегическите цели на парламента и стремежа за едно адекватно покриване на изпълнението на неговите конституционни правомощия.
За втора година (на това искам да обърна внимание) при разработването на бюджетната прогноза са използвани елементи на програмно бюджетиране с оглед осигуряване на прозрачност и по-добро финансово управление на публичните средства. Но тук веднага трябва да обърнем внимание, че за прилагане на този подход – едно истинско програмно бюджетиране, са необходими още редица качествени и количествени измерители за планиране и изпълнение, с които в момента ние не разполагаме, все още сме в процес на изработване на административен капацитет и отговор, и отговор на редица въпроси, които се отнасят до основни парламентарни дейности. Например, как да се планира общ брой закони, които ще бъдат приети през бюджетната година, колко питания ще има по линия на парламентарния контрол и евентуално колко броя временни анкетни комисии ще се гласуват, каква ще бъде международната дейност и т.н. Това са все дейности, които много трудно подлежат на количествени измерители в нашите условия.
Така че сегашния проектобюджет за 2008 г. е разработен по основни стойностни и натурални показатели, които са в резултат на изготвените целеви програми, обосноваващи необходимостта от едни или други средства, включително и допълнителни средства за следващата година. Стремежът при изработване на проекта е бил да се повишава ефективността в цялостната дейност на парламента, включително с оглед и на обективните изисквания на парламентарната дейност, международното сътрудничество и най-вече членството в Европейския съюз, като основни цели за финансовия план за 2008 г. и съответно прогнозата на парламента за 2009 г.
През 2008 г. за изпълнение на конституционно определените му правомощия в Народното събрание бяха планирани разходи в размер на 61 млн. 496 хил. и 500 лв. Като общите разходи на Народното събрание нарастват, спрямо уточнения план за 2007 г. с повече от 20 млн. лв. Имаме преди всичко нарастване на текущите разходи спрямо миналата година и това се дължи главно на увеличение на капиталовите разходи, които вече възлизат на малко повече от 11 млн. лв. Освен това, за първа година се предвижда резерв за неотложни и непредвидени разходи в размер на 500 хил. лв.
В съответствие с бюджетната процедура, която е записана и в Закона за устройството на държавния бюджет, беше проведен диалог с представители на Министерството на финансите. Искам с няколко думи да ви запозная с хода на този диалог.
Предложението на Министерството на финансите беше общите разходи по бюджета на Народното събрание за 2008 г. да се редуцират с 11 млн. лв. Това предложение беше крайно неприемливо за нас. Ние отстоявахме нашата позиция. В крайна сметка се постигна съгласие между двете договарящи страни да се проведе нов диалог, какъвто беше проведен след известно време. И министърът на финансите, в съответствие с текст от Закона за устройството на държавния бюджет, в крайна сметка изрази становището на Министерството на финансите по проектобюджета на Народното събрание за 2008 г. и бюджетната процедура за 2008-2009 г., както следва.
Министерството на финансите приема бюджетните показатели, характеризиращи текущите разходи по проекта за бюджет за Народното събрание за 2008 г. Тъй като се оказа твърде трудно за тях да осигурят такъв значителен ресурс за капиталови разходи само с национално финансиране, какъвто заявяват по проектите си за бюджет за 2008 г. бюджетните организации, Министерството на финансите не подкрепи предложеното от Народното събрание увеличение на тези разходи два и половина пъти спрямо 2007 г. И предложи намаляване с 5,5 млн. лв. Като в проекта за Закон за бюджета на Република България за 2008 г. бъдат предвидени средства в размер на 11 млн. и 400 хил. лв. за тази цел за Народното събрание.
В свое писмо до министъра на финансите, председателят на Народното събрание изрази удовлетворение от изразеното съгласие за приемане на предложените основни бюджетни показатели, които характеризират текущите разходи. И потвърди готовността размерът на капиталовите разходи да бъде намален с 5,5 млн. лв. Тоест, ние извършихме известен гъвкав подход в това отношение. В крайна сметка капиталовите разходи останаха в проектобюджета на равнище 11 млн. и 400 хил. лв.
По бюджетната прогноза за 2008 – 2010 г. председателят на Народното събрание изрази очакване в хода на бюджетната процедура за 2009 г. да бъде обсъдена и съгласувана необходима актуализация на разчета за капиталови разходи, като се отчитат отложените капиталови разходи за 2008 г. Тоест, ние не се отказваме от тях, тъй като сме обосновали тяхната необходимост. Но, разбирайки, невъзможността засега да бъдат удовлетворени в този размер, се съгласяваме да има едно разсрочване във времето и в следващите бюджетни години да бъдат отпуснати тези средства и ние да извършим необходимото с тях.
По предложение на Министерството на финансите разходите на Народното събрание в законопроекта за бюджета за 2008 г. по функционални области и програми (аналогична е процедурата за внасяне) съответстват на програмите в бюджета на министерствата. Отново искам да кажа, че ние в никакъв случай не претендираме, че сме представили един програмен бюджет. Ние сме в началния стадий на подход към този тип бюджетиране, който очевидно изисква не малко време, първо, за създаване на административен капацитет, подготовка, изясняване. И второ, отчитане на спецификата. Все пак опитът показва, че Народното събрание не е министерство, не е друг орган и е малко трудно да закове финансовите, материалните измерители на своята дейност в една перспектива, която обхваща няколко години напред.
На сегашния етап Народното събрание пристъпва към ускорено изграждане и на необходимите структури, и на кадрови ресурси, което ще изисква известно време.
В резултат на тази кореспонденция, която беше осъществена между председателя на Народното събрание и министъра на финансите, беше уточнено, че в чл. 3, ал. 1 от законопроекта за бюджета на Република България за 2008 г. се казва: Приема бюджета на Народното събрание за 2008 г. по приходите на сума... , след това има табличка по показатели и суми. Но в ал. 2 и 3 се направиха няколко важни промени: в частта за възнагражденията на народните представители, формирани по реда на ПОДНС, при по-нисък ръст на средномесечната заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор по данни на Националния статистически институт от прогнозирания, заложен в разчетите, се отразява в намаление на съответните разходи чрез корекция на бюджетните взаимоотношения с централния бюджет.
Какво стои зад тази формулировка, уважаеми народни представители? Все още се запазва старият ред за определяне на заплатите на народните представители, твърде задминат от времето, но така или иначе действащ. Този ред се формира още в началото на прехода, в началото на 90-те години, още по времето на Великото Народно събрание. Това е обвързване на заплащането на народните представители с величината „средна работна заплата в обществения сектор по данни на Националния статистически институт”. Тогава това се прие като временно и както всяко временно нещо – остана много трайно. Осемнадесет години. И не виждам ясно изразена воля поне в скоро време да бъде променен. Така или иначе това е факт.
Целият въпрос е в следното. Ние, когато прогнозираме бюджета, работим с определени прогнозни величини. Стараем се да налучкаме каква ще е динамиката на ръста, тъй като знаете, че това се изменя всяко тримесечие. Но в никакъв случай ние не можем да се улучи. Значи трябва да има някакъв гъвкав подход при недостиг. Е, ако сме надминали с разчета си, няма проблем. Но, ако средствата не достигат, те трябва да бъдат осигурени. Да, когато имаме в повече, разбира се, че ги връщаме. Никой да не си мисли, че отиват за друго. До стотинка се връщат в републиканския бюджет. Но, когато не достигат, ние трябва да получим дотация. И тук вече получихме съгласие на Министерството на финансите този текст да бъде коригиран така, че при недостиг тази сума, която се констатира като недостиг, се получава чрез коригиране на бюджета ни от средства от централния бюджет.
Освен това в ал. 3 има следния запис, който също е важен: Недостигът на средства по ал. 2 (това, за което говорихме досега) се покрива в размер до 10 на сто от резерва по бюджета на Народното събрание за непредвидени и неотложни разходи и от допълнителна субсидия от централния бюджет. Тоест, тук се отива една крачка по-напред и се дава механизмът. До 10% от тази недостигаща сума ние можем да покрием от тези средства, които вече са гласувани и са определение, предвидени до 500 хил. лв., с които може да оперира председателят при определени условия. Останалата част от тази необходима сума обаче – 90 на сто, ще дойде като допълнителна субсидия от централния бюджет.
Тези промени бяха приети от Министерството на финансите и от Министерския съвет и включени от Министерския съвет в Законопроекта за държавния бюджет за 2008 г., което за нас е много важна стъпка, тъй като изчиства взаимоотношенията в този много важен въпрос, свързан с възнагражденията на народните представители.
Искам да кажа няколко думи за функционалните области и програми, по които са разчетени средствата в проектобюджета за 2008 г.
Разходите са разпределени преди всичко по преки носители на програми и дейности, в рамките на следните структури и мероприятия.
На първо място поставяме парламентарните органи – постоянни и временни комисии на Народното събрание.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Аврамов, това го имаме в писмен вид като информация. Ако искате да преминем към въпросите.
ОГНЯН АВРАМОВ: Добре. Всъщност аз засегнах най-важната част – да ви информирам за проведения диалог, за това, което се прие от Министерството на финансите и което всъщност залегна вече в проектобюджета. Така че няма проблеми да преминем към конкретни въпроси.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ако разрешите, искам да отворим дебата – не е ли време ние, като подкомисия, да предложим на Бюджетната комисия някои теми, които естествено трябва да доведат до промяна в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Какво имам предвид? Нещо, което си коментираме помежду си непрекъснато като депутати. Мисля, че две години работа на парламента, особено след 1 януари т.г., влизайки вече в Европейския съюз, виждате, че темпото и обемите на работа понамаляха. И колкото и да е еретична мисълта, лично моето мнение е, че 25 комисии са много и е време да предложим да останат 15. А за що не 12 или 16? Това е въпрос, който допълнителна работна група трябва да предложи колко да бъдат.
Втората тема, поради която сме трън в обществото, е заплатите. Аз няма да се връщам към Ленин, но има една деликатна тема, която непрекъснато се коментира и ние непрекъснато се връщаме към нея. Аз не коментирам основната заплата. Има нещо поставено като база, не го коментирам. Коментирам така наречените извън отчетни, или двете трети.
Темата е деликатна. Лично моето предложение вие го знаете. То е да влезе в основната заплата. В същото време няма европейски парламент, поне моята информация е такава, където да няма свободни пари за така наречените присъщи разходи.
МАРИЯ КАПОН: Но се отчитат.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Да, отчитат се.
От друга страна, публична тайна е, че всички ние, като парламентарни групи, заделяме част от тези средства и формираме един фонд на парламентарната група, който е вътрешно отчетен. Мисля, че е крайно време да предложим на Бюджетната комисия да сформираме една работна група, тъй като самите ние не можем да направим това, и да потърсим някакво междинно решение. Примерно, ако тези пари са 600 лв. или 700 лв., по 200 лв. на депутат целево парламентът привежда на парламентарните групи в открити сметки по банков път.
МАРИЯ КАПОН: Да, и групата има ковчежник.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Може да не са 200, може да са 100, може да са 300 лв. Аз не твърдя, че това е точната цифра. Останалите пари да си влизат най-официално в заплатите на народните представители, защото в момента обществото остава с чувството, че ние се крием зад тези пари и едва ли не ги крадем.
Следващият въпрос, който искам да повдигна, е за транспорта. Не можем да продължаваме по начина, по който вече я караме години наред. Трябва да се намери решение и предложение за съкращаване на броя на колите на парламента. Да си останат скъпите автомобили за представителни нужди, да си останат автомобили за председателите на комисии и за заместник-председателите на парламента, може би и за председателите на парламентарни групи. Лично моето предложение е транспортът да се ползва само в София, никакво пътуване със служебни пари навън, има и обществен транспорт, всички депутати имат и лични коли. Обществото чака някаква промяна при нас. Виждате, че никой не коментира транспорта и кюфтетата на Министерството на икономиката и енергетиката или на Министерството на транспорта, или на Министерския съвет, а всички са вперили поглед само в нас.
Следващата тема е аутсорсинг на дейности, но това е по-друга тема, аз не съм подготвен за нея.
Спирам дотук. Това е просто един дебат, който е време да започнем. Вперили са поглед в нас. Личното ми и категорично мнение е, че аз съм против да се дават допълнителни заплати за работа със секретни материали, така наречената класифицирана информация, на депутати. Това категорично трябва да отпадне.
А що се касае за увеличаването на процента на заплатите, тук не мога да го коментирам. Имам предвид заложеното в бюджета. Вие обяснихте, че по-добре да е така, отколкото да не стигнат средствата.
Спирам дотук. Темата е деликатна. Искам само да отворим тук този дебат и да го пренесем в Бюджетната комисия, но ние писмено трябва да подготвим един материал в резултат на днешния анализ и да си го внесем в Бюджетната комисия.
МАРИЯ КАПОН: Аз много дълго време работя по темата и смятам, че е крайно време наистина да вземем някакво решение. Мисля, че нещата са измислени в цял свят.
Първо, що се отнася до заплатите, тук дебатът е много голям – малки или ниски са, високи ли са, какви са самите заплати на депутатите. Аз може би мога да си позволя да го говоря – смятам за безобразие както заплатите на администрацията в Народното събрание, така и тези на депутатите. Но това е мое лично мнение в това отношение.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Че са много ниски.
МАРИЯ КАПОН: Изключително ниски за работата, която се върши. Преди това казвам и администрацията, защото като тръгнем по бюджета ще задам въпроси. По същия начин и заплатите на народните представители. Мога да си го позволя, защото си дарявам заплатата, но това няма никакво значение. Трябва да се махне този популизъм. Но, за да махнем този популизъм, трябва първо да се узаконим.
За да можем да стигнем във втората фаза, първо е важно всичко да извадим на светло. За мен е безкрайно странно как една група взима 40%, друга 30%, друга 25%, друга 15%, едни харчат за букети, други за не знам какво. Средствата са ясно и категорично за сътрудници и асистенти. За съжаление тази парламентарна дейност куца.
Тези 2/3 много трудно ще стигнат за асистент. Аз съм назначила на работа асистент, регистрирала съм се по БУЛСТАТ като работодател, защото няма метод, по който да го узаконя. Дайте си сметката – това е момче, което съм взела на работа от университет от Щатите, и след четири години аз трябва да му кажа: „Виж какво, ти нямаш трудов стаж, нямаш нищо, ти си бил незаконен в Народното събрание”. Това е абсурдно! Защото народният представител няма как да го назначи на работа. Аз се регистрирах по БУЛСТАТ и станах работодател като народен представител. И с тези пари му плащам заплата, която е по-висока от тези 2/3. За да е цял ден около теб и да ти върши работата, с осигуровките му заплата е 1200 лв. Тоест, тези 2/3 не стигат.
Всеки народен представител има нужда не от един, а от три асистента. Един, който да ти поддържа кабинета. Един, който да ти е в региона, за да ти поддържа приемната в региона, каквато е. И един, който да е специализиран експерт по комисиите, които имаш. Той може да е на половин щат, но при всяко положение трябва да плащаш на експерти.
Затова, ако искаме да имаме ефективни народни представители и те да работят, трябва да имаме ефективни експерти около тях. И хора, които да могат да свършат с тях тази работа.
Що се отнася до двете трети, първо, според мен аз съм категорично на мнението на господин Кънев, че има два варианта. Единият вариант е те да влезнат в дохода, да бъдат на отделен ред на фиша и да пише, че това са средства за съветници, или експертни средства – така пише в Европейския парламент на бележката. И съответно те влизат към фиша и се облагат. Данъкът е 10%.
Вторият вариант е ние да запишем в Закона за облагане доходите на физическите лица. Това е крива процедура, аз ще го предложа за поредна година – да се запише в ЗОДФЛ, че тези средства са необлагаем доход, защото са за експерти на народните представители и влизат във фиша към заплатата, без да се облагат. Това са двата варианта.
Отделно парламентарните групи трябва да имат банкова сметка. Трябва да има един заместник-председател с ранг ковчежник, който е реално човекът, който с касиера или счетоводителя на групата, който е назначен на трудов договор, прави бюджета на парламентарната група. И в немския парламент е така, и във френския парламент – също. Имам цялата процедура на френския парламент. Ковчежникът прави проектобюджет на парламентарната група, който го представя пред парламента.
Примерно, аз съм ковчежник на парламентарна група Х. На мен ми се полагат на депутат по 200 лв. на месец. Аз имам 30 депутата. Това прави 6 хил. лв. на месец. Оттам нататък аз през октомври предлагам на парламентарната си група да ми приеме моя бюджет, в който казвам: два дни имам парламентарни дни на групата, качвам ги на Боровец, правя семинари, викам медии, или правя обучение в страната, или имам 10 експерта на щат, които със своя си бюджет на парламентарна група, с банкова сметка, аз мога да осигуря и да назнача. Представям трудовите им договори и имам пълната отчетност пред одита на Народното събрание като парламентарна група. Парите ми идват по сметка и накрая на годината аз ги отчитат. И имам счетоводител, който е към ковчежника, защото политическото лице е ковчежникът, който отговаря, който реално носи отговорност. Вътре можеш да имаш протоколни, можеш да имаш обеди, това няма значение. Това е бюджетът на групата, има пера, които са възможни.
Аз имам бюджета на ЕНП, защото бях в тази група. Всичко това е ясно предварително, качва се на сайта да го гледат всички. Но е ясно колко човека работят за тази група, на какви заплати са, за какво се харчат тези пари. И как парламентарната група прави своите обучения. Нормално е да имаш обучение, като дойдат новите народни представители, да минат през обучение. Да, но аз такова обучение не съм минавала. Крадене са занаят се нарича в България.
Оттам нататък този бюджет си върви на брой депутати.
Независимите народни представители нямат бюджет на парламентарна група. Така е и в Европейския парламент. Където са „Атака”, тази парламентарна група се създаде, нарича се техническа, и има забрана в правилника на Европейския парламент за създаване на технически групи. Тоест, само политически групи. Техническата група е група, която се прави и се е правила в годините, за да вземе бюджет. Петнадесет човека се събират, правят една група, взимат бюджета и започват да си го харчат. Това не може да се случи. Само, когато групата е политическа. Всичко е относително, но по принцип това е възможно. Но независимите не взимат в Европейския парламент този бюджет. Както и във Френския парламент. Случвало се е много рядко да има такива, но е така. Когато са в група, те го взимат.
Това е един от основните факти. Тези неща можем да ги разпишем. Не са кой знае колко сложни. Тогава има политическа отговорност на групата за парите. Защото ние изискваме прозрачност от министерствата. Аз ги викам всеки петък и ги питам: защо това, защо онова? Нямаш очи да го правиш и да критикуваш, когато ти самият не си в ред. Затова казвам, че за да тръгне доверието в обществото, трябва първо да си направим ние нещата. След това много по-лесно е в отчета и на Народното събрание.
Отварям една скоба. Парламентарните групи могат да си ползват и отделно кола. Председателят на групата в Европейския парламент няма кола от Европейския парламент. Той ползва същия правилник като другите депутати – взима си колата от парламента, стига до дадена точка и се връща пак до нея. Не може да те чака някъде шофьор. Групата си взе решение, понеже е голяма и богата – с 42 млн. евро бюджет на година, че има кола с шофьор, който е за председателя на парламента, и една оборотна за заместник-председателите. Но това си е от бюджета на групата. То пак е от парламента, но си е от бюджета на групата.
Отварям тази скоба, за да мина към транспортните средства, за да изчерпя темата. Не е възможно и ставаме луди в обществото от това, че някои хора отиват да си купуват легени на Илиянци с колите. Стела Банкова – казвам го директно.
Всяка точка трябва да е парламентът. Вечерта можеш да отидеш на кръчма. Взима те от парламента, кара те и те забравя там. Ти се оправяш на връщане с таксита, с коли, това си е твоя работа. Или обратно – взима те от някъде и те оставя в парламента. Но не може да те закара вкъщи. Сутринта може да те вземе от вкъщи и да те закара до парламента. Какво правеха депутатите в Европарламента? Не може от аерогарата да те закара до хотела. Кара те до парламента, седиш цял ден с багажа и вечерта те кара до хотела. Нямаш работа през деня да се моташ по хотела. Ще си вземеш такси, като искаш да ходиш в хотела. Тоест, всяка точка е парламентът. Никакви нощувки. По 3-4 дни ще седи шофьор в провинцията. Това е пълно безобразие, защото тези хора са част от общественото мнение. Хората, които работят за нас, са част от общественото мнение. Не е възможно да седи три или четири дни в един хотел и да те чака, докато ти нещо правиш. Аз си задавам винаги въпроса в собствената си фирма бих ли го направила? Ами, не го правя. Като отида някъде на семинар, не си взимам шофьора. Защо ще го правя това? Ще му плащам командировъчни, дневни, стая и всичко останало. И този разход защо?
ОГНЯН АВРАМОВ: При нас, госпожо Капон, и извънреден труд.
МАРИЯ КАПОН: И при нас. Но защо да става това? И три дни аз не мърдам от хотела, в който съм на семинар. Това е абсолютно недопустимо!
Оттук нататък обаче народните представители имат бюджет на база на километър от избирателния район. Примерно, аз съм от Пловдив. Не ползваш парламентарни коли, можеш да ходиш със самолети, лични хеликоптери, това си е твоя работа. Но ти имаш 150 км. в едната и 150 км. в другата посока – 300 км. на седмица.
Знае се, че спрямо всеки избирателен район имаш броя на километрите. За Вана, примерно това е равно на самолетен билет. И четири пъти в месеца те взимат тези пари. Ако щат да ги ползват, ако не щат – не, към фиша им се прибавят. И това се облага. Никакъв друг вариант няма. Ако искат ще си ползват таксита за тези пари, каквото искат да правят. Но ти влиза във фиша.
Оттам нататък пестиш от всички тези автомобили и транспортни средства. Разбира се, парламентарните групи и шефовете на комисии са с друго решение. И то е институционалното решение.
Другият вариант е с колите. Във всеки нормален парламент имате 5-6 коли, които са ВИП коли. Това са така наречените акцизни коли. Коли, които имат акциз, тоест коли, които са лимузина, където можеш да посрещнеш делегация, да я върнеш и т.н. Няма обаче кола, която да е на 400 хил. км. Много важно, че били Мерцедеси и Беемвета. Първо, ще ме прощавате, ако вие сте ги купували, ама тези тройки Беемвета, може да е най-евтината кола, но е кола, която се разбива, кола, която е ниска. Това е пазарска гъзарска чанта за една мадама, която я издържа някой. Или на младеж, който е на 20 години и баща му е лекар или нотариус и му купува тази кола. Това е тази кола. Това не е кола за Народно събрание, камо ли за българските условия. Защото е много ниска, много неудобна.
Колите могат да бъдат Шкода, може да бъдат всякакви други. Да има 6-7 ВИП коли, наистина акцизни. Въпросът е какво изписваш в обществената поръчка.
ОГНЯН АВРАМОВ: Съгласен съм, но тук нещата са малко по-сложни.
Просто по-ниският клас кола има повече разходи. Принципът е в един гараж да са стандартни автомобили.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Народът ни мрази, че се мразим на Беемвета и Мерцедеси.
МАРИЯ КАПОН: Според мен е въпрос на друга политика. Дайте да видим каква може да е политиката. Защо да не сменяме колите на две години? Направете обществената поръчка така, че не да караме коли на 400 хил. км., на които цялото им обслужване и сервизиране е ужасно скъпо, а лизингът е по-евтин. Защо трябва да се купуват тези коли? Направете обществена поръчка коя фирма ще предостави... Аз имам такива коли във фирмата си и знам какво е. Две години ползваш колата и им я връщаш, взимаш новата и само доплащаш. И нищо не правиш оттам нататък. Няма промушване в закона. Нека да се види какви са вариантите. Но по този начин хем се актуализира паркът, хем може да има три-четири вида парк, може да има различни микробуси, различни видове класи кола, но да има нормални коли, на които да се возят хората.
А що се отнася до Шкодата, пратете ми техниците, които ви обясняват. Шкодата като основа вече е Фолксваген.
Колите ни в Европарламента бяха Лагуна, Рено, дето са уж най-чупливите коли, както се говори. Имаше, разбира се и Беемве, обаче седма серия. И оттам нататък много микробуси. Няма курс, който да се прави отделно. Събират ги.
Ако ние намалим разходите в едната страна, можем да си позволим повече от другата страна.
Аз също съм срещу заплащане за класифицирана информация. Смятам, че когато говорим за заплатите, трябва по-скоро честно и коректно да направим тези мерки, за които говорим сега. Вземем ли тези мерки, можем да теглим чертата и да кажем: имаме необходимост от други условия, при които да работят.
Не смятам, че е нормално народните представители да нямат определени пари за мобилен телефон. Нормално е да имат 200 лв. на месец, които да получават за мобилен телефон.
Нормални са и така наречените в Европейския парламент разходи за комуникации. Те може да бъде и за хартията, която си купуваш или нещо друго, тъй като бек офисът трябва да работи по някакъв начин.
Другото са визитните картички. Извинявайте, но не може в Народното събрание всички да сме с различни визитни картички. Знакът на Народното събрание, бранд мениджмънта – понеже има 1 млн. лв., предвидени за пиар. За каква комуникация става въпрос, като ти не вадиш марката на Народното събрание? Всеки от нас има различна визитна картичка. Задължително трябва да има единен стандарт, от който да е ясно, как си поръчваме тези картички, по кой начин са изписани, как изглежда знака на Народното събрание, какъв е шрифтът и т.н. Както и пликове и всичко останало.
Ако ще се борим за промяна на имиджа на Народното събрание, трябва да започнем с всички тези неща. Това е моето мнение.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По тези принципни въпроси, за които стана дума, които да насочим към Бюджетната комисия, моето мнение е, че въпросът със заплатите, който е пикантният въпрос, най-щекотливия, популисткия въпрос, може да бъде решаван само в среда, в която има убеденост в обществото, че хората с държавните заплати, със заплатите през бюджета на държавата, не са усетили рязко намаляване на собствените си пари. Ние се намираме в коренно различна ситуация в момента. Това не е въпрос на политически сблъсък, но обективните данни сочат, че точно в сегашното тримесечие, може би вероятно и следващото, няма да е подходящо изобщо да говорим за заплати пред хората, защото ще бъде неприлично. И в някаква степен наистина това е много голям въпрос. Защото уронва престижа на самия парламентаризъм. Оставете нас, депутатите, оставете това Четиридесето Народно събрание. Съсипва се убедеността у хората, че демокрацията има смисъл. И се захранва по един доста неприятен начин тезата: „Да дойде някой друг, да ги изгони тези всичките!”. Защото Бойко Борисов започва да става алтернатива – недемократична. Говоря в съзнанието на хората. В неговото съзнание той може да смята, че е изключителен приятел на ЕНП и десен политик. Това си е негова работа. Не му се бъркам. Но отвън, общественото отношение е: Той е добрият, защото не е като тези всичките! А това, през проблема със заплатите, намалява авторитета на самата демокрация. Това е наистина тежък политически въпрос.
Изпусна се моментът за решаване на въпроса със заплатите в края на миналата и началото на тази година, когато, първо, обстановката беше различна от сегашната с приходите на хората. И второ, когато ние направихме своите евродепутати. Защото нашите евродепутати и влизането им там, издръжката през България можеше да размърда за първи път, и единствен – за съжаление шансът вече е пропуснат – тези 3 средни заплати. Защото можеше да е 1/7 от заплатата на европейския народен представител.
МАРИЯ КАПОН: То няма такава, във всяка държава се взима самостоятелно решение.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Осредняваш го и оттам слагаш някакъв показател за себе си. И тази заплата ще се мърда винаги нагоре, няма да слиза надолу. И излизаш от собствената си статистика. Но това е пропуснато. Дали ще дойде нова ситуация? Казвам го главно към администрацията – да го мисли като вариант в момент, в който има такава подходяща конюнктура. Тя е изтървана.
По това, което казват колегите Кънев и Капон.
Приемам, и аз съм се занимавал с това много години, наблюдавал съм, ходил съм и в други парламенти, питал съм какви са им заплатите, как се оформят техните разходи и пр., имам някаква грамотност в тази посока. Но, решението на тази задача не произтича от това какъв модел да си изберем и да го въведем, а произтича от това в каква реалност работим и какво можем да направим. Реалността, в която работят европейските парламенти, е минавала през популистки фази много пъти след Втората световна война. И тяхното заплащане винаги е зависело от това до каква степен популизмът е силен в съответната държава. В това мога да се подпиша и да дам много примери. Неслучайно непрекъснато изскачат някакви странични пари, към основните пари, които постепенно се осветляват, казано в кавички, тоест влизат във фиша, както казва Мария, или се подреждат по някакви други стъпки.
Например, веднага се сещам, че в Англия консерваторът, който ме обучаваше, ми обясняваше как му дават 2000 паунда, защото той ползва личната си кола всеки месец, и е избран в не знам кой окръг. И с тези 2000 паунда, той си обслужва транспорта, например. Това са различни модели, по които се работи.
Но ние не се намираме в ситуация, в която можем да взимаме такива решения, според мен. Ние се намираме в ситуация, в която сега трябва, първо, да сме наистина адекватни към този натиск и да отговорим на този натиск. И аз ще кажа какво е нашето предложение като парламентарна група. Разбира се, може би ще се наложи някакво друго. И същевременно да не бъдем толкова големи популисти. Ние трябва да намерим този баланс.
Как се намира, според мен, по отношение на броя на комисиите и на заплатите. Ще кажа за тези два показателя.
Трябва да се каже на хората откровено, че броят на комисиите в Народното събрание, както и броят на министерствата зависят от формулата на управлението на съответната държава. Когато е коалиционна, сложна – се увеличава броят на министерствата. Когато не е – се намалява. И изобщо не мислете, че това е български проблем. Ще ви дам пример. Аз съм се занимавал с всички правителства на Западна Европа след Втората световна война като историк и мога да ви кажа, че дойдат ли лявоцентристи на власт се увеличават двойно министерствата. Дойдат ли десни на власт – се намалява двойно. Това е правилото. Вземете и прочетете, вижте какво се е случвало в Италия или във Франция, или в Германия. Ще станат 12 комисиите, когато българският парламент има управляващо мнозинство на една партия и тя може да се справи с проблема.
Защо? Защото, като имаш една сложна коалиция, особено като днешната, вътрешните й напрежения трябва да бъдат отпушвани институционално. Няма друг път. И това не е нито популизъм, нито тарикатлък. Просто е обективен политически процес. Няма как да го спасите. Независимо кой с кого ще бъде в тази коалиция. И не е въпросът някой да се подиграва в момента на 8-5-3. Говоря принципно. Трябва да се каже на хората, защото това е част от гражданската култура, че когато те изберат една партия и тази партия е в ляво или в дясно, зависи от нейната предизборна платформа, ще видят по-малък брой министерства, ще видят и по-малко комисии.
Освен това, комисиите в парламента, като замисъл на съществуване, са функция на самата изпълнителна власт, защото те контролират съответното министерство. Тоест, вие не можете да имате министерство в изпълнителната власт и да нямате съответна комисия в Народното събрание. Това е смисълът на тези комисии – да упражняват този парламентарен контрол. Няма какво да залъгваме хората, че ще намалим комисиите. Не можем. Това е обективна даденост от самата свобода на волята на избирателите. Те са гласували така. И се е получила тази конфигурация. Кой, защо и как – това е въпрос на политически решения.
За заплатите. Промяната на сегашната структура на заплатата според мен е невъзможна. Тоест, не можем да кажем: няма да е три пъти средната и ще сменим в правилника този показател. Казах защо не е възможно.
По отношение на двете трети. Натискът върху двете трети, особено публичния натиск, през политически дебат, според мен ще свърши повече беля, отколкото да помогне. Трябва отново да се каже на хората това, което между другото е казано, но да се повтаря. Тези 2/3 имат своята представителност на народния представител, което означава, че фактически ние му заплащаме като данъкоплатци малко повече, защото той има такива функции в обществото, от една страна. И от друга страна, това са пари, които подпомагат съответните парламентарни групи. Защото това е така. Какво е съотношението е въпрос на решение на самата парламентарна група.
Аз съм съгласен с това, което казва Мария, то е много хубаво. Въпросът е дали българските политически партии, формиращи парламентарните групи, са на това ниво на развитие.
МАРИЯ КАПОН: Това си е техен проблем, не наш.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Не можеш да направиш правила, без да познаваш състоянието на тези партии, защото означава, че правиш правила не за тях, а за някой друг. Не можеш да подмениш партиите и да кажеш: няма ги партиите, няма БСП, ДСБ и СДС, примерно, има ХДС.
МАРИЯ КАПОН: Със закон.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Този закон не можеш да го наложиш върху една реалност, която не е същата, върху която действа онзи закон. Защото тук имаш друг факт. И какъв е тук фактът? Мое мнение изразявам, в някаква степен то се споделя и в парламентарната ни група. Факт е, че българските политически партии са в най-тежката си криза от 1989 г. насам. И точно сега, когато те са в тази си криза, и тук няма никакво изключение, дори и великото ДПС, казвам великото в кавички, и то ще си изпитва трудностите и ще продължава да си ги изпитва, независимо от самодоволството на партийния му лидер. Така че тези политически партии са българските политически партии. И те в момента преживяват криза. Парламентарните им групи във висока степен служат да могат да подпомогнат тези кризи да се преминат, или даже да ги слушат. Няма да открием никакви тайни. Колегите, които сме народни представители, много добре знаем за всяка група къде са проблемите. Включително за нашата, включително за тяхната, включително това, което се случва в ОДС и пр. То е навсякъде.
Как се въвеждат строги правила върху една конструкция, която е куца и саката в момента аз не мога да разбера. Те няма да дадат никакъв резултат. Няма да оздравят никакъв процес, според мен. Разбира се, аз съм за това да се замисли, да се прогнозира и да се направи нещо сериозно в близките две-три години.
Кой е големият въпрос, според мен? Големият въпрос е като кажем „текущи капиталови разходи” да кажем на хората точно за какво увеличение става дума. И там вече са тези прочути заплати, там е броят на комисиите, там ще отидат и колите, за които ще кажа само две думи.
Единственият начин да застанем с вдигнати очи пред хората е като кажем: увеличението на заплатите, тоест на текущите разходи в Народното събрание и във висшите държавни институции е със средното увеличение за страната. Ние изчислихме, но не за текущи разходи, че средното увеличение от 2007 за 2008 г. е двадесет и няколко процента. Ако ние сме го надминали, трябва да обясним на хората защо. Ако не сме го надминали – добре. Но не можем да дадем 22% увеличение на образованието и да дадем 61% на Народното събрание, защото това вече няма никакво обяснение за никого. Ако картината е така.
Сега картината леко се поправя, защото Вие казвате и тук пише, че за прогнозния период са планирани капиталови разходи за 2008 г. в размер на 16 млн. лв., за 2008 г. – 15 млн. лв. и за 2010 г. – 4 млн. лв. Ако тези 16 и 15 млн. лв., тоест 31 млн. лв., което е огромен ръст на разходната част, но не на текущите разходи, а на капиталовите, е свързана с преместването на парламента в новата му сграда и неговата реконструкция, казваме го на хората, парите отиват там за две години и свършва тази работа, която между другото е мъка на много ръководства на парламента и на всички състави след 1989 г. Ако се каже: в 2009 и 2010 г. тези пари са за там, хората ще дойдат и ще видят за какво са дадени техните пари. Но ако кажем: вдигаме с 61%, както е по числа от Закона за бюджета увеличението на бюджета на Народното събрание и не го разградим за какво става дума, това означава, че просто сме направили голяма беля. Което от своя страна конкретно за самата заплата на народния представител означава, че неговото увеличение от следващата година ще си бъде това, което си е било, плюс плоския данък. Нищо друго. Това трябва да го кажем на хората. Това е. Защото онези 15%, дето се казаха за секретни и някакви други увеличения, които са неясни, аз също трябваше да давам отговори, ходих да се обяснявам в някакво предаване при Иван Бедров – всичко това звучи нелепо.
За транспорта. Изцяло съм на мнението, което се сподели. Това с автомобилите на Народното събрание е голяма драма. Първо, колите наистина вече са много стари. Рискът е много висок, защото става дума все пак за шофьори, които носят огромна отговорност. Техните заплати, понеже са вътре в Народното събрание, спрямо заплатите на шофьори, които носят подобен тип персонална отговорност в другия свят, в банковия или в частния бизнес, са несравнимо малки за работата, която вършат. Има шофьори и шофьори, както има и депутати и депутати.
Но аз съм работил с доста шофьори в този парламент, защото съм депутат трети мандат и зная, че освен тези неща, за които се каза – три дни, четири дни чакане, извънреден труд, легени и т.н., има и друго. Аз искам да тръгна в 16 часа от сградата на Народното събрание, да съм в 18,30 ч. на събрание във Велико Търново, да съм в 20,15 ч. в Полски Тръмбеш и да съм си обратно вкъщи в 24,30 часа. И съм го казал на шофьора и той ме е движил по този начин. И това не е единичен случай. Тоест, тези коли са със специален режим на движение. Гаврата на българската полиция с колите на Народното събрание е огромна. Имаше кратък период, в който тези хора (говоря за полицаите) се държаха адекватно. Те в момента продължават да се гаврят с тези коли. И с тези шофьори, и с народните представители вътре в тези коли. Защото покрай мен профучават някакви луксозни возила, а палката е срещу мен. И с мен започва скандал. Говоря за частната ми кола. Защото живея на бул. „Васил Левски”.
ОГНЯН АВРАМОВ: За съжаление, и със служебните се случва.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Когато дойде служебната кола, и със служебната кола става същия скандал. А са спрели четири Беемвета и две Аудита джипове и милиционерът, защото той не е полицай, а милиционер, не смее да отиде до шофьорите им, а се занимава с мен.
Така че аз съм на мнение, че специалният режим трябва да бъде съхранен, защото това е авторитет към самата институция. Но същевременно трябва да се направят всички корекции, които казаха Петър и Мария. Наистина трябва да се изхвърлят част от автомобилите, трябва да се каже, кои са випаджийските, трябва да се сложат някакви други коли. Това, което казаха, го подкрепям с две ръце.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Много неща се казаха, аз не искам да повтарям нито един от колегите, но трябва да си отговорим, първо, на няколко въпроса и трябва да вземем някакво решение.
Ние трябва да вземем решение да препоръчаме приемането на този бюджет.
Откъде ни идват проблемите? Според мен от това, че се е натрупало напрежение срещу нас, което и самите ние подклаждаме. Аз с изумление научих, например, че госпожа Стела Банкова си ходи да си пазарува, пък същевременно от трибуната прави такива добри изказвания, че човек се чуди къде се намира.
Освен това, аз пътувам с личната си кола и си взимам транспортните разходи. Виждам, че много често и тя си взима транспортните разходи, но не виждам с какво пътува. Така че голяма част от проблемите си ги създаваме ние като народни представители.
Затова предлагам, за да бъде по-приемливо и да може Народното събрание да функционира нормално догодина, да препоръчаме няколко неща.
Първо, да отделим капиталовите разходи и да ги обясним. Защото хората се стряскат. Те казват 20 млн. лв. повече си взимат народните представители. Да отделим капиталовите разходи по някакъв начин. Те безспорно ще влязат в нашия бюджет, но да обясним за какво става въпрос. Защото аз трябва да ви кажа, че не се оплаквам от друго, а само от това, че ми заковахте пулта и не мога да си подлагам под него материалите, сега ми падат в краката.
МАРИЯ КАПОН: Безумно е.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Разбирате ли, в безумни условия работим в момента. Аз ходя на следващия ред, който е зад мен, да си чета материалите, защото там поставката е равна.
На следващо място, да препоръчаме официално от комисията да не се включват секретните като възнаграждение на депутатите за следващата година. Това да излезе като наше решение.
Безспорно е, че Мерцедесите и Беемветата са добри автомобили, аз карам вече втори автомобил Мерцедес, единия го съсипах. Пак бих си купил трети такъв. Но явно за парламента това в момента не върви. Трябва да помислим много добре дали да отидем на по-нисък клас или не. Знам какво ще ни кажете – голяма част от тези автомобили са издържали много и т.н., но в момента хората се дразнят. И затова трябва много добре да помислим как да процедираме оттук нататък.
И на последно място, хората не се дразнят от това, че ние взимаме високи заплати, хората се дразнят от това, че залата е празна и нашите колеги ги няма в комисии, няма ги и в Народното събрание, а си получават възнаграждението. Да предложим някакъв механизъм за много по-строга санкция за непосещение на заседания на парламента, за неучастие в тях и за неучастие в работа на постоянните комисии. Хората се дразнят от празната зала. Аз като им кажа, че получавам 1358 лв., те викат: Това просто е смешно.
МАРИЯ КАПОН: Точно – 850 лв. чисто.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Казват: явно вие си докарвате отнякъде други пари, не можете да живеете с тия. И аз не мога да им обясня, че парите, които получавам за транспорт, ги харча, защото като си купя гуми, като не си сменя маслото, остават едни 600 и толкова лева, които отивам няма да обяснявам къде, вие ги знаете по-добре от мен, защото всеки поддържа по някакъв начин сътрудници, или ги дава на организации и т.н. И всъщност какво остава в края на краищата? – Нищо.
Тези четири неща, според мен, е много важно да ги препоръчаме.
Аз не смятам, господин Методиев, че в момента можем да променим системата на заплащане. Ако ние кажем, че нашите възнаграждения могат да бъдат увеличавани не с три пъти средната работна заплата в обществения сектор, а колкото е в обществения сектор, трябва да видим кой обществен сектор взимаме. Защото в образованието имаме и 20% еднократно, в другата сфера имаме 10.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Средният за страната ръст е 20% спрямо 2007 г.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Съгласен съм с Вас, но трябва да променим заплатата на заплащане, да не казваме три пъти средната в обществения сектор, а да казваме един път. Това пак означава промяна в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и в системата на заплащането. Тогава да отидем на друг вариант. Като ще отиваме колкото в другия бюджетен сектор, дай да видим тогава като бюджетен сектор как стоим и да си вдигнем основната заплата, подобаващо на ранга, който притежаваме. Защото в края на краищата и заплащането на труда е едно отражение на това отношение, което имат към вас.
Затова според мен нямаме такава нагласа.
Едно мое скромно мнение по едно предложение, което беше направила госпожа Капон. Ако ние отидем да облагаме тези 2/3 и ги получим като облагаема сума, те ще бъдат обложени не само с данък общ доход, но и със социална осигуровка, здравна осигуровка, безработица и т.н. И накрая като ги раздадеш като възнаграждение, човекът, който ги получи, ще трябва да ги декларира още веднъж. Затова според мен този вариант не е по-добър. По-добре е да не се включват във фиша като допълнително възнаграждение, а по някакъв друг начин да въведем отчетност по тяхното изразходване. Но, ако ги вкараме във фиша като данък, като доход, той ще отиде като доход за пенсиониране, за здравна, за социална осигуровка и ред други неща и накрая като ги получиш, как ще ги дадеш на лицето? То по какъв начин ще ги декларира, че ги е получило от теб?
Това е нещото, по което мислих. Иначе съм напълно съгласен с вас, уважаеми колеги. Според мен нашият проблем не идва от това, че се возим в скъпи коли, не идва от това, че получаваме големи възнаграждения, а идва от това, че не си гледаме работата както трябва.
МАРИЯ КАПОН: Проблемът е, когато искаш да осигуриш един сътрудник. Това може да е детето на всеки един от нас. То отива да работи. Работи четири години, две години, три години. То е на постоянен щат тук. И в момента, в който е на постоянен щат, няма как това дете да не го осигуриш. Млад човек е. Той трябва да има трудов стаж. За да има трудов стаж асистентът ми, или този, който е към групите ви, или който ще да е, който не е към Народното събрание, на него трябва да му тече осигуровка, здравна осигуровка и всичко останало.
Аз съм се регистрирала по БУЛСТАТ като работодател, плащам му заплата и му плащам осигуровки. И той накрая има трудов стаж, че е работил в Народното събрание като асистент на народен представител. Не може един човек да го държа тук четири години, или три години и накрая да му дам една референция, а няма един ден трудов стаж. Това не е коректно. Може да е момиче, може да има майчинство. Ние не можем да си позволим да правим това с хората, които работят за нас.
Поради тази причина смятам, че другият вариант, за да избегнем осигуровките и всички тези неща, е да запишем един текст по ЗОДФЛ, че тези средства са необлагаем доход, защото са за сътрудници. И тогава те влизат пак към фиша и са необлагаем доход.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Те не стигат.
МАРИЯ КАПОН: Колкото стигат. Ако са 800 лв., примерно, 250 от тях да са осигуровки за един човек, 500 лв. да му е заплатата – няма значение за какво стигат. Въпросът е принципът. В един регион като Пловдив, в приемната ми момичетата взимат 450 лв. Но имат още около 200 лв. други разходи.
Това, че било такова състоянието на партиите – ние не сме над закона. Защото в един такъв момент излиза, че депутатите, понеже сме в Народното събрание, можем да си правим каквото си искаме и можем да наемаме някакви хора да работят едва ли не на черно, защото няма на какво друго да са на работа, да работят за нас три, четири години, две години, или каквото и да било. Утре може да излязат в майчинство и се оказва, че са били все едно безработни, или че нямат трудов стаж.
Когато един народен представител иска да работи, защото преди малко говорихме за работа, реално, дори с тези пари, може да си осигури един човек на четири часа, но трябва да го осигурява. Не можем да искаме работодателите в страната да плащат осигуровки и да водим дебата по други закони как да им намаляваме осигурителната тежест, за да вадим икономиката на светло, а ние да взимаме хора на черно на работа. Просто не мога да си представя, че това зависи от състоянието на партиите. Няма никакво значение дали си в БСП, или си в СДС, или си в някоя друга партия. Това е въпрос на принцип.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Аз изразих собствено състояние по проблема със заплащането на тези 2/3. Защото пак казвам, че в момента ние нямаме система, по която можеш да работиш и да наемаш сътрудници. Много от вас са били в Щатите и са видели в Американския конгрес за какво става въпрос. Всеки конгресмен има право да наема до двама студенти. Ние ги видяхме. Получават сравнително ниски възнаграждения – около 2000-2500 долара. В Америка се изсмиват на такава сума. Но това са момчета и момичета, които стажуват в кабинета на конгресмена. И работят на трудов договор. Голяма част от тях впоследствие стават и професионални политици. Безспорно ние не можем да го направим на това ниво, но все пак трябва да вземем някакво решение с тези 2/3. Защото хората се дразнят от това, че ние получаваме едни безотчетни пари, които никой не може да разбере къде отиват и как се харчат.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ние тук решение няма да вземем. Ако сега вземем решение, то ще бъде предложение до Комисията по бюджет и финанси.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз искам да поясня нещо, за да сме наясно помежду си.
Когато казвам, че състоянието на политическите партии е такова, давам следния пример. Аз съм бил народен представител от район през политическа партия, в която сме били заедно с теб – Демократическата партия, и двете трети са отивали, защото съм бил новобранец и не съм бил наясно, че има командировъчни и транспортни, са отивали за собствената ми кола да отида дотам и да се върна, и да поддържам офиса, за което съм правил дарение на местната партийна организация отчетно и те са си изплащали наем на офис, ток, парно и не знам какво си. И едно момиченце да пази телефона.
Ако приемем, а това е принципът, че парламентарните групи са еманации на политическите партии и заради това няма такива технически групи, формирани извън тези, които са формирани при избори, тогава този принцип наистина е устойчив. Че двете трети трябва да влязат в друг режим – аз не противореча. Казвам, че в момента не виждам как може да се случи.
И най-важното от всичко – трябва да има подходяща конюнктура, публична, за да може да се направи такава реформа. Например, ако аз бях член на мнозинството в момента, имам 1 млрд. излишък, който се чудя какво да го правя, освен че ще платя тези 300 млн. лв., за които МРРБ искаше разрешение да си доплатят на общините за пътища, щях да разплатят на падналите заплати 13-а и 14-а заплата, щях да дам 13-а и 14-а пенсия, както съм го правил, и щях да съобщя на хората: и ще направя това за Народното събрание.
Аз също съм за това всеки народен представител да има възможност по щат за всеки мандат да назначава поне по двама човека към себе си. Не към парламентарната група, към себе си. Защото няма ефективна работа на депутата, ако той няма за какво да работи. Винаги съм имал такава нужда. И знам, че няма европейски парламент, в който да не е така. За Щатите го чувам за първи път.
МАРИЯ КАПОН: И в Москва го има.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Но, за да стане това нещо и за да бъде ефикасно и ефективно, първото нещо е народните представители да се изнесат от този хубав музей, който представлява централната сграда, и да дойдат тук, за да може да работят с тези хора. Иначе каква е тази работа там по тези коридори. Това на нищо не прилича – по кафенета, по коридори. Това е някаква махала, то не е институция. Докато тази сграда навремето беше предоставена, помня много добре покойния Савов, когато се предостави сградата, с идеята, че тук се премества залата за заседания и кабинетите за депутатите и техните сътрудници. И съответно работата на комисиите.
Тоест, ако степенуваме как във времето трябва да се развиват нещата, първата крачка, и затова съм за капиталови разходи, които се съобщават на населението максимално бързо, от нашата група ще има подкрепа. Ще има опозиционна подкрепа за мнозинството. Максимално бързо да се направи тази стъпка. Защото, ако тя не се направи, всичко останало не може да се направи.
Първото е това. Не знам колко струва. Знам навремето, когато господин Соколов правеше оферти. Участвал съм в разглеждането им като част на правителството. Имаше оферти от немски консултанти, от австрийски. Със стъклената зала в двора. Знам това тогава колко струваше. Сега нямам представа колко струва.
Тоест, ние и това трябва да кажем на хората – увеличаваме общо с 31 млн. лв. за две години капиталовите разходи. Преместването на парламента струва тези 31 млн. лв. и предоставянето на онази сграда за каквото реши мнозинството. Аз препоръчвам да премести там Конституционния съд. Защото това са 12 човека. И залата да си остане за образователни цели, за тържествени сесии, ученици да разглеждат и пр., защото тази сграда има и исторически характер. Но това е първата стъпка. Ако тя не се направи, другото, и да го направят, то пак няма да е ефикасно.
ОГНЯН АВРАМОВ: Много хубаво се получи, че всъщност вие засегнахте основните въпроси, аз няма да повтарям нищо. Искам само от гледна точка на администрацията да допълня и да поставя няколко въпроса.
Нека да започна със заплащането. Много е важен принципният въпрос остава ли тази система на заплати на народните представители или не. Особено при новите условия, когато вече ще имаме самостоятелен бюджет, защото това има и чисто практически измерения, се поставяме в някои невъзможности, включително това, което сега е актуално, дори да реализираме някаква икономия, ние не можем да предложим да се даде допълнително стимулиране на народните представители, тъй като нямаме в момента разписана нормативна база. Тук трябва да се помисли и да се направи нещо по този въпрос.
Става въпрос не за някакъв популизъм. Говорим за администрация и за другите администрации, а в същото време лишаваме народните представители от тази възможност, защото не е доразвита достатъчно нормативната база.
За двете трети. Безусловно не може да се мине без това. Не е сериозно да се говори. Откъде възникна въпросът? Доколкото си спомням, в Тридесет и осмото Народно събрание (аз съм тук от Тридесет и деветото) отпадна системата за отчетност. И в Тридесет и деветото, и сега в Четиридесетото Народно събрание проблемите идват главно оттам, че няма добре развита система на отчитане на тази сума. И оттам да се подхвърли нещо и на медиите, които именно там бият. Когато ме питат и мен по този въпрос, те не оспорват самата нужда от тези пари, защото сами разбират, че за офиси, за сътрудници и т.н., те са необходими, има го и навсякъде, въпросът е как се отчитат.
За 15-те процента, мисля, че най-удачно е това, което вече предложихте. За какво става дума тук? Това не е някакво решение. Това е един обикновен разчет, който има финансово измерение за годината в рамките на 970 хил. и 14 лв., ако бъде приет. Тоест, малко по-малко от един милион. В проекта за изменение и допълнение на Правилника, във финансовите правила се записва нещо, което е в допълнителните възнаграждения – допълнителни докторски и други, се добавя „и за работа с класифицирана информация до 15%”.
ЙОВКО ЙОВКОВ: За администрацията може да остане, но за нас не бива. Това е моето предложение.
ОГНЯН АВРАМОВ: Ставаше въпрос именно за вас, за народните представители, а не за администрацията.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Аз имам допуск.
ОГНЯН АВРАМОВ: Допускът е за всички екс леге. Той е по силата на закона за всеки народен представител, докато му тече мандатът.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не бива да взимаме пари за класифицирана информация.
ЙОВКО ЙОВКОВ: За вас може да остане и трябва да остане.
ОГНЯН АВРАМОВ: Не, за администрацията не се поставя въпросът.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Напротив, за вас трябва да остане.
МАРИЯ КАПОН: За администрацията трябва да има.
ОГНЯН АВРАМОВ: Няма за администрацията. Искам да не останете с неправилно впечатление. Администрацията няма подобни неща и никой не е предложил...
МАРИЯ КАПОН: По-логично е този един милион да го използваме за администрацията.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Администрацията трябва да има. Аз съм работил в общината и знам, че има определена категория служители, които си получават възнаграждение за работа с такива материали. Който от служителите работи и в служебните му ангажименти има задължение да носи отговорност за това, че работи, си ги получава.
Но ние, депутатите – защо? За администрацията може, но за нас няма смисъл.
МАРИЯ КАПОН: По-добрата препоръка е този 1 млн. да отиде и да се види процентно какво ще бъде за администрацията, която има достъп.
ОГНЯН АВРАМОВ: Да се преразпредели някъде.
МАРИЯ КАПОН: Истината е, че заплатите на администрацията в Народното събрание са ужасно ниски. Не можем да искаме експертиза. Ако се държи на нещо работата на това Народно събрание, се държи на администрацията, а не на депутатите. И веднъж завинаги трябва да е ясно, че за да можем да произвеждаме тази законодателна дейност при тази липса на хора в залата и по начина, по който функционираме, няма какво да си кривим душата, това се дължи благодарение на експертите и на хората, които работят по комисиите, и на самото Народно събрание, като администрация. И е крайно време да няма 300-400 лв. заплати.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Най-малко шест месеца трае обследването от органите на лицата, които имат достъп до секретно, строго секретно, поверително и т.н. Така че си заслужава при вас да остане това, а за нас въпросът да приключи и да вземем решение в комисията, че излизаме с решение да препоръчаме депутатите да не получават такова възнаграждение.
МАРИЯ КАПОН: И, ако ми позволите, една друга препоръка, която според мен е много важна за администрацията. Аз не смятам за коректно, че администрацията, която е на Народното събрание, трябва да е на временни договори за мандата. Не е нормално. Давам примера с Бюджетната комисия, защото съм в нея. Не е нормално хората, които работят в Бюджетната комисия, да работят с нашия мандат. Тези хора оттам нататък трябва да чакат благоволението на която и да е политическа сила. Те трябва да имат качеството на държавен експерт, който работи тук и държи наистина на това Народно събрание. Защото утре нас и да ни няма, могат да дойдат всякакви луди, или по-умни, или каквито ще да са, но трябва някой да носи тази памет какво се е случвало в годините, какво има. Това са хората, в които ние влагаме. Човешкият капитал е най-силен за нас. И тези хора трябва да имат сигурността, че продължават да работят. Те трябва да са привързани към Бюджетната комисия, а не към председателя, независимо кой е той. И те наистина така работят. Аз трябва да си сложа ръка на сърцето и да кажа, че хората, които работят в комисията, която познавам, са хора, които няма значение от коя политическа сила са. Те наистина работят за нас експертно, както трябва.
ОГНЯН АВРАМОВ: Госпожо Капон, абсолютно права сте, но само с една корекция. Ако това нещо, което сега казвате, се приеме, на Вас администрацията паметник ще Ви издигне. Но има една особеност. Всяко Народно събрание определя вида и броя на комисиите и си ги избира. Вие не знаете следващият състав на Народното събрание какви по вид комисии и колко на брой ще има. Как тогава да закрепите хората? Вие ще ги закрепите към сегашното положение, но Четиридесетото Народно събрание с решението си не може да ангажира Четиридесет и първото.
Това е практическата страна. Иначе аз съм абсолютно за това, което казвате.
МАРИЯ КАПОН: Съгласна съм, но това. Приемаме, че утре ще има една обща комисия бюджетна и икономическа. Все трябва да има някаква. Дали комисиите ще са 12 или 24, трябва да има един постоянен щат и един временен щат. Аз съм абсолютно за. Във всяко едно Народно събрание трябва да има така наречения политически кабинет и временен щат. Но трябва да има един постоянен.
ОГНЯН АВРАМОВ: Това е администрацията и сега – обща и специализирана администрация. Вие говорите за парламентарните групи и постоянните комисии. Там са малко повече от 100 души. Останалата част на администрацията е структурирана така.
МАРИЯ КАПОН: И дванадесет групи да са, законодателството като бройка ще е същото. Дали те ще са в 12 комисии разпределени, просто ще трябва да са по-ефективни и да работят повече. Но там ще има нужда от два пъти повече хора.
ОГНЯН АВРАМОВ: Разрешението ще ви го подскажа веднага. Това е създаването на една административна структура, в която са там всички сътрудници на постоянни договори. Има ръководител на структурата. И те обслужват постоянните комисии по брой и вид, както са създадени от съответното Народно събрание.
МАРИЯ КАПОН: Ако колегите нямат против, смятам, че това е една препоръка, която трябва да дадем към председателя и към Бюджетната комисия, и към Народното събрание – да помислят за това.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз ще подскажа възможност, за да защитя това, което Мария казва за Бюджетната комисия и нейните експерти.
Има нещо, което е много устойчиво и това е структура на изпълнителната власт, без която не може да функционира държавата. Огледално на нея може да се построи структура на комисии, които ще ги има във всеки парламент. И веднага ви казвам как е построено. Това ми е на мен занаята. Моята дисертация е върху историята на институциите в България.
Не можете без шест министерства – външно, вътрешно, отбрана, финанси, правосъдие и просвета. Към тези шест, след Втората световна война, понеже се създава една нова идеология, така наречената социална държава, която няма нищо общо със социалистическата, има още две, които се прибавят и стават осем – Министерството на здравеопазването и Министерството на социалната политика и труда.
Погледнете българската история преди 9 септември, вижте Търновската конституция и вижте какво се е случвало. Без тези осем министерства не можете да имате правителство. Който и да дойде на власт. Оттам насетне, в зависимост от това какви са приоритетите в икономическата политика на държавата, в зависимост от това на какъв хал е тя, с каква стопанска дейност, се пораждат серията други министерства.
Към тях в съвременния свят не може без едно Министерство на икономиката, извинете не с 3000 човека, както научих, че е било в момента. И не можете без министерство, което се занимава с аграрни въпроси, защото сте аграрна държава. Тоест, стават десет. И край.
Всичко над това е въпрос на онова, за което говорих преди малко – на политическа, на коалиционна формула и пр.
Тоест, има експерти към Народното събрание, които можете да заделите в отделен ред, в специална дирекция, за които сте абсолютно сигурни, че ще обслужват определени комисии винаги, защото няма как да функционира държавата без тях. Говоря без тези институции. И към тях можете да прикрепите, защото е права Мария, трябва някой да я носи тази приемственост вътре, защото може да се случи така, че един парламент радикално да обърне, което е много рядко като шанс, но все пак теоретично да обърне състава си на 70%. Това е възможно. Но експертите трябват. Защото като дойдат новобранци депутати става мъка. Не може да се работи.
Така че аз съм за такава препоръка, господин Кънев.
ОГНЯН АВРАМОВ: Прав сте, господин Методиев. Възможно е. И следващата стъпка може да бъде тези хора да бъдат държавни служители, което ще им даде друго самочувствие, друг статут. Но отчитайте едно нещо, което е факт и ще бъде факт и в бъдеще – политическите решения имат точно определени финансови и административни измерения. Ние, като администрация, оттам и бюджета, сме функция на политическите решения.
Вие сте прав за това, което казахте – коалиционното измерение на сегашната структура. Но, съгласете се, сега са 24 комисии. В Тридесет и деветото Народно събрание бяха 16. Сега са 24. Четири парламентарни групи започнаха в Тридесет и деветото Народно събрание, завършиха със 7. Със седем започна сега, може би ще бъдат и повече.
Знаете ли, не са само самите служители към парламентарна група и парламентарна комисия. Този брой има мултиплициращ се административен и финансов ефект. Защо? Всяка комисия е повече сътрудници, всяка комисия е повече бюджет, всяка комисия е повече материална база, транспортни средства, командировки и т.н. Тоест, това се увеличава многократно. Ако този брой се оптимизира по някакви политически причини, ще можем да съкратим рязко бюджета.
Другото нещо, което ми се струва, че е изключително важно.
Говорим за този бюджет, за неговото разходване, за измеренията, за капиталови разходи. Безусловно изключително важно е да се прибере тук цялото Народно събрание. Страшно важно е. Това, което в момента е като условия на работа в пленарната зала е извън всякаква критика. Нито е съвременно, нито е функционално. Но това иска страшно много пари.
Тази сграда, вие дори нямате представа, освен ако някой от вас я познава по-добре, колко много пари иска, за да бъде поддържана, камо ли да бъде направена в по-съвременен вид. И ще трябва да се налеят тези средства. Това увеличаване на капиталовите разходи е разчетено именно за това – през 2009, 2009 и 2010 г. да се направи това. Ако погледнете справката ще видите, че това е проектиране в съответните етапи за преобразуване на зала „Света София” в пленарна зала. И оттам цялостната структура – кабинет, пленарна зала със съответните комуникационни средства, говорим за съвременни комуникации, единна комуникационна система.
Но в тази сграда има много останели неща. Имаме асансьори от преди 30 години. И тук също трябва да се налеят средства, за да може да функционира. Може би точно това нещо трябва да се обясни. И когато дойде за приемане бюджетът, да се отчита.
Когато ние искаме това увеличение, то беше именно заради пленарната зала. И когато отстъпихме с 5,5 млн. лв., дадат ли ни 11,4 млн. лв. сега, а другите в следващите години, просто се съгласяваме да разсрочим работата. Няма да стане за една година. Има идеен проект, има работен проект, има изграждане. Има съответни комуникации. Като се предвижда да се направят и някакви подземни паркинги и т.н.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Значи ние отстъпваме пред всяко искане на Министерството на финансите, а когато става въпрос за сградата на парламента пак ще трябва да обсъдим.
ОГНЯН АВРАМОВ: Трябва да стане час по-скоро. Крайно време е парламентът да се прибере тук.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Искам отново да се върнем към процедурата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Бихте ли ми помогнали, за да мога да взема решение – за заплатите в текущи разходи за 2007 г. колко е числото, и в 2008 г. колко е числото?
БОЙКА ЦОНКОВА: Спрямо бюджета или спрямо данните на статистиката?
ОГНЯН АВРАМОВ: Колко са средствата по параграфите.
БОЙКА ЦОНКОВА: За народните представители ли?
ОГНЯН АВРАМОВ: Имаме го общо – по трудови и служебни правоотношения народни представители и администрация. И какво е увеличението.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Защото тук пише: средства за заплати 4 млн. 215 хил. и 900 лв.
Това число какво включва?
БОЙКА ЦОНКОВА: Включва администрация, народни представители и членове на Европейския парламент.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Кажете само за депутатите тези две числа – наличност в 2007 г. и план за 2008 г.
БОЙКА ЦОНКОВА: За 2007 г. е 6 млн. 511 хил. 440 лв.
Като, съгласно данните на статистиката, възнаграждението ви планово трябва да възлезе на 6 млн. 746 хил. 850 лв.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: А за 2008 г. какъв е планът?
БОЙКА ЦОНКОВА: Планът за 2008 г. е 9 млн. 291 хил. лв.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това е 42% увеличение.
ОГНЯН АВРАМОВ: Откъде идва това увеличение 42,6%? Тези 15%, за които говорихме. Другото увеличение е 27%.
БОЙКА ЦОНКОВА: Без тези 15% сумата е 8 млн. 484 хил. лв., което прави 27%.
ОГНЯН АВРАМОВ: Това е разчетът по тримесечие, както смятаме, че ще се движи по статистиката.
ЙОВКО ЙОВКОВ: От вашите разчети има ли нещо като 13-а заплата от икономии?
ОГНЯН АВРАМОВ: То не се включва. То е само остатък. Ако има остатък, тогава вече се мисли. Но ние не можем да го предвидим.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Само да не е като миналата година, когато взехме едни скришни пари.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тринадесета заплата само при условие на тринадесета заплата в бюджетния сектор. Другото е безумие.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, предлагам в следващите няколко дни да изработим една кратка стенограма и да обобщим едно проекторешение. Общо взето текстът ще бъде, че по молба на председателя беше направено заседание, разгледа се проектобюджетът. След което подкомисията подкрепя проектобюджета и изказва следните съображения за разглеждане в комисията.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: И там се излагат.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Оттам нататък идват точките, по някои от които господин Методиев не е съгласен, с други Йовко не е съгласен, с трети аз не съм съгласен. Но така или иначе според мен ние трябва да си ги запишем.
Първо, връщам се на темата за броя на комисиите. Той като политик е абсолютно прав за това, че има криза в политическия живот. Но ние, когато правихме подкомисията се разбрахме, че тази комисия е техническа комисия, тук на партии няма да си играем. Ние като технократи в тази комисия категорично смятаме, че не ни интересува политическия живот в момента. Аз знам, че от тези 25 комисии в момента има минимум 10, които са абсолютно мъртви. Вижте ги колко пъти са се събирали, вижте колко заседания имат, вижте как работят. И аз не съм съгласен от моите данъци да се издържат десет коли, десет секретарки, десет зали, тридесет монитора, командировъчни и т.н. Нека да го погледнем чисто технократски и популистки. Разберете, че всички ние ще си отидем, ако в близко време не вземем някакви мерки. Не може това да продължава.
Между другото, аз продължавам темата от заседанието в Лозенец, когато се представяше бюджета и два часа беше дебатът по 12-те процента съкращения. Аз не знам как ще излезем от тази ситуация. Тези 12% съкращения важат за абсолютно всички. Те въобще не важат само за министерства и ведомства. Те важат и за Главна прокуратура, и за съдилищата, и за всички останали.
На тази среща се взе решение да се покани западна одиторска фирма, която да направи анализ на цялата държавна структура, на пирамидата на управлението на България – колко трябва да бъдат министерствата, колко трябва да бъдат агенциите, кои от тях трябва да се съберат, кои да се закрият. И ние нещо трябва да направим. Тази история със 650 хил. човека публичен сектор при 2 млн. и 300 хил. на трудов договор в България, сами разбирате, че безкрайно не може да продължи. Ако ние искаме народът не да ни обича, но поне да не ни мрази, трябва да го променим.
Затова ще формулираме много внимателно предложението за намаляване на броя на комисиите. Аз съм песимист. Сигурен съм, че ръководството на парламента трудно ще приеме това, но ние сме длъжни да го предложим. Мисля, че и господин Методиев ще подкрепи това предложение.
Много внимателно трябва да запишем и за безотчетните пари. Аз започвам да си мисля, че трябва да се събере работна група и внимателно да се помисли. Защото другата крайност ще бъде: Вдигнаха си заплатите. Нека да направим една работна група и бавно и спокойно да видим как да го направим.
Третото е по финансите на партиите. Аз мисля, че тук трябва да се запише, че трябва да приключи тази история с финансирането на партиите – по 200 лв., по 300 лв. Партиите имат право на субсидии. Така или иначе тези пари ги взимат. Нека това са си стане официално, да се привеждат целево, за да не ни коментират по регионите.
Нека да запишем работна група да помисли и по този въпрос.
По въпросите за транспорта мисля, че няма възражения да запишем отново да се направи предложение за оптимизиране проблемите на транспорта.
ОГНЯН АВРАМОВ: Тук има много голямо противоречие. Истината е, че все повече се изразява недоволство, че колите са малко, че не стигат. Казва се, че трябва да се вземат по-луксозни и т.н. Това е истината.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: По въпроса за секретните твърдо записваме, че поне тук присъстващите са категорично против.
ОГНЯН АВРАМОВ: То просто не трябва да бъде прието с измененията на правилника.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И още нещо, което искам да запишем изрично. Ние категорично подкрепяме капиталовите разходи за догодина. Нещо повече, изразяваме недоволство, че са разсрочени във времето. През януари месец вероятно ще имаме редовно заседание. И затова предлагам или в нашата подкомисия, или направо в Бюджетната комисия ще поискаме да видим графика на администрацията на парламента защо планирате три години да правим една зала и пренасянето й? От разговорите, които съм имал с ръководителите аз знам, че би трябвало за следващото Народно събрание залата да е готова. Ако вие разтягате нещата, ще дойде поредният застой от няколко години. Какъв ви е проблемът в рамките на две години една зала с най-добрата акустика в България, с пълна инфраструктура – въздуховоди, климатизация, всичко друго, не говорим за ново проектиране, говорим за подмяна, да бъде направена?
ОГНЯН АВРАМОВ: При наличието на средства може и по-рано.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Като ви трябват средства, ще го кажете. Ако не възразявате, да го запишем.
ЙОВКО ЙОВКОВ: И да се изгради по-добра система за санкции и контрол за участието в пленарните заседания.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да се увеличат глобите.
МАРИЯ КАПОН: Всичко спира с гласуването с чужда кара. Като се вкара новата система, тогава ще стане. Говоря за системата, при която ще влизаш и излизаш с една и съща карта – тази, с която гласуваш.
ОГНЯН АВРАМОВ: Работим по нея.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Какво правят момчетата от НСО на вратата, когато аз влизам и излизам и не си слагам другата карта?
ОГНЯН АВРАМОВ: Вратата се отваря сама. Като имате тази карта минавате. Ако нямате картата, в този случай не Ви отваря.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: И ако я нямам картата и вляза, момчето как ще ме спре?
ОГНЯН АВРАМОВ: Това е идентифицирането.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това не виждам как ще стане.
МАРИЯ КАПОН: Само като говорим за капиталови разходи, става въпрос за инвестиционните разходи. С тях сме съгласни. Аз имам хиляди въпроси за инфраструктурните обекти, имам сума ти въпроси по всички други придобивания на ДМА-та, по прогнозируемия бюджет, по частта, в която са така наречените програми, аз съм се запознала много основно с проектобюджета. И тук има неща, по които можем да спорим до утре.
Що се отнася до сървъри, компютърна мрежа, ламинатори и т.н., крайно време е да спре тази хартия, която ни раздавате.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това не може да стане. Половината не могат да работят с компютрите.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Ще получаваме ли пак „Държавен вестник” в пощенските си кутии?
МАРИЯ КАПОН: Той е безплатен вече по Интернет.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Аз не искам да го получавам, защото си го чета по друг начин.
МАРИЯ КАПОН: Вече го четем по Интернет. Нали взехме решение да е безплатен.
ОГНЯН АВРАМОВ: Като се приеме законът, ще се реализира.
МАРИЯ КАПОН: Ние го приехме.
ОГНЯН АВРАМОВ: На първо четене.
МАРИЯ КАПОН: Но имаме волята за това. Стига с тази хартия. Дайте да пестим отнякъде.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Дайте да коментираме и друга тема – аутсорсинг на някои дейности. Аз продължавам да твърдя, че „Държавен вестник” си е едно нормално издателство, което спокойно може да се махне.
ОГНЯН АВРАМОВ: И не само това.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Печатната база – също. Дайте я на тези, които работят, да си направят една фирма и да вършат същата работа.
ОГНЯН АВРАМОВ: Ами изхранването, господин Кънев? Ние продължаваме да правим нещо, което се правеше преди 50 години.
МАРИЯ КАПОН: Това е абсурд. Условията, при които са момичетата долу, това мъкнене на баки, на тави нагоре и надолу. Да не говорим за миризмите. И накрая само за кюфтетата говорим.
Нали ще запишем и за това да помислим администрацията – за постоянни договори, за временни и държавни служители.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Всичко ще запишем.
Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.


(Закрито в 17,15 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Петър Кънев


Стенограф:
Н. Иванова