проведено изслушване и анализ на състоянието на Оперативна програма „Регионално развитие”

---

ЧЕТИРИДЕСЕТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
ПОДКОМИСИЯ ПО УСВОЯВАНЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
------------------------------------------------------------------------



П Р О Т О К О Л

№ 24

На 4 декември 2008 година се проведе заседание на Подкомисията по усвояването на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Изслушване на информация по Оперативна програма „Регионално развитие”.

На заседанието присъстваха: Искра Михайлова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, Димчо Михалевски – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Заседанието беше открито и ръководено от Радослав Иванов – председател на Подкомисията по усвояването на средствата от Европейския съюз.

РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам днешното заседание на Подкомисията по усвояването на средствата от Европейския съюз на тема „Изслушване на информация по Оперативна програма „Регионално развитие”.
Давам думата на заместник-министър Искра Михайлова да представи информацията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: До този момент одобрените проекти са тези, които са посочени на картата. Тече оценителна комисия по един от основните приоритети – операция „Устойчиво интегрирано градско развитие – социална инфраструктура.”
Ето какво е разпределението на обявените покани в приоритетна ос „Устойчиво интегрирано градско развитие”.
На първо място, образователна социална инфраструктура с 245 млн. лв., което е 49 процента от стойността на практика на приоритетната ос. Това е покана, която е обявена.
Към този момент работи оценителна комисия за проекти, които са подадени след месец май. Последният срок за подаване на проекти по тази покана, тъй като очакваме изчерпване на финансовия ресурс, изтече на 15 октомври по отношение на културната и социалната инфраструктура.
Освен това с много малък процент в приоритетната ос е публикувана програмата „Държавна образователна инфраструктура”, където бенефициент е Министерството на образованието и науката”. До този момент ние не сме получили рамкова програма от Министерството на образованието.
Държавна социална инфраструктура и инфраструктура на бюрата на труда. Сега са две покани, които са публикувани и ние не сме получили още рамкови програми от тези конкретни бенефициенти.
Държавна културна инфраструктура, където бенефициент е Министерството на културата. Министерството на културата подаде своята рамкова програма, придружена с пет проектни фиша. В момента тя е в процедура на оценка.
За съжаление, цитирайки тук конкретните бенефициенти и общините, трябва да признаем, че общините по отношение на подготовка на проекти са много по-готови, отколкото централните институции.
Министерството на културата придружава рамковата си програма само с пет проектни предложения, които са на стойност 8 млн. лв., при положение, че има възможност да готви проекти за над 28 млн. лв. Което означава ,че към този момент държавната администрация определено има проблеми с подготовката на проекти. Не мога още да кажа как ще се случва изпълнението, тъй като тя определено закъснява.
Общините са много по-активни. Те подават много повече проекти, отколкото могат да бъдат финансирани.
Организиране на предотвратяване на рисковете и щети при пожари на стойност 13 млн. 600 хил. лв. Това е операция, по която бенефициент е Министерството на вътрешните работи, Националната дирекция „Противопожарна безопасност”. В Министерството на вътрешните работи представихме рамкова програма с проекта за ставка на пожарни коли. Днес видях в пресата, че са направили откриваща пресконференция. Вече започват процедурите по изпълнение на проекта.
Подобряване на градската среда е втората по стойност покана – 244 млн. лв., адресирана към градските общини в градските агломерации. Крайната дата за подаване на документи по тази покана е 5 януари 2009 година.
Таванът за горната граница за стойност на един проект е 10 млн. лв. Ние очакваме сериозен брой проекти. Конкуренцията ще бъде сериозна.
Дребна мащабна инфраструктура за предотвратяване на свлачища е покана на стойност 24 млн. 220 хил. лв., по която ние също очакваме представяне на проектите в началото на месец януари.
Искам тук да обърна внимание на нещо. В началото на прилагане на програмата управляващият орган допусна грешка, която ние сега отчитаме като своя грешка. След всички обсъждания се предполагаше, че българските общини няма да бъдат готови с достатъчен брой проекти, поради което първите покани бяха публикувани без краен срок за кандидатстване. Резултатът е водопад от проекти. Мога да кажа ,че за една от операциите, по която ние имаме само 49 млн. лв. бюджет, ние получихме над 170 проекта, като таванът на един проект можеше да бъде 1 млн. лв.
Това накара управляващия орган още на втория Комитет за наблюдение да предложи на Комитета за наблюдение да промени процедурата за тази покана за представяне на проектни предложения и от месец юни тази година насам всички покани, които се публикуват, са с краен срок за подаване на проекти, за да можем да избегнем този натиск от много проекти, които предполагат инвестиция по подготовката, сериозни усилия от страна на общините, невъзможност всички те да бъдат финансирани, тъй като се изчерпва финансовия ресурс.
Това е разпределението по отношение на кандидатите, подадените проекти по схемата за социална инфраструктура – образователна, културна и социална инфраструктура. Преобладаващата част са общините. Виждате какъв е диапазонът - 189 общини, 85 неправителствени организации.
Това е разпределението на брой подадени проекти и брой одобрени проекти, финансирани към момента, на обща стойност по приоритетната ос по райони за планиране. Има интересни тенденции, които могат да се наблюдават по райони за планиране.
Общо изводите, които си правим, са, че там, където е имало успешни проекти, финансирани от програма ФАР,, както схемата за подкрепа на Североизточния район за планиране, там общините са много по-готови, имат по-качествени проекти и се справят. Те просто са минали това като едно упражнение, което е доказателство за смисъла на предприсъединителните програми, които имаха за цел точно това – да подготвят всички участници за процеса, за да могат успешно да се справят с изискванията на структурните фондове.
Другата група общини, която демонстрира много висока степен на готовност и качество на проектите, това са общините, които са работили по програмите за трансгранично сътрудничество и които имат добри трансгранични връзки. Те продължават да работят по такива проекти или попадат в границите на еврорегиони, които имат добри контакти с нашите съседи.
Това е втората категория от общини, които действително се справят много добре с подготовката на проектите. За изпълнението – малко по-късно ще поговорим.
По изрично настояване на Европейската комисия, с риск да бъдем обвинени във форма на дискриминация, ние посочваме това ,което е посочено в проектите, специално за категориите малцинствени групи, тъй като говорим за образователна и социална инфраструктура.
Това е хоризонтален приоритет на кохезионната политика и ние сме длъжни да отчитаме ефекта, който се постига чрез инвестициите.
Другият хоризонтален приоритет е енергийната ефективност и икономията на енергия, което е заложено като изискване във всяка една от насоките за кандидатстване по оперативната програма и се следи степента на изпълнение по одобрените проекти. И по този приоритет, и по следващите фигурират тези показатели като абсолютни цифри, тъй като така са посочени в проектите. При изпълнението ще видим какъв ще бъде резултатът.
Само напомням, че по приоритетна ос 1 има индикативно разпределение на средствата, за да се избегне конкуренцията между по-малките общини на градските агломерации и големите общини като София и шестте други най-големи общини. В програмата има специално определени индикативни тавани за финансиране на проекти в тези общини. Сто милиона евро за Столична община, 300 млн. евро за общините от 6-те най-големи града – това са Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен и Стара Загора.
Това е, което мога да кажа за подадените проекти към днешна дата – че Русе, Варна, Бургас, Пловдив, Стара Загора се възползват от възможностите на оперативната програма. Плевен до този момент не се възползва от възможностите, които представя оперативната програма, тоест нямаме подадени проекти, с изключение на една неправителствена организация – читалище на територията на община Плевен.
Що се отнася за столицата, също мога да кажа, че имаме проекти, подадени от неправителствени организации – читалища, настоятелства, училища, но нямаме проект към този момент, подаден от Софийска община и договорен със Софийска община.
Това е един от големите проблеми на оперативната програма.
Ние правим непрекъснато срещи с представителите на големите общини, на големите градски общини, защото това е основен приоритет. Тъй като концентрацията на ресурси изисква наистина да концентрираме колкото се може повече ресурс към тези градски центрове, за да имаме някаква промяна в качеството на живот в тези големи градове.
Принципът на конкурентност обаче, който се прилага по всички структурни фондове, очевидно няма да помогне точно такава концентрация на ресурса в България.
Надявам се, че това, което в момента се обсъжда в Европейската комисия във връзка с предизвикателствата на икономическата криза за промени в Регламент 10-83 за структурните фондове и разпределяне на средства по така наречения базисен принцип, тоест разпределяне на бюджет директно към бенефициенти, без да се поставят в конкурентна среда, за да може да се гарантира инвестицията в точно определена посока, надявам се, че тези промени ще бъдат приети и от Европейската комисия, и от Европейския парламент, когато става дума за промени на регламента, и ние ще можем в бъдеще да инвестираме директно в тези големи градове, както имаме намерение да инвестираме по отношение на градския транспорт. Да бъде разпределена сумата за градския транспорт между големите градове, в които има градски транспорт, без те да се конкурират помежду си и без те да се конкурират с когото и да било още, тъй като само към тях се концентрира тази мярка. Това може би ще доведе до изпълнение на този баланс между големите градски ареали и по-малките общини.
Ако разчитаме обаче на инициативността на големите общини, очевидно е, че те имат много други възможности и сложната система на структурните фондове не е най-желаната за инвестиции в големите общини.
Това е поканата за образователна, социална и културна инфраструктура с един график по месеци как са били подавани проекти. Виждате ,че от общо 274 проекта до месец април тази година при публикувана покана ноември миналата година са получени не повече от 45 проекта. Всичко останало е получено към крайните дати, които сме обявявали, с риск, че няма финансиране за проектите.
Ето, това е графиката, която показва как са били подавани проектите: декември 2007 година – нищо, януари 2008 година имаме един-два проекта. Оттам нататък върви плавно до един пик в края на април – началото на май месец и след това при посочена дата 30 юни като крайна дата за образователна инфраструктура всички се мобилизират и подават проектите си.
При посочена дата 15 октомври – крайна дата за социална инфраструктура, отново всички се мобилизират и подават проектите си.
Това за нас също е доказателство, че поканите без краен срок за подаване на документи всъщност не работят достатъчно добре в българската среда. Трябва да има краен срок.
За съжаление другото ни наблюдение е, че проектите, подадени под натиска на крайния срок, не са с това качество, с което бяха проектите, подадени в самото начало на поканите към общините. Тези общини, които са имали възможност по-спокойно и по-дълго да си готвят проектите, имат много по-добри проекти. Подготвените за две седмици, за да се спази срокът, не са с необходимото качество.
Това е разпределението вече на територията на страната по приоритетна ос 2 „Регионална и местна достъпност”, тоест общинска пътна мрежа. По тази ос ние имахме бюджет в програмата 125 млн. евро. Сините територии са общините, които са получили подкрепа. Всичките 125 милиона са договорени.
Вече има общини – това са червените, които са одобрени, отговарят на изискванията, биха могли да бъдат финансирани от структурния фонд, но към момента ние не разполагаме с финансов ресурс.
Очакваме още около 30 проекта, които до края на тази седмица ще бъдат оценени, които също отговарят на всички изисквания, но не могат да бъдат финансирани, тъй като ние сме изчерпили финансовия си ресурс. Те ще бъдат финансирани или ако се вземе решение за пренасочване на средства от друга приоритетна ос или операция, или ако тези, които са спечелили проекти, се провалят напълно в изпълнение на проектите и бъдат верифицирани разходите им. Това е другата тенденция в оперативната програма, че ние вече работим в режим, в който имаме одобрени и договорени проекти и проекти, които стоят като резерва и могат да бъдат финансирани. Разбира се, стои възможността те да бъдат подкрепени от национален бюджет по специална програма, ако ние предвиждаме да инвестираме в регионална инфраструктура като превенция срещу негативните тенденции на световната икономическа криза.
Това е разпределението по приоритетна ос 2. Петстотин и един милиона са предназначени за републиканската пътна мрежа и 125 млн. – за общинската пътна мрежа.
Неуредиците и многото неприятности, които ние всички имахме във връзка с работата ни с Националната агенция „Пътна инфраструктура”, накараха Националното сдружение на общините на Комитета за наблюдение на 27 ноември да предложи релокиране на средства от предвидените за републиканска пътна мрежа към общинска пътна мрежа. Към този момент Комитетът за наблюдение не прие това предложение, тъй като е много рано. Ние не знаем как общините ще се справят с изпълнението на проектите.
Освен това имаме срок, който завършва на 31 януари 2009 година, когато Национална агенция „Пътна инфраструктура” трябва да предаде своята рамкова програма и пакета проекти на стойност най-малко 501 млн. лв. Надяваме се, че новата агенция ще бъде в състояние да представи такава рамкова програма. В противен случай ще пристъпим наистина към релокиране на средства от едното направление към другото.
Това, че ние имаме добри пътни общински проекти ни облекчава. Те могат да бъдат финансирани.
Това са подадените проекти като брой и като километри по райони за развитие. Отново се вижда тенденцията Североизточен район, където действаше схемата по програма ФАР – най-много проекти, и югозападен район, където са най-стари програмите за териториално сътрудничество, южен централен – също, това е границата с Гърция, там има много голям опит в проектите.
Вижда се и като брой проекти, и като предложени отсечки в километри.
Ето ги по общини как са представени и като километри на четвъртокласна или общинска пътна мрежа.
Това е графика във времето как са представени проектите – общо 69 към този момент. Следва и графиката по месеци.
Отново при определяне на крайния срок графиката скача нагоре и всеки, който е имал някаква идея за пътна отсечка, подава проект, за съжаление с недостатъчно добро качество, особено последните проекти.
Това е разпределението на обявените процедури по приоритетна ос 3 – „Устойчиво развитие на туризма”. Това е подкрепа за ефективен национален маркетинг на туристическия продукт и подобряване на информационното обслужване, където основен бенефициент е Държавната агенция по туризма, и подкрепа за паметниците на културата с национално и световно значение – Министерството на културата. И двете институции са предоставили рамковите си програми. Очакваме през следващата седмица да подпишем споразумението с Държавната агенция по туризъм. Като се надявам, че по най-ефективен начин ще бъдат използвани тези средства за реклама на националния туристически продукт, на фона на всичките дати, свързани с развитието на туризма в България през последните месеци.
Това е разпределението на проектите по приоритетна ос 4 – „Местно развитие и сътрудничество”. Одобрени и одобрени, но не получили финансиране, тъй като нямаме финансов ресурс. Червените са тези, които няма да получат. Резервен фонд за 47 млн. проекти стоят като резерва.
Мога да споделя, че съм предложила на правителството да се има предвид, че тези проекти са пълни, готови технически проекти и те могат да бъдат финансирани, без никакъв риск чрез общините и по такъв начин да имаме пълноценно инвестиране на територията на страната.
Това е разпределението на отворените схеми. Едната е тази, за която говорихме. Другата е подкрепа за дребна мащабна инфраструктура – предотвратяване на свлачища. Първата схема е на стойност не много милиони – това е схемата за сътрудничество. Само 13 млн. За информация на уважаемите господа от комисията ще кажа, че при бюджет 13 млн. към крайна дата 30 октомври ние получихме 126 проекта. Тоест конкуренцията при оценките на проектите е изключително висока.
Имаме притеснение от това, че ние отворихме по Оперативна програма „Регионално развитие” 16 схеми, които са открити за общините. Същевременно по другите оперативни програми схемите са по-малко. По всяка вероятност това е една от причините да има толкова голям интерес към оперативната програма, тъй като това са възможностите за кандидатстване към момента. Предполагам, че с напредването и балансираното откриване на схеми, одобрени по всички програми, тогава ще има и един баланс на кандидатстването и няма да има такъв наплив към Оперативната програма „Регионално развитие”.
Това е по райони.
За образователната инфраструктура виждате колко много проекти са подадени и каква част от тях е била финансирана. В кафяво са подадените, в синьо са финансираните проекти към момента.
Това е разпределението по райони като финансов ресурс и като цифрово измерение. Тези таблици са и в презентацията, а мисля, че са и в брошурата.
Продължаваме нататък. Това е обявата. Това е разпределението на подаването на проекти по месеци. Виждате, че се повтаря абсолютно същата тенденция се повтаря. Когато има краен срок, се подават проекти.
Това е за междурегионално сътрудничество – прословутите 126 за близо 13 млн. тук схемата вече е по-проста. Оттук нататък всичките ни схеми и графики за подаване ще бъдат така.
Що се отнася до техническата помощ на програмата, са подадени 13 проекта, одобрени са 12, не е одобрен един. Започва изпълнението на техническата помощ.
Това са депозираните проектни решения. В синьо са оцветени тези, които са депозирани. Има цели райони, които не предлагат. Тук много ясно се вижда тенденцията, за която говорих.
Интернет-сайта на програмата е доста популярен. Има 2000 посещения. От 47 страни най-много са посещенията от България и на следващо място – от Германия.
Продължавам нататък. Комуникационният план на оперативната програма е приет от Европейската комисия. Той включва обучение, отворени врати, описание на системите.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Цифрата на авансовите плащания да споменете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Това са 208 млн. евро. Ние разполагаме с финансов ресурс за авансовите и за междинните плащания. С авансовата вноска, която България ще получи за следващата година, ние ще имаме още средства да продължим в този дух. Отделен проблем е, ако нямаме положителна оценка за съответствие общо за цялата система.
Искам да обърна внимание върху тази част. Тъй като оперативната програма има включени в момента 85 програми плюс 16 – 106. При такива общо сключени договори е още по силите на управляващия орган да гарантира контрола и реализирането на всеки един от проектите.
Ние правим контрол на документацията за обществените поръчки, тоест всяка община може предварително да изпрати документацията на управляващия орган. Ако общината е направила предварителна процедура за обществена поръчка, ние изпращаме проверка на място и имаме случаи на анулирани процедури. Ако процедурата се извършва след проверка на тръжната документация, правим проверка. При междинните плащания правим проверки за техническо изпълнение на проекта на място. Това е изключително креативно за българските общини, когато става дума за обществени поръчки.
Знаем доста за това как се правят обществени поръчки. Преди всичко допуска се в един или в друг вид в тръжната документация да се прави така, че да може да се ограничи достъпа на фирми или да се конкретизира.
Следващият голям пропуск е неглижирането на поръчките. Въпреки това не се отразява в тръжната документация.
Друг проблем е неспазването на сроковете.
Последното спиране на плащанията беше в една община, която беше забравила, че има мерки за публичност.
Това са в общи линии пропуските – кое писмо, кой документ, кой получил, къде е. Очевидно одитът не е достатъчен и цялата администрация на общината трябва да бъде обучена да участва при разпределянето на проектите. По-добре е да работи човек с опит, отколкото човек, който владее добре английски език.
Това ,което бих искала да кажа, е, че програмата върви спокойно. От прогнозата, която имаме за договаряне, няма да изпълним прогнозата в два показателя. Единият са парите – 501 млн. лв. – това е Национална агенция „Пътна инфраструктура” и второто ни закъснение е по отношение на здравната стратегия, тъй като здравната стратегия беше приета.
Това е състоянието на програмата към момента. Доволни сме от оценката на Европейската комисия.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: На какъв етап са отношенията с Националната агенция „Пътна инфраструктура”?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Това е една голяма болка. В началото на годината, след констатираните случаи на конфликт на интереси и нередности, включително арестите за корупция във фонд „Републиканска пътна инфраструктура” всички оперативни програми получихме предупреждение, че трябва да се изчака да се изясни ситуацията. Всички знаят, че нещата се проточиха изключително дълго. Промени се ръководството. Ние водим статистика.
Към днешна дата ситуацията е следната. На четири страници са разписани отговорностите на двете страни за изпълнение на задачите. Това не е рамковото споразумение, което ще се сключи с Националната агенция, след като тя представи своята инвестиционна програма. Стойността е 501 млн. лв. Срокът е 30 януари.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Вие де факто не сте били управляващ орган и ще продължавате да бъдете минимум до 30 януари.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Надяваме се на по-добро сътрудничество. Амбициите за инвестиции са големи. Надяваме се, че Национална агенция „Пътна инфраструктура” няма да пристъпи към промяна на приоритетите, защото тогава ще трябва много сериозно да доказва. Притесненията са ни, че изискванията са изключително завишени заради неблагополучията от предходните години.
Ние очакваме пълно описание на системи, абсолютно запълнени, системи за провеждане на обществени поръчки, базисни документи, инфлационни процеси, всичко.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Плюс 1 милиард лева от Оперативна програма „Транспорт”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Колегите от транспорта казват: При вас е по-лесно, защото имате общини. Но на Оперативна програма „Транспорт”| ще бъде доста по-лесно.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Чисто процедурно. Понеже е доста различна тематиката, предлагам да приключим с тази тема и да ми позволите да направя коментар по този въпрос.
Ситуацията потвърждава моята позиция, която изказах в пленарната зала, че агенцията трябва да бъде на пряко подчинение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Първо беше на трите министерства. Така или иначе имаме една ситуация.
Мисля, че ние трябва да бъдем толерантни и да оставим Министерството на регионалното развитие и благоустройството и новото ръководство да намерят синхрон.
Една съвсем кратка препоръка към нашето становище – да препоръчаме много тясно взаимодействие между Министерството на регионалното развитие в оперативен порядък, след като не е на негово подчинение.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Националната агенция „Пътна инфраструктура” се явява междинно звено.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Бенефициент.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Потребител.
Много Ви благодаря, господин Софиянски.
Имам един въпрос: дали бихме могли да използваме препоръката на вашата подкомисия да мобилизираме максимално усилията? Ние проболедувахме един период от два месеца, когато нямахме никаква комуникация.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Аз давам тази препоръка.
По оперативната програма. Понеже съм много удовлетворен от това ,което видях, няма да коментирам сроковете. Важното е, че се случва.
Много добре е използвана техническата помощ. Можем да кажем, че това е много добър пример. Заявяваш, използваш цялостно парите.
По отношение на общините. Отново се потвърждава тезата, която защитавах в пленарната зала, че голяма част от бюджета трябва да мине през общините. За съжаление премиерът каза, че общините нямат капацитет. Най-бързото усвояване на средствата преминава през 264 коня.
От тази гледна точка си задавам въпроса къде бихме могли да помогнем, с оглед компенсирането на липсата на публични финанси през миналите години. Чакате пари ноември – декември, ако има. Иначе общините ще имат тясно финансиране. Ръстът ще бъде по-нисък, приходите са по-малки.
От тази гледна точка оперативните средства са тези, с които вие разполагате. Препоръчвам една динамика. Просто ние бихме могли да го дадем на този етап не като препоръка. Ако те поискат преразпределение на средствата за готови проекти, ние да им помогнем.
По отношение на големите общини трябва да сложим в становището, че комисията намира за недостатък програмата, защото 100 млн. лв. трябва да се усвояват. Това трябва да го заложим като препоръка. Проблемът в случая не е в програмата. Затова предлагам да се впише като препоръка да се търси по-добро сътрудничество. Ние не можем да контролираме общините, а можем да го поставим като публична позиция.
Дискриминационните мерки. Аз съм се опитвал да го правя като кмет. Не гледайте винаги с лошо око там, където има дискриминационни мерки.
На мене са ми настоявали: тази фирма. Аз поглеждам фирмата, проверявам – офис от 6 души. А аз слагам да има толкова багери, толкова машини.
Гледайте по-толерантно на общините, които имат някаква увереност, че ще свършат работа.
Това е като коментар.
Накрая поставям един въпрос, защото също смятам, че трябва да го впишем в становището.
Защото всъщност те ви задържат финансирането към тях., Вие споменахте, че Министерството на образованието и науката и Министерството на труда и социалните грижи не са готови с техните програми. Дайте ми съвсем накратко коментар, за да можем да го включим в становището, което е вече в нашата компетентност.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: По отношение на Министерството на образованието и науката. Поканата е публикувана на 29 февруари 2008 година. Сега сме месец декември. Това е държавно перо, което означава професионалните гимназии.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Точно тези, които са най-зле.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Ние така сме се разбрали, така е публикувана поканата, защото можем да работим извън програмите на Министерството на образованието и науката.
Аз обърнах внимание, маркирах го. Нищо лошо не бих искала да кажа за централната администрация и нямам такова намерение. Но действително изпълнението на проектите в централната администрация досега не е практика. Общините изпълняват проекти от много години. Те са в състояние да изработят проект, да инвестират ръководител, да организират изпълнението и да го направят. Една голяма част от централната администрация не се занимава.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Те задържат 11 млн. лв.
ЙОРДАН ПЕТКОВ: Това няма нищо общо с матурите.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Господин председател, предлагам в нашето заключение да се обърне внимание и да изпратим нашето заключение на Комисията по образование, защото днес имаше такава реплика в залата, тя беше включително и към нас адресирана, и тя беше в смисъл: за какво ни е комисия, когато ние, Комисията по образованието и други комисии контролираме фондовете!
Не знам дали чухте тази реплика.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Всякакви бисери чухме.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: От тази гледна точка и чисто оперативно, аз предлагам тук да включим, че комисията обръща внимание на Министерството на образованието и по-скоро на комисията по образование в Народното събрание – те не са подопечен орган, но реално те работят, да подготвят рамкови инвестиционни проекти, защото задържат реализацията на Оперативна програма „Регионално развитие”. Което е факт. Нищо лошо не казвам, казвам един факт.
Това са моите коментари.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Това ,което казва госпожа Михайлова, е много важно. Трябва да се има предвид, че когато има такава атака от одиторите на дискриминационните условия, прекалено общо ни атакуват. Ще ви дам един пример.
Ние в момента даваме обяснение по един проект на ИСПА, където доставяхме помпи за Русе – по магистралния водопровод, и бяхме сложили следното нормално условие: широко отворена техническа спецификация. И се явиха всички основни играчи в производството на помпи в цяла Европа.
Ние поставихме изискването: ако повече от 8 часа аварира помпа, това е близо 200 000 на агломерация, да има сервизна база на територията на България и Румъния – тоест двете държави, които са близо до Русе и от двете страни можем да атакуваме. Дойде одитор от Брюксел и написа: иска 30 процента корекция, тоест да връщаме 30 процента от парите.
Проектът е изпълнен, работи с пълна сила, реализирахме го предсрочно. Спестяваме по 28 процента електроенергия. И в момента се обясняваме с тях. Защото дори сме ограничили исландски и португалски фирми да дойдат да кандидатстват. Разбирате ли колко е деликатна материята?
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Знам. И аз го направих като коментар. Не ми обяснявайте колко е деликатна материята. Аз ограничавам не исландски и португалски, аз ограничавам бургаски и пловдивски, като работя в София. Това прави колегата в Бургас, това прави колегата в Каварна. Въпросът е да го правиш с аргументи и да го правиш в рамката.
Затова аз го казах като коментар не като препоръка. Просто да не бъдем ние по-католици от папата и да защитаваме интересите на тези хора, които в рамките на закона защитават добрата реализация на търга. Има спекулации – никой не спори. Но това е извън коментара.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Как ще процедираме, колеги? Имате ли въпроси по тази първа част или да минаваме нататък?
ЙОРДАН ПЕТКОВ: Аз имам един съвсем кратък въпрос. Това, което беше публикувано в „Сайнъл рипортър”, нашата комисия е известна от месец февруари тази година, а официално е написано месец май тази година. В една зелена книжка, която ние си разпространихме в Каварна.
Заминавайки с този проблем в другите държави, които се присъединиха малко преди нас, навсякъде се третира равномерното регионално развитие. От тези картички, които видяхме – да, общините, които имат капацитет, и това обикновено са общините, които бяха принудени да се борят със ситуацията преди пет-шест години, могат да се борят и се справят. Но в общи линии за макрорамката на държавата мисля, че министерството и управляващият орган трябва да имат стратегия за управление, насочена към тези средства. Не е важно само в определени проекти и осите, които ние сме изброили. И да чакаме конкуренцията между тях да реши къде ще отидат парите.
Според мене е нужна и държавна политика в тази област – да, тези по- не могат, но на тях също им трябва. Трябва да намерим механизма, с който да им помогнем, да го подготвим и нещата да отидат и там. Но не се получава в Северозападната България, както е сега. Да не стане само, че ще е по- в центъра няма да е в северозападния край.
Просто това е препоръката ми. Аз се радвам, че почти всички неща в доклада ги споменахте като забележки, които вече сте отстранили. Да се надяваме, че ще успеете да го направите.
Последната ми препоръка е да обърнете изключително внимание на контрола на проектите, крайния контрол. Това, което е показано в „Сайънс рипортър”, е тотално неумение за управление на проектите. Понеже аз съм специалист в това. Трябва да ви кажа, че Европейската комисия отсега нататък все повече и повече ще започне да проверява крайния продукт, който ние правим. И за това е виновен фонд „Пътища”, оттам тръгна проблемът. И те все повече и повече ще ни накарат не само надзорът ни да отговаря на всички изисквания, не само проектосметната документация да е истинска, което вие сте го усетили и започвате да го движите в правилната посока, но те ще искат и това, което е записано там, проверено на терена, дали е същото. А българинът не е изобретателен, той просто е перфектен в това да пише прекрасни доклади и да прави страшно лоши работи.
Затова се опитайте. Аутсорсингът – това, което казахте в началото, е една от формите. Другата форма е вие със свои усилия да се опитате да направите там, където можете. Но е задължително да се направи. Ако досега те ни гледаха документацията, отсега нататък, по известния израз от казармата, ще ни гонят по устав. А гоненето по устав е страшно. Там и запетайката, и буквичката, и редчето са от страшно голямо значение.
Иначе ви благодаря за добрата презентация.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря на колегата за важния нюанс, който вкара в дискусията.
Има думата заместник-министър Михалевски.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Господа народни представители, аз ще се опитам първо да ви информирам за готовността „Флаг”. Всъщност „Флаг” е напълно готов, има всички наръчници, всички апликационни форми. Обясняваме на общините.
Два са детайлите, които трябва да го направят работещ. Едното е подписването на
На 11 декември Министерският съвет ще вземе решение по писмото за подкрепа на този заем. В седмицата, която започва от 15 декември, ще бъде подписано споразумението с Европейската банка за възстановяване и развитие. Като на този етап те ни предоставят към наличните 30 млн. лв. от бюджета, които са по сметките на „Флаг”, още 70 млн. лв. и от началото на следващата година към добавката от още 30 млн. лв., които са предвидени през бюджета за 2009 година, ще се добавят още 70 млн. лв. Така че някъде от порядъка на февруари фондът ще разполага със 100 млн. евро.
Плюс това в момента сме в завършваща фаза на преговори със Световната банка за един ресурс до 50 млн. евро също за „Флаг”, насочен като част от портфейла за подпомагане на най-старите общини.
Така че общо взето в средата на следващата година фондът ще разполага, като дойде първият транш от този заем, с 250 млн. лв.
На този етап този ресурс ще бъде абсолютно достатъчен да поеме първоначалните лихви и, разбира се, вероятно няма да бъде напълно достатъчен за по-нататъшните нужди. Особено има един детайл, касаещ ДДС. Дали в крайна сметка ще се наложи да се финансира по по-големите проекти, специално във ВиК сектора данък добавена стойност или има вариант да бъде класифициран като недопустим разход. Но ако бъде класифициран като недопустим разход по програмата, ще трябва доста сериозно да се вдигне обемът на фонда „Флаг”. Това го обсъждаме с Европейската банка като възможен сценарий и необходимата подкрепа от правителството в тази посока.
Има още един детайл, който в момента решаваме – избора на банкираща институция. Направихме този конкурс от края на октомври до месец ноември, избрали сме банката, имаме обжалване. Попаднахме в много неприятен казус.
Първо подходът беше следният. Поканихме първите пет банки, които са с най-висок рейтинг, от първа група на БНБ. Явиха се три банки, подадоха оферти. Това са „Булбанк”, ОББ и Банка ДСК. Две изисквания имахме към тях – да ни предоставят цена на таксата, която те ще изискват за обслужването, плюс ангажимент към участие в портфейла.
ОББ ни вкара в един казус, като даде нулева цена на таксата. Тук попаднахме под юридически казус, защото не може да има възмезден договор с нулева цена.
Между другото, Уникредит „Булбанк” даде практически същата оферта, само че явно бяха по-съобразителни – те дадоха 0,01 процент. Просто имаше стойност.
След консултация с много сериозни юридически кантори ние избрахме Уникредит „Булбанк”. Това е изборът. Мина през Комисията за защита на конкуренцията. Комисията подкрепи решението на оценителната комисия. Във момента е във Висшия административен съд. Помолихме колегите бързо да се произнесат и мисля ,че също ще се произнесат, така че се надяваме, че изходът ще бъде достатъчно бърз, буквално в следващите една-две седмици и ще имаме банкираща институция. Това вероятно ще бъде Уникредит „Булбанк”.
Оттам насетне сме в абсолютна готовност да подадем сигнал на общините. Те чакат, напират, имат нужда от тези средства, както за подготовка на финансиране на проектите, така вече имат нужда и от мостовото финансиране, което ние сме поели като ангажимент да осигурим.
Паралелно с това и с ваше съдействие направихме едно важно изменение в Закона за общинския дълг, така че облекчихме и съкратихме процедурата на достъп на общините във фонда „Флаг”.
Нещо, което ще поставим на ваше внимание – те го отделиха като ресурс и е осигурено в проекта за бюджет, тъй като в рамките на проекта за бюджет са отделени не 30, а 50 млн. за фонда. Тези допълнителни извън 30-те – 20 млн. са предвидени за един компенсаторен механизъм. И тъй като уточнявахме някои неща, в момента ще го внесем в Комисията по бюджет и финанси чрез народен представител, механизъм за допълнително облекчаване на най-слабите и средните общини по отношение обслужването на фонда „Флаг”.
Ние направихме един сериозен анализ. Все пак фондът, тъй като той ще дава възмездно финансиране, тоест ще трябва да се плащат лихви и такси, дали ще бъде достъпен за всички. Оценката, която имаме към днешна дата, на базата на обективни критерии, е, че общините са разделени на три групи:
- Най-слабите, най-малките, така да се каже, които имат най-малко ресурс като местни приходи – а това е източникът, който може да финансира подобен разход като лихви – 81 общини. Те ще получат 100-процентово компенсиране чрез този механизъм на лихвите и таксите. Ние сме го оценили, че въздействието върху фиска ще бъде някъде около 20 млн. лв. Тоест за тях де факто това ще бъде безплатен кредит.
- Сто четиридесет и една или 143 общини – това са средната група. На тях ще компенсираме 50 процента от лихвите и таксите.
- И най-силната група – това са 43 общини, които няма да получат компенсиране.
Обаче за трите групи ще има различни рестрикции по отношение на общата кредитна експозиция, която ще могат да имат към фонда. И тя ще бъде достатъчна, за да могат да финансират.
Между другото, това е един добър механизъм, с който да регулираме най-малките общини, където има най-малко население, да не се хвърлят на огромни проекти, които нямат дълбок смисъл по отношение на общата цел – да подпомагаме икономиката, да я развиваме и оттам – стабилната позиция на България в тази световна кризисна ситуация.
Така че това е общо взето за фонда. Буквално през следващите дни ще имаме резултати, ще можем да го обявим и да започне да работи.
Фондът има офис, има служители, ще набираме. Гледаме да минимизираме разходите по служителите. Ще работим интензивно с банкиращата институция.
Много сериозни изисквания – и наши, и на „Ибиерди” - има по отношение на контрола на обществените поръчки, които ще правят общините. Защото де факто кредитирайки напред част от тези неща, ако впоследствие не се верифицират разходите, това е риск, че може да остане кредитната експозиция към фонда достатъчно дългосрочно.
Така че между другото това е изискване на „Ибиерди”. Ние ще имаме някои допълнителни контроли, които няма да пречат на който и да е управляващ орган. Защото всъщност фондът е насочен с тази цел – групата общини, по всички оперативни програми, където могат да участват.
Така че смятам, че този механизъм, който сме създали, с всички компенсаторни подпомагащи функции, трябва да направи достатъчно въоръжени със средства общините, за да могат да работят по програмите.
Между другото – след малко ще стане дума за това, обсъждаме един спешен въпрос за още един паралелен инструмент пак с „Ибиерди”. Възниква въпросът с допълващото кофинансиране във ВиК сектора в „Околна среда”, извън кофинансирането, което е поело като ангажимент правителството, тоест разликата до 80-процентовия грант. Ако анализът покаже, че не може да се отпусне грант до 80 процента, той покрива този разход. Но след малко ще стане дума в закона за ВиК и за тази тема.
Ако има някакви въпроси по фонда?
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Отдавна очаквахме този фонд да тръгне.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Има такива мнения, че се забавя. Аз мисля, че е добре, че не го избързахме, защото щяхме да го направим недоносче, ако не бяхме гарантирали пълния достъп на всички общини. Защото тогава щеше да излезе, че само малка част на общините са вътре и всъщност нямаше да сме направили нищо.
Така че мисля, че забавянето, макар и с някакъв негативен ефект, е по-добро, отколкото ако бяхме избързали и прибързали.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Несъмнено сте прав. И липсата на развитието на дериватния пазар в България спомогна, че финансовата криза не се отрази у нас. Но това беше съвсем друга тема.
За фонда е много добре, че тръгва. Това много добре беше приветствано на Националното сдружение на общините, на която присъствахме Вие, аз, заместник-министърът и други хора. Така че това е много добре.
Сега за закона да ни кажете нещо.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз съм ви дал папките – последния вариант на закона.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Това не е последен вариант, защото има ново развитие.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Сега е последен. Плюс един доклад за основните въпроси от 12 страници. Когато имате време, препоръчвам ви да се прочете, защото е важно.
Аз ще се опитам съвсем синтезирано да кажа най-важното.
Ясно е, че сегашната систума, която функционира, не ни дава възможност достатъчно добре да мотивираме всички заинтересовани страни. Тук подкрепям темата, която беше казана за общините. Общините стоят някак си встрани от този процес, като носят и негатива върху себе си. Затова основният смисъл на закона – тук трябва да подчертая, че той не е само наша заслуга, повече от 10 години се коментира необходимостта от такъв закон и това е съвсем естествено след 1998 година, когато бяха разделени общинската и държавната собственост и става ясно ,че трябва да има такъв закон.
Какво променяме всъщност.
В момента – аз ще го кажа може би по-грубо, но да стане по-ясно – де факто, отговаряйки държавата за тази политика и бидейки министърът на регионалното развитие и благоустройството принципал на ВиК операторите с държавно и държавно-общинско участие, ние сме създали едни дружества с много белези на феодална структура, които са под обществения натиск, че не си вършат достатъчно добре работата, под невъзможността да правят сериозни инвестиции, защото не могат да вдигнат сериозно тарифите и да се отразят в тарифите тези инвестиции, съответно да приложат други ефективни мерки по повишаване събираемостта и борбата с нерегламентираното използване на водата, което е много съществен проблем в България.
Имаме случаи, където, ако дори вдигнем само с 10 процента инкасирането, имаме такива случаи в Добрич, ние можем да намалим с над 30 процента цената на водата.
Трябва да променим тази обстановка. И трябва да я променим към това да може държавата и общините на паритетна основа, а не както досега на мажоритарна основа. Отива нашия представител във ВиК и каквото кажат, това се случва. Общините са демотивирани. И те участват, но това е едно участие, което не носи нищо.
На тази основа да можем да развием няколко инвестиционни и то дългосрочни инвестиционни възможности. Пред сектора има три предизвикателства, които той трябва да реши.
Първо, разбира се, основното – да подобрим услугата на българските граждани и гости на държавата, нещо много важно, мащабна задача по отношение на подмяната на съществуващата, иначе много добре развита система за водоснабдяване. Ще припомня, че над 99 процента от гражданите на нашата република са централно водоснабдени. Значително по-зле стои въпросът с канализацията, но това дори, колкото и да е по-зле, не е чак толкова голяма разликата като цяло в Европа, макар че все пак имаме много да наваксаме.
Това е единият казус, основният.
Вторият основен казус е, че бизнесът, за да има устойчив успех – а това днес важи с пет пъти по-голяма сила, ние трябва да сме в състояние да развием прилежащата инфраструктура, за да може инвестициите на зелено да стават все по-ефективни и да сме атрактивни, освен с данъчните условия, които даваме.
И третият важен проблем, който е много съществен, е покриване на несъответствието с европейското законодателство, в случая поемането на, бих казал, много тежките ангажименти, които сме поели в Договора за присъединяване по отношение на покриването на директивата за пречистване на отпадъчните води, тоест развитието на канализационните системи и пречиствателните станции за отпадни води до 2010 година в агломерациите с над 10 000 жители и до 2014 година – тези между 2000 и 10 000 жители.
Между другото, тук трябва да си го кажем едно към едно – това е несъразмерно, неправилно, не национално отговорно поет ангажимент. Неизпълним ангажимент. Тоест тук е въпросът каква политика ще заложим. Затова може би законът е изключително важен. Защото ние трябва да демонстрираме буквално в бъдещите месеци – тук според мене няма партии, тук има национална позиция, - че правим нещо много съществено в тази посока. След като минат двете години, които ще минат като миг, през 2011 година ще бъдем вече под ударите на конкретните санкции, трябва да минимизираме тези удари с ефекта, който сме създали, и с възможностите.
Но тук проблемът, който трябва да решаваме, е много жесток.
В тази връзка ние предлагаме следното изменение.
Първо, собствеността в момента, 90 процента от физическите активи – аз не говоря за стойност, защото стойностите са много относително нещо. Само ще ви дам пример, че в момента капиталът на 29-те държавни и общински ВиК, стойността на дълготрайните материални активи е 417 млн. лв. като прибавим тези на София – 56, аз горе-долу ги казвам така: плюс другите 21 общински ВиК, до 500 млн. лв. , 250 млн. евро е в момента капиталовата стойност на всички активи в България във ВиК сектора. Това е подценена цифра поне 50 пъти, да не кажа и повече.
Тоест ние имаме един много тежък проблем, който ще трябва да решаваме. Защото е пряко свързано с тарифата през компонентата на амортизациите и себестойността на услугата. Тоест ние трябва да създадем спешно органи, и то на регионален принцип, а не на национален, държавата няма да абдикира, тя ще си запази функциите, но спазвайки регионалния принцип на управление, който между другото по оценката на всички специалисти в Европа и в света е добрият модел, да запазим този регионален модел. Ние и в момента го имаме като териториален принцип. Защото той е справедлив – да правим вътрешно преразпределение на разходите, а не, както имаше в дългите дискусии две години едно предложение да направим една водна компания за цялата страна. Това означава субсидиране между разходите в Добрич и разходите в Благоевград, което е недопустимо. Затова ние казваме, че запазваме регионалния принцип.
Въпросът е обаче какво правим със структурите ,които трябва да взимат решение. Нашето предложение е следното. Правим цялата собственост върху активите публична. Тоест изкарваме активите, които са корпоративни в момента, и ги класифицираме като публични. В две посоки: публични общински, които между другото ще бъдат като физическо количество над 80 процента, тъй като това са активи, които са на територията само на една община и обслужват само една община, и всички други, плюс язовирите за питейно водоснабдяване, които са 9, ще бъдат публична държавна собственост.
Между другото изключенията са много малко. Имаме няколко големи магистрални водопроводи, като от язовир „Камчия”, от Реченска бара, в случая под тази рубрика ще попадне Рилският водопровод за София. Тук трябва да помислим, дали не можем да направим някакво изключение. Тоест малък брой активи ще попаднат под тази рубрика „публична държавна собственост”.
За разлика от това, че ги класифицираме като собствени, предлагаме един модел на управление в следната посока: ВиК операторите на този етап, макар и с извадена собственост, ги оставяме да продължават да оперират в този си вид, какъвто са. Но създаваме един вид регионален орган, който го нарекохме Териториален съвет, първо го бяхме кръстили Регионален съвет, по забележка на колежката Михайлова да не се бъркат регионалните съвети в оперативната програма, го променихме на териториален съвет. Но названието не е толкова съществено.
Ние искаме да формираме орган, който да има следните функции:
Той трябва да обединява държавата и общините, собствениците на активите, само че разпределението на гласуването вътре ние не сме го обвързали със собствеността и първо, тя не е според нас най-правилният модел, второ, практически не можем да оценим в момента справедливо каква е стойността. Защото всеки един актив, който влезе, би променил тотално в някоя посока.
И тъй като казваме, че нашето предложение е на този Териториален съвет държавата да му даде 50 процента от гласовете, а другите 50 процента да му ги дават общините и то разпределено на базата на най-верния според нас критерии – населението, защото то има пряко отношение към формирането на финансовите потоци за генериране на предоставената услуга, да могат да взимат решение.
Между другото, нашето предложение по всичките важни решения, които са, е решението да се взима с минимум две трети, тоест с квалифицирано мнозинство.
Има едно предложение на общините дори да го вдигнем на три четвърти, срещу което ние не възразяваме. Това вече може и в залата на Народното събрание да се реши. Три четвърти също е постижим праг на консенсуса. Но категорично сме против – имаше и такива предложения – пълен консенсус. Сега, сами разбирате ,че пълният консенсус е пълен блокаж на закона и винаги може да има един участник, една община – това означава пълен блокаж.
Какво трябва да решава този териториален съвет. Този Териториален съвет трябва да решава няколко неща. той трябва да одобрява генералния план за развитие на ВиК системата. Тоест на територията на цялата област да се направи един генерален план, който включва ресурсите, какво представлява системата, какво трябва да стане с тези три главни цели, които ви заявих в началото, и каква е последователността при един инвестиционен план, който трябва да се реализира. Последователност, която има отражение в следните посоки:
- възможно привлечено финансиране;
- възможен ефект от това инвестиране върху тарифата. Защото имайте предвид, че много внимателно трябва да боравим с инвестициите, защото те ще започнат да имат много сериозно отражение върху цената на услугата с вкарването на новите амортизационни, оперативни разходи върху новите активи. Тоест ние трябва да се приготвим и тук да вземем едно решение, което да е достатъчно дългосрочно – аз го виждам поне в рамките на 15 до 20 години напред, това да ни е хоризонтът, при който трябва да постигнем всички цели да модернизираме системата. По-ранното според мене няма да бъде поносимо за населението и за бизнеса.
- И да може на тази база, при този необходими минимален консенсус две трети или три четвърти да се подредят всички въпроси, които трябва да се реализират. И по този начин Териториалният съвет да вмени превръщането на тази инвестиционна програма в бизнес-план на оператора. Териториалният съвет ще има окончателното съгласуващо мнение по бизнес-плана на оператора и неговото одобрение от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране ще бъде дотолкова формално, че тя трябва да оцени предлаганите инвестиции, волята за тяхната реализация, справедливо отразени в тарифата. И няма да подлагаме регулатора, както в момента, на обществен, публичен и всякакъв натиск, да се чуди как да излезе пред обществеността и да каже коя цена е справедлива, както беше случаят със „Софийска вода”, когато видяхме какво се случваше.
Да, ние не ограничаваме, защото системите работят в областен принцип, ефектите трябва да се разпределят на областен принцип и трябва да има някаква отговорност. Но в крайна сметка тук радикалната пречка, която предлага правителството – нека да оставим настрана правителството, всички ние, е, че искаме да оценим общия ефект. Защото иначе може да се получи така, че някой самостоятелно да реализира нещо много скъпо или нещо много неефективно и в неподходящо време, а да трябва да го плащат всички на дадена територия.
И тук сме написали между другото специален текст, в който казваме така: тъй като бенефициент по програмите, специално за „Околна среда”, за селските райони са общините, по никакъв начин Териториалният съвет и ВиК не са бенефициенти и те няма да се месят. Те са свободни да направят всякакви проекти, дори и неефективни. Но ако тези проекти не намерят начин в списъка на Териториалния съвет като инвестиционни проекти, които имат смисъл, тяхната реализация довежда до икономии, поносими са за всички в тази област – разбира се, правя една скоба, в този инвестиционен план, освен икономическите критерии ще има и политически, и социални. Защото ако изхождаме само от икономическите критерии, това означава да работим само в големите градове и да зарежем малките, а това е недопустимо. Но с този общ консенсус ще се постига този баланс.
Ако все пак някоя община реши, че тя, въпреки Териториалния съвет, въпреки всичко реши да направи някакъв проект, ние сме записали специален текст: тя е свободна да го направи, може да го реализира, но допълнителните ефекти, които не са одобрени от органа по Териториалния съвет, ще се поемат само от населението на тази община.
Защото справедливо е, когато ти не постигнеш защита – и то смислена защита на своите аргументи, когато един кмет каже, че той е осигурил парите, той е построил пречиствателната станция, да има смелостта на каже на своите съграждани, които са го избрали, че той е вдигнал и цената. Защото иначе ще се сблъскаме в този хаос с много непланувани инвестиции, които не работят в конкретната посока – ангажимента за 2010 година. И това би било голям проблем.
Още повече, Териториалният съвет ще използва финансовия ресурс по „Околна среда” като възможен, само част от ресурса. Между другото, имайте предвид, че ако го усвоим 100 процента, през всички други за развитието на селските райони, през заемите ,които са в ход по изпълнението, плюс усвоим по ИСПА всичко, което остава да се усвои, де факто ще решим около 18 процента от националната задача за модернизация на сектора – говоря за 2015 година, когато се харчат тези пари. Тоест ние имаме нуждата от много по-мащабно инвестиране и създаване на други опции. за привличане. Между другото, една от опциите е публично-частното партньорство.
Тук казваме така: този закон и публичната собственост създават много широка възможност за прилагане на публично-частен модел.
Ние направихме едно изследване къде е възможен. В София е ясно. София има концесия, тя е може би най-доброто място, където се постига.
Поставихме следните репери, с Международната финансова корпорация направихме изследване в кои други области е възможно да се приложи този модел при спазване на следните ограничителни условия: концесионерът да реализира примерно в рамките на 15 или 17години всички инвестиции. Като казвам „всички инвестиции”, трябва да имаме предвид, че все пак трябва да има някаква частична помощ от държавата през фондовете и директно финансиране, може би от порядъка на една пета, на една четвърт от инвестициите, а нарастването на тарифата на услугите да бъде такова, че да е поносимо за бизнеса и за населението и в крайна сметка концесионерът да бъде в състояние да реши всичките тези проблеми и да има срок за опериране, колкото е допустим в момента, примерно 30-35 години.
Оказа се, че извън София възможните варианти са Пловдивска област, Старозагорска, Бургаска, Варненска. Има една опция да се залепи Добрич към Варна, защото там имаме много икономии, които могат да се реализират, и да станат двете заедно добре, Плевен и Ловеч заедно обаче, не поотделно и донякъде Велико Търново.
За мене лично беше изненада, че за Русе не излиза сметката.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Нещо в заключение като акцент какво ще кажете? Ние ги чухме тези неща, те са много важни.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Като заключение – законът ни трябва част по-скоро.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Това искахме да чуем. Имаше само частично разпределение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: По регионалната политика го обсъждахме заедно.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Това, колеги, можем да го напишем в становището, че трябва максимално бързо да инициираме процеса.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Ние имахме дискусия с Министерството на околната среда и водите...
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Ние препоръчваме Министерският съвет да ускори внасянето на закона.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Между другото, има и такъв момент – че ако бързо го приемем и създадем много ясна и прозрачна процедура, между другото, все още съществува значителен интерес към концесиониране на някои области при спазване на всички правила, за да няма подозрение... Ние планираме, ако мине законът през Министерския съвет, да направим една международна конференция, да се заяви интерес към възможните инвестиции... Ако това го направим, това е сериозен инвестиционен буфер, който може да се отвори за директни инвестиции през следващите години, което е положително.
СТЕФАН СОФЯНСКИ: Слагаме това като препоръка.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Щом вносител е Министерският съвет...
Благодаря на уважаемите гости за днешното изслушване.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на подкомисията.


Стенограф:
(Божана Попова)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОДКОМИСИЯТА ПО
УСВОЯВАНЕТО НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕС:


(Радослав Иванов)
74545