Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 3



На 05 юни 2013 година се проведе редовно заседание на Временната комисия по правни въпроси.
Заседанието беше открито в 14.45 часа и ръководено от председателя на комисията, господин Христо Бисеров при следния


Дневен ред:


1.Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", № 354-01-6, внесен от СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ, ЛЮТВИ АХМЕД МЕСТАН, МИХАИЛ РАЙКОВ МИКОВ и ХРИСТО ДАМЯНОВ БИСЕРОВ на 28.5.2013. г.

2.Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение на Закона за политическите партии, № 354-01-18, внесен от ЯНАКИ БОЯНОВ СТОИЛОВ и МАЯ БОЖИДАРОВА МАНОЛОВА на 04.06.2013 г.

3.Приемане на общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс:
-№ 354-01-4, внесен от ЛЮТВИ АХМЕД МЕСТАН, НИГЯР САХЛИМ ДЖАФЕР и ХАСАН АХМЕД АДЕМОВ на 27.05.2013 г.
-№ 354-01-5, внесен от МАЯ БОЖИДАРОВА МАНОЛОВА и група народни представители на 27.05.2013 г.
-№ 354-01-8, внесен от ДЕСИСЛАВА ВЪЛЧЕВА АТАНАСОВА и ЦЕЦКА ЦАЧЕВА ДАНГОВСКА на 28.05.2013 г.
-№ 354-01-9, внесен от ВОЛЕН НИКОЛОВ СИДЕРОВ и група народни представители на 28.05.2013 г.

4.Приемане на общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г.
-№ 354-01-2, внесен от СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА НАЙДЕНОВА и група народни представители на 22.05.2013 г.
-№ 354-01-3, внесен от СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ и група народни представители на 23.05.2013 г.

Гости и докладчици на заседанието бяха:

Министерство на вътрешните работи:
-Николай Нанков, началник на отдел “Нормотворческа дейност“ в дирекция „Правно-нормативна дейност“

Държавна агенция „Национална сигурност“:
-Ангел Риджаков, директор на дирекция „Правна“
-Таня Каракаш, директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.


Председател Христо БИСЕРОВ: Добър ден на всички. Колеги и гости, откривам заседанието на комисията.
Най-напред да уточним дневния ред. Той е обявен по следният начин, малко е дълъг, не знам дали ще успеем да го минем целия, но добре е все пак да го направим, да го постигнем.
Първа точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", № 354-01-6, внесен от СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ, ЛЮТВИ АХМЕД МЕСТАН, МИХАИЛ РАЙКОВ МИКОВ и ХРИСТО ДАМЯНОВ БИСЕРОВ на 28.5.2013 г.
Втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение на Закона за политическите партии, № 354-01-18, внесен от ЯНАКИ БОЯНОВ СТОИЛОВ и МАЯ БОЖИДАРОВА МАНОЛОВА на 04.06.2013 г.
Трета точка, знаете, че приехме на първо четене в зала четири проекта за изменение на Наказателния кодекс във връзка със защита на лекари и учители. Ние трябва да … – Приемане на общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс:
-№ 354-01-4, внесен от ЛЮТВИ АХМЕД МЕСТАН, НИГЯР САХЛИМ ДЖАФЕР и ХАСАН АХМЕД АДЕМОВ на 27.05.2013 г.
-№ 354-01-5, внесен от МАЯ БОЖИДАРОВА МАНОЛОВА и група народни представители на 27.05.2013 г.
-№ 354-01-8, внесен от ДЕСИСЛАВА ВЪЛЧЕВА АТАНАСОВА и ЦЕЦКА ЦАЧЕВА ДАНГОВСКА на 28.05.2013 г.
-№ 354-01-9, внесен от ВОЛЕН НИКОЛОВ СИДЕРОВ и група народни представители на 28.05.2013 г.
И четвърта точка - Приемане на общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г.
-№ 354-01-2, внесен от СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА НАЙДЕНОВА и група народни представители на 22.05.2013 г.
-№ 354-01-3, внесен от СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ и група народни представители на 23.05.2013 г.
Някакви възражения имате ли по дневния ред? Не виждам. Добре, тогава предлагам да започнем с първа точка.

Господин Павел ШОПОВ: Може ли да взема думата по дневния ред, въпреки, че вече сме го гласували.

Председател Христо БИСЕРОВ: Да, заповядайте. Ако трябва ще го гласуваме, но ако няма възражения, няма да го гласуваме.

Господин Павел ШОПОВ: Аз считах, че имаме внесен законопроект, но просто е технически въпрос, въпрос е на часове – един законопроект за политическите партии, който също трябва да бъде гледан. Там се третират въпроси, които и този, който е внесен от БСП, сходни.
Така че, не знам как да го направим, предоставям на уважаемото ръководство и на всички колеги. Даже може би той се внася, ако не е и внесен. Разминаването е с часове, даже с минути.

Председател Христо БИСЕРОВ: Така или иначе очакваме вносителите на законопроекта – госпожа Манолова и господин Стоилов да се включат в нашето заседание и тогава пред тях да направим този коментар, защото те имат право да настояват за гледане, но вероятно ще намерим общо решение.
Добре, преминаваме към първа точка, по която имаме гости от Министерството на вътрешните работи – господин Николай Нанков, началник на отдел „Нормотворческа дейност“ в дирекция „Правно-нормативна дейност“. А от Държавна агенция „Национална сигурност“ – Ангел Риджаков, директор на дирекция „Правна“ и госпожа Таня Каракаш от дирекция „Правно-нормативна дейност. Те и друг път са участвали в работата на комисията, така че ги познавате.

1.Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", № 354-01-6, внесен от СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ, ЛЮТВИ АХМЕД МЕСТАН, МИХАИЛ РАЙКОВ МИКОВ и ХРИСТО ДАМЯНОВ БИСЕРОВ на 28.5.2013.

Председател Христо БИСЕРОВ: Колеги, естествено, започваме със заглавието. Нещо по заглавието? Няма. Очаквано няма. Приема се заглавието. Закон за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“. Комисията подкрепя текста.
Параграф първи. Как желаете, да чета ли всичките текстове? Да, заповядайте, господин Младен Червеняков.

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Значи, по всички текстове на законопроекта са направени предложения от народните представители господата Красимир Ципов, Веселин Вучков и Данаил Кирилов. Всичките предложения са абсолютно еднотипни – да отпадне всеки един от параграфите, предложен в законопроекта.
Практически се касае за едно предложение – да отпадне целият законопроект. Затова предлагам, за да не ги гласуваме по всеки един текст, да гласуваме анблок това предложение на тримата народни представители и да продължим, ако има други предложения по текста.

Председател Христо БИСЕРОВ: Ако бяха тук и ако бяха дали съгласието си, да. Но, по-добре е, ние няма да провеждаме някакви специални, дълги гласувания, просто в оперативен порядък ще става ясно.

Господин Павел ШОПОВ: Може ли няколко съображения?

Председател Христо БИСЕРОВ: Да. Заповядайте.

Господин Павел ШОПОВ: Този законопроект за второ четене както ни е предложен ми се струва, че далеч, далеч, далеч надминава смисъла, логиката, съдържанието и онова, което гласувахме на първо четене. То беше с една философия относно два, три момента и си представях, че такова детайлно уреждане на цялата материя ще последва тогава, когато се назначат, разбира се и комисиите. Тогава, когато тези изменения, които са необходими, които сега се предлагат, явно, преминат през три, четири комисии, когато тук ще се съберат специалисти по национална сигурност.
Аз мисля, че в момента, така като философия, далеч надхвърляме и правомощията на една временна Правна комисия по въпроса. Но както прецените.

Председател Христо БИСЕРОВ: Благодаря, господин Шопов. Само да отбележим, че законопроектът е същият, който гласувахме на първо четене, няма никаква разлика. Има направени писмени предложения от няколко колеги. Няколкото такива предложения господин Червеняков ги маркира. Аз съм направил няколко уточняващи и това е всичко. Няма нищо ново, така съществено, което да променя материята нито като обхват, нито като подход.
Така, че параграф първи.
„§ 1. В чл. 3, ал. 4 след думите „Председателя на агенцията“ се добавя „или оправомощен от него заместник-председател“.
Има ли изказвания? Няма. Някой подкрепя ли предложението на колегите Ципов и Вучков за отпадане на параграфа? Няма. Приемаме ли параграфа в редакцията на комисията? Сега ще ви докладвам редакцията на комисията.
„§1. В чл. 3, ал. 4 след думата „агенцията“ се добавя „или оправомощен от него заместник-председател“.
По-прецизно е, но съдържанието е същото. Това е правна техника. Нашите референти са се постарали да оправят някои технически грешки. С шест гласа „за“ предложението се приема.
Продължаваме с параграф втори. В него са правомощията на агенцията. Сега, тук имаме едно внесено становище от агенцията, което получихме и прегледахме. И сега ви моля да отворите на страница трета където е изписано предложението в редакция на комисията.
Смятаме, че по точка 12 и точка 13 ДАНС ни предлага по-коректна редакция и мисля, че трябва да използваме нея, защото наистина „Международната търговия с продукти, свързани с отбраната, и изделия и технология с двойна употреба и разпространение на оръжия за масово унищожаване.
И точка 13 – „производство, съхранение и разпространение на огнестрелни оръжия“, не на всякакъв вид, „взривни химически, биологически, радиоактивни, ядрени и други общоопасни средства и вещества“.
С тази корекция разглеждаме текста. Има ли възражения? Няма. Предложението на Ципов, Вучков и Кирилов да отпадне целият текст, някой подкрепя ли го? Не виждам.
Това означава, че приемаме текста в редакцията, която я виждате от името на комисията на страница трета и четвърта. Повтарям, това са правомощията на агенцията, изброени с оглед на структурните промени, които настъпват в нея.
Сега тук, колеги, е мястото да направя едно предложение, защото всъщност това ще бъде в следващия текст. Преминаваме към алинея трета.
Параграф трети, колеги, както знаете …

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Може ли думата, господин председател?

Председател Христо БИСЕРОВ: Да, заповядайте. По втори ли?

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Прави впечатление, че в точка 13 е отпаднало от първоначалната редакция „наркотични вещества и прекурсори“. Каква е логиката да отпадне от текста това нещо? Дали се урежда в друга точка или е някаква друга логиката?

Председател Христо БИСЕРОВ: Да, тази бележка е правилна. Госпожа Каракаш желае ли да каже нещо при положение, че ползвахме вашата редакция?

Госпожа Таня КАРАКАШ: Уточнението е във връзка с предложението за точка 14, което ДАНС отправи в такъв предварителен порядък. Нова точка 14, която да звучи „Организирана престъпна дейност на местни и международни престъпни структури, осъществявана във връзка с:
-митническият режим, паричната, данъчната система, трафика на хора“ и в изброяването се включва и „производство, трафик и съхраняване на наркотични вещества и прекурсори, когато това поражда опасност за нормалното функциониране на държавните органи“.
По тази причина го няма като отделна точка, изброено, вероятно тук. Просто сме предложили четиринадесета точка да обедини, че става дума за организирана престъпна дейност на международни или местни престъпни структури и в нейната връзка да бъдат митническият режим и така нататък, изброяването надолу като подточки към четиринадесета точка. Защото сме се базирали на досегашните правомощия на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, които са именно по този начин формулирани в сегашния чл. 51а от Закона за МВР, който разписва видовете посегателства, по които работи „Борба с организираната престъпност“, главната дирекция.

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Това означава ли, че когато се касае извън тези случаи на дейност на организирана престъпност, те не са обект на дейност на ДАНС?

Госпожа Таня КАРАКАШ: Това обединява спецификата на …

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз разбирам какво обединява. Питам Ви съвсем конкретно, вие казвате две точки и изброявате случаите, когато дейността на организирана престъпна група влиза в обхвата на правомощията на ДАНС.
Това, според Вас, означава ли, че извън тези случаи, дейност на организирана престъпна група не се обхваща от правомощията на ДАНС?

Госпожа Таня КАРАКАШ: Значи, изцяло сме се базирали на досегашния тип описание, което законодателят е дал за МВР.

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Значи, аз не Ви питам къде сте се базирали, просто се опитвам да изясня за себе си, дали ограничавате и стеснявате обхвата на дейност на ДАНС, като не предвиждате други случаи на дейност на организирана престъпна група, да бъдат правомощия на ДАНС или пък имате някакво друго обяснение?

Господин Ангел РИДЖАКОВ: Господин Червеняков, ако позволите? В 411в, затова е и предложението, където да остават разследващите полицаи от НПК, определени със заповеди на министъра и да се вмъкне и текстът „разследващи агенти, определени със заповед на председателя на агенцията“.
Това го дискутирах в неформален разговор и.д. директора на ГД „БОП“. Защото нали знаем практиката, която е наложена в ГД „БОП“ по отношение на цялата организирана престъпност и какво ще стане? Той каза: „Не може да не остане и за МВР някой от значителните и по-малозначителните случаи“.

Председател Христо БИСЕРОВ: Ясно, разбрахме идеята Ви. При това положение ви предлагам да приемем текста по вносител, за да не се окаже че има празнота, което би било не в унисон точно с идеята на закона.
Господин Червеняков?

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Мисля, че формулировката на вносителя по-ясно обхваща предмета на дейност на ДАНС.

Председател Христо БИСЕРОВ: И е сигурно, че обхваща всичко. Да, няма пропуск. Така, предложението, доколкото разбрах на Ципов, Вучков и Кирилов за отпадане не се подкрепя и приемаме текста по вносител. Със седем гласа „за“ и един „въздържал се“ приемаме текста по вносител.
Преминаваме към следващ параграф, който определя нов начин за избор на председател. Това е чл. 8. Предвижда се председателят да се избира от Народното събрание, по предложение на министър председателя. Мандат – шест години. Изброени са условията, на които трябва да отговаря кандидатът. В т. 2 тази добавка е извън текста, подчертаната, така че не я вземайте в предвид.
Заместниците стават трима. Петгодишен мандат, с по-ниско изискване към тях. И така. Вие ги познавате текстовете.

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Може ли един въпрос?

Председател Христо БИСЕРОВ: Да.

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Тъй като сме на второ четене, на първо четене едва ли това можеше да поставено като въпрос. Защо се увеличава мандата от пет на шест години? Каква е логиката, тъй като практически имаме 7-годишен мандат единствено за председателите на върховните съдилища и главния прокурор, а 9-годишен за конституционния съдия.
Обикновено мандатът даже и на президента е 5-годишен, а ние го правим 6-годишен за председателя на ДАНС. Каква е логиката?

Председател Христо БИСЕРОВ: Ами да не съвпада с мандата на заместниците, непременно.

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Защо на него го правим шест, а на другите ги оставяме по пет?

Председател Христо БИСЕРОВ: За да не съвпада мандатът.

Господин Янаки СТОИЛОВ: Тогава е по-добре за председателя да бъде пет, а за заместниците четири.

Председател Христо БИСЕРОВ: Да, възможно е и такава хипотеза.

Господин Янаки СТОИЛОВ: Защото те са служби с доста голяма оперативна динамика, така че дългите мандати там едва ли са уместни.

Председател Христо БИСЕРОВ: Нека да чуем и други мнения. Да, вярно, аргументи има и в двете посоки безспорно, така че от нас зависи какво ще предложим на залата.

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Още едно съображение. Досегашният текст е председателят и заместник-председателят да имат едни и същи мандат. Може би това е било по логиката на някаква екипност в дейността, възможността на председателя също да участва във формирането на екипа, въпреки че решението на Министерския съвет е онова, което замества, но предложението е на председателя.
Така че, може би запазването на един и същи срок и намаляването му на пет години, или запазването на5-годишния е също удачен вариант.

Председател Христо БИСЕРОВ: Добре. Колеги? Да запазим мандатите такива каквито са.

Господин Явор НОТЕВ: Аз бих подкрепил оставане на уредбата в частта, която определя продължителността на мандатите, с оглед екипната работа, която се предполага. Обратното е изкуствено създаване на разлика в мандата, което едва ли ще има някакъв политически ефект.

Председател Христо БИСЕРОВ: Така, добре. Мисля, че постигнахме общо разбиране. Друго? Ако няма, да приемем текста, като преди това да попитам обаче, дали някой подкрепя предложението за отпадането на текста? Няма такава подкрепа. И с девет гласа „за“ одобряваме текста, като уточняваме, че не променяме мандатите и ги оставяме такива, каквито са.

Господин Павел ШОПОВ: Аз гласувам „въздържал се“.

Председател Христо БИСЕРОВ: Да, добре, значи с осем гласа „за“ и един „въздържал се“ по текста.
Сега, колеги, тук има един пропуск, който бих искал да попълним. Редно е да полага клетва пред събранието, така както полагат клетва всички, които се избират от Народното събрание. И от тази гледна точка да ви предложа един вариант за текст.
§ 3а. Създава се чл. 8а. След избора, председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ полага пред Народното събрание клетва със следното съдържание:
„Кълна се, при изпълнение на службата да спазвам Конституцията и законите на Република България и да изпълнявам добросъвестно служебните си задължения като се ръководя от интересите на държавата и принципите на независимост и обективност“.
Ал. 2. Полагането на клетва се удостоверява с подписването на клетвен лист.
Повтарям още веднъж клетвата - „Кълна се, при изпълнение на службата да спазвам Конституцията и законите на Република България и да изпълнявам добросъвестно служебните си задължения като се ръководя от интересите на държавата и принципите на независимост и обективност“.
Ал. 2. Полагането на клетва се удостоверява с подписването на клетвен лист.
Редно е всеки избран от парламента да предложи клетва пред парламента, което е акт на встъпване.
Има ли бележки по предложението? Няма. Господин Шопов е един „въздържал се“ и останалите са „за“. Така ли? Добре.
Параграф 4. Предният параграф беше 3а. По параграф четири отново имаме предложение на колегите за отпадане на текстовете. Има редакция на комисията и тя е следната.
В ал. 1 думата „главен“ се заменя с „административен“.
Т. 2. В ал. 2, 3, 4 и 5 навсякъде думата „Главният“ се заменя с „Административният“.
Някой подкрепя ли текста за отпадане, предложението за отпадане? Няма. А самия текст, така както е предложен от вносителите и комисията? Един е „въздържал се“, останалите сме „за“.
Параграф пети. Той е на същата тема. Става въпрос, за това, че главният секретар става административен. По същия начин – не се подкрепя предложението за отпадане. С един глас „въздържал се“ и осем „за“ се подкрепя параграф пет, по вносител, с редакцията, която имате пред себе си, направена от комисията.
Параграф шест е на същата тема, само че касае чл. 17. Не подкрепяме предложението за отпадане и с осем гласа „за“ и един „въздържал се“ приемаме да подкрепим § 6.
Параграф седми. Тук няма корекции в редакцията, така че го гледайте във вида, в който е внесен. Има и предложение за отпадане, което, както виждам, не се подкрепя и приемаме да подкрепим § 7 с един глас „въздържал се“.
Параграф осем. Обърнете внимание. Той е на страница 12. Има допълнителна редакция, нея я разглеждаме – „В чл. 124 след думата „предотвратяват“ съюзът „и“ се заменя със запетая, а след думата „разкриват“ се добавя „и разследват“.
Кратък текст, обаче много съдържателен. Нали така, господин Червеняков? Него обсъждахме на първо четене. Много важна част. Според мен, това е най-важната част от закона. Най-важната думичка в целия закон.
Има ли коментари по текста? Не виждам. Заявки за изказване? Не виждам. Тук това предложение за отпадане? Аналогично от другите текстове, не го подкрепяме. Става въпрос за предложението на колегите от ГЕРБ – Ципов, Вучков и Кирилов.
Приемаме § 8, с уточнената редакция. Господин Шопов, Вие се въздържате?

Господин Павел ШОПОВ: Да, аз по принципни съображения се въздържам.

Председател Христо БИСЕРОВ: Господин Шопов се въздържа по принципни съображения.

Господин Павел ШОПОВ: С много от текстовете не съм съгласен.

Председател Христо БИСЕРОВ: Така, продължаваме с параграф девети. Тук имаме редакционни поправки и затова гледайте почернения текст, той засяга чл. 124а, а не „б“

Госпожа Диана СТЕФАНОВА: А какво правим с 124а?

Председател Христо БИСЕРОВ: Да. Параграф девет, той си е по вносител, тук няма корекция:
„Чл. 124а (1) Органите на агенцията могат да задържат за срок до 24 часа лице, за което има данни, че е извършило престъпление, свързано с някоя от дейностите по чл. 4, ал. 1.
(2)На задържаното лице не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване.
(3)Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език.
(4)От момента на задържането му лицето има право на защитник.
(5)За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.
(6)Задържаното лице може да бъде настанено в специално помещение и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, когато поведението и целите на задържането налагат това.
(7)Задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Съдът се произнася по жалбата незабавно.
(8)ЗА отвеждане на задържаното лице в определеното за задържане място органите на агенцията издават писмена заповед.
(9)Органите на агенцията са длъжни незабавно да освободят лицето, когато основанието за задържането е отпаднало.“
Текстът регламентира тази дейност по задържането. Тук няма редакционни поправки.
Има предложение на колегите за отпадане на текста от колегите от ГЕРБ. Не го подкрепя никой.
Някой иска ли да се изкаже? Няма. Само по телефона да се разговаря, но това и аз го направих един път, понеже беше председателят на парламента.
Добре, приемаме да подкрепим текста, като предложим на залата подкрепа на текста, като един от нас се въздържа.
По следващият § 10 има грешка, която е допусната от вносителите. Тя е техническа. Не става въпрос за 125б, а става въпрос за 125а. Както виждате това е отразено в коригирания текст, болдваня. Тук става въпрос за обиск на лице. В предния текст ставаше въпрос за задържане, а тук за обиск на лице.
Няма изказвания. Предложението за отпадане го отклоняваме, не го подкрепяме. И подкрепяме текста така както е прередактиран.
Заглавието на следващата част е – „Преходни и заключителни разпоредби“. Нормално заглавие, в смисъл естествено. Приемаме го. Тук обаче няма предложение за отпадане на заглавието, забележете.
И продължаваме с § 11. § 11 е без корекции от страна на нашите помощници-референти. Тук вече ако има нещо, нека да го коментираме. Заповядайте.

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Значи това, което прави впечатление е, че служебните и трудовите правоотношения на служителите в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ автоматично се трансформират в служебни и трудови правоотношения с Държавната агенция „Национална сигурност“. Още повече, че в ал. 3 се предвижда това да стане без срок на изпитване, освен служители, които имат такъв срок.
Стои въпросът, че при постъпване на работа в Държавна агенция „Национална сигурност“ има някакви специфични процедури и изисквания и дали не би следвало да добавим в една нова ал. 3, че лицата след преминаване на обичайните процедури за първоначално постъпване в Държавна агенция „Национална сигурност“.
Ако може малко подробности?

Господин Ангел РИДЖАКОВ: Ако позволите? Уважаеми депутати, ние в тази връзка дадохме едно предложение, което е плод на една легитимна практика при създаването на ДАНС. И сме предложили един текст по отношение на служебните правоотношения на служители, които са отказали да встъпят в длъжност в ДАНС, се прекратяват със заповед на председателя. Само това правно основание.
Поради факта, че сега при трансформирането и преминаването на ГД БОП към ДАНС, не всички могат да бъдат началници на сектори, които са началници на сектори в ГД БОП. Господин Червеняков е абсолютно прав, че трябва да има ограничителна норма по отношение на формите на проверка, защото специфичните изисквания на служителите на ДАНС са доста по-така, да не обидя колегите от МВР, всички сме от майката кърмилница, но наистина трябва да има някои ограничителни норми по отношение на колегите, които ще идват. Иначе после ще ни бъде много трудно.
Още повече, че наистина ще има служители, които както и при създаването на ДАНС, ви казвам, които отказват да встъпят в длъжност, защото не заемат длъжността, която заемат преди това, да кажем, във ВКР или другаде.

Председател Христо БИСЕРОВ: Ако някой откаже, това е негов личен избор. Текстът е направен така, че все пак да гарантира правото на служителите в БОП от гледна точка, все пак те да бъдат защитени. Те да бъдат защитени и да е сигурно и ясно, че кадрово се обезпечава новата дейност. Иначе има опасност да се получи, първо поставянето им в ситуация, в която те нямат защитени права. И второ, да не можем да гарантираме, че цялата дейност ще бъде кадрово осигурявана. Все пак, това са кадри, които се занимават точно с тези дейности, които се прехвърлят.
От тази гледна точка, може да има някакви затруднения, но те ще бъдат само в организационен план и те ще бъдат само за вас. Само за вас, не е малко, разбира се, но от гледна точка на интереса на служителите в структурата, нека да ги уважим.
Благодаря. Заповядайте.

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Бих желал да попитам представителите на ДАНС, съществува ли в закона или в някакъв подзаконов нормативен акт, специфични изисквания за постъпване на работа в ДАНС, които са различни от условията за постъпване на работа в Министерството на вътрешните работи?

Господин Ангел РИДЖАКОВ: Аз само ще допълня един текст, който беше приет с изменението на Правилника за прилагане Закона за ДАНС по отношение използването на полифизиографа. Категорично.

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Поне да сложим един такъв текст в закона, че лицата преминават в ДАНС след изпълнение на член еди кой си, еди кой си и изискванията, които са за постъпване в ДАНС.

Председател Христо БИСЕРОВ: Все пак говорим за правилник, а ние тук говорим за закон. За нас е важно да се изпълнят законовите изисквания.

Господин Ангел РИДЖАКОВ: Ние успяхме да го прокараме в закона, защото никой не ни е питал по отношение на закона. Аз затова казвам, вие знаете, че сме предложили тук ред разумни текстове, които касаят ДАНС, включително не само статута, но и ред други неща по преминаване на службата и намерихме вратичка в Правилника, поне да го има.

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Ще ви предложа едно компромисно решение. Да запишем в закона една делегация, че в Правилника за прилагане на закона се уреждат допълнителните условия за преминаване в службата. Нещо такова, поне да предвидим. Че условията за това преминаване се уреждат в Правилника, или нещо такова.

Председател Христо БИСЕРОВ: Господин Червеняков, предпочитам законът да гарантира на тези служители, да им гарантира, че ще бъдат на работа в ДАНС. От там нататък, дали те ще приемат, както стана въпрос, наистина дали ще направят друг личен избор, но законът е добре да им го гарантира. Защото един такъв текст веднага ще създаде усещане за несигурност и за преместване на всички функции. А за негарантирано преместване на всички служители.
Нека функциите и служителите да бъдат преместени всички заедно. И нека агенцията, ако трябва да направи вътрешна реорганизация. Когато става въпрос за подзаконови регламенти, тези неща могат да бъдат решени по един много оперативен начин.
Да, заповядайте.

Господин Хамид ХАМИД: Само една забележка. Аз ще бъда много кратък. На § 12, ал. 3 имаме текст, който казва: Министерският съвет в тримесечен срок след влизането в сила на този закон урежда отношенията по преобразуването“. Аз мисля, че това е част от тези отношения, така че това сме го уредили. Това исках да споделя.

Председател Христо БИСЕРОВ: Иначе ще има усещане, че ДАНС се съпротивлява кадрите от БОП да бъдат преместени, заедно с функциите от едното място на другото.

Господин Ангел РИДЖАКОВ: Ние не говорим за съпротива. Законодателят решава. Просто чл. 53, ал. 2 от закона казва: „Специфичните изисквания за постъпване на служба се определят с наредба на председателя на агенцията“.
Вие сте прав, че този текст, който се предлага може да обхване в по-ниска степен, но все пак сме длъжни да спазваме принципа „Необходимост да се знае“, категорично. Може би сме увредени малко, но е така.

Председател Христо БИСЕРОВ: Заповядайте, господин Стоилов.

Господин Янаки СТОИЛОВ: Нека да кажат и представителите на агенцията ако ал. 1 на § 11 се допълни, че служителите преминават в служебни правоотношения с Държавната агенция „Национална сигурност“ когато отговарят на изискванията за работа в нея.
Сега, това е доста различно от внесения текст, но общото право е в зависимост от изпълнение на всички специфични изисквания за работа в агенцията. И ако целта е да се постигне някакво оздравяване, да има възможност тази преценка да бъде направена, а не проблемите от едната структура автоматично да се пренесат в другата.
Така, че нека те да споделят мнение дали този запис всъщност е коректният, така че по принцип, трансформирайки тези служебни правоотношения, да бъде правена и преценката за изпълнение на специфичните изисквания, които има за работа в службата.
Благодаря.

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Хайде да свалим нещата малко на по-земна хипотеза. Какво се случва с преминаването на онези служители от ГД БОП, които са били разработвани от ДАНС към настоящия момент и спрямо тях има водени някакви производства? С автоматичното им преназначавне те започват да получават достъп до материалите на ДАНС, в това число и материали, които по някакъв начин могат да ги уличат или биха могли да създадат основателно предположение за тяхно участие в някаква дейност.Мисля, че такава хипотеза е възможна.

Господин Ангел РИДЖАКОВ: Възможна е, но ние с вътрешноведомствените служебни актове сме предвидили и този вариант, включително и за служители на ДАНС, когато се интересуват по техни материали.
Но и Вие сте прав, и господин Стоилов е прав, ако се сложи още едно ограничение тук – „когато отговарят на условията“, ние в този тримесечен срок ще създадем организацията за приемането на колегите. Това е след изпълнение на изискванията, да.

Председател Христо БИСЕРОВ: Това е разумно предложение. С добавката на господин Стоилов в ал. 1 накрая – „когато отговарят на изискванията за работа в нея“, приемаме, подкрепяме редакцията на § 11. Има и едни глас „въздържал се“.
Параграф дванадесети. Тук има някои технически корекции. Вижте на страница петнадесета, параграф дванадесети. Активите, пасивите и така нататък. И тук е текстът, че в тримесечен срок Министерският съвет урежда отношенията във връзка с преобразуването на административните промени по ал. 1. Текстът е коректен.
Затова, отклонявайки предложението за отпадането приемаме редакцията на § 12 и предлагаме в зала да подкрепим § 12 в тази редакция, като един колега се въздържа.
Преминаваме към § 13 където се уреждат промени в ДОПК. Няма промени по същество. Отклоняваме предложението за отпадане на колегите от ГЕРБ и подкрепяме § 13.
Така, сега тук идва § 14. Сега, тук влизаме в тази сложна материя, която беше обект на доста изказвания в залата. Искам да кажа, че не малка част от тях бяха основателни, особено по отношение на чл. 52 и затова си позволих да направя предложение между двете четения. И ще ви помоля, на страница осемнадесета, след като тези предложения са малко прередактирани, да видите как изглеждат, защото наистина не може да въведем фигурата на разследващия агент, ако не отразим това в чл. 52, ал. 1, т. 2.
Запазваме правилото, че разследващите агенти се определят със списък, а не по щат, защото нека да направим първата крачка, а после ако трябва, ще направите щатовете. Малко е рисковано още отсега да наложим щатове, защото не знаем каква ще е вътрешната структура. В 71, в 118 и в 194а, то това си идва от текста по първо гласуване. Това всъщност сме го обсъждали. И обърнете внимание на 14а. Беше важна тема – какво става с неприключилите? Макар че, лично аз смятам, че не е задължително да има такъв текст, но за да няма никакво колебание, и за да гарантираме, че има орган, който ще проследи този процес, ви предлагаме неприключилите досъдебни производства, които преди влизането в сила на този закон се разследват от разследващи полицаи в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ в Министерството на вътрешните работи, се възлагат от наблюдаващия прокурор на компетентен разследващ орган.
Тоест, ясно е, че няма да спорят по между си разследващите полицаи и разследващите агенти, а наблюдаващият прокурор ще каже, съобразно закона, кой разследва. По този начин не само въвеждаме принципа, ами посочваме и органа, който решава конкретния казус. Най-деликатната материя е тази – НПК, очевидно.
Да?

Госпожа Мая МАНОЛОВА: Тоест, от текста става ясно, че неприключилите досъдебни производства на практика продължават.

Председател Христо БИСЕРОВ: Да.

Госпожа Мая МАНОЛОВА: Защото наистина, когато става дума за пипане в процесуални закони, най-рискованото е какво се случва с висящите производства. Да е ясно, че текстът е недвусмислен, че те продължават вече от нови компетентни разследващи органи, и че те на практика продължават да се извършват.

Председател Христо БИСЕРОВ: Да, такъв е замисълът на текста.

Господин Хамид ХАМИД: И аз да добавя нещо.

Председател Христо БИСЕРОВ: Да.

Господин Хамид ХАМИД: Колеги, аз мисля, че този текст е само разясняващ, защото по сегашния НПК, както и по всички НПК прокурорът е господар на досъдебното производство и той ръководи разследването, така че този текст само разяснява, а не да оправомощава или да урежда нови отношения. Той само казва, че продължава разследването.

Председател Христо БИСЕРОВ: Да. Все пак аз си спомням, че господин Ананиев повдигна темата в зала и смятам, че по този начин ще предотвратим възможни спорове. Господин Стоилов, заповядайте.

Господин Янаки СТОИЛОВ: Аз поддържам също наличието на такъв текст, за да няма колебание, едва ли не, че тази структурна трансформация може да доведе до прекратяване на някои започнали производства.
Единствено трябва да отговорим на още един въпрос във връзка с тази поделяна компетентност, която ще определя наблюдаващият прокурор – дали не е необходимо да запишем „като се запазва валидността на извършените следствени действия“. Тоест да е ясно.

Госпожа Диана СТЕФАНОВА: Чл. 203 от НПК изрично коментира на промяна на компетентността на органите, и то изрично по 52 …

Господин Янаки СТОИЛОВ: Тоест, че те се запазват съгласно тази обща разпоредба.

Госпожа Диана СТЕФАНОВА: Да, да.

Господин Янаки СТОИЛОВ: Без да се позоваваме на нея допълнително. Ако можем да го видим този текст, защото искам да бъдем сигурни, че всичко, което е извършено, ще може да бъде използвано и продължено, а не промяната в разследващия орган да води до някакво повторение на такива действия.

Господин Ангел РИДЖАКОВ: Аз разполагам с текста и мога да го цитирам точно. Да го изчетем ли, ако е удобно?

Господин Янаки СТОИЛОВ: Да, нека да не губим време.

Господин Ангел РИДЖАКОВ: чл. 203, ал. 4 „При промяна в компетентността и в други случаи, когато един разследващ орган по чл. 52, ал. 1 бъде заменен с друг, извършените действия по разследването и други процесуални действия запазват процесуалната си стойност“.

Председател Христо БИСЕРОВ: Благодаря за съдействието. Като изчистихме това да кажем, че тук има предложение за отхвърляне. Та, отклоняваме предложението за отхвърляне и отпадане на § 14 и подкрепяме § 14, в този вид, който го виждате на страница осемнадесета, с редакционните поправки и 14а, който току-що коментирахме. Естествено, те ще бъдат преномерирани за доклада, който ще бъде раздаден в зала.
В § 15, това са промени в Закона за електронните съобщения. Те са стандартни и са във връзка с основните текстове.
Не подкрепяме предложението на колегите за отпадане и приемаме този текст да бъде подкрепен от комисията, като един от нас се въздържа.
§ 16. Той е за промени в Закона за защита на класифицираната информация. По същия начин. Това са последващи промени. Нищо по същество.
Отклоняваме предложението за отпадане и подкрепяме текста. Виждате го на страница 23 с корекции. Там има добавен един израз „допълнителните разпоредби“, което е по-коректно. Това беше шестнадесети параграф.
§ 17. Тук са промени в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Коригирано е. Там е добавено „в чл. 95, ал. 3“. Гледаме болдвания текст.
Не подкрепяме предложението за отпадане. Нещо имате ли да коментирате? Тук също промяната е в наименованията. Няма нещо по същество.
§ 18 е аналогично. Има ли някакви корекции тук? Не, няма корекции. Той е по вносител.
Не приемаме отпадането, подкрепяме текста.
§ 19 е Закона за мерките срещу изпирането на пари. Тук е добавен изразът „в допълнителните разпоредби“, което е правилно, коректно е, така че болдвания текст е текстът на комисията. Така ще ви го предложим в зала.
Не подкрепяме отпадането му. Потвърждаваме подкрепа за § 19.
§ 20. Тук вече трябва да бъдем по-внимателни, защото става въпроса за Закона за МВР. Няма корекции. Няма предложения за промени. Тук всъщност отпадат текстовете за ГД БОП, след като вече няма да има ГД БОП, няма да има и текстове за ГД БОП.
Имате ли тук нещо да кажете? Няма.
Отклоняваме предложението за отпадане и даваме подкрепа за текста, като господин Шопов се въздържа и тук.
§ 21. В Закона за специалните разузнавателни средства. Става въпрос само за наименования.
Отклоняваме предложението за отпадане и подкрепяме текста.
§ 22. В Закона за съдебната власт, също. Обаче тук има една корекция. Тук сме пропуснали ал. 3. Тя е добавена. Всъщност сме направили грешка и не е ал. 2, а е ал. 3 и тази грешка е поправена. Редакционна е поправката. Друго няма по този текст.
Има предложение за отпадане. Отклоняваме го и подкрепяме текста.
§ 23 е за Закона за чужденците. Аналогично. Само промяна в наименованията.
Отклоняваме предложението за отпадане и подкрепяме текста, без да има нужда да го прередактираме.
И това ли е всичко? Да. Май ние стигнахме до края? Има още един последен параграф – 24-ти „Законът влиза в сила в деня на обнародването му“.
Отклоняваме предложението за отпадане и подкрепяме текста. Това е целият закон за второ четене. Докладът ще бъде изработен.
Господин Червеняков има думата.

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз бих поставил още един въпрос за обсъждане.
Преди да тръгнем насам имахме среща с председателя на Народното събрание и ни беше обърнато внимание върху главата „Отчетност и контрол“. В чл. 131 сме записали, че председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ предоставя едновременно еднаква по обем и съдържание информация на Президента на република България, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя.
В чл. 132 регламентира парламентарния контрол. Но, след като отнемаме възможността на президента на републиката да участва във формирането на ръководство на ДАНС, има предложение да се запазят част от правомощията му по силата на чл. 131, като се създаде нов чл. 132а със следното съдържание:
„Президентът на републиката може
1.Да се запознава и да взема отношение по Годишния доклад за дейността на агенцията преди внасянето му от Министерския съвет в Народното събрание за приемане.
2.Да поставя задачи на агенцията, съгласувано с министър-председателя, свързани с функциите, които изпълнява по чл. 4, ал. 1-4 включително.
3.Да изисква и да получава становище от ръководителя на агенцията по въпроси на външната политика, свързани с националната сигурност.
Това произтича и от правомощията на президента по Конституция във връзка с ръководството му и задачите му по осигуряване на външната политика и националната сигурност и от разпоредбата на чл. 131 от Закона.
Така че, предлагам ви да помислим. Мисля, че е логично да се създаде един такъв текст, след като детайлно в закона са регламентирани правомощията на Народното събрание, в тези три точки да регламентираме и правомощията на президента.

Председател Христо БИСЕРОВ: Колеги? Сега аз само бих искал да се замислим върху втора точка.

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: В смисъл – да поставя задачи, съгласувано с министър-председателя?

Председател Христо БИСЕРОВ: Значи, да не забравяме, че тази агенция не е част от въоръжените сили.

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Не, не е, безспорно.

Председател Христо БИСЕРОВ: И ако я сложим на двойно подчинение, просто повече ще и утежним положението. Тази реформа няма да е лека. Аз не виждам конституционни основания за такова правомощие, честно казано.
Знаете, че осигуряването на националната сигурност е изключителна задача на изпълнителната власт.

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Съгласно чл. 105 от българската Конституция.

Председател Христо БИСЕРОВ: Точно така. А другите две, нека да ги чуем още веднъж, но на първо четене …

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Значи, „Да се запознава и да взема отношение по Годишния доклад за дейността на агенцията преди внасянето му от Министерския съвет в Народното събрание за приемане“.
И точка трета – „Да изисква и да получава становище от ръководителя на агенцията по въпроси на външната политика, свързани с националната сигурност“.

Председател Христо БИСЕРОВ: Но добре е да го прави през министър-председателя. Съгласете се.

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Ако можем да го сложим „да получава съгласувано с министър-председателя“?

Председател Христо БИСЕРОВ: Само не е ясно, защо ще се запознава с доклада преди да бъде внесен в парламента? Все пак трябва да има някаква причина.

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Да взема отношение, може по доклада.

Председател Христо БИСЕРОВ: Тоест, да поиска той да бъде коригиран, примерно.
Значи, да поставя задачи, да чете доклада предварително, това да е регламент от закон, това ми се струва доста …

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Ами то и Министерският съвет го чете преди внасянето му в Народното събрание.

Председател Христо БИСЕРОВ: Защото той има отговорност да го внесе и като го внесе носи отговорност в какъв вид го е внесъл – дали е пълен, дали е обективен. Тоест, това не е доклад само на агенцията. Той ангажира, знаете как е – вносителят на доклада се ангажира с неговото съдържание и бих казал, и с неговите оценки.
А третото правомощие – да изисква становища. Вижте, да не забравяме нещо друго. Съветът по сигурността към министър-председателя е органът, който събира всички тези структури и там президентът има своя представител или представители, да не сбъркам. И именно Съветът по сигурността, при министър-председателя е мястото откъдето всички биват захранвани с още по-широка информация.
Не, вижте. Този съвет, помните, беше създаден от премиера, мисля, че беше Иван Костов, когато за пръв път беше създаден и никой не е поставял под съмнение неговото съществуване, функциониране …

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Пак е бил поставян под съмнение.

Председател Христо БИСЕРОВ: Добре, може би малко се отклоних от темата. Наистина, исках да кажа това, че президентът има механизъм да реализира такъв достъп до информация.

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Вижте, максималното, по което можем да се съгласим е да се запознава с Годишния доклад за дейността на агенцията. Може да отпадне това „преди внасянето му в Министерски съвет за приемане“. Просто да има задължение този доклад, след като се предостави на Министерския съвет и на Народното събрание, да се предоставя и на президента.

Председател Христо БИСЕРОВ: Вижте, значи този доклад не се предоставя на парламента и на Министерския съвет. Агенцията го предоставя на Министерския съвет и след това следва фазата на предоставяне извън изпълнителната власт. Но искате така да го направим, че Министерският съвет внася доклада в Народното събрание и …

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: И в президентството.

Председател Христо БИСЕРОВ: Той не може да го внесе в президентството, защото това не е институция президентството. И го предоставя на президента. Но какво значи да го предостави на президента?

Господин Янаки СТОИЛОВ: Почти нищо, защото той ще го получи от парламента.

Председател Христо БИСЕРОВ: Ако тук идеята е непременно президентът да бъде упоменат в цялата тази работа, нямам против. Но виждате текстовете колко са едни такива …

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Това е идеята.

Председател Христо БИСЕРОВ: Ако това е идеята, нека да го оставим за една следваща законодателна инициатива.

Господин Янаки СТОИЛОВ: Може би, господин председател, това, което практически е съществено, е президентът да може да получава становища от ръководителя на агенцията. Дали това той ще го прави през Министерския съвет или директно, това е въпросът.
Така че, той би следвало да може да получава становища и информация от службата. Това е важното. А иначе дали той ще получи доклада едновременно с всички или малко по-рано, това практически нищо не променя. Това е практическият въпрос.

Председател Христо БИСЕРОВ: Да, ако искате да се обединим около текста, че президентът има право чрез министър-председателя да … , кой е терминът – да изисква?

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Да изисква и да получава становища. Да получава становища.

Председател Христо БИСЕРОВ: Да, да получава становища.
Вижте, няма как да бъде застрашено такова правомощие на президента. Не може 240 народни представители да имат достъп до доклада, а президентът да няма. Тази редакция – чрез министър-председателя да получава становища по въпроси …

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: … на външната политика, свързани с националната сигурност. Мисля, че е достатъчно.

Председател Христо БИСЕРОВ: Ок, както се казва. Приемаме го този текст. Ще намерим неговото място. Идеята, тоест в 132а, това е от основния закон, а в изменението ще го намерим къде е.
Добре. Сега, да преминем към другата тема от дневния ред. От специалните служби преминаваме към партиите. Не, че правя някаква аналогии, но така се получава. Има един законопроект внесен от двама наши колеги, членове на нашата комисия – Мая Манолова и Янаки Стоилов. Предлагам да го представите.
Понеже господин Шопов постави един въпрос, искам да го чуете и вие. Той е процедурен. Господин Шопов, заповядайте.

2.Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение на Закона за политическите партии, № 354-01-18, внесен от ЯНАКИ БОЯНОВ СТОИЛОВ и МАЯ БОЖИДАРОВА МАНОЛОВА на 04.06.2013 г.

Господин Павел ШОПОВ: Той е свързан с един наш законопроект, който по някакви технически причини, знаете като колеги, събират се подписи, внася се в общата канцелария, но той е готов и тук е въпрос на минути, дори може вече да е и внесе. Въпрос на минути и часове е, до края на работния ден, който се покрива с вашия, в основното положение, което вие сте формулирали, тоест да бъде ликвидиран най-после принципът, че субсидията следва депутата. А има и две други положения.
И аз ще ви помоля да го оттеглите днес от дневния ред, да не го гледаме, за да ги гледаме двата заедно, защото той ще влезе и докато бъде гледан в пленарната зала, фактически ще се окаже в Народното събрание, че има два законопроекта – един минал през комисия, пък друг, нашият, не е минал през комисия. И се създава една особена фигура, една специфична колизия, която е технологична разбира се, а не въпрос по същество.

Председател Христо БИСЕРОВ: Господин Стоилов, заповядайте.

Господин Янаки СТОИЛОВ: Благодаря, господин председател. Госпожи и господа народни представители.
Аз преди да представя законопроекта ще реагирам и на процедурното предложение на господин Шопов. Предлагам ние сега да обсъдим и да гласуваме законопроекта, а няма пречка техният законопроект да бъде обсъден преди включването им в пленарна зала, което ако има положително становище би дало възможност, а и каквото и да е становище, да се обсъждат едновременно.
Така че, това е моят отговор и мисля, че той в някаква степен отговаря положително на поставения въпрос.
Сега по същество.

Господин Павел ШОПОВ: Да, нас такъв вариант ни удовлетворява.

Председател Христо БИСЕРОВ: В зала ще бъдат гледани заедно. Това е сигурно. Моля ви се, не се притеснявайте.
Господин Стоилов, заповядайте.

Господин Янаки СТОИЛОВ: Ние правим само една промяна и мотивите за тази ограничена промяна са в обстоятелството, че тя кореспондира и на разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и като цяло на парламентарната дейност на политическите партии.
Даваме си сметка, че това не единственият актуален въпрос, но по другите теми, които засягат основанията, размера на получаваните от партии субсидии, на тяхното имущество, изискват допълнителни дискусии и смятаме, че тези въпроси се нуждаят от по-внимателен анали.
Затова поставяме въпрос, който в голяма степен смятаме за безспорен и накратко ще посоча мотивите.
В чл. 25, ал. 1 от Закона за политическите партии ясно е казано, че държавната субсидия се отпуска ежегодно, без да навлизаме тук в технологията, на политическите партии или коалиции, които са регистрирани в Централната избирателна комисия за участие в изборите и са участвали в изборите.
Тоест, субектът, за който са предназначени субсидиите, това са политическите партии, а не производни от тях структури, каквито са парламентарните групи или самите народни представители.
Също така, искам да обърна внимание, че в миналите парламенти и в този, се отпускат средства, макар и в сравнително малки размери, които трябва да осигурят дейността на народните представители. Тоест, това са други средства и те не трябва да бъдат смесвани с начина, по който се получава, разпределя и използва субсидията за политическите партии.
Ал. 3 е твърде усложнена, защото нейното съдържание беше прието в този вид в 40-то Народно събрание. Тя правеше опит да се отговори и на такива конкретно развиващи се процеси и тогава, именно беше направено и допълнението, което е във финалната част на този доста усложнен текст, че средствата могат да се предоставят и на политически партии, към които независимите народни представители декларират принадлежност.
Точно това финално изречение предлагаме да отпадне от текста, което би предотвратило злоупотребата с използването на субсидията, на част от субсидиите за политическите партии и невъзможността или много, поне много по-малката възможност определени народни представители да бъдат привличани с неполитически мотиви към други парламентарни групи, без те да стават формално част от техния състав, но финансово да се сливат с тези парламентарни групи.
И това също искам да го кажа, може би за по-широката аудитория, не за нас, които го знаем, че по този начин такива народни представители, които могат да напуснат или да бъдат изключени от парламентарните групи, се оказва, че получават неколкократно повече средства, защото те получават някаква съразмерна част от средствата, които се полагат за гласовете на партията, докато в същото време, останалите, които действат в колективната политическа общност не ползват такива средства, тъй като те отиват за дейности, които осигуряват работата на политическата партия или на нейната парламентарна група като цяло.
Тези мотиви смятам, че са достатъчни, за да бъде подкрепено това предложение. И тази недобра практика да бъде преустановена. Благодаря ви.

Председател Христо БИСЕРОВ: Вече имахме възможност, включително и във вчерашния ден, когато разглеждахме Правилника, на заседанието на Комисията по приемане на правилник, да заявим подкрепа на законопроекта, така че, естествено днес я потвърждаваме. Това, колеги произлиза от вашите изказвания. Така че, колеги, приемаме този законопроект, очакваме и законопроектът на Атака и знаете, че ще бъдат гледани заедно в зала. Така че, подкрепяме на първо гласуване и предлагаме на залата да приема законопроекта на господин Стоилов и на госпожа Манолова.
Преминаваме към следващата точка.

3.Приемане на общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс:
-№ 354-01-4, внесен от ЛЮТВИ АХМЕД МЕСТАН, НИГЯР САХЛИМ ДЖАФЕР и ХАСАН АХМЕД АДЕМОВ на 27.05.2013 г.
-№ 354-01-5, внесен от МАЯ БОЖИДАРОВА МАНОЛОВА и група народни представители на 27.05.2013 г.
-№ 354-01-8, внесен от ДЕСИСЛАВА ВЪЛЧЕВА АТАНАСОВА и ЦЕЦКА ЦАЧЕВА ДАНГОВСКА на 28.05.2013 г.
-№ 354-01-9, внесен от ВОЛЕН НИКОЛОВ СИДЕРОВ и група народни представители на 28.05.2013 г.

Председател Христо БИСЕРОВ: Това се прави на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника. Имате го пред вас.
„В чл. 116, ал. 2 след думите „функцията му“ се добавя „и/или на медицински специалист при или по повод изпълнение на медицински дейности“.“
Вариант едно на § 2 , вече преминавам към § 2:
„§ 2. В чл.131, ал. 2 след думите „функцията му“ се добавя „и/или на медицински специалист при или по повод изпълнение на медицински дейности“.“
Вариант втори:
„§ 2. В чл. 131, ал. 2 след думите „Министерството на околната среда и водите, осъществява контролна дейност“ се добавя „медицински специалист и персонал към Центровете за спешна медицинска помощ, или учител в детска градина, основно или средно училище“.“
Това е онзи разширителен текст, който Атака предложи. Сега да запазим ли и двата варианта?

Госпожа Мая МАНОЛОВА: Да.

Председател Христо БИСЕРОВ: Както сме го правили, помня последно в Търговския закон, като го променяхме. Нали, господин Стоилов, Вие имахте, господин Радев имаше предложения. Запазихме ги и двата варианта, но има една особеност, че трябва да хванем правилните термини.
Сега учител, а какво става с възпитател? Поставиха от Лекарския съюз, какво става с шофьора на линейката, примерно? Той е част от екипа, но в тесния смисъл на думата не е медицински специалист.

Господин Янаки СТОИЛОВ: Вторият вариант е по-широк, дори и също не прецизен, но той и в двете насоки е по-широк, така че, може би е по-добра основа за по-нататъшна дискусия. В този смисъл.

Председател Христо БИСЕРОВ: В такъв смисъл, да.

Госпожа Мая МАНОЛОВА: Първият пък има „при или по повод изпълнение на медицински дейности“, защото не във всяко действие на съответното лице …

Председател Христо БИСЕРОВ: Да, ако лекарят или медицинският специалист са на пикник, няма да е така.

Господин Янаки СТОИЛОВ: Нека тогава да обединим двата варианта, като от първия се вземе „при или по повод изпълнение на службата“ и долната, по-широка редакция, която вече не се свежда нито само до медицинските лица, нито …

Председател Христо БИСЕРОВ: Тоест, тази редакция ще мине и след текста за учителите и така нататък. Да, добре.
Искате ли да направим една работна група? Има предложения за второ четене.

Господин Явор НОТЕВ: В нашето предложение не се обхваща хипотезата на чл. 116, за разлика от вашето. Така, това казахме, че ще го направим. Терминологичните уточнения също се натрупват като някакво изискване по отношение на прецизиране на качествата на тези лица, чиято защита търсим – учител-възпитател.
И от Лекарския съюз, наистина, постъпиха логични според мен сигнали, наред с благодарностите за бързата реакция на парламента, заявяват за размисъл, какво би станало ако обект на посегателство са лекари, които са в спешния кабинет на болници, при които са дошли вече на консултация и преглед определени лица?
Значи, на мен ми се струва, че не е качествена разликата между качествата на едно лице, което е на място с екипа и това лице, което приема хора, които са дошли да потърсят помощ и са потенциален обект на посегателство?
Извинявайте, госпожо Манолова, ще Ви чуя. Аз просто провокирах някаква реакция. Това е, завърших. Извинявайте.

Госпожа Мая МАНОЛОВА: Аз не възразявам да бъде разширен обхвата. Но моля, това може да стане в процедурата между първо и второ гласуване. Сега повече от това да приемем общия доклад не можем да направим. Направете тези предложения, аз ги подкрепям и когато обсъждаме законопроекта на второ четене, ще прецизираме всички предложения.

Председател Христо БИСЕРОВ: Подсказах идея за това, че след като постъпят предложенията ще има нужда от работна група. И ви моля, всяка парламентарна група, която има предложения, да има предвид поне един човек да се ангажира с работата. Да не оставяме това на експертите.

Господин Янаки СТОИЛОВ: Добре, ние приемаме това предложение. Сега приемаме обединяването на първи и втори вариант по § 2. От наша страна, вероятно господин Червеняков ще участва. Предполагам, че от Атака ще е господин Нотев. Вие ще кажете. Така, че след като постъпят предложенията, а и да не постъпят, да бъдат прецизирани тези текстове, след внасянето на общия законопроект.

Председател Христо БИСЕРОВ: Обединяваме се около този проект. И преминаваме към следващата точка.

4.Приемане на общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г.
-№ 354-01-2, внесен от СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА НАЙДЕНОВА и група народни представители на 22.05.2013 г.
-№ 354-01-3, внесен от СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ и група народни представители на 23.05.2013 г.

Председател Христо БИСЕРОВ: Сега, тук това са два законопроекта, приети са и двата. Пак има два варианта.
Моля, прегледайте ги. Тук не коментирам коя дата ще приемем, а въпросът е кой е вариантът, който обединява законите, защото те са приети и ако приемем вариант, който на практика отхвърля един приет закон, няма да е коректно.
Не знам, господин Стоилов, понеже Вие сте вносител? Или по-скоро срокът разделя? Датата ги разделя.

Господин Янаки СТОИЛОВ: Можем ли да направим общия законопроект, в общата част, която предвижда увеличаването на средствата от 240 на 310 лева, а вариантно да останат сроковете?

Председател Христо БИСЕРОВ: То е все едно. Само пренареждаме думи, но съдържанието е едно и също и вариантите пак са два.

Госпожа Мая МАНОЛОВА: Нека да останат два варианта, докато изчакаме становището на Министерски съвет.

Председател Христо БИСЕРОВ: Аз съм съгласен.

Господин Хамид ХАМИД: По кой вариант ще внасяме предложението?

Председател Христо БИСЕРОВ: И по двата. След като те съществуват, да не се формализират. Днес има някакво становище на Министерския съвет. Приемаме и двата варианта, така както ги имате.
Сега, колеги, това беше дневният ред за днес. Има вероятност утре да направим заседание.

Господин Янаки СТОИЛОВ: Защо е необходимо?

Председател Христо БИСЕРОВ: За да осигурим залата със законопроекти.

Господин Янаки СТОИЛОВ: Тя е преосигурена.

Председател Христо БИСЕРОВ: Не е преосигурена. За другата седмица не е. За да не правим заседание в понеделник, разбирате ли? Ще седнем с председателя и със заместник-председателя на Народното събрание и да видим кои са законопроектите, които можем да подсигурим, защото Правилника, ние не знаем дали ще ни стигне утрешния ден, но ако …

Господин Янаки СТОИЛОВ: Въпросът е дали ще ни стигне и другата седмица?

Председател Христо БИСЕРОВ: Да, и този въпрос съществува. Затова нека ръководството да седнем и да вземем решение.

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Не знам дали има някакво развитие, но категорично се противопоставям и моля да изразите това наше становище при срещата Ви с председателя. Специалните законопроекти за устройството на специалните служби да не се разглеждат от временната комисия.

Председател Христо БИСЕРОВ: Няма такава опасност.

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Защото има внесени четири законопроекта.

Председател Христо БИСЕРОВ: Да, сега ние ги проучваме, четем ги, осмисляме ги и има нужда от време.

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Защото имайте предвид, че процесът на осмисляне при мен, предвид напредналата ми възраст, вече е по-бавен.

Председател Христо БИСЕРОВ: Ами сега да не се състезаваме на тази тема. Предлагам да закрием заседанието. Благодаря ви.

Заседанието беше закрито в 16:05 часа.


Председател на Временната
комисия по правни въпроси:


Христо Бисеров