Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 5



На 11 юни 2013 година се проведе редовно заседание на Временната комисия по правни въпроси.
Заседанието беше открито в 14.30 часа и ръководено от председателя на комисията, господин Христо Бисеров при следния


Дневен ред:

1.Проект за решение за налагане на мораториум върху заповедите за премахване и забрана ползването на незаконни строежи, използвани за жилищни нужди в урбанизираните територии, както и незаконни строежи в държавни, общински и частни имоти на териториите на рибарските селища, изградени по Черноморското крайбрежие, № 354-02-13, внесен от СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ и група народни представители на 31.05.2013 г.

2.Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на "Център за градска мобилност" ЕООД - гр. София, № 354-02-15, внесен от ПЕТЪР АТАНАСОВ КУРУМБАШЕВ и група народни представители на 31.05.2013 г.

3.Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 354-01-15, внесен от БОРИС ЦВЕТКОВ ЦВЕТКОВ, ГЕОРГИ СТОЯНОВ КАДИЕВ и ГЕОРГИ ЯНЧЕВ ГЬОКОВ на 30.05.2013 г.

4.Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 354-01-20, внесен от ВОЛЕН НИКОЛОВ СИДЕРОВ и група народни представители на 06.06.2013 г.

5.Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на Министерство на вътрешните работи за периода от 01.01.2010 г. до 31.05.2013 г., № 354-02-18, внесен от ВОЛЕН НИКОЛОВ СИДЕРОВ и група народни представители на 06.06.2013 г.

6.Законопроект за ратифициране Изменението на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Световната банка за партньорство и оказване на техническа подкрепа във връзка с изпълнението на Структурните инструменти на ЕС, № 302-02-4, внесен от Министерски съвет на 07.06.2013 г.

Гости и докладчици на заседанието бяха:

Министерски съвет:
-Александър Мемов, началник на отдел в дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз“
-Мария Банева, държавен експерт в дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз“

Столична община:
- Дончо Барбалов - заместник-кмет по направление "Финанси и стопанска дейност"

- Евгения Тодорова – член на Инициативния комитет „За повече грижа за децата
в България”
- Златина Станкова – представител на гражданския сектор


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.


Председател Христо БИСЕРОВ: Колеги, откривам заседанието. Имаме кворум. По-късно и други колеги ще се включат в работата й.
Знаете проекта за дневен ред – шест точки. Бързам да ви предложа да отпаднат две от тях. Те са:. Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на "Център за градска мобилност". И второ – Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на Министерство на вътрешните работи за периода от 1-ви януари 2010 година до 31-ви май 2013 година.
Съображенията са следните: знаете, че по закон Народното събрание може да възложи до пет тематични проверки годишно на Сметната палата. Информацията е, че две от тях вече са изчерпани. Две възможности. Ако изчерпаме и тези две, не знаем какви нужди ще има.
По принцип изразяваме положително становище към тези две предложения, но считам, че е по-правилно специализираната комисия, която вероятно ще бъде създадена другата седмица да се произнесе по въпроса, а не ние, които все пак сме временна комисия и не можем да направим такава преценка, тъй като има нужда и от експертно мнение – кои са онези пет проверки, които Народното събрание ще възложи на Сметната палата за тази календарна година. Повтарям, при положение, че две от тях вече са изчерпани.
Това е съгласувано с парламентарните групи, така че ви предлагам следните четири точки:
Първо – Проект за решение за налагане на мораториум върху заповедите за премахване и забрана ползването на незаконни строежи, използвани за жилищни нужди в урбанизираните територии, както и незаконни строежи в държавни, общински и частни имоти на териториите на рибарските селища, изградени по Черноморското крайбрежие, № 354-02-13. Вносител – Сергей Станишев и група народни представители.
Следваща точка – Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Вносители - Борис Цветков, Георги Кадиев и Георги Гьоков.
Следваща точка е – Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Вносители – Волен Сидеров и група народни представители.
И накрая – Законопроект за ратифициране Изменението на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Световната банка за партньорство и оказване на техническа подкрепа във връзка с изпълнението на Структурните инструменти на ЕС, внесен от Министерски съвет. Той ще ни бъде представен, когато му дойде реда от Александър Мемов, началник на отдел в дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз“ в Министерски съвет. И госпожа Мария Банева, държавен секретар в същата дирекция.
Така, бележки, предложения? Заповядайте.

Господин Хамид ХАМИД: Аз ще подкрепя предложението за отпадане на двете точки, не защото не съм „за“ извършване на одит на Министерството на вътрешните работи, нито на Центъра за градска мобилност, но нека специализираната комисия, наистина да прецени, защото се сещам не за пет, а за петдесет ведомства, които имат фрапираща нужда от такъв одит. Така че, ще подкрепя това предложение.

Председател Христо БИСЕРОВ: Благодаря ви колеги. Давам думата на господин Михалевски да представи първия законопроект. Всъщност, това е проект за решение.

1.Проект за решение за налагане на мораториум върху заповедите за премахване и забрана ползването на незаконни строежи, използвани за жилищни нужди в урбанизираните територии, както и незаконни строежи в държавни, общински и частни имоти на териториите на рибарските селища, изградени по Черноморското крайбрежие, № 354-02-13, внесен от СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ и група народни представители на 31.05.2013 г.

Господин Димчо МИХАЛЕВСКИ: Благодаря, господин Бисеров. Уважаеми колеги. Уважаеми дами и господа.
Проектът за решение, който ние предлагаме, има за свой предмет налагането на мораториум върху изпълнението на влезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи, които се ползват от обитателите им за жилищни нужди. Това е първата част на предложението.
Втората е да се наложи подобен мораториум върху заповеди за премахване, влезли в сила, върху незаконни строежи в държавни, общински и частни имоти на територията на рибарските селища в българското Черноморие.
И третата точка е изпълнението на заповедите на ЗУТ – спирането, забраната на ползването на тези строежи. Последната точка е свързана с възлагането на тримесечен срок на Министерския съвет да внесе предложения за законодателни промени, които да съобразят законодателството с принципа за съразмерност и предвиждане на алтернативни мерки.
За какво става дума? През последните години сме свидетели на една много активна дейност на Дирекция „Национален строителен контрол“ по отношение на действащо законодателство. Ще ви цитирам само числата за 2011 и 2012 година. Общо са влезли в сила над 2 500 заповеди за премахване различен тип строежи, като една голяма част от тях имат нужда от допълнително обосноваване, но концентрацията на нашият мораториум и предложение е върху жилищните сгради, които се ползват постоянно от своите обитатели, тоест по същество те представляват единствено жилище.
Към момента, за 2011 година има издадени 298 такива заповеди, от които 96 вече са премахнати жилищата и 202 са в процедура на премахване, а в 2012 година има общо издадени 132 такива заповеди, от които 46 са премахнати, а 86 са в процедура на премахване.
Забелязва се липсата на съразмерност на оценка на действието от премахването на тези сгради за жилищни нужди. Тук касае и частният случай в рибарското селище „Ченгенес кале“, но много по-фрапантен е разширението му върху територията на цялата страна. Ще ви дам един пример, за да разберете същината. Наскоро българският съд отмени една такава заповед и слава Богу успя да я отмени преди да се разруши сградата. Казусът беше следният: жилищна сграда, еднофамилен дом, в българско село, изградено преди около повече от 40 – 45 години, естествено човекът не разполага с документи за нейната собственост, да докаже по смисъла на действащото законодателство, е нарушил закона, като в последните 4 – 5 години е изградил пристройка за стопански нужди към тази жилищна сграда в своя двор.
Поради недобри междусъседски отношения, които са масова практика в България, и по които ДНСК е затлачена като арбитър за такива спорове, ДНСК прави проверка и дава заповед за разрушаване на всичко, в това число и на жилищната сграда, спазвайки буквата на закона. Което означава, че законът в момента не отчита по адекватен начин съразмерността на действието.
И всъщност целта на нашия мораториум е, защитавайки различни групи обществени интереси – било на защитени територии, на публична държавна и публична общинска собственост, на всякакъв характер обществен интерес и противопоставяйки го на друг значим обществен интерес, какъвто е личният ни живот и правото ни на лична собственост за жилище, по което имаме и становище и решение на Европейския съд за правата на човека в Страсбург, по делото „Йорданова и други срещу България“ и по делото „Кехая и други срещу Българя“, трябва да се вземат незабавни мерки, за да може да се въведе и принципа на съразмерност на действието, което прилага законодателят и от там изпълнителната власт в лицето на Дирекция „Национален строителен контрол“, защото трябва да си даваме сметка, че разрушавайки единственото по същество жилище на много български граждани, ние всъщност не решаваме следващия проблем – къде отиват те. И те, разбира се, отиват и натоварват, както социалните системи на държавата, и това става огромен личен, и в крайна сметка, обществен проблем.
Затова ние считаме, че независимо и ще припомня двете действия през последните години, едното е от 2007 година, от 31 юли 2007 година, когато е изменен Законът за устройство на територията и даваше право на общинските съвети да приемат специфични норми и правила за застрояване в по-особени квартали, със социални жилища, с ниско застрояване, каквито примерно представляват ромските квартали и махали, практиката показва, че очевидно този текст не е достатъчен, защото шест години по-късно, само десет общински съвета, и то изключително частично, са се възползвали от този текст и са предприели някакви частични действия, без значим резултат.
Искам да припомня, защото имаше коментари и в публичното пространство, след като излезе и стана обществено достояние идеята за този мораториум, че е имало изменение в ЗУТ от миналата година, по-специално § 127, който удължаваше срока за създаване статут на търпимост на определени сгради и жилища. Той касае сгради, за които няма издадени и влезли в сила заповеди за разрушаване. Тоест, ние с това действие искаме да дадем временен стоп на изпълнението на тези заповеди. Този мораториум не поражда права на онези, които действително са нарушили закона, но считаме, че дори и един дом да запазим, а аз смятам, че те ще бъдат значително повече, тъй като процедурата в момента е за над 300 жилищни сгради, се струва да се направи усилие на изпълнителната и законодателната власт да въведе този принцип на съразмерност и на по-голяма справедливост.
Завърших, господин председател.

Председател Христо БИСЕРОВ: Благодаря. Господин Червеняков, заповядайте.

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Да благодарим на господин Михалевски за подробното представяне на мотивите към решението.
Моят въпрос е към точка първа, използваният израз „използвани от обитателя им за жилищни нужди“, какво се има предвид?

Господин Димчо МИХАЛЕВСКИ: За постоянно обитаване.

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: За постоянно обитаване. Не може ли някак си да го конкретизираме това нещо? Просто да го конкретизираме, така е твърде широко като понятие. Става въпрос за решението, не става въпрос за мотивите.

Господин Димчо МИХАЛЕВСКИ: Бихме могли. Да, разбира се.

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Да, бихме могли. Добре, благодаря.

Председател Христо БИСЕРОВ: Господин Шопов, заповядайте.

Господин Павел ШОПОВ: Господин Червеняков започна с въпроса, само че аз мислех, че той щеше да го задълбочи и да вникне по-детайлно. Това е големият проблем. По принцип считам, че не е коректно двата случая, двете хипотези да се поставят с едно проекторешение, защото те имат съвсем различно звучене, произход като проблеми, цялостна картина и анамнеза. Имам предвид по ЗУТ и всичките строителни проблеми. И да се сложат въпросите по първата точка, заедно с безспорния проблем за „Ченгенес кале“ около Варна, мисля, че не е коректно. Даже според мен, това е опит да мине по-лесно първата тема, да мине първата част от проекторешението. Мисля, че коректното беше и коректно е да мине, но то не е възможно, чисто процесуално, както са го внесли, да разделим въпроса по двете теми.
Другото е, мен ме съмнява, че първото решение е с голяма доза популизъм и желание да се притъпят някои остри проблеми, които съществуват и Вие сам споменахте – циганските махали, където нещата в дадени моменти тръгват, после се спират, после пак тръгват и в момента искате чрез акт на Народното събрание да ги спрете.
Така че, нещата не са еднозначни по първата и втората част от проекторешението. И ако може да ни дадете по-големи обяснения точно във връзка с това, какво разбирате под тези жилища за обитаване и какви категории са те? Направили ли сте някаква разбивка какви групи проблеми обхваща тази хипотеза? Защото това не е достатъчно. Общо взето много произволно е да се каже жилища, сгради за обитаване. Те могат, вие казахте 300 случая, те може да са много повече, но те могат да бъдат толкова различни по характер, че да не са съотносими, едни други да се привеждат, да се приведат под общ знаменател по начина, по който сте го направили в този момент.

Господин Димчо МИХАЛЕВСКИ: Благодаря Ви, господин Шопов. Действително идеята, когато тръгнахме да предлагаме мораториума, тръгна конкретно от рибарските селища, защото там държавата има един недовършен ангажимент с 40-годишна давност. Но при коментара със специалисти, доколко такъв мораториум, който засяга спиране на влезли в сила заповед е резонен, беше ни подчертано, че не можем да дискриминираме и да даваме привилегии на една или друга група. И ако ние сме наистина принципни като Народно събрание, трябва да подходим така, че да няма дискриминация между едните селища и другите. И затова, между другото е въведено понятието за спиране заповедите за обитатели на сгради като единствено жилище. И тук господин Червеняков абсолютно го подкрепям, ще го детайлизираме точно, за да става дума за единствено, постоянно обитаемо жилище, за съответните български граждани.
Тук категорично се изключват всякакви други сгради за жилищни нужди, временни, вилни зони, апартамент-хотели и прочие не влизат в обсега на мораториум и не пораждат никакви права за тях, ако те са в обсега на мораториум и не пораждат никакви права за тях, ако те са нарушили закона.
По отношение на ромските квартали, проблемът е изключително тежък и там според мен и държавата, и изпълнителната власт не в едно правителство е в огромен дълг, тъй като независимо от тези законодателни промени, които споменах, нищо не е предприето. А инструментариумът е даден, има го от почти шест години. И за съжаление, само десет – единадесет общини са се възползвали от тази функция. Аз преди малко споменах. Но дори и в момента, днес направихме една светкавична справка, последните три седмици има издадени, само в Пловдив има издадени нови 27 заповеди за събаряне на жилищни сгради в ромските квартали.
Очевидно наказателната операция, която си мислим всички прилагаме, и си мислим, че така въвеждаме ред и чувство за справедливост в българския народ, нищо не се случва. Първо, тези заповеди се издават, голяма част от тях не се изпълняват, по една или други причина, и не решаваме проблема на хората. Аз смятам, че нашата функция е точно тази.
Така че, аз смятам, че балансът е намерен, с това уточнение, което абсолютно подкрепям и господин Червеняков предложи, а смятам, че и всички други, да направим детайлна, подробна дефиниция за какво става дума в този мораториум, за да няма никакви други изключения и никой да няма правото на тълкувания.
А срокът, който си поставяме, и това е най-същественото, ние смятаме, че в рамките на не повече от два месеца, може да се напишат тези законодателни промени и да бъдат тук при нас в Народното събрание, в това число и с наше участие.

Председател Христо БИСЕРОВ: Благодаря. Други изказвания? Господин Четин Казак.

Господин Четин КАЗАК: Благодаря. Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги.
При така внесеното уточнение, което се надявам да стане факт, инициирано от господин Червеняков по точка първа, ми се струва, че е по-приемливо, специално редакцията на точка първа, за да се разсеят всякакви спекулации, всякакви съмнения, че през задната врата могат да се възползват и други лица, и други казуси да попаднат под ударите на този мораториум. Визирам например казуса „Марешки“, за която къща на брега на морето има издадено частично решение, че е незаконна, за единия етаж.
Въпросът ми е дали терминът „урбанизирани територии“ е достатъчен, за да дефинира ясно за какво става дума? Тъй като знаем, че много малко градове в България имат приети и влезли в сила общи градоустройствени планове. Дали терминът „в регулация“ и „извън регулация“ не би бил по-коректен, за да се избегне възможността от двояко тълкуване от правоприлагащите органи, след това от общините? Да кажем, че някоя махала да не се обяви, че тя не е влизала въобще в градоустройствения план, че тя не е урбанизирана територия и на тази основа да кажат: „Този мораториум не се прилага за вас“, например. Това са неща, които може би ще трябва да се предвидят, да се прецизират.
Иначе, в тази връзка аз подкрепям проекта за решение и наистина се надявам Министерският съвет да ни предложи в предвидения срок едно адекватно, трайно решение на този проблем, който от дълги години стои, и по който България е ставала обект и на решение от Съда по правата на човека в Страсбург.
Благодаря.

Председател Христо БИСЕРОВ: Благодаря. Господин Михалевски, заповядайте.

Господин Димчо МИХАЛЕВСКИ: Само един коментар. „Урбанизирани територии“ е най-широкото понятие, така че умишлено е сложено, за да няма никакви съмнения. Защото не навсякъде регулациите са определени и влезли в сила. И с всякакви видове устройствени планове, във всякакъв йерархичен характер, затова е записано така.

Председател Христо БИСЕРОВ: Сега, обръщам се към вносителите, тъй като става въпрос за проект за решение и има две четения. Моля да положите усилия да конкретизирате поправката, редакционната поправка.

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз директно ще ви предложа редакционна поправка. Вместо „за жилищни нужди“, жилищни нужди отпада и става „за постоянно обитаване като единствено жилище“. Ако сте съгласни с такава редакция?

Господин Димчо МИХАЛЕВСКИ: Да, съгласни сме.

Господин Павел ШОПОВ: На нас ни се струва, че трябва да бъдат разделени двете хипотези. Нека първата си остане такава каквато е, да е ясна, тя е ясна. Втората също е ясна, но да си остане отделно и да си взимаме отношение и да гласуваме отделно.

Председател Христо БИСЕРОВ: Сега, говорим върху редакцията на израза „използвани от обитателите им за жилищни нужди“…

Господин Павел ШОПОВ: Това е ясно, но да набутат две хипотези в едно, нали под благовидния предлог за едната и безспорността й, да сме принудени да гласуваме и за другата, където виждаме, че има колизии, има и смущения и има ред възражения.

Председател Христо БИСЕРОВ: Така, господин Червеняков, да се опитам да повторя това, което казахте. В точка първа, изразът накрая става така: „използвани от обитателите им“, Вие казахте: „за обитаване“ …

Господин Младен ЧЕРВЕНЯКОВ: За постоянно обитаване като единствено жилище.

Председател Христо БИСЕРОВ: „Използвани от обитателите им за обитаване като единствено жилище“. Така. Предлагам да пристъпим към гласуване на тази корекция, защото няма пълно съгласие.
Който е съгласен с тази редакция на точка първа, моля да гласува. 6 „за“. „Против“? 2 „против“. „Въздържали се“? Няма.
Сега, имате ли против да гласуваме цялото предложение? Значи, гласуваме положително становище за цялото решение, с редакционната поправка.
Който е „за“, моля да гласува. 6 „за“. „Против“? 2 „против“. „Въздържали се“? Няма. Точката я приключихме и преминаваме към следващия законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Господин Цветков, заповядайте да представите законопроекта.

2.Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 354-01-15, внесен от БОРИС ЦВЕТКОВ ЦВЕТКОВ, ГЕОРГИ СТОЯНОВ КАДИЕВ и ГЕОРГИ ЯНЧЕВ ГЬОКОВ на 30.05.2013г.

Господин Борис ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги.
Предполагам, че са ви раздадени и имате пред себе си законопроекта и мотивите, но с няколко думи бих искал да кажа, че общините предоставят възможност на родителите да оставят децата си в детска градина, като това задължение е изпълнено за всички кандидати в повечето общини в България.
За съжаление обаче, съществуват и общини, в които въпреки че децата са кандидатствали чрез техните родители, отговарят на всички условия, коректни данъкоплатци са, те нямат възможност да се възползват от тази възможност, която общините предоставят за останалите деца.
При това се оказва двойно ощетяване. От една страна, едно дете няма място в детска градина по независещи от него причини. И от друга страна се оказва, че то не може да се възползва и от средствата, които общината е решила и предоставя за децата, приети в градина. И пак казвам, за съжаление на много места не най-бедните деца са вътре в градините. Оказва се, че по-пробивните намират начини да заобиколят изискванията и са вътре, а на по-съвестните данъкоплатци, родители няма.

Председател Христо БИСЕРОВ: Не по-пробивните деца, а по-пробивните родители.

Господин Борис ЦВЕТКОВ: Родители, да, прав сте. В тази връзка, предлаганата от мен и колегите поправка касае следното нещо:
Първо, задължават се общините да осигурят места за всички кандидатствали деца. Тоест, считаме, че това е право, а не поредната услуга, която дава общината като строително разрешение или нещо друго.
И втората поправка касае, в периода, в който общините ще могат да отговорят на това условие – да осигурят места за всички кандидатствали деца, да се изплащат временни, месечни компенсации на неприетите, не по тяхна вина деца, точно в размера, в който се подпомагат приетите деца.
Тук трябва да кажа, готов съм, ако има някакви конкретни въпроси, виждам, че тук са и представители на … , разбира се и на Столична община, но по-важното за нас е, че са представени и протестиращите родители, които през миналия мандат няколко пъти бяха вън и вътре в парламента. Ако искат, могат и те да кажат нещо или според мен, както вие прецените, по реда, който сте си създали, но аз съм готов и на тях да отговоря.
Но искам и да кажа още нещо. Значи, освен че се възстановява тази справедливост, и сега в момента съществуват определени законови възможности и текстове, но те предвиждат в държавния бюджет да има излишък.
В Столична община, където е най-дразнещият родителите недостиг на деца по официални данни, тук е и госпожа Минчева, след тазгодишното класиране 7 000 деца нямат места в детските градини, близо толкова и в детските ясли чакат. Та там, тази мярка би тежала, така да се каже, би ангажирала от бюджета на Столична община 8 400 000 лева. При положение, че бюджетът е над милиард лева, че има средства, тук е и заместник-кметът, които за съжаление не се изразходват в края на годината и се прехвърлят към следващите бюджети. И само при три-четири по-скандални случая от последните дори месеци, беше доказано как общината, примерно с лека ръка беше готова да подари 3,6 милиона лева за незаконни и несъществуващи лихви на „Карат-Ес“. С друг доклад щяха да продадат пространството около хотел „Славия“, също за няколко милиона.
Идеята е, че при по-добро управление на съществуващия не малък бюджет, не само че не трябва да се пести от децата, виждате колко е трагично и с резултатите и от до петте месеца на тази година, допълнителен срив има в раждаемостта, който ще паднем и под нивото на 1945 година, какъвто беше през 2012 година. Тоест, при по-добро управление на средствата на бюджетите на общините, където имат проблем, и при по-малко кражби, естествено, дори и при строителството на детски градини, защото не знам дали сте уведомени, но в момента в Икономическа полиция в Столична дирекция на вътрешните работи тече проверка и се разследва сигнал за злоупотреби при строежа на пет градини, при районни кметове на ГЕРБ. Този сигнал е бил изпратен до комисията на Яне Янев, не е разследван, но сега слава Богу са се задействали да го разследват. Тоест, при по-ефективното управление на съществуващите средства в бюджета, не е проблем, според мен не само на думи, но и на практика, да се демонстрира тази грижа за децата.
Завърших.

Председател Христо БИСЕРОВ: Благодаря. Господин Стоилов, заповядайте.

Господин Янаки СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател. Госпожи и господа народни представители.
По принцип ние ще подкрепим законопроекта. Може би ще кажете: „Логично е“, тъй като той е от колеги на нашата парламентарна група, но заедно с подкрепата, аз искам да изкажа и няколко принципни бележки, които могат да се вземат предвид по-нататъшната работа по него.
Първо, този принцип, когато не се осигурят определени дейности, средствата за тях да отиват към потребителите на съответните права или услуги, вече в зависимост от квалификацията, отделен е въпросът как ще ги наречем, трябва да бъде приет като изключение и ние, по принцип, не подкрепяме такава заместваща политика.
Казвам го това и с оглед на бъдещи законодателни инициативи или опити от различни страни да се упражнява натиск, а всъщност на принципа всички са данъкоплатци, на всички дайте някакви пари, а ние ще решим как да удовлетворим своите интереси и права с тях. Това го казвам, за да е ясно, че нашата позиция остава непроменена в това отношение.
Второ. Ние възлагаме задължение на общините с този законопроект, тъй като те самите трябва да осигурят финансиране, тоест законопроектът е неутрален към държавния бюджет, но той има своите финансови отражения върху тези няколко общини. От вносителите ни бяха казали в какъв приблизителен размер, те ги изчисляват годишно.
Дано този законопроект да подтикне тези най-големи общини към една по-ускорена политика за изграждане на необходимите детски заведения, така че неговото действие да не бъде повече от две – три години.
И третото ми съображение е, че на практика този законопроект сигурно би се прилагал в два-три от най-големите градове. Но той не трябва да се разглежда като допълнително стимулиране на демографския натиск и преселването на все повече хора от периферията на страната към тези два – три български мегаполиса, защото явно е, че хората, които живеят в някои от най-малките населени места, в които няма детски градини, сигурно няма да се ползват от такива компенсации, казвайки им, че детски градини има на територията на общината, макар че те не са в тяхното населено място. Но това все пак не е едно и също, колкото и да са трудни понякога транспортните услуги в големите градове.
И последно, предлагам малко да стесним неговия обхват, като тази компенсираща мярка се отнася за семействата, които имат право на детски добавки, тоест, за които средният доход на семейството е до 350 лева. Тъй като семейства, които нямат финансови проблеми, въпреки, че в България не можем да кажем, че това са семействата, вкарани в тази граница, нека по отношение на този кръг от лица да се предлага предвидената компенсаторна мярка, или в някакъв друг размер, но все пак да е ясно, че за семействата, които нямат финансови проблеми, не би трябвало да се предлагат такива компенсиращи мерки.
Благодаря.

Председател Христо БИСЕРОВ: Благодаря. Господин Казак, имате думата.

Господин Четин КАЗАК: Благодаря. Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги.
Принципно, разбира се, има логика и има основание да се направи едно такова предложение от гледна точка на факта, че всички граждани са равни и когато е казано, че всеки жител на дадена община или всеки гражданин има право децата му да посещават такива детски заведения, създадени от общината, финансирани от общината, чрез съответния механизъм за доплащане на реалните разходи, логично е да се приеме, че тези родители, чийто деца, по независещи от тях причини, поради причина, че самата община не е успяла да създаде необходимите условия и необходимия брой места за това всички деца да могат да се възползват ефективно от това право, да има някакъв компенсаторен механизъм.
Но, аз съм склонен също да изразя някои резерви и някои по-скоро препоръки и да се прецизират много внимателно текстовете между първо и второ четене, тъй като първо така написани, те са доста общи и създават много неясноти. Основният въпрос е какво правим, в смисъл, как ще се гарантира работещ механизъм, при който да се провери реално родителите направили ли са постъпки, предложено ли им е например не в детска градина „Х“, а в детска градина „Y“ място и те са го отказали, тъй като им е малко далеч?
Как ще решим проблема, господин Янаки Стоилов спомена за по-малките общини и разлика в населени места? Какво ще кажем при хипотезата, семейството живее в Дървеница, предлагат му място в детска градина в Кремиковци и то отказва? Как ще решим тази хипотеза? И редица други. Просто би трябвало да има поне някаква препратка към някакъв подзаконов акт. И ако не може в закона всички тези хипотези да бъдат детайлно регламентирани, поне трябва да има някакъв подзаконов акт, който по-детайлно да регламентира всички тези хипотези, за да избегнем възможността от произвол и от двояко тълкуване от страна на общините.
И не на последно място, специално ал. 5, част от нея ми се струва по-подходяща за преходни и заключителни разпоредби. От чисто правно-техническа гледна точка, отколкото като текст в общата част на закона.
Така че, с тези уговорки аз подкрепям по принцип идеята. Благодаря.

Председател Христо БИСЕРОВ: Господин Петров, заповядайте.

Господин Петър ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги. Аз ще подкрепя законопроекта. Считам, че той решава една дълго съществуваща несправедливост, особено в София. Разбира се, с уговорката да се прецизират текстовете и смятам, че независимо, че компенсациите не решават изцяло проблема, а по-скоро трябва усилията да бъдат съсредоточени в изграждане на нови детски градини, по-добре е да има компенсации отколкото нещата да останат в сегашния вид.
Така че, считам, че законопроектът е справедлив и ще бъде подкрепен. Мисля, че не бих могъл да се съглася с условието на господин Стоилов, защото смятам, че той трябва да бъде приложен еднакво за всички.

Председател Христо БИСЕРОВ: Благодаря. Други изказвания има ли? Ако обичате да се представите.

Госпожа Милена ДАМЯНОВА: Милена Дамянова, народен представител от парламентарната група на ГЕРБ.
Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми гости на комисията.
Тук да изразя своето становище по така направеното предложение от народните представители от БСП.
Изразявам несъгласие с така направеното предложение, като аргументите ще развия в две посоки. От една страна, от нормативна гледна точка, от друга страна – по целесъобразност.
От нормативна гледна точка, бих искала да цитирам няколко реда от едно определение на административен съд София-град, от 26 март 2013 година. Производството е образувано по жалба на Свиленка Христова Иванова от град София срещу решение на Столичния общински съвет, с което се отказва приемането на доклад и решение по повод изплащане на временни месечни компенсации на родителите на деца, кандидатствали в общински детски ясли или градини, за които не са осигурени места в тях.
Тоест, Столичният общински съвет вече е разглеждал това предложение на бившите общински съветници от БСП и със свое решение от 20.12.2012 година, то е отхвърлено.
Разбира се, жалбата е оставена без разглеждане като част от мотивите са следните: на органите на местно самоуправление, цитирам: „На органите на местно самоуправление са предоставени правомощия по реда на чл. 21, ал. 1, т. 23 от Закона за местното самоуправление и местната администрация да решат въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи“.
В конкретния случай, оспореното решение е част от процедура, която по своята същност, макар и да съдържа някои административни характеристики, е израз на суверенното и свободно право на общината да определя политиките си в различните сфери от обществен интерес.
В този смисъл, Вашето предложение е вмешателство в правомощията на местната власт.
На второ място. Не съществува задължителност на обучението в подобни заведения, като тук обаче, членът със Закона за народната просвета, който е гласуван, се опасявам, че не е коректен. Аз ще цитирам коректния текст – чл. 20 от Закона за народната просвета казва, че предучилищната подготовка на децата две години преди постъпването им в първи клас е задължителна, но не по-рано от годината, в която детето навършва петгодишна възраст.
Много добре ние сме го дебатирали и в 41-то Народно събрани, когато беше въведена през 2010 година задължителната детска градина за петгодишните деца. Тогава тази поправка и тази мярка беше въведена с ясното съзнание, че ранното детско развитие има изключителна и най-висока възвръщаемост по отношение на процеса на учене през целия живот.
Изключително важно е предучилищното образование. Изключително важно е осигуряването на висококачествено образование и грижи в ранна детска възраст. Това е основният стълб, съгласна съм, на отговорната държавна политика. Но тук говорим за грижи в ранна детска възраст, говорим за предучилищно образование и в този смисъл, по целесъобразност, не считам, че така направеното от вас предложение всъщност ще създаде условие за висококачествено образование в ранна детска възраст, защото тези компенсации за какво ще бъдат използвани на първо място?
И разбира се, тук съдът цитира липсата на задължителност за предоставяне на такава услуга от страна на общината.
Аз бих искала да ви цитирам и чл. 36 от Закона за общинските бюджети, който действа до януари 2014 година, в който се казва, че общината получава пълна финансова компенсация от държавата при възлагане на допълнителни финансови ограничения на общината с нормативни актове, след приемането на Закона за държавния бюджет. Аналогичен текст има и в Закона за публичните финанси, който ще влезе в сила тогава.
Така че тук това, което на мен ми липсва е становището на Министерството на финансите, което трябва да предвиди тези средства в Закона за държавния бюджет за 2014 година. Липсва ми и становището на Националното сдружение на общините. Защото това са текстове, които пряко касаят местните власти. Заседание на Сдружението ще има в петък, тази седмица и тази точка ще бъде разгледана. Липсва ми и становището на Министерството на образованието.
Аз, между другото, не знам такава специфична поправка, в такъв специфичен закон, защо не изчака и създаването на постоянната Комисия по образование и наука и защо липсват всички тези становища? Защото тук има финансови задължения, финансови ангажименти, и аз считам, че абсолютно коректно е такива становища да бъдат изискани.
И пак казвам, не на последно място, аз тук ще се съглася с господин Стоилов, защото действително с така направените поправки се създават предпоставки за грешни икономически стимули на миграционни процеси в страната. И разбира се, имам и няколко въпроса като например първият от тях е същият, който зададе и господин Казак – в кои случаи ще се изплащат тези компенсации? Ако аз съм кандидатствала в две детски градини, но ми се осигурява място в трета, трябва ли аз да получа тези компенсации? Следващият ми въпрос е, ще поеме ли и държавата задължение за поемането на учебните помагала както това се случва, за да изпълни изцяло своя ангажимент, или общината? Не знам, това може би Вие трябва да уточните.
Следващият ми въпрос е, не считате ли, че същото нещо, което дебатирахме в 41-то Народно събрание, децата, които в момента се обучават например в частните детски градини, ами аз като родител мога да кандидатствам в системата за държавна или за общинска детска градина и съответно да получа компенсация за това и след това да си запиша детето в частна детска градина и с това да облекча разходите, които правя за заплащане на такса, защото моето дете пак не е влязло в общинска детска градина. Това са въпроси, на които е редно, мисля, да получим отговор.
И пак казвам, не на последно място, наблягаме върху развитието на детето, върху социализацията. И категорично считам, че ролята на държавата и на общините е да подкрепя семействата. Семействата и родителите няма как да бъдат подкрепени с изплащането на едни компенсации, от една страна, и с друга – с лишаването от възможност на родителите те да работят. Защото компенсациите всъщност не решават проблема с местата в детските градини. Да не говорим, че по сметки на общините това ще означава спиране на строителството на детски градини. Това ли искаме? Или да вдигнем таксите, или да вдигнем данъците за определени граждани, за да осигурим въпросните средства?
По какъв начин всъщност ще се проведе тази, така наречена от вас „социална политика“?
И понеже засегнахте и други въпроси, които касаят отношението на общината, само ще Ви кажа, че до момента, в който господин Борисов стана кмет на Столична община проблемът всъщност не беше дефиниран. А тогава групата на БСП в Столичния общински съвет беше най-голямата опозиционна група. Всички решения в общинския съвет, Вие прекрасно знаете, се вземаха с активното участие на БСП.
Да, последният доклад, който беше спрян за заменка за реституция беше внесен също с подпис на общински съветник от БСП. Така че, ГЕРБ завари Столична община на минус 64 детски градини. 20 детски градини са били с предписания от органите за затваряне, тъй като не са отговаряли на изискванията за пожарна безопасност. 44 са детските градини, които са били реституирани. Защо тогава Вие не повдигнахте въпроса за местата в детските градини? Проблемът е дефиниран за първи път от кмета Борисов и заместник-кмет Йорданка Фандъкова. И решението, единственото решение е строителство на нови сгради и отварянето на нови групи и на нови места в детските градини.
А между другото, задължителната детска градина всъщност означава това, поемане на по-голям финансов ангажимент на държавата към предучилищното образование. Това са текстове, които Вашите колеги в 41-то Народно събрание не приеха. Там беше предвидена национална програма, специално до 2016 година, с която държавата да подпомага общините в техните действия за отваряне на нови места и на нови групи в детските градини.
Благодаря.

Председател Христо БИСЕРОВ: Благодаря. Всъщност, колеги, да отбележа, че госпожа Дамянова ни предлага да не завършваме разглеждането на законопроекта. Само го маркирам, ако някой не го е разбрал.
Така, да продължим с изказванията. Заповядайте.

Господин Дончо БАРБАЛОВ: Да се представя, Дончо Барбалов, заместник-кмет на Столична община по финансите.
Наистина, би било полезно да се получи становище на Сдружението на общините, защото все пак Столична община може да е най-голямата община, но това ще касае всички общини в страната. И наистина, днес например получих едно запитване за помощ от село Петърч, което не е на територията на Столична община, но все пак ние не можем да помогнем на цялата страна. Хубаво е да се потърси мнението на всички общини.
А що се отнася до Столична община, бих искал да припомня някои цифри на уважаемите народни представители. Като цяло, за последните 5 години сме направили една статистика. 109 400 000 лева са използвани за основни ремонти и за строителство на нови детски градини. Това са 50 нови детски градини, основно ремонтирани или построени. 6 800 деца в момента ги ползват. На практика, ако бъде приета тази предложена промяна в закона, тези пари няма да ги има в следващите пет годни, което значи, че няма да има 50 нови детски градини, няма да има нови 6 800 места.
Отделно, общината от своя бюджет за последните пет години е предоставила 129 400 000 лева за дофинансиране на общинските детски градини, за тяхната издръжка. На практика, ако бъде приет в първоначалния си вид този законопроект, освен, че създава един доста сериозен прецедент за субсидиране на всички, които отговарят на един доста общ критерий, ще лиши общината от доста съществен финансов ресурс. На практика, най-практическият начин, по който би могло да се отговори е чисто и просто да се премахне дофинансирането на детските градини, което означава, че навсякъде таксата, или поне в столицата, ще трябва да отиде на 170 – 180 лева. По този начин няма да има какво да се дофинансира, няма да има и субсидиране на тези, които не са приети в детските градини, а мисля, че не това е целта на вносителите на законопроекта.
Благодаря.

Председател Христо БИСЕРОВ: Благодаря. Господин Казак, заповядайте.

Господин Четин КАЗАК: Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги. Аз имам две ремарки, които бих искал да направя.
Първо, аз бих искал да попитам, ако не се лъжа, законопроектът, който беше подготвен и внесен в миналото Народно събрание за предучилищното и училищното образование, предвиждаше задължително предучилищно образование за четиригодишните.
Тоест, не знам как задължителността на предучилищното образование се връзва с факта, че поне две общини в страната не могат практически да осигурят условия на родителите да изпълнят това законово задължение, което щеше да им се вмени ако бяхме гласували този закон. Това първо.
Второ. Не съм съгласен, че трябва да се иска становището на Националното сдружение на общините, тъй като реално Националното сдружение на общините представляват 264 общини, а този проблем касае само две. И по-скоро или е достатъчно да вземем становището на тези две общини и да не занимаваме останалите 262 с проблем, който не ги касае пряко.
И не на последно място бих искал да попитам, добре, вие казвате, че има финансови аспекти и така нататък, ще има утежнения, но след като се строят така или иначе нови детски градини, първо там се ангажират финансови средства. След това децата в тези детски градини също ангажират финансови средства, тъй като за всяко от тях общината предвижда след това допълнително съответната част съфинансиране. Така или иначе общината реално харчи пари по този проблем, без да поставя открито въпроса, ами добре, понеже ние строим нови детски градини, там ще има нови деца, за които Столична община ще харчи допълнително средства за дофинансиране. Значи към този момент вие не сте поставяли въпросът – дайте да вдигнем таксите, а сега изведнъж казвате: „Понеже ще трябва сега да дофинансираме децата, които нямат възможност да попаднат в детските градини, тогава пък ще вдигнем таксите, защото нямаме пари“.
Значи, когато имаме пари за строителство и за настаняване в новите детски градини на деца, ние не поставяме проблем, че не достигат финансови средства, а когато трябва да компенсираме родителите, ние казваме, че нямаме пари и трябва да вдигнем таксите. Малко ми се струва не съвсем честна една такава позиция.
Благодаря.

Председател Христо БИСЕРОВ: Благодаря. Това беше второто изказване на колегата Четин Казак. Някой има ли желание за второ изказване? Заповядайте.

Господин Борис ЦВЕТКОВ: Уважаеми колеги, ще гледам да съм максимално кратък, за да не напредва времето и да ви отегчавам.
По повод поставените от опонентите на идеята проблеми. Първо, за определението на Административен съд София-град, по жалба на една от родителките, които имат този проблем, то не е окончателно и се радвам, че Вие сама опровергахте повечето факти в него като цитирахте, че дори членът е сбъркан. Така че, няма повече да се спирам на него.
По втория въпрос, който сериозно поставихте за последната заменка и кой, нали, освен че „Слънчицето“ на България го е открило, да Ви кажа следното: вносители на тази последна, скандална заменка за детска градина бяха четирима човека, трима от които съветници. Да, за съжаление единият беше от нашата група съветници и той получи политическата си санкция и повече никога не е съветник. За разлика от Вашия вносител – Росен Желязков, който тогава беше секретар на Столична община и му стои подписът, проверете си в архивите, този господин Росен Желязков получи една положителна оценка за заменката, в която е участвал и политическо, и кариерно развитие, и беше назначен за главен секретар на Министерски съвет. И там щеше да управлява четири години ако хората, част от които бяха и протестиращи майки, не го свалиха. Сега, надявам се да е обект на истинска прокурорска и друга проверка не само за бюлетините в Костинброд.

Председател Христо БИСЕРОВ: Моля, не се отклонявайте от темата.

Господин Борис ЦВЕТКОВ: По следващия въпрос. За някои за градините и така нататък. Пак ви казвам, вместо измислени и изсмукани от пръстите аргументи против, дори противоречиви си каквито и колегите, и журналистите, и родителите ги виждат, при едно по-добро управление на средствата, тези пари ги има. Пак ви споменавам, само с последните три – четири скандала, за които Фандъкова лично благодари и на Кадиев и на другите колеги – съветници, че „Благодаря ви, аз не мога да следя всичко, но със сигналите, които ми дадохте, спасихме“ или тя взе мерки да спаси много повече милиони, отколкото са споменаваните осем милиона.
И другото, което искам да отговаря на господин Казак и приключвам аз. На вашето управление в Столична община, то беше и в държавата, не ви попречи вие по време на криза да увеличите с 50 на 100 таксата за детски ясли и градини в София. И масовата такса от 40 лева стана 60, без законопроектът плашило на Цветков и компания.
Сега не се учудвам, че се опитвате да настроите масовия столичен, средностатистически данъкоплатец срещу малцинството родители без място в детска градина, че едва ли не, решавайки проблема по този справедлив за мен като вносител начин, вие ще трябва да натоварите техните или данъци, или такси за градини. Тоест 39-хиляди и четиридесет и няколко деца в градините ще плащат по 10 лева повече заради 7-те хиляди извън градините.
Аз пак ви казвам, не се учудвам, защото вие по време на кризата вдигнахте с 50 на 100 таксите, без моето чучело. Сега винаги можете да кажете: „Е сега пък заради Цветков ги вдигаме с още 10 на 100“. Ама преоценете си поведението. Всички западни държави, включително и сегашното ново правителство, за което съм благодарен, се опитва да облекчи и обикновения човек, и обикновения родител, и обикновения пенсионер, и обикновения бизнесмен, а не измисля поводи да противопоставя хората едни на други и как нещо, което е факт, че не сте си свършили работата.
Аз имам и питане в петък по този въпрос, специално за 30-те милиона, които тази година трябваше сега вече децата да са в градините. И не дадохте парите на тези майки там, които протестират. Сума ти спорове, да, вече във вашите тези започвате да се извинявате, че това е било грешка, че еди какво си, че не сте дооценили някои неща. Пак ви казвам, мярката е временна. За съжаление Фандъкова и мнозинството в Общински съвет и една градина да не построят от тук нататък, след 3 години период всички деца в София ще имат места в детските градини, просто защото има демографски срив и катастрофа, в следствие и на вашето мъдро управление. И сега се оказва, че 10 000 деца ще има в следващите три години по-малко в детските градини, без да се строи ново место. И 7-те хиляди дефицит, абсолютно до 3 години ще бъде компенсиран.
Да, ще има проблемът, който господин Стоилов каза, че част от нестигащите места ще са в Драгалевци и в Манастирски ливади, а свободните в Кремиковци.
Между другото, за да не взимам пак думата, подкрепям всичките конструктивни забележки на колегите, които се изказаха и искам, моля ви да го гласувате на първо четене, а аз поемам ангажимент в диалог с всички, които ги направиха и допълнителни, които възникнат, до второ четене да прецизираме текстовете, за да отпаднат тези ваши съмнения и забележки.

Господин Павел ШОПОВ: Процедура може ли?

Председател Христо БИСЕРОВ: Колеги, напомням ви, че заседанието на комисията не се излъчва пряко. И давам думата на госпожа Дамянова. Тя има правото да отговори на зададените към нея въпроси и след това ще дам думата за процедура.

Господин Павел ШОПОВ: Точно в тази връзка, господин Бисеров, Вие се опитахте да го направите по този начин щях да Ви призова да дисциплинирате малко дебата и да не минаваме в общи съждения и общи политики. Целта на законопроекта е много по-тясна, да се съсредоточим в него и да преминем към гласуване.

Председател Христо БИСЕРОВ: Думата има госпожа Дамянова.

Госпожа Милена ДАМЯНОВА: Благодаря. Аз няма да слизам на това битово равнище на господин Цветков като правя квалификации на лидера на БСП или на който и да било друг. Аз ще спомена само няколко факти.
Нула лева е одобрила държавата за строителство и за подобряване на материалната база в детските градини за периода 2006 – 2009 година. Това са по данни на Министерството на образованието. 42 милиона са средствата, които са инвестирани, говоря само за материална база, тук не говоря за учебни помагала, не говоря за транспорта на децата и другите допълнителни ангажименти, които са финансирани от държавата, от държавата говоря тук. Така че, това са данните. Фактите това говорят.
Аз не мога да се съглася с Вас, че съм опровергала, напротив, аз Ви цитирах решението на съда. Единствената забележка към него, това е препратката към чл. 20а, където между другото и Вие сте направил своето предложение, само да Ви кажа, че чл. 20а от Закона за народната просвета регламентира правото на избор на родителите. В ал. 1 правото на избор на родителите за записване на децата в незадължителната детска градина, тоест до петгодишна възраст. В ал. 2, правото на родителите за избор на подготвителна група в училище или в детска градина, при задължителната предучилищна подготовка.
Така че, фактите, пак казвам – 52 детски градини, откакто господин Борисов е кмет на София, 17 нови сгради са предвидени за 2013 година. Процедурите в момента вървят, включително и за тези 14 милиона, така че това, което направи ГЕРБ по време на своето управление и в Столична община и в държавата, този ангажимент, който поехме в предучилищното образование, е невиждан в годините преди нас. Така че, наистина нямате право да коментирате политиката на ГЕРБ по отношение на ранното детско развитие.

Господин Павел ШОПОВ: Може да продължите, извинявайте, колко километра магистрали, Северната тангента, Южната дъга. Може да продължите, заповядайте.

Госпожа Милена ДАМЯНОВА: Това няма нищо общо, само давам факти и данни, защото имаше директна нападка, така че, мисля, че е редно да отговоря.
Между другото, фактите и данните, които цитирам, касаят предложенията, които са направили от господин народния представител към Закона за народната просвета. Да не говорим за това, че се говори вече и в европейски мащаб за ранно обхващане на децата в детските градини, за предучилищно образование, за ранни грижи, а не просто за раздаване на пари, само и само, за да компенсираме по някакъв начин. Да, родителите ще бъдат компенсирани, когато на техните деца бъдат осигурени места в детските градини.
А по отношение на въпроса на господин Казак как се съотнася задължителната детска градина с незадължителната, аз ще кажа, единният разходен стандарт за дете в незадължителна възраст, тоест за три и четиригодишните в момента е 1 520 лева. Единният разходен стандарт за дете на пет и шест години в детската градина е 1 760 лева, тоест с 240 лева повече. Така че, категорично считаме, че трябва да подкрепим семействата, родителите, трябва да подкрепим развитието на децата, за да имат те и своите успехи след това в живота, като им предоставим, повтарям, висококачествено образование и грижи в ранна детска възраст и места в детските градини.

Председател Христо БИСЕРОВ: Сега, господин Кадиев, преди да Ви дам думата, искам да кажа на всички, че има желание за изказвания не само от членовете на комисията и не само от народни представители. Тук имам бележка, госпожа Златина Станкова, която е участвала в работна група към Столична община, желае да се изкаже. И други такива заявки има ли? Да знаете, че дебатът продължава.
Сега, господин Кадиев, да дадем предимство на дамата, заповядайте.

Госпожа Златина СТАНКОВА: Аз съм Златина Станкова, както ме представиха, от гражданския сектор съм и съм работила дълги години в Столична община към съставената работна група, още по времето на госпожа Фандъкова, когато беше заместник-кмет, за справяне с проблемите с детските градини. И там бяхме с Борис Цветков и този дебат сме го водили не веднъж.
В тогавашната група ние смятаме по принцип, и аз още го поддържам това нещо, че това по никакъв начин няма да помогне семействата, които деца не са приети. По никакъв начин няма да реши нито проблемите с детските градини, нито проблемите на семействата, чийто деца не са влезли в детските градини, защото просто едните 100 лева абсолютно не решават по никакъв начин проблема. Изтеглени от Столична община само ще дадат възможност да не се случват други хубави неща като строеж или ремонт на детски градини. И ние поддържаме това да не се случва.
От друга страна, има много други мерки и с Борис Цветков много пъти сме го комуникирали като кооперативните, корпоративните детски градини, които ще дадат много по-добра възможност наистина децата вътре да бъдат обзети и по-добре ако трябва да бъдат подкрепени подобни неща, с тези пари отколкото да се раздават кеш пари на хора, които не се знае точно за какво ще ги използват. Защото моето лично мнение е, че доста хора, пак ще го кажа, от малцинствените групи, които също ще се наредят на опашката тогава за детски градини и питам аз, какво се получава?
Дискутирали сме също да влезе нов Закон за устройство на територията, в който абсолютно всичките тези неща да бъдат регламентирани и когато се строи, аз това съм го казвала абсолютно навсякъде, когато се строи един жилищен комплекс да бъде регламентирано на колко блока, колко детски площадки, колко детски градини, колко училища, за да не се получава това нещо и да не водим тези диспути след години, примерно.
Благодаря за вниманието ви.

Председател Христо БИСЕРОВ: Сега да дадем предимство на господин Кадиев, който е с предимство.

Господин Георги КАДИЕВ: Нека да дадем думата първо на желаещата дама от неправителствения сектор.

Председател Христо БИСЕРОВ: Да, разбира се. Заповядайте, представете се на микрофона, кажете си позицията.

Госпожа Евгения ТОДОРОВА: Добър ден на всички господа и дами, и депутати, и медии. Евгения Тодорова, член на Инициативния комитет на майките.
Първо да благодаря за 70-те лева, въпреки че борбата беше много оспорвана. И конкретно по темата.
На няколко пъти и госпожа Дамянова, и господин Казак казаха, че проблемът е само в две общини. Проблемът в момента е в четири общини, моля ви, имайте го предвид. А още повече, че има места, където предстоят закриването на детски градини и проблемът не е в това, че няма деца, а проблемът е в това, че общините не могат да ги издържат. Съвсем скоро ще ви представя списък с такива градини, просто трябва да ги извадя. Говоря за цялата страна.
Мисля, че тук нещо съществено бяга в самото внасяне на проектозакона. Идеята не е в това да се дават едни пари на едни хора. Първо, не можем така да ги наричаме нито едни пари, нито едни хора, защото е неуважение и към парите, и към хората, но въпросът е, че ако всичките тези деца нямаха проблем с приемането в детските градини, тоест за тях имаше осигурени места, те нали щяха да ги получават тези средства в детските градини? Тази субсидия. Ако тези 14 000 деца в София, защото там е най-фрапантен проблемът, от 1 септември всичките са настанени в детските заведения, щяха ли да получат субсидията? Щяха да я получат. Значи общините би трябвало да разполагат с тези средства. Не са виновни родителите, не са виновни и децата.
Някак си ГЕРБ през 41-то Народно събрание искаха майките бързо да се връщат на работа, сега вземат една друга позиция, обаче тя пак не разрешава проблема. Проблемът е за децата и смятам, че ние ще подкрепим, като инициативен комитет идеята на господин Цветков за този законопроект, защото смятаме, че по този начин тя ще накара общините колкото се може по-бързо да разрешат проблема с детските градини, с местата в детските градини. Не става въпрос за това родителите да вземат пари, а става въпрос, след като имат едно право, то е право за всички и всички да имат възможността да го ползват. Не може да се цитира закона, едни могат да го ползват, а други не могат да го ползват, ще го ползват за толкова, за колкото има места в детски градини.
Това е абсурдно. Благодаря ви.

Председател Христо БИСЕРОВ: И аз благодаря. Други изказвания? Господин Кадиев.

Господин Георги КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, като съвносител съвсем кратко изказване. Колегата Цветков е разказал мотивите, но този разговор нямаше да го има ако в Столична община, най-вече където наистина е най-големият проблем, бяха построили тези детски градини. И аз шест години като общински съветник, всяка година съм предлагал в бюджета на Столична община допълнителни средства за изграждане на детски градини, но всяка година това нещо се отхвърля.
За съжаление имам усещането, че умишлено не се строят, защото след това ще трябва да се плащат същите тези субсидии, за които говори уважаемата госпожа тук.
Този закон няма за цел да противопостави нито Столична община с държавата, нито пък да се прави изборът или детски градини, или субсидии. Няма такъв избор. Напротив. Този закон има две основни цели. Първата е да възстанови някаква справедливост, защото един родител, на който детето му не ходи на детска градина е наказан два пъти. Веднъж детето му си стои вкъщи и той трябва да мисли какво да прави с него. И втори път, другите деца получават субсидия, а неговото дете не получава субсидия. Защо?
И второто нещо, което трябва да направи този закон е да дисциплинира уважаемата Столична община да седне и да го реши този проблем вместо да обяснява как е построила „Х“ на брой детски градини и как е дефинирала проблема 2005 година. Фактът си е факт, в столицата децата извън детска градина са колкото бездомните кучета. И двата проблема са по 10 – 12 000 и стоят от пет години и така и нищо не мърда. Абсолютно нищо не мърда.
А Столична община, между другото е абсолютно пробита от корупционна гледна точка. Аз съм доста голям скептик по начина, по който се строят и детските градини, и парите, които се заделят там. Достатъчно неща сме разкрили за корупцията в общината. Самият господин Барбалов е с последно предупреждение за уволнение за един такъв случай – „Карат-Ес“ - за липса на контрол от негова страна. Така че, в известен смисъл, колкото по-малко строите, толкова по-добре. Очевидно липсва контролът там.
И аз много бих искал с този закон всъщност да дадем на тези хора някаква надежда, че нещо в България се променя. Че има някаква справедливост. Че няма едни които са по-добре и едни, които са по-зле. И ако вие казвате, да, малцинствените групи ще се възползват. Ами хубаво, като има деца в тези райони и като няма детска градина, защото във Филиповци наистина няма детска градина, или има една или две. И аз съм ходил там и са си направили хората частна детска градина и някакви деца ходят, фондации са направили и ходят без пари. Това е социалната политика. Ами да седне общината и да направи детска градина. Там детската градина, ако сте я виждали, в момента целият двор е зарит с боклуци. Няма го двора. И градината я няма, разбира се.
Така, че това са мотивите. Според мен е абсолютно безсмислено да се иска мнението и на Националното сдружение на общините, защото освен София, Варна, със съвсем минимален проблем от около 400 деца, Пловдив – съвсем минимален проблем, който наскоро ще бъде и решен, на практика друго няма. И Министерството на финансите защо да го питаме, след като това не е работа. Аз прекрасно разбирам, че вие прехвърляте в държавата – ами тя държавата да даде парите. Защо да ги дава държавата? Тези субсидии, които са 120 лева в момента на всяко едно дете, държавата ли ги дава? Не. Дава ги Столична община. От тези 180 лева, което струва всяко едно дете на Столична община в детска градина, 60 лева плаща родителят, 120 лева дава Столична община.

Председател Христо БИСЕРОВ: Благодаря. Госпожо Дамянова, заповядайте. Ще бъдете кратка, както заявявате.

Госпожа Милена ДАМЯНОВА: Да. Фактите говорят. Много е жалко да чуем от устата на народен представител, че по-добре е да спрат да се строят детски градини. Извинявайте, това е цинизъм спрямо родителите и спрямо всички останали. Чл. 36, общината получава пълна финансова компенсация от държавата при възлагане на допълнителни финансови задължения на общината с нормативни актове след приемането на Закона за държавния бюджет.
И по отношение на становището на Националното сдружение от общините, аз вече съм го поискала като народен представител, така че и колегите от медиите ще могат да се запознаят с него, когато го получа.

Председател Христо БИСЕРОВ: Така, колеги, приключихме дебата. Обръщам се към членовете на комисията. Има ли някой, който е да е „против“ подкрепата на законопроекта, с уговорката, че между двете четения вносителите, обръщам се специално към вносителите, се ангажирате да отразите по подходящ и правилен начин бележките, които бяха направени към законопроекта.

Госпожа Мая МАНОЛОВА: Един въпрос. Нали предвиждате законът да влезе в сила за следващата календарна година – от 1 януари 2014 година, където да бъде отразен дебатът по бюджета? Тоест, вашето възражение е неоснователно в тази му част.

Председател Христо БИСЕРОВ: Нека да не продължаваме дебата. Моля ви се, дебатът приключи по точката. Никой не е „против“. Има ли някой да се „въздържа“? Няма. Значи всички членове на комисията подкрепят законопроекта, с тази уговорка, че между двете четения той ще бъде прецизиран. Благодаря.
Следваща точка. Какво става сега, тази комисия работи ли? За кое сме „за“? Колеги, вижте какво сега. Господин Стоилов, има нещо не много прецизно. Докато гледахме вашите два законопроекта, сякаш нямахте работа. Сега като стигнахме до законопроекта на Атака не можем да разваляме кворума, нали?

Господин Янаки СТОИЛОВ: Не, за да няма такива подозрения, господин председател, тъй като аз от 15:30 часа съм насрочил друго заседание преди да знам за днешното заседание от 14:30 часа. И, за да нямате съмнения, аз не искам да броим някакви гласове, нашата позиция ще бъде изразена, тя е по принцип в подкрепа на законопроекта на Атака, но има и ревизиращи предложения, които ще се направят на второ четене по отношение на субсидията за извънпарламентарните партии. Така че, няма проблем.

Председател Христо БИСЕРОВ: Така, все пак, понеже имам кворум ще продължим работата. И давам думата на господин Шопов да представи законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Заповядайте.

3.Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 354-01-20, внесен от ВОЛЕН НИКОЛОВ СИДЕРОВ и група народни представители на 06.06.2013 г.

Господин Павел ШОПОВ: Внасяме нашия законопроект съобразно обществената необходимост и изказани редица мнения. Просто това е цяла вълна от становища, от послания и предизборната кампания, и в годините преди това за намаляване на тежестта по отношение на държавния бюджет предвид на изплащаните партийни, така наречени „субсидии“.
Когато за последен път е определяна настоящата регламентация, както и последния път, когато са определяни размерите на полагащите се на партиите партийни субсидии, икономическата и финансовата ситуация в държавата беше друга. Казвам образно, тогава имаше пари. Тогава България, а пък и Европа и света не беше изпаднала в тази финансова криза, и тогава за обществото беше значително по-лесно да отговори на тази необходимост да се финансират и политическите партии. Част от демократичната система, правилно или неправилно, ние от Атака много пъти сме изказвали съображения в тази насока, но така или иначе, беше възприет един принцип за едно щедро финансиране на политическите партии.
В момента обаче аз мисля, че е безспорно, че тази практика трябва да намери някои сериозни корекции. И нашият законопроект е в няколко основни направления. Едното от тях е да отпадне неправилното и превратно тълкуване на чл. 25, което се правеше от администрацията, по-точно от министъра на финансите, негови бяха прерогативите и са в това отношение, за отпускането на траншовете от партийната субсидия, и най-вече в този смисъл, че се тълкува не превратно, абсолютно противозаконно правилото по начина, по който се въведе схемата „Парите следват депутата“. А парите се отпускат на политическата партия, която е влязла в Народното събрание.
Връщаме едно старо положение отпреди 2009 годна, така формулиран текстът ще ограничи абсолютния произвол на министъра на финансите в последните четири години, защото той беше с ясното съзнание, че върши флагрантно правонарушение, но по този начин, както отпада текстът, досега чл. 25 и връщаме предишния текст, създаваме абсолютната невъзможност да бъде рецидивирано в това отношение и да се продължи с едно от най-грозните явления през последните няколко години – парите от партийната субсидия да отиват в депутати, които са предали своите парламентарни групи, за да вършат услуги предвид парламентарно номадство на мнозинството, както беше в миналото Народно събрание.
Друга наша идея и правило е да отпадне партийната субсидия за извънпарламентарните партии, още повече, че много от тези партии и в предизборната кампания и преди това многократно се обявяваха срещу партийната субсидия. Те говореха така заклинателно, те говориха така яростно против партийната субсидия и явно е, че те не желаят да получават и не бива да им се натрапва просто партийната субсидия.
По този начин, по който се отпускаше, много от тези партии се превърнаха в партии, целящи партийна субсидия, а не осъществяващи определени обществени функции, изразяващи каузи. А тъй като размерът на партийната субсидия наистина е много висок, тези партии работеха и продължават да работят като един вид стопански организации. Някои от тях всъщност са. Те са си регистрирани и по Закона за политическите партии, и по търговския закон, за да могат да получават партийна субсидия и да преливат от едното си юридическо лице в другото юридическо лице, от едното си качество в другото качество. По този начин натискът върху бюджета силно ще отслабне, защото по наши изчисления ще бъде спасена и ще бъде използвана за други общественополезни нужди поне една трета от размера на сегашната субсидия.
Така сме формулирали нашите изменения, че ще продължи да съществува възможността министърът на финансите, това ще бъде абсолютно наложително, с предложенията по Закона за държавния бюджет да определя размер на ежегодната субсидия, като внася своето предложение в Народното събрание и това е един гъвкав механизъм, който държи сметка за състоянието на държавния бюджет всяка година и ще даде възможност за рязко намаляване размера на субсидията, за нейното редуциране до един размер, който е поносим и приемлив за обществото.
И не на последно място, друго наше изменение по отношение на извънпарламентарните партии, които по подобни съображения на онези, които изложих относно получаването на субсидия, да нямат право да получават държавни помещения, общински помещения. Знаем какво е положението, особено в големите градове. Разходете се по улиците на София или Пловдив, където познавам нещата и ще видите заключените от години и прашасали, така наречените „клубове“ или места наричани „централи“, с което ще отпадне и непрекъснатия дебат, спекулации и какви ли не съждения и информации, които излизат за използването на тези помещения, за взимането им на символични цени, за рушащите се помещения и изоставени от партиите, но продължаващи да бъдат заключени.
И тук се касае за един значителен държавен общински актив, който ще бъде върнат за използване от общините и държавата за други по-значими и актуални обществени нужди.
Благодаря ви.

Председател Христо БИСЕРОВ: Благодаря, господин Шопов. Взимам думата, за да изразя позицията на Движението за права и свободи.
Подкрепяме законопроекта в онази му част, в която той слага край на практиката, защото това не е законова практика. Това е практика наложена, но да не влизаме в тези подробности, практиката субсидията да следва депутата.
Но в другата част, в която се орязват възможностите на партиите, които са изкарали по-малко от 4 % да се развиват, няма как да го подкрепим. Част от партийния плурализъм е създаване на условия, благоприятни за поява и развитие на нови политически субекти. Държавата не може да бъде майка за един, мащеха за други. Изборите са място където партиите, които са показали, че имат и получават подкрепа, независимо от това, че тя не винаги трябва да бъде над бариерата, тези партии трябва да им бъде дадена възможност да се развиват.
С оглед на това, ние не можем да подкрепим законопроекта в тези му текстове – § 2 и § 3, и ще се въздържим от подкрепа на целия законопроект.

Господин Павел ШОПОВ: Една реплика, ако може?

Председател Христо БИСЕРОВ: Да.

Господин Павел ШОПОВ: Сега няма ясен критерий, защо 1 %, защо 4 %. Ясен ли е критерият и този парламентарни, извънпарламентарни политически партии? Тогава, когато една партия заслужи в обществото и се докаже или се себедокаже, а това става с избори и има много други признаци, които отличават едните от другите парти, и парламентарните и извънпарламентарни партии. Когато една партия влезе в Народното събрание, тя има и друг статут. Аз мога да направя и всички можем да ги направим, разбира се още много други аналогии по това деление.
И ето тук, нали ние настояваме за точно това деление. Тук да бъде въведен този критерий. Ами не е същото на едни избори по Изборния кодекс има партии, които като парламентарно представени на изборите се ползват с редица възможности, които имат и не случайно, защото те са доказали в предишните избори някакво качество. Така че, тук не става въпрос за дискриминация, става въпрос за един критерий, който законово, най-после трябва да определим и да не се връщаме преди петнадесетина години, когато 1 %, ами 2 % или 3 %. Ясен е този критерий – извънпарламентарните и парламентарните партии.
Едни са партийните нужди за осъществяване дейността на парламентарните политически сили и партии, други са нуждите за осъществяване на дейността на извънпарламентарните партии. Мисля, че това е толкова очевадно, че с цел да не се разсърди някой, а този някой е точно този и тези някои са тези някои, които най-много зеят и най-много се обявяват гръмогласно и знаем как точно срещу субсидиите на политическите партии. А те желаят да се ползват, също от тази възможност, явно.

Председател Христо БИСЕРОВ: Така. Госпожа Манолова.

Госпожа Мая МАНОЛОВА: Всички сме съгласни, че парите на политическите партии в условията на криза са една от дразнещите теми за българските граждани. Всички сме наясно с това и би следвало да има корекции за начина на финансиране и най-вече за размера на финансиране на партиите. Но нека да е ясно, че размерът на държавната субсидия на политическите партии се определя с държавния бюджет и дебатът за това какви пари да получават партиите предстои в рамките на бюджета за следващата календарна година. Ние заявяваме, от Коалиция за България, че сме „за“ това, „за“ намаляване субсидиите на партиите. Това е първата тема.
Втората тема е свързана с това как се разпределят тези пари. И тук, тъй като и ние сме вносители на законопроект за промяна в Закона за политическите партии, няма как да не подкрепим Атака в намерението им и те чрез своя законопроект да прекратят практиката „Парите следват депутата“. Наистина, това е едно от най-безобразните явления в българския парламентаризъм, което избуя в предишния парламент, когато парите вместо да отиват за нужди на политическата партия, която е събрала определен брой гласове, отиваха след депутата, който е напуснал собствената си парламентарна група, присъединил се е към друга такава и по един начин чрез заобикаляне на закона, получаваше парите от държавната субсидия. Тоест, с парите на данъкоплатците се пазаруваха депутати и се осигуряваше мнозинството в 41-то Народно събрание. Това е една практика, която ГЕРБ измисли, създаде, разви, и която практика, трябва да бъде прекратена. Тук нямаме никакви спорове и това е всъщност основният ни мотив да подкрепим законопроекта на политическа партия „Атака“.
Сега според нас трябва да има публичен дебат за това кои политически сили да могат да получават държавна субсидия. Дали 1 % от гласовете не е прекалено ниска бариера. От друга страна, ние така на първо четене, не подкрепяме горещо идеята да бъдат субсидирани само партии, които са прескочили 4-процентната бариера, защото това също би било една спорна мярка по отношение на тези, които са близо до тези 4 %.
Така, че ние оставаме отворена нашата позиция по отношение на това какъв да бъде процентът над, който получилите подкрепа политически партии ще получават държавна субсидия. И според нас, тук би следвало да бъде чуто мнението и на извънпарламентарните партии. Част от тях наистина са изобщо срещу получаването на държавна субсидия, и на гражданските организации, и изобщо на гражданите. Тоест, този дебат предстои.
Но нека да е ясно, и аз заявявам от името на нашата парламентарна група, че крайният популизъм в посока, че партиите трябва да бъдат орязани от всякаква субсидия също не работи в интерес на демокрацията, защото една сериозна политическа партия, ако иска да развива нормална политическа дейност, има необходимост от поддържането на структури, на участие в медии, на правене на кампании с прозрачни пари. И отиването към една друга крайност, в която партиите да се субсидират единствено и само от дарения и членски внос ще ни хвърли в друга крайност, а именно, партиите да зависят от определени икономически интереси, което в никакъв случай няма да е в публичен интерес.
Така че, нашето предложение е да не залитаме в крайности. Ние ще подкрепим законопроекта на първо гласуване, доколкото той съдържа най-важната разпоредба да се промени начинът, по който се разпределят парите, получени от една политическа партия. И второ, че се започва началото на дебата по това по какъв начин и как да бъдат намалени субсидиите на политическите партии. Ние подкрепяме тази идея, но тя има нужда от една по-прецизна регламентация, която да бъде възприета след съответен дебат.

Председател Христо БИСЕРОВ: Благодаря. Господин Кадиев, заповядайте.

Господин Георги КАДИЕВ: Две думи само за ваше сведение, тъй като се наложи да се задълбая в тези неща.
В момента, съгласно резултатите от последните избори, общата сума на субсидията ще бъде приблизително 38 милиона лева, от които 6 милиона лева ще отидат за извънпарламентарни партии. Тоест, в момента предложението означава 6 милиона спестени, ако се случи, за държавния бюджет, което е приблизително. Значи, за извънпарламентарни отиват около 15 % от общата сума. В Германия са под 5 %. Давам ви го като пример.
Има различни практики в Европа. На места е сложен таван на парите за извънпарламентарна партия, примерно 5 %. На други места, което според мен е по-правилната практика, се прилага смесена система – пари за глас плюс пари за депутат. И когато партията е вкарала депутати, тогава съответно тя получава много повече от тези, които не са вкарали.
Иначе, моето лично мнение е, че и на извънпарламентарни партии, на определено ниво, трябва да получават, все пак, някаква субсидия за партиен живот.
Благодаря.

Председател Христо БИСЕРОВ: Колеги, ако няма други изказвания, ще преминем към гласуване.
Броим гласовете „за“ законопроекта на господин Сидеров и група народни представители. Който е „за“, моля да гласува. 3 гласа „за“. „Против“ има ли? Няма. „Въздържали се“? 3 „гласа“. Законопроектът не се приема.

Госпожа Мая МАНОЛОВА: Господин Стоилов също заяви, че го подкрепя.

Председател Христо БИСЕРОВ: Помолих господин Стоилов да остане и да участва в гласуването, той не го направи. Законопроектът не се подкрепя във Временната правна комисия, което не означава и не предопределя резултата в зала.
Продължаваме със следващата точка. Да чуем господин Мемов и госпожа Банева. Кратко, ако обичате.

4.Законопроект за ратифициране Изменението на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Световната банка за партньорство и оказване на техническа подкрепа във връзка с изпълнението на Структурните инструменти на ЕС, № 302-02-4, внесен от Министерски съвет на 07.06.2013 г.

Господин Александър МЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители.
Накратко ще представя мотивите към проекта на закон за ратифициране на изменение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Световната банка за партньорство и оказване на техническа подкрепа във връзка с изпълнението на Структурните инструменти на Европейския съюз.
Изменението на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Световната банка за партньорство и оказване на техническа подкрепа във връзка с изпълнението на Структурните инструменти на Европейския съюз се предлага с оглед разширяване на източниците на финансиране по Меморандума, като се добавя Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони и респективно, Програмата за развитие на селските райони, като съответно се допълват сферите на предоставени услуги със сектора на селско стопанство.
Меморандумът за разбирателство между правителството на Република България и Световната банка е одобрен като основа за преговори с решение на Министерския съвет от 17 януари 2012 година. Подписано е на 22 януари 2012 година. Одобрено е окончателно от Министерски съвет с Решение № 280 от 2012 година и ратифицирано от Народното събрание.
Целта на настоящото изменение е да се даде възможност за по-пълно използване от българска страна на капацитета за консултантски услуги на Световната банка, при дейностите, изпълнявани при усвояване на средства от Европейския съюз. Областите за техническа помощ се запазват и са валидни и за новия сектор.
Това е накратко, благодаря.

Председател Христо БИСЕРОВ: Благодаря Ви и аз. С гласовете на всички присъстващи членове в залата на Временната правна комисия, които са „за“, приемаме изменението на Меморандума.
Благодаря ви. Закривам заседанието.

Заседанието беше закрито в 14:35 часа.





Председател на Временната
комисия по правни въпроси:


Христо Бисеров