Д О К Л А Д

по законопроекта за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 302-01-6, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2013 г.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ

Д О К Л А Д

по законопроекта за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 302-01-6, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2013 г.


На свое редовно заседание, проведено на 17 юли 2013 г., Комисията по икономическата политика и туризъм разгледа законопроекта за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
На заседанието присъстваха Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката и Лъчезар Борисов – началник на отдел в дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“ в същото министерство, Емил Караниколов – изпълнителен директор и Руси Статков – член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата, представители на КТ „Подкрепа“ и граждански организации.
Законопроектът за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол е изготвен във връзка с получено Мотивирано становище C (2013) 1550/21.03.2013 на Европейската комисия по процедура за нарушение № 2012/4002, касаещо разпоредбите на § 8 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (обн., ДВ, бр. 72 от 2006 г., изм. бр. 65 от 2008 г. и бр. 18 от 2010 г.), които не съответстват на заложените в Договора за функциониране на Европейския съюз принципи на свободно движение на капитали и свобода на установяване.
В разпоредбите на § 8 е предвидено право на държавата при неизпълнени в срок задължения по приватизационни договори да учредява законна ипотека и да налага обезпечителни мерки върху имуществото на приватизираното дружество. Възприетото в § 8, ал. 1 и 2 законодателно решение е продиктувано от съображения за оптимизиране на осъществявания от агенцията следприватизационен контрол и за реализиране на целите, залегнали в чл. 2, ал. 1 от закона, за прозрачна и икономически ефективна приватизация при равнопоставеност на инвеститорите.
В полученото мотивирано становище Европейската комисия поддържа позицията си, че разпоредбата на § 8 нарушава интересите на инвеститорите от Европейския съюз. Според правния анализ, направен от Европейската комисия, с прилагането на тези ограничителни разпоредби България нарушава правата, с които се ползват инвеститорите от Европейския съюз съгласно чл. 49 и 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като предвижда възможността при неизпълнение на задълженията по приватизационен договор държавата да учреди ипотека и да наложи други обезпечителни мерки не само върху имуществото на купувача, но и върху имуществото на приватизираното дружество. Предвидената в § 8, ал. 1 и 2 възможност държавата да обезпечава вземанията си чрез учредяване на ипотека върху активи на приватизираното дружество заради задължения на лице, различно от собственика на приватизираното дружество, засяга икономическите интереси на останалите акционери и нарушава тяхното право на установяване и ограничава свободното движение на капитали. Същевременно инвеститорите от Европейския съюз, придобили контролен дял от приватизирано дружество в България, могат при неспазване на приватизационно задължение от друг акционер да бъдат възпрепятствани да вземат управленски решения и да се разпореждат с активите на дружеството. Европейската комисия счита, че разпоредбата не може да се разглежда като подходяща и пропорционална мярка, приета във връзка с легитимна цел от общ интерес.
Въз основа на това е направен изводът, че България не е изпълнила задълженията си по чл. 49 и чл. 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз и приканва страната в двумесечен срок от датата на получаване на писмото да предприеме необходимите мерки, за да се съобрази с мотивираното становище.
Аргументите на българската страна в защита на действащата разпоредба на § 8 не са възприети от Европейската комисия.
Предвид факта, че получаването на мотивирано становище е вторият и последен етап на досъдебната фаза от процедурата по неизпълнение на задълженията, съгласно чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз и с оглед на това да се предотврати възможността комисията да пристъпи към евентуално сезиране на Съда на Европейския Съюз, е изготвен настоящият законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, предвиждащ отмяната на § 8.
Според мотивите, изтъкнати от вносителя, отмяната на § 8 няма да лиши държавата от възможността при неизпълнение от насрещната страна на поети по приватизационния договор задължения да търси обезпечение на вземанията си. Възможността за това е уредена в § 11д от Допълнителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, който гласи, че за обезпечаване изпълнението на задължения по приватизационен договор органите за приватизация, съответно Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, могат да предприемат необходимите действия за учредяване на ипотека, залог или друго обезпечение, като ипотеката може да бъде само законна. Същевременно в българското законодателство са предвидени и други възможности за обезпечения на вземанията чрез налагане на обезпечителни мерки по чл. 397 от Гражданския процесуален кодекс или чрез прилагане разпоредбите на чл. 149-182 от Закона за задълженията и договорите, където е регламентиран режимът на залог и ипотека.
Председателят на комисията Алиосман Имамов посочи, че са изпратени писма за становища по законопроекта от Министерството на икономиката и енергетиката, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, БСК, БТПП, КНСБ и КТ «Подкрепа», като отговори съответно са получени от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, БСК, Асоциацията на индустриалния капитал в България и БТПП.
Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Емил Караниколов посочи, че според агенцията като орган, който прилага закона, разпоредбата на § 8 не противоречи на чл. 49 и чл. 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз и не следва да бъде отменена. Той посочи, че според тях инвеститорите не са ограничени по никакъв начин, тъй като ипотеката по своята същност представлява привременна обезпечителна мярка, предвидена в полза на кредитори с несъбрани, чрез доброволно изплащане от длъжника, вземания. Отбелязано бе, че нормата на § 8 гарантира събираемостта на вземанията на държавата, възникнали от неизпълнение на задълженията по приватизационните договори, и се прилага само в случаите на констатирано неизпълнение от недобросъвестни купувачи. По отношение на възможността на държавата да търси обезпечение на вземанията си и по реда на § 11д от Допълнителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол той поясни, че тази норма дава възможност само при сключване на приватизационния договор страните да обвържат поетите задължения, подлежащи на следприватизационен контрол, като за обезпечение може да служи само и единствено имуществото на купувача, но не и на приватизираното дружество. Докато разпоредбата на § 8 дава възможност не само при сключването на договор, но и при констатирано впоследствие неизпълнение на задължение, поето с него, да бъде учредена законна ипотека върху имуществото както на купувачите, така и върху имуществото на приватизираното дружество. Това гарантира събираемостта на вземанията на държавата, а отмяната на § 8 би довела до значително намаляване на приходите от събирането на присъдени с влязло в сила решение суми, които пък от своя страна се разпределят изцяло в полза на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система. В заключение той обобщи, че ако § 8 бъде отменен, то трябва да бъдат уредени заварените, преди влизането в сила на отмяната, случаи.
Народният представител Петър Кънев изказа мнение, че при приемането на законопроекта от изключителна важност е предоставянето на информация относно това за колко случаи става въпрос, какъв е размерът на сумите, за които се претендира, кои са правните субекти, за да могат народните представители да бъдат обективни и да вземат най- доброто решение.
В хода на дискусията членовете на комисията се обединиха около мнението между двете гласувания на законопроекта да бъде направено изменение в § 8 така, че да се защити максимално държавният интерес, като едновременно с това страната ни се съобрази със становището на Европейската комисия, за да се избегне сезирането на съда на Европейския съюз. Това становище беше подкрепено и от представителите на Министерството на икономиката и енергетиката и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, които изразиха готовност за съвместна работа при приемането на законопроекта.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “За” – 10 - народни представители, без “Против” и „Въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 302-01-6, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2013 г.




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
АЛИОСМАН ИМАМОВ