Д О К Л А Д

по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 302-01-8, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2013 г.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ

Д О К Л А Д

по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 302-01-8, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2013 г.


На свое извънредно заседание, проведено съвместно с Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда и социалната политика, на 23 юли 2013 г., Комисията по икономическата политика и туризъм разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г.
На заседанието присъстваха Петър Чобанов – министър на финансите, Драгомир Стойнев – министър на икономиката и енергетиката, Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика, Димитър Костов и Калин Христов – подуправители на БНБ, Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата, Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България, Пламен Димитров от КНСБ, представители на КТ „Подкрепа“ и граждански организации.
Министърът на финансите Петър Чобанов представи мотивите за изменението на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. и изтъкна, че само с актуализация ще се запази финансовата и фискалната стабилност на държавата.
През периода от юни 2009 г. - февруари 2013 г. публичните финанси са се влошили с приблизително 8.1 млрд. лв. в резултат от понижаването на фискалните резерви с 4.4 млрд. лв. и нарастването на държавния дълг с 3.7 млрд. лв. Той изтъкна, че неблагоприятната среда за бизнес и непоследователната политика на правителството по отношение на инвестициите задълбочава проблемите, свързани със световната финансова криза, във всички сектори на икономиката. Като следствие от това броят на работните места се понижава с над 400 хил., а над 100 хил. предприятия са излезли от пазара.
Към март 2013 г. липсват буфери в бюджета поради изчерпването на лимита за емисия на държавен дълг, тъй като през февруари 2013 г. са емитирани извънредно държавни ценни книжа за 800 млн. лв. Освен това липсва финансиране на поети ангажименти, отлагат се реформите в ключови сектори – образование и здравеопазване, задържат се дължими от държавата плащания към частния сектор, натрупват се просрочия, разходи за лихви по забавените плащания и отнемане на ликвидни средства от редовние данъкоплатци. Многогодишните фискални цели са неустойчиви.
Основните макроикономически индикатори от началото на годината се развиват по-песимистично спрямо прогнозите, при които е разработен Закона за държавния бюджет за 2013 г. Актуализираните прогнози предвиждат реален растеж на икономиката от около 1%, което е по-неблагоприятен сценарий от заложения в макрорамката към бюджет 2013 растеж от 1.9%. По-слабото вътрешно търсене и нарастването на износа, който е основен двигател на растежа през първото тримесечие на 2013 г., не позволяват на приходите от косвени данъци - гръбнака на данъчните приходи в бюджета, да нарастват по-бързо. Това е свързано с рискове за изпълнението на приходната страна на бюджета, което налага преглед и оценка на фискалните цели.
Изготвените от приходните администрации оценки за очакваното изпълнение на данъчните приходи на годишна база очертават сериозно изоставане спрямо планираните с бюджета за 2013 г. параметри. Основните фактори за по-песимистично развитие на приходите се свързват с ревизираните надолу прогнози по макрорамката спрямо заложените в бюджета за настоящата година, както и с недооценените ефекти от нормативни промени в режими и срокове за деклариране и внасяне на някои данъци. Надценени са и постъпленията от данъка върху доходите от лихви.
Актуализираните оценки в частта на данъчните приходи по републиканския бюджет очертават неизпълнение в размер на 555 млн. лв., което има следните източници: неизпълнение на приходите от корпоративни данъци – 27.7 млн. лв., от данъка върху доходите на физическите лица – 50 млн. лв., от акцизи – 195 млн. лв., от данъка върху добавената стойност – 229.2 млн. лв. и от други данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане – 53.1 млн. лв.
Оценката за изпълнението до края на годината на неданъчните приходи на базата на отчетните данни към полугодието на 2013 г. дават основание за очаквано преизпълнение в размер на около 347.6 млн. лв. Източниците за това са от приходи от дивиденти от държавни предприятия, от присъдена сума в полза на държавата по арбитражно дело и от продажби на квоти на емисии на парникови газове.
Нетният ефект върху приходите за 2013 г. от актуализираните оценки за данъчните и неданъчните приходи е неизпълнение в общ размер от около 207.4 млн. лв. (0.3% от прогнозния БВП).
По отношение на разходите липсват буфери, които да могат да посрещнат натиска върху бюджетната позиция от очертаващото се неизпълнение на приходите.
Свиването на колективното потребление би оказало негативно влияние върху крехкия растеж и може да тласне икономиката отново в рецесия.
Липсата на гъвкавост в разходите значително ограничава възможността за изпълнение на част от стабилизационните мерки в програмата на правителството. Разплащането на просрочените задължения към бизнеса и стриктното спазване на законоустановените срокове за извършване разплащане на задължения по договори от страна на държавата е основен ангажимент в програмата на правителството. Държавата трябва да бъде равнопоставена при взаимоотношенията си с бизнеса и да бъде коректен партньор, което обаче не може да се реализира при липсата на буфери в бюджета.
Невъзстановеният ДДС също е в значителни размери, което допълнително влошава бизнес средата, особено за малките и средните предприятия и изисква допълнителен ресурс, който не е предвиден в рамката към бюджета за 2013 г.
За преодоляване на натиска върху разходите в резултат от просрочените задължения и за осигуряване на допълнителен ресурс в резерва за непредвидени и неотложни разходи се предвижда нарастване с 286 млн. лв. От тях ресурсът за погасяване на просрочени задължения на държавата към бизнеса, натрупани основно в системите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието, е в размер на 160.4 млн. лв.
Предвидени са допълнителни средства по бюджета на Министерството на здравеопазването, за земеделските производители и 40 млн. лв. за обезпечаване на социалните плащания за най-уязвимите групи. Включен е и допълнителен ресурс за разходи за сметка на приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове в размер на 85.6 млн. лв. С тях ще се покриват задължения за изкупуване на т.нар. „зелена енергия” по преференциални цени, с което се подкрепят крайните потребители на електроенергия.
С цел насърчаване на социалната ангажираност на работодателите утвърдената обща годишна квота за ваучери за храна за 2013 г. е увеличена от 160 млн. лв. на 200 млн. лв.
При запазване на фискалната стабилност предлаганите промени в Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. предвиждат увеличаване на бюджетния дефицит с 493.4 млн. лв. (0.6% от прогнозния БВП). С това се променя бюджетната позиция до дефицит от 2.0 % от прогнозния БВП, но остава в рамките на регламентирания с чл. 20, ал. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет лимит от 2.0% от БВП и спазва критериите от Маастрихт.
Предложените изменения в приходната и разходната част на бюджета пораждат необходимост от промяна в лимита за максималния размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2013 г. През февруари 2013 г. извънредно са емитирани 6-месечни държавни ценни книжа на вътрешния пазар на стойност 800 млн. лв. Тази емисия на практика елиминира всякакви възможности за гъвкавост при финансиране нуждите на бюджета, изчерпвайки одобрения лимит. От друга страна разчетите показват, че през първото тримесечие на 2014 г. равнището на фискалния резерв би се понижило с 423 млн. лв. само поради операциите по държавния дълг, което би представлявало сериозен ликвиден риск за държавните финанси. Следователно е налице необходимост от обезпечаване на допълнително дългово финансиране в размер до 1 млрд. лв., което обаче няма да повлияе върху регламентираното в §14 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. ограничение за максималния размер на държавния дълг към края на годината от 14.6 млрд. лв.
В заключение бюджетната актуализация ще позволи да се даде по-голяма свобода на финансирането на мерки и сектори, генериращи растеж, при запазване на макроикономическата и фискалната стабилност. Изпълнението на програмата на правителството е насочено към по-голяма ефективност на използвания ресурс и заедно с подобряването на бизнес средата ще доведе до мултиплициране на положителния ефект върху икономиката. След актуализацията България ще бъде сред едва осемте държави членки, чиито бюджетен дефицит е под 2% от БВП.
В хода на дискусията Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България изказа мнение, че всяко правителство има правото да изпълнява бюджет, който е изготвило и приело, както и че държавата трябва да бъде пример за изряден платец. По отношение на разходната част в бюджета той посочи, че са възможни по-големи рестрикции в административните разходи и разходите в системата на отбраната, които да се пренасочат към здравеопазването, например.
Пламен Димитров от КНСБ каза, че според него приходната част в актуализирания бюджет би могла да бъде по-амбициозна и по-специално приходите от ДДС и акцизи. Той се обяви за нов социален пакет засягащ около 1 млн. български граждани и включващ еднократни мерки за подпомагане на социално слаби, пенсионери, безработни лица чрез бърза квалификация през бизнеса, например и други. В заключение изтъкна, че би било добре да бъдат ревизирани финансовите рестрикции в редица системи, без което те не биха могли да се справят до края на годината, като даде пример с някои агенции към Министерството на земеделието и храните.
Народният представител Георги Кадиев попита има ли данни за размера на приходите през първото полугодие на 2013 г. и как се съотнасят те към размера на очакваните приходи, заложени след актуализацията на бюджета. По отношение на преизпълнението на неданъчните приходи той зададе въпрос дали приходите от дивиденти постъпващи в бюджета от държавните предприятия не водят до финансови затруднения за тях и до невъзможност да изпълняват инвестиционните си програми. В отговор министър Чобанов посочи, че предстои анализ и дебат по отношение на размера им в процентно изражение.
Народният представител Владислав Горанов изказа мнение, че актуализацията на бюджет 2013 г. е ненавременна и прибързана и попита ще се ревизира ли и тригодишната бюджетна прогноза, приета от служебното правителство. В отговор министър Чобанов посочи, че предстои дискусия по въпроса, тъй като има недофинансирани системи и разходи, които не са бюджетирани.
Народният представител Красимир Стефанов цитира данни за невъзстановения ДДС през годините от 2008 до 2012 и на тази база, направи извода, че не е налице възходяща тенденция на задържане на данъчен кредит.
Народният представител Йордан Цонев посочи, че аргументите против актуализацията на бюджета всъщност са контрааргументи в нейна подкрепа. Той се аргументира с това, че при заложен растеж на приходите приблизително с 1 млрд. и 300 млн. лв. в бюджет 2013 г. изпълнението за петмесечието е в размер на 211.2 млн. лв. или 4 пъти по-малко от предвиденото. По отношение на буферите той се обяви за това да има оперативен резерв и изтъкна, че единственият буфер срещу всякакви рискове е фискалният резерв. В заключение той изрази опасение прогнозата за приходите да не се окаже оптимистична, като тази негова позиция беше споделена и от министър Чобанов.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “За” – 7 – народни представители, без “Против” и „Въздържали се” - двама.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 302-01-8, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2013 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

АЛИОСМАН ИМАМОВ