Д О К Л А Д

по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерския съвет на 29 август 2013 г.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ

Д О К Л А Д

по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерския съвет на 29 август 2013 г.

На свои заседания, проведени на 18 и 19 септември 2013 г., Комисията по икономическата политика и туризъм разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
На заседанието присъстваха Даниела Бобева – заместник министър-председател по икономическото развитие, Георги Йончев – държавен експерт в дирекция „Икономическа и социална политика“ към Министерски съвет, Миглена Павлова – изпълнителен директор на Агенция за обществени поръчки, Альоша Даков – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите, инж. Светослав Глосов – председател на Камара на строителите в България, арх. Владимир Дамянов – председател на Камара на архитектите в България, представители на Комисията за защита на конкуренцията, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и Института за пазарна икономика.
Законопроектът беше представен от Даниела Бобева – заместник министър-председател по икономическото развитие. Тя изтъкна, че предложените изменения са по консенсусно констатирани проблеми поставените от гражданското общество, стопанските организации, профсъюзите, включително и от представители на държавната и общински администрации. Най-общо те биха могли да се групират по следния начин:
1. Мерки за намаляване на бюрократичната и административна тежест. Въвежда се принцип, който забранява на администрациите да изискват от кандидатите и участниците доказването на обстоятелства, които се съдържат в публични регистри. Отпада задължението за участниците в процедурите за възлагане на обществени поръчки да закупуват документацията за участие. Създават се реални предпоставки за преминаване към електронни обществени поръчки и други.
2. Мерки за облекчаване на малките, средните и новосъздадените предприятия при достъпа им до обществени поръчки. Създават се гаранции за прилагането на принципа на пропорционалността. Въвежда се задължението при обявяване на обществени поръчки за строителство над 2 640 000 лв. възложителят да определя дела, който участниците трябва да предоставят за изпълнение от подизпълнители, но не по-малък от 30 на сто и не по-голям от 70 на сто от общия обем на поръчката. Отпада изискването подизпълнителите да доказват наличието на финансови и технически възможности и/или професионална квалификация, които са „съобразно вида и дела на тяхното участие“. Предоставя се право на кандидатите и участниците, независимо дали възложителят е поставил условие или не, да предлагат с офертата си ползването на подизпълнители. В глава трета се създава нов Раздел VІІ „Договор за подизпълнение”, с който се уреждат отношенията изпълнител-подизпълнител.
3. Прецизиране на дефиниции и процедурни правила, включително с цел насърчаване на конкуренцията и намаляване на административната тежест. Възложителите се задължават във всички случаи да определят прогнозната стойност на обществената поръчка. Прецизира се в максимална степен съдържанието на понятието „методика за определяне на комплексната оценка на офертите”. Въвежда се задължението ако кандидат или участник в процедурата има задължения към държавата и към община, които са установени с влязъл в сила акт на компетентен орган и не са отсрочени или разсрочени, да се отстранява от участие в процедурата във всички случаи, а не ако възложителят е посочил това в обявлението.
4. Повишаване нивото на административната експертиза. Агенцията по обществените поръчки ще осъществява предварителен контрол и върху процедурите за обществени поръчки за строителство на стойност, равна или по-висока от европейските прагове. Разширени са изискванията към публичния регистър, поддържан от агенцията, който в голяма степен следва да дублира информацията, която съгласно законопроекта следва да се съдържа и в профила на купувача на възложителите.
5. Контрол по изпълнението на договорите.
6. Публичност и прозрачност. В профила на купувача възложителите са длъжни да включват приетите от тях вътрешни правила за възлагане на обществени поръчки, договорите за обществените поръчки, допълнителните споразумения за изменения на договорите за обществени поръчки; документите, които съгласно договорите за обществени поръчки са основание за извършване на плащане и други. Въвежда се изискването едновременно с решението за класирането на участниците и за определяне на изпълнителя, възложителят да изпраща на участниците и препис-извлечение от протокола на комисията.
7. Закрила на труда и създаване на реални възможности за изпълнение на обществени поръчки от специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания.
В хода на дискусията арх. Владимир Дамянов – председател на Камарата на архитектите в България отбеляза, че наред с положителните си страни законопроекта не отчита спецификата на процедурите, свързани с възлагането на поръчки, чийто предмет е интелектуален продукт, какъвто са инвестиционните проекти в областта на устройственото планиране и архитектурно-инженерното проектиране на сгради и съоръжения.
Председателят на Камарата на строителите в България - инж. Светослав Глосов, изрази съмнение във възможността със законопроекта юридически точно да се регламентират отношенията между главния изпълнител и подизпълнителите. От камарата инициираха и промяна, която да разграничи понятието „дял от обществената поръчка“ от понятието „дял“ по смисъла на Закона за задълженията и договорите.
Николай Ненков от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България изрази мнение, че въпреки заложените положителни промени в законопроекта от конфедерацията настояват за текстове, които да възпрепятстват възможността търгове да се печелят от офшорни фирми и от фирми, които не изплащат работни заплати и не спазват трудовото законодателство.
Заместник-изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите – Альоша Даков, изрази становище против отпадането на текста, който изключва от обхвата на закона договори за възлагане на дейности по създаване на гори, провеждане на сечи и добив на дървесина и ползване на недървесни горски продукти по смисъла на Закона за горите. Той посочи, че поради спецификата на дейността, приемането на това изменение би довело до сериозни затруднения в работата на Държавните горски стопанства. В заключение той изтъкна, че условията и редът за възлагане на посочените дейности са подробно разписани в Наредбата по чл. 95, ал. 1 от Закона за горите, което е гаранция за прозрачност при разходването на публични средства.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “За” – 10, без “Против” и „Въздържали се” – 4-ма народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерския съвет на 29 август 2013 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

АЛИОСМАН ИМАМОВ