1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 302-01-12, внесен от Министерски съвет на 21 юни 2013 г. -- за първо гласуване.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ



П Р О Т О К О Л
№ 2

На 3 юли 2013 година, (сряда) от 14.30 часа в зала Запад, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 302-01-12, внесен от Министерски съвет на 21 юни 2013 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, № 302-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 юни 2013 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.30 часа и ръководено от господин Алиосман Имамов – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Дневният ред който ви е раздаден предварително включва две точки:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 302-01-12, внесен от Министерски съвет на 21 юни 2013 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, № 302-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 юни 2013 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
По първа точка нашата комисия е водеща.
По втора точка всички знаете, че днес Парламента прие на първо четене Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати. Там водеща е Комисията по бюджет и финанси. Имаме два варианта - да остане в дневния ред, съответно при тази ситуация или да отпадне от дневния ред. Аз също смятам, че трябва да отпадне. Ако някой смята, че обсъждането в комисията на този законопроект ще допринесе за нещо по-различно от това, което беше казано в залата, бихме могли да го обсъждаме. Мисля, че и и при двата варианта ние не нарушаваме правилата за работа на Народното събрание и правилата за работа на нашата комисия.
Има ли други предложения? Няма.
Който е за отпадане на втора точка, моля да гласува.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Исках само да добавя, че аз днес докладвах по тази точка решението на Бюджетна комисия. По Правилник на Парламента вие знаете, че водещата Комисия докладва и не е задължително втората.
Подкрепям вашето предложение да гласуваме за отпадане.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това имах предвид, че не нарушаваме Правилника за работа на Народното събрание.
Който е „за“ отпадане на втора точка от дневния ред, моля да гласува.
Гласували 7 „за“.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

По първа точка от дневния ред при мен има един списък с гости. Ще ми позволите да го прочета.
От Министерство на икономиката и енергетиката -- Красин Димитров – заместник-министър, Десислава Георгиева – началник на отдел в дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите“ и Виктория Ангелова – младши експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите“;
от Българска търговско-промишлена палата -- Васил Тодоров – член;
от Конфедерация на работодателите и индустриалците в България -- Милен Стоев;
от Национален форум „Обединение“ -- Камен Попов – председател и Илия Златанов. Те са представители на обществени организации, които са предложени да вземат участие в работата на нашата комисия. Поканени са, но в момента не присъстват.
Благодаря.
Вносителите да представят законопроекта.
Заповядайте господин Димитров.
КРАСИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, позволете ми кратко представяне на предложението на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги.
През 2012 г. беше изготвен закон за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги в съответствие с получените от Европейската комисия препоръки свързани с необходимостта от предприемане на законодателни мерки на национално ниво за по-прецизно въвеждане и прилагане на разпоредбите на Директива 2006/123 на Европейската общност за услугите на вътрешния пазар.
В законопроекта са предвидени следните основни изменения и допълнения:
Във връзка с изискванията на директивата за услугите с проектозакона се гарантира правото на лица и фирми, които са законоустановени в други държави-членки на Европейския съюз, да предоставят услуги с временен характер на територията на България, без да се установява трайно и без да се налага да получават разрешение от национален компетентен орган. Директивата за услугите гарантира това право и за всички български граждани и фирми, които искат да предоставят временно услуги в друга държава-членка на Европейския съюз.
Предвидена е нова разпоредба в закона, която налага компетентните органи да приемат всички документи, издадени по законодателството на друга държава-членка, които са еквивалентни или по същността си са сравними с целта на изискванията, определени в законодателството на Република България. По този начин се избягва дублирането на мерки, които фирмите вече са изпълнили в друга държава членка и се осигурява по-добро функциониране на единния пазар на Европейския съюз в областта на услугите.
С проектозакона се конкретизират принципите, съгласно които специален закон може да въвежда разрешителен режим. Това са принципите на недискриминация, принципа на необходимост и принципа на пропорционалност.
Във връзка с препоръките на Европейската комисия по прилагане на директивата за услугите са направени също така изменения и допълнения в Закона за Камарата на строителите в България и в Закона за Камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, отнасящи се по специално за временното и еднократно предоставяне на услуги в областта на архитектурата, инвестиционното проектиране и строителството, доставчици от други държави членки в България.
С проекта за изменение и допълнение са отстранени констатираните от Европейската комисия несъответствия с разпоредбите на Директива 2006/123 на Европейската общност, с което ще бъде постигнато пълно съответствие с разпоредбите на Европейското законодателство в областта на установяването и свободното предоставяне на услуги. По този начин ще се осигури по-голяма правна сигурност за предприемачите в сферата на услугите, които искат да стартират и развиват бизнес в България.
Необходимо е също така да се отбележи, че в проектозакона са необходими няколко технически корекции във връзка с Решение на 42-то Народно събрание от 29 май 2013 за приемане на структурата на Министерски съвет, с което Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е преобразувано на Министерство на икономиката и енергетиката, както и за промяна на номерацията на два регламента, които са посочени в проектозакона.
Благодаря ви.
Това е краткото представяне.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря ви.
Някой друг от гостите иска ли да вземе думата, преди да започне дискусията? Няма.
Имате думата колеги за въпроси, дискусия, становища по законопроекта.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Колега, вие сте от скоро и едва ли имате детайлна информация. Предполагам, че такава ще има по-късно. Какви ще бъдат ефектите от това върху българските фирми и евентуално с какво българската държава, ако е необходимо би могла да помогне да се адаптират в тази очевидно по-конкурента среда?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте, госпожо Георгиева.
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА: Ако позволите аз ще отговоря на поставения въпрос. Както споменахме и в представянето директивата се прилага от всички държави членки на Европейския съюз и с нея се гарантира един от основните принципи установени в договора за функциониране на Европейския съюз и това е свободното движение на услуги.
Разбира се, това че даваме право временно да се извършва дейност по предоставяне на услуги от лица от други държави членки, не означава че създаваме някаква дискриминация или по-малко благоприятни условия за българските фирми. По-скоро тук говорим за това, да се признае правото на тези лица, които са кандидатствали по същия начин в собствената си държава членка за да получат съответно разрешение или лиценз за извършване на същата дейност там, да се избегне дублирането на аналогични мерки и в България при положение, че те са доказали, че отговарят на изисквания аналогични към българските фирми. Това е смисълът на въвеждането на това изискване.
Разбира се, това ще увеличи конкуренцията, но ще стимулира българските фирми да предоставят по-качествени услуги, а не да разчитат на по-ниски цени или на други предимства.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Други въпроси, изказвания? Госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Аз имам един принципен и един конкретен въпрос. Принципният е ще се наложи ли промяна в български закони, които регламентират специфични изисквания за извършване на услуги на националното законодателство, тъй като двата акта чисто юридически стават еднакви по сила. И това е по закон. Имаме и закони, с които се регламентират различни условия за предоставяне на услуги. Приемането на този ще води ли до промяна във вероятно десетки други закони, които имат норми регламентиращи предоставянето на услуги, за да знаем ние като законодатели предстои ли ни тази работа в Парламента.
Втори конкретен въпрос, моля ако е лаически да ме извините за вашето равнище, но има специфични и услуги и търговия и т.н., които вероятно трябва да запазят национален режим. Например услугите по посредничество за търговия с оръжие и стоки и технологии с двойна употреба или тези с акцизни стоки са със специфични режими, с разрешителни лицензионни. Засягат ли този обем от услуги промените в закона или си остава спецификата? Давам само един конкретен случай, вероятно има и други такива.
Благодаря.
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА: Абсолютно правилно. Това е общ рамков закон, който налага специалните закони да предвидят съответната промяна, с която да осигурят възможността за временно предоставяне на услуги. Тоест, да стане ясно, че за конкретния вид дейност, всъщност ние точно такава промяна извършваме в Закона за Камара на строителите и Камара на архитектите, с която въвеждаме необходимото разграничение, че когато фирма от друга държава членка идва да се установи трайно в България, а не за извършване на конкретен проект еднократно, тогава тя ще се съобразява изцяло с българското национално законодателство. Но за случая на временно, тогава трябва да уведоми българския компетентен орган, без да е необходимо да получава разрешение. Тази промяна е необходимо да бъде направена в специалните закони, в които има въведени изисквания за услугите. Разбира се, тази директива за услугите не покрива всички видове услуги. Изключени са големи сектори като финансови услуги, транспортни услуги, услуги в областта на здравеопазването, а са оставени дейности, които или попадат в областта на регулираните професии като архитекти, строители, туризм и т.н., наречените по-скоро занаятчийски услуги, към които така или иначе, дори и в българското законодателство няма наложени някакви големи изисквания, говоря за фризьорство, козметика и т.н.
По втория въпрос, аз не го записах.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Конкретно например за брокерски услуги. Има уточнени в Закона за търговия с оръжия и стоки и технологии с двойна употреба. Акцизните стоки са на специален режим, дали влизат в обхвата на новия закон.
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА: Те са изключени. Те не влизат в този обхват.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря господин председател.
Също да си отговоря на въпроса, в крайна сметка тази промяна до какво би довела. Давам конкретен пример. Обществени процедури, в които има изискване към участниците, било като компания, било като конкретни експерти и лица, които би трябвало да бъдат посочени. И това в момента създава различни възможности за тълкувания - дали изискването да бъдеш член на Съюза на архитектите или на Камарата на инженерите в България. Такъв тип различни квалификации - магистърска, бакалавърска, различни специалности, да считаме ли, че с този закон или този закон е първата стъпка, която би изчистила такъв тип двусмислие. Тъй като в момента възложителите и КЗК много често се налагаше да правят тълкуване, дали определено изискване е съпоставимо с това, което го има в националната държава, от която е компанията или от която е експерта. Много често имаше такива случаи. Аз предполагам, че това е мотива. Но искам да си отговоря на въпроса, това е само първа крачка и след това трябва да пипаме специализирано законодателство или то би трябвало да следва от тук нататък да се прилага като принцип? Специално за инженеринговите дейности и специалности, които заради традициите в образователните системи в една или друга държава, знаете че имат разминаване като хорариум, като часове и сме били свидетели на това как се стигаше да се вадят дипломите с хорариума на часове, за да се докаже, че единият е инженер специалист по еди коя си област, съпоставимо на образователната му квалификация в държавата еди коя си на Европейския съюз и дали е съотносимо към нашата. В момента с това изчистваме ли го?
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА: Професионалната квалификация е уредена с друг закон - Закон за признаване на професионалните квалификации, който също въвежда директива на Европейския съюз и всъщност там са посочени правилата, с които трябва да се съобразяват националните компетентни органи, когато извършват признаване на дипломи, удостоверения, документи от друга държава членка, с които да се докаже, че съответният специалист има нужния опит. Това не е предмет на този закон.
Този закон, единственото което се опитва да уреди, е, че за случаите на временно предоставяне на услуги, на същите тези специалисти, които са отговорили на същия тежък списък от изисквания в собствената си държава членка и по някаква причина, дали чрез спечелването на търг тук в България, се налага да дойдат еднократно да извършат определена услуга, само за тези специалисти няма да се налага те да извършват регистрация тук или да получат разрешение. Регистрацията ще стои, но тя ще бъде чисто служебно вписване, нещо което в момента вече се прави от Камарата на строителите, въпреки, че все още не е нормативно регламентирано, така да се каже. Но в собствения си устав, те вече са приели това разделение, тъй като ние сме задължени да прилагаме директивата за услугите, която е приета от Европейския съюз.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Вие нали разбирате, че не ни е ясно? Има ли опасност да разгоним фамилията на българския бизнес?
От 2006 г. в тази зала приехме над 180 закона, така наречената синхронизация по европейско законодателство, и с много от нещата бастисахме бизнеса. Ние се страхуваме, връщам се в момента към въпрос на Румен Гечев, на професора, да не приемем нещо, с което утре да поставим нашите фирми в неконкурентна среда. Това ни е големият въпрос. Ако вие гарантирате, че няма такава опасност, ще го приемем. Но от шест, седем години, плюс това видях и на Симеон Дянков подписа, не е това проблема, но то е гаранция, че правим нещо, което е грешно. Притесняваме се и от това, защото не може да разберем в края на краищата какво правим.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Ако мога само да ви репликирам, защото това, което аз разбирам, действително ние приемаме едни неща от Европейския съюз, които трябва да ги синхронизираме. Да, съгласен съм, държава членка сме. Обаче от Швеция да дойде някой строителен инженер, който е свикнал да строи в земя, която е замръзнала три метра и да дава консултантски услуги в сферата на строителството на Черноморието, нали се сещате, че е малко рисковано за самия бизнес.
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА: Законодателят не може да възпрепятства шведския строител да дойде тук да извършва услуги. Дори да не е осигурен случая с временно предоставяне на услуги, той ще се регистрира в търговския регистър, ще си отвори фирма тук и пак ще предостави услуги, така че ние няма да го защитим по този начин. Плюс това българският контрагент, партньор или ползвател на услугата е свободен сам да реши, дали иска да избере български изпълнител на услугата или някоя друга държава членка. Това притеснение, едва ли не как ще ни залее вълна от специалисти от други държави членки в различни области на услугите, които ще дойдат тук да развиват дейност, меко казано го считам за неоснователно. Първо и основно, защото съществува една сериозна езикова бариера, съществува едно непознаване на българското законодателство, особено в сферата на строителството, без което те почти няма как да извършват реално дейност тук.
Това са едни бариери, които абсолютно възпрепятстват фирмите от други държави членки да дойдат да предоставят тук услуги. Отделно законът, вече, така или иначе е приет. Той функционира от 2010 г. и със сегашните изменения ние правим различни допълнения, уточнения и прецизиране на терминологията, така че да се постигне по-пълно съответствие с директивата за услугите.
За тези три години през които е функционирал закона, аз съм осъществявала лично контакт с различни браншови организации в много различни сфери и дейности в сферата на услугите и всички казват, че случай на временно предоставяне на услуги няма за техните конкретни дейности. Няма желание и интерес хората да предоставят услуги в България от други държави членки за момента. Считам, че тези притеснения не са основателни и ние наистина няма как да възпрепятстваме някой от друга държава членка, който е решил да дойде тук и да предостави услуги. Той може съвсем свободно да си регистрира фирма в търговския регистър и при положение, че наистина може качествено да предостави услугата, да я предостави, стига да има изгода и интерес от това нещо. Но при положение, че съществува такъв сериозен стандарт ценови, не виждам голям интерес от чуждия бизнес.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ясно е, че законът е хармонизиращ. Задължени ли сме да приемем тези промени?
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА: Те са сравнително технически корекции към закона, който вече е приет през 2010 г. и с който се транспонира директива на Европейския съюз. В този смисъл, да задължени сме. Ако не го приемем със сигурност Европейската комисия ще стартира процедура по неизпълнение на задълженията. Това ще е ефекта.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Искам колеги да ви обърна внимание на изречението от протокола от заседанието на Министерския съвет. Там се вижда, че този доклад е внесен в Народното събрание от предишното правителство и Министерският съвет е приел доклада и препоръчва този законопроект, отново да бъде внесен в настоящето Народно събрание. Аз виждам, че има известни съмнения относно националната ефективност от този законопроект, но ако ние сме длъжни да го приемем, освен това става дума за възможност, а не за задължения по отношение на услугите.
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА: Аз, това което казах, считам, че няма някакво сериозно притеснение, което да стои пред приемането на този закон. С него се правят допълнения във вече действащ закон. Необходимостта от неговото приемане произтича от изпълнение на ангажиментите като държава членка на Европейския съюз. По неофициална информация от Европейската комисия, ако не съобщим в кратки срокове, че законът е приет, те ще ни изпратят официално уведомително писмо и тогава ние ще бъдем принудени да изпълним същата процедура.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря ви.
Други въпроси и становища?
ПЕТЪР КЪНЕВ: Ако днес въобще го приемем това, аз предлагам за второ четене, без да имаме писмени становища на Строителната камара и всички останали браншови организации, които ги касае това и четирите национално признати организации на второ четене да не го приемаме. Ние в момента на тъмно работим. Съгласен съм, сигурно трябва да го приемем.
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА: Ако може да допълня. Проектозаконът е съгласуван с Камара на строителите и с Камара на архитектите. Ние сме получил от тях официални писма, с които те съгласуват законопроекта, които са входирани в Министерство на икономиката. В момента ги няма при мен, но ще ги изпратя до Икономическа комисия, за да е ясно, че са съгласувани нещата.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Колеги, този законопроект е разпределен и на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, където има становища на тези две камари. Аз ще ви го прочета директно.
От страна на представителите на Камарата на архитектите и на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране бе обърнато внимание, че предложените с § 21 от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта в Закона за Камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране следва да се прецизират тези текстове, с оглед на най-голяма яснота по отношение на необходимите документи за вписване в съответните регистри на лица за временно или еднократно предоставяне на услуги в областта на архитектурата и инвестиционното проектиране.
Доколкото разбирам, това е техническа бележка, която ще бъде поправена или би могла да бъде поправена между първо и второ четене.
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА: Мога да допълня, тъй като представихме законопроекта в Комисията по регионална политика. Председателите и на двете камари присъстваха на това заседание и законът беше гласуван единодушно от всички. Така че не виждам това да се приема като проблем от камарите.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Вие разбирате, че ние сме се събрали тук за да намерим най-доброто решение и не става въпрос за заяждане или друго. Нашето желание, поне моето е в бъдеще, когато разглеждаме такива предложения свързани с българската икономика, все пак да има няколко числа. Примерно аз бих искал да видя за какъв пазар става дума. След това би било добре Министерството да знае, като се взимат такива решения, то е взето от вашите предшественици, как е повлияло това в други подобни на България страни – Словакия, Чехия, Унгария, как се е променил пазара след тази либерализация, какъв е дела. Няколко числа с които да се ориентираме, за да сме сигурни в това, което гласуваме.
Защото както казаха и колеги, предишни години тук са гласувани неща, с които после се чудим какво правим. За тези които идват еднократно тук в България, възниква и друг въпрос, ако те са няколко фирми под една шапка и всяка година или всяко тримесечие идват различни фирми, те сега за първи път ли идват? Някаква защита в българската държава има ли? Нали разбрахте за какво питам. Примерно, не че някой ще идва да завладява тук. Но тези неща, ако не са изяснени трябва да се изяснят в текста. Защото все пак тези, които идват да участват еднократно те ползват определени преференции спрямо тези, които са регистрирани тук вече. За тях процедурата е по-лесна.
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА: Това е по-скоро рамков закон. Той дава общата рамка на това, какви изисквания могат или не могат да налагат компетентните органи. Специалните закони са тези, които трябва да уредят какво ще считат за конкретния вид дейност за временно предоставяне на услуги, защото временно в областта на туризма, където има и сезонност е едно, а временно в строителството е нещо съвсем различно. Тоест, там по-скоро подхода на двете камари е да считат един проект за временно предоставяне на услуги, който може да продължи примерно две, три, четири години в областта на строителството. Но когато фирмата идва изпълнява един проект, а за всеки следващ случай тя преминава в хипотезата на установяване. И тогава трябва вече в случай, че са необходими някакви допълнителни изисквания, българският компетентен орган да ги поиска и съответно фирмата да ги изпълни. Така че временното няма как да има общо определение, тъй като наистина дейностите в сферата на услугите са много различни, от дребни занаятчийски като сериозни, като строителните услуги.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз имам едно процедурно предложение. Предлагам да прекратим дебатите и да подкрепим на първо четене. И предлагам за второ четене да имаме задължително становище на четирите национално признати работодателски организации плюс камарите на строители и архитекти, които прецени ръководството на Комисията. Това е моето предложение.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Искам да ви кажа, че вероятно този законопроект ще влезе тази седмица в дневния ред на пленарната зала. Аз моля да прецените, дали за следващите един, два дни може да осигурим тези становища, които господин Кънев иска.
Ние сме изпратили писма на основните работодателски организации. Така процедираме по всички законопроекти. Но във връзка с това искам, уважаеми колеги, да ви напомня, че съгласно нашия правилник всеки един от вас може да покани който намери за добре и който смята, че има отношение към разглежданата материя. Ето виждате господин Михалевски, защото е близък със строителните среди, той си е поканил камарите, естествено. Някой от вас, ако подскаже една такава идея може да го направи. Това не е проблем.
Така че за в бъдеще моля да проявите и вие инициатива по отношение на материалите, които разглеждаме. След като ги получите, вие преценявате кой ще ни бъде полезен, кой трябва да даде становище, кой трябва да присъства лично, да изкаже съображения, мнения. С това нашия правилник не се ограничава.
Искам преди да гласуваме да ви кажа, че има и други становища. Становище на отдел “Европейско право”. В тяхното становище има много технически предложения и бележки. Аз моля да бъдат отразени между първо и второ четене.
Има становище на Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Те са приели закона с 12 гласа “за”, без против и въздържали се.
Заповядайте.
ВАСИЛ ТОДОРОВ (Българска търговско-промишлена палата): Действително съвсем коректно от вашия секретариат беше изпратен законопроекта с молба за становище. Съгласно нашата практика тези законопроекти ги изпращаме до общия списък с браншови организации, които членуват при нас и са ни дали мандат. Към настоящия момент нямаме постъпило възражение или становище против този законопроект. Това е към настоящия момент.
Ако по настояване от ваша страна, както каза и господин Кънев, още веднъж ще обърнем внимание и ще изпратим напомнителен имейл с молба в изключително кратък срок да го прегледат браншовите камари, защото те имат експертизата в отделните браншове, за да могат да реагират адекватно преди процедурата на влизане на закона в пленарна зала.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Понеже становищата са начин на оценка на закона преди неговото първо гледане по принцип, така е, но сега става дума за становище преди второ гледане. Затова мисля, че е правилно вашите становища да бъдат абсолютно конкретни - член еди кой си, точка еди коя си, на нас не ни харесва и трябва да изглежда еди как си, за да може евентуално ние на второ четене да обсъдим конкретните ви предложения и да се произнесем.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Само нещо в бъдещата работа с БТПП, понеже това сме го възприели като принцип. При формулирането на становищата се базираме на анкетни проучвания или на становища, които идват от фирми или браншови организации. Това в нашата практика сме го установили като силната страна на нашата дейност. Затова очакваме инициативата, освен ако нямаме някакъв конкретно регистриран при нас проблем, да идва именно от браншовете.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Преминаваме към гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 302-01-12, внесен от Министерски съвет на 21 юни 2013 г.
Моля който е съгласен да гласува.
Гласували 9 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Колеги, по точка Разни, аз имам два въпроса.
Предстои ни да гледаме доклади на различни институции и агенции. По някои от тези доклади ние сме водеща комисия, по някои не сме. Практиката в Народното събрание, уважаеми колеги, по отношение на тези доклади, за съжаление не е била досега така прецизна и изчерпателна. Но понеже в момента сме в особена ситуация, т.е. смяна на властта, трябва да бъдем изключително прецизни при оценката на тези доклади. Затова аз ще предложа следното, някои от присъстващите колеги под формата на политическа рецензия, да се ангажира и да подготви оценка на съответния доклад. Аз ще ви прочета за кои доклади става дума:
Годишен доклад .да дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2012 г.;
Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари 31 декември 2012 година;
Доклад на междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжие за масово унищожение;
Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор.
Молбата ми е, ако някой от вас се ангажира да подготви основния доклад и да направи една политическа рецензия на доклада. Естествено ние ще искаме становища и вече сме ги поискали становищата от съответните институции. Ще искаме становища, но следващата седмица ние така или иначе трябва да включим поне три от тези четири доклада в работата на нашата комисия. Обърнете внимание, че става дума за оценка на един минал период.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин председател бих се опитал, ако не възразите, за доклада на Комисията по финансов надзор. Бихте ли казали още няколко изречения как си представяте този политически прочит или рецензия? Аз си го представям за редица въпроси, които не са намерили място в доклада или редица проблеми. Аз така си го представям.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз останах с впечатление, преглеждайки тези доклади, че съдържат страшно много фактология, а няма анализ и заключения. Но това трябва да го направи човек, който трябва да се запознае детайлно с тези доклади. Естествено по време на обсъждането вашият доклад ще бъде основен, вашата оценка по-скоро, аз затова използвах този израз, вашата политическа рецензия и препоръката. Другите няма да бъдат ограничени да кажат своето мнение. Но той ще бъде в основата на формулирането на становището и на заключението.
Друг за Комисията за защита на конкуренцията? Това е една изключително важна за нас комисия. Аз вече казах, ние ще получим становищата на всички институции, които имат отношение.
Приватизация и следприватизационен контрол.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз бих се заел. Защото съм бил член на Надзорния съвет на Агенцията.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ние ще ви предоставим всички материали.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз ще отида и в Агенцията.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Те ще присъстват по време на обсъждането, по време на докладването, но както прецените.
Господин Гечев за приватизация и следприватизационен контрол.
Други няма.
Искам още един въпрос да поставя. Член 26 от Правилника за организация дейността на Народното събрание предвижда първата седмица от всеки месец, ще ви го прочета дословно“
“В последния до един час и половина от заседанията на постоянните комисии, всяка първа сряда или четвъртък на месеца, ресорните министри се явяват пред съответните комисии и отговарят на актуални устни въпроси, отправени от членове на комисията на самото заседание”.
Тоест, днес ние трябваше да поканим министъра на икономиката да отговаря на устен парламентарен контрол. Тук е предвидена възможност, ако това не се случи в първата седмица да се случи в някоя от следващите седмици. Ако вие смятате за необходимо и имаме готови актуални въпроси, бихме могли да го поканим следващата седмица.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин председател, понеже се подведох като председател на Комисията по труда и социалната политика по този текст, обръщам внимание, че в преходни и заключителни разпоредби на Правилника пише, че той влиза в сила от 1 септември. Тъй като в нашата комисия бях извикала господин Адемов като министър на труда и социалната политика разбрахме, че сме допуснали грешка и че така наречения блиц контрол влиза в сила от 1 септември. В Преходни и заключителни разпоредби го пише.
РЕПЛИКА: Да го отложим за септември. Нека да им дадем време да понавлезнат малко.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Да наистина, така би било най-добре.
Други в точка разни? Няма.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15.20 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Алиосман Имамов
Стенограф:
Силвия Михайлова
(31 887 знака)