1. Представяне, обсъждане и приемане на Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2012 г., № 320-00-24, внесен от Комисията за защита на конкуренцията на 15 май 2013 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 31 декември 2012 г., № 304-00-19, внесен от Председателя на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 25 април 2013 г.
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 3

На 10 юли 2013 година, (сряда) от 14.30 часа в зала Запад, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2012 г., № 320-00-24, внесен от Комисията за защита на конкуренцията на 15 май 2013 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 31 декември 2012 г., № 304-00-19, внесен от Председателя на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 25 април 2013 г.
3. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.30 часа и ръководено от господин Алиосман Имамов – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми дами и господа, имаме кворум. Съгласно Правилника за работа на Народното събрание откривам заседанието на Комисията по икономическата политика и туризъм.

ДНЕВНИЯТ РЕД ви е раздаден предварително и той е следният:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2012 г., № 320-00-24, внесен от Комисията за защита на конкуренцията на 15 май 2013 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 31 декември 2012 г., № 304-00-19, внесен от Председателя на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 25 април 2013 г.
3. Разни.
Имате ли съображения по дневния ред? Няма.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Единодушно се приема.

По първа точка от дневния ред в работата на заседанието на Комисията ще вземат участие:
от Комисия за защита на конкуренцията -- Ангелина Милева – заместник-председател на КЗК и Дарина Барбова – началник отдел “Административно-информационен”.
При нас получихме информация, че господин Петко Николов, председател на Комисията е извън страната.
АНГЕЛИНА МИЛЕВА: Той моли за извинение, затова че не може да присъства днес, но беше поканен по-рано да вземе участие в срещата на правителствената експертна група по конкретни въпроси, която се провежда традиционно от УНКТАД извън страната, така че няма възможност да присъства днес.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
От Асоциация на индустриалния капитал в България -- Ивелин Желязков – директор “Тристранно сътрудничество”;
от Българска търговско-промишлена палата -- Васил Тодоров – главен секретар на БТПП;
от Институт за пазарна икономика -- Петър Кръстев;
от Граждански организации -- Мирослав Паскалев – Национален форум “Обединение”,
Илия Златанов – Национален форум “Обединение”,
Евгения Тодорова – Форум “Обединение” – отсъства,
Илия Илиев – Граждански форум “Промяна” – отсъства
Стоян Тодоров – Форум “Старозагорци на крак” – отсъства;
и от КНСБ Николай Ненков – вицепрезидент.
МИРОСЛАВ ПАСКАЛЕВ: Да ви помоля само за едно уточнение. Хората от Форум “Обединение” и Форум “Освобождение” в момента са в Комисията, която обсъжда Закона за Изборния кодекс. Така че на по-късен етап ще се присъединят.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ние ще ги очакваме естествено, ако свършат преди нас.
По първа точка от дневния ред искам да ви информирам, че Комисията е поискала официално становище с писмо изх. № 353-01-3 от 3 юли 2013 г. от Министерство на икономиката и енергетиката. Становище няма.
от Асоциацията на индустриалния капитал в България е получено становище на 9.07.2013 г.;
от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България становище няма до този момент;
от Българска стопанска камара имаме становище. Получено е на 9 юли 2013 г.;
от Българска търговско-промишлена палат няма становище до този момент;
от КНСБ също няма;
от КТ “Подкрепа” също няма становище по първа точка.
Има ли представител на Българска стопанска камара, който да желае да представи становището на Камарата? Няма.
Тогава ще дадем думата на вносителите, а след това ще представим ние становищата, ако няма представител на издалите становището. Заповядайте.
АНГЕЛИНА МИЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, отчетът на КЗК за дейността й през 2012 г. е приет с решение № 560 от 15 май 2013 г. Като в него са отразени постигнатите резултати и основни констатации, изводи и оценки за работата на КЗК, както и поставените пред нея цели през следващия период.
Съгласно обобщените данни в доклада през 2012 г. Комисията за защита на конкуренцията образува общо 1292 производства, от които 1155 по Закона за обществените поръчки, едно по Закона за концесиите и 136 по Закона за защита на конкуренцията.
През отчетния период Комисията се е произнесла общо с 1161 решения или определения с които е приключила съответните производства по ЗЗК, ЗОП или ЗК, предявила е твърдения за извършени нарушения или е наложила глоби на физически лица за извършени от тях нарушения по ЗЗК или за не предоставяне информация.
С приетите през 2012 г. решения Комисията е наложила глоби и имуществени санкции в общ размер 22 764 958 лв. Общият размер на наложените от КЗК санкции през отчетния период се е увеличил спрямо предходната година и следва отчитаната през годините тенденция на нарастване на общия размер на наложените имуществени санкции и глоби, което е резултат от промяната в санкционната политика на Комисията, предвид настъпилите изменения в новия Закон за защита на конкуренцията, влязла в сила в края на 2008 г., съгласно който размера на наложените санкции се определя като процент от общия оборот на нарушителите за предходната финансова година.
Събраните по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс приходи през изминалата година по влезнали в сила решения на КЗК, с които са наложени имуществени санкции и глоби са в общ размер на 1 810 169 лв.
През 2012 г. в Комисията са образувани девет производства, които имат за предмет разследване на евентуални нарушения под формата на забранени споразумения, съгласувани практики между предприятия или забранени решения на сдружения на предприятия. Три от тези производства са образувани по чл. 101 от Договора за функциониране на Европейския съюз в изпълнение на задълженията на Комисията произтичащи от Регламент № 1 от 2003 г. на Съвета, в случаите в които счита, че на практика би могла да засегне търговията между държавите членки на Европейския съюз, да прилага паралелно и общностното право.
През 2012 г. в Комисията са образувани 16 производства, които са имали за цел разследване на евентуално извършени нарушения под формата на злоупотреби с господстващо положение. Общият размер на наложените санкции за антитръстови нарушения са 20 407 324 лв. Постановени са отделно и три решения, с които Комисията е одобрила предложения от съответните предприятия нарушители ангажименти, с които да се постигне незабавно възстановяване на конкурентната среда.
През 2012 г. Комисията осъществи наблюдения на значими и за потребителите и за бизнеса сектори, като с три свои решения тя прие секторни анализи в съответните сектори на икономиката. Така например КЗК прие секторен анализ на пазарите на производство и търговия с маслодаен слънчоглед и слънчогледово олио в Република България. В рамките на извършения секторен анализ бе изследвана структурата на пазара, пазарните условия за производство и търговия за маслодаен слънчоглед и слънчогледово олио и бяха проследени ценовите тенденции, доколко тези тенденции са повлияни от обективни икономически фактори, а не са от резултат от евентуални антиконкурентни практики между участниците на тези пазари.
КЗК установи несъответствие между промените на цените на ниво производство и преработване на слънчоглед до краен продукт - слънчогледово олио. В резултат от което в Комисията бе образувано производство за установяване на евентуално извършено нарушение по чл. 15 от ЗЗК от страна на тримата основни производители на олио в страната.
На следващо място КЗК прие секторен анализ на конкурентната среда на взаимосвързаните пазари по веригата „пшеница - пшенично брашно - пшеничен хляб“ в Република България. Отново в този анализ бе поставен акцент върху изследване на ценовите динамики за периода 2008 – 2010 г.
КЗК установи асиметричност в изменението на цените на брашната и на пшеницата, изразена в значително покачване на цените на едро на брашната спрямо повишението на основната суровина - пшеницата за периода юли – декември 2010 г.
Във връзка с това, Комисията образува производство за установяване на евентуално извършено нарушение по чл. 15 от ЗЗК от страна на Съюза на българските мелничари, който обединява предприятия с установено значително влияние на пазара на производство и търговия с пшенично брашно. И двата секторни анализа бяха изпратени по компетентност на Министъра на земеделието и храните в предходното правителство, както и на Комисията към Народното събрание, която отговаря за тези дейности, за предприемане на съответни мерки в рамките на тяхната компетентност за подобряване на конкурентната среда в секторите.
На последно място КЗК прие и секторен анализ в сектора на дистрибуция на нови моторни превозни средства, на дистрибуция на оригинални резервни части за тях и извън гаранционно сервизно обслужване. В рамките на анализа бе установено, че в отношенията на определени вносители с упълномощените от тях дилъри и сервизи се откриват определени вертикални ограничения, които не могат да бъдат освободени от забраните по чл. 15 от ЗЗК, както и от чл. 101 от Договора за функциониране на Европейския съюз.
По отношение на дейността на Комисията в областта на оценка на концентрация между предприятия през 2012 г. се наблюдава съществено намаление на броя на образуваните производства, респективно и постановени решения в сравнение с предходните четири години.
Една от основните причини за този спад продължава да бъде настъпилата законодателна промяна в края на 2008 г., когато бе увеличен размера на общия изискуем съвкупен оборот на участниците в концентрацията. Както и бе въведен втори кумулативен критерий с цел да бъдат ограничени онези концентрации, които действително биха оказали ефект върху конкуренцията в страната и за които е необходимо задължително да бъде извършено предварително уведомяване и оценка от страна на Комисията, както и с цел да се намали административното бреме върху участниците. Следва да бъде отбелязано и това, че в този период някои от осъществените през годината сделки бяха разгледани на европейско ниво, тъй като преминаха праговете предвидени по Регламент 139 от 2004 г. на Съвета, относно контрола върху концентрацията и като такива попадат в компетенцията на Европейската комисия.
По отношение на дейността на Комисията в областта на анализирането и разследването на забранени действия свързани с нелоялна конкуренция през 2012 г. са образувани 61 производства, като шест от тях са стартирани служебно въз основа на подадени сигнали от граждани или извършвани собствени проучвания и наблюдения от страна на експертите в Комисията на определени пазари. С 22 решения Комисията установява извършените нарушения и налага имуществени санкции или глоби на физически лица в общ размер 2 185 070 лв.
Съгласно чл. 28 от Закона за защита на конкуренцията КЗК извършва оценка за съответствие с разпоредбите на ЗЗК на проекти или на действащи нормативни или нормативно-административни и общи административни актове. Както и проекти на актове на сдружения на предприятия, които регулират дейността на членовете им.
В тази връзка в изпълнение на своите правомощия по този текст от закона през 2011 г. са образувани общо 37 производства. Като с решенията по почти всички от тези производства КЗК отправя препоръки за изменения или допълнения на проекти и нормативни актове или е отправил предложения за изменение и допълнение на действащи нормативни актове.
В областта на обществените поръчки общият брой на образуваните производства през отчетния период е 1155. С 251 решения по общо 822 производства, които участват в резултат от обединение на преписки, когато са подадени няколко жалби срещу едно и също решение на възложител, Комисията установява незаконосъобразни действия или бездействия на възложителя или отменя съответното незаконосъобразно решение, като връща преписката на възложителя за продължаване процедурата от последното законосъобразно действие.
Във връзка с правомощието на КЗК предвидено в Закона за обществените поръчки да налага имуществени санкции на възложители за осъществени от тях нарушения на Закона за обществените поръчки извършени в процеса на оспорване на техните решения пред КЗК.
През 2012 г. КЗК е постановило три решения, с които на възложителя са наложени имуществени санкции общо в размер на 126 884 лв. Най-често обжалваният акт на възложител в процедурите на възлагане на обществени поръчки остава решението за класиране на участници в избор на изпълнител. А също така може да се отбележи, че превес имат броя на жалбите срещу процедури за възлагане на обществена поръчка, които подлежат на обявяване пред Европейската комисия по реда на чл. 45а от ЗОП.
Съобразно предмета на обществените поръчки най-многобройни са жалбите срещу процедури свързани с извършване на строително-монтажни дейности, доставка на храни и хранителни продукти, далекосъобщителни услуги, охранителна дейност, ремонт, поддържане и рехабилитация на пътища, сметосъбиране, сметоизвозване, депониране на отпадъци и поддържане на чистотата.
Пълноправното членство на България в Европейския съюз налага определени задължения на КЗК, като орган по конкуренцията, свързан с активно участие и сътрудничество с Европейската комисия и националните органи по конкуренция. Това сътрудничество се осъществява основно в рамките на европейската мрежа по конкуренция, която предоставя възможност на ведомствата по конкуренция от държавите членки да осъществяват постоянен обмен на информация по между си.
Съществува и една специфична форма на сътрудничество свързана с изготвяне и изпращане на въпросници, изготвяне на отговори по тези въпросници касаещи конкретно поставени проблеми, конкретни казуси и други такива, които вълнуват дадено ведомство по конкуренция.
През 2012 г. КЗК активно си сътрудничи с другите ведомства по конкуренция, като участва както пряко в заседанията на работните групи и секторните подгрупи към европейската мрежа по конкуренция, така и в изготвянето на отговори по постъпили въпросници и включително иницииране на собствени запитвания към други органи по конкуренция.
В областта на международното сътрудничество през 2012 г. КЗК продължи активното си участие в Комитета по конкуренция на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, както и в работните групи към него. Комисията получи статут на наблюдател към тези органи през 2009 г., който беше подновен през 2011 г. за нов двегодишен срок.
КЗК бе представена и на ХІІ сесия на Междуправителствената експертна група по право и политика на конкуренцията, организирана от УНКТАД. В рамките на този форум председателят на КЗК подписа Меморандум за сътрудничество със заместник-генералния секретар на УНКТАД, господин Петко Драганов. Целта на документа е да се очертаят основните сфери на сътрудничество между двете институции във връзка с учредения през 2012 г. Софийски форум по конкуренцията, за който ще отделя още няколко минути и с това смятам да приключа.
Както казах през 2012 г. по инициатива на КЗК в сътрудничество с конференцията на ООН за търговия и за развитие бе създаден Софийския форум по конкуренция. Целта на този форум е да задълбочи сътрудничеството в отношенията между държавите в региона на Западните Балкани, като най-вече се постигне единно прилагане на конкурентното право. Двете институции обединиха усилията си за създаване на постоянно действащата неформална платформа за техническа помощ, обмяна на опит и консултации в областта на правото на конкуренцията. Като целева аудитория на проекта са органите по конкуренция на страните, които са кандидат-членки или потенциални кандидат-членки за Европейския съюз – Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия (която понастоящем вече е пълноправен член на Съюза), Косово, Черна гора, Република Македония и Сърбия. В зависимост от конкретните проблеми бенифициенти на този проект биха могли да бъдат и представители на регулаторни органи, министерства, агенции и съдилища от страните от Западните Балкани.
Учредителната конференция на Софийския форум по конкуренция се състоя на 12 ноември 2012 г. в София, като на нея бяха представени участници от всички органи и бенифициенти, представители на ведомства по конкуренция от Европейския съюз, представители на Генерална дирекция „Конкуренция“ към Европейската комисия, УНКТАД, ОИСР и много други.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря ви госпожо Милева.
Ако няма представител на Българска стопанска камара, аз трябва да ви представя становището им. Няма представител.
Становището на Българска стопанска камара по обсъждания законопроект е следното:
Докладът отчита извършената от Комисията за защита на конкуренцията дейност през изтеклия период, на база брой образувани преписки, секторни анализи и решени по Закона за обществените поръчки спорове. Без да омаловажаваме осъществената от Комисията работа, която е свършила приоритетите в нейната работа, считаме че в доклада липсват изводи и политико-икономическа оценка относно проблемните области в състоянието на конкурентната среда.
Не е направен анализ на въпросите свързани със злоупотреба с монополно и господстващо положение - тема към която обществото е особено чувствително, а бизнесът понася неблагоприятните последици. От доклада става ясно, че има образувани 16 производства за злоупотреба с монополно и господстващо положение, без да са наложени санкции. Липсват данни какви са практическите резултати от тези производства, до каква степен те са способствали за нормализиране на конкурентната среда, в колко от случаите Комисията се е самосезирала и какви са причините за не достигане на целите по недопускане на картелни споразумения и съгласувани практики. Докладът не проследява ефекта от нарушаването на антимонополното законодателство върху свободния пазар, нито отчита видими за обществото последици, като създаване на условия за корпоративен натиск върху политически структури.
Въпреки изнесените в публичното пространство данни за драстични нарушения в процедурите по обществени поръчки, извън общия брой на делата по ЗОП разгледани от Комисията, няма каквито и да е аналитични данни свързани с деформиране на бизнес средата, както и виждания и препоръки за подобряването й.
Считаме, че в бъдеще допълнителни усилия трябва да бъдат положени от Комисията както в тези области, така и по отношение на недопускане на координирана търговска и маркетингова политика на търговските вериги и осигуряване на равнопоставено третиране на българските с чуждестранните производители и доставчици.
Разширяване на възможностите за арбитражно разглеждане на спорове по Закона за обществените поръчки би освободило Комисията от несвойствена за нея правораздавателна дейност и би подобрила възможностите за насочване на усилията и в посока на предотвратяване на ограничаването и нарушаването на конкуренцията.
В тази връзка от съществено значение е 42-то Народно събрание да предприеме действия по изготвяне и приемане на необходимите законодателни промени.
Становището е подписано от изпълнителния председател господин Божидар Данев.
Още веднъж питам уважаеми дами и господа, има ли представител на Асоциацията на индустриалния капитал в България? Желаете ли да представите становището?
Заповядайте.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители няма да прочитам целия текст. Много от констатациите на колегите от Стопанската камара са визирани от нас. Ще кажа това, което го нямаше в тяхната позиция.
Членовете на Асоциацията на индустриалния капитал не са удовлетворени от работата на КЗК. Защото факт е, че има сходство икономически необосновано на цени на горива, на цени на дървен материал, на цени в търговски вериги. Дейността на КЗК по никакъв начин не е попречила до днешна дата това да се случва. А това би трябвало да е един от акцентите в дейността.
Чухме също от представянето, че само на трима възложители са наложени някакви санкции за цяла една година. Това за нас е показателно и разликата с колегите от Стопанската камара. За нас проблемът не е толкова в законодателството, а за нас проблемът е в практическата дейност на Комисията.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Благодаря господин председател.
Причината да няма писмено становище, аз на миналото заседание ви казах, че формулирайки позицията на Палатата, ние се допитваме до нашите фирми членове. Ако изпратим материалите - единият е 72 страници, а другият е 90 страници с искане за становище в рамките на два работни дни, по-скоро ще предизвикаме някой скандал, който се е случил до момента с предишните материали, които сме изпращали и държавен бюджет за становище събота и неделя и т.н.
Към настоящия момент това, което може да представим като становище по този доклад е следното. Една от практиките, които фирми членове на палатата са сезирали Комисията по защита на конкуренцията, е свързана с нерегламентирано използване на баркодове. Тоест, фирми свалят баркодове на своите стоки, които изобщо не са регистрирани в системата GS1. Това е световната система на световния регистър на баркодовете, поради което се получава нелоялна конкуренция и за ползването на баркодове, които са регистрирани от други фирми в системата, за което си плащат и съответните такси. Сезирали сме комисията, в същност не Търговската палата, а увредените фирми. И практиката досега на Комисията, може би поради не разбиране на материята е била свързана с това, че не констатират нелоялна конкуренция. Считаме, че тази практика следва да бъде променена, тъй като това компрометира изцяло идеята на баркодовете. Освен чиста идентификация, но и търговската, транспортната логистика, в цял свят следенето на движението на стоката. Така че това е една от практиките, които считаме, че следва да бъдат променени и разгледани от Комисията по защита на конкуренцията.
Изпращани са преписки през 2012 г. на Палатата по отделни проучвания и производства, които са водени от КЗК и на които съответно сме отговаряли.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Тодоров.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Нямаме писмено становище. Това което ще кажа все едно, че е писмено становище.
КНСБ също не е удовлетворено от работата на Комисията за защита на конкуренцията. И не от вчера тази Комисия почти не фигурира в медиите като някакво постижение. Аз не знам дали всяка година дава годишен доклад пред Парламента. Но ако не е този годишен доклад, въобще няма да разберем, че тя съществува. И това не е от вчера. Така че мисля, че го казах малко по-заобиколно, но трябва да се вземат кардинални решения в тази област. Особено в момента в който тази комисия има изключително отговорни задачи. Тук има и представители на гражданския сектор. Има изключително отговорни задачи за борба срещу монополите. Лично ние не виждаме къде е дейността на Комисията в това отношение.
Ще дам един пример, който се влачи може би от две, три години - спор между големите търговски вериги и българските производители. Все още не е разрешен. Между другото тук е моя призив към Икономическата комисия, да придвижи този закон, който много време стои. Навсякъде при срещи с министри, политици и т.н се спомена това, като един много голям проблем. А всъщност някъде заспива, дали в Министерство на икономиката, дали в Парламента, не ми е ясно, но трябва да го придвижим. Защото знаете, че има груба дискриминация спрямо българските производители от страна на големите търговски вериги. И това е една от ролите на КЗК, която не се реализира много време.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
От другите гости някой иска ли да вземе думата? Заповядайте.
ИЛИЯ ЗЛАТАНОВ: Ще говоря от името на 24 браншови организации от дребния и среден бизнес. Абсолютно съм солидарен с досега изказалите се. Даже виждам, че са доста примиренчески. Ние в нашето обединение абсолютно не смятаме, че е нужно да продължи да действа такава комисия. Трябва да се направи нова комисия, която да се нарече или антитръстова или антимонополна. Да се подберат хора с конкурс, които не са участвали досега в сговор с монополите и да се започне наново. Няма нужда от карамелизирани приказки.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря ви.
Други желаещи от гостите?
МИРОСЛАВ ПАСКАЛЕВ: Много трудно бихме взели от Национален форум “Обединение” становище точно в този момент, тъй като този доклад на Комисията не беше публично оповестен. Да, това което е на прима виста, ние сме абсолютно солидарни с колегите от КНСБ и със Стопанската камара. Но нека първо се дава и на гражданското общество, на организациите, които го представляват, тези доклади, за да се запознаем и да вземем конкретно отношение. Защото не е необходимо тук да казвам на прима виста, че контрол върху производството и разпространението на аудиовизуални рекламни продукти, там е монопол само на една фирма. Вие не сте взели абсолютно никакво отношение по този въпрос. Целият пазар е само на една фирма. Но за да не минаваме към частни, ние ще вземем отношение на по-късен етап.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Бихте могли да отговорите на поставените досега въпроси. Моля ви отговорете на последния. Публикуван ли е доклада някъде на вашия сайт или на друго място.
АНГЕЛИНА МИЛЕВА: Разбира се.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: То е публикувано при нас, но след като е пристигнал от вас. Това са последните няколко дни.
АНГЕЛИНА МИЛЕВА: Аз съм го свалила от сайта на Комисията. Той е публикуван там. Абсолютно достъпен е. Така че всеки би могъл да го прочете. Не е необходимо да има някакво специално качество и да представлява институция, за да има достъп до него.
Аз бих изразила признателност за критиките, които бяха отправени към Комисията от страна на бизнеса. Те винаги са ценни, защото трябва да бъдат коректив по отношение дейността на Комисията.
Що се отнася до това, дали в доклада се съдържат детайлни анализи и открояване проблемите, които тя е констатирала. Доколкото този доклад представлява въобще дейността на Комисията, такива анализи се съдържат в отделните решения, които са постановявани по съответните производства. Така че това е причината, поради която в него да няма някакъв по-задълбочен анализ на конкретен проблем.
На мен не ми се иска да навлизам в конкретика по отделни казуси, но що се отнася до отношенията между търговските вериги и производителите и доставчиците на стоки, както знаете Комисията имаше продължително производство в тази област, което завърши с одобряване на ангажименти от страна на КЗК, които бяха поети от съответните търговски вериги.
Същите представиха доказателства, че са изменили договорите, които прилагат в отношенията си с производителите и доставчиците. Фактически дали това се случва и на практика какви правила се прилагат. До такава информация Комисията няма достъп. Включително тази година беше направена проверка, допълнение извън приключилото вече производство, затова дали са реализирани тези договори. Не получихме никаква негативна реакция от страна на представители на веригите и от страна на производителите доставчици, за да възобновим това производство.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Колеги народни представители, имате думата. Откривам дебата.
Гостите след като приключи дебата ще имат възможност също да вземат думата.
Имате думата. Корнелия Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря господин председател.
Бих искала да коментирам примера даден от господин Ненков. Става въпрос за промени в Закона за защита на конкуренцията. Ние предложихме тези промени в 41-то Народно събрание, група народни представители от Коалиция за България, и те не бяха приети. За ваша информация подновихме намерението си да регламентираме по конкретен начин взаимоотношението между търговските вериги и българските производители. Срещнахме се със Съюза на произведено в България и ще внесем отново предложения за промени в Закона за защита на конкуренцията. Такива които въвеждат нови термини, като например „господстващо положение на пазара“ и т.н. Тоест, това което е необходимо законодателно да се направи, за да се поставят тези взаимоотношения на равноправна основа, ние ще го направим. От там нататък контрола и практиката по приложението на закона е работа на Комисията.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Други желаещи колеги за въпроси, становища?
Заповядайте господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми колеги, оценката всъщност я даваме не ние тук като народни представители, а като представители на бизнеса, на неправителствените организации, гражданския сектор, профсъюзите. И оценката, която аз чух от всички представители тук беше достатъчно категорична. И тя е, че Комисията не се справя с основната си функция, а това е предотвратяване на възможността да се създават монополи в България. Аз лично считам, че в този си вид, този доклад не бих подкрепил.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Други становища има ли? Ако няма, да дадем възможност на гостите също да споделят информация, най-вече по отношение на отговорите на въпросите, които те поставиха.
Имате думата уважаеми господа. Заповядайте.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Аз много благодаря на госпожа Нинова за тези пояснения. Защото и аз загубих дирите на този казус. Мислех, че още в министерството отлежава. Имаше много работни групи. Госпожата явно не е запозната, че тук не става въпрос за някакви доброволни съглашения, а говоря за търговските вериги и българските производители. Става въпрос за промени в закона. Така че ви призовавам и вас заедно с депутатите. Общата оценка за работа на Комисията аз вече я казах.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Ненков.
Други мнения от гостите има ли? Последно на вносителя. Заповядайте.
АНГЕЛИНА МИЛЕВА: Само един коментар. Комисията миналата година прие становище във връзка с проект за изменение на Закона за защита на конкуренцията, което мисля, че до голяма степен касаеше точно тези отношения. Ние го представихме, но детайлно сме си изразили становището. От там нататък какво се случва с него нямам яснота. Но ще окажа пълно съдействие там където е необходимо за реализиране на закона, така че да удовлетворява и двете страни.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Други изказвания по законопроекта? Няма. Закривам дискусията.
Ще пристъпим след малко към гласуване. Аз ще си позволя да кажа само две изречения. Напълно подкрепям това, което каза като заключение господин Кадиев, че ние чухме категорични оценки както на бизнеса, така и на профсъюзите, така и на гражданското общество. След малко при гласуването, аз моля да изразите вашето отношение, това което ще докладваме в пленарната зала и ще бъде взето като решение на Народното събрание.
Ако нямате изказвания, подлагам на гласуване приемането на този доклад.
Който е „за“ приемането на Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2012 г., № 320-00-24, внесен от Комисията за защита на конкуренцията на 15 май 2013 г., моля да гласува.
Няма гласували “за”.
Против? Четирима. Въздържали се? Пет въздържали се.
Благодаря ви.
Докладът на Комисията ще бъде внесен в Народното събрание.
Приключваме първа точка.

По втора точка от дневния ред, представителите на браншовите организации и на гражданските организации остават в залата.
По втора точка, допълнително като докладчик представител на вносителите, в залата трябва да бъде господин Емил Караниколов.
Заповядайте господин Караниколов, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Господин Караниколов имате думата.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми членове, драги гости, тъй като за първи път съм в този състав на тази Комисия искам да ви пожелая един успешен мандат и пълноценен, както за вас, така и за обществото.
Второ, искам да ви благодаря изрично, че връщате една практика, която в последните години не беше традиция, а именно официално да ни викате, когато приемате отчетите на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Тъй като досега сме имали срещи, но на тях сме обсъждали само конкретни приватизационни сделки, а не цялата дейност по приватизация и следприватизационен контрол, за което ви приветствам. И ви благодаря още един път.
Отчетът на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари - 31 декември 2012 г. е изготвен съгласно изискванията на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Той разглежда двете основни функции, които осъществява Агенцията, а именно процеса свързан с приватизация и процеса свързан със следприватизационния контрол, както и съпътстващите ги дейности. Именно подготовка и маркетинг на приватизационни сделки и сключване на такива, както и текущия контрол по следприватизационния контрол.
През отчетния период ще започна с нормативните и подзаконовите нормативни промени, които бяха направени. Първо беше изменян Закона за приватизация в частта му забранителен списък, откъдето през годината бяха изваждани или съответно добавяни дружества. Беше приет и подзаконов нормативен акт от Министерски съвет свързан с дейността на Агенцията, както и, задължително много важно е да обърна внимание на това, за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, който пряко касае Агенцията за приватизация в по-голямата й част в следприватизационния контрол.
Съгласно това изменение, което е от 14.12.2012 г. Агенцията за приватизация, т.е. по силата на закона се спират всички изпълнителни дела, където има непререгистрирани търговци, купувачи по приватизационни договори със срок до 2015 година. Има и становище на Агенцията по вписване за това. Тоест Агенцията не може да предприема никакви изпълнителни дела, там където имаме непререгистрирани търговци до период 2015 г. Сами знаете, че по някои от делата ни изтича давност, но това е проблем с който по-късно ще ви запознаем в процеса на разговор.
През отчетния период в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол бяха открити 31 броя приватизационни процедури - като 19 броя процедури за имоти- частна държавна собственост, 8 броя процедури за обособени части от търговски дружества и 4 броя процедури във връзка с продажба на акции или дялове от търговски дружества, собственост на държавата с повече от 50 на сто държавно участие.
Към 31.12.2012 г. ресурсът на Агенцията за приватизация е следния: 18 дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала и 9 обекта, представляващи дялове и акции собственост на търговски дружества с над 50 на сто държавно участие. Както и 69 миноритарни пакети акции. От тези 69, 42 дружества са спрени за приватизация, тъй като имат различни правни проблеми, а при някои и реституционни, които още не са изчистени. Но това е един процес, който върви в последните десет години. А тези дружества са общо взето миноритарни пакети и няма интерес за тях.
Приоритетни проекти по които Агенция за приватизация и следприватизационен контрол работеше за отчетния период, който в момента даваме. Основните приоритети бяха: приватизация на „БДЖ - Товарни превози”, дъщерно дружество на „Холдинг БДЖ“; довършване на приватизационни процедури, които бяха започнали предишните години за 33 процента от ЧЕЗ и от Е.ОН – България. Те са съответно с по две дружества. Също така приоритет беше процедурата за приватизация на сто процента, тогава по стратегията за ВМЗ – Сопот, както и продажбата на имот частна държавна собственост, така известен корпуса на ИПК “Родина”.
Освен това Агенцията работеше и по още няколко приватизационни сделки, а именно продажба на сто процента от дружеството “Монтажи”, съответно приватизация на миноритарни пакети от „ТЕРЕМ - Георги Бенковски” и „ТЕРЕМ – ген. Владимир Заимов”, както и едно дружество „Техноекспортстрой“.
Ще започна със следващата дейност и след това ще дам обосновката и за двете дейности като параметри.
В следприватизационния контрол за отчетния период бяха извършени проверки на договори по 139 броя различен контрол. Бяха отчетени 182 отчета и са приети по 123 приватизационни договора. Има разбивка конкретно за всеки един отчетен период.
Ще дам разбивката за приходите и разходите на Агенцията, които сме извършили за съответния период.
За съответния период приходите на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол реално представляват срещу всеки един изразходван лев приходите са от порядъка на 74 лв. и 58 ст. А реално сега ще ви кажа точно тези цифри. През отчетния период приходите от приватизация и следприватизационен контрол са 272 253 000 лева, от които 271 млн. са парични, а остатъка е в компенсаторни инструменти или в други форми, в които се допуска плащане.
Специално от дейността по следприватизационен контрол приходите са малко над 17 млн. лв. Като тук съм длъжен да обърна внимание за нещо, което тепърва ще предстои между Агенция за приватизация, вече мина през Министерски съвет, и действието на § 8 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, който дава възможност на държавата да запорира активи не само на купувача по приватизационните сделки, но и на приватизираните дружества. Реално в последните три години, откакто сме изпълнители, и настоящия Надзорния съвет в Агенцията, и откакто действа тази норма. Въпреки че съм длъжен да кажа, че 2006 г. тя е действала със срок от шест месеца. Приходите в следприватизационния контрол са се увеличили между 20 и 30 процента, а в голяма част благодарение на тази норма. Разбира се, има санкция на Европейската комисия и ние сме длъжни да се съобразим с нея. Но ще направим предложение, което считаме, че е работещо, както и за държавата, така и за обществото, а ще бъде прието и от Европейската комисия.
Мога да кажа, че Агенцията не е имала проблеми с разходната част. Имахме осигурено финансиране за 2012 г. Реално сме изхарчили 2 220 000 лева. И както казах разбивката показва, че за един лев, който сме изразходвали около 74 лв. са ни приходите.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
РУСИ СТАТКОВ: Дадох възможност на господин Караниколов да говори, не защото бягам от отговорност, а защото той вчера е уведомен, а аз съм се самопоканил днес тук. Следя Народното събрание като стара практика и затова дойдох. Съжалявам, че се получава така. Защото отстояваме отчет или по-скоро Народното събрание на Надзорния съвет. Разбира се, този отчет е базиран на данните, които Изпълнителният съвет е внесъл, тоест, това което изпълнителният директор докладва. Но в края на краищата беше редно и хубаво, след като толкова години не е имало приемане в комисия на отчети, да бъдат поканени членовете на Надзорния съвет.
Считам, че Икономическата комисия трябва да прояви инициатива и да внесе този доклад и в Народното събрание за обсъждане. Бих могъл да се аргументирам допълнително.
Три неща, които искам да поставя на вашето внимание.
Първо, определено от гледна точка на законодателството и конкретната рамка, не само на специалния Закон за приватизация и следприватизационен контрол, а на цялостното законодателство на базата на финансовото и икономическото състояние на страната, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, а преди нея двете обособени агенции за приватизация и следприватизационен контрол, през годините са действали. Резултата се определя точно от тази рамка.
Вярно е, че и компетентността на администрацията е решаваща, но в случая ако говорим за приватизацията, голяма част от състава е с много опит. А от гледна точка на следприватизационния контрол имаше единствено текучество във връзка с юристите. Всички други бяха с огромен опит хора. Така че рамката е определяна в годините, говоря законодателната, и резултатите конкретно разбира се, и съответната политика. Тъй като в Конституцията няма залегнал текст за приватизацията, а има изискване към управлението на държавната собственост в интерес на гражданите и обществото. Конкретната приватизационна политика е определяна от всяко мнозинство в годините и съответно е променян закона - дали в една посока на темпове или обхват на приватизацията се е решавало съобразно конкретното мнозинство.
Тук искам да спомена, че аз съм единственият от членовете на Надзорния съвет, който не е приел този доклад. Не го приех заради политиката, която предишното мнозинство прилагаше и не считах, че трябва да бъде подкрепена. А имаше и два, три случая в които имаше спор за законосъобразност. Казвам го това с ясното съзнание пред Народното събрание, че става дума за изключително важни въпроси. Считам, че като проблем трябва да бъде поставен с оглед на политиката, която още се реализира в това управление, което предстои да се разгръща.
На второ място, според мен има няколко проблема, които трябва да бъдат решени. Първият и най-същественият, който вече е влезнал в Народното събрание, днес видях, е свързан с една изключително важна обезпечителна мярка, така наречената законна ипотека. Но не е само тя. Тук изпълнителният директор каза, че § 8 включва няколко мерки, не само законна ипотека и не само върху приватизираното дружество, на което се акцентува, а и на имуществото на купувача, на длъжника.
Считам, че правителството за съжаление е взело грешно решение, ползвайки стара информация от служебното правителство и преди това от предишното управление. Да, има досъдебна процедура на Европейската комисия. Моето категорично мнение е, една от причините да не гласувам за този отчет, че в лицето на Министерство на финансите и икономиката от предишното управление на служебното правителство, българският интерес не е защитен. Как е възможно ние да не отстоим една принципна норма, не само за законната ипотека, а въобще във връзка с обезпечението, което е в гражданския оборот. То не касае само приватизирани дружества.
Аз лично изяснявайки за себе си случая констатирах, че от Министерство на финансите например, хората които са участвали не са запознати с нашия закон. А същевременно през цялото време, две години в спора който се е осъществявал, нашата Агенция е имала категоричното становище за запазване на § 8 с едно малко уточнение. Това разминаване, позволявам си да кажа тук, продължаващо и сега, не е в интерес на българската държава. Защото то не дисциплинира онези, които са купили с договор, т.е. не създава пазарна среда и не възстановява поне частично загубите на държавата. И като казвам поне частично ще ви кажа конкретни цифри. Ние имаме висящи изпълнителни дела срещу неизрядни купувачи за 660 млн. Отделно от това имаме и искови дела пак за около 660 млн. Не сме я правили изкуствено, но вътре всеки един от вас може да го сметне. Отделно от това имаме събрани вече 600 млн.
Какво става, ако отпадне § 8? Тотално се срива цялата система. Ние ще трябва да връщаме пари, българската държава, на онези, които не са си изпълнили задълженията. Това е абсолютен парадокс.
Искам да ви кажа, че ние благодарение на тази обезпечителна мярка, за което благодаря тук на един от народните представители, който 2006 г. го е направил това нещо и присъства тук, наистина не 25 – 30 процента, а ние изцяло променихме възможността да получим нещо. Защото ще ви дам няколко конкретни цифри. Имаме срещу тези които сме завели и вече окончателно присъдени и сме спечелили дела. За такива длъжници, които са заличени или са в несъстоятелност има искове спечелени за 25 млн.
Второ, имаме искове срещу длъжници, които нямат имущество и приватизираното дружество няма такова за 230 млн. - тоест, до тук 250 млн. необезпечени. Защо се получи така? Защото когато нямаше § 8 преди 2006 г. ние нямаше какво да вземем и откъде да го вземем.
И останалите - трета група са висящите изпълнителни производства. Това са 890. Тоест, спечелили сме делата и в момента при съдия изпълнителите имаме и сме обезпечили за 480 млн. лв. и 28 млн. щатски долара. Тоест, имаме обезпечение реално за над 500 млн., които ще рухнат, защото по-голяма част от тях са с имуществото на приватизираното дружество.
Позволявам си да го коментирам по-широко този въпрос и проблем, защото в Народното събрание днес е внесен законопроект на правителството за пълна отмяна на § 8. Нещо с което ние категорично като Агенция не сме съгласни и ви казах защо.
На трето място, очевидно през действието на годините Закона за преобразуване и приватизация на държавни общински предприятия е изменян и допълван и след това отменен 2002 г. с новия закон, който действа в момента и са залагани различни философии на база на политиките на управляващите мнозинства.
Очевидно на дневен ред, поне според коментара, който сме имали с колегите в Надзорния съвет, а тук има и друг колега, той е зам.-председател на комисията Петър Петров до преди изборите, сме обсъждали и имаме единно становище, че няколко въпроса трябва да бъдат свързани със законодателна промяна и то неотложна. Не може Министерство на отбраната да продава отделно имотите - частна държавна собственост примерно. А и министрите в предишните правителства казват, че те не са в състояние да управляват такава собственост и да я продават.
Второ, Министерство на земеделието в случаи на заменки и т.н. И още някои изключения, които очевидно трябва да бъдат преодолени с оглед на това да има единен държавен централизиран орган, какъвто е Агенцията, който да следва и да изпълнява една ясна политика в това отношение. И от там да няма проблеми.
Във връзка с имотите и регистрацията. Ние в момента имаме един регистър към Министерството на регионалното развитие.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Извинявайте господин Статков, цитирания от вас законопроект и § 8 предстои да бъде гледан в тази зала и в тази комисия.
РУСИ СТАТКОВ: Аз го казвам като проблем.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Концентрирайте се върху доклада и се опитайте да дадете оценка и анализ на доклада, който ние в момента обсъждаме.
РУСИ СТАТКОВ: Оценката и анализа са неразривно свързани. Самото статистическо отчитане на периода, който е за 2012 г. е едната страна на въпроса. Съдържателната страна на въпроса е това, което се опитвам да ви кажа, че предстоят такива проблеми и произтичат от това, което до 2012 г. сме направили и които трябва да се решават. Ние нямаме друга възможност да го кажем, защото не бива да чакаме § 8 вдруги ден да го вкарат в Комисия и просто така да си говорим.
Считаме, че имаме готовност наред с тази промяна, която е свързана с § 8 да внесем в Комисията и вие да прецените няколко изменения, вече за две говорих, с оглед на това да не се работи на парче, а да се направят сериозни изменения, с оглед на целесъобразна и ефективна работа.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: От гостите имаме становища на КНСБ и господин Николай Ненков ще го представите ли?
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Благодаря ви още веднъж.
Аз и без да съм чел доклада, наизуст знам дейността на Агенцията. Даже има периоди всеки ден сме се чували и с господин Караниколов и господин Статков.
Тук нещата искам да ги разделя на две. Оценка на доклада ми е трудно да дам в смисъл, че Агенцията за приватизация е един технически изпълнител и реализира философия на съответно правителство. Понеже познавам сделките, които не станаха, всъщност големите сделки не станаха и знам причините за това, и според мен не е вината в Агенцията за приватизация. За “Товарни превози” просто нямаше купувачи. За ВМЗ-Сопот в последния момент единственият купувач се отказа. При положение, че лично пред премиера беше дал гаранция, че ще закупи предприятието. За “Монтажи” мисля, че също нямаше кандидати с три поредни процедури. И всъщност парадоксът е, че има много голямо преизпълнение на плана за приходите, от това че много добре се продадоха остатъчните пакети на ЕРП-тата. Така ли беше. Всъщност планът за броя сделки е неизпълнен, а планът за приходите е преизпълнен – 250% или нещо такова.
По-скоро искам да кажа друго. Приватизацията е бизнес, приватизацията е и политика, и философия. В този смисъл отговорността на Парламента и съответното най-малко на ресорното министерство е в периода на обсъждане и приемане на плана на Агенцията за приватизация да прецени, какво трябва да се приватизира и какво не. Това че примерно се заложиха “Товарни превози” беше пълна глупост. Златната кокошка на холдинга да се слага за приватизация срещу една цена, да не издавам тайна, но мисля, че за около 100 млн. лв. Нали така беше? И какво ще направим с тези 100 млн. лв.? А това са огромни активи. Да не ви казвам колко беше продажната цена, която щеше да се достигне, ако имаше втора процедура за приватизация на ВМЗ Сопот. Мисля че беше под 20 млн. и дали не беше и под 10 млн.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: 12 милиона.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: И какво правим? Още веднъж казвам, приватизацията е повече политика, отколкото техника. Аз бих казал не приемаме доклада примерно като отношение, ако Агенцията за приватизация прави някакви груби методически грешки.
Единственото което мога да отбележа е, че се водеше един голям спор между господин Статков и господин Караниколов, дали е законна процедурата за приватизация на Товарни превози. До ден днешен аз не съм на ясно, дали е законна или не.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Съдът не се е произнесъл.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Тук привършвам и искам да призова, ако тази тема се обсъжда по-подробно в етап програмиране, по отговорно да се действа и да избираме правилни обекти, защото формално погледнато Агенцията почти никакви продажби на едри обекти не е отчела. А трябваше да отчете точно на тези обекти. Това е въпросът.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Други от гостите. Заповядайте.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Благодаря господин председател.
Специално по отчета имаме два сериозни въпроса и забележки. Евентуално могат да бъдат отговорени и в момента. Какви са причините за не пререгистрацията на тези 27 дружества с държавно участие? И следващият въпрос е свързан с това, че няма информация относно резултатите за постъпилите 487 преписки от органи на полиция, следствие, прокуратура във връзка с приватизационните процеси. Може ли да дадете малко повече информация по тези части от отчета?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Други от гостите желаещи да вземат отношение? Няма.
Отговорете на въпросите.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря господин председател.
Благодаря за въпросите. Ще ги разделя първо на две. За 27-те дружества го разбрах. Това са дружества, които подлежат на приватизация, но поради факта, че не са пререгистрирани, а са пуснати за приватизация. Много е важно да отбележа, че Агенцията за приватизация не участва в управленията на дружества. Ние само се разпореждаме с тях. И действията свързани с организация, преструктуриране и всичко е свързано с техните принципали. В голяма степен това са министерствата. Тоест, те знаят, защото ние имаме кореспонденция. Но ние като Агенция не може да искаме пререгистрация, примерно както е при нашите длъжници, при делата, които водим служебно. Въпреки, че и там редът е по-различен на Агенция по вписване. Трябваше да се обяви един списък. Това е по първия въпрос. Мисля, че е ясно. Ние не управляваме дружествата, за да извършваме ние пререгистрация.
А по втория въпрос може ли да ми кажете точно за кои преписки говорите?
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Това са данни, които сте посочили в самия отчет просто като статистика. Какви са резултатите?
РУСИ СТАТКОВ: Става дума за това, какво сме предоставили на органите. Ние обратна информация получаваме от тях по преписките само в случаите, в които трябва да дадем допълнителна информация. Иначе от нас се иска и ние даваме това, което е необходимо съобразно закона.
Искам по първото, по което отговори тук изпълнителният директор, да кажа, че освен принципалите има една сериозна структура, която трябва да бъде по на светло. Това е Държавна консолидационна компания, която се занимава в момента и управлява дялове и т.н., за която ние разбира се нямаме информация към Министерството на икономиката. Така че аз се опитах да го поставя този въпрос във връзка въобще с цялостната ресурсна основа. Това което го има като регистър към Министерство на регионалното развитие за имоти и държавна собственост, за съжаление не е добро, не е актуално. И самото Министерство ми написа в преписка, че те по-скоро биха се отказали от това, ние да го водим този регистър. Може би това ще бъде един от проблемните въпроси, които трябва да се променят в закона, за да може да има наистина, така да се каже, единство между функции и това което произтича от тях.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря ви.
Господин Гечев има думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колеги, първо малко информация. Тук е представител на агенцията господин Караниколов – изпълнителен директор, господин Статков – член на Надзорния съвет. Свързахме се, макар и късно тази сутрин с госпожа Юлия Ненкова, но тя отказа да дойде, под предлог, че участва в друга комисия на Столична община. Няма да коментирам. Но има Конституция, има подреждане на властите в България и на мен ми се струва, че е доста неестествено човека, който е подписал доклада да не присъства тук на обсъждането. Това разбира се, повече не бива да се допуска.
По отношение на доклада, аз го четох много внимателно. В задължението ми като зам.-председател на Комисията и като човек, който е работил в Агенцията, бил е член на Надзорния съвет и ми беше не само любопитно, но ми беше професионално интересно да видя как се развиват тенденциите там. Някои заключения.
Първо, какво има и какво няма в доклада. Това което прави впечатление е, че докладът се прави година за година. За съжаление аз поисках и предишните два доклада. Това изглежда го правят доста администрации. Имате доста текстове, които са copy–paste, както ви е известно. Аз затова поисках предишните доклади, за да видя за какво става въпрос. Сменени са цифрите и тук-там има нови текстове. Няма лошо. Щеше да бъде хубаво, ако вие бяхте извадили резултатите от последните няколко години и Агенцията да направи анализ, какви са тенденциите, какви са факторите. Тъй като докладите, това го казвам по принцип, това е отговорност и на правителствата, не само на Агенцията, но тук на парче се дава всеки доклад за година. Примерно резултатите от 2012 г. нямат сравнение с никакви предходни години. Какви са причините? Защо примерно 2008 г. са 1 401 млн. пряк финансов ефект., а 2009 г. са 3 млн. Това е изумително. 2010 г. са 1 млн. и изведнъж 2011 г. – 327 млн., а 2012 г. са 264 млн. Или инвестициите 2008 г. преди кризата 848. След това две години нулеви инвестиции. Миналата година 8 млн., а тази година пак нула от официалния сайт на Агенцията. Тук липсва всякакъв анализ защо се случва това. Сигурно има и обективни фактори, сигурно има циклични фактори, но сигурно има и организационни и законови фактори.
Същото касае приоритетите, които са заложени в първата част. Аз съм подредил така по самия доклад. Беше споменато, че вие имате четири стратегически цели, които сами отбелязвате сте изпълнили на 50 процента. Изпълнили сте златната кокошка електроразпределение, която ще се съгласим, че с радост се намират купувачи, за които ще стане дума след малко. Редакционният корпус на “Цариградско шосе” това са двете сделки. А ВМЗ – Сопот и БДЖ са неуспешни. И вие пишете статистически вярно - изпълнено на половината 50 процента. Защо не са изпълнени другите 50 процента? За БДЖ какви са причините? Някаква кратка хронология, някакъв кратък анализ.
Междувпрочем целият доклад е пълен с цифри. Аз предполагам, че добросъвестно са дадени цифрите, но няма никакъв анализ на тези числа. Защо, къде, как?
След това за електроразпределителни дружества, която е чувствителна тема за всички българи, която доколкото знам ще бъде предмет на специален анализ и разследване. Но тук има много интересни неща. Например: на Е.ОН посредника е „Първа финансово брокерска къща“ ООД, а другият посредник е Корпоративна банка. Не е моя работа да коментирам, но и на обществеността е известно кой стои зад тези посредници. И в тази връзка въпросът ми е, как ги избрахте тези посредници? Имаше ли някакъв натиск? Още повече, че за да се аргументирам, че избоъта на тези посредници не е случаен и той не е направен от господин Караниколов този избор. Това трябва да е ясно на всички.
Но вижте уважаеми колеги, какво става, Централна кооперативна банка като инвестиционен посредник, организира заедно с Българската агенция за инвестиции и други много интересни презентации за продажбата - Виена на 29 ноември, Цюрих – 2 декември, Лондон – 6 декември и Франкфурт – 14 декември. Това е от доклада.
Моят въпрос е, ако може господин Караниколов или господин Статков, ако имат информация да кажат, какъв е смисълът на тези воаяжи, след като в доклада пише ясно. Правих една допълнителна проверка извън доклада, кой купува всъщност акциите? Акциите ги купува самият посредник – Централна кооперативна банка. Така ли е? 18 процента. Не ви ли се струва ненормално, посредникът който е нает да си купува акциите. Както и да го обясним това. Защо Централна кооперативна банка ще прави воаяжи в Западна Европа, за да си купи акциите.
Третият въпрос ще бъде, имате ли информация, какви са резултатите от тези воаяжи във Виена, Цюрих, Лондон и Франкфурт? Преди коледно много хубаво от 29 ноември. И като народен представител ще попитам от Агенцията и от надзора, кой е участвал поименно в тези презентации? Колко пари са изхарчени и какъв е резултата? Защото сами разбирате, че резултат от там няма, но парите са похарчени. Така че ще настоявам да се отговори писмено на този въпрос. С една дума, поне за мен, тази сделка с електроразпределителните дружества е повече от скандална.
Другият посредник също се е облажил много добре. И някак си тези 33 процента отиват в хора, които меко казано е странно как са печелили и как е направен този конкурс. Това разбира се е моя лична оценка. Но мисля, че въпросите са ясни и на тях трябва да бъде отговорено.
По отношение на ангажиментите, които поемат фирмите, също на основата на доклада. Вие имате данни за поддържане разходите на труд. Това е първи показател, колко фонд “Работна заплата” ще харчат. И правите извода, че те даже са преизпълнени. Но какво липсва тук, колеги? Тук липсва кой не е изпълнил и кой е изпълнил, тъй като е възможно някой да преизпълни повече, а други да не са изпълнили. Тук няма анализ в детайли. Освен това дадени са в абсолютни величини, не са дадени в проценти по отделните фирми. Липсва заключение. Липсва анализ кой и защо не е изпълнил този ангажимент.
Същото касае и броя на заетите. Тук сте дали, предполагам акуратно, абсолютния брой на заетите – 3234 заложени в програмата. Фактически 3432. Тоест, повече са заетите, отколкото сте заложили в програмата. Всички ли са преизпълнили? Очевидно не всички, което е нормално. Някои сигурно не са изпълнили. Каква е причината? Няма никакъв анализ.
Обърнете внимание на инвестициите в трета точка. Това е на стр. 23. Към 31 декември пишете има шест договора за 721 млн. лева, 35 млн. евро и 100 000 долара. Това са обещанията за инвестиции през 2012 г., а Вие правите две проверки. Проверявате „Семково 99“ ЕАД с инвестиция от 20 000 лева. Това не ви ли се струва странно? Значи стотици милиони инвестират други, а вие отивате в Семково – ЕАД, което има инвестиция от 20 000 лв. Нещо е странно. С това трябва да се съгласим. Това е дреболия. Ще си губите времето за 20 000 лева, а 200 млн. ги оставяте настрани. След това, Макаронена фабрика в Добрич. Неустойка, втората проверка е за 200 000 лева. Тоест, 20 000 и 200 000 или 220 000 лева контролирате, а другите стотици милиони си плуват свободно. Има ли ги? Няма ли ги? Какво са направени? Поне така изглежда от доклада.
Четвърто, извършен контрол на място. Предишната година 13, а сега сте направили 14. Какво не е ясно, колеги. На каква база сте селектирали тези 14 проверки? Проверили сте 14 обекта. Не пише на какъв критерий. От колко обекти сте избрали 14 и как сте ги подбрали? Би следвало да са тези, които са най-важни за държавата. Но като гледам стойността на активите не са. Това е причината.
Контрол на задължението за изплащане на покупната цена. През 2012 г. са изплатени пет договора. Разплатили са се длъжниците по приватизационни сделки. Висящи са 206. Липсва информация. Те са с натрупване. Те не са само от 2012 г. Нали така? Защо и каква е причината? Защо висят тези 206? Неизплатени 226 млн., просрочени вноски 101 млн., неустойки и лихви за забава, пак от доклада цитирам 125 млн. Какво прави впечатление? Прави впечатление, че през 2012 г. вие сте събрали 179 000 лева задължения, така пише в доклада, а висят 101 млн. Аз направих една проста сметка. Това означава, че Агенцията 500 години трябва да събира вземанията, двете числа като ги разделя. Това не е ли притеснително? Тук трябва да има някакъв анализ. Как така? Защо? Какви 500 години? Какво става тук?
Резултати - изпълнени 24 от 50. Казахме 48 процента изпълнение и от другите сделки, освен стратегическите, 119 млн. по план, 264 реални. Разбира се, аз не подценявам работата на Агенцията и много добре знам, че тези хора са важни, че те работят под стрес, тъй като това са сделки за милиони. Разбира се, че тези 264 млн., както казаха и колегите, това не зависи толкова от Агенцията. За съжаление дали правите сделка за 50 млн. или 500 млн., горе долу организацията е една и съща. Нали така? Тоест, зависи какво продавате. Ако правителството ви даде да продавате нещо скъпо, вие ще имате и по-добри резултати. Ако не ви подава правителство и вие ако приватизирате сладкарници, очевидно, че резултатите няма да бъдат такива.
Поради което аз считам, че опита ви за самооценяване от това, вие казахте 1 лев разходи 74 лв. приходи са абсолютно несъстоятелни. Трябва да се промени изцяло методологията за оценка и това е в интерес на Агенцията. Защото сами разбирате, че този резултат е абсолютно подвеждащ. И ще ви кажа защо.
Ако го сметнете спрямо онази година с 1 млн. приходи, какво става? То излиза, че служещите в Агенцията дължат пари на държавата, не по тяхна вина, като не са им дадени сделки. Сега какъв е приносът на Агенцията, че държавата е решила да продаде златната кокошка ЕРП-тата изведнъж. Те са си свършили работата хората. Искам да бъда разбран правилно. Но този начин на измерване е странен. Това не може да бъде начин на измерване.
Ето например, ако сравните 2008 г. излиза, че ефективността на Агенцията е била 530 процента по-добра по същия показател, който сте избрали. Така ли е едно към едно? Това не е ли странно. Една година 530 процента по-добре, а другата по-зле. Значи тук разликата е пет, шест пъти. Има нещо гнило в този показател и очевидно не е това показателя. Той не е във ваш интерес, нито е в интерес на държавата да анализира работата на Агенцията от тази гледна точка.
Бюджетът, като погледнете разходите са два и половина по план. Искали ли сте актуализация най-вече с тези допълнителни сделки, които сте правили 3,8. Но тук имам въпрос. За външни услуги вие давате 2,2 милиона лева. Тоест, 61 процента от разходите. Тъй като сте дали показатели на служители, искам просто да получа информация, колко души работят в Агенцията? Около стотина души ли?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Работят 105 човека.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Смятах ги 101. Има някаква малка разлика по тези индиректни показатели, които сте дали. Ако това е така, би бил интересен следният анализ. Ако този състав на Агенцията е последните пет, шест години, а се увеличава дела на външните услуги, защо се запазва същият състав, ако така съм разбран правилно. Ако от вън се вършат услугите 61 процента, по каква причина се запазва състава? Тук говорим за оптимизация, за съкращения, за ефективност. Може и да не се налага. Но такъв анализ няма.
Още повече, че това се възлага на външна организация и още повече, че в заключението, което исках да направя, да кажем за следващите години, остава ресурс за приватизация. Като 18 дружества са с над 50 процента, 9 обекта с дялове над 50 процента и 42 миноритарни пакети, които вие пишете, че реално са 27, тъй като в другите има някакви юридически проблеми, вероятно. Пак няма анализ. Ако само това е ресурсът, който остава, Агенцията в този вид ли ще остане? Ще има ли някакво преструктуриране, ще има ли оптимизация на състава? Няма информация.
От тази гледна точка като икономист, аз не съм доволен от този формат на доклада. Той отчита данни. Липсва анализ и вътре има съмнителни неща около сделката очевидни с ЕРП-та. Но в крайна сметка за това си има други държавни органи. Това се коментира от обществото, а ние сме тук, за да защитим интереса на нашите избиратели. Това е което имах да кажа.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Гечев.
От народните представители някой ще вземе ли думата? Няма.
Вносителите, моля ви, анализът беше доста изчерпателен, да бъдете съдържателни и по-кратки. Имате думата.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря ви господин председател.
Аз се извинявам, ако не отговоря веднага на всички въпроси, защото те станаха доста. Ще започна с така нашумялата приватизация на 33, остатъчните пакети от ЕРП-та.
Първо, бяхме получили писма от принципалите на дружествата, а именно от Министерство на икономиката, с които ни уведомяват, че дружествата са апортирани в Държавна консолидационна компания, каквато беше и стратегията на предишното правителство, миноритарните пакети да бъдат апортирани там и след това извършвана приватизация. Както и протокол от Държавна консолидационна компания, която ни уведомява, че са взели решения по протоколи от министъра на икономиката, да се извърши приватизация, като ни предложиха и метода за публично предлагане на борсата. Щом имаме такъв метод, ние сме длъжни да изберем инвестиционен посредник. Защото на борсата Агенцията сама не може да листва дружествата.
Имаше съвместна работна група между Агенция за приватизация, Българска фондова борса и Комисия за финансов надзор. Мисля че имаше и представители от Министерство на икономиката. Подготвихме критериите за допустимост за избор на инвестиционни посредници, тъй като по друг начин тази процедура не може да бъде извършена. Това е съгласно § 7 от Закона за приватизация за публично предлагане на пакет. Има законни процедури. Някои от тях бяха обжалвани в съда, но все пак решенията на Агенцията за избор на инвестиционните посредници бяха одобрени дори от съда.
Не мога да коментирам кой инвестиционен посредник може да участва и до какъв процент е изкупил той. Но не трябва да забравяме, че ние пуснахме всяка акция на отделен лот. Тоест, всеки се бореше за отделна акция, а не за целия пакет от дружеството. Това че някой е отишъл и е дал най-много пари го прави печеливш в това отношение. От тази гледна точка нямаше как да проконтролираме това дали, съгласно нормите при Комисия за финансов надзор, инвестиционният посредник може да представлява както нас, така и друг клиент и да купува за тях. Тоест, това всичко е уредено и е предвидено в договорите. Не е някакво нарушение на нормата, в никакъв случай.
Процедурата, която беше избрана беше може би и единствената, защото ние искахме служебно да листнем дружеството по този § 7. В § 7 пише, че Агенцията може служебно да листне на борсата дружество, което притежава миноритарен пакет. Това е много хубаво, но по нормите и подзаконовите нормативни актове на Комисията за финансов надзор това не може да се случи. Защото ако няма подписване на проспектите от мажоритарния собственик на докладите, на абсолютно всичко, няма как да има борсова сделка. Затова и дълго се забавихме. В тази процедура бяха удължавани срокове, но Надзорният съвет през цялото време на Агенцията, който е орган на Народното събрание е запознат.
Тук ще отворя една скоба. Да има copy–paste, не отричам. Има и грешки, които в момента при прочитане също ги виждам. Не сме ги видели тогава. Но това е така, защото ние подготвяме тримесечен, шестмесечен и годишен доклад, разбира се, до Надзорния съвет на Агенцията за приватизация. И накрая се обобщава един годишен. Сами разбирате и това е може би наша грешка. Ще ги взема предвид тези неща, които ги казахте, да имаме по-добри анализи.
Ще обърна внимание на още нещо. Казахте, че през 2012 г. ние сме констатирали, че ще имаме инвестиции за 200 млн., а реално сме приели, вие казахте сумата, но не я запомних. Разликата е такава. 2012 година по договорите които сключваме, ние констатираме, че нашите купувачи по тези договори от тук нататък за период ще извършат тези инвестиции, следващата, по следващата за периода, за който е предвиден. Контролът който извършваме 2011 година, ако до края на 2011 г. някой е имал някакво задължение например за трудова заетост, която ние накрая на годината отчитаме, както и за инвестиции, ние реално контролираме предходната година. Да, заявили сме инвестиции за 200 млн., но реално сме изконтролирали инвестициите за предходната година, които са били. Надявам се да съм ясен в това, което казвам. От там идва този парадокс.
Бяхте казали, че половината от парите са отишли за плащане на външни консултанти. Това е така, защото Закона за приватизация изисква това нещо. Агенцията като служители извършват, примерно оценките. Ние не може да започнем приватизационна сделка, без да сключим договор с външно лице, независим оценител. Когато той я извърши, ние му плащаме. А експертите в Агенцията, които също са оценители, контролират неговата работа. Логиката на закона е не ние да правим оценката и след това да си я приемаме, а независим експерт.
Случаят за голямото плащане. Тук съм длъжен да кажа, че то дойде от задължението, което българската държава имаше по приватизационната сделка с Булгартабак и голямата комисионна, която трябваше да се плати на тогавашния консултант по сделката СИТИ. Той беше около 1 700 000, което накара и корекцията на бюджета. От там идва тази голяма разлика с парите, които сме давали на външни консултанти. Но все пак сделката с Булгартабак беше голяма и там приходите са големи, съответно и разходите.
Иначе мога да кажа, че примерно оценката за БДЖ ни струваше около 70 000 лева и тя е най-голямата, която сме правили. ЕРП-та излезнаха изключително ниски. А зададохте въпрос, дали сме присъствали на маркетинга и защо се е правил маркетинг. Защото съгласно договорите, които ние сключихме за сметка на инвестиционния посредник се извършва маркетинг. Той е длъжен да направи маркетинг. Колкото по-добър маркетинг, толкова по-добре. Това че са били във Виена и където изброихте, съжалявам, ние го имаме като отчет от тях. Не сме присъствали точно поради причината, че Агенцията не може да си позволи изразходване на публични средства, за да ходи на маркетинг. Тоест, да слушаме какво ще маркетира някой, което ние го знаем, а и през цялото време ние сме правили маркетинг като Агенция - като волеизявление в медиите, като публична информация, която сме качвали на сайта. Маркетинга го има. А това, че нашите консултанти са го направили е за тяхна сметка и по наше искане. Дали разбира се са го направили съвестно, тъй като не сме присъствали, не мога да кажа. Но считам, че в приватизацията на ЕРП-та имаше и хубави неща. Не мога да кажа дали е положителна или лоша.
Първо, дружествата станаха публични, което допринесе за качване на всички тези прословути договори. Защото когато едно дружество е публично, то е длъжно и пред Комисията за финансов надзор да изпраща пълен набор от документи.
Второ, въпреки че за мен малко участваха и пенсионни фондове, които успяха да направят печалби. Примерно ще кажа за ЕВН, първата сделка, но тя е 2011 г., затова не я докладваме. Но един пенсионен фонд успя да направи около 2 млн. за един ден от разликата на продаване на пакети. Това което се целеше, да се създаде оживление на борсата.
Въпреки всичко съм съгласен с вашето твърдение, че има много цифри в този анализ. Може би по-лесно ще е да е с по-малко цифри и да е по-обобщен и ще го имаме предвид. Искам да ни извините за това, но тъй като все пак правим тримесечни, шестмесечни и всеки месец имаме поне един път заседание с Надзорния съвет, говорим ги тези неща. Надзорния съвет е в течение на абсолютно всичко, което се случва в Агенцията. Наистина ще направим всичко възможно да допълним доклада с бележките, които дадохте.
Още един път се извинявам, ако забравих някои от темите.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ще ви дам думата, но при условие, че ще бъдете изчерпателен и кратък.
РУСИ СТАТКОВ: Благодаря.
Разбира се, че ще бъда изчерпателен и кратък. Държа да уточня, че все пак аз съм единственият, който не е подписал този отчет с „да“. И в този смисъл съжалявам, че на вас не ви е предоставено моето особено мнение. Налага се по някои въпроси да поясня, с оглед на това уважаваните народни представители да са на ясно с цялостната картина.
В тази връзка и конкретно по това, което изрази проф. Гечев, аз се опитах в първата част да обоснова някои изводи за това което той изискваше. Защото считам, че един такъв подход трябва да присъства. Разбира се, колегите са дали доста информация, Изпълнителния съвет, която ние се опитахме да префасонираме. В този смисъл има и на стр. 30 отговори на въпроси за сребреността, проф. Гечев. Какви са проблемите във връзка с нереализацията на изпълнителните дела не от Агенцията, а от съдебните изпълнители. За съжаление това е проблем, който не зависи от нас, а зависи от частните и държавни съдебни изпълнители. Често пъти тази картина е подвеждаща и насочва, така да се каже срещу Агенцията и срещу нейните експерти. Но в случая ние имаме разкъсване на процеса.
Във връзка с тези проблеми, които са на стр. 30 и 31, ние като Надзорен съвет сме поискали законодателни мерки за ускоряване процеса за увеличаване на събираемостта. И ако се говори за законната ипотека, това беше с оглед на това, че тези мерки ще се базират на законната ипотека. Иначе ни се срива изцяло концепцията. Ние няма какво да вземем и какво да съберем. Това първо.
Второ, във връзка с проверките. Имахме няколко специални указания на Надзорния съвет за проверките. Заедно със Сметната палата направихме система за финансово управление и контрол, на базата на която се определяха рисковите обекти. Аз съм съгласен с вашата критика, че не по най-подходящия начин някои неща са се случили. Но има един много сериозен проблем при обединяването на двете агенции с аргументите, че приватизацията вече е завършила, тъй като съгласно една методика на Световната банка, която я цитираме ние тук copy–paste от 1995 г., отдавна сме минали стоте процента, които са договорени за приватизация. Тогава това беше един аргумент за обединяване. И вторият беше, че ще се постигне синергетичен ефект, който аз не го приемах и до ден днешен не го приемам, защото по същество се ограничи много контрола. От 40 експерти по контрола останаха 20 и няколко. Ние сме изключително затруднени.
Изпълнителният съвет се опитва да насочва в работни групи и други експерти от колегите. Но ние нямаме физическата възможност масирано да проверяваме на място както ни се иска и с оглед на това, че има задължения, които се контролират и от други държавни структури. Това са над 40 вида задължения. Ние се опитваме с НАП и с другите да търсим по-добра координация и постигаме форми на такава. Но действително вие сте прав, че в това отношение има още много какво да се направи.
Следващите ви въпроси, които бяха свързани с работата с министерствата. Примерът с презентацията, който дадохте. Да, действително ние за съжаление, не по наша вина, не можем по тези процеси днес да ви информираме, как са се случили и как се случват. Никой от нас не е ходил на екскурзия. Вероятно това е било някаква форма, с която някой е оправдал пари, но ние не може да отговаряме за това нещо.
По-скоро на нас би ни се искало, там където има представители на държавата, ние да имаме законов текст, в който те да ни предоставят информация. Защото те сега не са длъжни да ни предоставят информация, а всъщност участват от името на държавата. И ние най-добрия контрол бихме могли да осъществим, ако те са длъжни такава информация да ни дадат.
Не на последно място, но на предпоследно, за да завърша. Аз и присъстващият тук колега Петър Петров гласувахме против продажбата на ЕРП-та. Моите аргументи бяха за незаконосъобразност. Във връзка с това, че приетата стратегия от Народното събрание изискваше определени условия, които като факт да се сбъднат, за да има продажба. И ние не сме подкрепили нито едно от тези решения. Казвам го с ясното съзнание, че идеята не беше просто така да си спорим. Ние сме се старали в Надзорния съвет да търсим дълбоки основания за законосъобразност, както изисква от нас закона. Но в случая става дума за сделка, която сме гласували с колегата Петров против, а от там разбира се, свързаните с нея подробности и посредници и т.н. Основателно проф. Гечев поставя под съмнение участието на един или друг посредник, но това не е проблем, който изпълнителният директор е могъл да реши.
И законовите текстове, които изискват съгласуване негово, като изпълнителен директор с министерствата, а и политика на самите министерства беше такава, че например и министърът на транспорта и министърът на икономиката във връзка например с министъра на икономиката за Булгартабак, той казва: “Искам нова процедура.” Нова процедура след като ние възразихме. Имахме решение на Надзорния съвет, че не трябва да даваме повече пари. Наложиха я и дадохме 2 900 000 така, за което беше информиран и министър-председателят. Аз съм го информирал лично.
Мисля, че е редно и го предлагам още веднъж и в рамките на Народното събрание тези въпроси да се обсъждат не само в комисия, с оглед значимостта. Ние не се крием, нито аз нито изпълнителният директор от нашата отговорност. Ние си я носим. И тук ясно беше казано, че сме имали два спора за товарни превози и за ЕРП-та, но те са били на основата на принципност. Те на са били на основа да спорим. Работили са 105 човека съзнателно. Мога да ви кажа съвсем категорично. Проблемите не са в експертите на Агенцията. Проблемите са в конкретните политики в законодателството, което ние на даден етап трябва да изпълняваме.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имаме един кратък въпрос към вас и ви моля за кратък отговор. Кога за последен път вие сте внасяли отчет в Народното събрание, съгласно чл. 22д от Закона за приватизация и следприватизационен контрол? Кога се е случвало това за последен път?
РУСИ СТАТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, ние сме длъжни на всеки шест месеца да внасяме и го правим до този момент изрядно. Няма нарушение на тази законова норма.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря ви.
Това е важно. Народното събрание не е обсъждало вашите доклади. Благодаря.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата. Минаваме към гласуване.
Който е „за“ приемане на Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 31 декември 2012 г., № 304-00-19, внесен от Председателя на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 25 април 2013 г., моля да гласува.
Гласувал 1 “за”.
Против? Трима против. Въздържали се? Трима въздържали се.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16.10часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Алиосман Имамов
Стенограф:
Силвия Михайлова
(78 781 знака)