Съвместно заседание на Комисията по икономическата политика и туризъм и Комисията по бюджет и финанси

1. Предоставяне на информация от госпожа Даниела Бобева, заместник министър-председател по икономическото развитие, относно законодателната програма на Министерския съвет в областта на икономическата и финансова политика.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ

КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ




П Р О Т О К О Л
№ 4

На 16 юли 2013 година, (вторник) от 15.30 часа в зала 134, пл. „Княз Александър І“ № 1 на Народното събрание се проведе съвместно заседание на Комисията по икономическата политика и туризъм и Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Предоставяне на информация от госпожа Даниела Бобева, заместник министър-председател по икономическото развитие, относно законодателната програма на Министерския съвет в областта на икономическата и финансова политика.

Заседанието бе открито в 15.30 часа и ръководено от господин Алиосман Имамов – председател на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, двете комисии имат необходимия кворум. Откривам извънредното заседание на Комисията по икономическата политика и туризъм и Комисията по бюджет и финанси при следния ДНЕВЕН РЕД, който ви е раздаден предварително:
1. Предоставяне на информация от госпожа Даниела Бобева, заместник министър-председател по икономическото развитие, относно законодателната програма на Министерския съвет в областта на икономическата и финансова политика.
Гости на нашето извънредно заседание са:
от Министерски съвет -- Даниела Бобева – заместник министър-председател по икономическото развитие, която днес ще изнесе основния доклад пред нас и Георги Йончев – съветник;
от Министерство на икономиката и енергетиката -- Драгомир Стойнев – министър на икономиката и енергетиката (В момента отсъства. На спешно посещение е в рудник Ораново, поради инцидента.), Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Красин Димитров - заместник-министър на икономиката и енергетиката;
от Министерство на финансите -- Петър Чобанов – министър на финансите и Людмила Петкова – заместник-министър на финансите;
от Граждански организации -- Нина Гергова – Движение на протестиращите „Освобождение“, Илия Илиев – Граждански форум „Промяна“, Иван Бонев – Федерация на свободните граждани – отсъства, Стоян Тодоров – Движение „Стара Загора на крак“ – отсъства, Мирослав Паскалев – форум „Обединение“, Илия Златанов - форум „Обединение“ - отсъства и Евгения Тодорова - форум „Обединение“.
Преди да започнем заседанието, уважаеми дами и господа, предлагам с едноминутно мълчание да почетем паметта на загиналите в Рудник „Ораново“. Вие всички знаете, че в момента се водят спасителни операции там. Двама министри са на мястото на събитието. Така че моля ви да направим този жест на уважение към жертвите. (Едноминутно мълчание)
Благодаря Ви.

По първа точка предоставям думата на госпожа Бобева, като преди това искам да заявя, че ако възникнат някакви процедурни въпроси в процеса на нашата работа ще спазваме правилата, които са записани във Вътрешния правилник - Правилника за работа на двете комисии.
Имате ли вие някакви предложения по дневния ред? Няма.
Комисията по икономическа политика и туризъм, който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията по бюджет и финанси, който е „за“, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има думата госпожа Даниела Бобева – заместник министър-председател по икономическото развитие.
Заповядайте госпожо Бобева.
ДАНИЕЛА БОБЕВА: Благодаря господа председатели на двете комисии. Благодаря за отделеното време и възможността да представя пред вас някои от най-неотложните законодателни инициативи във връзка с икономическата политика. Бих искала да подчертая, че две причини обусловиха това представяне - едната е свързана с подхода да реализираме това, което Лисабонският договор казва, че националните парламенти на държавите членки в Европейския съюз трябва да бъдат въвличани в процеса на взимане на решение и изработването на законодателството в най-началната му фаза. И втората причина да помоля за тази среща е във връзка с една изключителна обществена активност, на която бяхме свидетели през последните три седмици, когато работихме по проекта за изменение на Закона за обществените поръчки.
Ще покажа след малко в презентацията списъка на многобройните организации на бизнеса, граждански сдружения, научни институции и граждани във връзка със Закона за обществените поръчки. Очевидно това е един инструмент за регулиране, който особено в условията на криза представлява особен интерес от страна на обществеността. За съжаление има и доста натрупани проблеми в този режим, което ме накара да направя една кратка презентация пред вас на основните идеи.
Има три, четири въпроса по които бих искала да обсъдим с вас възможните варианти за решаване на проблемите.
Освен това бих искала да представя и някои законодателни инициативи, които надхвърлят темата за обществените поръчки. И ще си позволя да ви информирам и за някои текущи въпроси, с които се занимава Министерският съвет в областта на икономическата политика, които имат особена важност. Само бих искала да кажа, че първите стъпки, които правим в икономическата област следват програмата на правителството и най-вече заявените дейности в рамките на плана за действие.
Втората отправна точка са препоръките, които както знаете вече Съветът прие по отношение на конвергентната програма на Република България и които в голямата си част съвпадат с програмата на правителството. В тази връзка един от основните приоритети, който се очерта, това е насърчаването на малкия и средния бизнес. Основната задача на този закон, който ще представя след малко цели именно разширяване на достъпа на малките и средни предприятия до обществените поръчки.
Една втора мярка, която предстои следващата седмица да представим за публично обсъждане, е задачата да намалим административната тежест и разрешителни режими, която задача за съжаление е доста сложна и изисква продължително време. Затова ще си позволим един по-нестандартен подход - на всеки два месеца да предлагаме пакети от промени, които считаме, че са достатъчно добре аргументирани за намаляване на административната тежест и разрешителни режими.
Свързано с тази тема е, разбира се, и изплащането от страна на органите по Закона за обществените поръчки на просрочените плащания. Бих искала да ви информирам, че в края на тази седмица от 5106 органи по обществените поръчки ще получим точна и коректна информация към края на юни, колко са просрочените задължения, така че ще получите и тази информация.
Един изключително важен въпрос свързан с насърчаването на малкия и среден бизнес, на който му отдаваме приоритет, е промяната в статута на Българската банка за развитие. След малко ще кажа с няколко думи основните идеи в тази област.
Работим по промени в Закона за инвестициите. Има доста сериозни критики по отношение на самия закон концептуално и на неговото приложение, както и на политиката в областта на инвестициите.
Разбира се, борбата със спекулата стоеше от първите дни на това правителство във фокуса. Тук съвместно с Министерство на земеделието, Министерство на финансите и Министерство на икономиката, знаете, че се проведоха някои активни действия. Но трайно проблемът ще се урежда с промени в съответния закон, по който също се работи.
Следващата важна тема и приоритет, това е управлението на държавното участие. Създали сме работна група в Министерския съвет, която работи по тази тема. Анализ на финансовото състояние на държавните предприятия и законодателни и незаконодателни мерки за подобряване управлението на държавното участие. Свързана с тази тема работната група работи вече две седмици за междуфирмената задлъжнялост, в която участват активно работодателските организации. Знаете, че това е тема, която поне от 20 години, аз доколкото си спомням, се обсъжда и решение на този въпрос няма. Ние сме решени заедно с работодателските организации да дадем конкретни предложения, как може да се излезе от тази ситуация.
Само с няколко думи бих искала да маркирам въпроса за режимите, тъй като това е следващият въпрос, който ще представим на обсъждане от Народното събрание. В интерес на истината, ние прегледахме всичко онова, тъй като живота не започва от нас, все пак. Така че проучихме всичко, което е свършено преди нас по темата за намаляване на административната тежест.
Миналата година е имало постановление на Министерския съвет, мисля че беше 808 за намаляване на административната тежест. Там са идентифицирани 247 такива случая, като по всеки един от тях има съответна обосновка за премахване. За съжаление по преобладаващата част от тях не са предприети мерки. Така че на базата на това, което вече е направено и на базата на едни изключително активни предложения, доста неотложни предложения от страна на бизнеса, на малките и средни предприятия ще подготвим за следващата седмица първите режими.
Бих искала само да посоча, че в голямата си част тези режими касаят общините. Ето защо преди да ги предложим в Народното събрание ще обсъдим с общините, защо се е налагало и какъв би бил ефекта върху общините от премахването на някои административни тежести и режими. Както знаете, че всеки един режим върви с такса. Таксите са сериозни. Има сериозни оплаквания основно от малките и средни предприятия по отношение размера нивата на таксите. Така че това е колкото чувствителен, толкова и важен въпрос, по който в диалог с общините ще предприемем необходимите действия.
Един особен проблем свързан с намаляването на административната тежест е свързан с реформите, които протичат в Европейския съюз. Ние сме част от този процес. Бих искала да отбележа, че кризата в европейската икономика и най-вече в еврозоната насърчи един подход, да се въвеждат допълнителни регулации, допълнителни режими и по-стриктен контрол в тяхното изпълнение в рамките на всички директиви, които се работят в момента.
Бих искала да ви дам само един пример. Ние досега не сме имали законодателство за ипотечния кредит, тъй като чакахме в общи линии да излезе директивата. Тя се обсъжда вече три години, но е на финалната, заключителната си фаза. Само с тази директива ще се въведат шест нови разрешителни режими, които са доста тежки.
Цялата реформа в Европейския съюз за съжаление не е свързана с намаляване на режими. В тази обстановка ние много внимателно трябва да обосновем политиката, по начин по който в рамките на нашите ангажименти, като държава членка на Европейския съюз да намалим онова, което е рожба на българското творчество и което не е необходимо да бъде налагано на бизнеса и най-вече на малкия бизнес. Това бих искала да кажа по отношение на режимите.
Следващият въпрос е, който маркирах, само Банката за развитие. Вие знаете, че цялостна реформа в Банката за развитие беше част от предизборния дебат, беше част от програмните намерения заявени от министър-председателя господин Орешарски. Проведохме доста дискусии с експерти от сектора, със специалисти, с научните институции и с бизнеса, разбира се.
Има три важни функции, които се счита, че трябва да бъдат приоритетни за Банката за развитие и концепцията за нея, която предполагам, че ще бъде готова със съответния бизнес план в края на месец септември. Ще се подчиним на тези три съвършено нови, но изключително важни функции.
Първата функция ще бъде свързана с насърчаването на външната търговия, най-вече насърчаването на износа. Както беше обявено и в програмата, един растеж движен от износа е най-реалистичният вариант за по-висок растеж на българската икономика. Затова държавата трябва да се ангажира с насърчаването на износа, като един от доказалите своята правота инструменти, това е създаването на специализирани финансови институции, които да подкрепят износа.
Така че първата и важна функция, която ще развием в Банката за развитие, което правят нормалните банки за развитие по света, това е насърчаването на износа. Като специфични инструменти предвиждаме, както предекспортното финансиране, така и импортното финансиране. Застраховането, разбира се, което сега е развито в рамките на една структура, също ще бъде разширено.
Тази политика на банката ще бъде част от общата политика за насърчаване на износа на български стоки в пазарите на трети страни. Кризата в Европейския съюз и намалялото търсене на вносни стоки отдавна трябваше да провокира една по-активна търговия с третите страни. Тази част от политика ще бъде обслужвана и от Банката за развитие.
Бих искала да посоча, че в тези си търговски функции банката ще търси и съфинансиране с българските банки.
Един от важните три елемента на Банката за развитие, това ще бъде финансирането на стартиращ бизнес. Вие знаете, че България няма фондове за рисково кредитиране. Има търсене на такъв род кредитиране. Има много успешен опит на международните финансови институции по отношение на така наречения „старт бизнес“. Вече сме провели разговори с някои от международните финансови институции, които ще подкрепят една такава нова функция. Тя обаче ще бъде доста специфицирана и насочена най-вече към младежите. На тези, които искат да направят собствен бизнес. Те се нуждаят от подкрепа и то подкрепа от страна на държавата.
Третият важен компонент на Банката за развитие, който ще искаме да развием, това е микрокредитирането. Тази практика е доста успешна в някои страни. Трябва много добре да бъде развита тази функция, без това да изисква изключително големи разходи на банката, включително чрез създаването на представителства или офиси из страната. Ние сме в електронния век, така че ще се използват електронните инструменти, мобилни кредитиращи екипи и т.н., за да може Банката за развитие да има по-ниски разходи за дейността си. Разбира се, Банката за развитие трябва да подкрепя големи инвестиции структурни, но на принципа на съфинансирането. Тоест, там където банката може да бъде използвана като генератор на ресурс за българската икономика може да участва, но единствено и само в съфинансиране.
Това са основните идеи за Банката за развитие, които предстои да развием в цялостна концепция и бизнес план и промяна в Закона за Българската банка за развитие.
Мисля, че това са основните неща, които сега ще представим и още много други, но не бих искала да ви отегчавам с тях. По-скоро когато са готови нещата ще ви ги представим в по-завършена фаза.
Ако ми позволите с няколко слайда бих искала да илюстрирам промените, които ще предложим в областта на Закона за обществените поръчки.
Едва ли е необходимо за аудитория като вашата, да подчертавам каква е ролята и важността на Закона за обществените поръчки, затова бързо ще пробягам тези слайдове.
Бих искала да обърна внимание на статистиката, уважаеми колежки и колеги, защото доста хора говорят за Закона за обществените поръчки и неговия ефект върху икономиката. Бих искала ние икономистите и хората с финансови въпроси, които се занимават, да погледнем малко цифрите. Вече заключенията всеки сам ще направи.
Статистиката от 2004 г. до 2007 г., когато се създаваше всъщност новия режим на обществените поръчки, са сключени 41 492 договора за обща сума 13 млрд. лева.
За целия период от 2008 до 2012 г. са сключени 88 519 договора на обща стойност 31 млрд. лева. Като по години сумите варират горе долу около 5 млрд. Само за последната година са малко повече около близо 6 млрд. Важно е да се отбележи за 2009 г., че има една обществена поръка всъщност, която е натежала в общата статистика, това е БДЖ по договор с Министерство на транспорта. Тоест, 6 млрд. на фона на близо 80-милиардния ни брутен вътрешен продукт не е съществена, толкова значима сума. Но от гледна точка на това, че публични средства и средства общностни се използват за изразходването им, това оправдава по-скоро чувствителността към тази тема.
Има доста дебати около това, кой печели от обществените поръчки и дали има сериозни проблеми с концентрацията на обществените поръчки. Всичките тези данни, които посочвам аз са направени на базата на публичната информация, която е на сайта на Агенцията за обществени поръчки. Така че всеки един изследовател би могъл да направи подобни анализи.
Само бих искала да подчертая, че първите 20 изпълнители са сключили договори на стойност близо 5 млрд. от общата сума 31 млрд. Тоест 15,3 процента от общата договорена стойност на обществените поръчки.
Когато се вгледаме в списъка на 20-те най-големи изпълнители се оказва, че чуждестранните фирми са взели поръчки на около 62 процента от общата сума, а фирмите с преобладаващ български капитал 38 процента. От тях БДЖ около 4 млрд., както казах.
През 2012 г., малко повече информация за миналата година, която горе долу репрезентативно показва структурата на обществените поръчки - за строителство са някъде около 2 700 млн., за доставка горе долу толкова вървят през годините. За услугите са значително по-малко от милиард. И конкурсите за проекти, тези най-малките, са на една символична стойност.
Промените в Закона за обществените поръчки, един от приоритетите на правителството, са част от стабилизационните мерки в групата за бизнеса и в програмата на правителството. Основната цел е процедурата за възлагане на обществени поръчки да стане по-прозрачна, да се поощрява конкуренцията и да се създаде възможност повече обществени поръчки да се изпълняват от малки и средни предприятия. Тоест, всеки един текст, уважаеми колежки и колеги, е подчинен на тези три задачи. Сега по-подробно ще ги посочим.
По отношение на обществените нагласи, както за всеки един закон, така и за този, много малко са консенсусните въпроси. Има една широка дискусия. Вие знаете, че Закона за обществените поръчки от създаването си е бил променян 28 пъти. Така че той винаги е бил във фокуса на дебатите и в този смисъл консенсусните промени не са толкова много.
От кого сме получили предложения за промени? Предложения за промени са предоставени от Професионални браншови организации, профсъюзи, неправителствени организации и граждански движения, отделни граждани. Трябва да посоча, че едни от най-точните предложения, буквално готови да влизат в закона, получихме от граждани. Имах един случай с един гражданин от Шумен. Може би трябваше да го поканим. По-нататък като тръгне закона може би ще го поканим. Неговите предложения всичките влезнаха директно в закона. Мисля, че беше собственик на две малки фирми в Шумен, който едва оцелява. Граждани, органи осъществяващи контрол върху прилагането, Сметната палата, Агенцията за държавна финансова инспекция, одиторски организации, четирите най-големи. Народни представители също на ранния етап бяха предоставили предложения. Центъра за превенция и противодействие на корупцията “БОРКОР”. Техните предложения всички са взети предвид в закона и възложители.
Имаме една таблица, която е около 180 страници, в която срещу всяко предложение на всяка една институция е написано, дали е взето предвид, а ако не е взето, защо не е взето предвид.
Този пакет с промени, който внасяме сега, отразява онези, които са в най-голяма степен промени от посочените приоритети на правителството. Като онези по които аз ще разкажа, тези случаи по които не сме се занимавали в този закон, ще се разглеждат в рамките на транспонирането на пакета на трите нови директиви, които са на триалог. Предполагам, че до края на тази година ще бъдат приети.
Хубавото е, че в рамките и на този закон, сме се постарали предложенията да не противоречат на новите директиви, а в някои случаи дори сме транспонирали текстове на този пакет от директиви, главно по отношение на подизпълнителите.
Кои са по-консенсусните теми? Това е радикалното намаляване на бюрократичната тежест за бизнеса. Даване на шанс на малките и средните и на новосъздадените предприятия за достъп до пазара на обществени поръчки. Прецизиране на някои процедурни правила. Повишаване на капацитета на администрациите, прилагащи закона и както казах органите по ЗОП са 5160. Установяване на контрол и мониторинг не само върху прилагането на процедурите по закона, но и върху изпълнението на сключените вече договори. Знаете, че от тук произтичат голяма част от проблемите по отношение на поръчките.
Бих искала да обърна вниманието ви върху точка 6. С промените, които ще предложим в закона, ние ще стартираме платформите за електронни обществени поръчки. Онова което се счита за най-важният инструмент за борба и превенция на корупцията, за експедитивност и ефективност на обществените поръчки. Следващият въпрос, който уреждаме е пълна публичност и прозрачност на дейностите по възлагане на обществените поръчки, както и изпълнение и приключване на сключените договори. Имаме няколко предложения в областта на закрилата на труда, където профсъюзите бяха доста активни. Допълнително синхронизиране с общностно право, както посочих.
Въпросите които не сме решили в законопроекта, най-общо са посочени. Има и доста конкретни предложения, които не сме включили в закона. Като молбата е, тези които са ги предложили да имат търпение в рамките на следващата година на транспониране на директивите, те ще бъдат обсъдени и ще бъдат предложени.
Първият въпрос, имахме доста предложения за изключване от общия режим на обществените поръчки. Посочила съм само за пример дейности по създаване на гори, провеждане на сеч и добив на дървесина. Един друг конкретен казус е за доставка на спортни артикули и за предоставяне на услуги за спортни дейности с бюджетни средства на спортните федерации и редица други.
В закона, като и в директивата се следва последователен подход, изключения да могат да се правят само за случаите, които директивата изрично е посочила. В този смисъл тази тема не сме включвали в закона.
Доста разнопосочни предложения получихме по отношение на промяната в праговете. В интерес на истината през последните години тенденциите в праговете, регламентирането на праговете е била по-скоро те да се повишават, от гледна точка на това, че българският законодател още при първоначалния вариант на закона е възприел практика нашите прагове, долният праг да бъде много по-нисък, отколкото са праговете по директивата. В течение на годините праговете са се вдигали нагоре. Повечето от организациите на бизнеса предлагат покачване на праговете. Тоест, по-малка част от случаите на поръчки да влизат по режима на Закона за обществените поръчки.
От другата страна обаче неправителствените организации и значителна част колегите от администрацията предлагат да се запазят такива нива, каквито са сега. Ето защо с този въпрос на този етап не сме се занимавали, а ще го дискутираме в рамките на транспонирането на директивите през следващата година.
Промяна на органа за обжалване и на реда за обжалване. Аз съм донесла и някои данни за това. Вие знаете, че беше създаден специфичен ред, преди съда Комисията за защита на конкуренцията да гледа такива дела. Имаме статистика по това, как тази функция на Комисията за защита на конкуренцията изпълнява тази задача. Тук имаше предложения директно да отиват случаите на съд. Тоест, КЗК да не се включва в този механизъм. Имаше предложения за създаване на друг орган, на извън съдебни органи. Това е голяма тема. Предлагам този въпрос да се уреди в следващата промяна на закона.
Даване на възможност за обжалване на малки обществени поръчки. Те сега са изключени от общия режим. Искам да кажа, че годишно има около 10 000 жалби по тези малки обществени поръчки. Тоест, който и орган да се натовари с тази дейност, той трябва да има един огромен капацитет и време да се занимава с това.
Имаше доста предложения от администрацията за удължаване на някои срокове по закона. Ние не ги приехме с пълното съзнание, че обществените нагласи са по-скоро за свиване на сроковете, а не за удължаване и някои други предложения по-конкретни.
Бих искала само някои от по-интересните и важни промени да маркирам пред вас, като особено внимание ще обърна на онези, по които все още имаме колебание за подхода, който да изберем.
Мерки за намаляване на бюрократичната и административна тежест. Въвеждаме дългоочаквания принцип, който забранява на администрациите да изискват от кандидатите и участниците доказването на обстоятелства, които вече се съдържат в публични регистри или на данни, които са вече събирани или създадени от държавен орган. Тоест, органите сами ще си ги взимат тези документи. Няма да караме хората да ги събират и да плащат такси за това.
Втората по-важна промяна е с изменението в чл. 28, отпада задължението на участниците в процедурите да закупуват документацията за участие, която се предвижда във всички случаи тя да бъде публикувана в Интернет. Тоест, всеки може да си я вземе от Интернет. Така че разпечатването не би трябвало да бъде проблем. А когато е проблем за някой, то това не трябва да се заплаща.
Уеднаквяване на практиката по провеждане на процедурите за възлагане на обществени поръчки и на структурата на договорите чрез създаването. Това е изключително важно, колкото и да ви изглежда административно – стандартни образци. Както казах създаване условия за преминаване към електронни обществени поръчки.
Петата точка, изключително важна, това е точката на министър-председателя, незабавно връщане на гаранциите за участие на неспечелилите участници.
Общи мерки за облекчаване на достъпа на малките и средни предприятия. Въпреки, че и по първата точка, промените ще се отразят най-осезаемо на малките фирми. Тази втора специална рубрика е една от темите, по които бих искала повече насоки от страна на двете комисии. Много организации на бизнес и най-вече на малките и средни предприятия, обществени организации предлагат да се премахне изискването за оборот за последните три години, като условие за участие в обществените поръчки. Има доста аргументи за, има доста аргументи против. Но от гледна точка на програмата и това, което ние преследваме, насърчаване на малките фирми, предлагаме това да отпадне.
Всъщност изискването за висок оборот на практика се е превърнало в преграда за участие на по-голямата част от потенциалните кандидати, без това да е гаранция, че участниците с по-висок предишен оборот притежават финансови възможности да участват в такава поръчка.
По отношение на чл. 26, ал. 5 се поставя забрана за включване като критерии за подбор на условия или изисквания, които не съответстват на конкретния предмет и обем на обществената поръчка, поставят се като условие за участие в процедурата на изпълнение на обществените поръчки. В това отношение доста неща са предлагани, които не съответстват и на директивата.
В тези общи мерки, в промяната на чл. 50 предвиждаме възложителите да поставят изисквания към финансовото и икономическото състояние на кандидатите, ако за изпълнението на поръчката е необходимо наличието на определен финансово-икономически ресурс. Тоест, оставя се пак дискреция на органа да преценява, от гледна точка характера и естеството на самата поръчка.
Един много важен и чувствителен момент, това е подизпълнителят. Имахме много писма, много срещи с бизнеса и с граждани. Положението на подизпълнителите се оказва не леко. Между другото в пакета от новите директиви статута на подизпълнителя е доста разширен. Тоест, ние се движим в посока на директивата да разпишем по-големи гаранции за положението на подизпълнителите в целия механизъм на обществени поръчки. По това, което съм подчертала, лично аз имам съмнение, но работната група много настоява да го има този текст. Бих искала от страна на двете комисии, на колегите, за становище по този въпрос.
Предлага се, когато става дума за обществени поръчки за строителство, възложителят да е длъжен да обяви дела, който участниците трябва да предоставят за изпълнение на подизпълнители. И този дял не може да бъде по-малък от 30 процента. Тоест, ние задължаваме големите да раздробяват цялата поръчка на по-малки. Изглежда добре като идея. Но има и против тази идея.
Другите промени по отношение на подизпълнителите, те са горе долу консенсусни. Едната е въвеждаме ограничение изпълнител, който не се е разплатил с подизпълнителите, освен разбира се при съдебен спор, да няма право да участва в следваща процедура. Тоест, неразплатилите се да не могат да участват в следваща поръчка.


Втората промяна, облекчаване на реда за ангажиране на подизпълнителите, като изпълнителите могат да определят подизпълнителите както с офертата си при възлагането на поръчката, така и по време на изпълнение на договора.
И последната точка, която е също спорна. Всъщност аз представих проекта в Министерски съвет с предложение да може възложителят да плаща и директно на подизпълнителя. Но тази идея не беше приета изцяло и затова предлагаме един компромисен вариант, който да има такава възможност директно да се плаща, но тя да бъде подчинена на определени условия. Като по този начин се предотвратят възможностите за некоректни изпълнители да бъдат недобросъвестни по отношение на подизпълнителите.
Намаляват се изискванията от страна на подизпълнителите за документи. Една много хубава разпоредба, абсолютно консенсусна.
Също предвиждаме възможност на подизпълнителите да се дава аванс, когато изпълнителят е получил за тази работа аванс и той да е пропорционален на работата, която ще се свърши.
Забраната за свързани лица. Това също е една от революционните промени. Въвежда се забрана подизпълнителите да бъдат свързани лица с изпълнителя. Няма нужда от аргументи, предполагам. С чл. 45 се определя, че свързани лица не могат да бъдат участници в една и съща процедура. Оказа се, че досега не е било така, а те са имали право.
Една голяма част от закона е подчинен на дефиниции и процедурни правила, които не са административни, в смисъл имат много сериозно въздействие върху хората. Например новата дефиниция за критерия „икономически най-изгодна оферта“. Но всички тези дефиниции ще може да видите в цялостния закон.


Премахва се възможността предварително да се обявява, че рамковото споразумение е за определяне само на един изпълнител. Това е на Агенцията за борба срещу корупцията.
Другото, възложителят е длъжен да обяви „техническите спецификации“, а не, както досега, „изисквания за изпълнение на поръчката“. Това внася по-голяма яснота в критериите.
По отношение повишаване на нивото на административната експертиза и по-стриктен контрол. Тук ще видите няколко разпоредби. Трябва да кажа, че тези са едни от най-малкото консенсусни предложения. Имахме доста дискусии в Министерски съвет с органите, които се занимават с обществени поръчки. Може би няма време сега по тази тема по-подробно да говорим.
Контрол и мониторинг по изпълнението на договорите. Тук изрично сме записали, въпреки че и сега влиза в ангажиментите на тези институции, да се извършва стриктен контрол по отношение изпълнението на договорите за обществени поръчки.
Уважаеми народни представители, имало масова практика. В договора е предвидено налагане на санкции при определени случаи на нарушаване на договора, но органът не ги налага тези санкции. Какво правим в този случай?
Една важна тема е публичността, прозрачността и превенцията на корупцията. С чл. 8б разширяваме съдържанието на информацията, която трябва да бъде публична. Тоест, нищо тайно няма да има в обществените поръчки. Това е главният принцип. Въвеждане принципа, че когато възложителят уведомява кандидатите и участниците за взетите от него решения, той им изпраща и препис извлечение от протокола на Комисията. Това е разликата с досегашната практика, при която участникът е трябвало да иска такова нещо, а сега му се дава автоматично. По аналогия с добрите практики от Закона за концесиите, въпреки че и сега е практика, но все пак да го запишем в закона.
Предвиждаме мнозинството на комисията да не може да бъде формирано от лица, които са под ръководството или контрола на възложителя. Тоест, да имаме външно участие, така да се каже, в обществените поръчки. С тях се предотвратява включването на така наречените „удобни“ експерти.
Голям проблем беше разписването на това, кой да участва в комисиите. Как да става включването. Предвидили сме един лек механизъм за администриране, като идеята е все повече да има обществен контрол в обществените поръчки. След като те са обществени трябва да има обществен контрол.
Завишен контрол за участие на офшорни фирми в обществени поръчки. Това е част от приоритетите, както знаете на правителството. Ако ме питате има ли офшорни фирми в обществените поръчки в тези 20, не мога да ви отговоря на този въпрос. Много трудно това понятие се дефинира. Вие знаете, че няма легална дефиниция . И в Европейски съюз няма такава.
От друга страна, това на което бих искала да обърна вниманието ви и това не сме го включили в законопроекта, но може да се мисли. Направи ми впечатление, че в първите 20 фирми, които са както по брой, така и обем сключени договори за обществени поръчки има само две публични дружества.
Това, уважаеми народни представители, според мен е проблем. Трябва да се насърчават прозрачните фирми, тези които оперират по най-прозрачния начин. Във връзка с тази работна група, която сме формирали във връзка с държавното участие на българските предприятия, вероятно ще обсъждаме и варианти, с които ще насърчим прозрачността на българския бизнес, една доста деликатна тема.
Въвежда се принцип, дарители на публични организации да не могат да участват в обществени поръчки на същия възложител за този период.


Закрила на труда. Едни от най-трудните за регламентиране въпроси. Имахме предложение от профсъюзите, като някои от тях сме взели предвид, другите е невъзможно да ги вземем, предвид ограниченията в директивата, но и предвид на това, че бихме блокирали изцяло процеса на обществените поръчки. Тоест, не може чрез Закона за обществените поръчки да решаваме всички въпроси на българската икономика. Това което сме предвидили е, че възложителят е длъжен да отстрани от участие в процедурите кандидат или участник, който има непогасени задължения по Данъчно-осигурителния кодекс или нарушения на трудовото законодателство, установени с влезнали в сила актове.
Аз бих поставила на обсъждане този въпрос, тъй като все още, въпреки че сме го включили в законопроекта, това съдържа известни рискове за блокиране на процеса.
За хармонизиране с общностното право няколко слайда съм сложила. Важно е да отбележим, че промените няма да доведат до никакви натоварвания на бюджета. Определено ще се намали административната тежест. Считаме, че ще дадем шанс на малките и средни предприятия да се възползват от този режим, за да оцеляват в кризата.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря госпожо вицепремиер.
Аз смятам, че е редно да дадем думата на представителите на другите министерства, ако имат нещо да добавят.
Господин министър заповядайте.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви господин председател.
Към момента няма какво да добавя. Само искам да подчертая подкрепата си към изложеното и неговата изключителна важност, наистина да въведем повече конкуренция и по-голяма прозрачност по отношение на обществените поръчки.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Министерство на икономиката има ли добави нещо? Няма. Въпроси, становища, предложения?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо премиер, господин министър, колеги, аз съм впечатлен от презентацията и от това, което се започва да се прави. Разбира се, в хода на работата ще изникнат и други проблеми, които ще трябва да решим. Но най-впечатляващ е начинът по който в закона са отразени различните предложения и от граждани и от организации. Тоест, виждаме в ход гражданското общество и участието му в управлението много директно по най-прекия път. За това комплименти госпожо вицепремиер. Дано до края на приемането на закона и на всички останали неща, които ще правим заедно с вас, да бъде по този начин. Защото това е начинът да се чува гласа на гражданите освен другия глас. Този глас работи в полза на бизнеса, на обществото и т.н.
Конкретно по закона, аз ще кажа и няколко неща, които касаят и финансовата сфера, но не по този закон, а като приоритети по които заедно с Министерство на финансите работим и които вероятно ще бъдат също готови в следващия месец.
Конкретно по този закон, разбира се има още неща, които аз мисля, че ще ги обсъдим и ще могат да влезнат. Например, ограничаване на възможността с ограничителни условия да бъде ограничаван кръга на участниците. По тази тема, мисля че и в материалите на БОРКОР има и много от бизнеса имат предложения и точна практика. Аз мога да ви дам много примери, защото са идвали при мен и са се оплаквали, а и следя обществените поръчки. Има възложители, които в техническите подробности отиват до края, до определяне на победителя директно в прав текст. Имаше една обществена поръчка за автобуси, по която получих жалба и която жалба е и в КЗК. Тя беше по европейски програми на много голяма стойност. В която последното условие беше скоростната кутия на автобуса и се оказа, че само Мерцедес имат такава скоростна кутия, патентована и произвеждана. Тоест, определен е и победителят. Не е само това. И в IT сектора е така и в много други. Тоест, един от каналите по които върви корупцията и ограничаването на достъпа до обществени поръчки е този – техническите характеристики на заданието. Там трябва да направим сериозни промени. Не ги видях тук в презентацията.
По отношение на офшорните зони, така ще направя преход към някои други теми, има някакво определение. То може да не е пълно. Това са юрисдикция с преференциален данъчен режим. Описани са и ги има във Министерство на финансите. Те се делят на две групи. Няма да се спирам. Работна група от Министерство на финансите и от Бюджетна комисия работи по този законопроект и работното му заглавие е: Закон за икономическите отношения с юрисдикции с преференциален данъчен режим. Така ще отговорим на нелоялните практики, на нелоялната конкуренция, на изтичането на капитали, на прането на пари и на заобикалянето на данъчното облагане в страната. И ще отговорим на дебата, който се провежда в световен и в европейски мащаб. Става въпрос за решението на Г-8 по отношение на икономическите взаимоотношения с тези зони. Има решение на Европейския парламент и препоръка на Европейската комисия към държавите членки да уредят този режим.
Имаме конкретни идеи и мисля, че екипът ще бъде готов максимум до един месец. Аз даже предвиждам до две или три седмици да има такъв законопроект. Там също ще бъде описана в част от мерките, забрана за участие в обществени поръчки и вероятно ще има забрана за участие в приватизация. Има вече изискване за разкриване на крайния собственик, когато става въпрос за участие във финансови конгломерати, банки, застрахователни дружества, кредитни институции, пенсионни фондове, здравни фондове и т.н.
И в тази връзка от висотата на тези две комисии искам да призова Комисията за финансов надзор да приложи тази част от изискванията и да се съобрази с това, че в момента се извършва продажба на най-голямата компания пенсионно осигурителна и не е ясно на кого, защото се извършва с някаква офшорна фирма с неизвестен собственик. Ние не може да нямаме позиция и Комисията за финансов надзор трябва да има позиция. Не може пазарният лидер в тази област в България, да бъде продаден по един непрозрачен начин. Още повече, че регулаторните норми го изискват. Това беше относно този законопроект.
Работи се също и по уреждане на отношенията между кредитополучателите и банките и вие работите също по тази тема. Пропуснахте да я споменете. Всички общо работим. Но там сме в някаква степен, поради деликатността на банковия сектор, някои са кредитополучатели, а всички са вложители. Така че трябва да пазим стабилността и заедно с Асоциацията на търговските банки ще изготвим мерки за защита на потребителите. Най-вероятно ще се създаде и орган, който да решава по извънсъдебен начин спорове и в няколко още други насоки ще има промени.
Може би тук е мястото да спомена, че директивата която мисля, че на 9 юни беше приета съвсем наскоро или м.юли, за уреждане по извънсъдебен начин на споровете между потребители. Ние вече имаме задължението да я транспонираме. Разбира се, срокът е двегодишен. Но тъй като сме във фаза решаване на мерките, които са предвидени в програмата Орешарски, а там има цял раздел за потребителите, ние може да сме първата страна, която ще транспонира, а и директно ще започне да създава такива органи или способи, защото може и способи да са. По тази тема директивата е много интересна и създава много големи възможности, да бъдат защитени потребителите и споровете да бъдат решавани извънсъдебно, за да бъде улеснен целия този процес.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря на господин Цонев.
Имате думата колеги.
НИНА ГЕРГОВА (Движение на протестиращите “Освобождение” и Коалиция на протеста): Благодаря за дадената възможност.
Уважаема госпожо Бобева, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, не знам доколко на всички тук е ясно, че на вас се пада честта, не високопарно да звучи, но да промените историята на България. И не знам доколко всички са готови за това нещо.
Февруари месец натрупаният гняв у нас не произтичаше само от проблемите като безработица, високи лихви, уникално ниски възнаграждения, високи цени на основните жизнено важни хранителни стоки, лекарства и услуги. Усещането на суверена за липса на справедливост. Единственият мотив на политиците и партиите е безогледното заграбване на власт и пари, на цената на благополучието на обществото е основният мотив.
Отдавна Европа констатира, че икономическата ситуация у нас е такава, поради липсата на реална пазарна икономика. Именно липсата на реална пазарна икономика у нас е основата на трагедията ни. Възлови отрасли са монополизирани и това води до абсурдния факт, че стоки от първа необходимост са по-евтини в Западна Европа, при по-евтина работна ръка и енергия у нас. Азбучна истина е, че монополизмът води до диктата на пазара, увеличаване на цените, унищожаване на малкия и средния бизнес, липса на иновативност в бизнеса, създаване на уродливи социални и обществени отношения. Това от своя страна води до неконкурентоспособност на международния пазар. Приоритет на вноса на продукти, безработица, обедняване на народа, емиграция. В същото време периодичните кризи на петролния, зърнения, финансовия пазар, пазара на метали и на други стратегически суровини и стоки допълва ценовите различия и сътресения. Те са непрекъснат източник на загуби за производителите и търговците. Липсата на ефективно действаща срочна борса с фючърси е основната според нас причина за дестабилизиране на бизнеса, създаването на монополи и фактическия колапс на средния и малък бизнес.
Разработването на този модел е чрез създаването на условия за конкурентоспособност и хеджинг. Това беше изключително важно за България и бизнеса през следващите години. Именно отсъствието на условие на хеджиране поставят българските търговци в крайно неблагоприятни условия, принуждавайки ги да сключват и изпълняват сделки при висок риск, малък времеви хоризонт на сделките и липса на условия за пазарно планиране.
Липсата им не позволява да се използва стратегическото ни положение на Балканите. То е уникално и всички много добре го знаете. Въвеждането на борсовата търговия с фючърси ще доведе до условие за пазарно планиране, стабилност на цените, подобрени условия за кредитиране чрез намаляване на кредитния риск. Разширяване на пазарния дял и висока конкурентоспособност, а от там съответно до рязко подобрение на условията на производството и търговията. Ограничаване на диктата на монополите. Това за което всички излезнахме. Намаляване на цените, съживяване на средния и дребен бизнес. Намаляване безработицата, емиграцията и обезлюдяването на малките селища. Тоест, според нас срочната борса е отговора, като съществена част от решаването на проблемите с цените, бедността и обезверяването на суверена.
Искам тук да допълня за какво говорихме, за Закона за обществените поръчки и за прозрачност.
Много благодаря госпожо Бобева за възможността да бъдем тук и съответно на Комисията. Но единствено Парламента в момента е направил тази прозрачност в електронен вид. Всички наши предложения, всички мнения, всички обсъждания се качват на сайта на Парламента. За съжаление в Министерството не е така. Много търся, за да намеря дадена информация.
Искаме да знаем кога ще бъде направено това не само в сайта на Министерството, но и във всички министерства да бъде тази прозрачност, която в момента е постигната в Парламента.
Искам да използвам възможността затова, че е тук и изпълнителната и законодателната власт. Нека да не забравяме политическата ситуация, в която се намираме в момента.
Много е хубаво в момента да се инициира една кръгла маса от тези протести, които бяхме февруари и тези, които са сега. Публична тайна е, че в момента протестите са платени. Но освен платени, там има и много хора идеалисти. Хора които наистина са срещу политическото статукво и срещу морала в момента. Нека да се направи една кръгла маса. Това го инициирахме, съобщихме го онзи ден и при господин Орешарски. Всички заедно политици да седнат на една маса с протестиращите, с браншовите организации, казионните както ние им казваме, заедно с всички организации, да се седне на една маса и да си кажат кой за какво се бори и какво всъщност иска. Дали иска промяна на тази държава към по-добро или всъщност дестабилизация на държавата. Защото в момента протестите правят точно това, дестабилизация на държавата и обслужват монополите.
Нека в най-скоро време да се инициира тази кръгла маса, за да може все пак да има някаква прозрачност и контрол. Много важен е контролът. Как ще бъде осъществяван контрола за обществените поръчки? Казвате прозрачност чрез сайта. Как ще бъде осъществяван този контрол от гражданите? Много важно е навсякъде, във всяка една институция, това което липсва в момента да има граждански контрол. Това е най-важното в момента и мисля, че това очакват всички.
Благодаря.



ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря ви госпожо Гергова.
Госпожа Корнелия Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Госпожо вицепремиер, господин министър, уважаеми колеги, в отчета за изпълненото от правителството, представен в петък в Народното събрание пише, че 2 процента от българските фирми получават 98 процента от обществените поръчки. Изключително тежка констатация. Доказателство за това е, че големите фирми са облагодетелствани най-вече от обществени поръчки. Затова приветстваме направените предложения, които ще дадат възможност на малки и средни фирми да участват повече. Като например да се премахне изискването за доказване на оборот за последните три години, три пъти стойността на обществената поръчка и други такива предложения.
Имам и конкретен въпрос госпожо Бобева, кога ще влезе законът в Парламента? Каква е подготовката на екипа? Какво предвиждате в закона? Кога да влезе в сила? Веднага след приемането му от Парламента или има някакъв срок, който сте заложили, например от 1 януари 2014 г. Какво се случва със завареното положение? Сигурно допускате, че започнатите обществени поръчки по стария ред ще трябва да продължат по стария ред или давате някакъв преходен период, в който трябва да се приведат в изискванията на новия законопроект?
Благодаря ви.
ДАНИЕЛА БОБЕВА: Ние имаме готов ЗИД с мотиви към него. Но аз бих искала да призова народните представители, ако имат бележки и предложения по него, в този му вариант, да ги дадат преди окончателното му приемане в Министерски съвет. Освен това и онези граждански движения, защото има някои, чиито лица не познавам. А аз вече опознах повечето движения, защото всеки ден това правя, срещам се с организации на бизнеса, с граждански движения. Аз по цял ден седя на тази маса и се срещам с хора, с организации. Така че онези от тях, които не са имали възможност да си дадат предложенията да ги дадат, да ги прегледаме още веднъж и това, което може бързо да се направи, се прави. Приемете този закон като първа стъпка, тоест следващата стъпка ще бъде хармонизирането и поставянето на останалите въпроси. Това е първата стъпка, която е неотложна.
И да отговоря на госпожа Нинова. Предполагам, че тук в следващите десетина дни от Министерски съвет ще излезе вече готов закона. Тоест, надяваме се в рамките на плановете на Народното събрание месец септември да влезе в сила.
Законът не предвижда сериозни административни и организационни промени. Тоест, няма да създаваме нови агенции, да трансформираме функции. Има някои неща във връзка с формулярите, във връзка с други неща, които текущо ще бъдат подготвени. Така че влизане в сила във възможно най-кратък срок, но в никакъв случай повече от месец, два след обнародването.
Много въпроси имаше на госпожата от Движението. Умишлено темата за конкуренцията, борсите и тържищата не съм ги включила в този преглед, защото това е следващата тема по която щях да помоля да докладвам в най-скоро време. Като може би само, за да разберат и колегите, че много се работи по тази тема. Заместник-министърът на финансите, с нея сме в една работна група, заедно с министъра на земеделието и другите министерства готвим също една много важна промяна, но тя не е единствена.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Уважаеми господа председатели, уважаеми дами и господа народни представител, уважаема госпожо Бобева, господин министър, колеги, аз ще ви запозная накратко с пилотния проект по който работим. Той е свързан с предотвратяване на фактическите кражби с ДДС чрез осъществяване на ефективен контрол върху вътре-общностните придобивания и доставки на стоки.

Първоначално проектът стартира със съвместни проверки на Българската агенция по безопасност на храните, НАП, Агенция “Митници” и от представители на Министерство на вътрешните работи. Идеята е всъщност тези краткосрочни мерки да прераснат в един по-дългосрочен проект, който да бъде реализиран и за реализацията на който са необходими законодателни промени.
Но всъщност целта на този проект е: да се повишат бюджетните приходи от ДДС; да се предотвратят измамите с ДДС, използвайки вътре-общностните доставки и придобивания на стоки и да се намали нелоялната конкуренция и да се защитят българските производители.
Концепцията ще включва няколко основни момента - обхвата на стоките по отношение на които ще се осъществява този специфичен контрол. Всъщност това са най-рисковите стоки, които се използват в схемите за измами с ДДС. Това са бързо оборотни стоки, плодове и зеленчуци, захар, месо, черни и цветни метали, строителни материали и всички тези стоки, които могат да бъдат реализирани за много кратко време, за да може да бъде съответно реализирана схемата за измами с ДДС. Ще бъде определен кръга на лицата, по които ще се осъществява този контрол. Това са дружества, които са регистрирани на територията на страната, компетентните органи и техните правомощия.
Съответно това, което е и най-важно, ще бъдат определени ясни критерии за случаите, за които ще се осъществява този специфичен контрол. По принцип предвижда се това да бъде специализирано звено към Национална агенция за приходите, Специализирана дирекция, тъй като това са ДДС измами и те имат най-голямата експертиза, за да могат да осъществяват съответно този контрол. Ако е необходимо ще бъдат привлечени и други специалисти за тази специализирана дирекция. Това е накратко по този проект.
Благодаря.

ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря ви госпожо Петкова.
Господин Кънев искаше думата.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз искам първо да поздравя госпожа Бобева, защото в началото на третата седмица откакто е вицепремиер внася първите си предложения.
Второ, искам да я поздравя за добрия екип, който е събрала.
Трето, искам да напомня на всички присъстващи, че днес не променяме историята на България, а променяме ЗОП и ви моля да не политизираме дебатите, а да видим какво правим по това което ни е предложено.
Лично аз с почти всичко съм съгласен, но има някои неща, които трябва да ги изпипаме. Екипът ви е добър. Виждам господин Йончев до вас. Има проблеми по гаранциите. Трябва да се види. Имам някои предложения. Проблеми по КЗК. Не може да остане сегашният режим. Проблеми по актове по трудово законодателство. Могат спокойно да ти връчат един акт, ти си го платил и не можеш да участваш в ЗОП. Това не може да бъде. Не може да забраним на свързани лица с подизпълнители да участват. Това е пълен абсурд. Темата консорциум не е пипната въобще. Също е доста деликатна тема. Проблемът с офшорните зони да си го решават офшорките, а който иска да участва, да участва. Да си отвори една фирма в България, ще се регистрира, ще бъде собственик на фирмата в България най-официално, но ние трябва да имаме българско юридическо лице.
Контрол върху изпълнението. Ако го имаше това нещо нямаше да стане историята с Костинброд. И въобще темата за спортните федерации, аз коментирах тази тема с вас. Не може да чакаме Европейският съюз след година или две да вземат някакво решение. Трябва да намерим такова решение. Аз знам, че вие имате някаква идея.
И най-важният въпрос е, все пак кога ще влезе в зала това нещо? Като гледам би трябвало един от първите закони на септемврийската сесия на Парламента да бъде промяната в ЗОП.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Присъединявам се към всички оценки досега. На първо четене, от това което беше представено, ще си позволя само да заостря вниманието върху някои проблеми според мен.
Първо, много е добре замисълът да се свали изискването три пъти да бъде от стойността на поръчката. Но чисто прагматично, ако се замислим малко, това крие опасности колеги. Според мен трябва да има някакви категории на проектите. Защото представете си проект, който е примерно 10 млн. лева и изведнъж имате няколко десетки кандидати фирми, които имат оборот по 10 000, 15 000 лева годишно или 1000 лева. Ако няма никаква бариера, вие ще имате прекалено много кандидати, прекалено много оплаквания и ще създадете допълнителна работа. Разбира се, три пъти стойността може би очевидно е твърде много, но поне веднъж от стойността на поръчките или поне за големите проекти трябва да има някакво изискване. Иначе ще отидем в другата крайност, да има много поръчки от стотици фирми кандидатстващи, които не отговарят на условията, чисто прагматично. Тоест, може би до някакъв размер на проектите това ще бъде удачно. Разбира се три пъти проекта е много.
Второ, разплащането е абсолютно точно. Екипът е така да се каже разкодирал единия от проблемите, който беше публично известен и при прочутите магистрали. Това е че възложителят си получава парите от държавата, след което не се разплаща.
Единият вариант наистина е защо държавата тогава да не се разплаща директно с подизпълнителите, което е другата крайност. Може би трябва да има някаква комбинация. Тук финансовите, банковите експерти трябва да кажат. Най-вероятно ползването на парите от сметката на основния изпълнител да бъдат използвани след втори подпис от представител на съответната агенция или на държавата. Тоест, по някакъв начин държавата да контролира използването на средствата, така че основният изпълнител да не отклонява средствата в други негови проекти, вместо да се разплаща с подизпълнителите. Това е не само технически въпрос, а той очевидно трябва да се разреши и юридически. Но няма никакво съмнение, че този въпрос с разплащанията е изключително важен.
Малко да внесем разведряване, както казахте госпожо вицепремиер, какво правим с органите, които не санкционират? Отговорът е: Незабавно санкционирайте органите! И по-точно шефовете на тези органи. Тъй като е повече от ясно, че той за да не санкционира, очевидно е стимулиран по някакъв начин като разлика в санкцията. Лично аз не бих се колебал дълго какво да направя с такива? Трябва да им е ясно на такива шефове на агенции и на правителствени структури, че когато се каже „А“, следва реакция „Б“ и това трябва да бъде много ясно.
Освен тези две неща отлични впечатления имам от логиката и от промените, които се предлагат в този изключително важен проблем не само в публичното пространство, но за българската икономика. Тук става дума за огромни средства, които се предоставят от държавата годишно.
Не съм запознат в детайли със законодателството във всички страни. Един от проблемите е когато за подизпълнители се дават фирми извън Европейския съюз. Да се види още веднъж какви са възможностите на България в рамките на европейското законодателство за стимулиране основно на български фирми. Тъй като говорихме за основен изпълнител и подизпълнител казахте, че има предложение 30 процента поне да се дават на малки фирми. Може би тук трябва да се внесе едно друго ограничение, защото както знаете има случаи, в които дадена фирма печели обществената поръчка и се превръща в бюро за издаване на фактури. Те не правят абсолютно нищо. Споразумели са се където трябва, разпределили са каквото трябва и след което издават фактури като при износа на ток в някои случаи, а подизпълнителите реализират проекта.
Аз не съм експерт в тази област и не мога да кажа, дали 30 процента, дали 40 подизпълнители, но очевидно няма да е нормално юридически да се позволи дадена фирма да печели търга или обществената поръчка по принцип, независимо какъв механизъм, след което тя едва ли не на сто процента да раздава изпълнението на други фирми. Тоест, тук трябва да се помисли за някакво ограничение.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Гечев.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Това е част от поредиците за законите, които ще имат два аспекта. Първо стимулиране на малкия и средния бизнес. Второ е борбата с корупцията. Очевидно е, че със Закона за обществените поръчки това се цели. И аз приветствам и вицепремиера и съответните министерства и екипите.
На първо място ще ви предложа по най-бързия начин, аз бих казал, незабавно да внесете поне едно от нещата, които сте предложили. А това е разплащането на подизпълнителите, които са си свършили работата по определените проекти по обществените поръчки. Защото трябва да ви информирам, че в продължение над година и половина два пъти задавам този въпрос към съответните министри в предишното управление и до ден днешен пристигат хора, които са си свършили качествено работата и не получават парите си. Няма да изброявам фирмите, които са недобросъвестни. Това са предпоставки за фалиране именно на дребните предприятия и да оставим хората на улицата.

Второ, това е форма за политически натиск върху дребните фирми, няма да ви платим, ако вие не вършите определени неща. Аз мисля, че тук всички са интелигентни хора и ще разберат много добре за какво говорим.
Затова докато вкарате целия закон може да се вкара един такъв текст, така както сте го предложили. Не случайно съм написал тук браво. Това което сте предложили в 2.2.
На второ място, ако искаме наистина да водим ефективна борба с корупцията по обществените поръчки, това е нещо, което от 8 години се опитваме да го предложим и да влезе като законово. Да се търси формата за създаване освен на електронните обществени поръчки, което също го приветстваме, а и на един обществен видеоканал да се предават обществените поръчки, самата конкуренция. По този начин се избягва влиянието на чиновниците.
Сигурно ще предизвика доста интересни отзиви. Но само ще ви припомня, че искането за пререгистрация на българските граждани за изборите е наша идея от шест години. И сега в момента й се дава медийно, защото определени кръгове предлагат. Искам да кажа, че и тогава предизвикваше същите усмивки. Защото видео предаванията елиминират влиянието на чиновника. Разбира се, сигурно няма да е лесно.
На второ място, искам да подчертая нещо важно. Да, хубаво е за малките и средни предприятия да участват подизпълнители, но в никакъв случай поръчките не трябва да надвишават за подизпълнителите, това съм съгласен с Румен Гечев, 40 процента. Абсурдно е аз да спечеля поръчката и да нямам нито една пътно-строителна машина и да изпълнявам отсечка от 10 километра. Нека да не давам примерите, защото има и такива примери, големи формации само раздават поръките.
Разбира се, тук въпросът със свързаните лица е също доста сложен, защото може и да не са свързани лицата. Всеки бизнесмен има приятели, които не са свързани лица. Ние нима ще забраним на някой, защото има приятел да работят заедно или познат.
За оборота трябва също много внимателно да се подхожда, за да не се стигне до едната или другата крайност. Тъй като, ако имаме много голям оборот това пречи на дребния и средния бизнес. Но ако някой инициативен човек е създал определени условия, за да се развива, ние му спираме неговата инициативност. Това важи особено за младите предприемачи.
На последно място, за експертите. Това е наистина прекрасно, външните експерти да се избират на случайния принцип. Това наистина ще елиминира влиянието, особено в общинските конкурси. В малките общини е ясно избират се местните експерти, които са свързани лица.
Голямата ми молба е от името на дребните и средните предприемачи, ако може тази част за плащането на подизпълнителите, директно да се елиминират недобросъвестните изпълнители и ако може още сега да се внесе в рамките на другата седмица.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря ви колеги.
Някои от присъстващите изразиха притеснение, че има комисии, парламентарни групи. Знаете, че днес е, малко особен ден, вторник и затова ви моля да бъдете по-кратки. Вие сами разбирате, че става дума за едно пред процедурно обсъждане. Това обсъждане е на законопроект, който не е стартирал процедурите даже в изпълнителната власт. Идеята според мен на вносителите е да получат достатъчно информация, както на обществото и на отделните обществени организации, така и на Парламента по отношение на законопроекта, преди той да бъде съгласуван и да бъде внесен в Парламента.
ДАНИЕЛА БОБЕВА: Аз представих законопроекта на министрите миналата седмица. Ние ще бъдем готови, разбира се, ако нямате много нови идеи.


ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: То е пред процедурно, защото не е дошъл в Парламента този законопроект, за да бъде обект на обсъждане.
Иска ли някой думата? Господин министър.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Аз все пак искам да адресирам по някакъв начин и изказването на госпожа Гергова, за което й благодаря и то по линия на прозрачността, която знаем че е много важна и вече е отличителна характеристика на това управление. Какво имам предвид? Ние преди няколко дни обявихме една мярка по отношение на въвеждането на строга отчетност и контрол върху процеса на възстановяване на данък върху добавената стойност, тъй като се оказа, че там не е била на лице до момента такава отчетност. Тоест, ние имаме вече ежедневна отчетност по процеса на възстановяване на данък върху добавената стойност и размерът на невъзстановения данъчен кредит, включително и на просрочения данък. И ние поехме ангажимента периодично да се отчитаме в тази насока. Така че това, което искам да споделя с вас е, че за периода от 1 юли до 12 юли 2013 г. е възстановен ДДС в размер на 454 млн. лв., в това число 60 млн. лв. просрочено ДДС за 1215 малки и средни предприятия. Сами може да се сетите колко е важно за малките и средни предприятия на време да си получават данъка върху добавената стойност за тяхното нормално развитие и бизнес.
Само мога да кажа, че за периода януари – юни 2013 г. средно месечно възстановяван е ДДС в размер на 460 млн. Тоест, тези 450 млн. възстановени за 12 дни горе долу отговарят на средно месечното, което е възстановявано до момента. Тоест, по тази мярка, която е част от програмата, ние може да отбележим един напредък.
Другото което мога да кажа във връзка с прозрачността е идеята, която скоро ще реализираме по линия на разходите, които се правят на бюджетните учреждения. Както знаете приходи и разходи минават през единната сметка в Българска народна банка. Имаме идеята всяка седмица, дори обмисляме и на дневна база, ние да публикуваме данни колко приходи са постъпили и колко разходи са направени по линия на министерства и ведомства, с цел по-голяма прозрачност. Там има възможност да отбелязваме и конкретни разходи, например разходи за пенсии и т.н. Работим по такава справка, която своевременно може би следващата седмица ще предоставим на вниманието, именно с цел прозрачност. И да не бъдем обвинявани, без да има достатъчно информация, че харчим нещо значително, драстично и т.н., каквито коментари се появиха и по линия на актуализацията на бюджета.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин министър.
Други искат ли думата? Заповядайте.
НИНА ГЕРГОВА: Не взех веднага думата за реплика по повод изказването на господина, че днес не е само Закона за обществените поръчки. Доколкото знам мероприятието днес е отчета на министерството и на госпожа Бобева, стъпките и мерките в икономиката, които ще се вземат. Така че не е само Закона за обществените поръчки. Благодаря за това, защото много хубави мерки са предприети. В продължение на един месец те са свършили много повече работа, отколкото предишното правителство за три години и половина. И само да кажа на господина, че аз не съм политик. Аз съм икономист финансист, но купуването на хляб в магазина, дори е политика. Това дали ще си купите български хляб, вносен и т.н.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Други желаещи за становища, мнения и предложения? Очевидно няма.

Благодаря на всички участници в днешната дискусия. Надявам се да бъде полезна за нашата работа.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17.00 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Алиосман Имамов

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

Йордан Цонев


Стенограф:
Силвия Михайлова
(65 011 знака)