Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
17/07/2013
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 302-01-6, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2013 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката, енергетиката и туризма за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2012 г., № 302-00-7, внесен от Министър-председателя на Република България на 6 юни 2013 г.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 5
На 17 юли 2013 година, (сряда) от 14.30 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 302-01-6, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2013 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката, енергетиката и туризма за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2012 г., № 302-00-7, внесен от Министър-председателя на Република България на 6 юни 2013 г.
3. Разни.
Заседанието на Комисията бе открито в 14.40 часа и ръководено от господин Алиосман Имамов – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми дами и господа, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Дневният ред ви е раздаден предварително.
Който е „за“ така обявения предварително дневен ред, моля да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Първа точка от дневния ред -- Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 302-01-6, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2013 г. -- за първо гласуване.
По тази точка в нашето заседание ще вземат участие:
от Министерство на икономиката и енергетиката -- Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Лъчезар Борисов – началник на отдел в Дирекция “Индустриални отношения и управление на държавното участие” и Десислава Георгиева – началник на отдел в Дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите” – отсъства;
от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол -- Емил Караниколов – изпълнителен директор и Руси Статков – член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол;
от Асоциация на индустриалния капитал в България -- Ивелин Желязков – директор “Тристранно сътрудничество” – отсъства;
от Българска търговско-промишлена палата -- Васил Тодоров – член на БТПП;
от Институт за пазарна икономика -- Петър Кръстев – отсъства;
от Граждански организации -- Ваня Андреева – НПО “Гласност” – отсъства, Нина Гергова – Движение на протестиращите “Освобождение” – отсъства, Илия Илиев – Граждански форум “Промяна”, Иван Бонев – Федерация на свободните граждани, Стоян Тодоров – Движение “Стара Загора на крак”, Мирослав Паскалев – Форум “Обединение”, Илия Златанов – Форум “Обединение“.
Както миналия път, искам да ви съобщя, че с писмо изходящ № кип-353-01-6/10.07.2013 г. сме изпратили искане за становище на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол. Получено е становището на 16.07.2013 г. На Асоциацията на индустриалния капитал в България - становището е получено на 15.07.2013 г. На Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, до този момент няма становище. На Българска стопанска камера - получено становище на 15.07.2013 г. На Българска търговско-промишлена палата - становището е получено на 16.07.2013 г. Няма становища от КНСБ, КТ “Подкрепа” и Българска академия на науките.
Становищата по първа точка, ако присъства някой и желае да ги представи, ще му дадем думата, а ако не, аз мога да прочета заключенията на тези становища.
Желае ли някой да вземе думата? С молба да бъдете по-кратки, защото всички народни представители са получили предварително становищата и те са запознати с тях.
Заповядайте.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря ви господин председател.
Във връзка с предоставения законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол Агенцията за приватизацията е изразила несъгласие с искането за пълна отмяна на § 8 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Мотивите за това са няколко и ще ги изложа. Ще започна с основния, че некоректно е да бъде отменен § 8 по този начин, без да се уредят най-малко заварените случаи. Имаме много заварени случаи свързани със започнати изпълнителни дела, все още течащи съдебни процедури, вече извършени продажби на такива активи. Тоест, няма как с една ръка да махнем § 8, без вие като нормотворци да уредите и тези хипотези.
Накратко ще започна с това, парите от следприватизационен контрол къде отиват. Мисля че е важно, тъй като § 8 урежда точно събирането на средствата от следприватизационен контрол. Приходите от следприватизационния контрол се насочват към централния бюджет и съответно към Сребърния фонд. Тоест, считам че тяхното събиране е от държавно обществено значение.
Европейската комисия е разгледала Закона за приватизация и въобще сделките свързани с приватизация, според нас чисто като търговска сделка. Има тълкувателно решение, че приватизационната сделка не е търговска сделка, а е гражданскоправна сделка с административни елементи. А в нея участват обикновено няколко участника. Има състезателен принцип, процедура, ангажименти от страна на инвеститорите, не само като цена, но и за различни инвестиции, поети не само към Агенцията съответно, а и към държавата и цялото общество.
В мотивите на Министерския съвет за отмяна на § 8 е написано, че той се припокрива с § 11д от Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Това не е така. Двата параграфа уреждат съвсем различни хипотези. Докато § 11д от Закона за приватизация урежда възможността Агенцията да обезпечава бъдещи задължения, които са поети от инвеститора реално от купувача, той не предвижда това задължение да се извършва и реално да се обезпечават тези ангажименти от приватизираното дружество. Това единствено предвижда § 8.
Хипотезата, че по общия ред ние може да претендираме и да си предявим вземанията няма как да се случи, защото те могат да бъдат само със страната по нашия договор, а именно купувача, а не и с приватизираното дружество.
Още един път казвам, инвеститорите когато поемат ангажимент към Агенцията, респективно към държавата и обществото, те поемат ангажименти за изпълнение на тези инвестиции. Неизпълнението на тези инвестиции или задължения към работници означава, че това не се коректни инвеститори.
Разбирам също така, че ако не предприемем някакви действия, които да коригират тази норма, съгласно изискванията на Европейската комисия, спрямо България може да започне едно наказателно производство и ако то е негативно за България може да започнат редица дела за вреди и пропуснати ползи, за предприетите от страна на Агенцията действия.
Другото което го разбирам е, че какъвто и текст да приемем в момента, той ще действа занапред. Няма как да му придадем сила назад и не би следвало.
От тази гледна точка ви моля да направим един по-широк дебат, за да преценим кое е най-правилно. Да се съобразим с Европейската комисия, която разбира се говори за § 8, според мен лично в частта му, която засяга приватизираните дружества. Защото § 8 в своята част говори за взаимоотношения между Агенцията и самия купувач, които считам, че трябва да се запазят, въпреки че са преуредени от тази гледна точка в § 11д. Но още един път казвам, взаимоотношенията между Агенцията и купувача, а не и приватизираното дружество. А реално държавата чрез приватизацията, чрез специалните закони, които е приемала, а именно ЗППДОбП и Закона за приватизация и следприватизационен контрол е уредила един по-специален способ за извършване на тези сделки, а не по общия ред, какъвто е Търговският закон и съответно Закона за задълженията и договорите.
Считам, че трябва наистина да се направи изменение на § 8, но то да е работещо, така че да се защити държавния и обществения интерес, а и разбира се, искането на Европейската комисия. Защото сами знаете, че ратифицирани международни договори са с предимство пред вътрешното право.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Вие направихте предложение за промени в § 8.
Искам да ви информирам, преди да вземе някой друг думата, че останалите становища, всъщност подкрепят текста, който е записан в проектозакона. Само ще ви ги спомена, за да ги имате предвид при вашите изказвания.
Становищата на Асоциация на индустриалния капитал - считат, че същият текст трябва да се приеме. Българска търговско-промишлена палата подкрепя предложения проект на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Българска стопанска камара споделя мотивите към законопроекта. Отдел “Европейско право” също смята, че този закон не противоречи на европейското право. Това са в основни линии становищата. Чухте становището на Агенцията за приватизация, което всъщност е най-подробно и за разлика от всички останали становища, които подкрепят законопроекта, има по-различно мнение.
Имате думата. Заповядайте.
РУСИ СТАТКОВ: Искам да подчертая, че това което изпълнителният директор представи е част от нашето становище. И то е в резултат на указанието на Надзорния съвет от тази година. Когато ние разбрахме, бяхме информирани за проблема, който се е развил от 2011 г. Нашето категорично указание беше, да се отстоява и да не се допуска да се премахне § 8. Като бих искал да кажа същественото, което считам, че се пропусна до тук.
Идеята за § 8 възникна, след като се създаде през 2002 г. Агенцията за следприватизационен контрол и се констатираха масови неизпълнения на приватизационни договори. Тоест, от половината или близо 60 на сто от мажоритарните пакети, които са закупени бяха за неизпълнявани условия и то значително сериозни условия от договорите. При положение, че в договорите имаше маса пропуски от гледна точка на защита на държавния интерес. И тогава, четири години след дела, ние настоявахме пред Народното събрание като Надзорен съвет и внасяхме предложения. Едва 2006 г. това предложение се възприе и за шест месеца беше въведено като възможност за обезпечителни мерки, тъй като ние не можеше да съберем нищо от купувачите, които бяха регистрирали малък уставен капитал и да търсим по този начин решение.
Тази идея не противоречи на принципите на пазарната икономика, защото не може да има некоректни страни по договора. Никъде го няма това по света и в Европа, когато някой е поел ангажимент да не си изпълнява ангажимента. И това не пречи с нищо на свободното движение на капитала. Напротив, това е дисциплинираща пазарната среда мярка. Категорично считаме, тази идея, която беше подкрепена тогава от народни представители. Тук присъства един от вносителите, член на Икономическата комисия. Тя даде резултат. Аз говорих миналия път. Ние имаме в момента спечелени на последна инстанция с окончателно решение и т.е. присъдено е нещо, което не подлежи на спор за над 660 млн. По тях имаме такива ипотеки и други обезпечителни мерки, тъй като става дума не само за законна ипотека.
От друга страна имаме висящи искове в момента за над 660 млн., които също така трябва да обезпечим. Ако тази идея, която с нищо не вреди, а напротив допринася за пазарната икономика, аз съм много удивен от реакцията на организациите на стопанските структури. Просто не са потърсили нашето мнение и разговор, за съжаление. Може би ние трябваше да го направим. Но необходимо е тази мярка да остане. Първо, като идея тя не противоречи на всички идеи за пазарна икономика.
Второ, правно-технически това е една традиционна норма. Тя съществува в българското законодателство и в Закона за задълженията и договорите и в Търговския закон. А в случая това, което каза изпълнителният директор, от гледна точка на Тълкувателното решение от 2010 г. на Търговската колегия на Върховния касационен съд, става дума за не просто търговска сделка, а гражданскоправна сделка с административни елементи, което означава най-малкото, че този, който влиза в това отношение като страна вън от държавата, приема условията на този договор и приема да бъде най-малкото в равнопоставено положение. В повечето случаи, съгласно онова, което е приел и в подчинено положение, за да изпълни и защити обществения интерес, било за работни места, било за инвестиционна програма и т.н.
В правно-техническо отношение това не противоречи и на европейските норми, защото парите по европейските средства, ние сме го дали като аргумент, се изисква да бъдат обезпечени със законна ипотека. А това са парите на българската държава. Те не са ли европейски средства? Така че имаме и други аргументи.
Категорично ние бяхме, говоря за Надзорния съвет, с указания и затова съм тук днес, вие сте ни избрали Народното събрание, да ви кажа, че ние сме против отмяната на тази мярка. Считаме, че не е била защитена позицията на България добре от тези експерти, които са я защитавали. И за съжаление ние констатирахме, в едно друго дело, че хора които не познават Закона за приватизацията участват в преговори и в договаряне на условия за България, което за съжаление носи вреди на държавата.
Така че това, което предлагаме като правно-техническо решение, което сме го внесли да не се отмени, да не се изцяло отхвърли, има една нова позиция. Ние сме съгласни, с оглед на това, че евентуално там където има прехвърляне на трети лица и участват чужди компании може да бъдат засегнати интереси, в този случай да няма законна ипотека и други обезпечителни мерки. Но иначе като цяло, всичко друго държим да си остане така, както е.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: И вие потвърждавате, че вашето мнение е да се правят промени в § 8.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Благодаря господин председател.
Вие споменахте във вашето изложение, че ние подкрепяме предложения законопроект. Няма изненада в нашето становище, тъй като то е съгласувано с членовете на Търговската палата във времето, което имахме от регистрирането на законопроекта в сайта на Парламента. Действително считаме факта, това което беше дадено като статистика, че са сключвани приватизационни сделки и в последствие страни по тези сделки не са си изпълнявали ангажиментите.
Лошите преговори и лошо защитения държавен интерес от страна на представителите на държавата в процедурата по приватизация, не означава че трябва да се създава някаква свръх обезпеченост или привилегированост впоследствие при търсенето на съответните задължения. Пример в тази връзка мога да ви дам, че има и други казуси в приватизационния процес, където съда на Европейския съюз също взема становище, че привилегированото положение на държавата препятства свободното движение на капиталите. Пример мога да ви дам със златната акция, която също е способ, който се използва и в България. Има много решения на Съда на Европейския съюз, който се противопоставя на подобни способи. Така че лично според нас, варианта е да се обезпечава и да се търси съответно санкционира неизправната страна само по отношение на нейния патримониум, т.е. само по отношение на нейното имущество, без да се излиза от това имущество и да се засягат правата на трети лица. Така че всъщност това са основните аргументи, на които базираме нашето становище.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Други изказвания? Заповядайте господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колеги, аз се запознах с всички материали. Проведох и някои предварителни разговори с юристи експерти. Ще започна със заключението.
Моята позиция е на базата на това, което прочетох и се запознах в детайли, и е категорична. Аз подкрепям позицията на Агенцията за приватизация и на Надзорния съвет при следното условие. Разбира се, че българското законодателство трябва да бъде хармонизирано с Европейския съюз, но в същото време ние имаме Конституция на Република България. Ние трябва да си хармонизираме законодателството и затова ще помоля заедно с другите колеги от ръководството на комисията да направим една сериозна юридическа експертиза, по какъв начин да не влизаме в конфликт с това законодателство.
Много се извинявам, но интересите на българската държава не стоят по-ниско от интересите на Европейския съюз. Също така при цялото ми уважение на инвеститорите в България, съвсем естествено е техните организации да защитават интересите на инвеститорите. Но ние народните представители сме тук избрани, за да защитаваме интересните на цялото общество, на българската държава. Абсолютно основателни са критиките от бизнес организациите, затова че българската държава по едни или други причини, които сега няма защо да коментираме, представителите на държавата в минали периоди са проявили недобросъвестност и са сключвали странни сделки. Всички сме виждали сделки, които са с шокиращи условия и наистина в случая не е виновен който яде баницата, а който му я дава. Но ние като представители на държавата и на българското общество трябва да бъдем внимателни с всяка дума в промените на закона, така че да защитим държавния интерес.
Аз предлагам още веднъж да се огледа текста и да не спираме процедурата, както говорихме тук в предварителен разговор с господин Имамов. Но изрично искам да се подчертае в протокола, че между първо и второ четене ще бъдат осъществени промени спрямо този текст, така че максимално да се защити интереса на българската държава. На този етап аз подкрепям позицията на Агенцията и на Надзорния съвет.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Гечев.
Друг колега желаещ да вземе думата? Заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз искам да заявя, че категорично няма да подкрепя във вида, в който е внесен законопроекта. Тоест § 8 да отпадне напълно. Считам, че позицията на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е вярна. По-скоро трябва да се върви, както каза и господин Гечев, в посока на предложения за изменение, така че все пак интересите на държавата да бъдат защитени.
Аз виждам проблема с отпадането на § 8 в два аспекта. Но преди това все пак да видим какво гласи § 8 и то в първото изречение. Става въпрос за приватизационни договори, по които има неизпълнени в срок задължения. Става въпрос за неизпълнени задължения.
Не мога да споделя виждането на Европейската комисия, която смята, че § 8 представлява държавна мярка, с която се въвежда специално държавно право и се нарушават заложените в договора за свободно движение на капитали и свободно право на възстановяване. Все пак трябва да имаме предвид, че една приватизационна сделка не е обикновена сделка. Всяка една приватизационна сделка има и политически елемент. Във всяка една приватизационна сделка има и административен елемент. Проблемите с приватизационните сделки по които са наложени съответните обезпечителни мерки по § 8 са по-скоро сделки, които са сключени преди 2008 г., а след 2008 г. нещата са правени по-добре. И затова не мога да се съглася с представителя на Българската търговско-промишлена палата, който каза, че лошо е защитен държавният интерес. Действително може би лошо е защитаван държавният интерес в миналото, но от 2008 г. нататък няма проблеми с приватизирани предприятия, защото всички възможни обезпечения са наложени. Така че обезпечението с оглед защита на държавния интерес трябва да остане. Въпросът е да намерим една подходяща форма, по която да не бъдат засягани несправедливо интереси.
Мисля че е възможно между първо и второ четене да намерим подходящата форма.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Други желаещи има ли?
Уважаеми колеги, очевидно ако § 8 остане, България върви на съд. Това е категорично заключение на Европейската комисия от тяхното мотивирано становище. България ще отиде на съд за нарушение на чл. 63 и чл. 49 от Договора за функциониране на Европейския съвет.
Аз мисля, че тук възниква следният въпрос:
Първо, ако България отиде на съд, какви ще бъдат последствията за страната? И ако § 8 остане да действа, какви ще бъдат последствията за страната? Трябва да направим някаква сравнителна характеристика.
На второ място, аз приемам предложенията да се помисли, преди всичко от вносителя с активното участие на членове на Комисията, за един нов текст, който би трябвало да стопира процеса на съдебно преследване на страната.
Мисля, че бихме могли да подкрепим този законопроект най-вече заради преходни и заключителни разпоредби, където има множество параграфи чисто технически. А между първо и второ четене да направим така, че § 2 от този законопроект по отношение на § 8 да придобие друг вид, който е приемлив за комисията и за България, разбира се, които защитават българските интереси. Но в същото време да не дават повод на Европейския съюз, да продължи процедурата по съдебно преследване на България.
НОНКА КАМЕНОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, членове на Комисията, бих искала да изразя становище на КТ “Подкрепа” във връзка с предложения законопроект. Ще кажа, че КТ “Подкрепа” подкрепя § 1 и § 3 на така предложения проект на закона. Но относно § 2, за § 8, който току що дискутирахте от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол изразяваме следното становище.
Когато инвеститор, независимо дали е от Европейския съюз придобие контролен дял от приватизирано дружество в България би трябвало да носи отговорност заедно с другите акционери за всички задължения на дружеството, включително и тези при неспазване на приватизационните задължения от друг акционер, както и тяхното погасяване.
Независимо, че в българската нормативна уредба са предвидени и други възможности за обезпечение на вземанията чрез налагане на обезпечителни мерки по чл. 397 от ГПК или чрез прилагане на разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, където в чл. 149-182, в който член е регламентиран режимът на залог и ипотека, смятаме че § 8 от Предходните разпоредби на закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол не трябва да се отменя. А Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол следва да следи за цялостното изпълнение на приватизационните договори, съгласно Закона за приватизация и следприватизационен контрол, целта на който е да създаде условия за прозрачност и икономически ефективна приватизация при равнопоставеност на инвеститорите, както и да осигури приключване процеса на приватизация и осъществяване на следприватизационния контрол.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Други изказвания? Вносителите имате ли да добавите нещо?
АННА ЯНЕВА: Не. Приемаме предложението, което е направено. Наистина между първо и второ четене поемам ангажимента с членове на Икономическата комисия, представители на Агенцията за приватизация и ние като вносители да предложим промяна. Все пак държа да кажа, че нямаме много време. Тъй като до средата на юли ние сме длъжни да отговорим на Европейската комисия. Защото наистина отиваме на съд и предстоят санкции. Това трябва да е ясно. Така че предлагам по-бързо да работим и действаме.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Други становища? Заповядайте господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Госпожа Янева успя да формулира това, което щях да предложа и аз, тъй като е ясно мнението на по-голяма част от членовете на Икономическа комисия. На нас ни трябва много прецизен текст и ние няма как да го подготвим в момента, нито в зала. Но аз мисля, че ако Министерство на икономиката е водещо с Агенцията и с експертизата, която би трябвало да има около тях и звената, би трябвало да направим такава корекция в § 8, така че тя да бъде приемлива и за Комисията и по никакъв начин да не остава съмнение, че следприватизационният контрол няма да бъде на нужното ниво и ангажиментите, които са били част от сделката извън цената, няма да бъдат контролирани от държавата. Щях да потърся дали може на някой друг да възложим още експертиза, но мисля че на икономиката е достатъчно. Нямаме много време.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Колеги, аз мисля, че това е основна отговорност и задължение на вносителя, но никой от нас не е ограничен да вземе участие активно, дори и собствени предложения да направи. Ние в процеса на обсъждането ще търсим начин да ги обединим.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Към колегите от Министерство на икономиката. Ние наистина ще работим заедно. Но без да съм специалист по европейско и друго право, все пак от практически опит трябва да внимаваме, защото ще има неизрядни платци към държавата, които какво ще опитат да направят, ако имат привилегия, така наречените европейски инвеститори. Те веднага ще избягат с договори с европейски партньори. Ако аз имам да плащам на държавата 100 млн. лева, защо с 5 млн. лв., аз няма да си уредя един партньор от Европа. Или защо от офшорната фирма няма да отидат парите еди къде си и да се явят тук като европейски инвеститор, което се прави в България от много години. Много моля да се има предвид това, защото пак казвам, трябва да си отваряме очите и да защитим интересите на държавата. Всички инвеститори са равни. Такова е европейското законодателство. Без да съм професор по европейско право, няма как едни инвеститори да имат предимство пред други. В крайна сметка духа на Европа е, че всички сме равнопоставени.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Имам един въпрос, тъй като ме връща към 2006 г. Ние другата седмица трябва да правим някаква работна група и да видим между първо и второ четене какво правим. Дайте малко повече информация за какво говорим въобще. Защото ние в момента по принцип разговаряме. Голямата приватизационна вълна беше 1996-1997-1998-1999-2000-2001-2002 години. Всички приватизационни договори бяха с условие за 5 до 10 години. Колко дела водите? Колко от тях са спечелили? Кои са ви големите длъжници? И колко от тях са работещи? Защото ако ще трябва да съдим фирми, които преди пет години са си уволнили работниците и няма нищо и всичко е приключило е безсмислено. А ако ги няма и в правния мир да разчистим терена. Ако се окаже, че се касае за 10, 20, но аз не съм убеден, че въобще говорим за чуждестранни инвеститори. Не съм чул сериозна чуждестранна фирма да не си е изпълнила ангажиментите в България. Дайте малко повече фактология, за да се ориентираме струва ли си тази битка. Защото тук чух една цифра 600 млн. събрани. Други 600 млн. ги чакаме. Но както ги чакаме няма да дойдат. Ние 15 години ги чакаме.
Дайте повече информация. Иначе аз съм категорично за сега да приеме това решение и между първо и второ четене да търсим някакъв модел. Макар че имайте предвид, ние тук колкото и да се правим на патриоти и националисти, като те вкарат в процедура да плащаш по 19 000 евро на ден приключва тази история. Но след две, три години тази история започва и друг ще ги плаща примерно. Това исках да предложа.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Кънев.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин председател, аз бих могъл малко да помогна на господин Кънев с една справка, която не гарантирам, че е съвсем точна, но тя е от Агенцията за приватизация. Става въпрос, че изпълнителни дела с пререгистрирани купувачи, като броя на ипотеките надвишава броя на посочените дружества. Върху имоти на 88 приватизирани дружества са вписани законни ипотеки обезпечаващи вземания в размер на 496 млн. 498 000 лева. Върху имоти на 20 дружества купувачи по приватизационни договори са вписани законни ипотеки обезпечаващи вземания в размер на 11 570 000. Това е с което разполагам като справка.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз смятам, че вашата препоръка е съществена. Когато се събере тази работна група, очевидно ще има такава работна група, да получим достатъчно фактология и информация, за да я използваме при формирането на окончателния текст.
Ако няма желаещи за изказване, аз предлагам следното:
Комисията да приеме проекта за закон за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол с изричната препоръка § 2 от закона, който се отнася за § 8 от Преходните разпоредби на закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол да бъде променен в съответствие с изказаните становища по време на заседанието на Комисията.
Съгласни ли сте с това решение?
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Колеги, представители на вносителя и гости, които ще вземат участие по точка втора от дневния ред в работата на Комисията са:
от Министерство на икономиката и енергетиката -- Красин Димитров – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Христо Атанасов – началник отдел “Международно контролирана търговия” и Наталия Граховска – експерт в отдел “Международно контролирана търговия”;
от Министерство на външните работи -- Нели Богомилова – експерт в отдел “Контрол на въоръженията и неразпространение”;
от Министерство на отбраната -- полк. Радостин Илиев – директор на Дирекция “Отбранителна политика” и Веселин Иванов – директор на служба “Военна информация”;
от ДАНС -- Симеон Николов – директор на дирекция.
Заповядайте. Кой ще докладва?
КРАСИН ДИМИТРОВ: Благодаря ви господин председател.
Ще направя кратко експозе на годишния доклад за 2012 г. на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката и енергетиката.
Съвсем в резюме е направено експозето, тъй като вие всички имате пълния текст. Той беше публикуван на страницата на Министерството за обществено обсъждане.
Годишният доклад за 2012 г. на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение е изготвен в изпълнение на разпоредбите на Закона за експортен контрол на продукти свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба, както и в изпълнение на ангажиментите на Република България по силата на чл. 8, ал. 3 на Обща позиция 2008/944 на Съвета на Европейския съюз, определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военна технология и оборудване, съгласно който всяка страна членка публикува годишно национален доклад за своя износ на контролирани технологии и оборудване.
Междуведомствената комисия е органът, който разглежда на свое заседание постъпилите заявления за издаване на разрешения за външнотърговски сделки с продукти, свързани с отбраната, както и за участия в изложения, и заявления за регистрация, износ, трансфер и внос на изделия и технологии с двойна употреба. Председател на комисията е министърът на икономиката и енергетиката и в комисията участват представители на Външно министерство, представители на Министерство на отбраната, представители на Вътрешно министерство и на Държавната агенция за национална сигурност и двама заместник-министри от Министерство на икономиката и енергетиката.
Основните цели на експортния контрол в международен план са спазването на международните задължения, включително санкции и ограничения наложени от Съвета за сигурност към ООН, от Европейския съюз и от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
В доклада са представени целите и обхвата на националната система за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение на Република България, в това число нормативната база, контролните органи и списъци на контролираните продукти, свързани с отбраната, и на изделията с двойна употреба.
В годишния доклад се съдържа информация за документите, регламентиращи политиките и действията в рамките на Европейския съюз в областта на експортния контрол. Това е Обща позиция 2008/944 на Съвета на Европейския съюз, определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване; Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността и Регламент на Съвета на Европейския съюз № 428/2009 за въвеждане на режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба с последвалите ги изменения и допълнения.
В доклада е отразено и националното ни законодателство в областта на експортния контрол и направените промени през 2012 г.
В Годишния доклад за 2012 г. е обърнато внимание на членството на страната ни в международните режими за експортен контрол и произтичащите задължения от тях.
В съответствие с международните си ангажименти България ежегодно представя информация на: Европейския съюз, ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Васенаарската договореност за осъществения през предходната година износ на оръжия.
Сега ще ви дам малко статистика във връзка с годишния отчет. Междуведомствената комисия за 2012 г. е издала 499 разрешения за износ и трансфер на Продукти свързани с отбраната от територията на Република България на стойност 349 052 743 евро. Реализираният износ е на обща стойност от 219 412 155 евро. За внос и трансфер на продукти свързани с отбраната за територията на България са издадени 310 разрешения на стойност 395 337 459 евро. А общата стойност на реализирания внос и трансфер е 39 969 265 евро.
През 2012 г. също така са издадени 33 разрешения за транзит и превоз на продукти свързани с отбраната през територията на България. За същия период Междуведомствената комисия е издала и една брокерска сделка.
През 2012 г. по издадени 15 разрешения за износ и трансфер на изделия и технологии с двойна употреба и по Генерално разрешение на Европейския съюз за износ на обща стойност от 9 152 883 евро е извършена реализация на обща стойност 4 171 490 евро.
През 2012 г. са издадени 28 удостоверения за внос на стойност 87 074 812 евро, по които реално е извършена реализация на стойност 84 169 813 евро.
Докладът за дейността на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение беше приет на редовно заседание на Министерския съвет на 6 юни 2013 г.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Димитров.
Някой от вносителите желае ли да допълни нещо?
Колеги, имате думата за въпроси, изказвания, предложения.
Ние ясно разбираме, че това е твърде специфична материя. Не всеки от нас може да си позволи да говори така свободно по тази материя. Има ли някой желание да каже нещо?
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Отговорът е, че имам две дисертации. Първата е на тема: “Военно производство и икономически растеж в НАТО”. Това ще рече, че имам добра обща култура, но се изказвам, не за да подчертая това, а също да предложа услугите си на колегите от Министерство на икономиката, сигурно и други колеги ще има, да поработим върху възможността за натоварване на част от българските производствени мощности. Тъй като вие отлично знаете колеги, че някои страни, особено Полша е съумяла, гледах миналата година данни, значителна част от поръчките, които прави за внос на военна техника и оръжие, задължава износителите да предоставят възможности на полски производители за така наречените офсет операции за производство. Аз знам, че в Министерство на икономиката се срещнахме на такъв разговор преди може да има вече четири години. Но за съжаление досега не е направено нищо съществено. Даже там имаше специален отдел, но не знам дали още съществува за офсет операции.
Като гледам тук данните, вие сами виждате, че те са доста тъжни, на базата на потенциала който и без това ерозира в България и са останали доста малки възможности. Така че оскъдните средства на България за внос на оръжие, да се опитаме все пак да защитим в по-голяма степен интереса и да се опитаме да включим повече български фирми в изпълнение на доставките. Като няма силна позиция от страна на България, няма да може да реализираме политиката на Полша, която е доста успешна в тази сфера.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Гечев.
Други желаещи има ли? Няма.
Естествено, без да сме експерти в тази област, аз мисля, че този доклад е съдържателен и добре структуриран. Неговите положителни качества са много, но най-важното от тях според мен е съответствието му на европейски и международни стандарти, както и контрола, който съществува на наднационално равнище. Това мисля, че е едно сериозно основание да го подкрепим. Така че предлагам на Комисията да вземе решение:
Подкрепя доклада на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката, енергетиката и туризма, за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2012 г.
Който е съгласен с това решение, моля да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Един въпрос само от любопитство. От тези 212 млн., колко от тях са българско производство, независимо дали са на склад или ново производство? Знам че се движеха някъде около 100 млн. минали години, но до 180 млн. долара сме стигали в последните години. Сега нямаме информация.
ХРИСТО АТАНАСОВ (Началник отдел „Международно контролирана търговия към Министерство на икономиката и енергетиката): Не водим такава статистика господин Кънев.
По принцип по-голяма част от реализирания износ може да се каже, че е продукция произведена в България и която е била на съхранение, да кажем от излишъците на Министерство на отбраната.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Колеги, по точка разни има ли някой нещо да предложи?
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: За работната група, става въпрос за Агенцията за изменението на закона, да го уточним. Да го направим възможно най-скоро, защото действително рискуваме и съдебните процедури, които са от страна на Европейската комисия към нас и да може да действаме възможно най-обективно.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз виждам така процедурата. Тази седмица няма да влезе в зала. В сряда вероятно ще влезе и ще настояваме ако влезе да съкратим времето на три дни по предложенията за второ четене. И в края на другата седмица да направим работна група. Четвъртък или в най-лошия случай в петък до обяд. До края на другата седмица ние ще бъдем готови с варианта за второ четене. От там натъка вече ще трябва да го включим и в дневния ред на Парламента за второ четене.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.30 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Алиосман Имамов
Стенограф:
Силвия Михайлова
(37 967 знака)
2. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката, енергетиката и туризма за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2012 г., № 302-00-7, внесен от Министър-председателя на Република България на 6 юни 2013 г.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 5
На 17 юли 2013 година, (сряда) от 14.30 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 302-01-6, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2013 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката, енергетиката и туризма за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2012 г., № 302-00-7, внесен от Министър-председателя на Република България на 6 юни 2013 г.
3. Разни.
Заседанието на Комисията бе открито в 14.40 часа и ръководено от господин Алиосман Имамов – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми дами и господа, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Дневният ред ви е раздаден предварително.
Който е „за“ така обявения предварително дневен ред, моля да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Първа точка от дневния ред -- Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 302-01-6, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2013 г. -- за първо гласуване.
По тази точка в нашето заседание ще вземат участие:
от Министерство на икономиката и енергетиката -- Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Лъчезар Борисов – началник на отдел в Дирекция “Индустриални отношения и управление на държавното участие” и Десислава Георгиева – началник на отдел в Дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите” – отсъства;
от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол -- Емил Караниколов – изпълнителен директор и Руси Статков – член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол;
от Асоциация на индустриалния капитал в България -- Ивелин Желязков – директор “Тристранно сътрудничество” – отсъства;
от Българска търговско-промишлена палата -- Васил Тодоров – член на БТПП;
от Институт за пазарна икономика -- Петър Кръстев – отсъства;
от Граждански организации -- Ваня Андреева – НПО “Гласност” – отсъства, Нина Гергова – Движение на протестиращите “Освобождение” – отсъства, Илия Илиев – Граждански форум “Промяна”, Иван Бонев – Федерация на свободните граждани, Стоян Тодоров – Движение “Стара Загора на крак”, Мирослав Паскалев – Форум “Обединение”, Илия Златанов – Форум “Обединение“.
Както миналия път, искам да ви съобщя, че с писмо изходящ № кип-353-01-6/10.07.2013 г. сме изпратили искане за становище на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол. Получено е становището на 16.07.2013 г. На Асоциацията на индустриалния капитал в България - становището е получено на 15.07.2013 г. На Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, до този момент няма становище. На Българска стопанска камера - получено становище на 15.07.2013 г. На Българска търговско-промишлена палата - становището е получено на 16.07.2013 г. Няма становища от КНСБ, КТ “Подкрепа” и Българска академия на науките.
Становищата по първа точка, ако присъства някой и желае да ги представи, ще му дадем думата, а ако не, аз мога да прочета заключенията на тези становища.
Желае ли някой да вземе думата? С молба да бъдете по-кратки, защото всички народни представители са получили предварително становищата и те са запознати с тях.
Заповядайте.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря ви господин председател.
Във връзка с предоставения законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол Агенцията за приватизацията е изразила несъгласие с искането за пълна отмяна на § 8 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Мотивите за това са няколко и ще ги изложа. Ще започна с основния, че некоректно е да бъде отменен § 8 по този начин, без да се уредят най-малко заварените случаи. Имаме много заварени случаи свързани със започнати изпълнителни дела, все още течащи съдебни процедури, вече извършени продажби на такива активи. Тоест, няма как с една ръка да махнем § 8, без вие като нормотворци да уредите и тези хипотези.
Накратко ще започна с това, парите от следприватизационен контрол къде отиват. Мисля че е важно, тъй като § 8 урежда точно събирането на средствата от следприватизационен контрол. Приходите от следприватизационния контрол се насочват към централния бюджет и съответно към Сребърния фонд. Тоест, считам че тяхното събиране е от държавно обществено значение.
Европейската комисия е разгледала Закона за приватизация и въобще сделките свързани с приватизация, според нас чисто като търговска сделка. Има тълкувателно решение, че приватизационната сделка не е търговска сделка, а е гражданскоправна сделка с административни елементи. А в нея участват обикновено няколко участника. Има състезателен принцип, процедура, ангажименти от страна на инвеститорите, не само като цена, но и за различни инвестиции, поети не само към Агенцията съответно, а и към държавата и цялото общество.
В мотивите на Министерския съвет за отмяна на § 8 е написано, че той се припокрива с § 11д от Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Това не е така. Двата параграфа уреждат съвсем различни хипотези. Докато § 11д от Закона за приватизация урежда възможността Агенцията да обезпечава бъдещи задължения, които са поети от инвеститора реално от купувача, той не предвижда това задължение да се извършва и реално да се обезпечават тези ангажименти от приватизираното дружество. Това единствено предвижда § 8.
Хипотезата, че по общия ред ние може да претендираме и да си предявим вземанията няма как да се случи, защото те могат да бъдат само със страната по нашия договор, а именно купувача, а не и с приватизираното дружество.
Още един път казвам, инвеститорите когато поемат ангажимент към Агенцията, респективно към държавата и обществото, те поемат ангажименти за изпълнение на тези инвестиции. Неизпълнението на тези инвестиции или задължения към работници означава, че това не се коректни инвеститори.
Разбирам също така, че ако не предприемем някакви действия, които да коригират тази норма, съгласно изискванията на Европейската комисия, спрямо България може да започне едно наказателно производство и ако то е негативно за България може да започнат редица дела за вреди и пропуснати ползи, за предприетите от страна на Агенцията действия.
Другото което го разбирам е, че какъвто и текст да приемем в момента, той ще действа занапред. Няма как да му придадем сила назад и не би следвало.
От тази гледна точка ви моля да направим един по-широк дебат, за да преценим кое е най-правилно. Да се съобразим с Европейската комисия, която разбира се говори за § 8, според мен лично в частта му, която засяга приватизираните дружества. Защото § 8 в своята част говори за взаимоотношения между Агенцията и самия купувач, които считам, че трябва да се запазят, въпреки че са преуредени от тази гледна точка в § 11д. Но още един път казвам, взаимоотношенията между Агенцията и купувача, а не и приватизираното дружество. А реално държавата чрез приватизацията, чрез специалните закони, които е приемала, а именно ЗППДОбП и Закона за приватизация и следприватизационен контрол е уредила един по-специален способ за извършване на тези сделки, а не по общия ред, какъвто е Търговският закон и съответно Закона за задълженията и договорите.
Считам, че трябва наистина да се направи изменение на § 8, но то да е работещо, така че да се защити държавния и обществения интерес, а и разбира се, искането на Европейската комисия. Защото сами знаете, че ратифицирани международни договори са с предимство пред вътрешното право.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Вие направихте предложение за промени в § 8.
Искам да ви информирам, преди да вземе някой друг думата, че останалите становища, всъщност подкрепят текста, който е записан в проектозакона. Само ще ви ги спомена, за да ги имате предвид при вашите изказвания.
Становищата на Асоциация на индустриалния капитал - считат, че същият текст трябва да се приеме. Българска търговско-промишлена палата подкрепя предложения проект на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Българска стопанска камара споделя мотивите към законопроекта. Отдел “Европейско право” също смята, че този закон не противоречи на европейското право. Това са в основни линии становищата. Чухте становището на Агенцията за приватизация, което всъщност е най-подробно и за разлика от всички останали становища, които подкрепят законопроекта, има по-различно мнение.
Имате думата. Заповядайте.
РУСИ СТАТКОВ: Искам да подчертая, че това което изпълнителният директор представи е част от нашето становище. И то е в резултат на указанието на Надзорния съвет от тази година. Когато ние разбрахме, бяхме информирани за проблема, който се е развил от 2011 г. Нашето категорично указание беше, да се отстоява и да не се допуска да се премахне § 8. Като бих искал да кажа същественото, което считам, че се пропусна до тук.
Идеята за § 8 възникна, след като се създаде през 2002 г. Агенцията за следприватизационен контрол и се констатираха масови неизпълнения на приватизационни договори. Тоест, от половината или близо 60 на сто от мажоритарните пакети, които са закупени бяха за неизпълнявани условия и то значително сериозни условия от договорите. При положение, че в договорите имаше маса пропуски от гледна точка на защита на държавния интерес. И тогава, четири години след дела, ние настоявахме пред Народното събрание като Надзорен съвет и внасяхме предложения. Едва 2006 г. това предложение се възприе и за шест месеца беше въведено като възможност за обезпечителни мерки, тъй като ние не можеше да съберем нищо от купувачите, които бяха регистрирали малък уставен капитал и да търсим по този начин решение.
Тази идея не противоречи на принципите на пазарната икономика, защото не може да има некоректни страни по договора. Никъде го няма това по света и в Европа, когато някой е поел ангажимент да не си изпълнява ангажимента. И това не пречи с нищо на свободното движение на капитала. Напротив, това е дисциплинираща пазарната среда мярка. Категорично считаме, тази идея, която беше подкрепена тогава от народни представители. Тук присъства един от вносителите, член на Икономическата комисия. Тя даде резултат. Аз говорих миналия път. Ние имаме в момента спечелени на последна инстанция с окончателно решение и т.е. присъдено е нещо, което не подлежи на спор за над 660 млн. По тях имаме такива ипотеки и други обезпечителни мерки, тъй като става дума не само за законна ипотека.
От друга страна имаме висящи искове в момента за над 660 млн., които също така трябва да обезпечим. Ако тази идея, която с нищо не вреди, а напротив допринася за пазарната икономика, аз съм много удивен от реакцията на организациите на стопанските структури. Просто не са потърсили нашето мнение и разговор, за съжаление. Може би ние трябваше да го направим. Но необходимо е тази мярка да остане. Първо, като идея тя не противоречи на всички идеи за пазарна икономика.
Второ, правно-технически това е една традиционна норма. Тя съществува в българското законодателство и в Закона за задълженията и договорите и в Търговския закон. А в случая това, което каза изпълнителният директор, от гледна точка на Тълкувателното решение от 2010 г. на Търговската колегия на Върховния касационен съд, става дума за не просто търговска сделка, а гражданскоправна сделка с административни елементи, което означава най-малкото, че този, който влиза в това отношение като страна вън от държавата, приема условията на този договор и приема да бъде най-малкото в равнопоставено положение. В повечето случаи, съгласно онова, което е приел и в подчинено положение, за да изпълни и защити обществения интерес, било за работни места, било за инвестиционна програма и т.н.
В правно-техническо отношение това не противоречи и на европейските норми, защото парите по европейските средства, ние сме го дали като аргумент, се изисква да бъдат обезпечени със законна ипотека. А това са парите на българската държава. Те не са ли европейски средства? Така че имаме и други аргументи.
Категорично ние бяхме, говоря за Надзорния съвет, с указания и затова съм тук днес, вие сте ни избрали Народното събрание, да ви кажа, че ние сме против отмяната на тази мярка. Считаме, че не е била защитена позицията на България добре от тези експерти, които са я защитавали. И за съжаление ние констатирахме, в едно друго дело, че хора които не познават Закона за приватизацията участват в преговори и в договаряне на условия за България, което за съжаление носи вреди на държавата.
Така че това, което предлагаме като правно-техническо решение, което сме го внесли да не се отмени, да не се изцяло отхвърли, има една нова позиция. Ние сме съгласни, с оглед на това, че евентуално там където има прехвърляне на трети лица и участват чужди компании може да бъдат засегнати интереси, в този случай да няма законна ипотека и други обезпечителни мерки. Но иначе като цяло, всичко друго държим да си остане така, както е.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: И вие потвърждавате, че вашето мнение е да се правят промени в § 8.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Благодаря господин председател.
Вие споменахте във вашето изложение, че ние подкрепяме предложения законопроект. Няма изненада в нашето становище, тъй като то е съгласувано с членовете на Търговската палата във времето, което имахме от регистрирането на законопроекта в сайта на Парламента. Действително считаме факта, това което беше дадено като статистика, че са сключвани приватизационни сделки и в последствие страни по тези сделки не са си изпълнявали ангажиментите.
Лошите преговори и лошо защитения държавен интерес от страна на представителите на държавата в процедурата по приватизация, не означава че трябва да се създава някаква свръх обезпеченост или привилегированост впоследствие при търсенето на съответните задължения. Пример в тази връзка мога да ви дам, че има и други казуси в приватизационния процес, където съда на Европейския съюз също взема становище, че привилегированото положение на държавата препятства свободното движение на капиталите. Пример мога да ви дам със златната акция, която също е способ, който се използва и в България. Има много решения на Съда на Европейския съюз, който се противопоставя на подобни способи. Така че лично според нас, варианта е да се обезпечава и да се търси съответно санкционира неизправната страна само по отношение на нейния патримониум, т.е. само по отношение на нейното имущество, без да се излиза от това имущество и да се засягат правата на трети лица. Така че всъщност това са основните аргументи, на които базираме нашето становище.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Други изказвания? Заповядайте господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колеги, аз се запознах с всички материали. Проведох и някои предварителни разговори с юристи експерти. Ще започна със заключението.
Моята позиция е на базата на това, което прочетох и се запознах в детайли, и е категорична. Аз подкрепям позицията на Агенцията за приватизация и на Надзорния съвет при следното условие. Разбира се, че българското законодателство трябва да бъде хармонизирано с Европейския съюз, но в същото време ние имаме Конституция на Република България. Ние трябва да си хармонизираме законодателството и затова ще помоля заедно с другите колеги от ръководството на комисията да направим една сериозна юридическа експертиза, по какъв начин да не влизаме в конфликт с това законодателство.
Много се извинявам, но интересите на българската държава не стоят по-ниско от интересите на Европейския съюз. Също така при цялото ми уважение на инвеститорите в България, съвсем естествено е техните организации да защитават интересите на инвеститорите. Но ние народните представители сме тук избрани, за да защитаваме интересните на цялото общество, на българската държава. Абсолютно основателни са критиките от бизнес организациите, затова че българската държава по едни или други причини, които сега няма защо да коментираме, представителите на държавата в минали периоди са проявили недобросъвестност и са сключвали странни сделки. Всички сме виждали сделки, които са с шокиращи условия и наистина в случая не е виновен който яде баницата, а който му я дава. Но ние като представители на държавата и на българското общество трябва да бъдем внимателни с всяка дума в промените на закона, така че да защитим държавния интерес.
Аз предлагам още веднъж да се огледа текста и да не спираме процедурата, както говорихме тук в предварителен разговор с господин Имамов. Но изрично искам да се подчертае в протокола, че между първо и второ четене ще бъдат осъществени промени спрямо този текст, така че максимално да се защити интереса на българската държава. На този етап аз подкрепям позицията на Агенцията и на Надзорния съвет.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Гечев.
Друг колега желаещ да вземе думата? Заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз искам да заявя, че категорично няма да подкрепя във вида, в който е внесен законопроекта. Тоест § 8 да отпадне напълно. Считам, че позицията на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е вярна. По-скоро трябва да се върви, както каза и господин Гечев, в посока на предложения за изменение, така че все пак интересите на държавата да бъдат защитени.
Аз виждам проблема с отпадането на § 8 в два аспекта. Но преди това все пак да видим какво гласи § 8 и то в първото изречение. Става въпрос за приватизационни договори, по които има неизпълнени в срок задължения. Става въпрос за неизпълнени задължения.
Не мога да споделя виждането на Европейската комисия, която смята, че § 8 представлява държавна мярка, с която се въвежда специално държавно право и се нарушават заложените в договора за свободно движение на капитали и свободно право на възстановяване. Все пак трябва да имаме предвид, че една приватизационна сделка не е обикновена сделка. Всяка една приватизационна сделка има и политически елемент. Във всяка една приватизационна сделка има и административен елемент. Проблемите с приватизационните сделки по които са наложени съответните обезпечителни мерки по § 8 са по-скоро сделки, които са сключени преди 2008 г., а след 2008 г. нещата са правени по-добре. И затова не мога да се съглася с представителя на Българската търговско-промишлена палата, който каза, че лошо е защитен държавният интерес. Действително може би лошо е защитаван държавният интерес в миналото, но от 2008 г. нататък няма проблеми с приватизирани предприятия, защото всички възможни обезпечения са наложени. Така че обезпечението с оглед защита на държавния интерес трябва да остане. Въпросът е да намерим една подходяща форма, по която да не бъдат засягани несправедливо интереси.
Мисля че е възможно между първо и второ четене да намерим подходящата форма.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Други желаещи има ли?
Уважаеми колеги, очевидно ако § 8 остане, България върви на съд. Това е категорично заключение на Европейската комисия от тяхното мотивирано становище. България ще отиде на съд за нарушение на чл. 63 и чл. 49 от Договора за функциониране на Европейския съвет.
Аз мисля, че тук възниква следният въпрос:
Първо, ако България отиде на съд, какви ще бъдат последствията за страната? И ако § 8 остане да действа, какви ще бъдат последствията за страната? Трябва да направим някаква сравнителна характеристика.
На второ място, аз приемам предложенията да се помисли, преди всичко от вносителя с активното участие на членове на Комисията, за един нов текст, който би трябвало да стопира процеса на съдебно преследване на страната.
Мисля, че бихме могли да подкрепим този законопроект най-вече заради преходни и заключителни разпоредби, където има множество параграфи чисто технически. А между първо и второ четене да направим така, че § 2 от този законопроект по отношение на § 8 да придобие друг вид, който е приемлив за комисията и за България, разбира се, които защитават българските интереси. Но в същото време да не дават повод на Европейския съюз, да продължи процедурата по съдебно преследване на България.
НОНКА КАМЕНОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, членове на Комисията, бих искала да изразя становище на КТ “Подкрепа” във връзка с предложения законопроект. Ще кажа, че КТ “Подкрепа” подкрепя § 1 и § 3 на така предложения проект на закона. Но относно § 2, за § 8, който току що дискутирахте от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол изразяваме следното становище.
Когато инвеститор, независимо дали е от Европейския съюз придобие контролен дял от приватизирано дружество в България би трябвало да носи отговорност заедно с другите акционери за всички задължения на дружеството, включително и тези при неспазване на приватизационните задължения от друг акционер, както и тяхното погасяване.
Независимо, че в българската нормативна уредба са предвидени и други възможности за обезпечение на вземанията чрез налагане на обезпечителни мерки по чл. 397 от ГПК или чрез прилагане на разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, където в чл. 149-182, в който член е регламентиран режимът на залог и ипотека, смятаме че § 8 от Предходните разпоредби на закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол не трябва да се отменя. А Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол следва да следи за цялостното изпълнение на приватизационните договори, съгласно Закона за приватизация и следприватизационен контрол, целта на който е да създаде условия за прозрачност и икономически ефективна приватизация при равнопоставеност на инвеститорите, както и да осигури приключване процеса на приватизация и осъществяване на следприватизационния контрол.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Други изказвания? Вносителите имате ли да добавите нещо?
АННА ЯНЕВА: Не. Приемаме предложението, което е направено. Наистина между първо и второ четене поемам ангажимента с членове на Икономическата комисия, представители на Агенцията за приватизация и ние като вносители да предложим промяна. Все пак държа да кажа, че нямаме много време. Тъй като до средата на юли ние сме длъжни да отговорим на Европейската комисия. Защото наистина отиваме на съд и предстоят санкции. Това трябва да е ясно. Така че предлагам по-бързо да работим и действаме.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Други становища? Заповядайте господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Госпожа Янева успя да формулира това, което щях да предложа и аз, тъй като е ясно мнението на по-голяма част от членовете на Икономическа комисия. На нас ни трябва много прецизен текст и ние няма как да го подготвим в момента, нито в зала. Но аз мисля, че ако Министерство на икономиката е водещо с Агенцията и с експертизата, която би трябвало да има около тях и звената, би трябвало да направим такава корекция в § 8, така че тя да бъде приемлива и за Комисията и по никакъв начин да не остава съмнение, че следприватизационният контрол няма да бъде на нужното ниво и ангажиментите, които са били част от сделката извън цената, няма да бъдат контролирани от държавата. Щях да потърся дали може на някой друг да възложим още експертиза, но мисля че на икономиката е достатъчно. Нямаме много време.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Колеги, аз мисля, че това е основна отговорност и задължение на вносителя, но никой от нас не е ограничен да вземе участие активно, дори и собствени предложения да направи. Ние в процеса на обсъждането ще търсим начин да ги обединим.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Към колегите от Министерство на икономиката. Ние наистина ще работим заедно. Но без да съм специалист по европейско и друго право, все пак от практически опит трябва да внимаваме, защото ще има неизрядни платци към държавата, които какво ще опитат да направят, ако имат привилегия, така наречените европейски инвеститори. Те веднага ще избягат с договори с европейски партньори. Ако аз имам да плащам на държавата 100 млн. лева, защо с 5 млн. лв., аз няма да си уредя един партньор от Европа. Или защо от офшорната фирма няма да отидат парите еди къде си и да се явят тук като европейски инвеститор, което се прави в България от много години. Много моля да се има предвид това, защото пак казвам, трябва да си отваряме очите и да защитим интересите на държавата. Всички инвеститори са равни. Такова е европейското законодателство. Без да съм професор по европейско право, няма как едни инвеститори да имат предимство пред други. В крайна сметка духа на Европа е, че всички сме равнопоставени.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Имам един въпрос, тъй като ме връща към 2006 г. Ние другата седмица трябва да правим някаква работна група и да видим между първо и второ четене какво правим. Дайте малко повече информация за какво говорим въобще. Защото ние в момента по принцип разговаряме. Голямата приватизационна вълна беше 1996-1997-1998-1999-2000-2001-2002 години. Всички приватизационни договори бяха с условие за 5 до 10 години. Колко дела водите? Колко от тях са спечелили? Кои са ви големите длъжници? И колко от тях са работещи? Защото ако ще трябва да съдим фирми, които преди пет години са си уволнили работниците и няма нищо и всичко е приключило е безсмислено. А ако ги няма и в правния мир да разчистим терена. Ако се окаже, че се касае за 10, 20, но аз не съм убеден, че въобще говорим за чуждестранни инвеститори. Не съм чул сериозна чуждестранна фирма да не си е изпълнила ангажиментите в България. Дайте малко повече фактология, за да се ориентираме струва ли си тази битка. Защото тук чух една цифра 600 млн. събрани. Други 600 млн. ги чакаме. Но както ги чакаме няма да дойдат. Ние 15 години ги чакаме.
Дайте повече информация. Иначе аз съм категорично за сега да приеме това решение и между първо и второ четене да търсим някакъв модел. Макар че имайте предвид, ние тук колкото и да се правим на патриоти и националисти, като те вкарат в процедура да плащаш по 19 000 евро на ден приключва тази история. Но след две, три години тази история започва и друг ще ги плаща примерно. Това исках да предложа.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Кънев.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин председател, аз бих могъл малко да помогна на господин Кънев с една справка, която не гарантирам, че е съвсем точна, но тя е от Агенцията за приватизация. Става въпрос, че изпълнителни дела с пререгистрирани купувачи, като броя на ипотеките надвишава броя на посочените дружества. Върху имоти на 88 приватизирани дружества са вписани законни ипотеки обезпечаващи вземания в размер на 496 млн. 498 000 лева. Върху имоти на 20 дружества купувачи по приватизационни договори са вписани законни ипотеки обезпечаващи вземания в размер на 11 570 000. Това е с което разполагам като справка.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз смятам, че вашата препоръка е съществена. Когато се събере тази работна група, очевидно ще има такава работна група, да получим достатъчно фактология и информация, за да я използваме при формирането на окончателния текст.
Ако няма желаещи за изказване, аз предлагам следното:
Комисията да приеме проекта за закон за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол с изричната препоръка § 2 от закона, който се отнася за § 8 от Преходните разпоредби на закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол да бъде променен в съответствие с изказаните становища по време на заседанието на Комисията.
Съгласни ли сте с това решение?
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Колеги, представители на вносителя и гости, които ще вземат участие по точка втора от дневния ред в работата на Комисията са:
от Министерство на икономиката и енергетиката -- Красин Димитров – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Христо Атанасов – началник отдел “Международно контролирана търговия” и Наталия Граховска – експерт в отдел “Международно контролирана търговия”;
от Министерство на външните работи -- Нели Богомилова – експерт в отдел “Контрол на въоръженията и неразпространение”;
от Министерство на отбраната -- полк. Радостин Илиев – директор на Дирекция “Отбранителна политика” и Веселин Иванов – директор на служба “Военна информация”;
от ДАНС -- Симеон Николов – директор на дирекция.
Заповядайте. Кой ще докладва?
КРАСИН ДИМИТРОВ: Благодаря ви господин председател.
Ще направя кратко експозе на годишния доклад за 2012 г. на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката и енергетиката.
Съвсем в резюме е направено експозето, тъй като вие всички имате пълния текст. Той беше публикуван на страницата на Министерството за обществено обсъждане.
Годишният доклад за 2012 г. на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение е изготвен в изпълнение на разпоредбите на Закона за експортен контрол на продукти свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба, както и в изпълнение на ангажиментите на Република България по силата на чл. 8, ал. 3 на Обща позиция 2008/944 на Съвета на Европейския съюз, определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военна технология и оборудване, съгласно който всяка страна членка публикува годишно национален доклад за своя износ на контролирани технологии и оборудване.
Междуведомствената комисия е органът, който разглежда на свое заседание постъпилите заявления за издаване на разрешения за външнотърговски сделки с продукти, свързани с отбраната, както и за участия в изложения, и заявления за регистрация, износ, трансфер и внос на изделия и технологии с двойна употреба. Председател на комисията е министърът на икономиката и енергетиката и в комисията участват представители на Външно министерство, представители на Министерство на отбраната, представители на Вътрешно министерство и на Държавната агенция за национална сигурност и двама заместник-министри от Министерство на икономиката и енергетиката.
Основните цели на експортния контрол в международен план са спазването на международните задължения, включително санкции и ограничения наложени от Съвета за сигурност към ООН, от Европейския съюз и от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
В доклада са представени целите и обхвата на националната система за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение на Република България, в това число нормативната база, контролните органи и списъци на контролираните продукти, свързани с отбраната, и на изделията с двойна употреба.
В годишния доклад се съдържа информация за документите, регламентиращи политиките и действията в рамките на Европейския съюз в областта на експортния контрол. Това е Обща позиция 2008/944 на Съвета на Европейския съюз, определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване; Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността и Регламент на Съвета на Европейския съюз № 428/2009 за въвеждане на режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба с последвалите ги изменения и допълнения.
В доклада е отразено и националното ни законодателство в областта на експортния контрол и направените промени през 2012 г.
В Годишния доклад за 2012 г. е обърнато внимание на членството на страната ни в международните режими за експортен контрол и произтичащите задължения от тях.
В съответствие с международните си ангажименти България ежегодно представя информация на: Европейския съюз, ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Васенаарската договореност за осъществения през предходната година износ на оръжия.
Сега ще ви дам малко статистика във връзка с годишния отчет. Междуведомствената комисия за 2012 г. е издала 499 разрешения за износ и трансфер на Продукти свързани с отбраната от територията на Република България на стойност 349 052 743 евро. Реализираният износ е на обща стойност от 219 412 155 евро. За внос и трансфер на продукти свързани с отбраната за територията на България са издадени 310 разрешения на стойност 395 337 459 евро. А общата стойност на реализирания внос и трансфер е 39 969 265 евро.
През 2012 г. също така са издадени 33 разрешения за транзит и превоз на продукти свързани с отбраната през територията на България. За същия период Междуведомствената комисия е издала и една брокерска сделка.
През 2012 г. по издадени 15 разрешения за износ и трансфер на изделия и технологии с двойна употреба и по Генерално разрешение на Европейския съюз за износ на обща стойност от 9 152 883 евро е извършена реализация на обща стойност 4 171 490 евро.
През 2012 г. са издадени 28 удостоверения за внос на стойност 87 074 812 евро, по които реално е извършена реализация на стойност 84 169 813 евро.
Докладът за дейността на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение беше приет на редовно заседание на Министерския съвет на 6 юни 2013 г.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Димитров.
Някой от вносителите желае ли да допълни нещо?
Колеги, имате думата за въпроси, изказвания, предложения.
Ние ясно разбираме, че това е твърде специфична материя. Не всеки от нас може да си позволи да говори така свободно по тази материя. Има ли някой желание да каже нещо?
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Отговорът е, че имам две дисертации. Първата е на тема: “Военно производство и икономически растеж в НАТО”. Това ще рече, че имам добра обща култура, но се изказвам, не за да подчертая това, а също да предложа услугите си на колегите от Министерство на икономиката, сигурно и други колеги ще има, да поработим върху възможността за натоварване на част от българските производствени мощности. Тъй като вие отлично знаете колеги, че някои страни, особено Полша е съумяла, гледах миналата година данни, значителна част от поръчките, които прави за внос на военна техника и оръжие, задължава износителите да предоставят възможности на полски производители за така наречените офсет операции за производство. Аз знам, че в Министерство на икономиката се срещнахме на такъв разговор преди може да има вече четири години. Но за съжаление досега не е направено нищо съществено. Даже там имаше специален отдел, но не знам дали още съществува за офсет операции.
Като гледам тук данните, вие сами виждате, че те са доста тъжни, на базата на потенциала който и без това ерозира в България и са останали доста малки възможности. Така че оскъдните средства на България за внос на оръжие, да се опитаме все пак да защитим в по-голяма степен интереса и да се опитаме да включим повече български фирми в изпълнение на доставките. Като няма силна позиция от страна на България, няма да може да реализираме политиката на Полша, която е доста успешна в тази сфера.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Гечев.
Други желаещи има ли? Няма.
Естествено, без да сме експерти в тази област, аз мисля, че този доклад е съдържателен и добре структуриран. Неговите положителни качества са много, но най-важното от тях според мен е съответствието му на европейски и международни стандарти, както и контрола, който съществува на наднационално равнище. Това мисля, че е едно сериозно основание да го подкрепим. Така че предлагам на Комисията да вземе решение:
Подкрепя доклада на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката, енергетиката и туризма, за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2012 г.
Който е съгласен с това решение, моля да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Един въпрос само от любопитство. От тези 212 млн., колко от тях са българско производство, независимо дали са на склад или ново производство? Знам че се движеха някъде около 100 млн. минали години, но до 180 млн. долара сме стигали в последните години. Сега нямаме информация.
ХРИСТО АТАНАСОВ (Началник отдел „Международно контролирана търговия към Министерство на икономиката и енергетиката): Не водим такава статистика господин Кънев.
По принцип по-голяма част от реализирания износ може да се каже, че е продукция произведена в България и която е била на съхранение, да кажем от излишъците на Министерство на отбраната.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Колеги, по точка разни има ли някой нещо да предложи?
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: За работната група, става въпрос за Агенцията за изменението на закона, да го уточним. Да го направим възможно най-скоро, защото действително рискуваме и съдебните процедури, които са от страна на Европейската комисия към нас и да може да действаме възможно най-обективно.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз виждам така процедурата. Тази седмица няма да влезе в зала. В сряда вероятно ще влезе и ще настояваме ако влезе да съкратим времето на три дни по предложенията за второ четене. И в края на другата седмица да направим работна група. Четвъртък или в най-лошия случай в петък до обяд. До края на другата седмица ние ще бъдем готови с варианта за второ четене. От там натъка вече ще трябва да го включим и в дневния ред на Парламента за второ четене.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.30 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Алиосман Имамов
Стенограф:
Силвия Михайлова
(37 967 знака)
