1. Представяне обсъждане и приемане на законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 354-01-42, внесен от Корнелия Нинова, Атанас Пъдев и Атанас Мерджанов на 23 юли 2013 г. -- за първо гласуване.
2. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 8


На 31 юли 2013 година, (сряда) от 11.00 часа в зала „Изток“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне обсъждане и приемане на законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 354-01-42, внесен от Корнелия Нинова, Атанас Пъдев и Атанас Мерджанов на 23 юли 2013 г. -- за първо гласуване.
2. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 11.10 часа и ръководено от господин Алиосман Имамов – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Извънредното заседание се налага от обстоятелството, че има включена една точка в ДНЕВНИЯ РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 354-01-42, внесен от Корнелия Нинова, Атанас Пъдев и Атанас Мерджанов на 23 юли 2013 г. -- за първо гласуване.
2. Разни.
Други предложения има ли? Няма.
Предлагам госпожа Нинова да ни представи накратко законопроекта. Той е приет от основната комисия. Ние не сме основна комисия. Не сме водеща.
Има становища на различни институции и в общи линии те са положителни. Има препоръки по отношение на технически, редакционни промени в текстовете, които могат да се отстранят между първо и второ четене.
Госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Уважаеми колеги, нашето предложение представлява опит да поправим част от лобистките закони, които бяха приети в 41-то Народно събрание. Този беше такъв. Колегите, с които сме били заедно знаят и помнят, че в последните дни на 41-ия парламент се приеха едни поправки в Закона за инвестициите. И в Преходни и заключителни разпоредби там съответно се препращаше към Закона за чужденците, където се създаваха благоприятни условия на чужденци закупили недвижими имоти да придобиват право на постоянно пребиваване, а след това и на българско гражданство. Бяха намалени праговете, като финансови прагове за това. Общо взето отваряше се врата, без сериозен контрол и се даваше възможност на лица от трети страни да придобиват в крайна сметка българско гражданство, а от там и европейско. Много спорихме по този закон.
Сега с тези предложения се опитваме да коригираме част от пропуските, които и тогава и сега виждаме, че има. Смятаме, че предложението, с което правим Агенцията за инвестиции орган по контрола на тези инвестиции е сериозно, тъй като сега в действащия закон контрол няма. Всяко министерство трябва да издава правилник за работа към закона и там да определя правилата по които всяко министерство ще осъществява контрол, кой има право да е инвеститор и какъв клас инвеститор да е и да придобива право на постоянно пребиваване.
Правим централизиран контрол в Агенцията по инвестиции, защото там се събира цялата информация по тази тема и там може да има обективна преценка.
Второто, което правим е, че поставяме срок, в който чужденец направил инвестиции, придобил права по този закон, все пак трябва да задържи инвестицията. В предишните поправки в Закона в 41-то Народно събрание нямаше такъв срок. Оказа се, че за няколко месеца действие на този закон се получава следното: чужденец купува имот и придобива права по закона. Тъй като няма ограничение, възможно е още на следващия ден след придобиването на правата, да прехвърли имота на друг и той отново да кандидатства. И така се получава една верига от прехвърляне. Фиктивни сделки върху един и същи имот, чрез който много чужди лица могат да придобиват права по закона.
Затова правим предложение да има срок. И когато си придобил права като инвеститор, за периода от този срок, да си задължен да задържиш инвестицията и да я развиваш. Защото там имаше изискване за разкриване и на работни места и т.н. И ако не спазиш този срок, то да ти бъдат отнемани правата по закон.
Третото, което предлагаме, е, да се изравнят условията за инвестиции в недвижимости и финансови инвестиции в капитал, в акции на дружества и т.н.
Какъв ни е тук аргумента. И преди и сега твърдим, че истинската инвестиция е тази, която създава условия за развитие на производство, на икономика и създава работни места. Закупуването на един недвижим имот не е достатъчно сериозно да се твърди, че ставаш инвеститор и ще развиваш икономиката на страната.
Затова добавяме изваденото от предишния Парламент, от мнозинството на ГЕРБ, извадената възможност “и инвестиции в капитал на дружества, в акции, във финансови инвестиции да се ползват с права по този закон.” Просто изравняваме режима между инвестициите във финансови средства и инвестициите в недвижимости.
Между другото такъв текст съществуваше до 2009 г. и анализа и предложенията, коментарите, които са правени от министерствата, които са компетентни сочат, че докато е съществувал този режим за финансовите инвестиции е имало ръст в инвестициите и то в сектори, които развиват икономиката.
Прави ми впечатление, че има едно становище на Министерство на икономиката, което има бележки. Но ви обръщам внимание, че те са свързани с един текст, който съществуваше в първоначалния вариант. И в този, който в момента гледаме, отпадна този текст. Именно поради бележките на Министерство на икономиката го извадихме. Тоест, тяхното становище би трябвало, по тези точки, които сега предлагаме, да се счита за положително. Имаме от МВР положително, от бизнес структури, които са също убедени, че тези промени ще доведат до увеличаване на инвестициите. Така че моля да ни подкрепите.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Нинова.
Кой желае да вземе думата?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Искам да попитам, тъй като това не е материя която ми е съвсем добре позната.
Първо, какъв е очакваният икономически ефект в сравнение с други страни? Защото знам от обща култура, че има страни, които дават гражданство срещу вложения, в това число и САЩ, Великобритания и други. Дали има такива разчети?
Второ, все пак възниква въпроса, тъй като гражданството може да се използва, както знаете и от лица, които нямат добри намерения към България или Европейския съюз. И се питам, каква е разликата за един инвеститор, че ще има карта за постоянно пребиваване в България, ако има имот да речем. Идва си в къщата, няма визови проблеми. Нали така? Защо му трябва и български паспорт? Трябва да има някакъв икономически или друг мотив за това нещо. Защото иначе е разбираемо. 350 000 имота са купили примерно руснаци по морето. Купуват се други, влагат се във фирми. Разбрах, че има ограничение, да не могат да вложат акциите в понеделник и вторник, да ги препродадат и да си купят. Такова ограничение има. Това е много добре. Но дали има такъв разчет и защо им трябва паспорт. Защото все пак трябва да внимаваме, когато им даваме паспорти.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Тук не става въпрос за придобиване на българско гражданство в този законопроект който предлагаме. Става въпрос за придобиване на постоянно пребиваване. То е различно. Има три режима в българското законодателство – временно пребиваване, постоянно пребиваване и придобиване право на гражданство. Ние тук предлагаме постоянно пребиваване. За да се получи това, инвеститорът се подлага на ред сериозни проверки от МВР и ДАНС. Затова сме искали и становище от МВР, и от тези служби, дали законопроектът не пречи на национална сигурност.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Право на паспорт и то дългосрочен.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз имам следната молба: този закон по предложение на Герджиков и Йордан Цонев за първи път го обсъждахме в Агенцията за чуждестранни инвестиции 2008 г., ако не се лъжа. Тогава влезе и тъй като сега е първо четене имам въпроси.
Първо, приятно впечатлен съм от реакцията на МВР. МВР винаги са били категорично против, защото независимо първа, втора или трета степен от това, за което Корнелия Нинова говори – временно пребиваващ, постоянно пребиваващ или паспорт, без ДАНС да реши, никой не може да получи нищо. И се получава така, че Министерство на икономиката или някои други предлагат нещо, но трябва МВР да изпълнят черната работа и да кажат, този става или не става. Този режим си остава.
Искам да знам и да поискаме за второ четене, в края на краищата приехме го 2007 или 2008 г., не помня точно, какъв е резултата? До момента колко човека са получили временно пребиваване.
Второ, прага който предлагаха работодателите преди година, мисля че беше много по-малък от 2 млн. Аз не споря за двата милиона. Идеята беше, че ако ти дойдеш и купиш два апартамента на морето и си руснак, да ти си инвеститор. Защото в края на краищата имаме в момента над 300 000 апартамента непродадени.
Трето, да видим какъв е режимът и в другите държави. Ние сме последни в Европа по такива мерки за привличане, аз го наричам, на дребния инвеститор. Този, който е големият дошъл с 5, 20, 50 млн. инвестиция, ще го оправим. Проблемът действително е, какъв е резултата? Да не се окаже, че за пет години имаме 50 човека или 100 човека и ние продължаваме да си говорим какви велики закони приемаме. МВР са длъжни официално да дадат това становище.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Тази информация, аз ще помоля нашите сътрудници, да видят откъде може да се вземе и между първо и второ четене да я имаме.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Аз сега чета становището от Министерство на правосъдието, което каза, че практиката на дирекция “Българско гражданство” показа, че по новите разпоредби, т.е. тези които са приети тази година 19.02.2013 г., нямат образувани производства за придобиване на българско гражданство. И съм съгласен с господин Кънев, че трябва да видим за колко хора реално говорим. Защото от началото на годината няма нито един.
Другото което ме притеснява, че с такива закони, аз съм малко против това, ние да предлагаме българското гражданство като вид търговия. Съгласен съм, че в световната практика го има това нещо и всички световни икономики го използват. Както спомена и господин Гечев и САЩ имат такива процедури. Съгласен съм, че евентуално, след като е записано в законодателството, трябва да бъде по-голяма стойност на българското гражданство. Не да бъде 1 млн. лева, а да бъде 2 милиона.
И другото което ме притеснява е, че различни граждани от други държави могат да се възползват от това нещо. Примерно от Афганистан да дойдат и да имат българска лична карта, която вече да е равносилна, че са членове на Евросъюза и т.н. И за тези неща може би е по-хубаво да сложим някъде, да бъде записано, ДАНС да има отношение.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожа Нинова да отговори на въпросите.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: По същество опасенията на колегите касаят закона приет от ГЕРБ през февруари тази година. Ние също тогава бяхме против тези промени. Всичко което казахте няма отношение към това, което днес обсъждаме. Напротив, поправките които днес внасяме коригират някои грешки на онзи закон. Например безконтролно да се прави това и да няма орган, който да следи кой е инвеститор и кой не е. Сега въвеждаме такъв орган. Безконтролно да се прехвърлят имоти от първо, на второ, на трето лице и всички да придобиват права с фиктивни сделки. Сега ограничаваме това. Наистина правя уговорка, изобщо не става въпрос за българско гражданство и за европейско в тези поправки, а става въпрос за карта за постоянно пребиваване. За да се получи българско гражданство режимът е доста по-сложен и не касае този закон. Той касае Закона за придобиване на българско гражданство, а ние в момента гледаме Закона за чужденците.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте господин Куюмджиев.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Само едно уточнение.
Наличието на лична карта за постоянно пребиваване дава възможност на съответния притежател да пътува безвизово и за Европейския съюз. Ако е афганистанец, с лична карта за постоянно пребиваване, може да пътува навсякъде из Европейския съюз без паспорт.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Да, и това е работа на ДАНС да прецени преди всички тези неща в закона, дали да му се даде такава карта. Стъпките и процедурите са уредени в закона. Не случайно МВР, както каза и господин Кънев, много рядко казва „да“. Този път е казало да, защото ние предлагаме затягане на режима, а не облекчаването му.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Обърнете внимание, че ние не сме водеща комисия. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Където участваха всички представители на МВР при обсъждането на закона.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз ще подкрепя закона.
Тук искам на Николай да обърна внимание. Примерът беше с Афганистан, но имайте предвид, че и в Афганистан има учени хора, богати хора, светски хора. Коментирам темата Ирак. Защото по този повод коментирахме закона преди около месец. Аз бях в Карбил, в Киргизстан, първо, това е съвсем друго мюсюлманство. Второ, там е много по-чисто и спокойно от София. Хората не си заключват вратите. Имат огромно количество пари. Там няма взривове, няма нищо. Там примерно има една сериозна група от поне милион кюрди, които имат европейски паспорти, шенгенски паспорти или други. Тоест, няма нищо лошо тези хора да дойдат и да инвестират. Темата е деликатна за Афганистан, Ирак, Кюрдистан и т.н.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз мисля, че въпросите са основателни. Трябва безусловно да има цедка, но нашите специализирани органи, мисля че са помислили по този въпрос. Но ние имаме право да задаваме въпроси.
Моля, който е съгласен да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се.
Приема се.
Закривам заседанието.

(Закрито в 11.30 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Алиосман Имамов


Стенограф:
Силвия Михайлова
(13 683 знака)