1. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България за 2012 г., № 361-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 1 април 2013 година.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-57, внесен от Явор Куюмджиев и група народни представители на 20 септември 2013 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване, № 302-01-18, внесен от Министерски съвет на 20 септември 2013 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 12


На 2 октомври 2013 година, (сряда) от 14.30 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България за 2012 г., № 361-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 1 април 2013 година.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-57, внесен от Явор Куюмджиев и група народни представители на 20 септември 2013 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване, № 302-01-18, внесен от Министерски съвет на 20 септември 2013 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Заседанието на Комисията бе открито в 14.50 часа и ръководено от господин Алиосман Имамов – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум и може да започне заседанието на Комисията по икономическата политика и туризъм.
В предварително раздадения ви дневен ред има три точки плюс четвърта Разни. Понеже ще ви предложа няколко гласувания във връзка с дневния ред, имам две възможности - едната процедурна възможност е да гласуваме този предварително обявен ред и след това ще ви предложа леко разместване и отпадане на една от точките. Другата възможност е да обсъдим най-напред подробностите и след това да гласуваме дневния ред, който ще остане за заседанието на Комисията.
Предлагам ви законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката внесен от господин Явор Куюмджиев и група народни представители да отпадне от дневния ред.
Съображенията ми са следните: по този законопроект липсва становище на ресорното министерство, което трябва да се произнесе, разбира се, защото знаете, че законопроектът е внесен от народни представители. Съгласно Правилника за работа на Комисията, ние може да гледаме този закон. Няма забрана, но традицията досега не е правила изключение, когато няма становище от съответното министерство, при условие, че народни представители внасят законопроекта. Най-добрият вариант е законопроектът да не се гледа в Комисията. Това вероятно ще стане другата седмица.
Имате ли възражения? Няма.
Предполагам, че всички сте “за”.
Приема се единодушно.
Второто предложение, което правя е, законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване да бъде първа точка, а докладът за дейността на Омбудсмана на Република България да бъде втора точка.
Помолих уважаемия Омбудсман на Република България да се съгласи на този вариант. Съображенията ми са, че повечето от колегите, както знаете имат ангажименти в други комисии. И на второ място, законът който ще обсъждаме като първа точка е хармонизиращ. Предполагам, че ще отнеме малко време за гласуването и приемането на този законопроект.

Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване, № 302-01-18, внесен от Министерски съвет на 20 септември 2013 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България за 2012 г., № 361-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 1 април 2013 година.
3. Разни.
Имате ли предложения, възражения?
Който е „за“ така прочетения дневен ред, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

Преминаваме към първа точка от дневния ред.
Наши гости са:
от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията -- кап. Георги Цветков – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” и кап. Петър Петров – директор на Дирекция “Инспекционна дейност” към Изпълнителна агенция “Морска администрация” – отсъства;
от Министерство на икономиката и енергетиката -- Цвета Караилиева – главен експерт в отдел “Право на усвояване и услуги и политика за потребителите” към Дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите” и Людмила Пеовска – младши експерт в отдел “Право на усвояване и услуги и политика за потребителите” към Дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите”.
Имате думата да представите законопроекта.
кап. ГЕОРГИ ЦВЕТКОВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, предлаганото изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване има две основни задачи - да бъдат, както каза господин председателя, съобразени нормите на вътрешното право с правилата на два международни акта, по които Република България е страна. Това е Морската трудова конвенция, която е приета 2006 г. в Женева. Ратифицирана е със закон приет от 40-то Народно събрание 2009 г. и е в сила за Република България от 20 август 2013 година. Второто е Международната конвенция за арест на кораби от 1999 г., която е в сила за Република България от края на 2011 г. И да бъдат приети мерки на национално ниво за изменение и прилагане на Регламент на Европейския парламент и Съвета от 24 ноември 2010 г., относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент 2006 от 2010 г.
С § 5 от законопроекта относно изменение и допълнение на чл. 88б от Кодекса на търговското корабоплаване в съответствие с правилата на Морската трудова конвенция 2006 г. се въвеждат отклонения от императивните разпоредби на Кодекса на труда, относно продължителността на работното време, почивките и отпуските. Целта е като се отчитат особености, с които се отличава труда полаган от моряците на борда на кораба, да се създаде работещ механизъм за точно отчитане на тяхното работно време, в това число и да се създаде възможност за установяване на сумирано изчисляване на работното време. Това е съгласно постигнатите в рамките на тристранното сътрудничество договореност между представителите на работодателите, работодателските организации и синдикатите.
Трето, Международната конвенция за арест на кораби от 1999 г. представлява правен инструмент за уеднаквяване на правилата в областта на морските арести, задържане и налагане на ограничение върху преместването на кораб, предприето като мярка за обезпечаване на морски искове, подробно изброени в чл. 1, ал. 1 на Конвенцията.
След обнародването на Конвенцията в брой 10 на „Държавен вестник“ от 2012 г. тя стана част от вътрешното ни право, но е приложимо само за морските кораби. В резултат възникна двойнствен режим за арест на кораби: по конвенцията - за морски кораби, а по чл. 365 от Кодекса на търговското корабоплаване - за корабите плаващи по вътрешни водни пътища.
Параграфите 6, 8 до 11 и 15 от предлагания законопроект се цели постигане на максимален синхрон между правилата за арест на морски кораби и кораби плаващи по вътрешни водни пътища. Става дума за река Дунав. И се усъвършенства използването на Кодекса на търговското корабоплаване, като набор от понятия: „задържане на кораб“, „забрана за отплаване“ и „арест на кораб“. Тази липса на синхрон между тези определения води до затрудняване на нашите инспектори по реката и по морето за решаване на важните и в последствие с правен оттенък и проблем, когато става дума за задържане на кораби.
Предлаганите с настоящия законопроект разпоредби на § 7 и § 14, както и § 18 и § 19 от Предходните и заключителни разпоредби, представляват съвкупност от мерки на национално ниво, необходими за изпълнението и прилагането на Регламент на Европейския парламент и Съвета от 24 ноември 2010 г., относно правата на пътниците, пътуващи по море или по водни пътища и за изменение на Регламент 2006/2004, наричан по-нататък „Регламент от 2010 г.“. Като се определя национален орган, който: да отговаря за прилагането на Регламента по отношение на пътнически услуги и круизи от българските пристанища и по отношение на пътнически услуги от трета държава до български пристанища и да предприема необходимите мерки, за да осигури спазването на Регламента.
С § 14, § 18 и § 19 от законопроекта да се създадат административнонаказателни разпоредби в Кодекса на търговското корабоплаване, Закона на морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и в Закона за туризма, регламентиращи размера на глобите или имуществените санкции, които може да бъдат наложени за нарушаване на разпоредбите на Регламент 1177/2010 г., от превозвач по договор за превоз на пътници, от пристанищен оператор, предоставящ пристанищната услуга „обслужване на пътници“ и от туроператор или туристически агент, както и лице на което някое от изброените е поверил изпълнението на своите задължения по регламента.
Текстовете от § 1, т. 2 и § 2 до § 4 и Допълнителните разпоредби в § 16 са взаимно свързани. От Кодекса на търговското корабоплаване се премахва терминът “български кораб”, тъй като съдържанието му се припокрива със смисъла на понятието “кораб, плаващ под българско знаме”. Също използвано в Кодекса. В съвременното международно морско право националността на кораба е тясно обвързана със знамето, под което той плава.
С § 13, т. 6 от законопроекта се прави поправка на отделните допустими стойности и мерните единици за концентрация на алкохол в дъха и кръвта на морските лица - членове на корабни екипажи, така че те да съответстват в пълна степен на установените в Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците.
В предлагания законопроект са включени и текстове, които съобразяват постъпилите в хода на общественото обсъждане становища и предложения, както следва:
В § 1, т. 1 се създава възможност под българско знаме да плават и кораби, използвани за туризъм, спорт, спортен риболов или развлечение, които са собственост на лица - граждани на трети страни, държави извън Европейския съюз с разрешение за постоянно пребиваване в Република България.
В § 5 се урежда вида на индивидуалния трудов договор на морското лице – безсрочен или срочен, видовете срочни трудови договори за работа на борда на кораб. Въвеждат се и изключения от общите правила на чл. 68 от Кодекса на труда, относно минималната продължителност на договора за определен срок и забраната за повторно сключване повече от веднъж на такъв договор със същия работник за същата работа.
С § 12, относно създаване на нов член 365 „Изместване на кораб, по отношение на който е поставено задържане, забрана за отплаване или арест“ на капитана на пристанището се предоставя правомощие да постанови изместване на безопасно място в пристанището или на рейд на кораб, по отношение на който е наложена мярката задържане на кораб, забрана за отплаване и арест, като се определят реда и условията за упражняване на това правомощие.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря ви господин Цветков.
Уважаеми колеги, аз ви казах, че това е законопроект от групата на анализиращите. Обикновено такива законопроекти се приемат с достатъчно мнозинство. Но все пак, ако имате въпроси и становища, имате думата.
Има ли желание някой да вземе думата?
Заповядайте.
ЦВЕТА КАРАИЛИЕВА: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, Министерство на икономиката, в частност дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите” би искала да подкрепи така предложения § 7 от законопроекта на Кодекса за търговското корабоплаване, където е предвидено, че Изпълнителна агенция “Морска администрация” ще е компетентният орган за разглеждане и решаване на потребителски жалби и жалби на пътници, съгласно Регламент 1177 от 2010 г.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Да смятаме, че няма желаещи да вземат думата. Тогава гласуваме.
Който е „за“ приемането на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване, № 302-01-18, внесен от Министерски съвет на 20 септември 2013 г., моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря ви за участието в работата на Комисията.
кап. ГЕОРГИ ЦВЕТКОВ: Благодаря и на вас. Лека работа.

ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Преминаваме към втора точка от дневния ред -- Представяне обсъждане и приемане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България за 2012 г., № 361-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 1 април 2013 година.
Наши гости са:
от Омбудсмана на Република България -- Константин Пенчев – Омбудсман, Роза Георгиева – началник кабинет и Росица Тоткова – главен секретар .
Имате думата господин Пенчев да представите вашия доклад.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на вашето внимание е отчетен доклад на Омбудсмана за 2012 г. И през 2012 г. продължи тенденцията за увеличаване броя на жалбите. Те са около 5500 през миналата година. Само за сведение ще ви кажа, че тази година вече имаме досега постъпили 5869 жалби. Очевидно тази година ще бъде рекордна.
Специално частта от доклада, която се отнася до тясната компетентност на вашата Комисия, това са правата на потребителите. Вие знаете, че тези проблеми бяха засегнати в един специален доклад, съгласно Закона за Омбудсмана мога да внасям по определени теми, който аз внесох в първия ден на конструиране на 42-то Народно събрание. Знаете защо е толкова сериозен проблемът с правата на потребителите. Това беше основният повод за протести през месец февруари. Затова наистина всички ние институциите сме длъжни на хората и трябва да вземем по-сериозни мерки за защита правата на потребителите.
Тук само извън скоби искам да кажа, че аз се запознах с проекта на господин Куюмджиев и група народни представители. Прави ми впечатление, че за първи път, поне за изменение на Закона за енергетиката, се фокусира основно върху засилване правата на потребителите. Досега имам чувството, че последователно в парламентите винаги се е акцентирало върху правата на доставчиците на услуги и на монополистите.
През изминалата година от 1202 жалби на потребители за електроснабдяване са 180, топлоснабдяване - 280, телефонни услуги - 388, ВиК – 207. Другите са за други комисии.
Основните възражения и основните оплаквания на гражданите, специално за телефонните услуги, са за договорите от разстояние. Те най-много ни мъчат и липсата на регистър да се види кой абонат къде се е прехвърлил. Знам, че имаше изменение в Закона за електронните съобщения за договорите от разстояние.
Специално за електроснабдяването имаме група оплаквания. Първо, срещу общите условия на ЕРП-тата, за които знаете, че гражданите нямат право да инициират тяхната промяна. Става дума за проверка на електромерите, които се извършват по практика и по правило винаги в отсъствие на абоната със свидетели. Неправилна практика в общите условия на електроснабдителните дружества е когато електромерът, който е собственост на ЕРП-тата се повреди, да се начислява максимален размер потребление за минало време. Която между другото практика е отхвърлена от Върховния касационен съд с решение, но ние не можем да караме всеки потребител да ходи в съда да си търси правата.
Прекъсване на електроснабдяването. Искам да ви кажа, че в момента имаме от с. Герман една жалба подписана от над 500 души, която твърди, че от 2009 г. до днес електроподаването е с по-слабо напрежение и има прекъсвания. Омбудсманът се занимава с този въпрос. Иска обяснение от ЕРП-тата, в случая ЧЕЗ, мисля че беше. Те са отговорили, че причините за това лошо подаване са снети кабели, порцеланови предпазители и какво ли не. Всичко това е сменено в течение на годините, но качеството не е подобрено, защото се оказа, че междувременно ЧЕЗ са включвали други потребители на същия кабел и по този начин подаването не може да захрани качествено всички потребители. Тоест, наистина се нуждаем от законови промени, за да може действително доставчикът на разпределителното дружество да отговаря за качеството на доставената електроенергия, а не да я заплащаме винаги по един и същи начин, макар че качеството е различно.
Трябва също да се променят общите условия за краткия срок, който имат право на рекламации граждани, когато примерно е спряно електроподаването. Има случаи когато в селски и вилни имоти човек изобщо не знае, че има такова спиране - фризери размразени, повредени, изгорели уреди и в един момент изпуснати срокове за рекламации. ЕРП-тата казват, че няма да плащат обезщетения. Това противоречи на общите принципи на гражданско право. Всички тези препоръки ние сме ги написали и в доклада специално и в общия доклад. Някои от тях са намерили в проектозакона приложение.
Друга голяма част от проблемите на потребителите е топлофикация - топлофикационните услуги. Поне досега аз не съм чел в пресата да има някакви законодателни инициативи или опит за такива инициативи в тази насока. Тоест, да се предвижда промяна в Закона за енергетиката в частта за топлофикация. Много пъти съм правил препоръки не само в този доклад, а и в ред доклади предишни, че при всички положения трябва да има възможност на избор на начин на изчисляване и на дялове или да бъде на обем, че не трябва да се поема сградната инсталация от хора, които поради икономически причини не ползват услуги за топлофикация. Тоест, те не ползват никакви блага, а поемат част от разходите на енергия.
Говорили сме по принцип и за топлинните счетоводители. Сега чувам, че пак има предложение, което в годините непрестанно се повтаря, да се плаща на блок. Блокът да плаща и да отговаря за цялата сметка. Аз смятам, че това е абсолютно неприемливо за нашите условия. Не може един изправен клиент собственик на жилище в етажна собственост да отговаря и да бъде лишен от услугите или да отговаря за събирането и вземането на Топлофикация от неизправни клиенти, които са на същата етажна собственост собственици. В това отношение сме правили препоръки и до Министерство на икономиката за наредбата за дяловото разпределение, защото вие знаете, че тя е много неясна и затруднява хората.
Тук се поставят и проблеми за яснотата на фактурите. Хората не знаят какво плащат и защо плащат, специално на Топлофикация. Знаете, че топломерите не са измервателни уреди. Те не дават реална представа за истинското потребление. Те не са директно свързани с долния топломер, за да се знае, че аз когато си спра радиатора долу, това се отчита по същия начин. Има много неща, които според мен трябва да се подобрят, защото хората изнемогват и смятат най-вече, че това е несправедливо.
По отношение правата на потребителите извън отношенията с монополите, считаме че трябва да има засилване защита правата на потребителите, в смисъл че трябва да се ограничи броя на възможност за рекламация. Тоест, когато една стока даде дефект трябва да може в кратък период продавачът или да изправи стоката или да отстрани дефекта, или да може да се иска връщане на цената или замяна с друга стока. Сегашната практика и при сегашното законово положение се знае, че цяла година може да се извършва ремонт, да се връща отново и да показва дефекти и т.н., без да може потребителят да се откаже от стоката.
Трябва да бъде подобрена по наше мнение работата на Комисията за защита на потребителите. Знам че има идея към тази комисия да бъдат създадени нещо като арбитражни комисии. Аз също съм на мнение, че трябва да намалим до минимум необходимостта потребителят да се обръща към съда. Нашата съдебна система е бавна и скъпо струваща. Трябва да може тези проблеми между доставчици, между търговци и потребители да бъдат решавани в един бърз порядък, за да може действително хората да се чувстват по удовлетворени. Има много какво да се направи в тази област за защита на потребителите. Има голямо недоволство, голямо недоверие.
Аз смятам, че всички ние заедно институциите в България трябва да вървим напред и да работим в тази посока. Няма да ви ангажирам повече. Готов съм да отговоря на всеки един от вашите въпроси.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Пенчев.
Уважаеми колеги, имате думата. Докладът е изключително изчерпателен.
Заповядайте господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви.
Аз току що получих резюмето. Разбира се, всеки гледа това, което е в неговата професионална област и трябва да ви кажа, че с изключително задоволство виждам анализа за проблемите в банковата система и отношенията с кредитополучателите. Аз не очаквах предварително, че ще има такъв раздел и бях се подготвил да питам, какво ви е впечатлението от срещата с хората. Защото едва ли някой се съмнява, че при тези многобройни срещи един от основните проблеми е задълженията на кредиторите и отношенията с банките.
Искам да ви кажа, че това което вие сте написал като Омбудсман, високо квалифициран юрист, поне аз лично ще го използвам в предстоящите пледоарии при промяна на законите, които вие сте препоръчали, вашата институция. Трябва да ви кажа, че това което вие препоръчвате е залегнало в работните варианти по които ние в момента работим. Тъй като проблемът, както виждам и с Конституционния съд по отношение на закона е такъв, че в крайна сметка трябва да се промени закона и Гражданския процесуален кодекс, оформянето на разплащанията на длъжниците към кредиторите. Проблемът за това е, че кредиторът може незабавно да пристъпи към разпродажба на имуществото на хората, въпреки че те възразяват. И когато започнат да разглеждат тяхната молба в някои институции, имуществото им вече е продадено, обикновено на безценица.
Този раздел представлява изключителен интерес и той има пряко отношение към предстоящата работа на Парламента върху корекциите в тази, не само според мен, несправедливост. Става дума за възстановяване на баланса на интересите между кредиторите и кредитополучателите. Пак повтарям баланс на интересите. Защото и двете страни имат интереси, които трябва да бъдат защитени.
Благодаря Ви за тези препоръки. Ние ще ги използваме в нашите анализи.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Други колеги за изказвания, въпроси? Няма.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: По повод изказването на господин Гечев. Аз благодаря за тази оценка. Действително вие знаете, че Омбудсмана няма никакви правомощия върху банковите и финансовите институции. По закон няма такива правомощия. Но много хора ме сезират и са отчаяни, защото проблемът е много сериозен. Става дума за хора, които са били средна класа преди четири, пет години и сега стават бездомници с огромни задължения. Моят опит беше да сезирам Конституционния съд. Сезирах го за 417. Знаете резултата беше плачевен за Омбудсмана 12 на 0. Но съдът в Люксембург каза, че същата разпоредба, но в Испанския процесуален кодекс, била против европейския и трябва да бъде преодоляна. Тоест, очевидно и за нас трябва това да се случи.
Второто за което се обърнах към управителя на БНБ и министъра на финансите беше за референтния лихвен процент да бъде по обективни критерии, а не да има и компоненти, които се определят субективно от банката. Там ми беше отговорено остро, че едва ли не искам да съборя държавата. Между другото сезирането на Конституционния съд беше прието на нож от тези институции и то публично. В пресата, в медиите излезна, че Омбудсманът иска да събори държавата и иска да върне 1996 г. и какво ли не още.
Също се обърнах с едно писмо към Асоциацията на търговските банки, за да им кажа: Бдете разумни и не убивайте длъжниците. Нямате право на това. Защото без тези длъжници и нас няма да ни има. Проблемът наистина е много сериозен.
Преди пет години с моите експерти в Банкер, казвам това жилище струва 100 000, а аз ще ви дам 80 000 евро кредит, защото този кредит се обезпечава с тези 100 000. А се оказа, че три години това жилище не е струвало 100 000, а го продаваме за 20 000 или 30 000. Мисля, че тук отговорността е и на експертите. Защото всички знаем, че това беше балон, че това беше строителен бум и че тези цени бяха измислени, нереални, които се постигнаха на тези нива. Би трябвало един експерт на банката да знае това и да каже: “Не давайте кредит 80 000 за това жилище. Няма да го продадем за толкова.” Всеки трябва да си носи отговорността, също и банките.
Много съм ви благодарен за тези намерения, които аз от много места чувам в този Парламент. Позволете да ви кажа, че ще се успокоя, едва когато видя тези намерения в „Държавен вестник“ обнародвани, защото тези институции са много силни граждански.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Иска ли някой думата?
Аз също мисля, че вашият доклад е достатъчно основание за законодателна дейност. Това е било изследване демоскопско за разлика от социологическите изследвания, където се гони репрезентативност. Тук имате представителство на най-уязвимите групи, на тези които са пострадали от един или друг процес. Мисля, че докладът ви трябва да бъде приет от Комисията по икономическа политика и туризъм.
Ако нямате други становища колеги, да гласуваме?
Който е „за“ приемане на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България за 2012 г., № 361-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 1 април 2013 година, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря ви за участието в работата на Комисията.
Следващият път ще има блиц контрол и ще поканим министъра на икономиката.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15.30 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Алиосман Имамов


Стенограф:
Силвия Михайлова
(Файлът съдържа 25 377 знака)