1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерство на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 302-02-14, внесен от Министерски съвет на 27 септември 2013 г.
2. Представяне обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-57, внесен от Явор Куюмджиев и група народни представители на 20 септември 2013 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 13


На 9 октомври 2013 година, (сряда) от 14.30 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерство на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 302-02-14, внесен от Министерски съвет на 27 септември 2013 г.
2. Представяне обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-57, внесен от Явор Куюмджиев и група народни представители на 20 септември 2013 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.30 часа и ръководено от господин Алиосман Имамов – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми дами и господа, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по икономическата политика и туризъм.

Представям ви ДНЕВНИЯ РЕД. Дневният ред се различава малко от предварително разпространения.
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерство на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 302-02-14, внесен от Министерски съвет на 27 септември 2013 г.
2. Представяне обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-57, внесен от Явор Куюмджиев и група народни представители на 20 септември 2013 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Отсъства точката, в която предвиждахме днес блиц контрол на министъра на икономиката и енергетиката. Отсъствието му от днешното заседание се дължи на обстоятелството, че има съвпадение във времето на заседание на Енергийната комисия и нашата комисия. И миналия месец провалихме при тях този блиц контрол, така че в момента министърът трябва да се яви пред тази Комисия. Естествено, ние до края на месеца ще си ползваме правото и задължението за този блиц контрол. Това е причината поради която предложения от мен дневен реда да не съвпада с предварително изпратения ви по електронната поща.
Имате ли коментари и възражения?
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

По първа точка от дневния ред -- Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерство на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 302-02-14, внесен от Министерския съвет на 27 септември 2013 г.
Участие в заседанието ще вземат:
от Министерство на икономиката и енергетиката -- Юнал Тасим – заместник-министър, Даниела Малхасян – заместник-директор на Главна дирекция “Европейски фондове за конкурентоспособност” и Лора Капеловска – старши сътрудник в отдел “Програмиране”.
Имат думата вносителите
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, бих желал да ви представя мотивите за предлагане на този ратификационен документ.
Проектът за Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между Министерство на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие е одобрен с Решение № 648 от 26 юли 2012 г. на Министерския съвет, като министърът на икономиката, енергетиката и туризма е упълномощен да проведе преговорите и да го подпише при условие за последваща ратификация. Споразумението е подписано на 26 юли 2012 г.
Споразумението е сключено в изпълнение на Меморандума за разбирателство между Правителството на Република България и Световната банка за партньорство и оказване на техническа подкрепа във връзка с изпълнението на Структурните инструменти на Европейския съюз от 22 януари 2012 г. Подписването на споразумението е израз на отчитане на важността, значимостта и необходимостта от знанието и съветите, които Международната банка за възстановяване и развитие (Световната банка) може да предостави на България, както за успешното изпълнение на проектите, които се финансират чрез Структурните фондове през програмен период 2007 – 2013 г., така и за подготовката на България за следващия програмен период 2014 – 2020 г. В Меморандума иновациите са посочени като една от темите, изискващи техническата компетентност и подкрепа на Световната банка с оглед повишаване степента на усвояване на Структурните инструменти.
Същевременно с Решение № 379 от 14 май 2012 г. Министерският съвет е одобрил План за действие, включващ мерки и интервенция на експерти от Световната банка по оперативните програми, съфинансирани със средства от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз в Република България. В посочения план за действие, като област на интервенция за експерти от Световната банка се предвижда и техническа помощ за подготовка на Оперативна програма “Иновации и предприемачество” за периода 2014 - 2020 г.
Споразумението цели получаване на подкрепа от Световната банка за подобряване на институционалната и правна рамка в подкрепа на националната иновационна система на България и за подобряване на проектите за иновации, финансирани от Европейския съюз.
В процес на изпълнение по Споразумението са следните дейности:
- Разработване на Стратегия за интелигентна специализация и система за управление на Национален съвет по иновации;
- Разработване на компонент „иновации“ от Оперативна програма “Иновации и предприемачество” за периода 2014 - 2020 г.;
- Идентифициране на водещи проекти, които да подсилят българската иновационна инфраструктура и да бъдат финансирани от Оперативна програма “Иновации и предприемачество” за периода 2014 – 2020г.;
- Изготвяне на план за действие за предоставяне на услуги за комерсализация на иновациите, които да бъдат финансирани от Оперативна програма “Иновации и предприемачество” за периода 2014 - 2020 г.
Съдействието на Световната банка по Споразумението е от съществено значение за програмирането на периода 2014 - 2020 г. Едно от предварителните условия за финансиране през следващия програмен период е наличието на национална или регионална стратегическа рамка на политиката в областта на научните изследвания и иновациите за интелигентно специализиране, което съвпада с първата от дейностите, изпълнявани по Споразумението.
В рамките на Споразумението Световната банка сътрудничи и при разработване на иновационния компонент на Оперативна програма “Иновации и предприемачество” за периода 2014 – 2020 г., изготвя материали с цел използването им в програмни документи на оперативната програма, включително за идентифициране на водещи проекти, и за комерсиализация на иновациите.
Горната подкрепа се финансира по линия на техническата помощ на Оперативна програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007 – 2013 г. Очаква се резултатите от консултантските услуги - предмет на Споразумението, да рефлектират положително върху степента и качеството на усвояване на средствата от Европейския съюз, върху възможностите за България да стимулира икономически растеж чрез инвестиции в научни изследвания и иновации, както и върху капацитета на страната за научни изследвания и иновации и намирането на нови възможни варианти за модернизиране на съответните институции, на политиките и законодателството. Очаква се консултантските услуги да подпомогнат фокусирането на бъдещата подкрепа от Структурните фондове за трансформация на българската икономика чрез укрепване на научната дейност и технологичното развитие, иновациите и увеличаване на достъпа и употребата на ИКТ.
Предвид изложеното предлагам Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерство на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано за Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие - от регионалния директор за Централна Европа и Балтийските държави на 26 юли 2012 г.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Нещо ще добавите ли вносителите? Няма.
Колеги имате думата за въпроси и изказвания по ратификацията. Обикновено такива ратификации минават с консенсус бързо, но тази има доста въпроси на които бихме желали да чуем отговор. Аз ще дам възможност на колегите, ако имат такива въпроси и след това ще допълня, ако е необходимо.
Кой иска думата? Господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря ви господин председателю.
Колеги, господин заместник-министър, ясно е, че това е едно споразумение сключено между министър от правителството на Бойко Борисов и Световната банка при условията на последваща ратификация. Но това е станало доста отдавана. Самото приложение има срокове които отдавна са изтекли.
И от общото към частното. Общият въпрос е, смятате ли, че това споразумение действително ще допринесе за подобряване на работата по Оперативната програма? Кое налага то да бъде извършено без конкурс, минавайки през санирането на законодателя? Спомняме си, въпреки че аналогията е съвсем неуместна, преди години един опит да бъде построена една детска болница. Въпреки че аналогията е не до там близка, но всеки опит за избягване на конкурсно начало при наемането на консултанти на правителството, било то под благовидното оправдание, че това е водеща световна институция, трябва да бъде с висша целесъобразност, за да се наложи Народното събрание да го подкрепи.
Въпросът ми е, след като повече от година и половина след сключеното Споразумение, защото Меморандумът е на 22 януари 2012 г. подписан, а това е на 26 юли 2012 г., има ли извършени дейности по него и смятате ли, че така описаните дейности наистина ще допринесат за работата на Министерството? Смятате ли, че договорените цени, след като новия екип на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е прегледал Споразумението, които са предложени в него и експертите, които са посочени от Банката удовлетворяват вашите потребности, за да го предложите. Очевидно може би смятате. И на последно място, с какво това ще ви помогне за по-доброто управление на Оперативната програма до окончателното й приключване през 2015 г. и за следващия програмен период?
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Горанов.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Моите въпроси са относно продуктите, които е трябвало да бъдат предоставени по това Споразумение и има ли извършени плащания по него? Защото като гледам дейности 1 и 2, дата на изпълнение юли 2012, август 2012, септември 2012 г. Също така имаме и Решение 648 от 26 юли 2012 г. с подпис на министър-председателя Бойко Борисов, който в т. 3 дава съгласие за временно прилагане на споразумението по т. 1. Тоест, въпросното Споразумение за консултантски услуги. Интересно ми е ние осъществили ли сме някакви плащания и получили ли сме някакъв продукт на базата на това? Защото ратификацията влиза чак в момента.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Други желаещи за изказване?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви господин председател.
Във всеки от нас, от Комисията, предполагам възниква този въпрос, защо сега се прави ратификацията? По всякаква юридическа и икономическа логика би трябвало първо да има ратификация и след това да има реализация. Аз разбира се въобще не се съмнявам в експертизата на Световната банка по принцип, но все пак възниква въпроса, тъй като става дума за реализация на европейски проекти и вече колеги поставиха въпроса, при един конкурс при други равни условия, аз бих предпочел също с висок професионализъм специалисти от Европейския съюз. Тъй като предполагам, не мога да коментирам състава на експертите, тъй като нищо не ми говори този списък, но това би следвало да са хора, като гледам темата по която те работят, които познават отлично и България и структурата на Европейския съюз и на европейската икономика. Тъй като нашите основни икономически партньори са тук в Европа. Възникват у мен въпроси, доколко този екип при тези условия е достатъчно компетентен. Още повече, че ние нямаме и системна национална стратегия, за да правят те такива частни проекти да развиват за иновации. Но това са само някакви въпроси, които възникват в мен и на които все пак трябва да дадем отговор какво правим. Тъй като парите не са малко. Това са 2 млн. и нещо.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Други колеги за изказване? Няма.
Аз ще допълня нещо. Искам да ви напомня за тези, които не са имали време да прочетат подробно материала, че става дума за 2.588 млн. лева, равняващи се на 1.321 млн. евро. Екипът който банката е определил, той е описан, се състои от 8 човека. Аз също не поставям под съмнение експертността на тези господа между които има и един участник от България.
Моят въпрос е, в допълнение към вече зададените, кой от българска страна контролира изпълнението на поетите ангажименти, за които вече беше споменато с изтекли срокове? Почти всички с малки изключения са с изтекли срокове. Ако отворите приложенията ще видите - дейност 1 е с изтекъл срок, дейност 2 е с изтекъл срок. Резултатите в таблицата представени на стр. 10 също са с изтекъл срок, почти всички с изключение на т. 4, което приемам като крайна цел на цялата консултантска дейност. План за действие и предоставяне на услуги за комерсализация на иновациите, със срок декември 2013 г.
Всъщност периода на тази ратификация, на този договор, е средата на 2012 г. до края на 2013 г. Това са важни въпроси, които бихме желали да чуем. Имайте предвид, че ние не сме водеща Комисия. Предполагам, че водещата комисия ще има по-подробен анализ на тази ратификация.
Колеги, да дадем думата на вносителите. Имате думата.
ДАНИЕЛА МАЛХАСЯН: Добър ден на всички.
Аз ще започна с отговор на въпросите, защо чак сега се прави ратификацията и защо искаме ратификация, след като графика закъснява. Ратификацията наистина има едно известно закъснение, но самите дейности бяха разсрочени във времето и преформулирани някои от тях в резултат първо на променени и допълнени насоки от страна на Европейската комисия. Тъй като стратегията за интелигентна специализация и доклада на Световна банка, който трябва да послужи като основа за нейното разработване са резултат от изискванията на Европейската комисия и техните указания, какво и как да включва.
Втората причина за това закъснение е, че ние изчакахме встъпителния доклад на консултантите от Световна банка, който позакъсня малко. След това имаше промяна в правителствата и не работеше Народното събрание. След което малко пренебрегнахме този факт и се концентрирахме повече върху същинската работа. Това е истината, защо закъснява ратификацията на Споразумението. Графикът е актуализиран. Самото споразумение позволява негова актуализация, защото дейностите по споразумението обхващат един по-продължителен период от време, в който нито законодателната нито институционалната рамка от страна на Европейската комисия, нито екосистемата иновационната в България са завършени и се развиват паралелно.
На въпроса дали смятаме, че това споразумение допринася за новия програмен период и за оперативната програма. Да, смятаме че експертизата в досегашната ни работа, въпреки че не сме съгласни изцяло с всички препоръки и изводи направени по отношение на настоящата оперативна програма и на бъдещата оперативна програма. Да, смятаме че това е много полезна експертиза и един друг поглед върху нещата, които са наше ежедневие. И не на последно място, за нас е много важно това, че работим със Световната банка и имаме нейната подкрепа при преговорите с Европейската комисия. Сигурно знаете че самата Европейска комисия има споразумение със Световната банка за оказване на помощ в областта на иновациите. Тоест, ние може да разчитаме и я получаваме тяхната подкрепа при преговорите с Европейската комисия.
Това касае само Оперативна програма „Конкурентоспособност“. Останалата част от най-важната дейност, а именно разработването на доклад за интелигентна специализация, всъщност се отнася до всичките оперативни програми. Това е едно от предварителните условия. Предмет на този доклад е не само икономически, но също така и въпроси от сферата на опазване на околната среда, водите, иновациите в доста по-широк кръг области.
Отговарям и на вашия въпрос, кой контролира работата. Работата по отношение на доклада за интелигентна специализация се контролира от работна група, която включва представители, както на изпълнителната власт, така и на науката, на неправителствени организации, на организации на бизнеса в много широк състав. В резултат от работата на Световна банка и на експертите от Министерството, които се занимават с иновации и инвестиции, близо месец вече има разработен вариант на такава стратегия, която е публикувана за обществено обсъждане.
По отношение на плащанията. Плаща се за приет продукт. Тоест, за всяка една от дейностите има по един или два продукта доклада, които трябва да бъдат приети от нас като управляващ орган на хората отговорни за изпълнението на Оперативна програма “Конкурентоспособност” или от работната група. Досега има едно извършено плащане само и това е по първия компонент на втората дейност - проектът за доклад, съдържащ препоръки за инструменти по Оперативната програма за компонента иновации в новата оперативна програма. В момента е подложен на обсъждане, разглеждане, коментари, цялостния доклад за иновациионната стратегия на Световна банка. Има получени коментари от ведомства и от различни организации. Плащането ще бъде извършено след като има постигнат консенсус, че това е нещото, което е работещо и което ни трябва и което обслужва интересите ни.
По отношение експертизата на екипа, не само че е малко рано, но аз не се чувствам достатъчно голям експерт, за да мога да съдя дали експертизата на екипа на Световната банка е адекватна. За нас е важно, че между тях има хора, които са практици, хора които са работили като ръководители на агенции за иновации или са управлявали такива публични средства в други страни. Те са много полезни. Така че ние сме директен бенефициент – Министерството и цялата българска икономика естествено е ползвател на резултатите от този Меморандум.
Ние към този момент сме доволни, тъй като е наваксано изоставането. Днес получихме проект на доклад по четвъртата дейност. Това е което в най-общи линии мога да кажа.
ЮНАЛ ТАСИМ: Ако ми позволите да допълня малко?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте.
ЮНАЛ ТАСИМ: Уважаеми дами и господа, тази ратификация е вследствие, както вече казах, от договора между Световната банка и Българското правителство. Датите вече са ясни. Кои са подписали, е ясно. Вашите въпроси по-скоро клоняха в посока средствата, които ще бъдат приведени на тази група, дали са много или малко и каква е оценката за тяхната дейност. Аз мога да ви кажа, че от началото на август, откакто поех Оперативната програма “Конкурентоспособност” имах няколко срещи с тях - три пъти. Тези срещи с тях бяха много трудни. По-скоро трудни за тях, не толкова за мен. Беше много по-лесно аз и моят екип да ги притиснем, така да се каже грубо казано, за да си свършат работа. Те разбира се, се оправдаха с обективни неща, като смяна на много правителства, министри, неработещ парламент и т.н. Но това е най-малкият въпрос. Ние не приехме това предложение.
В последствие се разбра, че те имат и още малко претенции. Ще бъда прекалено откровен с вас, защото съм бил в тази зала 12 години и Българският парламент е мястото, където трябва да се говорят нещата малко по-ясно и да защитим нашия интерес малко по-добре чрез Българския парламент. Това което успяхме да разберем е, че те имат някаква надежда да предложим нови техни услуги в следващия планов период. Безспорно ние се нуждаем от тези четири документа, защото това е препоръка на Европейската комисия. А в същото време трябва да кажа, че България няма такава силна експертиза по отношение на иновациите и интелигентна специализация. Признаваме го.
Имах среща и с представители на БАН. За толкова пари в България има групи, които биха направили един чудесен продукт и то навреме и с по-малко средства. Това е факт. И не случайно отказахме това неофициално предложение да продължим тези договори с тях през следващия планов период и за следващата година. Това е със съгласие на министъра и други колеги, които разбрахме, че първо не го правят в срок и второ за качеството ще съдим след като получим тези доклади. Безспорно се нуждаем от тези доклади, защото те са инструмент за планирането на следващия планов период.
Ние закъсняваме, а сме на финалната права да представим и вече ще представим Оперативната програма “Иновации и конкурентоспособност” на Брюксел за първи преглед. До края на годината трябва да има вече краен продукт за споразумение с Европейската комисия. Така че тези документи трябваше да ги получим и сега вече да бъде на ниво обсъждане. Имаме частични документи. Имаме и частично плащане.
Аз горещо ви препоръчвам, така или иначе трябва да изпълним това споразумение, да гласувате тази ратификация, защото ние наистина се нуждаем от тези документи. Ако закъснеем ще ни липсва една много сериозна компонента за съставяне на документ за пред Европейската комисия. Много е важно.
Дълбокото ми убеждение е, че в България има институти и научни работници, които биха свършили подобна работа с много по-малко пари. И би трябвало да бъдем малко с по-голямо самочувствие, макар че само компонентата интелигентна специализация може би се нуждае от такава външна подкрепа. Но така или иначе всички знаете, че Европейската комисия понякога ни налага едно поведение и трябва да бъдем малко по патриоти и да защитаваме нашия интерес, защото тези пари са наистина много за такава работа. Това е най-общо. Не сме ги оставили да имат срокове. Последният срок беше да представят до края на месец септември един доклад и следващите до края на месец ноември. За да имаме малко време да работим върху тях. Да има обсъждане включително в Парламента, ако вие желаете.
ДАНИЕЛА МАЛХАСЯН: По принцип крайният срок за доклада беше октомври месеца, а сега е преместен ноември месец, като краен срок. Като график на дейностите е по-голямо закъснението, но по някакъв начин се наваксва. Така или иначе до края на годината, тоест до месец ноември ние трябва да имаме крайните продукти.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Сега имате ли информация? Защото четем на страница 5, точка “г” ни задължават 20 процента да се плаща авансово. Понеже за повечето от дейностите сроковете са изтекли и предполагам, че има и краен продукт. Имате ли информация, какъв процент по предвидената по проекта сума е изплатена и коя предстои да бъде платена преди и след ратификацията?
ДАНИЕЛА МАЛХАСЯН: Платени са авансово 227 545 лв., които са приспаднати от сумата 394 000 лева за доклада, който е по дейност 2а. Тоест общата сума, която е изплатена е 394 000 лева.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Интересно ми е как има плащане без ратификация? Без да мине през Народно събрание, без да го гласува, без да мине през комисия има плащане. Има актуализирани графици. Къде са актуализираните графици по тези доклади?
ЮНАЛ ТАСИМ: Това го има в Споразумението за авансово плащане, което мисля, че беше 20 процента, което горе долу е в рамките на платеното досега. Така че няма формално нарушение.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: То няма споразумение. То не е ратифицирано.
ЮНАЛ ТАСИМ: Има авансово плащане от 20 процента. Друг е въпросът, че вие сега ще ратифицирате цялата сума.
ДАНИЕЛА МАЛХАСЯН: Основанието за плащане е т. 3 от Решение 648 на Министерския съвет, което дава съгласие за временно прилагане на споразумението от датата на подписването му. Датата е 26 юли 2012 г.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: На 26 юли 2012 г. има подпис на министър-председателя Бойко Борисов, който казва, че дава съгласие за временно прилагане на Споразумението. Няма срок колко е временното. Никъде не се упоменава за плащане и на какви основания. Въпросът е, че чл. 11 в т. ”б” е упоменато, че Банката предоставя на одобрение на клиента своя продукт. Ако имаме ние доклад, даже и частичен доклад, сме имали 25 работни дни за преглед на резултата и след това е трябвало да има плащане.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Заплащане след свършване на работа.
ДАНИЕЛА МАЛХАСЯН: Досега сме имали представен единствен доклад, който е коментиран, след това е върнат и доработен, който е доклад съдържащ препоръки за инструментите по Оперативната програма. Имаме в момента представен доклад от месец септември, който по същия механизъм в момента се коментира, отстраняват се коментарите и след това ще бъде платено. Съвсем основателно има забавяне. Точка 3 от решението на предишното правителство е, че дава съгласие за временно прилагане от датата на подписването му до изпълнението на вътрешно-правните процедури по влизането му в сила. Тоест, докато влезе в сила, докато бъде ратифицирано временно да може да бъде изпълнявано.
Да, има забавяне в ратификацията. Това е безспорен факт и не може да го отречем, но междувременно е работено по самото споразумение.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, други въпроси имате ли, изказвания?
Аз мисля следното: имаме два варианта - единият вариант е да подкрепим ратификацията при всички тези до известна степен неясни позиции. Защото възниква въпроса, ако няма ратификация какво се случва с това Споразумение?
Аз пак ви повтарям. Ние не сме водеща комисия. Първият вариант, който ви предлагам е, да отложим гласуването и да чуем становището на водещата комисия и вторият вариант е, да подкрепим ратификацията.
Ако някой има други мнения, моля да ги сподели.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Господин председател, за мен по-добрия вариант е да отложим гласуването. Да чуем водещата комисия, защото практически аз няма как да подкрепя това, без да ми е ясно дали министър-председателят по онова време е имал право да даде съгласие за временно прилагане, без ратификация на Споразумението. Това е едно от нещата.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Да отложим гласуването докато водещата комисия се произнесе по ратификацията.
Други предложения има ли?
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин председател, дали ще е удобно да поискаме и едно правно становище за такъв тип ситуации като тази, при която имаме подписан легитимно договор от българско правителство, но ратификацията се е забавила с този момент. Влезнало ли е споразумението в сила от момента на подписване, както пише в самото споразумение или трябва да изчакаме този чл. 85, т. 4 където е казано, че такъв тип международни финансови ангажименти трябва да бъдат ратифицирани от Народното събрание. Едно правно становище дали може да поискаме, примерно от Министерския съвет.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Мисля, че имате основание. Но да препоръчаме на водещата Комисия по бюджет и финанси да направи това, защото нейното становище ще бъде определящо.
Имате ли други предложения? Ще гласуваме предложението на господин Александров.
Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Само за да внеса още малко яснота.
Това Споразумение е сключено на базата на Споразумение в началото на 2012 г. Пише го в мотивите - Меморандум за разбирателство между Правителството на Република България и Световната банка. Този договор и тези средства от 2 млн. и нещо са от техническата помощ по Оперативна програма “Конкурентоспособност”. Тези средства и този анализ е необходим за следващия програмен период. И от него зависи в известна степен, доколко добре ние ще защитим българската позиция пред европейските институции. Аз не поставям под съмнение капацитета на българските научни звена, например като Българска академия на науките, но за съжаление те се поставят под голямо съмнение от страна на европейските институции и ние трябва да докажем, че нямаме основание да се съмняват в тях.
В последствие в средата на 2012 г. след решение на Министерския съвет 648, затова се озадачавам от въпроса на моя колега Владислав Горанов, защото преди гласуване на Министерския съвет, такива преписки минават на междуведомствено съгласуване и със сигурност има положително становище от Министерство на финансите. Сега Министерство на финансите да пита защо и какво, не го разбирам. Има решение на Министерския съвет. И след решението на Министерския съвет е сключено Споразумението, в което е записано, че се подписва при условие за последваща ратификация. Упълномощава министъра да подпише и в последствие да поиска ратификация от Народното събрание. Защото разбирате, че в средата на миналата година, ние вече сме били закъснели с известно време, половин година или една година с едно такова споразумение и с работа по тези четири стратегически документа, необходими за следващия програмен период 2014 – 2020 г., за да чакаме Народното събрание първо да го ратифицира и после да се сключи споразумението. Ако бяхме подходили така, може би още нямаше да имаме договор със Световната банка и не да имаме един, два, три месеца закъснение, а щяхме да имаме от тогава досега година и половина закъснение и под риск щяха да са всички средства за следващия програмен период.
Отново искам да отбележа, че това е Споразумение на правителството със Световна банка в началото на 2012 г., решение на Министерския съвет в средата. По отношение на въпроса защо без конкурс. Много добре всички знаем, че има четири институции в света, с които ние може да сключваме договор и без да провеждаме конкурс. Световната банка е една от тези институции. Друга институция например е Европейската банка за възстановяване и развитие.
Миналият ден гледахме как премиерът се поздравява с представителя на Европейската банка за възстановяване и развитие за точно една такава бъдеща инициатива. Така че комисията може да прецени, дали да го отложи или не. Но смятам, че беше необходимо да внеса тази допълнителна яснота. Съжалявам, че има забавяне каквото и да било по този договор. Защото ние месец ноември трябва да сме готови. Аз не знам при такова изоставане как ще се навакса с един, два месеца. И може би Световна банка са прави с аргумента, че от февруари месец, края на февруари досега имаме различни правителства и неработещ Парламент. Това е също една от причините най-вероятно да се забави тази ратификация.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Добрев, аз очаквах вашата намеса, защото вие сте подписали Споразумението на 26 юли 2012 г.
Имам две забележки по това, което казахте:
Първо, Споразумението не се отнася само за бъдещия финансов период, а значителна част от него се отнася за текущия финансов период. Повечето от дейностите касаят точно текущия финансов период. Особено дейностите, които са с изтекъл срок.
Освен това има предложение и ние ще го гласуваме. Мисля, че не поставяме под съмнение цялата ратификация, а искаме да се изяснят всички въпроси по отношение на текстовете в нея.
Има ли други предложения?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Още нещо, ако ми позволите да добавя, господин председател. Не само, че се отнася за този и за следващия програмен период, но то се отнася по принцип за структурата на иновациите в България. Защото този договор е за така наречената „три ес стратегия“ - Smart Specialization Strategy, нещо което е абсолютно ново за България. Най-просто казано, то определя по какъв начин ще бъдат изразходвани парите от тук нататък за иновации, включително средствата, които ние получаваме от европейските фондове, как те да бъдат насочени по най-правилния начин. Да бъдат фокусирани в определени цели, с които ние ще постигнем максималния общ ефект върху положителното развитие на икономиката.
Разбирате, че това е нещо изключително ново, нещо което е ново включително за Европейския съюз и е съмнително дали някоя друга българска консултантска компания, а сигурен съм, че много от тях биха се зарадвали на тези 2 млн. и половина лева, но дали ще могат наистина да направят тази стратегия.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Други предложения.?
Господин Гечев.
РУЕН ГЕЧЕВ: Аз също се придържам към това предложение да отложим, тъй като още повече въпроси възникнаха, вероятно не само у мен, юридически и икономически. Само ще кажа, че Световната банка при цялото ми уважение, това обяснение че имало парламентарни избори и други, не са си изпълнили ангажимента, което е доста странно. Това е сериозна институция. Възниква въпросът, ние какво правим в случая? Стимулираме закъснения или те ни въртят до последния момент. Само това ще кажа, което очевидно следващият път ще видим как да реагираме, дали да ратифицираме или не, да предложим на Парламента.
Но искам да изразя едно несъгласие. Да препоръчам на Министерство на икономиката, ние какво правим. Ние не сме тук карибска държава. Примерно аз имам въпрос, кои други страни-членки на Европейския съюз ползват услугите на Световната банка за такива проекти. Ние даваме тук 70 млн. лева на Българска академия на науките. Имаме няколко стотин професори, доценти и икономисти и много от тях четат лекции в Харвард, Колумбийски университет. Имаме българи, които са там. И страна-членка на Европейския съюз не може да си направи една програма за специализация. Това не ми звучи много сериозно. Не знам с какви очи ние ще отидем там, като не можем да си направим една програма. Ние все пак не сме Бряг на слоновата кост. Аз разбирам някаква консултация да ползваме и да привлечем някакви експерти от тук и там, но една страна-членка на Европейския съюз да не може да си направи една програма... Какво правят тогава нашите институции? Да ги закрием и да не харчим парите на народа.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ако няма други изказания преминаваме към гласуване на предложението на господин Александров.
Отлагане на гласуването, след като чуем мнението на водещата комисия по тази ратификация.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Мисля че утре ще го гледа Комисията по бюджет и финанси този законопроект. Другата седмица ние ще включим в дневния ред гласуването му отново.
Благодаря ви за участие по първата точка.

По втора точка от дневния ред -- Представяне обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-57, внесен от Явор Куюмджиев и група народни представители на 20 септември 2013 г. – за първо гласуване.
Поканили сме за участие:
от Министерство на икономиката и енергетиката -- Иван Айолов – заместник-министър на икономиката и енергетиката и Димитър Куюмджиев – директор на дирекция “Сигурност на енергоснабдяването”;
от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране -- Еленко Божков – член, Илиян Илиев – член, Петя Иванова – главен експерт в дирекция “Регулация и контрол природен газ”, Елисавета Рашкова – главен експерт в дирекция “Правна”, Васил Лозанов – директор на дирекция “Регулиране и контрол Електроенергетика и топлоенергетика“ и Пламена Кръстева – главен експерт в дирекция “Разглеждане на жалби и решаване на спорове”;
от Комисия за защита на потребителите -- няма представител;
от Асоциация на индустриалния капитал в България -- Ивелин Желязков;
от Конфедерация на работодателите и индустриалците в България -- Константин Стаменов – председател на БФИЕК, Константин Делисиков – изпълнителен директор на БФИЕК, Зорница Генова-Попова – член на Комитета по енергетика ЧЕЗ и Мария Йовчева-Панайотова – член на Комитета по енергетика ЧЕЗ;
от Българска стопанска камара -- Камен Колев – заместник-председател;
от Българска търговско-промишлена палата -- няма представител;
от КНСБ -- няма представител;
от КТ “Подкрепа” -- инж. Александър Загоров – конфедерален секретар;
от Българска фотоволтаична асоциация -- Меглена Русенова, Владимир Аличков, Иво Иванов, Искра Чолакова и Румен Петров;
от Българска ветроенергийна асоциация -- Николай Николов – председател, Марияна Янкова – изпълнителен директор, Миглена Стоилова – член на Надзорния съвет и Биляна Лозанова;
от Граждански организации -- Нина Гергова – Гражданска инициатива “За нов обществен договор”, Стоян Тодоров - Гражданска инициатива “За нов обществен договор”, Диана Димитрова – Национална социална общност, Стилян Иванов – Фондация за защита на гражданите от престъпления, Петър Витанов – Гражданска инициатива, Ивайло Маринов – Гражданско сдружение за защита на гражданите и Марин Григоров - Гражданско сдружение за защита на гражданите.
Искам да ви информирам, че по тази точка сме изпратили молба за становища на следните ведомства:
Министерство на икономиката и енергетиката – получено е становище на 8 октомври;
Държана комисия за енергийно и водно регулиране – получено е становище на 2 октомври;
Комисия за защита на потребителите – нямаме до този момент становище;
Асоциация на индустриалния капитал в България – получено е становище на 2 октомври;
Конфедерация на работодателите и индустриалците в България – няма становище;
Българска стопанска камара – получено е становище на 2 октомври;
Българска търговско-промишлена палата – досега няма становище;
КНСБ – няма становище;
КТ “Подкрепа” – няма становище.
Извън списъка становища имаме на ЧЕЗ – България ООД и ЕВН България.
Казвам го за сведение. Мисля че това което те са написали в своите становища, ще бъде полезно на законодателите и на вносителите, когато стане необходимо да прецизираме текстовете на законопроекта.
Има думата представител на вносителите да представи законопроекта - господин Куюмджиев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател този законопроект не е разгледан още от водещата комисия. Получени са становища от няколко от поисканите институции, но не от всички. В получените становища, меко казано се оспорват голяма част от предложенията, да не кажа всички. Моето процедурно предложение е, да отложим разглеждането на тази точка в Икономическа комисия до моментна, в който този законопроект не бъде гледан от Комисията по енергетика, защото тя е водеща комисия. И в случай, че тя отхвърли този законопроект, което аз допускам заради критичните бележки от страна на заинтересованите институции в страната, ще бъде безсмислено да бъде гледан законопроекта в нашата комисия.
Благодаря ви.
Процедурното ми предложение е за отлагане на точката, докато не го гледа водещата комисия.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Добрев, ще подложа предложението ви на гласуване. Но има такава практика в Парламента. Но не съм съгласен с определението, че ще бъде безсмислено разглеждането в другите комисии. Има една водеща комисия, чийто доклад е основен. Всички останали съпътстващи комисии са длъжни да дадат своето становище. Не мога да приема такова определение, защото знаете, че такава е практиката в Парламента.
Гласуваме предложението, да отложим разглеждането на този законопроект до произнасяне на водещата комисия по него.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 7 “за”.
Против? Осем против.
Прегласуваме за да няма никакви съмнения.
Който е „за“ предложението на господин Добрев, моля да гласува с вдигане на ръка.
Гласували 7 “за”.
Против? Осем против.
Продължаваме дискусията.
Заповядайте.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Благодаря господин председател.
Аз бих искал в самото начало на изложението да изкажа дълбокото си несъгласие с това, което каза господин Добрев, защото аз доколкото съм запознат, няма такова понятие като отхвърлен законопроект в комисии. Може да има негативно становище на водещата комисия, но има един единствен форум, който може да реши дали да го отхвърлим и това е пленарно заседание. Така че нека да не правим спекулации, дали някой законопроект е добър или лош и дали може да бъде отхвърлен в комисия. Не може да бъде отхвърлен господин Добрев, по моите скромни познания.
Въпросният законопроект е предвиден в посока получаване на равновесие и увеличаване правата на крайните потребители в отношенията им с естествените енергийни монополи. Идеята е да се въведат някои норми и правила, които в много голяма част от страните в Европейския съюз са нормални и естествени. Само че по някаква причина в България някои от дружествата не ги възприемат, не ги прилагат, а се държат със своите клиенти, от които в крайна сметка им зависят и приходите, като с граждани втора или трета категория.
Тези мерки са предвидени в няколко посоки. Едната е за въвеждане на прагове и лимити за стартиране на процедура по изключване на подаването на определени услуги. Конкретни случаи електричество и природен газ. Като тези предвидени параметри за стартирането на такава процедура са описани в някои от членовете на закона. Идеята там е да се прекрати практиката, която тормози десетки, стотици и хиляди български граждани, да им се спира електроподаването в просрочие на един ден от датата на плащането или за един лев дълг. Затова първата преграда, която се въвежда е да се стартира подобна процедура при доказване емпирично на умишлено неплащане на даден клиент. Предвидено е това да бъдат две неплатени фактури или дълг надвишаващ половин минимална работна заплата.
Следващата стъпка в тази посока е да се въведе задължение на естествените монополи да информират клиентите, които въпреки това не са изпълнили тези условия, въпреки нуждата и задължението да платят. Все пак да бъдат надлежно информирани за предстоящото спиране на подаването на услугата и то в тридневен срок. Като надлежно се има предвид доказуемо от съответното дружество.
В самия проектозакон сме записали и начините по които това може да се случи, за да няма грешно тълкувание. Постарали сме се да опишем всички възможни съвременни методи за комуникация, защото в 21 век те са достатъчно много и за всеки един от тях може да има доказателство, че съответното дружество наистина е уведомило клиента. След настъпването на тези две хипотези, може да се пристъпи към спиране на подаването на услугата на съответния некоректен клиент. Като императивно сме записали, че дори и това да се е случило в ден предхождащ национален празник или почивен ден официално обявен, съответната услуга не може да бъде прекъсната. Когато все пак всичко това се случи, според нашия анализ минимален брой случаи, повторното включване на услугата да бъде безплатно.
Другата посока в която са развити новите мерки е премахването на една, според мен, абсолютно порочна практика главно на ЕРП-тата за съставяне на така наречените констативни протоколи за обратно начисляване на електроенергия. За тези от вас, които не знаят какво означава това - получавате писмо от съответното дружество, в което общо взето ви казват: “На базата на проверка извършена по член еди кой си на общите условия, направихме проверка на използваното от вас измерително устройство (електромер) и установихме, че то не функционира правилно. За което на базата на този констативен протокол ви начисляваме за три месеца назад, примерно 2177 лв. и 92 ст.” Говоря за конкретен случай. В общия случай тези констативни протоколи се съставят в отсъствието на клиента. На базата на сега действащото законодателство, те могат да бъдат съставени в присъствието на двама служители на съответното дружество плюс двама свидетели.
За мен тази конструкция е неправилна, защото в крайна сметка тя извежда ЕРП-тата от стандартния правен мир в държавата. Присвоява им правата да бъдат едновременно разследваща институция, обвинител и съдия. Те казват: „Този електромер не работи, ти плащаш.” Но дали не работи защото вината е на крайния клиент, никой не се занимава с този въпрос. Такива случаи са десетки хиляди в страната и в голяма степен са виновни за усещането у българските граждани, че има нещо нередно в цялата система. Затова е нашето предложение тази възможност категорично да отпадне и да се създаде възможност за съставяне на констативни протоколи само в присъствието на клиента.
Другата посока в която сме предвидил мерки е за повишаване на качеството на електроснабдяването и за граждани на Република България, които не се намират в големите градове. Все пак има и такива, които искат да живеят другаде. Идеята е да се предотврати и прекъсне веднъж за винаги практиката за повишено напрежение, занижено напрежение или с други думи казано, некачествено подаване на електричество. В тази посока сме предвидили възможност на клиента, когато установи нарушение в посока нагоре или надолу, да не плати сметката, която е за съответния измервателен период. Както и увеличаване срока за подаване на жалба за установяване на тези щети и евентуалното им заплащане от виновника, от три дни, както е в сега записаните норми, на 60 дни.
Последното нещо, което сме предвидили, е, да се предвиди при наличие на фрапантно увеличение на сметките възможност отново клиента да не заплати за съответния измервателен период, без това да доведе до санкции за него или прекъсване на захранването с електроенергия или природен газ. От друга страна да се предотврати възможността ЕРП-тата да надписват или да манипулират сметките. Така ще се повиши доверието на гражданите в цялата енергийна система.
Има и едно допълнително предложение, което възникна в процеса на дискусии по темата. А именно за връщане в посока поправяне на една голяма щета нанесена от предишните управляващи, които в паниката си да решат проблема с протестите на хората от февруари месец, въведоха една промяна в закона, с която позволиха Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, на практика всеки един момент да променя цените на тока. Това доведе в най-малка степен до непредвидимост. Никой не може да планира, защото законодателството позволява утре цените да бъдат променени. След дискусии с Комисията и с други заинтересовани страни се спряхме на вариант, даване на възможност на Комисията да променя цените на електричеството веднъж на три месеца, а не както е сега всеки ден.
Това са основните принципи в законопроекта. Аз призовавам всички народни представители да го подкрепят, защото той няма политическа окраска. Той е нещо за което ние сме изпратени тук в тази сграда, а именно да защитаваме интересите на българските граждани, а не на монополите. Ако някой от уважаемите колеги подкрепи обратната теза, аз смятам, че няма да извърши добро дело, а трябва да си помисли за кого работи и кой го е избрал в Парламента.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Куюмджиев.
Господин Добрев излезе, но понеже той спомена, че браншовите организации имат негативно отношение към този законопроект, съвсем накратко ще ви информирам, затова какво мислят тези браншови организации от становищата, които сме получили.
Министерство на икономиката и енергетиката започвам с него, и след това браншовите организации, изразява положително становище към предложените допълнения и изменение.
Българска стопанска камара по принцип подкрепя предложените промени.
Държавна комисия за енергийно и водно регулиране е направила предложения почти по всички параграфи, които мисля че вносителят трябва внимателно да проучи.
Становищата на ЕВН и ЧЕЗ няма да ви ги представям, Вие ги имате при вас и може да се запознаете подробно с тях.
Асоциация на индустриалния капитал принципно подкрепя предлаганите в законопроекта промени.
Имате думата.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин председателю, вие прочетохте една малка част от браншовата организация – Министерство на икономиката, която естествено, че на предложение на народен представител, който подкрепя правителството трябва да бъде дипломатично. Но вътре в самото становище на практика всяка една от основните компоненти на предложението, всяка една теза законодателна предложена от колегите, не е представена в безспорна светлина.
Преди да дадем думата на представителите на другите браншови организации, които вероятно също ще имат коментари, общият политически коментар като позиция на ГЕРБ по този законопроект е, използвайки че темата е популярна е внесено нещо популистко. То е стъпка в правилна посока до там, докъдето дава някакви повече права на крайните потребители на електроенергия за битови нужди и на потребителите на газ за битови нужди, но не е направено по начина, по който това отговаря на съвременни пазарни отношения. Има изпадане в крайности и дискриминационни текстове, които в никакъв случай няма да подобрят взаимодействието между гражданите и естествените монополи, както господин Куюмджиев правилно констатира, тъй като те не могат да са безброй. Нещо повече има и текстовете анархични.
Какво имам предвид под анархични текстове? Хипотезата да не си плащаш, без ясно и конкретно разписване, когато оспориш сметката. И отварям една скоба. Защо само при 50 процента нагоре имаш право да оспориш сметката? Трябва да може да я оспорваш винаги. И винаги при оспорване на сметката да имаш хипотеза, до решаване на спора ти да не изпълняваш своето задължение да платиш цената. Но това е дебат за второ гласуване.
Като дебат за първо гласуване, според мен избързаха колегите от БСП с тези инициативи, които трябваше да бъдат предмет на един по-задълбочен анализ на Министерството заедно с Комисията. Иначе посоката да се даде по-ясно уреждане на взаимоотношението между крайните потребители и естествените монополи няма как да бъдем против. Но начинът по който това се реализира. Очевидно е писано от специалисти по енергетика, но не до там по правна техника и има доста противоречиви текстове, грешни препратки. Но пак казвам, това не е дебата за първо гласуване.
Опитът чрез законодателството да се дава предимство на един или друг субект в икономическите отношения трябва много внимателно да бъде преценявано по принцип. Защото всяко едно изкривяване на тези отношения е вредно за трайно установена и призната пазарна икономика, каквато се надявам да имаме в България. Не искам нито една от тези думи да се разбира в защита на монополите. Но те понеже са естествени няма нищо лошо в тях. Държавата трябва да си свърши работата и да ги контролира по-добре.
Този закон отива в друга крайност и не случайно ще си позволя още веднъж да използвам тази пресилена констатация, че има анархични текстове в нея. По тази причина, ние от парламентарната група на ГЕРБ в Комисията по икономическа политика ще се въздържим.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Горанов за лекцията за регулиране на пазарните отношения. Вие имате опит, бяхте заместник-министър на една друга браншова организация.
Думата имате уважаеми колеги.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Уважаеми господин Горанов, по никакъв начин не го приемайте като някаква лична нападка или обида, но вие изпадате в противоречие сам със себе си. Защото в изказването Ви от една страна твърдите, че това е правилна посока, а от друга страна твърдите, че не било правилна. В едно и също изказване казвате, че трябва да се работи в посока защита на потребителите, на българските граждани, а после казвате, че не трябва да се върши. Всъщност вие не разбрахте, че точно с това ви отношение към обикновените хора, гражданите на тази страна, паднахте от власт. Опитът ви да продължите да саботирате нещо, което ще им помогне, скривайки се зад фрази като пазарна икономика, равновесие в отношенията, анархизъм в посока даване преимущество на някой субект на пазара към друг субект на пазара, няма да променят това.
Всъщност естествените монополи, единственото което е по-лошо от държавния монопол е частният монопол. А всъщност вие допуснахте да станат 100 процента частни, като продадохте 33 процента, които държавата притежаваше в тези дружества и все пак можеше да упражнява някакъв контрол.
Аз ви призовавам отново в името на хората, които са ви изпратили тук, да преразгледате позицията си и да подкрепите това предложение.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Дуплика искате ли господин Горанов? Не.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Аз като един от хората, които са подписали този законопроект, това предложение, искам да припомня на уважаемите членове на Комисията думите на господин Константин Пенчев, който миналия път имахме възможността да изслушаме като Омбудсман. Той каза следното: за първи път вижда законопроект, който е писан за потребителите или предложение за решение на Народното събрание, което е писано за потребителите, а не каквато е била практиката до момента в голяма степен от законодателните инициативи, решенията да са били в посока обслужващи определени корпоративни структури.
Искам да кажа, че на първо четене за нас е важно да подкрепим философията на промените по този законопроект, а именно да дадем възможности за повече права на потребителите, така че да възстановим доверието в този процес, от едната страна електроразпределителните дружества и от другата страна крайните потребители.
Има разбира се дискусионни моменти в този законопроект. Ние преди да го подпишем и внесем сме ги обсъждали. Наясно сме, че и там могат да се правят различни корекции. Готови сме да чуем различни предложения по тази тема, тъй като искаме да направим един работещ законопроект, без да е в ущърб на никой и без да застрашава по никакъв начин, тъй като има доста бомбастични изказвания, че едва ли не това може да срине енергийната система и да застраши електроразпределителните дружества. Мисля че в крайна сметка дойде времето, в което някой трябва да застане на страната и на отделните потребители. Считам, че няма нито една европейска държава, в която може да ти спрат тока, без да те информират. Считам, че няма такава държава и ние няма как да продължим да подкрепяме такава практика. Считам, че няма нито една държава, в която ти да нямаш ясен механизъм по който може да искаш оспорване и проверка на това, което си потребил. И този регламент ние в момента се опитваме да го създадем. Това е духът на философията на предложението на този законопроект.
Пак казвам, като вносители сме готови редица от промените които предлагаме да бъдат коригирани, така че в крайна сметка да постигнем едно общо съгласие и подкрепа на този законопроект.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Бойчев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Предполагам, че това не е против практиката. Аз имам една молба към колегата Горанов. Слушах внимателно тук, ние сме политическа институция и съвсем нормално е да има и политически различия. Но все пак в комисиите, поне моето разбиране е, сигурно го споделяте, трябва да се стремим към по-голям дял на професионалните анализи и по-малко политика, която също е неизбежна.
В тази връзка най-добре би било, ако Партия “ГЕРБ” има възражение по отделни текстове на закона, то трябва да каже по кои текстове. Например, вие казвате, че не сте съгласен и има текстове, които са анархични. Ако обичате колега, кажете кой параграф е анархичен, за да го погледнем и да видим, дали е анархичен? Да се съгласим или да отречем. Ако е анархичен имате ли някаква алтернатива на този текст, за да сме полезни на хората, които ни плащат за да сме тук. Ако може да кажете кои текстове като пример, два, три текста.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Веднага ще ви кажа.
Взимам съображения от § 2, който създава нова ал. 3 на чл. 98а и казва, че ако отчетените показания на някой потребител са по-високи с над 50 процента от средната сметка за предходните шест месеца, които спокойно биха могли да включат един период на топло време, да кажем от април до октомври и е много вероятно ноемврийската сметка да е с над 50 процента по-висока, дава право един цял месец или два, никой български гражданин да не си плати електроенергията в системата и то без санкция, без лихва. По-притеснителното тук е, че в така предложения законов текст няма препратка към подзаконов нормативен акт, няма и намек как се уреждат взаимоотношенията между двете страни в случая на спора. Казва се, че едната страна има право да възрази. Пред кого? Вярно, че се подразбира, че би трябвало да възрази към този, с който има взаимоотношения, към електроразпределителното дружество. Но не е казано.
Да допуснем, че това е по-малкият проблем. Аз утре възразявам срещу електроразпределителното дружество. Не е указана и формата. Но да кажем, че тя е писмена форма. Сядаш ти като клиент, титуляр на партида хикс пишеш, че възразяваш. Според мен грешно е отчетена сметката ми и искам да се разгледа моето възражение. Аз бих могъл да възразя срещу това, че моят уред за измерване не измерва коректно. Уредът за измерване, който регулира моите задължения. Тогава евентуално тук е предвидено, че тези уреди безплатно за мен ще бъдат дадени за експертиза и тя ще докаже, дали уредите измерват коректно консумираната електрическа енергия. Но прав ли съм или бъркам, че с този текст чисто статистически месец ноември на която и да е година, а тази година е хубав пример, би могло да се окаже, че цялото българско население може да откаже да си плати сметките за ток. Няма никакъв текст и срок, който да указва как това се решава. Защото няма срок при който някой от електроразпределителните дружества да реши спора. А и как спор между двете страни ще се решава само от едната? А и да не дава Господ, вносителят да има предвид, че ще се ходи на някакво производство пред съд. Защото си представяте има квартали в различни градове и мога да ги цитирам - Лозенец в Стара Загора, Столипиново и други, които могат така хубаво да запълнят съдебната система с такива спорове, че “свят да им се завие” на магистратите.
Аз не казвам, че това да се дава възможност, да се възразява в едни търговски отношения е лошо и го казах и при общото изказване. Но ако мислите, че това което сега в момента ви казвам чисто експертно, показва неразбиране на текста, ще приема този упрек професоре и следващият път може по-кротък да бъда, по-тих. Да не ви обременявам с моите разсъждения.
Какво ще кажете примерно пак чисто експертно, по-надолу текст, който е свързан с газа. Тук допускам, че е техническа грешка, защото не виждам друга причина, потреблението на газа да е обвързано с потреблението на електроенергия. Търся текста пред мен, за да ви го прочета. Така и така сме в режим, в който ГЕРБ си разяснява позицията. Текстът е аналогичен за газа.
“В случаи, когато показаният на клиента на природен газ за всеки един измервателен период са по-високи с над 50 на сто от средната сметка за електрическа енергия на клиента, за периода от шест месеца назад, крайният снабдител е длъжен да информира клиента за това.” Или е техническа грешка или аз не разбирам връзката между електроенергията и газта, освен ако не говорим за някаква последваща битова когенерация - в къщи да си сложи някой да си прави ток от газта. И го казвам не да се заяждам.
Аз направих общото уточнение, че законопроектът е писан от експерти по енергетика, а не е писан от специалисти по правна техника и от юристи и няма нищо лошо в него да има и технически грешки и някои несъответствия.
Примерно нека да ни кажат вносителите, четем § 6 относно нова ал. 4 на чл. 104а и в един момент накрая пише така: “Разходите за метрологична експертиза на средство за търговско измерване са за сметка на електроразпределителното предприятие, в случаите по чл. 98а, ал. 4, като проверката се извършва от оправомощено лице посочено от клиента.” И отиваме да прочетем кога тези разходи или кои са случаите по чл. 98а, ал. 4.
Връщаме се по-нагоре в текста, където е сменена номерацията. Имаме нова ал. 4 на чл. 98а и там пише: “Крайният снабдител с електрическа енергия е задължен, по подходящ начин, да уведоми клиента лично, в случаите, в които по негова инициатива ще бъде прекратено или прекъснато снабдяването на клиента, и то не по-късно от три дни преди датата на прекратяване или прекъсване на снабдяването“.
Връщам се надолу да чета текста и разбирам, че ако ти спрат тока са длъжни да те уведомят, но в този случай разходите за метрологична експертиза на средствата за търговско измерване са за електроразпределителното предприятие. Да, но за какво трябва да ми правят обследване на средствата за търговско измерване, като ми е спрял тока?
Явно също тук има някакво техническо разминаване. Но първото ми съображение, където си позволих да използвам силната дума „анархия“ е, че в дадена посока, но е спряно в инициативата до там, до където по-скоро ще навреди, отколкото да даде решение на проблема. Тъй като представете си на практика, ако всеки български гражданин се възползва от тази възможност и не е ясно разписано в закона как тя се ползва и как финализира стъпката за уреждане на взаимоотношенията. Представете си и завършвам с тези мои съображения, ако в един момент няколко десетки хиляди или стотици хиляди домакинства не си погасят задълженията, защото легално, законно оспорват сметката си. Защото тя през месец ноември е била с 50 процента по-висока от тази през летните месеци.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Горанов, думата „анархия“, ще си позволя малък коментар на това което казахте, не е силна. Тя не е адекватна за случая. Обикновено анархията като начин на поведение се използва в обществените и политическите отношения, но не и в икономическите. Думата „анархия“ в икономическите отношения се използва обикновено от крайно леви политически партии, които определят с тази дума свободния пазар. Така че тя не е адекватна. Не я използвайте. Това е моят съвет. Не давайте за пример малко вероятни събития. Представете си, че стане потоп в България и всичките села и градове бъдат залети. Това също е малко вероятно. То е толкова вероятно, колкото и вашият пример, който повтаряте два пъти.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Аз искам да подчертая това, което каза проф. Гечев и колегата Бойчев, че това е красотата на парламентарната институция и парламентарната процедура, господин Горанов.
В процеса на дискусията могат да бъдат изчистени текстове, които са сбъркани по техническа грешка или са оставени в някаква не добра, ако щете и формулировка. Затова ви призовавам отново, дайте конкретно предложение. Ние като вносители не държим на точно тази формулировка - 50 процента от шестмесечната сметка, средната за шест месеца назад. Ние държим на философията на този параграф, да се прекрати умишленото увеличаване на сметки или случайното увеличаване на сметки. Пак не разбрахте. Паднахте от власт, защото 100 000 българи получиха осмократно по-големи сметки. Затова паднахте от власт. Ние искаме това да не се случва повече.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Да допълня колегата Куюмджиев. Наистина търсихме механизъм при който да не допуснем подобен тип ситуации, в които хората получават едни доста завишени сметки. Искахме да има такъв праг, при който самите ЕРП-та като дружества, да са длъжни да информират клиентите и се опитахме чисто законодателно да предотвратим такъв тип ситуации. Имахме поне няколко варианта как да оформим този текст. И аз го казах и колегите, готови сме да разгледаме различни варианти, стига в дискусията да се убедим, че те са по-приложими в момента. Но знайте, че няколко пъти, няколко сезона бяхме свидетели, в дадения случай говорим за електроразпределителните дружества, а същото беше и с топлофикациите, хората получаваха доста завишени сметки.
Тъй като това, вие сте прав, че са естествени монополи, ролята на държавата е да създаде регулацията и правилата на функциониране в този сектор. За да не се получава това да се отчитат не на месец, да се отчита близо два месеца и хората да бъдат сюрпризирани по един или по друг начин. И ако имате друг тип предложение сме готови наистина да го разгледаме.
Аз ще помоля, в дадения случай ние сме в качеството на законодатели. Аз не приемам философията върху която трябва да изграждаме нашите решения, че българските граждани са закононарушители по презумпция. Аз се водя в моите си действия от това, че българските граждани и българските потребители са едни коректни потребители. Искам да изграждаме един такъв тип правила и условия. Разбира се този, който не си плаща също трябва да бъде санкциониран, но това е моята философия на мислене и на предложение, когато предлагаме едно или друго. Затова молбата ми е да не изпадаме в тези крайни хипотези, че българският потребител по същество не е коректен и не си плаща сметките.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Бойчев. Други колеги?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колеги, ако ще бъде полезно за текстовете, ето господин Горанов, получава се много по-добре, позволявам си да дам съвет на всички колеги, като човек, който работи с аргументи доста десетилетия, много повече тежи, когато кажеш конкретен аргумент. Вие казвате, че е на първо гласуване. Моята реплика е следната: примерно вашата бележка за тези 50 процента звучи формално логично. Макар че четирите сезона, винаги зимата не е от януари до март, а някога е по-студено последното тримесечие на годината. Но да не водим астрономически спорове. Може ли това да се реши и го предлага не знам коя браншова организация, да бъде шестте месеца на предходната година от същия сезон. Тоест това е технически въпрос, а не е въпрос на философия.
Това което колегите предлагат е промяна във философията със съответни разписвания. Ако проблемът е, че няма да бъде последните шест месеца, а ще бъде шестте месеца на същия период на предходната година, какъв е проблемът? Това е технически проблем, който би избегнал евентуално противоречието.
Възразявате ли срещу философията да не се мачкат българските граждани и фирми? Ако възразявате кажете.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Колеги имате думата. Очевидно и вносителите са готови на корекции. Аз мисля, че те ще проучат много внимателно становищата, където има много полезни предложения и те ще бъдат отразени между първо и второ четене. Искам да ви напомня, че ние сме съпътстваща комисия. Не сме основна комисия. Така че там вероятно дискусията ще бъде по-дълбока. Имате думата за въпроси и коментари. Гостите също.
КОНСТАНТИН ДЕЛИСИВКОВ: Член съм на Комитета по енергетика към КРИБ. Членовете на Комитета по енергетика се запознаха с внесения законопроект. В момента тече дискусия и съгласувателна процедура за становище, което ще бъде внесено.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
КАМЕН КОЛЕВ (заместник-председател на Българска стопанска камара): По принцип подкрепяме това, което се предлага, тъй като то води действително до равнопоставеност между потребители и естествените монополи. Може би една единствена бележка имаме и ние сме я отразили в нашето становище. Според нас когато всички тези условия се сбъднат - предупреден е потребителят в тридневния срок, наблюдава се следващия ден да не е празник, така че да може да се включи тока, размерът на сметката да е повече от определения минимум и все пак потребителят не плаща. Тогава повторното включване, според нас не трябва да е безплатно. Все пак този потребител е бил некоректен.
Може би изхода от това положение е размерът на тази такса да се преразгледа. ДКЕВР да я преразгледа на базата на реалните разходи, които ЕРП-тата харчат, така че да се включи повторно. Може би тя е висока в момента и това е проблем. Защото нашето опасение е в това, че все пак тези разходи, които ЕРП-тата правят за повторно включване, все пак това са разходи и ако те не се поемат от некоректната страна, този който не си е платил има опасност ДКЕВР да прехвърли тези разходи върху всички останали, тоест върху коректните. Това е нашето предложение.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Желязков.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ (Асоциация на индустриалния капитал в България): Уважаеми госпожи и господа народни представители, ние сме представили писмено становище, което беше цитирано. Предложили сме три конкретни неща, които да бъдат променени с конкретни текстове, които смятаме, че ще бъдат от полза за проекта при приемането му. Някои от тях бяха споменати като казус, конкретно чл. 98а и 183а. Какво имаме предвид? Да, 50 процента и по наше мнение е завишено, затова ми се струва, че е по-добре процента да е 30. Да е за същия период от предходната година, за да е адекватна базата за сравнение. Крайният снабдител да укаже кога и как информира потребителя, а именно информира го с фактурата, от която е видно за какво става дума и къде е разликата. Същата фактура. Ясен е начина. Ясно е и средството.
В тази връзка последното нещо, не до разглеждане на спора, а решаването му. Един спор може да бъде разглеждан безкрайно много време. Това не е в интерес на правната сигурност. Тези бележки са аналогични по двата текста.
Третият текст, който имаме предвид е 123. Бихме искали да не се стига само до битовите потребители, а и тези, които ползват енергия за не битови нужди също да попаднат в тази норма.
И последно, но не по значение. Нещо което не сме написали в становището, но сме го предлагали многократно и ще го предлагаме докато някой се вслуша, по отношение на монополите като цяло. Всички проблеми, които са свързани с тяхната дейност идват от едно – липса на прозрачност. И решението е много лесно да бъде прието. Има го като формула. Има го като вид. Ако някой проявява интерес, нека да си даде труд да погледне предложението към една Наредба № 2 на Комисията за финансов надзор, която задължава определени видове дружества да разкриват информация по 40 пункта. Четири от тях са отменени и остават 36. Ако това бъде вменено в задължение на монополите няма да се стига до проблеми до които вече се е стигало.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Заповядайте.
ИЛИЯН ИЛИЕВ (член на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране): Господин Имамов, както знаете ние сме внесли нашето становище взето с протоколно решение на Комисията. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране не възразява върху законопроекта. Напротив, подкрепя неговата философия и цел. Като в нашето становище сме дали своите експертни препоръки, за изглаждане на самите текстове в него. Доста обстойно е написано. Предполагам, че цялата Комисия е запозната, както и копие от него е изпратено до господин Рамадан Аталай. Няма да изпадам в подробности за всеки параграф. Както казах, смятам, че сме изразили своето експертно становище.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Други желаещи да вземат думата? Да приемем, че няма.
Минаваме към гласуване.
Бих желал да проверим кворума. Имаме кворум.
Който е „за“ приемането на обсъждания законопроект, моля да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се.
Приема се.
Благодаря ви за участието.

Уважаеми членове на Комисията в точка Разни, искам да ви предупредя, че досега правихме компромиси по отношение на отсъствието. От тук нататък ще водим документацията, така както се изисква от нас. Моята молба е тези, които имат убедителни оправдателни причини да отсъстват, а такива случаи има доста, да се обадят съответно на нашите сътрудници. В списъка на отсъстващите ще бъдат записани и да кажат своето мнение за дневния ред. В противен случай изискванията към нас са да пишем отсъствие, а там има разни последствия свързани със заплащанията, както знаете.
Благодаря.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16.10 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Алиосман Имамов


Стенограф:
Силвия Михайлова
(Файлът съдържа 70 459 знака)