1. Приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 302-02-14, внесен от Министерски съвет на 27 септември 2013 г. (продължение).
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 302-01-29, внесен от Министерски съвет на 15 октомври 2013 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 354-01-66, внесен от Спас Панчев и група народни представители на 16 октомври 2013 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 14


На 23 октомври 2013 година, (сряда) от 14.30 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 302-02-14, внесен от Министерски съвет на 27 септември 2013 г. (продължение).
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 302-01-29, внесен от Министерски съвет на 15 октомври 2013 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 354-01-66, внесен от Спас Панчев и група народни представители на 16 октомври 2013 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.40 часа и ръководено от господин Алиосман Имамов – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по икономическата политика и туризъм.

Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД, а след това ще коментираме поредността на отделните точки.
1. Приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 302-02-14, внесен от Министерски съвет на 27 септември 2013 г. (продължение).
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 302-01-29, внесен от Министерски съвет на 15 октомври 2013 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 354-01-66, внесен от Спас Панчев и група народни представители на 16 октомври 2013 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Имате ли въпроси, възражения по дневния ред?
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Точката за климата може би трябва да отпадне, тъй като сутринта в пленарна зала се отхвърли законопроекта. Аз не виждам смисъл да разглеждаме тази точка.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз не прочетох тази точка за климата, тя отпада, естествено. Аз не ви я предложих в дневния ред.
Други въпроси и мнения? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласуване: за – 13, против няма, въздържали се няма.
Възникват следните проблеми относно поредността на точките. По първа точка дискусиите са приключили, трябва само да гласуваме, което предполага, че ще ни отнеме най-малко време. По точка втора представителите на съответното министерство и вносителите настояват да минат по-бързо, защото ги очаква друга комисия. За съжаление обаче, и по точка трета – законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, имат същите искания, тоест, трябва да отидат в друга комисия, във водещата комисия. При тази ситуация аз смятам, че не е редно да разместваме точките от начина, по който ви ги представих, с личната молба, да бъдем по-оперативни, да не създаваме предпоставки да бъде нарушен ритъмът на работата и на другите комисии.
Имате ли вие някакви възражения по поредността на точките? Съжалявам, че някои ще бъдат поставени в една ситуация, в която трябва да бързат, защото ги очакват и други комисии.

Започваме с точка първа.
По точка първа вече ви споменах, че дискусиите са приключили. Естествено, ако някои от вас имат желание да зададат допълнителни въпроси?
В заседанието на комисията участва господин Юнал Тасим – заместник-министър на икономиката и енергетиката и госпожа Даниела Малхасян – заместник-директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“.
Ние не можем да възпрепятстваме който и да е член от комисията ако има някои допълнителни въпроси или коментари да ги зададе, иначе минаваме към гласуване.
Преди това съвсем накратко смятам за необходимо да ви информирам за становището на водещата комисия – това е Комисията по бюджет и финанси. Ако някой се интересува за пълния доклад на тази комисия, той се намира в нашите сътрудници и на сайта на комисията може да го види. Аз само ще ви прочета части от заключението на комисията.
Комисията е приела законопроекта за ратификация с 11 „за“, един против и двама въздържали се. Освен това, по предложение на председателя на комисията освен решението за приемане на законопроекта за ратификация, комисията е приела отделно решение за сезиране на Агенция за държавна финансова инспекция за извършване на проверка на всички действия, извършени по споразумението преди ратификацията. Това е само за информация на членовете на нашата комисия.
Оттук нататък още веднъж питам: Има ли някой желание да зададе въпроси, да каже становище по тази тема? Няма. Преминаваме към гласуване.
Който е „за“ приемането на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Международната банка за възстановяване и развитие № 302-02-14, внесен от Министерския съвет на 27 септември 2013 г., моля да гласува.
Гласуване: за – 13, против – 2, въздържали се няма.
Благодаря на представителите на министерството. По първа точка приключихме.

Минаваме към втора точка.
Най-напред, участниците в заседанието по втора точка:
от Министерство на финансите -- г-жа Людмила Петкова – заместник-министър, г-жа Цветанка Михайлова – началник отдел в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари“ и г-жа Елена Петрова – главен експерт в същата дирекция;
от Комисия за финансов надзор -- г-н Николай Попов – заместник-председател, г-н Евгени Точев – директор на дирекция „Правна“, г-жа Веселина Мандаджиева – началник отдел в дирекция „Правна“, Димитър Койчев – дирекция „Международно сътрудничество“ и г-жа Ефросина Николова – старши експерт, дирекция „Международно сътрудничество“;
от Асоциация на индустриалния капитал в България -- г-н Ивелин Желязков – член на Управителния съвет;
от Конфедерация на работодателите няма представител;
от Българска стопанска камара няма представител (ако някой е тук в момента, моля да се обади);
от Българска търговска промишлена палата няма представител;
от Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници -- г-н Любомир Бояджиев – председател на Управителния съвет и г-н Антон Панайотов – член на същата асоциация, изпълнителен директор на „УД Аларик Капитал“ АД;
от Българска асоциация на управляващите дружества (БАУД) -- г-н Петко Кръстев – председател на Управителния съвет, г-н Димитър Тончев – председател на Комисията по инвестициите и г-н Евгений Жишев – главен секретар;
от Гражданските организации са поканени -- г-жа Нина Гергова – Гражданска инициатива „За нов обществен договор“, г-н Марин Григоров – Гражданско сдружение за защита на гражданите и г-н Стоичко Станевски.
Кой ще докладва законопроекта? Заповядайте заемете местата си. Предполагам, от Министерството на финансите.
Имате думата госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, накратко ще ви представя проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми на други предприятия за колективно инвестиране. Всъщност основната цел на законопроекта е въвеждане на изисквания на европейското законодателство и по-конкретно, транспониране на директиви в областта на регулиране на така наречените хедж фондове и колективните схеми, както и въвеждане на насоки, приети от Европейския орган за ценните книжа и пазарите в тази област.
На първо място, с проекта се въвеждат изискванията на Директива 2011/61/ЕС относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове. Тук бих искала само да спомена, че срокът за транспониране на директивата изтече на 22 юли тази година и през месец септември е изпратено официално писмо от Европейската комисия за стартиране на процедура по нарушение тъй като България не е въвела директивата в срок. В тази връзка бих искала да помоля самият проект да бъде разгледан приоритетно и да бъде приет във възможно най-кратки срокове, за да не търпи България финансови санкции във връзка с това, че не е транспонирана директивата в срок.
По отношение на Директива 2011/61 в тази връзка е предвидено да се създаде един нов дял втори в глава трета на закона, с който се въвежда понятието за лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, и създаващ уредба за лицензирането им, съответно регистрирането в случай на управлявани активи под посочените в директивата прагове. Включени са и основните изисквания във връзка с организацията и дейността на лицата управляващи алтернативни инвестиционни фондове, както и във връзка с управляваните фондове, правила за трансгранично управление и предлагане на алтернативни инвестиционни фондове.
На второ място, с проекта се предлагат и промени, които засягат въвеждането на опции по транспонирана вече в този закон директива през 2011 г., тоест, Директива 2009/65 относно предприятията за колективно инвестиране с прехвърлими ценни книжа. В проекта се урежда възможността за създаване на колективни инвестиционни схеми с инвестиционни подфондове, което е обичайна практика в повечето държави членки на Европейския съюз и съответно тази възможност да се предостави на българските колективни инвестиции схеми. Второто предложение като опция по този директива е, да се допусне депозитарна колективна инвестиционна схема, да може да бъде не само кредитна институция, а инвестиционен посредник, отговарящ на определени изисквания с цел да бъдат разширени възможностите при избор на депозитар на увеличаващия се брой предприятия за колективно инвестиране.
На следващо място с проекта се предлага създаването на национални инвестиционни фондове, които са вид предприятия за колективно инвестиране, които са различни от колективните инвестиционни схеми, въведени с директивата, която току що цитирах, 2009/65/ЕО. Тези предприятия ще могат да функционират като фондове от отворен или затворен тип, като към тях са предложени изисквания за диверсификация на портфейла и риск мениджмънт. Националните инвестиционни фондове ще предлагат публично дяловете си и ще са насочени към масовия инвеститор.
В Преходните и заключителни разпоредби на закона са предвидени съответно изменения в Закона за Комисията за финансов надзор и Закона за пазарите на финансови инструменти във връзка с прилагането на Регламент 648/2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции като се установяват разпоредби за санкциите, приложими при нарушение на разпоредбите му, както и се определя Комисията за финансов надзор като компетентен орган, съответно при спазване изискванията на регламента.
Със законопроекта се въвеждат и някои разпоредби на издадените от Европейския орган за ценни книжа и пазари насоки за борсово търгуваните фондове и фондовете на първичния пазар, които са организирани като колективни инвестиционни схеми, съгласно Директива 2009/65, с което се цели предоставяне на възможност за развитие на пазара на такива фондове.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви.
Някой друг от гостите или от вносителите? Няма.
Колеги народни представители, и вие имате думата също за въпроси, становища.
Ясно е, че това е законопроект в групата на хармонизиращите законопроекти. Беше казано защо трябва да ускорим малко приемането на този законопроект.
Имате думата, уважаеми дами и господа. Има ли желаещи да вземат думата по законопроекта? Ако няма, ще гласуваме? Последно, има ли желаещи да вземат отношение? Няма. Преминаваме към гласуване.
Който е „за“ приемане на закона за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми на други предприятия за колективно инвестиране, моля да гласува.
Гласуване: за – 12, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря на Министерството на финансите и на другите представители по тази точка от дневния ред.

Преминаваме към трета точка.
Уважаеми колеги, дами и господа, по точка трета за заседанието на комисията са поканени:
от Министерството на здравеопазването -- д-р Бойко Пенков – заместник-министър и д-р Димитър Димитров – директор на дирекция „Обществено здраве“;
от Министерството на икономиката и енергетиката -- г-н Бранимир Ботев – заместник-министър на икономиката и енергетиката;
от Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация -- г-н Благой Рагин – председател на БХРА, г-н Атанас Димитров - член на Управителния съвет, г-н Илия Пасков – член на Управителния съвет и ще добавя, защото при нас има информация, че има и много други представители на тази асоциация, с надеждата да не се засегнете затова, че не споменавам имената ви. Естествено, всеки от вас може да вземе отношение по този законопроект;
от Националния борд по туризъм -- г-жа Поли Карастоянова – изпълнителен директор и г-н Румен Драганов;
от Сдружение „България без дим“ -- г-н Павел Антонов и г-н Любен Цанков;
от Коалиция „За живот без тютюнев дим“ -- д-р Гергана Гесанова и д-р Маша Гаврилова;
По този законопроект, уважаеми колеги, имаме постъпили становища. С писмо от страна на комисията от 17 октомври 2013 г. сме изискали становища от Министерство на здравеопазването, което е получено на 23 октомври; от Министерството на икономиката и енергетиката до този момент няма становище; от Асоциация на индустриалния капитал в България до този момент няма становище; от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България до този момент няма становище; от Българска стопанска камара също няма до този момент становище; от Българска търговско-промишлена палата също няма становище и от Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация становището е получено на 21 октомври.
Предполагам, че липсата на становища се дължи на обстоятелството, че ние не сме водеща комисия. Разбира се, ако някоя от тези институции присъства тук, ще има възможност да представи становището на самата институция.
Имат думата вносителите, народни представители. Заповядайте, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа заместник-министри, колеги, драги гости, с влизането на пълната забрана за тютюнопушене в закрити обществени места от юни 2012 г. бяха поставени в изключително трудно положение работещите в бранша, най-вече в ресторантьорския и заведенията, работещи с нощен режим на работа. Този закон беше едно добро начало или край на нещо, което беше започнало в стремежа на българското правителство да се обърне към здравето на хората и да потърси други пътища за това, да се осигури здравето на българските граждани.
Тютюнопушенето е един от най-вредните навици, който носи непоправими щети както на хората, на тяхното здраве, така и на обществото като цяло. Аз подкрепям усилията на Министерството на здравеопазването в грижата си за здравето на българите да търси пътища това да се случва. Разбира се, ние живеем в една демократична държава в Европа, в която хората също имат права извън грижата на обществените и държавни институции. Хората имат право на собствен избор на това дали да пушат или да не пушат. Хората имат право на това, да решат ако са част от бранша, дали в техните заведения да е разрешено тютюнопушенето или не.
Група депутати от Коалиция за България в края на май месец и началото на юни проведохме няколко срещи с представители на бранша и с български граждани. В тези срещи ние бяхме уведомени за значителния спад в бизнеса на хората от бранша. Като цифри те посочиха за зимния период едни размери от 50 до 70%. Аз не коментирам дали това е коректен процент или не е, но заедно със спада в оборотите на тези заведения бяхме информирани, че стотици български ресторанти, заведения са затворили вратите си заради това, че са фалирали, най-вече от факта, че в заведенията не влизат основните клиенти, консуматорите, пушачите и заради тях не идват и непушачите, защото не обичат да се разделят, когато отиват в заведения. Заедно с това бяхме информирани за около 15-20 хиляди съкратени служители в отрасъла поради липсата на работа, поради фалитите на предприятията. Заради това ние решихме, че трябва отново да се върнем към този закон и да потърсим едно по-справедливо отношение към въпроса.
За да стигнем до това решение, ние погледнахме какви са в Европа регламентациите по този въпрос. Аз получих една голяма папка, която не знам кой я е готвил – дали хората, които са за либерализацията или тези, които са против, но така или иначе, вътре има много информация, която всеки от комисията или я е прочел, или може да прочете. Ние видяхме какви са в Европа изискванията и трябва да ви кажа – предполагам, че всички много сте чели и знаете за това, особено в последните месеци толкова активно и в медиите, и навсякъде се говори по тия въпроси. Само няколко държави в Европа имат режим, какъвто има България. Искам веднага да посоча: това е Македония, защото тя се стреми към Европейския съюз и иска да бъде изключителна в това отношение, но такива близки регламенти има и в Кипър, и в Гърция, и в Унгария, и в Испания и в Англия, и в Ирландия.
В Гърция, Испания и Унгария колегите в техните парламенти са решили също, че трябва да се търси някакво облекчаване на режима и в момента и там вървят тези процеси. В Швейцария гражданите на Швейцария са решили, че този тип забрана не отговаря на потребностите на швейцарското население и с референдум те са възстановили правото да се пуши на определени места. В Германия в Хамбург съдът е отсъдил, че е нормално хората да имат права и да пушат в заведенията и на ресторантьорите да имат право да избират дали техните заведения да бъдат за пушачи или непушачи. Дори и в една Америка, в която повече от 20 години има забрана, в Ню Йорк се оказа, че скоро съдът също е възстановил правото на хората да пушат на обществени места, на някои.
Решихме, че в България има нужда да има също либерализация. Манталитетът на българските граждани е малко по-различен. Българинът обича като седне на трапезата да хапне, да пийне и да запали по една цигара. За съжаление, ние нямаме навика да излезем навън, а и може би няма осигурени места излизайки от ресторанта да изпушиш по цигара и пак да се върнеш. Може би това е една от причините също. Но така или иначе, въпросът не е решен, а малко преди да влезе забраната, с едно решение на миналото правителство беше дадена възможност в заведенията, в които се хранят хора, да имат право да изградят самостоятелни зали, в които да има вентилационна система, там да се пуши, а в другата зала да бъдат непушачи.
Няколко месеца след като това разрешение беше дадено и хиляди ресторантьори инвестираха, дойде този закон, който забрани тютюнопушенето и много хора останаха излъгани с десетки хиляди инвестиции пари, които не успяха да бъдат възстановени.
Какво решихме ние и какво предлагаме?
Ние предлагаме либерализация на Закона за здравето в частта му за тютюнопушене. По никакъв начин ние не искаме да се промени законодателството в онази му част, която касае административни сгради, детски заведения, училища, болници, закрити спортни площадки, спортни закрити заведения. Ние предлагаме либерализация в заведенията не за бързо, където според проекта даваме възможност на собственика да определи в ресторанта до 70 кв.м дали да се пуши или да не се пуши, а в сградите в ресторантите, в които площта е по-голяма, даваме възможност да се пуши когато има изградена зала за пушачи, зала която да е преградена с масивна преграда, с масивна врата и има изградена вентилационна система, която ежегодно да бъде проверявана от административен орган. Във всички реклами да се знае, че в това заведение се пуши, да се знае, че достъпът на лица под 18 години е забранен. Там, където се нарушава изискването, ние предлагаме едни значително по-високи глоби и санкции от миналото с идеята парите, които се събират, да отиват за превенция. Защото считаме, че ако ние изоставаме в нещо, то е в превенцията, в желанието младите хора да бъдат възпитавани в дух да не пушат. Тъй като считаме, че в нощните заведения с режим след 22 часа ходят обикновено възрастни хора, ние също предлагаме либерализация на правото за тютюнопушене и заведенията в хазартния бизнес, казината също да имат право клиентите да пушат.
През тези три-четири месеца ние проведохме наистина множество срещи не само със специалисти, а и с експерти. Ние поискахме съответните браншове да ни дадат становище, да кажат какво мислят и ако трябва да съм откровен, имаше и за, имаше и против. От срещите с нормалните български граждани също ние получихме подкрепа. Оказва се, че 3,5% българи пушат в България и че очакването забраната да повлияе на размера на пушенето в страната не е повлияла съществено, даже има данни, които сочат, че продажбите на цигари в България последната година с 800 милиона къса са се увеличили. Не казвам дали това е заради желанието повече да се пуши или събираемостта от акции е по-висока, но данните сочат такива цифри.
Поискахме от нашите колеги от Европейския парламент да ни подскажат как е в другите държави. Аз ви уверявам, отговорът беше, че няма регламент, който задължава България да има такъв строг режим, какъвто има в България и дори в Европейския парламент има зала за пушачи – място, където пушачът може да пуши, а тук в парламента, където сме ние, само навън е законно правото някой ако желае, да пуши. Ние сме едно от малкото изключения в света на Аерогарата да нямаме изградено помещение за транзитните пътници да има място за пушене. Използва се стаята на бизнес класата и там срещу 14 евра можеш да влезеш да изпушиш цигара и да изпиеш кафе.
Нашата идея е да обсъдим в парламента, да дадем право на свободен избор на хората и да приключим с тази тема тъй като българското общество има много по-важни теми от това да се пуши или не в ресторантите, да се обърнем с лице към сериозните проблеми в обществото и да отговорим на потребностите на голяма част от българското общество.
Готов съм по време на дискусията да отговоря на всички ваши въпроси на база на това, което като опит от тези месеци добихме и се надявам вие да подкрепите проекта на закона не като представители на политически сили, а като хора, мислещи за бъдещето на България, за бизнеса в България и разбира се, за здравето на българина. Аз пак казвам: искаме там, където се пуши, да има добри условия както за хората, които вътре консумират, така и за работещите в системата сервитьори, бармани и готвачи, обслужващ персонал, защото здравето е нещо много важно. Но в случая има и други неща, към които ние трябва да се обърнем с лице и да ги обсъдим и да ги решим с нашите гласове в парламента. Имате проекта за закон и затова аз по него не се изказвам дословно, макар че съм готов ако имате въпроси, и за това да отговарям.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Панчев.
Някой друг от вносителите да добави нещо? Ако не, откривам дискусията.
Уважаеми колеги, имате думата, гости, народни представители. Мисля, че има достатъчно сериозно представителство да започнем дискусия.
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, много се чудех как да подходя към днешното заседание на комисията относно сериозността на поставения така въпрос и така поставеното решение. По-скоро заради това със смесени чувства днес, идвайки към комисията, се зачудих и първото, което ми дойде на ума, беше защо при положение, че вече сме приели един път тази забрана, при положение че в миналото Народно събрание, както и в нашата група, така и сред колегите от другите парламентарни групи също имаше разногласие относно това дали да бъде, дали да не се приема тази забрана.
При положение, че тук по този закон по принцип няма място за политика в него и най-вече защото този закон – може би оттам трябваше да започна – е озаглавен „Закон за здравето“. Всеки един аргумент, всеки един може да види. Понеже на миналите дискусии прочетох много информации, когато беше 41-то Народно събрание, определено всеки може да борави различно – кой добре, кой по-добре с данни, с цифри в които държави било, в които не било и т.н. Аз считам, че е абсолютно несъстоятелно твърдението, видите ли, че този закон много малко бил повлиял върху хора, които се отказали да пушат. Лично аз смятам, че 0,001% да са се отказали благодарение на този закон, който е Закон за здравето, не е Закон за икономическо насърчаване на малкия и средния бизнес и 0,01% да са се отказали и да им е повлияло положително, считам че сме си свършили работата като народни представители.
Вие казахте, господин Панчев, цитирам, че сериозните проблеми в обществото не са това. Тогава защо се връщаме назад. Защо във всяко нещо – това е може би един от законите, които и в миналото, и в цялата 23-годишна история на държавата ни е един доста европейски закон, наистина, който цели подобряване на здравето на нацията, колкото и незначително може би да е влиянието от него. Но имаше консенсус между много колеги от различни политически партии и т.н. Неслучайно затова казвам, че няма политика в този закон. За съжаление, доста европейско мислене прояви българският парламент – 41-ото Народно събрание, и сега малко се връщаме - една крачка напред, две назад.
Ако наистина това не са сериозните проблеми в обществото, защо тогава в момента се занимаваме с това нещо? Кой има полза в момента да коментираме нещо, което вече - трудно беше, много добре си спомняте и по медиите колегите са били навсякъде, и всякакви статистики за, против и т.н., трудно се прие това нещо в предишното Народно събрание - и сега просто не ни отива като народни представители в момента да се връщаме назад?
Смятам, че при всички положения тук трябва да проявим малко повече мисъл наистина, казахте за манталитета - да, превенцията – да, това са неща, които са важни, но връщайки се по този начин назад не даваме никакъв добър пример за в бъдеще, когато приемем, макар и трудно решение, видите ли, ние после след шест месеца сме го променили и сме се уплашили или по каквато и да било причина сме го отменили. Ако говорим за превенция, няма как това нещо да доведе до положително нещо в бъдеще. И пак повтарям, това е все пак Закон за здравето. Неслучайно даже нашата комисия всъщност не е водеща комисия, а е Комисията по здравеопазване. Така че наистина апелирам все пак да се замислим. Може би е така, може би има влияние и върху бизнеса, безспорно. Други пък ще кажат: обаче има нарастване на приходите от туризма – също това се изрази като становище. Със сигурност има влияние може би върху бизнеса, но не бизнесът е жизнено важен в случая, защото ние сме една от най-страдащите нации по отношение на това, че имаме изключително застаряващо население, една от най-високата смъртност като продължителност на живот, една от държавите, в които най-голям процент от тях пушат и просто някак си не ни отива точно шест месеца по-късно или една година да се връщаме, а наистина в държавата в момента има къде-къде по-сериозни теми от темата „за“ или „против“ пушенето.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Ненков.
Позволете ми да дадем думата на доктор Пенков – заместник-министър, защото трябва да присъства в друга комисия и сигурно е притеснен. Заповядайте, господин заместник-министър.
Д-Р БОЙКО ПЕНКОВ (заместник-министър на здравеопазването): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, гости, колеги, имате нашето становище, което е доста подробно, в някои части и емоционално, накрая и прагматично, ако, разбира се, Народното събрание реши да приеме този закон.
Ние твърдо стоим на отстояването си, че тютюневият дим, тютюнопушенето е изключително вредна привичка за здравето на хората. Считаме, че по този начин се подлагат на риск три групи: едната група са самите пушачи, втората група са хората около тях и третата са хората работещи в тая среда. Не знам какви мерки трябва да се вземат, за да няма никакъв ефект върху околните от това, което правят пушачите.
Най-големият проблем в момента на Европа, включително и в България, е на базата на такива достатъчно лоши привички. Сега трябва да правим специални програми, които са за борба с незаразните хронични заболявания. Оказва се, че подобен тип страдания са най-често приеманите хора в болница и търсещи болнично лечение, когато се обостри техният хроничен недъг. Проблем е, че хората живеят, но живеят в непълно благополучие и това се дължи и на един от елементите – тютюнопушенето, да не говорим за други нокси, които увреждат човешкото здраве.
Ние продължаваме да отстояваме нашата позиция, че това е включително вредно за здравето и поддържаме нашето становище.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви и аз.
Господин министър, Вие можете да отидете във водещата комисия. Надявам се, че ще има представител на Вашето министерство? Да.
Имате думата, уважаеми дами и господа. Заповядайте!
БРАНИМИР БОТЕВ (заместник-министър на икономиката и енергетиката): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, Министерството на икономиката и енергетиката съвсем естествено, ръководейки се от основните функции и дейности, с които е натоварено, разглежда нещата през призмата на индустрията. В този смисъл ние считаме, че както Законът за здравето, така и мотивите, от които се е ръководил в момента вносителя към законопроекта за изменение и допълнение, всъщност не се отличават съществено. И в двата случая става въпрос за регулиране на една сфера, която в 99% от европейските страни е регулирана. Всъщност пълна забрана, както тук беше казано, съществува в страна, която не е член на Европейския съюз, в Македония. От гледна точка на регулацията нашата е възможно най-стриктната редом до други две страни, където е малко по-малко стриктна – Малта и Гърция и от гледна точка на индустрията не можем да не си зададем въпроса, че всъщност плюсовете, базирани на своите климатични условия за тях, са безспорни. С лекота при 6-7 месеца сезон там хората могат да пушат и извън заведенията, правейки просто две крачки встрани.
От тази гледна точка ние споделяме голяма част от мотивите, изложени от вносителите в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето и бих прибавил само следното: Федералният конституционен съд в Германия отмени пълната забрана именно с този аргумент, че не може да бъде в условия на демократична страна, в която може да съществуват достатъчно законови нормативни регулации, да се въвежда пълна забрана.
Ние считаме, че две са основните линии, по които мотивите към новия законопроект могат да осъществят съответното действие с предложените текстове. От една страна - регулация и от друга страна – превенция. Ще дам само този пример. Господин Ненков, имаше много логика в това, което Вие казахте, но цифрите понякога са безспорни. След въвеждането на закона и неговата пълна забрана има повишаване по официална статистика с 8% на консумацията на пушенето на цигари в България. Това е в официалния сайт на Агенция „Митници“ и действително това е и статистиката.
На второ място, поне практиката показва, че тогава когато имаме пълна забрана, тя обикновено предизвиква доста негативно последици в легалната индустрия и създава черен пазар. И това е безспорен факт. Достатъчно е да се върнем в недалечното минало и да видим какво е довело до пълната забрана за консумация на алкохол, сухият режим в САЩ - най-големият черен пазар, разцвет на мафията и отмяна на тази забрана от Федералното правителство.
Обикновено забраните в сектори, в които нещата по един или друг начин могат да бъдат регулирани стриктно и добре от държавата, а безспорно тук това би могло да се случи, водят до едно такова прехвърляне от легалния сектор на индустрията и на икономиката в нелегалния такъв.
Ние считаме, че законът дава достатъчно гаранции, а с подзаконови нормативни актове и Министерството на здравеопазването и нашето министерство може да въведе много ясни критерии за спазване на тези регулации. Тъй като ние имахме няколко срещи с индустрията, мога да кажа и следното: те се отнасят с изключително разбиране към характера на проблема, към евентуалните негативни последици и са готови да направят следните отстъпки за себе си, които аз лично считам, пак казвам, от гледна точка на индустрията за особено съществени.
На първо място, забраната да продължава да важи за голяма част от заведенията за обществено хранене с пълна сила, както и много други места, като работните места, местата за събиране и да бъде освободена, и то непълно, а там, където има условия за разделение на съответните зали. Ще дам само един пример в това отношение, че държавата трябва да бъде последователна в своето отношение към индустрията. Когато беше въведено изискването да се направи разделение на залите да се вкарат климатични инсталации, това засегна около 7000 обекта. Средната цена, без парите за проектиране и узаконяване на съответните изменения, където много често, за съжаление, са неизмерими парите, които трябваше да бъдат плащани, е от порядъка на около 8000 лева. Разбира се, при заведения от по-висок клас там се стигаше до няколко десетки хиляди евро. Сами може да разберете за каква крупна сума става въпрос, когато индустрията трябваше да плати. Някак си не е логично и не е много честно когато в следващия момент държавата казва: много добре сте направили, че спазихте нашите указания и изисквания, сега обаче да знаете, че това е абсолютно ненужен разход, който сте извършили, защото ние въвеждаме пълна забрана.
Считам, че държавата е достатъчно силна и има своите нормативни лостове за регулация. Още повече когато изхождаме от презумпцията, че един пушач създава предпоставки за пасивно пушене около себе си и за среда, в която има и други хора непушачи. Трябва да си зададем въпроса дали по отношение на много други вредители, които съществуват в живота около нас, ние сме създали такава изкуствена санитарна среда?
Ще ви кажа само едно нещо: аз самият съм непушач отявлен, в смисъл, никой не ме е виждал никога да пуша, така че да защитавам своя страст… Но когато ние направихме в продължение на няколко години анкети сред чуждестранните туристи в България, пушенето никъде не беше изтъкнато като основен проблем за чуждестранните туристи. На първо място, това беше лошата инфраструктура, на второ място беше шумът, който също влиза в тяхната лична среда и на трето място, обикновено недобрата хигиена, която ги заобикаля.
От тази гледна точка аз считам, че България не би направила нещо по-различно от другите страни в Европейския съюз, които въведоха стриктни забрани и сега смекчават процедурата, отивайки към една контролирана регулация. В това отношение мога да кажа, това което всъщност пред мен браншът декларира на срещите, които имахме – те са готови на абсолютна последователна превенция в изпълнение на закона и на подзаконовите нормативни актове, включваща включително съответна такса, която да се включва в един Национален фонд с изменението в Закона за туризма. Той се създава към министерството, на базата на която да се осъществява тази превенция на публично-частен контрол, който ще осъществява държавата, общините и браншът. Аз мисля, че именно превенцията, когато е добре приложена по отношение на младите хора, тя е тази която може оттук нататък да ограничава все повече и повече тютюнопушенето. Защото трудно можем да си представим, че със законова забрана ще откажем хора, които от години са пушачи и това се е превърнало в част, така да се каже, от тяхното възприемане на света и тяхното лично удоволствие.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
За реплика ли искате думата?
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин председател.
Първо, ще започна отзад напред. Нека да започнем оттам – на кой от тук присъстващите е отишъл в някое заведение, в което се пуши и му е приятно или се чувства здравословно, че е отишъл там? Аз съм сигурен, че отговорът на всички ще бъде еднакъв и той ще бъде „не“.
Второ, Вие казвате, че не трябва да даваме разнопосочни сигнали. Това, и преди малко го казах, беше решение, което беше взето много трудно. Аз не искам да влизам в цифри, в характеристики – Вие казвате икономическата гледна точка, аз мога да Ви кажа съвсем коренно противоположна на Вашата теория, но нарочно не го коментирам. Това е нещо, което се взима трудно и трябва да се отстоява, за да се случи наистина в бъдеще. Макар че съм против тоталните забрани изобщо като смисъл на поведение, това е нещо, което обаче ние като народни представители трябва да го отстояваме и трябва да направим така, че да заработи за в бъдеще. И в момента много добре знаем, че не навсякъде се спазва тази забрана, но ако имаме воля, ако успеем да подобрим контрола, където според мен е най-големият проблем, ако успеем да го направим това нещо, това е начинът да дадем пример и на младите хора, и на подрастващото население да свикнат с мисълта, че те не пушат в заведение и т.н. А аргумент от сорта на това, видите ли, „там се пуши, дайте до го позволим“ – то и в училище сигурно се пуши някъде, дайте тогава да позволим и в училищата да се пуши?!
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Нейков.
Кратка реплика ли искахте, господин Ботев?
БРАНИМИР БОТЕВ: Благодаря за аргументите на господин Ненков. Ще си позволя да цитирам един принцип от римското право, с който и двамата, предполагам, и всички сме добре запознати. Той е, че по-добре лош закон, отколкото слаб закон. Слабият закон, който не се спазва, развращава. От тази гледна точка аз пак казвам: това е, за съжаление, предпоставка за трансформация на легалната индустрия и преминаването й в сивия сектор. Виждахме го в няколко различни варианта на забрани по отношение на алкохола, виждахме го по отношение, да речем, на митническите режими. Лично аз мисля, че именно една добра политика на превенция и на стриктна регулация, която може да бъде отстоявана, би донесла много повече, защото в края на краищата за какво иде реч в нашата битка, която вие като законодатели в момента сте поставили на масата като законови текстове - затова да променим сегашната ситуация, или да се борим за бъдещето?
Очевидно е – от статистиката от всички страни, в които подобен тип забрани са влезли, всъщност в една единствена страна има намаляване на тютюнопушенето – това е Франция и там е с по-малко от 1%, около 0,8%. Никъде другаде не се вижда феномен намаляване на пушенето на цигари. Според мен, аз поне така виждам статистиката в проекция, борбата би трябвало да бъде за запазване здравето на младите хора, за недопускането им за пристрастяване към тютюнопушене и заместването им с други възможности, които обществото би предлагало – порт, информираност. Но тук става въпрос за информиран избор и ролята на информирания избор всъщност е тази, която като философия е залегнала в законодателството на повечето европейски страни.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Госпожа Нинова иска думата.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги и гости, господин Ненков зададе един въпрос, защо правим тази стъпка, според него, назад? Бих искала да отговоря на този въпрос. Защото, колеги и гости, приетата забрана не сработи.
Пълната забрана на тютюнопушенето беше предшествана от други стъпки, които искам да припомня. През 2010 г. господин Дянков като финансов министър увеличи с много акциза на цигарите. Тогава единственият му смислен аргумент беше: заради здравето на нацията го правим, защото нито беше договорена с Европейския съюз такава стъпка, нито беше наложително от икономическа и финансова гледна точка. Аргументът му беше, че чрез увеличаването на цените на цигарите ще принудим българските граждани да пушат по-малко. Три или четири години по-късно се вижда, че това не се получи. Пушачите не намаляха, не намаляха и заболяванията предизвикани от тютюнопушене. Тоест, целта, която тогава се постави с увеличаването на акциза, не се постигна. Обратно, постигна се нещо друго – всички знаем, че се увеличи контрабандата.
Втората стъпка беше пълната забрана, отново колеги, казвате, в името на здравето на нацията. Пета година по ред ви задавам един и същи въпрос, защо не изпълнихте изискването на закона 10% от събрания акциз от цигари да се превежда от Министерството на финансите в Министерството на здравеопазването и да се използва за програми за превенция срещу тютюнопушенето, което е една от правилните стъпки за борбата с тютюнопушенето? Сбърках в процента, извинете, прав сте, сбърках числото. Нещо повече, макар и да е малко странична тема, над милиард лева се взеха от Здравната каса и се изхарчиха за нещо друго. Тоест, аргумента ви „ние го правим за здравето на хората“ не отговаря на действията ви в изпълнение на закона и извън изпълнението на закона, с което взехте парите от здравето и ги похарчихте за нещо друго.
Третият ви аргумент – не е европейско. Колеги, нали ви представихме обективна информация, че това е Европа, ето, на тази справка. Къде тук виждате европейска държава, с изключение на две може би, с по-строги забрани от България? Тоест, и този ви аргумент не е сериозен.
Четвъртият, може би за мен, в личен план, най-важният – правото на избор. Няма нужда да ме убеждавате, че пушенето е вредно за моето здраве. Аз съм достатъчно грамотен човек, за да знам, че това е така, но съм и свободен човек, който иска да има право на избор, да го прави по собствен избор, разбира се, с условието да не пречи на останалите и затова ще гласувам за отмяната на забраната за тютюнопушене.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
СПАС ПАНЧЕВ: Една реплика към господин Ботев.
Чухме от Вас, господин Ботев, че браншът е за определяне на либерализация. Преди няколко дни получих едно писмо от Националния борд по туризъм, в който господин Гергов пише, че ако има някаква промяна, това ще се отрази негативно върху бизнеса. Бихте ли казали, ако сте бил на тази среща като член на борда на туризма, на който би трябвало да има някакво обсъждане на този въпрос, какви са били мотивите, за да се стигне до такъв извод и по какъв начин това влияе на туроператорския бизнес, за който се споменава в писмото?
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: По принцип, господин Ботев, сме малко извън процедурата, но явно Вас Ви третират от самите вносителите и ще трябва да отговорите на въпроса.
БРАНИМИР БОТЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател. Благодаря, уважаеми господин Панчев.
За съжаление, аз не съм член на Националния борд по туризма просто законът не ми позволява от момента, в който бях назначен за заместник-министър и ми е много трудно да мога да коментирам аргументите при обсъждане, на което не съм присъствал, от страна на господин Гергов допускам, че Националният борд по туризъм би могъл да го направи. Може би просто близостта на имената води до това смесване. Става въпрос за Националния съвет по туризма който аз оглавявам, който е орган по Закона за туризма. Иначе, действително, не бих могъл да коментирам.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
РУМЕН ДРАГАНОВ: Аз съм представител на Националния борд по туризъм, точно по този въпрос.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Вие ще вземете думата, след това господин Кънев. Заповядайте!
РУМЕН ДРАГАНОВ: Аз съм председател на Надзорния съвет на Националния борд по туризъм. Присъствал съм на заседанието. Запознат съм с писмото на господин Гергов. Ще ви кажа аргумента да вземем това решение. Ние сме в реална ситуация по продажба на сезон Зима 2013-2014 г. и на сезон Лято 2014 г. Само след две седмици в Лондон се провежда World Travel Market, което е най-голямата среща на туроператори по отношение на продажбите за бъдещи периоди. Към момента ние имаме над 150 000 продажби за бъдещи периоди - това са за сезон Зима 2013-2014 г. и за сезон Лято 2014 г. Българският туризъм, искам да уведомя уважаемата комисия, се развива изключително успешно. Ние имахме много успешен летен сезон. Общо взето, очакваме броят на посетителите в страната да надхвърли 9 милиона за първи път от много години, а Българската външнотърговска банка да обяви над 3 милиарда евро приходи от туризма за 2013 година. От тази гледна точка ние не споделяме каквато и да е оценка, че българският туризъм по какъвто и да е начин е пострадал от Закона за здравето.
Когато говорим за бъдещи продажби, ето я брошурата на един от големите туроператори във Великобритания за 2014 г., аз ще Ви я връча, господин председател, тази брошура е от 1 май във всеки един от хотелите в България и всеки един чуждестранен турист може да се запише за 2014, за следващата година на база на тази брошура с 30% отстъпка, за да може да ползва тази отстъпка.
Ако сега вие приемете решение за въвеждане на промяна в Закона за здравето, това означава, че близо 320 големи туроператори, които са на пазара, които реално продават България, няма да могат да спазят закона, защото самите вносители в чл. 52, ал. „в“ казват, че туроператорите са задължени да информират със своите рекламни материали в своите каталози, справочници, интернет страници за това, че те въвеждат тютюнопушене. Тоест, ние сме в невъзможност нито да изтеглим от пазара многомилионни тиражи за брошури, нито да уведомим 32 000 туристически агенции, които в момента продават България както за зима, така и за следващото лято за това, че ние променяме условията, при които сме сключили договора и оттук нататък пушенето е разрешено в България, независимо в каква негова част и в каква негова степен.
Искам да ви върна за това как беше въведена тази регулация. Вие много добре си спомняте, че правителството на господин Станишев обяви още през 2007 г., че ще бъде въведена пълна забрана за тютюнопушенето в Закона за здравето. Това трябваше да се случи в 2009 година. По-късно правителството на господин Борисов отложи въвеждането на тази норма с две години. Тук подробно беше описано по какъв начин стана това и нормата беше въведена от 1 юни 2011 година. Ако вие сега желаете да направите такава промяна, тя трябва да стане по същия ред, тоест, да има достатъчно време за европейските туроператори да могат да пренастроят своята система.
Противното означава, че ние трябва да уведомим писмено всеки един от тези 150 000, които към момента са записани за бъдещи периоди за това, че те имат право на база на договора – тази брошура представлява част от договора както по Българския закон за туризма, така и по цялото европейско законодателство, което е изключително стриктно по отношение на защитата на икономическите права на потребителите. Ние трябва да ги уведомим, че има такава промяна и те трябва да имат правото на избор – или да се откажат от направената резервация и да получат пари обратно, или да потвърдят, че те ще ползват резервацията при условията, които ние им предлагаме.
Именно това беше причината Националният борд по туризъм, който е най-влиятелната организация в туризма (между другото, ние излъчихме господин Ботев за заместник-министър при срещата с господин Орешарски, това беше най-добрата кандидатура) и от тази гледна точка за да защитим действително чуждестранните туроператори, всички чуждестранни туристически агенции, които, представете си, в 32 хиляди бюра те да трябва да обясняват срещу всяка такава брошура, защото те са длъжни да го направят в името на потребителя, че има промяна и ако някой случайно иска, той трябва да се върне обратно.
Нещо повече, това ще донесе значителна щета върху това, което ние в момента правим като инвестиция, тъй като то се развива точно в момента в който текат най-големите продажби и най-силната реклама, която ние се опитваме да правим както за зимата, така и за следващия сезон. Представете си по какъв начин ние сега трябва да комуникираме с хората, които искат да бъдат на 8 декември като студенти, на хората, които искат да бъдат за Коледа и Нова година и трябва сега да си купят пакетите. В момента са и най-големите намаления – до края на месец ноември ще бъдат изчерпани почти всички пакети за Коледа и Нова година, тъй като имаме два дълги уикенда, и интересът е изключително голям. Какво ние трябва да кажем на тези туристи и при какви условия ще се пуши или няма да се пуши в тези заведения, защото ние сме длъжни да го направим в името на потребителя?
За да не поставят в такова неудобно положение целия туристически бранш, точно хората, които са сключили външнотърговски договори, и само да ви кажа, че външнотърговските договори са с обем 4 000 000 почивки, които са договорени за догодина, а хората, с които господин Ботев се е срещал, това са хора, които нямат външнотърговски договори. Външнотърговските договори задължават всеки един от нас да ги изпълняваме и ние не искаме да бъдем част от каквато и да е манипулация, в която българският бизнес, точно хората, които се занимават с чуждестранните туристи, да пострадат по някакъв начин. Това е причината, поради която единодушно Националният борд по туризъм написа това писмо от името на бранша и продължава да защитава тази своя позиция.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз, господин Драганов.
Господин Петър Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз ще бъда много по-кратък. Обикновено всеки от нас като вземе думата, започва да се оправдава, че е пушач или не е пушач. Аз няма да направя изключение, от доста години не съм пушач, пушех преди по три кутии синьо „Виктори“ и в един момент просто реших, че трябва да спра. Аз ще подкрепя промяната по една много проста причина. Българският бизнес иска някаква последователност, иска някаква предсказуемост, иска някакви нормални условия. Тук не политизирам нещата, защото тук е един от бившите зам-министри на финансите, благодарение на който, между другото доста глупости не се направиха – това мога да го споделя, имам наблюдение. Едно от нещата, които се въведе и което удари по българския бизнес беше, че накарахме хората да си построят и да инвестират, след което се взе едно чисто политическо решение, подкрепено основно от Симеон Дянков, това да се направи. Аз съм против. По подобен начин ние направихме доста глупости в последните години, казвам ние. Направихме така, че в предишния парламент накарахме кафе машините да имат касови апарати – пълна простотия. Стигнахме до абсурда на рибарските лодки до 12 метра вътре да имат касови апарати като излизат от морето вече да се регистрират преди да излязат на брега, да се регистрират килограмите риба по видове и цени. Една от тия простотии беше и това, което направихме с тютюнопушенето. Пак повтарям, не съм фен на пушачите и не обичам тютюневия дим, но ние трябва да докажем, че има предсказуемост и ние се борим за работни места.
Що се касае за плаченето за туристите, в тая справка виждате много добре, че основните групи туристи, които идват в България – немци, руснаци, белгийци, поляци, холандци – цялата тая група са основно от страни, където е доста по-либерален режимът на пушене. Тоест, един руснак или един австриец няма да ги уплашите със закона.
Нещо което сега коментирахме с колегата от хотелиерския бранш – в края на краищата, всеки един хотел сам си определя ще се пуши или няма да се пуши. Ние не сме задължили никого да спазва и да задължим да се пуши в хотелите.
Спирам до тук. Мисля, че основното за което обаче говорим, е за предсказуемост и за законност в бизнеса. А това, че действително трябва всеки да има правото да взима своето решение, мисля, че колегата Нинова беше абсолютно права.
Благодаря Ви.
Искам да добавя още нещо. Парламентарна група на „Коалиция за България“ имаме решение на групата. Ние ще гласуваме по съвест, тоест, ние нямаме партийно решение.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Рагин.
БЛАГОЙ РАГИН: Искам най-отговорно да кажа пред нашите уважаеми депутати, че няма хотел в България и хотелиер, който да разрешава пушенето в неговия хотел от една до пет звезди. Ние имаме пълнен консенсус, тотална забрана да остане в хотелите и подлежащите обекти – лоби бар, ресторант. Говорим за градските заведения. Тук, в тази зала има 30 регионални структури по цялата страна, аз съм техен говорител. Става въпрос за 100 000 колеги, които са ме изпратили тук да се борим за техния хляб. Ние подкрепяме европейския модел – забрана - да, но не тотална. Европейската народна партия, Социалистическата европейска партия, Либералната и техните националисти взеха решение да се забрани пушенето в обществени заведения, но не дадоха директива за тотална забрана. Защо Брюксел не смее да наложи тоталната забрана? Всички знаем защо – защото една Норвегия може, но една България има опасност да тръгнем по гръцкия вариант. Икономически е проблемът. Ние абсолютно знаем и неискаме да спорим с нашите любими лекари, че това е хуманно, че това е необходимо, но какво да се направи? Гладният е половината болен. Тук в момента в залата има 30 колеги, аз мисля да им дадем думата и на тях да кажат дали това, което говорим, е така или си го измисляме.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Рагин. Дали ще бъдем в състояние на тридесет души да дадем думата?
Заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател.
Колегата Ненков, да се обърна към Вас, тъй като Вие започнахте малко като на заседание на Здравна комисия – да, действително, тя е водеща комисия, но ние сме икономическа и като такава трябва да разгледаме действително статистиката каква е.
За лична информация, аз съм работил в този бранш - ресторантьорския бранш. С бивши колеги съм разговарял и те действително след въвеждането на пълната забрана имат проблем. За мен не е логично да има тотална забрана. За мен трябва да има право на избор. Информиране на избора – на всяка една кутия с цигари пише достатъчно, че пушенето убива и причинява други вреди. Ако трябва да го разглеждаме, че трябва да има тотална забрана, защото вреди за здравето, оттук насетне можем да изходим от това, че може да забраним свинското месо заради сърдечните заболявания, дизеловите автомобили – заради замърсяването на въздуха, алкохола - тотално заради цирозата на черния дроб и прочее. Именно затова аз ще гласувам „за“ отпадането на тоталната забрана, тъй като трябва да дадем шанс на бизнеса и на хората да имат право на избор, както и по Конституция. Всеки е достатъчно голям за да избира и все пак говорим най-вече за лица, които са над 18-годишна възраст и са пълнолетни според българското законодателство. Нека да не им отнемаме правото и да им вменяваме една забрана, а да им дадем правото те сами да избират.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин председателю, колеги, господа заместник-министри, всъщност от Министерството на здравеопазването си тръгнаха. Най-общ коментар. Ясно е, че това е един от анонсите, които още в предизборната кампания се направи. Видно е, изработено е решение в тази посока. Даже е странно защо не е инициатива на правителството, чиято администрация очевидно доста е изследвала проблема.
Аз ще се опитам да се концентрирам върху икономическия аспект на този проблем. Убеден за себе си без да го превръщам в тежко политическо изказване, мога да кажа, че не приемам това да е първият законопроект, който да показва отношението на сегашното управляващо мнозинство към стимулирането на бизнеса. Можеше много други неща преди този законопроект да са на парламентарните банки. Така или иначе, това е преценено, че е най-големият стимул за българската икономика в съвременните условия и той ще бъде изведен напред.
Моята принципна позиция е, че не може да се прави икономическа стратегия на база на вредните навици на хората. Противоестествено е и всъщност ще се опитам да заменя думите на моите колега „европейско“ с това, че ние направихме през предходния мандат един цивилизационен избор и той е добър не защото е направен в предходния мандат, а защото за всички е ясно, че има вредни навици, в които човек е слаб да се предпази сам. Затова в обществата, не само нашето, са изградени редица забрани не само по отношение на тютюнопушенето, а и по доста други вредни навици, към които хората лесно могат да се пристрастят.
Ако се върнем обаче на икономическия аспект, няма ясни гаранции (тук господин Ботев говори за сива икономика и между другото, не знам къде намираше релацията между тютюнопушенето на закрито и сивата икономика, защото така липсва), но данните за увеличените продажби на цигари показват, че производителите като част от икономическия бранш очевидно не са засегнати. Ако оттам нататък говорим за самия малък и дребен, среден бизнес, свързан с хранително-вкусовата промишленост, със заведенията за обществено хранене и всякакви други такива места където човек би могъл да пуши, липсва надеждна статистика, така, както за броя на цигарите, че е повлияло негативно в икономически план на това. Напротив обаче, притеснителни са данните, че имаме увеличен обем на продадени късове цигари, което води до извода, че в чисто икономически план качеството на работната сила в България е подложено на тежък натиск. Няма нито един аргумент при положение, че знаем здравния статус, а трудът е един от основните фактори в икономиката, ние да поставяме под риск, и то не защото с този механизъм ще откажем хората да пушат, а защото с такива тежки социално значими проблеми ние трябва да се борим с всички средства.
Очевидно не е спряло тютюнопушенето, напротив, расте, но няма аргумент да стимулираме бизнеса, използвайки вредните навици на хората. Аз също съм бил пушач като господин Кънев и съм изкушен да ги поздравя. Те могат да намерят аргументи за всяко едно действие и бездействие от всяка една гледна точка – зависи от позицията, в която им се наложи да застанат. Затова няма да го превръщам в тежък политически дебат.
Аз, разбира се, ще гласувам против, като личностна позиция, като моята позиция на народен представител. Вероятно това ще направи цялата парламентарна група на ГЕРБ, не само защото пълната забрана за тютюнопушене беше в нашия мандат. Но тук има някои колеги, които не искам да подценявам – представители на малък и среден бизнес, които смятат, че техният бизнес ще тръгне, ако в заведенията им започне да се пуши, или обратното, че ще затворят заведения, защото в тях не се пуши. Аз не мога да приема този аргумент. Свидетел съм как потреблението, особено крайното потребление и оборотите в хранително-вкусовата промишленост и в тези места расте и тя не расте защото е спряло или защото е разрешено тютюнопушенето. Да се спре тютюнопушенето на обществени места има връзка с икономиката донякъде. Няма ясни доказателства дали въвеждането му или премахването му ще стимулира или ще накърни стопанския оборот. Със сигурност обаче България ще загуби едно от малкото си цивилизационни достижения, които я извеждаха на челно място в държавите. Не искам да конкретизирам за кой континент говорим. След като е ясно, че е много вредно и опасно за здравето да се пуши, държавата не трябва да създава никакви стимули – били те икономически, за подобна позиция. Затова и аз не мога да подкрепя либерализацията.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Горанов.
Реплика от госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Горанов, заради истината просто ще направя тази реплика. Ако забелязахте, този законопроект е внесен на 16 октомври 2013 година. Парламентът работи от месец май 2013 година и до този законопроект е приел 46 други законопроекти, част от които бяха насочени към облекчаване на бизнес средата, като Закон за обществените поръчки, Закон за задълженията и договорите. Минало е през комисии, гласувано е на първо четене в зала, тоест, не злоупотребявайте с твърдението, че това е един от първите законопроекти. Вече пети месец парламентът работи сериозно както за подобряване на бизнес средата, така и по други теми. Фактът, че Вие отсъствахте два месеца от работа в зала, не ви дава основание да твърдите, че това е първият законопроект за бизнеса. Може да е първи за Вас, но не и за 42-ото Народно събрание.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Искате ли думата?
ВЛАДИМИР ГОРАНОВ: Ако влизаме в такъв режим, съвсем накратко. Аз не мога да си спомня друг законопроект, който има пряка импликация към бизнес средата или поне с такива мотиви да е прокламиран, който досега да е напуснал деловодството Народното събрание в посока Президентството за обнародване. Всичките законопроекти, безспорно работи се много в това Народно събрание, аз не ви го отричам, ние също се опитваме да помагаме в дебата с каквото можем, но не приемам в Икономическа комисия основният аргумент за подкрепата на този законопроект да бъде стимулиране на малкия и средния бизнес и на българската икономика. За мен няма достатъчно доказателства, че това е безспорно.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Все пак, колеги, ние сме Икономическа комисия, да остане в сферата на икономическите аргументи. Мисля, че по този начин ще помогнем най-много на парламента. Заповядайте!
АТАНАС ДИМИТРОВ (представител на Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация): Искам да отбележа две неща:
Първото е, едно питане към господин Горанов, защо се насочихте да атакувате нашия сектор чрез забраната за тютюнопушене - всъщност ние сме най-малката и незащитена част, след като сте убедени, че тютюнопушенето е толкова много вредно, почти престъпно мероприятие, защо не се насочихте да атакувате тютюневите производители? Ние говорим тук, забраняваме употребата на определени места, а разрешаваме производството на тютюневи изделия. За мен този закон в тази му част е изключително алогична. Това е първо. Ако може, отговорете ми на въпроса.
Второ, доказателство, че законът за тютюнопушенето рефлектира върху нашия бизнес е следното. Не може българските граждани септември – октомври месец рязко за един месец да обеднеят и да нарушат своите навици за посещение на заведение, и изведнъж май месец за един месец да забогатеят, тоест, пак да възстановят своите навици. На какво го отдавате това нещо? Ние комуникираме пряко с хората и ние сме свързани с тях. Ние сме ресторантьори или т.нар. кръчмари и комуникираме много повече и с много повече хора, отколкото, бих казал, някой народен представител. Постоянно сме в пряк достъп с тях. Те споделят техните виждания. Също едно от доказателствата е, че следим продажбите на топлия и на студения пазар. Заведенията за обществено хранене представляват студения пазар, а магазинната мрежа е топлият пазар. Забелязва се рязко покачване продажбите на алкохол, на хранителни продукти в магазинната мрежа, същевременно през зимния сезон – спад в нашия сектор. На какво го отдавате това? Много рязко просто наложихме ограничаване и засягане на навиците на хората. Аз искам да подкрепя и господин Ботев, че това е личностен избор. Това не може да стане със забрана за тютюнопушенето, забрана за хранене на определени места. Със забрани никой в света не е постигнал нищо. Трябва човек личностно да бъде убеден във вредата от тютюнопушенето.
Благодаря.
Но най-важно за мен, наистина, е, защо не атакувахте тютюневите монополи. Каква е причината да атакувате нашия сектор, а да не атакувате – щом като е толкова вредно, забранете индустрията, нека да не се продават цигари в България и за три години ще решим проблема.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Нека господин Горанов да отговори накратко на въпросите, ако желае, разбира се.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ще отговоря, тъй като ние нямаме причина да се притесняваме нито той от неговата позиция, нито аз от моята. Атаката срещу тютюно-производителите се свежда до 4 500 милиона – това е приходът за бюджета от акциз върху тютюневите изделия. Тези 4 500 милиона мен като фискалист би трябвало да ме тласкат в посока на това, аз да подкрепям вас, за да има свръхпотребление на късове цигари и да влиза акциз във фиска.
Това, което Вие казахте обаче във Вашето изложение, че в момента, в който на пазара склонността да се посещават Вашите заведения спада, расте вътрешното потребление в търговските вериги. И тук в Икономическа комисия не мога да противопоставя хранително-вкусовата промишленост и продажбите на дребно в търговските вериги на непреработена продукция с вашия бизнес. За мен общото потребление в държавата се запазва, за радост, по макроданни то расте и аз не мога да приема аргумента, че точно това вас ще ви възроди или обратното, ви унищожава.
ЕМИЛ КОЛАРОВ (Председател на Сдружение на заведенията в България): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги, искам да кажа само няколко неща, няма да се повтарям с колегите, които говориха преди мене. Достатъчно ясно изложиха нещата, има най-различни статистически данни за това, колко е спаднал оборотът, колко хора са съкратени и т.н.
Искам да кажа нещо друго – ние сме против тютюнопушенето. Ние не искаме отмяна на този закон, ние искаме промяна на закона и то в една много малка част, която касае 2% от целия закон, 2%! Ние искаме да го промените точно в 2%, на някои определени места. Според нас, законът пречи много на нашия бизнес, страшно много, защото много хора са съкратени. Вие можете да видите – 15 000 човека имаме от декември 2012 г., а с декември 2011 г. разликата е 15 000 човека.
Съгласни сме и сме готови, провели сме такива разговори с РЗИ да популяризираме превенцията на забраната, тоест, против тютюнопушенето. Готови сме да предоставим нашите заведения за всякакви видове мероприятия, в които да се провежда там с цел превенция и отказване от тютюнопушенето. Но след като един продукт се произвежда и субсидира, както каза колегата, съвсем законно, ние не сме съгласни точно в нашите търговски обекти той да бъде употребен за употреба и да ни се вменяват функции на държавата ние да спазваме това, дали някой пуши или не пуши и да се превръщаме на полицаи.
Що се отнася до туристическия бранш, там нашите данни се различават, разбира се, с колегите от туризма, защото ресторантите нямат нищо общо с хотелите. Хотелите предлагат all inclusive, те си имат вътре ресторанти, имат си всякакви заведения, които, между другото, плащат ДСС 9%, а ние плащаме 20% и тук вече има нелоялна конкуренция, която пак е създадена от законодателите. Само че на вас ви е много лесно вие да си сложите един all inclusive и да продавате за жълтите стотинки тези ваши брошури. С една брошура в ръка вие искате да унищожите цял един бранш, за да продавате на пияните англичани да идват тук и да се въргалят по улиците. Видяхме ви туристите, видяхме какви туристи има – ръст на туризма тая година. Ако това са туристите, аз искам да ви кажа: благодаря, предпочитам в нашите заведения тези туристи да не влизат. Нека си влизат във вашите хотели, да трошат, да пият, да повръщат и после да ни разнасят из целия свят. И с тази разлика в процента много ясно е, че вие ще предпочитате, на вас ви е все едно дали ще има промяна на Закона за цигарите или няма да има, защото вие си имате всякакви заведения там, в хотела имате абсолютно необходими инструменти за да обслужите клиента. Той плаща и на all inclusive и повече от този хотел не излиза, тоест, не излиза да си харчи парите по нашите заведения, където ние също сме инвестирали.
Така че, недейте да злоупотребявате с тази брошура. Защото тази брошура съвсем спокойно вътре може - всъщност аз не съм я чел, но не предполагам, че вътре пише, че в България е забранено тютюнопушенето и това е най-привлекателната част от вашата оферта, че в нашата страна не се пуши. Вие можете да кажете, че във вашите обекти не се пуши. Всеки един собственик на хотел или на ресторант сам може да реши дали неговият хотел или ресторант да бъде за пушачи или за непушачи. Кажете в брошурите, че в тези туристически обекти не се пуши и аз мисля, че вие по никакъв начин няма да нарушите нито една клауза на договора или на брошурата, която вие сте издали.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Коларов. Имате думата.
ЛЮБЕН ЦОНКОВ (Сдружение „България без дим“): Благодаря.
Дойдохме в Икономическа комисия, макар че говорим за Закона за здравето да чуем икономически аргументи. Изказаха се доста хора, които подкрепят тези промени, защитниците. Изказа се вносителят господин Панчев и аз не чух нито един икономически аргумент, нито един факт, нито един анализ, който да казва, че има проблеми за този бранш. Единственото, което чух, бяха 15-20 хиляди съкратени хора в бранша през ноември – декември 2012 г., когато забраната е в сила. Аз казвам, че това е откровена лъжа. Пред мене са данните от Националния статистически институт за бранш хотелиерство и ресторантьорство. Октомври, ноември и декември 2012 г. в сравнение с 2011 г., когато забраната не е важала, са със 7 000 по-малко, като спадът в броя заети започва през месец април. Месец май са 10 000 по-малко през 2012 г. в сравнение с 2011 година. Така че абсолютно никаква връзка между забраната за пушене и намалелия брой заети в този бранш. Нито един друг факт, нито един списък с фалирали заведения, нито едно заведение емблематично в София, да кажем, което всички знаем, което е фалирало. Напротив, всички са пълни и там не се пуши.
Същевременно още един факт от бранша: средната заплата в сектора през месец януари 2010 г. е 411 лева, а средната заплата в сектора през месец май 2013 г. е 562 лв.. Тоест, заплатите в този сектор растат, което означава, че секторът се развива добре.
За туризма господин Драганов много добре ви каза: приходите там са значително повече, отколкото загубите на който и да е ресторантьор, така че България ако мисли като цяло, би трябвало да мисли в тази посока.
Също така искам да кажа за основния мотив на вносителите и на поддръжниците на закона. Не толкова икономическите факти и аргументи - защото такива няма, отново повтарям, но нито един тук не е дошъл със списък на фалирали заведения, с анализ, с факти за вредата от забраната за тютюнопушене върху заведенията.
Основният аргумент, който започнаха да изтъкват всички защитници и вносители на промените, това е правото на избор. Всеки има право на избор. Само че нито един не казва, че няма друга привичка, друг навик, който да вреди на околните така, както тютюнопушенето. Свинското вреди, но вреди на този, който го употребява. Ето, аз имам висок холестерол, личи си, че имам проблеми със свинското, но нито един около мене няма проблем с това, че аз ям свинско.
И понеже господин Панчев цитира съда в Хамбург, очевидно, че това решение и решението на съда в Хамбург на него му е известно и му подкрепя теорията, аз ще ви прочета извадки от Решението на Върховния административен съд на Република България № 72/94 от 26 май 2011 г. по повод забраната за тютюнопушене в град Кюстендил. Ще прочета три изречения: „Тютюнопушенето не е субективно право, нито е защитен от закона интерес. Това е вредностна практика както за упражняващия, така и за околните. Ето защо ограничаването в каквато и да било степен на тютюнопушенето не може да се приеме като мярка, накърняваща права и засягаща правна или лична сфера на гражданите. Напротив, възможността да се пуши на обществени места дори при ограничени условия поставя под заплаха здравето както на пушещия, така и на околните, пребиваващи или работещи в тях и нарушава основното и неотменимо конституционно право на гражданите на здравословна и безопасна среда на живот.“ Това е Българският Върховен административен съд. Така че да не ходим до Хамбург или до други съдилища, а да видим какво казва нашият Върховен административен съд.
Искам също така да коментирам съвсем накратко някои от фактите и твърденията, които се изказаха. Всички казват, че единствената страна, в която има такава забрана, е Македония. Македония е една от страните, които имат такава забрана. Турция също има такава забрана, значително по-строга е, тя се спазва и никой не я коментира. Но в Европа никой не споменава Великобритания, Ирландия, Испания Франция, Италия, Норвегия, Гърция. Това са страни от Европейския съюз, в които има пълна забрана за тютюнопушене. Абсолютно вярно е!
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми дами и господа, понеже членове на комисията трябва да присъстват и на други заседания, затова предлагам още двама души да се изкажат.
Д-Р МАША ГАВРАИЛОВА (Коалиция за живот без тютюнев дим): Благодаря много!
Уважаеми господин председател, уважаеми депутати и гости, аз искам да кажа само няколко думи. Аз съм от Коалиция „Живот без тютюнев дим“. Препоръчвам на депутатите и на гостите, които присъстват тук, да се запознаят с доклада за прилагането на препоръката на Съвета от 30 ноември, която е за околна среда без тютюнев дим. Това е документът на Европейската комисия и на Съвета, който е приет през 2009 г. и който дава препоръка в рамките на три години да се въведе ограничение на тютюнопушенето. Държавите го направиха и на 14 март на страницата на Европейската комисия е публикуван доклад за ползите от въведената препоръка, така че който иска, би могъл да се запознае. Това са данни, които ги дава Европейската комисия и не сме си ги написали ние, където фактически едно от многото неща, които се казват в този доклад, е, че няма отрицателен ефект върху ресторантьорския бранш - на четири-пет места в този доклад е казано – за да не чета повече.
Второто, което искам да кажа е, че забраната се подкрепя от повече от 60% от населението. Няколко проучвания го показаха. Хората свикнаха. Това, че излизат навън, не прави някакви ограничения за тях, не ги затруднява и според мен няма защо да връщаме пак нещата обратно.
Оказа се, че забраната, която е била в 2010 г., след това са направени заграждения, след това са отменени, но сега пак се иска да се вложат хиляди, а според тях са милиони - бяха левове, след това станаха евра и никой не знае колко пари се вложиха в крайна сметка – махнаха ги, сега пак искат да се сложат. Това са пак средства. Така че ние се връщаме и си сменяме ситуацията на всяка година и половина. Според нас с пълната забрана се постига една нормална лоялна конкуренция между заведенията, основаваща се на еднакви условия за непушене във всички и тогава на преден план излиза качеството на услугите, храната, а не тютюнопушенето. Защото ние не говорим за заведения за тютюнопушене, говорим за заведения за хранене и развлечение. Тютюнопушенето не е основният аргумент и основното действие, основното предназначение на тези заведения. Основното предназначение е хранене и развлечение, само че за ресторантьорския бранш явно пушенето е основното.
Тук се каза, че няма списък на фалирали заведения. Хората обедняват и затова не ходят в заведенията. За преградите, това е много важно, прочетете Рамковата конвенция за контрола на тютюна. България я е ратифицирала през 2005 г. със закон. Там има изрично казано в приложение, което е дадено и към препоръката, че каквато и да е, най-хубавата и технически правилно изработена вентилация не осигурява ограничаване на достъпа на вредните вещества от тютюневия дим. А те са над 4 000 вредни вещества, от които 69 са канцерогенни. Защо трябва да си вкарваме тези хиляди вредни вещества в местата, където пребивават, независимо дали ще бъдат лица над 18 години или не?
Много съществен аргумент, който тук никой не застъпи, е предложението, което се прави в законопроекта да се разреши собственикът на заведението до 70 кв.м да определя какъв ще бъде режимът в него. Това са повечето заведения, изключвам големите ресторанти, които могат да си позволят да отделят зали. Това означава, че няма да имаме нормално кафене, кафе клуб и тези, които са изброени в чл. 56, ал. 3, в които да не се пуши. Няма да има къде да влезе човек, защото нито един от тях няма да направи заведение без тютюнопушене. Всичкото това го видяхме в периода от 2010 до 2012 г. абсолютно практически, нагледно показно. Не сработи. Сега искаме пак да се върнем на него. Проявете разум и мъдрост, така че да не се връщаме назад.
За нас ако се подобри малко контролът и се даде възможност на проверяващите след първа и втора санкция да имат и по-крути мерки, които сега ги няма в закона, мисля че ще постигнем една реална ситуация, в която българинът ще свикне на обществени места да не пуши, а да пуши където иска.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Гавраилова.
Още едно изказване, предпочитам да е от контратезата на госпожа Гавраилова.
СТОИЛ ЛИЛКОВ (Сдружение на заведенията в България): Само една реплика към господата от „България без дим“, понеже тук наистина никой не споменава икономически факти. За първо и второ тримесечие на тази година, зимният период, защото лятото нямаме проблеми с тютюнопушенето, оборотите са паднали, според НСИ, за първо тримесечие 12%, за второ тримесечие 16%. Заетите в сектора декември месец миналата година спрямо декември месец по-миналата година са с 15 000 по-малко, което представлява 13,12%. Средното намаление на работните места в България за другите сектори, които изключват хотелиерството и ресторантьорството, е 3%, тоест, имаме 10% повече съкращения спрямо останалите сектори на икономиката.
Това единствено логично се обяснява със забраната за тютюнопушенето.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте, господин Лукарев.
ДИМИТЪР ЛУКАРЕВ: Ще бъда много кратък.
Виждам хора от „България без дим“, които никога в живота си не са инвестирали и един лев и те подлагат на съмнение 23 асоциации, които сме тук в тази зала. Аз съм представител на 12 асоциации за град Пловдив и не може някой да ни предлага. Въпросът ми е именно за това, че не може хора, които не са в бизнеса, да подлагат на съмнение това, което се случва в нашия бизнес. Ние сме малкият и средният бизнес, ние не сме големият бизнес и затова искам да се обърна и към колегите с хотелите: ние сме за в хотелите да не се пуши, естествено. Естествено, че туроператорите имат интерес от това, законът да не се променя, да не се либерализира. Защо да не се либерализира? Защото няма да карат хора до Сърбия сега по празниците, няма да карат хора до Гърция, няма да има големи печалби. Там ви е основният проблем на вас. А ние сме само заведенията. Затова казвам, че ние сме 30% от заведенията в България, не хотелите.
Другият въпрос, искам да се обърна към господин Горанов. Преди една година в другата зала в нашия български парламент именно те вкараха закона за либерализация на закона за тоталната забрана на тютюнопушенето и именно от ГЕРБ гласуваха десет човека за промяната. Защо, какво се случи през тази една година и защо направиха политически въпроса, че вече са против забраната? За една година те узряха и казаха: дайте да унищожим малкия и средния бизнес. Да, ние знаем кой иска да унищожи малкия и средния бизнес, кой създаде изкуствените монополи и големите монополи, това ни е ясно, защото ние сме потърпевши. Съжалявам, че говоря с тоя жар.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Лукарев. Само народните представители и възразява ли някой да приключим с дебатите? Не възразявате. Минаваме към гласуване.
Който е „за“ приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 354-01-66, внесен от Спас Панчев и група народни представители, моля да гласува.
Гласуване: за – 8, против – 4, въздържали се – 1.
Законопроектът е приет от комисията.
Закривам заседанието.


(Закрито в 16.25 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Алиосман Имамов


Стенограф:
Силвия Михайлова
(Файлът съдържа 78 962 знака)