1. Представяне обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 302-01-26, внесен от Министерски съвет на 10 октомври 2013 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за икономическите и финансови взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и техните действителни собственици, № 354-01-64, внесен от Йордан Цонев и Делян Пеевски на 15 октомври 2013 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ



П Р О Т О К О Л
№ 15


На 30 октомври 2013 година, (сряда) от 14.30 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 302-01-26, внесен от Министерски съвет на 10 октомври 2013 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за икономическите и финансови взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и техните действителни собственици, № 354-01-64, внесен от Йордан Цонев и Делян Пеевски на 15 октомври 2013 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.30 часа и ръководено от господин Алиосман Имамов – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по икономическата политика и туризъм.

Предлагам ви следния предварително раздаден ви ДНЕВЕН РЕД.
1. Представяне обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 302-01-26, внесен от Министерски съвет на 10 октомври 2013 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за икономическите и финансови взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и техните действителни собственици, № 354-01-64, внесен от Йордан Цонев и Делян Пеевски на 15 октомври 2013 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Имате ли възражения, предложения към дневния ред? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

По първа точка искам да ви информирам, че сме поискали становище от следните институции:
от Асоциация на индустриалния капитал няма до този момент становище; от Конфедерация на работодателите и индустриалците в България няма до този момент становище; от Българска стопанска камара няма до този момент становище и от Българска търговско-промишлена палата също няма до този момент становище.
Ако някой представител на тези институции присъства на заседанието, разбира се ние ще му дадем възможност да представи съответното становище.
Гости по първа точка за участие в заседанието на Комисията сме поканили:
от Министерство на икономиката и енергетиката -- Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Ивелина Бахчеванова – директор на дирекция “Международно контролирана търговия и сигурност” и Христо Атанасов – началник отдел “Международно контролирана търговия”;
от Асоциация на индустриалния капитал в България -- Валентина Марианова – експерт и Методи Методиев;
от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България -- поканили сме, но до този момент не е заявено присъствие в заседанието;
от Българска стопанска камара -- Димитър Бранков –заместник-председател;
от Българска търговско-промишлена палата -- Тодор Табаков – член на Изпълнителния съвет, Васил Тодоров – член и Гергана Димова;
от Граждански организации -- Нина Гергова – Гражданска инициатива “За нов обществен договор”, Марин Григоров – Гражданско сдружение за защита на гражданите, Ивайло Маринов - Гражданско сдружение за защита на гражданите, Валентина Кинова - Гражданско сдружение за защита на гражданите и Стоичко Станевски.
Очакваме представители от Министерство на икономиката, които да представят пред Комисията становището на Министерството и евентуално представители от други министерства, които имат отношение към този въпрос.
Кой ще представи законопроекта? Заповядайте госпожо заместник-министър.
АННА ЯНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба е разработен с цел повишаване на контрола от държавата при издаването на лицензи за износ и внос, транспортиране, сертификат за получател на продукти свързани с отбраната и удостоверение за регистрация за трансфер и брокерска дейност на продукти свързани с отбраната.
Едно от предложенията в законопроекта се отнася до въвеждането на изискване за предоставяне на информация за чуждестранните физически или юридически лица, които са собственици на част или целия капитал на търговските дружества, кандидатстващи със съответния лиценз, сертификат и удостоверение.
При подаването на заявления за издаването на лиценз, сертификат и удостоверение е предвидено да се изисква документ за притежавано дялово участие в капитала на чуждестранно лице по регистрацията в страната, в която е седалището му. Издаден от компетентен орган на държавата, в която лицето е установено или регистрирано.
Предложено е да се изисква допълнителна информация по отношение на лицата, които са собственици, управляват или представляват дружеството, което кандидатства за лиценз с външно-търговска дейност с продукти свързани с отбраната. Като тези лица ще бъдат съгласувани с Държавна агенция за национална сигурност.
В законопроекта е предложена редакция на текстове, които се отнасят до процедурата за изменение на издадени лицензи, сертификат и удостоверения, уведомяването на Междуведомствения съвет и взимането на решения при промяна на обстоятелства, при които е издаден съответно лиценз за удостоверението или сертификата.
С оглед намаляване на административната тежест върху бизнеса в проекта е предложена промяна, по отношение на срока за валидност на лицензии и удостоверенията за регистрация, като след изтичане на срока на първоначалния лиценз и на удостоверението за регистрация, срокът за всеки следващ лиценз се променя от три на пет години.
В законопроекта се предвиждат изменения и допълнения на текстове с цел тяхното оптимизиране, прецизиране и еднозначно тълкуване.
Законопроектът е разгледан и одобрен на заседание на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките на 11 септември 2013 г.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Имате думата уважаеми колеги и гости на заседанието по законопроекта.
Материята е специфична и вероятно това е една от причините за липса на становища. Защото естествено, че трябва това становище да съдържа експертни оценки по законопроекта.
Имате думата.
Заповядайте госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Аз имам един въпрос, който е между този законопроект и втория, който ще гледаме. Не знам дали е случайно съвпадението или умишлено се внасят и двата. Но имам следния въпрос: във втория законопроект, който ще гледаме се забранява участие на фирми регистрирани в офшорни зони, да извършват, да го кажем популярно, търговия с оръжие и стоки и технологии с двойна употреба, макар и да не е точно. А в законопроекта, който предлагат колегите от Министерството се казва, че ще се изисква получаване на допълнителна информация за физически и юридически лица регистрирани в офшорни зони, които са собственици на част или на целия капитал на дружествата, които осъществяват такава дейност. Тоест, в единия законопроект изобщо забраняваме тези дружества да участват, а в другия ще искаме допълнителна информация.
Може би разликата е в това, че дружествата, които имат право на такава дейност са регистрирани извън офшорните зони, но ще искате допълнителна информация за акционери, които имат собственост в тези дружества, но са регистрирани в офшорни зони. Тоест, самото дружество майка, ако така мога да го нарека, пак популярно, е извън офшорна зона, има лиценз, но има акционери, които са в офшорни зони.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Мисля, че има основание въпросът, доколкото във втория законопроект се споменават само дружества, които се занимават с продукти с двойна употреба, а не продукти свързани с отбраната. Но това ще го уточняваме при следващия законопроект.
АННА ЯНЕВА: Няма връзка, според нас, между двата законопроекта. Ние сега разбираме за другия законопроект. По принцип ние искаме информация, за да знаем наистина кои са другите собственици, другите акционери. Но мога да кажа пред комисията, че нямаме участници, които да са в офшорни зони до момента. Няма такива.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Други въпроси и изказвания? Заповядайте.
ИВЕЛИНА БАХЧЕВАНОВА: Благодаря господин председател.
Аз само ще допълня това, което каза госпожа Янева. По този законопроект започнахме работа края на миналата година. В този смисъл наистина няма връзка между единия законопроект и другия. Ние не въвеждаме термин, който да е по някакъв начин свързан конкретно със зоните свързани с данъчни облекчения, а ние говорим за чуждестранни лица въобще.
Истината е, че един от мотивите да се въведе такова изискване беше именно да не се допуска български юридически лица, част от капитала на които е собственост на чуждестранно юридическо лице регистрирано в офшорна зона, да има възможност да получава лиценз, тъй като де факто в офшорните зони няма данни за това, кой е реалният собственик на дружеството.
В този смисъл с това въведено изискване, мисленето на работната група, която подготви този законопроект беше, че де факто дружествата, които са регистрирани в така наречените офшорни зони, те не могат да изпълнят това изискване, тъй като не могат да дадат данни от компетентен орган, затова кои са реалните собственици на дружеството.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря ви.
Ако обърнете следващия законопроект, който ще гледаме, в 15 точка от забраните е записано, цитирам изрично: “участие в процедура за предоставяне на лиценз за търговия със стоки с двойна употреба;”. Забележете, тук става дума само за една от групите стоки, с които се занимава вашия закон. Тук не става дума за продукти свързани с отбраната. Вероятно при следващия закон трябва да уточним има ли разминаване между двата текста или не. Докато вашият текст изисква допълнителна информация на съответните фирми. Тоест, той набляга на прозрачност по отношение на онези юридически лица, с които вие имате взаимоотношения.
Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин председател.
Всъщност колежката е права. Забраната тук, както ще стане ясно по-нататък, когато обясняваме философията на предложения от мен и господин Пеевски законопроект и критиките, които са отправени към него, по-скоро не критиките, а опасенията във връзка със свободното движение на стоки, капитали и т .н., всъщност е в една и съща връзка. Тя е много диалектическа и колежката я обясни много точно. Ние предлагаме забрани не за друго, а защото от въпросните зони не може да се даде информация за реалния собственик. Забраните са във връзка с това, че не може да се осветли собственика. И тя е права. Когато се поиска от тези зони информация за реалния собственик, което е нужно за целите на защита на публичния интерес, в особено чувствителни публични зони и сектори, каквито е и търговията на стоки с двойна употреба, те отговарят, че не могат да дадат. И по тази причина ние вместо да въведем текст в другия закон - позволява се, но трябва да се освети собственика, ние направо казваме забранява се. Защото собственикът де факто не може да бъде осветен.
Така че тук става въпрос за един и същ механизъм. Докато те го третират от една гледна тока. Ние директно го третираме от гледна точка на възможността да бъдат осветени или не. Понеже не могат да бъдат, казваме забранява се.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Вероятно по втора точка ще поговорим още, защото според мен има нужда от изясняване, тъй като там става дума за изделия и технологии с двойна употреба само, а тук става дума за продукти свързани с отбраната и на изделия с двойна употреба. Така че вероятно по втора точка ще говорим още по тази тема.
Други въпроси?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми господин председател, разбира се, че при тези забрани и ограничения ще има и един положителен ефект за бюджетните приходи. Тъй като това, че фирмата която ще изнася ще бъде регистрирана в България и ще плаща данъци в България, е много важна особеност при по-големи оръжейни сделки. Иначе ние бихме пропуснали тези ползи. Така че връзката и в двата закона е плюс от гледна точка на данъчните приходи.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Гечев.
Други колеги? Заповядайте господин Куюмджиев.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Благодаря господин председател.
Аз имам един конкретен въпрос. Дали това предложение за промяна е измислено тук или е в съзвучие с европейски практики и политики?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте за отговор.
ИВЕЛИНА БАХЧЕВАНОВА: Благодаря господин председател.
Тази двустепенна система за лицензиране и след това разрешаване, която е въведена в България не е валидна за целия Европейски съюз. Тази материя, независимо от провежданите общи политики на Европейския съюз в областта на контрола на износа на оръжие, законодателството така или иначе е в рамките на всяка отделна държава. Тази двустепенна система е в по-голяма степен характерна за бившите социалистически държави. Съществува в Полша, в Чехия, в Унгария, в Румъния. В този смисъл тази наша национална практика, това което ние може да кажем със сигурност, е че не противоречи на европейските правила и в този смисъл, ние нямаме притеснение, че ще влезем в някаква колизия. Тъй като е логично държавата, когато защитава собствените си интереси да поставя определени условия.
В допълнение на това, което господин Йордан Цонев каза по отношение на собственика, към даден момент някой да може да удостовери кой е собственикът на така нареченото офшорно дружество, а в следващия момент той може да се смени, без това да стане ясно на съответния контролен орган.
В този смисъл категорично заставаме зад становището, че не противоречи на никакви европейски практики и политики.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Да смятаме, че дискусията е приключила. Преминаваме към гласуване.
Който е „за“ предложения закон за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 302-01-26, внесен от Министерски съвет на 10 октомври 2013 г., моля да гласува.
Гласували “13” за.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Приема се.
Благодаря ви за участието

По втора точка вероятно господин Цонев ще представи доклада, а след това ще ви запозная със становищата, които имаме.
Господин Цонев, имате думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми колеги, няколкократно имах възможността да представя въпросния законопроект пред колеги от други комисии, пред медиите, ще се възползвам от привилегията да го представя и пред Комисията по икономическа политика.
Първо, законопроектът идва като отговор на проведената дискусия в продължение на повече от две години в държавите от правителствата на Г-20, Европейския съюз, Европейския парламент и Европейската комисия. Тази дискусия възниква не случайно, десетилетия след установената практика за законна и напълно икономически регламентирана търговия и икономически отношения и данъчни, с така наречените офшорни компании. Кризата най-вероятно принуди най-после правителствата да признаят, че въпросните офшорни зони са създадени не за друго, а основно с цел да се избягват данъчни задължения в страните, в които те възникват.
Второ, за да се извършва пране на пари.
Трето, вече в последствие получили се като негативно явление, тези юрисдикции да бъдат използвани, както и стопанските субекти регистрирани в тях и лицата, да бъдат използвани освен за пране на пари и за финансиране на терористични организации и то от планетарен мащаб.
Очевидно докато специалните служби се занимават с третия проблем, правителствата на държавите от Г-20 и тези на Европейския съюз подеха дебата загрижени преди всичко за публичните финанси и затова, че данъкоплатците в тези държави са сериозно ощетени от възможността, която тези юрисдикции и регистрираните там дружества, легално признати от всички други държави, нанасят на съответните бюджети в съответните държави. Загубите според Европейската комисия за държавите членки на Европейския съюз се изчисляват на десетки трилиони. Загубите за България, според непотвърдени данни са над 12 млрд. за годините на прехода.
Ние не твърдим с колегата Пеевски, че този законопроект ще направи сериозен пробив в тази материя. Нито твърдим, че той е изчерпателен и урежда изцяло взаимоотношенията ни. Единствената амбиция, която сме си поставили е да поставим проблема на масата, там където му е мястото в законодателния орган. Да го поставим и да очакваме от народните представители, от неправителствените организации, от бизнеса и от цялата общественост, разбира се от медиите, да участват конструктивно и да решим проблемите, които съществуват по тази материя.
Защото не е по силите на един, двама или трима народни представители, дори на една парламентарна група, според мен на което и да било правителство, да уреди изцяло материята така, че да бъде избегнато както агресивното данъчно планиране, така и всички европейски норми, които са приети, основно директивата и принципа за свободно движение на стоки, пари, услуги и т.н.
Забраните и онова което ни налага практиката и законодателната уредба на Европейския съюз не са повод нито причина, ние да се откажем, каквито критики слушам. Аз ще се спра и на дискусията, господин председател, която се води във връзка с този законопроект, защото тя е важна. Не са повод ние да се откажем, нито да кажем, сега виждам тук в становището и на икономическото и на финансовото министерство, че те имат притеснения относно гарантираното право на свободно представяне на услуги, движение на капитали и т.н. И ние имаме своите притеснения като вносители на законопроекта. Това трябва ли да ни откаже? Това, че принципът на свободно движение на стоки и капитали, работна сила и т.н., да не изброявам цялата дефиниция на този принцип, по някакъв начин кара ли ни да кажем, че офшорните компании, търговията, принципите и начинът по който те действат в икономическия живот на всяка от страните членки и понеже е законна и понеже това влиза в противоречие със свободното движение на стоки и пари и работна сила и т.н., не трябва да го правим.
Аз си мисля, че точно това трябва да накара, ако нещо закриля този вид дейност, да бъде променено дори и в Европейския съюз. Това негативна практика ли е? Очевидно е негативна. Негативна, която на всичкото отгоре е законно призната, установена и толерирана в годините, в които нямаше криза. И сега се сетиха тези държави и ние, че всъщност фиска на всяка една държава губи стотици милиарди и т.н. от тези практики. Аз не мисля, че това може да ни спре. Напротив, това е още една причина ние да поставим въпроса на масата и то не само тук, а на масата на разговорите в Европейския съюз. Ако свободното движение на стоки, пари и т.н. ще толерира такъв тип практики при който се избягва данъчно облагане в съответните страни, където гражданите са го предизвикали, икономиката и то отива някъде другаде и облагодетелства някакви други зони или компании или фирми, аз не мисля, че това е справедливо и икономически обосновано, особено в тези тежки години на криза.
Да обобщя. Законопроектът няма амбицията да решава всички проблеми. Напротив, в хода на дискусията обществената и в медиите, която се провежда, ние открихме, ние като автори, поне три, четири принципни момента, които трябва да променим. Например в чл. 3 по отношение на дружествата регистрирани в тези юрисдикции, че сме забравили да добавим, че става въпрос и за свързаните с тях лица по смисъла на § 1 от Търговския закон. Тоест, да затворим възможността офшорна компания да регистрира българско дружество и по този начин да избегне забраните в § 3. Ще го добавим. Ето един добър пример за неща, които получихме от тази дискусия като предложения. Има и други такива.
Например, какво правим със случаите, които касаят финансовите дружества, банки, застрахователни компании и т .н. При положение, че поставяме под рестрикция регистрационния режим, какво се случва с тези, които са получили лицензи и то по този ред, с участие на офшорни компании. Мисля, че там трябва да изясним малко по-детайлно как това ще се случи в рамките на някакъв период. Дали изобщо ще има забрана и отнемане на лиценза или тези компании ще трябва да бъдат заменени с други, в които да е ясно кой е собственика или ще поискаме да бъде разкрит този собственик по реда, по който това може да стане с документи от съответната юрисдикция. Тук държа да отворя скоба, че това за повечето от тези юрисдикции е невъзможно. Практически е невъзможно. Няма как да се получи. Няма как да ви дадат определени юрисдикции документ, че за тази копания собственикът е еди кой си. Това е невъзможно.
Другият въпрос който се постави, дали трябва да са забрани или трябва да се изисква, ако целта на законопроекта е прозрачност, вместо да има забрана, да се изисква да се разкрие кой е реалният собственик. Ние се спряхме на забраната, поради тези причини, които ви казахме преди малко. Защото в голяма част от тези зони или юрисдикции, както ги наричаме, това е практически невъзможно. Но и поради още една причина, че в действащото законодателство, например за финансовите институции има такова изискване за пенсионни дружества, банки, застрахователни дружества, но там действителният собственик се доказва с деклариране. Еди коя си компания казва: “В тази компания стои еди кой си и това е декларатор.”
Аз мисля, че това не е достатъчно. Това не е основание ние да кажем, че публичният интерес в такива важни сектори като банките, пенсионни дружества, застрахователни компании, здравно-осигурителни компании е защитен. Разбира се, всичко е въпрос на спор, на диалог и на усъвършенстване на закона в хода на процедурата между първо и второ четене.
Тук имаме мнението и на работодателски организации. Вие вероятно, господин председател, ще ни запознаете, но аз само да кажа, че се опитахме да вземем и тяхното мнение. Мисля, че в голяма степен то е професионално и точно отразява проблемите и отношението към законопроекта.
Завършвам с това обобщение: по тази материя трябва да се включим всички със съзнанието, че тя е изключително важна. И ако трябва да преодоляваме законодателни бариери в България, струва си усилието. Ако трябва да преодоляваме законодателни и регламенторни варианти в Европейския съюз, също си струва усилието. България може да постави този въпрос, толкова повече че той вече е поставен на масата в Европейския съюз. Затова Ви призовавам да подкрепите законопроекта. Не защото той е съвършен или решава проблема, а защото е опит да постави проблема на масата, на разговорите, където му е мястото.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Ако има, уважаеми колеги, представител на Асоциация на индустриалния капитал, заповядайте.
МЕТОДИ МЕТОДИЕВ (Асоциация на индустриалния капитал в България): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, за втори път взимаме отношение по представения законопроект, като всъщност част от нашите предложения бяха възприети в проекта, който съществува в момента. Всъщност имаме още две предложения. Предполагам, че нашето писмено становище ви е представено.
Едното е в чл. 4, т. 2 да отпадне израз, който според нас по някакъв начин прави нормата неясна. А другото ни предложение е за промяна на текст, който всъщност не отразява правилно съществуващото към момента състояние, тъй като въпросното лицензиране по Закона за публичното предлагане на ценни книжа вече се извършва по Закона на пазарите за финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и Закона за платежните услуги и платежните системи. Тоест, не се променя смисълът който са вложили вносителите.
Нещо, което според ръководството на Асоциацията е съществено, но не сме го представили в писмен вид. Става въпрос за чл. 4 , т. 3. Бих обяснил смисъла на съществуващата норма на предложението по следния начин. Тя казва: “ако действителните собственици физически лица на офшорната фирма, която е част от икономическа група с български юридически лица са известни, то ограниченията не важат за такова офшорно дружество.” Въпросът е, защо е необходимо въпросното офшорно дружество да е част от група, в която участват български юридически лица? Не би ли следвало, винаги когато съответното офшорно дружество е с установени действителни собственици физически лица, ограниченията по чл. 3 да не се прилагат. В този смисъл, правим предложение т. 3 на чл. 4 да придобие следния вид:
„т. 3. Дружество регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, чиито действителни собственици физически лица са известни.“
Съществуващият текст, така както е формулиран най-малкото би породил и проблеми при прилагането му, тъй като дотолкова, доколкото съществува дефиниция за икономическа група в подзаконовите нормативни актове, тя предвижда, тълкувайки ги тези дефиниции, най-малко три юридически лица, а именно да кажем офшорната майка и две дъщерни дружества. Същевременно тук става въпрос хем за група, хем за едно дъщерно дружество. Тоест, текстът не е прецизен.
На следващо място пак да обърна внимание, защо съответното офшорно дружество трябва да е част от група с участие на български юридически лица, за да идентифицираме неговите действителни собственици и да не се прилага в изключенията по отношение на него. При положение, че целта е именно идентификацията на действителните собственици физически лица. И ако това е възможно, както каза господин Цонев за определени юрисдикции, то така или иначе да бъде допуснато за участие в процесите, които са чувствителни за обществения интерес и са забранени в чл. 3.
Това е което искаме да заявим от името на Асоциацията на индустриалния капитал. Като цяло подкрепяме законопроекта като логика и като текстове.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Представител на Българска стопанска камара? Няма представител.
Само с няколко изречения Българска стопанска камара принципно подкрепя законодателните решения. Има бележки, които се отнасят за чл. 4 като недостатъчно ясни. Всъщност вие трябва да имате копие от становището на Българска стопанска камара.
Становище на Министерство на финансите. Има ли представител на Министерство на финансите, който да представи становището? Няма представител. Становището на Министерство на финансите е раздадено и ако смятате за необходимо мога да го прочета, но вие го имате пред себе си.
Становище на Министерство на икономиката и енергетиката. Има ли представител? Няма. Също имате това становище. И двете са положителни със съответни бележки и препоръки.
Имате думата уважаеми колеги.
ТОДОР ТАБАКОВ (член на Изпълнителния съвет на Българската търговско-промишлена палата): За съжаление поради служебна ангажираност аз бях натоварен със задачата да дам становище по законопроекта. В интерес на истината, ние сме обменяли идеи по този закон с господин Йордан Цонев като председател на Комисията по бюджет и финанси.
В тази връзка бих искал да кажа, че Българската търговско-промишлена палата от много години настоява за ограничаване на присъствието на офшорни дружества в чувствителни сфери на българската икономика. От такава гледна точка законопроекта го считаме като концепция за навременен или по- скоро, че беше крайно време да се помисли за въвеждането на определени регулации за дружества, които са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим.
Но тук преди първо четене на закона, въпросът стои по- скоро като концепция, по-скоро като концептуален въпрос, дали действително е необходимо да се въвежда пълна забрана или единственото, което е необходимо да се поиска разкриване на това кой е действителният собственик? Кой стои действително като икономически бенефициент зад тези дружества.
Ще ми позволите да не се съглася с уважавания от мен господин Цонев, по отношение на обстоятелството, че не може да се разбере в повечето от юрисдикциите кой е действителният собственик.
На първо място, в момента поради сериозния натиск от страна на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие върху юрисдикциите с преференциален данъчен режим, те бяха принудени да започнат сключването на договори или споразумения за обмен на информация със страните-членки на Европейския съюз и със страните-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Един много съвсем скорошен пример е преговорите, които бяха проведени с английската територия Гърнси и предстоящите преговори с автономната територия Джърси. Това са острови, които се намират в канала между Англия и Франция. И където всъщност ще имаме първите позитивни практики във връзка с обмена на информация. Тези споразумения предвиждат предоставянето на всякаква информация по отношение на дружества, които са регистрирани в тези офшорни юрисдикции - включително и по отношение на банкови сметки, включително и по отношение на това, кои са действителните им собственици. Трябва да кажа, че в световен мащаб вече не съществуват юрисдикции, които да не попадат под ударите на икономическите мерки взети от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Ако техният така наречен share holders register не бъде публично достъпен, когато трябва да се направят съответни проверки, кои са лицата, които стоят зад тези дружества като техни действителни собственици или икономически бенефициенти. Във всеки един от тези случаи, ето един много типичен пример е с Британските Вирджински острови, там имаше акции, които бяха на приносител. Тоест, в нито един момент не може да се разбере, кой стои зад това дружество.
От 2009 г. благодарение на натиска на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, всички лица, които държат акции на приносител бяха длъжни да ги заменят с поименни акции. В регистъра на всяко едно дружество на Британските Вирджински острови може при всички случаи, да се направи справка официална и да се види кой стои зад това дружество. И ако днес това евентуално не би било възможно, утре когато България има споразумение за обмен на информация с тази офшорна юрисдикция, тя ще може да провери дали декларацията, която е дадена тук пред съответните институции във връзка с обявяването на факта, кой е действителен собственик на това дружество с вярно съдържание ли е или с невярно съдържание. При невярно съдържание ние имаме чл. 313 от Наказателния кодекс, който ни дава възможност да приемем съответните санкции. Винаги може да се предвиди в този закон, че когато имаме съобщаване на неверни данни, това вече е основание за отнемане на лиценза, ако става дума за чувствителна дейност, която се лицензира по съответния ред от българския закон.
Тоест, на базата на това, което казах, трябва да се обмисли концепцията, дали ние да не изискваме действително да се декларира, кой е действителният собственик. И ако се декларира кой е действителният собственик и се окаже при проверка, че тези данни са верни, в този случай да се допускат тези лица до чувствителните сфери, които са защитени с чл. 3 от закона. Това е, разбира се, въпрос на обсъждане и гласуване в постоянните комисии, в пленарната зала, но повечето от държавите в Европейския съюз са предвидили именно това - обявяване на действителния собственик. След като се знае кой стои зад дружеството, това дружество действително може да участва в търговския и граждански обмен като едно дружество, което се приравнява напълно на всички останали.
Тоест, трябва да се помисли, дали ефективната забрана за участие, не трябва да се промени в изискване за предоставяне на доказателства за това, кой е действителният собственик. Защото ако имаме примерно дружество в Британските Вирджински острови и аз имам достъп до така наречения share holders register, винаги мога да взема официален документ, на чие име са записани акциите. Защото нито един фидуциар и лице, което осъществява доверителни услуги в тези юрисдикции, няма да си жертва лиценза заради Тодор Табаков. Това не може да стане.
Това са концептуалните бележки. От тук нататък има няколко неща, които са свързани с технически въпроси по законопроекта.
На първо място, ние използваме „юрисдикция“, а не държава. Аз установих, че терминът „юрисдикция“ не е определен в българското законодателство, но е важно да съществува. Действително това е много добре уловено от авторите на законопроекта, защото става дума именно за юрисдикции. Гърнси не е държава. Джърси също не е държава. Това са специални територии, които са под егидата на британската външна политика. От там нататък те имат някои независими функции, които ги правят нещо като полудържава и затова се използва юрисдикция. Но ние това нещо трябва да го определим в законопроекта. И аз съм се потрудил да извадя от други законодателства определения на термина „юрисдикции“, за да може евентуално да се ползва за целите на определянето на този термин.
На второ място, струва ми се, че с оглед на ограниченията, които са въведени в чл. 3 изпускаме един много разпространен напоследък вид на структура за осъществяване на стопанска дейност в България. И понеже тук става дума за забрана, а обикновено забраните се тълкуват ограничително, е хубаво да се помисли, дали това не трябва да се включи. Става дума за случаите в които дружества по Закона за задълженията и договорите или консорциумите по чл. 276 от Търговския закон, участват в обществени поръчки. Ако си представим, че участват две български дружества и едно офшорно дружество, в този случай какво става? Дали имаме забрана, която попада под чл. 3 или нямаме такава забрана. Защото две от дружествата покриват критериите, за да участват в обществените поръчки. Консорциумите представляват една доста сериозна група, особено що се отнася до строителни услуги, инфраструктурни услуги и мисля, че те трябва също така да бъдат обхванати от закона, независимо дали ще бъде пълна забрана или ще имаме задължение за оповестяване на действителния собственик.
И последното нещо, което искам да кажа е, защото слушах много внимателно колегата от Асоциацията на индустриалния капитал. Действително тази хипотеза, която той разви пред вас е абсолютно огледална с изключението, което в момента е направено в чл. 4, т. 3 от проекта за закон. Представете си, че аз имам дружество в Британските Вирджински острови и чрез него участвам в обществена поръчка. Аз съм декларирал това нещо в моята данъчна декларация. Тоест, аз не осъществявам абсолютно никакви действия, които могат да се считат като нарушение на българското законодателство. Защо участвам чрез Британските Вирджински острови? Това би било реално от икономическа гледна точка много глупаво. Защото всякакви трансфери, които се направят от България ще бъдат обложени с данък по реда на чл. 194 и чл. 195 във връзка с чл. 200 от Закона за корпоративното подоходно облагане и съответните разпоредби в Закона за данъка върху доходите на физическите лица. Тоест, аз не мога да ползвам нищо за това дружество, ако съм негов собственик. За мен при всички случаи, ще е много по-изгодно да си направя българско дружество, чрез което да участвам в обществената поръчка. И не виждам каква би била причината, поради която ние да забраним при един такъв случай, в който е оповестен действителният собственик, да бъдат тълкувани и разглеждани различно от хипотезата, която в момента гледаме в чл. 4, т. 3. Тоест, от такава гледна точка, аз бих подкрепил много сериозно колегата от Асоциацията, защото това е типичен случай, в който действам срещу самия себе си. Тоест, държава няма никаква нужда да осъществява каквато и да е санкция по отношение на мен.
Благодаря Ви за вниманието. Каквото имаме като допълнение ще го дадем в писмен вид на комисиите.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Табаков.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, няма да отегчавам колегите и гостите, само искам да кажа няколко думи.
Господин Табаков е много уважаван специалист и ние работихме в много тясно сътрудничество по този законопроект с него. Даже ще разкрия пред вас, че първият вариант на законопроекта го правихме заедно и в него не се предвиждаха забрани, а точно както той казва разкриване на собственика. Искам да обърна внимание и да кажа, че заглавието е негов патент. Тъй като той отбеляза, че това не са държави, а зони, юрисдикции по-точно.
Ние сме се опитали да дадем какво представляват юрисдикциите с преференциален данъчен режим. Това е по смисъла на § 1, т. 64 от ПЗР на Закона за корпоративното подоходно облагане. Защо казвам това? Не че няма нужда от дефиниция, разбира се, че има нужда. Аз ще бъда благодарен на Тодор Табаков, ако ни помогне да я включим в закона. Това че Организацията за икономическо сътрудничество притиска тези зони да разкриват кой е собственика, не означава, че ние имаме този механизъм.
Тогава когато сключим Споразумение за избягване на двойно данъчно облагане с всички тези юрисдикции, тогава ще може според мен, да минем към това, за което говорите и да се върнем към първия вариант на закона. Тоест, да кажем: “Декларирайте кой е собственикът и това е достатъчно да участвате.” А ние ще си разменим писма със съответната юрисдикция и понеже имаме Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, което означава и Спогодба за обмен на информация, те ще ни върнат информацията и ще ни кажат: “Да, това е собственика или не, не е това”.
В чл. 64, както ние казваме, от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане показва кои са зоните и това са само тези зони, с които нямаме информация, нямаме обратна връзка и не може нищо да поискаме от тях. Ние може всичко да поискаме, но те не са длъжни нищо да ни дадат.
Когато това стане факт, за което говорите, в тази посока се движат нещата, тогава може да избегнем този рестриктивен режим и да кажем: “Позволява се, но всеки да си каже кой е крайният собственик.” Затова преминахме към този вариант, с ясното съзнание, че той ще предизвика негативна дискусия. В това число и по отношение принципа на свободно движение на стоки, пари, работна сила и т.н. По тази причина преминахме към този вариант, защото другото щеше да предизвика друга дискусия.
Вие там сте писали „да разкрият“. Как ще разберете, че е той? Ние какво ще им отговорим? Ще кажем: “Ние правим един закон, за да заблудим, че можем.” И в единия и в другия случай винаги ще има дискусия, Но аз пак казвам, че това е отворен закон по който всеки може да даде предложение.
В цялата дискусия има пет процента предложение как да се усъвършенства и 95 процента как не е добро и как не става. И понеже не става и понеже е сложно, моля ви се не пипайте там. Аз твърдя, че трябва да пипаме колкото и да е сложно. Това е моята позиция.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Табаков за реплика.
ТОДОР ТАБАКОВ: Само искам да вметна, че става дума за тези юрисдикции, които са посочени в § 1, т. 64 от Преходни и заключителни разпоредби към ЗКПО, ние с тях не може да имаме спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. Защото няма какво да се избягва, там няма облагане. Тоест, ако има едностранно облагане, не може да се избягва двойно облагане. Тук става дума единствено за споразумение за обмен на информация. Това е първата бележка.
Втората бележка е свързана със следното: ако ние поискаме днес от едно лице, което участва чрез такова дружество, примерно да кажем в капитала на една банка, декларация и то е под угрозата, че утре България ще сключи споразумение за обмен на информация със съответната офшорна юрисдикция. Аз мисля, че икономическият интерес, който се защитава чрез тази декларация ще бъде прекалено голям, за да бъде жертван в името на една невярна декларация. Тоест, това нещо също би могло да се обмисли, защото този процес започва. Тези споразумения не са толкова сложни за договаряне. Единственият въпрос е, дали ще има автоматичен обмен на информация или ще има обмен on purpose, т.е. в зависимост от искане, което се прави в съответната държава.
Това са нещата, които ще трябва да се обсъдят. Но винаги една декларация, която се дава от действителния собственик, която е свързана с големи икономически интереси трябва да се приеме и от гледна точка на обстоятелството, че процеса на сключване на споразумение за обмен на информация е необратим. Това е ясно.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Други изказвания? Заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Аз бих искал да изясним становището на Българската стопанска камара. Преди да подкрепим законопроекта за първо четене, да се опитаме да отговорим. Към господин Цонев: в становището се твърди, че по този начин предложен закона поставя в неравностойно положение търговските дружества и ни предлага механизъм за изсветляване собствеността на вече установени на пазара търговски дружества.
Аз внимателно се запознах със законопроекта и в § 5 се казва, че ограниченията в чл. 3 се прилагат за всички дружества с обхват от такъв тип дейност и те трябва в срок от шест месеца да приведат дейността си в съответствие. С една дума този въпрос е не толкова към господин Цонев, но няма представител на Стопанската камара. Искаше ми се всякакъв тип съмнения и въпроси да ги разсеем в момента. С една дума аз не виждам основание за становището на Стопанската камара по така предложения ни законопроект. Но все пак, може би аз не чета правилно или не виждам нещо, но не бих искал да остава съмнение, че видите ли, той в обхвата си неравнопоставя търговските дружества. Става въпрос за тези дружества, които вече са на нашия пазар и функционират в сферите, които попадат в ограниченията на чл. 3. Аз виждам, че има преходен член, който им дава задължението да приведат своята дейност в съответствие с този закон. Искаше ми се господин Цонев, ако знае нещо повече да го сподели.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Цонев, ако ми позволите да допълня този въпрос. Не смятате ли, че е необходимо да се направи една оценка за въздействието върху инвестиционните потоци в страната, в резултат на този законопроект? Тоест, колко от тях ще влезнат в режим предвиден в закона? Колко от тях ще се оттеглят от страната? Изобщо в това отношение не мислите ли, че трябва да се направи една такава оценка и ще бъде полезно за усъвършенстване на текстовете в самия законопроект.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин председател.
И двата въпроса са в тази посока, в която говорим и водим дебата.
Действително становището на Българската стопанска камара аз също не мога да го разбера и не смятам, че е поставено в неравностойно положение. Напротив, тези които, доколкото аз го чета и го схващам, досега участват в банки офшорни компании за тях какво? От тук нататък същите компании не могат да участват. Не е така. Ние даваме наистина преходен период, в който тези които са участвали, да подменят тази компания с друга. Това означава. Или ако могат да установят, кой е точният собственик, но със съответните документи, както колегата Табаков казва за Вирджинските острови. Добре, извлечение от регистъра върши работа, вписваме, но целта на тези забрани е да се защити публичният интерес в сериозни социални и публични сектори.
Колкото до вашия въпрос, господин председател, той е много точен и много на място. Ние в преамбюла на закона, в първите членове казваме, че този закон урежда взаимоотношенията и казваме на какви принципи те почиват.
Вторият принцип е, приоритет на държавния обществен интерес за недопускане на дружества регистрирани, до усвояване на публични средства и управление на финансов ресурс в разрез с обществения интерес.
Третият принцип е, че право на държавата е да осъществява контрол върху паричните потоци и доходите. Тоест, водени от тези принципи инвестиционният процес, според нас вносителите на този закон, трябва да се осъществява по един прозрачен начин.
Ако оценим въздействието върху инвестиционния процес от гледна точка на ефекта - чисто икономическия, може би да има отлив някъде. Може би някой да си каже: „Няма да купя банка, понеже ми забраняват да я купувам с офшорна компания.“ Аз не мисля, че реално може да осъществим тази оценка. Мислихме върху това. Мислихме и с вицепремиера Бобева и с други колеги. Тук ние извеждаме напред прозрачността и интереса на държавата в тези сектори да е ясно кой е собственикът, кой е крайният физически собственик, за да е ясно кой носи отговорността за тези сериозни сфери от обществено-икономическия живот. Тоест, ако трябва да бъда точен, а аз обичам да не заобикалям отговорите на въпросите, дано не ви прозвуча грубо, но по-добре да нямаме инвестиция, която се крие зад неназован собственик. А обикновено, това криене се основава или на неясен произход на капитала или на някакви данъчни цели, които не са в полза на обществото или на нещо по-сериозно. Но не отричам, че би следвало да мислим и в тази посока. Може би някъде това да намали инвестиционния процес.
Аз казвам, че в този случай даваме приоритет на яснотата, чистота на отношения и защита по-късно на фискалния интерес на тези инвестиции. Фискалният интерес на държавата от тези инвестиции.
Мисля, че откровено отговарям на вашия въпрос. Затова няма оценка, тъй като смятаме че сериозните инвеститори, ако има такава забрана, ще дойдат с нормални компании и ще избегнат тези забрани.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Други изказвания. Заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря господин председател.
Бих искал първо, ако може да изясним целта на закона съвсем точно, тъй като аз виждам няколко цели в различна посока и искам за себе си да изясня коя е тя.
На първо място, ако целта е борба с прането на пари, ние имаме специален закон за това нещо и според мен не би трябвало да го правим тук. Ако целта е борба с отклонения от данъчно облагане, достатъчно ясно беше казано, че в момента и в ЗКПО и в ЗДФЛ се облагат с данък при източника всички трансфери към офшорни компании. Тоест, според мен някакъв фискален ефект не би трябвало да има тук. Не е хубаво да говорим, че всички офшорни компании задължително са някакви разбойници, които са дошли в България и се опитват нещо да ни излъжат. Това е една съвсем нормална практика. И Кока-кола действа през офшорни компании и Хюлет-Пакард действа през офшорни компании. Има едно старо решение на Върховния съд на САЩ, често цитирано от 1934 г. в данъчните среди, в което се казва, че никой не длъжен да си планира данъците, така както е изгодно на Министерство на финансите. Ако той може да го прави през офшорна компания и това се позволява от съответното законодателство, няма нищо лошо в това нещо.
Аз разбирам целта на закона като опит да разберем действителните собственици на тези компании. В този смисъл, господин Табаков беше съвсем прав, че ако това е целта, може би просто трябва да го поставим като изискване.
Аз бих подкрепил закона. Дори между първо и второ четене бих добавил към неговия обхват още няколко сектора, които според мен са важни за икономиката. Например бих добавил социологическите агенции и бих добавил одитните дружества, защото те влияят върху обществения интерес. Мисля че в закона се казва, само периодични печатни издания, бих добавил и он лайн издания. Тъй като всяко едно от тях влияе върху общественото мнение.
Трябва да призная, че съм притеснен от становището на Министерство на финансите, което съвсем ясно ни казва, че европейски дружества и капитали собственост на юридически и физически лица следва да се третират равно. Което означава, че тъй като тези Британски Вирджински острови примерно са на европейска територия, те може да са на Карибите, но ако са британска територия и ако една компания е регистрирана там, европейска ли е или не? Включително и Джърси, и Гърнси, и остров Ман и всички останали са изключени. При това положение не би трябвало да има проблем с дружества, които са регистрирани на европейска територия. В този смисъл са европейски дружества и капитали.
И последното което Министерство на финансите са казали е за този принцип на единния паспорт. А в същност една от целите, които се залагат в закона в най-голяма степен беше да предотврати влизането на офшорни компании в банки, застрахователи и инвестиционни посредници. Защото за мен това, че една офшорна компания ще дойде и ще купи имот в София, не е кой знае какво нарушение на обществения интерес. Но когато вече влезе в една банкова или застрахователна институция това е друго нещо. И ако ние с този закон оставим правото им да влизат в банки и застрахователни институции и забраним правото да купуват някакви имоти, които какво от това, че тя е офшорна, като е купила имота, тогава всъщност не сме постигнали целта на закона.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз господин Кадиев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз ще подкрепя закона и искам съвсем накратко да отправя някои допълнителни въпроси и коментари.
Уважаеми колеги, вие сте влезнали в материя, която много добре знаете, че е въпрос на остри дискусии на най-високо ниво. Господин Цонев беше прав, че тези зони са създадени от политическия елит на водещите страни. Ясно е с какви цели. Дали те скоро ще ги закрият, лично аз се съмнявам, но ние не сме се събрали тук, за да обсъждаме този въпрос. Според мен едва ли ще бъдат закрити скоро, макар че по оценка на водещите институции при последната криза, за която стана дума, досега са загубили развитите страни над 33 трилиона долара и България не би трябвало да бъде сред тях с такива загуби.
Първият въпрос, исках да питам тук експертите и се ориентирах за така наречената юрисдикция. Първите няколко острова на Великобритания, която ги е създала очевидно с такава цел, извинявам се, правене на пари. Това се прави от няколко страни-членки на Европейския съюз, също не е наш проблем в момента да дискутираме, но се закриват офшорните зони в Кипър и Малта, а остават остров Мадейра на Португалия, други островчета във Великобритания. Ние сме малка страна, но все пак ние може да поставим този въпрос, тъй като по тази логика защо и България да не си направи една офшорна зона на остров Света Анна примерно. Ние не сме по-глупави от англичаните. Бившият остров Болшевик имам предвид. Сега се казва Света Анна. Точно това имах предвид. От там да идват, за да може да контролираме пряко тук с територия на България.
Тоест, докато стигне до парламентарна зала, да помолим за повече информация господин Цонев, вносителите, а и комисиите нашите сътрудници, за юридически анализ, изключително важен за тези територии. И какво ние може да направим като страна членка на Европейския съюз. Защото аз също се изненадах от някои интерпретации в Министерство на финансите, че едва ли не фирма регистрирана в някоя от страните-членки на Европейския съюз веднага може да предвиди, че ако нашето законодателство е по-тежко, те просто ще се регистрират в най-слабото звено на Европейския съюз. И от там ще си използват този паспортен или как го наричат юристите, за да дойдат в България и то би представлявало проблем.
Аз имам един въпрос и не точно възражение, но не знам защо вие задавате въпроса, да видим кои са собствениците. Според мен това не е достатъчно. Какво става, ако видите че собственикът примерно на Британските Вирджински острови или тук в канала между Франция и Англия е примерно Хуан Карлос от Колумбия, който пере пари. Какво от това, че той е собственик? Или какво като собственикът е, съвсем умишлено казано, някакъв исландец, който е купил да кажем комуникационна компания. Нали всички знаем, че едва ли той е собственика. Така че в момента това не го дискутираме. Това че ние ще получим някакви имена като собственици, юристите да кажат, каква информация дава на българската държава. Има ли механизъм да искаме не само кои са собствениците, но откъде са им парите е най-важно, тъй като в крайна сметка ние искаме да осъществим превенция. А и в крайна сметка, аз съм съгласен с постановката, по-добре да няма инвестиция, отколкото тази инвестиция да е мръсна. Макар че някои страни процъфтяват със столетия, благодарение на това, че не се интересуват какви пари перат. Но все пак ние като Парламент не може да не отговорим и на този въпрос.
Едно техническо предложение. Предлагам на вносителите чл. 6, където става дума за финансовите наказания, за глобите, тъй като офшорните компании, както знаете участват в крупни приватизационни сделки и основаване на крупни пазарни институции. Не мислите ли, че тези глоби от 10 000 до 50 000 лева са доста снизходителни при положение, че става дума за големи операции. Освен това не знам, дали не може да се закове глобата. Аз сега ще предложа увеличение, тъй като там където разликата в глобата е примерно от 10 000 на 50 000 лева и особено 250 000 до 500 000 лева, нали веднага се сещаме, че чиновникът, който ще реши каква да е глобата или съответният орган ще сметне, че би било по-добре да получи 50 000 примерно и да опрости 200 000. В тази връзка предлагам тези наказания да бъдат категорични в определена сума.
Предлагам да бъдат значително завишени за офшорни компании, след като е нарушил споразумението, подписал се е и е излъгал българската държава, никакви 10 000 лева. Аз ви предлагам тук, да се тръгне от 200 000 лева. А втората алинея, при повторно нарушение глобата да е в размер от 1 млн. лева или повече. След като се опитва и лъже българската държава, какви са тези 250 000 лева. Така че предлагам да бъде завишена глобата и да бъдат повишени изискванията при нарушение на декларацията от страна на кандидатстващите.
А що се касае до ефекта, тук колегата проф. Имамов който постави, това лесно може да се сметне. Това е много сериозен въпрос. Тъй като за съжаление по данни на Агенцията за чуждестранните инвестиции, вие знаете, че по-голямата част от чуждите инвестиции минават през офшорните зони. Така че въпросът е много резонен. Но въпреки това, ние сме длъжни да наложим определени правила. Така че замисълът на закона за ограничение на пране на пари и на това, че неизвестни лица управляват определени активи.
Лично аз, ще завърша, ще подкрепя закона и поради един друг ясен мотив. Всичките години от 1990 г. досега, всички знаем, публична тайна е, че всъщност през офшорните зони се дадоха пари, които бяха източени от българската банкова система, от злонамерено управление на валутния курс в средата на 90-те години. И някои хора през офшорните зони, също е публична тайна контролират част от българските активи – туризъм, индустрия и други.
Гласувам за това, в този шест-месечен срок да бъдат така добри, да изплуват и да кажат кои са те. Аз мисля, че българската общественост заслужава такъв отговор. Реализацията на този закон има и такъв ефект - правен и възпитателен. В момента това иска и българската общественост в крайна сметка.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Други изказвания? Ако няма, преминаваме към гласуване.
Който е „за“ приемането на законопроект за икономическите и финансови взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и техните действителни собственици, № 354-01-64, внесен от Йордан Цонев и Делян Пеевски, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет.

По точка Разни има ли някой нещо да каже? Няма.
Закривам заседанието.


(Закрито в 15.50 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Алиосман Имамов


Стенограф:
Силвия Михайлова
(Файлът съдържа 55 032 знака)