Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
11/12/2013
1. Приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 302-01-26, внесен от Министерски съвет на 10 октомври 2013 г. -- за второ гласуване.
2. Изслушване на Драгомир Стойнев, министър на икономиката и енергетиката на основание чл. 26 от ПОДНС.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 19
На 11 декември 2013 година, (сряда) от 14.30 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 302-01-26, внесен от Министерски съвет на 10 октомври 2013 г. -- за второ гласуване.
2. Изслушване на Драгомир Стойнев, министър на икономиката и енергетиката на основание чл. 26 от ПОДНС.
3. Разни.
Заседанието на Комисията бе открито в 14.30 часа и ръководено от господин Алиосман Имамов – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД, който ви е раздаден предварително.
1. Приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 302-01-26, внесен от Министерски съвет на 10 октомври 2013 г. -- за второ гласуване.
2. Изслушване на Драгомир Стойнев, министър на икономиката и енергетиката на основание чл. 26 от ПОДНС.
3. Разни.
Имате ли бележки по дневния ред? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
По първа точка от дневния ред сме поканили:
от Министерство на икономиката и енергетиката -- Красин Димитров – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Ивелина Бахчеванова – директор на Дирекция “Международно контролирана търговия и сигурност” и Христо Атанасов – началник отдел “Международно контролирана търговия”;
от Граждански организации -- Нина Гергова, Стоян Тодоров, Диана Димитрова, Светозар Съев, Стефан Трашлиев, Добрина Алексиева, Румен Гълъбинов, Марин Григоров и проф. Петьо Хаджиев.
Започваме със закона на второ четене.
По отношение на наименованието на закона – „Закон за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба“.
Гласували 12 “за”.
Има ли някой против заглавието? Няма.
Въздържали се? Няма.
Приема се.
Работната група има редакция на § 1 и предлага следната редакция:
„§ 1. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думата “преобразуване” се добавя “с изключение на промяна на правната форма”.
2. В ал. 3 в изречение първо думите “внос и износ” се заменят с “износ и внос, за транспортиране”, а в изречение второ думите “лиценз или” се заличават и накрая се добавя “а всеки следващ лиценз се издава за срок от 5 години”.
3. В ал. 4 думата “три” се заменя с “5”.
4. В ал. 5 думите “внос, износ и за” се заменят с “износ и внос, за”.“
Това е редакция предложена от работната група за § 1.
Има ли изказвания? Няма.
Гласували 7 “за”.
Против редакцията на параграфа? Няма.
Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
По § 2 също има редакция предложена от работната група.
„§ 2. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 3 се отменя;
б) в т. 4 думите “които са определени да участват в тази дейност” се заменят с “по т. 5”;
в) точка 5 се изменя така:
“5. списък на физическите лица, които са определени да участват в тази дейност, включително лицата, които управляват и/или представляват заявителя, придружен от автобиография на лицата и свидетелство за съдимост”;
г) в т. 6 думите “едноличния търговец, управителя, изпълнителния директор, прокуриста и членовете на управителния съвет и контролния орган на юридическото лице” се заменят с “членовете на съвета на директорите или на управителния съвет, които не представляват дружеството, и на членовете на надзорния съвет”;
д) в т. 7 думите “едноличния търговец, управителя, изпълнителния директор или прокуриста” се заменят с “лицата по т. 5”;
е) в т. 11 думите “с продукти, свързани с отбраната” се заличават, а накрая се добавя “включваща конкретни категории и подкатегории на продукти, свързани с отбраната, и конкретни местоназначения”;
ж) създава се нова т. 13:
“т. 13. документ за притежаваното дялово участие в капитала на чуждестранното лице по регистрацията в страната, в която е седалището му, издаден от компетентен орган на държавата, в която лицето е установено или регистрирано – в случаите на притежавано дялово участие от чуждестранно лице в капитала на лице по чл. 5, т. 1;”
з) досегашната т. 13 става т. 14.
2. В ал. 2, т. 2 думите “и 13” се заменят с “13 и 14”.“
Изказвания по тази редакция на § 2? Няма.
Гласували 9 “за”.
Против тази редакция на § 2? Няма.
Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
По § 3 отново редакция на работната група:
„§ 3. В чл. 15, т. 2 думите “и 13” се заменят с „13 и 14”.“
Изказвания по параграф 3, има ли? Няма.
Гласували 9 “за”.
Против тази редакция на § 3? Няма.
Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
По § 4 отново редакция.
„§ 4. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея т. 2 думите “и 13” се заменят с “13 и 14”.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Лицата по чл. 5, т. 1 с валиден лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната, или сертификат за получател, може да получат удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната, като представят само документите по чл. 14, ал. 1, т. 1 и 14”.
Това е редакцията на § 4.
Изказвания по § 4? Няма.
Гласували 9 “за”.
Против тази редакция на § 4? Няма.
Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Параграф 5. Отново редакция на работната група.
„§ 5. В чл. 17 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 2 думите “и 13” се заменят с “13 и 14”.
2. В ал. 3 думите “и 13” се заменят с “и 14”.
Изказвания по § 5? Няма.
Гласували 9 “за”.
Против тази редакция на § 5? Няма.
Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Параграф 6 също има редакция.
„§ 6. В чл. 18 се създава ал. 3:
“(3) Междуведомственият съвет може да удължи срока по ал. 1 с не повече от 30 дни, когато е необходима допълнителна информация, свързана със заявлението и придружаващите го документи. В тези случаи Междуведомственият съвет в срок 7 работни дни, от датата на приемане на решението, уведомява заявителя за удължаването и мотивите за него”.
Изказвания по § 6? Няма.
Гласували 9 “за”.
Против тази редакция на § 6? Няма.
Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Параграф 7 също има редакция.
„§ 7. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите “в заявлението” се добавя “и в придружаващите го документи”.
2. В ал. 3 думите “и документ за платена такса по чл. 71, ал. 1” се заличават.
3. Алинеи 4 и 5 се изменят така:
“(4) Лицензираното, сертифицираното или регистрираното лице е длъжно да предостави в Междуведомствения съвет не по-късно от 60 дни от подаване на заявлението по ал. 2 изискуемите документи по чл. 14-17, свързани с настъпилата промяна.
(5) Междуведомственият съвет разглежда и взема решение по представените документи по ал. 3 и 4 по реда и в сроковете по чл. 18, като вписва изменението в съответния регистър и/или издава актуален лиценз, сертификат за получател или удостоверение за регистрация, когато това е необходимо”.
4. Създават се ал. 6 и 7:
“(6) Вписване на изменение в регистъра и издаване на актуален лиценз, сертификат за получател или удостоверение за регистрация се извършва само в случаите на промяна на данните, вписани в регистъра или в издаден лиценз, сертификат или удостоверение.
(7) Лицензираното, сертифицираното или регистрираното лице заплаща такса по чл. 71, ал. 1 само при разглеждане от Междуведомствения съвет на промяна на обстоятелства, която изисква издаването на актуален лиценз, сертификат за получател или удостоверение за регистрация.”
Това е редакцията на § 7.
Изказвания по § 7? Няма.
Гласували 9 “за”.
Против тази редакция на § 7? Няма.
Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Параграф 8.
Предложение на Работната група за създаване на § 8.
Параграф 8 има следното съдържание:
„В чл. 22, ал. 1, т. 4 след думата “когато” се добавя “управлява и/или”.
Очевидно е имали дискусия в Работната група. Имам отметка, да помоля Министерството да защити предложението за § 8.
КРАСИН ДИМИТРОВ: Предложеното изменение с „и/или“, подкрепяме предложението на Комисията, тъй като това е в съответствие с вече приетите промени в чл. 14, т. 5, които в момента дискутираме.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имате думата за изказвания по новия § 8.
Гласували 9 “за”.
Против тази редакция на § 8? Няма.
Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Параграф 8 по вносител, който става § 9 и със следната редакция.
„§ 9. В чл. 38 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “Министерство на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с “Министерството на икономиката и енергетиката”, думите “и 13” се заменят с “13 и 14” и се създава изречение второ: “Информацията трябва да включва конкретни категории и подкатегории на изделия с двойна употреба и конкретни местоназначения”.
2. В ал. 2 думата “три” се заменя с “5”.
3. В ал. 3 думите “Министърът на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с “Министърът на икономиката и енергетиката”.
Редакция на § 8, който става § 9.
Изказвания има ли? Няма.
Гласували 9 “за”.
Против тази редакция на § 9? Няма.
Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Параграф 9, който става § 10 по вносител. Подкрепен от Работната група.
Изказвания има ли? Няма.
Гласували 9 “за”.
Против параграф 9. Няма.
Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Параграф 10 по вносител.
Има редакция на Работната група.
Параграф 10, който става 11 е със следното съдържание:
„§ 11. В чл. 71, ал. 1 навсякъде след думата “лиценз” се добавя “сертификат за получател”.
За новия § 11 изказвания? Няма.
Гласували 9 “за”.
Против параграф 11. Няма.
Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Параграф 11 по вносител, който става § 12 със следното съдържание:
§ 12. В § 2 от допълнителните разпоредби, в т. 11, буква “б” думите “с цел трансфер” се заменят с “и са предназначени за доставка”.
Изказвания по новия параграф 12? Няма.
Гласували 9 “за”.
Против параграф 12? Няма.
Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Параграф 12 по вносител, който става § 13 със следното съдържание:
„§ 13. В останалите текстове на закона думите “Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”, “министърът на икономиката, енергетиката и туризма” и “министъра на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят съответно с “Министерството на икономиката и енергетиката”, “министъра на икономиката и енергетиката” и “министърът на икономиката и енергетиката.”
Изказвания? Няма.
Гласували 9 “за”.
Против параграф 13? Няма.
Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Преходни и заключителни разпоредби.
Работната група подкрепя текста за наименованието на подразделението.
Параграф 13 по вносител.
Работната група подкрепя текста за § 13 по вносител.
Параграф 14 по вносител е също подкрепен от Работната група.
Изказвания по трите параграфа и наименованието на подразделението? Няма.
Гласували 9 “за”.
Против тези текстове. Няма.
Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
С това приключваме по първа точка.
Докато чакаме министъра, който всеки момент може да пристигне, по точка трета, ако някой желае нещо да каже, да съобщи. Няма желаещи.
Колеги, чакаме министъра. Въпреки, че блиц контролът не изисква някакво мнозинство по Правилник, вие сами ще прецените.
Точка втора -- изслушване на Драгомир Стойнев, министър на икономиката и енергетиката на основание чл. 26 от ПОДНС.
Добре дошъл господин министър!
Уважаеми колеги, започваме блиц контрола, съгласно чл. 26 от нашия Правилник. Всяка парламентарна група има право на два въпроса. За съжаление не виждам представител на най-голямата парламентарна група. Парламентарната група на ГЕРБ няма представител.
Преминаваме към Парламентарната група на Коалиция за България.
Кой ще зададе първия въпрос?
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колега, искам да попитам за иновации и конкурентоспособност в новата програма, в новия период на Европейския съюз 2014 – 2020 г. Тъй като за всички е ясно, че най-важната задача пред Правителството и управлението е да постигнем достатъчна конкурентоспособност на българската икономика. А това няма как да стане по друг начин, освен чрез стимулиране на иновациите. Тоест, какво ще направите вие, за да стимулираме иновациите в българската икономика - някакви направления, механизми? И какви са очакванията ви, за да се възползваме от тази програма?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имате думата господин министър.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви!
Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да се извиня за закъснението, но заради продължителността на заседанието на Министерския съвет, тъй като днес имаше гости от Сърбия се наложи да закъснея, заради което се извинявам.
Уважаеми господин Гечев, истината е, че без иновации ние не можем да имаме конкурентноспособна икономика. Без да имаме иновации, ние няма как да подпомогнем българския бизнес. Вече няма гарантирани пазари по света. Ние трябва да се съревноваваме с всеки един пазар. Освен, че имаме конкретна експортна политика и желание държавата да има своите търговски представители в определени държави, в които до момента ние не сме имали, също така трябва да подпомогнем и фирмите с конкретни финансови средства чрез Оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност“.
Истината е, че програмата е в един период, в който може би имаше несъответствие и липса на диалог между правителството и предишното управление. Тук вече визирам и служебния кабинет и бизнеса, е направена една програма, която изцяло не отговаряше на интересите на българския бизнес. Концепцията беше изпратена в Брюксел за съгласуване. Разбирайки това, една от първите мерки бе именно, се разпоредих за бързи срещи с бизнеса, да поговорим и най-вече да чуя техните очаквания от програмата. Помолих ги те да си дадат предложението, защото тези пари са за тях. Те не са нито за българската администрация, нито за българското Правителство, а тези пари са за българския бизнес. След проведените срещи се направи нова концепция изцяло подобрена и бе представена и одобрена от бизнеса. Считам, че моята задача, през следващата година, е да бъде изцяло защитена в Брюксел.
Програмата е структурирана и е опростена. Като примерно приоритет е предприемачество, експортен и производствен потенциал, като основа за изпреварващ растеж. Там ще бъде концентриран 71 процент от общия размер на средствата по програмата.
Фокусът на приоритетна ос предприемачество, експортен и производствен потенциал включва два взаимодопълващи се аспекта - ускоряване на темпа на растеж и благоприятстване развитието и иновациите. Като разбира се говорим за интелигентен растеж. Имаме и специален комитет в който е поканен бизнеса. И там обсъждаме конкретна стратегия за интелигентна специализация заедно със Световната банка. Диалогът е наистина постоянен. Казах и на предприемачите и на хората, които се занимават с наука, че те трябва да дават конкретни предложения. Те трябва да бъдат изключително активни в тази стратегия. Така че наистина тази стратегия да не се окаже поредната стратегия, която имаме, а да бъде истинска стратегия в полза на бизнеса.
Втората приоритетна ос е зелена и ефективна икономика като гаранция за устойчив растеж. Като 26 процента от общия размер на средствата са предназначени в тази ос по програмата.
Третата е техническа помощ. Има един основен проблем. Тук няма да го скрия и ще го споделя с вас, защото това, че е проблем на Министерството, означава че е проблем и на държавата, проблем и на Българския парламент. Както виждате има огромна разлика от сегашната програма и предишната програма, защото тук де факто няма ясно изразени финансови инструменти.
Знаете, че управлението на ГЕРБ за да покаже едно голямо усвояване на средствата и показвайки се, че виждате ли, ние колко сме добри спрямо предишните, пренасочи един огромен финансов ресурс във финансови инструменти - приблизително 350 млн. лева. Тези пари трудно се усвояват, въпреки че са гарантирани от Европейския инвестиционен фонд. За съжаление те са в банките и трудно достигат до българския бизнес.
Моята задача и моето намерение бе именно тук да намалим финансовите средства по финансовите инструменти, защото това което иска бизнесът, ръководството на министерството и всички ние трябва да им го дадем. Те най-много искат пари за иновации, за енергийна ефективност и технологична модернизация на производството. Няма нищо по-нормално от това, тъй като ние сме изостанали, с европейски средства хората да могат да си организират производството именно с цел по-голяма производителност.
От две, три седмици имаме конкретни забележки от страна на Европейската комисия, че се искат отново финансови инструменти. Аз се разпоредих на заместник-министъра, който отговаря по оперативната програма да отиде в Брюксел и да каже: Да, добре ще има финансови инструменти. Разбира се не в такъв размер ще има, но искаме вие да ни представите модела за използване на тези финансови инструменти. Не както в предишния модел, за всички държави в Европа едни и същи инструменти, а искам да бъдат съобразени с българската икономика. Така че наистина да има реална полза от тези финансови инструменти.
Сега предстоят разговори с Европейската комисия и считам че ще намерим нужния диалог и решението на проблема. Но считам, че 350 млн. евро са прекалено за финансови инструменти, тъй като в момента ние едвам намираме пари, примерно за технологичната модернизация.
И аз ще ви кажа откъде намерихме пари, тъй като това е най-желаната ос за усвояване от фирмите. Фактът че Сърбия изостава по между системната газова връзка. Попитахме Европейската комисия, дали може да фазираме проекта. Те казаха, да. И от там намерихме пари, за да отговорим на нуждите на българския бизнес.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин министър.
Господин Гечев, имате възможност за реплика, ако желаете. Няма реплика.
Господин министър, от името на Парламентарната група на ДПС, искам да ви попитам, какви мерки ще предприемете за повишаване контрола на концесионирането. Известно е, че този въпрос има пряко отношение към публичните финанси и бюджета, който приехме неотдавна като приходи. Какво предстои да направи министерството по този въпрос?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, истината е, че след трагедията, която се случи в Ураново, ние забелязахме огромни проблеми в контрола на концесиите. Но вярно е, че от наша страна желанието ни е наистина хората да започнат да спазват закона. Тези концесионери, които наистина бавеха своите концесионни възнаграждения започнаха да ги изплащат. Даже се стигна до там, че аз се разпоредих и започнах, в случай на забавяне да се дърпат и банковите гаранции.
Истината е, че до момента, ако за 2013 г. за бюджета на Министерството ние трябва да съберем около 40 млн. лв., ние вече сме към 70 млн. лева. Трябва да има ред. Хората трябва да спазват закона и трябва да изплащат концесионните възнаграждения.
До момента, уважаеми господин председател, е постигнато следното: разработена е и е приета наредба за изискване към обхвата и съдържанието на работните проекти за търсене, проучване и добив на подземни богатства и за реда на тяхното съгласуване. Такава наредба е трябвало да се приеме още през 2010 г. с изменение в Закона на подземните богатства. Прилагайки тази наредба, в началото на всяка календарна година концесионерите ще работят със съгласувани проекти, което досега не е било факт. Вече е променен начинът по който се осъществяват проверки на място. Проверките на място вече акцентират върху спазването на предвидените в проектите технически решения и условия за безопасност, а не са формални и единствено по документи. В момента се работи върху промени в Закона за подземните богатства, които ще доведат до по-ефективен контрол на концесионните договори. Мерките най-общо могат да бъдат класифицирани в няколко групи.
Предвижда се още на етап съгласуване на работните проекти, да се преценяват проектните решения по отношение безопасност при разработване на находищата, което ще става чрез участие на представителите на МОСВ, Министерство на труда и социалната политика и разбира се, част от Главна инспекция по труда.
Предвижда се да се извършат съвместни проверки на място с други държавни органи, Главна инспекция по труда, МОСВ и други при необходимост, което ще даде повече информация на концесионера за изпълнението на задълженията по договорите и на изискванията на действащото законодателство.
Предвижда се да се въведе законово задължение за вземане на проби от добитата руда и за изследването й за количество на метали в нея в специализирана лаборатория. Тъй като понякога, има случаи по наша информация, плащат се концесионни възнаграждения за един тип руда, но де факто знаем, че България има природни богатства. Има руда от която тези метали се извличат, но за тях не се плащат концесионни възнаграждения. Уверявам ви, има информация, че тези метали са изключително редки. Много малко са страните, които имат тези метали.
Предвижда се да се правят периодично от страна на МИЕ маркшайдерски замери на добрите количества подземни богатства.
Предвижда се да се предложи промяна в ГПК, която да даде възможност на държавата да събира по-лесно вземанията за концесионно възнаграждение.
Предвиждат се допълнителни възможности за държавата за прекратяване на договорите за концесии за добив, когато не е започнат добив в определен срок. Например до три години от влизането в сила на договора, независимо от причините за това. Когато добивът е преустановен за продължителен период от време, например за повече от три години. Когато концесионерът извършва минимално концесионно плащане за продължителен период от време, например за повече от три години. Диференциране на максималния срок на концесиите за добив, в зависимост от вида подземно богатство и необходимият срок за възвръщане на направените инвестиции от страна на концесионера. Концесията за добив на строителни и скално-облицовъчни материали се характеризира с ниски първоначални инвестиции и кратък срок за възвръщаемост, поради което максималният срок на концесията следва да се намали.
Информация за резултатите от извършената контролна дейност от Министерство на културата, МОСВ да се изпраща регулярно в Министерство на икономиката и енергетиката. Информацията трябва да съдържа всички установени обстоятелства и данни при извършени проверки, установени нарушения и направените предписания.
В срок до 31 март на всяка календарната година, министърът на икономиката и енергетиката да обявява публично на интернет страницата на Министерство на икономиката и енергетиката, информация относно резултатите от извършения през предходната година контрол от контролните органи.
При данни за незаконен добив, сигнал да се подава до министъра на икономиката и енергетиката, включително и на електронен адрес посочен на интернет страницата на Министерство на икономиката и енергетиката. В тридневен срок от постъпване на сигнала за незаконен добив, да се извършва проверка на място от специализирана мобилна група, съвместно с органите на МВР. Предвиждаме съществено подобряване на синхрона между всички местни и държавни органи, с оглед предотвратяване на незаконния добив, проверки да бъдат извършени не само от МИЕ, но и съвместно с други компетентни органи.
Органите на изпълнителната власт и подчинените им администрации, организациите, юридическите и физическите лица да са длъжни да оказват съдействие на органите осъществяващи контрол по изпълнение на техните функции, както и до осигуряване незабавен достъп за вземане на контролни проби от находищата.
Нещо много важно да кажа. Точният брой в момента, за съжаление уважаеми дами и господа народни представители, не мога да го кажа, но доста интензивно ние започнахме едностранно да прекратяваме договори за концесии, тъй като концесионерите не си изпълняват ангажиментите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Следващият въпрос от Парламентарната група на Партия “Атака”.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Уважаеми господин министър, искам да ви попитам, каква е вашата политика по отношение на бъдеща приватизация и текущия следприватизационен контрол. В контекста на това, предвижда ли се преместване на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол в друга сграда? Какви са вашите виждания за бъдещи съкращения на персонала на служителите в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин министър.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря ви господин председател.
Благодаря Ви за въпроса. Днес именно бе внесен в Министерския съвет устройствения правилник, който трябва да бъде приет, на Министерство на икономиката и енергетиката, който касае не само като първостепенен ръководител служители, които работят в Министерство на икономиката и енергетиката, но и второстепенните разпоредители на средства. Това е агенцията към Министерство на икономиката и енергетиката.
Знаете, че догодина бюджета на Министерство на икономиката и енергетиката е сериозно орязан и ние трябва да направим нужните съкращения. Аз бях един от хората, които в първите заседания на Министерския съвет се противопоставях именно със съкращения. Но ние с този бюджет за следващата година, ако не направим съкращения от приблизително 8 процента на хората, ние няма да може да издържим.
Това което касае Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Има желания от НАП, от големи данъкоплатци, да си разменят сградите. Тъй като когато става въпрос за НАП, за големите данъкоплатци, те приемат в едни доста скромни условия хора, които дават и плащат най-големите данъци към българската държава и е необходимо да имат и по-добри условия.
Считам, че на този етап нищо не пречи, да си разменят сградите. Разбира се, това има съществен отпор от страна на администрацията, особено на хората, които работят в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Аз напълно ги разбирам. Но така или иначе няма друга сграда, която да предоставим на НАП, особено в частта на големите данъкоплатци. В крайна сметка има и чужденци, има и българи, които имат сериозен принос към държавния бюджет и трябва да имаме нужните условия, в които да ги приемат и да обсъждат именно конкретни проблеми.
Истината е, че от дълго време не са правени конкретни приватизационни сделки. Считам, че щата на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, който в момента е 105 човека трябва да бъде намален. Съжалявам, но това ще бъдат хора, като тук се съкращават и незаетите бройки. Но в продължение на година и половина, мисля че последната извършена приватизация е на Булгартабак. Колко години са минали? Може би година и половина. Аз друга конкретна сделка не знам. Може би колегите да ме подсетят, ако има такава, но аз не помня. Разбира се, те имат също работа и в следприватизационния контрол. Разбирам и въпроса ви. Но 105 човека … И при тях, както и във всички други администрации и във всички други агенции трябва да има съкращения. С този бюджет който има за 2014 г. за администрацията ние не можем да издържим. Но главно се съкращават и незаети бройки.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин министър. Имате възможност за реплика.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин министър, искам само да ви помоля, ако е възможно да допълните, горе долу какъв процент предвиждате съкращения, защото чувам много големи цифри.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин министър.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Предвиждат се 40 щатни бройки.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, втори кръг въпроси. От ГЕРБ не присъстват. Започваме с Коалиция за България.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Уважаеми господин министър, както на всички ни е известно, в началото на годината се проведе първия законен референдум за централата АЕЦ “Белене”, когато хората се произнесоха с над 70 процента за изграждането на Централата. Малко след това 41-то Народно събрание, с тогавашното мнозинство, взе обратно на това решение за замразяването на строежа. Няма да влизам в особени детайли, но в резултат на това решение или в тази посока, охраната на площадката Белене бе прехвърлена от Министерство на вътрешните работи на частна охранителна фирма.
Преди малко повече от три месеца ръководителят на площадка “Белене” бе изтеглен и повишен в структурите на НЕК. Моят въпрос е, при това положение кога може да очакваме съответно назначение, за да може да бъдем сигурни, че контролът е на добро ниво? Защото на всички ни е известно, че на площадката има много изградени обекти, а една част от тях са започнати, но не са доизградени.
И в тази връзка другият ми въпрос е, една голяма част по външен оглед от жилищата за експертите и специалистите, които трябваше да монтират съответно реактора и другите мощности, визуално външно изглежда, че са изградени, но една част от тях са започнати и не са изградени. Въпросът ми е, кой ги стопанисва в момента и кой е принципалът им? Защото практиката от старото замразяване на Централата преди години доведе до това, че години след това, тези именно изградени жилища, една голяма част от тях бяха похабени и бяха продавани след това на много ниски стойности.
Може би втората част на въпроса ми иска време и може би няма да може сега да отговорите. Първата част от въпроса е относно ръководителя на площадка “Белене”. Очаквам вашия отговор.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Господин министър, имате думата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря господин председател.
Мисля, че ако писмено зададете въпроса, ще мога наистина конкретно да ви отговоря. Но мисля, че към НЕК е собствеността, но да не прибързваме. Да, прав сте. Знам за този проблем. Разпоредил съм се бързо да бъде назначен именно там човек. Човекът е избран, но има известно забавяне в ръководството на НЕК за назначаването на конкретния човек, който да отговаря за охраната. И ви уверявам, че в най-скоро време, тъй като решението трябва да се вземе от борда на НЕК, този човек който е избран, който има подадено CV, ще бъде назначен.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин министър. Реплика желаете ли? Няма реплика.
Вторият въпрос, господин министър, е свързан с дейността на Българска агенция за инвестиции, която има задължение да развива маркетингови стратегии за привличане на чуждестранни инвестиции. Имайки предвид изключителната важност на този въпрос във връзка с заявените намерения следващата година да има един чувствителен ръст на българската икономика, какво смятате да предприемете за подобряването на тази маркетингова стратегия? Защото на всички е известно, че досега имаше много сериозни и бих казал основателни критики в това отношение, за привличане на чуждестранни инвестиции.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря ви господин председател.
Считам, че през годините доста е била пренебрегвана функцията на Българската агенция за инвестиции. Нещо повече, когато са правени форуми в чужбина, едва ли не са били представяни едни и същи презентации. Това ми го казаха и самите посланици. Когато встъпвайки в длъжност, пътувайки из Европа и срещайки се с посланиците те казват: обърнете специално внимание, защото досега наистина се излагахме. Разбира се, има ново ръководство на Българската агенция за инвестиции. Веднага съм се разпоредил и всяка една презентация, която се прави на конкретен бизнес форум да бъде съобразена и преди това да бъде съгласувана с конкретните наши дипломати, защото те най-точно и най-добре могат да преценят начина, по който трябва да бъде представена информацията.
За съжаление ние през годините нямахме нещо елементарно, като един инвестиционен каталог. Аз не знам какви презентации е правило предишното управление. Може би е презентирана нашата конкурентоспособна данъчно-осигурителна система. Но досега не сме имали конкретен инвестиционен каталог с проект. Веднага се разпоредих да бъде създаден такъв каталог. Казах не да се прави каталог и да се пита Министерство на транспорта, Министерство на регионалното развитие – дайте ни проекти. Разбира се, че такава информация трябва да има, но е много важно да имаме диалог с общините. Затова започнахме заедно с общините конкретни срещи на ръководството на Българската агенция за инвестиции, за конкретни местни проекти, така че всички тези проекти да бъдат включени в този каталог. Каталогът вече е почти готов и ще бъде представен на народните представители. Много е важно да имаме и резултати.
Разбира се, когато се ходи в чужбина не трябва да бъде, за да се отбие номера, защото инвестиции не се привличат само с организиране на инвестиционен форум, а трябва да има допълнителни средства и за реклама и в местни издания.
За съжаление, особено старите държави членки, тук може би излизаме извън компетенцията на Министерство на икономиката и енергетиката и в частност на Българската агенция за инвестиции, но мога да ви уверя, уважаеми дами и господа народни представители, че имиджът на България е изключително лош. Нас ни свързват главно с емиграция, с роми и винаги има негативни неща за България. Нищо хубаво не се казва. Ние наистина трябва да имаме конкретна политика в тази област. Тук вече аз не съм специалист, но трябва наистина да подобрим нашия имидж и да показваме и положителни неща.
Разбира се, трябват ни средства и за реклама, за да се рекламира страната. Знаете, че за догодина средствата за реклама ще бъдат в пъти повече.
Но главно това, което се касае за 2014 г. - предстои да бъдат реализирани около 10 форума в чужбина. През първите месеци -- два форума ще има в Китай, в Пекин и Шанхай; два в Германия – Щутгарт и Хановер; два в САЩ – Бостън и Ню Йорк; един в Дания; един в Швейцария – в Женева; един в Южна Корея и един в Москва. Разбира се, пак казвам, без сътрудничество с бизнеса, без сътрудничество с местната власт, без да има медийна кампания, ние трудно може да привлечем инвеститори само с голи обещания. Ако нямаме конкретни проекти, които да предложим за инвестиране.
Разбира се, ще се ползват и средства по оперативна програма „Конкурентоспособност“, т.е. иновации по конкурентоспособност по програмен период. Наистина имаме амбицията да покажем България в една нова светлина, така че да привличаме чуждестранни инвестиции и България да тръгне по пътя на икономическия растеж. Последните данни за промишленото производство ясно показват, че на годишна база ние имаме растеж от над 4 процента. Нещо което не се е случвало през последните четири години. Това не трябва да ни успокоява. Трябва да търсим и да гоним все повече инвестиции в България. Считам, че Българската агенция за инвестиции е една такава структура и примерно там съкращения в щатните бройки за следващата година няма да има.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин министър.
Парламентарната група на “Атака” се отказва от следващия въпрос.
Господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаем господин министър, моля да ни дадете малко повече информация за отношенията между Булгаргаз и Топлофикация “София.” Последните данни, които ние имаме вероятно от преди няколко месеца са задълженията на Топлофикация в размер на 546 млн. лева. Голямата част от тях към БЕХ претрансформирани, тези които са над 12 месеца и около 100 млн. лева са тези, които са към Булгаргаз. Бих искал да знам, има ли някаква опасност първо за спиране на подаването на газ към Топлофикация “София”?
Второ, знаете ли как тя си изплаща дълговете? С какви темпове? Нарастват ли? За 2012 г. бяха нараснали с 40 млн. лева спрямо 2011 г. Вероятно и през 2013 г. е същата работа.
Обмисляте ли някакви варианти при които Булгаргаз да може да си вземе този дълг. Защото тези 546 млн. лева никак не са малка сума.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте господин министър.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря ви господин председател.
Изключително важен въпрос, който може би е за Комисията по енергетика, но в крайна сметка това е важен въпрос за икономиката и за стабилността на енергийната сфера. Тъй като, ако има колапс в енергийната сфера, това ще се отрази неминуемо и върху икономиката.
Господин Кадиев, много благодаря за този въпрос. Наистина дълговете на Топлофикация “София” към БЕХ са огромни. Истината е, че за този отоплителен сезон проблем няма да има. Отново дълга се понася от Булгаргаз. Ние не разчитаме на Топлофикация “София и не разчитаме на Столична община.
Тук е големият въпрос, уважаеми дами и господа, докога? Доколкото знам, ние сме пазарна икономика и когато има задължения, тези задължения трябва да се изплатят.
Знам и отговора на госпожа Фандъкова, която винаги казва: “Задълженията не нарастват, но тези задължения са в един отминал период, когато не сме управлявали ние. Едно друго управление е взело Топлофикация “София” и е станало държавно.” Докога с тези оправдания? В крайна сметка колко кметове на Политическа партия “ГЕРБ” трябва да се изредят на поста кмет на София, за да започне Топлофикация “София” да изплаща своите задължения. Защото тези задължения де факто ги понасяме ние. На нас ни предстои много сериозен разговор, какво правим с този дълг и какво ще се случи с Топлофикация “София”. Може би трябва да се срещнем с общинските съветници и аз съм готов да инициирам една такава среща. Дали вървим към приватизация на Топлофикация “София” или на концесия на Топлофикация “София”, но трябва да се вземе някакво решение, защото тези пари са необходими на Булгаргаз и на Българския енергиен холдинг. Сумата е огромна.
Когато има такава огромна задлъжнялост вътре в самия сектор и се чудим наистина как да се разплащаме с производителите на електроенергия, същевременно да има и инвестиционни и ремонтни дейности, така че хората да се чувстват спокойни, едновременно да балансираме системата и някой да си позволява съвсем спокойно да трупа дългове. Този отоплителен сезон няма да има проблем. Но считам, че вече за следващия отоплителен сезон, ние трябва да намерим решение - дали ще се приватизира Топлофикация “София”. Решение трябва да вземе общинският съвет. Но може да има интерес към този дълг и някой да го изкупи. От друга страна това за Българския енергиен холдинг е много добра новина, защото изведнъж влизат примерно 500 млн. лева в системата и всички ще бъдат доволни. Но аз не искам да предприемам тези действия, тъй като съм казал, че трябва да има политика на диалог и това трябва да бъде съгласувано със Столичния общински съвет. Но постоянно чувам оправдания. Много е лесно да се оправдава човек. Аз също мога да се оправдавам, колко е тежка ситуацията в енергетиката. Тук може да си говорим в продължение на часове. Но когато човек е заел даден пост, той е поел отговорност и задачата му е не да се оправдава, а да намира решение на проблемите.
Наистина молбата ми към госпожа Фандъкова и към Столичния общински съвет е да започнат да мислят, кога ще започнат да се издължават към Булгаргаз и към Българския енергиен холдинг. Кога са станалите най-големите задължения? Кой е виновен? Мога да ви кажа, че мен това не ме интересува, но на министерството тези пари ни трябват сега.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин министър.
Господин Кадиев, вашият въпрос беше извън процедурата, трети подред, но министърът го определи като много важен.
Благодаря господин министър за участието в днешния блиц контрол.
Уважаеми колеги, закривам заседанието на Комисията.
(Закрито в 15.35 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Алиосман Имамов
Стенограф:
Силвия Михайлова
(Файлът съдържа 39 463 знака)
2. Изслушване на Драгомир Стойнев, министър на икономиката и енергетиката на основание чл. 26 от ПОДНС.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 19
На 11 декември 2013 година, (сряда) от 14.30 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 302-01-26, внесен от Министерски съвет на 10 октомври 2013 г. -- за второ гласуване.
2. Изслушване на Драгомир Стойнев, министър на икономиката и енергетиката на основание чл. 26 от ПОДНС.
3. Разни.
Заседанието на Комисията бе открито в 14.30 часа и ръководено от господин Алиосман Имамов – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД, който ви е раздаден предварително.
1. Приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 302-01-26, внесен от Министерски съвет на 10 октомври 2013 г. -- за второ гласуване.
2. Изслушване на Драгомир Стойнев, министър на икономиката и енергетиката на основание чл. 26 от ПОДНС.
3. Разни.
Имате ли бележки по дневния ред? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
По първа точка от дневния ред сме поканили:
от Министерство на икономиката и енергетиката -- Красин Димитров – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Ивелина Бахчеванова – директор на Дирекция “Международно контролирана търговия и сигурност” и Христо Атанасов – началник отдел “Международно контролирана търговия”;
от Граждански организации -- Нина Гергова, Стоян Тодоров, Диана Димитрова, Светозар Съев, Стефан Трашлиев, Добрина Алексиева, Румен Гълъбинов, Марин Григоров и проф. Петьо Хаджиев.
Започваме със закона на второ четене.
По отношение на наименованието на закона – „Закон за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба“.
Гласували 12 “за”.
Има ли някой против заглавието? Няма.
Въздържали се? Няма.
Приема се.
Работната група има редакция на § 1 и предлага следната редакция:
„§ 1. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думата “преобразуване” се добавя “с изключение на промяна на правната форма”.
2. В ал. 3 в изречение първо думите “внос и износ” се заменят с “износ и внос, за транспортиране”, а в изречение второ думите “лиценз или” се заличават и накрая се добавя “а всеки следващ лиценз се издава за срок от 5 години”.
3. В ал. 4 думата “три” се заменя с “5”.
4. В ал. 5 думите “внос, износ и за” се заменят с “износ и внос, за”.“
Това е редакция предложена от работната група за § 1.
Има ли изказвания? Няма.
Гласували 7 “за”.
Против редакцията на параграфа? Няма.
Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
По § 2 също има редакция предложена от работната група.
„§ 2. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 3 се отменя;
б) в т. 4 думите “които са определени да участват в тази дейност” се заменят с “по т. 5”;
в) точка 5 се изменя така:
“5. списък на физическите лица, които са определени да участват в тази дейност, включително лицата, които управляват и/или представляват заявителя, придружен от автобиография на лицата и свидетелство за съдимост”;
г) в т. 6 думите “едноличния търговец, управителя, изпълнителния директор, прокуриста и членовете на управителния съвет и контролния орган на юридическото лице” се заменят с “членовете на съвета на директорите или на управителния съвет, които не представляват дружеството, и на членовете на надзорния съвет”;
д) в т. 7 думите “едноличния търговец, управителя, изпълнителния директор или прокуриста” се заменят с “лицата по т. 5”;
е) в т. 11 думите “с продукти, свързани с отбраната” се заличават, а накрая се добавя “включваща конкретни категории и подкатегории на продукти, свързани с отбраната, и конкретни местоназначения”;
ж) създава се нова т. 13:
“т. 13. документ за притежаваното дялово участие в капитала на чуждестранното лице по регистрацията в страната, в която е седалището му, издаден от компетентен орган на държавата, в която лицето е установено или регистрирано – в случаите на притежавано дялово участие от чуждестранно лице в капитала на лице по чл. 5, т. 1;”
з) досегашната т. 13 става т. 14.
2. В ал. 2, т. 2 думите “и 13” се заменят с “13 и 14”.“
Изказвания по тази редакция на § 2? Няма.
Гласували 9 “за”.
Против тази редакция на § 2? Няма.
Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
По § 3 отново редакция на работната група:
„§ 3. В чл. 15, т. 2 думите “и 13” се заменят с „13 и 14”.“
Изказвания по параграф 3, има ли? Няма.
Гласували 9 “за”.
Против тази редакция на § 3? Няма.
Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
По § 4 отново редакция.
„§ 4. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея т. 2 думите “и 13” се заменят с “13 и 14”.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Лицата по чл. 5, т. 1 с валиден лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната, или сертификат за получател, може да получат удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната, като представят само документите по чл. 14, ал. 1, т. 1 и 14”.
Това е редакцията на § 4.
Изказвания по § 4? Няма.
Гласували 9 “за”.
Против тази редакция на § 4? Няма.
Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Параграф 5. Отново редакция на работната група.
„§ 5. В чл. 17 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 2 думите “и 13” се заменят с “13 и 14”.
2. В ал. 3 думите “и 13” се заменят с “и 14”.
Изказвания по § 5? Няма.
Гласували 9 “за”.
Против тази редакция на § 5? Няма.
Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Параграф 6 също има редакция.
„§ 6. В чл. 18 се създава ал. 3:
“(3) Междуведомственият съвет може да удължи срока по ал. 1 с не повече от 30 дни, когато е необходима допълнителна информация, свързана със заявлението и придружаващите го документи. В тези случаи Междуведомственият съвет в срок 7 работни дни, от датата на приемане на решението, уведомява заявителя за удължаването и мотивите за него”.
Изказвания по § 6? Няма.
Гласували 9 “за”.
Против тази редакция на § 6? Няма.
Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Параграф 7 също има редакция.
„§ 7. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите “в заявлението” се добавя “и в придружаващите го документи”.
2. В ал. 3 думите “и документ за платена такса по чл. 71, ал. 1” се заличават.
3. Алинеи 4 и 5 се изменят така:
“(4) Лицензираното, сертифицираното или регистрираното лице е длъжно да предостави в Междуведомствения съвет не по-късно от 60 дни от подаване на заявлението по ал. 2 изискуемите документи по чл. 14-17, свързани с настъпилата промяна.
(5) Междуведомственият съвет разглежда и взема решение по представените документи по ал. 3 и 4 по реда и в сроковете по чл. 18, като вписва изменението в съответния регистър и/или издава актуален лиценз, сертификат за получател или удостоверение за регистрация, когато това е необходимо”.
4. Създават се ал. 6 и 7:
“(6) Вписване на изменение в регистъра и издаване на актуален лиценз, сертификат за получател или удостоверение за регистрация се извършва само в случаите на промяна на данните, вписани в регистъра или в издаден лиценз, сертификат или удостоверение.
(7) Лицензираното, сертифицираното или регистрираното лице заплаща такса по чл. 71, ал. 1 само при разглеждане от Междуведомствения съвет на промяна на обстоятелства, която изисква издаването на актуален лиценз, сертификат за получател или удостоверение за регистрация.”
Това е редакцията на § 7.
Изказвания по § 7? Няма.
Гласували 9 “за”.
Против тази редакция на § 7? Няма.
Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Параграф 8.
Предложение на Работната група за създаване на § 8.
Параграф 8 има следното съдържание:
„В чл. 22, ал. 1, т. 4 след думата “когато” се добавя “управлява и/или”.
Очевидно е имали дискусия в Работната група. Имам отметка, да помоля Министерството да защити предложението за § 8.
КРАСИН ДИМИТРОВ: Предложеното изменение с „и/или“, подкрепяме предложението на Комисията, тъй като това е в съответствие с вече приетите промени в чл. 14, т. 5, които в момента дискутираме.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имате думата за изказвания по новия § 8.
Гласували 9 “за”.
Против тази редакция на § 8? Няма.
Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Параграф 8 по вносител, който става § 9 и със следната редакция.
„§ 9. В чл. 38 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “Министерство на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с “Министерството на икономиката и енергетиката”, думите “и 13” се заменят с “13 и 14” и се създава изречение второ: “Информацията трябва да включва конкретни категории и подкатегории на изделия с двойна употреба и конкретни местоназначения”.
2. В ал. 2 думата “три” се заменя с “5”.
3. В ал. 3 думите “Министърът на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с “Министърът на икономиката и енергетиката”.
Редакция на § 8, който става § 9.
Изказвания има ли? Няма.
Гласували 9 “за”.
Против тази редакция на § 9? Няма.
Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Параграф 9, който става § 10 по вносител. Подкрепен от Работната група.
Изказвания има ли? Няма.
Гласували 9 “за”.
Против параграф 9. Няма.
Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Параграф 10 по вносител.
Има редакция на Работната група.
Параграф 10, който става 11 е със следното съдържание:
„§ 11. В чл. 71, ал. 1 навсякъде след думата “лиценз” се добавя “сертификат за получател”.
За новия § 11 изказвания? Няма.
Гласували 9 “за”.
Против параграф 11. Няма.
Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Параграф 11 по вносител, който става § 12 със следното съдържание:
§ 12. В § 2 от допълнителните разпоредби, в т. 11, буква “б” думите “с цел трансфер” се заменят с “и са предназначени за доставка”.
Изказвания по новия параграф 12? Няма.
Гласували 9 “за”.
Против параграф 12? Няма.
Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Параграф 12 по вносител, който става § 13 със следното съдържание:
„§ 13. В останалите текстове на закона думите “Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”, “министърът на икономиката, енергетиката и туризма” и “министъра на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят съответно с “Министерството на икономиката и енергетиката”, “министъра на икономиката и енергетиката” и “министърът на икономиката и енергетиката.”
Изказвания? Няма.
Гласували 9 “за”.
Против параграф 13? Няма.
Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Преходни и заключителни разпоредби.
Работната група подкрепя текста за наименованието на подразделението.
Параграф 13 по вносител.
Работната група подкрепя текста за § 13 по вносител.
Параграф 14 по вносител е също подкрепен от Работната група.
Изказвания по трите параграфа и наименованието на подразделението? Няма.
Гласували 9 “за”.
Против тези текстове. Няма.
Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
С това приключваме по първа точка.
Докато чакаме министъра, който всеки момент може да пристигне, по точка трета, ако някой желае нещо да каже, да съобщи. Няма желаещи.
Колеги, чакаме министъра. Въпреки, че блиц контролът не изисква някакво мнозинство по Правилник, вие сами ще прецените.
Точка втора -- изслушване на Драгомир Стойнев, министър на икономиката и енергетиката на основание чл. 26 от ПОДНС.
Добре дошъл господин министър!
Уважаеми колеги, започваме блиц контрола, съгласно чл. 26 от нашия Правилник. Всяка парламентарна група има право на два въпроса. За съжаление не виждам представител на най-голямата парламентарна група. Парламентарната група на ГЕРБ няма представител.
Преминаваме към Парламентарната група на Коалиция за България.
Кой ще зададе първия въпрос?
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колега, искам да попитам за иновации и конкурентоспособност в новата програма, в новия период на Европейския съюз 2014 – 2020 г. Тъй като за всички е ясно, че най-важната задача пред Правителството и управлението е да постигнем достатъчна конкурентоспособност на българската икономика. А това няма как да стане по друг начин, освен чрез стимулиране на иновациите. Тоест, какво ще направите вие, за да стимулираме иновациите в българската икономика - някакви направления, механизми? И какви са очакванията ви, за да се възползваме от тази програма?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имате думата господин министър.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви!
Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да се извиня за закъснението, но заради продължителността на заседанието на Министерския съвет, тъй като днес имаше гости от Сърбия се наложи да закъснея, заради което се извинявам.
Уважаеми господин Гечев, истината е, че без иновации ние не можем да имаме конкурентноспособна икономика. Без да имаме иновации, ние няма как да подпомогнем българския бизнес. Вече няма гарантирани пазари по света. Ние трябва да се съревноваваме с всеки един пазар. Освен, че имаме конкретна експортна политика и желание държавата да има своите търговски представители в определени държави, в които до момента ние не сме имали, също така трябва да подпомогнем и фирмите с конкретни финансови средства чрез Оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност“.
Истината е, че програмата е в един период, в който може би имаше несъответствие и липса на диалог между правителството и предишното управление. Тук вече визирам и служебния кабинет и бизнеса, е направена една програма, която изцяло не отговаряше на интересите на българския бизнес. Концепцията беше изпратена в Брюксел за съгласуване. Разбирайки това, една от първите мерки бе именно, се разпоредих за бързи срещи с бизнеса, да поговорим и най-вече да чуя техните очаквания от програмата. Помолих ги те да си дадат предложението, защото тези пари са за тях. Те не са нито за българската администрация, нито за българското Правителство, а тези пари са за българския бизнес. След проведените срещи се направи нова концепция изцяло подобрена и бе представена и одобрена от бизнеса. Считам, че моята задача, през следващата година, е да бъде изцяло защитена в Брюксел.
Програмата е структурирана и е опростена. Като примерно приоритет е предприемачество, експортен и производствен потенциал, като основа за изпреварващ растеж. Там ще бъде концентриран 71 процент от общия размер на средствата по програмата.
Фокусът на приоритетна ос предприемачество, експортен и производствен потенциал включва два взаимодопълващи се аспекта - ускоряване на темпа на растеж и благоприятстване развитието и иновациите. Като разбира се говорим за интелигентен растеж. Имаме и специален комитет в който е поканен бизнеса. И там обсъждаме конкретна стратегия за интелигентна специализация заедно със Световната банка. Диалогът е наистина постоянен. Казах и на предприемачите и на хората, които се занимават с наука, че те трябва да дават конкретни предложения. Те трябва да бъдат изключително активни в тази стратегия. Така че наистина тази стратегия да не се окаже поредната стратегия, която имаме, а да бъде истинска стратегия в полза на бизнеса.
Втората приоритетна ос е зелена и ефективна икономика като гаранция за устойчив растеж. Като 26 процента от общия размер на средствата са предназначени в тази ос по програмата.
Третата е техническа помощ. Има един основен проблем. Тук няма да го скрия и ще го споделя с вас, защото това, че е проблем на Министерството, означава че е проблем и на държавата, проблем и на Българския парламент. Както виждате има огромна разлика от сегашната програма и предишната програма, защото тук де факто няма ясно изразени финансови инструменти.
Знаете, че управлението на ГЕРБ за да покаже едно голямо усвояване на средствата и показвайки се, че виждате ли, ние колко сме добри спрямо предишните, пренасочи един огромен финансов ресурс във финансови инструменти - приблизително 350 млн. лева. Тези пари трудно се усвояват, въпреки че са гарантирани от Европейския инвестиционен фонд. За съжаление те са в банките и трудно достигат до българския бизнес.
Моята задача и моето намерение бе именно тук да намалим финансовите средства по финансовите инструменти, защото това което иска бизнесът, ръководството на министерството и всички ние трябва да им го дадем. Те най-много искат пари за иновации, за енергийна ефективност и технологична модернизация на производството. Няма нищо по-нормално от това, тъй като ние сме изостанали, с европейски средства хората да могат да си организират производството именно с цел по-голяма производителност.
От две, три седмици имаме конкретни забележки от страна на Европейската комисия, че се искат отново финансови инструменти. Аз се разпоредих на заместник-министъра, който отговаря по оперативната програма да отиде в Брюксел и да каже: Да, добре ще има финансови инструменти. Разбира се не в такъв размер ще има, но искаме вие да ни представите модела за използване на тези финансови инструменти. Не както в предишния модел, за всички държави в Европа едни и същи инструменти, а искам да бъдат съобразени с българската икономика. Така че наистина да има реална полза от тези финансови инструменти.
Сега предстоят разговори с Европейската комисия и считам че ще намерим нужния диалог и решението на проблема. Но считам, че 350 млн. евро са прекалено за финансови инструменти, тъй като в момента ние едвам намираме пари, примерно за технологичната модернизация.
И аз ще ви кажа откъде намерихме пари, тъй като това е най-желаната ос за усвояване от фирмите. Фактът че Сърбия изостава по между системната газова връзка. Попитахме Европейската комисия, дали може да фазираме проекта. Те казаха, да. И от там намерихме пари, за да отговорим на нуждите на българския бизнес.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин министър.
Господин Гечев, имате възможност за реплика, ако желаете. Няма реплика.
Господин министър, от името на Парламентарната група на ДПС, искам да ви попитам, какви мерки ще предприемете за повишаване контрола на концесионирането. Известно е, че този въпрос има пряко отношение към публичните финанси и бюджета, който приехме неотдавна като приходи. Какво предстои да направи министерството по този въпрос?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, истината е, че след трагедията, която се случи в Ураново, ние забелязахме огромни проблеми в контрола на концесиите. Но вярно е, че от наша страна желанието ни е наистина хората да започнат да спазват закона. Тези концесионери, които наистина бавеха своите концесионни възнаграждения започнаха да ги изплащат. Даже се стигна до там, че аз се разпоредих и започнах, в случай на забавяне да се дърпат и банковите гаранции.
Истината е, че до момента, ако за 2013 г. за бюджета на Министерството ние трябва да съберем около 40 млн. лв., ние вече сме към 70 млн. лева. Трябва да има ред. Хората трябва да спазват закона и трябва да изплащат концесионните възнаграждения.
До момента, уважаеми господин председател, е постигнато следното: разработена е и е приета наредба за изискване към обхвата и съдържанието на работните проекти за търсене, проучване и добив на подземни богатства и за реда на тяхното съгласуване. Такава наредба е трябвало да се приеме още през 2010 г. с изменение в Закона на подземните богатства. Прилагайки тази наредба, в началото на всяка календарна година концесионерите ще работят със съгласувани проекти, което досега не е било факт. Вече е променен начинът по който се осъществяват проверки на място. Проверките на място вече акцентират върху спазването на предвидените в проектите технически решения и условия за безопасност, а не са формални и единствено по документи. В момента се работи върху промени в Закона за подземните богатства, които ще доведат до по-ефективен контрол на концесионните договори. Мерките най-общо могат да бъдат класифицирани в няколко групи.
Предвижда се още на етап съгласуване на работните проекти, да се преценяват проектните решения по отношение безопасност при разработване на находищата, което ще става чрез участие на представителите на МОСВ, Министерство на труда и социалната политика и разбира се, част от Главна инспекция по труда.
Предвижда се да се извършат съвместни проверки на място с други държавни органи, Главна инспекция по труда, МОСВ и други при необходимост, което ще даде повече информация на концесионера за изпълнението на задълженията по договорите и на изискванията на действащото законодателство.
Предвижда се да се въведе законово задължение за вземане на проби от добитата руда и за изследването й за количество на метали в нея в специализирана лаборатория. Тъй като понякога, има случаи по наша информация, плащат се концесионни възнаграждения за един тип руда, но де факто знаем, че България има природни богатства. Има руда от която тези метали се извличат, но за тях не се плащат концесионни възнаграждения. Уверявам ви, има информация, че тези метали са изключително редки. Много малко са страните, които имат тези метали.
Предвижда се да се правят периодично от страна на МИЕ маркшайдерски замери на добрите количества подземни богатства.
Предвижда се да се предложи промяна в ГПК, която да даде възможност на държавата да събира по-лесно вземанията за концесионно възнаграждение.
Предвиждат се допълнителни възможности за държавата за прекратяване на договорите за концесии за добив, когато не е започнат добив в определен срок. Например до три години от влизането в сила на договора, независимо от причините за това. Когато добивът е преустановен за продължителен период от време, например за повече от три години. Когато концесионерът извършва минимално концесионно плащане за продължителен период от време, например за повече от три години. Диференциране на максималния срок на концесиите за добив, в зависимост от вида подземно богатство и необходимият срок за възвръщане на направените инвестиции от страна на концесионера. Концесията за добив на строителни и скално-облицовъчни материали се характеризира с ниски първоначални инвестиции и кратък срок за възвръщаемост, поради което максималният срок на концесията следва да се намали.
Информация за резултатите от извършената контролна дейност от Министерство на културата, МОСВ да се изпраща регулярно в Министерство на икономиката и енергетиката. Информацията трябва да съдържа всички установени обстоятелства и данни при извършени проверки, установени нарушения и направените предписания.
В срок до 31 март на всяка календарната година, министърът на икономиката и енергетиката да обявява публично на интернет страницата на Министерство на икономиката и енергетиката, информация относно резултатите от извършения през предходната година контрол от контролните органи.
При данни за незаконен добив, сигнал да се подава до министъра на икономиката и енергетиката, включително и на електронен адрес посочен на интернет страницата на Министерство на икономиката и енергетиката. В тридневен срок от постъпване на сигнала за незаконен добив, да се извършва проверка на място от специализирана мобилна група, съвместно с органите на МВР. Предвиждаме съществено подобряване на синхрона между всички местни и държавни органи, с оглед предотвратяване на незаконния добив, проверки да бъдат извършени не само от МИЕ, но и съвместно с други компетентни органи.
Органите на изпълнителната власт и подчинените им администрации, организациите, юридическите и физическите лица да са длъжни да оказват съдействие на органите осъществяващи контрол по изпълнение на техните функции, както и до осигуряване незабавен достъп за вземане на контролни проби от находищата.
Нещо много важно да кажа. Точният брой в момента, за съжаление уважаеми дами и господа народни представители, не мога да го кажа, но доста интензивно ние започнахме едностранно да прекратяваме договори за концесии, тъй като концесионерите не си изпълняват ангажиментите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Следващият въпрос от Парламентарната група на Партия “Атака”.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Уважаеми господин министър, искам да ви попитам, каква е вашата политика по отношение на бъдеща приватизация и текущия следприватизационен контрол. В контекста на това, предвижда ли се преместване на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол в друга сграда? Какви са вашите виждания за бъдещи съкращения на персонала на служителите в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин министър.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря ви господин председател.
Благодаря Ви за въпроса. Днес именно бе внесен в Министерския съвет устройствения правилник, който трябва да бъде приет, на Министерство на икономиката и енергетиката, който касае не само като първостепенен ръководител служители, които работят в Министерство на икономиката и енергетиката, но и второстепенните разпоредители на средства. Това е агенцията към Министерство на икономиката и енергетиката.
Знаете, че догодина бюджета на Министерство на икономиката и енергетиката е сериозно орязан и ние трябва да направим нужните съкращения. Аз бях един от хората, които в първите заседания на Министерския съвет се противопоставях именно със съкращения. Но ние с този бюджет за следващата година, ако не направим съкращения от приблизително 8 процента на хората, ние няма да може да издържим.
Това което касае Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Има желания от НАП, от големи данъкоплатци, да си разменят сградите. Тъй като когато става въпрос за НАП, за големите данъкоплатци, те приемат в едни доста скромни условия хора, които дават и плащат най-големите данъци към българската държава и е необходимо да имат и по-добри условия.
Считам, че на този етап нищо не пречи, да си разменят сградите. Разбира се, това има съществен отпор от страна на администрацията, особено на хората, които работят в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Аз напълно ги разбирам. Но така или иначе няма друга сграда, която да предоставим на НАП, особено в частта на големите данъкоплатци. В крайна сметка има и чужденци, има и българи, които имат сериозен принос към държавния бюджет и трябва да имаме нужните условия, в които да ги приемат и да обсъждат именно конкретни проблеми.
Истината е, че от дълго време не са правени конкретни приватизационни сделки. Считам, че щата на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, който в момента е 105 човека трябва да бъде намален. Съжалявам, но това ще бъдат хора, като тук се съкращават и незаетите бройки. Но в продължение на година и половина, мисля че последната извършена приватизация е на Булгартабак. Колко години са минали? Може би година и половина. Аз друга конкретна сделка не знам. Може би колегите да ме подсетят, ако има такава, но аз не помня. Разбира се, те имат също работа и в следприватизационния контрол. Разбирам и въпроса ви. Но 105 човека … И при тях, както и във всички други администрации и във всички други агенции трябва да има съкращения. С този бюджет който има за 2014 г. за администрацията ние не можем да издържим. Но главно се съкращават и незаети бройки.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин министър. Имате възможност за реплика.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин министър, искам само да ви помоля, ако е възможно да допълните, горе долу какъв процент предвиждате съкращения, защото чувам много големи цифри.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин министър.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Предвиждат се 40 щатни бройки.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, втори кръг въпроси. От ГЕРБ не присъстват. Започваме с Коалиция за България.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Уважаеми господин министър, както на всички ни е известно, в началото на годината се проведе първия законен референдум за централата АЕЦ “Белене”, когато хората се произнесоха с над 70 процента за изграждането на Централата. Малко след това 41-то Народно събрание, с тогавашното мнозинство, взе обратно на това решение за замразяването на строежа. Няма да влизам в особени детайли, но в резултат на това решение или в тази посока, охраната на площадката Белене бе прехвърлена от Министерство на вътрешните работи на частна охранителна фирма.
Преди малко повече от три месеца ръководителят на площадка “Белене” бе изтеглен и повишен в структурите на НЕК. Моят въпрос е, при това положение кога може да очакваме съответно назначение, за да може да бъдем сигурни, че контролът е на добро ниво? Защото на всички ни е известно, че на площадката има много изградени обекти, а една част от тях са започнати, но не са доизградени.
И в тази връзка другият ми въпрос е, една голяма част по външен оглед от жилищата за експертите и специалистите, които трябваше да монтират съответно реактора и другите мощности, визуално външно изглежда, че са изградени, но една част от тях са започнати и не са изградени. Въпросът ми е, кой ги стопанисва в момента и кой е принципалът им? Защото практиката от старото замразяване на Централата преди години доведе до това, че години след това, тези именно изградени жилища, една голяма част от тях бяха похабени и бяха продавани след това на много ниски стойности.
Може би втората част на въпроса ми иска време и може би няма да може сега да отговорите. Първата част от въпроса е относно ръководителя на площадка “Белене”. Очаквам вашия отговор.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Господин министър, имате думата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря господин председател.
Мисля, че ако писмено зададете въпроса, ще мога наистина конкретно да ви отговоря. Но мисля, че към НЕК е собствеността, но да не прибързваме. Да, прав сте. Знам за този проблем. Разпоредил съм се бързо да бъде назначен именно там човек. Човекът е избран, но има известно забавяне в ръководството на НЕК за назначаването на конкретния човек, който да отговаря за охраната. И ви уверявам, че в най-скоро време, тъй като решението трябва да се вземе от борда на НЕК, този човек който е избран, който има подадено CV, ще бъде назначен.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин министър. Реплика желаете ли? Няма реплика.
Вторият въпрос, господин министър, е свързан с дейността на Българска агенция за инвестиции, която има задължение да развива маркетингови стратегии за привличане на чуждестранни инвестиции. Имайки предвид изключителната важност на този въпрос във връзка с заявените намерения следващата година да има един чувствителен ръст на българската икономика, какво смятате да предприемете за подобряването на тази маркетингова стратегия? Защото на всички е известно, че досега имаше много сериозни и бих казал основателни критики в това отношение, за привличане на чуждестранни инвестиции.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря ви господин председател.
Считам, че през годините доста е била пренебрегвана функцията на Българската агенция за инвестиции. Нещо повече, когато са правени форуми в чужбина, едва ли не са били представяни едни и същи презентации. Това ми го казаха и самите посланици. Когато встъпвайки в длъжност, пътувайки из Европа и срещайки се с посланиците те казват: обърнете специално внимание, защото досега наистина се излагахме. Разбира се, има ново ръководство на Българската агенция за инвестиции. Веднага съм се разпоредил и всяка една презентация, която се прави на конкретен бизнес форум да бъде съобразена и преди това да бъде съгласувана с конкретните наши дипломати, защото те най-точно и най-добре могат да преценят начина, по който трябва да бъде представена информацията.
За съжаление ние през годините нямахме нещо елементарно, като един инвестиционен каталог. Аз не знам какви презентации е правило предишното управление. Може би е презентирана нашата конкурентоспособна данъчно-осигурителна система. Но досега не сме имали конкретен инвестиционен каталог с проект. Веднага се разпоредих да бъде създаден такъв каталог. Казах не да се прави каталог и да се пита Министерство на транспорта, Министерство на регионалното развитие – дайте ни проекти. Разбира се, че такава информация трябва да има, но е много важно да имаме диалог с общините. Затова започнахме заедно с общините конкретни срещи на ръководството на Българската агенция за инвестиции, за конкретни местни проекти, така че всички тези проекти да бъдат включени в този каталог. Каталогът вече е почти готов и ще бъде представен на народните представители. Много е важно да имаме и резултати.
Разбира се, когато се ходи в чужбина не трябва да бъде, за да се отбие номера, защото инвестиции не се привличат само с организиране на инвестиционен форум, а трябва да има допълнителни средства и за реклама и в местни издания.
За съжаление, особено старите държави членки, тук може би излизаме извън компетенцията на Министерство на икономиката и енергетиката и в частност на Българската агенция за инвестиции, но мога да ви уверя, уважаеми дами и господа народни представители, че имиджът на България е изключително лош. Нас ни свързват главно с емиграция, с роми и винаги има негативни неща за България. Нищо хубаво не се казва. Ние наистина трябва да имаме конкретна политика в тази област. Тук вече аз не съм специалист, но трябва наистина да подобрим нашия имидж и да показваме и положителни неща.
Разбира се, трябват ни средства и за реклама, за да се рекламира страната. Знаете, че за догодина средствата за реклама ще бъдат в пъти повече.
Но главно това, което се касае за 2014 г. - предстои да бъдат реализирани около 10 форума в чужбина. През първите месеци -- два форума ще има в Китай, в Пекин и Шанхай; два в Германия – Щутгарт и Хановер; два в САЩ – Бостън и Ню Йорк; един в Дания; един в Швейцария – в Женева; един в Южна Корея и един в Москва. Разбира се, пак казвам, без сътрудничество с бизнеса, без сътрудничество с местната власт, без да има медийна кампания, ние трудно може да привлечем инвеститори само с голи обещания. Ако нямаме конкретни проекти, които да предложим за инвестиране.
Разбира се, ще се ползват и средства по оперативна програма „Конкурентоспособност“, т.е. иновации по конкурентоспособност по програмен период. Наистина имаме амбицията да покажем България в една нова светлина, така че да привличаме чуждестранни инвестиции и България да тръгне по пътя на икономическия растеж. Последните данни за промишленото производство ясно показват, че на годишна база ние имаме растеж от над 4 процента. Нещо което не се е случвало през последните четири години. Това не трябва да ни успокоява. Трябва да търсим и да гоним все повече инвестиции в България. Считам, че Българската агенция за инвестиции е една такава структура и примерно там съкращения в щатните бройки за следващата година няма да има.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин министър.
Парламентарната група на “Атака” се отказва от следващия въпрос.
Господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаем господин министър, моля да ни дадете малко повече информация за отношенията между Булгаргаз и Топлофикация “София.” Последните данни, които ние имаме вероятно от преди няколко месеца са задълженията на Топлофикация в размер на 546 млн. лева. Голямата част от тях към БЕХ претрансформирани, тези които са над 12 месеца и около 100 млн. лева са тези, които са към Булгаргаз. Бих искал да знам, има ли някаква опасност първо за спиране на подаването на газ към Топлофикация “София”?
Второ, знаете ли как тя си изплаща дълговете? С какви темпове? Нарастват ли? За 2012 г. бяха нараснали с 40 млн. лева спрямо 2011 г. Вероятно и през 2013 г. е същата работа.
Обмисляте ли някакви варианти при които Булгаргаз да може да си вземе този дълг. Защото тези 546 млн. лева никак не са малка сума.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте господин министър.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря ви господин председател.
Изключително важен въпрос, който може би е за Комисията по енергетика, но в крайна сметка това е важен въпрос за икономиката и за стабилността на енергийната сфера. Тъй като, ако има колапс в енергийната сфера, това ще се отрази неминуемо и върху икономиката.
Господин Кадиев, много благодаря за този въпрос. Наистина дълговете на Топлофикация “София” към БЕХ са огромни. Истината е, че за този отоплителен сезон проблем няма да има. Отново дълга се понася от Булгаргаз. Ние не разчитаме на Топлофикация “София и не разчитаме на Столична община.
Тук е големият въпрос, уважаеми дами и господа, докога? Доколкото знам, ние сме пазарна икономика и когато има задължения, тези задължения трябва да се изплатят.
Знам и отговора на госпожа Фандъкова, която винаги казва: “Задълженията не нарастват, но тези задължения са в един отминал период, когато не сме управлявали ние. Едно друго управление е взело Топлофикация “София” и е станало държавно.” Докога с тези оправдания? В крайна сметка колко кметове на Политическа партия “ГЕРБ” трябва да се изредят на поста кмет на София, за да започне Топлофикация “София” да изплаща своите задължения. Защото тези задължения де факто ги понасяме ние. На нас ни предстои много сериозен разговор, какво правим с този дълг и какво ще се случи с Топлофикация “София”. Може би трябва да се срещнем с общинските съветници и аз съм готов да инициирам една такава среща. Дали вървим към приватизация на Топлофикация “София” или на концесия на Топлофикация “София”, но трябва да се вземе някакво решение, защото тези пари са необходими на Булгаргаз и на Българския енергиен холдинг. Сумата е огромна.
Когато има такава огромна задлъжнялост вътре в самия сектор и се чудим наистина как да се разплащаме с производителите на електроенергия, същевременно да има и инвестиционни и ремонтни дейности, така че хората да се чувстват спокойни, едновременно да балансираме системата и някой да си позволява съвсем спокойно да трупа дългове. Този отоплителен сезон няма да има проблем. Но считам, че вече за следващия отоплителен сезон, ние трябва да намерим решение - дали ще се приватизира Топлофикация “София”. Решение трябва да вземе общинският съвет. Но може да има интерес към този дълг и някой да го изкупи. От друга страна това за Българския енергиен холдинг е много добра новина, защото изведнъж влизат примерно 500 млн. лева в системата и всички ще бъдат доволни. Но аз не искам да предприемам тези действия, тъй като съм казал, че трябва да има политика на диалог и това трябва да бъде съгласувано със Столичния общински съвет. Но постоянно чувам оправдания. Много е лесно да се оправдава човек. Аз също мога да се оправдавам, колко е тежка ситуацията в енергетиката. Тук може да си говорим в продължение на часове. Но когато човек е заел даден пост, той е поел отговорност и задачата му е не да се оправдава, а да намира решение на проблемите.
Наистина молбата ми към госпожа Фандъкова и към Столичния общински съвет е да започнат да мислят, кога ще започнат да се издължават към Булгаргаз и към Българския енергиен холдинг. Кога са станалите най-големите задължения? Кой е виновен? Мога да ви кажа, че мен това не ме интересува, но на министерството тези пари ни трябват сега.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин министър.
Господин Кадиев, вашият въпрос беше извън процедурата, трети подред, но министърът го определи като много важен.
Благодаря господин министър за участието в днешния блиц контрол.
Уважаеми колеги, закривам заседанието на Комисията.
(Закрито в 15.35 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Алиосман Имамов
Стенограф:
Силвия Михайлова
(Файлът съдържа 39 463 знака)
