1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Договора за услуги за подпомагане изпълнението на проект между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 302-02-24, внесен от Министерски съвет на 27 декември 2013 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 302-01-38, внесен от Министерски съвет на 5 ноември 2013 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за представителите по индустриална собственост, № 302-01-49, внесен от Министерски съвет на 4 декември 2013 г. -- за първо гласуване.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 354-01-86, внесен от н.п. Димчо Михалевски и група народни представители на 27 ноември 2013 г. -- за първо гласуване.
5. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 1


На 15 януари 2014 година, (сряда) от 14.30 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Договора за услуги за подпомагане изпълнението на проект между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 302-02-24, внесен от Министерски съвет на 27 декември 2013 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 302-01-38, внесен от Министерски съвет на 5 ноември 2013 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за представителите по индустриална собственост, № 302-01-49, внесен от Министерски съвет на 4 декември 2013 г. -- за първо гласуване.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 354-01-86, внесен от н.п. Димчо Михалевски и група народни представители на 27 ноември 2013 г. -- за първо гласуване.
5. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.30 часа и ръководено от господин Алиосман Имамов – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми дами и господа, Комисията по икономическата политика и туризъм има кворум на своето първо заседание след Нова година.
Позволявам си да пожелая на всички успешна работа, здраве и разбира се хубави неща през Новата година.

ДНЕВНИЯТ РЕД ви е раздаден предварително и не е настъпила промяна в него.
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Договора за услуги за подпомагане изпълнението на проект между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 302-02-24, внесен от Министерски съвет на 27 декември 2013 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 302-01-38, внесен от Министерски съвет на 5 ноември 2013 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за представителите по индустриална собственост, № 302-01-49, внесен от Министерски съвет на 4 декември 2013 г. -- за първо гласуване.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 354-01-86, внесен от н.п. Димчо Михалевски и група народни представители на 27 ноември 2013 г. -- за първо гласуване.
5. Разни.
Имате ли предложения и възражения по дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения ви дневен ред за днешното заседание, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

По първа точка сме поканили:
от Министерство на икономиката и енергетиката -- Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката;
от Агенцията по обществени поръчки -- Миглена Павлова – изпълнителен директор, Анна Миткова – директор на Дирекция “Регистър и мониторинг на обществените поръчки” и Сашка Иванова.
Кой ще представи законопроекта по първа точка?
Заповядайте госпожо Янева.
АННА ЯНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, представям на вашето внимание договор за ратификация между Министерство на икономиката и енергетиката и Европейската банка за възстановяване и развитие за предоставяне на консултантска помощ в процеса на избор на национално решение за електронно възлагане на обществени поръчки.
Както е известно, новите европейски директиви в областта на обществените поръчки въвеждат задължение за страните членки до края на 2016 г. да осигурят изцяло електронна комуникация между възложители и кандидати, най-малко до етапа на подаване на електронна оферта. При това използваните технологични решения по никакъв начин не следва да ограничават участието на фирми от други страни членки на Европейския съюз в Националния пазар на обществени поръчки.
На този етап страната ни трябва да вземе решение относно това, какъв модел за електронно възлагане следва да се разработи, така че да отговаря на европейските изисквания, като същевременно се отчете националната специфика и готовността на участниците в процеса. Решението за въвеждане на цялостна система за електронно възлагане е решение от изключителна важност и реализацията му ще изисква значителен финансов ресурс.
За целта имаме нужда от външна експертна помощ на независим консултант, който вече има опит при осъществяване на подобни реформи в други страни членки на Европейския съюз. Европейската банка за възстановяване и развитие в рамките на подписания договор, ще предостави своята експертиза в следните области:
- преглед на съществуващото положение в страната, наличните инициативи, предложените модели и разработените бизнес решения;
- преглед на най-.добрите европейски практики и работещи решения, включително приложени на практика изцяло централизиран и децентрализиран модел за електронно възлагане;
- изготвяне на концепция за модел на реформи за електронно възлагане с разглеждане на двете основни възможни решения - централизирано и децентрализирано с описания на предимствата, недостатъците и оценка на разходите за всеки от тях;
- провеждане на детайлно обсъждане на възможностите за всички заинтересовани лица от българска страна.
След одобрение от българска страна на единия от двата варианта и вземане на решения за избор на национален модел, разработване на проект на пътна карта за ролите, отговорностите и процеса на вземане на решения. План за действие и препоръчителен график. Бизнес план с препоръки за собствеността, управлението и структурата за разработване на платформа за електронно възлагане. Изготвяне на проект за техническо задание за разработване и закупуване на избраното технологично решение. Предоставяне на текуща помощ в процеса на прилагане на препоръките.
Предложеният договор е на стойност 350 000 евро и е с продължителност 12 месеца от датата на влизане в действие.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря госпожо заместник-министър!
Други изказвания по законопроекта за ратификация? Въпроси? Ако няма изказвания, преминаваме към гласуване.
Който е „за“ приемането на законопроекта за ратифициране на Договора за услуги за подпомагане изпълнението на проект между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Европейската банка за възстановяване и развитие № 302-02-24, внесен от Министерския съвет, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

По втора точка от дневния ред - законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 302-01-38, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2013 г. – за първо гласуване, сме поканили следните гости:
от Министерство на икономиката и енергетиката -- Красин Димитров – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Емил Алексиев – началник отдел “Политика за потребителите” и Цвета Караилиева – главен експерт в дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите”;
от Министерски съвет -- Вяра Хранова – съветник в политическия кабинет на заместник министър-председателя по икономическо развитие г-жа Даниела Бобева;
от Комисия за защита на потребителите -- Веселин Златев – председател;
от Българска народна банка -- Елена Димитрова – водещ юрисконсулт, Десислава Атанасова – старши юрисконсулт и Венцислав Аспарухов – младши юрисконсулт;
от Асоциация на банките в България -- Ирина Марцева – главен секретар и Елеонора Христофорова – юрист;
от Омбудсмана на Република България -- Росица Тоткова – главен секретар и Нина Бояджиева – началник отдел “Права на потребителите”;
от Асоциация на индустриалния капитал в България -- Ивелин Желязков;
от Българска търговско-промишлена палата -- Васил Тодоров – главен секретар и Ива Иванова – Връзки с обществеността;
от Българска национална асоциация “Активни потребители” -- д-р Богомил Николов – изпълнителен директор;
от Виваком -- Мая Александрова – юрисконсулт;
от Граждански организации (по всички точки) -- Васил Павлов, Нина Гергова – ГИ “За нов обществен договор”, Светозар Съев – ГИ “Орлов мост за промяна”, Илия Илиев – Гражданска формация “Промяна”, Добрина Алексиева, Румен Гълъбинов, Марин Григоров, проф. Петьо Хаджиев и Стоичко Сталевски.
Виждате списъка е много голям. По наша преценка това са представители на институции, които имат отношение към Закона, който предстои да бъде разгледан.
Кой ще представи законопроекта?
Господин заместник-министър заповядайте.
КРАСИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, проектът за Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите цели да въведе в българското законодателство изискванията на Директива 2011/83 на Европейския съюз, на Европейския парламент и на Съвета за правата на потребителите. Също така с проекта на закон се коригират някои несъответствия при въвеждане изискванията на Директива 2005/29 на Европейската общност за нелоялните търговски практики на търговци спрямо потребители и на Директива 2008/48 за договорите за потребителските кредити, като се внасят уточнения и допълнения в сега действащата нормативна уредба.
С предложения проект на закон се въвежда изцяло нова уредба на договорите от разстояние и на договорите извън търговския обект, различна от тази на сега действащия Закон за защита на потребителите, като разпоредбите се отнасят както за стоки, така и за услуги.
Проектът на закон урежда съдържанието на задължителната преддоговорна информация, която се предоставя от търговеца и съставлява неразделна част от договора от разстояние или от договора извън търговския обект и не може да бъде променяна, освен ако страните изрично не се договорят за друго.
Законопроектът съдържа и формални изисквания към двата вида договори. При договори извън търговския обект, търговецът трябва да предостави задължителна преддоговорна информация, както и копие от подписания договор или потвърждение на договора на хартиен, или ако потребителят се съгласи на друг траен носител, като информацията трябва да е четлива, изготвена на ясен и разбираем език. При договори от разстояние търговецът предоставя на потребителя или на негово разположение задължителната преддоговорна информация по подходящ начин, в зависимост от използваното средство за комуникация от разстояние на ясен и разбираем език, а също така трябва да предостави на потребителя на траен носител потвърждение за сключения договор най-късно в момента на доставяне на стоката или преди да е започнало изпълнението на услугата. Търговците ще трябва да предоставят пълна и подробна информация на потребителите и за договори, сключвани по електронен път чрез интернет сайт.
С новата уредба на договорите от разстояние или извън търговския обект се увеличава срокът за упражняване правото на отказ на потребителя от 7 на 14 дни. Също така се подобряват условията за упражняване правото на отказ на потребителя от сключения договор.
Въведени са разпореди относно начина за упражняване правото на отказ на потребителя от сключения договор, действието на отказа и задължението на търговеца и потребителя, в случай на отказ от договора.
Друг нов момент е, че при сключване на договор от разстояние или извън търговски обект, търговецът има задължение да предоставя на потребителя стандартния формуляр за упражняване на правото на отказ. Предвидени са и изключения от правото на отказ, поради естеството на стоките или услугите.
С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите се уреждат и някои въпроси по отношение на договорите за продажба. Разширява се обхватът на общото задължение на търговците за предоставяне на обща информация на потребителите, което се отнася за всички видове договори, сключвани в търговския обект.
Разпоредбите на проекта на закон уреждат доставката на стоки и прехвърлянето на риска, като се предвижда максимален срок за доставка на стоки в рамките на 30 дни, считано от сключване на договора.
Разпоредбите на проектозакона предвиждат забрана за търговците да начисляват такси на потребителите за използване на платежно средство, които превишават направените от търговеца разходи за използване на същото платежно средство, както и забрана на търговеца, който предоставя на потребителите телефонна линия за осъществяване на връзка по телефона във връзка със сключвания договор, да начислява разходи на потребителя, превишаващи основната тарифа за използване на телефонната линия.
Въведено е задължение за търговеца да получи предварителното съгласие на потребителя за извършване на допълнителни плащания, които не са предвидени в договора.
Едновременно с това се подобрява и защитата на потребителите срещу непоръчани стоки и услуги.
С проекта на закон са направени променени в частта гаранция и рекламации на стоки. Една от тях е, че при предявяване на рекламации, търговецът ще издава документ на потребителя за приемането им. По този начин ще се въведат по-ясни правила при предявяване на рекламации от страна на потребителите при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, както и за съблюдаване законовия срок за удовлетворяването им от страна на търговеца.
Също така, когато търговецът е удовлетворил три рекламации на една и съща стока, при последваща проява на несъответствие на стоката с договора за продажба в рамките на периода на законовата гаранция, потребителят ще може да предявява разваляне на договора и търговеца ще бъде длъжен да го удовлетвори.
Направени са някои изменения в раздела „Обща безопасност на стоките и услугите“ във връзка с ефективното проследяване на стоките и са допълнени контролните органи, имащи компетенции по отношение безопасността на предлаганите стоки и услуги и се създават условия за подобряване на координация в работата на контролните органи, имащи отношение за защита на потребителите.
С проекта на закона са внесени изменения по отношение изискванията за представителност на сдруженията на потребителите, имащи за цел облекчаване условията за признаване на сдружения на потребителите за представителни. Със законопроекта се създава правно основание за създаването на помирителни комисии към Комисията за защита на потребителите за решаване на потребителски спорове в областта на енергетиката, топлоснабдяването, водоснабдяване-то, телекомуникациите, превоза на пътници и в областта на финансовите услуги.
Въведена е нова разпоредба, която предвижда възможност потребителят да развали договора и да търси обезщетение по общия ред, в случаите когато търговецът е използвал нелоялна търговска практика, а също така значително се завишават административно наказателните санкции за нарушение изискванията на закона за нелоялните търговски практики.
С проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите се правят изменения и допълнения в Закона за потребителския кредит, които имат за цел да отстранят някои несъответствия при въвеждане разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО за договорите за потребителски кредити.
Направените изменения няма да имат съществено отражение върху пазара на кредитни продукти, тъй като една част от промените са с технически характер, а основните изменения се отнасят до редакцията на Приложение 3 на закона, относно съдържанието на преддоговорната информация за договорите за овърдрафт. С предложените изменения и допълнения се цели привеждане в съответствие на Закона за потребителския кредит с тези на Директива 2008/48.
Същевременно в § 58 на представения проект на закон е допуснато едно техническо несъответствие спрямо одобрения от Министерския съвет проект на закон, като е пропусната т. 1 относно включване в обхвата на Закона за потребителския кредит на договорите за кредит под 400 лв. Включването на тези договори за кредит в обхвата на Закона за потребителския кредит е посочено в мотивите към проекта на ЗИД на ЗЗП, внесен в Народното събрание. Предвид горното е необходимо в § 58 на проекта на закона да се добави т. 1 със следното съдържание:
„т. 1. В чл. 4, ал. 1, т. 1 думите “по-малък от 400 лв. или“ и запетая преди тях се заличават.“
Промяната в Закона за потребителския кредит е продиктувана от злоупотреби на някои кредитодатели, предоставящи така наречените „бързи кредити“, които се отпускат при неизгодни и неясни условия за потребителите. Регулирането на кредитите под 400 лв. ще обезпечи еднаква степен на защита на всички потребители, независимо от стойността на отпускания кредит. С направеното изменение в чл. 4, ал. 1 на Закона за потребителския кредит, разпоредбите на този закон ще се прилагат и за кредитите под 400 лв., които понастоящем са изключени от обхвата и приложеното поле на закона.
Едновременно с това е необходимо разпоредбите на чл. 63 и чл. 66 от Закона за защита на потребителите, относно съобщенията за намаляване на цените да се приведат в съответствие с изискванията на чл. 5, ал. 4 на Директива 2011/83 за правата на потребителите, което ще наложи промяна в приложното поле на посочените по-горе разпоредби. В тази връзка, ви предлагам между двете четения на законопроекта в Народното събрание да бъде включен нов параграф в Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, съгласно който разпоредбите на чл. 63--66 на ЗЗП да се прилагат само за договорите за продажба в търговските обекти, но не и за договорите от разстояние извън търговския обект, които са изцяло регламентирани от разпоредбите на Директива 2011/83 на ЕС за правата на потребителите, която е с максимален характер.
С приемането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, ще се засили правната сигурност за потребителите и търговците при сключване на договори извън търговския обект и договори от разстояние, както и ще се актуализира част от нормативната база към новите обществени изисквания, за да се постигне по-високо равнище на защита правата на потребителите и икономическите им интереси.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря на господин заместник-министъра.
Преди да започне дискусията, уважаеми колеги, искам да ви напомня, че тези които имат обективни причини да отсъстват, да отбележат при нашите сътрудници своето отношение към отделните законопроекти в дневния ред. В противен случай, ще смятаме, че се отсъства от заседание на Комисията.
Освен това, искам да ви съобщя, че по разглеждания законопроект, ние сме поискали становища от следните институции: от Комисия за защита на потребителите има становище; от Асоциация на индустриалния капитал имаме становище; от Конфедерация на работодателите и индустриалците в България до този момент няма становище; от Българска стопанска камара няма до този момент становище; от Българска търговско-промишлена палата също няма становище до момента; от Федерация на потребителите в България няма до момента становище и от Българска национална асоциация „Активни потребители“ също няма становище.
Получили сме становища освен това от Българска народна банка, Омбудсмана на Република България, Виваком, ЕVN – България ЕАД.
Всички становища, които ние сме получили до заседанието на комисията са раздадени на народните представители, членове на Комисията. Ако има представители на съответните институции, да се смятат за поканени, да представят своите становища. С това откривам дискусията по законопроекта.
Кой иска думата? Обикновено гостите първи вземат думата, без да смятаме това за някакво задължително правило. Кой желае да вземе думата?
ВАСИЛ ТОДОРОВ (Българска търговско-промишлена палата): Благодаря господин председател.
Българската търговско-промишлена палата ще депозира писмено становище по законопроекта. Накратко това което мога да кажа на база становището. Принципно подкрепяме посочения законопроект. Като имаме една принципна бележка, която и друг път сме правили в комисията, касаеща въпросите свързани с нелоялните търговски практики, която считаме, че следва да бъде заложена в този закон като нормативен текст. Става въпрос за нерегламентираното използване на бар кодовете върху стоките. Използването на тези бар кодове не е задължително, но е наложено като световна практика, включително и в България. Практиката показва, че има фирми, които използват бар кодове регистрирани и платени от други фирми или генерират бар кодове, които изобщо не са регистрирани в тази световна база от данни, което реално уврежда интересите на коректните фирми, които си плащат за поддръжката на тези бар кодове. А също така въвежда и в заблуждение потребителя относно характеристиките на стоката. Затова считаме, и това сме го описали в нашето становище, така че няма да отнемам времето, че това нещо следва да бъде изрично регламентирано в този закон и съответно да бъде санкционирано при сезиране на Комисията за защита на конкуренцията.
По отношение на конкретни бележки по законопроекта сме посочели редица технически бележки. Само някои от тях ще спомена.
В § 52 изразяваме изрично несъгласие със създаването на новата ал. 4 на чл. 233, съгласно която актовете за установяване на административни нарушения, наказателни постановления и индивидуални административни актове, да могат да бъдат връчвани на всяко физическо лице, което се намира в търговския обект и което е в граждански или трудови правоотношения с лицето, срещу което са издадени.
Основният мотив на предложението за въвеждане на подобна разпоредба е постигане на бързина в административното производство. Считаме, че тази цел няма да бъде постигната, а напротив може да възникнат допълнителни спорове, относно правата и обема на правата на тези лица. Дори да се докаже, че имат трудови и граждански правоотношения. Считаме за коректно, да се запази практиката установена и със закон, да се връчват на лицата, които представляват и са упълномощени да представляват търговеца, тъй като те са изрично посочени в записите по фирменото дело в Търговския регистър.
Друго важно нещо, което искаме да споменем, тъй като касае не само този закон в частност, но и други закони, дават се легални дефиниции. В случая легалната дефиниция на „траен носител“ е дадена в този закон. Подобни легални дефиниции откриваме и в други специални закони, като Кодекса за застраховане, Закона за потребителския кредит, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, които обаче са различни от тази дефиниция. Считаме, че специални закони от една група, когато дават легални дефиниции на един термин трябва да бъдат уеднаквени. Нарочно го посочвам този въпрос, тъй като този проблем се наблюдава и в други закони. Посочили сме и други технически бележки, които ще представим заедно със становището.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Тодоров.
От вносителите могат съвсем накратко да отговорят на бележките по текстовете на вносителя, ако желаете разбира се.
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Благодаря господин председател.
Съвсем на прима виста, тъй като не сме запознати със становищата на институциите, които в момента ги излагат. Бих искал да взема отношение по първото предложение относно бар кодовете. Разбира се, всяко твърдение на търговец, използване на търговска марка на друг търговец и т.н., това е и по действащия Закон за защита на потребителите, раздела за нелоялни търговски практики, съставлява нелоялна търговска практика. Тоест, тук ние нямаме проблем в момента. Вашето предложение е решено. Разбира се, няма точно такъв запис. Още една много важна бележка в тази връзка. Директивата за нелоялни търговски практики съдържа един неизчерпателен списък, който е въведен в действащия закон за потребителите на нелоялни търговски практики. Тази директива въведена в закона има максимален характер. Държавите-членки нямат право, нито по-малко, нито повече да отидат, но хипотезата е уредена. Така че Българската търговско-промишлена палата трябва да бъде спокойна. Разбира се, въпрос на прилагане от контролния орган.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Алексиев.
Други изказвания? Заповядайте.
ВЕСЕЛИН ЗЛАТЕВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Аз ще бъда съвсем кратък.
Искам да кажа, че Комисията чрез своите експерти участва активно във всички фази на обсъждането на настоящия Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите. Принципно и в частност нашите възражения и бележки са взети предвид, така че ги намираме в конкретните текстове. И принципно сме изразили това в становището си, което сме предоставили за днешното заседание.
Съвсем накратко, по отношение на връчването на документи и книжа на физически лица намиращи се в трудово-правни или гражданско-правни отношения. Ще ви кажа, че Комисията бидейки към настоящия момент в състав от 177 души за цялата страна, изпитва неимоверни трудности по връчването на актовете за установяване на наказателни постановления и актовете за установяване на административни нарушения. Ние сме в обективна невъзможност да изпълняваме тези свои задължения, още повече, че към настоящия момент, органите на полицията преустановиха сътрудничеството в големи градове с нас в този аспект. Става така че преклузивните срокове изтичат. Те са максимум шест месеца, а не всички нарушили закона лица са добросъвестни. Всъщност оказа се, че тези недобросъвестни лица на практика остават без всякаква превантивна мярка и без всякакво наказание за сериозни извършени нарушения.
Мисълта ми е тази, че този текст ще спомогне, както за своевременното връчване на съответните книжа, така и за налагането на съответните наказания. А що се отнася до възможността на определено физическо лице, което е получило документите, да не бъде в съответните трудово-правни или други отношения, то затова си има съд и естествено, че в течение на един процес ще може да се установи, че това лице не може да носи отговорността, а и самото производство ще бъде опорочено, така че актът ще падне. Не виждам основание за притеснения.
В този смисъл поддържаме изцяло законопроекта, който е внесен.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря ви господин Златев.
Господин Алексиев искате ли думата?
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Благодаря ви господин председател.
Само да допълня с едно изречение господин Златев. Не става дума за прецедент, тъй като същата разпоредба относно връчване на актовете е вече включена в разпоредбите на Закона за туризма, който също се прилага от Комисията за защита на потребителите. Така че ние имаме една практика, която само ще бъде потвърдена, а не прецедент.
И още една дума във връзка с последното предложение, което беше направено от Търговско-промишлената палата за дефиницията на термина „траен носител“. Твърдя, че дефиницията на термина „траен носител“ е коректно, перфектно бих казал въведена, съгласно изискванията на директивата за правото на потребителите. Ако има някъде проблем, трябва да се проверят може би другите закони. Гарантирам, че тя е точно въведена съгласно разпоредбите на директивата.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз господин Алексиев.
Други изказвания? Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (главен секретар на Омбудсмана на Република България): Благодаря ви господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, намирам че е справедливо да започна с оценката на нашата институция, на Омбудсмана на Република България за разглеждания днес законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, като една от най-мащабните промени, които се правят изобщо в този закон в защита на потребителите и на техните законни интереси.
Очакването ни е, че с приемането на всички тези промени, които са продиктувани от многобройни натрупвания на проблеми в отношенията между доставчици на услуги и предоставящи хора, услуги и стоки и гражданите, във всички случаи ще се повиши качеството на тези взаимоотношения и се надяваме, че наистина това ще бъде така. Така че поздравления за усилията към всички участници в разработването на този законопроект
Аз съвсем накратко ще се спра, от гледна точка на Омбудсмана, на основните права, които намират развитие и ново разрешение в този законопроект.
Първо, това е правото на информация на потребителите и не само като общо задължение на търговците, но особено защитата на това право при предоставянето на такава преддоговорна информация за договорите от разстояние и извън търговския обект, което досега не беше регламентирано. Опитът показва, че това беше една празнина, която много умело се използваше от доставчиците на стоки и услуги в ущърб на потребителите. Освен това е предвидено и при не предоставяне на такава преддоговорна информация от търговеца за допълнителни разходи. За други те са изброени изчерпателно, потребителят да не дължи разходи за тези услуги.
Вторият въпрос, който много създаваше проблеми на гражданите в нашата страна, това бяха договорите от разстояние. Констатирали сме не само ние, но всички които се занимават с правата на потребителите, една наложена системна порочна практика на предоставяне потвърждението на информация от доставчика до съответния потребител чрез оставяне на съобщения, телефон за връзка. И след като гражданинът не се е обадил, това се смята за потвърждение. Сега това е абсолютно изключено и смятам, че тук е намерено много твърдо решение, което няма да дава възможност за злоупотреби в този смисъл с гражданите.
Намираме че също е добре и подкрепяме възможността, да се увеличи срокът за отказване от договора от седем работни дни, на 14 дни – стандартен срок, който се използва в много други случаи.
В раздела който е посветен на гаранциите и рекламациите на стоки, още през 2010 г. Омбудсмана направи предложения за такива промени. За съжаление, тази зала помни, че тогава не бяха възприети тези предложения, но сега са намерили място в този законопроект и вече ще се ограничи възможността за безкрайни рекламации, за безкрайни поправки, което на практика обезсмисля изобщо купуването на тази стока. Като е предвидено че тези три рекламации, които са ограничени като три, като брой, да бъде за всякакъв дефект. Намираме обаче, когато става въпрос за един дефект, че три са твърде много. И бихме искали да предложим на вашето внимание този брой, да се намали до два, когато става въпрос за един и същи дефект.
Освен това много е важно, според нас, да се въведе понятието „разумен срок“ при изпълнение на рекламациите, не по-дълъг от 30 дни. Знам, че вероятно ще има възражения към това понятие „разумен срок“, но трябва да знаем, че то се използва в много европейски документи, включително и Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и включително в Европейската харта за основните права в Европейския съюз. Така че има практика. Дори Европейският съд по правата на човека няма дефиниция какво е това разумен срок, но могат да бъдат намерени реперите, по които да се отчита дали срокът е разумен или не, а не само по това дали е къс или е дълъг. Така че това е също наше предложение, което ние считаме, че може да бъде въведено. И още повече трябва да се стремим да създаваме такава практика, култура на общуване между потребители и доставчиците на стоките.
По отношение на помирителните комисии. Въвеждането на секторни помирителни комисии вероятно ще доведе до по-добри резултати, защото се очаква, че след като са секторни, там ще участват хора, които имат опит в съответната област. Но не можахме да намерим отговор, защо в тези секторни помирителни комисии, които се създават за услугите топлоснабдяване, електроснабдяване, водоснабдяване и т.н., не са включени представители на потребителски организации. Намираме, че този принцип, който е заложен при всички останали помирителни комисии трябва да бъде спазен. И е добре да има представител на тези организации, защото това ще даде едно допълнително доверие в усилията, които се полагат за постигане на помиряване на позициите на отделните страни, а и за прозрачност в работата на самата Комисия.
Последното на което искам да обърна внимание, това е диалогът в Националния съвет за защита правата на потребителите. Всички знаем, че този Национален съвет, който има много широки правомощия за разисквания, преди още дори да се внесат предложения за промени в законите, изобщо погледа върху цялата сфера на защита на потребителите, на практика може да се каже, че не работи. Не знам колко заседания е имал. Аз лично съм се добрала до информация за две, но това беше преди шест - седем години, да не кажа и повече. Така че освобождаването на условията при които да се регистрират потребителските организации и да станат те представителни, за да могат да се включат в този Национален съвет е изключително важно. Защото ние формализирайки се да отговарят на различни условия, които те понякога не могат да покриват, на практика се лишаваме от възможността да чуем позициите на гражданските организации, което би довело до избягване на излишни спорове, полемики и до използване на опита на тези организации в намиране на решения на конкретните проблеми.
Искам да кажа, че включването на водоснабдяването под контрола на Комисията за защита на потребителите, макар и в този състав в цялата страна намираме, че също е част от тази качествена промяна за която говорим. Пожелаваме им успех в този сектор, който е изключително напрегнат и труден, и се надяваме като граждани и като представители на институциите, духа на този закон да бъде затвърден и в окончателния му вариант.
На вас, уважаеми госпожи и господа народни представители, Ви пожелавам от името на Омбудсмана успешна година, успешна сесия, защото това ще е успех до голяма степен за нас като граждани.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря на госпожа Росица Тоткова, главен секретар на Омбудсмана на Република България.
БОГОМИЛ НИКОЛОВ (Българска национална асоциация „Активни потребители“): Ние, разбира се, приветстваме внесения законопроект и подкрепяме неговото съдържание. В близките дни ще дадем и писмено становище.
Сега искам да мотивирам една от бележките и предложенията, които ще направим. Става въпрос за § 48, с който се увеличава санкцията при установяване на нелоялна търговска практика. Ние нееднократно сме заявявали и по медиите, че досега максималният размер на санкцията от 15 000 лева е неадекватен спрямо икономическия интерес и икономическата печалба, която може да се реализира от някои нелоялни търговски практики. В този смисъл ни радва възприетата идея за увеличаване на санкцията. Но смятаме, че е добре да се помисли тук да се възприеме принципа от Закона за защита на конкуренцията, където глобата е дефинирана като максимален размер до 10 процента от оборота на търговеца. Смятаме, че един такъв запис би покрил по-адекватно възможните хипотези, тъй като сега според нас могат да останат някои по-едри и по-значими нелоялни практики, при които икономическият интерес далеч надхвърля максималния размер на глобата и тогава потребителите може да останат силно ощетени. Това ще бъдат най-вероятно и доста по-масови практики. Така че предлагаме да се помисли, да се възприеме принципа от Закона за защита на конкуренцията, специално за тази глоба по отношение на нелоялните търговски практики.
Също така искам да подкрепя и предложението на Омбудсмана чрез госпожа Тоткова, за намаляване на броя на поправките при рекламация на стока, брой на ремонтите - по-точно от три на две. Смятаме, че когато два пъти се прояви един и същи дефект, това е достатъчно ясен знак, че съответната стока не е в нормално състояние и далеч не считаме, че по този начин биха се ощетели интересите на търговците и на продавачите. В крайна сметка този случай е доста рядък в практиката и едва ли ще доведе до масови разваляния на договори. Така че е хубаво да подкрепим и това предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря на господин Николов.
Други изказвания? Ако гостите нямат намерение да вземат думата, уважаемите колеги народни представители заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря господин председател.
Извън принципната подкрепа на законопроекта и отношенията, които урежда и хармонизирането с европейските изисквания, ми се иска вносителят да ми каже, дали са разиграли ситуацията, която би настанала с приемането в предложения от тях вариант на чл. 62. Това е стр. 17. Там става въпрос, че при доставката на стоки като вода, газ, електрическа енергия, централно отопление потребителят не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил.
Казвам това, тъй като дружествата в енергетиката работят по специализирано законодателство уредено в Закона за енергетиката - централното топлоснабдяване и Закона за етажната собственост - регулиран пазар. Държавна комисия за енергийно и водно регулиране определя общите условия на договорите. Говорим за изграждане на съвсем друг тип инфраструктура за присъединяване и представяне на една услуга. Опасявам се, че при тази хипотеза могат да завалят много индивидуални искове за отказ примерно от централно топлоснабдяване и то вече на законно основание на този закон. А знаете, че там принципа за разходите, които се правят от тези дружества се начисляват и се прехвърлят директно върху цената. И в крайна сметка това ще бъде в ущърб на дружествата и от там на всички коректни потребители.
Специално имам, бих казал, сериозни притеснения и основания за тях, ако този текст буквално така както е предложен бъде пренесен. И мисля, че това което искате да уредите като отношение, касае друг тип отношения по доставки на стоки извън търговски обекти - договори от разстояние. Докато тези отношения са прецизирани в специализирано законодателство и Държавна комисия за енергийно и водно регулиране по тези въпроси.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имате думата, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми колеги, вземам повод от думите на колегата Бойчев, тъй като част от изказването ми по законопроекта беше по тематиката, по която той се изказа, част от проблема, който той постави. Коя точно част, уреждането не само на общите условия, но и на други условия по доставката на стоки, като вода, газ, електрическа енергия изброени в чл. 62, ал. 2 и не само тях, където регулаторите одобряват общите условия.
Аз ще предложа, разбира се, съгласувано е с моята парламентарна група, от името на нашата парламентарна група, тъй като ние няколко месеца вече се занимаваме със защита на потребителите, тази част от законодателството, която ни кара да направим подобрение в закона и изобщо да предприемем мерки в защита на потребителите. Тази част и от антимонополното законодателство, което ще правим и което е в защита и на потребителите. Именно тези общи условия да получават одобрение и от Комисията за защита на потребителите, тъй като в Закона за защита на потребителите има цял раздел, което касае договорите и условията, и нелоялните практики, и тези условия, които представляват заплаха за защита правата на потребителите.
Така че в този план, моето изказване е в известна степен контрапункт на това, което изказа като опасение господин Бойчев. Толкова повече, че ние още от начало говорим, че една от основните характеристики на това управление ще бъде битката с монополите в полза на потребителите. Тук става въпрос за одобряване на общите условия, за да не съществуват в тях изброените и в Закона за защита на потребителите забранени практики в общите условия на договорите. Нещо което Комисията за защита на потребителите констатира при преглед на общите условия, да кажем на договорите за финансови услуги, доколкото знам ми беше докладвано, че има такива констатации. И в общия преглед, който направихме, констатирахме, че основен недостатък на сегашната законодателна уредба е, че общите условия се определят от съответния регулатор. Общите условия пак ще продължат да се определят от съответния регулатор, според нас, но ще трябва да се получава и одобрението на Комисията за защита на потребителите, която да казва, че тези общи условия не противоречат на Закона за защита на потребителите, а регулаторът да определя от там нататък всичко останало. Така че в тази посока, аз имам опасения за правата на потребителите и в тази връзка вероятно ще предложим това.
Разбира се, бих искал да кажа, че има още цял пакет от законодателни мерки в този закон, който ние ще предложим между първо и второ четене, касаещи прилагането на закона, увеличаването на правомощията и укрепването на административния и функционален капацитет на Комисията за защита на потребителите, като основен орган, който следи за защита правата на потребителите уредени в този закон. И разбира се, координацията между този орган и останалите регулаторни органи, както и между този закон и специфичните закони, които уреждат отделните материи, като електроенергия, ВиК, телекомуникационни услуги, финансови услуги и т.н. Ние сме готови с тези промени и ще ги направим между първо и второ четене.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Цонев.
Други изказвания? Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря.
Наистина мисля, че с два проблема на стока за дълготрайна употреба звучи по-добре, макар че зависи каква е стоката - едно е сешоар, друго е телевизор, трето е хладилник. Ако това ще помогне между първо и второ четене, защото ние трябва да защитаваме интересите на потребителите, разбира се, но и на производителите. Струва ми се, че не е помислено за злоупотреби с рекламацията. Знам, че в други страни, от собствен опит, има регистрация на рекламациите, тъй като е възможно определено недобросъвестни граждани да злоупотребяват. Давам ви един прагматичен пример. Какво става, ако на хладилника два пъти му изгори крушката? Пише в гаранцията при два проблема на хладилника. Това са неща за които експертите трябва да помислят, преди да приключим на второ четене, за да нямаме такива недоразумения.
И нещо което ми направи впечатление тук, в приложение № 3, разбира се ние още не сме направили предложение с конкретни текстове, макар че днес афиширахме в Пленарна зала. Но тук в приложение № 3, под него част 5 по чл. 5, ал. 14 пише: “Когато е приложимо за съответния вид кредит. (Явно че става дума за ипотечния кредит, тъй като с потребителския кредит е решено.) Кредиторът има право на обезщетение при предсрочно погасяване на кредита.”
Искам да афиширам, че тук ще бъдат възможни някакви допълнения, ако ние решим за срока на обезщетение, тъй като намерението все пак е този срок да бъде ограничен примерно до една година, поради това, че това е световната практика и обикновено банките ползват ресурс заемен в рамките на олихвяване до една година. Тъй като не е приет този закон, текста в момента не противоречи на съществуващите закони. Но искам да се запише по някакъв начин, че най-вероятно в зависимост от това, кога ще направим и другите промени, възможно е законите да вървят и този закон да е след другия, но да се има предвид, че той ще бъде съобразен с това уточняване при потребителски кредит в частност, под формата на ипотечен, като допълнение.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Гечев.
Господин Алексиев, искате да вземете отношение ли?
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Бих искал да взема отношение за нещо, което е важно и което беше направено като предложение, с така наречените не поръчани доставки. Имаше известно възражение относно някои специфични услуги, най-вече услугите от обществен интерес – вода, парно, ток и т.н., дали е съобразено и дали е проиграно.
Тук уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, цитирам разпоредбата на чл. 27 от директивата за правото на потребителите, в която ние имаме задача основно да въведем тази промяна. Разбира се, ние правим много други промени. Цитирам чл. 27 на въпросната директива, което е озаглавено – „Непоръчани доставки“:
„Потребителят е освободен от задължението за насрещна престация в случай на непоръчана доставка на стоки – вода, газ, електрическа енергия, централно отопление или цифрово съдържание или предоставяне на услуга, която не е поръчана, в нарушение на чл. 5 на директивата. В тези случаи липсата на отговор от страна на потребителя след такава непоръчана доставка или предоставяне на услуга не представлява израз на съгласие.“
За да нямам излишни притеснения, цитирам сегашната разпоредба на сега действащия Закон за потребителите, чл. 62. Новата директива само малко детайлизира нещата и ще видите, че няма голяма разлика от сега действащия закон и нямаме драми. Член 62 на действащия закон за потребителите:
„Доставката на стоки или предоставянето на услуги на потребителите (най-широко на услуги на потребителите) срещу заплащане, без изрично и предварително искане от негова страна е забранено.“ Под услуги, тук влизат всички видове услуги, в това число и услугите – вода, ток, парно и т.н. и не сме имали проблеми. Има представители на доставчиците на ел. енергия, на комуникационни услуги и т.н. Ние нямаме право да нарушим максималното изискване на директивата и на нейната разпоредба на чл. 27.
Много голямо разбиране имам към изказването на господин Цонев, но неговото предложение няма да реши нещата в сто процента. Мисля, че е стъпка в правилната посока. Контролът на клаузите на договори с общи условия не се извършват от Комисия за защита на потребителите, а тя има само извършен превантивен контрол. Ако има съмнение тя сезира съда, който взема решение. Предложението на господин Цонев няма да реши проблема на сто процента, но мисля че е стъпка в правилната посока. Може да дискутираме и да вземем правилното решение.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Алексиев.
Мисля, че основателно беше да напомните, че по-голямата част от този закон е хармонизиращ и трябва да имаме предвид това. Господин Цонев имате думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин председател.
Само да уточня за тези, които не са в материята. Имам предвид, че в Закона за защита на потребителите има цял раздел неравноправни клаузи в потребителските договори. Нещо с което ние се сблъскахме в договорите и за предоставяне на телекомуникационни услуги и за предоставяне на финансови услуги, и за предоставяне на всякакви комунални услуги. И когато анализирахме тази практика, както вие обяснихте на Комисията, видяхме, че всъщност Комисията за защита на потребителите има някакви функции - “консултантски”. Тоест нашата идея ще бъде Регулаторният орган да одобрява, но след като е получил одобрението на Комисията за защита на потребителите, че съответните общи условия не противоречат на тези изброени в този закон неравноправни клаузи и т.н. Това исках само да поясня.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожа Нинова има думата.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Аз имам въпрос към колегите от Министерството и той е продиктуван от становището на БНБ. В мотивите към законопроекта се пише, че е направено изменение, което предвижда разпоредбите на Закона за потребителския кредит да се прилагат за така наречените бързи кредити, тези до 400 лв. Всички знаем, че имаме проблем там и че кредитодателите злоупотребяват с потребителите при даването на тези кредите.
Първо е странно, че когато сте го правили не сте искали становището на БНБ. Те пишат, че са научили за тази промяна от сайта на Народното събрание. Но да речем, случило се е. По-странно е тяхното мнение, въпреки че в мотивите сте написали, че уреждате със Закона за потребителския кредит и бързите кредити, в текста на законопроекта няма конкретни текстове за изменение на чл. 4 от Закона за потребителския кредит и това изисква допълнителни консултации и буди недоумението на БНБ.
Моля кажете, уреждате ли през Закона за защита на потребителите бързите кредити? Къде ги уреждате и какво предлагате? Какво се случва с бързите кредити, ако може да ни обясните.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Вносителят има думата.
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Благодаря господин председател.
Основателен е въпроса и безспорно дължим едно пояснение и на двата подвъпроса. Основателни са, разбира се. Защо ние не сме поискали становище? В хода на съгласувателната процедура, проекта на закон е внесен в Министерския съвет и ние получаваме становище на вицепремиера по икономическо развитие, която прави предложението. Тоест, това е в съгласувателна процедура. Разбира се, ние приемаме предложението и т.н.
Що се касае за втория въпрос, беше подчертано в експозето на нашия заместник-министър господин Димитров, технически пропуск е, тази една точка е пропусната. Изцяло са технически мотивите и какво се случва и нашето предложение. Ние подкрепяме предложението на госпожа Бобева, на вицепремиера, каквото е решението на Министерския съвет, относно проекта на закон. Заличаваме в Закона за потребителския кредит изключението, договорите до 400 лева да бъдат изключени. Това на практика ще означава, че този тип договори за потребителски кредити на стойност до 400 лева, ще влязат в обхвата на Закона за потребителския кредит.
Мисля, че с това отговорих на въпроса.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо Нинова, имате ли бележки към отговора? Очевидно е, че този пропуск ще бъде коригиран между първо и второ четене.
ВЕНЦИСЛАВ АСПАРУХОВ (младши юрисконсулт в Българска народна банка): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, бих искал да направя едно уточнение във връзка с изменението на Закона за потребителския кредит в част 5, допълнителна информация, която се предоставя при договори по чл. 5, ал. 14. Това изменение изцяло се отнася до договорите за преобразуване на задължения. Това са тези договори за преструктуриране на кредита – разсрочване и отсрочване, и не се отнасят до ипотечните кредити. Изискването въвежда текст на Директива 2008/48, относно договорите за потребителски кредити, който не е бил въведен със закона - чл. 6, ал. 3. Така че тази информация изцяло съответства на изискването на директивата, относно допълнителна предоговорена информация при тези договори за преобразуване на задължения. Като тя е вкарана в приложението, тъй като предоговорената информация се съдържа в приложенията, както е при стандартния договор за потребителски кредит в Приложение 2 на Закона за потребителския кредит и договорите за овърдрафт Приложение 3. Така че тук е използван същия подход. Предоговорената информация се посочва в приложението, без да се повтаря същата информация в текста на закона. И по този начин текстът е изцяло в съответствие с европейската директива. А както знаете, Закона за потребителския кредит, чл. 4 изключва от приложното поле на този закон ипотечните кредити. Той посочва изрично кои текстове се прилагат по отношение на ипотечните кредити. Така че част 5 не се отнася до ипотечните кредити. Това е моето уточнение
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Аспарухов.
Други изказвания и въпроси? Заповядайте господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз искам да започна от там, че законът е една европейска синхронизация и много от нашите идеи, които ние ги имахме да помогнем в битката с регулаторите и в битката с монополите, въобще тук ги няма.
Първо, ще искам по-дълъг срок и между първо и второ четене ще има много промени.
Второ, ние водим разговори с Асоциацията на банките. Тук имате едни текстове, които вкарвате, че секторни комисии към вашата Комисия за регулиране, водоснабдяване, телекомуникации и областта на финансовите услуги. Сами разбирате, че ние водим разговори въобще. Ние водим разговори с Асоциацията на банките за много по-сериозни неща. И мисля, че това което се внася няма нищо общо с идеите, които ние имахме.
За това от сега ви предупреждавам, че ще има доста много промени.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Да не говорим за бързите кредити.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Мен ако питате, ние коментираме от много време, че бързите кредити ще влезнат в режима на банково кредитиране, под контрола на банките. Какво значи, че ги изваждате от този закон. А кой ще ги контролира?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Кънев, ние напомнихме, че това е преди всичко хармонизиращ закон. От тук нататък може да се надграждат допълнителни предложения. Аз мисля, че това може да стане.
Други изказвания? Ако няма закривам дискусиите и преминаваме към гласуване.
Който е „за“ приемането на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите № 302-01-38, внесен от Министерския съвет, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

Преминаваме към трета точка от нашия дневен ред -- Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за представителите по индустриална собственост, № 302-01-49, внесен от Министерски съвет на 4 декември 2013 г. – за първо гласуване.
По тази точка освен изброените представители на различни институции са поканени представители на: Патентното ведомство на Република България -- Камен Веселинов - председател, Зорка Милева – Василева – заместник-председател; Мариана Цвяткова – директор на Дирекция “Правно осигуряване, международно правоприлагане и спорове” и Магдалена Радулова – директор на Дирекция “Марки и географски означения”.
Кой ще представи законопроекта?
Господин заместник-министър, заповядайте.
Господин Кънев процедура.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Една процедура към всички вносители от тук нататък, не е нужно да се четат мотивите. Ние ги имаме. На вас ви се дава думата за три до пет минути да добавите нещо допълнително.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин заместник-министър резюме на мотивите, които са представени предварително в писмена форма и народните представители би трябвало да бъдат запознати с тях.
КРАСИН ДИМИТРОВ (заместник-министър на икономи-ката и енергетиката): Благодаря ви господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, по отношение на експозето ми за Закона за защита на потребителите, то е доста по-кратко от обширните мотиви. Аз сега ще се постарая в рамките на страница и половина да ви запозная със Закона за представителите по индустриална собственост.
Законът за представителите по индустриална собственост е изготвен в отговор на необходимостта от цялостна уредба на обществените отношения свързани с предоставянето на услуги от представителите по индустриална собственост. Искам да отбележа, че действащата към момента регламентация се съдържа в Наредба за представителите по индустриална собственост, приета с Постановление № 137 на Министерския съвет от 1993 г. Тоест, много по отдавна откакто България е член на Европейската общност. Някои от разпоредите на Наредбата не са съобразени с действащото европейско право, а регулацията която се съдържа не покрива изцяло всички процедури, изисквания и условия необходими за функционално упражняване на професията.
Република България е поела ангажимент да изготви този законопроект в отговор на запитване получено от Европейската комисия чрез електронната система на EU Pilot.
Разписването на закона привежда националната уредба по отношение на представителите по индустриална собственост в съответствие с правото на Европейския съюз и по-конкретно с чл. 49 и чл. 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Директива 2006/123, относно услугите на вътрешния пазар и Директива 2005/36, относно признаването на професионалните квалификации.
Със законопроекта се създава единна професионална организация на представителите по индустриална собственост - камара и се уреждат устройството, организацията, функциите и дейността й. Предвиждат се функциите във връзка с поддържането на регистър на представителите по индустриална собственост да преминат от Патентното ведомство към Камарата на представителите.
Дейността на представителите по индустриална собственост е уредена като регулирана професия по смисъла на Закона за признаване на професионалните квалификации, предвид необходимостта от притежаването на специфична професионална квалификация и базиране на знания по специалните национални, международни, европейски правни актове в областта на индустриалната собственост, както и познаване на цялостното действащо в България законодателство в неговата цялост.
В законопроекта е уреден подробно и предходния режим за упражняване и придобиване на право за упражняване на професията до учредяване на Камарата.
Искам да дам думата на госпожа Зорка Милева – заместник-председател на Патентното ведомство да представи законопроекта.
Благодаря.
ЗОРКА МИЛЕВА (заместник-председател на Патентно ведомство): Съвсем накратко искам да дам някои допълнения.
Първо, трябва да кажа, че фигурата на представителите по индустриална собственост е въведена още през 1993 г. със Закона за патентите, която е с тази Наредба. Но тази Наредба е доста непълна и има доста непълноти относно нелоялната практика на отделни патентни представители по какъв начин трябва да се борят, което е много важно, за да не се уронват интересите на бизнеса. Влошаване нивото на квалификация на представителите също не е уредено. Най-важното, че не е хармонизирано с двете европейски директиви, които трябва да бъдат изпълнени.
Независимо, че професията представител по индустриална собственост е вписана в списъка на регулираните професии, той де факто чрез наредбата е един вид регулирана професия. И тук законът също сме го хармонизирали със Закона за признаване на професионалната квалификация, както и с директивите, което също трябва да го посоча. Трябва да посоча това, че Патентното ведомства провежда изпита, както и до момента. За да стане дадено лице представител, той трябва да има необходимия набор от изисквания, които са дадени в наредбата и които са също както е при закона. Трябва да положи изпит, както при закона и при наредбата остава в Патентното ведомство. Естествено и в момента в изпита участват и представители на гилдията на патентните представители.
Важното е, че се създава тази камара, която е също съгласно закона. Едно от основните неща, които от наша гледна точка трябва да изпълнява, това е да повишава квалификацията на патентните представители чрез обучение, чрез различни сигнали и т.н. И второ, при някаква нелоялна практика на отделни патентни представители, като в момента нищо не може да се представи, тя да предприеме съответните действия. По този начин считаме, че бизнеса в България ще има полза. Нашите изобретатели също ще имат полза.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Искам да ви напомня, че сме поискали становище от Министерство на икономиката и енергетиката и имаме такова становище; от Патентното ведомство също; от Асоциацията на индустриалния капитал в България имаме становище; от Конфедерация на работодателите и индустриалците в България до този момент няма такова становище; становище имаме от Българска стопанска камара и няма становище от Българска търговско-промишлена палата.
Ако някой от присъстващите представлява тези организации може да вземе думата и да представи становището им.
Имате думата за изказвания. В някои становища имаше възражения. Аз не искам да цитирам по памет. Българска стопанка камара, ако има представител да чуем аргументите. Няма представител.
Имате думата за изказвания.
ЗОРКА МИЛЕВА (заместник-председател на Патентно ведомство): Това което казах накратко е един от отговорите на Българска стопанска камара, тъй като тя е против създаване на Камарата на представителите по индустриална собственост. Но само искам това да изтъкна, че тъй като патентният представител тази професия е много близка примерно с адвокатите, нотариусите като ние също правим такава Камара, която да се занимава с тази дейност. Знаем и лекарите, фармацевтите и т.н. Трябва да спомена и това, че болшинството страни в Европейския съюз имат такива камари и членството в тях е задължително.
Примерно Европейското патентно ведомство. За да може един представител да е член в Европейското патентно ведомство, той трябва задължително да бъде вписан в тяхната професионална организация, която е към Европейското патентно ведомство. Ако има примерно някакво наказание или не е платен членския внос, той веднага отпада и няма право Патентното ведомство да има процедури. Като допълнение, че не сме уникални. Освен това и Закона за професионалната квалификация казва това.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Други изказвания има ли? Няма.
Гласуваме. Който е съгласен да приемем законопроект за представителите по индустриална собственост, № 302-01-49, внесен от Министерския съвет, моля да гласува.
Гласували 14 ”за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря ви за участието в заседанието на Комисията.

Преминаваме към точка четвърта -- Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, № 354-01-86, внесен от н.п. Димчо Михалевски и група народни представители на 27 ноември 2013 г.
Ние не сме водеща комисия по този законопроект. Водеща комисия е Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Аз моля в процеса на дискусията да чуем и становището на водещата Комисия по този законопроект.
Господин Михалевски имате думата да представите законопроекта.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря ви господин председател.
Ще бъда кратък и ще акцентирам върху въздействието на законопроекта в икономически план и регулирането на обществените отношения.
Ще припомня, че през март месец миналата година беше прието едно изменение на този закон с отлагателен едногодишен срок, който де факто сега ще се наложи, ако не настъпят промени, да бъде прилаган. И тъй като според мен водещо трябва да бъде приложимостта на закона, защото най-лошо е онова законодателство, което е прието от Народното събрание, но не се прилага на практика. Ние предлагаме няколко изменения:
Първо, имаме един негатив свързан с това, че над 100 български плажа не намират своите наематели концесионери и това води до съответните рискове за здравето и живота на хората. В тази връзка се предлага да се приемат допълнителни критерии и съответно методика на Министерство на регионалното развитие, което да отчита спецификата на плажовете и тяхната заетост, прилежащото наличие на инфраструктура и други фактори, което да доведе до по-справедливо разпределение на икономическата изгода между концедента и концесионера. По този начин смятаме, че ще се намали броя на плажовете, без своите стопани, което в крайна сметка е една от водещите цели.
Другите два главни проблема в предлаганото законодателство са свързани с експлоатацията на самите плажни ивици и разполагането на различни преместваеми обекти в зоните А и Б.
По отношение на плажовете ще припомня, че действащият оригинален закон от 2007 г. на ЗЧК предвиждаше да има свободна площ около 20 процента от целия плаж. Между другото по тази методика са сключвани и всички концесионни договори в началото на десетилетието 2002 – 2003 г. В последствие обаче са настъпили редица промени, с които държавата по една или друга причина е налагала допълнителни икономически ограничения на концесионерите. А тук водещото в крайна сметка е да намерим онзи баланс, който да защитава и обществения интерес, разбира се, като водещ, но разбира се и икономическата мотивация на концесионерите. Защото един от негативите, които непрекъснато получаваме от граждански организации е искането за доброволно регулиране цената на плажната принадлежност, каквито са шезлонгите, чадърите и т.н., които са доста по-скъпи в България от съседни нам страни.
В тази връзка ще припомня съвсем телеграфно, че за последните десет години върху концесионерите след сключване на договорите, държавата е наложила следните допълнителни ограничения, които имат финансови измерения. Не коментирам верижния индекс на осъвременяване на концесионното възнаграждение, което си е елемент на концесионния договор. Но примерно сме въвели като държава данък добавена стойност преди около три години върху концесионното възнаграждение. Допълнителни изисквания свързани с водното спасяване, които постепенно увеличават разходите на концесионерите, без разбира се, те да имат и икономическата възможност, а и потребителите нямат откъде да извадят допълнителни пари, а и нямат такава мотивация и не искат да имат. Затова ни смятаме, че трябва да урегулираме тези взаимоотношения.
В изменението от месец март се налагат доста сериозни ограничения върху концесионерите, което още повече затруднява тяхната работа. Примерно намалява се площта за преместваеми леки съоръжения, които са примерно кафета, барове и прочее от 2 на 1 процента. Ние смятаме, че трябва да бъдат възстановени 2 процента, за да има този баланс. Като разбира се, тук ще извършим в тясна комуникация с Министерство на регионалното развитие, ще изведем от площта на плажовете, нещо което беше въведено с това изменение от месец март, дюните тъй като те биха могли да изкривят цялостната картина. Давам ви един специфичен пример: Южният плаж на Несебър, ако приемем, че дюните са част от плажовете и разположим новата стара разпоредба от 2 процента, ще се окаже несъвместима и неприложима и не е в обществения интерес. Затова това ще бъде съчетано с изваждането на тези дюни от територията на плажовете.
Подобен начин е в разположението на преместваеми обекти в зона „А“ и „Б“. С изменението от месец март 2013 г. практически се забраняват, извън елементите на градското обзавеждане, всякакви преместваеми съоръжения. Давам ви пример - Слънчев бряг. Знаете какво представлява Слънчев бряг. Нашата цел с измененията, които сме коментирали с Министерство на регионалното развитие, ще трябва да претърпят допълнителна промяна и прецизност между първо и второ четене. Искаме да освободим първа крайбрежна линия от всякакви обекти, за да може да се отвори гледката към морето. А в самата зона „А“ да се реализират два от следните варианта -- или текста, който ние сме предложили, може да има преместваеми съоръжения при ограниченията на действащите пупове и не намаляване на зелените площи или още по-радикалното действие, което заедно с колегите от Регионалното министерство обсъждаме, да могат да бъдат разполагани само в урегулираните поземлени имоти, което означава, че всякакви зелени площи, дори и сега заграбени по някаква линия ще бъдат освободени. Това е целта, която искаме да положим в закона. Защото смятаме, че законът не трябва да отива от едната крайност, което в момента е неприемливо тотално над 1200 обекта има Слънчев бряг в момента, тоталното изчистване. Защото първо няма да успеем да го направим, ние българските кметове, а да отидем към вариант, който да има видима промяна и да усети обществото, че вървим в правилната посока. Тази посока да бъде приемлива и да защитава баланса на всички интереси.
Има още две изменения, които касаят и комисията. В Закона за туризма сме предложили отмяната на 161, 162 и 163 член. Видях становището на Министерство на икономиката. Коректно е и трябва да го прецизираме. Имали сме предвид да няма две институции, в случая областните управители и специализираните дирекции на Министерство на регионалното развитие, които да контролират и да налагат санкции за едно и също нещо. Това сме имали предвид.
Пропуснали сме, че в крайна сметка там текстът касае всички плажове, не само Черноморските. Трябва да го прецизираме, за да касае само Черноморските плажове.
И последното, което сме предложили, е от един конкретен казус който е много показателен. В момента действащото законодателство за преминаване на техническа инфраструктура през плажовете, практически забранява инвестиционна активност на изграждане на проекти свързани с европейски средства по Изпълнителната агенция за рибарство. Такива проекти има и не могат да бъдат реализирани втора година, заради това че няма как да прокарат съответните съоръжения за довеждане на морската вода до басейните за отглеждане на различни видове редки риби. Това нещо законодателството го спира, тъй като не може да се докаже обществен интерес на това действие. Единствено законодателството допуска да се реализират обекти от национално значение. Затова ние прецизираме текста и казваме, че такива обекти не могат да бъдат допускани след санкции, разбира се, на Министерския съвет при защита на обществения интерес.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Михалевски.
Изказвания?
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Аз не можах да разбера, господин Михалевски, какво е становището на водещата Комисия.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Двете комисии регионално развитие и инвестиционно проектиране са го подкрепили с 17 гласа.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: И още един въпрос, като казвате, че се освобождава първа зона от всякакви временни обекти, какво представлява това? Примерно 20, 30, 50 метра. Все пак като отиде човек на плажа, може ли примерно да изяде един сладолед, да си купи вестник или да пие едно безалкохолно. Искам да разбера какво представлява първа зона, от която трябва да се махнат всички обекти и да се изтеглят назад в пуповете, което вие предлагате.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Първа зона е крайбрежната. Само крайбрежната първа линия. Тоест, алеята примерно на Слънчев бряг само на нея. Тя ще бъде освободена. А от асфалта нататък е зона лимитирана до 100 метра от края на плажа. Тя си има ясна лимитация в закона.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Въпроси?
Ние поискахме становище от Министерство на регионалното развитие и от Министерство на икономиката и енергетиката. Като цяло те подкрепят законопроекта с конкретни бележки. Господин Михалевски даде отговор на някои, така че ако няма изказвания да преминем към гласуване.
Има ли изказвания?
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА (главен секретар на Министерство на регионалното развитие): Нашите експерти ще работят съвместно с вносителите и с водещата комисия за прецизиране на текстовете. Те са основно в посока, тези промени, които ще настъпят да не повлияят по някакъв негативен начин върху контрола на концесиите, който до момента Министерство на регионалното развитие упражнява, както и уточняването на някои срокове за съобразяването на схемите на плажовете, така че да не попречат на съответния туристически сезон. Така че ние още веднъж декларираме подкрепа и ще работим съвместно на експертно равнище на второ четене, за да се изчистят текстовете.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Други изказвания? Няма. Гласуваме.
Който е „за“ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, № 354-01-86, внесен от н.п. Димчо Михалевски и група народни представители на 27 ноември 2013 г., моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря.

По точка Разни има ли някой да каже нещо на Комисията? Няма.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16.00 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Алиосман Имамов

Стенограф:
Силвия Михайлова
(Файлът съдържа 69 980 знака)