1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 302-01-51, внесен от Министерски съвет на 12 декември 2013 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 354-01-97, внесен от Георги Свиленски и група народни представители на 12 декември 2013 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Актуализирана национална стратегия за младежта (2014 – 2020), № 302-00-45, внесен от Министерски съвет на 20 декември 2013 г.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ



П Р О Т О К О Л
№ 2


На 22 януари 2014 година, (сряда) от 14.30 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 302-01-51, внесен от Министерски съвет на 12 декември 2013 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 354-01-97, внесен от Георги Свиленски и група народни представители на 12 декември 2013 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Актуализирана национална стратегия за младежта (2014 – 2020), № 302-00-45, внесен от Министерски съвет на 20 декември 2013 г.
4. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.30 часа и ръководено от господин Алиосман Имамов – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми дами и господа, Комисията по икономическата политика и туризъм има кворум.

ДНЕВНИЯТ РЕД е следния:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 302-01-51, внесен от Министерски съвет на 12 декември 2013 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 354-01-97, внесен от Георги Свиленски и група народни представители на 12 декември 2013 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Актуализирана национална стратегия за младежта (2014 – 2020), № 302-00-45, внесен от Министерски съвет на 20 декември 2013 г.
4. Разни.
Имате ли бележки, предложения по дневния ред? Няма.
Който е „за“ така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували 11 „за“.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

По първа точка от дневния ред сме поканили следните гости:
от Министерство на икономиката и енергетика -- Красин Димитров – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Светлана Францова – и.д. директор на Дирекция „Природни ресурси и концесии“, Станислав Станков – главен инспектор и Ивелина Михайлова – старши инспектор;
от Министерство на регионалното развитие -- Албена Михайлова – директор на Дирекция „Правна“;
от Министерство на околната среда и водите -- Чавдар Георгиев – заместник-министър на околната среда и водите, Красимир Атев – държавен експерт в Дирекция „Превантивна дейност“, Валентина Василева – главен експерт в Дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ и Мирослав Калугеров – главен юрисконсулт;
от Асоциация на индустриалния капитал в България -- Ивелин Желязков;
от Българска търговско-промишлена палата -- Васил Тодоров – главен секретар, Стоян Сталев – юрист и Ива Иванова – Връзки с обществеността;
от КНСБ -- Николай Ненков – вицепрезидент на КНСБ, инж. Валентин Вълчев – председател на Федерацията на независимите синдикати на миньорите;
от КТ „Подкрепа“ -- Нели Христова – председател на Федерация търговия, услуги, контролни органи и туризъм;
от Българска минно-геоложка камара -- инж. Иван Андреев – член на УС, Лушка Паланкалиева и Любомир Вълков;
от Граждански организации (по всички точки) -- Нина Гергова – ГИ „За нов обществен договор“, Светозар Съев – ГИ „Орлов мост за промяна“, Стоян Тодоров – ГИ „За нов обществен договор“, Илия Илиев – Гражданска формация „Промяна“, Марин Григоров, проф. Петьо Хаджиев и Стоичко Сталевски.
Това са гостите по първа точка, уважаеми дами и господа.
Законопроектът ще бъде представен от Министерство на икономиката и енергетиката, господин Красин Димитров.
КРАСИН ДИМИТРОВ (заместник-министър на икономиката и енергетиката): Благодаря ви господин председател.
Уважаеми дами и господа, народни представители, след публично обсъждане и съгласуване Министерският съвет е внесъл в Парламента за разглеждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, с текста и мотивите към който надявам се вече сте се запознали. Бих желал преди дискусията само да ви обърна внимание за основанието за изменение, както и основните променени пунктове в закона.
Основание за предложението за изменение е непредприетите мерки от страна на България по отстраняване констатираните от Европейската комисия несъответствия по транспонирането на Директива 2006/21 на Европейския парламент и на Съвета, относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии и за изменение на Директива 2004/35, което е основание срещу България да бъде стартирана процедура за налагане на санкции.
Експертите от Министерство на икономиката и енергетиката в консултации с Европейската комисия са установили, че повечето от направените забележки са основателни и за отстраняването им се налагат изменения и допълнения на Закона за подземните богатства, с оглед пълното и точно транспониране на директивата.
Установени са три групи неточности при транспонирането:
Първата произтича от неправилен превод на български език на специфичната терминология, ползвана в директивата, за което Комисията вече е уведомена.
Втората е неприемлив за Европейската комисия подход за транспониране на специфичните отношения свързани с управлението на отпадъци от миннодобивни индустрии, който е приет в България. Подход който препраща към нормативни актове уреждащи целия род обществени отношения. Тоест, субсидиарно прилагане на общата уредба, вместо дефиниране на специфичните отношения изцяло отделно.
Третият кръг проблеми е стесняването на приложното поле на определени разпоредби на директивата, което се дължи на правно-техническия подход при транспонирането и следва да се коригира за постигане на пълно съответствие на националната мярка с предвиденото законодателство на Европейския съюз.
Извън измененията и допълненията, които се налагат с оглед на транспониране на директивата, законопроектът създава и правна рамка за повишаване ефективността на контрола по изпълнението на договора за търсене, проучване и добив на подземни богатства и за подобряване взаимодействието между отделните контролни органи.
И накрая, бих искал да спомена, че междувременно на 14 ноември 2013 г. е получено съобщение чрез дирекция “Координация по въпросите на Европейския съюз” към Министерски съвет в рамките на електронната система на EU Pilot, с което сме уведомени, че Европейската комисия закрива случая в рамките на информационна фаза с коментар за иницииране на процедура срещу Република България за нарушение на законодателството на Европейския съюз.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Преди колеги да открия дебатите, искам да ви информирам, че сме поискали становище от Министерство на регионалното развитие. Получили сме становището от Министерство на околната среда и водите. От Асоциация на индустриалния капитал в България до момента нямаме становище. От Конфедерация на работодателите и индустриалците в България до момента нямаме становище. От Българска стопанска камара също нямаме до момента становище. От Българска търговско-промишлена палата нямаме до момента становище. От КНСБ имаме становище. И едно допълнително получено становище от Българска минно-геоложка камара, което е на ваше разположение. Всички тези становища са ви изпратени предварително.
Уважаемите народни представители, членове на Комисията предполагам, че са се запознали с тези становища. Ако някой представител на съответните институции желае да представи лично становище допълнително, ние ще му дадем тази възможност.
Имате думата. Обикновено на гостите първо даваме думата и след това на народните представители.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (заместник-министър на околната среда и водите): Благодаря ви господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, взех думата за да изкажа становището от името на Министерство на околната среда и водите и да посоча, че ние по принцип подкрепяме представения законопроект. Изразили сме някои бележки в съгласувателната процедура и сме дали съответни предложения, които в последствие са били отразени по задоволителен начин в представения ви текст.
Независимо от това, следва да посоча, че с писмо до вас, господин председател, ние сме посочили, че има необходимост от правно-техническа корекция и че в § 1, т. 2 от законопроекта, текстът „чл. 118“ следва да се замени с текста „чл. 118а“, за да има правилна препратка от единия закон към другия, тъй като инжектирането и реинжектирането на замърсители в подземните води се урежда с чл. 118а, а не с чл. 118 от Закона за водите.
Освен това бих искал да изразя и едно становище по принцип, по текстове и по параграфи, по което досега Министерството не е взимало предвид и не е давало становище и да помоля в хода на дискусията по този законопроект да се прецени още веднъж целесъобразността на съответните параграфи, а именно § 19 и § 20, които се отнасят до отмяна на текста на чл. 77 и съответно до изменение в чл. 78. Ние считаме, че би било целесъобразно текстът на чл. 77, ако се прецени да бъде запазен. И съответно старата редакция на чл. 78 би била по-точна и по-адекватна от гледна точка на изисквания за опазване на околната среда.
Подчертавам, че по принцип ние подкрепяме законопроекта и считаме, че той следва да бъде приет от законодателния орган.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря на господин Чавдар Георгиев, заместник-министър на околната среда и водите.
Други желаещи да вземат отношение? Господин Тодоров.
ВАСИЛ ТОДОРОВ (главен секретар на Българската търговско-промишлена палата): Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми заместник-министри, Българска търговско-промишлена палата подкрепя направените предложения за изменение на текстове от законопроекта, направени и входирани чрез становището на Българската минно-геоложка камара. Считаме че направените в становището предложения са резонни по същество, добре аргументирани и се надявам между първо и второ четене да бъдат припознати от народните представители като предложения за промени, в така предложените текстове за изменение на закона.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ (вицепрезидент на КНСБ): Ние също принципно подкрепяме проектозакона. Същевременно подкрепяме и предложенията на Минно-геоложката камара, защото до мен е и председателят на Миньорската федерация Валентин Вълчев и голяма част от предложенията сме ги обсъждали с Камарата. Ще кажа само три неща, които имат повече технически, отколкото социален характер, но са важни.
Текстът „след приключване на дейностите по концесионния договор, в това число рекултивация на съоръженията за минни отпадъци, минните отпадъци се предават на областния управител на областта, на чиято територия се намират.“ Смятаме, че този текст трябва да претърпи редакция и да останат някакви задължения на концесионера, спрямо който е прекратена концесията. Защото знаете, че в много случаи възникват непредвидени обстоятелства, които не са били оценени преди това и за които може вина да носи и концесионерът. Това е едното ни предложение.
Другото ни предложение е, случаите за разглеждане на разрешително. Става въпрос за § 7, относно чл. 22е. Предложеният текст е, че „разрешителното се преразглежда на всеки пет години и когато: …“ са изброени тези случаи. Така както е написано изглежда, че те звучат кумулативно. Тоест, излиза че едва ли не във всеки момент трябва да се преразглежда разрешителното. Може би “или”, без “и”. Нали разбирате, тук съюзът има голям значение какъв ще е - дали е “и” или “или”. Ако е кумулативно това значи, че постоянно трябва да се преразглеждат разрешителните, което е ясно, че ще се създаде проблем.
Последното което бих искал да кажа е, по § 16 относно чл. 69, ал. 1, т. 3 „титулярят на разрешението или концесионерът системно не спазва изискванията за опазване на земните недра и …”. В смисъл това са случаите, в които се отнема разрешителното. Може би малко трудно звучи, но най-после в нашата практика трябва да разрешим този въпрос, ако може да метрифицираме какво значи „системно“. Защото в противен случай се създава предпоставка за субективизъм и дори за корупция.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря на вице-президента на КНСБ.
Други желаещи да вземат отношение?
Уважаеми колеги, народни представители, имате думата.
Смятам, че работната група, която ще подготви доклада, особено за второ четене ще се съобрази с всички бележки, които са записани в становищата, независимо от това, дали са редакционни или съдържателни. Комисията ще има предвид всички тези становища.
Желаещи за изказване? Няма.
Господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз няма да правя дълго изказване.
Искам да кажа, че ние ще подкрепим този закон. Първо, защото е над 95 % може би чиста синхронизация на евродирективи.
Второто е по-важно, че има много предложения от други организации. Затова моята молба е, законът е важен и да не бъде в рамките на една седмица, а ако трябва две седмици между първо и второ четене, да не се бърза.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Да, благодаря господин Кънев.
Разбира се, ако се наложи, ние може да удължим времето между първо и второ четене и да отделим повече време за тези допълнителни предложения.
Смятаме че дискусията по този законопроект приключва. Няма желаещи. Гласуваме.
Който е „за“ приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства № 302-01-51, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2013 г., моля да гласува.
Гласували 9 „за“.
Против? Няма. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.

По втора точка, уважаеми дами и господа, ние не сме водеща комисия -- Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 354-01-97, внесен от Георги Свиленски и група народни представители на 12 декември 2013 г. – за първо гласуване.
Кой ще представи законопроекта?
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми колеги, аз съм едни от вносителите и ще представя мотивите за това изменение, което предлагаме в Закона за държавната собственост и произтичащите от това изменения на текстове в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, касаещи начина на управление по опазване на държавната собственост на територията на отделните области.
Искам да припомня, че 2010 г. беше направена съответната поправка в Закона за държавната собственост, която възложи имотите с данъчна оценка над 10 000 лева да бъдат продавани от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. След три години на база анализа като резултат от тази поправка, може да кажем, че практически тя не се прилага. Няма такъв тип сключени сделки. Създават се и доста затруднения, А знаете, че областните управи са отговорни за актуването на имотите и всички необходими действия по тяхното опазване и съхранение на документацията и създаването на ред от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол за провеждане на търгове по такъв тип заявки от областните управи. Това доста затрудни работата на Агенцията. Още повече, че тези търгове се провеждат в София, а това определено беше пречка и затруднява инвеститорите за имотите, които касаят отделните области. Мога да дам само един пример:
На практика на територията на град София няма нито един имот, който има данъчна оценка под 10 000 лева, с което на практика областният управител няма никакви възможности. Съответно от всички предоставени преписки от областната администрация на София град, както и на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол няма реализирана нито една сделка, което в крайна сметка е в ущърб на държавния бюджет. А областните управители са длъжни да поддържат такъв тип имоти и да извършват разходи относно тях. В дадения случай се говори за имоти, за които е отпаднала необходимостта. Така че те към момента генерират само загуба и отпаднала необходимост, а няма реална практическа възможност да бъдат разпореждани.
Запознах се със становищата и на Министерство на регионалното развитие и на Асоциацията на индустриалния капитал в България, и виждам, че има различни предложения относно прага. Готови сме да го обсъждаме, за да чуем различните мнения и между първо и второ четене да постигнем съгласие по този закон.
Другото което категорично ще настояваме като вносители, разбира се, е реда който ще бъде установен за това, да има прозрачен ред, защитаващ обществения интерес категорично.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Бойчев. Това беше от името на вносителите.
Преди да открия дискусията, искам отново да ви напомня, че сме поискали становища от Министерство на икономиката и енергетиката, което е приложено към материалите; от Министерство на регионалното развитие имаме такова становище; от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол също имаме становище; от Асоциацията на индустриалния капитал в България имаме такова становище; от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България до този момент нямаме становища; от Българска стопанска камара също няма становище и от Българска търговско-промишлена палата няма до момента становище.
Имате думата, уважаеми дами и господа. Заповядайте.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ (Асоциация на индустриалния капитал в България): Благодаря господин председател.
Както вие отбелязахте, ние сме представили становище, така че аз няма да го чета. Нас не ни притеснява толкова прага, колкото това, че предложението не е обвързано с норми гарантиращи прозрачна процедура. Даже нещо повече. В мотивите на две места се казва, по ред и условия определени от Министерския съвет. Това повече от десет години не е редакция в закона, а не се предлага промяна в тази посока. Има някакво несъответствие, което трябва да бъде изчистено.
На следващо място, вносителите би трябвало да се съобразят с текста на чл. 28 от Закона за нормативните актове, относно финансовите условия, какво ще струва и т.н.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Други изказвания? Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Преди да се изкажа, бих помолил, тъй като закона на пръв поглед изглежда техничарски, но всъщност засяга доста сериозни държавни интереси и сменя цялостната визия за политиката по разпореждане с държавни имоти. Да попитам, след като има представители на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, в мотивите на вносителя, многократно се цитира, че има проблеми с действащия режим, поради липсата на подобни сделки извършвани от Агенцията. Да ни подскажат колегите, имало ли е заявки от страна на областните управи досега? И ако е имало такива заявки, защо Агенцията по каква причина, липса на капацитет или други критерии по целесъобразност, не са движили подобна процедура, за да се налага ревизия на прага. И на база на това, разбира се, в последствие може да направим и общ коментар на предложения законопроект.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Горанов.
Кой ще отговори на въпроса. Заповядайте.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми гости, като изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол в частта за това, дали трябва да има праг, дали не трябва да има праг, дали прага трябва да е 10 000 или 150 000, тъй като има вече доста различни предложения, освен това на вносителя, като коментари.
Аз ще подкрепя преждеговорившия. Не е това проблемът на държавните имоти, кой ще ги продава. Ще се опитам, въпреки че в мотивите е посочено, че доста анализи има за прилагането на тези норми действащи от 2010 г.. Не знам къде са тези анализ, но ще се опитам да ви дам наистина информация какво се случило от 2010 г. досега.
На 15 март 2010 г. бе приет частично в Закона за приватизация, който дава текстовете, които дават възможност Агенцията за приватизацията да извършва приватизация на имоти частна държавна собственост. В началото текста беше с вариант всички имоти да бъдат продавани от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
С приемането на закона с дата 5 март 2010 г. се прие един параграф 22, който казва с какво се занимава Агенцията и реално регламентира тази дейност. Чета ви ал. 2 на този параграф – „В тримесечен срок от влизане в сила на този закон, областните управители представят в Агенция за приватизация и следприватизационен контрол пълен списък на имоти частна държавна собственост“. Тук не говорим за имоти с данъчна оценка над 10 000 или под 10 000. Чета по-нататък „областните управители по местонахождение на имота предоставят на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол подробна информация и наличната документация за имотите.“
Спазвайки срока, а именно на 6 юни 2010 г., бяхме получили следната информация. Повтарям, че това са за абсолютно всички имоти, които се управляват от областните управители:
област Кюстендил – 28 броя имоти;
област Сливен – 74 броя имоти;
област Габрово – 12 броя имоти;
област Търговище – 1 имот;
област Шумен – над 1900 имота;
област София град – 56 имота;
област Стара Загора – 36 имота.
Други областни управители не изпратиха информация. Говорим, че това беше информацията, която ние трябваше да анализираме и да качим официални списъци на страницата на Агенцията за приватизация, за да може инвеститорите да могат на едно място да виждат какво се продава. Да си правят някакви предложения и съответно да видят дали могат да направят обединение на имоти, да прекратяват съсобственост. Пълна картина. Виждате до тук само седем области от 28 предоставиха информация. Като изключа Шумен, всички други областни администрации могат да си затворят звената за разпоредителни сделки, те нямат имоти. Още един път повтарям, това са имотите, които се управляват от областния управител, като изключим Шумен. Другите не правят общо около 150 броя.
Продължавам нататък със следващата хипотеза на закона - до 31 март Агенцията за приватизация трябва да получава актуализация на тази информация, която ни е изпратена. Актуализация.
Минавам на следващия текст и основен текст в Закона за приватизация, ще си позволя и него да ви го прочета, това е чл. 3, ал. 6: „Решение за приватизация на имоти - частна държавна собственост, с данъчна оценка над 10 000 лева се приема от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол след предложение на ръководителя на ведомството, което управлява имота, или на областните управители.“ Тоест, за да пристъпи Агенция за приватизация към продажба на имот, ние трябва да получим мотивирано предложение от органа, който управлява имота. В случая, когато това са министерствата или от съответните областни управители. Искам да направите разлика, това не са тези документи, които те ни изпращат до 31-во число. До 31-во число те правят актуализация на документи – нови данъчни оценки, скици.
За ваша информация, мисля че поне някакъв анализ тук ще получите, ще ви прочета кои области са изпратили такива предложения, с колко имоти и кои въобще не са изпращали за три години в Агенцията нищо, въпреки многократните писма, които сме изпращали на областните управители, копирани ресорни министри и заместник-министри и никакъв отговор. Към момента ще ви прочета само имотите, които са дадени като предложение за приватизация, но без коментари, че някои от тях са публична държавна собственост, други че се намират в защитени зони. Засега само ще ви прочета това и по-късно ще анализираме:
Бургас – 20 имота. Искам да ви уведомя, че Народното събрание взе решение за мораториум за разпореждане на Черноморието, най-общо казано, поради което всичките имоти по морето са спрени със запитвания до областните управители, до Министерски съвет дали влизат съответно в зона А или Б. Тъй като Агенцията за приватизация не разполага с технически служби, с такава не разполагат и областните администрации.
Бургас – 20 имота. Без коментари дали всичките са за продажба. Варна – три имота, Велико Търново – три имота, Видин – един имот, Враца – пет имота, Габрово – два имота, Добрич – пет имота, Кърджали – шест имота, Кюстендил – един имот, Монтана – шест имота, Пазарджик – осем имота, в Перник е един, в Плевен – 12 имота, Пловдив – два имота, Разград – един имот, Стара Загора – един имот, Силистра – един имот, Сливен – два имота и София – град – 25 имота. Тъй като мотивите на вносителите са предимно за София ще имаме специален раздел за София. Търговище – три имота, Шумен – девет имота, Ямбол – шест имота.
Областните управители на Ловеч Русе, Смолян, Софийска област, Хасково нямат постъпили предложения за продажби.
Общо постъпилите предложения са 124 за такива, които могат да бъдат продадени. Разбира се, това че постъпва предложение за продажба не означава, че Агенцията ще се справи с продажбата, ако няма кандидати, които да закупят тези активи.
Наистина съм много изненадан от мотивите. Те са направени на база, според мен, на не познаване на материята. Извинявам се към вносителите, но наистина беше коректно може би да разговаряте с Агенция за приватизация и следприватизационен контрол за това нещо. Най-малко с голяма част от вносителите се познаваме. Не искам да припомням, че такъв дебат имаше и преди три години. Нека да не влизаме в тази полемика.
Какво е най-важното? Още един път казвам, за мен не е важно кой ще продава имотите, а е важно да знаем какво продаваме. В момента в българската държава има безстопанственост, относно управлението на държавни имоти. Веднага ще ви го докажа и това нещо.
Съгласно Закона за държавната собственост в Министерство на регионалното развитие сега трябва да се поддържа база данни на първичния регистър на всички имоти, не само частна - държавна собственост, но и публична. Още от 2010 г. Агенцията многократно изпраща писмо до Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с които ние искахме този регистър, за да може да изпълним формално текста на закона и да направим наистина един регистър за инвеститорите, за да могат да прочетат какви имоти има.
Разбира се това също нямаше да е пълна картина, защото когато един инвеститор влезе в момента в страниците на Агенция за приватизация какво чете: имот да кажем в Габрово, някаква местност, с планоснимачен номер 245863. Никой не може да се ориентира къде е това. Съседните имоти какви са. Може ли да направи окрупняване и въобще какъв е статутът на тези имоти.
Месец юни 2013 г. най-накрая получихме писмо от Министерство на регионалното развитие, в което бяхме уведомени за следното нещо, имам писмата и ще ви ги предоставя, областните управители не подават документи към регистъра. Това е регистър, който съществува от 2003 г., а 2005 г. въобще са спрели да подават информация към този регистър. Областните управители, това го има в писмо от Министерството, не подават информация, която е задължителна по закон. Поради което Министерството на регионалното развитие отказа да ни предаде регистъра, тъй като не е актуален. Подготвиха ни писма до областните управители, които да актуализират справката. До ден днешен над 15 области все още не са изпратили писма. Тоест, не се получават нещата, защото информацията се крие.
Господин Желю Бойчев ще го цитирам, защото съм работил с него в Общинския съвет на Столична община и там многократно съм го чувал да задава въпроси към кмета, независимо кой е на Столична община, че Общината няма пълен регистър, няма информация и инвеститорите и гражданите не могат да видят имотите с каква цел се управляват и как се продават. А при държавата можем ли?
Нещо друго. Даваме ги на областния управител да ги подава. Вие знаете ли, че областните управители нямат дори наредба или подзаконов акт, с който се избират оценители. Аз съм работил в областна администрация. Слагахме имената на оценителите в шапка, разбъркваш ги и теглиш името. Агенция за приватизация има нормативна база, която ти урежда какъв трябва да е оценителя и на какво трябва да отговаря оценката. Практика е, че оценките които се приемат от Агенцията не са на данъчна основа. Имаме 35, 40 процента, да не казвам, че имаме и 200 над данъчната оценка.
Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост дава възможност на областните управители да слагат 10 процента над оценката и да пускат процедура, без да са й направили оценка. Но дори и да искат да направят оценка, те нямат нормативната база, която да ги задължава и да регламентира, какво трябва да представлява тази оценка. Нека ако пристъпваме към изменения на закона да направим най-важните неща.
Първо, да знаем какво има в българската държава. Защото в момента ми се предоставят за продажба имоти, които са в защитени зони, пасища и ливади. Каква е работата на областния управител да има пасища и ливади? Нека да бъдат незабавно прехвърлени на общините. Нека да се анализира какво не е нужно на държавата и защо трябва да му се плащат местни данъци и такси. Давам пример с пасищата, тъй като областната администрация няма никакви правомощия за отдаване на тези терени. Областните администрации не мислят, как може да са бенефициенти по европейски програми, а мислят кой ще се разпорежда с активите.
Не възразявам в случай, че се направи регистър на държавните имоти с описания, с карта. Както примерно, бях в Азербайджан преди три години, за мое щастие, там влизаш в една зала, натискаш едно копче, излиза телевизора и показва ти с картина пълно досие на всеки един имот. Това трябва да се направи и тогава да мислим, кой ще ги продава. Защото в момента е пълна безстопанственост.
Нека да попитам, знаете ли на какъв принцип се извършва прекратяването на съсобственост от областните управители. До 2010 г. е съгласувано с Министерство на регионалното развитие и благоустройството, а сега не се съгласува. Оценки, никой не контролира.
Мога да кажа, че Агенцията вероятно не продаде много имоти, защото в много от имотите, дори областните управители в писмата пишат, че са многократно предлагани за продажба, но няма интерес. Няма да има, защото самите хора не могат да се ориентират къде са тези имоти. Оказва се, че ако Гошо е от област еди коя си и познава областния управител, той може да получи информация, но Пешо няма как да я получи.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Караниколов, вие взехте думата да отговорите на въпроса на господин Горанов. Мисля, че дадохте достатъчно информация. С две изречения, какво е вашето отношение към законопроекта. Обръщам се и към останалите, някой може ли да ни информира какво е становището на водещата комисия?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Законодателят е органът, който може да реши кой ще продава имотите и на каква стойност. Желанието на институцията Агенция за приватизация е това, което три години се опитвахме да има регистър на тези имоти, за да може да се постави в момента пълна база, кои имоти са с данъчна оценка 10 000, кои са със 100 000 и кои с 50 000. Защото тук се оказа, че в София нямало имоти под данъчна оценка 10 000. Да видим в другите области има ли над 500 000 данъчна оценка. Аз ще ви кажа, че в другите области до 100 000 е много прилична цена.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Член съм на Надзорния съвет и тъй като докладва изпълнителният директор, не бих искал да оставате с впечатление, че той като се ангажира от името на институцията това не е вярно. Това първо.
Второ, този въпрос беше дискутиран наистина преди две години и половина и тогава Парламентарната група на Коалиция за България имаше категорична позиция, която е актуална и днес, според мен. И тази позиция беше, че трябва да има държавна политика в областта на управление на държавната собственост и затова трябва да се реализира чрез централизирания държавен орган, какъвто е Агенцията за приватизация. Защото всичко друго създава невъзможност. Тук изпълнителният директор говори доста пространно, но според мен необходимо. Когато говорим за коалиционен потенциал, когато говорим за всичко онова, което се случва в нашата държава, не може да подценяваме този фактор. Съжалявам, че не е извършено съгласуване с нас. Обаче ние сме хора, които не може да си променяме мнението един път, защото ни е устройвало, а друг път заради друго.
Категорично, в момента има работна група. Това е вторият момент, който искам да кажа на правителството. Води я заместник-министър председателят във връзка с управлението на държавната собственост. Там има няколко идеи и тези идеи ще се обличат в закони.
Предлагам да не се отива на парче да се променя философията на Закона за приватизация и въобще промяна на управление на държавната собственост. Нека да се избистри философията. Нека да се видят слабостите, които ние сме докладвали многократно, защото в Надзорния съвет ние сме обсъждали поне шест пъти за три години отчета на Изпълнителния съвет. Всеки месец отчитаме ресурса. И аз съм ходил на лична среща с областния управител на София, за да го питам, защо не ни дава документи.
Претенциите, че не се продава трябваше да ги проверим на място и аз го проверих. Не ни подават документи. Така че нека да се избистри философията и нека да не се работи на парче. Ще ме извини Жельо, но просто са ги подвели. Подвели са ги областните управители в стремежа си да намерят паричен ресурс. Само че ще кажа, предложението за разпределението на паричния ресурс и сега съществува по поддържане на имотите. Ако се продадат се получава определен размер пари, които са във връзка с поддържането. Така че това не е проблем. А що се касае до другите средства, те трябва да постъпят в Републиканския бюджет, във Фонда за пенсионната система, както си е реда досега.
Предлагам във връзка с управлението, тук Емил Караниколов каза, да се дадат на общините. Трябва да се прецени, тъй като има имоти, които могат да се управляват добре. До мен стои от дясно Лъчезар, който е председател на Държавната консолидационна компания. Там може да се вкарат активи, които да се управляват от тази компания, а нашата Агенция да ги продава, както и досега продаваме това, което прави всъщност Държавната консолидационна компания. Тоест, да се стъпи на опита и да не се върви към една необоснована централизация, която да засили корупционния потенциал, а напротив, да се разграничат функции, да няма дублиране на функции. И ако ние в момента правим продължение на реформата в администрацията, нека да изчистим наистина функциите.
Аз ще кажа, че ние имахме предложение като Надзорен съвет и го поддържаме, този регистър да бъде към нас, към Агенцията. Защото ние ще може на негова база светкавично, без да търсим в месеци и в години изясняване на правното състояние, на анализи и т.н., информация, както тук се спомена с един пример за Азербайджан. Ние имахме среща с тези хора. Без да търсим тази информация, тя си е при нас и ще може да продаваме, да бъде ефективно и ефикасно това, което се изисква от една модерна администрация.
В момента се отива на едно съкращение в Агенцията, което е необосновано. Според мен и този момент трябва да се задържи. Казвам го пред народните представители, като форма на парламентарен контрол, да се изясни цялостната философия и тогава да се премине на промени не на парче, а ако трябва да се промени целият Закон за приватизация и други закони свързани с управлението на държавната собственост. А според мен трябва.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз. Позицията ви е ясна. Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ (началник отдел „Управление и преструктуриране на държавното участие“ към МИЕ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, в момента ще говоря като представител на Министерство на икономиката, а не като представител на Държавна консолидационна компания. Изключително много благодарим за поставянето на един много актуален и злободневен въпрос, както от комисията, така и от вносителите народни представители.
Според нас има три много важни точки, които се засягат с внесения законопроект. От една страна, първата точка, това е спирането на процеса реално на раздържавяване на имоти частна - държавна собственост, които са с отпаднала необходимост. Преждеговорящите колеги от Агенция за приватизация засегнаха проблемите. Ние не сме изтъквали проблемите, а по- скоро сме изследвали ефектите. Ефекта от така действащата разпоредба. Аз тогава съм участвал в дискусиите, беше много добра, но ефекта не е много добър. Тоест имаме едно забавяне на това раздържавяване. Къде е проблемът, дали е в областните управители, дали в Агенцията, колегите говориха малко по-подробно.
Вторият проблем зад който ние стоим като Министерство е насърчаване на инвестициите, възможността за насърчаване на тези инвестиции и насърчаване на стопанската активност. Тогава идеята беше да се създаде наистина един единен регистър в Агенцията за приватизация и те много добре да колаборират с Агенцията за инвестиции и така всичко да бъде изнесено на масата и по този начин да насърчаваме инвестициите. За съжаление този ефект не се получи.
И една трета точка, която е в нашите мотиви като разсъждаваме по този проблем. Трябва да знаем всички, че продажбата и приходите, които идват от продажбата на имоти частна - държавна собственост, наистина постъпват в държавния бюджет и те постъпват над черта. Така че те във всеки един момент са много необходими за държавния бюджет и са дори един бонус, с който държавата може да разполага. Това наистина не се случи. Именно поради тази част, ние в нашето становище, което сме изразили пред Комисията не коментираме втората част от предложението на народните представители, как да се изразходват приходите. Според нас това е компетенция на Министерство на финансите. Защото този въпрос наистина е много сериозен. Но по същество и като цяло, ние подкрепяме предложението и то в две насоки. Първата насока е поради тези ефекти, които казах вече и втората насока е поради това, че в момента има инвеститори на местно ниво. Те контактуват с областните управители, а реално трябва да дойдат на търг или на сделка в София. Стига се до някакво затруднение за инвеститорите и за местните инвеститори.
На следващо място, наистина колегите преди мен бяха прави, че в момента правителството обсъжда различни варианти. Мисли се в тази насока. Съжалявам, че нашият зам.-министър Красин Димитров, който е зам.-председател на работната група при госпожа Бобева не е в момента с нас. Разсъждават се различни варианти. Ние бихме ги подкрепили, включително и с Държавната консолидационна компания, но на този етап като цяло, поради спрения ефект от приватизация на имоти частна и държавна собственост, подкрепяме в мотивите на народните представители, в първата част на предложението, да се вдигне прага. Във втората част не го коментираме, което касае приходите, защото това е една чувствителна тема и важна, а може да се стигне и до това, че противоречи на други нормативни актове.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз господин Борисов.
Очевидно от вносителите трябва да вземе някой думата. Аз моля този който вземе думата да даде повече информация, дали се променя разпределението на приходите, евентуално ако бъде прието тяхното предложение. Къде отиват приходите?
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Преди предложението на господин Кънев. Приходите не са проблем, те отиват в централния бюджет. Тъй като последното нещо, което искаме да направим като вносители, е да създадем някакво впечатление, че някой ще възстановява някакъв корупционен режим, непрозрачен режим или такъв порядък ще възстановяваме. Не е редно, ние като вносители и в момента комисията да установяваме различна информация. Виждам, поне от моите разговори, а аз разполагам с друг тип данни. Но категорично от всичко, което чух до момента се видя, че този процес буквално е спрял. Каква е причината? Ние тук може да си изнесем една цялостна лекция за административната реформа и начина на функциониране на институциите в България, но не това е целта.
Така че от името на вносителите ще помоля да отложим гледането на този законопроект, за да може да набавим допълнителната информация, с цел взимане на едно информирано решение и създаване на механизъм, който в крайна сметка е в обществен интерес, за да разсеем всякакви спекулации в тази посока.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Като добавка едно изискване.
Всъщност основният въпрос е механизма прозрачност на процедурата. Това е въпросът, който притеснява всички. Беше ми предоставен интересен материал за разисквания, които са били между Коалицията и колегите от ГЕРБ преди две, три години и те са вземали доста различна позиция. Ние трябва да кажем, кое е различното в момента, което променя тази постановка. Виждам от тези стенограми тук, че основният проблем е за прозрачността. Затова ми се иска да изискаме допълнителна информация от съответните държавни органи - от Министерския съвет и Министерство на икономиката. Аз не бих имал абсолютно никакви колебания да гласуваме в зала и съм част от тези, които са подписали предложението да се работи върху него, когато видим и принципа на реализация на сделките. Тоест, гарантира ли се прозрачност и как областният управител ще продава.
Защото в тази връзка искам да кажа нещо. Няма нищо притеснително. Съвсем естествено е колегите от Агенцията за приватизация да изразят своите възражения. Аз не знам министър или директор на Агенция, на който ще му отнемат права и той ще мълчи. Ако вие мълчахте, това нямаше да говори добре за вас. Вие правилно постъпвате.
Освен това, ако това което вие защитавате е в интерес на държавата, то трябва да бъде отчетено. Няма никакво съмнение.
Въпросът е първо, до 10 000 лева, беше казано, такава собственост няма, освен някакъв павилион за вестници или кошче за боклук, казано на шеговит глас, в София.
Другите неща са, че тези обекти, които вие досега основателно казахте, не сте могли да продадете, поради липса на информация. Тогава аз ще ви критикувам малко. Колко години трябва да минат, за да се разберете за информацията. Явно че не сте се разбрали, не само по ваша вина.
Тук има останали сделки, които ние искаме да раздвижим, да реализираме, за да не висят с десетилетия. Това е основната идея. Следователно тук не виждам кой знае какво противоречие, нито тези 15, 20 или 50 сделки са ви жизнено важни на Агенцията. Само имаше една нотка, която ви предлагам да коригирате. Моите приятели от Агенцията, аз съм бил в Надзорния съвет, работил съм с нея и с най-добри чувства продължавам да бъда. Но ако ще защитаваме идеята не е конкретно сега Агенцията. А последните 20 години Агенцията разпродаде българската собственост при какви условия? Скандални. Така ли е? Съгласни ли сме, за 23 години? Това са обществено скандални сделки. Пак хубава Агенция, пак хубави закони имахме. Разпродадохме я на безценица. Никакви имена не казвам в момента.
Няма как да кажа, че Агенцията е прозрачна и честна, а областните управители и правителството са разбойници. Това не е правилна постановка. Затова ви предлагам да се успокоим и да видим кое може да се направи и кое не може да се направи. Няма нищо лошо в това внесено, ако се докаже, че не е изгодно и не го приемем. Затова сме се събрали всички тук. Тук няма разминаване, ако може да го раздвижим и да го реализираме. Аз апелирам, господин председател, да изискаме от правителството да ни даде идея, как точно ще се реализират тези сделки, за да сме сигурни, че реализацията ще е прозрачна. Това е основният проблем.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Бойчев, вие направихте предложение и ще го гласуваме. Аз мисля, че няма нищо лошо да чуем още мнения, преди да го гласуваме.
Госпожа Ахмедова желаеше да вземе думата.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Аз имам една молба към вносителите. Следващият път когато се съберем да гледаме този закон, тези анализи наистина да ги предоставите, защото в един момент виждате, че ги има. Ние не може да се ориентираме за това и оставаме с впечатление, че Агенцията не си е свършила работата или има някакъв друг проблем. Ще ви моля тези анализи да ги предоставите, както и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, ако има такъв род анализи, също да ги предостави не само като становище, а в цифри и в таблици, за да може да се ориентираме, колко тръжни сесии са обявени, колко кандидати е имало, за да може да вземем мотивирано решение.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Заместник-председателя господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз искам да се присъединя към предложението да отложим гледането на този въпрос. И ще кажа само, че ако не го отложим, аз нямаше да подкрепя този законопроект и категорично щях да гласувам против.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Петров.
ПЕТЪР КЪНЕВ: В същия дух, ако не го отложим, аз ще се въздържа, което е същото.
Второ, имам питане. Ние не сме водеща Комисия. Какво е мнението на водещата Комисия?
Трето, мисля че това, което ни се предлага като материал, въобще не ни дава база да гласуваме и да подкрепим това предложение.
Четвърто, мисля че 500 000 лева е изключително висок таван. Това е пълен абсурд, особено за провинцията. София не е България. Да, има затлачване. Да, има много имоти, които се рушат и трябва да се разчиства. Но аз като слушах цифрите, сигурно за България са няколко хиляди имотите. Сега на бързо да приемем нещо, което касае 2000 имота е пълен абсурд. Затова предлагам да подкрепим предложението на вносителите и нека да го отложим. Не сме подготвени да вземем добро решение.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Кънев.
Явно вървим към общо решение. Някой друг още, ако желае да вземе думата. Заповядайте, господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Без да правя политика, тъй като голяма част от неудачите свързани с административната координация, за да се случи приватизацията в сегашния вид, в който я предвижда закона е в мандат на изпълнителна власт, част от която съм бил и аз. Но проблемът е достатъчно голям за да го решаваме с лека ръка.
Имам две концептуални разлики с вносителите:
Аз смятам, че Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е специализиран орган, на който и без това не му останаха много централни държавни задачи. Той е формиран така, че да се гарантира по максимален начин прозрачност, ако ще и политически гарантирана с квоти в Надзорния съвет. Вътре има изграждан с годините капацитет свързан с оценки и всички тези неща по целесъобразност, които ги говори директора на Агенцията. Затова аз концептуално не приемам децентрализацията на разпореждането с имоти, особено знаейки, колко са занижени данъчните оценки в България и колко те са различни и далеч от реалната пазарна стойност на имота.
Преди да влезна в днешното заседание си направих труда, не съм сигурен, че ще бъда прецизен, но това, което успях да разбера, че в София единственият имот с оценка над 500 000 е НДК. Може би и в България е така.
В този смисъл, да оставим за продажба децентрализирано имотите, крие всички тези рискове, които ги коментираха колегите свързани с нивото на административен капацитет, с който разполагаме децентрализирано и с липсата на достатъчно надеждна информация за всеки един конкретен имот. И най-малкото с това, че няма нужда да се бърза с раздържавяването. Беше един друг етап, в който държавната политика беше да бързаме с раздържавяването.
Последно, има текстове, които чисто професионално са неприемливи от гледна точка на законодателството в областта на публичните финанси. Текстовете свързани с десетте процента, които се заделят в приход на Министерски съвет, респективно бюджетите на областните администрации е безсмислен. Той няма да породи правни действия, дори да бъде приет. Защото бюджета на Министерския съвет се формира с годишния Закон за държавния бюджет и от там нататък, той се коригира по реда на членове 107 до 111 от Закона за публичните финанси. Това беше по-скоро техническа бележка.
Концептуално не го подкрепяме, тъй като смятаме че продажбата на тези имоти трябва да става по максимално прозрачен начин и най-добре ситуирания орган към момента, с който държавата разполага е именно Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. По-добър нямаме. Ако администрацията ни беше на това ниво, на което може да гарантира прозрачност, надеждност, информираност на всички, за да нямаме ние никакви съмнения, че разпродаваме малкото останали обществени имоти по справедлива цена, тогава ние нямаше да имаме колебание. Засега имаме и към този момент, ние не може да подкрепим промяна на концепцията на раздържавяване на имотите.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Горанов.
Други желаещи? Заповядайте.
НИНА ГЕРГОВА (Гражданска инициатива „За нов обществен договор“): Благодаря господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, аз ще кажа само едно изречение, ако ми позволите, една малка препоръка. Господин изпълнителният директор на Агенцията за приватизация е прав в едно, че наистина такъв регистър липсва. Тоест, не се знае какво се продава. И понеже каза, че от държавен нека стане общински, но в общинския регистър също не е по-добро положението. Там също имотите не се знае какви са. Аз лично в Софийска община съм имала проблеми да установим един имот, който бяхме харесали за детска градина. Една къща на една партия, която отдавна не съществува. Един месец докато се издири чия собственост е тази къща. Така че нека първо да се направи един регистър и да се знае, кои имоти на кого са и каква собственост, и тогава вече да се продават.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Преминаваме в процедура на гласуване.
Сега гласуваме предложението на господин Бойчев за отлагане на обсъждането и гласуването на този законопроект.
Който е „за“ отлагането, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Дали е възможно, с оглед употребения обществен ресурс в момента, да успеем по някакъв начин или вие господин председател или администрацията, да информираме Правната комисия предварително за този дебат, доколкото е възможно, за да могат да стъпят върху него.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Тук са професионалните оценки, а там ще гледат законопроекта от друга гледна точка. Би било добре като ангажимент вносителите да направят това. Благодаря. Приключваме.

Преминаваме към трета точка -- Представяне, обсъждане и приемане на Актуализирана национална стратегия за младежта (2014 – 2020), № 302-00-45, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2013 г.
Стратегията е разпределена на осем комисии, между които е и нашата.
Кой ще представи стратегията?
ИРЕНА ТИМЧЕВА (държавен експерт в дирекция „Политики за младежта“ към Министерство на младежта и спорта): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, проектът на Актуализирана национална стратегия за младежта е с дългосрочен хоризонт на действие - до 2020 г. Документът задава основните рамки - очертава визията, целите, приоритети за развитие на младите хора в страната.
Стратегията отчита необходимостта от комплексни действия, насочени към развитие на политики за младежта, създаване условия за качествено образование, възпитание и пълноценно развитие на личността, равни възможности за всички млади хора в областта на образованието и пазара на труда. И не на последно място насърчаване на тяхната активна гражданска позиция. Целта е да се осигури синхрон в действията на отговорните институции, с което значително да се повиши ефекта от действията им.
Накратко, Стратегията е структурирана в шест части. В първата част на документа е представен актуален анализ на състоянието на младите хора в страната. Втората част представя информация относно постигнатите резултати от изпълнението на целите, от изпълнението на документите през последните две години. Третата част предлага анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите пред изпълнението на политиката за младежта, който е изготвен за първи път, с оглед ефективно насочване и планиране на младежките политики. Последните части представят визията на политиката за младежта, както и стратегическите цели и задачи, принципите, институционалната среда и ресурсното обезпечение.
Част от очакваните резултати от изпълнението на документа са: намаляване дела на преждевременно напусналите образование; увеличаване дела на младите хора със завършено висше образование; увеличаване коефициента на заетост на младите хора и други.
Действащият национален стратегически документ в областта на младежта бе приет през 2010 г., а през 2012 г. Закона за младежта. Именно в изпълнение на закона бе предприето и разработване на актуализирана национална стратегия за периода 2014 – 2020 г. Това е в резюме.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря ви.
Изказвания и въпроси? Нещо повече бихте ли ни казали за мерките, които са предвидени в Стратегията за намаляване на младежката безработица? Това има пряко отношение към нашата комисия.
ИРЕНА ТИМЧЕВА: Мерките за развитието на младите хора в страната са структурирани в девет приоритетни области, особено важни за развитието на младите хора.
Първият приоритет е посветен именно на насърчаване икономическата активност и кариерното развитие на младите хора в страната. И там именно са планирани мерки в областта на улесняване прехода от образование към заетост, насърчаване на икономическата активност на младите хора и съвместяване на личния и професионалния живот. В тези мерки са планирани и нашите усилия, които ще насочим конкретно в областта на младежката безработица, съвместно с Министерство на труда и социалната политика в изпълнение на Националния план за европейската гаранция за младежта.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Колеги, някой ще вземе ли отношение? Госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Да допълня, понеже зададохте въпроса за младежката безработица. В изпълнение на част от тези мерки Народното събрание вече прие промени в някои закони, като например Закона за насърчаване на заетостта, където се урежда заплащането на чиракуването и стажуването. Предстои ни съвсем скоро, готови са промените в Кодекса на труда, които уреждат стажуването на обучаемите млади хора да бъде признато за трудов и осигурителен стаж и да се заплаща. Както и да се осигури така наречената дуална система. Тоест, по време на образование да може да се придобива професионална квалификация.
Приели сме вече промени в законите, които дават възможност на фирми изплащащи стипендии на млади хора в последните две години от образованието им да ползват данъчни преференции и след това да са задължени да ги вземат за две години работа по трудов договор.
Така че по някои от предложените мерки, ние вече сме направили законодателни промени. За да ги изпълним докрай ни остава съвсем малко, промяна в Кодекса на труда, която е готова и ще я внесем до края на януари.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря ви и аз.
Някой друг желаещ да вземе отношение? Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Само да кажа две думи, господин председател.
От начало като погледнах първата част, още онзи ден, видях че тя е констативна. Бях на път да се разочаровам. Но хубавото е, че има констативна част, има и Стратегия. Тоест, какви са проблемите и как да бъдат решени, макар че не всички. Но няма как в една Стратегия да бъдат решени. Така че документа е добра основа за действие.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Който е „за“ приемането на Актуализирана национална стратегия за младежта (2014 – 2020), № 302-00-45, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2013 г., моля да гласува.
Гласували 10 “за”
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.

По текущи въпроси, ако желае някой да каже нещо? Няма.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15.40 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Алиосман Имамов

Стенограф:
Силвия Михайлова
(Файлът съдържа 55 641 знака)