1. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за възстановяване на дейността и производството на Завода за непрекъснато леене на стомана на МК „Кремиковци“, № 354-02-152, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 20 ноември 2013 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали, № 454-02-31, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 20 февруари 2014 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за преобразуване на електроразпределителните предприятия в дружества с преобладаващо държавно участие, № 354-02-151, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 20 ноември 2013 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за възлагане в едномесечен срок Правителството на Република България да осъществи необходимите действия за отнемане на лицензите на електроразпределителните дружества – ЧЕЗ, ЕVN и ЕНЕРГО-ПРО, прекратяване на приватизационните договори с тях и връщане на имуществото им в активите на държавата, № 454-02-28, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 20 февруари 2014 г.
5. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 4


На 5 март 2014 година, (сряда) от 14.30 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за възстановяване на дейността и производството на Завода за непрекъснато леене на стомана на МК „Кремиковци“, № 354-02-152, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 20 ноември 2013 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали, № 454-02-31, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 20 февруари 2014 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за преобразуване на електроразпределителните предприятия в дружества с преобладаващо държавно участие, № 354-02-151, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 20 ноември 2013 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за възлагане в едномесечен срок Правителството на Република България да осъществи необходимите действия за отнемане на лицензите на електроразпределителните дружества – ЧЕЗ, ЕVN и ЕНЕРГО-ПРО, прекратяване на приватизационните договори с тях и връщане на имуществото им в активите на държавата, № 454-02-28, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 20 февруари 2014 г.
5. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.30 часа и ръководено от господин Алиосман Имамов – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми дами и господа, колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по икономическата политика и туризъм със следния ДНЕВЕН РЕД, който предварително Ви е раздаден:
1. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за възстановяване на дейността и производството на Завода за непрекъснато леене на стомана на МК „Кремиковци“, № 354-02-152, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 20 ноември 2013 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали, № 454-02-31, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 20 февруари 2014 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за преобразуване на електроразпределителните предприятия в дружества с преобладаващо държавно участие, № 354-02-151, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 20 ноември 2013 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за възлагане в едномесечен срок Правителството на Република България да осъществи необходимите действия за отнемане на лицензите на електроразпределителните дружества – ЧЕЗ, ЕVN и ЕНЕРГО-ПРО, прекратяване на приватизационните договори с тях и връщане на имуществото им в активите на държавата, № 454-02-28, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 20 февруари 2014 г.
5. Разни.
Уважаеми колеги, струпването на тези решения в едно заседание не е преднамерено, случайно е. Някои от тези решения са внесени доста отдавна. Даже обсъждането на първата точка днес в пленарното заседание стана възможно благодарение на чл. 74, който не спира обсъждането на даден законопроект, ако той не е обсъден в съответната комисия. И така, аз ви предлагам да гласуваме този законопроект, а след това за всяка точка поотделно ще приемаме съответните решения.
Заповядайте!
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин председател, в началото на ситуирането на Четиридесет и второто народно събрание имаше широко регламентиран начин на контрол от страна на народните представители върху изпълнителната власт, именно, блиц контрола в комисиите към ресорния министър. Така че почти десет месеца от мандата на това Народно събрание министъра сме го виждали не повече от един или два пъти. От гледна точка и на сериозността днес на дневния ред, не е лошо освен на блиц контрола, да чуем и мнението на министъра по този дневен ред по точките. Въпросът ми е: кога ще имаме блиц контрол? Това тенденциозно отношение към нашата комисия ли е?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имате основание за този въпрос. Аз предполагам, че на следващото заседание министърът ще бъде в състояние да присъства. Мисля, че сме пропуснали един месец. Това е по причини, свързани главно с възможността на министъра да присъства на тези мероприятия. Проблемът е по-скоро организационен, защото става дума за първата сряда във всеки месец, когато има и други ангажименти, свързани с блиц контрола в пленарната зала. Но аз моля заместник-министъра и сътрудниците за следващия път да планират блиц контрол и да поканят министъра да присъства.
Гласуваме дневния ред. Има ли някой допълнение към мненията? Няма. Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.

По точка първа -- Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за възстановяване на дейността и производството на Завода за непрекъснато леене на стомана на МК „Кремиковци“, № 354-02-152, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 20 ноември 2013 г.
По точка първа вече всички знаете, че днес имаше достатъчно продължителна и съдържателна дискусия по тази първа точка. Беше взето решение да се отложи дискусията в пленарната зала след решение на нашата комисия. Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин председателю, Вие започнахте много правилно. Днес имаше дискусия, която беше много съдържателна, много обстойна, много задълбочена по тази точка и със специално решение Народното събрание възложи на комисията да гледа проблема. Това разискване днес би било и е регулярно в рамките на задълженията, които вменява председателят на различните комисии. Считам, че днес Народното събрание имаше нещо повече – да бъде разгледан този въпрос още по-обстойно, отколкото днес бихме могли да го разгледаме. Тоест, в тази връзка е добре да изслушаме и съответния ресорен министър, министъра на икономиката и енергетиката, още повече че на един блиц контрол сам министър-председателят по този въпрос заяви, че се осъществяват действия и в настоящия момент за решаването на този проблем. За развитието на тази наша теза ние впрочем днес бяхме готови да бъде прередактирано нашето предложение. Казвам всичко това с едно предложение. Аз не съм член на комисията, но ако тук съществува съгласие, да бъде отложено гледането днес на този въпрос, за да може да бъде изслушан по въпроса съответният ресорен министър и ако трябва, да бъдат изслушани специалисти, да бъде осъществен по-задълбочен и сериозен поглед и разглеждане на проблема. Това е моето предложение. Ако някой от комисията го възприеме да го внесе официално, защото считам, че е така, аз правя обосновката, тъй като считам, че съм в темата и в проблема.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Шопов, Вие започнахте с това, че не сте член на комисията, знаете, че това влече след себе си известни ограничения, тоест, по отношение на това дали имате право да гласувате и да правите предложения. Но аз Ви предлагам следното: нека да чуем колегите и може да излезе някое друго предложение, подобно на Вашето, което е по-приемливо.
Във връзка с това, което Вие казахте, искам да Ви съобщя, че са поканени заместник-министърът на икономиката и енергетиката господин Красин Димитров – той е тук, господин Валентин Груев от Министерството на икономиката и енергетиката, поканени са представители на Асоциацията на индустриалния капитал господин Ивелин Желязков, представители на Българската търговско-промишлена палата господин Васил Тодоров, Стоян Сталев, Даниела Трифонова, Гергана Димова, представители на КНСБ – господин Николай Ненков, Валентин Гочев, Георги Петров, Васил Яначков, представители на Минно-геоложката камара – господин Иван Андреев и представители на граждански организации – ще Ви ги изброя: госпожа Нина Гергова, Светозар Съев, Татяна Иванова, Здравчо Велев, Марин Григоров, професор Петьо Хаджиев, Румен Гълъбинов, Диана Пазаитова и Христина Василева.
Още нещо, уважаеми колеги, традиционно ние искаме становища от почти всички организации – браншови и профсъюзни, които имат, според нас, пряко или косвено отношение към съответната законодателна материя. По този законопроект специално имаме писмено становище на Министерството на икономиката и енергетиката и на Българска търговско-промишлена палата. Надявам се, че ще чуем представители на тези институции за тяхното становище. Няма да Ви го казвам аз. Между другото, всеки народен представител от комисията има при себе си достатъчно рано тези становища и предполагам, че сте се запознали с тях. Нямаме, за съжаление, становища от Асоциацията на индустриалния капитал, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, на Българската стопанска камара. Ние бихме желали да чуем и тяхното становище.
Ако не държите веднага да гласуваме това предложение, нека да чуем становища и други предложения.
Господин Александров?
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Господин председател, ако може да направя едно предложение във връзка със следното – че ние днес предложихме и промяна на текстовете на нашия проект за решение. Правя следното предложение: да създадем една работна група с по един народен представител от парламентарна група, която да работи на базата на новото предложение - става въпрос за предложението за „Кремиковци“ и тази работна група вече да може да изслуша съответно абсолютно всичките становища, както и абсолютно всички засегнати страни и в рамките може би до края на седмицата, в тридневен срок, да излезем с решение работната група.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Ще ми позволите да уточня предложението на господин Александров: да излъчим работна група, по един представител от всяка парламентарна група, която да подготви редакция на комисията на проекта за решение и на следващото заседание следващата седмица да го предложи за обсъждане и приемане на комисията. Имате думата за това предложение и, разбира се, по съдържанието на решението. Имате думата.
Заповядайте.
ВАСИЛ ЯНАЧКОВ: Инженер металург съм, председател съм на Федерацията на металурзите в България към КНСБ. Ще говоря съвсем по същество.
Първо, по отношение на предложението, което е внесено, държа да направя едно уточнение, заводът за непрекъснато леене не може да бъде пуснат сам. Той не съществува сам. И името му е такова. Там се отлива вече течен метал, който се произвежда в стоманодобивното производство. Но понеже в момента се чуват много приказки, вероятно и от хора, които изобщо не знаят за какво става дума, твърденията, че „Кремиковци“ е изтърбушено и не е възможно да се пуска горещо валцуване и разни други, не са верни. Изтърбушена и унищожена е добивната част на „Кремиковци“ – „Коксохим“ и т.н., тези, които бяха екологически опасни. Те вече не съществуват. Това, което са предложили господата от „Атака“, с това допълнение, е възстановимо. Горещото валцуване може да се пусне и преди да вляза в тази комисия, разговарях с екипа специалисти, които и в момента работят по това – правят оценка на състоянието и са почти готови. Горещото валцуване в рамките на три-четири месеца с много малки капиталовложения може да бъде възстановено и да бъде пуснато в работа и то може да съществува и да се пусне само, на база вносна стомана, без да се произвежда стомана тук. То е абсолютно екологически чисто, защото единственото му място, където се влага някаква енергия, гори се нещо, е природен газ в металургичната пещ. Всичко останало няма никакви излъчвания на каквито и да било вредности, освен в работната среда - естествено, това е металургия, не е друго. Електростоманодобивното производство може да бъде пуснато и в сегашния му вид, като, разбира се, с тенденция по-нататък да се обнови и да се разшири. Сегашното състояние на електростоманодобивното производство с известни репаративни действия по очистната система също е екологически управляемо и чисто. То не представлява никаква опасност за околната среда и би могло на базата на топене на скрап в съществуващата електропещ електростоманодобивното производство да започне да работи също в рамките, да речем, на пет-шест месеца, а непрекъсната разливка е в продължението на стоманодобивното производство. Това, което се произвежда в стоманодобивното производство се отлива в непрекъсната разливка и оттам нататък преминава в горещото валцуване за по-нататъшно развитие.
Твърденията, че исканията да се възобнови дейността на „Кремиковци“ означава наново да върнем един екологически взрив до София, са безсмислени. Горещо валцуване и стоманодобивното производство са на 22 километра оттук. Аз мисля, че няма да представлява никаква трудност – депутати преди години правиха опит да влизат в „Кремиковци“, когато ние искахме да влязат депутати и когато „Кремиковци“ се рушеше от тогавашния собственик, не се случи това, но опит имаше. Но дали всички или комисия специалисти могат да видят на място. Твърденията, че комуникационните съоръжения също са нарушени, също е лъжа. Там има нарушени и унищожени електросъоръжения – кабели и разни други, но това са нищожни работи. Не става дума за строеж, за изграждане, за проектиране на ново съоръжения. Всички комуникации – ВиК, електро, газ, пречиствателни станции – всичко е налично и то може да работи. В рамките на до една година с всички тези производства „Кремиковци“ може да поеме пряко заети от порядъка на 1200 – 1500 човека, с тенденция по-нататък (там вече се иска малко повече инвестиция) да започне да работи студеното валцуване, което може да произвежда автолист, може да произвежда покалаена, поцинкована, а също така и с пластмасово покритие ламарина. Аз призовавам всички, които говорят за „Кремиковци“, да не се ръководят от това, че някой някъде им казал. Пак повтарям, „Кремиковци“, и то вътрешността на „Кремиковци“, е на 22 километра – замерил съм ги точно – от Народното събрание до там (може да са малко по-малко). Всичко това може да се види. Ние сме готови да участваме и в момента кремиковски специалисти работят и знам, че са и в преговори със сегашните собственици, така че има достатъчно специалисти, които могат да кажат точни неща.
На следващо място, твърденията, че държавата трябва да изсипва някакви стотици милиони. Аз лично не си представям въобще такова нещо. От порядъка на стотина милиона лева са нужни, за да бъде пуснато „Кремиковци“ в този формат, за който говорим тук - казвам „лева“, не друга валута, и поетапно. Ако се пусне горещо валцуване, то ще започне да си произвежда пари. Първо, екологически не е опасно. Второ, не става дума за някакви фантастични пари, които държавата трябва да дава. А кой колко е виновен да не се връщаме. Истина е, че държавата пропусна един изключителен шанс „Кремиковци“ да стане мултинационална компания. Вие знаете, имаше оздравителен план, който ние подкрепихме. Имаше чудесна възможност всички кредитори да станат акционери. Това беше оздравителният план на „Кремиковци“. Такава практика в света има и сега „Кремиковци“ щеше да бъде една модерна мултинационална компания, която по никакъв начин нямаше да застрашава София, а щеше да бъде един много сериозен фактор в икономиката на страната, положителен фактор!
Аз няма да отнемам повече време. Пак казвам, ние сме готови с всичките си възможности да съдействаме и нека не се спекулира с това, че държавата щяла да дава пари. Тия 2000 души задължително трябва да бъдат умножени по пет, защото едно работно място в металургията прави най-малко пет в свързаните с металургията дейности. Веднага – страхотна инжекция на енергетиката - не е нужно да си говорим нужна ли е такава. Веднага – страхотна инжекция на ЖП, на товарния ЖП транспорт – не е нужно да се убеждаваме нужна ли е такава. Веднага – осмисляне на пристанище Бургас и пристанище Лом – едва ли трябва да се убеждаваме дали това е нужно и т.н. и т.н. Така че, моля Ви, освободете се от политически предубеждения, помислете за икономиката на България и вземете решение в тази посока.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Яначков, за експертното мнение.
Уважаеми колеги, съгласно процедурата след като има процедурно предложение, ние можем веднага да го гласуваме. Ако настоявате, бихме могли да го направим, но понеже има много гости, да им дадем възможност да си кажат мнението. Всичко това, което те ще кажат, ще бъде в полза на тази работна група, която евентуално ние ще гласуваме след обсъждането на тази точка. Имате думата. Молбата ми е само да бъдете по-кратки, за да дадем възможност на повече гости и народни представители да се изкажат. Имате думата.
Господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Господин председател, аз предлагам да преминем по-точно към гласуване и вече на работна група да изслушаме абсолютно всички, където да може да отделим действително повече време и обсъждане само за това, тъй като самата тема сама по себе си излиза извън пределите на „Кремиковци“. Да, обсъждайки „Кремиковци“, ние реално обсъждаме реиндустриализацията на България. Ние даваме за пример едно предприятие, но обхватът на разговора минава малко извън пределите на самото предприятие. Смятам, че именно работната група ще бъде най-подходящото място, където да се осъществява дебатът, както и да изслушваме абсолютно всички експертни мнения. Тъй като сама по себе си дейността на това предприятие е икономически свързана с други сектори от икономиката, отново казвам: ние ще засегнем много голяма част - ще използвам и терминологията, която използва господин Яначков – една инжекция за икономиката като цяло и затова нека да го направим на работна група, където ще бъдем по-концентрирани изцяло в тази насоченост и тази тема. Смятам, че не е проблем тогава и медиите да присъстват и действително да може да бъде всичко прозрачно, да се види какъв дебат се води, накъде е политическата воля за реиндустриализацията на България.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз имам малко по-различно предложение. Не мисля, че в една работна група, и тя не временна, официално ситуирана в зала, трябва да правим изслушвания и дебати по дадената тема. Аз мисля, че тая работна група в рамките на една седмица трябва да формулира въпроси към тия, които отговарят за проблема. Трябва да поискаме някакво становище в определен срок от Министерството на икономиката и енергетиката, трябва да поискаме и от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол има ли някаква закачка, за която да се хванем, да видим, или с всички тези прехвърляния вече са изгубени следите кой какъв е и какво е? Трябва да поискаме становища и от Съюза на металурзите. За всичко това ние трябва да изискаме информация, а не да замесваме изпълнителната власт; иначе се превръщаме в една комисия, която пак ще започва да изслушва мнения. Това е моето предложение.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Кънев, става дума за работна група в рамките на комисията, а не онази голяма работна група? Да, за това става дума, да.
Други становища?
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз в подкрепа на колегата имам един съществен въпрос, на който не зная кой може да ми отговори тук. Някой водил ли е разговори със собственика, който е в момента на „Кремиковци“? Говорим за една частна собственост.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: В продължение на това, което каза господин Бойчев, ГЕРБ няма да участва в тази работна група, господин председател, защото работната група по предложението, което чухме, ще се опита да се разпореди с някоя чужда собственост. Не виждам как Народното събрание или една работна група може да взема решения какво да се случи с активи, които държавата не притежава.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Добрев, да не вменяваме предварително решения на тази работна група. Нека да чуем предложенията и след това да обсъждаме съдържанието, онова, което ще се предложи.
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Бих искал да подкрепя предложението на колегата Александров и мисля, че предложението на колегата Кънев не противоречи. По-скоро трябва да намерим начина, по който да постигнем това, което и господин Кънев иска. Ще помоля колегите от ГЕРБ да си преразгледат решението. Господин Добрев, никой не предопределя какъв ще бъде резултатът от тази работна група. От дебата днес в залата се казаха много очевидни неща относно мястото и ролята на този комбинат за българската икономика, преките и косвени ефекти върху нея, припомниха се всички тези престъпления, които бяха извършени по няколкократната промяна на собствеността на комбината. Но в крайна сметка нито комисията, нито залата може да вземе решение при липсата на информация, която имаме към момента. Считам, че тази работна група най-малкото може да направи един такъв анализ на ситуацията, примерно, аз знам, че има частен инвестиционен интерес за възстановяване на дейността на част от производството на „Кремиковци“ и такъв тип разговори най-малкото се водят в момента. Никой не е казал и днес в залата никой не каза, че това трябва да стане от държавата. Държавата може да помага, както би помагала на всяка значима инвестиция в индустрията на България. Струва ми се, че в момента при очевидната липса на информация на фактическото състояние на комбината е излишно да предполагаме една или друга хипотеза или да коментираме.
Затова аз считам, че предложенията на колегата Александров и на колегата Кънев имат резон, само че ми се струва, че срокът от една седмица е доста оптимистичен за такъв тип разговори, експертни мнения, оценки. Нека вносителите да помислят за малко по-дълъг срок.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Други становища? Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Предлагам във формулировката да възложим следприватизационен контрол на Агенцията за приватизация, тъй като се присъединявам към това, което казаха вече някои колеги. Ние няма как да назначаваме комисии върху частна собственост, за която и аз в момента не знам кой е собственикът, кои са трите му имена, кои са те, какво правят. Това е работа на изпълнителната власт и на Агенцията за приватизация. Тоест, аз приветствам ние да направим анализ на това, което е станало. Най-малкото ще си извадим поуки. Това е трябвало да стане много по-рано. Така че идеята е много добра, но просто пледирам да постъпваме правилно и от юридическа гледна точка. Става дума за частна собственост. Няма да е добре парламентът да излиза с решение, че ние ще привикваме частни собственици и т.н., още повече че ако те искат някаква помощ от държавата, те са тези, които трябва да поискат.
Държавата би могла да инициира също интереси и да води преговори; изпълнителната власт, а не парламентите правят това, но ние като парламентаристи може да изискаме от нашата държавна агенция по приватизация и следприватизационен контрол, Министерството на икономиката и енергетиката да ни дадат информация на базата на която ние да видим оттук нататък дали нещо може да се направи. Но в заключение пак казвам: Това е частна собственост, която е защитена от всякакви конституции, закони и т.н. Но ние сме в правото си пък да се интересуваме чрез държавната агенция.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Аз отново ще си позволя да Ви прочета проекта ни на решение: „Възлага на правителството да приеме спешни мерки и да осъществи необходимите действия за възстановяване на възможните производствени дейности на МК „Кремиковци“.“ Никъде в нашето решение не се казва да ходи да отнеме имота от частника. Така че излезте извън това. Да, Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол е правителствен орган; с правителството – също, и ние действително като комисия и като работна група може да разгледаме и да добием повече информация. Смятам, че това е мястото. Пак Ви казвам отново: ние никъде не сме казали да ходим да вземем от някой частник имота и недейте да вменявате това нещо.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Александров.
Други становища? Заповядайте!
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Аз искам да питам уважаемите колеги и по-конкретно колегата Александров следното. След като се каза в становището „за възстановяване на дейността на производството на Завода за непрекъснато леене на стомана“, как може примерно без знанието и без участието на собственика да влизате в чужда собственост и да кажем: „Ние ще ти палим пещи и ще ти възстановяваме леенето“? Колега, аз мисля, че може би или трябва да се говори със собственика, да бъде поканен тук, или да минаваме към приемане на Закон за национализацията и да решаваме проблемите не само в „Кремиковци“, можем да продължим дебата и за Радомир, и Перник – има една камара изгаснали комини, които може да запушат наново.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Колега, ще Ви кажа следното: това, което прочетохте за завода за непрекъснато леене, аз Ви казах, че е старото. Днес направихме редакционно предложение в зала. Не знам, аз го прочетох и в началото на комисията, не знам защо го пропуснахте.
Второ, по времето на управлението на ГЕРБ имахте прекрасната възможност да се намесите подобаващо.
Ние правим предложение за възстановяване. Да, може да се седне на разговори със собственика, може да се види по какъв начин държавата може да помогне или държавата съответно да откупи, което е пазарен механизъм и на Вас Ви е пределно ясно. Това са също икономически варианти. Вие знаете, че не се продават, тоест, Вие го продадохте на някой, който Ви е толкова близък, че Вие, Вашето управление казвате, че не се продава. Така че нека да работим в насока индустриализация, а не да се обясняваме постоянно на комисията какво не може да се случи. Държавата и икономиката ни е в това положение, защото постоянно обясняваме, имаме този навик да обясняваме какво не може да стане. А защо не започнем всичките да работим в тази насока – нещо да вземе да стане?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Колеги, всъщност ние какво имаме? Ние имаме един проект за решение, предложен от АТАКА в пленарна зала, което не е гласувано – обърнете внимание. Пленарна зала е взела решение да бъде обсъден този въпрос, след като нашата комисия предложи проект за решение. Ние какво правим в случая? Една процедура – просто правим една комисия, която следващия път ще предложи нов проект за решение в редакция на комисията и който ще се обсъжда, ще се дискутира и в комисията, и в пленарна зала.
В същото време нищо не ни пречи когато се обсъжда този въпрос като нов проект за решение, от името на комисията да бъдат поканени съответните органи, за които спомена и господин Гечев. Така че ние сме на етап процедурно уточняване, свързано със задачата, която ни е възложила пленарната зала, да дадем като Икономическа комисия проект за решение, който ще бъде обект на обсъждане и дискусии в самата комисия и в пленарната зала.
Аз Ви предлагам да преминем към гласуване на предложението, което направи господин Александров, за формиране на работна група, която да изготви редакция на проекта за решение с представители от всяка парламентарна група. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Гласуване: за – 10, против - 1, въздържали се - 4.
Предложението е прието.
Сега да уточним персоналния състав. Парламентарната група на ГЕРБ отказват. Така ли е, последно? Няма да имате представител? Не.
Коалиция за България – представител? Господин Кънев.
От Движението за права и свободи предлагам госпожа Ахмедова. Не възразявате, нали?
От АТАКА господин Александров, предполагам?
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Да.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз предлагам господин Александров да бъде председател на тази работна група. Персонален състав с председател. Имате ли други предложения по персоналния състав? Няма.
Който е съгласен с така предложения персонален състав на работната група с председател господин Александров, моля да гласува.
Гласуване: за – 10, против няма, въздържали се - 2.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Двама души гласуват, другите не гласуват. Всеки има право и да не гласува.
Ние уточнихме срок, защото имаше изказвания, в които се съдържаше съмнение дали за една седмица бихме могли да свършим това задължение, произтичащо от решението на пленарна зала, така че по преценка на работната група, но не по-късно от две седмици, ако не възразявате? Да.

Преминаваме към точка втора -- Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали, № 454-02-31, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 20 февруари 2014 г.
Уважаеми колеги, искам да Ви кажа, че по този въпрос писмено становище от Министерския съвет ние нямаме, нито от Министерството на икономиката и енергетиката. Нямаме становища също така от Асоциацията на индустриалния капитал, от Конфедерация на работодателите и индустриалците, от Българска стопанска камара, от Българска търговско-промишлена палата. Имаме становище единствено от Българска минно-геоложка камара, което е отрицателно със сериозни препоръки.
При тази ситуация аз предполагам, че господин Красин Димитров – заместник-министър на икономиката и енергетиката ще ни запознае със становището на министерството и това ще бъде основание да оставим в дневния ред тази точка. В противен случай ако няма становище на съответното министерство, аз лично смятам че има основание да отложим гледането й. Господин заместник-министър?, готови ли сте да представите становището на министерството?
КРАСИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа по отношение на становището на Министерството на икономиката и енергетиката относно концесиите, искам да кажа, че ние все още нямаме такова становище, тъй като е необходимо повече време за неговото изработване. Става въпрос за един детайлен финансово-икономически анализ. Да се направи правен анализ от резултатите от прекратяването на такива концесионни договори, техния ефект върху договорите и бъдещи искове към държавата, чийто обем не позволява предоставянето в кратки срокове, ние в тоя кратък срок да изготвим такова становище. В момента нашият отдел, който се занимава с концесии, обсъжда и анализира така предоставеното предложение, но смятам, че ни трябва още време, за да можем да го формулираме като решение.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
При тази ситуация, уважаеми колеги, аз ще Ви предложа да отложим обсъждането и гласуването на тази точка от дневния ред. Имате ли други съображения?
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин председател, подкрепям Вашето предложение, но молбата ми към представителите на Министерството на икономиката и енергетиката е в тяхното становище да се опитат да дадат сравнително ясен и точен отговор на поне няколко аргумента, които аз изваждам в мотивите на вносителите. Твърди се, че няма ясна и адекватна нормативна уредба, която да регламентира отрасъла. Неясни са постъпленията за държавната хазна от данъци и такси и други задължения на концесионерите, свързани с тяхната дейност. Така че би било добре във Вашето становище да видим какъв е фискалният и икономическият ефект от досега действащите концесии във времето, за да може народните представители да се информират. Особено така притеснително е твърдението на вносителите, че концесионерите работят при пълна непрозрачност, при условия на тежки и системни нарушения на екологичното и трудовото законодателство. Аз знам, че Вие правите такива регулярни проверки. Нека да имаме малко повече информация за годишния обхват на такъв тип проверки, констатации и всичко, за да може да направим съдържателен дебат.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз искам да подкрепя това, което каза колегата Бойчев. Помните, че на последния семинар в Боровец Зинаида Златанова извади едни данни, от които всичките бяхме убити от тях. От всички концесии в България – подземни, надземни, води, минерални води, плажове и каквото се сетите, се събират под 100 милиона лева, което е доста по-малко от съдебните такси. Това чудо не може да продължава безкрайно. Ние на всяка сбирка си ги коментираме. Аз предлагам малко да разширим темата и не само по темата на „Атака“; въобще е хубаво да изслушаме Министерството на икономиката и енергетиката, тъй като само приказваме, че ще има корекции, ще има разглеждане, ще има актуализации и най-вече контрол.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Други становища? Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Искам да добавя още един въпрос към колегите от Министерството на икономиката и енергетиката като повод от това, което колегите са поставили. Ние сме говорили, но аз нямам още отговор на следния въпрос: държавата с какви лаборатории разполага - по моя информация не разполага към момента – за анализ на концентрацията на цветни метали, на благородни метали, на това, което се изнася от България на пристанищата? Вярна ли е информацията ми, че ние нямаме такива лаборатории? Дано да не е вярна. Ако е вярна обаче, Министерството на икономиката и енергетиката ще го помолим да ни каже кога ще има, тъй като е абсолютно недопустимо да става износ на концентрати и други от България, ние да разчитаме само на надлежните декларации, които попълват износителите. Проверката е висша форма на доверие. Ако имаме, чудесно. В какво състояние са, отговарят ли на европейските стандарти и ако нямаме, кога ще имаме и при какви условия?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ние като вносители все пак мисля, че трябваше да представим нашето предложение и точно какво сме имали предвид, най-вече добива на злато, където на никой, мисля и дали не грешим - ако не е така, опровергайте ни, дайте становище. Не е ясно какво се добива в България, преработва ли се в България до края, тоест до злато? Никой не може да отговори на това. Или се товари на едни вагони или на кораби, но първо на вагони или може би на автотранспорт, което също не е ясно? Какви количества се изнасят от страната в този вид? Има ли някой в България, който да каже каква е печалбата, какво се извлича на година или последните десет години? В крайна сметка, какъв процент се връща или дава, влиза в държавната хазна, защото преди се говореше за процент и половина и след това, предвид на титаничните усилия на някакво предходно правителство – дали беше Тройната коалиция или царското, или предишното – този процент се вдигна на 2,5 % или 3%, което широко беше огласено и се считаше за много голям успех, с което се кичеха съответните управляващи? Така че това да стане ясно или да започне да става ясно, да започнем да отгръщаме завесата и както говорим непрекъснато за публичност, за прозрачност в някои други отношения, в това отношение, което е жизнено важно и което би носило не десетки, а може би стотици милиони на година, да видим за какво става дума.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин заместник-министър, това са въпроси, които Вие ще заложите във Вашето становище. Но ако имате нещо друго да добавите, заповядайте.
КРАСИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Искам само да кажа, че ние работим точно по тези анализи и по начина, по който бяха поставени въпросите. Но това изисква за десет години – много голям период от време, всичките тези доставки, които са правени. Има лаборатории, които изследват. Ще бъде предоставен на комисията нашия доклад, с който ще се запознаете. Просто ще ни трябва малко повече време, за да можем да го изготвим.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Други становища? Няма. Тогава предлагам да гласуваме следното решение: Отлага се обсъждането и приемането на проект за решение за прекратяване на действащи концесионни договори за добив на злато, ценни редки метали, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители до представянето на становище от страна на Министерството на икономиката и енергетиката.
Имате ли да добавите нещо към този проект за решение? Не.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласуване: за – 9, против няма, въздържали се няма.

Преминаваме към точка трета -- Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за преобразуване на електроразпределителните предприятия в дружества с преобладаващо държавно участие, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
Уважаеми колеги, точка четвърта съдържа в себе си същия предмет за други дейности. Аз смятам, че е редно вносителите да се произнесат по въпроса има ли основание и двете решения да бъдат обсъждани, или само едното, или изключва ли едното решение, примерно второто?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Уважаеми колеги, това са две различни хипотези. Това са две възможности за обществото да се справи с проблема. В първия случай ние говорим за преобразуване на дружествата с 51% държавно участие, както е в много страни в Европа и в света. Това е, ако щете, баналната, бих казал, практика в нормалните държави и общества. Колко близо бяхме до 51%! Само до преди две-три години бяхме на 33%. Тогава си спомняте една криминална приватизация на миноритарните пакети – бяхме на 18% до тези заветни 51% и ако сега бяхме на 33%, щеше да е твърде по-различно. Но това е една възможност, която можем да впрегнем, можем да използваме и може да бъде решение на проблемите, още повече че електроразпределител-ните дружества непрекъснато се оплакват. Те алармират, те много често заявяват – да не използвам други глаголи, - че губят, още малко, и те са на ръба и са готови едва ли не да продадат, даже едно продаде своите дялови. Това е една възможност, пак Ви казвам, на обществото да поправи една огромна стратегически за бъдещето си, а бъдещето и предстои.
Другата възможност, защото така поставихте въпроса – е вече един по-радикален подход. Ние от „Атака“ винаги сме считали, че са налице такива изпълнения на договорите - и приватизационните, и лицензионните, по-точно на лицензионния режим, за да бъда прецизен юридически - условията на предоставения лицензионен режим, че могат - не казвам с национализация или с акт на Народното събрание или по друг начин, съответно при предявени искове пред съответните съдилища тези приватизационни договори или предоставеният лицензионен режим да бъде отнет или развален. Това са много юридически въпроси. Ние сега тук не можем да ги решим, но затова е нашето решение. То е пределно общо, ако щете, и обтекаемо. Ние възлагаме на Министерски съвет да направи това, да разгледа тези договори и предоставените им лицензионни режими. Спомняте си, че в края на миналото управление на миналото Народно събрание след протестите самият министър-председател беше заявил, че си мисли за отнемането на лиценза на едно от дружествата, тоест щом министър-председателят го заяви, това са съвсем реални и възможни неща. Който не изпълнява договорите, те могат да бъдат развалени, те могат да бъдат обявени за нищожни. Това го прави съд, тук има много юристи. Това са нормалните практики в нормалните правни системи. Да престанем да гледаме на тези дружества като на свещени крави, а обществото да се държи като, аз и друг път съм използвал това сравнение: като зайче, което е хипнотизирано и гледа питон, и да се тръгне към търсене на правата – обществените, общодържавните и националните права, което може да стане.
На пръв поглед аз съм сигурен, че някои се втрещяват, особено колегите от ГЕРБ, особено от нашето второ предложение, пък и от първото, защото те имат вина в ликвидирането им, кой знае по какъв начин. Не стана ясно и до ден днешен на каква цена и при какви условия на миноритарните пакети, но ние даваме едни примерни решения и това са два варианта, две отделни хипотези на обществото да тръгне да решава едни проблеми, които ако сега не бъдат решени, трябва да бъдат решени в утрешния ден, за в бъдеще и те ще висят непрекъснато в много аспекти от българския живот.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Шопов.
Значи – разглеждаме ги поотделно: точка трета – проекта за решение за преобразуване, след това – точка четвърта – проект за решение за отнемане на лицензи.
По точка трета, уважаеми колеги, имаме повече становища. Това е становище от Министерството на икономиката и енергетиката, от Българска стопанска камара, от Българска търговско-промишлена палата, от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Становищата са отрицателни. Нямаме становища, а сме поискали от Асоциация на индустриалния капитал в България и Конфедерация на работодателите и индустриалците.
Откривам дебатите. Господин Шопов, Вие представихте от името на вносителя.
Господин министър, Вие желаете ли да вземете думата? След това ако се наложи.
Имате думата, уважаеми колеги, гостите – също - проект за решение за преобразуване на електроразпределителните предприятия в дружества с преобладаващо държавно участие. Няма ли желаещи за изказване?
Господин министър.
КРАСИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Вие казахте по отношение на нашето писмено становище. Аз освен да прочета елементи от него, с които искаме да кажем, че в момента по начина, по който е предложено предложението, не можем да отчуждаваме дялове в търговски дружества, а само имоти. От тая гледна точка самото преобразуване на частни търговски дружества в държавни е невъзможно.
По отношение на това, дали собствениците на тези дружества желаят да продават или да преобразуват своето участие в държавно, ние също нямаме някакви индикации или техни становища. Напротив, в пресата виждаме как "ЧЕЗ" смята, че много добре развива дейността си в България. От тая гледна точка общото ни становище е, че каквото и решение да вземе комисията, то трябва да бъде съобразено с правилата и процедурите на действащото законодателство.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Димитров.
Изказвания? Господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател.
Моето изказване е свързано със следното: преобразуването на дружествата съответно в държавни такива може да бъде съобразено и посредством един пазарен механизъм, който аз цитирах още при „Кремиковци“. Начинът на продаване на тези 33% миноритарен дял, което беше осъществено от българска страна, стана чрез Българската фондова борса.
Самите дружества сами по себе си са акционерни дружества, а техните собственици са еднолични акционерни дружества, пример за България: "ЧЕЗ - България“ ЕАД, като то съответно оперира или единствената му цел е да управлява две други дружества, които са "ЧЕЗ - Електромрежи“ АД и "ЧЕЗ - …“ не мога да се сетя как беше другото наименование, което е отново акционерно дружество.
Посредством пазарен механизъм аз смятам, че е напълно възможно да се достигне до обратно изкупуване, или до тези заветни 51% държавно участие в енергоразпределителните дружества. Това се налага и с оглед на следното нещо. Енергетиката като сектор, знаете, е обект и на национална сигурност. Когато даваме на чуждестранна компания и следователно държи енергопреноса и достъпа до електрическата мрежа, много лесно при дадени ситуации може да се възползва именно от това нещо. Когато има контрол на държавата над един сектор, който действително е стратегически такъв, обект на национална сигурност, отново повтарям, държавата запазва правото си последните решения да бъдат нейни. Не може ние да бъдем суверенна държава и следователно като такава да не упражняваме суверенен контрол върху енергетиката си, която е съществено важна. Няма икономика в този свят, която да се развива добре без добре развита енергетика.
Следователно ако ние решаваме да развиваме добре енергетиката си, ние трябва да притежаваме енергетиката си. Ако ние за пример решим, че трябва да построим конкретно - да го дам като хипотеза, като чиста теория – един завод, който да е конкурентен на някой в Чехия, обаче ще е в близост до София, а "ЧЕЗ" решат, че не трябва да го захранват с електричество или трябва да положат определени административни пречки пред този завод, защото могат да бавят с месеци следователно включването в енергийната система, то ние какъв друг механизъм може да упражним, за да включим този завод?
Именно с това съществуват и редица чисто социални въпроси, които се повдигат относно електроразпределителните ни дружества, относно тяхната приватизация. Да, знам, че тогава не съществуваше закон, на базата на който ние може да видим дали конкурсите, които са били проведени по онова време, отговарят, но за жалост, такова законодателство тогава е липсвало.
Другото, което цитирахте за "ЧЕЗ", доколкото мисля, новото правителство в Чехия бяха споменали нещо такова, че се опитват да изтеглят активите на "ЧЕЗ", тя да оперира предимно на територията на Чехия, както и на съседни на Чехия държави; респективно това означава, че на нас ще ни бъде по-лесно посредством борсов механизъм да върнем част от дяловете си.
Другото, което е – виждате, че такъв пример е и една Унгария, където в момента правителството там води преговори именно с електроразпределителните дружества за придобиване на 51% държавно участие в тях.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Александров.
Други изказвания? Няма.
Господин заместник-министър.
КРАСИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви господин председател.
Аз само искам да кажа, че в случай, че Народното събрание реши да даде такъв мандат на Министерски съвет по придобиване на такива дялове, Вие знаете че осигуряването на енергийната сигурност е изключително важен приоритет за нашата държава и правителството, би трябвало да се предвиди и предварително необходимия капитал за придобиване на сделката и да бъде отразено в държавния бюджет, а това е много сложна операция. В момента не знаем дори измеренията на една такава операция, каква би могла да бъде.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Ако ми позволите, аз ще дам може би една насока, а именно става въпрос за „Българския енергиен холдинг“ (БЕХ). В момента БЕХ е оператор, който притежава и оперира с АЕЦ като цяло. БЕХ е една от компаниите в българската енергетика, която е изцяло с положителен ръст и следователно тя внася и най-големи капитали в бюджета именно от енергетиката. Ако ние възприемем това решение, тоест ако Народното събрание излезе с положително становище, то следователно може да се използват капитали от БЕХ за закупуването на съответните дялове, като вече през годините процентът на възвръщаемост следователно се определя именно от работата на самите електро-разпределителни дружества. Просто казвам откъде може да се вземе капитал, който и в момента е наличен и може да бъде ползван с цел дългосрочна държавна инвестиция в сектор, който Вие казахте, сам започнахте изявлението си с това – с цел гарантиране на енергийна сигурност на страната.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Други изказвания? Заповядайте, господин заместник-министър.
КРАСИН ДИМИТРОВ: Извинявам се, че вземам думата отново.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Става като диалог, няма значение, и без това няма други желаещи за изказване.
КРАСИН ДИМИТРОВ: Искам да припомня, че в състава на БЕХ и НЕК, която има изключително големи задължения и БЕХ се грижи и за тяхното изплащане, имаме и Мини Марица Изток, имаме и рехабилитация на много топлоелектроцентрали, така че нещата са много по-сложни. Ако трябва да влезем в конкретна тематика, предлагам това да бъде направено по друг начин.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Ако няма, преминаваме към гласуване. Гласуваме проект за решение за преобразуване на електроразпределителните предприятия в дружества с преобладаващо държавно участие, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители. Който е „за“, моля да гласува.
Гласуване: за – 2, против няма, въздържали се - 9.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Предложението не е прието.

Преминаваме към точка четвърта -- Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за възлагане в едномесечен срок Правителството на Република България да осъществи необходимите действия за отнемане на лицензите на електроразпределителните дружества – „ЧЕЗ“, „ЕVN“ и „ЕНЕРГО-ПРО“, прекратяване на приватизационните договори с тях и връщане на имуществото им в активите на държавата, внесен от Волен Сидеров и група народни представители
От вносителите, господин Александров, Вие ли ще представите проекта?
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Аз смятам, че господин Шопов представи част от проекта, но мисля да направя изказване по самата точка, за да мога да Ви обърна внимание, тъй като всички знаем, запознати сме, че съществуват редица доклади на ДКЕВР, които констатират нарушения относно лицензите като източване на капитали, отделно съществуват и редица хипотези за това, че има манипулация на електромери, неправилно отчитане на отделни месечни сметки. Знаем, че миналата година имаше протест именно затова, че в някои райони на страната сметките бяха с над 100% завишени. Същото нещо практически се оказва и сега. Има места, където самите хора казват: Ние продължаваме да потребяваме същото количество електроенергия, но сметките ни за електрическа енергия са повишени. На фона на действително една топла зима това е някак си …
Съществуват въпроси от сорта, кой как отчита самите електромери. Голяма част от електромерите, с които разполагаме, примерно, и самите Вие знаете, че електромерите са собственост на електроразпределителните дружества. Гражданите са длъжни да ги слагат на места, където те са видни за инкасатора, който може да ги провери и като влезем примерно в тази хипотеза, че основният производител на електромери в България се явява чешка фирма, а основният най-големият оператор отново се явява чешка фирма, то ние може да допуснем, че поне там може да съществува и да възникне една форма на нелоялна търговия с електрическа енергия. Като прибавим това и на фона на докладите на ДКЕВР, където излязоха с изключително отрицателни становища относно това, как се източват капитали от страната посредством фиктивни дейности, може съвсем ясно да кажем, че тези фирми, ако не друго, те трябва да им бъдат наложени санкции и действително държавата да влезе в ролята на държава да може да ги контролира, а не те да правят каквото си желаят, защото крайната цена, в буквалния и преносния смисъл, я плащат гражданите. Държавата трябва посредством регулатора и посредством други механизми действително да влезе по-остро – извинявам се за езика, който може би не е толкова професионален, но по-ребром трябва да влезе на именно тези разпределителни дружества, за да не могат те да правят каквито и да е машинации и да се престане със злоупотребите, защото тези злоупотреби се явяват злоупотреби на гърба на бедния българин, не на друг.
Български Ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Искам да Ви информирам, че по тази точка имаме становище от Министерството на икономиката и енергетиката и от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Становищата, по мое мнение, са достатъчно сериозно и експертно мотивирани. Кой желае да вземе отношение? Заповядайте.
БОЯН БОЕВ (Председател на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране): Благодаря, господин председател.
Уважаеми членове на комисията, дами и господа, ще представя накратко нашето становище по тази точка. Ще си позволя да го дефинирам по два начина. Единият е дефиниране на самото отнемане на лиценз, говорим, като оперативност. Вторият е самото отнемане на лиценз и проблемите, които вървят с него, тъй като точно точката касае отнемането на лиценза.
На основание на чл. 21 от Закона за енергетиката, единствено правомощията на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране е да отнема, изменя, издава, допълва, спира, прекратява и отнема, както казах, лицензи в случаи, предвидени в този закон.
Според чл. 59 от Закона за енергетиката, Държавната комисия по енергийно и водно регулиране след писмено предупреждение в определен срок може да отнеме издадената лицензия, когато лицензиантът не изпълнява определените задължения, нарушава наложените му задължения към обществото, задължения, свързани със сигурността на системата и непрекъснатост на снабдяването, нарушаване на задълженията си по издадената лицензия.
Условията и редът за отнемане на лицензията, отново съгласно Закона за енергетиката, се уреждат в Наредба № 3 от 21 март 2013 г., приета за лицензиране на дейностите в енергетиката. Процедурата за самото отнемане на издадената лицензия се открива с решение, в което Държавната комисия по енергийно и водно регулиране дава писмено предупреждение на лицензианта, първо, да преустанови нарушенията и да отстрани съответните последици, да определи срока за изпълнение на предупрежденията и да насрочи дата за откритото ни заседание, в което евентуално да разгледаме подобен проблем. Когато лицензиантът не изпълни издаденото предупреждение и не преустанови нарушенията или не отстрани последиците, комисията провежда открито заседание по отнемането на тази лицензия.
Да не продължавам с тълкуванията как, защо и по какъв начин става самото отнемане на лицензията, ако позволите. Имаме обаче проблем съобразно правната част при отнемането на лиценза. При отнемане на лиценза комисията назначава особен търговски управител с правомощия да продължи осъществяването на лицензионната дейност на дружеството за сметка на лицензианта, като до прехвърляне собствеността върху електроенергийните обекти следва да определи нов такъв лицензиант. Действащата нормативна уредба, Законът за енергетиката и Наредба 3 не ни дава достатъчно пълнота и яснота на статута на тази фигура, наречена особен търговски управител и начина за неговото избиране, както и начина за определяне на възнаграждението му и покриването на разходите за това възнаграждение.
Законът за енергетиката също така ни урежда и реда и процедурата, по която след отнемане на лицензията и прекратяване на дейността следва да се прехвърли собствеността върху нов такъв лицензиант или собственик. Последното е абсолютна предпоставка, с оглед гарантиране на сигурността, както казахме, на снабдяването, респективно, обществения интерес, крайния клиент.
В допълнение на това, което каза господин Александров, искам да Ви информира, че, както Вие може би знаете, и към настоящия момент ние извършваме одит на трите големи енергоразпределителни дружества, като дейността, която одитираме, е съобразно цялата лицензия, не е за инвестиционни намерения, не е за инвестиционен одит, не е за сигурност на снабдяване или мрежа или изпълнение на нещо друго, или разходи по самото закупуване на електрическата енергия. Ние гледаме цялата лицензия и цялата дейност. Този период обхваща пет години и малко отгоре от 1 юли 2008 до 30 ноември 2013 г. включително. Това го направихме с наше решение ПАМ 5 от 20 декември 2013 г., като одиторите влязоха на 6 януари, ако не се лъжа, в електроразпределителните дружества. Резултатът в този одит следва да бъде отразен в докладите на тази комисия.
Крайният срок на съответните одитни групи в отделните електроразпределителни дружества е 30 април. Имам потвърждението от тях, че ще успеят да се справят в този период. След като тези доклади бъдат представени на членовете на Държавната комисия, следва да бъдат разгледани и съответно да бъде взето решение.
Относно частта, която касае прекратяването на приватизационните договори с електроразпределителните дружества следва да се има предвид, че съгласно Закона за приватизационния и следприватизационния контрол компетентният орган, чието правомощие е да вземе това решение, е Агенцията за приватизационен и следприватизационен контрол.
Тук наред с нашия отговор искам да представя на Вас част от задачите, които стоят пред администрацията. Това, което сме възложили на комисарите, е те да изготвят пропуска в тази правна възможност при необходимост от отнемане на лиценз, тоест процедурата да завърши така, както в момента я нямаме законодателно, като закон и подзаконов нормативен акт. Затова нашите експерти работят и ще представим наш вариант, който да обсъдите и съответно да изкоментираме като такава възможност, ако се наложи това нещо да се случи; нямаме пълната картина.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз, господин Боев.
Други изказвания? Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми господин председател, колеги, предложението ми е към вносителите - колегите от „Атака“. При положение, че българската държава в момента прави одит на електроразпределителните дружества, аз си мисля, че ние по принцип, даже и хипотетично, нямаме юридическо основание да се намесваме при положение, че одитът не е свършил. Тъй като става дума за пет-шест седмици, правя предложение да отложим гласуването, тъй като така или иначе, по моя експертна преценка, то вероятно няма да събере достатъчно гласове, позволявам си да прогнозирам. По-полезно ще бъде за всички да изчакаме одитът да завърши, ДКЕВР да ни информира за одита, тъй като ако одитът е в един или друг вариант, това вече ще подскаже и решенията, които може да вземем.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател.
Аз смятам, че това е едно разумно предложение с оглед на това, че действително ние ще имаме едно информирано решение, което ще може да вземем.
Освен това информирано решение, което ние ще можем да вземем, на базата на този одит ние може да видим къде евентуално има дупки в системата, законодателни такива, които евентуално се ползват към момента от електроразпределител-ните дружества и това ще ни помогне в законодателната дейност ние да може да затворим тези дупки, за да не може тези дупки да бъдат, така да се каже, един трамплин към злоупотреби, които да смъкват кожи, грубо казано, от гърба на българските граждани.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Аз също смятам, че предложението на господин Гечев е разумно, защото резултатите от одита могат да затруднят или да направят невъзможно вземането на такова решение или да го улеснят. Така че, ако няма други изказвания, да гласуваме това процедурно предложение. Има ли желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме предложението, което направи господин Гечев, да отложим обсъждането и приемането на проект за решение за възлагане в едномесечен срок правителството на Република България да осъществи необходимите действия за отнемане на лицензите на електроразпределителните дружества "ЧЕЗ", „ЕVN“ и „ЕНЕРГО-ПРО“, прекратяване на приватизационните договори с тях и връщане на имуществата им в активите на държавата. Който е „за“ направеното процедурно предложение за отлагане, моля да гласува.
Гласуване: за – 10, против няма, въздържали се няма.

По точка пета Разни.
Има ли някой желание по точка „Разни“, текущи, да каже нещо? Няма.
Закривам заседанието.
Благодаря Ви за участието!

(Закрито в 15.45 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Алиосман Имамов
Стенограф:
Юлия Димитрова
(Файлът съдържа 58 476 знака)