Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
12/03/2014
1. Изслушване на Драгомир Стойнев, министър на икономиката и енергетиката на основание чл. 26 от ПОДНС.
2. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 5
На 12 март 2014 година, (сряда) от 14.30 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на Драгомир Стойнев, министър на икономиката и енергетиката на основание чл. 26 от ПОДНС.
2. Разни.
Заседанието на Комисията бе открито в 14.55 часа и ръководено от господин Румен Гечев – заместник-председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Колеги, като информация само, чакаме всеки момент, на път е министърът на икономиката и енергетиката да дойде и веднага ще започнем. За ваша информация, ще имаме една точка в дневния ред – това са въпросите към министъра на икономиката и енергетиката.
Колеги, тъй като ще замествам колегата Имамов, който днес няма възможност да води заседанието, предлагам да си приемем дневния ред. Министърът е на път и като дойде, познатата процедура ще я следваме. С колегите от ГЕРБ, от другите парламентарни групи ще имат възможност да зададат въпроси.
Първо, имаме ли кворум? Десет души. Имаме кворум.
Дневният ред за днес е Изслушване на Драгомир Стойнев – министър на икономиката и енергетиката, на основание на чл. 26 от нашия правилник. Освен това, ще имаме гости: Кристиана Методиева – министър за един ден. Както знаете, не се учудвайте, има такава практика с млади хора, студенти и Кристиана Блажева – парламентарен секретар за един ден. Но ако те отговорят не по-зле от министъра на поставените въпроси, може и за по-дълго да останат, разбира се. Зависи как ще реагират на нашите въпроси. Така че, предполагам, колегите от ГЕРБ, тъй като има точка 2 „Разни“, ако желаят, могат да поставят други въпроси. Така че точките са две.
Имате ли други предложения, колеги? Който е съгласен, моля да гласува.
Гласуване: за – 10, против няма, въздържали се няма.
Приемаме дневния ред. Готови сме да започнем работа.
Има предложение за изнесено заседание. Мисля, че предложението е рационално.
Заповядайте, добре дошли!
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Добър ден, да се извиня за закъснението, но се удължи заседанието на Министерски съвет и това е причината. Също така бих искал да Ви представя до мен – знаете тази добра инициатива министър за един ден, така че ако имате актуални въпроси, може да ги задавате към министъра за един ден – казва се Кристияна Методиева. Така че позволете, господин председател, да бъде до мен на днешното заседание.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: А другата Кристияна Блажева тук ли е?
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, и тя е тук.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Поради това, че закъсняхте, ние решихме който отговори по-добре на въпросите от Вас, той остава за повече от един ден, така че много Ви моля да се фокусирате и да внимавате.
Започваме работа.
ДНЕВНИЯТ РЕД е:
Точка първа -- Блиц контрол и изслушване на въпроси, зададени към министъра на икономиката и енергетиката.
Господин Стойнев, готов ли сте за нашите въпроси? Готов сте, добре. По парламентарна практика предлагам колегите от ГЕРБ да зададат първия си въпрос към господин министъра.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Уважаеми колеги, господин министър, госпожо министър за един ден, въпросът ми е свързан с освобождаването на 150 работници от Бургаски корабостроителници, които, както се оказа, имат неизплатени заплати. Има отказ от страна на работодателя да ги изплати, а вчера се разбра, че са изтървали сроковете да претендират и пред Гаранционния фонд да поеме някаква част от тези възнаграждения, които имат да ги взимат и буквално това предприятие закрива дейността си. Вие имате ли яснота по бъдещето на това предприятие? Защото собствеността е прехвърляне на офшорна компания и доколкото знам, с вашето правителство са имали среща някакви немски инвеститори, доколкото разбрах, с някакво намерение и интерес по-скоро към възобновяване на дейността на това предприятие. Можете ли да ни отговорите, въобще имате ли яснота, как ще се процедира спрямо работниците и въобще бъдещето на това предприятие?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, знаете, че през последните години приоритет е пазарната икономика и ние вървим именно към икономика, в която частното предприемачество е насърчавано, а съответно когато има трудности и затруднения, отговорни са именно тези частни предприемачи и тези работодатели. Разбира се, в последно време все повече за съжаление, зачестяват случаите, в които частни предприятия имат затруднения. Разбира се, основното извинение е икономическата криза и едва тогава търсим все по-голяма намеса на държавата. Ние там по никакъв начин не можем да се намесим и не е искана от нас помощ от страна на собственика. Желанието му е да закрие предприятието, което е факт. Разбира се, доколкото знам от министъра на труда и социалната политика, негова е отговорността относно бъдещето обезщетение и евентуално изплащането на средства към работниците. Разбира се, трябва да бъде изготвена и съответна програма, тъй като тук става въпрос за едно масово съкращаване на работна ръка. Инвеститори има, тоест има интерес към това предприятие. Аз лично не съм се срещал, но моят заместник-министър се е срещал. Желанието е наистина за придобиване на това предприятие, но оттук нататък разговорите трябва да бъдат между собственика на предприятието и този инвеститор. Разбира се, ако желанието наистина е обосновано и е конкретно и той търси подкрепа от страна на правителството, уверявам Ви, че такава подкрепа ще бъде дадена на съответния нов инвеститор. Още повече че наистина не е приятно, когато хора остават на улицата, но за съжаление, когато става въпрос за частни предприемачи, много е трудна намесата от страна на държавата. Единственият начин, по който можем да помогнем, е когато има предприемач със съответни насърчителни мерки да окажем помощ на този евентуален бъдещ работодател за отново рестартиране на предприятието. Вие сам казахте, че е прехвърлен към офшорно предприятие, затова виждате необходимостта от гласувания вече закон, който да не позволява на офшорни компании да инвестират в страната, тъй като ние де факто не знаем зад тази офшорка кой стои. Но наистина това е пример, в който трябва да се замислим относно ролята на държавата в икономиката и по какъв начин ние можем да подпомогнем този работодател, който желае да напусне. Този работодател не е предявил преди това, напускайки държавата, конкретни трудности към държавата, не е заявил, че по някаква причина държавата му пречи да извършва своята дейност, не е поискал помощ от страна на Министерството на икономиката и енергетиката. Явно неговите сметки не излизат и желае да напусна държавата. Ние сме пазарна икономика и ние по никакъв начин не можем да влияем на пазарните механизми. Такива са правилата, в които живеем днес. Моето желание, разбира се, е държавата да може да въздейства и да подпомага всеки един предприемач в България. Винаги съм казвал, че вратата ми е отворена за всеки един инвеститор – било то български, било то чуждестранен, но от корабостроителницата в Бургас не са изявили желание за среща в министерството.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Колега, заповядайте за уточняващ въпрос.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Доколкото разбрах, Вие сте разговаряли със собственика и той е заявил, че иска да прекрати дейността на това предприятие, така ли?
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Аз не съм имал среща нито със собственика, нито с евентуалния бъдещ инвеститор. Мой заместник-министър е имал среща с евентуалния бъдещ инвеститор, но оттук нататък разговорите са между евентуалния бъдещ инвеститор и бившия вече собственик. Явно не са постигнали споразумение, защото нямаме последващи действия. Ние сме заявили от страна на министерството подкрепа за този бъдещ инвеститор, ако желае да инвестира в предприятието, но уверявам Ви, че това предприятие не може да бъде оставено на произвола на съдбата и то вече е едно от предприятията, за които аз лично в мой план при евентуални срещи в чужбина търся инвеститори.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин министър. От нашата парламентарна група ще има два въпроса.
Първият въпрос бих желал да Ви задам не само заради медиите, но предстои да обсъждаме и закона свързан с подземните богатства и концесиите. Искам още веднъж да поставя въпроса, колега, какво прави Република България, държавата, да подобри контрола върху изпълнението на концесионните договори? И ще попитам още веднъж имаме ли ние достатъчно лаборатории на пристанищата в България, за да контролираме дали наистина това, което е декларирано в документите на износителите на руди и концентрати отговаря действително на това, което са записали, за да сме сигурни, че българската държава получава това, което и без това е занижено по различни оценки в тези концесионни договори. Тоест, как защитаваме държавния интерес при използването на природните богатства на България от частни фирми – наши и чужди - няма значение?
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, подземните богатства в България са изключително държавна собственост и считам, че е необходимо и не трябва да щадим средства, когато държавата трябва да защитава своите интереси и най-вече да контролира това, което се изземва от България. Нека да не забравяме, че на времето през 2008 година, когато бе създаден Сребърният фонд, именно всички концесионни възнаграждения, приходите – оставям настрана това, което остава в общините, - но приходите от концесионните възнаграждения влизат в Сребърния фонд. Тогава, когато правихме този фонд, наистина логиката бе да се съберат едни средства в този фонд, тъй като тези природни богатства не принадлежат на сегашното поколение или тези, които живеят в момента, а да могат и следващото поколение да се възползва, разбира се, по индиректен начин от тези наши природни богатства.
В интерес на истината, засилихме контрола върху сферата на концесиите. Не казвам обаче, че това е достатъчно. В момента изготвяме конкретни мерки за още „по-силови“ (в кавички) действия относно контрола, тъй като както казахте, господин председател, и аз считам, че лабораториите или по-скоро техническите средства са крайно недостатъчни или са остарели.
Разбира се, тези наши действия, държа да подчертая, когато бъдем готови, бих искал да бъдат съгласувани с всички национално представителни организации, където членуват конкретните фирми, заедно да намерим решение. Истината е, че в България наистина има една психоза, че едва ли не всички плащат много ниски концесионни възнаграждения, но и практиката по света показва, че в България концесионните възнаграждения не са ниски. Вярно е, съобщава се и знаем много добре за златните ни находища, създава се една такава представа, че едва ли не копаем, копаем – и отдолу излизат кюлчета. Това не е така. Първо, ние нямаме нужната технология, която да извличаме тези концесионни възнаграждения и не виждам нищо лошо в това да има и частни инвеститори. Разбира се, те трябва да спазват правилата.
Ние засилихме, откакто това правителство е сформирано, контролните функции и мога да кажа, че за миналата година при планирани 73 милиона лева от концесии са събрани над 87,5 милиона лева. Усвоени са банкови гаранции в размер на 784 000 лева, практика, която досега не бе извършвана. Направени са 231 проверки на място на концесионери и 751 проверки по документи. Изпратени са общо 259 покани за доброволно изпълнение на задължения по концесионни договори. През 2013 г. до момента са прекратени над 10 концесионни договори. Това е нещо изцяло ново, тъй като концесионни договори до момента почти никой не се осмеляваше да прекратява. Ние вече сме предприели наистина конкретни решителни действия ако концесионерът не изпълнява своите ангажименти по договора, който е подписал, предупреждаваме го – първо, второ предупреждение – и прекратяваме договора. Тази практика вече съществува.
Направихме един доста интересен експеримент. С безпилотен самолет се направи заснемане на три концесии по случаен избор и това което се оказа, уважаеми господин председател е, че и трите концесионера са в нарушение. По случаен, чисто случаен избор. Тоест, добиват извън концесионната площ, количествата са по-големи от това, което те декларират. Тоест, това показва, че трябва да се инвестира именно в нови методи, в нови технологии, защото, за съжаление, някои хора си мислят, че могат и си позволяват да продължават да лъжат държавата, а те де факто лъжат българските граждани. Тези приходи са необходими за Сребърния фонд. Тези приходи са необходими за бюджета. Имаме намерение в дирекция „Концесии“ която е към Министерството на икономиката и енергетиката в отдел „Контрол“ да засилим и административния капацитет. Да, това се разграничава от нашата политика до момента за съкращаване на администрацията, тъй като от началото на мандата сме съкратили централната администрация приблизително със 160 бройки в министерството, но тъй като това съкращение не трябва да бъде чисто техническо, направили сме своя функционален анализ, но виждаме, че когато държавата трябва да изпълнява своите контролни функции, е необходимо това да бъде засилено и със съответния човешки ресурс. Това е много важно, защото бъдещите мерки, които готвим относно контрола, няма да бъдат приети, без да бъдат съгласувани с бизнеса. Считам, че политиката на диалог, който имаме в момента, е изключително успешна. Всяко едно решение се взима на база диалог, обсъжда се и считам, че това, което предложим, ще бъде обсъдено и след това вече ще бъде предоставено и на вашето внимание като законодателна инициатива.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Това, което не знам – колегите тук сигурно слушат внимателно, но на практика 100 % показва, че от три случайно избрани концесии и трите лъжат. Нали така? Това по теория на вероятностите веднага показва, че най-вероятно и от другите концесии по-голямата част, ако не всички, са на такова състояние. В тази връзка може ли да се ангажирате, колега, Вие преценете сега можете ли в момента да отговорите кога бихте имали готовност тук като дойдете при нас след месец, два, три, да кажете какви са конкретните мерки, за да не се случва това?
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Разбира се, господин председател, в момента, в който бъдат обсъдени с бизнеса, лично аз се наемам, както и одобрени, тъй като аз мога да кажа някои от тях, но все пак няма да бъде честно спрямо другата страна, нека да бъдат обсъдени. Тоест, считам, че до един месец вече ще имаме пълната готовност и вече официално могат да бъдат обявени. От три случайни проверки три се оказаха в нарушение, но също така има и изрядни концесионери. Не можем всички да ги слагаме под общ знаменател. Но наистина практиката показва, че, както казвате Вие, от 100% „изпълняемост“ – в кавички, нарушенията са факт, което наистина е доста, доста притеснително. Но това е практика, която е била практикувана през годините. Аз ще бъда максимално откровен с Вас, както винаги съм бил в Народното събрание, засилването на контрола е нещо много важно, но както се случва и през годините, то е породено, когато се случи инцидент. Знаете трагичния инцидент в мина „Ураново“, именно, когато се работеше без документи и ни насочи, че имаме конкретен проблем. Проблемите, които са в Министерството на икономиката и енергетиката, вече са изчистени, но, за съжаление, ние не сме отговорни единствено ние, когато става въпрос за концесиониране. Тук става въпрос, че има отговорност и Министерство на регионалното развитие, и Министерство на труда и социалната политика. Но относно контрола правим всичко възможно наистина да го засилим. Много е важно също така и човешкият фактор – квалифицирани, обучени хора, които, за съжаление, стават все по-малко и по-малко. Затова предприемаме конкретни действия с Минно-геоложкия институт млади хора да започнат да стажуват в министерството и именно в отдел „Контрол“ и отдел „Концесии“, така че евентуално да започнат да трупат и практически стаж, евентуално за да започнат да се квалифицират още по време на учебната си дейност.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Значи ориентировъчно все пак говорим, сега сме март месец – май месец примерно при наша среща Вие ще представите такава система от мерки.
Заповядайте, колеги, вашият втори въпрос?
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря.
Господин министър, въпросът ми е свързан със ситуацията в Украйна. Има ли анализ министерството как тази ситуация ще се отрази на туризма и какви стъпки ще предприемете това по-скоро да не се отрази, защото за миналата година имаме издадени, мисля, над 250 украински визи?
Друго, което се оказва проблем – много голям процент от руските граждани, които имат собственост в България, идват със собствен превоз. Повечето трасета са през Украйна. Това също, предполагам, ще се отрази на присъствието на руснаците. Въпросът ни е, какво ще предприеме министерството във връзка с тази ситуация да не се отрази на летния туризъм, което категорично ще се отрази и на безработицата. Тя продължава да расте, което е доста притеснително.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, че ми дадохте думата, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, да, безработицата – отварям една скоба – нараства, защото обезкуражените лица намаляват. Обезкуражените лица са тези, които не вярват, че държавата може да им помогне. През последната година обезкуражените лица намаляват, защото вярват, че държавата може да им помогне и затова се записват вече в бюрата по труда. Но знаете, че вчера имаше пресконференция на председателя на Агенцията по заетостта, който ясно показва нагласата на фирмите да наемат работна ръка. Даже тук съм си донесъл специално да видите, да Ви кажа и за новите инвестиционни намерения и за сертификатите, които ще получат определени инвеститори.
Конкретно относно въпроса Ви за Украйна. Наистина, ситуацията с Украйна е притеснителна, няма за какво да го крия. Всички се надяваме и всички държави-членки на Европейския съюз се надяваме на скорошно разрешаване на проблема. Разбира се, нашата позиция ще бъде такава каквато бъде на Европейския съюз. Като държава-членка на Европейския съюз ние трябва да спазваме европейските правила, но ние също така преди всичко трябва да защитаваме и националните си интереси.
Конкретно това, което ме питате в туризма, а след това ще ми позволите и малко да разширя отговора си – конкретно за туризма Ви давам отговор, че ние продължаваме да бъдем активни с привличането на украински туристи. Какво точно правим? През следващата седмица в Киев има организиран туристически форум. Ние сме платили нашето участие и България ще участва в този туристически форум с туроператорските фирми. Считаме, че тази ситуация, която е в момента, аз лично съм оптимист и силно се надявам да има разрешение на проблема, но ние не сме прекъснали връзките си с украинските туристи. Напротив, ясно показваме, че и в тази ситуация българските туроператорски фирми ще присъстват на този форум с цел именно да привличат украински туристи. Други държави се отказват, но ние считаме, че трябва да бъдем там, още повече че можем да бъдем още по-привлекателни, ако няма такава голяма конкуренция, но не това е смисълът. Смисълът е, че България продължава да бъде атрактивна и, както знаете, средствата ни за туризъм за тази година са увеличени шест пъти. Желанието ни наистина е 2014 година да бъде по-добра от 2013 година. В 2013 година броят на туристите наистина бе рекорден. Туризмът е индустрия – 13,6% от брутния вътрешен продукт се сформира от туризъм, така че ние нямаме право да не бъдем активни в този сектор.
Разбира се няма как да не ме притеснява стокообменът ни не толкова с Украйна, колкото с Русия. Може ли да разширя отговора си, господин председател?
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Заповядайте.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Русия е втората държава след Германия по стокообмен. Ако за Германия сме над 5 500 милиона евро – още една скоба на скобата – за първи път миналата година имаме излишък, това не се е случвало никога, с Германия, тоест нашият износ е много по-голям от вноса. Това се случва за първи път. Но Русия е втората държава след Германия. Приблизително 5 300 милиона евро ни е стокообменът. Износът ни, за съжаление, е много малък, приблизително около 600 милиона евро. Тоест, вносът е от 4 700 милиона, по груби сметки.
Знаете, че Европейският съюз като втори етап евентуално се готви за санкции срещу Русия. Разбира се, нека да видим какво становище ще вземат на следващия съвет на 21-ви министър-председателите на отделните държави, но мен по-скоро ме притеснява ако има контраефект - на санкциите се отвърне с контрасанкции. Тогава наистина България ще бъде една от най-потърпевшите държави. Тук вече влизам в сферата на една друга комисия - Комисията по енергетика, тъй като 90% от енергийните ресурси, които внасяме и от които имаме нужда са от Русия. За съжаление, аз в началото казах, че мандатът, особено в сферата на енергетиката, ще е диверсификацията.
Радва ме, че и президентът Плевнелиев застъпи тезата по време на моето първо посещение, че трябва да имаме изграден LNG терминал съвместен с Гърция или регионален, на държавите на Балканите, теза, която бе повторена и от външния министър, сега и президентът Плевнелиев. Евентуално в петък ще бъда в Турция – зависи от днешните преговори между експертите относно бъдещи действия по изграждане на газовата ни връзка, но сме изгубили изключително ценно време относно газовата ни връзка с Гърция. Но в момента нагнетяваме природен газ. Но в крайна сметка при евентуални бъдещи санкции и действия страната ще изпадне в едно изключително тежко положение и именно това показва и колко важен и стратегически е проектът „Южен поток“, който може да гарантира сигурност на доставките на природен газ. Този проект не е за България, този проект е за Европа. Преди една седмица се бяхме събрали всички министри с комисаря Йотингер и всички министри начело с Италия, Австрия, Унгария, Словения, България, Хърватия, Гърция заявиха ясното си намерение и подкрепа да продължат действията по изграждането на проекта „Южен поток“, тоест забавянето не означава спиране. Работните групи в момента продължават да работят, работната група, която бе създадена, но, разбира се, всичко зависи и от дипломатическите взаимоотношения между Европейския съюз и Русия. „Южен поток“ е един дългосрочен проект, един инфраструктурен проект, проект, който се подкрепя и от Европейския съюз. Той не е наш проект, както в България си мислим. Напротив, другите държави са много по-заинтересовани от него и считам, че това напрежение, което в момента има, се отразява наистина доста пагубно не само на бъдещите инвестиционни намерения на Европа, не само от икономическа гледна точка, но и на България.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, колега.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря.
Аз, между другото, за първи път чух такова логическо обяснение за увеличаване на безработицата, но както и да е.
Уточняващият ми въпрос е следният: Има ли министерството информация как вървят записванията с Украйна към този момент и освен регулярната борса, на която ще присъстваме, някакви други мероприятия има ли? Да не изгубим все пак този доста сериозен пазар – 250 000 туристически визи не са въобще малко. Имаме ли друго виждане при евентуално намаляване как да наваксаме?
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Министър Стойнев за отговор.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, благодаря Ви.
Обяснението не е странно. Когато намаляват обезкуражените лица, те се записват на трудовата борса, тоест те се записват в бюрата по труда. Преди това те не се водят като безработни. Те се водят като обезкуражени. Затварям скобата.
Когато имаме притеснение със съответната страна, в момента не мога да Ви цитирам данните относно това, колко туристи от Украйна са се записали, но сами разбирате, че при евентуална тежка финансова криза в Украйна и от икономическа финансова гледна точка от платежоспособност на тези туристи, може би вече те ще си преразгледат своите решения къде да почиват. Тъй като, както казах, ние продължаваме да бъдем активни. Тази регулярна борса, както Вие се изразихте, струва на министерството една доста сериозна сума и ние не се отказваме от нея. Ние не я преговаряме, ние пращаме туроператорите там именно за да покажем, че сме активни и да рекламираме България. В момента от началото на годината, мисля че приблизително 14 са мероприятията, в които ние сме доста активни. Рекламираме България и за първи път – не мога да цитирам от колко време, но доколкото знам, е за първи път – България получи първа награда за най-добър щанд. Забележете къде – в Турция! Турция е един наш основен конкурент. Тоест, вече нашата политика не е само да отидем там и да присъстваме, да седнем на едно бюро и да казваме: „Елате да почивате в България“, а подхождаме наистина чисто професионално, с щандове, с нужните съпътстващи инструменти, които трябват, за да привлекат вниманието, с много повече специалисти, с много повече обяснителни документи и желанието ни наистина е колкото се може повече туристи да идват в България. Но ние не можем, ако самите украински туристи изпитват затруднения, тъй като всяко едно семейство си има, разбира се, отделен бюджет и ако кризата продължи, ние не можем да гарантираме, че туристопотокът ще бъде същият, както миналата година. Разбирам Ви, желанието е да го компенсираме и считам, че ще бъде компенсирано, тъй като за 2013 година наистина показахме едни рекордни резултати.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Наистина проблемът, който постави колегата Бойчев за Украйна, тук това е въпрос за дискусия за много часове и едва ли можем да го изчерпим. Само ще си позволя, преди да дам другия въпрос, сигурен съм, че Министерството на икономиката и енергетиката и Вие, колега, ще защитите българския интерес при евентуални обсъждания в Европейския съюз. Тъй като – позволявам си да вметна – имаме и с колеги обменях усещането, да не стане така, че санкциите да се отнасят само за стратегическия проект „Южен поток“, тоест докато водещите северни страни си получават газта на 100%, след като от 2009 г. досега българската държава пак сме на същото положение с евентуална газова криза – нали така? Ние нямаме никакви нови връзки, създадени за тези четири-пет години. Трябва да направим необходимото, ако имате нужда и от помощта на парламента, на комисии и други, но ние трябва да защитим нашия интерес, тъй като спирането на такъв проект би било много тежко за България и Вие го знаете отлично.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Извинявам се, господин Гечев, но ако позволите? Проектът не е спрян. Проектът е забавен. Европейската комисия и комисарят Йотингер ясно заяви пред всички министри, че този проект е важен за Европейския съюз. В момента в почти всички държави има забавяне на взаимоотношенията, но на експертно ниво продължава да се работи. На експертно ниво продължава да работи и работната група, на който бе даден мандат от Италия, от Австрия, от Унгария, от Словения, от Гърция, от Хърватия и от България. Тя продължава преговорите с руската страна. Тоест, работата наистина продължава, проектът не е спрян. Този проект е важен за Европейския съюз. Факт е, че богатите държави си направиха „Северен поток“. За тях няма проблем по доставките на природен газ. Аз не виждам нищо лошо и за бедните държави също така да има и друг поток, който да гарантира сигурност на природен газ директно от доставчика.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Вторият въпрос от Коалиция за България? Заповядайте, колеги. Кой ще зададе въпроса? Заповядайте, колега Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, бих искал да дадете малко повече информация на комисията относно действията и мерките, които предприема ръководеното от Вас министерство за насърчаване и развитие на иновациите в българската икономика и по-специално приоритетите в работата на Националния иновационен фонд. Припомням, че тук сме коментирали и Вашия екип, мисля, от началото успя да промени стратегията и приоритетите в оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Затова бих искал да видя как вървят нещата в посока Национален иновационен фонд.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Заповядайте.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, наистина ние коренно променихме политиката относно иновациите. Защо променихме политиката от иновациите? Защото факторите за растеж тук ще се съгласи и министърът, който е до мен, са капитал, труд и нови технологии. Виждаме, че капитал, за съжаление, все още финансовият ресурс в България е скъп, въпреки предприетите действия по оперативната програма от предходното правителство, при което се наляха изключително много пари в програмата „Джереми“, които не се усвояват, които можеха да отидат за фирмите, за технологична модернизация – това, което желае бизнесът. Този финансов ресурс е скъп.
Трудът, вторият фактор за икономическия растеж, за съжаление, в България виждате какъв е демографският ни срив. Виждате, че имаме и застаряващо население. Тоест, иновациите бяха фактор за растеж който можехме директно веднага да сменим политиката. Да, ние сменихме политиката. Националният иновационен фонд в продължение на три години и половина не работеше, тоест бюджетът бе нула. Сега в Националния инвестиционен фонд има 20 милиона лева. За първата сесия бяха отделени 10 милиона лева.
За съжаление, тъй като имаме конкретна космическа програма, която се намира и в Министерството на икономиката и енергетиката, за което ние не сме си платили членския внос, в момента си плащаме членския внос където фирмите, разбира се, могат да кандидатстват за конкретни технологии. Аз виждам, че народните представители от Коалиция за България се подсмихват за тази програма. На мен също ми беше смешно, но уверявам Ви, колеги, ние сме единствената държава членка на Европейския съюз, която не участва в тази космическа програма, където наистина млади, технологични предприятия могат да имат достъп до един ресурс от приблизително 4,5 милиарда евро. Без ние да сме си платили членския внос, който е бил до момента, нашите фирми не са могли да участват, а ние имаме такива фирми, от които е заявен интерес и това, което ги е спирало е именно, че не сме си плащали вноската. Вноската е доста висока. Тя ще бъде отделена от този Национален иновационен фонд.
Но за другите 7 милиона лева приблизително, вече имаме конкретни действия, конкретни поръчки в иновациите, информационните, комуникационните технологии и, разбира се, нещо много важно – това е иновационната стратегия за интелигентна специализация. Това е една важна стратегия. Някой ще каже „Това сигурно е поредната стратегия, която трябва да се направи“. Да, в България не е тайна, имаме много стратегии – кои се изпълняват, кои – не, но тази стратегия е предпоставка за успешното усвояване на средствата по новата оперативна програма, която е в министерството под ръководството на министерството – „Иновации и конкурентоспособност“. Тоест, там вече имаме изготвен драфт. Представен е в Брюксел. Има конкретни забележки по тази програма. Има и Съвет по иновации, който работи именно по тази стратегия съвместно с консултанти на Световната банка.
В момента, тъй като най-добрият пример се оказва Полша с тази стратегия, са изпратени експерти на място, видяна е тяхната стратегия. Разбира се, тя не може да бъде абсолютно същата, тъй като нашите изисквания и нашата икономика има друга структура, тоест, да обменяме опит така, че наистина да имаме една успешна програма и стратегия, за да се усвояват средствата.
Истината е, че заради бизнеса цялата програма „Иновации и конкурентоспособност“ бе изцяло променена, защото ако преди това приоритет бе да построим осемте парка – някъде толкова бяха - и да махнем парите от технологичната модернизация, тази програма изцяло е променена. Аз лично я изисках от Брюксел, върнах я по програмата съвместно с бизнеса. Така ли беше? Те я прегледаха, видяха я, обсъдиха я. техните предложения влязоха вътре. Сега имаме нова, работеща програма защото тази програма е направена именно за българския бизнес, а не е направена за нас. Но Националният иновационен фонд по никакъв начин не конкурира оперативната програма. Националният иновационен фонд е допълнение там, където наистина могат директно по проекти да се усвояват конкретни суми и считам, че това е пътят, по който ние трябва да вървим за напред.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Колега Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря.
Аз ще си позволя наистина отзива от това, което направихте в програма „Конкурентоспособност“ спрямо българския бизнес оценява и допълнителната възможност, която дадохте за финансиране и за модернизация на предприятията. Интересът беше голям и това е директна помощ към малките и средни предприятия и е стъпка в насърчаване на растежа, възстановяване на растежа в България. Но ние не се смеехме точно, но коментирахме с колегите, че като представители на комисията, която следи Вашето министерство и за нас беше изненада това, което казахте. Затова молбата ми е може би малко повече да споделите за тази космическа програма и въобще наистина има ли реална възможност българският бизнес да участва. Всички знаем, че България беше космическа страна, имаше немалко постижения в тази област, но поне за мен, лично аз си мислех, че това е останало назад в историята.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Заповядайте.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Господин Бойчев, ще получите наистина пълна информация относно тази програма. Разбира се, това не означава, че от утре ще пращаме космонавти, но истината е, че тъй като все още има продукти на Българската академия на науките, които се използват от страна на държави, които имат сериозни космически технологии, тук става въпрос наистина за една програма на Европейския съюз, програма, която е именно за насърчаване на нови технологии, които след това ще имат приложение в космическата индустрия, ако мога така да се изразя и поради факта, че ние не бяхме платили нашия членски внос, наши предприятия не можеха да участват. Сега, когато ние плащаме този членски внос, вече български предприятия – млади, иновативни, могат да участват. Интерес на този етап има, тъй като има предприятия, които ни сигнализираха, че заради това те не могат да кандидатстват, а вече има търсене от страна на конкретни чуждестранни фирми, тоест целта наистина е да можем да развием и тази дейност. Но това по никакъв начин не означава, че ние от утре правим нещо грандиозно. Не, това означава, че – една, две ли са, три ли са фирмите, това пак е успех, които може би в телекомуникациите най-вече или в някакви софтуерни продукти, които също се включват, могат да предоставят именно своите продукти. Но това по никакъв начин не означава, че едва ли не ние започваме да правим някаква нова индустрия. Моля и за медиите това да го разяснят. Това не означава, че ние тръгваме занапред. Просто това е една програма, в която искам и български предприятия, тъй като има осигурен ресурс, ние да можем да кандидатстваме и да се възползваме от тази програма. В България има умни хора, има предприемчиви хора, нищо не пречи да се възползват от тези европейски средства.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Има ли някакви други въпроси, колеги, съобразно дневния ред? Изчерпахме двете парламентарни групи по два въпроса. Преди да кажа нещо друго - не сте подготвени извън дневния ред, първо, в точка „Разни“ имате ли да поставите някакви текущи въпроси? Нямате.
Дали Кристияна Методиева би искала да ни каже нещо като дублиращ министър? Заповядайте. Някаква идея? Харесва ли Ви работата?
КРИСТИЯНА МЕТОДИЕВА: Да, много ми е интересно дотук, обаче в много динамичен ден протича.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, така е всеки ден.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Уверявам Ви, тук имаме опит, динамично е. Вие къде учите, Кристияна? В УНСС ли?
КРИСТИЯНА МЕТОДИЕВА: Не, в Професионална гимназия по икономика – град Перник.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Чудесно. Очевидно, че реиндустриализацията, господин министър, е започнала; след като от Перник имаме дублиращ министър, значи нещата вървят в правилна посока, нали така?
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Желаем Ви успехи и на Вас, млади госпожици и господа!
Закривам заседанието.
Благодаря Ви, колеги!
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви и аз.
(Закрито в 15.45 часа)
ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Румен Гечев
Стенограф:
Силвия Михайлова
(Файлът съдържа 36 594 знака)
2. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 5
На 12 март 2014 година, (сряда) от 14.30 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на Драгомир Стойнев, министър на икономиката и енергетиката на основание чл. 26 от ПОДНС.
2. Разни.
Заседанието на Комисията бе открито в 14.55 часа и ръководено от господин Румен Гечев – заместник-председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Колеги, като информация само, чакаме всеки момент, на път е министърът на икономиката и енергетиката да дойде и веднага ще започнем. За ваша информация, ще имаме една точка в дневния ред – това са въпросите към министъра на икономиката и енергетиката.
Колеги, тъй като ще замествам колегата Имамов, който днес няма възможност да води заседанието, предлагам да си приемем дневния ред. Министърът е на път и като дойде, познатата процедура ще я следваме. С колегите от ГЕРБ, от другите парламентарни групи ще имат възможност да зададат въпроси.
Първо, имаме ли кворум? Десет души. Имаме кворум.
Дневният ред за днес е Изслушване на Драгомир Стойнев – министър на икономиката и енергетиката, на основание на чл. 26 от нашия правилник. Освен това, ще имаме гости: Кристиана Методиева – министър за един ден. Както знаете, не се учудвайте, има такава практика с млади хора, студенти и Кристиана Блажева – парламентарен секретар за един ден. Но ако те отговорят не по-зле от министъра на поставените въпроси, може и за по-дълго да останат, разбира се. Зависи как ще реагират на нашите въпроси. Така че, предполагам, колегите от ГЕРБ, тъй като има точка 2 „Разни“, ако желаят, могат да поставят други въпроси. Така че точките са две.
Имате ли други предложения, колеги? Който е съгласен, моля да гласува.
Гласуване: за – 10, против няма, въздържали се няма.
Приемаме дневния ред. Готови сме да започнем работа.
Има предложение за изнесено заседание. Мисля, че предложението е рационално.
Заповядайте, добре дошли!
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Добър ден, да се извиня за закъснението, но се удължи заседанието на Министерски съвет и това е причината. Също така бих искал да Ви представя до мен – знаете тази добра инициатива министър за един ден, така че ако имате актуални въпроси, може да ги задавате към министъра за един ден – казва се Кристияна Методиева. Така че позволете, господин председател, да бъде до мен на днешното заседание.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: А другата Кристияна Блажева тук ли е?
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, и тя е тук.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Поради това, че закъсняхте, ние решихме който отговори по-добре на въпросите от Вас, той остава за повече от един ден, така че много Ви моля да се фокусирате и да внимавате.
Започваме работа.
ДНЕВНИЯТ РЕД е:
Точка първа -- Блиц контрол и изслушване на въпроси, зададени към министъра на икономиката и енергетиката.
Господин Стойнев, готов ли сте за нашите въпроси? Готов сте, добре. По парламентарна практика предлагам колегите от ГЕРБ да зададат първия си въпрос към господин министъра.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Уважаеми колеги, господин министър, госпожо министър за един ден, въпросът ми е свързан с освобождаването на 150 работници от Бургаски корабостроителници, които, както се оказа, имат неизплатени заплати. Има отказ от страна на работодателя да ги изплати, а вчера се разбра, че са изтървали сроковете да претендират и пред Гаранционния фонд да поеме някаква част от тези възнаграждения, които имат да ги взимат и буквално това предприятие закрива дейността си. Вие имате ли яснота по бъдещето на това предприятие? Защото собствеността е прехвърляне на офшорна компания и доколкото знам, с вашето правителство са имали среща някакви немски инвеститори, доколкото разбрах, с някакво намерение и интерес по-скоро към възобновяване на дейността на това предприятие. Можете ли да ни отговорите, въобще имате ли яснота, как ще се процедира спрямо работниците и въобще бъдещето на това предприятие?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, знаете, че през последните години приоритет е пазарната икономика и ние вървим именно към икономика, в която частното предприемачество е насърчавано, а съответно когато има трудности и затруднения, отговорни са именно тези частни предприемачи и тези работодатели. Разбира се, в последно време все повече за съжаление, зачестяват случаите, в които частни предприятия имат затруднения. Разбира се, основното извинение е икономическата криза и едва тогава търсим все по-голяма намеса на държавата. Ние там по никакъв начин не можем да се намесим и не е искана от нас помощ от страна на собственика. Желанието му е да закрие предприятието, което е факт. Разбира се, доколкото знам от министъра на труда и социалната политика, негова е отговорността относно бъдещето обезщетение и евентуално изплащането на средства към работниците. Разбира се, трябва да бъде изготвена и съответна програма, тъй като тук става въпрос за едно масово съкращаване на работна ръка. Инвеститори има, тоест има интерес към това предприятие. Аз лично не съм се срещал, но моят заместник-министър се е срещал. Желанието е наистина за придобиване на това предприятие, но оттук нататък разговорите трябва да бъдат между собственика на предприятието и този инвеститор. Разбира се, ако желанието наистина е обосновано и е конкретно и той търси подкрепа от страна на правителството, уверявам Ви, че такава подкрепа ще бъде дадена на съответния нов инвеститор. Още повече че наистина не е приятно, когато хора остават на улицата, но за съжаление, когато става въпрос за частни предприемачи, много е трудна намесата от страна на държавата. Единственият начин, по който можем да помогнем, е когато има предприемач със съответни насърчителни мерки да окажем помощ на този евентуален бъдещ работодател за отново рестартиране на предприятието. Вие сам казахте, че е прехвърлен към офшорно предприятие, затова виждате необходимостта от гласувания вече закон, който да не позволява на офшорни компании да инвестират в страната, тъй като ние де факто не знаем зад тази офшорка кой стои. Но наистина това е пример, в който трябва да се замислим относно ролята на държавата в икономиката и по какъв начин ние можем да подпомогнем този работодател, който желае да напусне. Този работодател не е предявил преди това, напускайки държавата, конкретни трудности към държавата, не е заявил, че по някаква причина държавата му пречи да извършва своята дейност, не е поискал помощ от страна на Министерството на икономиката и енергетиката. Явно неговите сметки не излизат и желае да напусна държавата. Ние сме пазарна икономика и ние по никакъв начин не можем да влияем на пазарните механизми. Такива са правилата, в които живеем днес. Моето желание, разбира се, е държавата да може да въздейства и да подпомага всеки един предприемач в България. Винаги съм казвал, че вратата ми е отворена за всеки един инвеститор – било то български, било то чуждестранен, но от корабостроителницата в Бургас не са изявили желание за среща в министерството.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Колега, заповядайте за уточняващ въпрос.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Доколкото разбрах, Вие сте разговаряли със собственика и той е заявил, че иска да прекрати дейността на това предприятие, така ли?
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Аз не съм имал среща нито със собственика, нито с евентуалния бъдещ инвеститор. Мой заместник-министър е имал среща с евентуалния бъдещ инвеститор, но оттук нататък разговорите са между евентуалния бъдещ инвеститор и бившия вече собственик. Явно не са постигнали споразумение, защото нямаме последващи действия. Ние сме заявили от страна на министерството подкрепа за този бъдещ инвеститор, ако желае да инвестира в предприятието, но уверявам Ви, че това предприятие не може да бъде оставено на произвола на съдбата и то вече е едно от предприятията, за които аз лично в мой план при евентуални срещи в чужбина търся инвеститори.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин министър. От нашата парламентарна група ще има два въпроса.
Първият въпрос бих желал да Ви задам не само заради медиите, но предстои да обсъждаме и закона свързан с подземните богатства и концесиите. Искам още веднъж да поставя въпроса, колега, какво прави Република България, държавата, да подобри контрола върху изпълнението на концесионните договори? И ще попитам още веднъж имаме ли ние достатъчно лаборатории на пристанищата в България, за да контролираме дали наистина това, което е декларирано в документите на износителите на руди и концентрати отговаря действително на това, което са записали, за да сме сигурни, че българската държава получава това, което и без това е занижено по различни оценки в тези концесионни договори. Тоест, как защитаваме държавния интерес при използването на природните богатства на България от частни фирми – наши и чужди - няма значение?
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, подземните богатства в България са изключително държавна собственост и считам, че е необходимо и не трябва да щадим средства, когато държавата трябва да защитава своите интереси и най-вече да контролира това, което се изземва от България. Нека да не забравяме, че на времето през 2008 година, когато бе създаден Сребърният фонд, именно всички концесионни възнаграждения, приходите – оставям настрана това, което остава в общините, - но приходите от концесионните възнаграждения влизат в Сребърния фонд. Тогава, когато правихме този фонд, наистина логиката бе да се съберат едни средства в този фонд, тъй като тези природни богатства не принадлежат на сегашното поколение или тези, които живеят в момента, а да могат и следващото поколение да се възползва, разбира се, по индиректен начин от тези наши природни богатства.
В интерес на истината, засилихме контрола върху сферата на концесиите. Не казвам обаче, че това е достатъчно. В момента изготвяме конкретни мерки за още „по-силови“ (в кавички) действия относно контрола, тъй като както казахте, господин председател, и аз считам, че лабораториите или по-скоро техническите средства са крайно недостатъчни или са остарели.
Разбира се, тези наши действия, държа да подчертая, когато бъдем готови, бих искал да бъдат съгласувани с всички национално представителни организации, където членуват конкретните фирми, заедно да намерим решение. Истината е, че в България наистина има една психоза, че едва ли не всички плащат много ниски концесионни възнаграждения, но и практиката по света показва, че в България концесионните възнаграждения не са ниски. Вярно е, съобщава се и знаем много добре за златните ни находища, създава се една такава представа, че едва ли не копаем, копаем – и отдолу излизат кюлчета. Това не е така. Първо, ние нямаме нужната технология, която да извличаме тези концесионни възнаграждения и не виждам нищо лошо в това да има и частни инвеститори. Разбира се, те трябва да спазват правилата.
Ние засилихме, откакто това правителство е сформирано, контролните функции и мога да кажа, че за миналата година при планирани 73 милиона лева от концесии са събрани над 87,5 милиона лева. Усвоени са банкови гаранции в размер на 784 000 лева, практика, която досега не бе извършвана. Направени са 231 проверки на място на концесионери и 751 проверки по документи. Изпратени са общо 259 покани за доброволно изпълнение на задължения по концесионни договори. През 2013 г. до момента са прекратени над 10 концесионни договори. Това е нещо изцяло ново, тъй като концесионни договори до момента почти никой не се осмеляваше да прекратява. Ние вече сме предприели наистина конкретни решителни действия ако концесионерът не изпълнява своите ангажименти по договора, който е подписал, предупреждаваме го – първо, второ предупреждение – и прекратяваме договора. Тази практика вече съществува.
Направихме един доста интересен експеримент. С безпилотен самолет се направи заснемане на три концесии по случаен избор и това което се оказа, уважаеми господин председател е, че и трите концесионера са в нарушение. По случаен, чисто случаен избор. Тоест, добиват извън концесионната площ, количествата са по-големи от това, което те декларират. Тоест, това показва, че трябва да се инвестира именно в нови методи, в нови технологии, защото, за съжаление, някои хора си мислят, че могат и си позволяват да продължават да лъжат държавата, а те де факто лъжат българските граждани. Тези приходи са необходими за Сребърния фонд. Тези приходи са необходими за бюджета. Имаме намерение в дирекция „Концесии“ която е към Министерството на икономиката и енергетиката в отдел „Контрол“ да засилим и административния капацитет. Да, това се разграничава от нашата политика до момента за съкращаване на администрацията, тъй като от началото на мандата сме съкратили централната администрация приблизително със 160 бройки в министерството, но тъй като това съкращение не трябва да бъде чисто техническо, направили сме своя функционален анализ, но виждаме, че когато държавата трябва да изпълнява своите контролни функции, е необходимо това да бъде засилено и със съответния човешки ресурс. Това е много важно, защото бъдещите мерки, които готвим относно контрола, няма да бъдат приети, без да бъдат съгласувани с бизнеса. Считам, че политиката на диалог, който имаме в момента, е изключително успешна. Всяко едно решение се взима на база диалог, обсъжда се и считам, че това, което предложим, ще бъде обсъдено и след това вече ще бъде предоставено и на вашето внимание като законодателна инициатива.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Това, което не знам – колегите тук сигурно слушат внимателно, но на практика 100 % показва, че от три случайно избрани концесии и трите лъжат. Нали така? Това по теория на вероятностите веднага показва, че най-вероятно и от другите концесии по-голямата част, ако не всички, са на такова състояние. В тази връзка може ли да се ангажирате, колега, Вие преценете сега можете ли в момента да отговорите кога бихте имали готовност тук като дойдете при нас след месец, два, три, да кажете какви са конкретните мерки, за да не се случва това?
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Разбира се, господин председател, в момента, в който бъдат обсъдени с бизнеса, лично аз се наемам, както и одобрени, тъй като аз мога да кажа някои от тях, но все пак няма да бъде честно спрямо другата страна, нека да бъдат обсъдени. Тоест, считам, че до един месец вече ще имаме пълната готовност и вече официално могат да бъдат обявени. От три случайни проверки три се оказаха в нарушение, но също така има и изрядни концесионери. Не можем всички да ги слагаме под общ знаменател. Но наистина практиката показва, че, както казвате Вие, от 100% „изпълняемост“ – в кавички, нарушенията са факт, което наистина е доста, доста притеснително. Но това е практика, която е била практикувана през годините. Аз ще бъда максимално откровен с Вас, както винаги съм бил в Народното събрание, засилването на контрола е нещо много важно, но както се случва и през годините, то е породено, когато се случи инцидент. Знаете трагичния инцидент в мина „Ураново“, именно, когато се работеше без документи и ни насочи, че имаме конкретен проблем. Проблемите, които са в Министерството на икономиката и енергетиката, вече са изчистени, но, за съжаление, ние не сме отговорни единствено ние, когато става въпрос за концесиониране. Тук става въпрос, че има отговорност и Министерство на регионалното развитие, и Министерство на труда и социалната политика. Но относно контрола правим всичко възможно наистина да го засилим. Много е важно също така и човешкият фактор – квалифицирани, обучени хора, които, за съжаление, стават все по-малко и по-малко. Затова предприемаме конкретни действия с Минно-геоложкия институт млади хора да започнат да стажуват в министерството и именно в отдел „Контрол“ и отдел „Концесии“, така че евентуално да започнат да трупат и практически стаж, евентуално за да започнат да се квалифицират още по време на учебната си дейност.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Значи ориентировъчно все пак говорим, сега сме март месец – май месец примерно при наша среща Вие ще представите такава система от мерки.
Заповядайте, колеги, вашият втори въпрос?
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря.
Господин министър, въпросът ми е свързан със ситуацията в Украйна. Има ли анализ министерството как тази ситуация ще се отрази на туризма и какви стъпки ще предприемете това по-скоро да не се отрази, защото за миналата година имаме издадени, мисля, над 250 украински визи?
Друго, което се оказва проблем – много голям процент от руските граждани, които имат собственост в България, идват със собствен превоз. Повечето трасета са през Украйна. Това също, предполагам, ще се отрази на присъствието на руснаците. Въпросът ни е, какво ще предприеме министерството във връзка с тази ситуация да не се отрази на летния туризъм, което категорично ще се отрази и на безработицата. Тя продължава да расте, което е доста притеснително.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, че ми дадохте думата, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, да, безработицата – отварям една скоба – нараства, защото обезкуражените лица намаляват. Обезкуражените лица са тези, които не вярват, че държавата може да им помогне. През последната година обезкуражените лица намаляват, защото вярват, че държавата може да им помогне и затова се записват вече в бюрата по труда. Но знаете, че вчера имаше пресконференция на председателя на Агенцията по заетостта, който ясно показва нагласата на фирмите да наемат работна ръка. Даже тук съм си донесъл специално да видите, да Ви кажа и за новите инвестиционни намерения и за сертификатите, които ще получат определени инвеститори.
Конкретно относно въпроса Ви за Украйна. Наистина, ситуацията с Украйна е притеснителна, няма за какво да го крия. Всички се надяваме и всички държави-членки на Европейския съюз се надяваме на скорошно разрешаване на проблема. Разбира се, нашата позиция ще бъде такава каквато бъде на Европейския съюз. Като държава-членка на Европейския съюз ние трябва да спазваме европейските правила, но ние също така преди всичко трябва да защитаваме и националните си интереси.
Конкретно това, което ме питате в туризма, а след това ще ми позволите и малко да разширя отговора си – конкретно за туризма Ви давам отговор, че ние продължаваме да бъдем активни с привличането на украински туристи. Какво точно правим? През следващата седмица в Киев има организиран туристически форум. Ние сме платили нашето участие и България ще участва в този туристически форум с туроператорските фирми. Считаме, че тази ситуация, която е в момента, аз лично съм оптимист и силно се надявам да има разрешение на проблема, но ние не сме прекъснали връзките си с украинските туристи. Напротив, ясно показваме, че и в тази ситуация българските туроператорски фирми ще присъстват на този форум с цел именно да привличат украински туристи. Други държави се отказват, но ние считаме, че трябва да бъдем там, още повече че можем да бъдем още по-привлекателни, ако няма такава голяма конкуренция, но не това е смисълът. Смисълът е, че България продължава да бъде атрактивна и, както знаете, средствата ни за туризъм за тази година са увеличени шест пъти. Желанието ни наистина е 2014 година да бъде по-добра от 2013 година. В 2013 година броят на туристите наистина бе рекорден. Туризмът е индустрия – 13,6% от брутния вътрешен продукт се сформира от туризъм, така че ние нямаме право да не бъдем активни в този сектор.
Разбира се няма как да не ме притеснява стокообменът ни не толкова с Украйна, колкото с Русия. Може ли да разширя отговора си, господин председател?
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Заповядайте.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Русия е втората държава след Германия по стокообмен. Ако за Германия сме над 5 500 милиона евро – още една скоба на скобата – за първи път миналата година имаме излишък, това не се е случвало никога, с Германия, тоест нашият износ е много по-голям от вноса. Това се случва за първи път. Но Русия е втората държава след Германия. Приблизително 5 300 милиона евро ни е стокообменът. Износът ни, за съжаление, е много малък, приблизително около 600 милиона евро. Тоест, вносът е от 4 700 милиона, по груби сметки.
Знаете, че Европейският съюз като втори етап евентуално се готви за санкции срещу Русия. Разбира се, нека да видим какво становище ще вземат на следващия съвет на 21-ви министър-председателите на отделните държави, но мен по-скоро ме притеснява ако има контраефект - на санкциите се отвърне с контрасанкции. Тогава наистина България ще бъде една от най-потърпевшите държави. Тук вече влизам в сферата на една друга комисия - Комисията по енергетика, тъй като 90% от енергийните ресурси, които внасяме и от които имаме нужда са от Русия. За съжаление, аз в началото казах, че мандатът, особено в сферата на енергетиката, ще е диверсификацията.
Радва ме, че и президентът Плевнелиев застъпи тезата по време на моето първо посещение, че трябва да имаме изграден LNG терминал съвместен с Гърция или регионален, на държавите на Балканите, теза, която бе повторена и от външния министър, сега и президентът Плевнелиев. Евентуално в петък ще бъда в Турция – зависи от днешните преговори между експертите относно бъдещи действия по изграждане на газовата ни връзка, но сме изгубили изключително ценно време относно газовата ни връзка с Гърция. Но в момента нагнетяваме природен газ. Но в крайна сметка при евентуални бъдещи санкции и действия страната ще изпадне в едно изключително тежко положение и именно това показва и колко важен и стратегически е проектът „Южен поток“, който може да гарантира сигурност на доставките на природен газ. Този проект не е за България, този проект е за Европа. Преди една седмица се бяхме събрали всички министри с комисаря Йотингер и всички министри начело с Италия, Австрия, Унгария, Словения, България, Хърватия, Гърция заявиха ясното си намерение и подкрепа да продължат действията по изграждането на проекта „Южен поток“, тоест забавянето не означава спиране. Работните групи в момента продължават да работят, работната група, която бе създадена, но, разбира се, всичко зависи и от дипломатическите взаимоотношения между Европейския съюз и Русия. „Южен поток“ е един дългосрочен проект, един инфраструктурен проект, проект, който се подкрепя и от Европейския съюз. Той не е наш проект, както в България си мислим. Напротив, другите държави са много по-заинтересовани от него и считам, че това напрежение, което в момента има, се отразява наистина доста пагубно не само на бъдещите инвестиционни намерения на Европа, не само от икономическа гледна точка, но и на България.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, колега.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря.
Аз, между другото, за първи път чух такова логическо обяснение за увеличаване на безработицата, но както и да е.
Уточняващият ми въпрос е следният: Има ли министерството информация как вървят записванията с Украйна към този момент и освен регулярната борса, на която ще присъстваме, някакви други мероприятия има ли? Да не изгубим все пак този доста сериозен пазар – 250 000 туристически визи не са въобще малко. Имаме ли друго виждане при евентуално намаляване как да наваксаме?
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Министър Стойнев за отговор.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, благодаря Ви.
Обяснението не е странно. Когато намаляват обезкуражените лица, те се записват на трудовата борса, тоест те се записват в бюрата по труда. Преди това те не се водят като безработни. Те се водят като обезкуражени. Затварям скобата.
Когато имаме притеснение със съответната страна, в момента не мога да Ви цитирам данните относно това, колко туристи от Украйна са се записали, но сами разбирате, че при евентуална тежка финансова криза в Украйна и от икономическа финансова гледна точка от платежоспособност на тези туристи, може би вече те ще си преразгледат своите решения къде да почиват. Тъй като, както казах, ние продължаваме да бъдем активни. Тази регулярна борса, както Вие се изразихте, струва на министерството една доста сериозна сума и ние не се отказваме от нея. Ние не я преговаряме, ние пращаме туроператорите там именно за да покажем, че сме активни и да рекламираме България. В момента от началото на годината, мисля че приблизително 14 са мероприятията, в които ние сме доста активни. Рекламираме България и за първи път – не мога да цитирам от колко време, но доколкото знам, е за първи път – България получи първа награда за най-добър щанд. Забележете къде – в Турция! Турция е един наш основен конкурент. Тоест, вече нашата политика не е само да отидем там и да присъстваме, да седнем на едно бюро и да казваме: „Елате да почивате в България“, а подхождаме наистина чисто професионално, с щандове, с нужните съпътстващи инструменти, които трябват, за да привлекат вниманието, с много повече специалисти, с много повече обяснителни документи и желанието ни наистина е колкото се може повече туристи да идват в България. Но ние не можем, ако самите украински туристи изпитват затруднения, тъй като всяко едно семейство си има, разбира се, отделен бюджет и ако кризата продължи, ние не можем да гарантираме, че туристопотокът ще бъде същият, както миналата година. Разбирам Ви, желанието е да го компенсираме и считам, че ще бъде компенсирано, тъй като за 2013 година наистина показахме едни рекордни резултати.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Наистина проблемът, който постави колегата Бойчев за Украйна, тук това е въпрос за дискусия за много часове и едва ли можем да го изчерпим. Само ще си позволя, преди да дам другия въпрос, сигурен съм, че Министерството на икономиката и енергетиката и Вие, колега, ще защитите българския интерес при евентуални обсъждания в Европейския съюз. Тъй като – позволявам си да вметна – имаме и с колеги обменях усещането, да не стане така, че санкциите да се отнасят само за стратегическия проект „Южен поток“, тоест докато водещите северни страни си получават газта на 100%, след като от 2009 г. досега българската държава пак сме на същото положение с евентуална газова криза – нали така? Ние нямаме никакви нови връзки, създадени за тези четири-пет години. Трябва да направим необходимото, ако имате нужда и от помощта на парламента, на комисии и други, но ние трябва да защитим нашия интерес, тъй като спирането на такъв проект би било много тежко за България и Вие го знаете отлично.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Извинявам се, господин Гечев, но ако позволите? Проектът не е спрян. Проектът е забавен. Европейската комисия и комисарят Йотингер ясно заяви пред всички министри, че този проект е важен за Европейския съюз. В момента в почти всички държави има забавяне на взаимоотношенията, но на експертно ниво продължава да се работи. На експертно ниво продължава да работи и работната група, на който бе даден мандат от Италия, от Австрия, от Унгария, от Словения, от Гърция, от Хърватия и от България. Тя продължава преговорите с руската страна. Тоест, работата наистина продължава, проектът не е спрян. Този проект е важен за Европейския съюз. Факт е, че богатите държави си направиха „Северен поток“. За тях няма проблем по доставките на природен газ. Аз не виждам нищо лошо и за бедните държави също така да има и друг поток, който да гарантира сигурност на природен газ директно от доставчика.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Вторият въпрос от Коалиция за България? Заповядайте, колеги. Кой ще зададе въпроса? Заповядайте, колега Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, бих искал да дадете малко повече информация на комисията относно действията и мерките, които предприема ръководеното от Вас министерство за насърчаване и развитие на иновациите в българската икономика и по-специално приоритетите в работата на Националния иновационен фонд. Припомням, че тук сме коментирали и Вашия екип, мисля, от началото успя да промени стратегията и приоритетите в оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Затова бих искал да видя как вървят нещата в посока Национален иновационен фонд.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Заповядайте.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, наистина ние коренно променихме политиката относно иновациите. Защо променихме политиката от иновациите? Защото факторите за растеж тук ще се съгласи и министърът, който е до мен, са капитал, труд и нови технологии. Виждаме, че капитал, за съжаление, все още финансовият ресурс в България е скъп, въпреки предприетите действия по оперативната програма от предходното правителство, при което се наляха изключително много пари в програмата „Джереми“, които не се усвояват, които можеха да отидат за фирмите, за технологична модернизация – това, което желае бизнесът. Този финансов ресурс е скъп.
Трудът, вторият фактор за икономическия растеж, за съжаление, в България виждате какъв е демографският ни срив. Виждате, че имаме и застаряващо население. Тоест, иновациите бяха фактор за растеж който можехме директно веднага да сменим политиката. Да, ние сменихме политиката. Националният иновационен фонд в продължение на три години и половина не работеше, тоест бюджетът бе нула. Сега в Националния инвестиционен фонд има 20 милиона лева. За първата сесия бяха отделени 10 милиона лева.
За съжаление, тъй като имаме конкретна космическа програма, която се намира и в Министерството на икономиката и енергетиката, за което ние не сме си платили членския внос, в момента си плащаме членския внос където фирмите, разбира се, могат да кандидатстват за конкретни технологии. Аз виждам, че народните представители от Коалиция за България се подсмихват за тази програма. На мен също ми беше смешно, но уверявам Ви, колеги, ние сме единствената държава членка на Европейския съюз, която не участва в тази космическа програма, където наистина млади, технологични предприятия могат да имат достъп до един ресурс от приблизително 4,5 милиарда евро. Без ние да сме си платили членския внос, който е бил до момента, нашите фирми не са могли да участват, а ние имаме такива фирми, от които е заявен интерес и това, което ги е спирало е именно, че не сме си плащали вноската. Вноската е доста висока. Тя ще бъде отделена от този Национален иновационен фонд.
Но за другите 7 милиона лева приблизително, вече имаме конкретни действия, конкретни поръчки в иновациите, информационните, комуникационните технологии и, разбира се, нещо много важно – това е иновационната стратегия за интелигентна специализация. Това е една важна стратегия. Някой ще каже „Това сигурно е поредната стратегия, която трябва да се направи“. Да, в България не е тайна, имаме много стратегии – кои се изпълняват, кои – не, но тази стратегия е предпоставка за успешното усвояване на средствата по новата оперативна програма, която е в министерството под ръководството на министерството – „Иновации и конкурентоспособност“. Тоест, там вече имаме изготвен драфт. Представен е в Брюксел. Има конкретни забележки по тази програма. Има и Съвет по иновации, който работи именно по тази стратегия съвместно с консултанти на Световната банка.
В момента, тъй като най-добрият пример се оказва Полша с тази стратегия, са изпратени експерти на място, видяна е тяхната стратегия. Разбира се, тя не може да бъде абсолютно същата, тъй като нашите изисквания и нашата икономика има друга структура, тоест, да обменяме опит така, че наистина да имаме една успешна програма и стратегия, за да се усвояват средствата.
Истината е, че заради бизнеса цялата програма „Иновации и конкурентоспособност“ бе изцяло променена, защото ако преди това приоритет бе да построим осемте парка – някъде толкова бяха - и да махнем парите от технологичната модернизация, тази програма изцяло е променена. Аз лично я изисках от Брюксел, върнах я по програмата съвместно с бизнеса. Така ли беше? Те я прегледаха, видяха я, обсъдиха я. техните предложения влязоха вътре. Сега имаме нова, работеща програма защото тази програма е направена именно за българския бизнес, а не е направена за нас. Но Националният иновационен фонд по никакъв начин не конкурира оперативната програма. Националният иновационен фонд е допълнение там, където наистина могат директно по проекти да се усвояват конкретни суми и считам, че това е пътят, по който ние трябва да вървим за напред.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Колега Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря.
Аз ще си позволя наистина отзива от това, което направихте в програма „Конкурентоспособност“ спрямо българския бизнес оценява и допълнителната възможност, която дадохте за финансиране и за модернизация на предприятията. Интересът беше голям и това е директна помощ към малките и средни предприятия и е стъпка в насърчаване на растежа, възстановяване на растежа в България. Но ние не се смеехме точно, но коментирахме с колегите, че като представители на комисията, която следи Вашето министерство и за нас беше изненада това, което казахте. Затова молбата ми е може би малко повече да споделите за тази космическа програма и въобще наистина има ли реална възможност българският бизнес да участва. Всички знаем, че България беше космическа страна, имаше немалко постижения в тази област, но поне за мен, лично аз си мислех, че това е останало назад в историята.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Заповядайте.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Господин Бойчев, ще получите наистина пълна информация относно тази програма. Разбира се, това не означава, че от утре ще пращаме космонавти, но истината е, че тъй като все още има продукти на Българската академия на науките, които се използват от страна на държави, които имат сериозни космически технологии, тук става въпрос наистина за една програма на Европейския съюз, програма, която е именно за насърчаване на нови технологии, които след това ще имат приложение в космическата индустрия, ако мога така да се изразя и поради факта, че ние не бяхме платили нашия членски внос, наши предприятия не можеха да участват. Сега, когато ние плащаме този членски внос, вече български предприятия – млади, иновативни, могат да участват. Интерес на този етап има, тъй като има предприятия, които ни сигнализираха, че заради това те не могат да кандидатстват, а вече има търсене от страна на конкретни чуждестранни фирми, тоест целта наистина е да можем да развием и тази дейност. Но това по никакъв начин не означава, че ние от утре правим нещо грандиозно. Не, това означава, че – една, две ли са, три ли са фирмите, това пак е успех, които може би в телекомуникациите най-вече или в някакви софтуерни продукти, които също се включват, могат да предоставят именно своите продукти. Но това по никакъв начин не означава, че едва ли не ние започваме да правим някаква нова индустрия. Моля и за медиите това да го разяснят. Това не означава, че ние тръгваме занапред. Просто това е една програма, в която искам и български предприятия, тъй като има осигурен ресурс, ние да можем да кандидатстваме и да се възползваме от тази програма. В България има умни хора, има предприемчиви хора, нищо не пречи да се възползват от тези европейски средства.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Има ли някакви други въпроси, колеги, съобразно дневния ред? Изчерпахме двете парламентарни групи по два въпроса. Преди да кажа нещо друго - не сте подготвени извън дневния ред, първо, в точка „Разни“ имате ли да поставите някакви текущи въпроси? Нямате.
Дали Кристияна Методиева би искала да ни каже нещо като дублиращ министър? Заповядайте. Някаква идея? Харесва ли Ви работата?
КРИСТИЯНА МЕТОДИЕВА: Да, много ми е интересно дотук, обаче в много динамичен ден протича.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, така е всеки ден.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Уверявам Ви, тук имаме опит, динамично е. Вие къде учите, Кристияна? В УНСС ли?
КРИСТИЯНА МЕТОДИЕВА: Не, в Професионална гимназия по икономика – град Перник.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Чудесно. Очевидно, че реиндустриализацията, господин министър, е започнала; след като от Перник имаме дублиращ министър, значи нещата вървят в правилна посока, нали така?
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Желаем Ви успехи и на Вас, млади госпожици и господа!
Закривам заседанието.
Благодаря Ви, колеги!
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви и аз.
(Закрито в 15.45 часа)
ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Румен Гечев
Стенограф:
Силвия Михайлова
(Файлът съдържа 36 594 знака)
