1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 402-01-11, внесен от Министерски съвет на 4 февруари 2014 г. -- за първо гласуване.
2. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 6


На 19 март 2014 година, (сряда) от 14.30 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 402-01-11, внесен от Министерски съвет на 4 февруари 2014 г. -- за първо гласуване.
2. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.30 часа и ръководено от господин Алиосман Имамов – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, гости, имаме необходимия кворум, съгласно Правилника за работа на Народното събрание.
Откривам заседанието на Комисията по икономическата политика и туризъм при следния ДНЕВЕН РЕД, който предварително е публикуван и е раздаден на членовете на комисията:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 402-01-11, внесен от Министерски съвет на 4 февруари 2014 г. -- за първо гласуване.
2. Разни.
Който е „за“ този дневен ред на заседанието на Комисията, моля да гласува.
Гласували 12 „за“.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Имате ли предложение за други точки по дневния ред? Няма.
По дневния ред не случайно сме оставили само една съдържателна точка, защото по отношение на Закона за туризма има изключително голям интерес. Получили сме много становища. Някои от предложенията заслужават особено внимание и то ще бъде отчетено на второ четене.
Аз още от сега препоръчвам на работната група, която ще подготви доклада за второ четене, да покани представители на всички институции, организации, които са ни дали становища и които би било редно да участват в подготовка на окончателните текстове.
Поканили сме за днешното заседание гости, но няма да чета всички имена, а само ведомствата които са изпратили представители за обсъждане на този законопроект.
На първо място, от Министерство на икономиката и енергетиката има представители; от Министерство на финансите, Министерство на земеделието и храните, Министерство на образованието и науката. Представители на Министерския съвет, Комисия за защита на потребителите, Национално сдружение на общините в Република България, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българска стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата, Българска туристическа камара, Национален борд по туризъм, Българска асоциация на туристическите агенции, Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация, Асоциация на българските туроператори и туристически агенти, Национална асоциация за детски и младежки туризъм, Съвет по туризъм – София, Български съюз по балнеология и СПА туризъм, Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория – БАН и граждански организации.
Всички тези организации и институции имат пряко отношение и конкретни предложения по закона за изменение и допълнение на Закона за туризма.
Моето предложение уважаеми дами и господа, е, защото предполагаме, че представителите тук ще имат намерение и желание да вземат отношение по законопроекта, да имат предвид следното: това е първо четене на законопроекта, без да се задълбаваме в детайлите, защото това е въпрос, който ще обсъждаме на второ четене по отделни текстове. Второ, предлагам ви едно ограничение от три минути за изказване.
По отношение на становищата трябва да ви съобщя, че сме получили такива от следните институции и организации:
от Министерство на финансите, Министерство на земеделието и храните, Комисия за защита на потребителите, Българска туристическа камара;
от Национален борд по туризъм нямаме становище до този момент;
от Българската асоциация на туристическите агенции имаме становище;
от Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация има становище;
от Асоциация на българските туроператори и туристически агенти няма становище;
от Асоциацията на индустриалния капитал в България има становище;
от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България няма становище;
от Българска стопанска камара няма становище;
и днес пристигна становище на Българска търговско-промишлена палата.
Освен тези организации и институции към които ние сме се обърнали специално за становища, получили сме становища и от други на собствена инициатива. Това са Министерство на образованието и науката, Национална мрежа за децата, Асоциация на специализираните експерти в туристическата индустрия, Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория – БАН. Това е свързано с изискванията за отделните части от денонощието по отношение на ученическите пътувания.
Допълнително сме получили становище от Националното сдружение на общините в Република България.
Това е информацията, която смятам за необходимо да ви съобщя и която да имате предвид, преди да открия дебатите по законопроекта.
Предлагам да дадем думата първо на гостите и след това на народните представители.
Господин Кънев заповядайте, процедура.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Процедура по молба на председателя на Временната работна група към нашата комисия, Николай Стоянов по казуса Кремиковци. Имаме една молба да удължим срока за предоставяне на материали две седмици още. Той в момента има международни ангажименти, затова ме помоли аз да го направя.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Кънев е член на тази работна група, така че в качеството си на член на групата прави това предложение.
Има ли възражение за удължаване с две седмици работата на тази работна група?
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Аз мисля, че е коректно все пак да чуем докъде е стигнала тази комисия, какво е свършила, за да може да вземем информирано становище.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Цяла седмица Николай Стоянов го нямаше, беше в Албания на заседание на Черноморската зона. След две седмици ще ви информираме.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Възражение срещу това предложение има ли?
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се предложението. Ще очакваме след две седмици проект за решение на тази работна група.

Уважаеми дами и господа имате думата по обсъждания закон за изменение и допълнение на Закона за туризма.
Заповядайте. От името на вносителите най-напред да дадем думата. Кой ще го представи? Заповядайте.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Понеже законопроекта е важен и това е видно от присъствието на хора от министерства, асоциации, бордове, институти, камари, професионални браншови, пак бих искал да попитам, какво става с министъра на икономиката и енергетиката. Няма ли да присъства, поне когато има важни законопроекти? Беше на блиц контрол, но ако идва само от месец на месец на блиц контрол …
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Очевидно има причини за това. Тук има представители на министерството. Искате ли да дадете обяснение? Заповядайте.
БРАНИМИР БОТЕВ (заместник-министър на икономиката и енергетиката): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, упълномощен съм от министър Стойнев да представлявам Министерство на икономиката и енергетиката. Аз съм заместник-министър на икономиката и енергетиката с ресор туризъм. От тази гледна точка аз ръководя и междуведомствената група по 705-то решение на Министерския съвет, свързано именно с големите проекти в туризма и инвестиционните намерения и инвестиционните проекти. И може би благодарение на това министър Стойнев ме е упълномощил, господин председател, и ако разрешите бих направил кратко представяне на мотивите.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Да, заповядайте.
БРАНИМИР БОТЕВ: Благодаря ви.
С предложените промени в проекта на закона за изменение и допълнение на Закона на туризма се цели да се опростят и намалят съществуващите административни режими в посока облекчаване на бизнеса и да се усъвършенства действащата нормативна уредба, като се подобрят разписаните правила чрез прецизиране на съществуващите норми и създаването на нови такива, изясняващи материята и отстраняването на несъответствия и допуснати технически грешки в тях.
Систематизиране на конкретните промени в закона изброени не по-важност, а съгласно номерацията в съответните членове по хронология са:
Първо, предлага се редакция в правомощията на министъра на икономиката и енергетиката свързани с приемането на Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма.
Предложената отмяна на ал. 4 в чл. 5, в съответствие с извършеното изменение на Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, съгласно което стратегиите свързани с развитието на туризма, вече не са предмет на задължителна екологична оценка. Предложената отмяна не изключва възможността, все пак за тях да е приложима процедурата по екологична оценка, в това число по оценка за съвместимост по останалите критерии от нормативната уредба по екологична оценка и по оценка за съвместимост. Всеки проект на стратегията в областта на туризма, преди одобряването му ще се предостави на съответния компетентен орган по околната среда. Това е министърът на околната среда и водите и респективно Регионалната инспекция по околната среда и водите за определение на приложимостта и неприложимостта на процедурата по екологична оценка, в това число и оценка за съвместимост. Тоест, просто хронологията се променя, вместо задължително трябва да се прави предварително. Органът по съответствията - министърът ще преценява в кои случаи това е приложимо.
Второ, по аналогия с годишната програма за националната туристическа реклама се редактира текста, свързан с програмата за развитие на туризма на територията на дадена община. Разписването на която става също ежегодно, за да могат да бъдат проследявани планираните средства за реклама и промоция, респективно тяхното ежегодно отчитане. Това се прави с цел оптимизиране на ползваните средства по отношение на националните и регионалните реклами, където могат да бъдат използвани целево и да бъдат в контекста на една логика, както средствата от националния бюджет, така и по оперативните програми.
Трето, към документите които следва да се предоставят, за да бъде вписано едно туристическо изложение в националния туристически регистър, отпада изискването към списъка с членовете, да се предостави информация за платения членски внос за предходната година. Така разписаното изискване единствено затруднява администрацията с прилагането му, тъй като остават без отговор редица въпроси. Като ако половината или една част от членовете на сдружението са заплатили членски внос, а останалите не, трябва ли да се впише сдружението в регистъра?
Освен това считаме, че Закона за туризма не бива да вменява нетипични задължения за администрацията да решава въпрос, който е предмет на решение на самото сдружение, на основание предвиденото в неговия устав, относно членовете му, които не заплащат членски внос. Има съответен ред по който министърът на правосъдието може да извършва съответните проверки.
Четвърто, отстранява се допуснатият пропуск да бъдат посочени като приходи на общината таксите за категоризация на туристически обекти и наложените от кметовете на общината глоби, имуществени санкции по прилагането на закона.
Пето, създава се възможност на общински предприятия по смисъла на Закона за общинската собственост да могат да кандидатстват, респективно да извършват туроператорска или туристическа агентска дейност. С оглед изразено мотивирано желание, в този смисъл от страна на съществуващото общинско предприятие по туризъм към общини, обобщени в предложение на Националното сдружение на общините в Република България. Много от общините понастоящем поддържат определен брой туристически, културни и исторически обекти, предоставят определени туристически информационни услуги. Развиват се цялостни програми за изучаване на туризма. Нормално е да има възможност да предоставят туристически услуги на потребителите. Като тук трябва да се обърне внимание, че общинските предприятия и търговските при кандидатстване са поставени при равни условия, така както и по отношение на извършване на дейността. Разбира се, въпрос на полемика от тук насетне, дали общинските предприятия ще могат да получат това право като общински предприятия или трябва да се регистрират като търговци.
Докладвахме господин Имамов във вашия кабинет точно този казус.
С цел предоставяне на възможност за стартиране на туристически бизнес в по-кратки срокове, се намалява на половина срока за разглеждане и издаване на удостоверения за извършване на туроператорска или турагентска дейност, като ги намаляваме от два на един месец.
Опростява се процедурата по регистрация на туроператори и туристически агенции чрез намаляване на изискуемите документи, които бяха до този момент, които следва да се предоставят при кандидатстване. Например отпада задължението за предоставяне на декларация по образец за регистрация в търговския регистър, тъй като информацията в тази си част и част от образеца на заявлението е самата регистрация.
С цел повишаване сигурността и качеството на почивка на деца и ученици в Глава 7 „Туроператорска и турагентска дейност“ се създава нов раздел по посочената тема, като се прецизира предмета на наредбата, която следва да бъде приета в тази област. Тук въпрос на ясно изясняване, сигурно на разглеждане между първо и второ четене, е дали като цяло в тази си част, да не бъде оттеглен текста и ясно да се прецизират изискванията, като така или иначе е предвидено по закон.
В изпълнение на първия пакет от мерки на правителството за намаляване на административната тежест на бизнеса, отпада категоризацията на самостоятелните заведения за хранене и развлечения, считано от 1 януари 2015 г. Облекчават се собствениците на къщи за гости, в които се извършва приготвяне, обработване и съхранение на храна в домашни условия за лична консумация от домакините, както и за техните гости и туристи чрез изключването им от строгия контрол на Закона за храните.
На следващо място, прецизира се уредбата свързана със сертифицирането на балнеолечебните и СПА центрове, като се разписва по-ясна и детайлна процедура по сертификация и извършване проверката на мястото на съответния обект, което е в пряка обвръзка с действието вече на Регламент 2011/24, който действа от октомври месец миналата година.
Създава се правна възможност за изготвяне и приемането на две нови наредби свързани със здравето и експлоатацията на басейни и водни атракциони в туризма. Това е необходимо, защото всички знаете, че в последните няколко години имахме доста тежки и за съжаление смъртни случаи на деца в басейни изграждани незнайно как, незнайно по какви критерии и проекти, незнайно от кого, както се оказа в последствие.
Във връзка с горната промяна като контролен орган по Закона за туризма отпада Държавната агенция за метеорологичен и технически надзор. Наличието на контролен орган по Закона за туризма се обосноваваше от текста на чл. 164, който до този момент гласеше: „Министерският съвет приема наредба за правилна и безопасна техническа експлоатация и поддръжка на елементите за вграждане, филтрацията и помпите към плувните басейни - самостоятелни или прилежащи“. След предложената редакция на чл. 164 контролен орган по първата наредба, която да се приеме, ще бъдат органите на строителния контрол по Закона за устройство на територията, тоест ДНСК.
Втората наредба, с оглед на изписани предмети в съответствие със Закона за техническите изисквания към продуктите, контролен орган за спазването й ще бъде лице, което е вписано в регистъра на лицата извършващи дейност по техническия надзор на басейни и водни атракциони, който регистър се води към Държавната агенция по метеорологичен и технически надзор. Тоест, и в двата случая има съвсем ясни контролни органи, които са разписани и в сега съществуващото законодателство.
Редът за вписване в регистър по чл. 36, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите е издаване на удостоверения на лица и ще бъде посочен в наредбата.
Въведе са задължение на Министерство на икономиката и енергетиката за поддържане на единна информационна платформа за комуникация по защитен канал между участниците в туристическия регистър. Тоест, всички категоризирани туристически обекти, регистрираните туроператори и туристически агенти, вписани туристически сдружения, туристически информационни центрове и организации за управление на туристическите райони и заинтересованите лица от централни териториални органи на изпълнителната власт. Платформата ще изпълнява ролята на единен портал във връзка с централни териториални органи на изпълнителната власт, реализирайки принципа за обслужване на едно гише, за ежедневното и периодично подаване на информация от страна на участниците в туристическия регистър. Между другото това е ключов проблем за отрасъла, който считам, че по този начин ще започне разрешаването му.
Прецизират се и се въвеждат нови легални дефиниции на понятия, с които си служи закона.
Това в кратко резюме са основните мотиви, с които се правят промени в Закона за туризма и от тук нататък сме готови да отговаряме на всяко едно ваше запитване и конкретно предложение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин заместник-министър.
Предлагам представителите на другите министерства, ако имат намерение да вземат думата - Министерство на финансите, Министерство на земеделието и храните, Министерство на образованието и науката.
Кой желае думата?
Заповядайте, от Министерство на финансите.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА (заместник-министър на финансите): Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, по законопроекта бих искала само да коментирам въпросите, които са от компетентност на Министерство на финансите и по-конкретно по § 76 от законопроекта, свързан с предложения за промени в Закона за местните данъци и такси.
Първото предложение по Закона за местните данъци и такси е промяна в чл. 115 от закона, с който се предвижда да не се събира такса за издаване на удостоверения по чл. 87 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за наличие или липса на задължения за данъци.
По принцип ние подкрепяме изцяло предложението, но считаме че тази промяна трябва да влезе в сила от 1 януари 2015 г. Тъй като съгласно изготвената оценка на въздействието ще има дори и минимален ефект, но все пак ще има ефект върху бюджетите на общините. Считаме, че тази промяна трябва да бъде от 2015 г., тъй като съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 2 от Закона за общинския бюджет и съответно чл. 45 от Закона за публичните финанси, държавата компенсира намалението в приходите на общинските бюджети, когато това е в резултат на провеждана държавна политика.
По отношение на втората промяна, за отмяна на задължителната категоризация на самостоятелните заведения за хранене и развлечения. Да, тя действително е предвидена от 2015 г., но тук има един проблем, тъй като на базата на категоризацията се определя патентния данък за заведенията за хранене и то за тези заведения, които са с оборот до 50 000 от предходната година.
С отпадането на категоризацията и то само за самостоятелните заведения, ще се получи едно не еднакво третиране на заведения, които са самостоятелни и нямат категоризация и тези които са към определени обекти - примерно хотели. Считаме, че трябва да има еднакъв подход на облагането. Съответно ние ще обмислим какъв да бъде режимът на облагане с патентен данък, при отмяната съответно на категоризацията, тъй като това много ще затрудни общините при определянето на патентния данък.
Обмисляме няколко критерия - първият критерий е оборот, а вторият е местонахождение на обекта. Ние сме направили едно предложение, но считаме че това не е окончателното предложение на Министерство на финансите. И с промените в данъчните закони, които ще влезнат в сила от 1 януари 2015 г., след обсъждане и с Националното сдружение на общините, ще предложим режим, който да е работещ и който да не затруднява общините при определяне на патентния данък.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Петкова. Кой желае думата?
Госпожо Налбант, заповядайте.
МУКАДДЕС НАЛБАНТ (заместник-министър на образованието и науката): Благодаря Ви уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители, дами и господа гости, ние като Министерство на образованието и науката имаме внесено становище по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма. В това становище е отразена, както спецификата на системата на народната просвета, така и грижата на министерството и надявам се на всички нас, по отношение на безопасността на децата при всякакви организирани форми, които се осъществяват с деца и ученици. Във връзка с това имаме някои възражения и бележки, които са отразени в становището и аз ще си позволя да ги прочета.
С § 22 от проекта на закон, с който се създава, споменатия преди малко, нов раздел ІІа „Организиран детски и ученически отдих и туризъм“, глава седма, се регламентират обществените отношения, свързани с организирания детски и ученически отдих и туризъм. Липсва легална дефиниция за детски и ученически отдих и туризъм, но се предлага редакция в легалното определение за „организирано детско и ученическо туристическо пътуване“, което е една от формите на детски ученически отдих и туризъм. Според новата редакция, „организирано детско ученическо туристическо пътуване“ е организирано пътуване, при което потребителите на пътуването са ненавършили пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното образование, но не по-късно от 20 години. От това определение, което е доста широко, без да е посочено качеството на субекта, който инициира пътуването, следва че предвидената в чл. 96, ал. 3 наредба, ще уреди условията и реда за извършване на всяко пътуване. Наредба на Министерския съвет. Всяко пътуване, което попада под легалното определение на § 1, т. 80, включително когато то се инициира от група родители на непълнолетните деца.
Нещо повече в чл. 96б е предвидено императивно, че в тези случаи трябва да бъде сключен договор с туроператор. Необходимо е да се отбележи, че в законопроекта липсва текст, от който да бъде направен извод, че от приложното поле на чл. 96б са изключени хипотезите на организираните от група родители пътувания и форми на детски ученически отдих, включително и случаите, когато те придружават децата си. Целесъобразността на това предложение не е мотивирана и считаме за наложително да се преосмисли необходимостта от регулация на толкова широк кръг обществени отношения.
В чл.96б от проекта на закона е посочено, че всички форми на детския и ученически отдих и туризъм, не случайно подчертавам за втори път, задължително се организират и провеждат по договор с туроператор, като случаите, които са изключени от този задължителен режим, не обхващат достатъчно широк кръг от мероприятия и дейности. В приложното й поле попадат и формите на организиран отдих и туризъм от институциите на системата на народната просвета. По този начин е изключена съществуващата досега възможност институциите в нашата система да организират и провеждат прояви, свързани с детски и ученически отдих и туризъм самостоятелно, без задължението за сключване на договор с туроператор. Ще отпадне възможността, ако това се явява по изгодно за потребителя на туристическата услуга, да бъдат сключвани поотделно договори за основни туристически услуги, като настаняване, хранене и транспортиране с лица, които имат право да ги извършват, при спазване на нормативно установените условия за това.
Ние тук говорим за принципа на свободата за договарянето. Освен че противоречи на принципа на свобода на договарянето, разпоредбата на чл. 96б не отчита, както казах в началото, спецификите и характера на обществените отношения и прилагането й за много от случаите на организиран детски и ученически отдих и туризъм. И това е в повечето случаи неоправдано. Съгласно предложения режим ще бъде задължително например да се сключва договор с туроператора, ако учениците от София направят екскурзия до Витоша.
По отношение на обхвата на детския и ученическия отдих и туризъм следва да се отбележи следното:
Посочените в чл. 96а, ал. 2, т. 3 лагери, попадат в приложното поле на т. 1 туристически пътувания с обща цена. Изваждането на лагерите в отделна точка е излишно и нецелесъобразно.
Отделно искам да подчертая по отношение на екскурзиите, че трябва да се преосмисли възможността за екскурзиите, които в предложения проект са уредени в чл. 96а, ал. 2, т. 2, да бъдат включени в хипотезите по ал. 4 от същия член. Няма да ги цитирам текстовете. Посоченото в § 1, т. 90 определение за екскурзия се отнася за мероприятия с продължителност по-малка от 24 часа, които не изключват нощувка. Задължението за сключване на договор с туроператор за провеждането на екскурзия, ще затрудни и утежни тяхното осъществяване, а в много случаи би довело и до оскъпяване на тези мероприятия. Ето защо считаме, че предложената редакция в този вид е нецелесъобразна. С оглед на това предлагаме екскурзиите да се допълнят към хипотезите, посочени в ал. 4, където са изброени точно тези, които не са предмет на наредбата, която ще се приема от Министерския съвет.
Също така във въпросната алинея смятаме, че освен из-броените има и други форми и прояви, които следва да бъдат изключени от императивното задължение да се организират и осъществяват по договор - като фестивали, състезания, конкурси, олимпиади и други, защото нашата система действително е много богата на такива мероприятия.
Относно т. 3 на същата ал. 4 следва да се отбележи, че подобни културни и групови мероприятия могат да се осъществяват не задължително в същото населено място, където учат децата и учениците, а в съседно или друго такова. Считаме за необходимо да бъде допусната тази възможност, без да е необходимо директорът на образователната институция да сключва договор с туроператор, за да се облекчи режима.
В заключение по тези точки искам да отбележа, че дейностите по извършване на детски и ученически туристически пътувания с обща цена и тези, свързани с организирането на детски и ученически отдих и туризъм, ще се развиват изцяло в частноправната сфера по договор между равноправни страни - между директор на съответната институция и регистрирания туроператор. Ангажирането на отговорност спрямо министерството при евентуално възникнали инциденти с участието на деца и ученици при провеждането на организираните дейности би било нецелесъобразно и некоректно. А в историята на нашето министерство във връзка с такива организатори си спомняме доста нещастни случаи и с децата. Съответно отговорността на министерството, дори законово да не е регламентирана, моралната отговорност е пълна.
С оглед на гореизложеното Министерство на образованието и науката не подкрепя така предложените промени, тъй като по този начин голяма част от децата и учениците ще бъдат лишени от възможността, да се включат в проявите на детския и ученическия туризъм по смисъла на закона. Но това което е може би най-категорично в нашето становище, е, че не подкрепяме предложената нова алинея в чл. 83, която се създава с § 21 от законопроекта. А това касае разпоредбата, относно светлата част на деня, в която се извършват организираните пътувания. Считаме, че предложените часови ограничения не само, че не гарантират пътувания в светлата част на деня, а създават законово позволение организираните детски и ученически пътувания да се осъществяват в тъмната част на денонощието, особено с оглед продължителността на деня през зимното часово време.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо заместник-министър.
Има ли представител на Министерство на земеделието и храните? Няма.
Уважаеми гости, имате думата. Заповядайте.
ДОБРИ МИТРЕВ (експерт „Браншови организации“ към Българска стопанска камара): Благодаря първо за поканата, че имаме възможност да изразим становище по внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма.
Българска стопанска камара принципно винаги е стояла на позицията, че всякакви административни тежести, които са налагани върху българския бизнес, следва да бъдат облекчавани. В този смисъл ние подкрепяме инициирания законопроект от Министерския съвет с предложените административни облекчения за бизнеса, в това число и § 23. Нещо повече, ние смятаме че българският бизнес е в състояние самостоятелно да регулира дейността по категоризацията на заведенията за хранене и самостоятелните, и за развлекателните заведения. Нещо което е практика не само в Европейския съюз, а в целия свят.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Митрев. Заповядайте.
БОРИС ГЪЛЪБОВ (Българска туристическа камара): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, аз ще се спра само на § 23, който е свързан с отпадането на категоризирането на самостоятелните заведени за хранене и развлечения. Нашето становище е този параграф да отпадне. Нашето съображение е кратко.
Първо, това създава неравнопоставеност на търговските субекти в самостоятелните заведения и заведенията прилежащи към местата за настаняване, а те извършват една и съща дейност - ресторантьорство. Това противоречи на пазарната логика.
Предлагането в самостоятелните заведения е една значителна част от комплексния туристически продукт и това особено в курортните комплекси, курортни селища и центрове и най-вече заведенията за развлечения и анимация, които се посещават основно от туристите. Така че отпадането за тях на тези, забележете, минимални задължителни изисквания, защото в системата ни за категоризация са записани минимални задължителни изисквания, носи риск за влошаване на ресторантьорския продукт. Храненето както знаем е основна туристическа услуга и от тази гледна точка има риск и за комплексния туристически продукт. Освен това категоризацията създава една обективна основа за контрола, който извършва държавата, кметовете, общините и отпадането също крие риск за навлизане на сивата икономика в този бизнес.
Аз слушах внимателно представителката на Министерство на образованието и това, че в наредбата за категоризиране са записани „минимални задължителни изисквания“ и по отношение на професионалната езикова квалификация и т.н. Изключително важни неща, които отпадайки действително увеличават този риск.
Засягам съвсем кратко и значителните средства, които попадат в общините от категоризирането и които се използват за инфраструктура основно. Например, в София 92% от категоризираните обекти са самостоятелни заведения за хранене и развлечения и това носи често стотици хиляди лева в бюджета.
В заключение, Туристическата камара като работодателска организация естествено поддържа с две ръце усилията и намеренията на правителството да намали административната тежест върху бизнеса. Но смятаме, че този начин чрез § 23 не е удачен. Много по-удачно е вместо него да се запише, Наредбата за категоризиране да се опрости и да се облекчи. Тя е 120 и няколко страници. В нея да бъдат записани профилирани изискванията към едни или други туристически обекти, заведения и т.н., както по отношение на изискваните документи, така и по отношение на самите изисквания технически и други. Също така таксата за категоризиране. Това частично се прави. Така че действително да има някакво разумно подпомагане на малкия и средния бизнес, но не такава промяна, която изключва едни субекти и включва други и т.н.
Това е нашето мнение, господин председател.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря ви господин Гълъбов.
Други изказвания? Заповядайте.
ВАСИЛ ТОДОРОВ (Българска търговско-промишлена палата): Благодаря господин председател. Ще бъда кратък, тъй като сме представили и становище.
На първо място, принципно подкрепяме предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма. Няколко момента искам да спомена, които са важни и които подкрепяме, както в този законопроект, така и по принцип. Това е въвеждането на принципа на „мълчаливото съгласие“, при регистрацията на туроператори и туристически агенти. Административното време за разглеждането на документи от два на един месеца, което според нас е изключително важно като мерки.
Също така подкрепяме отпадането на задължението предвидено в Закона за фуражите, да се представят такива документи, които са служебно известни на решаващия орган. Както и изменението в Закона за местните данъци и такси за издаване удостоверение за наличие или липса на задължения към съответната община да бъде освободено от заплащането на такси.
Считаме, че тези предложения съответстват на ангажимента на държавата, което е още с приемането преди няколко години на Закона за намаляване на административния контрол върху стопанската дейност. Подкрепяме подобни предложения от страна на Министерския съвет, но считаме че са все още недостатъчни като обеми, и бихме подкрепили за в бъдеще подобни предложения базирани на тези принципи.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има думата господин Икономов, кмет на община Банско.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ (кмет на община Банско): Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин зам.-министър, тук съм като представител на Националното сдружение на общините в Република България. Накратко ще кажа нашите мотиви и бележки по предложения законопроект. Вие сте получили нашето становище на сдружението и затова накратко минавам към бележките, като всъщност искам да благодаря и да изразя нашата благодарност, заради това, че е предвидена възможността на общинските предприятия да извършат туристическа и туроператорска дейност, което стана по наше предложение.
По въпроса за категоризацията. Това мисля, че е един от основните текстове в закона. Не сме съгласни с отпадането на категоризацията на самостоятелните обекти. В мотивите на законопроекта, които са доста кратки в сравнение с другите мотиви на другите закони е написано, че в редица държави или въобще липсва такава категоризация или тя се извършва от браншовите организации. Остава неясна позицията защо се приема тази категоризация да отпадне, а не да се предостави на браншовите организации да свършат тази работа. Наистина това ще бъде един жест към децентрализацията, ако трябва да сме точни и ще бъде в унисон за цялата европейска практика.
Пак повтарям, това трябва да се знае, че ще бъде поставен бранша в сериозна неравнопоставеност по отношение на самостоятелните обекти, ресторанти, обекти за развлечения и тези, които са в хотелски комплекси. Ще има неяснота при определянето на това, кое е самостоятелен обект и кой не е. Кой попада в комплекс и кой не е. Имаме редица случаи, когато има заведения в апартаменти и комплекси, които са построени като жилищни сгради. Те в последствие започват да се категоризират в отделни апартаменти. Тоест, повече неясноти ще създаде отпадането на тази категоризация, отколкото момента в който е. Но наистина трябва да се погледне в друга посока, дали трябва да бъде извършена категоризацията по този начин, както е досега - от общинска комисия в която са наравно и бранша, и от държавна администрация. Нека да се помисли в тази посока.
Категоризацията в момента на заведенията действително не се използва. Тоест, всички ние сме свидетели, че хотелиерите всеки, когато отива да си ангажира хотел гледа категоризацията. Това нещо не е за ресторантите. Това от друга страна води до нежелание на самите ресторантьори да повишават своята категоризация, защото това води само някакви изисквания и разходи и в същото време никакви привилегии по отношение на цени и по отношение на повече гости. Затова може би трябва да се помисли в тази посока. Категоризацията да остане и този който я има, да има някакви привилегии, по-високата категоризация от тази, която е по-ниска. В тази връзка сме против отпадането на категоризацията на самостоятелните обекти.
Искам да взема отношение за целевото предназначение на туристическия данък, който е определен в чл. 60, ал. 2. Все пак трябва да се каже, че това е един данък и това са публични финанси, които влизат в общината, в нейния бюджет. И мисля, че правото на общинския съвет и на кмета е да се разпорежда с тях. В Закона за туризма са определени едни строги правила за това, как да се изразходва туристическият данък. Всички ние сме съгласни, че ние не може да правим фестивали и да строим туристически информационни центрове при положение, че инфраструктурата, озеленяването и всичко друго на града, водоснабдяване и основни нужди ни куцат и в същото време, ние да насочваме целево средствата към туризма. Предлагам тук да се даде една по-широка свобода, тоест, дори средствата от туристическия данък да се насочат в инфраструктура, която не е пряко насочена към туристически обекти, това все пак означава подобряване на туристическата среда в града.
По отношение на програмата, която се предлага, да се изготви ежегодно от общините, също не го подкрепяме. Мотивите са следните: не са много общините или да кажем, има общини в България, които не са с развит туризъм или нямат намерение да развиват туризъм. И аз не виждам логиката такива общини да са длъжни да изготвят програма за туризъм, която да бъде нарочна такава приета и още повече да се представя на министъра. Всъщност, която община има някакви намерения има голямата свобода, тази програма за туризма специално, да бъде интегрирана в общинския план за развитие. Всяка община в зависимост от нейните приоритети за развитие може да даде превес на една или друга политика и мисля, че това е напълно достатъчно като изискване по отношение на туризма.
Като цяло това са нашите забележки. В становището сме представили предложение относно начина за къмпингуване, което създава проблеми на общините.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ние имаме вашето становище. Благодаря ви.
Други изказвания?
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА (председател на Българската асоциация на туристическите агенции): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, нашата Асоциация представи писмено становище относно предложените изменения в Закона за туризма. Затова съвсем кратко ще се спра на основните наши позиции. Една от тях е, че Българска асоциация на туристическите агенции държи в закона да остане, че дейност може да извършват само фирмите, които са регистрирани по Търговския закон. Тоест, фирмите които работят по Закона за общинската собственост, както досега да извършват своята дейност, но не като туроператори и турагенти.
Също така сме обърнали внимание и за някои особености в ученическия туризъм. Моят колега след малко ще каже конкретно по точките.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
ВИТАН ИВАНОВ (председател на Съвета по туризъм – София): Господин председател, ще взема отношение по няколко точки.
Доколкото за категоризацията, подкрепям господата преди мен, защото трябва да има ред и защото чуждестранният турист, когато отива, предварително иска да знае в кой туристически обект и каква категория е този обект в който отива. Това за него е една гаранция за определена категория качества. Това може би да отпадне.
Трябва да се обмисли и да се предложи на общините да отпадне един документ, който най-много тормози хората, които откриват заведения за хранене самостоятелни. Това е въвеждане в експлоатация. Трябва добре да се обмисли и да се предложи на общинските съвети, да се намали определен процент от таксите за категоризация, но категорично трябва да остане. И нека да не се вменява, че навсякъде в света браншът прави категоризация. Такова нещо няма. Има го в две-три балкански държави в Европа и го правят не хора от бранша, а оторизирани специалисти. Да не говорим за испанските острови, където сега се прави на чаши според заведението, а в други заведения на други острови е за чинии и прочее. Всичко това сме го дали с колегите от Асоциацията на сертифицираните експерти. Категорична категоризация да има.
Второ, подкрепяме колегите от БАТА, че не трябва да се разрешава на общински предприятия и на общини да правят туроператорска и турагентска дейност, защото това е жив сблъсък на интереси. Имаме такъв случай в община Велико Търново. Моля да ме извини кмета, познаваме се, но съм твърдо против и те да съществуват. Община не може да монополизира дейности.
Доколкото за стратегиите подкрепям господин Икономов, но предлагам общини, които имат по-слабо развит туризъм, но искат да изпъкнат на хоризонта, да си правят събитиен календар, както прави Столична община, без да им правя комплимент, втора година вече. До 15 септември тази година ще излезе събитийният календар за цялата друга година. Той се разпространява между туроператорите в цялата страна, за да могат те да знаят. Защото те си правят договорите есента за другата година и да знаят къде, какви събития има и да могат да си направят програмите, предложенията и договорите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Иванов.
БАЙКО БАЙКОВ (председател на Управителния съвет на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, от името на Управителния съвет на нашата Асоциация искам да споделя мнението по три важни според нас въпроса. Някои от тях бяха частично и напълно изчерпани, но искам да подчертая нашата позиция.
По отношение на желанието на общинската администрация, повсеместно страната да развива туроператорска и турагентска дейност, искаме да изразим нашата подкрепа за това, но възразяваме срещу формата това да се извършва по такъв начин. И в момента всяка една община има възможността да регистрира търговско дружество и съобразно изискванията на закона да регистрира съответно туристически агенти или туроператор. И тогава всъщност ще стане ясно и ще бъде и равнопоставено участието, както на общински туроператори и турагенти и тези, които са с частна собственост.
В този смисъл ние не виждаме проблем общините да развиват такъв тип дейност. Но да се създава прецедент, с оглед на улесняване на тази дейност, специално за общински предприятия, ние не намираме това за неуместно. Още повече, че в хода на поправките по този закон се предвиждат и промени, които касаят понижаване на изискванията за стаж и професионална квалификация в няколко посоки на персонала. Той ще попадне в ситуацията, в която някои от общинските администрации ще развиват такъв тип дейност, но няма да бъдат достатъчно компетентни за това.
Втората позиция, която искам да споделя, е, във връзка с отпадане на категоризацията на заведенията за обществено хранене извън хотелите. Ние сме категорично против това. И то е свързано с българската практика. Когато нещо е подредено и започва да работи, да търсим варианти, за да се заобиколи конкретно изискване и да се облекчат конкретни групи. В този смисъл отпадането на това изискване ще доведе категорично до понижаване на качеството на услугите в тези заведения. Да не говорим, че неравнопоставеността е видима.
В този смисъл е и третата ни бележка. В много категоричен план искам да отбележа несъгласието ни с едно предложение, което сме споделяли и с други колеги и браншови организации, и то е свързано с неприемането на отпадането на задължението за членски внос на членовете на браншовите организации. В течение на много години българският туризъм имаше редица проблеми свързани с това кой, кой е в българския туризъм. Кой има правото да говори от една или друга гилдия. В крайна сметка стигнахме до определено структуриране. Вие в началото изброихте един списък от организации, които някои от тях не са се отзовали и не присъстват тук. То е точно заради това, защото всъщност те имат косвена връзка с туризма.
Организациите, които изпълняват изискванията на Закона за туризма и са включени в туристическия регистър, всъщност се подчиняват и на това изискване, да докажат членския си състав. Бяхме свидетели и все още сме свидетели на редица случаи, в които съществуват организации буквално от типа, човекът оркестър, където с едни гръмки имена се заявяват позиции от името на бранша. Мисля, че всички колеги от браншовите организации ще споделят тази позиция и тя е, че това е стъпка в правилната посока. Не намираме логика в тази промяна. По никакъв начин не се вменява допълнителен ангажимент на държавната администрация, защото това изискване се подава с декларация. Тоест, ако някой си позволи да подаде фалшива информация, невярна информация, той си носи съответната отговорност за това.
В този смисъл ние считаме, че това допринесе и ще допринася и в перспектива, и дори може да се помисли и за мерки точно в обратната посока, за да е ясно по какъв начин браншът се структурира, за да е възможна тази комуникация и диалог с администрацията и със законодателната власт.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Байков.
Заповядайте.
БЛАГОЙ РАГИН (председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация): Искам да дам малко пояснения, как се роди тази идея за премахване на категоризацията на ресторантите, които са извън хотелите. След като на госпожа Бобева й бяха възложили да отговаря за икономиката и за туризма като вицепремиер, тя реши да направи една обиколка и да стикова нещата с моите колеги. И за голямо мое щастие аз бях свидетел и я придружавах през цялата обиколка. Тук е госпожа Лилия Баклова, която ни придружаваше и може и тя след това да вземе отношение. Колегите в самостоятелните заведения, в които сме ходили, навсякъде поставиха този проблем. И тя се въодушеви и каза: “Господин Рагин, какво е твоето мнение. Ще мине ли това нещо?” Още тогава аз й казах: Идеята е добра, но няма да ви подкрепят общините и общинските фирми, защото става въпрос за едни средства, от които трябва да се лишат. Трябва да се намери начин да бъдат компенсирани.
Второто нещо, казах й, че морските хотелиери няма да подкрепят, поради това, че се страхуват сивата икономика да не залее бреговата ивица. И без това там нещата са извън контрол. Те се страхуват, че там няма да има контрол в тези заведения и те им взимат част от клиентите. Това нещо е естествено. Но тя беше упорита и каза: “Поела съм ангажимент и ще се боря за това, което смятам, че е правилно.”
Ние сме го предложили в нашето становище, евентуално ако тази концепция се наложи накрая, за каквато вие гласувате, да има и баланс хотелиерските подобекти, като всеки един хотел има допълнително вътре ресторант, механа, да носят категорията на хотела, а да не се категоризират поотделно. Защото става въпрос за много големи средства и се получава нелоялна конкуренция. Това е като втори вариант.
Иначе подкрепям моите колеги. На първо четене идеята е добра, а на второ четене ние ще се включим с всичко онова, което сме ви написали.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз. Имаме вашите становища.
АСПАРУХ МАЧИРСКИ (член на Българска асоциация на туристическите агенции): Уважаеми господин председател, уважаеми присъстващи, бих искал да направя следния коментар и да допълня председателя на БАТА с нашето предложение по отношение раздел „Детски и ученически туризъм“ и по специално пътуванията.
Смятам, че сме обосновани. Нашето предложение е по-радикално, дори от направените до момента такива. Нещо повече, ние предлагаме да се разграничат на възрастов принцип и реално децата до шест годишна възраст да могат не повече от осем часа в рамките на деня да пътуват. Защото е всеизвестно, че има морски лагери и тези деца от детските градини много сериозно ги посещават. От шест до 15 годишна възраст да могат да пътуват свободно в рамките на светлата част на денонощието и от 16 до 19 годишна възраст да пътуват без ограничения.
Всеизвестно е и аз бих предложил в един по-нататъшен етап, дори една символична проверка да се направят на КПП-та, за да се види как е в момента. Тук ще отворя и една много сериозна скоба към уважаемия представител на Министерство на просветата, може би не знае, но предполагам може да помогнем браншовите организации, да предложим в един по-нататъшен етап анкета или проучване, за да се убеди, че в момента детския и ученически туризъм над 50 процента е в сивата част на икономиката. Нещо повече, в самото Министерство на образованието съществува една организация, която работи в разрез със Закона за туризма и това е звеното Национален център за ученически отдих и спорт, чийто бази дори не отговарят на някои категории нормални изисквания.
Нещо повече, Програма “Успех” много сериозно допринася за нерегламентирана дейност в областта на туризма. И когато говорим за морална отговорност, безспорно смятам, че оскъпяването на услугата, преди всичко би могло да идва от това, че нашите услуги, особено в областта на спортните, допълнителните услуги се оскъпяват, заради 20 процента ДДС. И това, което се случва в момента, всеки един учител, всеки един директор, всяка една учителка по физическо възпитание да прави, когато си поиска и където си поиска и каквото си поиска, мисля че не е коректно да се прехвърлят камъните от болната на здравата глава.
Смятам, че това е въпрос на една бъдеща наредба, в която много сериозно браншовите организации, Министерство на икономиката и образованието трябва много стриктни критерии да си изготвят, за да може наистина, когато се пътува, да се знае и да има поне гаранциите. Защото туроператорът най-малкото гарантира с всички свои атрибути тази гаранция.
И към господин Икономов да подскажа, че може би и за в бъдеще би трябвало да помислите, процент от този данък да отива не само за инфраструктура, а за многобройните еко-пътеки, които по дадени проекти се правят. Мога да цитирам негованка, енинската пътека и куп други и след това никой не ги поддържа. И когато се правеше една стратегия за екотуризма, идеята беше част от екотаксите да отиват в общините и да се поддържат тези пътеки. Защото те след време стават опасни. Така че това е може би също въпрос за размисъл от ваша страна. Но по принцип много се надявам, че ще се вземат предвид и в бъдеще ще има по-сериозен коментар за една бъдеща сериозна наредба.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Мачирски.
Други изказвания? Заповядайте.
ГИНКА ШОЕВА (председател на Национална асоциация за детски и младежки туризъм): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин зам.-министър, Управителният съвет на нашата асоциация изцяло подкрепя предложенията, които са направени във връзка с детския и ученическия туризъм. Крайно време беше да влезе в Закона за туризма нов раздел, който да определи правилата на детския и ученически туризъм. Този вид туризъм в България е изключително голям като процент, изключително отговорен и би трябвало да има такъв раздел в Закона за туризма.
Другият въпрос в редакции, относно изказването на представителя на Министерство на образованието, които редакции може би ще могат да се коригират до второ четене. Принципно ние като бранш не може да приемем факта, че Министерство на образованието не иска да приеме това, че всички пътувания на деца и ученици трябва да стават с туроператор. Няма как да стане по друг начин, тъй като ако остане варианта самостоятелно да се правят екскурзии, почивки, пътувания на деца и ученици от институциите на Министерство на образованието и от родители, те се явяват нерагламентирани, тъй като те не са търговски субект по принцип. Всички пътувания на децата и учениците в момента стават на база формирана цена, защото родителите плащат тези пътувания. Тази цена може да я направи туроператора, първо като търговски субект, а после като лицензирана фирма, която има право да извърши тази дейност, която се подчинява на Закона за туризма, който ни вменява изключително големи отговорности. Ние сме приели тези отговорности и на практика по-голяма сигурност и отговорност от това, туроператорите да извършват ученическите пътувания и отдих на деца, няма.
Как родителят и учителят като направят тази група, на кой закон ще отговарят? Това е туризъм. Всяко пътуване на деца и ученици е туризъм, което трябва да се прави по Закона за туризма.
Това е основен въпрос и трябва да се приеме по някакъв начин разумно. Благодаря на нашето министерство, че го включи като раздел. Мисля, че ако това нещо не се случи, не 50%, а 80% от пътуванията ще са в сивия сектор и ще продължават по този начин. Не е вярно, че туроператорът оскъпява цената. Ние подлежим на контрол. Всички наши цени са явни. Туроператорът в своята дейност контактува с транспортьори, с хотелиери, с места за настаняване на посещения, с екскурзоводи. На база на това, че сме в бранша, ние стигаме изключително добри цени, тъй като имаме право на тези отстъпки. Ние сме прозрачни. А каква е цената, когато я прави някой друг? Ние сме по Търговския закон и всичко при нас е отворено. Ние имаме договори с директорите на училищата, имаме договори с хотелиерите. Дошло е време, в което трябва да има ред, а реда носи отговорността.
Надявам се народните представители, които са членове на тази комисия и на председателя да проявят изключително голяма мъдрост и разбиране, относно раздела за детския и ученически туризъм.
Във връзка с чл. 83 за светла и тъмна част. Светлата и тъмна част, по принцип ние не сме против нея като туроператори. Формулировката която е направена, че под светла част се разбира изгрева и залеза на слънцето, според метеорологичните данни на БАН, не са достатъчно коректни, за да има контрол. Днес съм отворила една справка и там се вижда, че днес изгревът на слънцето и залезът в България във всеки град е различен. Това не може да бъде формулировка в закон. Затова трябва да сложим параметри, съгласно които да се прави контрола на транспортните средства. Много са големи глобите, които нашите транспортьори които превозват деца понасят и в момента ние сме в изключително трудна ситуация. Транспортьорите не желаят да превозват деца.
Нашите програми са съобразени с това, но спецификата на нашия клиент е такава, че ние не може да предвидим всичко. Когато превозваме деца спиранията са повече. Събирането на групата е по-тежко. Посещават се обекти по едно и също време от много деца. Изчаква се. И какво правим в един момент? Остава малко време да се прибере автобуса и тъй като знае, че ще бъде глобен, натиска педала и всичко вътре трепери. Това е рисково.
Може и да не сме най-коректни, но тук предложението, което е направено от Министерство на туризма е за цялата възрастова група. Може би това, което колегата Мачирски предложи, да се диференцира по възрасти. Да, сигурно трябва да стане в самата Наредба, когато излезе. Но за сигурността на децата, това е един много дълъг и сериозен въпрос, който не може да се изчерпи само с текста светла и тъмна част. Тук вече нещата са много по-големи, които предполагам, че в наредбата ще намерят място. Надявам се с Министерство на образованието в интерес на сигурността на децата да стигнем до консенсус.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Шоева.
Други изказвания? Ако няма други, господин зам.-министър, заповядайте.
БРАНИМИР БОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги и гости, аз много внимателно отразих голяма част от направените предложения от страна на всеки от изказалите се. Искам само да внеса известна яснота по някои от ключовите проблеми.
По отношение на категоризацията. Неоспорим факт е, че категоризацията не навсякъде съществува и не навсякъде право-прилагащите органи са тези на държавата. Но факт неоспорим е също така, че тя трябва да съществува. Давам само един много простичък пример. Една безспорна туристическа държава като Гърция, която е наш пряк конкурент, там са категоризирани дори обслужващия персонал. Тоест, този който може да бъде сервитьор в Макдоналдс, няма как да бъде в ресторант с бели покривки, който може да претендира за ресторанта Ла Карт.
От тази гледна точка идеята за действително по-сериозно присъствие на браншовите организации е много добра. И аз мисля, че с наредбата, която трябва да бъде разписана подробно в тази връзка, ние ще се опитаме да решим този въпрос. Но до този момент, господин Икономов прекрасно знаеше, че имахме чисто методическа, ако щете и количествена трудност, това да се случи. Над 160 бяха браншовите организации, които бяха вписани в регистъра. Кой да избере и на какъв критерий, кои да са браншовите организации, които трябва да участват от там насетне? Надяваме се, че с новите изменения на закона, когато техният брой се редуцира от гледна точка на членското присъствие, ще имаме все пак една малко по-ясна методическа основа това да се случи.
На второ място, големият проблем в категоризацията, не е въпроса в това, кой ще е правоприлагащият орган, а големият проблем е в критериите. Към този момент съществуващите критерии, за съжаление имам чувството, дано да греша, че са писани от колеги от Строителната камара. Никъде по никакъв начин няма критерии, относно услугите, които се предоставят, качеството на тези услуги, многообразието на тези услуги. Това което е основният критерий в съществуващите, по които се ръководят повечето от европейските, да не кажа всички извън нас. При нас критериите са строителни норми - ширина на коридор, големина на стая и на баня и тоалетна.
Очевидно е, че тук много сериозно трябва да се поработи, защото туризмът е структуроопределяща част от българската икономика. Именно по качеството на услугата, в изказванията на повечето от колегите това беше много ясно подчертано. Всъщност туриста, потенциалният клиент, който ще дойде да остави парите си в България, прави своя избор, дали да избере България при всички други дестинации, които съществуват. Защото освен всичко друго, това е изключително конкурентна и може би най-глобалната индустрия в света.
На второ място, по отношение на равнопоставеността, що се отнася до дейността, която могат да извършат общинските предприятия. Аз мисля, че истината беше подсказана и от двете страни. Безусловно е, че общински предприятия могат да извършват тази дейност. Безусловно е обаче, че те не трябва да я извършват в качеството си на общински предприятия, като субекти по Търговския закон, за да бъдат равнопоставени. В противен случай, ние директно може да бъдем атакувани от тази гледна точка за нелоялна конкуренция по простата причина, че тогава субект с друго качество я извършва. А иначе господин Икономов е абсолютно прав, че общинските предприятия би могло и би следвало да ги извършват, но трябва да бъдат вписани в Търговския закон като търговски субекти. Имах възможността да защитя тази теза пред господин Имамов, когато обсъждахме въпроса детайлно.
На трето място, що се отнася до детските пътувания. Много щекотлива е темата. Самият факт, че имаше толкова много изказвания, показва действително колко сериозна и проблемна е материята. Действително ние се опитахме за първи път да вкараме ясна регулация в закона, тъй като до този момент тя по една или друга причина беше пропускана. Аз лично считам, че сме в абсолютно същата хипотеза, както с общинските предприятия. Тоест, не би трябвало да се дава право на една административна структура, без да има качеството и характера на търговец. Тук става въпрос и за специална услуга, която е изрично аргументирана в Закона за туризма, тоест туроператор и то на няколко основания.
Първо, защото той трябва да има съответната професионална подготовка да извършва тази дейност. На второ място, той носи съответните законови гаранции, по които може да бъде проверяван и евентуално санкциониран - като се започне от застраховка. Всички добре знаем, че това е задължителен реквизит. Задължителният характер на квалификация на лицата, които могат да извършват всички тези дейности, включително и транспорта, който може да бъде използван във всичко това.
За съжаление не винаги в администрацията тези условия могат да бъдат спазвани. Ние ще се съберем с госпожа Налбант и с колегите от Министерство на образованието и мисля, че ще намерим общия модус във всичко това, като ще се ръководим, разбира се, от срещата която имахме с колегите и от АБТТА, и от БАТА, и от туроператорите в тази връзка.
Но моето лично мнение е, че задължителните гаранции, които трябва да съществуват, професионализмът на всички лица по веригата трябва да бъде гарантиран. В противен случай, за съжаление администрацията е в състояние да организира подобна дейност, но да не я контролира както следва.
Мисля че обобщих проблемите, които съществуват.
Искам още един път да благодаря, защото много сериозното присъствие тук, както на народни представители, така и на толкова много браншови организации показва, че действително туризмът се явява сериозна част от българската икономика. Интересите са много високи.
Аз мога да твърдя и следното, че България се очертава в последните години с възходящ тренд, като много сериозно присъстваше на картата на международния туризъм по един простичък критерий, който всеки един от нас може да сметне - местно население към брой на чуждестранни туристи. ЛПТ е този международен коефициент. България се нарежда на десето място сред развитите туристически страни в света.
От тази гледна точка, според мен, колкото по икономизираме нормите, които вкарваме в закона и колкото по-малка регулация, но по-ясна и точна ние въвеждаме, толкова повече помагаме на бизнеса да се развива. А този бранш в края на краищата е на сто процента в сферата на частната инициатива.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин заместник-министър.
Други изказвания? Заповядайте.
АЛЕКО ДЖИЛДЖОВ (държавен експерт в дирекция “Модернизация на администрацията” към Министерски съвет): Няколко думи в подкрепа на идеята или на предложението на Министерския съвет да отпадне категоризацията на самостоятелните заведения. Бих искал да обърна внимание и на още нещо, че всъщност категоризацията няма никакво отношение към качеството на храната. Тъй като беше поставен такъв аргумент, защо не трябва да отпада. Категоризацията няма никаква връзка с качеството на храната. Още аргументи защо предлагаме да отпадне тази категоризация.
Един такъв обект е обект на контрол от страна на Българската агенция по безопасност на храните. Те отговарят за качеството на храната. Освен това, тези обекти се контролират от Комисията за защита на потребителите. Така че трети държавен орган, който участва в тази регулация - Министерство на икономиката или общините, за нас е излишен.
По отношение на международните сравнения. Ние имаме данни, които показват, че в две или три страни в Европа, това се прави от държавата. Затова мисля, че посоката, която и господин Ботев очерта, за по-засилена роля на бранша е правилната. Трябва да работим в тази посока.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Джилджов.
Други изказвания? Госпожа Налбант реплика на последното изказване? Заповядайте.
БОРИС ГЪЛЪБОВ (реплика): За качеството на храната и за обслужването в ресторантите, в заведенията за хранене и развлечения. Това имахме предвид, когато говорим за комплексни туристически продукти. Разбира се и всичко останало.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имате право на дуплика, ако желаете.
Госпожо Налбант, заповядайте.
МУКАДДЕС НАЛБАНТ: Благодаря господин председател.
Аз искам още нещо да добавя към това, което беше официално становище на Министерство на образованието и науката.
Уважаеми дами и господа, на 4 април се навършват десет години от трагедията на река Лим. Този случай ни накара да си направим много изводи, относно неуредени неща по отношение на отговорността и организацията. По стечение на обстоятелствата през този период бях директор на Дирекция “Координация и контрол на средното образование” в министерството и участвах почти през цялото време в заседанията на Временната анкетна комисия на Народното събрание.
Изводите, които тогава бяхме направили и които намериха отражение в изменения на съответната наредба, донякъде решиха нещата, а след това бяха отразени и в Закона за туризма. Нашият подход по този въпрос е да няма отстъпления, които са свързани с безопасността на децата и учениците. Ние бихме приели всичко от това, което в момента чувам, за да стиковаме нещата така, че отчитайки спецификата на нашата система, да се намери най-доброто по отношение на безопасността.
Искам да припомня, че тогава едновременно жалейки по децата и търсейки отговорност, ние насочихме търсенето на отговорност само към учителите. Разми се отговорността. За нас е много важно, отговорността да бъде ясно изказана и регламентирана, а не за да търсим после кой е виновен. Но поначало, защото вменяването на отговорност означава по-добро подреждане на нещата, по-добро организиране на нещата, по съвестно изпълнение на нещата. Защото винаги има и субективен фактор.
Три неща са важни за нашата система по отношение на този закон - както казах отговорността, второ стойността и добре организираните неща свързани с пътувания и лагери.
Относно сив и светъл сектор. Аз ще си направя труда, то е мое задължение, за да видя какви са основанията за сив сектор. И ако има някакви данни, аз моля да ми бъдат предоставени. Но искам да кажа, че с проектите по отношение на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, ние сме дали и своя принос за развитието на българския туризъм, защото по отношение на квалификацията много в светлата част на сектора сме осъществявали съвместна дейност.
Това е което исках да кажа. Да не се стига до там, когато решаваме нещо за децата и учениците, да се случи нещо, а след това да се питаме защо този текст не го догледахме. Това е нашето притеснение.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря госпожо Налбант. Заповядайте.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Благодаря господин председател.
Една кратка реплика относно изразените притеснения от страна на туристическия бранш, че общините с общинските предприятия с възможността, която им се дава, едва ли не ще вземат хляба на туроператорите и на фирмите в този бранш. Мисля, че няма основание за такива притеснения и под този натиск и господин Ботев, като че ли започва да се отдръпва от идеята.
В никакъв случай общините няма да развиват в такъв обем и такъв тип услуги, които предоставят туроператорските и туристическите фирми. По-скоро става въпрос за ограничен кръг услуги и дейности, които са свързани с типичната за общините дейност и за която те имат пределно добър капацитет. Изградили са туристически и информационни центрове и предоставят такива услуги и на туристи и на туроператори. Изграждат културни туристически обекти, включително екопътеките, за които споменахте и свързан с това продукт, който ще е допълващ на основния продукт, който се предоставя от фирмите от бранша. Мисля, че няма безпокойство общините да предоставят и в този смисъл те няма да бъдат заплаха за основната дейност на туроператорите. Така че нямаме прекалени претенции, но регистрирането на специални туристически фирми нито е в предмета на дейност на общините, нито представлява интерес за тях. Така че няма основания за опасения.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Станчев. Заповядайте.
ВИТАН ИВАНОВ: Пак ще повторя. Сблъсък на интереси и ме карате да бъда конкретен. Община Велико Търново, Царевград е монополизирал всички културни паметници - като започнете от крепостта, от 40 мъченици, Арбанаси всичко. Нахалството на тези служителчета в този център, знаете ли докъде стига? Вие септември месец миналата година сте си направили договорите за културен туризъм с часове по програмите и когато им го подадете и преди да отидете те ви казват: Няма да е в 9.00 часа 40 мъченици, а ще е в 10 часа. Защо? “Ами така.” Разбирате ли за какво ви говоря. Това че с пет лева ни излиза по-евтино на културен обект, защото на тях се плаща. Да не говорим, че екскурзовода трябва да ги търси къде да плати. Тоест, туриста трябва да чака. Това са едни безобразия. А като искате да работите с бранша, Сдружението на общините предполагам знае, че поне 60% от общините в България, не са спазили Закона за туризма, който и да е бил той досега и не са създали консултативни съвети по туризъм. Това е 50 процента бранш, 50 процента администрация.
Пак ще дам пример за София. От години го има този Консултативен съвет. На него се дават пълни отчети за събрания туристически данък, за броя нощувки, за какво се изразходват материалите. Създадена е рекламна комисия към този Консултативен съвет от бранша и от хора от общината, от Академията по изкуства и т.н. Винаги може да се работи. Но така се тръгва.
Вие и сега може да си поддържате екопътеките, които са на общинска територия, но винаги съм казвал, че туроператорът прави продукта и нека да не ни мачкате - нито държавни, нито общински предприятия да не правят тази дейност. Защото е много простичко, Общинският съвет сега ще реши, общинското предприятие да стане търговско. Това е елементарна работа. Ние знаем, че това ще стане. Но не трябва да става и ви дадох един пример с любим за мен град, какво се случва. Просто няма как да се случва и не е редно да се случва. Дадох ви и друг град, в който се намираме. И рекламните материали знаем, които се издават и на какви цени се издават. И всеки месец има консултативни съвети по туризма, където присъства и БАТА и АБТТА, и Съвета по туризъм, и Детската асоциация, и летището, и авиокомпаниите. Така че има винаги какво да се направи. Но нека да се направят тези консултативни съвети по места. Защото това си е вид нарушение на закона. Да не говоря за градове, където още ги няма. Да не говоря за градове, където 50 ст. е туристическият данък и са събрали 500 лв. за година, а са пълни в събота и неделя и няма как да се разминеш.
Нека да не мачкате туризма, и господин Ботев го каза и всички го знаят, само той дава 4% ръст в България. Някой друг отрасъл да е дал толкова? Няма. Отделно, че дърпа и други отрасли.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Станчев желаете ли реплика?
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Аз съм съгласен с всичко, което казахте. Затова че сигурно има примери, при които не е добро взаимодействието, но не искам да ги обобщаваме в общо правило. Това на първо място.
Не съм съгласен обаче с твърдението ви, мачкате туризма. Ако някой тук може да каже, и с господин Рагин толкова пъти сме взаимодействали, ако може някой с чисто сърце да каже, че повечето общини не подкрепят туризма, това би било абсурдно. С усилията на европейско финансиране и със собствено финансиране се развива и цялостната инфраструктура, и туристическата и т.н. на общините и на градовете, за да не подкрепят те точно дейността за развитие на туризма. Това е основен интерес на общината и на общинското ръководство. Абсурдно е общинско ръководство, което не си поставя такива цели, там където има възможност, разбира се.
Мисля, че е силно преувеличено, че в 50 процента от общините няма създадени такива съвети. Далеч от истината е това нещо. Вярно има места на които са създадени, но не функционират редовно. Но това зависи от активността и на двете страни.
Така че ние с нашите обучения, с нашите съвмести форуми навсякъде насърчаваме тези съвети, дори където ги няма изискуеми по закон с гражданите, с представителите на бизнеса да функционират активно.
Аз мисля, че правилният път е не да се конфронтираме, а да търсим общо възможности, с които да развиваме българските градове и села и в случая туристическата дейност.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Колеги, по принцип дублирани изказвания не се правят. Няма да връщаме назад дискусията. Реплика ли искате? Заповядайте.
БАЙКО БАЙКОВ: Позволете ми да споделя от името на нашата Асоциация изключително доброто си взаимодействие с общинските администрации. Мисля, че трябва да приветстваме техните усилия, защото всъщност това са администрации, където туризма пряко се реализира като продукт и ние виждаме много сериозна подкрепа. В това отношение дори бих приветствал усилията на община Велико Търново и като взаимодействие и като начин на практикуване на конкретни форми на предлагане. И в това отношение считам, че нашето опасение не е свързано със заплаха, че някой ще застраши бизнеса на туроператорите и турагентите. Напротив, ние мислим, че поради недостатъчна квалификация, ще се навлезе в много сериозен проблем на много места по общини, където се развива такава дейност. Веднъж заради некачествена услуга, поради на липсата на компетенция и втори път, поради възможността да се поеме риск. Нека да не забравяме, че дейността на туроператорите е свързана с определено ниво на риск, което се застрахова. Този риск в случая много бързо ще бъде размит на общинско ниво като общинска администрация. Предполагам, че в тази посока ще има проблеми, ако се премине към такъв тип прецедент, да се създаде възможността търговци, които не са регистрирани по Търговския закон да практикуват тази дейност. Те как ще бъдат застраховани всъщност като туроператори и въз основа на какво? Като планиран оборот на дейности. Тук възникват много въпроси. Това е въпрос, който в момента, целият посреднически сектор коментира, по какъв начин да излезе от този параграф 22, при който недобросъвестни или некомпетентни лица спекулират с отговорността в сферата на туроператорската дейност и водят до много сериозни проблеми за целия бранш. Всяка година имаме много сериозни такива случаи.
Аз си мисля, че най-малкото в такъв контекст не би било добре, община Банско или община Велико Търново да изпадне в ролята на риск по отношение на туристи, които обслужва като туроператори.
Моите адмирации за всички тези общини. Използвам случая да поздравя и кмета на Банско, господин Икономов.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Заповядайте.
ИВОНА АВРАМОВА (член на Българска асоциация на туристическите агенции): Аз бих искала да попитам, дали общините с този финансов ресурс, с който разполагат няма да доведат до монополизъм в извършването на туристическа дейност. Защото има много малки общини, където съществуват по няколко туроператора. По какъв начин те ще могат да се конкурират с тези финансови ресурси в тези общини? Мисля и не само аз, а и в нашата Асоциация сме коментирали, че това ще доведе до фалити на много български колеги, които са изявени професионалисти. Мисля, че със своите качества, наистина правят туристическия продукт много по-различен и много по-качествен. И дали самите общини нямат достатъчно ангажименти и дейности, които трябва да развиват и разширяват. И дали туроператорската дейност е тази, която трябва да е приоритет и нещо, което толкова много да се коментира. След като в България има толкова много туроператорски фирми и турагентски фирми, които са на пазара от по-малко или от повече време. Добре трябва да се премисли това, дали няма да доведе до фалити на много фирми. Това бих искала да коментирам.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Станчев.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Господин Имамов, аз не исках да окупирам времето на Комисията. Съжалявам, че толкова въпроси възникнаха, но отново ще повторя това, което казах при първото изказване. Общините нямат намерение да развиват в пълен обем туристически дейности. Напълно съзнаваме риска относно отговорността и необходимостта от застраховки и т.н. Става въпрос за съвсем ограничен обем от услуги, съпътстващи по-скоро, свързани с тази инфраструктура която те изграждат, поддържат и управляват и по отношение на туристическите информационни центрове и на историческите забележителности, и на културните паметници и без това ги подържат и развиват. Какво пречи допълнително към вашата услуга, те да предложат, но да имат това право? Затова не искаме да основаваме фирми. Ако някой иска нищо не му пречи, ако някоя община пожелае, да си регистрира такава фирма. Ние предлагаме чрез търговските предприятия не големи обеми от дейности и в никакъв случай не застрашаващи основната дейност на туроператорите. Разбира се, че това не е основна работа на общините, не е основен ангажимент и те няма да се впуснат в това поле да ви стават конкуренти, уверявам ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Искате да добавите нещо?
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Действително много сериозен спор около един на пръв поглед безобиден текст. Мисля, че между първо и второ четене трябва да се вземат всички мнения. Разбира се, че не е основната дейност на общините да извършват туроператорска дейност. Споменахте името на община Банско. Не сме го направили и не мисля, че ще го направим. Но има общини явно, които са изразили такова мнение и това е било длъжно да бъде отразено в становището, което Националното сдружение представя. Така че между първо и второ четене на този законопроект би могло да се прецизира текста и да се прецени тази възможност и да се огледа от всичките гледни точки.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Икономов.
Господин Рагин вие взехте думата.
БЛАГОЙ РАГИН: Само да кажа, че трябва да изгладим това отношение, защото ние искаме да работим с общините. Да изчистим този въпрос и да не отива на второ четене, а да намерим общ език и да продължим да работим.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията ще продължава и на второ четене. Това е един от въпросите, който със сигурност ще трябва да се дискутира допълнително заедно с други проблеми.
Колеги народни представители, желаете ли да вземете думата?
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря господин председател.
Аз следих дискусията. Виждам двата спорни момента за категоризацията и за училищните екскурзии. С интерес прочетох становищата и бих искал да отправя въпрос към вносителя. Специално ще цитирам извадка от становището на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. Тя поставя един въпрос относно проблемите в курортните комплекси. Всички ние сме на ясно с тях, като започнете от управлението, различната собственост, която имаме. Това пряко касае обществения ред и сигурността на туристите. Всички сме свидетели всеки сезон на множеството случаи, които имаме с шум и с неприятни инциденти. Търговската дейност, как изглеждат тези комплекси, предоставените обекти и всичко това на което сме преки свидетели. И плажната ивица включително. Струва ми се, че част от регламента и подреждането на тези неща е в полза на това, туризмът да бъде този динамичен отрасъл и неговия дял в брутния продукт на държавата да продължи да расте.
Бих искал да разбера от вносителите, биха ли зачели от работната група и мислили ли са тези неща, предлагайки промените в закона в момента, на по-късен етап или сега? Но ми се струва, че в една голяма степен е добре да регламентираме всичките тези промени. Сега виждам, че има колеги от финансите тук и ако искаме туризмът да бъде приоритетен отрасъл ми се струва, че тук има редица предложения, които на мен ми се струват и заслужават подкрепа. Да не определяме проценти, но приходите от туристическия данък да се харчат за дейности по туризма. Не бих искал да правим такъв процент. И много хубаво е примерно да има тези програми публични, в които местната администрация да прави публичен отчет за това, за какво са били изхарчени тези средства.
В крайна сметка, това наистина е един отрасъл, който без подкрепа на държавата, на местните общини, няма как това богатство, което има България и възможност, да бъде развито.
Може да сте ги обсъждали и да не са попаднали в предложението за изменение в Закона за туризма. Може би ги предвиждате. Затова бих искал, тъй като ми се струва, че са уместни и е добре законодателят да направи всичко възможно да ги разпише.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Господин заместник-министър.
БРАНИМИР БОТЕВ: Благодаря за въпроса и за конкретния анализ на господин Бойчев.
Бих искал да кажа следното: Междуведомствената група по 705-то решение на Министерския съвет, обсъждахме това и с министър Данов и с колегите, стигнахме до извода, че материята трябва да бъде уредена с изменение към Закон за устройство на Черноморското крайбрежие и новите изменения в Закона за устройство на територията, които са в прерогативите на министъра на инвестиционното проектиране. Иначе ако трябва да изразя моето собствено мнение и това на колегите, с които направихме съответните анализи, ще кажа нещо, именно защото съм в Икономическа комисия ще бъде много добре разбрано.
Преместваемите обекти, така или иначе са въпрос на приоритет и на решение, което се урежда с наредбите към съответните общини. И те са тези, които разрешават броя, характера и вида на преместваемите обекти, съобразно техните подзаконови нормативни актове, които действат на тяхната територия. В същото време обаче трябва да си даваме сметка, че решавайки въпроса на конкретен собственик на такъв преместваем обект, при преекспониране на тези преместваеми обекти, ние съсипваме финансовите активи и тяхната цена на това, което ние наричаме петзвездни или четиризвездни хотели на първа и втора линия.
Само ще ви кажа, че в момента няма български хотел, независимо от своето качество, което да може да възложи реален финансов дюдилижанс и да може от тук нататък, да се капитализира именно като финансов актив. За съжаление оценката, която му се дава много често е просто като на амортизирана строителна стойност и това за съжаление пряко се отразява и в цената. Всеки един от колегите от бранша ще ме подкрепи, което ние предлагаме, въпреки качествата на нашата природа, на нашия климат и въпреки доброто качество на услугите. До голяма степен това се дължи на факта, че ние не може да получим адекватно на това, което предлагаме за плащане. Защото нашите хотели не получават заслужената оценка именно като финансови активи, ако това до голяма степен служи на средата, в която те трябва да оперират.
Така че от тази гледна точка, аз съм абсолютно съгласен с вас, че трябва да има един баланс между тези преместваеми обекти. Защо да не вземем пример от една Испания, която се опари. За съжаление ние повтаряме в някои отношения нейния горчив път и опит. При тях подобен тип преместваеми обекти са зад основната линия на хотелите. Включително са направени съответните места като покрити тържища или изнесени зад основната линия на хотелите, където там може да се развива всякаква възможна дейност. В известен смисъл, те са принудени дори в атракции и сигурно носят по-голям оборот на собствениците си.
Тук пак казвам, че е въпрос на една синтетична материя - от една страна това са наредбите на общините, а от друга страна законни устройства на Черноморското крайбрежие и на трето място Закон за устройство на територията. Една материя, за която тези нормативни актове са водещи и няма как да бъде уредена в Закона за туризма.
Аз съм готов, ако имате конкретни идеи и предложения да ги обмислим сега. Да направим съвестна среща и с МРР и с Министерство на инвестиционното проектиране и може би да предложим на господин Имамов съответни текстове.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Колеги народни представители? Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви.
Слушах много внимателно дискусията, интересна и полезна за всички нас, защото все пак ще трябва да взимаме решения и гласувания. Имам кратък коментар и въпроси.
Първият въпрос е за децата и пътуванията. Всички разбираме, че това е въпрос не само като организация на туризма и печалба. Но първият ни приоритет трябва да бъде сигурността на нашите деца. Вярно е, че катастрофи стават и през деня за голямо съжаление. Това няма никаква гаранция. Но като депутат и родител, аз мисля че трябва да ограничим времето през което децата пътуват. И затова някакво смислено ограничение - дали ще бъде 8 часа, дали ще бъде 9 часа, но не повече, нека да кажат и експертите при дискусиите.
Както виждате ние сме поискали становища на практика от всички български институции, които имат отношение към въпроса. Но туроператорите да бъдат така добри да си организират времето, че да приключва транспортирането на децата в указано време.
Второто, което исках да кажа, е въпрос към Министерство на финансите. Прави впечатление огромната разлика в …, от - до в патентите - от един до 60 пъти. Искам да попитам, каква е гаранцията, че това няма да се определя субективно и направо ще кажа, дали не дава възможности за не особено пазарни решения. Тъй като вие сами ги виждате. Имате от 1 до 60 за ресторантите - от 1 лев до 60 лева. Това са фантастични разлики в патентите и лично мен ме притеснява. Сигурно има някаква причина за това. И по-скоро ме интересува какъв ще е механизма, при което ще бъдем сигурни, че се получава равнище на патента, което отговаря на действителността.
Третото, беше поставен въпроса за общините и туроператорите. Очевидно е, че тук трябва да се намери баланс на интереси. И тук колегата от общините правилно каза, в крайна сметка общините харчат средства за да поддържат тези обекти. Като поддържат тези обекти, нима те нямат право и те да се възползват от обектите, които те поддържат.
Аз съм сигурен, че едва ли общините смятат да се занимават с хотелиерство или ресторантьорство. Царевец не знам колко струва годишно, но сигурно струва стотици хиляди поддръжката на такива обекти. Очевидно е, че вие трябва да се разберете по между си, за да предложите вариант на баланс на интереси.
В тази връзка, както и другите проблеми, аз ще помоля заместник-министъра на туризма, в такъв случай много улеснява, уверявам ви, при работата и на другите закони, за европейската практика. Примерно на мен ми е било много по-лесно, да видя какво става в другите страни-членки на Европейския съюз в една таблица, как са решили въпроса за баланса на интереси на общини. Примерно, в Италия са го решили така. Вие казахте в Гърция еди как си. Искам да видя като народен представител, това е ваше задължение, да ни дадете да видим в другите страни как е, за да може да се ориентираме.
Сигурно има някакво принципно решение и вероятно е по ред закони по които работим. Има съществени различия между страните-членки и ние трябва да направим нашия избор. Но има случаи, в които са толкова широко приложени принципите, че ние няма защо да откриваме Америка отново на картата. Предполагам, че този въпрос е решен сполучливо при други страни и народи, които също от дълго време се занимават с туризъм.
И четвърто, много са проблемите, но с това ще се огранича, въпросът за големите комплекси. Това което засегна и зам.-министърът и което вие поставяте във вашите писма за големите комплекси. Това си е направо битпазара на крайбрежната част. Поне аз лично, а сигурен съм и моите колеги, ще приветстваме мерки които наистина да изнесат тези търговии на дребно, които загрозяват плажа и пречат на бизнеса, който носи милиони в хотелската част и други, в удобно място, както се вижда е направено в други страни. Но този битпазар на него трябва да му се сложи край и никакви оправдания за заетост, за някакви малки фирми и други не може да бъде посрещнат. Защото много повече пътуваме по света и виждаме как други страни и народи са си организирали крайбрежията и какъв ред и дисциплина и чистота има там. Така че ние трябва да направи нещо и да прекратим този битпазар на българското Черноморие. И това е отговорност и на нашите специализирани институции, сега когато между първо и второ четене трябва уточним конкретните текстове на закона.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо Петкова, ще вземете ли отношение за патента?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря.
По отношение на цитирания диапазон, всъщност действително той е голям, примерно за ресторантите от 1 до 60 лева. Тъй като от една страна се определя на база на категорията на заведението, а от друга страна на местонахождението на обекта. И всъщност е дадена възможност на всеки общински съвет да определи патента за съответното населено място и за съответната категория. Проблемът който по принцип възниква, с предложението за отпадането на категорията, че вече ще е много трудно за общините да определят патента, когато няма категория на заведението. Тоест, няма обективна база, което вече поставя въпроса да се търсят други обективни критерии, за да може да бъде определян правилно патентният данък.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Господин Ботев последен предлагам да вземете думата. Ако има още някой въпрос? Заповядайте.
БРАНИМИР БОТЕВ: Благодаря господин председател.
Действително съществени са въпросите, които господин Гечев постави и аз ще се фиксирам върху последните два.
Първо, за баланс на интереси. Ще дам пример с това, което е основният приходоизточник и който би могъл да бъде все по-нарастващ приходоизточник за общините. Това са всичките културни, исторически, археологически артефакти, които са на тяхна територия и за които както вие казахте и както всички знаем, всъщност те полагат основни грижи. Този въпрос за съжаление продължава да стои неизяснен от гледна точка на българското законодателство. Всъщност може би правната материя, с която трябва да бъде уреден Закона за културното наследство. Аз нямам нищо против и съм готов да обсъдя няколко варианта, точно на базата на една сравнителна таблица и да представя как е уреден този въпрос.
Давам просто един пример за водеща в това отношение страна - Франция. Тя е водеща и в туристическо отношение, и е водеща по отношение на културния туризъм и на приходи именно в тази връзка. Там въпросът е уреден по следния начин. Всичко което представлява публична държавна собственост или публично-общинска собственост или държавна, или частна общинска собственост, включително което може да бъде и изключително частна собственост даден замък, той обаче не може да си променя своя характер. Той продължава да бъде част от културно-историческото наследство на страната, но може да се отдава на концесии, независимо от характера на своята собственост. Част от концесионерите могат да бъдат частни лица, могат да бъдат и сдружения, могат да бъдат и самите общини като стопанисващи тази собственост, но не могат да променят нейния характер. Дори собственици на замъци, те не могат да ги преустройват в хотели и ресторанти. Трябва изрично да покажат, кой апартамент в своя замък ще ползват за собствено жилище, останалото трябва да бъде осигурено за денонощен достъп до туристи.
До този момент ние продължаваме да газим, образно казано, до кръста в море от злато и да носим един пробит каскет и да казваме: “Подайте нещо малко, за да може да развиваме нашето културно-историческо наследство”. До този момент 43 000 са описаните и регистрирани артефакти, върху които ние може да стъпим. Ако този въпрос бъде решен, уверявам ви, че България действително ще стане водеща дестинация по отношение на всичко онова, което е на наша територия.
Въпросът е, че до този момент де юре се знае, че това е държавна или общинска собственост, а де факто тя няма стопанин. И това, според мен, е разковничето за баланса на интереси. Тогава вече общините действително ще се видят и в пари и ще носят реална отговорност за това, което е на тяхна територия.
По втория въпрос, по отношение на големите комплекси. Също ще подготвя една примерна таблица със сравнителни образци на административно и правно решение на въпроса. Аз съм абсолютно съгласен, защото няма какво да се залъгваме, в момента една огромна част от българските хотели и то на прекрасни места са за вторична, третична продажба, така да се каже, на тезгяха. Те не могат да получат своята реална цена, защото никой не може да ги оцени като бизнес, като активи, оценява ги като амортизирано строителство. И това е заради средата, в която те осъществяват своята бизнес дейност. Докато този въпрос не бъде решен, ние няма реално да получим инвестиции в туризма на това ниво и всеки един от нас може да си отговори, защо в България изключително рядко са представени големите хотелиерски вериги. Това е основната причина и колегите прекрасно го знаят. Така че ще подготвим и там един сравнителен материал, за да търсим решението.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Господин Петров, вие искате думата.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря господин председател.
Доста сериозна дискусия, която не сме чували скоро в комисията. Аз си изградих мнението, че повечето предложения, които са предложени в промяната на Закона за туризма са наистина чувствителни и ние ще се въздържим при гласуването на този закон.
Аз имам едно друго опасение. Категорично съм за отпадане на административната тежест за бизнеса, що касае и туроператорите. Но не трябва да забравяме, че има едно предложение за отпадане на квалификацията на служителите в тези фирми. И аз имам едно опасение и не са малко случаите за некоректност от страна на туроператорите. Много са. Не искам да ги повтарям. Опасението ми е да не стане едно безконтролно регистриране на туроператори, да залитнем в една друга посока.
Що се касае до определяне на патента, категорично с отпадането на категоризацията на заведенията. Наистина тук влизаме в един парадокс. Изказаха се много неща за неравнопоставеност. Но все пак категоризацията на външните обекти, не е гаранция за качеството на храната, каквото чух тук. Но тя е категорично гаранция за някакъв минимум продукт, който ще получи всеки един клиент. И аз не мисля, че трябва да отстъпваме от тази си позиция. Да не говорим наистина за неравнопоставеност между външни обекти и обекти, които са в хотелите.
Наистина сериозен беше дебата за ученическите пътувания и той трябва да бъде такъв. Много е сериозен. Но категорично сме против увеличаването на времетраенето на пътуването. Чух нещо, което много странно ми прозвуча, че към края на времетраенето на пътуването шофьорите карали по-бързо. Винаги има край на пътуването. Но категорично с предложените часови зони до, ние влизаме в тъмната част на денонощието. Това наистина е чувствителна тема за всички нас.
Ние ще се въздържим по този законопроект.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря ви.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Аз също искам да взема отношение. Подкрепям зам.-министъра на финансите, като стана дума, че общините трудно ще определят патента, когато отпадне категоризацията на обекти. А това дали е левче или е 60 лева, то се определя от общинския съвет. Но патентният данък е еднократен и окончателен и се плаща сравнително бързо и доброволно от хората, които са на патент до 50 000 за предходния период. Това е едно важно финансово перо за общините, в началото на годината да имат някакви постъпления.
Мисля, че ако отпадне категоризацията на обектите, трудно вече може да се определи критерий на брой места или на дължина на тезгях. По какъв начин ще се събира патентният данък?
Подкрепям колегата, който каза, че категоризацията трябва да остане. Защото въпреки че няма отношение към качеството на храната, стана дума, че Агенция по храните проверява качеството на храната. Защита на потребителите също проверява за оплакване, Инспекция по труда проверява трудовите договори, НАП проверява за касови апарати. Има достатъчно институции, които проверяват обектите. Но това не означава, че те могат да засекат качеството на продукта, който се изнася на пазара. Затова в действителност ние като тръгнем примерно като туристи, все пак не е без значение, дали отиваш в заведение, където поднесената информация говори, дали на дъски сядаш или все пак отиваш на бяла покривка. Иначе каква информация ще има някой, който примерно тръгва от Велико Търново, защото се спомена Велико Търново, към морето и иска да резервира в заведение обяд или вечеря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Дискусията върви към края си. Желае ли някой да каже още нещо?
АЛЕКО ДЖИЛДЖОВ: Наистина кой трябва да контролира качеството на продукта? Смятате ли, че държавната администрация, която не разбира от качеството на продукта трябва да го контролира и това е най-доброто решение? Нашата позиция е, че трябва да го контролират тези, които разбират и затова предложението е в тази посока.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Закривам дебатите на първо четене.
Уважаеми колеги, знаете преди да гласуваме, че някои членове на нашата Комисия напускат по-рано и отиват в другата сграда за участие в други комисии. Аз ще ги съобщя поименно и тяхното становище е за гласуването:
„За“ гласуват 6 човека – Васил Антонов, Корнелия Нинова, Петър Кънев и Явор Куюмджиев, Георги Кадиев и Ферихан Ахмедова.
Въздържали се. Двама – Даниела Савеклиева, Павел Гуджеров.
Преди да гласуваме трябва да имаме предвид тези предварителни резултати.
Преминаваме към гласуване на закона за изменение и допълнение на Закона за туризма, предложен от Министерския съвет.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 9 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Законопроектът е приет на първо четене.

По точка Разни иска ли някой да каже нещо? Няма.
Закривам заседанието.


(Закрито в 16.30 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Алиосман Имамов

Стенограф:
Силвия Михайлова
(Файлът съдържа 95 657 знака)