1. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 302-01-38, внесен от Министерски съвет на 5 ноември 2014 г. – за второ гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 454-01-32, внесен от Румен Гечев и група народни представители на 7 март 2014 г. – за първо гласуване.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ





П Р О Т О К О Л

№ 9


На 9 април 2014 г., /сряда/ от 14.30 часа в зала “Запад” на Народното събрание се проведе заседание на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 302-01-38, внесен от Министерски съвет на 5 ноември 2014 г. – за второ гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 454-01-32, внесен от Румен Гечев и група народни представители на 7 март 2014 г. – за първо гласуване.
3. Изслушване на Драгомир Стойнев, министър на икономиката и енергетиката на основание чл.26 от ПОДНС.
4. Разни.

Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от господин Алиосман Имамов.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *

/ Начало 14.40 часа /

ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, гости, откривам заседанието на Комисията по икономическата политика и туризъм. Имаме необходимия кворум, който се изисква от Правилника. Дневният ред ви е раздаден предварително. В него са включени:
1. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 302-01-38, внесен от Министерски съвет на 5 ноември 2014 г. – за второ гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 454-01-32, внесен от Румен Гечев и група народни представители на 7 март 2014 г. – за първо гласуване.
3. Изслушване на Драгомир Стойнев, министър на икономиката и енергетиката на основание чл.26 от ПОДНС.
4. Разни.
По отношение на изслушването получихме писмо от министър Стойнев, който ни информира, че във връзка с ангажиментите в среща на високо ниво с Европейската комисия на основание чл.26 ал.3 от Правилника, моли да отложим изслушването му за друга дата. Следователно в дневния ред трябва да отпадне точка 3.
Имате ли коментари по дневния ред? Заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря господин председател. Този въпрос го поставихме и миналата седмица, когато трябваше да дойде министъра. Наистина това е едно неуважение към Комисията. Този министър сме го виждали два пъти, откакто е мандата в 42-то народно събрание. Има актуални въпроси. Играем си на ще дойдем, няма да дойдем.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Вие изказахте съображение и коментар. Мисля, че министъра се е съобразил с Правилника и понякога налагат обстоятелства, които ни принуждават да отложим това изслушване. Рано или късно това изслушване ще го направим. Когато естествено е удобно и за министъра и на Комисията, за да свършим това задължение, съгласно Правилника.
Има ли предложения по дневния ред? Няма.
Тогава без трета точка, който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Гласували 9 «за».
Против? Двама против. Въздържали се? Един въздържал се.
Дневният ред е приет. Заповядайте господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря господин председател. Правя процедурно предложение за удължаване срока на работната група, която е свързана с Кремиковци. Това се налага, тъй като сме пуснали запитвания до търговския регистър и до Агенцията по приватизация и все още нямаме отговор. Това което имаме единствено от тях е, че обема на информацията е много голям и поради това е тяхното забавяне. Още не сме разгледали документите. Затова правя предложение да остане за след ваканцията. Тъй като ние практически имаме заседание само следващата седмица. Ако го удължим с две седмици ще съвпадне със срока на ваканцията.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Предлагате да удължим срок без конкретна дата.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Предлагам една седмица след като мине великденската ваканция, тогава да бъде срока. Трябва да видя точната дата, за да мога да ви кажа.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Първата седмица след великденските празници.
Имате ли възражения, изказвания? Заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря господин председател. За втори път има предложение да удължим срока на работата на Временната комисия. Бих се съгласил, ако видим някакъв междинен доклад. Колегата да ни запознае какво са свършили досега. Защото ясно, че темата е чувствителна. Но за да има някакъв мотив да го подкрепим това предложение е хубаво да знаем какво е свършила тази Комисия досега. Защото аз се съмнявам въобще нещо да е свършила.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Първо не е комисия, а работна група. Това което сме направили, изпратили сме три писма, които са до търговски регистър, където искаме цялостната история на предприятието от 1992 г. насам.
Второ, пуснали сме писмо до Агенцията по приватизация, където искаме цялостна история на приватизационните сделки, които са осъществени, както и какви ангажименти са поети, какви ангажименти са изпълнени и какви ангажименти остават да бъдат изпълнени. Тоест неизпълнените ангажименти към Агенцията по приватизация.
И третото е до Съюза на металурзите към синдикатите. Има вече тяхно становище. И съответно ние сме запитали, какви мощности в момента могат да работят на площадка Кремиковци. Запознати ли са със състоянието на Комбината. И реално това, което си говорихме какво е унищожено. Това което беше в зала като дебат. Какво е унищожено и кое може да бъде възстановено. Според тях на каква стойност при евентуална инвестиция.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Александров. Господин Бойчев това удовлетворява ли ви като предварителна информация.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Гласувахме един първоначален срок, който го удължихме. Сега го удължаваме втори път. Ясно ми е, че чакате становище. Втори път удължаваме срока. И не знаем въобще какво е свършено, освен, че сте пуснали писма до различни комисии.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз мисля, че ако уважаемите колеги от ГЕРБ имаха представител в групата, щяха да имат достатъчно и текуща информация за това какво се случва в тази група.
Други съображения има ли? Няма.
Гласуваме предложението на господин Александров за удължаване на срока на работната група, която той ръководи.
Моля, който е съгласен да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Предложението се приема.
Преминаваме към първа точка от дневния ред на заседанието.
Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 302-01-38, внесен от Министерски съвет на 5 ноември 2014 г. – за второ гласуване.
Поканили сме за днешното заседание представители на Министерство на икономиката и енергетиката
Красин Димитров – заместник-министър на икономиката и енергетиката
Емил Алексиев – началник отдел “Политика за потребителите”
Цвета Караилиева – главен експерт в Дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите”
Министерски съвет
Теменужка Янкова – съветник на заместник-министър – председателя по икономическото развитие
Петър Начев – съветник на заместник-министър – председателя по икономическото развитие
Комисия за защита на потребителите
Веселин Златев – председател
Иван Бъчваров – главен секретар
Асоциация на банките в България
Елеонора Христофорова – юрист
Михаил Танев – председател на Правния комитет
Асоциация на индустриалния капитал в България
Ивелин Желязков
Българска търговско-промишлена палата
Васил Тодоров – главен секретар
Ива Иванова – Връзки с обществеността
Българска национална асоциация “Активни потребители”
Д-р Богомил Николов – изпълнителен директор
Федерация на потребителите
Емил Георгиев
Асоциация на производителите на електродомакински уреди в България
Габриела Чифличка
Граждански организации /по всички точки/
Добрина Алексиева – Движение “Време”
Мария Ассими – Обществен съвет
Нина Гергова – ГИ “За нов обществен договор”
Петкана Иванова – Обществен съвет
Румен Гълъбинов
Светозар Съев – ГИ “Орлов мост за промяна”
Спас Колев
Стилиян Иванов – Фондация за защита

Законопроектът е на второ четене. Доста обемист е. Предлагам да приложим същия подход, който използвахме миналата седмица по един друг подобен обемист законопроект. Ще чета само отхвърлените предложения, понеже законопроектът е на разположение на всички.
Който желае да вземе отношение по отделните параграфи да направи това своевременно.
Обръщам се към гостите, когато гласуваме даден параграф, връщане назад по принцип не се прави. Защото досега имаше и подобни практики.
Заглавие на закона.
З а к о н
За изменение и допълнение на Закона за
защита на потребителите
Работната група е подкрепила заглавието.
Параграф 1 в редакция на работната група.
Има ли изказвания по заглавието на закона и § 1?
Няма желаещи за изказване. Ще питам в обратен ред.
Против заглавието на закона и § 1? Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 2.
Предложение на работната група за създаване на нов § 2. Параграф 2 чл.5 ал.2 след думата “пълна” се добавя “четлива, ясна”.
Параграф 2 по вносител.
Работната група предлага нов параграф. Параграф 2 по вносител, подкрепен от работната група.
Изказвания по новия параграф и § 2 по вносител? Няма.
Против тези два параграфа? Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Предложение на н.п. Йордан Цонев за създаване на нов § 2а.
Предложението е подкрепено от работната група по принцип и отразено на систематичното му място в § 51.
Когато стигнем до този параграф ще гласуваме съответните текстове.
Параграф 3. Подкрепен по принцип от работната група. Като предлага по нормативни съображения този параграф да се оформи в нови параграфи от 4-ти до 9-ти.
Изказвания има ли? Заповядайте господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, доколкото си спомням това е законопроект на Министерски съвет. Може би е редно да обърнем внимание на Министерския съвет, в случая на Министерство на икономиката най-вероятно е вносителя, за това че те би трябвало да познават нормативните актове и изискванията към тях. И Народното събрание да пренаписва параграфи от един в пет, шест някак си не е коректно. И там работят юристи.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Тези промени са направени в съответствие с предложения, които са направени в Министерския съвет допълнително. Така че подобни разминавания са напълно допустими. Случват се и в други закони. Нашата задача в момента е да ги коригираме.
Изказвания по съдържание?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Още един коментар, ако ми позволите. Това, което е написала работната група, тя подкрепя текста на вносителя. Поради това, че не съответства на чл.50 ал.1 от Указ 803 за прилагане на Закона за нормативните актове, го преоформя. Същият текст го преоформя. Въпросът е, че Министерския съвет е внесъл законопроект, който не отговаря на нормативните актове. Нещо елементарно. Не става въпрос за допълнителни предложения, които са дадени в последствие от Министерския съвет да бъдат доразвити в рамките на Народното събрание.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Добрев, Министерския съвет, когато предлага първия вариант на законопроекта по вносител смята, че тук трябва да има един параграф и той да носи № 3.
Корекциите, които допълнително се правят върху първоначалния вариант е да има няколко параграфа със същото съдържание. Какъв е проблема? Вместо един параграф ще има няколко от четвърти до девети, със същото съдържание.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Съдържаните не се променя. Въпросът не е по същество. Въпросът е в това, че Народното събрание допълва и променя параграфи, нещо което е трябвало да го направи още Министерски съвет, защото няма как те да не познават Закона за нормативните актове и Указ 833.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли изказвания по съдържанието на тези текстове? Няма.
Който е против тези текстове, това е § 3 по вносител, който по предложение на работната група се разделя на няколко параграфа от четвърти до девети включително. Който е против, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 4 по вносител до стр.21.
Има предложение на н.п. Йордан Стойков, което не е подкрепено.
Предложението е следното. Параграф 4 чл.57 т.10 се изменя така.
Точка 10. Доставка на печатни издания или списания с изключение на договори за доставката на такива издания.
Изказвания има ли?
Предложението на господин Стойков ще защити ли някой? Това е предложение към § 5, а § 4 е отделен.
Изказвания? Няма.
Първо предложението, което не е прието.
Гласуваме предложението на н.п. Йордан Стойков, което не е прието от работната група.
Който е против това предложение, т.е. приема предложението на Йордан Стойков, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Гласуваме текста на § 4 по вносител.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4. Отново има промяна на номерацията на параграфите, поради нормативни съображения.
Който е против тази редакция на работната група, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 10.
Работната група предлага да се създаде нов § 25. Глава трета. Досегашния раздел ІІІ става раздел ІІ.
Глава четвърта редакционна поправка.
Изказвания по предложение за нов параграф? Няма.
Който е против това предложение, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 5 по вносител.
Работната група предлага редакция на § 5 по вносител, който става § 26.
Изказвания? Няма.
Който е против редакцията на работната група на § 5 по вносител, който става § 26, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 6 по вносител.
Работната група предлага този параграф да бъде редактиран и да стане § 27.
Изказвания? Няма.
Който е против предложената редакция на работната група на § 6 по вносител, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 7 по вносител.
Предложение на работната група за редакция.
Параграф 7 по вносител става § 28.
Желаещи да вземат думата по предложената редакция? Няма.
Който е против предложената редакция на § 7 по вносител, който става § 28, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 8 по вносител.
Работната група предлага редакция на този параграф, който става § 29.
Има ли изказвания? Няма.
Който е против този параграф, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 9 по вносител.
Променя се номерацията и става § 30.
Има ли изказвания? Няма.
Който е против този параграф, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Работната група предлага създаването на нов параграф 31. Глава вместо трета, да се чете четвърта. Редакционна поправка. Досегашният раздел ІV. става раздел ІІІ.
По предложените за нов параграф имате ли изказвания? Няма.
Против? Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 10 по вносител.
Работната група предлага да бъде приет като бъде преномериран и стане § 32.
Изказвания? Няма.
Който е против този параграф, моля да гласува.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 11 по вносител.
Работната група предлага редакция на този параграф, който става § 33.
Изказвания по тази редакция? Няма.
Който е против, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 12 по вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя, който става § 34.
Изказвания? Няма.
Против? Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 13 по вносител с предложение на работната група за редакция, който става § 35.
Изказвания по тази редакция? Няма.
Против? Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 14 по вносител и параграф 15 по вносител.
Работната група подкрепя тези параграфи, като си променя номерацията § 14, съответно § 36, § 15 съответно § 37.
Изказвания? Няма.
Против тези два параграфа? Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Предложение от н.п. Румен Гечев, което е подкрепено и отразено в § 85. Няма да гласуваме това предложение. Ще гласуваме това предложение, когато стигнем до § 85.
Параграф 16 по вносител.
Работната група предлага редакция, която предлага да бъде § 38.
Изказвания по това предложение? Няма.
Против? Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 17 по вносител с редакция на работната група, която предлага този параграф да носи номер 39.
Изказвания по тази редакция? Няма.
Против? Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 18 по вносител. Подкрепен от работната група, който става § 40.
Изказвания? Няма.
Против? Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 19 в редакция на работната група, с предложение той да стане § 41.
Изказвания по тази редакция? Няма.
Против? Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 20 по вносител.
Работната група предлага редакция на този параграф, който става § 42.
Изказвания по тази редакция? Няма.
Против? Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 21 по вносител.
Работната група предлага редакция на този параграф, който става § 43.
Изказвания по тази редакция? Няма.
Против? Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 22 по вносител. Подкрепен от работната група. Номера на параграфа става 44.
Има ли изказвания по този параграф по вносител? Няма.
Против? Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 23 по вносител.
Работната група предлага редакция на този параграф и номер 45.
Изказвания по тази редакция? Няма.
Против? Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 24 по вносител с редакция на работната група. Параграфът става № 46.
Изказвания по тази редакция? Няма.
Против? Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 25 отново в редакция на работната група. Параграфът става 47.
Изказвания по предложената редакция? Няма.
Против? Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 26 по вносител. Отново редакция на работната група, която предлага параграфа да бъде разделен на два с номера 48 и 49.
Изказвания? Няма.
Против? Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 27 по вносител.
Редакция на работната група, която предлага той да стане § 50.
Изказвания? Няма.
Против? Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов § 51 с текста, който е пред вас.
Изказвания по това предложение? Няма.
Против? Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Предложение на н.п. Йордан Цонев за нов параграф. Това предложение е подкрепено и е включено в редакцията на работната група за новия параграф 52.
Нов § 52. Изказвания? Няма.
Против? Няма.
Въздържали се? Пет въздържали се.
Гласували 12 “за”.
Приема се.
Предложение на н.п. Румен Гечев, което е подкрепено от работната група и включено в предложението на работната група за създаване на нови параграфи 53 и 54.
Изказвания за предложението за създаване на новите параграфи 53 и 54. Господин Добрев заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, доколкото успяхме да се запознаем с предложенията, беше хубаво господин Гечев може би да мотивира, преди да предложите на гласуване и обсъждане.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ако желае.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Вносителят предлага Държавната комисия да се превърне в Изпълнителна агенция към Министерството. Това по своята същност е предложение, което със сигурност излиза извън обхвата на предложения ЗИТ на първо четене, което е недопустимо според нашия Правилник на Народното събрание чл.80.
Освен това много говорим в 42-то народно събрание, особено от страна на управляващите за защита на потребителите. Темата защита на потребителите. Извежда се като лайтмотив в борбата с монополите и защита на потребителите. И в същото време Комисията, която трябва да защитава потребителите я принизяваме от държавна комисия в някаква изпълнителна агенция.
Затова бих искал да чуя мотивите на вносителя, както и да изразя становище, че това предложение излиза извън обхвата на предложения законопроект на първо четене.
Хубаво е да изслушаме представители на Комисията. Аз виждам представители на Министерството. Има ли представител на Комисията за защита на потребителите? Да, господин Златев е тук. Да чуем и неговото становище, за това каква е практиката в Европейския съюз. Има ли друга държава в Европейския съюз, в която Комисията за защита на потребителите не е държавна комисия, а е Агенция към определено ведомство.
Тази промяна също така означава ли, че ще се извършва някаква административна реформа в Комисията, така както например се случва с Комисията за стоковите борси и тържищата и нейния състав ще бъде намален на половина или на една трета. Как ще се осъществи по-добрата защита на потребителите, като от една страна увеличаваме обхвата на задълженията в този законопроект. Всички текстове, които до момента гласувахме и бяха подкрепени от нас като опозиция. Вменяваме повече задължения и в същото време съкращаваме числеността, принизяваме комисията до изпълнителна агенция в рамките на Министерството.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Добрев. В тази Комисия всеки, който поиска думата я получава, по който и да е от текстовете. Стига да спазваме процедурите. Аз разбира се, се надявам в момента, вероятно господин Гечев или представител от Министерството да вземе думата по тези въпроси, които вие повдигнахте.
Кой желае думата? Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви. Когато започнахме обсъждането на първо четене, аз изказах мнение по този въпрос, но все пак ще повторя. Не е тайна, а и трябва да се знае, че тази организация става с координация на Министерство на икономиката. Това е и тяхно виждане. Те желаят пряко да управляват процеса. Аз не мисля, че се принизява нивото. Тъй като първо в разговорите, които проведохме и с правителството ще бъде запазено равнището на служителите, които участват в Агенцията.
Второ, никъде не е казано, а и Закона не определя каква ще бъде числеността. Това си е работа на изпълнителната власт. Така че изпълнителната власт е в правото си да организира и да изпълнява функциите, така както й е дадено право от Конституцията и от законите.
И в тази връзка, тъй като желанието на този етап е такова, затова и ние предлагаме да стане Изпълнителна държавна агенция, което с нищо не променя функциите, но подобрява координацията, най-вече която изпълнява министъра на икономиката. Така че няма тук нищо скрито. Това е причината. Пак казвам това си е право на управляващите да определят как да организират структурата, съобразно днешното законодателство.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Добрев за реплика.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да и коментар. Аз разбирам, че според вносителя, при положение, че е подкрепена от Министерство на икономиката тази промяна, тя следва да се направи. Не чух мотиви защо се прави? По-добрата координация не е обяснение. По-добра координация трябва да има не само между министъра на икономиката и Комисията, а трябва да има и с останалите министерства. Защото тази Комисия не регламентира само отношенията на бизнеса, който има пряко или косвено отношение към Министерство на икономиката.
И още веднъж искам да ви обърна внимание, че съгласно чл.80 ал.2, второ изречение, предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват. В момента се нарушава Правилника, според мен категорично. Няма как това да излезе редакционна поправка или поправка във философията на законопроекта на първо четене. Законопроектът на първо четене увеличава правомощията на Комисията. Предложението в момента променя Държавната комисия, всъщност закрива Държавната комисия и открива Агенция към Министерството.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колега, работната група прави предложение пред Комисията на Народното събрание, което не е изключение, тъй като протоколите от заседанията показват, че това е правено многократно не само от ГЕРБ, но и от други партии. Даже да ви кажа, че стигнахме до промяна на текстовете както виждате и в зала след второ четене на практика на финала. Ние сме дали достатъчно време. Изпратили сме в интернет. Ето сега вие изразихте своето становище. Може да гласувате. Така е демокрацията.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Добрев, трябва да спазваме процедурата. Няколко пъти взехте думата. Мога да направя изключение, но спазвайте процедурата. Вие правите оценка за противоречие с Правилника. Това си е ваша оценка. В случая Комисията може да приеме и други текстове, стига да се гласува това. Проблемът е в пленарна зала да не се правят подобни предложения.
Вероятно в пленарна зала ще се обсъжда този въпрос. Дали наистина има противоречие и какво е това противоречие. Така че, когато Комисията гласува един текст, той е абсолютно легитимен и може да влезе в пленарната зала. Това си е правило. Това е практика на всички комисии и при всички народни събрания.
Други изказвания има ли по този текст? Заповядайте.
ВЕСЕЛИН ЗЛАТЕВ – председател на Комисията за защита на потребителите.
Аз се присъединявам към всичко изложено до тук, касаещо несъответното увеличаване правата на Комисията. Разширяване компетенциите на тази комисия. Предаването й на своеобразен координатор в действията на други държавни агенции и комисии като ДКЕВР, като КНСМ и изведнъж стигаме до ситуацията на § 53, който институционално подценява съществуването на тази комисия.
Преди малко чух едно аналогично обяснение, което може би аз не съм разбрал и моля за извинение, ако е така, че желанието на Министерството е да бъде създадена държавна агенция. Текстът обаче на § 53 чл.165 изобщо не сочи на подобно намерение. Защото между държавна агенция и изпълнителна агенция има огромна разлика. И тази разлика е в Закона за администрацията чл.50 и чл.54.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Извинете господин председател, само секунда. Тъй като тук става дума за техническа грешка, аз направих справка, че съм казал изпълнителна държавна агенция, а то е изпълнителна агенция. Това е лапсус.
ВЕСЕЛИН ЗЛАТЕВ: Тогава ще коментирам само въпроса за изпълнителната агенция. Очевидно е, че тази Изпълнителна агенция не може да има по-различни функции и по-различна роля от общия Закон за администрацията, фиксирани като задължения и като компетенция в чл.54. Ще цитирам. Изпълнителната агенция е администрация към определен министър за административно обслужване на физически и юридически лица, както и за изпълнение на дейности и услуги, свързани с осигуряване дейността на органите на държавната власт и на администрацията.
Това е Изпълнителната агенция. Тя е част от администрацията на Министерството и няма никакъв статут на каквато и да е относителна независимост, като един държавен орган, какъвто беше Комисията за защита на потребителите.
Тук ми е иска да отговоря на един въпрос, кое налага промяната на тази институционалност на Комисията, която несъмнено сега е държавна комисия.
По принцип държавната комисия е колегиален орган. Не прави изключение и Комисията за защита на потребителите. В мандата 2005 - 2009 г. с промяна в Закона за защита на потребителите, почти същото това мнозинство направи тази комисия от тричленна в петчленна, за да се осигури възможността повече становища и повече хора да вземат участие в коментара и разискването на определени въпроси.
През 2009 г. тази Комисия стана тричленна. Сега се предлага Изпълнителна агенция от един изпълнителен директор и един заместник. Защо се бяга от принципа на колегиалността, на който преди доста години вие сте заявявали, много от вас бяха депутати през този мандат. Кое налага сега бягство от този принцип? Защо един човек ще решава изключително сложни казуси от фактическо и правно естество, свързани с нелоялни търговски практики, свързани с договори, които поставят в неравноправно положение потребители. Кое налага тази промяна? Отговор тук аз не мога да дам.
Съмнява ме, но не съм човека, който може да прави подобни коментари, че подобна промяна се предлага във връзка с предложението, което се прави за предсрочно прекратяване на мандатите на членовете на Комисията за защита на потребителите. Друга логическа връзка, аз не мога да направя.
Не знам, но считам, че по същество, така както клаузите в съответните европейски директиви са транспонирани изключително директно, пряко и са от съществена полза за българския потребител, не мога да дам отговор на този въпрос. Защо се избягва колегиалното начало? Защо се отива към едно еднолично управление. И аз не завиждам на този колега, ако този текст се приеме. Нито на “правата”, които ще има, нито на отговорностите, които ще трябва да носи.
В този смисъл, още веднъж казвам, ми се струва, че този текст и тук говоря институционално от името на Комисията, че този текст, първо противоречи на разбирането че държавните контролни органи трябва да бъдат относително независими.
Второ, че при тях трябва да преобладава колегиалния характер. Защото другото е недопустимо, немислимо, а и не познато за нашата история.
И на трето място, бих искал да кажа, че самата Изпълнителна агенция е по принцип законово насочена към едно административно обслужване, а не към един цялостен държавен контрол по 11 нормативни акта.
В този смисъл, считам това предложение от моя гледна точка и от името на Комисията, като неин председател, за нецелесъобразно и за противоречащо на духа на закона, на самия Закон за защита на потребителите и на общите принципи отнасящи се до колегиалността на контролните органи.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Златев.
Други изказвания? Заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря господин председател. С тази промяна стана ясно едно. Искаме да прекратим мандата на хората, които работят в тази Комисия, но според мен не това е начина. Стана въпрос, че тази Комисия за защита на потребителя работи с 11 нормативни акта. Това е препратка към 11 министерства. Ние сега я принизяваме и я подчиняваме само на Министерство на икономиката. Наистина това не е правилно. Още повече, посоката в която променяме закона е в посока защита на потребителите. Как ще гарантираме защита на потребителите, при положение, че Комисията за защита на потребителите я принизяваме в една Агенция, която е подчинена наистина само на един министър. Ясно е, че искате да смените ръководството на Комисията. Поне си го признайте. И не по този начин.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Други изказвания, уважаеми колеги. Заповядайте.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Аз също искам да се изкажа във връзка с промените и принизяването и в Агенция за защита на потребителите. И това става вече като форма на еднолично управление. Когато беше за Сметната палата от еднолично се каза, че не е така добре да се работи. и трябваше да стане колегиален орган.
И единственото според мен, подкрепям колегата, че Комисията от относително независима трябва с този човек, който го сложат начело, да стане зависима и то от един министър, който даже не благоволява да се явява тук пред народните представители.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Други изказвания? Заповядайте господин Гуджеров.
ГУДЖЕРОВ: Благодаря уважаеми господин председател.
В известна степен може би ще преповторя това, което казаха колегите. Обаче аз също направих един такъв паралел между Закона за сметната палата и настоящия закон. Прави впечатление действително, че липсва последователност в политиката на управляващите, относно статута на органите колегиални и еднолични от една страна. А от друга страна забелязваме една последователност от гледна точка прекратяване предсрочно на мандатите. И още една, подчиняване на институции. Това в никакъв случай не мисля, че може да се тълкува добре. Ако някъде бъркам, моля да ме поправите.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Други изказвания? Госпожо Севеклиева.
СЕВЕКЛИЕВА: Благодаря господин председател.
Стана ясно, че единствената цел сега между първо и второ четене е да бъде сменен председателя на Държавната комисия. И не мисля, че това е достатъчно да принизяваме и Комисията и да вредим на нейната работа и дейност в момента, само и единствено с цел да бъде сменен председателя.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Други изказвания? Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми колеги, напълно разбирам вашите изказвания на почти всички изказвания на партия “ГЕРБ” са разбираеми. Те са политически. Никое правителство няма да тръгне на принизяване на определена дейност. Това първо.
Второ, въобще не става дума за единоначалие, тъй като и в момента Комисията за защита на потребителите не е ли към министъра на икономиката. Освен това решенията на директора на Агенцията по никакъв начин не са еднолични. Не знам къде го видяхте това в закона. Тъй като над него има Министерство на икономиката. А Министерство на икономиката се контролира от колективния орган Министерски съвет и респективно от Парламента. Така че ако вие забележите такива отклонения, това е наше задължение на народните представители, да сигнализираме и да решаваме тези въпроси, ако трябва и в пленарна зала, когато викаме на отчет и министрите.
Ще отворя една скоба все пак да защита министъра на икономиката и да подчертая още веднъж, защо не е тук. Тъй като чувам някакви подмятания. Остава да направим заключението, че нашия министър на икономиката е организирал заседание в Брюксел на Европейската комисия само и само да отсъства от вашите страшни въпроси. Нека по-сериозно да се отнасяме към нещата. Няма министър, независимо от коя партия е, който трябва да присъства на разисквания в Брюксел.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Гечев, този въпрос го дискутирахме вече.
РУМЕН ГЕАЧЕВ: Те го подчертаха сега, ни в клин ни в ръкав.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Други изказвания?
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря ви господин председател. Аз няма да направя изказване. Наистина е чувствителна темата. Виждам представител на Министерство на икономиката в лицето на господин Алексиев. Да чуем тяхното мнение какво е, ако може.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Желае ли някой от Министерство да вземе думата по този въпрос? Заповядайте.
КРАСИН ДИМИТРОВ: Във връзка с направеното предложение искам само да ви припомня чл.163 от Закона за защита на потребителите, което казва, че министъра на икономиката предприема мерки за интегриране на политиката за защита на потребителите при провеждане на другите секторни хоризонтални политики. Вие разбирате, че тук говорим за хоризонтални политики, които обгръщат всички съществуващи административни ведомства. И в същия закон има задължение към министъра да прилага тези мерки, да координира работата на всички тези административни органи, имащи отношение към защита на потребителите. Съответно да осъществява сътрудничество с административните органи за защита на потребителите.
Самата промяна няма този тип подтекст, който вие се опитвате в момента да изтъкнете. Тъй като в момента говорите в минало време как е било 2005, как е било 2009 г. Имайте предвид, че много неща са се променили и в Европейския съюз. Няма изрично задължение точно как да бъдат организирани тези комисии, но е факт, че в редица водещи европейски държави, тези комисии са не изпълнителни агенции, а директно дирекции, департаменти в съответните ведомства. Така е във Франция, така е в Англия, така е в Швеция, така че това не е нещо ново. И този подтекст, който търсите, не мисля че може да бъде приложен тук.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря ви господин заместник-министър. Господин Цонев има думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Според мен важното в тези текстове е, че наистина има консенсус в Комисията. Според мен в обществото, а ще има и в зала, за увеличаване правомощията на този орган, защото потребителите са най-мачкана страна в целия икономически цикъл, кръг в България в последните години.
Спорно е дали тази промяна би увеличила, би издигнала статута или би го променила. Безспорно е, че подобрява координацията. Но аз се радвам да чуя, че всички представители на опозицията в лицето на ГЕРБ се изказаха поименно. Може би някой е пропуснал да се изкаже, но достатъчно голяма част. И всички те заявиха в изказването си, желание да бъде издигнат статута на органа. Така че аз лично имам някакви идеи и ще видя, какво ще кажат тогава. Дали ще бъде пак интуито персона.
Дали ако има някаква друга промяна след това в организацията и статута на Комисията, дали ще бъде пак заради смяна на нейния ръководител. Защото много добре запомних какво казахте, че искате издигане статута, с оглед увеличаване на правомощията. Аз ще подкрепя този текст, дотолкова доколкото той подобрява координацията и доколкото на етапа на който е правен закона беше правилния текст. Но имал съм възможност да споделя, от няколко седмици вече, че има и друга идея. И ще видим, може би ще се пристъпи и към нейната реализация. Все още е рано да го кажа това официално. Взех думата специално, за да отбележа, че съм много доволен от изказванията в посока издигане статута на Комисията от страна на колегите от ГЕРБ.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Цонев. Доколкото разбрах, господин Цонев, проблема е, че има съпротива срещу промяната изобщо.
Други изказвания има ли? Заповядайте господин Гуджеров. Вие се изказахте вече.
ГУДЖЕРОВ: Исках да помоля, ако е удобно да споделите част от идеята си с представителството. Дали говорим за промяна на закона. Дали говорим за промяна в пленарна зала и в каква насока ще бъде издигането на органа, така да се каже?
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Цонев за дуплика, ако желаете.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря господин председател. една реплика към господин Цонев. Господин Цонев, ние не може да гадаем какво ще предложите. Като го предложите ще го видим. Към този момент няма как да гадаем. А към този момент поправката е орязване правомощията на тази Комисия.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Цонев вие загатнахте, че ще има нова промяна в статута на Комисията за защита на потребителите. Ако ще има нова промяна и то съвсем скоро, след няколко седмици казахте, защо ние в момента приемаме създаването на Изпълнителна агенция, ако след няколко седмици ще правим нещо друго. Нали разбирате, колко безсмислено е всичко това, което говорим. Ако ме питате, дали в бъдеще при мнозинство на ГЕРБ ще направим тази Изпълнителна агенция, която сега създавате отново в комисия. да ще направим отново комисия, защото ние смятаме, че ще трябва да бъде комисия, а не изпълнителна агенция. Но ако вие имате други идеи за бъдещето на Комисията за защита на потребителите, не я правете сега за няколко седмици Изпълнителна агенция.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Цонев за дуплика
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин председател. Колеги когато му дойде времето ще споделя това, което имам да споделя с вас. Сега изказах становище, че съм доволен от изказаните становища от колегите от ГЕРБ. Казах, че ще подкрепя текста, защото според мен той не принизява статута, но подобрява координацията. А когато му дойде времето и ако изобщо това стане, ще говорим по тази тема и ще си припомним кой какво е казал тук в тази зала, защото е хубаво да се помнят тези неща. Както например е хубаво, вие да ни припомняте нашата защита на колективния характер на Сметната палата. Аз сега да ви припомня, че вие тогава защитавахте индивидуалния характер на органите. И сега изведнъж станахте защитници на колективния характер.
Така че винаги когато използвате един аргумент срещу противника, той може да използва същи вашия аргумент срещу вас. Защото при предишни органи сте имали обратното становище. Така че наистина се концентрираме по същността. Законът прави чудесни неща в правилната посока.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Куюмджиев и господин Александров.
ЯВОР КУЮМДЖЕВ: Благодаря господин председател. Аз нямах намерение да се изказвам, но господин Добрев ме предизвика. Пази Боже ГЕРБ да се върне отново на власт. За да не стане това, което стана 2009 г., когато всички регулаторни органи, комисии които бяха създадени имаха мандати, всички до един ги уволнихте. Господин Добрев, дръжте се прилично, има си процедура.
Благодаря.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Аз също не мислех, да участвам, но понеже колегите от ГЕРБ казаха, че са против. Аз само ще се върна, да напомня на Комисията, както и на тях, стр.38 § 48 по редакция на работната група. Навсякъде в текстовете чета. Ще прочета нещо малко.
Комисията за защита на потребителите се заменя с Агенция за защита на потребителите, което вие сте гласували за.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Първоначалното предложеине е да се замени Комисията, бе отложена от председателя за преходни и заключителни разпоредби. Но в случая става въпрос за принципа на създаване, за механизма на създаване на Агенцията и затова взехме отношение тук. Видяхме, че го има и в другия текст, но дебата е общ.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имате възможност да кажете своето становище. Други изказвания има ли? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложение на работната група за създаване на нови параграфи 53 и 54.
Който е против това предложение, моля да гласува.
Седем против.
Въздържали се? Няма.
Гласували 10 “за”.
Предложението е прието.
Продължаваме нататък.
Параграф 28 по вносител.
По този параграф има редакция на Комисията с нова номерация. Става § 55.
Изказвания по тази редакция има ли? Няма.
Който е против това предложение, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 29 по вносител. Редакция на работната група.
Параграфът става № 56 в редакция на работната група.
Изказвания има ли? Няма.
Който е против този параграф, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 30 по вносител.
Редакция на групата, която работи по закона, предлага тази редакция да бъде § 57.
Изказвания по новия § 57 редакция на работната група? Няма.
Против? Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 31 по вносител. Редакция на работната група. Параграфът става § 58.
Изказвания има ли? Няма.
Който е против, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 32 по вносител. Редакция на работната група. Параграфът става § 59.
Изказвания има ли? Няма.
Който е против, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 33 по вносител. Редакция на работната група. Параграфът става § 60.
Изказвания по тази редакция има ли? Няма.
Който е против, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 34 по вносител. Редакция на работната група. Параграфът става § 61.
Изказвания има ли? Няма.
Който е против, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Предложение от н.п. Румен Гечев, което е подкрепено и отразено в § 85. Нов § 85. Това моля да го уточните.
Параграф 35 по вносител. Подкрепено предложение на н.п. Румен Гечев. Работната група предлага редакция с подкрепеното предложение. Параграфът 35 става § 62.
Изказвания има ли? Няма.
Който е против, моля да гласува. Седем против.
Въздържали се? Няма.
Гласували 10 “за”.
Приема се.
Предложение на работната група за създаване на нов § 63.
Изказвания има ли? Няма.
Който е против, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 36 по вносител. Редакция на работната група. Параграфът става § 64.
Изказвания има ли? Няма.
Който е против, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 37 по вносител. Редакция на работната група. Параграфът става § 65.
Изказвания има ли? Няма.
Който е против, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 38 по вносител. Редакция на работната група. Параграфът става § 66.
Изказвания има ли? Няма.
Който е против, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 39 по вносител. Редакция на работната група. Параграфът става § 67.
Изказвания има ли? Няма.
Който е против, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 40 по вносител. Редакция на работната група. Параграфът става § 68.
Изказвания има ли? Няма.
Който е против, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Предложение от н.п. Йордан Цонев, което е подкрепено от работната група и е включено в следващия нов § 69.
Работната група предлага да се създаде нов § 69, в който е включено и приетото предложение на господин Йордан Цонев.
Изказвания има ли по този нов параграф? Няма.
Който е против, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 41 по вносител. Редакция на работната група. Параграф 41 става § 70.
Изказвания има ли по тази редакция? Няма.
Който е против, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 42 по вносител. Работната група го подкрепя. Параграф 41 става § 71.
Изказвания има ли? Няма.
Който е против, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 43 по вносител. Редакция на работната група. Параграф 43 става § 72.
Изказвания има ли по тази редакция? Няма.
Който е против, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 44 по вносител. Работната група предлага да бъде подкрепен. Параграф 41 става § 73.
Изказвания има ли по тази редакция? Няма.
Който е против, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 45 по вносител. Редакция на работната група. Параграф 45 става § 74.
Изказвания има ли по тази редакция? Няма.
Който е против, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграфи 46 по вносител, § 47, § 48, § 49 и § 50 са по вносител. Подкрепени от работната група. Съответно с преномерация от 75 до 79 включително.
Изказвания има ли по тези пет параграфа. Няма. Гласуваме ан блок.
Който е против, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 51 по вносител. Има редакция на работната група. Параграф 51 става § 80.
Изказвания има ли по тази редакция? Няма.
Който е против, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 52 по вносител. Подкрепен от работната група. Параграф 52 става § 81.
Изказвания има ли по тази редакция? Няма.
Който е против, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 53 по вносител. Редакция на работната група. Параграф 53 става § 85.
Тук са включени преди това подкрепените предложения на господин Гечев, които ги гласувахме. Всъщност те влизат в тези текстове и сега ще ги подложим на гласуване.
Изказвания има ли по тази редакция? Няма.
Който е против § 53, който става § 85, моля да гласува. Няма. Гласували 7 против.
Въздържали се? Няма.
Гласували 10 “за”.
Приема се.
Предложение на н.п. Румен Гечев. Подкрепено от работната група. Отразено в § 85. Ние вече го гласувахме.
Параграф 54 по вносител. Работната група предлага редакция на параграф 54, който става § 82.
Изказвания има ли по тази редакция? Няма.
Който е против, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 55 по вносител. Работната група подкрепя този параграф по вносител. Параграф 55 става § 83.
Изказвания има ли по тази редакция? Няма.
Който е против, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Параграф 56 по вносител. Работната група подкрепя текста на вносителя. Параграф 56 става § 84.
Изказвания има ли по тази редакция? Няма.
Който е против, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Преходни заключителни разпоредби.
Заглавие на наименование
И параграф 57 в редакция на работната група.
Параграф 57 става § 86.
Изказвания има ли по тази редакция? Няма.
Който е против, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател по § 57 групата на ГЕРБ е против по вносител и имам изказване.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Връщаме са на § 57, който става 86.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Точно така. Първият параграф от Преходните и заключителни разпоредби.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имате думата.
ДЕЛЯН ДАОБРЕВ: В § 87 по новата номерация, ал.4 пълномощията на председателя и членовете на Комисията са прекратяват.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: В момента господин Добрев сме на § 57 по вносител, който става 86.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да извинявайте.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Тук имате ли изказвания? Други изказвания има ли? Няма.
Който е против § 86 по новата номерация, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде § 87, нов параграф.
Заповядайте господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Тук желая да взема отношение. Първо искам да изясня един процедурен въпрос. възможно ли е работната група в какъвто и да е тя състав, да предложи текст, с който се прекратяват пълномощията на председателя и на членовете на Комисията. това дори не е предложение от народен представител. Кой народен представител го е предложил?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Междувременно господин Добрев предложенията на работната група служат само за ориентация. Те нямат легитимна стойност, докато не бъдат гласувани в Комисията.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Така е господин председател, но работната група сама по себе си не може да предлага текстове. Това може да става само от името на народните представители. Тук в случая се разместват много текстове и целия ЗИТ, поради нормативни изисквания. Този текст е в края. Искам да припомня . тук господин Куюмджиев преди малко каза, че 2009 г. са се случвали промени в законите с цел подмяна на състава на комисиите. конкретно с Комисията за защита на потребителите нито ГЕРБ, нито други правителства преди това са правили такива експерименти. Защото искам да припомня, че предишния председател Дамян Лазарова е избран за такъв през 2000 година. Изпълнявал е тази функция до 2011 г., когато подава оставка.
След подаването на оставка от господин Лазаров е назначен господин Златев. Така че в Комисията за защита на потребителите не са правени такива промени. те се правят в момента. Причината до голяма степен изобщо да имаме предложение между първо и второ четене е това. И законопроект на първо четене,у за да бъде подменен състава на Комисията за защита на потребителите.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря. Други изказвания? Няма.
Предложение на работната група за създаване на нов § 87.
Който е против, моля да гласува. Седем против.
Въздържали се? Няма.
Гласували 10 “за”.
Приема се.
Параграф 58 по вносител. Редакция на работната група. Параграф 58 става § 88.
Изказвания има ли по тази редакция? Няма.
Който е против, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Предложение от н.п. Йордан Цонев за създаване на нов параграф 58а и § 58б.
Подкрепено е от работната група.
Работната група предлага да се създадат нови параграфи 89, 90, 91 и 92.
Предложение за създаване на нови параграфи 89, 90, 91 и 92.
Изказвания има ли? Няма.
Който е против, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Предложение на н.п. Румен Гечев за нови параграфи от 59 до 75 включително.
Подкрепено е предложението от работната група.

Работната група предлага създаване на нови параграфи от 93 до 106, в което е включено и предложението на н.п. Румен Гечев.
Има ли изказванията по предложението на работната група за създаване на тези нови параграфи? Заповядайте господин Гуджеров.
ГУДЖЕРОВ: Благодаря господин председател.
Изказването ми е провокирано главно от коментара на господин Цонев, който казва, че предстоят може би други промени. Чудя се защо правим това упражнение в момента. От една страна активи пасиви местим. От друга страна ние тук изразходваме време, усилия. Мисля, че може би е по-добре напълно да се изчисти концепцията за органа и тогава да преминаваме към по-сериозни такива действия. В противен случай въртим един и същи закон и не може да му измислим правната форма на органа.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря. Изказвания има ли? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Който е против предложението за създаване на нови параграфи от 93 до 106, моля да гласува. Няма.
Седем против.
Въздържали се? Няма.
Гласували 10 “за”.
Приема се.
Параграф 59 по вносител.
Работната група прави редакция на този параграф. Предлага той носи номер 107.
Изказвания има ли по този параграф? Няма.
Който е против, моля да гласува. Няма.
Въздържали се? Няма.
Гласували 17 “за”.
Приема се.
Благодаря ви за участието в обсъждането на този законопроект.
Преминаваме към втора точка от дневния ред.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 454-01-32, внесен от Румен Гечев и група народни представители на 7 март 2014 г. – за първо гласуване.
Понеже сме на първо четене искам да ви информирам, че ние сме поискали становища от следните институции. Предварително искам да благодаря за изключително отговорните и експертни становища, които сме получили и които препоръчвам да бъдат използвани по-нататък в работата по този законопроект.
От Министерство на икономиката, Министерство на земеделието и храните, Комисия за защита на конкуренцията, от Асоциацията на индустриални капитал в България. конфедерация на работодателите и индустриалците в България. от Българската стопанска камара, от Българска търговско-промишлена палата.
И допълнителна становища по тяхна инициатива сме получили от Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България.
От името на вносителите, кой ще представи законопроекта?
Господин Гечев заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми колеги и гости, ще бъда максимално кратък, тъй като вие сте запознали с мотивите, които са публикувани в интернет. Искам съвсем накратко да поставя два, три аспекта.
Първо, този закон е част от пакетите закони, които Парламента обсъжда и приема в това число и току що приетия Закон за потребителския кредит. Нашата цел на вносителите от управляващите партии, а в някои случаи подкрепени от колегите от опозицията е да засилим конкуренцията в условията на българското пазарно стопанство и да възстановим баланса на интересите между производители, търговци и потребители. И този Закон за защита на конкуренцията, промените които предлагаме са точно в тази насока.
Освен това както и при всички закони, искам да декларирам, че когато предлагаме такива промени, ние се съобразяваме с европейското законодателство. И държавните институции, наши експерти и ние самите сме вложили не малко усиля да направим сравнителен анализ на подобни законодателства в други страни членки на Европейския съюз.
Още в самото начало искам да кажа, на основата и на становищата, някои от които са взаимно изключващи се. Това е напълно нормално. Абсолютно спокойно посрещаме и критиките и несъгласието. Тъй като в крайна сметка става дума за защита на различни интереси.
Функцията на Комисията на парламента и на самия парламент е да осъществи такъв баланс на интересите при приемането на всеки закон. така че ние сме се съобразили с чл.101 и чл.102 от договора за функциониране на Европейския съюз. С регламента № 1 от 2003 на Съвета от 16 декември 2002 г. съобразили сме се със специалната елена книга, публикувана от Европейския съюз, касаеща състоянието, перспективите, механизмите, инструментите за решаване на въпроса с нарушение на условията за свободна конкуренция. както вече споменах и с опита на редица страни, в това число Германия, Великобритания, някои то бившите социалистически страни като Чехия, която може да се смята за един от моделите на прехода в Източна Европа.
Това което ние предлагаме като промени е съобразено с препоръките на Зелената книга на Европейски съюз, касаеща нарушение на конкуренцията в направление на двусмислено договорни условия, липса на писмени договори, нелоялно прехвърляне на търговския риск от продавача към купувача или от продавача към доставчика. Непочтено използване на информация. Нелоялно прекратяване на търговски отношения. Териториално ограничение на доставките и други.
Всички тези проблеми, които са маркирани в Зелената книга на Европейския съюз, ние разпознаваме. Те са налице в българското стопанство. В някои случаи се проявяват още по-драстично. Така че на това първо четене, ние предлагаме варианти на дефиниции, на определени категории. В тази връзка искам ад кажа, че въобще не сме изненадани от това, че твърде пространни дискусии има около дефинирането на основни понятия в началото на предложените проекти в Закона. искам да ви успокоя, че същите разгорещени дискусии се водят и в Европейски съюз и продължават да се водят.
Още по отношение на критериите и показателите примерно за пазарна мощ или за значима пазарна мощ или за секторна пазарна мощ. Но това не пречи на страните членки на Европейския съюз да са приели рамкови законодателства, а съответните оторизирани държавни конституции да разработват нормативни документи, които да осъществяват тази политика.
И ще завърша с това. ние ще изслушаме внимателно всички бележки на експертите на заинтересованите страни. между първо и второ четене ще направим максимални усилия заедно с тях да хармонизираме текстовете. Естествено, че няма как да бъдат задоволени всички интереси, тъй като априори заявявам, че според нас интересите на българските потребители, а в не малко случаи на българските производители са нарушени. И нашата задача е именно да защитим в по-голяма степен тези интереси. Защитата на принципите на конкуренция е в интерес на всички фирми, които оперират в България. защото фирмите, които произвеждат в България са български производители независимо кой е собственика, дали е българин, дали е американец, холандец или от Азия.
След като са регистрирани фирмите в България, съгласно нашето законодателство, ние ги третираме еднакво и за нас те са български фирми.
С тези предварителни бележки предлагам да изслушаме мнението на другите колеги и да се хващаме да работим, така че в обозримия срок даден от Закона да се опитаме да хармонизираме текстовете и да предложим един закон с поправки в закона, който да съответства на най-добрите европейски практики.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Гечев.
Предлагам уважаеми колеги, най-напред да чуем становището на Министерството, след това на гостите и накрая на народните представители.
Ако някой смята, че тази схема не е удобна за него може да направим изключение.
Откривам дебатите по законопроекта.
Господин заместник-министър вие сега ли ще вземете думата ли по-късно?
КРАСИН ДИМИТРОВ: По-късно. Писмено сме дали нашето становище.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имате думата уважаеми гости най-напред вие. Препоръчително време за изказване три минути. Очакваме сериозна дискусия, за да може всеки един от присъстващите да вземе думата.
ЙОРДАН МАТЕЕВ – изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия.
Уважаеми народни представители, уважаеми госпожи и господа, Сдружението за модерна търговия обединява голяма част от големите търговски вериги в България, предимно в сферата на бързо оборотните стоки. Осем от нашите членове са в топ 10 на компаниите по пазарен дял в този сектор.
Аз не знам дали ще успея да се вместя в рамките на три минути. Надявам се, заради това че сме силно засегната страна, която е много на дълбоко в проблема, да ми се даде възможност малко по-пространно да се изкажа. Във всички случаи да информирам уважаемите господин и господа народни представители, че ние имаме становище от около 20 страници, което сме им изпратили. Надявам се да сте го видели. Ако някой не имал възможност, моля да ни сигнализира, за да го изпратим. То е публичен документ. Одобрен от три от големите работодателски организации в България и няколко от браншовите организации.
По същество. Ние виждаме сериозни рискове във въпросния законопроект. Първият риск е свързан с целите на законопроекта, именно да защити малките и средни български производители. Ние смятаме че законопроекта по този начин, вместо да им помогне, по скоро ще им навреди. Тъй като проекта стимулира вноса на стоки и стимулира търговците да работят с по-големи производители поради огромни рискове от глоби.
Принципно търговските вериги не са против правилата. Нека ясно да кажа. Ние признаваме, че има напрежение по веригата на доставки от фермера до търговеца на дребно. Ние обаче смятаме, че това напрежение по никакъв начин не се дължи само на търговските вериги. То се дължи на редица фактори, включително тежката икономическа ситуация. Намалялата потребителска способност на населението. Разпределянето на субсидиите. Цената на електричеството. Всичко това, което прави голяма част от българските производители по-слабо конкурентоспособни спрямо техните конкуренти, подчертавам не само в България, а и в Европейски съюз, защото ние говорим за един общ пазар в случая.
Българските производители, малките производители няма как да бъдат подкрепени от закон, който казва на търговците – Не работете с тях, защото това е рисково и ще бъдете глобени.
Примерно една сделка за половин милион лева има потенциал да донесе глоба в рамките да кажем на 50 млн. лева. това са твърде големи рискове. Тези рискове идват от една фундаментална, според нас грешка в този законопроект. И това е, че нелоялни търговски практики се опитват да бъдат уредени със закон за защита на конкуренцията.
Много от вас вероятно вече са се запознали с проекта за доклад на Световната банка, който беше поръчан съвсем наскоро от българското правителство и който съвсем скоро ще бъде финализиран. В него категорично се стига до извода, че нелоялните търговски практики и то това е на база проучване на ситуацията в различни страни в Европейския съюз. стига се до извода, че решаването на нелоялни търговски практики трябва да се случва в търговското законодателство. В противен случай се влиза в едни твърде рискови регулации, които могат много повече да навредят на цялата икономика, отколкото да помогнат.
И тук идва темата за оценката на въздействието. Една тема, която в България се говори повече от 15 години. ние като част от бизнеса в България бяхме изключително доволни заради това, че преди по-малко от година, настоящето правителство и политическите сили, които го подкрепят казаха, че започват нова философия на законодателството, което се основава на оценка на въздействието на всички регулации за бизнеса.
Ние до момента не сме видели такава оценка за въздействието на този изключително важен закон, който според нас ще се отрази много тежко, както на българските предприемачи, така и на българските потребители, които в крайна сметка ще платят основната цена от регулацията. Ако приемем, че целта е по-балансирани отношения между производители и търговци, това би означавало, че цената за българските производители, за техните стоки ще се вдигне. Това няма как да не се отрази и рани други условия, както обичаме да казваме икономистите, няма как да не се отрази върху крайната цена върху която българския потребител купува своите стоки. Тази теза сме я развили много детайлно в нашето становище. така че ще спра до тук.
Бих искал само да вкарам малко европейски контекст, защото е много важно по какъв начин се четат европейските документи. Да, в Зелената книга европейската комисия изброява седем нелоялни търговски практики. Ние сме напълно съгласни, че такива търговски практики има в Европейския съюз. подкрепяме становището на Комисията, според което тези нелоялни търговски практики идват не само то търговските вериги. Те идват от доставчиците. Те идват от фермерите. Те идват от всички, които са по веригата на доставка на храни от производителя до търговеца на дребно.
Тоест всякакви опити този проблем с нелоялни практики да се насочва единствено към търговските вериги, ще доведе до много грешна посока.
Освен това, тук се дават примери със страни като Франция, Чехия, Полша и Словакия. Ние разполагаме с анализи не само наши, но анализи които сме поръчали на големи международни компании. Които показват, че във всички тези страни, въпросните законопроекти са предизвикали огромен хаос.
Първо във всички тези страни са довели до драстично покачване на цените за крайните потребители.
Второ, въпросните страни поемат риска срещу тях да бъдат предприети наказателни процедури от Европейския съюз. тъй като анализите на юристи запознати с Европейското право показват, че въпросните законодателства в тези страни нарушават така наречената свобода на установяване.
В България регулацията, която в момента се представя е значително по-тежка от всичко, което сме видели в рамките на Европейски съюз. и това го каза в своя доклад и самата Световна банка. В България имаме най-ниска концентрация в търговията на дребно и в същото време искаме да направим най-тежките регулации по отношение на конкуренцията. Много е важно да кажем. това е изключително конкурентен сектор.
Първите десет компании в търговията на дребно на бързо оборотни стоки държат едва 36 процента от пазара. Най-голямата компания в България, която работи на този пазар има под 11 процента. Като 50 от търговските вериги в България имат 45 процента. Останалите 55 процента, т.е. повече от половината от пазара се държи от десетки хиляди малки магазинчета и тържища. Тоест, както потребителя има огромен избор за това, къде пазарува своите стоки, така и доставчика има огромен избор за това, къде да предостави на кой търговец да предостави своята стока. Като много често се поставя въпроса за таксите и включително в законопроекта на практика се забранява бизнес модела.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Матеев, ориентирайте се към приключване. Вероятно ще имате реплики и вие ще имате възможност да отговорите на тези реплики.
ЙОРДАН МАТЕЕВ: Благодаря. Завършвам с това, че част от търговците нямат никакви такси, спекулации за това, че имало безкрайно много такси, че производителите нямали избор. производители имат огромен избор. и вече ви казах по какъв начин е разпределен пазара. За мен като икономист би било странно да видя в антимонополно законодателство, да се третира пазара въобще на търговия на дребно, който е изключително конкурентоспособен. Надявам се, че по-късно ще имам пак възможност да се включа.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Цонев поиска думата за реплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, като един от вносителите бих искал да отговора на част от поставените въпроси за да не се натрупват такива.
Уважаеми господин Матеев, уважаеми колеги, нелоялните търговски практики са в много закони. Не само в търговския закон и не им е мястото в Търговския закон. Нелоялни търговски практики са описани и има забрана за тях, в глава шеста от закона за защита на потребителите. Например нелоялни търговски практики трябва да има в закона за защита на конкуренцията дотолкова, доколкото те създават услови за картелни споразумения и за разрушаване или за изкривяване на пазара. В този случая за който говорим става въпрос точно за това.
И аз искам да ви кажа, че не виждам с какво ние и как пречим на членовете на вашата организация, не виждам точно с кой текст от закона. докато вие говорихте, аз още веднъж прочетох много внимателно цели закон. за да не губя времето на Комисията и на нашите гости, предлагам да седнем текст по текст да ми покажете точно кой текст би ви попречил. Това, че да кажем предоставянето на услуги от купувача на продавача, независим дали са свързани, че има забрани ли ограничения за предоставяне на стоките от подавача на други купувачи. Вие вече няколко пъти казахте, това е в стари договори. Аз ви благодаря за тази констатация, защото точно тези стари договори доказват, че е имало практики в които въпросните търговски вериги, които имат влияние върху пазара са изкривявали пазара. Защото вие самите се отричате. Вие показвате стари договори. Да, именно старите договори са ни накарали да направим този закон, за да ги няма утре или вдруги ден отново. А това, че сега ги няма и сте ги променили е само доказателство, че закона трябва да бъде променен.
Колкото да защитя още веднъж, това което най-много ви притеснява, че може да създаде риск дефиницията и термина значителна пазарна сила. Аз ще ви кажа, че в теорията и практика е възприет като удачен подхода значителна пазарна сила, да бъде свързан и възприеман в контекста на концепцията за икономическа зависимост, чието съществуване поставя доставчици и купувачи в по-слаба пазарна позиция, спрямо своя търговски партньор. И ние така ще го дефинираме. Ще уточним тази дефиниция в този контекст между първо и второ четене. Защото ако дефиницията е поставена в този контекст, тя ще отговаря и на дефиницията за господстващо положение. Там също е поставен в този контекст. Както и взаимозависимостта между господстващо положение и значителна пазарна сила да бъдат в смисъл на поглъщане. Ако има господстващо положени не може да има значителна пазарна сила. Това е по-големи термин, който поглъща по-малкия. И ред още други неща, които в хода на дискусията между първо и второ четене ще бъдат уточнени.
Онова което категорично не приемам, че този закон по някакъв начин би попречил на големите вериги да работят с малки и средни производители и доставчици, защото това създавало риск за тях. Излиза, че риска за тях е да имат типови договори и типовите договори да бъдат одобрявани. Излиза,че риска за тях е да не събират такси за не направен разход. Излиза, че риска за тях е да им се забрани, да забраняват на доставчиците да предоставят същата стока и в други търговски вериги. Не мога да се съглася с това. и смятам, че голяма част от народното представителство ще възприеме този подход като добра регулационна мярка.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря. Друга реплика. Госпожо Нинова заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми представители на веригите, познаваме се, говорил сме вече много пъти по този закон. затова правя уговорката, че това което казваме не се отнася за всички вериги. Всеки конкретен случай сме го разглеждали с вас. Знаем, че едни допускат нелоялни практики в договорите, други напротив, напълно са изрядни. Затова ще говоря конкретно. И без да се смята, моля да не го смятате, че казаното се отнася еднакво за всички. Познаваме на всички ви конкретно договорите.
Предлагам ви от тук нататък между първо и второ четене, ако имате конкретни предложения да ги направите конкретно. Тези общи приказки за спадналото потребление, за липсата на конкуренция и за цената на ел. енергията ги приказвайте някъде другаде. Защото ви питам.
Как цената на електрическата енергия в България се отразява на това, че някои вериги забавят плащанията към доставчиците в продължени на девет месеца. кака е връзката между тези две неща? Моля ви вижте конкретно какво сме предложили в законопроекта и дайте да разговаряме конкретно по текстовете.
Като например рискове, че ще бъдете глобени, ако купувате от малки доставчици. Рискът да бъдете глобени съществува само, ако нарушавате правилата на закона и на подзаконовите нормативни актове. От разговорите преди, знам че ви притеснява текста, че може да се запази в анонимност подателя на жалбата срещу вас. И че това може да създаде риск за вашия бизнес.
Прочетете становището на Комисията за защита на конкуренцията приложено към днешния законопроект. Там достатъчно добре и експертно е описано, че и сега съществува подзаконов нормативен акт, правила за работа на Комисията за защита на конкуренцията, съгласно който акт, може да се запазва анонимност на жалбоподателя. Тоест, новите текстове заложени в по-висок по сила нормативен акт в закона, само потвърждават с по-голяма сила това наше намерение, да пазим жалбоподателя.
Спекулации било, че има такси. Много добре знаете, че в някои от договорите, на някои от веригите има такси, които не отговарят на предоставената услуга. Няма да говоря за популистките такси рожден ден. Но и сега съществува такса, че при промяна на регистрацията на едно юридическо лице, на един доставчик в регистрацията, той дължи на веригата 250 лв. такса за всяка промяна в собствената си търговска регистрация. Отговарят ли 250 лв. цена на услуга, за това че вие във вашите регистри трябва да промените едно име на фирмата или една форма на юридическото лице ООД или АД.
В пълна подкрепа на това, което каза колегата Цонев, защо ви притеснява, че залагаме да няма такси, ако твърдите, че такива и в момента не съществуват? така и така не съществуват, нека го запишем в закона.
Според мен единствената част от законопроекта, която търпи сериозен експертен разговор и може би някакви корекции между първо и второ четене е определението значителна пазарна сила. нека да се съсредоточим върху това. да го изчистим максимално, за да няма притеснения и да не даваме поводи чрез текстовете за злоупотреби с това понятие.
Всички останали текстове са абсолютно коректни, които мисля, че с нищо не нарушават, даже напротив,подобрявате пазарните отношения и конкуренцията на която толкова държите.
Ние сме готови между първо и второ четене да говорим експертно. Моля ви наистина престанете с тези общи приказки за не конкурента среда в България, за ниски субсидии на земеделски производители, защото нямат нищо общо с материята, която се опитваме да уредим.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря госпожо Нинова. Друга реплика към господин Матеев? Трябва да му дадем думата за няколко минути. Реплика ли имате? Добре, изказване. Господин Матеев спазвайте времето. Имате думата. След това продължаваме да се изказваме.
ЙОРДАН МАТЕЕВ: Аз ще дам възможност на колегата да говори по въпроса.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря ви. Имате думата, заповядайте.
ХРИСТО ПЕТРОВ - управител на Кауфланд – България
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа, понеже казахте да не говорим общи приказки, ще ви кажа и съвсем конкретно как ще се развият нещата, защото този закон след като се приеме единствено по който се занимаваме сме ние с него. И той ще ни вкара в прав път, както се казва.
Създаване на една дефиниция, значителна пазарна сила, това води до изключване на 95 процента от пазарните субекти от този закон. тогава ще имаме абсолютно мерене с двоен аршин. До 49 млн. примерно няма да имаш значителна пазарна сила, а след това ще имаш. Това предоставя тотално неравни права на играчите на пазара. Това е първото нещо.
От тук нататък какво следва за тези, които влизат в значителна пазарна сила. те попадат под ударите на един закон, който ги глобява 10 процента от оборота им. Защо? Защото те дори да са нарушили нещо, работейки с дребен и малък производител или среден, ще им донесат един оборот на производителя, а са направили примерно 100 000, 200 000, 500 000 лева, което за едно малко или средно предприятие знаете, че е огромен оборот.
Питам тук коя и се поставете на мястото наистина на търговеца в случая, кой търговец ще си рискува 5, 10 млн. лева глоба, за да се занимава с малък производител, да му прави оборот, да му развива продукцията. Той ще си работи с големите, които също попадат под ударите на този закон. Следователно няма да има никакъв проблем. Абсолютно никакъв проблем.
Ето ви конкретен пример, как ние унищожаваме с този закон и аз съм българин, нищо че съм управител на чужда верига. Чух и благодаря, че все пак и ние сме български фирми, което е така, защото данъците си ги плащаме тук. Работниците ни са само българи и т.н.
РЕПЛИКА: Приходите.
ХРИСТО ПЕТРОВ: Приходите, данъците си ги даваме тук и си ги облагаме тук. За приходите е друга тема, защото там сме чували други безумни неща, как изнасяме милиарди в чужбина.
Чрез този закон ние ще унищожим всякаква възможност на малки и реден бизнес да стъпи в по-големите вериги. Вие ще ни накарате да се капсуловаме и да работим само с големите, пак български и пак чужди. Обяснявам ви, защото аз няма да сключа договор с някой, който утре дори и да се скараме, ще ходи да се оплаче в Комисията за защита на конкуренцията. Там има риск да ме глоби.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колега, нека да ви направя една реплика. Вие може да бъдете глобен, вие като стопански субект и като работите само с големите. Тази “врътка”, ако мога така да кажа, която ни я правите тук, този закон ще ограничи малките. Няма да работим с малките, защото носи риск. Точно като не работите с малките риска става още по-голям. И ще ви го обясня защо, ако после имате нужда.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Петров продължавайте вашето изказване.
ХРИСТО ПЕТРОВ: Допълнително за текстовете , че всички са наред. Текстът който гласи, че ако продаваш собствена марка може да откажеш на който и да е и да вкарваш и да продаваш негов продукт. Пак пример, за да стане ясно на всички. Примерно в България има колбасарски над 200 предприятия. Всичките продават кренвирши. Според този закон, всяка една верига, ако има собствена марка кренвирши, който и да е от тези 200 предприятия дойде и си предложи кренвирши, ние трябва да вземем, иначе попадаме под ударите на този закон. и като казвам ние сме тези, които сме над 50 млн. това ви е точно текста конкретен. Ние прави закон в момента. Ако всичките производители са един басейн с вода, а ние сме една кофа, правим закон такъв, за да накажем кофата и да я накараме със закон да събере водата от басейна.
Съжалявам дами и господа, няма как да стане физически. Иначе имаме желание да вкараме 200 – 300 кренвирша, но нямаме място на рафтовете.
РЕПЛИКА: Не може господин Матеев да дава думата на господина. И отново връщаме думата.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: заповядайте.
ДИМИТРИН ВИЧЕВ – председател на Асоциация на българските винари АБВ.
От 2010 година това са малки винарски предприятия, които направихме Асоциация с цел да се защитим от натиска. Благодарим на вносителите за този закъснял законопроект. Подкрепяме на първо четене да влезе. Аз смятам, макар като виждам, че са вносители предимно депутати от Коалиция за България и ДПС, твърдо вярвам,
Е ще бъде подкрепен и от депутатите от ГЕРБ. защото ако се върнем 4 години назад ще видим,че в предизборната програма правителството на господин Борисов имаше една антикризисна програма от 50 точки, в която мисля, че 39-та или 40-та беше точно в посока да се ограничи и да се регулира работата на търговските вериги. Той е навременен, защото от преди пет години заедно с Конфедерацията на работодателите в България се направи една анкета. Внесохме в Комисията за конкуренция огромен брой данни, оплаквания за нелоялни практики, които до този момент Комисията за конкуренция не се е произнесла. Има поговорка - “Не е луд този, който изяжда баницата, а този, който му я дава.” Явно досегашното законодателство е давало тази баница на търговските вериги. Защото ще ви кажа като производител, като човек, който е сключил първите договори с първите вериги в България, на какъв натиск и рекет сме били подложени.
Всичко започва прекрасно. Радваш се на магазините до момента в който знаеш, че стига договарянето, което се прави обикновено м. октомври. Тогава има едни малки стаички, в които правят така наречените преговори, където ти дават предварително подготвен един анекс, който имаш само правото да подпишеш или не. Изключително трудно е да убедиш търговска верига, че ти не си съгласен с тези условия, които те ти предлагат. Защото в общите условия на договорите пише, че ако не подпишеш анекса а тази година, договора се прекратява. По този начин моята фирма, няма да говоря за нея сега, загуби 100 000 лева инвестиции направени десет години в една много известна верига в България, затова защото отказахме да плащаме такса рожден ден, по случай десет годишнината.
Защото на всичко отгоре, не само без преговори ни принуждаваха да плащаме такса за всеки новооткрит магазин, всеки един в зависимост от големината между 500, 700 и 1000 лева. И ако една търговска верига отвори тази година 10 магазина, всеки производител е длъжен да плати за новооткритите магазини.
Върхът на нахалството на тази верига господа беше, че поискаха по 350 лева за ремонт на старите си магазини за стилажите. Какво е това нещо? Не само това.
Принуждавани сме всички тези вестници, които идват, ето колегата от Кауфланд, в кутии си ги получаваме. Да не мислите, че ги плаща Кауфланд. Плащаме ги производителите. Плащаме ги търговците. Защото за всяка снимка, за всяка позиция в тези вестници, ние сме принуждавани да плащаме много големи такси. И не можеш да откажеш. Там е записано, че трябва да го направиш. Не може да откажеш, да не участваш в промоция. Има задължителни от една до две години промоции. Два пъти годишно. Всички тези промоции струват огромни пари. Да, аз съм също потребител.
ХРИСТО ПЕТРОВ: Категорично ви забранявам да говорите нещо за Кауфланд, което не е вярно.
ДИМИТРИН ВИЧЕВ: Не ме прекъсвайте.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: той не спомена никаква конкретна фирма.
ДИМИТРИН ВИЧЕВ: Понеже вие говорите за Кауфланд ще кажа, че първия договор с Кауфланд го сключих аз, още когато офиса ви беше на “Дондуков”.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: моля ви не говорете с имена на фирми.
ДИМИТРИН ВИЧЕВ: Една търговска верига, когато откриваше първия си магазин в България, ни представи условия, които бяха изключително унизителни от рода да продаваме три литра вино за два лева. на което казах, че това не отговаря нито на Закона за виното, нито на нищо. На което ми беше отговорено: “Забъркайте нещо за 2 лева, ще продадем един ТИР за три дни. След като отказах вече съм персона нон грата в тази верига и те не искат повече никога да работят с мен. Така стоят нещата, господа от Икономическата комисия.
Смятам, че както много държали като Унгария, като Румъния имат специални закони за регулиране на тази работа в тези взаимоотношения. Мисля че този закон няма да реши всички въпроси, но е крачка в правилната посока. Както приети днес Закон за потребителски кредит не разрешава всички въпроси, категорично, но е крачка в правилната посока. Защото нямаме ли регулация, това не е пазарна икономика в България. това е джунгла, в която по-силни, независимо как ще го наричаме, монополно стоящ или значителна пазарна сила изяжда по-малкия. Затова в България вече няма малко производство. Ние не може да бъдем равностойни и няма да има производство.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Други изказвания? Заповядайте. Кратка реплика.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Колегата каза, че разчита и колегите от ГЕРБ да подкрепят закона. тяхна работа си е как ще гласуват. Искам само да припомня, че имаше законопроект № 254-01-89 от 4 септември 2012 г. на ГЕРБ, където понятието значителна пазарна сила едно към едно съвпада с това, което се предлага в днешния законопроект. Нещо повече. Тогава вие бяхте по-крайни. Въведохте монополно и господстващо положение като определение. Защо този закон не видя бял свят, може само да гадаем, по времето на 41-ия парламент. И ние бяхме вносители, но и вие бяхте инициатори тогава. Така че се надявам и сега да подходим не от политическа гледна точка, а от гледна точка на разума и грижата за български производител и потребител.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Нека да се върнем на дискусия по същество. Имате думата.
СЛАВЧО ПЕТРОВ – председател на Федерация на независимите синдикални организации към КНСБ
Уважаеми депутати, аз приветствам, че най-после е вкаран законопроект за регламентиране на взаимоотношенията доставчици или производители с големи търговски вериги.
Тук господин Матеев подчерта въпроса, че липсва оценка на въздействието. Да може би е прав. Но една такава оценка, според мен ще покаже една такава картина, че безспорно големите търговски вериги по някакъв начин ще бъдат ощетени. Защото с тези договори,които заглобват доставчиците, просто те наистина ще загубят определени финансови ресурси.
В същото време оценката за въздействие към доставчиците и производителите ще бъде благоприятна.
А що се отнася до потребителите, според мен тя ще бъде разнопосочна. В едни случаи потребителите ще бъдат облагодетелствани, в други случаи ще бъдат може би ощетени.
Тук назад във времето съм си направил едни сметки, какво е нарастването на цената от доставчика до потребителя. Ако ви кажа, че се движат тези проценти от 150 до 213. Тоест от 50 процента до 113 процента надценка, сигурно няма да повярвате.
Свършвам с това, че в стремежа си големите търговски вериги да притискат ценово доставчиците, много ефектно и ефективно играят с така наречените бели стоки.
Наистина това е закон, който трябва да се гледа, да се отчетат интересите и на потребителите и на големите търговски вериги. Защото никой няма да отчете, че с идването на големите търговски вериги в България се внесе съвсем друга култура на търговия. А няма да скрия това, че някои от нашите предприятия казват, че чрез тях те ще се стремят да излезнат на външни пазари, което може би е вярно. Но истината винаги е по следата. Така че приемането на един такъв законопроект, друг е спора къде да бъде. Това е малко разтягане на локуми.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Петров. Заповядайте.
НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ: Адвокат съм. Консултирам Движението за модерна търговия.
Бих искал да припомня, че целта на днешната дискусия е да се обсъди конкретно законопроекта и идеите, които стоят зад него. Притеснявам се, че дискусията се обръща на нещо като за и против търговските вериги, което намирам за некоректно. Не е това целта на срещата.
Да започнем с положителните неща. Това което чухме днес, че вносителите на законопроекта за отворени за диалог и то на експертно ниво, аз намирам за изключително положително, защото до този момент подобен диалог липсва. За да има едно балансирано решеине, то няма как да бъде постигнато без диалог и то наистина експертен между засегнатите страни.
По темата за оценката на въздействието, може би като кратка реплика към преждеговорившия, нейната цел не е да покаже, търговските вериги ли ще забогатеят или няма да забогатеят. Ада покаже въздействието на една регулация върху цялата икономика. Тоест какво би било въздействието, както върху българския потребител, така и върху икономиката като цяло на държавата. Ние смятаме, че такава оценка е необходима. Това разбира се е предмет на допълнителни разговори.
Като юрист искам да направя две бележки. Първата е, че предложената дефиниция на понятието значителна пазарна сила е изключително неясна. Тя дава възможност за тълкувания, които ще създадат правна несигурност. От това, което чувам днес ми се струва, че и вносителите са склонни да мислят в посока, как тази дефиниция да бъде променена. И дали тази дефиниция в този й вид е удачна.
На второ място, искам да кажа, че днес слушаме само за търговски вериги, за условия,за продажба на различни стоки. А Закона за защита на конкуренцията се прилага общо спрямо всички сфери на икономиката. Тоест, той ще засегне цели бизнес.
Според мен е недопустимо дискусия по тоз закон да се води само и единствено на фона на проблеми, търговски или други на производители с търговски вериги. Това не е коректно, защото въздействието на закона ще бъде върху цялата икономика на страната.
Част от предложените текстове са изключително неудачни, защото се базират на презумпцията е, че се регулира дейността на търговец, който закупува стоки от производител, като го поставя в някакво неравноправно или неизгодно положение.
Искам да напомня, че Закона за защита на конкуренцията се прилага както при покупка, така и при продажба на стоки, а и всъщност не само при стоки, а и при услуги. И всички останали дейности, които влизат в българската икономика. Това следва да се вземе предвид и според мен е основен недостатък на закона, тъй като дори в мотивите към законопроекта се говори предимно за търговски вериги.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Даскалов. Сигурно ще има реплики към вас.
МАРИЯ АССИМИ – Асоциация за балканско сътрудничество
Господин председател, господа депутати и всички гости представители на големите вериги,
Господин Матеев, най-напред към вас ще се обърна и към господин Даскалов. Не знам дали присъствахте, но тази тема беше дискутирана в Обществени съвет и той имаш доста представители. Мисля, че вие бяхте свидетел. И се води наистина дискусия и то много сериозна дискусия. Може би не сте били поканен или не сте били запознат за това, но наистина много хора участваха. И приветствам, че в интерес на истината, ми направи много добро впечатление, че депутатите от четирите политически сили представени в Парламента се отнесоха с голяма сериозност и не видях конфронтиране между тях. Нещо което е в полза и на веригите и на всички магазини на търговци и на потребители.
Аз имам едни забележки към господин Матеев. Той доста ни подплаши миналия път с европейските директиви. и мисля, че си спомняте, че госпожа Корнелия Нинова ви каза, че няма да се плашим с тях. Така е за веригите. Големите вериги наистина сте големите акули. Но аз попитах. Вие господин Христов се засегнахте на темата Кауфланд. Аз приветствам тези вериги. Хубаво е, хигиената е добра. Не съм доволна от тях, защото влизам за един хляб и излизам с празен портфейл. Купуваш всичко.
Не трябва да постъпваме така. Трябва да има такъв закон. и трябва да ви кажа, че пазарувам от тези вериги преди 10 ноември. Без да споменавам една верига, съм 25 години член на клуба на Карфур. Вие нямате това нещо. То е различно. Българи нищо общо няма, нито Лидъл, нито Кауфланд, нито Карфур. Извинявате, българите не сме втора ръка хора. Защо ние не ползваме тези преференции, които са в другите европейски държави. аз питам.
Вие трябва да сте щастливи, че е толкова добър този Парламент. Не този, всичките. Колко процента българска стока се подава във веригите. Да има един таван – 25 – 30 процента. И нека да има внос. Аз също искам да пазарувам вносна стока.
Но не съм съгласна с вас, че в това отношение може да правите каквото искате и нямате контрол. Отговорете ми. може да греша. Не ви упреквам. Нека да се изкажа. Нека ви прекъсвах. Бъдете любезен.
Второ,ь тези пари от вашите печалби къде отиват? Не в българската хазна, а отиват навън. За Кауфланд в Германия, за Карфур на вън. Така е. Вие сте икономисти. Аз съм технически грамотен човек.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо, помолих ви да не споменавате имена на фирми.
МАРИЯ АССИМИ: Искам да кажа, че тук много демократично се води спора. Трябваше да бъдете на предишното заседание. Да видите много граждански организации, които не са съгласни с това поведение. И нямате право да се сърдите. И моля ви тук към господин Матеев, да не ползвате какво каза Европа. Ходили сме на вън. А от 1981 г. съм член на Европейския съюз. втори път станах България като влезе. Имаме впечатление как се пазарува и какво е отношението в другите вериги и какви са стоките, и как защитават интереса на държавата си. а ние сме българи. Приемаме ви за българска фирма след като сте на този пазар. Но не може вие да продавате както искате. Закона винаги вас да ви защитава. Всеки един договор има две страни. а в интерес на истината българските правителства ви дадоха баницата и на хляба мекото. Така че не упреквайте този член. седнете с нас. загубете си времето. Защото ние си губихме нашето време безплатно. Истината е някъде по средата. И търговеца да бъде добре. Аз искам да сте добре. Аз искам да има и вериги. И производителите да са добре и потребителите. Във всички случаи ще има някой ощетен. Но да се казва, че вие сте ощетените, не е така. В големите вериги цените трябва да бъдат много по-ниски. За съжаление са високи. Кажете ми колко е агнешкото в Кауфланд?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо приключвайте моля ви.
Господин Гечев поиска кратка реплика.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Първо ще помоля колегите, все пак на моменти ставаме дискусионен клуб, а не това целта на нашата сбирка. Аз се надявам, че между първо и второ четене, потвърждавам нашето намерение да работим с всички експерти и да отчетем позициите на всички, за да търсим някакъв баланс. Най-доброто решение е когато се изслушат внимателно страните колкото и да не сме съгласни с тях и да търсим решение, което да балансира интересите.
За да бъда точен тъй като на няколко пъти стана дума за пазарна мощ, значителна пазарна сила. колеги, нека следим един принцип и да не си губим времето. Има великолепна дефиниция и в Зелената книга и в законодателствата на Европейския съюз. има над 15 нобелови лауреати, чийто оценки за измерване на пазарна концентрация, да не влизаме тук в лекции, които се, учат в първи курс. Ние няма да преоткриваме топлата вода.
Колегите, които не са икономисти, може би не са учили. Това се учи в първи курс. Там има определение на пазарна мощ, на критерии, показатели. Тук ние приноси няма да правим.
Моето предложение е да стъпим на европейското законодателство и да ползваме техните дефиниции.
Както при потребителски кредит направихме една малка промяна. примерно добавяме Софибор, но не променяме логиката на дефиницията. Ако нещо може да адаптираме, нека да го обсъдим и да видим. Но няма да търсим.
Второ, оценката. Разбирам има някакви нерационални очаквания. Примерно екип от 300 учени ще работи десет години да измери оценката, която всеки ще оспорва.
Аз их задал един риторичен въпрос. аз ще съм ви благодарен, ако ми свалите от интернет и ми изпратите един линк за такава оценка от друга страна. Има ли? Няма. защото няма как да се направи такава оценка в детайли, каквито вие искате. За плюсове и минуси се съди по друг начин.
Ние приемаме една позиция, когато се оспорва нещо, дайте да видим как е в Германия или в Италия или Европейски съюз. да говорим конкретно, а не кой как мисли – Румен, Иван или Стоян.
По отношение на закона същото. Принципът трябва да бъде. Веригите, които са добре дошли в България, те вече са български вериги опериращи в България, ако те имат някакви претенции по конкретен текст, ако обичате да кажете. Уважаеми господин професоре, ето нашата верига примерно в Чехия работи при тези условия. ето го закона на Чехия. Там е решено така. Вие защо го решавате така? Макар че ние разбира се не може да вземем параграфи от закони на различни страни. но ако вие имате сериозни европейски аргументи, ние ще ги разгледаме. Иначе няма как да защитим интереса на всички едновременно. Ще трябва да работим заедно. Да правим взаимни компромиси, за да бъде добре за всички.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря. Господин Даскалов съвсем накратко, защото това бяха реплики предизвикани от вашето изказване. Имате думата.
НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ: само една част бяха насочени към не. Аз още веднъж искам да подчертая, че намерението за диалог и то на експертно ниво е изключително положително и трябва да бъде насърчено. Сдружението за модерна търговия винаги е насреща.
Не възприемайте позициите ни като някакъв вид противостоене или опозиция на нещо, което народните представители са внесли като идея. По скоро става въпрос, затова че се опитваме да илюстрираме какви са слабостите, с оглед на това, че те могат и следва да бъдат отстранени. Тоест, Сдружението за модерна търговия има изцяло конструктивни позиции по този въпрос.
По отношение на изказванията на преждеговорившите, просто за съжаление това беше илюстрация на това, с което започнах предишното си изказване. разговорът не е за и против търговските вериги. Разговорът е за или против със средствата на Закона за защита на конкуренцията, да се стигне до административна намеса в търговски отношения. Защото реално погледнато, за това става дума.
Ако някой живее с илюзии, че чрез Закона за защита на конкуренцията ще се понижат цени административно или че ще създаде някаква организация, която ще регулира цялата верига на доставките, като проконтролира всеки един договор, смятам, че това са нереалистични очаквания и не би следвало да се разсъждава по този начин. Още веднъж припомням. Този закон регулира всички сфери на бизнеса в България. той трябва да е такъв, че да е приложим за всички сектори.
В много държави, ако има някакви секторни проблеми, те са изнесени на плоскостта на търговското право и се разрешават по съвсем различен начин. Дали чрез медиация, дали чрез съдено уреждане на спора. Защото това са частни спорове, които не касаят общата конкурентна среда.
Струва ни се, че тук има едно смесване на едното с другото.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Даскалов. Вие получите две покани и то много сериозни, поне тях чух за диалог. Аз мисля, че това е един сериозен знак, че от тук нататък биха могли да се подобрят тези текстове. Що се отнася до оценката на въздействие, това е проблем на българското законодателство. Не се отнася само за този закон.
Едно кратко отклонение. У нас има правила, които задължават и регулират оценката на въздействие само върху публичните разходи и до там спираме. При нас е казано всеки закон трябва да дава ясна представа колко пари ще струва на държавата. От там нататък действително има още много работа да свършим, за да развием системата за оценка на въздействие на всеки законодателен акт.
Заповядайте.
МИХАИЛ ПЕТРОВ – финансово административен директор на Кауфланд – България
Уважаеми дами и господа народни представители, скъпи колеги, аз бих искал само да вметна за Зелената книга, защото тя се цитира напоследък общо взето, като дявола Евангелието. Тази Зелена книга е само един малък процес, един малък документ от един дълъг процес, който е започнал от 2010 г. Защото проблема с доставките нахрани, той съществува в Европа от много отдавна. И сега той се решава на европейско ниво. След Зелената книга след този хай левъл форум който е образуван да реши проблема на европейско ниво има още два документа, които се чакат. Единият е един асесмент на законодателствата във всички държави членки. Този анализ все още не е излезнал. Той трябваш да излезе януари месец. Бави се вече два или три месеца. и след това още една студия, която се казва иновейшън фут. Чак след като тези документи станат факт, тогава самата Европейска комисия ще вземе мерки или ще обсъди мерки, дали ще бъдат регулации, дали ще бъдат само регулации. Така че процеса е на финалната права и ние сега рискуваме да сложим каруцата пред коня и да приемам един закон, който може би трябва да бъде отменен шест месеца след това или трябва да бъде адаптиран. Това е първата част на изказването ми.
След това много моля да развенчаем едни изказвания, че веригите изнасят капитали в чужбина и в своите държави, откъдето идват. Аз не виждам никаква икономическа логика, да не платиш 10 процента данък в България, а да искаш да платиш 40 процента данък в Германия. Такъв бизнес модел, такъв данъчен модел е лишен от всякакъв вид икономическа логика. И ако го казват и се твърди това нещо от инженери и от доктори, някак си мога да го разбера. Но когато икономисти твърдят това нещо, това вече не е съвсем в реда на нещата.
ДИМИТРИН ВИЧЕВ: Само реплика господин Имамов. Подкрепям адвоката на Сдружението за модерна търговия., че действително трябва да се направят промени в още много закони. Защото този закон няма как да реши въпроса с практиката, която я правят и енергоразпределителните дружества спрямо НЕК. В смисъл, прихващане от фактурите. Това правят търговските вериги. Този закон не знам как ще го направи. Примерно очаквате една сума да се разплатите с доставчици, да се разплатите с работници. Имате да получавате 20 000 лева. Какво сте фактурирали, а получавате 5000. защото са си взели бонусите, взели са си таксите за нови магазини и т.н. Това нещо са неравноправни клаузи.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз. За изказвания може и народните представители да се включват. Заповядайте.
ЛЮБОМИР ХЪРСЕВ – управител Финансови и административни директори в България
Аз смятам, че съм от фирмите за която госпожа Корнелия Нинова каза, че не всички имат претенции към тях и не всички работят с такива такси и са създали такива проблеми и напрежения. За мен е важно тук да правим такава разлика. Все пак говори за закон, който ще регулира целия пазар. И това, че във времето бяха цитирани имена. Някой е бил причина за някакъв проблем не означава че всички други трябва да работим по тази регулация.
На госпожа Корнелия Нинова изтъкнахме редица конкретни доводи и проблеми, затова аз няма да се спирам в детайли за текстовете от законопроекта. Смятам наистина, че това е работа на експерти тя трябва да бъде в малко по-различен формат от този, който е в момента. За този формат, който е в момента една по-широка дискусия и публичност, аз искам да кажа няколко неща.
Отначало бяха назовани като общи приказки, но желанието ни беше първо да поговорим по философията на този законопроект. Смятам, че напрежението което възниква и всъщност биваме ние назовани като тези които го произвеждат идва от това, че ние представляваме потребителите в крайните клиенти в тези преговори и в тези договори с производителите. Натиска идва от нашите потребители, които търсят нещо на определена цена, търсят да го купят и те изискват ние да го предадем по-нататък.
Важен е модела, понеже говорим с конкретни примери. Означава ли, при положение, че ние имаме доста голям кръг от производители, че ние не може да ги конкурираме по между им. Означава ли, че ние трябва да вземем всички производители, които работят за наши доставчици. Отговорът явно е не. Тоест те трябва да се състезават. Те трябва да се състезават с възможности за качество, с възможности да отговорят на обемите, с възможности за цени. ясно е, че тези напрежения ги има.
Понеже общите приказки за потребителите, ние не сме ги оценили, не ни е известно. Не става толкова лесно и бързо. Въпреки че може обширно изследване, както казва господин Гечев, не е по силите. Но потребителя не е оценен дори и с минимален опит за изследване. Има производители, които са за, има производители, които са против. Беше споменато и от другите участници.
Затова общо взето има такъв момент за който също трябва да помислим. Трябва ли всеки производител да се чувства задължен и да иска да работи с верига, едно. И две, да работи с абсолютно всички вериги. Това задължително ли е единствения бизнес модел, който може да развива. Може би преди да натрупа възможност, качество ноу хау, сили трябва да избере друг път на развитие.
Тук общо взето има напрежение, което ние го признаваме, но се опитваме в момента да накажем, не да решим проблем, а да накажем да репресираме. Поне това е моето усещане.
Конкретно беше споменат процента български стоки. Ние сме атакувани много често в това отношение.
Първо, много нюанси има в темата процент български стоки. Ние сме модел, който работи с далеч по-малък асортимент от другите колеги. Съответно при нас много важно е не броя, а оборота, който прави една стока. За мен много по-важен смисъл, първо трябва да дефинираме процент български стоки. За мен по-важното е отношението плащания оборот с български доставчици. Твърдя, че ние общо взето работи по равно, а може би сме един от тези, които са най-силно атакувани в това направление.
Конкретна дадена баница беше казано в един момент. не смятам, че сме получили нещо наготово. Много усилена работа, много разходи, много ангажимент. И преди да стигнем до печалбите, които да изнасяме трябва много загуби да покрием. Наистина стотици милиони загуба, за да направим мрежа, която е нужно да работи нашия модел. Защото ние работим с модел, който сее доказвал, който има определени изисквания със съответната инвестиция и мрежа трябва да бъде разгърната. Честно казано много не ни помага държавата. Като даваме примери в други страни и се търси как е решено там. Колегата ми в Швеция няма никакво ограничение за периода, в който трябва да си признае загубите. Ние сме ограничени в рамките на пет години. За пет години не винаги при толкова силна конкуренция, при толкова силни сътресения и кризисна обстановка, човек може наистина да достигне това, което неговия модел изисква. Ние работим в тези условия. не сме кандидатствали нот за инвеститор първи клас, нито за втори, нито за трети. Много разходи правим самите ние, знаейки че няма да ни бъдат признати за обществена инфраструктура. Инвестираме в общините и местата на които работим.
Така че аз лично не бих приел тези неща. работа по текстовете експертна в тесен кръг хора, които разбират. Но философията и икономическата полемика смятам, че е трябва сега да имаме и една друга гледна точка.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Хърсев. Господин Цонев за реплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин председател.
Аз пак искам да върна уважаемите колеги, гости към същината на законопроекта. Никъде не законопроекта не говорим да оспорваме пазарни успех на търговските вериги. Той е извън всякакво съмнение. Никъде не вменяваме задължението да купуват от всички, дори това, което каза преди това колегата Матеев. Текста само указва, че не може по тази причина да откаже. Ако имаш собствена марка, но по други може. Никъде не сме казали, че някой производител трябва непременно да дойде при вас да избере друг път. тук указваме, че трябва да има понятие значителна пазарна сила.
Уточнихме с какво връзваме. Ако имате време мога да ви кажа и на база на кои европейски документи, на база на коя европейска практика. Пак да ви върна към закона. никъде няма такива забрани и никъде няма това от което вие се опасявате, няма никаква конкретика в закона по това нещо. значителна пазарна сила е. нека ако искате пак да ви върна. Това е нещо, което може да попречи на конкуренцията в съответния пазар, тъй като да кажем негови доставчици са зависими от пазари дял, който имате. И по този начин, ако има определени практики, които изкривяват пазара и пречат за развитието, тогава влиза в сила тази дефиниция. Влизат в сила съответните мерки. аз не виждам никаква причина вие да се придържате към нормалните практики. И аз смятам, че вие се придържате.идвате с това уверение. Идвате тук с това самочувствие. Тогава от какво се притеснявате?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Съвсем накратко господин Хърсев.
ЛЮБОМИР ХЪРСЕВ: Освен значителна пазарна сила, законопроекта предвижда изменение в Закона за храните, където се прави още една по-прецизна дефиниция. Там се говори за конкретни обеми 50 млн. лв. оборот. И там се говори конкретно само за търговци. Там не се говори за цялата верига на доставки. Така че общо взето нещо, което може би звучи смислено като дефиниция по-нататък е прецизирано и то придобива малко по-различен оттенък а всички знаем, че дявола е скрит в детайла.
Конкретно аз не разбирам, защо доставчиците са изключени от тази регулация. И искам да попитам в рамките на дискусията как се очаква, при положение, че ние трябва задължително общи условия и типови договори да съгласуваме с Комисията за защита на конкуренцията, с неизвестна процедура в какви срокове тя ще отговаря, какво ще прави и как ще обработи физически целия спектър. Защото правилно каза господин Даскалов. Тук ние защитаваме активно търговските вериги, но реално не знам защо от други браншови не са се появили активно и не защитават насочване към всеки един пазар. А единствено тази дефиниция със Закона за храните прави по-силна регулация към нас. ако ние имаме одобрени общи услови и типови договори, какво става, ако доставчика, с който ние искаме да работим не ги приема? какво трябва да стане. Или просто трябва да спрем да работим с този доставчик.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Позволете ми да ви прекъсна, за да стане по-ясно. днес ние одобрихме, че общите условия на банките, не телекомуникационните компании, на всички утилити компании ще бъдат одобрявани от Комисията за защита на потребителя. Задължително одобряване. Няма да влизат в сила, ако не бъдат одобрени. За какъв сектор ми говорите? Вие разбирате ли какъв обем от общи условия ние днес решихме да регулираме. И се обосновахме защо. Защото има изкривяване. Не са виновни депутатите. Не е виновно народното представителство, че определени пазарни субекти, в това число и вие, ако искате ще извадим отделни договори от миналото, сте изк8риви пазара и сте злоупотребили. И банките са злоупотребили и утилити компаниите са злоупотребили. С това че в началото когато въвеждахме пазарните механизми стъпихме върху пълна либерализация. И какво се получи?
Колеги моля ви, разберете, че тези наши действия са предизвикани от други ваши действия, на конкуренти, на ваши членове, няма да споменавам на кой. Но това са реални факти. Корнелия Нинова ги чете договори. За тези договори едно нещо казахте като организация. Там това са стари договори. И аз пак ви припомням. Нашето действие е предизвикано от ваши минали действия и на банки и на утилити компании, и на монополи и на картелни споразумения и на всичко останало. Да не влизаме в подробности.
Това е част от регулацията, която искаме да въведем, в това число и във ваши сегмент. Отворени сме за разговори между първо и второ четене.
Господин председател, аз предлагам, разбира се, вие решавате, но да се ориентираме към приключване на дискусията. Каквито предложение имате между първо и второ четене, мисля че ясно стана на всички, че това е крачка, опит да регулираме едни отношения срещу, които хора, стопански субекти и т.н. имат определени възражения. Има определено изкривяване на пазара в определен период от време. ние реагираме на това.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Хърсев с няколко изречения довършете си изказването. След това народните представители и Министерството.
ЛЮБОМИР ХЪРСЕВ: Трябва да се работи експертно, както казвате вие, между първо и второ четене. Конкретно за проблемите, които не виждате по какъв начин избират. пак ви казах. Работим с 1500 – 1600 артикула, ограничен брой доставчици. Рядко имаме множество артикули и множество доставчици. В момента в който пише тук изрично, или отказ за предлагане към потребителя. Дори няма изискване. Дори чисто като хипотеза става въпрос за собствените марки. Чисто като хипотеза е възможно доставчика да ми откаже да ми достави и да има претенции към мен, че аз предлагам към потребителя. Има множество детайли в този текст. Надявам се те наистина да бъдат отстранени. Приветствам таз дискусия. Мисля,у че ще е полезна, ако ние също присъстваме като страна. Мисля, че е задължително.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря. Министерство на икономиката.
КРАСИН ДИМИТРОВ: Благодаря ви господин председател. Благодаря и на всички участници в днешната дискусия, тъй като проблема наистина е с голяма обществена значимост.
Искам само да кажа, по повод на някои от изказванията, че определено участниците не са имали възможност за достъп и за дискусия по определените от нея тематики във връзка с предложени законопорект. Ние като Министерство направихме редица срещи с всички вериги и с техни представители. Също и на работната група към Министерски съвет и мисля, че е достатъчно добре сме имали възможност да дискутираме тази тема.
По отношение на конкретни законопроект, радвам се, че днес се постигна такова съгласие за допълнително експертно участие с конкретни предложения между първо и второ четене.
Искам да кажа, че ние също имаме становище, което адресира една част от проблемите, които конкретно са визирани в предложени законопроект Във връзка с днешната дискусия, ние може също допълнително да се включим експертно с допълнителни предложения, които да прецизират някои от формите, както колегата спомена по отношение на препращане към търговското законодателство, от гледна точка на Световната банка или други критерии, които да опростят работата на Комисията за защита на конкуренцията, която сама е изказала становище, че може да се занимава по този въпрос. За да може в оперативен план да не се нарушават правата на бизнеса, на търговците. И да се създаде наистина бизнес среда, в която всичките участници, които днес присъстват да бъдат защитени, включително и потребителите в крайна сметка.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин заместник-министър. Народни представители желаят ли да вземат думата? Заповядайте господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря господин председател.
Считам, че дискусията в голяма степен излезна извън обхвата на предложените от нас промени за в конкретния законопроект, но ще си позволя, тъй като всеки един от колегите вносител го декларира, го декларирам за пореден път. И да помоля представителите на търговските вериги да не считат, че това е законопроект, който се прави против тях. И от наша страна няма никакви обвинения. Тъй като в голяма степен дискусията беше с много общ характер до момента.
Аз внимателно се запознах с всички становища. До момента това, което мога да резолирам съвсем конкретно са две неща. едното е в този чл.19 в Закона за храните, където вие имате едно притеснение относно ограничението за доставка или отказ за предлагане на продукт, когато предлагате собствена марка.
Аз съм готов, ако вие предложите по-прецизен текст, да изчистим всякакви съмнения относно различното тълкуване на тази алинея.
Другото което видях в предложенията, само още едно конкретно нещо, това е въвеждането на един институт като помирителна комисия. помирителна комисия, която да урежда тези взаимоотношения. Един вид като арбитраж между търговеца и доставчика. И считам, че това е наистина работеща практика И моето предложение е на база по-добри преглед на европейската практика, която имате в този сектор. Тъй като работите в почти всички европейски държави. дайте да видим и да я разпишем и ние. Да направим нещо което е показало, че работи. И това ви се декларира за пореден път от всеки от нас като вносител в законопроекта.
И затова молбата ми е по никакъв начин тази наша законодателна инициатива да не се драматизира. Напротив, тя е обусловена от наистина действителен проблем в пазара. И не искаме да създаваме хаос и не искаме да въвеждаме допълнителни ограничения в конкуренцията. Точно обратното. Мотивът е да внесем това предложение. И не искам да дам примери които колежката Нинова многократно даваше, които нямат нищо общо с никаква защита на конкуренцията. Да ограничиш един доставчик какво да прави на едно или на друго място или на каква цена да продава. Това по никакъв начин не може да бъде съотносимо към никакъв свободен и конкурентен пазар.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря. Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря господин председател.
Тази тема е изключително благодатна за популизъм. Част от него го чухме и в тази зала. Факт е обаче, че проблем има. факта е, че българските предприятие в продължение на последните години се оплакват наистина от условия, които големите търговски вериги им налагат. Част от които и ние считаме за крайно несправедливи. Например не можеш да забраниш на един контрагент, с който работиш, да продава своята стока другаде. Това е само един малък пример.
Държавата в продължение на последните две години, откакто проблема започна да става все по-явен, образно казано дрънка оръжие. Колежката Корнелия Нинова спомена, че през септември 2012 г. имаше инициатива от народните представители, в която се подписаха пет или шест народни представители. Мисля, че господин Цонев бе един от тях. От ГЕРБ също колегата Деян Червенкондев, който сега не е народен представител. Но тогава беше и се подписа под тази инициатива.
Хубавото е, че през тези последни две години голяма част от търговските вериги коригираха много голям процент от своите търговски практики. Това също е факт. Защото оплакванията от страна на фирмите са все по-малко. Така че донякъде това е изпълнило своята роля. За съжаление не напълно. И въпреки, че разбираме мотивите на вносителите и подкрепяме мотивите на вносителите, подкрепяме част от текстовете, ние имаме обаче някои опасения по отношение на ефекта, който този закон ще предизвика на пазара. Според мен проблема не е в одобряването на общите условия или на договорите от Комисията за защита на конкуренцията. По скоро, проблема е определението за значителна пазарна сила и то не самото определение, а санкцията, която евентуално биха понесли тези вериги при евентуално негативно отсъждане от страна на Комисията по конкретен казус.
Примерът който тук беше даден е за оборот с българска стока от 100 000 лева. санкцията от която веригата печели няколко хиляди. Санкцията може да бъде 5 – 10 млн. Защото тя се формира като десет процента от оборота на тази верига. Десет процента от целия оборот. Не от оборота, а с конкретно този производител.
Ако беше 10 процента от оборота с конкретно този производител, това може би нямаше да е такъв голям проблем. Но това може би наистина ни създава опасност за работа от страна на веригите с по-малко на брой производители от България. Това едва ли ние може да го преценим като народни представители-. По скоро времето ще го покаже.
От друга страна е възможно да има някакъв ефект на увеличаване на цените, при положение, че разходите които в момента и услугите, които в момента забраняваме да бъдат част от договорите, влезнат в търговската надценка на веригите. Така че посоката наистина е правилна. Има определен проблем, който не можа в последните две години да се реши, както в някои други държави със споразумение разбирателство между производителите и веригите.
Но в същото време с определението значителна пазарна сила и с тежката санкция от 10 процента от цели оборот на определената компания, считаме че законопроекта в този си вид може да има определен негативен ефект.
В текста е записано ограничение от 50 млн. Но ние не получихме информация за това, кои са секторите и кои са компаниите, които имат оборот над 50 млн. и които ще бъдат засегнати. Защото веригите са само един от секторите и само една част от компаниите, които ще бъдат засегнати от това законодателство. Затова ще се въздържим, не защото не трява да се регламентира по някакъв начин този проблем. Не защото текстовете като цяло не ги подкрепяме, а защото има конкретни текстове, които могат да предизвикат повече проблеми, отколкото да разрешат такива.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря. Други народни представители? Господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря господин председател. аз ще започна със следното. Ще избягаме от популизма. Това което се опитаха да ни вкарат, повече да влезнем в дебата само за търговски вериги.
Проблем в сектора има. в различните държави е решено по различен начин в законодателството. И налагането на глоба от 10 процента, аз мисля че е изцяло европейска мярка. Тъй като и Еврокомисията за отделни сектори, прилага такива наказания.
Относно нещата, които са разписани в текстовете, аз не смятам,че мястото им не е там. Създаването на бизнес и бизнес средата предразполага и работа по еднакъв начин за абсолютно всички, било то търговски вериги, бензиностанции и телекомуникации и прочее, защото са над 50 млн. Принципно това са обикновено секторите в България. Поставянето на еднакви услови на абсолютно всички, отделно и работа на вас като търговски вериги, защото тук са основно представители на търговските вериги, тъй като на вас вие трябва да си задавате пазар, така наречения и равни начала на абсолютно всички.
Ограничаването по един или друг начин на някои, залагайки икономически мерки, каквито е имало в миналото, видно от такива договори, не смятам, че е лоялен пазара. Защото по-големите могат да плащат, а по-малките не могат. Плашенето с това, че ще се работи с по-малко български стоки, защото санкциите видите ли са големи, също не смятам, че е редно да се прави. Всяването на страх в един пазар, самите вие знаете, че не е добра практика, както и за търговските вериги, така и за производителите и цялата верига.
Използването на страха по същи начин именно в това. аз видях и готовност от страна на вносителите, действително да се работи по текстовете в цяло експертно ниво и цяло експертно направление, а не да само да се оставя на приказки и празно говорене.
И само ще ми позволите да направя едно малко отклонение, защото обвиняват за това, че говорим популистически, че дадени вериги не изнасят капитал. давам следната хипотеза и следния пример донякъде. Няма да назовавам нищо. Това го смятам към вас двамата, тъй като вие казахте че това на се прави. Едва ли не очаквахте да скочим и да говорим точно за това.
Българска фирма, която е регистрирана по българското законодателство. Собственикът е чуждестранна фирма, която зададена година прави инвестиции. Следователно регистрира и повече загуби. продава софтуер на българската фирма на стойност 150 млн. евро. Този софтуер се закупува. Това е знаете местене на парите от единия джоб в другия. Икономическата логика какво може да покаже.
Сами знаете, че относно паричните капитали ресурси, с които разполагат големите вериги, да те действително могат да търпят загуби. могат да си го позволят, да търпят години наред загуби. Защото такава е икономическата стратегия на веригата. Вие самите го знаете.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Други народни представители за изказване? Няма.
Закривам дебата.
Гласуваме законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 454-01-32, внесен от Румен Гечев и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма.
Въздържали се? Седем въздържали се.
Законопроектът е приет.
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Искам да благодаря от името на вносителите. Много спокойно изслушахме. Имаше малко емоции. Това е напълно разбираемо. Искам да ви уверя, че съм присъствал на такива дискусии на закони и други колеги са присъствали. Доста по-енергични и сини емоции е имало в други парламенти. Така че движим се в правилна посока.
Още веднъж искам да ви кажа, че всички предложения, които сме получили писмено или които сега ще получим, като сериозни хора ще седнем, ще обсъдим и ще се опитаме да направим най-доброто. Защото всички сме заинтересовани от това, да направим един добър закон, който да регулира български пазар и да създаде възможности за силна конкуренция. тоест не да ограничаваме конкуренцията а чрез регулации това което прави Европейския съюз да се опитаме да създадем конкурентни условия за всички участници в този процес, без изключения.
Благодаря ви сърдечно. И се надявам, че ще работим така съществено и сериозно през следващите дни.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря ви и аз.
Някой нещо по точка разни да каже? Няма.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 17 часа и 30 минути /