1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за Комисията за защита на конкуренцията и потребителите, № 454-01-48, внесен от Йордан Цонев на 29 април 2014 г. -- за първо гласуване.
2. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 13

На 26 юни 2014 година, (четвъртък) от 11:00 часа в зала 142, пл. „Княз Александър І” № 1 на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за Комисията за защита на конкуренцията и потребителите, № 454-01-48, внесен от Йордан Цонев на 29 април 2014 г. -- за първо гласуване.
2. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 11:10 часа и ръководено от господин Алиосман Имамов – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, съгласно нашия Правилник, ще цитирам чл. 30 ал. 2 „Ако след обявеното време за започване на заседанието кворумът не е налице, комисията може да заседава и при наличния състав, когато той не е по-малко от една трета от всичките й членове.”
В съответствие с броя на членовете в нашата комисия, седем човека отговарят на условията на чл. 30, ал. 2. Поради тази причина те са налични и откривам заседанието на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за Комисията за защита на конкуренцията и потребителите, № 454-01-48, внесен от Йордан Цонев на 29 април 2014 г. -- за първо гласуване.
2. Разни.
Съображения по дневния ред? Няма.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Гласували 8 „за“.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

По първа точка от дневния ред сме поканили представители от Министерство на икономиката -- Емил Алексиев – началник отдел “Политика за потребителите”, дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите” и Цвета Караилиева – главен експерт в отдел “Политика за потребителите”, дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите“. Тук са уважаемите представители от Министерството.
От Министерство на финансите -- Людмила Петкова – заместник-министър на финансите;
от Комисия за защита на потребителите -- Веселин Златев – председател;
от Асоциация на индустриалния капитал в България -- Ивелин Желязков;
от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България също сме поканили представители;
от Българска търговско-промишлена палата -- Васил Тодоров – главен секретар;
от Граждански организации -- Нина Гергова – ГИ “За нов обществен договор”, Светозар Съев – ГД “Орлов мост за промяна” и Румен Гълъбинов.
Становища по законопроекта имаме от Министерство на икономиката и енергетиката и Министерство на финансите, Асоциацията на индустриалния капитал, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Надявам се, ако има представители на съответните институции да представят накратко становищата на тези институции.
Най-напред господин Цонев от името на вносителя, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, подробно в мотивите към внесения законопроект съм очертал всички важни причини, поради които смятам за целесъобразно създаването на един такъв нов орган. Една комисия, която да обединява защитата на конкуренцията и на потребителите в страната.
Искам да ви кажа, че лично аз съм работил и по първия Закон за защита на конкуренцията, когато създадоха комисията. След това в множеството му подобрения също съм имал възможност да работя. Също и по времето когато председателствах Икономическата комисия беше приет първия Закон за защита на потребителите във връзка с приемането ни за член на Европейския съюз. Така че смея да твърдя, че познавам материята добре.
Освен всичко друго, това е и област в която аз лично имам научни интереси като икономист. Говоря за областта на конкуренцията и защитата на потребителите, основно областта на конкуренцията. Казвам всичко това, за да е ясно, че съм наясно с всички плюсове и минуси на предлагания от мен законопроект и на предлагания от мен модел.
Защото в последните четири-пет години особено, правейки анализи на изкривяването на българския пазар от гледна точка на монополни и картелни споразумения, аз се запознах с почти всички дела, които са водени в Комисията за защита на конкуренцията по тази тема. И разбира се, много голям обем от работа. Над 500 – 600 страници съм прочел само по тази материя, за да видя какви са основните проблеми, делата, решенията и т.н. А също така и проблемите относно действията на Комисията за защита на потребителите и самия Закон за защита на потребителите. Вие знаете, че в рамките на този Парламент ние внесохме доста драстични изменения в Закона за защита на потребителите в полза, разбира се на защитата на потребителите и от там произтече и необходимостта да има по-големи функции, повече правомощия Комисията за защита на потребителите. По тази причина лично аз изразих съмнения относно преминаването й в Агенция и още тогава казах на колегите от Икономическата комисия, че готвя законопроект, който ще издигне статута на Комисията за защита на потребителите на възможно най-високия ранг на независим орган в държавата.
Няма да повтарям нещата, които съм написал в мотивите. Вие сте се запознали с тях и знаете къде има такива практики. Знаете плюсовете за създаването на такъв мега орган, както го нарекоха някои, а знаете и минусите. Аз не отричам, че в процеса на прилагането, на създаването на тази Комисия ще има неща, които вероятно ще трябва да се доизгладят. Ще има нужда от може би и поправки в този закон. Но в практиката си като законодател никога не съм се притеснявал от това, което ще последва. В смисъл от неравностите които ще трябва да бъдат изглаждани по-нататък, ако такива съществуват.
Смятам за целесъобразно, с оглед ситуацията на българския пазар, с оглед събитията от последните четири-пет години, особено след кризата. В този Парламент говорихме достатъчно на тази тема и ние помежду си и с експертите, и с гражданските сдружения, и с бизнеса. И общо взето всички имаме почти еднакво становище, че потребителите се нуждаят от повече защита.
А може би ви прави впечатление, че не се спирам на основните аргументи в полза на този законопроект. Казах изложени са в мотивите и аз не искам да ги повтарям. Но ако вие искате мога да ги повторя едно към едно всички и практиките, и конструкцията на закона и т.н. Просто ще ви спестя това време. Ако имате конкретни въпроси ще се радвам да мога да отговоря.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Цонев.
Откривам дебатите по законопроекта.
Господин Гуджеров.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Благодаря господин председател.
Първо, моите уважения към вносителя на законопроекта. Според нашата група това е наистина един много сериозен структурен закон, касаещ създаването на нов първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Не мисля, че в сегашната ситуация с предстоящи консултации, предстоящи избори, обсъжда се вече дата на оставка е целесъобразно да приемем толкова важен структурен закон.
Действително може би има нужда от него. Съгласен съм. Но в 12 без пет да приемаме такива изключително важни структурни закони, по никакъв начин не е целесъобразно. Не знам какво налага това бързане, извънредно сформиране на комисии. Може би вие ще отговорите, но определено нашето предложение е този закон да бъде отложен.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Спешност не бих казал, че има. Ще споделя само, че аз не споделям мнението на колегите, относно работата на този Парламент. Докато той има един ден мандат, аз ще вървя по моята законодателна програма. Законодателната програма на моята партия и на мнозинството, доколкото съвпадат законодателните ни инициативи.
Съзнавам, че може и да не може да бъде приет в рамките на този Парламент. Съзнавам, че най-вероятно органът ще бъде конституиран в друг Парламент. Но трудът, който сме положили аз и моите колеги, както и юристите от Комисията за защита на конкуренцията, имаше и колеги от защита на потребителите, с които сме говорили, не смятам, че този труд трябва да остане така. Може да не бъде приет, но аз държа да бъде обсъден. Може само на първо четене да бъде приет, може и на второ. Това е част от историята на всеки Парламент. По тази причина не приемам като мотив 12 без пет. Дванадесет без пет е когато конституционно настъпи 12.
Парламентът работи до последно е моето кредо. Ако утре подадем оставка остава така. Но аз няма да си наруша законодателната програма нито тук, нито в Комисията по бюджет и финанси, само защото има искане за оставка.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Заповядайте.
НИНА ГЕРГОВА (Гражданска инициатива “За нов обществен договор”): Благодаря господин председател.
Уважаеми господа депутати, бих искала да изразя становище на Обществения съвет към Гражданската комисия, в която един от тези закони беше от приоритетните, които да се гласуват още лятната сесия на Народното събрание. Както каза господин Цонев, дали е 12 без пет още не е ясно. А и дори да е 12 без пет вие още не сте подали оставка Все още трябва да работите. Така че би трябвало да се приемат тези закони, които са важни за хората, по които все пак има някакъв консенсус. Ако имате някакви обструкции относно закона, моля да ги съобщите. Но само затова защото няма време, това не очакват от вас хората.
Ние миналата година, когато побърза Народното събрание да се разпусне, също влезнахме и казахме, че не искаме Народното събрание да се разпусне, а да продължи да работи. Сега пак се опитвате по същия начин да избягате. Много моля не бягайте от отговорност. Свършете си това, за което са ви избрали хората и да гласувате законите, така както ги искат хората.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Гергова.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Забравих само нещо да кажа, ще ми позволите ли дуплика? Нищо не ви пречи, ако смятате че законопроектът е необходим на България и ще свърши работа, да предложите той да влезе в сила от 1 януари, предвид бюджетната година и предвид избора евентуално на органи да стане в едно стабилно мнозинство. Това е добър подход. Но това не означава, че трябва да спрем работа в момента по неща, които толкова дълго време готвим и те са добри. Повярвайте ми. И вие знаете, че са добри.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Господин Гуджеров.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Действително не коментираме качеството на закона. Действително може да са добри неща.
Към госпожа Гергова, ние не бягаме от отговорност, не бягаме от работа, но това са ключови законопроекти, които е нормално едно ново Народно събрание да приема. Това е нашето мнение. А иначе има достатъчно други законопроекти, по които може да работим.
Благодаря.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми колеги, може би наистина законът е важен. Но от тази гледна точка, че е много важен законът, аз не искам да оспорвам работата на колегата да вкарва закони, като всеки един народен представител. Какъв ще бъде ефекта от този закон ще го видим може би когато бъде приет, във вида в който бъде приет, както каза и господин Цонев. Но аз си мисля, че този законопроект трябва да мине през Министерски съвет, за да бъде съгласуван с колкото може повече министерства.
Имахме един опит в комисия да приравним Комисията за защита на потребителите в агенция. Тогава си изказахме мнението, че една от целите е да се смени ръководството преди да изтече мандата. Сега никой не може да отрече и никой мен не може да ме убеди, че една от целите на този закон също е да се смени преди изтичането на мандата, ръководството на двете комисии. Наистина е важен законопроекта и може би трябва да се приеме, но трябва да има време. Едно ново Народно събрание, с по-голям хоризонт на работа, за да се изгладят и да се огледат от всички страни нещата, за да спрем този важен законопроект. А ние имаме достатъчно закони, с които да си запълним работата на нашата Комисия. Наистина какво налага да се прави извънредна комисия и да се гледа този законопроект е необяснимо.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Ние караме по процедурите. Имаше предложение за отлагане. Ще подложа това предложение на гласуване, за да сме в крак с правилата. След това ще дам думата на представителите на министерствата. Те бяха цитирани.
Подлагам на гласуване предложението на господин Гуджеров за отлагане на законопроекта.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 5 “за”.
Против? Седем против. Въздържали се? Няма.
Не се приема. Продължаваме дебатите.
Имат думата представителите на двете министерства. Кой желае първи да вземе думата?
Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА (заместник-министър на финансите): Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, по законопроекта внесен от народния представител Йордан Цонев, всъщност беше изпратено от Комисията искане за изразяване на становище.
Становището което ви е предоставено по законопроекта, съгласно Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, е разгледано на оперативно заседание на Министерски съвет. И въпреки, че е изготвено от двете министерства – Министерство на финансите и Министерство на икономиката и енергетиката, всъщност становището преди приемането му на оперативно заседание е съгласувано с всички министерства. Тъй като това е процедурата, когато се изисква становище по законопроект на народен представител, по този начин да бъде прието. Така че това становище, което е предоставено, е разглеждано на оперативно заседание на Министерски съвет. Становището е в подкрепа. Като съответно сме дали някои бележки по текстовете да бъдат съобразени със Закона за публичните финанси. Те са свързани с конкретни редакции на разпоредби в закона.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз госпожо заместник-министър.
От Министерство на икономиката, желаете ли да вземете думата?
Заповядайте господин Алексиев.
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ (началник отдел „Политика на потребителите“): Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, както беше посочено и от заместник-министъра на финансите, становището което е съвместно на двете министерства е в подкрепа по принцип на законопроекта. Това не означава, че законопроектът не е лишен от слабости. Действително законопроектът съдържа сериозни слабости, някои от които бих искал да посоча. Част от тях бяха посочени от заместник-министъра на финансите. А именно не добрата финансова обезпеченост в средата на бюджетната финансова година.
Може би ако бъде взето съображението на вносителя, евентуално негово влизане на законопроекта или на закона от 1 януари, би решило част от проблемите. Но това далеч не изчерпва всички слабости на законопроекта.
Законопроектът не отчита автономния характер на защитата на потребителите. И разбира се, една теоретична слабост, създаването, не коментирам законопроекта, а създаването на един такъв орган конкуренция, потребители и обществени поръчки, неминуемо ще изтласка потребителите, колкото и декларативно да твърдим ние каквото си искаме, не на първо място и не в центъра на вниманието.
Господин председател, вие си спомняте срещата с европейския комисар за защита на потребителите Мимица, който на подобен въпрос от гледна точка сливането на двата органа, а той дори не знаеше че става въпрос и за обществени поръчки, посочи, че в страна, в която защитата на потребителите няма утвърдени традиции, за съжаление каквато е нашата, е по-добре органът за защита на потребителите да бъде самостоятелен. Това бяха думите в съседната зала на комисаря Мимица. Това по отношение на автономния характер, който трябва да се отчита и което законопроектът по никой начин не отчита.
Законопроектът аз не виждам с какво той би допринесъл за подобряване защитата на потребителите и институционалната структура. При положение, че той се доверява едно към едно на съществуващия устройствен правилник на действащата Комисия за защита на потребителите и на действащата Комисия за защита на конкуренцията и механично от двата устройствени правилника той разписва дирекциите. Ако ние създаваме нов орган, защо този орган трябва да бъде ограничен, от съществуващите, както са в момента две специализирани дирекции в Комисията за защита на потребителите.
Законопроектът игнорира, смея да твърдя, или не познава или неразписва функции, от гледна точка защита на колективните интереси на потребителите. По същия начин игнорира и не предвижда нищо от гледна точка извън съдебното решаване на потребителски спорове. Ние имаме една дирекция “Контрол на пазара” в действащата Комисия за защита на потребителите и тази дирекция механично се влива. Какъв е смисълът тогава, ние да създаваме един такъв нов орган, ако това не е придружено със съществени изменения във функциите на този нов орган, който би трябвало да има като основна задача защита на потребителите.
Законопроектът не е съгласуван със действащите сдружения на потребителите, поне. Ако греша, моля да ме поправите. Но доколкото аз съм запознат, нито едно сдружение на потребителите не е имало възможност да изрази становище по законопроекта.
Законопроектът, беше споменато, не е придружен с финансова обосновка, с оценка на въздействието, до какво това ще доведе и т.н. Това са минусите. И действително Министерство на икономиката като водещо и отговарящо за политиката за защита на потребителите е дало свое принципно съгласие и подкрепа за промяна в тази област, но с посочените бележки и слабости, които бихме искали да подчертаем.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Цонев, ще вземете ли думата?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Бих могъл само да отговоря, че с колегата сме правили заедно Закона за защита на потребителите и той има добра експертиза, потвърждавам, по тази материя.
Може би някои от нещата, които каза ще трябва да ги съобразим между първо и второ четене. Но водещото е, че онова което се иска за защита на потребителите, изисква повече правомощия и по-висок ранг на тази комисия. И това е една от основните причини да направим такъв ход. Защото аз съм се запознал с дейността на комисията и от нейния председател, с който се познаваме преди, и от членовете на комисията и знам абсолютно всички сериозни проблеми и знам колко сериозна работа свършиха те, особено във финансовия сектор в последната една година и преди това. Но има неща, които на тях като правомощия им пречат да се справят. И аз затова продължавам да смятам, че приемането на този законопроект и по този начин вдигането на ранга, разбира се, като отразим и всички онези неща, които очевидно съм пропуснал и колегите, които са работили с мен, пътят е този. Да оставим комисията в този й вид, с тези правомощия е грешка. Не искам да се спирам в подробности на всички неща, които не можа да свърши комисията, защото моето скромно мнение е, че тя не можа да ги свърши по обективни, а не по субективни причини.
Хората които работят там са компетентни и нейният председател също. Ние като законодатели трябва да вдигнем нивото и да отворим един друг хоризонт за работа на този орган. Защото сами разбирате, че потребителите не бяха доволни и не са доволни. Трябва да правим такива стъпки в 12 без пет, в 12 без една минута и ще бъде добре, ако започнем да ги правим в 12 и пет, т.е. веднага след работата на следващото Народно събрание. Това е господин председател.
Приемам, че има неща, които трябва да се подобрят и разширят.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Изказвания? Заповядайте, господин Стоев.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Аз знам, че за господин Цонев няма никакво значение, дали има оценка на въздействието или няма. Знам също, че в това законотворчество на инат, няма значение какво са казали на потребителските организации. И в действителност, след като се вижда, че от самото си зачатие има пороци, аз също бих казал, нека да видим най-напред оценка на въздействие. Защо ще го вдигаме в ранг? Защото нямало защита на потребителя. Тогава да го направим министерство. Да го вдигнем, както се казва на най-високия пиедестал потребителя, само с това, че не си вършела комисията работа.
Аз усещам в края на краищата, действително, че се гони една структура да се промени, за да изберат послушни партийни ръководители, за да могат да кадруват вътре. И действително това, което казахте и предишния път господин Цонев, че никой не може да ви отнеме правото на законодателна инициатива, така е. Но аз пак казвам, това е на инат законодателство, без оценка на въздействие, без да се видят организациите, които действително се занимават с потребителите, само и само да сложим нещо на масата, да направим извънредна комисия и да ковем закони.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Стоев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Доколкото са отправени въпросите към мен, ще трябва пак да отговоря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Да, имате право на реплика, на изказване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз отговарям не за да противореча на колегите, а за да има дискусия. Защото съм отворен за тази дискусия. Не е законодателство на инат. Не съм казвал, никога че оценка на въздействието не е нужна или излишна. Казал съм по повод изказване на колеги, че няма оценка на въздействие и затова законопроектът няма да го приемем. Такава практика няма никъде в света. Няма да има и в България. Докато вие имате право на законодателна инициатива, ще може да внасяте закони. Ако оценка на въздействието на един закон е отрицателна, трябва да го хвърлим в коша ли? Не е на инат.
Освен това се постарах да ви кажа нещо, което ще го кажа още веднъж, тъй като очевидно не съм разбран. Ако човек има достатъчно собствена експертиза и достатъчно отговорност, той също е в състояние да направи оценка на въздействието. Защото уважаеми колега, понякога оценката на въздействието се прави от хора, които нямат вашата компетентност и на колегата отсреща. Оценка на въздействието е нещо, което трябва да го видим, да се съобразим, ако го има. Има оценка на въздействието от страна на Асоциацията на индустриалния капитал, от страна на КРИБ. Прочетете ги, за да видите. Те не се отрицателни. Има препоръки и ще се съобразим с тях.
Но аз пак казвам, експертизата, която има всеки един от нас в своята област, понякога е много по-голяма, отколкото тези, които ще ми направят оценка на въздействието на определен закон. Не визирам себе си, а визирам всеки един от нас и специалисти. Така че това е отговорът ми. Нека да бъде конструктивно. Никой не е казал, че ще сменя този и онзи. Казахме вървим в този план и дори ви предложих нещо конструктивно.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, проблемът с оценката на въздействието, по мое мнение, е тежък проблем за българското законодателство изобщо. Ако някой си направи труда да извърши анализ на всички закони, които сме ги приемали досега, ще види, че това е сериозен пропуск почти за цялото законодателство. И това не го казваме ние, а го признават юристи, които се занимават с тази материя.
Въпреки това има отделни, както спомена господин Цонев, оценки за въздействието на нормите, които са предвидени в този закон на отделни работодателски организации. Повечето от тях не са негативни. Има и препоръки, разбира се, с които надявам се вносителите ще се съобразят.
Така че въпреки изключителната важност на този проблем, аз се надявам следващото Народно събрание да предприеме категорични мерки по отношение оценка на въздействието на законодателството, защото това е крайно необходимо. Въпреки важността на тези действия свързани с оценката на въздействието, не може да бъде един окончателен аргумент за неприемането на закона. Така мисля аз.
Изказвания?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може ли да добавя за улеснение на колегите. В момента правя оценка на въздействието на закона, който Народното събрание прие, за потребителския кредит. Там оценката на въздействието от страна на БНБ и на търговските банки беше отрицателна, че ще поскъпнат лихвите заради премахването на таксите. Излязоха новите правила, съобразени със закона без таксите. Всичко което имам като документация няма никъде поскъпване на лихви. Няма такси. Лихвите някъде са същите, някъде са по-малки. Но понеже това още не е факт, аз ще си направя труда да направя оценка на въздействието след влизането на закона. И ако сме живи и здрави и работим заедно и занапред, независимо дали в този или в следващия Парламент, ще ви запозная, за да видите как мега специалистите са дали една оценка на въздействието, която не се е сбъднала. Само един прост пример ви казвам.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Петров.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Благодаря господин председател.
Без да коментирам експертнноста на господин Цонев, наистина може би е голяма, но чух също и мнението на експертите от Министерство на икономиката, които ми прозвучаха доста сериозно, с доста сериозни мотиви. По принцип този закон има принципни противоречия, които трябва да се изгладят. Ние казахме, че не сме по принцип против такъв законопроект, но аз имам чувството, че ако го приемем този законопроект ще се получи проба грешка. Това аз не мисля, че трябва да става принцип при приемането на законопроекти, от което и да е Народно събрание и от която и да е комисия. Затова предложихме да се отложи този законопроект, за да бъдат изчистени принципните неща.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря.
Колеги, нека да се опитаме не да примирим, а да синхронизираме донякъде различните становища.
Първо, по оценката на въздействие. Позволявам си като човек, който е ръководил научни колективи и международни и български по икономически анализи, а и вие отлично знаете, че не се разбира така оценка на въздействие. Не е възможно, примерно с търговските вериги което правихме, там също както при потребителския кредит имаше възражение от засегнатата страна за оценка на въздействие. И ако си спомняте, аз ги помолих колеги, ако има такива количествени оценки на въздействие в Европа, ако обичате ми ги изпратете на имейла. И знаете ли колко имейли получих с оценки на въздействие? Нула. Аз затова ги попитах. Защото преди да ги питам, аз съм влизал в интернет да ги търся и съм се обърнал към съответните държавни органи.
Ако някой си представя количественото въздействие примерно както беше при търговските вериги или тук при конкуренцията, това са няколко хиляди вида стоки. Ние тук трябва да ангажираме академиите на науките на целия свят, да анализират няколко хиляди стоки. Не така го разбирам. Но че трябва да има оценка на въздействие, примерно в случая, как го разбирам аз - аналитични оценки на министерствата и на вносителите. И това което липсваше колега Цонев, ние сме го правили и аз рових в интернет, оценката на въздействие трябваше да бъде няколко страници доклад. В кои страни в Европа са обединени двете? Те са пет, шест страни. Защо в другите не са, а в тези пет, шест са? Дали тези са изостанали или са пионери? И какви са резултатите в тези страни? Тоест, българите за да пестим средства, нека да видим други страни и народи, винаги съм казвал, какво правят и какви са резултатите там. Те не може да са коренно различни тук.
И за потребителския кредит си спомняте, пак както беше казано, за оценката за въздействие. Лихвите падат. Ние твърдяхме, че падат не защото сме по-умни от тези, които твърдят, че се качват, а защото в целия свят падат, като се засили конкуренцията. Такова чудо да има повече конкуренция и по-високи лихви, няма. За в бъдеще лихвите може да се качват, но това е под въздействие на други фактори. Същото е и в случая. Ако ние очакваме количествен анализ на няколко хиляди стоки и на двете агенции, това няма как да стане.
Колегите, които казаха, че това е сложна процедура и има рискове, абсолютно съм съгласен, тъй като става една мега структура. Това е така. Аз самият имам притеснение. Не че съм против, но имам притеснение. Тъй като кажем А, избора на ръководството на тази Агенция, ако се направи обща комисия, извинявам се, това ще бъде очевидно в бъдещ период. Защото вижте колеги от ГЕРБ, така или иначе независимо кога са изборите, технологията на един закон, той няма как да мине утре този закон, през две четения. Но наистина да не си спираме работата. Защото и ние не знаем в момента кога ще са изборите. Вие знаете ли? Ще се съберат лидерите в петък и не знаем какво ще решат. Така че ние да си гледаме нашата работа. Плюс това заседанието не е извънредно. Ние се събираме всяка сряда и четвъртък - Бюджетната комисия и Икономическата. Аз не виждам кой знае какво извънредно. Но да не създаваме впечатление у хората, че ние не работим. Ако лидерите не са се разбрали, ние да си гледаме работата. А те в петък да бъдат така добри да се разберат. Защото и хората ни питат вече, какво става. Но това е друг въпрос.
Струва ми се, че е разумно да си свършим ние тук работата, а тепърва ще разискваме. И към вносителите колега Цонев, наистина в зала ще се наложи такива сравнителни анализи с Европа да бъдат направени и там оценката на въздействие ще бъде доста убедителна, къде какво става и какви са евентуалните рискове.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Гечев.
Това беше важно уточнение. Само ще добавя, че нашето законодателство задължава законотворците да направят оценка на въздействието върху бюджета. Това е записано и в Правилника. Там ясно е казано, че всеки нов закон трябва да има точна оценка, затова по какъв начин ще повлияе на бюджета и на публичните разходи.
Представете си едно такова задължение, такава норма да се отнася за всичките ефекти на законопроекта. Това е наистина е огромна работа, за която господин Гечев спомена. За съжаление, аз продължавам да мисля, че ние по принцип като законодателство при нас има какво да се направи в тази посока.
Изказвания? Заповядате госпожо заместник-министър.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря господин председател.
По отношение влиянието, което ще окаже върху бюджета, ние ще подготвим оценка и ще я представим.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може ли отговор?
Ще подготвя преди първо четене в зала, ако се приеме сега, такава оценка за въздействието в страните, в които е приложен. Но искам да ви се извиня, че пропуснах да донеса тук и да ви прочета становището на комисаря Алмуния, изпратено ми от госпожа вицепремиерката Бобева, която е говорила с него за този законопроект. Имаме го това становище от стенограмата на разговора и ще ви го донеса. Дори ако държите мога и сега да го взема в кабинета ми е. Пропуснах да го донеса. То е положително.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Други изказвания уважаеми дами и господа?
Няма други изказвания. Прекратявам дебатите. Преминавам към гласуване.
Който е „за“ приемане на проекта за Закон за Комисията за защита на конкуренцията и потребителите № 454-01-48, внесен от Йордан Цонев на 29 април 2014 г., моля да гласува.
Гласували 7 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Законопроектът е приет за първо четене.

По втора точка Разни има ли някой желание да каже нещо? Няма.
Закривам заседанието.
Благодаря ви за участието.

(Закрито в 11:45 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Алиосман Имамов

Стенограф:
Силвия Михайлова
(Файлът съдържа 30 872 знака)