1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за небанковите финансови институции, предоставящи кредити на потребители, № 454-01-74, внесен от Йордан Цонев и Румен Гечев на 25 юни 2014 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за тютюна и тютюневите изделия, № 454-01-73, внесен от Алиосман Имамов и група народни представители на 25 юни 2014 г. -- за първо гласуване.
3. Обсъждане и приемане на Указ № 157 на Президента на Република България, постъпил на 30 юни 2014 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение ни допълнение на Закона за защита на конкуренцията, приет от Народното събрание на 18 юни 2014 г. и мотивите към указа.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 14

На 2 юли 2014 година, (сряда) от 14.30 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за небанковите финансови институции, предоставящи кредити на потребители, № 454-01-74, внесен от Йордан Цонев и Румен Гечев на 25 юни 2014 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за тютюна и тютюневите изделия, № 454-01-73, внесен от Алиосман Имамов и група народни представители на 25 юни 2014 г. -- за първо гласуване.
3. Обсъждане и приемане на Указ № 157 на Президента на Република България, постъпил на 30 юни 2014 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение ни допълнение на Закона за защита на конкуренцията, приет от Народното събрание на 18 юни 2014 г. и мотивите към указа.
4. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.30 часа и ръководено от господин Алиосман Имамов – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми дами и господа, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по икономическата политика и туризъм при следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за небанковите финансови институции, предоставящи кредити на потребители, № 454-01-74, внесен от Йордан Цонев и Румен Гечев на 25 юни 2014 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за тютюна и тютюневите изделия, № 454-01-73, внесен от Алиосман Имамов и група народни представители на 25 юни 2014 г. -- за първо гласуване.
3. Обсъждане и приемане на Указ № 157 на Президента на Република България, постъпил на 30 юни 2014 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение ни допълнение на Закона за защита на конкуренцията, приет от Народното събрание на 18 юни 2014 г. и мотивите към указа.
4. Разни.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ние сме против. Имаме процедура господин председател. Вие не попитахте, дали имаме предложения за дневния ред, а го поставихте директно на гласуване.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Добрев, след това може да направите всякакви предложения по дневния ред.
Подлагам отново на гласуване предложения ви от мен дневен ред.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 9 “за”.
Против? Осем против. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Имате думата за процедура.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, предлагам първа и втора точка от дневния ред да отпаднат от днешното заседание. Доколкото аз и моите колеги знаем, на консултациите е постигнато разбирателство, че единствено закони, които имат консенсус в Народното събрание между трите вече парламентарно представени групи, се разглеждат в комисии от пленарна зала. За тези два законопроекта няма съгласие между парламентарно представените партии. Аз не виждам, защо днес ще загубим час или два да ги разглеждаме в комисия, при положение, че те няма да влезнат в пленарна зала или ако бъдат гласувани и влезнат в дневния ред, то тогава няма да има кворум, който да ги обсъди и приеме.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Добрев, не е сигурно дали тези две точки няма да влязат, защото Председателският съвет не се е произнесъл по тях. На този етап, според мен не може категорично да се направи такова заключение. Така че ако утре Председателският съвет, когато разглежда програмата на Народното събрание за следващата седмица и ги включи, ние няма да бъдем готови да ги внесем. Така че обсъждането в комисията не предрешава гледането на тези законопроекти в пленарна зала. Ние трябва да бъдем готови, комисията. В противен случай трябва да спрат да работят комисиите и да чакаме какво ще реши контактната група, както се нарича, председателски или друг съвет.
Аз ще подложа на гласуване вашето предложение.
Който е „за“ предложението на господин Добрев, първите две точки от дневния ред да отпаднат, моля да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Девет против. Въздържали се? Няма.
Не се приема.
Други предложения? Няма.

По първа точка сме поканили представители на Министерство на финансите, на Министерство на икономиката и енергетиката, на Комисията за финансов надзор, на Българска народна банка, на Асоциацията на банките в България, на Асоциацията на индустриалния капитал в България, на Българска стопанска камара, на Българска търговско-промишлена палата, Асоциация за отговорно небанково кредитиране, Асоциация на колекторските агенции в България, Институт за пазарна икономика и граждански организации. Представителите на гражданските организации ще участват по всички точки от дневния ред.
Поканените по тази точка са над 40 души. Не сме отказали присъствие за заседанието на всички, които проявяват интерес към този законопроект.
По законопроекта имаме становища от Министерство на финансите, Министерството на икономиката и енергетиката, Комисията за финансов надзор, Българска народна банка, Асоциация на индустриалния капитал и Българска стопанска камара. Ако тук присъстват представители на съответните институции ще вземат думата и ще представят своите становища.
Моля гостите да имат предвид, че всеки от тях има право да се изкаже в необходимото допустимо време и народните представители да вземат участие в дискусиите, съгласно Правилника. Гостите имат право да се изкажат по веднъж по отделната точка.
Откривам дебатите. Най-напред давам думата на Министерството, след това на гостите и накрая на народните представители. Това е неформален ред, който спазваме. Естествено може да го нарушим, ако налагат някои обстоятелства.
Първо, трябва да дадем думата на вносителите. Господин Гечев има думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми колеги, тъй като мотивите са качени в интернет и вие сте се запознали в детайли, искам да акцентирам на няколко основни момента на този нов законопроект. Този законопроект е изключително важен и той е част от нашия пакет закони, който приехме в интерес на защита на потребителите. И знаете, че един от проблемите, който българската общественост коментира през последните месеци, това е проблемът с бързите кредити и съответно регулацията на този специфичен сектор на нашата финансова сфера.
Какво предлага този нов законопроект?
Първо, предлага преминаване от регистрационен режим към БНБ на лицензионен режим към КФН. При това се въвежда едно сравнително високо изискване за собствен капитал на небанковите финансови институции от 1 млн. лева. Преминаването от регистрационен към лицензионен режим е стъпка в посока на европейското законодателство и засилен контрол и регулации към този чувствителен и важен сектор за българските потребители.
На второ място, настоящите законодателни предложения предвиждат завишени изисквания към членовете на управителните и контролните органи, които изисквания към членовете на тези управителни и контролни органи на практика се доближава до изискванията на банковите институции.
На трето място, се разширяват правомощията на държавата за прилагане на мерки на административна принуда и наказание по отношение на дружествата, които извършват такава дейност, без да са лицензирани, т.е. в нарушение на закона.
На четвърто място, са предвидени промени в закона на Комисията за финансов надзор насочени към осигуряване на пълна бюджетна самостоятелност на комисията или казано с други думи, самофинансирането на комисията или отпадането на бюджетните субсидии поставя комисията при условия на работа, да кажем бих го сравнил с БНБ, която е на самостоятелна издръжка. Веднага трябва да кажа, че това е разширяваща се практика в Европейския съюз. Така например страни като Белгия, Финландия, Естония, Франция, Гърция, Латвия, Люксембург, Полша, Португалия и други са на същия режим. В интерес на истината има и страни членки на Европейския съюз, където тези комисии продължават да бъдат на бюджетна издръжка. Казвам това, защото в мнението на нашите колеги, което ще бъде изразено от различни неправителствени организации, този въпрос е поставен на дискусия.
На пето място със законопроекта се създава приложение, в което се регламентират всички такси, които Комисията за финансов надзор събира при осъществяване на правомощията си по настоящия закон.
В заключение искам да кажа, че разработката на този проект беше на основата на създадена експертна група на Българската народна банка и председателя на Комисията за финансов надзор. И е изключително важно да отбележа, че ние настояхме пред БНБ и пред Комисията за финансов надзор. Обърнахме се със специално писмо към Европейската централна банка и имаме писмено становище от председателя на Европейската централна банка подписано от Марио Драги, в което по същество той одобрява направените промени и не възразява върху това, което сега се предлага в проекта. Тоест, ние имаме официален документ от Европейската централна банка, че предложеният законопроект съответства на добрите европейски практики и на законодателството в Европейския съюз.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Гечев.
Откривам дебатите. Предлагам първо двете министерства да вземат думата и Комисията за финансов надзор, разбира се ако желаят и след това гостите.
Заповядайте от Министерство на финансите, госпожо заместник-министър.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА (заместник-министър на финансите): Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, гости, Министерство на финансите принципно подкрепя законопроекта и целите, които са поставени с него. Тъй като считаме, че с този законопроект в много голяма степен се осигурява защита интересите на потребителите, които са избрали да наемат кредити от небанкови финансови институции.
По текстовете, по принцип в самия закон ние нямаме бележки, но по отношение на Преходните и заключителни разпоредби, с които се правят промени в Закона за Комисията за финансов надзор, считаме че текстовете пак трябва да бъдат прегледани и съответно да се направи анализ, доколко съответстват на общите правила и принципи за публичните финанси и данъчната политика. По конкретно ще кажа, че по отношение на данъците е предвидено освобождаване дейността на комисията, освобождаване от данъци, с изключение на ДДС акцизи и мита. Но по отношение на корпоративните данъци, тъй като тя е бюджетна организация и заплаща данък върху приходите, както и данък върху социалните разходи, би трябвало да се прегледа доколко с тази разпоредба не се нарушават правилата за конкуренцията и за държавните помощи.
Всъщност Министерство на финансите изразява готовност, ако е необходимо да окаже експертна подкрепа за прецизиране на разпоредбите и за привеждането им в съответствие с правилата за публичните финанси и данъчното облагане.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо заместник-министър.
От Министерство на икономиката искате ли да вземете отношение?
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ (началник отдел „Политика за потребителите“ в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, Министерство на икономиката и енергетиката съвсем логично подкрепя предложения и внесения законопроект за небанковите финансови институции, предоставящи кредити на потребителите. Подкрепата на министерството се изразява главно от гледна точка интересите и защитата на потребителите. Може да кажем, че законопроектът попълва известна празнота по отношение предоставянето на такъв тип кредити от небанкови финансови институции.
Независимо от направените промени в Закона за потребителския кредит именно внесеният законопроект попълва една празнота по отношение на така наречените „бързи кредити“. Тъй като последните промени от месец април в Закона за потребителския кредит, които предстоят да влезнат в сила този месец 22 юли, не регламентират така наречените „бързи кредити“. Тази празнота е попълнена чрез промяна, която е предвидена в законопроекта именно в Закона за потребителския кредит. Съгласно действащите разпоредби на Закона за потребителския кредит, те не се прилагат по отношение на кредити до три месеца. Настоящият законопроект премахва или заличава тази разпоредба, това изключение по отношение обхвата на Закона за потребителския кредит. Разбира се, приветстваме и друга разпоредба, която е много важна от гледна точка интересите на защита на потребителите, а именно преминаването от регистрационен към лицензионен режим. Въвеждането на лиценз в този случай, следва да се счита, да се разглежда като елемент на защита на потребителите. Тъй като лицензът съдържа условия, които трябва да бъдат спазени от играчите на пазара.
Разбира се, подкрепяме и целите на законопроекта. Също така разпоредбите, които са свързани с оказване на сътрудничество и обмен на информация между двата регулатора - между Комисията за защита на потребителите, която ще продължи да прилага разпоредбите на Закона за потребителския кредит по отношение на този тип икономически оператори, а именно небанковите финансови институции и между Комисията за финансов надзор.
И разбира се, подкрепяме една разпоредба, която предстои да бъде окончателно приета и в Закона за защита на потребителите, а именно по отношение изискванията на договорите с общи условия и последваща промяна в договорите с общи условия.
Като цяло Министерство на икономиката подкрепя предложения законопроект по принцип, по отношение разпоредбите касаещи интересите за защита на потребителите.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Алексиев.
От Комисията за финансов надзор желае ли някой да вземе думата? Госпожо Агайн, заповядайте.
РАЛИЦА АГАЙН (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, управление „Застрахователен надзор“): Благодаря ви много господин председател!
Бих искала да обърна внимание на няколко елемента от законопроекта, които считаме, че са особено важни.
При сегашното положение, което е регистрационен режим, от една страна не се извършва необходимата проверка на произхода на средствата, които служат за капитал при раздаването на бързи кредити, и това допуска влизането на елементи с различна репутация в сектора, а от друга страна в момента действат сериозни разпоредби за защита на потребителите. Но по тях са предвидени санкции. Тоест, лицата могат икономически да преценят, че за тях е по-изгодно да плащат глобите, санкциите, които им се налагат и да продължават да нарушават законодателството.
Поради тази причина лицензионният режим е изключително подходяща и навременна мярка и вярваме, че с него ще се предотвратят подобни практики. Законопроектът предвижда отнемането на лиценз, в случай на нарушение на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит на системни нарушения. А лицензът, разбира се, се отнема от Комисията за финансов надзор. Но това става въз основа на информация получена от Комисията за защита на потребителите. Вярваме, че тази връзка между работата на двете институции е изключително важна за решаване на проблемите на потребителите в сектора.
Разбира се, категорично вярваме, че трябва да се сложи край на въпроса с появилата се в медиите информация за насилствено събиране на кредити. Предложили сме, разбира се лицензът в такива случаи да се отнема на дружеството, в случай, че негови служители са извършили такива действия и съответно са издадени присъди.
Вярваме, че този законопроект е необходимото условие за създаване на едни равноправни условия на пазара на бързите кредити.
Също така бих искала да обърна внимание на един друг факт. Очакваме днес до края на деня да пристигнат и писма в подкрепа на законопроекта от двата европейски органа в областта на застраховането и ценните книжа - Европейският орган на застрахователните и пенсионните надзори и Европейският орган на регулаторите на ценни книжа, които с регламент са създадени като Агенции на Европейския съюз. Те ни уведомиха днес сутринта, че изразяват категорична подкрепа за законопроекта. И сме подготвили писма, които трябва да бъдат представени до края на деня днес в Народното събрание.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря ви госпожо Агайн.
Има ли представител на БНБ? Заповядайте.
КАЛИНКА ДИМИТРОВА (и.д. директор на дирекция „Специален надзор“): Благодаря господин председател.
Българска народна банка се присъединява към Комисията за финансов надзор. Знаете съвместно сме участвали и с експерти в разработването на този законопроект. Подкрепили сме законопроекта и в съгласувателната процедура, която е предвидена в чл. 127 от Договора за функциониране на Европейския съюз.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Още веднъж, започваме дебатите уважаеми гости.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ (председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България): Благодаря ви господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, Асоциацията на индустриалния капитал в България е внесла писмено становище по законопроекта. Така че в случая накратко ще изложа само някои основни моменти.
Като цяло ние подкрепяме законопроекта. Обяснили сме защо в становището.
Не подкрепяме § 6, т. 2, господин Гечев и мотивите за това са, лишаването на Комисията за финансов надзор от бюджетна издръжка. Тези думи се заличават в тази разпоредба, с което се променя един модел, който почти 20 години успешно функционира и е приет с консенсус от политическите партии и от участниците на този пазар. С тази разпоредба всъщност комисията основно ще трябва да се издържа от такси, глоби и имуществени санкции.
Защо казваме, че аналогиите, които сочат вносителите в мотивите си до голяма степен са погрешни? Само пет процента от бюджета на БНБ, от издръжката на БНБ идва от такси. Основно БНБ се издържа от лихви и операции с международни валутни резерви, монетарно злато и прочее. Тоест от 85 млн. лева само 3 млн. и половина са приходи от такси. Тоест, 20 пъти по-високи трябва да бъдат таксите, които Комисията за финансов надзор събира при равни други условия.
Примерът с Люксембург също не е много подходящ. Става дума за един изграден развит пазар, на който се търгуват във взаимни фондове над 2000 милиарда евро, тоест 2 трилиона евро, а нашият пазар е половин милиард. Той е 4000 пъти по-малък. Ако приемем, че стандарта тук е десет пъти по-нисък, значи трябва 400 пъти по-високи такси да се събират, за да се съпоставяме с Люксембург. Ние сме един развиващ се пазар.
Не е направена оценка на въздействието как това ще се отрази на този развиващ се пазар. Една бегла оценка на въздействието, според нас ще доведе до следното: ще бъде обезпокоително мотивирана комисията да санкционира, кога правомерно кога не.
Второ, силно завишените такси ще изхвърлят на практика от пазара значителна част от българските участници и ще доведат до един олигопол. Като резултат от това, една такава разпоредба би се явила като пречка пред развитието на България като регионален финансов център, пречка за привличане на инвестиции. Изобщо за развитието на капиталовия пазар.
Ето защо ние предлагаме тези промени, които се предлагат да се направят в Закона за Комисията за финансов надзор в чл. 2, ал. 3 и чл. 28 да отпаднат.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Велев.
ПРОФ. ПЕТЬО ХАДЖИЕВ (Сдружение за защита на гражданите и държавата): Ако приемането на един закон не указва начина, по който да бъде прилаган на практика от съдебната система, означава директно нарушаване правата на гражданите и установяване по законов ред, т.е. узаконяване на насилие и отнемане и нарушаване правата на гражданите.
В българската Конституция е записано, че не въз основа на решения на Върховния административен съд или някоя друга съдебна инстанция, а по презумпция всеки един закон, който е в противоречие или нарушава правата на гражданите е нищожен. От сега наложената практика може да считаме, че болшинството от законите приети от всички народни събрания за тези 25 години, подлежат на ревизия от гражданското общество. Тоест, трябва да се замислим, дали те са противоконституционни или не. Моля отсега нататък всички комисии, включително и Икономическата комисия, да се съобразяват с това нещо и да сложим началото на приемането на закони, които са в съответствие с изискванията на Конституцията. А тя казва така: “Не пунктуалното третиране на закона от съдебната система, а изискването за спазване на принципите заложени в един закон са водещи при съдебните решения”.
Смисълът от съществуването на комисиите на Народното събрание е да дават указание на съдебната система как и в какви рамки да предлага законите. Защото по принцип демокрацията изисква независимост, но контролируемост на трите вида власти една от друга. При нас за съжаление е наложена като практика порочна система. Нашата съдебна власт от една страна е абсолютно зависима, а от друга страна е абсолютно безконтролна. Ние знаем, че в живота електрически ключ няма - до вчера да го е нямало, а от утре да го започнем. Но ние винаги трябва да слагаме началото на процесите, които водят до промените.
Обръщам се към народните представители, към председателя на Комисията, нека да сложим началото на изграждането и приемането на истински закони в тази страна.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря ви господин Хаджиев. Заповядайте.
ДИМИТЪР ВИЧЕВ (Съюз Закрила на пострадалите от банки, финансови институции и съдебни изпълнители): По принцип подкрепяме желанието на народните представители да регулират взаимоотношенията между финансова институция и граждани. Сега преди първо гласуване в комисията не бихме влизали в детайли, но е явно, че се цели намаляване на количеството играчи на този пазар. Това е добре от гледна точка на по-големия контрол. Но бихме желали между първо и второ гласуване в комисията, да бъдат направени такива промени, че да не се допуска монополизиране и да не бъдат основни играчи на този пазар дъщерни фирми на банкови институции. Да не се окаже, че след като заминат и не могат да отговарят на изискванията на този закон, останалите участници да могат безпрепятствено и много бързо и адекватно да отговарят само финансови институции, които са дъщерни на банки. Може да се разшири и на други, които концентрират в себе си голям финансов ресурс и които са под контрола на Комисията за финансов надзор. Имам предвид застрахователни и други.
Завършвам със следното: прави впечатление някаква нова мода в законодателството в Преходни и заключителни разпоредби на един закон, на практика се правят дълбоки радикални промени в друг закон. За мен това е необяснимо. Смятам, че тези промени в Закона за финансовия надзор трябва да бъдат в отделен такъв. Тъй като не става въпрос за замяна само на думи, на конкретни изрази във връзка с този предложен законопроект, а за дълбоки изменения. И не само като количество, а на практика като погледнете почти всички членове се променят. Това според мен е неправилно.
И още веднъж, ако трябва да бъдем кратки, променяме духа на закона, а специално за отделните членове преди второ гласуване.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Вичев.
Да ние сме на първо четене. Заповядайте.
НЕДЕЛЧО СПАСОВ (председател на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране): Ние сме една от най-засегнатите страни в цялата тази дискусия. С няколко думи само за Асоциацията. Членуват осем компании, водещите в бранша, национално представени с над 5000 служители заети и над 1 млн. и половина кредити отпуснати на български граждани. Тоест, бих казал, че всички които ползват такива кредити извън банките са били по един или друг начин наши клиенти и в един или в друг момент. Тоест, претендираме за представителност на индустрията.
В тази връзка ще започна с това, че генерално подкрепяме волята на законотвореца за повече контрол в нашата индустрия, за повече прозрачност и повече яснота, кои да бъдат играчите на тази индустрия. Смятаме, че тя е изключително важна като индустрия, защото е ключ към включването на всички български граждани към финансовата система на страната. Тоест, тези които са изключени от банковата система по линия на небанковата финансова система, те са включени и ползват основно човешко право, а именно достъп до финансови средства и до финансов ресурс.
За да може да функционира правилно тази система, тя трябва да бъде основана на баланс на интересите на всички страни, а именно на кредитните институции, на клиентите, на регулатора и на държавата. В тази връзка считаме, че законът и промените които са съвсем нови, при условие, че преди около два месеца приехме промени в Закона за кредитните институции, в Закона за потребителския кредит и Наредба 26, които из основи промениха индустрията. Сега три месеца по-късно се прави изцяло нов закон. Считаме, че той трябва да бъде разгледан и да бъде помислен в духа на диалог с всички страни, а именно и с представители на индустрията. За съжаление бързината, с която се случват нещата изключва възможността, ние да кажем нашата гледна точка. И сега е първият момент, в който има възможност да кажем. Според нас има доста членове и текстове в закона, които трябва да се прецизират, защото в противен случай те са заплаха за това как ще функционира цялата индустрия на небанковите финансови институции.
Пак ще повторя приветстваме волята, но има неща, които са доста сериозни и които трябва да се променят. В тази връзка, тъй като темите са чисто юридически, ще помоля юриста на нашата асоциация господин Здравко Иванов да се включи конкретно във всички текстове, които смятаме, че са заплаха и е необходимо да бъдат прецизирани и усъвършенствани.
ЗДРАВКО ИВАНОВ (Асоциация за отговорно небанково кредитиране): Добър ден!
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, ние искаме да обърнем внимание наистина на няколко пункта в законопроекта, които според нас търпят сериозна критика.
Проблемът с бързите кредити знаем, че възникна преди около два месеца с темата за годишния процент на разходите. Тогава се коментираше за повече регулации и те де факто се случиха. Имаме промени в Закона за кредитните институции, имаме преработена Наредба № 26 на Българска народна банка и имаме промени в Закона за потребителския кредит. Сега само два месеца след това говорим за изцяло нов закон, който тотално преурежда уредбата за правния статус на финансовите институции и то само на един вид, забележете. И това е първата ни точка на която искаме да ви обърнем внимание.
Финансови институции в България са не само институциите, които дават бързи кредити, а финансови институции са и дружествата, които предоставят факторинг. Дружества които дават гаранционни сделки, финансов лизинг, търгуват с активи и т.н. Тоест, тези финансови институции, ние сме под общия знаменател финансови институции, остават под БНБ. А само финансовите институции, които дават бързи кредити отиват под надзора на Комисията за финансов надзор. Това според нас е двоен стандарт и не бива да се допуска. Тъй като в края на краищата всички ние работим със собствени средства. Това искаме да стане ясно за всички тук в залата. Предполагам, че всички тук в залата имаме финансова култура. Ние работим със собствени средства. Ние не влогонабираме. Ние не носим системен риск и риск за парите на българския потребител или на българския вложител и влогодател, така да го кажем. Тоест, ние работим със собствени средства на собствен риск. От една страна всичките финансови институции работим със собствени средства. Но мотивите на закона са, тъй като ние даваме кредити и то със собствени средства не трябва да бъдем под БНБ. А какво остава тогава за другите финансови институции? Те защо остават в БНБ?
Другото на което искаме да обърнем внимание. Комисията за финансов надзор е безспорно един от най-уважаваните органи в България. Това не го оспорваме. Но нека да видим до този момент, какъв е ресорът на колегите от финансовия надзор - осигуровките, пенсионните дружества и застраховките. Къде тук са бързите кредити? Кога тази комисия е имала най-малка допирна точка въобще с потребителското кредитиране? Никога. Тоест, както и колегата каза от Асоциацията на потребителите, с преходни и заключителни разпоредби се вкарва тотално нов ресор в комисията. В края на краищата ние сме по-близко до Комисията за защита на потребителите, отколкото до Комисията за финансов надзор. Но с този закон на нея й се вменяват тотално нови функции. При положение, че органите на БНБ имат вече изготвени структури с кадрови потенциал, с необходимата експертиза, и това са колегите от „Специален надзор“, които смятам, че си вършат работата великолепно също, без излишно да сервилнича на тази маса. Така че това е единия от пунктовете на които искаме да обърнем сериозно внимание и смятаме, че трябва в тази си част законът да претърпи корекции.
В новия закон се казва, че всяко дружество което предоставя потребителски кредити на потребителя трябва да се лицензира по новия закон. В този закон, който сега действа имаме така наречения „процент на съществена дейност“ и той е 30 процента. Ако тази редакция остане в този вид и дружество което дава, като търговска дейност относителният размер на кредитите са 5 процента, то трябва да се лицензира пак по този закон. Така че ние предлагаме да има определение за това и да се въведе термина отново „съществена дейност“, за да отпаднат от подобно лицензиране дружества, на които това въобще не им е предмет на дейност, а спорадично предоставят кредити. Все пак сме търговски дружества и все пак пазара е много динамичен и може да се наложи на всяко дружество да даде един път в своя жизнен път един кредит и трябва да се регистрира като институция. Нещо което ни притеснява също.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ние сме на първо четене. Концентрирайте се върху философията на закона. По отделните детайли ще имаме възможност, както и вие, така и всички останали на второ четене, ако стигнем до второ четене, тогава да споделите тези неща.
Заповядайте.
МИРОСЛАВ ТОНЧЕВ (Българска стопанска камара): Ние също сме внесли едно мотивирано становище в комисията и съвсем диагонално основните неща ще ги кажа.
От наша гледна точка преминаването като поднадзорни лица в Комисията по финансов надзор на всички дружества, които извършват кредитиране е правилна стъпка. Мисля, че колегата който преди малко говори има основание за претенция дружествата, които се занимават с финансов лизинг и друг вид кредитиране, също да бъдат включени в този закон. Това може да бъде прецизирано. Какви са ни мотивите?
С едно изречение, мисля че Централната банка така или иначе е ангажирана с дейности, които не са съвсем свойствени. Мога да дам още един пример – поддръжката на Централния кредитен регистър, който не е обичайна практика на централните банки, но това е съвсем друга тема.
Мисля че в закона предвидената промяна на формата на дружествата да бъде „акционерни дружества“ е много правилно решение. Тук има едно предложение, което отправяме към комисията и към останалите участници в тези дебати, дали не е необходимо тези дружества да бъдат публични дружества по смисъла на Закона за предлагане на ценни книжа. Това нещо има своите мотиви, че ще се осигури доста по-голяма публичност. От друга страна при положение, че не всички търговски банки са публични дружества. Не знам това дали не е прекалено ограничително условие. Това подлежи на дебат.
По отношение преминаването на самата комисия на издръжка от държавния бюджет към собствена издръжка, мисля че ние в нашето становище подкрепяме направеното предложение в закона. Обаче аз имам това право в момента да променя самото предложение в тази точка. Господин Велев е абсолютно прав. Това в крайна сметка ще доведе до там, че комисията ще опита по някакъв начин да компенсира необходимите разходи и приходи, които да компенсират тези разходи. И това в крайна сметка ще доведе до увеличаване на таксите върху поднадзорните лица.
Както казах нашето становище се опитваме да е балансирано. Да е балансирано, имам предвид да не е обтекаемо, а такова становище, което да защитава както потребителите, така и доставчиците на услугата. Те въобще не са маловажни и имат своето място на пазара.
Мисля, че е важно да кажа няколко неща, които не подкрепяме. Въведеното ограничение в проекта на закон за предварително съгласуване на одиторските дружества към дружествата извършващи кредитиране е неприемливо ограничително условие. В крайна сметка одиторите са въпрос на избор на самите компании и това ограничение, според нас трябва да отпадне.
Има някои текстове, които касаят служителите на Комисията за финансов надзор. Едно от тях е, че се дава определена възможност за дялово участие в дружества, които са поднадзорни лица. Категорично се противопоставяме на такава възможност, служителите на Комисията за финансов надзор да имат конфликт на интереси, ако имат акционерни или други дялови участия в поднадзорни лица, включително по първа линия. Не съм много сигурен, дали компетентността ми стига да твърдя и за други линии след първа линия, но на това специално държим.
Има текстовете в закона, които касаят, че заплатите на служителите на Комисията за финансов надзор трябва да бъдат приравнени към средните заплати за поднадзорните лица. Това нещо според мен е също несъстоятелно и е свързано с това, че най-малкото не са несъпоставими длъжностите по Националния класификатор на професиите и длъжностите, техните професионални компетентности, длъжностни характеристики и въобще извършваната дейност и отговорностите. Ако има дружества, които са определили трудови възнаграждения от порядъка на 20 000 лева месечно, защото това не е невъзможно за този тип дружества, в крайна сметка средното възнаграждение на служителите на комисията би трябвало да е много високо. То всъщност не е въпрос дали са високи или не, а по-скоро е принципен въпрос, че това не трябва да бъде допуснато.
По отношение на колекторския бизнес, събирането на тези кредити, аз подкрепям колегите, които преди мен говориха. Наистина е необходимо да се помисли и този закон вероятно трябва да разгледа възможността за издаване лицензии към тези компании. Има компании които спазват процедури, правила и добри практики. Има и такива, които не ги спазват и това в крайна сметка трябва да подлежи на лицензиране също. Основното нещо е, че този бизнес трябва да бъде отделен от основния бизнес на компаниите, които се извършват с кредитиране. Това не включва управление на някакви забави свързани с определен брой дни, както е по Наредба 9 на Централната банка за редовността на кредитите, но в никакъв случай самото събиране, възможностите за прехвърляне, събирания, вземания и т.н. не трябва да бъде съпътстващ бизнес, а трябва да бъде отделен в отделни дружества.
Още няколко изречения. Мисля че трябва да се помисли по отношение на капитала. Този капитал, който предлагате да бъде завишен в размер на 1 млн. лева, според мен е необходимо да се помисли за размери от порядъка на 2 млн. лв. или някакъв процент от минималния изискуем капитал на търговските банки. И мисля, че това нещо в крайна сметка е необходимо. Освен всичко друго излишно е да информирам участниците в комисията, че 2 млн. лева за стартиране на подобен бизнес са прекалено малък капитал.
Една вметка ще направя, колежката от Министерство на икономиката и енергетиката, мисля спомена, че в предишните регламенти, които действат в момента няма текстове, които да касаят произхода на капитала. Това не е така. Познавам добре и Закона за кредитните институции и Наредба № 26 и там има добре прецизирани изисквания по отношение на капитала. Включително и преди промените на Наредбата, които касаеха размера на 250 000 лева. Там много ясно беше казал законодателят какво е необходимо да се направи. За двата милиона лева държим това нещо да бъде обсъдено.
Може би е необходимо да се помисли, когато говорим за балансиране на интересите между предоставящите и ползвателите на услугите, възможност за някакъв вид арбитраж. Искам да кажа, че по отношение арбитража в доста сфери той не е решен. Даже мога да дам един пример: Асоциацията на търговските банки има арбитражен съд изграден. Той в някаква степен сигурно има конфликт на интереси, но мисля че през последните пет, шест или повече години не съм информиран и не съм запознат, дали въобще има разглеждане на такива жалби и възможност някой да отправи някъде претенции.
Другото нещо което предлагаме е съхранението на финансовата информация да бъде 10 годишна. В проекта на закона е записано 5 години и задължително да бъде в електронен формат. Мисля, че в частта наказателна отговорност на лицата, които извършват такава дейност без лиценз, без разрешение или в нарушение на определени наредби и действащи закони. Посочили сме някакви прагове, които считаме, че може би трябва да бъдат коригирани в проекта на закона и те със сигурност трябва да бъдат завишени. Не съм много сигурен, дали не е прекалено строго, но най-вероятно трябва да се помисли и за текстове, които да касаят Наказателния кодекс за извършването на такава дейност, ако не първоначално, поне при повторно констатирано нарушение.
Ако случайно настоящата комисия приеме варианта и съответно Парламента да приеме закона в този вид, Комисията за финансов надзор да мине на собствена издръжка, ще бъде полезно ако нейният бюджет бъде публичен. Пак казвам, аз се присъединявам към предложението на господин Велев и считам, че на този етап, това нещо освен, че ще редуцира участниците, което може би не е толкова лошо, предоставящи услуги имам предвид, но в крайна сметка ще доведе до ситуация, в която тези такси за лицензии, глоби и т.н. ще бъдат основния мотив на Комисията за финансов надзор, който в един момент ще го смачка този пазар.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Тончев.
Моля ви още веднъж не навлизайте в детайли. Това е работа на второ четене.
Кой желае да вземе думата? Заповядайте.
МАРИН ГРИГОРОВ (Сдружение за защита на гражданите и държавата): Уважаеми господин председател, имаме допълнение към законопроекта. Колекторните фирми да бъдат забранени със закон. Тъй като законът, който ги създаде и регламентира в момента е грубо потъпкване правата на гражданите и постоянен терор.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Григоров.
Други желаещи да вземат отношение в дебата? Заповядайте госпожо.
РАЙНА МИТКОВА (председател на Асоциацията на колекторските агенции в България): Мисля че съвсем навреме успявам да се включа в дебата и благодаря за думата на господин председателя.
Вярно е, че нашата индустрия винаги е гореща тема и аз се присъединявам към всички изказвания, които твърдят, че в нашата индустрия има и некоректни практики. Именно това е целта на нашата асоциация да наложим чисти, коректни, прозрачни практики.
Разбираме мотивите на законопроекта и бихме искали да насочим вниманието към конкретна точка. Това е чл. 6, ал. 3, която касае именно събирането на вземания и сезирането на вземания. Ние сме за това действително да имат регламент компаниите, които изкупуват вземания да бъдат наблюдавани, така че потребителят да бъде защитен. Както банките и небанковите финансови институции са под регулация, следва и фирмите, които изкупуваме също да отговаряме на такава регулация.
Бих искала само да обърна внимание и нашето предложение е свързано с обогатяването на този член. Законът за кредитните институции и Наредба 26 предвиждат, че финансови институции, които изкупуват кредити са регистрирани към Българска народна банка за строги изисквания по отношение на капитала, съдружници, управляващи и т.н.
Нашето предложение е именно да бъде разрешено на тези дружества, които вече така или иначе подлежат на регулация, да могат да изкупуват кредити от небанкови финансови институции. Това има икономическа обосновка. Действията по събиране на дълговете и по кредитирането е добре да бъдат разделени, с цел да има фокус върху тези две дейности.
В същото време така дефинирана тази алинея в момента предвижда, че дружествата могат да прехвърлят вземания само по между си. За нас няма икономическа обосновка конкуренти да си прехвърлят лоши вземания. Лишавайки ги от този инструмент, действително цената на кредита, което е негативно за потребителя ще се увеличи. Така че нашето предложение е свързано именно с това, регистрирани дружества да бъдат допуснати до изкупуването.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз госпожо Миткова.
Други желаещи? Заповядайте.
КОНСТАНТИН НЕДЕВ (Българска асоциация на пенсионерите - обединени): Първо, приветстваме идеята за по-голям контрол. Също така и за обучението на населението по банково дело. Така го чух от господин Орешарски. Но ние сме за забрана на кредити само с лична карта. Знаете, че по всички трамвайни спирки, навсякъде в града има обяви по телефонни кабини и т.н. Трябва да бъдат забранени, тъй като личните данни на всеки един от нас ги има на много места - като започнете от почивни станции, санаториуми, в хотели, GSM оператори и т.н. и там има много злоупотреби.
Също така сме за лицензиране на фирмите за насилствено събиране. Освен това трябва да бъде създадена възможност в пощите да има едно гише, когато човек примерно от София отиде на море, да може от там да си плати сметките. Или хората от Черноморието, които отидат някъде на курорт да могат също да си платят сметките. Връщаш се тока ти е спрян, водата ти е спряна и имаш заплашително писмо.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Желаещи за изказване? Няма.
Уважаеми колеги, народни представители имате думата. Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ние внимателно ще прегледаме всички писмени и устни становища, както винаги. Тук чух много важни неща две, три, които ние специално ще проверим. Даже искам да ви успокоя. За мен едно от най-важните неща беше за определянето на размера на таксите, самоиздръжката и как това ще влияе върху цените на услугите. Това е изключително важен въпрос. И аз ви гарантирам, че ние ще направим още веднъж разчети, за да видим как ще се отрази това върху цената на услугите. Разбира се, че няма как да сравняваме разходите на КФН и на БНБ не само по материални активи, които притежават и управляват, но и персонала е в съотношение 5:1 в полза на БНБ. Да не говорим за оборотите, които те контролират. Но си струва да се погледне още веднъж при какви условия ще се осъществи тази самоиздръжка в условията на българската икономика. И вече сме договорили със Сметната палата да погледнем още веднъж бюджетните структури и разходи, за да видим, дали сме сигурни, че правим най-доброто решение по този начин да се реши въпроса.
Освен това тук беше поставен въпроса от един колега, който ние вероятно няма да разглеждаме, но въпроса кой да регулира е въпрос на държавата. Не ми е известно някъде по света, този който го регулира да си избира регулатора. Има различни практики, разбира се. Не е важно кой ще ви регулира, а важното е да изпълнявате закона. Не е ваша работа, а е работа на държавата да реши кой отдел на БНБ или КФН. Важното е законът да се изпълнява и да има баланс на интереси по неговото изпълнение.
Тук имаше и някои основателни бележки с възможности за конфликт на интереси, които също трябва да бъдат проверени, тъй като още от сега ще ви кажа, би било недопустимо да има такъв конфликт на интереси между работещи в КФН и съответните структури, които те проверяват. Въобще има няколко основни неща, които както и при другите закони, напълно нормално ние сме длъжни да погледнем още веднъж с нашите експерти и да прецизираме това, което е необходимо между първо и второ четене.
Благодаря за писмените становища. Те са една много добра основа за работа върху подобряването на текстовете. Ще се постараем в близките дни да отстраним проблеми където има или да уточним текстове, които са свързани именно с това, да се приеме един закон, който наистина да гарантира професионализъм и законност в осъществяването на тези операции.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Закривам дебатите по първа точка. Предстои гласуване.
Гласуваме законопроект за небанковите финансови институции, предоставящи кредити на потребителите, № 454-01-74, внесен от Йордан Цонев и Румен Гечев на 25 юни 2014 г.
Моля, който е съгласен с този законопроект да гласува.
Гласували 9 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря за участието на всички по първа точка от нашия дневен ред.

По втора точка поканили сме представители на Министерство на икономиката и енергетиката, Министерство на финансите, Министерство на земеделието и храните и Националната асоциация на тютюнопроизводителите.
По втора точка ние не сме водеща комисия, а съпътстваща комисия. Имаме становища от Министерство на икономиката и енергетиката, Министерство на земеделието и храните, Министерство на финансите, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българска стопанска камара и Българска търговско-промишлена палата.
От името на вносителите ще представя закона съвсем накратко, защото смятам, че мотивите са достатъчно подробни и дават основание за дискусия и за въпроси.
Сегашният действащ Закон за тютюна и тютюневите изделия е приет през 1993 г. С него е отменен така наречения Закон за държавния монопол на тютюна приет през 1947 г. В сега действащия закон са направени над 30 поправки.
Новият проект за закон има три основни цели:
първо, законова регламентация и гарантиране справедливи отношения между производители и търговци на тютюн и тютюневи изделия по отношение на договорирането, изкупуването, оценяването и заплащането;
второ, пълен контрол на целия процес на производството на тютюн и тютюневи изделия и ограничаване до минимум загубите от акцизни приходи за държавния бюджет;
трето, привеждане на законодателството в сектора в съответствие с европейското законодателство.
Имам предвид две директиви, които са споменати и представени в мотивите.
При систематизиране на законовите текстове сектора „Тютюн и тютюневи изделия“ е разделен на седем подсектора. Това е производство на тютюн, окачествяване, изкупуване, промишлена обработка, търговия с промишлено обработен тютюн, производство на тютюневи изделия и дейност със съоръжения и оборудване за изработка на тютюневи изделия.
В закона е предвидено запазване на някои от разрешителните и регистрационните режими и създаване на нови. Това са регистри на тютюнопроизводителите. Сега също съществува такъв регистър - регистър на лицата изкупуващи суров тютюн и регистър на лицата търгуващи с промишлено обработен тютюн. Разрешителен режим за промишлена обработка на тютюн. Разрешителен режим за лаборатории изследващи емисиите на цигарите и тютюневите изделия. Разрешителен режим за производство на тютюневи изделия. Той съществува и в момента. Разрешителен режим за лицата извършващи действия със съоръжения, оборудване за производство на тютюн и тютюневи изделия.
Предвижда се създаването на Изпълнителна агенция по тютюна като второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието и храните. Агенцията изпълнява контролни, регулаторни и информационни функции по този закон.
Предвидено е също така създаването на Национална тютюнева камара, която да обединява тютюнопроизводители, търговци, производители на тютюневи изделия, научни институти имащи отношение към сектора.
Специална глава в закона е посветена на рекламирането и етикетирането на тютюна и тютюневите изделия в съответствие с европейските изисквания, както и на съставките емисиите от вредни вещества, които се следят на европейско равнище като катран, никотин, въглероден окис, оксид и други.
За информация съвсем накратко искам да ви кажа, че приходите от акцизи, вероятно Министерство на финансите ще вземе отношение по-подробно по този въпрос, през последните години от тютюневи изделия се движат от милиард и половина до два милиарда лева средно годишно. За 2013 г. приходите от акцизи от тютюневи изделия са 1 млрд. 800 лева. Това представлява около 8 процента от данъчните приходи и 2,3 процента от брутния вътрешен продукт.
От 2010 г. насам се забелязва рязък скок на контрабандата на цигари. Средно годишно според някои изследвания държавният бюджет губи една трета от приходите от акцизи върху цигари. Това е около 500 до 600 млн. лева всяка година.
Тази информация ви я давам, за да имате предвид при вашите изказвания и дискусии по законопроекта.
Мисля че е редно да дадем думата на министерството и откривам дебатите по законопроекта. Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА (заместник-министър на финансите): Благодар,я господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, Министерство на финансите изцяло подкрепя новия Закон за тютюна и тютюневите изделия. Всъщност основната цел на закона е въвеждане на цялостен ефективен контрол върху производството и търговията със суров тютюн, промишлената обработка на тютюн, търговията с него върху производството и търговията с тютюневи изделия. В момента липсва единен подход в националното законодателство за мониторинг и контрол върху целия процес. В момента обект на контрол е производството и търговията с тютюневи изделия, но липсва механизма за контрол върху производството на най-важното, т.е. на суровината за производство на тютюневи изделия.
По принцип проблемът с контрола върху суровия тютюн е не само проблем на България, но и на други държави членки на Европейския съюз. Многократно на заседанията на Комитета по акцизите към Европейската комисия са коментирани мерките за въвеждане на контрол върху суровия тютюн, тъй като липсата на ефективен контрол е една от предпоставките за нерегламентира-но производство и разпространение на тютюн за пушене и съответно на тютюневи изделия. Една голяма част от държавите членки са въвели ефективни мерки за контрол върху суровия тютюн. Това са Великобритания, Дания Ирландия, Италия, Малта и Холандия, като едновременно с това те имат и мерки за контрол върху търговията с тютюневи изделия. Тоест, само след предоставяне на разрешителен режим, какъвто съществува в момента в Закона за акцизите и данъчните складове.
Бих искала да дам като пример Швеция, която няма такъв режим и анализ изготвен от шведското Министерство на финансите показва, че търговията със суров тютюн е в пъти по-висока в сравнение с обема на продажбите на фино нарязан тютюн, което означава, че този суров тютюн всъщност се ползва някъде нерегламентирано.
Действително в сега действащия Закон за тютюна и тютюневите изделия има някои режими, които по принцип са включени в новия закон. Но това което по принцип бих искала да поздравя и вносителите на закона, т.е. тези които са изготвили проекта е новия режим, който се въвежда за контрол върху съоръженията, с които се произвеждат тютюневи изделия. Всъщност това е една много важна мярка, за да може да бъде обхванат целия процес, не само производството на суровината, но и машините с които биха могли да се произвеждат нерегламентирано тютюневи изделия.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Имате думата уважаеми колеги, гости ако присъстват по тази точка или народните представители съответно.
Заповядайте.
ТОДОР СТАЙКОВ (Българска търговско-промишлена палата): Първо, искам да кажа, че за много кратко време ни беше предоставен закона, за който трябваше да подготвим становището си, което е обща слабост почти на всички закони, които се предоставят за обществено обсъждане от Народното събрание и от техните вносители, разбира се.
Тъй като искате да се съсредоточим върху по-важните неща, има много детайли, които могат да се обсъждат. Аз ще ви кажа основните противоречия с политиката, която е декларирана от правителството и която този закон иска всъщност да промени.
Първо, се отменя възприетата посока на либерализация на пазара на тютюн и тютюневи изделия. Връща секторът към строга централизация на всички дейности, по-силно изразена дори от времето на съществуването на закрития фонд “Тютюн”. Това влиза в противоречие с идеята за повече пазарни отношения в икономиката.
Второ, предвижда създаване на твърде тромава структура, Изпълнителна агенция по тютюна с изключително широк обхват на дейности, което предполага нови щатни бройки и нова тежест за бюджета на държавата.
Трето, предвижда засилване на бюрократичните регулации в дейността на производителя, преработвателя и търговци на тютюн, което ще увеличи техните разходи и усложни управлението на тяхната дейност. Това влиза в противоречие с нееднократно декларираната от правителството на Република България линия, за намаляване на бюрократичната тежест върху икономическите субекти в страната.
Четвърто, включва неоправдано детайлно прецизиране законови изисквания към тютюнопроизводителите, които са абсолютно неприложими на практика. Като например чл. 13, че производството на тютюн се извършва по инструкция утвърдена със заповед от министъра на земеделието и храните. Абсолютно не приложимо.
Пето, има членове, които са открита експроприация на стока. Тоест, отнемане на чужда собственост, без да се уточнява при какви условия това може да се случи. Например чл. 57, ал. 2, т. 5.
По отношение на придобиването статут на Национална тютюнева камара. Може да се придобие статут от тютюнопроизводители, които са повече от 50 процента в регистъра. Като 51 процента регистрират такава камара, а останалите 49 кой ще ги представлява? Само една камара може да се регистрира. Това е недомислица.
Същото което е за промишлената преработка на тютюн, тези които преработват повече от 50 процента. Трите чужди фирми се обединяват и правят една такава камара по този закон, а всички останали български фирми не могат да получат представителство. (Реплика: Някой ще им забрани ли?) Вие казвате, че само тези, които произвеждат повече от 51 процента. Трите произвеждат повече от 51 процента. Как другите ще се регистрират? Как ще имат представителство? Само Булгартабак е този, който произвежда повече от 50 процента. По този закон той може да се регистрира. Никой друг не може да се регистрира.
В закона има много неща, които трябва между първо и второ четене да се огледат. Но основното е, че самата идеология на закона, според мен трябва да се промени и според нашите членове.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Стайков.
Заповядайте, господин Дечев.
ТЕОДОР ДЕЧЕВ (Асоциация на индустриалния капитал в България): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, колеги от различните организации, които участват днес. Представлявам Асоциацията на индустриалния капитал.
Ние се запознахме доста детайлно с представения ни законопроект. По принцип приемаме законопроекта дотолкова, доколкото той действително дава, ние сме записали дословен текст, обективна възможност контрола върху количествата тютюн във веригата на доставките да бъде гарантиран.
По принцип смятаме, че това отговаря на съответните европейски практики. Отговаря на изискванията за гаранции за здравето на хората. Отговаря на изискванията за борба със сивата и черната икономика. Това е добрата страна на законопроекта и до тази степен ние го приветстваме.
Ние изразяваме оптимистичен скептицизъм по отношение на Изпълнителната агенция по тютюна. В смисъл, че у нас остава надеждата, че когато законодателят е планирал създаването на такава агенция е имал предвид преструктуриране на администрацията на Министерство на земеделието и храните, а не откриването на някаква чисто нова агенция. Ако това е чисто нова агенция, ние ще се видим принудени да се присъединим към аргументите на колегите от Българска търговско-промишлена палата. Ако е в сила другата хипотеза, дано все пак тя да не доведе до съответното поредно раздуване на щата на държавната администрация.
Ние в текста си сме предложили един доста дълъг списък от промени, редакционни поправки и други такива. Тъй като сме открили различни вътрешни противоречия в законодателни текстове, които могат по редакционен път да бъдат отстранени. Аз няма да ги представям сега, взимайки предвид апела на господин Имамов, че все пак става дума за първо четене, но ще си позволя да се спра малко по-подробно на въпроса за Националната тютюнева камара.
Ние разбираме, че законодателят има добрата воля да създаде нещо, което общо взето досега го е имало само веднъж и практиката е много лоша. Става дума за Строителната камара, в която няма да намерите работодател, който да похвали начина по който е направена и постигнатия ефект със създаването й. Но тук в случая очевидно има стремеж просто да се създаде една специфична структура, която да може да отговаря на изискванията на различни европейски регламенти свързано с регистрация на организация на производители и прочее. Тъй като ние сме позитивно мислещи хора приемаме, че това е добре. Но съществува реалната опасност да създадем поредния водовъртеж от бъркотии в сферата на така наречените „индустриални отношения“, така наречения „социален диалог“, които се регулират за съжаление не със Закона за тютюна, а с Кодекса на труда.
Поначало употребата на термини като „представителен“, „национално представителен“ и т.н., веднага ни изпращат в една друга област, в областта на тристранното сътрудничество. Очевидно е, че създаваната камара поне на пръв поглед не си поставя такива амбиции. Но там има един текст, една точка в чл. 7, ал. 1, която казва: “Представя своите членове и защитава техните интереси.” От 20 точки тя е една. Но точно тя утре може по същия начин, по който в момента Строителната камара незаконосъобразно участва къде ли не, по същия начин може да изпрати камарата на тютюнопроизводителите да договаря осигурителни прагове. Едва ли не да участва в колективно договаряне на отраслово равнище и други такива дейности, която тя по своята същност не би трябвало да върши. Защо?
Първо, защото организацията не отговаря на стандартите на Международната организация по труда за доброволна организация. Априори отхвърляме идеята, че това е синдикална организация. Другият вариант е да бъде работодателска. Това не е по никакъв начин доброволна работодателска организация, която да може да отговаря на изискванията на Кодекса на труда, за да участва в такива дейности.
И за да не бъда дългословен ще кажа, че ние сме предложили към чл. 7, ал. 1 да се добави една т. 21. Някой ще каже, че не е хубаво в законодателен текст да се обяснява, освен какво е и какво не е една организация. Но поради натрупаните лоши практики в България може би трябва да го направим в т. 21, в която изрично да се казва: „Националната тютюнева камара не е работодателска или синдикална организация по смисъла на Кодекса на труда“. Тя е организация, която си има дефиниция от 20 точки каква е нейната дейност. Но ние действително бихме желали изрично да се посочи, че тази организация не се създава с цел интервенция в една сфера, където очевидно тя не отговаря на международни стандарти. Най-малкото, за да спестим на Министерството на труда неприятния ангажимент всяка година да пише по десетина страници обяснение към доклада, защо в тристранното сътрудничество участва организация, която няма отношение към него.
Иначе по принцип ние сме подходили по-позитивно и сме приели закона по принцип с направените бележки, като особено значение отдаваме на направените бележки свързани със статута на Националната тютюнева камара. Пак подчертавам, това е свързано вече и с дългогодишен негативен опит.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Дечев.
Други изказвания? Заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин председател, уважаеми колеги и гости, ние ще подкрепим законопроекта. Либерализацията на режима в сектора работи вече трета година. Беше направено в предишния Парламент и за това време показа дефектите и пороците на тази пълна либерализация. Така че ние и тогава и сега поддържаме тезата си за връщане към един разрешителен и регистрационен режим, за да има както и контрол, така и прозрачност върху това, което става в сектора.
Между първо и второ четене ще направим конкретни предложения по определени текстове, които също намираме за не съвсем точно изписани. Но на първо четене подкрепяме и ще внесем в срок нашите предложения.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Други изказвания?
Само няколко изречения от името на вносителите. Благодаря ви за предложенията. Ние ще ги проучим много внимателно писмените, включително и тези, които бяха споделени по време на заседанието.
Само един кратък коментар бих желал да направя във връзка с либерализацията на пазара. В основата на философията на този закон лежи нашето разбиране, че либерализацията на пазара на акцизните стоки водят до контрабанда и загуба на стотици милиони левове приходи в бюджета. Това го показа практиката през последните години. Ако видите данните за контрабандата от 2010 г. досега, ще установите една ясно изразена закономерност в това отношение.
Освен това искам да ви кажа, че в света има държави, които държат държавния монопол върху производството на тютюн и тютюневи изделия и нямат никакво намерение държавата да се откаже от този монопол. Има такива примери и това не е случайно. Защото липсата на достатъчна централизация по отношение на производството и пазара на тези акцизни стоки създава благоприятни условия за източване на публични средства.
Други за изказвания?
Заповядайте, господин Куюмджиев.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Аз приветствам намеренията на вносителите да се въведе ред и особено в частта на събиране на държавни средства. Само искам да изкажа една моя лична позиция, която всъщност между другото е много дълго обсъждана и в нашата партия, че единственото което е по-лошо от държавния монопол е частният монопол. Като пожелание, да избягаме от създаването на някакъв потенциален частен монопол в тази сфера.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Гласуваме.
Който е „за“ приемането на законопроекта за тютюна и тютюневите изделия, № 454-01-73, внесен от Алиосман Имамов и група народни представители на 25 юни 2014 г., моля да гласува.
Гласували 9 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря ви за участието по втора точка.

По трета точка -- Обсъждане и приемане на Указ № 157 на Президента на Република България, постъпил на 30 юни 2014 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, приет от Народното събрание на 18 юни 2014 г. и мотивите към указа.
Поканили сме за участие в дискусията от Министерство на икономиката и енергетиката, Министерски съвет, представители на Министерство на земеделието и храните, Българска агенция по безопасност на храните, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България.
Започваме с вносителите на законопроекта, който е обект на оспорване от страна на държавния глава.
Господин Гечев заповядайте
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, има Указ на Президента № 157, където той е упражнил своите конституционни правомощия, да наложи вето на закона. Ние няма да губим време да казваме, дали сме съгласни или не в най-големи подробности.
Подготвил съм заедно с експерти на Парламента, правителство и други държавни институции контра аргументи, които са в обем от 13 страници. И аз предлагам господин председател само да направя една обща характеристика. Те ще бъдат качени в интернет и очевидно дискусията, както винаги ще бъде в пленарна зала.
В резюме искам да кажа следното. Категорично не приемаме пункт по пункт ветото на господин Президента на Република България. Ще започна с две общи бележки.
Първо, прави силно впечатление, че във ветото на Президента никъде в текста няма позовавания на подобни закони в други страни членки на Европейския съюз или Закона за конкуренцията на Европейския съюз. Позволявам си да кажа, че няма такива позовавания и сравнения, поради простота причина, че нашият закон е съобразен със законите на Европейския съюз и на страните членки, поради което няма как да се опонира с европейски практики.
Второ, което прави впечатление, ще си позволя да кажа, че изцяло във ветото на Президента на практика нищо не се казва за българските производители. Ние не правим разлика между български производители и търговци. Това са български фирми, които трябва да бъдат защитавани и стимулирани. Но ние искаме да възстановим баланса на интересите между производители и съответно доставчици и търговци. В това число и по-малки търговци и големи търговски вериги.
За съжаление господин Президента, пак ще кажа, никъде не казва нищо за българските производители. Но това разбира се си е неговото право.
Например някой от акцентите, които са във ветото на господин Президента, цитирам, започва с това: “Дали приетите промени са еднозначни и без противоречиви и дали са в състояние да доведат до развитие на икономиката на страната ни?
Първо, искам да кажа, че не е възможно, нито в теорията, нито в практиката има, че закони водят до развитие на дадена страна. Икономическото развитие се дължи на определени икономически фактори, които са предмет на други науки и други практики. Вероятно Президентът има предвид, че с въвеждането или промените в закона се променят условията при които се осъществява растежа. Ние твърдим, че променяйки тези условия, създаваме косвени стимули за икономически растеж. И това е свързано и с други твърдения на Президента в неговото вето. В това число за възможностите за евентуално нарастване цените на хранителните стоки или за влошаване на условията на растежа.
В крайна сметка, според мен, поне аз не съм срещал никъде в икономическата теория и практика, че засилването на конкуренцията, каквато ние се стремим да направим с този законопроект, води до забавянето на растежа. Няма такава теория в света, че по-високата и по-силната конкуренция забавя растежа. Няма и такава практика. Никъде в икономическата теория и практика няма доказано, че по-силната конкуренция води до повишение на цените.
Уважаеми колеги, повишението на цените се дължи на различни фактори, без конкуренцията. По-силната конкуренция при други равни условия означава по-ниски цени.
Всъщност с този законопроект въвеждайки баланс на интересите, ние водим до промени в структурата на цената. Защото една цена може да се повишава, ако се повишава търговската печалба необосновано. Да речем по-ниско се заплаща доставката, по-голяма е търговската печалба. В резултат на което единият губи, а другият печели.
Аз задавам един риторичен въпрос, защо повишението на цените ще бъде само за сметка на потребителите? Аз с лекота бих могъл да твърдя и да се аргументирам, че може и да няма увеличение на цените, но може да има намаление на търговската печалба, ако тя е над средната. Но да не влизаме в такива теоретични дискусии.
Въобще на няколко места във ветото на господин Президента се твърди индиректно, че по-силната конкуренция води до по-високи цени, което няма как да бъде прието.
Освен това на трето място, в диспозитива на Указ 157, господин Президентът говори за това, че мотивите към законопроекта са бланкетни, което не съответства на принципа на правовата държава. Тук сме изписали систематично какво представлява правовата държава. Как се разбира от Конституцията на Европа и на България и сме акцентирали върху това, че в правовата държава задължително има един механизъм, който се нарича ефективно действащ антимонополен механизъм. Което ще рече, че точно това правим ние с нашия законопроект, ограничаваме монополното положение или по-голямата пазарна сила, която се изразява в по-голяма мощна дадена фирма в преговорите със своите контрагенти. И ограничавайки го, ние всъщност изпълняваме изискванията и принципите на правовата държава за недопускане на монополност и неприемливо голяма сила в процеса на преговорите с търговските партньори.
Освен това твърди се, че е налице отказ да се спазва разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове. Като оставим настрана обстоятелството, че чл. 28 говори за очаквани резултати от прилагането на закона, т.е. за една хипотетична прогноза, а не за оценка на въздействието, то ако Президентът на Републиката е констатирал такава практика, той може да упражни правомощието си по чл. 98, т. 2 от Конституцията и да направи обръщение към Народното събрание целящо преодоляване на тази практика. Така че неговите правомощия, ако той има такива съмнения могат да бъдат реализирани по друг начин.
Освен това по същество виждането, че е налице отказ да се спазва разпоредбата посочена в Указа, относно § 4, с което се създава, цитирам: “като в приведения правен анализ правилно се посочва, че съобразно КРБ и ЗНА трайни обществени отношения се регулират със закон.” Правилен е изводът на Президента, че с предлаганите законови промени в ЗЗК на КЗК се делегира „правомощието да разработи критериите в методика“, по които се определят кои правни субекти злоупотребяват с по-силна позиция при договаряне, но не е неправилен извода, че това е делегиране на нормотворческо правомощие.
На четвърто място, по отношение на правния анализ в частта на указа, част първа относно § 4. Не може да се подкрепи твърдението, че с разпоредбите на чл. 37а, ал. 1 и ал. 2 не са въведени нито достатъчни, нито ясни критерии кое икономическо поведение би представлявало злоупотреба, която да вреди на конкретната среда. Напротив, в нашия законопроект са разписани и ние сме ги привели в нашите контрааргументи, конкретни характеристики, критерии и принципи, които се използват, за да се дефинират условията за баланса на интересите, за което стана дума преди малко.
Не може да се възприемат твърденията визирани в Указа на Президента, част 2 относно § 2, т. 1, че остава неясно как и защо законодателят е избрал критерия 50 млн. лева оборот за предходната година.
Както и при другите дискусии искам да кажа, тук няма сравнение с други страни. Веднага ще ви кажа, че в Чехия, Унгария например и в редица други страни има такива количествени ограничения. В Чехия вие отлично знаете колеги е 300 млн. евро, само че при по-голяма икономика. Така че в много страни от Европейски съюз има такива ограничения. Това число не е произволно, ние сме го съгласували с НАП. Видели сме какви са годишните обороти. За някои от търговските вериги те са в милиарди годишно.
Искам отново да отворя една скоба, не за да се заяждаме с някои от тях, но все пак някои от търговските вериги имат по няколко милиарда лева годишен оборот. И искам да подчертая, че ние сме доста притеснени от това, че дълги години те оперират на българския пазар и не отчитат никаква печалба, дами и господа.
Магазинчетата в нашите квартали отчитат печалба. Плащат си данъка. За мен е наистина изключително странно, загадка бих казал за световната теория и практика. Аз разбирам една фирма да влезе, да има загуби първите една, две, три години, да разширява, да строи. Но аз не съм чувал за фирми, които 10 – 15 години стоят на един пазар и губят мащабно. Много интересно. Как така ще губят и няма да плащат нито един лев печалба, а една от тях ще плаща 50 млн. годишно за външни консултантски услуги и други. Много интересно. Това е загадка, която за нас е ясна. Затова ние предлагаме промени в закона, за да не могат да се случват такива странни процеси.
На седмо място, в указа част 2 относно § 12 също в т. 1 е посочено, че законът създава задължения само за търговци на храни, без да става ясно, защо извън регулация остават производители и доставчици на храни. Тук ние отново привеждаме от българското законодателство и европейското дефинициите на търговия, на търговец, на производител на храни и с конкретни позовавания на текстове от българските закони правим извода, че видно от цитираните правни дефиниции в Закона за храните е дадено легално определение на понятието „производител“. Но дефинирането му не е с оглед качеството търговец, а по друг признак. Поради това е правомерен извода, че с предлаганите изменения в Закона за храните, понятието „производител“ и „доставчик на храни“ се абсорбират в понятието търговец.
На осмо място, неясни и неприемливи са твърденията в приведения правен анализ в указа част втора, относно § 12, т. 3, а именно, че прогласяването за нищожно на едностранните изменения в договорите може да доведе до нуждата от презастраховане на търговците на храни срещу стопански рискове чрез увеличение на цените. В действителност ЗЗД урежда едностранните изменения, но в договорите, а не на самите общи условия, при които се сключват договорите. Затова категорично възразяваме срещу подобна интерпретация и не може да се съгласим с нея.
На девето място, не сме съгласни с твърдението, част втора относно § 12 и по т. 5, транслирането на Директива 2011/7 на Европейския съюз, чл.3 0а от Търговския закон, действително създава обща уредба, но предвиждането за по-къс срок не е в противоречие нито с директивата, нито с Търговския закон. По отношение на последното - измененията в ЗЗК създават специална, спрямо общата уредба, а именно цитираната директива предвижда такава възможност.
И не на последно място във ветото на господин Президента се атакува срока, дали той е удачен. Искам да подчертая и тук колегите се надявам ще потвърдят, че ние предвиждахме поначало този срок да бъде 3 месеца за подготовката на договорите. Приехме за целесъобразни техните предложения, този срока да бъде шестмесечен, с което Президентът изразява несъгласие. Но ние не считаме, че сега ще приемем закона, а той ще бъде въведен примерно 2030 г., което ще бъде уникално в световния правен мир. Така че шест месеца считаме, след оценки на експерти, е достатъчен срок за реализация на закона.
Както казах мотивите ще бъдат качени в интернет, съгласно изискванията в детайли. И се надявам, че в пленарна зала ще имаме възможност в детайли да се спрем на всички елементи от ветото на господин Президента и нашата позиция.
В заключение, ние не приемаме ветото върху този закон и ще направим всичко възможно да приемем закона в пленарна зала.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Гечев.
Откривам дебатите.
ЙОРДАН МАТЕЕВ (Изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия): Благодаря.
Първо бих искал да кажа, че ние приветстваме ветото на Президента и сме силно респектирани от добрата му аргументация. Преди малко чухме от господин Гечев няколко факта, които ако ми позволите ще оспоря.
Първо, той говори за монополи. В търговията на дребно ние многократно сме казвали, съжалявам че отново ще се повторя, но имаме най-ниската концентрация в целия Европейския съюз в България. Най-големите десет компании имат едва 36 процента от пазара. И мога да ви посоча, поне четири, пет източника, които дават подобна информация и които са независими. Това не са анализи на нашата асоциация.
Второ, изключително важно, което показва, че вносителите на законопроекта, поради някаква причина необяснима за нас, са дезинформирани.
Уважаеми госпожи и господа, целият пазар на модерната търговия в България е около 3 – 4 милиарда. Няма нито една компания, която да прави няколко милиарда оборот. Когато се говори за изнесени милиарди някъде, трябва да се има предвид, че теоретично това не е възможно. Най-голямата компания в България прави оборот 1 млрд. лева. И тази компания на българския пазар е най-скоро от всички останали, които функционират.
По отношение на печалбите. Аз си мисля, че държавата разполага с цялата сила и може да провери, и тя постоянно проверява чрез своите институции, НАП постоянно проверява членовете на нашето сдружение, и до момента поне ние не сме чули за някакви констатирани сериозни нарушения. Ако има такива, то моля нека държавата да ги сподели. Но нека да не спекулираме с подобна информация, особено тук от Парламента и то по тема, по която много лесно могат да се представят факти и доказателства.
Ние чухме много твърдения през последните месеци по отношение на търговските вериги, които се оказаха митове, които се оказаха много далеч от истината.
Един друг изключително важен въпрос бих искал да засегна и това е темата за оценката на въздействие.
Липсва оценка на въздействие, което пречи на българското общество да заеме позиция „за“ или „против“ този закон. Дори в самите мотиви, уважаеми госпожи и господа, които вие сте написали към този закон пише, че финално законът ще бъде съпътстван от финансова обосновка. Погледнете си и в сайта и в първоначалния вариант на закона с мотивите, а доколкото си спомням, това беше последното изречение от мотивите. Ние все още не сме видели оценка на въздействието. Включително представители на вносителите казаха, че ще има такава публично пред медиите. Изключително важна тема и не случайно по тази тема и много други организации поискаха да видят подобна оценка, защото те се притесняват и смятат наистина, че има рискове.
И накрая аз няма да влизам в детайли по текстовете, а само ще кажа, че имахме уверенията, че много от проблемните текстове ще бъдат премахнати и подобрени. Имаше съвсем леки подобрения в част от текстовете, но останаха изключително проблематични текстове, които ни приближават силно до централизирана икономика и които нарушават основни принципи на пазарното стопанство. Например има груба намеса в ценообразуването и то става с много сериозни изменения в Закона за храните. Тоест, в Преходните и заключителни разпоредби, както и тук чухме от предходни изказвания, се правят изключително сериозни промени в Закона за храните.
Освен това една идея, която ние лансирахме за създаване на един специален съвет към министъра на земеделието, към който да има една помирителна комисия, която да разрешава споровете между всички участници по веригата на доставки. Поне аз не чух някой против, всички вие я харесахте. Но ние за съжаление не я видяхме във финалния вариант на законопроекта.
Ние смятаме, че наистина има проблеми с конкурентоспособността на българската икономика и малките и средни предприятия особено имат проблеми. Но ние смятаме, че тези проблеми няма да бъдат решени с този закон. Вярваме, че има добри решения, които могат да се обсъдят и да се предложат. Да се обсъдят между всички заинтересовани страни и да се видят плюсовете и минусите. Да се направи една добра оценка на въздействието и тогава с консенсус между всички заинтересовани страни да приемем едно решение, което да удовлетворява всички и да не вреди нито на потребители, нито на търговци, нито на българските производители, особено на малките и средни.
И съвсем накрая искам да спомена нещо изключително важно. Да приемем, че ние не сме успели да се аргументираме достатъчно добре, защо този закон е вреден за българската икономика. Искам да ви кажа само няколко организации, които застанаха твърдо срещу този законопроект. Това са най-големите работодателски организации - КРИБ, където ние сме членове, но ние не сме членове в Българската стопанска камара, която също твърдо изрази позиция срещу законопроекта. Ние не сме членове на Българската търговско-промишлена палата, която също се изказа срещу този законопроект с подобни на нашите мотиви. Ние нямаме нищо общо с Асоциацията активни потребители, представляваща потребителите в България, които също са силно притеснени. Още по-малко имаме общо със Световната банка, която обърнете внимание обикновено казваме, че този който плаща, той поръчва музиката. Българското правителство плати на Световната банка за анализ, по какъв начин да се справи с нелоялните търговски практики и изненадващо не чу песента, която беше поръчана.
Световната банка каза, че законопроектът който правителството предлага не е добър. При това анализът се базираше на всичко, което до момента е правено по темата в страните от Европейския съюз. Това е единствения анализ, който някога е правен в Европейския съюз за решение срещу нелоялните търговски практики. Няма друг такъв анализ.
Предстои анализ от страна на Европейския съюз и ние имаме информация, което може би е новина и за колегите журналисти, че в края на месец юли Европейската комисия има вероятност да излезе с предложения по темата за нелоялните търговски практики. Едно такова решение може да обърне всичко наопаки. Всички тези идеи, които тук се обсъждат, може би трябва да се променят преди дори да са влезнали в сила.
Много други организации също застанаха против този законопроект.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Матеев, извинете, но ние имаме конкретни текстове на ветото на Президента и обсъждаме тези текстове. Тези неща сме ги чували. Има и нещо ново, което казвате, но няма отношение към съдържанието на този документ. Ние обсъждаме съдържанието на този документ. Чухте вносителите. Ако имате да добавите нещо, моля продължете.
ЙОРДАН МАТЕЕВ: Благодаря ви господин председател.
Това беше в общи линии моето изказване. Ние подкрепяме ветото на Президента. Считаме, че този закон не е добър. Той е вреден и се надяваме, че народните представители няма да го одобрят отново. И в този или следващия Парламент ще се включват в една конструктивна дискусия за намиране на много по-добро решение.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Други изказвания? Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря.
Наистина забележката на председателя на комисията беше уместна, че трябва да се върнем върху текстовете на ветото, а не на дискусия, която вече сме водили.
Уважаеми колеги, очевидно е, че ние направихме промени в текста съобразно и ваши препоръки. Но в крайна сметка трябва да разберете, че ние сме в Народното събрание, за да изразим интересите и да защитим интересите балансирано на всички участници в българската икономика. Затова опитите за обобщение кое е вредно за икономиката и кое не е, може да бъде вредно за търговските печалби. Но ние не сме съгласни това да бъде за сметка на българските доставчици.
Затова изреждането на различни организации е неточно, тъй като искам да ви кажа, че всички ние сме получили десетки, а може би стотици имейли от производители, произведено в България и други организации, които са на обратното мнение. В това няма нищо изненадващо. Съвсем естествено е вие да защитавате вашите интереси. Аз напълно го разбирам и така трябва да бъде. Когато някой представлява интересите на определена общност, той трябва да ги защитава, разбира се с разумни аргументи.
Бих искал само да кажа още веднъж за оценката за въздействие. Може би за пети път ние ви помолихме да дадете оценки на въздействие, както вие се опитвате да внушите, че е имало в други страни и народи. И няма. Затова няма и във ветото на Президента. Ако някой си представя, че примерно ние ще организираме научни изследвания от 15 000 научни работници от цяла Европа, за да изследваме 15 000 стоки какво ще стане през следващите години, това не е реалистично.
Аз питам след като същите законодателства, въведени в други страни членки на Европейския съюз, ако работят в 27 страни, защо няма да работят в 28-та. Или ако има 193 страни членки на ООН, където засилването на конкуренцията води при други равни условия до по-ниски цени, какво трябва да направим ние, за да докажем обратното. Така че оценка на въздействието има. В нашите спорове ние сме гледали как ще се отрази на доставчиците, как ще се отрази на търговските вериги. Ние по никакъв начин не считаме, че търговските вериги са някакъв опонент. Пак ви казвам, тук става дума за баланс на интереси.
Що се касае до помирителната комисия, такива комисии арбитражи са организирани и в други палати. Организирайте си такава комисия, помирявайте се. Искането ще ви кажа защо отпадна. Държавните институции да организират помирителни комисии е странно. Има помирителни комисии в Търговско-промишлената палата. Има в търговски организации, световни и други. Направете си такава комисия и се помирявайте. Тези които не изпълняват закона ще минат през комисията, ако желаят партньорите, а ако не в закона е предвидено какви мерки трябва да бъдат взети.
Освен това за Световната банка нека да не спекулираме. Единствената препоръка на Световната банка беше за понятието „значителна пазарна сила“. И пак ще кажа, това понятие го има поне в 15 закона на Европейския съюз. Но ние решихме не заради Световната банка. Съветите на Световната банка са добре дошли, ние сме платили за тяхната консултация, но ние сме страна членка на Европейския съюз.
И второ, съобразихме се с тази единствена препоръка на Световната банка и вместо „значителна пазарна сила“, както беше в проекта на колегите от ГЕРБ внесен и изтеглен в последния момент, под натиска вероятно не на българските производители, беше изтеглен проекта със значителна пазарна сила. Ние променихме и това. Сега говорим за преговорна мощ, както е и в другата половина може би от страните на Европейския съюз.
Ще завърша с това. Готови сме и при разглеждането на ветото може да се съобразим с нещо разумно свързано с европейски практики. След като ние сме дълбоко убедени, че това което предлагаме и правим отговаря на европейското законодателство, ние нямаме причина да се притесняваме. Така че ветото ще бъде оспорено в Парламента. Има си процедура. И аз се надявам, че до края на работата на този Парламент законът ще бъде приет.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Някой друг желае ли да се изкаже? Заповядайте.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Аз искам малко по-общо да кажа няколко неща, защото това не ми е тясна специалност. Но съм впечатлен от изказването на господин Матеев, който предугажда какво ще бъде решението на Европейския съюз и на Европейската комисия и казва, как в бъдеще щели да се променят някакви правила, които щели да наложат промяната на този закон. Много съм впечатлен. И за мен отговора на този казус е, че явно има много мощни сили, които се опитват да влияят върху българските граждани и са влияели през годините. И го казвам напълно убедено, разбира се в негативна посока, да ги ощетяват. И го казвам напълно убедено, защото в един друг подобен случай, когато се изправихме срещу енергийните монополи, срещнахме много подобна съпротива. Като нищо може да има някаква договорка за източване на България и на българските граждани. Но за съжаление имаме и български представители, които защитават подобни тези. С това приключих.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Други изказвания от народни представители? Заповядайте.
НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ(Сдружение за модерна търговия): Адвокат съм. Консултирам Сдружението за модерна търговия.
Съвсем кратка реплика по предишното изказване. За да разсеем всякакви конспиративни съмнения, всъщност част от мотивите, които са приложени към законопроекта, касаят така наречената Зелена книга на Европейската комисия за нелоялни търговски практики във веригата за доставки на храни и други стоки. Това е един процес, който тече от известно време и който мисля на абсолютно всички, включително и на работната група готвили мотивите и самия законопроект е ясно, че ще завърши в края на тази година с препоръки на Европейската комисия.
Господин Матеев трудно може да предугади какво би препоръчала Европейската комисия. Но общо взето възможните сценарии са два - единият сценарий е да има регулация на европейско ниво, а другият вариант е да няма регулация на европейско ниво. Да се направят препоръки към тези държави членки няколко в Европейски съюз, предимно от Централна източна Европа, които са въвели експериментални регулации, които Европейската комисия отчита като по-скоро не успешни относно въздействието им върху общия пазар. За това става дума. Трудно може да се каже кое от двете ще надделее. Кой ще бъде препоръчаният модел, но със сигурност европейска препоръка ще има и то до края на годината. Само за това става дума.
По отношение на ветото и изказаните в него аргументи, ние ги приветстваме. Много други аргументи, включително и правно-технически сме имали случаи да споделим с господин Гечев, с групата експерти работещи по законопроекта. Считаме че има още доста работа по този законопроект, дори ако държавата е преценила, че това е най-удачният вариант за регулиране, за да стане той достатъчно добър и да не вреди на бизнеса повече отколкото би му помогнал.
И последна бележка. Понеже отново усещам, че става дума „за“ и „против“ търговските вериги, но всъщност изменя се Закона за защита на конкуренцията. Той важи за абсолютно всички предприятия в България. Нека да не мислим само против търговски вериги или за някого. Всъщност това е законът, който регулира бизнеса в България, а измененията, които се правят в Закона за храните разбрахме днес, всъщност ще обхващат не само търговците, а и производителите. Това е нов момент. Така че нека да се съсредоточим върху тази регулация, а да не говорим против и за търговските вериги.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Уважаеми колеги гласуваме повторно приемане на закона, което означава отхвърляне на ветото. Длъжен съм предварително да заявя това.
Който е „за“ да се приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, моля да гласува.
Гласували 9 “за”. Включително и тези, които са напуснали комисията и са декларирали своя глас (народните представители Петър Кънев, Йордан Цонев, Васил Андонов и Ферихан Ахмедова).
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря ви за участието по тази точка от дневния ред.
По точка Разни има едно съобщение. Но тези които касае съобщението отсъстват от заседанието, така че не мисля да занимавам комисията с това.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16.30 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Алиосман Имамов

Стенограф:
Силвия Михайлова
(Файлът съдържа 88 682 знака)