законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-23, внесен от Явор Куюмджиев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова, Рамадан Аталай и Христо Бисеров на 18 юни 2013 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-1, внесен от Делян Добрев, Искра Искренова и Ивайло Московски на 22 май 2013 г.

---

На заседание, проведено на 19 юни 2013 г., Комисията по енергетика обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-23, внесен от Явор Куюмджиев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова, Рамадан Аталай и Христо Бисеров на 18 юни 2013 г. и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-1, внесен от Делян Добрев, Искра Искренова и Ивайло Московски на 22 май 2013 г.
На заседанието присъстваха Драгомир Стойнев - министър на икономиката и енергетиката, Анжела Тонева - председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, Еленко Божков, Михаил Димитров, Димитър Димитров и Илиян Илиев - членове на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, Екатерина Истаткова, Лиляна Младенова, Ирина Георгиева, Елисавета Рашкова и Ивайло Александров - експерти към Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, Иван Хиновски и Христо Казанджиев - експерти в областа на енергетиката и Николай Ненков – вицепрезидент на КНСБ.
По законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-23, внесен от Явор Куюмджиев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова, Рамадан Аталай и Христо Бисеров, министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев посочи, че законодателните промени са резултат не само от търсенето на устойчивост и прозрачност при управлението на енергийния сектор и определянето на цените на енергията, но и от препоръките изложени в доклада от проверката на Европейската комисия от м. април – май 2013 г. Със законопроекта се предлагат мерки, свързани с оздравяването на енергийния сектор и отражението, което тези мерки ще имат върху потребителите. Измененията са свързани със:
• подобряване обективността, ефективността и прозрачността на регулаторната рамка при определянето на цените на енергията и разходите на енергийните дружества;
• управление на електроенергийната система и възможности за временно ограничаване на производството на енергия, когато съществува риск за нея;
• намаляване на количеството мощности за студен резерв, като се предвижда договорирането на необходимите мощности да се осъществява чрез тръжни процедури за постигане на оптимизация на разходите на системата;
• изискване, енергията произведена от заводски централи да се потребява първо за нуждите на предприятието, към което е и остатъка да се изкупува от оператора;
• промени в образуването на съществуващите добавки в цената на електроенергията;
• постигане на по-висока сигурност на доставките и избягване на кръстосано субсидиране, доставчика от последна инстанция, ще доставя на клиентите си енергия закупена само от обществения доставчик, т.е. НЕК;
• разходите, произтичащи от наложени задължения към обществото да се разпределят само на вътрешния пазар; енергията за износ няма да съдържа в стойността си добавките за зелена и кафява енергия, както и невъзстановяемите разходи;
• приходите от продажбата на квоти на парникови газове да се използват за покриване на разходи произтичащи от задължения за изкупуване на електрическа енергия на преференциални цени по Закона за енергията от възобновяеми източници.

Народният представител Рамадан Аталай заяви, че енергетиката е сериозен сектор и трябва да се внимава, когато се правят промени в него, тъй като ако се наруши баланса последствията са сериозни за крайния потребител.
Председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Анжела Тонева посочи, че измененията отразяват това, което е необходимо, за да се промени ценообразуването, като допълни министъра на икономиката и енергетиката по отношение на търговеца от последна инстанция, удължаването на срока на втория регулаторен период и търговете за студен резерв.
Народният представител Явор Куюмджиев подчерта, че законопроектът е необходим с оглед ситуацията в страната и наближаващата дата 1 юли, когато трябва да се намали цената на енергията, но подчерта, че приемането на закони не трябва да се извършва в съкратени срокове. Той добави, че направените изменения ще подобрят работата на енергийния сектор, като отправи въпрос какво се случва с приключването на първия регулаторен период, как ще се отчете и кога ще стартира вторият регулаторен период и има ли противоречие с европейското законодателство удължаването на срока на първия период.
Народният представител Красимир Янков, обърна внимание, че съгласно предлаганата т. 9 в чл. 21, ал. 1 Държавната комисия за енергийно и водно регулиране определя за всеки ценови период пределна стойност на разходите на оператора на електропреносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв въз основа на тръжна процедура. По сега действащия Закон за енергетиката, ЕСО е имал право да прави търгове за студен резерв. В законопроекта обаче, се предлага, ДКЕВР да регулира цената по тези процедури. Посочи за пример ТЕЦ Варна и предположи, че при така предложените текстове няма да има икономическа изгода за производителите. Според него проблемът не е в търга за разполагаемост, а в самата разполагаемост.
Според председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране удължаването на ценовия период произтича от наредбата. Регулаторния период е между 3 и 5 години. Тя посочи, че петгодишният период е доста дълъг и се отразява най-вече върху ЕРД –тата. Периодът може да се удължава или цените да се преизчислят в началото или в края на периода. Удължаването на регулаторния период е залегнало в § 13 и 14 от законопроекта.
Вицепрезидентът на КНСБ Николай Ненков отбеляза, че разпоредбите на § 5 и 6 от законопроекта са неясни. Той попита какво се случва, когато от преноса се извадят зелената и кафявата добавка и означава ли това, че цената на енергията ще се намали. Как ще се отрази това на централи, които произвеждат енергия по комбиниран способ, като например Топлофикация София. Председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране обърна внимание, че в резултат на законово изискване, разликата между пазарната и преференциалната цена се заплаща от всички потребители. Предложените текстове продължават тази практика, но добавките се преразпределят от преноса в основната цена. Колкото до Топлофикация София, има инвестиционна програма за достигане изискванията за високоефективно комбинирано производство, която е до 2015 г. До приключване изпълнението на програмата, няма да има промяна в метода на определяне на цената за електрическата и топлинната енергия. Народният представител Рамадан Аталай заяви, че с махането на добавката не се намалява цената за крайния потребител, а само се облекчава износа на енергия.

По законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-1, внесен от Делян Добрев, Искра Искренова и Ивайло Московски, министърът на икономиката и енергетиката обърна внимание, че § 3, т. 2 от него противоречи на чл. 81, ал. 2 от Конституцията. Народният представител Явор Куюмджиев заяви, че законопроектът следва да бъде отхвърлен, тъй като вносителите му не са го представили и не са обяснили неговата цел. Той посочи, че най-важното в момента е намаляването и задържането на цената на тока, а не преструктурирането на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.

В резултат на проведеното обсъждане, Комисията по енергетика предлага на Народното събрание:
1. Да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-23, внесен от Явор Куюмджиев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова, Рамадан Аталай и Христо Бисеров на 18 юни 2013 г.
Становището на комисията е прието с 10 гласа “за”, 0 гласа “против” и 0 гласа “въздържал се”.
2. Да не приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-1, внесен от Делян Добрев, Искра Искренова и Ивайло Московски на 22 май 2013 г.
Становището на комисията е гласувано с 0 гласа “за”, 6 гласа “против” и 4 гласа “въздържал се”.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ЕНЕРГЕТИКА:
Рамадан Аталай