1. Разглеждане и обсъждане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, №302-01-22, внесен от Министерски съвет на 27.09.2013г.
2. Разглеждане и обсъждане на проект на Закон за ограничаване изменението на климата, № 302-02-20, внесен от Министерски съвет на 26.09.2013г.
3. Разглеждане и обсъждане на проект на Закон за ограничаване изменението на климата, №354-01-49, внесен от н.п. Ивелина Василева и група народни представители от ПП ГЕРБ, на 02.08.2013г.
4. Изслушване на информация за дейността на Агенцията за ядрено регулиране за периода 2009-2013г.
5. Блиц контрол
6. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика

На 9 октомври 2013 г. от 15.10 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Блиц контрол.

2. Разглеждане и обсъждане на проект на Закон за ограничаване изменението на климата, №354-01-49, внесен от н.п. Ивелина Василева и група народни представители от ПП ГЕРБ, на 02.08.2013 г.

3. Разглеждане и обсъждане на проект на Закон за ограничаване изменението на климата, № 302-02-20, внесен от Министерски съвет на 26.09.2013 г.

4. Разглеждане и обсъждане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, №302-01-22, внесен от Министерски съвет на 27.09.2013 г.

5. Изслушване на информация за дейността на Агенцията за ядрено регулиране за периода 2009-2013 г.

Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага.
***
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по енергетика.
Предлагам първо да приемем проектодневния ред да стане наш дневен ред. Дневният ред е:
1. Разглеждане и обсъждане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, №302-01-22, внесен от Министерски съвет на 27.09.2013г.
2. Разглеждане и обсъждане на проект на Закон за ограничаване изменението на климата, № 302-02-20, внесен от Министерски съвет на 26.09.2013г.
3. Разглеждане и обсъждане на проект на Закон за ограничаване изменението на климата, №354-01-49, внесен от н.п. Ивелина Василева и група народни представители от ПП ГЕРБ, на 02.08.2013г.
4. Изслушване на информация за дейността на Агенцията за ядрено регулиране за периода 2009-2013г.
5. Блиц контрол
6. Разни.
Колеги, преди да гласуваме дневния ред, ще ви предложа едно изменение, за да може да минем на едно гласуване: Точка първа да бъде „Блиц контрол“. Министър Стойнев ни помоли поради ангажимента си да променим – точка 5 да стане точка 1 и точка 1 да стане точка 3.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласуване: за – 13, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Дневният ред е приет.
Уважаеми колеги, днес на нашето заседание присъстват министърът на икономиката и енергетиката господин Драгомир Стойнев, госпожа Анелия Терзиева – главен юрисконсулт, дирекция „Правна“ на министерството, госпожа Мария Минева – държавен експерт в дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво развитие“; от Министерство на околната среда и водите: господин Чавдар Георгиев – заместник-министър, госпожа Соня Панайотова – парламентарен секретар, госпожа Райна Ангелова – началник-отдел дирекция „Политика по изменение на климата“, госпожа Стефка Дойчинова – главен експерт в дирекция „Политика по изменение на климата“, господин Владислав Драмалиев – експерт в дирекция „Политика по изменение на климата“ и госпожа Силвия Бакърджиева – държавен експерт в дирекция „Координация по въпросите на ЕС и международното сътрудничество“; от Министерството на финансите, уважаеми колеги, ще дойдат малко по-късно, защото в момента участват в Комисията по икономическа политика и от Агенцията по ядрено регулиране днес тук е господин Лъчезар Костов, председател на Агенцията по ядрено регулиране, господин Станимиров – заместник-председател и господин Тодоров – директор на дирекция „Радиационна защита“ и Юлия Димитрова-Мишева – началник отдел „Правен“.
Уважаеми колеги, тъй като на нас за пръв път ще ни бъде включен в дневния ред блиц контролът, още в началото искам да ви припомня правилата по чл. 26 от Правилника на Народното събрание. Там в чл. 26, ал. 1 се казва, че в последния до един час и половина от заседанието на постоянните комисии всяка първа сряда или четвъртък на месеца ресорните министри се явяват пред съответните комисии и отговарят на актуални въпроси, а в ал. 2 се казва, че право по два актуални устни въпроса има член на комисията от всяка парламентарна група, а народните представители, нечленуващи в парламентарна група, имат право общо на два въпроса.
Ресорният министър, към когото е отправен въпросът, отговаря веднага след задаването му. В случай на отсъствие на министъра по уважителни причини комисия, съгласувано с него, определя заседанието, на което ще отговаря на актуални устни въпроси.
Редът за задаване на актуалните устни въпроси по ал. 1 се определя съобразно числеността на парламентарната група по низходящ ред, като последен от реда е народен представител, нечленуващ.
За да сме стриктни и точни, времето на изложението на въпроса е до две минути, колеги. Отговорът на министъра е до три минути. Народният представител, задал въпроса, има право на реплика до две минути, а министърът – на дуплика също до две минути.
Така да си припомним правилата, за да бъдем стриктни в нашата работа.
Колеги, започваме:

ПО ТОЧКА ПЪРВА
Блиц контрол
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин министър, готов ли сте да отговорите на въпросите, които ще ви задават народните представители? Имате думата, колеги.
Започваме. Парламентарната група на ГЕРБ, имате ли въпроси? Ако имате, заповядайте!
Господин Кирилов? Заповядайте!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин председател. След кратка консултация с колегите, нашият актуален въпрос касае степента на подготовка на процесуалния представител в арбитражното дело, с оглед изнесените в публичното пространство данни и сведения за това, че има проблем с комуникацията, дали е снабден процесуалният ни представител по този арбитраж с исканите книжа и документи и информация и дали надлежно е подготвен за следващото заседание. Всъщност ние не знаем много по процесуалния ход на този арбитраж. Може би е полезно и да кажете повече подробности и по това.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Господин министър, заповядайте в рамките на три минути да отговорите.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин председател, благодаря Ви. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кирилов, да, през последните месеци доста се коментира нашата подготовка относно арбитражното дело. Мога да Ви уверя, че всичко на този етап и усилията на търговското дружество „НЕК“ за подпомагане на избраната адвокатска кантора „Уайт енд Кейс“ с изключително добри. Проблеми няма. Възможно е между адвокатската кантора и търговското дружество „НЕК“ да се изисква допълнителна информация, води се един изключително добър диалог. Така че не виждам проблеми, които да възпрепятстват нашата защита.
Разбира се аз мога да дам и повече информация, но с оглед степента на важност на делото и защитата на националния интерес аз не мога да коментирам пред журналисти основните факти. Ако желаете, винаги сте добре дошъл при мен, както и представители на политическа партия ГЕРБ, за да Ви дам нужната информация, но истината е, че ако желаете още по-подробна информация, то трябва да се срещнете с ръководството на „НЕК“. Но молбата ми, господин председател, и с оглед защитата на националния интерес, пак казвам, не желая да коментирам процесуалното дело, тъй като сме в много напреднал етап и всяко едно мое изявление може да се ползва от съответната страна и може да бъде в ущърб на българската позиция. Затова ще бъда изключително лаконичен, но при закрито заседание ще Ви дам подробна информация.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря.
Втори въпрос? Заповядайте!
АНДОН АНДОНОВ: Уважаеми господин министър, Вие скоро в пленарната зала заявихте, че „Мини „Марица Изток“ работи под себестойност и увеличихте цената на 75 лева за тон основно гориво. Всъщност Вие върнахте старата цена, която беше до 2009 година. Тогава наистина мините работеха на две смени и централите не бяха така натоварени. В момента Вие сам казахте, че мините работят на четири смени, но какво е положението в момента?
Преди увеличението на цената и когато работеха на две смени, мините имаха да взимат 50 милиона, сега задълженията са над 77 милиона. Как става така, че се увеличава цената, а вземанията все повече и повече се увеличават? Какво смятате по тоя въпрос и реална ли е тая цена? Вие обещахте, че до Нова година ще има второ повишение на цената.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Господин министър, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Андонов, благодаря, че ми зададохте този въпрос, тъй като в продължение на четири и половина години цената на въглищата не бе увеличавана. Нещо повече, тя бе и намалена. Знаете, че имаше огромно напрежение в мините. Още в първия ден от встъпването ми в длъжност бях при миньорите, бях и при ръководството, но отидох и при самите миньори, тъй като де факто те не работеха. Не работеха, защото нямаше производство на електроенергия. Нямаше производство, защото нямаше нужда да се произвежда електроенергия, тъй като самата българска икономика нямаше нужда от такова огромно количество, а и основната причина е, че ние не можехме да изнасяме електроенергия. Знаете, че тогава от предишното правителство бяха предприети едни стъпки, които де факто запушиха българския износ.
Когато се предприеха законодателните инициативи - и благодаря на всички народни представители, които де факто гласуваха промените, – те доведоха до отпушва на българския износ. Ако например през май месец ние изнасяхме електроенергия за 150 мегавата, през август месец стигнахме на 1500 мегавата. Да, миньорите работят на четири смени. За втори път отидох при тях. Там вече има инвестиции и в самата мина. Получават си заплатите, няма напрежение. Но вие сте прав, има задлъжнялост. Мога да Ви уверя, че задлъжнялост в момента има във всички дружества в сферата на Българския енергиен холдинг. Това е един основен проблем, който ние със следващите стъпки трябва да намерим нужното решение, но така или иначе тази липса на ликвидност, която заварихме, е основният проблем и ни трябва по най-бързия начин да намерим решение.
Считам, че увеличаването на цената е добра стъпка, но главно имаме една огромна задлъжнялост по всички дружества по веригата. Затова се налага понякога да се подписват и тристранни споразумения за прихващане.
По втория въпрос – това, което касае второ увеличаване на цената на въглищата до Нова година, знаете, че тя трябва да се увеличи. Тук сме съгласни. Но истината е, че първо трябва да успокоим самите дружества, тоест, с намиране на достатъчно ликвидност и едва тогава тоест, може би след Нова година – аз не съм казал „преди Нова година“, а след Нова година е необходимо да се помисли за нова цена на въглищата, но вече в зависимост от състоянието на дружествата.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря. Колеги, за реплика, дуплика, ако имате нещо да кажете?
АНДОН АНДОНОВ: Аз само искам да допълня, че ако се увеличи допълнително цената и ако няма разплащане, мините все повече и повече ще бъдат в това неблагоприятно състояние.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Това е Вашата реплика. Моля! Господин министър, искате ли отговор за дуплика? Не искате. Благодаря Ви.
Въпроси от другите политически сили? От БСП? Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Господин министър, използвайки възможността за този контрол и пряк бърз отговор от Вас, аз ще дам малко по-далечен хоризонт. Това е краят на 2015 година. Общоизвестен факт е, че до края на 2015 г. част от термичните централи ще трябва да бъдат изведени от експлоатация във връзка с изисквания от Европейската комисия. конкретният ми въпрос е имате ли точен разчет кои са съоръженията, които трябва да бъдат изведени от експлоатация до края на 2015 г., как ще се отразят на енергийната система във връзка с изваждането им от експлоатация и намаляване на производствените мощности на енергийната система?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Заповядайте, господин министър.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Янков, истината е, че до 2015 г. спрямо договора, който сме подписали за присъединяването към Европейския съюз, ние трябва да затворим приблизително 1770 мегавата производствени мощности. Това е един огромен проблем, едно огромно предизвикателство, на което ние трябва да намерим решение.
Оставям настрана социалния проблем, който ще се създаде, но, уважаеми дами и господа народни представители, трябва да знаете, че от 2015 г. наистина ситуацията ще се вложи значително. Давам ви за пример 2013 г. трябва да се извади блок 4 на ТЕЦ Варна. Инсталираната мощност е 210 мегавата. През 2014 г. блок 5 на ТЕЦ Варна – 210 мегавата, ТЕЦ Варна през 2015 г. – 210 мегавата, изваждане от експлоатация на четвърти блок на ТЕЦ Русе от 110 мегавата, през 2007 г. е изведен вече от експлоатация, както знаете, ТЕЦ „Бобов дол“, блок 1, през 2014 г. – ТЕЦ „Бобов дол“, блок 3, който е на 200 мегавата, трябва да се изведе от експлоатация, а от 2010 г. до 2015 г. от първи до трети блок в ТЕЦ Варна, които са на обща мощност 630 мегавата, не могат да работят повече от 700 работни часа годишно.
Това означава, че ние трябва да ги компенсираме тези мощности по някакъв начин. Как ще ги компенсираме, зависи от волята на народните представители и най-вече от волята на правителството, за да направи нужните предложения. Но ще бъда още по-краен, нека да погледнем един по-дълъг хоризонт, защото в крайна сметка не е важно дали едно правителство, когато си изкарва мандата, какво ще остави след него, а какъв план за бъдеще ще начертае. Нека да погледнем 2033 г. Най-добрият вариант е, че удължаваме сроковете на пети и шести блок на ядрената централа, за което предполагам, че тук всички ние имаме желание да се случи, но разбира се, трябва да бъдат намерени приблизително между 550 и 600 милиона лева за срок приблизително около 13 и 15 години, тоест, 2033 г. ние оставаме без ядрени мощности и това, което остава да работи, е именно AES,а пети, шести, седми и осми блок на ТЕЦ „Марица Изток 2“ остават само два блока на ТЕЦ 3 Контурглобъл и ВЕЦ-овете, които има. Разбира се, дотогава ние можем да имаме и огромно количество инсталирани фотоволтаични паркове, централи които работят на биомаса, производство от вятър, всички хубави неща, които лично аз се съмнявам, че ще доведат до стабилност в енергийната ни система. Тоест, моето лично мнение е, че ние отсега трябва да знаем какво ни очаква и, разбира се, да предприемем нужните действия, за да знаем какво оставяме на поколенията, защото всяка една инвестиция в тази област не става от днес за утре и бих искал да ви кажа, че в момента на Балканите почти нищо не се строи и това ще постави пред една огромна несигурност в бъдеще енергийната система на Балканския полуостров и, разбира се, в частност в България.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря.
Господин Янков, реплика искате ли? Заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ: На всички ни е ясно, че има и хипотеза, възможност тези експлоатационни мощности на термичните централи да бъдат преустроени със съответните инвестиции в газови такива, което - умишлено пред медиите го задавам този въпрос, за да е ясно, че това ще оскъпи цената на произведената електрическа енергия от тях.
Втората част от репликата ми е да стане ясно на българската общественост, че към днешна дата имаше възможност вече да бъде пуснат единият блок на новата ядрена мощност АЕЦ „Белене“, при което нямаше да стои изобщо на дневен ред такъв въпрос по какъв начин ще търсим компенсиране на мощности, които като ангажимент имаме да бъдат изведени от експлоатация.
Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря. Спазихте двете минути на репликата. Искате ли думата за дуплика, господин министър? Заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми господин Янков, заявих вече, че темата „Белене“ отказвам да я коментирам. Ние наистина трябва по някакъв начин да заместим тези мощности. Дали ще използваме газ, зависи, разбира се и от цената на природния газ. За съжаление, до този момент цената на природния газ е достатъчно висока, така че самото производство на електроенергия, използвайки газови мощности, да не бъде толкова евтино, така че българският народ да може да го понесе, но тук призовавам всички политически сили да се обединим и да видим дали ще има нови блокове в ТЕЦ-овете, дали ще имаме друго производство. Ние всички заедно трябва да вземем това решение. Но решението трябва да се вземе сега. Можем да чакаме и догодина, и по-догодина, нямам нищо напротив, но ние де факто обричаме следващото поколение. И тук ви моля за обединение, защото става въпрос за енергийната сигурност на България. Ако ще я караме само на производство от възобновяеми енергийни източници, така да бъде; ако ще построим други мощности, тъй като, доколкото разбирам, колегата Кирилов е запознат какви са находищата на въглища. Там имаме находища до 2050 година, да ги ползваме. Но решението трябва да се вземе в най-близко време.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря, господин министър. Ще си позволя да кажа: колкото може по-бързо да направим енергийната стратегия и тези притеснения ще отпаднат и ще имаме яснота за развитието на енергетиката в България.
От БСП – госпожа Тотева.
МАРИАНА ТОТЕВА: Като се има предвид, че започва отоплителният сезон и много хора зависят от топлоснабдяването и общественият интерес към това е много голям, моят въпрос към Вас е: Какво налага приемането на изменения в Наредбата за топлоснабдяване и как тези изменения ще се отразят върху потребителите на топлинна енергия?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Заповядайте, господин министър.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Тотева, напълно съм съгласен с Вас, че наистина това, което касае отоплителния сезон, е първостепенна грижа за българските граждани. Все пак живеем в държава, в която хората са готови да си изключат парното само и само за да се изхранват. С последните промени, които направихме в Закона за енергетиката мога да ви уверя, че цената на топлоенергията през зимния период няма да се увеличи.
Разбира се, когато става въпрос, че всички едва ли не трябва да поемат една обща част, винаги има проблеми между съседите и етажната собственост, но последните промени, които касаят самата наредба, ние целим една по-голяма справедливост, така че, разбира се, съгласувано и с всички представители на топлофикационни дружества, едно от най-важните неща е, че ще се гледа за всеки клиент това, което е потребявал през предходната година. Спрямо неговото потребление ще се прави и прогнозата. Също така всяка една етажна собственост може в абонатната станция, разбира се, за негова сметка, да се слага един допълнителен уред, който да дава още по-вярна информация за това, което реално се е потребило.
Също така хората ще могат да си сменят топлинния счетоводител без да се налага да си сменят топломерите. Тоест, всичките ни промени с именно в посока една по-голяма справедливост към клиентите. Разбира се, и от самите топлофикационни дружества, и от община София – те също са предприели мерки, така че примерно хората да могат разсрочено да си плащат и да не се начисляват лихви върху това, което дължат. Но в крайна сметка важното е хората да имат възможност редовно да си плащат сметките и най-вече сметките да не бъдат непоносими за българските граждани. Пак искам да заявя, че за новия отоплителен сезон няма да има увеличаване на цената на топлоенергията за българските граждани.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря. За реплика? Нямате реплика.
Тук искам още веднъж да съобщя за утрешното извънредно заседание на Комисията по енергетика, на което са поканени всички топлофикационни дружества, неправителствените организации, които се занимават с топлофикация, предложения, изменения в закона и разглеждане на топлофикационните наредби, разбира се.
От утре започваме типа „кръгла маса“ – да изградим една обща работна група, за да можем да направим общи предложения от представители на неправителствените организации, политици и онези, които се занимават с производство на енергия, да видим дали ще можем най-после да доближим двете крайни виждания – на клиентите и на производителите заедно с политиците, за да може да направим един закон или една глава в Закона за енергетиката – глава „Топлофикация“ по-приемлив и работещ, тъй че утре заповядайте наново на нашето заседание който сметне, че ще бъде полезен.
АТАКА? Заповядайте.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Господин министър, Вие очертахте една много мрачна картина за развитието на българската енергетика, ерго българската икономика в следващите пет, десет, че и до 2033 година. Ако трябва да цитирам, ако ще я караме само на ВЕИ, така да бъде, казвате Вие, Вие решавайте. Някак си прехвърлихте отговорността на парламента, след като цялата изпълнителна власт е у Вас, от Вас зависи дали Вие да върнете, примерно, трети и четвърти блок на АЕЦ отново в активите на АЕЦ „Козлодуй“ и да го извадите от там, където са предадени за нарязване, от Вас зависи дали да продължите проекта „АЕЦ „Белене“, като, естествено, го изчистите от корупционните елементи. От Вас зависи да ускорите процедурите по обновяване на пети и шести блок, които Симеон Дянков и подобните му бавеха до май тази година. Но Вие казвате: „Отказвам да коментирам АЕЦ „Белене“, ха сега решавайте“.
Какво да решаваме? Дали България след десет години ще се отоплява с биомаса, което не е нищо друго, освен дървесина, стърготини и прочее? Как се поддържа така икономика? Или с тези въртоци, които на всичкото отгоре са и крайно вредни, тъй като около тях нищо не расте, дори червейчетата измират в почвата? Как така Вие ще ни забраните ние да разглеждаме, да анализираме ядрената енергетика и без нея – ние да решаваме? Какво ще решаваме? Какво можем да решим? Какъв избор имаме?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Госпожо Ташева, задайте въпроса вече.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Кое да решаваме? Дали да зависим от двете американски „Марици“, които са също ТЕЦ-ове като тия, които ЕС е забранил, само че леко модифицирани, плюс фотоволтаиците и техните собственици. Така ли? Това ли е Вашата перспектива? Тоест, въпросът е защо отказвате да обсъждате АЕЦ „Белене“?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
Първият въпрос от „Атака“ – защо се отказвате от АЕЦ „Белене“?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Не поставяйте така въпроса, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Ташева, уважаеми дами и господа народни представители, отказвам да коментирам темата АЕЦ „Белене“, защото искам да защитя националния интерес. Не знам по какъв начин ще бъде занесена информацията, която ще дам в медиите и всяка една информация в медиите се ползва като доказателство от съответната страна по арбитража. Аз като министър защитавам националния интерес и съм длъжен да го защитя.
Защо се е стигнало дотук, госпожо Ташева, това вече е друг въпрос. Но аз по никакъв начин не мога да давам мнение. Мога да бъда откровен, но тук не искам да обидя журналистите или гостите, на едно закрито заседание с удоволствие може да коментирам този проблем. Но това е една изключително чувствителна тема.
Напълно съм съгласен с Вас, че ние трябва да мислим какво ще е бъдещето на страната ни, но истината е, че няма по-евтина електроенергия от ядрената. Тук мисля, че спор няма.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Обаче ние да разсъждаваме така, че да я нямаме предвид, така ли?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Аз не съм го казал това, госпожо Ташева, в никакъв случай. Първото, което съм казал: правителството в момента прави едни неимоверни усилия за удължаването на пети и шести блок. Защото когато ние заварихме „АЕЦ Козлодуй“ в месец юни, де факто централата беше в дефицит. В момента централата е на печалба и събираме пари. Знаете колко трудно се събират пари, защото имаше едно постановление, където се събираха 80% от дивидентите на всички дружества. Това изцяло обезкърви системата. Няма пари за ремонтни дейности, няма пари за инвестиционни дейности. Сега следващия бюджет, който ще бъде предоставен на Народното събрание, смятам и се надявам, поне постигнах такава договорка, този процент да бъде намален, за да могат да се съберат пари, защото самото дружество трябва да събере нужните пари за удължаване на пети и шести блок. Ако трябва да се взима заем, ще се взима, но така или иначе пети и шести блок трябва да бъдат удължени.
Що се касае за трети и четвърти блок, може би тук няма представители на тази политическа сила, които са подписали навремето договори за присъединяване към Европейския съюз.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин министър. Минахте трите минути. Имате право на реплика.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Исках нещо много важно да кажа на госпожа Ташева. Аз не се измъкват оттук, да кажа: „Вие решавате“, напротив, казвам, че това, което правителството ще предложи, зависи и от народните представители. В крайна сметка, ние сме парламентарна република. Всичко ще бъде обсъдено с вас. Аз просто показах каква е реалната картина. Но не бягам от отговорност. Не съм казал в никакъв случай, че ще разчитаме на една или на друга мощност.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин министър, ще имате думата за дуплика.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Имам право на втори въпрос и на реплика.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Не, на реплика. Заповядайте.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Господин министър, аз не разбрах защо Вие не можете да изразите своето становище, становището на Вашето правителство за бъдещето на ядрената енергетика в България? Добре, „Уорли Парсънс“ точили, а техният подизпълнител „Риск Инженеринг“ – така или иначе, има арбитражно дело. Между другото, то вече е от две години. Не е новина. Добре, недейте засяга тоя въпрос, но кажете какво е бъдещето на АЕЦ „Белене“. Всеки проект в България е корупционен. Във всеки проект има корупция. Значи ли да задраскаме всички проекти? Кажете какво е бъдещето на електроцентралата в „Белене“, а не кой крал, кой не крал.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин министър.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Това, което касае „Белене“ и проекта дали е корупционен или не, аз не мога да го кажа. Имаме си институции, които могат да определят дали проектът е корупционен или не и явно съответните хора трябва да си понесат отговорността.
Що се касае за бъдещето на ядрената енергетика дали трябва България да я развива или не, моето мнение е, че България трябва да развива ядрената енергетика.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Аз питах за АЕЦ „Белене“, а не въобще за ядрената енергетика. Нека да ми отговори министърът.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Съжалявам, че Вие сте третият народен представители, на който ще кажа: Аз отказвам да коментирам публично темата АЕЦ „Белене“.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Имате втори въпрос от АТАКА – колегата, заповядайте.
АДРИАН АСЕНОВ: Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, господа колеги, журналисти, всички присъстващи,
Правителството като представляващо изпълнителната власт би трябвало да има стратегия за развитието на страната и в частност на енергетиката. Искам да Ви питам, то е ясно, че искате развитие на атомната енергетика. Въпросът е кое ще Ви е приоритет – дали атомната енергетика, което значи евтин ток, както сам казахте, или фотоволтаици и тем подобни, скъпоизлизащи на българския потребител електроенергии?
Другото,к е искам да ви кажа, е, понеже споменавате, че имаме някаква обвързаност с Европейския съюз. Уверявам Ви, че е имало наше питане чрез наш евродепутат, според което се оказва, че Европейският съюз, Европейската комисия или която и да е европейска институция няма абсолютно никакви претенции към „АЕЦ Козлодуй“. Това мога да Ви го дам документирано и ако Ви го дам – това ми е вече конкретен въпрос – ако Ви го дам или когато Ви го дам, предполагам, че няма да имате нищо против, ще предприемете ли действия за възстановяване на работата на трети и четвърти блок, когато се уверите, че Европейският съюз няма никакво отношение към трети и четвърти блок, въпреки лобистките натъртвания, които бяха тук дълги години? Това е съвсем сериозно, понеже знам, че е втълпена обратната теза, че Европейският съюз искал нещо. Заявявам пред журналисти и пред присъстващи, че съм напълно сериозен в това
Вторият ми въпрос е докога и докъде трябва да се стигне в електроразпределителните дружества, за да започнете да мислите за отнемане на лиценз на тези паразитни предприятия? Има ли някакъв лимит и някаква граница, при която ще се прелее чашата?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин министър, заповядайте. Имате право да отговорите на един от трите зададени въпроса. Ако можете, и на трите в рамките на две минути, няма да е излишно.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Ще започна отзад напред. Това, което касае лиценза на електроразпределителните дружества, това зависи от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Така че те могат да преценят доколко са основателни нарушенията, тъй като знаете, че в крайна сметка при предишното управление имахме предсрочни избори именно заради непоносимите сметки за електроенергия. Тогава се влезе в няколко определени електроразпределителни дружество, бяха посочени като най-големите престъпници, но нарушенията какви са - това може да го каже единствено Държавната комисия по енергийно и водно регулиране.
Що се отнася до трети и четвърти блок, за съжаление, българската държава трябва да изпълни своя ангажимент към Европейския съюз. ние вече сме получили пари за демонтажа на трети и четвърти блок. Такова решение е взето и аз смятам, че трябва да има последователност в политиките.
Това, което касае ядрени или фотоволтаици, така или иначе, никоя държава членка на Европейския съюз – имаме ангажимент за инсталиране на подобен род мощности – за съжаление, ние от едната крайност отидохме в другата крайност. Знаете, че най-много мощности бяха пуснати през 2012 година. Тогава спрямо 2011 година имахме ръст от приблизително 860 мегавата инсталирани мощности. Това само по себе си създава проблем в системата. За мен лично – разбира се, тук виждам, че има и представители на фотоволтаичната асоциация – ние вече сме постигнали лимита, който ни е определен за до 2020 година, още повече, спрямо нашата програма за развитие на енергийната ни система ние през 2013 г. трябваше да имаме 300 мегавата инсталирани мощности от фотоволтаици. Сега имаме над 1000. Проблемът е, че ние имаме дългосрочни договори. Ние сме задължени да изкупуваме тази енергия. Следователно, когато имаме ниско потребление, ние спираме огромни мощности, за да се изкупува тази енергия. Това води до една неефективност, води до технически проблеми. Мога само да Ви кажа, че през месец юни аз лично съм треперел, защото двата ядрени блока работеха на много слаби мощности, а когато те работят на слаби мощности, те самите вибрират и създават наистина голяма опасност. Същото важи и за съответните ТЕЦ-ове, тъй като това не е като да натиснеш едно копче, да спреш един котел и после пак да го пуснеш. Спирайки и пускайки го само и само за да се съобразяваме с новите мощности, ние подлагаме под риск наистина ефективността на нашата енергийна система.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин министър. Имате право на реплика, господин Асенов.
АДРИАН АСЕНОВ: За съжаление, сте прав. Работил съм дълги години в „АЕЦ Козлодуй“ и според това – въвеждал съм блок в експлоатация, извеждал съм, съответно разтоварвал съм, натоварвал съм – но както Вие подчертахте, основната мощност трябва да е атомната мощност, а другите да са допълващи. За съжаление, в момента в страната е обратното.
Но конкретно репликата ми е за Европейския съюз и за „АЕЦ Козлодуй“. Нямаме такава договореност, а дори и да имаме такава договореност, има такава клауза в договора за Европейския съюз, при която при извънредни ситуации в страната при належаща нужда би могло да се променя която ида е клауза от договора. Мисля, че на базата на общия фон какво става в България, при немотията, абсолютно всичко е скъпо и непосилно – знаете, че някой път се налага дали да си включиш печката или да имаш какво да ядеш, мисля, че сега спокойно пак могат да се отворят разговори с Европейския съюз, въпреки че, пак повтарям, няма за какво да се отварят, нямаме такава договореност. Ако някой някъде е взел някакви пари, трябва да му се търси отговорност.
Дори да не може да намерят финансовите средства, за да се върнат тия пари, вярвам, че по-добрият вариант е да се върнат от държавната хазна тия пари и да се възстанови дейността на трети и четвърти блок, защото, според наши изчисления, около 7-8 милиарда сме загубили от предсрочното затваряне на блоковете. Така че мисля, че това е по-добрата стратегия. Просто го коментирайте, то едва ли може да кажете нещо повече.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин Асенов. Господин министър, имате ли да кажете нещо?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Не, само ще добавя, че трети и четвърти блок бяха изцяло модернизирани, преди да ги затворим, което за мен лично граничи с национално престъпление, но когато е подписан договорът, той трябва да се спазва.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
Заповядайте за въпроси от ДПС. Един въпрос в рамките на две минути, заповядайте.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, господин председател. Господин министър, тогава да се спра само във връзка със стратегията и това, което Вие говорите за дългия хоризонт. Има ли прогнозни разчети в министерството относно инсталираните мощности, които ги имаме в момента и евентуално примерно с хоризонт 2033 година, както Вие казахте, и модела на потребление? Този въпрос го задавам във връзка с това, че най-вероятно има и такава стратегия – големите консуматори и големите производители евентуално определен дял, определен процент от консумацията от своето потребление, те и го произвеждат, или в стратегията заложено ли е такова производство?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря. Господин министър, заповядайте за отговор.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви. Мога да Ви отговоря наистина много по-ясно, когато стратегията бъде готова и когато ние ясно очертаем точно какви мощности са необходими за бъдещата сигурност на Република България. Но истината е, че през 2033 г. ако ние продължаваме нищо да не правим и обвинявайки се един друг, вървим към пълна катастрофа.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. За реплика искате ли, господин Карадайъ? Не. Благодаря Ви. Ако позволите, и аз поне един въпрос да задам.
Да се върнем на проблемите на обществото и на дневния ред. През последните дни постоянно си задавам въпроса, господин министър, какви са мотивите за предвижданото въвеждане в Закона за енергетиката на облагане с данък на произведената електроенергия от фотоволтаичните електроцентрали?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Истината е, че в медиите излезе една от мерките, а не че това е мярката, която евентуално ще доведе до снижаване на цената на електроенергията за крайния потребител. Но тъй като Вие се спирате на нея, да, истина е, че обсъждахме такава мярка, тъй като, за съжаление, през последните години и особено през 2012 година се инсталираха много мощности и системата трудно може да се балансира.
Да, може да се помисли и за друг подход, който също обсъждаме, евентуално за използване на балансиращите групи. Но в крайна сметка ние трябва да видим какъв е социалният ефект, защото тази енергийна система - в крайна сметка тя трябва да служи на българския народ.
Истина ли е, че фотоволтаичните централи са скъпи?
Моето лично мнение е: да. Само че, от друга страна, тези хора имат законни договори. Тези договори са дългосрочни. Тези договори ние сме задължени – като казвам ние, имам предвид определени търговски дружества, са задължени да изкупуват цялата електроенергия на 100 %. На този етап ние не можем да си позволим такава цена. Истината е, че ако продължаваме по този начин, ние де факто трудно ще балансираме системата. Разбира се, крайното решение трябва да бъде взето на база диалог. Но какъвто и диалог да водим, каквото и решение да вземем със съответните производители на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, на всички трябва да ни е ясно, че тази електроенергия е скъпа за българския стандарт.
Да, определени са им такива цени, но, за съжаление, ние сме отишли в другото, защото аз лично разбирам използването на възобновяема енергия примерно за собствени нужди или за нуждите на конкретно производство или за нуждите на определена общинска сграда, само че ние в България позволихме и на чуждестранни инвеститори да се възползват от нашето законодателство, да построяват едни огромни паркове и де факто да стават енергийни милионери. Приемливо ли е това? За мен лично не. Трябва да търсим наистина интереса на обществото в нашата енергийна система.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря. Господин министър, в репликата ще се възползвам да Ви питам: Приключихте ли с разделянето на ЕСО-то от „НК“ АД, или кога ще е реално това? И да Ви благодаря за участието след отговора „да“.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми господин председател, тъй като за да отговорим на изискванията и на третия енергиен либерализационен пакет, ние трябва да имаме независим преносен оператор в нашата страна това се явява енергийният системен оператор. Това разделяне трябваше да се случи 2012 година. За съжаление, не се е случило. През 2012 г. се избира консултант. Договорът е за 4 милиона евро. Дали е малко или много, за мен лично е доста сериозна сума.
До встъпването ми в длъжност този консултант бе предоставил два междинни доклада. Никакви финансови модели. Договорът в момента с консултанта е изцяло прекратен. До 15 декември сме поели ангажимент реално да има разделение. Вече сме на етап изготвени финансови модели. Те трябва да бъдат съгласувани с банките кредитори, да има тяхното съгласие, след което да има две-три стъпки които могат да се случат за не повече от половин месец Но истината е, че сме се забавили. Крайният срок ни беше юни тази година. Считам, че до края на годината ние ще успеем да отговорим на изискванията на третия енергиен либерализационен пакет.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря, господин министър.
Уважаеми колеги, да благодарим за участието на министър Стойнев в блиц контрола. Убеден съм, че на следващите заседания няма да е така спокойно, сигурно ще бъде още по-нажежено и министърът ще ни отговаря на зададените въпроси.
Благодаря Ви.
Колеги, минаваме към

ПО ТОЧКИ ВТОРА И ТРЕТА:
Разглеждане и обсъждане на проект на Закон за ограничаване изменението на климата, №354-01-49, внесен от н.п. Ивелина Василева и група народни представители от ПП ГЕРБ, на 02.08.2013г.
Разглеждане и обсъждане на проект на Закон за ограничаване изменението на климата, № 302-02-20, внесен от Министерски съвет на 26.09.2013г.

ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, аз предлагам да разглеждаме законите едновременно, заедно, но гласуването да бъде отделно. Ако искате, нека да разглеждаме законите поотделно. Нямам нищо против. Как да процедираме? Вносителите? Заедно и накрая ще ги гласуваме поотделно. Добре.
По реда на постъпване, госпожа Василева тук ли е? Госпожа Василева, заповядайте да ни представите Вашия законопроект. Имате думата.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин председател. Колеги, представям на вниманието ви внесения в Народното събрание от група народни представители от политическа партия ГЕРБ проект на Закона за ограничаване на изменението на климата.
Проектът на законът беше изготвен през 2012 г. от правителството на ГЕРБ, бе одобрен с решение на Министерски съвет през ноември месец 2012 година и бе внесен в 41-ото народно събрание, където беше разглеждан на първо четене в четири комисии с положително становище. За жалост, поради разпускането на 41-ото народно събрание законопроектът не можа да бъде приет.
Това, което искам да отчета, е факта, че това е първият рамков закон в сферата на политиката по климата. За първи път беше разработен отделен закон, изцяло нов закон, изцяло хармонизиран с европейското законодателство и с това поставихме акцента на значимост върху хоризонталния характер на тази политика.
Знаете, че страната ни има поредица от ангажименти, които са свързани с рамковата конвенция на ООН за изменение на климата с протокола от Киото, който е приет през 2002 г., както и с европейското законодателство. Голяма част от тези ангажименти бяха отразени в Закона за опазване на околната среда. Сега вече представяме на вниманието ви изцяло нов проект на закон, който освен това транспонира и важни директиви, които са свързани с политиката за климата.
Знаете, че България като страна членка на Европейския съюз има задължение по законодателния пакет „Климат и енергетика“ и е участник в схемата за търговията с квоти за емисии на парникови газове, която е въведена с Директива 87 от 2003 г. Освен това, изключително значима е и Директива 29 от 2009 г., с която се изменя Директива 87 от 2003 г., касаеща подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на общността и включване на авиациноните дейности в схемата за търговията с квоти за емисии на парникови газове.
Бих отчела значимостта на този закон от гледна точка на възможността да бъде дадена правна уредба на обществените отношения, които са свързани с осъществяването на политиката по изменение на климата, да се регламентират компетентните органи, които осъществяват политиката по климата, да се уредят техните правомощия, да се очертае кръгът на частноправните субекти, които имат права и задължения в рамките на различните процедури и основните дейности и процеси, чрез които Република България изпълнява своите задължения в областта на изменението на климата в международен план и на ниво Европейски съюз.
Този законопроект беше внесен в началото на месец август. За съжалени, до този момент не беше разглеждан в комисии. Това за нас е изключително важен, както казах, хоризонтален закон, бих казала, и консенсусен закон, като се има предвид, че е резултат от дълги обществени обсъждания, по време на които беше отчетено мнението на всички заинтересовани страни. Това е законопроект, който транспонира две директиви, както ги цитирах, директиви, за които държавата ни е в сериозна заплаха да бъде санкционирана от страна на Европейската комисия заради липса на транспониране. Има стартирана наказателна процедура и, както упоменах, за жалост, до този момент законът не беше гледан.
Това, което бих могла да коментирам във връзка с факта, че, както беше взето решение, двата законопроекта ще бъдат гледани паралелно, е може би накратко да очертая приликите и разликите между двата законопроекта, за да дам повече яснота на народните представители.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Не, Вие само представете Вашия законопроект. Ще дадем възможност на Министерския съвет да ни представят приликите и разликите, за да минем по-бързо. Заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Както предпочитате. Това, което искам да отчета, е, че чрез този законопроект за първи път беше отдадена значимата роля на тази политика, беше наложена като хоризонтална политика, която касае редица секторни политики. Беше засилена ролята на секторните ведомства по отношение на общите координирани усилия на държавата ни да реализира политики в частта ограничаване изменение на климата и, разбира се, да се ползва от правото за ползване на постъпленията от европейската схема за търговия с емисии. Бих казала, че по този начин държавата ни изцяло се хармонизира с редица напреднали държави в това отношение в Европейския съюз.
По отношение на новостите в това законодателство, трябва да се отчете, че има два регламента и едно решение, които са приети на ниво Европейски съюз май месец. Вероятно ще стане дума и за това. Това, което искам да отбележа е, че транспонирането им се извършва чрез редакционни промени в четири члена от законопроекта и в този смисъл това, което е важно за законопроекта, представен на вашето внимание, е по-силният акцент върху хоризонталното прилагане на политиката и влиянието на всички секторни ведомства в управлението на тези политики, както и начинът за разпределяне на приходите от търговията с емисии. Това са съществените различия между двата законопроекта.
Останалите са предмет на чисто техническа законодателна, законотворческа работа и в този смисъл нашият призив е, предвид консенсусния характер на този законопроект, да бъдат разглеждани паралелно по-нататък в процедирането им до приемането им.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря.
Колеги, нека да ни представят и от Министерство на околната среда и водите законопроекта, внесен от Министерския съвет. Госпожа Василева все пак си позволи да каже няколко думи за общото в двата законопроекта. Би било добре и вие да направите едно такова разграничение, ако е възможно. Заповядайте.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, като страна по Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата и Протокола от Киото, държавата ни участва в международното сътрудничество и в провежданите политики по изменение на климата, като изпълнява редица международни задължения. Също така на ниво Европейски съюз България е участник в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Европейския съюз, въведена с Директива 2003/87 и изпълнява законодателния пакет „Климат и енергетика“, от което също произтичат задължения за страната за предприемане на мерки и действия на национално ниво. Следва да бъде постигнат баланс между интересите на участниците в икономиката, икономическите субекти и амбициозните цели на Европейския съюз за прогресивно намаляване на емисиите на парникови газове. Знаете, че Европейският съюз се стреми да бъде лидер в международната политика по изменение на климата.
Ето, защо и във връзка с регулация на обществените отношения, които са специфични по своя характер, свързани с провеждане на политиката по изменение на климата, Министерски съвет представя на вашето внимание проект на Закон за ограничаване на изменението на климата. Неговата основна цел е да обособи регулацията на тези отношения в законова форма и основните групи обществени отношения, които се регулират с този проектозакон, са свързани с осъществяване на националната политика в областта на климата, правомощия и задължения на компетентните органи, права и задължения на частноправните субекти, дейности и процеси в изпълнение на задълженията на държавата, произтичащи от международното и европейското законодателство, както и пълно транспониране на съответните директиви в сектор климат.
По-основни въпроси, които се уреждат с този законопроект, са: пренасяне и прецизиране на действащите разпоредби и от Закона за опазване на околната среда във връзка със сектор климат, създаване и усъвършенстване на законов механизъм за изпълнение на европейската схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове, въвеждане на промени относно администрирането на националния регистър за търговия с квоти за емисии на парникови газове, свързани с одобряването на Регламент 389/2013 г., транспониране на разпоредби на Директива 2009/30, чрез което нормативно се регламентират задълженията за производителите и вносителите на течни горива за транспорта да достигне до периода от
1 януари 2011 година до 31 декември 2020 г. намаление на емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на доставените течни горива с 6% спрямо средноевропейско равнище за 2010 година, определяне на компетентен орган, която да приема мерки за изпълнение на задълженията, произтичащи от Решение 406/2009 на Европейския парламент и Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите членки за намаляване на техните емисии на парникови газове.
Това са по-основните групи отношения и въпроси, които се уреждат, а също така законопроектът отразява настъпилите промени в структурата на правителството и е съобразен с новите нормативни актове на европейското ни и национално равнище, по-специално, чл. 49, ал. 1 до 3 и ал. 7, чл. 50, ал. 2 и 3 и чл. 51 от Регламент 389/2013 г.
Искам като заключение да обясня, че всъщност ние предлагаме тези по-специални по своя характер и същност отношения, свързани с политиките по изменение на климата, да бъдат изведени от Закона за опазване на околната среда, който е един общ закон и да се обособят в един специален закон. Това ще допринесе за по-доброто прилагане на тази уредба, която, пак повтарям, е свързана и с общоевропейска такава.
Този закон, който ние предлагаме, е по-пълен и по-всеобхватен, в сравнение с предлагания законопроект от уважаемата госпожа Василева както от гледна точка на определяне на компетентностите на различните органи на национално равнище, така и с оглед на механизмите, които са свързани с търговията на квотите.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря. Освен това, казвате че е и по-нов.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Да, той е по-нов. Разбира се няма принципна разлика между двата законопроекта. Те се свързани с една и съща материя, но този законопроект, който ние ви предлагаме, е по-пълен.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: По-всеобхватен? Колеги, имате думата и по двата законопроекта да изразите становище, мнение, ако имате въпроси към вносителите.
Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин председател. Ползвам се от възможността, която предоставяте, защото започва и Правна комисия. Прекрасно е, че и колегите народни представители, и правителството предлагат, бих казал, един и също по съдържание и смисъл проект на нормативен акт. Не бих искал да влизам в дискусия и дебат кой е първи по време. Става ясно кой е първи по време. Елементарното сравнение на правните норми в двата проекта показва, че по-новият е съобразил изцяло правните решения, които са били предложени в проекта на колегите народни представители.
Аз предлагам, с оглед обстоятелството, че има такава сходност, идентичност при търсене на регламентиране на този вид обществени отношения, предлагам двата законопроекта да бъдат подкрепени едновременно и по такъв начин да се постигне един консенсус.
Обръщам внимание и акцентирам на обстоятелството, че първият по време – този, който е бил от 2 август, и той е бил закъснял и той е бил в рамките на една течаща вече наказателна процедура, и то много напреднала, с висока степен на риск. Хубаво е, че правителството предлага, както каза заместник-министър Георгиев, систематично и по органи възможно най-актуалния вариант и редакция на текстовете. Нищо не пречи да зачетем, образно и в кавички казано, авторството и на двете групи предложители и да гледаме двата законопроекта заедно.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин Кирилов. Други колеги за въпроси и отношения? Госпожа Ташева, заповядайте.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Искам да обърна внимание на колегите, които представяха двата законопроекта, че всичко, което казаха или по-точно монотонно изчетоха, неотделяйки поглед от листа, не съответства на заглавието на техните законопроекти. Аз не разбрах, колеги, как ще промените, как ще ограничите промените в климата и кои параметри на климата ще намалите с тези законопроекти. Искам да обясните това на българските граждани, на българските данъкоплатци. Лично мое убеждение е, че климатът на тази планета от 4,7 милиарда години винаги се е менил в много широки граници, че са преживени поне два ледникови периода, последвани от тропически такива и че от края на Плейстоцена, преди около 30 000 години досега климатът постоянно се затопля. Идеята, че, видиш ли, индустрията и човешката дейност причинявала промени в климата, които ние можем да ограничим, е ненаучна. Това е вид лисенковщина и се правят от години наред опити дена естествена наука с нейните обективни закони да бъде политизирана. Затова всичко се постига с консенсус, нали така? Но консенсусът е едно политическо съглашение, каквото науката не признава. Може всички да са срещу един и накрая той да излезе прав. Тоест, ние приемаме нещо, което почива на ненаучни основи, за да удовлетворим нечие искане – чуждо, небългарско, което в края на краищата е синтезирано ето в тази формула: „Климат и енергетика“ уж под претекст, че ще спасяват планетата ни наложиха да добиваме ток по тези допотопни начини с ветрогенератори и фотоволтаици, за да забавят икономическото развитие на определени народи. Това е за мен ненаучната версия за човешката дейност и промените в климата. Такива няма.
Искам да ви успокоя, че основният виновник за промените на климата в рамките на нашата планета е слънцето. Имаме още 4,7 милиарда години да си живеем спокойно. Това исках да ви кажа. Ще гласувам срещу вашите законопроекти.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Госпожо Цачева, заповядайте, имате думата.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин председателю. Интересни въпроси и размисли съдържа изказването на госпожа Ташева, което действително би могло да бъде предмет на една широка научна дискусия, на едно научно обсъждане, на академични представители, но си мисля, че нашата задача тук е малко по-опростена, защото ние имаме задача да се произнесем по два законопроекта с различни вносители, но изповядващи и стъпващи на обща философия, на общи принципи. Да, единият, този на Министерския съвет, е малко по-всеобхватен, но от това не следва, нито пък от това, кой по време е внесен по-рано, че следва да бъде подкрепен единият или другият. И затова нека да се чуят и други мнения, но аз мисля, че предложението на господин Кирилов е удачно, да бъдат подкрепени на първо четене двата законопроекта, да изготвим в комисията общ законопроект и каквото е нужно между първо и второ гласуване, бихме могли, с оглед правилата в Закона за нормативните актове, да постигнем един общ консенсусен законопроект и да го предложим на колегите в пленарна зала.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, госпожо Цачева.
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Съвсем кратък въпрос имам аз. Въпросът ми е следният и той е към представителя на Министерския съвет, заместник-министър Чавдар Георгиев. Имайки предвид, че все пак те са разглеждали законопроекти, внесени от колегите от ГЕРБ, има ли някакви такива драстични разминавания, които биха могли да ни попречат да гласуваме в подкрепа и на двата законопроекта – това искам да попитам.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Господин Георгиев, ще отговорите ли? Защото въпроса бих го задал и на господин Ерменков – четохте ли двата законопроекта и какво Ви е отношението, господин Ерменков, към двата законопроекта, но… Щом господин Георгиев трябва да ни ориентира, заповядайте.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Аз пак ще кажа, без да се спирам в конкретните разлики, че принципно законопроектите са еднотипни. Просто нашият законопроект е доста по-пълен, с повече подробности от гледна точка на националните органи, на търговията и използването на получените средства. Аз поне лично не виждам принципна разлика, ако мога да бъда достатъчно ясен.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Други колеги? Ако нямате други колеги въпроси, становища?
С няколко думи, разбира се, комисията не е основната комисия.
Искате думата ли? Аз попитах, но видях, че нямате желание. Заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Тъй като въпросът беше отправен към господин Георгиев, затова допълнително запитах. Както Вие упоменахте, и аз, приликите са действително много, буквално на може би 98%, и текстовете на законопроектите съвпадат, духът на законите съвпада, принципите съвпадат, но има и някои различия, които биха могли да бъдат отчетени в хода на гледане на законопроектите между първо и второ четене, освен това, което беше коментирано – нововъведенията, с двата регламента, които, както споменах, се отразяват в четири члена от закона с малка редакция в тях, има и някои различия. В този смисъл отново отправям апела си да ги процедираме паралелно, за да стигнем до най-доброто консенсусно решение за тази важна политика.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Като вносител, разбира се, имате право. Колеги, ние не сме основната комисия, която гледа този закон, но все пак ще се опитам да кажа няколко думи дали има въпроси, които да засягат сектор енергетика. Основните текстове от двата законопроекта имат отношение. Това са възлови за сектор енергетика разпоредби, въвеждащи разпределението на безплатните квоти за емисии на парникови газове. В чл. 45 се вижда от двата законопроекта, въвеждащи разпределение на безплатните квоти в полза на топлопреносните мрежи, както и на топлоелектрическите централи за високоефективно комбинирано производство. В чл. 46 двата законопроекта въвеждат разпределянето на безплатните квоти в полза на инсталация за производство на електрическа енергия и, доколкото виждам, има едно разминаване – разбира се, няма как и да се случи – особено в изпълнение на предвиденото със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката – на ал. 2, чл. 58 от Закона за енергийната ефективност, отнасящ се до постъпленията на фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници на търговия на квоти за емисии на парникови газове. Министерският съвет предвижда 71%, а госпожа Ивелина Василева предвижда 50%.
Като се има предвид, че и двете политически сили – БСП и ГЕРБ, и всички са на еднакво становище, че трябва да гласуват веднъж консенсусно, няма как ние от ДПС да откажем и да отстоим обратно мнение. Сега ако нямате други становища и мнения, да подложа на гласуване поотделно и двата закона.
Първо, по реда на постъпването, както е в Европейския съюз – виждам, че госпожа Василева е работила добре в тези институции - предлагам нашето решение да гласуваме първо внесения Законопроект за ограничаване на изменението на климата, № 354-01-49, внесен от госпожа Ивелина Василева Борисова и група народни представители на 2 август 2003 г. – за първия законопроект. Който е за, моля да гласува.
Има ли против? Двама против.
Гласуване: за – 14, против 2, въздържали се няма.
С двама против и 14 за първият законопроект е приет да бъде предложен на Народното събрание за първо гласуване.
Предлагам да минем на първо гласуване законопроекта за ограничаване изменението на климата, №д 302-01-20, внесен от Министерския съвет на 26.09-2013 г. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против 2, въздържали се няма.
И двата законопроекта са приети. Подгответе докладите да ги внесем за разглеждане в зала и на двата законопроекта, с което приключихме и точка 2 от нашия дневен ред.
Преминаваме към следващата точка.

ПО ТОЧКА ЧЕТВЪРТА
Разглеждане и обсъждане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, №302-01-22, внесен от Министерски съвет на 27.09.2013година

ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Тук ли е вече госпожа Людмила Петкова? Доколкото чета, господин Сивев, Алексов и Петрова са тук. Заповядайте да ни представите Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 302-01-22, внесен от Министерския съвет на 27.09.2013 година.
Госпожа Петкова, заместник-министър на финансите, заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, накратко ще представя предложенията за промени в Закона за акцизите и данъчните складове. Всъщност, промените могат да бъдат групирани в три основни групи.
Първата група са предложения за промени в акцизните ставки за природния газ, използван като моторно гориво и гориво за отопление и за тежките корабни горива.
Втората е свързана с въвеждане в националното законодателство на схема за държавна помощ намалена акцизна ставка за газьол, използван при първично селскостопанско производство.
Третата група предложения за промени е свързана с намаляване на административната тежест за бизнеса и усъвършенстване на акцизното законодателство.
По отношение на акцизните ставки за тежките корабни горива, в момента акцизните ставки са: 600 лева за 1000 килограма. Предлагаме да бъде увеличена на 645 лева за 1000 килограма. Това е във връзка с ангажимент, поет в Договора за присъединяване на България към Европейския съюз.
По отношение на акцизните ставки за природния газ, всъщност в Европейска директива 2003/96 от 2003 г. относно данъчното облагане на енергийните продукти и електроенергията, са определени минималните нива на облагане за Европейския съюз за природния газ, използван като моторно гориво и гориво за отопление. До края на 2013 г. България ползва опция по директивата. Тъй като относителният дял на природния газ в общото енергийно потребление е под 15%, имаше възможност природният газ да бъде освободен от облагане с акциз. Тази опция приключва края на 2013 г. и всъщност трябва да бъдат въведени минималните нива на облагане от 1 януари 2014 г. В момента за природния газ, използван като гориво за отопление, ставката 0,10 лева за гигаджаул. Тя трябва да бъде увеличена на 0,6 лв. за гигаджаул. И всъщност ние нямаме възможност да не увеличим акцизната ставка.
По отношение на природния газ, използван като моторно гориво, в самата директива има опция, от която България ще се възползва за да се запази намалената акцизна ставка, която е въведена в момента в Закона за акцизите и данъчните складове, или ставката в момента е 0,85 лева за гигаджаул. В тази връзка на 8 август 2013 г. беше изготвена нотификация до Европейската комисия с молба България да продължи да ползва намалена акцизна ставка в този размер, който току що споменах, за период от шест години, считано от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2019 година. Вчера бях на среща със заместник-генералния директор на дирекция „Конкуренция“ към Европейската комисия. те са разгледали нотификацията на България. Считат, че мярката няма да доведе до нарушаване на конкуренцията, съответно природния газ, използван като енергиен продукт спрямо другите енергийни продукти, които се ползват като моторни горива. След изпращане на допълнително писмо от нашата страна аз помолих да получим положителен отговор възможно в най-кратки срокове, за да могат тези промени да бъдат отразени в самия законопроект, тъй като в законопроекта е записано, че до получаването на положително решение от Европейската комисия, тоест, ако положителното решение след 1 януари 2014 г. България трябва да въведе тази висока ставка – 5,1 лева за гигаджаул. Молбата ми беше да бъде изпратено писмото по-рано, преди декември месец, даже преди 1 декември 2013 г., за да може да си запазим намалената акцизна ставка и да няма проблем със самото облагане на природния газ.
Както казах, за природния газ, използван за стопански нужди, ставката ще бъде 0,6 лева за гигаджаул, или това е 4 стотинки за килограм природен газ. Природният газ за битови нужди е освободен, той е с нулева ставка и всъщност ако получим положителното решение от Европейската комисия, ставката ще бъде 0,85 лв. за гигаджаул, използван като моторно гориво.
По принцип запознах и комисията и със социалния ефект, който ще има тази акцизна ставка, ако не ни бъде разрешено ползването на намалената ставка, тъй като знаете, че една част от транспорта – градския транспорт, таксиметровият превоз на пътници – ползват природен газ като моторно гориво и това би довело до увеличаване на тарифите и на цените. Само за сравнение бих искала да ви кажа, че при ставка 5,1 лев за гигаджаул това са 25 стотинки акциз на килограм природен газ, съответно, ДДС-то 20%, би довел до едно значително увеличаване. Действително правим всичко възможно да си запазим намалената акцизна ставка.
По отношение на второто предложение, това е въвеждане на схема за държавна помощ намалена акцизна ставка върху газьола, използван при първично селскостопанско производство. Всъщност България е получила през декември 2011 г. положително решение от Европейската комисия, че може да въведе в националното си законодателство тази схема за държавна помощ. Действието на схемата е до 31 декември 2013 г. Към момента схемата не е приведена в действие и поради тази причина от Министерството на земеделието и храните беше изпратено писмо до Европейската комисия с молба да бъде удължен срокът до 31 декември 2014 година. Схемата за държавна помощ е в размер на 70 милиона лева, като по самата подобрена схема от Европейската комисия има възможност тази сума да бъде увеличена с 20%, без да е необходима допълнителна нотификация, тоест, може да бъде предоставена помощ на земеделските производители в размер на 84 милиона, но все пак за да има и правна сигурност, в искането за удължаване на срока включихме и тази сума.
Сумата ще бъде утвърдена със Закона за държавния бюджет за 2014 г. тя се утвърждава както се утвърждава и сумата за валчерите за храна.
По принцип помощта на земеделските производители ще се предоставя под формата на валчери за гориво, като на първия етап ще се предоставя 605 от количеството, тоест, от прогнозното количество гориво, което всеки земеделски производител ще декларира. Всъщност накрая на годината вече ще се предоставя разликата на база на действително изразходеното количество гориво. Това, което всеки земеделски производител предварително ще декларира, то ще бъде коригирано по методика, за да не се получават значителни отклонения от първоначално декларираните количества, като от схемата ще се ползват всички земеделски производители, които са регистрирани по Закона за подпомагане на земеделските производители както за засети и за обработени площи, така и за използвани ливади и за отглеждани животни. Това беше искането и на Европейската комисия, да имат равен достъп всички земеделски производители, тоест, всички, които използват гориво за производство на първична селскостопанска продукция.
Всъщност валчерите ще се отпечатват от Държавен фонд „Земеделие“. Ще се предоставят на земеделските производители и самата отстъпка на акциза ще бъде записана във валчера за гориво. Давам като пример: 84 милиона размер на помощта, общо декларирани литър гориво, които ще се ползват от всички земеделски производители, например, 200 милиона литра, отстъпката от акциза е 35 стотинки. Ако например един земеделски производител е декларирал, че ще ползва 1000 литра гориво, съответно 1000 литра по 35 стотинки отстъпка акциз за литър гориво – 350 лева. На първия етап ще му бъдат дадени 65% от тези 350 лева, примерно, към 210 разликата вече на края на годината.
С този валчер когато той си закупува горивото, съответно се приспада от стойността на закупеното гориво. Например, ако горивото е 1000 литра по 2.20 – 2200 лева, съответно той с валчера за 350 лева заплаща стойността с валчер – разликата я заплаща в брой или с карта, в зависимост от това как е плащането.
Това е накратко по схемата. По принцип тя е съгласувана, изготвена е заедно и с Министерството на земеделието и храните, Държавен фонд „Земеделие“, Агенция „Митници“. Тя е и одобрена от Европейската комисия.
Последната група промени са свързани с усъвършенстване на акцизното законодателство. Просто ще ви кажа една от мерките, която касае и Комисията по енергетика. Въвежда се нов раздел в Закона за акцизите и данъчните складове, лицензирани при особени случаи, съгласно който Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ се предоставя възможност да се лицензира по реда на Закона за акцизите и данъчните складове, когато осъществява своите специфични дейности по управление на държавните резерви и военновременните запаси, тяхното създаване, съхраняване, отчитане, финансиране и контрол.
С тези разпоредби се дава възможност на държавната агенция да съхранява в складовите бази, които са й предоставени за управление, акцизните стоки под режим отложено плащане на акциз. Знаете, че когато се лицензира като данъчен склад, съответно стоките в данъчния склад са под режим отложено плащане, акцизът се плаща, когато напуска данъчния склад, когато се освобождават от потребление.
Това са накратко предложенията.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, имате думата. Ако имате въпроси, становища, мнения?
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Госпожо заместник-министър Петкова, Вие ни засипахте с данни и разлики в цени от порядъка на няколко стотинки и различни категории социални фермери и т.н. Ако трябва да обобщите, защо е необходимо да промените този закон, какво печелим ние от това?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Всъщност две са основните причини.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Само ще Ви моля, не ни казвайте, че Европейската комисия … - това не е аргумент.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Госпожо Ташева, дайте възможност да отговори заместник-министърката. Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: И двете предложения не са изисквания на Европейската комисия. всъщност по предложението за въвеждане намалена акцизна ставка за дизеловото гориво, използвано от земеделски производители, всъщност това е подпомагане на земеделските производители, а по отношение на природния газ всъщност Европейската комисия изисква от нас да увеличим ставката и България се бори за задържане на намалена акцизна ставка, от една страна, да стимулираме използването на природния газ като моторно гориво, тъй като се счита, че е едно от най-чистите екологични горива и от друга страна, има социалния ефект, тъй като то основно се ползва в градския транспорт и таксиметровия превоз на пътници. Това накратко бих могла да кажа.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Защо е необходимо да се въвежда нов раздел и правилно ли разбрах, че държавният резерв да може да съхранява акцизни стоки в режим на отложено плащане на акцизите? Кое налага това?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Това налага – вие знаете, че акцизни стоки могат да се съхраняват в данъчен склад и в момента стоките на държавния резерв се съхраняват в собствени складове с платен акциз, а се съхраняват и в складове на други лицензирани складодържатели, като например „ЛУКОЙЛ“, „ОМV“. Това, което налага, е, че всъщност когато държавният резерв държи горива, горивата са в чист вид, но когато трябва да се пуснат на пазара, за да се продават като горива, те трябва да бъдат смесени с биокомпонент. Но всъщност не се съхраняват горива с биокомпонент, тъй като горивото е по-малко трайно и когато е освободено горивото в склад на държавния резерв, той е с платен акциз, но това гориво за да бъде пуснато на пазара, съответно, то се изкупува от лицензиран складодържател, смесва се с биокомпонент и след това се пуска на пазара. Всъщност това, което се предоставя като възможност, е самият държавен резерв да си държи собствените горива под режим отложено плащане на акциз. Той ще се лицензира като данъчен склад, както всички останали лицензирани складодържатели, когато се обновява примерно резервът на определен период, съответно то го предоставят на лицензиран складодържател или той като лицензиран складодържател може да го смеси с биокомпонента и да го пусне на пазара вече като при напускане на склада се заплаща акциз, действащият акциз към момента на пускането на пазара.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Ясно. Други въпроси, колеги, мнения, становища? Никой не казва ще приемаме ли този законопроект, няма ли да приемаме, доволни ли сте, не сте ли, или да изразим направо с гласуване?
Добре, подлагам на гласуване. Колеги, който е за да внесем законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 302-01-22, внесен от Министерския съвет на 27.09.2013 г. за първо четене на Народното събрание, моля да гласува.
Гласуване: за – 11, против няма, въздържали се няма.
Законопроектът е приет. Госпожа Петкова, подгответе се за защита в зала.
Благодаря Ви.
Минаваме към последната точка от нашия дневен ред днес:

ПО ТОЧКА ПЕТА
Изслушване на информация за дейността на Агенцията за ядрено регулиране за периода 2009-2013г.

ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Костов, господин Станимиров и Тодоров и Димитрова-Мишева тук ли са? Заповядайте.
Господин Костов, заповядайте, накратко в резюме да ни представите информацията за дейността на Агенцията за ядрено регулиране.
ЛЪЧЕЗАР КОСТОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, аз най-напред искам да ви помоля за извинение, че за краткото време, което ни бяхте предоставили да подготвим кратък материал, не успяхме, но разчитаме на разбиране от ваша страна и аз ще се постарая да компенсирам този недостатък със сравнително синтезирано и кратко изложение, като сме готови да отговаряме на всички ваши въпроси.
Агенцията за ядрено регулиране е създадена със Закона за безопасно използване на ядрената енергия, което е публикувано в „Държавен вестник“ през 2002 г. и този закон урежда държавното регулиране за безопасно използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения, както и безопасното управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци. В този закон също така е казано, че държавната политика в тази сфера се провежда от председателя на Агенцията за ядрено регулиране, който е независим специализиран орган на изпълнителната власт.
Основните функции, които са посочени в закона, основните дейности – това са дейностите по лицензиране, осъществяване на регулиращ контрол, извършване на оценки и анализи на безопасността, поддържане на аварийна готовност и осъществяване на международното сътрудничество на Република България, доколкото са в компетентността на Агенцията за ядрено регулиране.
Аз ще спомена накратко две важни за Република България членства в международната организация – това е международната агенция за атомна енергия, която вече съществува повече от 55 години и на която България е член от самото й основаване. Тук сме дали една сериозна справка за активното участие в програмата за техническо сътрудничество, която реализира агенцията - няма да ви затормозявам с числа, и другата международна междуправителствена организация, чието членство се поддържа от нашата агенция – това е Обединеният институт за ядрени изследвания, който също е основан през 1956 г. Това членство е също така много важно за нашата страна. То дава възможност за участие на наши учени в съвременни изследователни установки и, разбира се, да бъдат финансирани редица проекти от тематиката на института.
Също така Агенцията за ядрено регулиране е член на различни международни форуми, като форумът на регулиращите органи на страните, експлоатиращи реактори от типа ВВР, Европейската група на високо ниво по въпросите на ядрената безопасност, известна като АЕСРЕК и също така Асоциацията на ръководителите на европейските органи по радиационна защита, известна като ХЕРК.
Аз ще се спра съвсем накратко на някои насоки от функциите на нашата агенция. Една от тях е, както казахме, разработване на регулаторни изисквания или на нормативна уредба. Това е едно от основните задължения на председателя, които му вменява чл. 5, т. 17 от закона, да предлага на Министерския съвет промени и нови проекти по нормативни актове, свързани с прилагането на закона.
Аз вече казах, че настоящият закон беше приет през 2002 година. През 2009 г. бе подготвен и внесен за разглеждане в Министерски съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, промени, които отчитаха опита, който беше натрупан по прилагане на закона и също така някои изменения в изискванията на Международната агенция за атомна енергия и някои нови директиви на Европейската комисия.
След приемането на промените в закона през 2010 г. бе изготвена съответно програма за промяна на подзаконовата нормативна уредба и бяха приети с изменение или изцяло много нови наредби. Аз считам, че дори споменаването им тук ще отнеме доста време. Те са на ваше разположение в материала. Тук е включена Наредбата за радиационна защита при дейностите и т.н.
Нормативната база. Готов съм да отговарям на вашите въпроси, пак казвам. В момента актуализираме заповедта за наредбите и предполагам, че до края на следващата година ще приключим с актуализирането на подзаконовата нормативна уредба. Ще я приведем в съответствие с изменения закон.
Под регулаторен режим в обсега на закона се намират ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизиращи лъчения. В момента в експлоатация се намират следните ядрени съоръжения, които работят, разбира се, с издадена наша лицензия. Това са блокове № 5 и 6 на „АЕЦ Козлодуй“, Хранилище за съхраняване на отработило ядрено гориво от мокър и сух тип и Хранилище за радиоактивни отпадъци в Нови Хан.
Тук когато става дума за пети и шести блок, идваме до един от уточняващите ваши въпроси, поставени предварително в дневния ред, а именно, за удължаване на проектния срок на експлоатацията за пети и шести блок. Съгласно условията на лицензиите за експлоатация на тези блокове, лицензиантът „АЕЦ Козлодуй“ е длъжен да извърши предварително съгласуване с Агенцията за ядрено регулиране на обхвата и сроковете за комплексно обследване на фактическото състояние на оборудването и съоръженията и това нещо трябва да стане, като резултатите от извършените комплексни изследвания трябва да бъдат представени в АЯР до края на месец октомври 2013 година. Разбира се, ние сме в процес на взаимодействие с атомната електроцентрала още от края на миналата година. Извършена е сериозна по обем работа и считаме, че до момента няма основания за притеснение, че няма да бъдат изпълнени залегналите в програмата дейности и в съответния срок -все пак има четири години до изтичане на лицензията за пети блок.
Изменението на лицензията за експлоатация на тези блокове във връзка с проекта за увеличаване на мощността, знаете, има такива идеи – през 2012 година при нас постъпиха документи от Атомната електроцентрала във връзка с проекта за повишаване на мощността на реакторните инсталации от 3000 на 3120 мегавата. Това предполага извършване на широк спектър от предварително проучвания, за да се обоснове безопасността, чиито резултати трябва да бъдат представени към датата на издаване на лицензиите като изменени части на отчета на Анализа на безопасността на съответния блок. Тук отново върви кореспонденция между лицензианта и нашата агенция и следим как върви работата при тях, считаме, че ще може да се свърши работата така, че новата лицензия да бъде издадена за съответната увеличена мощност.
Съвсем накратко за стрес тестовете. Мисля, че няма човек поне в тая зала, който да не знае кога, защо и как бяха започнати. В края на 2012 г. в изпълнение на условията на изискванията на Европейската комисия и на Групата на високо ниво по ядрена безопасност, всяка държава трябваше да изготви национален план за действие за изпълнение на резултатите, получени при стрес тестовете на съответните мощности в държавите. България също подготви такъв национален план, който обединява всички технически и организационни мерки, които трябва да бъдат реализирани, за да се повиши безопасността на съществуващите ядрени съоръжения, като се отчитат, пак казвам, анализите от стрес тестовете.
Този национален план за действие включва 63 мерки, по-голямата част от които трябва да бъдат изпълнени до края на 2014 година. Има, разбира се, и някои, които са с по-дългосрочен хоризонт на изпълнение, какъвто например е изнесеният авариен център на Атомната електроцентрала в Козлодуй. Ясно е, че за такива срокове не може да се направи такова нещо.
Разбира се, аз може би трябва да спра да повтарям, че нашите инспектори контролират изпълнението на този план за действие чрез периодични инспекции. В нашата агенция функционира щаб, който следи тая работа под ръководството на заместник-председателя по ядрена безопасност господин Станимиров.
Следващата група от ядрени съоръжения – това са съоръжения, които са в процес на лицензиране. Тук включваме Атомната електроцентрала в Белене, Национално хранилище за радиоактивни отпадъци, Ново ядрено съоръжение в района на град Козлодуй и Изследователския реактор ERT 2000. Няма да изпадам в подробности по отношение на всичките тези съоръжения.
Вие сте имали възможността да разберете от информацията, която сме ви предоставили, че прегледът на техническия проект на Атомната електроцентрала в Белене беше приключил, но в тоя момент дойде и решението на Министерския съвет, последвано от това на Народното събрание, да бъде прекратен проектът и нещата са дотам.
За Националното хранилище за погребване на радиоактивни отпадъци в края на миналата година приключиха дейностите по избор на площадка за такова съоръжение и в момента разглеждаме – издадено е решение за проектиране на това национално хранилище, което е с тригодишен срок на действие. Доста голяма по обем работа е извършена с преглед на техническия проект. Ние сме с висока степен на готовност да одобрим проекта, но ни спира фактът, че експертизата по ОВОС беше оспорвана пред Върховния административен съд и тричленен състав я отмени. Сега чакаме решението на петчленен състав да видим какво ще стане по-нататък, за да можем да продължим лицензионната процедура.
Тук само ще си позволя да ви обърна внимание, че не ние, но Държавното предприятие за радиоактивни отпадъци е малко в цайт нот с оглед на факта, че през 2015 г. в съответствие със стратегията за управление на радиоактивни отпадъци това национално хранилище трябва да влезе в действие.
Издадено е разрешение за избор на площадка за новото ядрено съоръжение на територията на Козлодуй. Аз де факто ще спомена за изследователския реактор само, че там върви проект за модернизация, където също много работа е свършена, но там по същата причина, както и за националното хранилище, сме спрели дейността, защото за да одобрим проекта, ни трябва ОВОС, който беше оспорен отново в съда. Но там, за съжаление, петчленен състав реши да отмени решението на тричленния състав и в момента там де факто няма действащ ОВОС.
За обектите с извеждане от експлоатация статусът им е ясен. Първи и втори блок се експлоатират от ДП „РАО“ като съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци и по този начин се извършват дейности за подготвяне на извеждане от експлоатацията на тези съоръжения. Трети и четвърти блок са в аналогичен статус. За първи и втори блок има постъпило искане за лицензия за извеждане от експлоатация, а за трети и четвърти блок в края на миналата година правителството реши да ги прехвърли към същото предприятие и те се управляват по същия начин като първи и втори блок, като предприятия за управление на радиоактивни отпадъци.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Значи ядрените съоръжения за извеждане са в това състояние и ще ви зададем въпроси.
ЛЪЧЕЗАР КОСТОВ: Освен ядрени съоръжения, една огромна дейност извършва Агенцията по контрола на обекти с йонизиращи лъчения. Тук числата са ви дадени. Дори само някои от тях да спомена, ще утежним много изложението, но това е една много важна дейност. Основната част от обектите са в медицината. Това е едно предизвикателство за нашата бъдеща дейност, защото много съвременни методи за терапия и диагностика навлизат в медицината. Тук се включват ускорители, производство на изотопи, също така ускорителите, с които се облъчват онкопациенти. Това е сравнително нова дейност не само за нашата страна и за Европа. Ние се мъчим всичко да държим на нивото на изискванията на Международната агенция и Европейската комисия за поддържане на високо ниво на радиационната защита не само за персонала, но и за защитата на пациентите, за да се избегнат излишни облъчвания.
Аз съм на финала, господин председател, с Мисията на Международната агенция за преглед на регулиращата дейност в България. Тя се проведе от 6 до 19 април тази година в България. Това беше пълномащабна, интегрирана мисия за преглед на интегриращата дейност, където участваха представители също така на Министерството на здравеопазването. Разполагате с доклада, разполагате с отчетените добри практики и направените препоръки и предложения. Ние в момента изготвяме план за действие, за да можем да отговорим на направените от комисията препоръки и предложения, за да можем след две години, когато има последваща такава мисия, да отчетем, че всичко сме изпълнили.
Надявайки се да не съм ви отегчил много, ви благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря, господин Костов. Колеги, имате думата за въпроси. Госпожа Ташева, заповядайте, да започнем от Вас.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Още на 25 февруари предишното правителство на премиера Борисов и при управлението на Сергей Сочев на АЯР е бил издаден лиценз ДП „РАО“ „да усвои“ трети и четвърти блок на „АЕЦ Козлодуй“. Моят въпрос е докъде са стигнали в ДП „РАО“ с усвояването. Искам да обясня за неизкушените, ако има такива тук. Усвояване в случая означава нарязване, демонтаж и разпродаване на работещи реактори, в които са инвестирани малко преди това стотици милиони левове на българския данъкоплатец.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Въпросът е в какво състояние се намират трети и четвърти блок, след като вече сте ги прехвърлили с лиценз към предприятието за радиоактивни отпадъци. Там се намира и първи и втори блок. И да допълним въпроса на госпожа Ташева: Да ни кажете в какво състояние са първи и втори блок, и това да знаем.
ЛЪЧЕЗАР КОСТОВ: Аз ще помоля след малко господин Станимиров, той може да даде малко по-конкретна информация за състоянието, в което се намират съответните блокове, но аз искам от самото начало да стане ясно на уважаемите дами и господа народни представители, че решението за преминаване на трети и четвърти блок към ДП „РАО“ като съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци е взето от Министерския съвет и оттам нататък вече ние си изпълняваме нашите регулиращи функции в съответствие със заявленията които са подадени в Държавното предприятие за радиоактивни отпадъци, а за конкретните дейности съвсем накратко господин Станимиров може да каже.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин Костов. Вие сте си изпълнили задължението, издали сте съответната лицензия, прехвърлили сте я от „АЕЦ Козлодуй“ към предприятието и Вие сте дали съответните разрешения.
БОРИСЛАВ СТАНИМИРОВ: ДП „РАО“, в съответствие с издадената от нас лицензия, експлоатира трети и четвърти блок вече не като блокове, а като съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци. Това стана възможно след като беше отстранено ядреното гориво от блоковете.
Какво е състоянието към момента на блоковете? Лицензията разрешава на ДП „РАО“ да ги експлоатира в това състояние и им разрешават съответни демонтажни дейности на оборудване при определени условия, демонтаж на оборудване, което не е замърсено радиоактивно или на оборудване, което може да бъде използвано за други цели на площадката, примерно, на пети и шести блок. Към момента от трети и четвърти блок не са извършвани демонтажни дейности, въпреки че по условията на лицензията те могат да демонтират преди всичко съоръжения по втори контур, по турбинни отделения, където не са радиоактивно замърсени, разбира се след представяне на съответни програми при нас и съответно съгласие.
За първи и втори блок също беше поставен въпросът в какво състояние са. При първи и втори блок са използвани разрешените дейности в лицензията и е започнат демонтаж на съоръжения в турбинно отделение. Там на първи и на втори блок и четирите турбини (там са по две турбини) са извършени сериозни демонтажни работи и
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Вторият контур е изнесен.
БОРИСЛАВ СТАНИМИРОВ: Втори контур по същество е демонтиран в основата си част – турбините. Има още много тръбопроводи и други съоръжения. Този метал се складира на площадката и при съответни условия се освобождава от контрол. Определени количества са изнесени от площадката.
Разликата при първи и втори блок е, че те имат подадено заявление при нас със съответните документи за искане на лицензия за извеждане от експлоатация, което ще им позволи да демонтират и останалото оборудване реакторно, само че след като получат това разрешение тук проблемът отново е ОВОС, доколкото те нямат все още завършен доклад. Имат завършен доклад по ОВОС, но нямат положително решение от Министерство на околната среда и водите.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Имам допълнителен доуточняващ въпрос. Можете ли, ако ние поискаме, да представите на обществото една справка за това, къде, на кого бяха продадени работещите части на първи и втори блок? Ние всички видяхме как се режат турбините. Всеки реактор, доколкото аз поне зная, има стопанство с резервни охранителни системи. Въобще, къде и на кого бяха разпродадени първи и втори блок?
БОРИСЛАВ СТАНИМИРОВ: Не можах малко да разбера въпроса.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Ще уточня. Видяхме как ги режете. Ние гледахме по телевизията. Вие казвате, че след като се нарежат турбините, те се предават, така да се каже, за скрап. Кой ги купи – това питам, фирмата? Второ, имаше части, които работят, включително и охранителните системи – напълно работещи. На кого са продадени?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Госпожа Ташева, само че въпросът не е към тях, а въпросът е към това предприятие ДП „РАО“. На тях ще зададем въпроса и с тях ще имаме съответната среща. Тук пред нас е само Агенцията по ядреното регулиране. Това са хората, които основно регулират, лицензират, проверяват, дават съответните инструкции, дават съгласие за работа, спират и т.н., контролни органи при нас.
Господин Куюмджиев, заповядайте.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Благодаря, господин председател. Аз имам три въпроса към уважаемите господа и дами.
Първият ми въпрос е докога е валидна лицензията за площадката на АЕЦ „Белене“ – дата? В тоя контекст, с какъв стадий на готовност е потенциалното одобрение на техническия проект?
Вторият ми въпрос е какви бяха резултатите от извършените стрес тестове на АЕЦ „Белене“, защото знаем, че такъв беше направен, въпреки че самата централа не беше включена в разпоредбите на МААЕ? Ако имате информация, разбира се?
Третият ми въпрос е възможно ли е въобще чисто физически на територията на Козлодуй да бъде разположена нова атомна централа от два блока при положение, че там вече са разположени пет ядрени инсталации и какъв е погледът на Международната агенция за атомна енергетика за такова огромно съсредоточаване на ядрени обекти на една и съща територия?
Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
БОРИСЛАВ СТАНИМИРОВ: Аз ще отговоря съвсем накратко.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Накратко, колеги, че вече два часа и половина работим.
ЛЪЧЕЗАР КОСТОВ: Аз искам да кажа, че площадката на „Белене“ е одобрена със заповед на председателя и лицензионната процедура е в ход. Тя беше спряна от решението на Министерски съвет. Аз казах веднъж, ще кажа още съвсем ясно, че ние имаме пълна готовност да одобрим техническия проект на Атомната електроцентрала в Белене в момента, в който има съответните основания за това, тоест, като падне политическото решение за спиране на проекта. Точно това беше въпросът.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Кога, в какъв срок може да се случи? Да приемем хипотезата: взима се решение на Министерски съвет и на Народното събрание за възобновяване на проекта в рамките на колко дни, месеци?
ЛЪЧЕЗАР КОСТОВ: На седмица максимум ще издадем заповедта за одобряване на проекта.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Имате ли други въпроси? Заповядайте!
ЛЪЧЕЗАР КОСТОВ: Имаше още два въпроса. Да, извършени са стрес тестове на Атомната електроцентрала „Белене“. Това беше по инициатива на нашата Агенция за ядрено регулиране. Това е първият нов проект – проект за ново ядрено съоръжение, на който бяха извършени стрес тестовете. Мисия на Международната агенция по атомна енергия оцени извършените резултати и те бяха оценени много високо и много положително.
Последния въпрос не е поставен съвсем коректно. Ние разглеждаме всяко едно постъпило при нас искане и го съобразяваме с изискванията и стандартите за ядрена безопасност.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Предварителен отговор не давате?
ЛЪЧЕЗАР КОСТОВ: Не можем да кажем.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
Господин Дулев.
ПЕТЪР ДУЛЕВ: Благодаря, господин председател. Аз нямам въпроси, по-скоро искам да изразя своето одобрение на информацията, която ни е предложена и смятам, че това, което е отразено в нея, експозето, което беше изложено, говори наистина за изключителния авторитет на агенцията, високия професионализъм и компетентност на служителите и специалистите от агенцията. Отварям една скоба: миналата година в края имах възможността да посетя международната агенция във връзка с организацията и провеждане на референдума за АЕЦ „Белене”. Това беше потвърдено от отговорни ръководители; не лаская сега ръководството и представителите на агенцията, но наистина е така.
За това, което беше зададено като въпрос от господин Куюмджиев, аз наистина искам да обърна внимание, защото в този малък пасаж говори наистина, че това, което има като готовност, като експертизи, смятам, че може да послужи и при актуализацията сега на технико-икономическите параметри, които се залагат по програмата както на министерството така и на правителството.
Завършвам с това, което казва последният министър-председател на Румъния. Независимо дали ще бъде дясно или ляво правителство, министър-председателят казва: За мен енергийната сигурност и независимост на Румъния ще бъдат приоритетна задача.
Благодаря. Желая успех на ръководството на агенцията!
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря.
Господин Асенов.
АДРИАН АСЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми представители на АЯР, искам първо да изразя наистина подобно становище на колегата, че работите професионално. Не само от стегнатите отговори и разяснения, които давате, но в продължение на близо 14 години съм работил с ваши служители на ниско и средно ниво, но така или иначе, те са професионалисти хора. Искам да Ви задам два въпроса.
Първият въпрос е във връзка с извеждането от експлоатация на трети и четвърти блок. Между другото, аз бях свидетел на погребването и на първи, и на втори, и на трети и четвърти блокове, и на извеждането от експлоатация така се случи даже, че бях и на смяна в единия от случаите и знам, че погребахме едни чисто здрави реактори. Тогава, доколкото знам, всичките експерти по ядрена безопасност, включително и Вие, бяхте с, меко казано, особено мнение. С две думи, какво беше състоянието относно ядрената безопасност на трети и четвърти блок в момента, в който бяха изведени от експлоатация?
Вторият ми въпрос е в дадения момент – 2013 година има ли възможност при политическо решение, което Вас не Ви касае, но има ли възможност от Ваша гледна точка да бъдат пуснати в експлоатация трети и четвърти блок, като съответно пак да бъдат върнати към Електропроизводство 1 и т.н. – това вече са административни неща.
Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин Асенов. Накратко, на двата основни въпроси за безопасността на съоръженията да отговорите.
ЛЪЧЕЗАР КОСТОВ: На първия въпрос какво е състоянието в момента на спиране на трети и четвърти блок, това до голяма степен е риторичен въпрос, защото след като са били експлоатирани, те са се експлоатирали в съответствие с изискванията на ядрената безопасност и на всички стандарти. Те са били с действаща лицензия. Господин Станимиров отговори какво е положението за трети и четвърти блок, какво има демонтирано, но още веднъж накратко може да повтори.
БОРИСЛАВ СТАНИМИРОВ: Не, аз искам да кажа какво е било състоянието към момента на спирането на блоковете? Вие всички знаете, че на трети и четвърти блок бяха извършени сериозни модернизации именно от гледна точка на повишаване на безопасността и привеждането им към новото поколение реактори, защото те са, формално казано, от първо поколение реактори. Там бяха извършени действия и във връзка с ограничаване изхвърлянията при аварии, т.нар. струйно-вихров кондензатор беше монтиран, водородни рекомбинатори, допълнителни системи за подпитка на парогенераторите. Общо взето, бяха в едно много добро техническо състояние и всички тези системи, които изброих, бяха чисто нови и неизползвани.
АДРИАН АСЕНОВ: Ако може да уточня и да обобщя. Ако имаше политическо решение да продължат в експлоатация, щяха да бъдат?
БОРИСЛАВ СТАНИМИРОВ: Тогава щяха да бъдат.
АДРИАН АСЕНОВ:А днес?
БОРИСЛАВ СТАНИМИРОВ: Днес трябва да имаме предвид ресурса на блокове 3 и 4, който, за съжаление, изтича, както и на пети и на шести блокове – той е 30 години, и за да бъде разглеждан въпросът за въвеждане в експлоатация отново на трети и четвърти блок, трябва да говорим за продължаване на срока на експлоатация, което е сериозна дейност и въпрос на технико-икономическа оценка.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Колеги, ако нямате други въпроси? Заповядайте!
ПЕТЯ АВРАМОВА: Господин председател, уважаеми представители на АЯР, колеги, аз не съм запознат в детайли, признавам си, с цялата история на АЕЦ „Белене“. Имам съвсем кратък въпрос: ако не е одобрен техническият проект на АЕЦ „Белене“, тогава по какъв проект е строено там, какво е строено и на какво се упражнява надзор? Тук вие сте написали, че не е одобрен техническият проект на АЕЦ „Белене“.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Заповядайте, господин Костов. Накратко обяснете какъв е техническия проект.
ЛЪЧЕЗАР КОСТОВ: Аз ще се опитам да отговоря съвсем накратко. Изграждането на ново ядрено съоръжение е мащабна дейност, която включва редица строителни дейности, свързани с инфраструктура, циментопроизводство и много неща, които за да се реализира изграждането на подобно съоръжение в срокове, трябва да започват много по-рано, преди да започне монтирането на самия реакторен блок. Ние сме разглеждали техническия проект за самия реактор. Във времето дейностите са разположени по такъв начин, че в момента, в който ние одобрим проекта, той да може да бъде сложен на самата площадка. За да бъде сложен на самата площадка, трябва да бъде извършена огромна по обем дейност. Тая дейност, която е извършена, тя се извършва в съответните норми, които има и други закони, които третират тия процеси. Също така от наша гледна точка са извършени огромни по обем строителни дейности за одобряване на площадката. Така че това е голям процес.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви за краткото Ви обяснение. Мисля, че колежката разбра за какво става въпрос.
Уважаеми колеги, и аз да се присъединя. Смятам, че всички сте съгласни, че Агенцията по ядрено регулиране е една институция, която наистина е на една висота, уважавана от всички институции, институция, която според мен трябва да започне да обръща внимание на кадрите си за подготовка на нови, защото виждате, че ядрените ни специалисти и в експлоатацията са вече в такова състояние, че млади не постъпват. Убеден съм, че през тези 15 или 16 години, откакто работим в законодателната сфера заедно с Агенцията по ядрено регулиране, когато имат необходимост или имат някакви законодателни промени, идват при нас, сядаме технически, законови неща, които са необходими и включително и сега, ако са необходими, заповядайте пак при нас за каквото е необходимо във вашия закон.
Последния път, когато приехме, оттогава виждам, че няма никакви промени, изменения и допълнения. Заповядайте, ако нещо е необходимо, заедно с всички народни представители сме готови да направим измененията и допълненията, които са необходими, за да улесним вашата работа в лицензирането, в регулирането, в контролирането и пускането в експлоатация – дано някога ви се наложи да направите и такова нещо – във вашия реален съвместен живот в тази агенция.
Затова, колеги, аз предлагам да дадем една добра оценка за дейността и за работата на Агенцията по ядрено регулиране и ако имате въпроси, на които днес не сте получили отговори, дайте да ги дадем писмено.
Ще искаме и писмен отговор или още една допълнителна среща заедно с тях, за да може, първо, всички народни представители да са наясно с какво се занимава Агенцията по ядрено регулиране, докъде са стигнали всички ядрени лицензи за съоръжения, които са в експлоатация. Интересното вече е, че вие би трябвало да сте навлезли много сериозно в йонизиращите обекти, които в последно време много сериозно навлизат не само в медицината, а ги виждаме, вече ги има и в летищата. Убеден съм, господин Костов, че ще намерите най-добрата перспектива, която ще предадете на вашите наследници и Вие ще работите за интереса на ядрените съоръжения, за интереса на България.
Благодаря Ви.
Закривам заседанието.
ЛЪЧЕЗАР КОСТОВ: Позволете само и ние да благодарим за вниманието и за оценката.
/Край – 17.20 ч./



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕНЕРГЕТИКАТА:
/Р. Аталай/

Стенограф:
Файлът съдържа 98 550 знаци.