Относно: законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 302-01-21, внесен от Министерския съвет на 27.09.2013 г., приет на първо гласуване на 17.10.2013 г.

---

Д О К Л А Д

Проект
Второ гласуване


З А К О Н

за изменение и допълнение на Закона за данък
върху добавената стойност

(Обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. - бр. 37 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г. и бр. 23, 30 и 68 от 2013 г.)

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.


§ 1. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 т. 3 се изменя така:
„3. фактическото предоставяне на стока на лизингополучател за разпореждане с нея по договор за лизинг, с който се прехвърлят всички рискове и изгоди от собствеността върху стоката, и изрично е предвидено прехвърляне правото на собственост върху стоката към края на договора или сборът от вноските по договора за лизинг, с изключение на доставките на финансовите услуги по чл. 46, ал. 1, т. 1, е практически идентичен с пазарната стойност на стоката към датата на предоставянето й за разпореждане.”
2. В ал. 3 т. 1 се изменя така:
„1. отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите

работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при условие че при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;“.
3. Създава се ал. 5:
„(5) Не се счита за доставка на стока за целите на този закон преминаването на правото на разпореждане от залогодателя към заложния кредитор по смисъла на чл. 32, ал. 4 от Закона за особените залози.”

Предложение на н.п. Йордан Цонев:

В § 1, т. 1 да се измени така:
1. В ал. 2 т. 3 се изменя така:
„фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката; тази разпоредба се прилага и когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата по чл. 46, ал. 1, т. 1, е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на предоставянето;”
Комисията подкрепя предложението.

Предложение на н.п. Менда Стоянова, Владислав Горанов, Красимир Стефанов, Димитър Главчев и Диана Йорданова:

§ 1 да отпадне.

Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция:

§ 1. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 т. 3 се изменя така:
„3. фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката; тази разпоредба се прилага и когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата по чл. 46, ал. 1, т. 1, е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на предоставянето;”
2. В ал. 3 т. 1 се изменя така:


„1. отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при условие че при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;“.
3. Създава се ал. 5:
„(5) Не се смята за доставка на стока за целите на този закон преминаването на правото на разпореждане от залогодателя към заложния кредитор по смисъла на чл. 32, ал. 4 от Закона за особените залози.”


§ 2. В чл. 9, ал. 3 т. 1 и 2 се изменят така:
„1. предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;
2. безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице;“.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.


§ 3. В чл. 10, ал. 1 се създава т. 5:
„5. предоставяне за ползване на имоти от държавата/общините/заявителите за нуждите на частни детски градини, училища, както и на детските градини и училища с чуждестранно участие по Закона за народната просвета, и последващото им преминаване към държавата/общините/заявителите в случай на закриване на детските градини и училищата.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.


§ 4. В чл. 16, ал. 3 думите „страни или“ се заличават.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.

§ 5. Създава се чл. 20а:
„Място на изпълнение при доставки на стоки и услуги на Граничния комбиниран мост „Видин Калафат“
Чл. 20а. (1) Мястото на изпълнение на доставка на услуга, за която се събира такса за преминаване на Граничния комбиниран мост „Видин Калафат”, е:
1. на територията на Република България, когато направлението на пътуването е от България към Румъния;
2. на територията на Румъния, когато направлението на пътуването е от Румъния към България.
(2) За целите на определяне мястото на изпълнение на доставка на стока или услуга, вътреобщностно придобиване и внос на стоки, свързани с поддръжката или ремонта на Граничния комбиниран мост „Видин Калафат”, се приема, че средата на моста е териториалната граница между Република България и Румъния. Доставката на стока или услуга, вътреобщностното придобиване и внос на стоки, свързани с поддръжката или ремонта на частта от моста на територията на Република България, е с място на изпълнение на територията на страната. Доставката на стока или услуга, вътреобщностно придобиване и внос на стоки, свързани с поддръжката или ремонта на частта от моста на територията на Румъния, е с място на изпълнение на територията на Румъния.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.


§ 6. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е:
1. при доставка на стоки или услуги, които са дълготрайни активи по смисъла на приложимите счетоводни стандарти – сумата на отчетените при отписването на актива разходи, които съвпадат с балансовата му стойност към датата на възникване на данъчното събитие, или
2. при доставки на стоки или услуги, различни от т. 1, в размер на данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите, когато стоката е внесена - на данъчната основа при вноса й или на направените преки разходи, свързани с извършване на предоставената услуга, или
3. пазарната цена на стоките или услугите, които лицето доставя, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на т. 1 или 2 или когато данъчната основа, определена по реда на т. 1 и 2, е нула.”
2. Създава се нова ал. 8:
„(8) В случаите по чл. 27, ал. 3, т. 1 данъчната основа на всяка от доставките по ал. 7 към датата на възникване на данъчното събитие е пазарната цена на доставяната стока или услуга.“
3. Досегашната ал. 8 става ал. 9.

Предложение на н.п. Йордан Цонев:

В § 6, чл. 26, ал. 7 да се измени така:
„(7) Когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа нe може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.”

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на н.п. Менда Стоянова, Владислав Горанов, Красимир Стефанов, Димитър Главчев и Диана Йорданова:

В § 6, в чл. 26, ал. 7 да се измени така:
(7) Когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6 и предлага следната редакция:

§ 6. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа нe може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.”
2. Създава се нова ал. 8:
„(8) В случаите по чл. 27, ал. 3, т. 1 данъчната основа на всяка от доставките по ал. 7 към датата на възникване на данъчното събитие е пазарната цена на доставяната стока или услуга.“
3. Досегашната ал. 8 става ал. 9.


§ 7. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й. Данъчната основа на доставки на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 3 е равна на данъчната стойност към датата на възникване на данъчното събитие на заведения по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане актив.“
2. Създава се нова ал. 5:
„(5) Данъчната основа на доставка на стоки и/или услуги по чл. 111, определена към началото на месеца, в който е прекратена регистрацията на лицето, е:
1. балансовата стойност на активите по смисъла на приложимите счетоводни стандарти, или
2. данъчната стойност, определена по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, на активи, различни от тези по т. 1.”

Предложение на н.п. Йордан Цонев:

Параграф 7 да се измени така:
§ 7. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й. Данъчната основа на доставки на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 3 е сумата от направените преки разходи за извършването им, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на подобрението, а ако не може да се установи сумата на преките разходи, данъчната основа е пазарната цена.“
2. Създава се нова ал. 5:
„(5) Данъчната основа на доставка на стоки и/или услуги по чл. 111, определена към началото на месеца, в който е прекратена регистрацията на лицето, е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за придобиване на услугата, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката или услугата. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.”

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на н.п. Менда Стоянова, Владислав Горанов, Красимир Стефанов, Димитър Главчев и Диана Йорданова:

В § 7 да се направят следните изменения и допълнения:
а) да се създаде нова т. 2:
2. В ал. 3, т. 2 се отменя.
б) досегашната т. 2 да стане т. 3 и да се измени така:
„(5) Данъчната основа на доставката на стоки и/или услуги по чл. 111, определена към началото на месеца, в който е прекратена регистрацията на лицето, е:
1. данъчната стойност, определена по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, или
2. балансовата стойност на активите, различни, от тези по т. 1.

Комисията подкрепя предложението по буква”а”, а предложението по буква „б” е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7 и предлага следната редакция:
§ 7. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й. Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 3 е сумата от направените преки разходи за извършването им, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на подобрението, а ако не може да се установи сумата на преките разходи, данъчната основа е пазарната цена.“
2. В ал. 3 т. 2 се отменя.
3. Създава се ал. 5:
„(5) Данъчната основа на доставка на стоки и/или услуги по чл. 111, определена към началото на месеца, в който е прекратена
регистрацията на лицето, е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за придобиване на услугата, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката или услугата. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.”


§ 8. Създава се чл. 36а:
„Доставка на свързани с внос услуги
Чл. 36а. (1) Облагаема с нулева ставка е доставката на свързани с внос услуги, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, когато стойността им е включена в данъчната основа по чл. 55.
(2) Облагаема с нулева ставка е доставката на услуга по обработка, преработка или поправка, когато формира данъчната основа по чл. 55, ал. 3 при внос на стоки, които са временно изнесени от място на територията на страната до място извън територията на Европейския съюз под митнически режим пасивно усъвършенстване и са внесени обратно на територията на страната.
(3) Когато преди настъпване на обстоятелствата по ал. 1 и 2 за доставката е издаден документ с начислен данък със ставката по чл. 66, ал. 1, т. 1, размерът на начисления данък се коригира:
1. за издадени фактури и известия – по реда на чл. 116;
2. за издадени протоколи – по реда на чл. 80, ал. 5 от правилника за прилагане на закона.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8 и предлага следната редакция:

§ 8. Създава се чл. 36а:
„Доставка на свързани с внос услуги
Чл. 36а. (1) Облагаема с нулева ставка е доставката на свързани с внос услуги, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, когато стойността им е включена в данъчната основа по чл. 55.
(2) Облагаема с нулева ставка е доставката на услуга по обработка, преработка или поправка, когато формира данъчната основа по чл. 55, ал. 3 при внос на стоки, които са временно изнесени от място на територията на страната до място извън територията на Европейския съюз под митнически режим пасивно усъвършенстване и са внесени обратно на територията на страната.
(3) Когато преди настъпване на обстоятелствата по ал. 1 и 2 за доставката е издаден документ с начислен данък със ставката по чл. 66, ал. 1, т. 1, размерът на начисления данък се коригира:
1. за издадени фактури и известия – по реда на чл. 116;
2. за издадени протоколи – по реда, определен с правилника за прилагане на закона.“

§ 9. В чл. 39, т. 5 думата „зъболекари“ се заменя с „лекари по дентална медицина“.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.


§ 10. В чл. 55 ал. 1 се изменя така:
„(1) Данъчната основа при внос по чл. 16 е митническата стойност, увеличена със, доколкото вече не са включени в нея:
1. данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и митни сборове, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната;
2. свързани с вноса разходи за комисионна, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.


§ 11. В чл. 58 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 5 се изменя така:
„5. продукти на морския риболов, извлечени извън териториалните води на Европейския съюз от кораби, когато продуктите се внасят в пристанища в непреработен вид или след съхраняваща обработка за пазарна реализация, преди да бъдат доставени.“
2. В ал. 14:
а) точка 12 се изменя така:
„12. внасят ковчези, съдържащи тела на починали, и урни, съдържащи прах на покойници, както и цветята, погребалните венци и другите предмети за украса, които обикновено ги съпровождат;“
б) точка 14 се изменя така:
„14. внася документация, с изключение на таксови и други подобни марки, доказващи плащане на такси в трети държави;”
в) в т. 21 думата „протезиране“ се заменя с „типизиране“.

Предложение на н.п. Менда Стоянова, Владислав Горанов, Красимир Стефанов, Димитър Главчев и Диана Йорданова:

В § 11, т. 2, буква „б” да отпадне.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11 и предлага следната редакция:

§ 11. В чл. 58 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 5 се изменя така:
„5. продукти на морския риболов, извлечени извън териториалните води на Европейския съюз от кораби, когато продуктите се внасят в пристанища в непреработен вид или след съхраняваща обработка за пазарна реализация, преди да бъдат доставени.“
2. В ал. 14:
а) точка 12 се изменя така:
„12. внасят ковчези, съдържащи тела на починали, и урни, съдържащи прах на покойници, както и цветята, погребалните венци и другите предмети за украса, които обикновено ги съпровождат;“
б) в т. 21 думата „протезиране“ се заменя с „типизиране“.


§ 12. В чл. 63 се създава ал. 6:
„(6) При доставка с непрекъснато изпълнение на стоки по чл. 13,
ал. 1-3 с продължителност за период, по-дълъг от един календарен месец, данъчното събитие настъпва в края на всеки календарен месец, като за календарния месец на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.


§ 13. В чл. 64 се създава ал. 5:
„(5) При доставки по чл. 63, ал. 6 данъчната основа за всеки календарен месец се определя пропорционално на броя на дните, включени в съответния календарен месец, спрямо общия брой на дните на изпълнение на доставката, включително дните на месеца на прекратяване на доставките.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.

§ 14. В чл. 68 се създава ал. 6:
„(6) Правото на приспадане на данъчен кредит за получена доставка на стоки или услуги, за която е приложен специалният режим за касова отчетност на данък върху добавената стойност, възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.

§ 15. В чл. 71 се създават т. 8 и 9:
„8. притежава данъчен документ по т. 1 и документ за извършеното плащане по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, и протокол по чл. 151в, ал. 8 – за доставки, при които доставчикът е лице, което прилага глава седемнадесета „а“;
9. притежава данъчен документ по т. 1 и документ за извършеното плащане по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, и е издало протокол по чл. 151г, ал. 8 – за доставки, при които доставчикът не е лице, което прилага глава седемнадесета „а“.“

Предложение на н.п. Йордан Цонев:

В § 15, в чл. 71, т. 8 накрая думите „е лице, което” да се заличат, а в т. 9 думите „ по чл. 151г, ал. 8” да се заменят с „по чл. 151г, ал. 7” и накрая думите ”е лице, което” да се заличат.

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 15 и предлага следната редакция:

§ 15. В чл. 71 се създават т. 8 и 9:
„8. притежава данъчен документ по т. 1 и документ за извършеното плащане по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, и протокол по чл. 151в, ал. 8 – за доставки, при които доставчикът прилага глава седемнадесета „а“;
9. притежава данъчен документ по т. 1 и документ за извършеното плащане по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,

извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, и е издало протокол по чл. 151г, ал. 8 – за доставки, при които доставчикът не прилага глава седемнадесета „а“.“


§ 16. В чл. 75, ал. 2 думата „три“ се заменя с „дванадесет“.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.


§ 17. В чл. 77, ал. 2 думата „три“ се заменя с „дванадесет“.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.


§ 18. В чл. 80, ал. 2, т. 3 думите „утвърдените стандарти, нормали и други нормативни актове“ се заменят с „нормативен акт или фирмени стандарти и нормали.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.


§ 19. В чл. 92 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 1 думите „възникнали до датата на подаване на справка-декларацията“ се заменят с „до изтичане края на календарния месец на подаване на справка-декларацията“.
2. Алинея 6 се отменя.
3. В ал. 8 думите „ал. 3 – 6“ се заменят с „ал. 3 – 5“.

Предложение на н.п. Йордан Цонев:

В § 19, т. 1 думата „възникнали” да се заличи.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 19 и предлага следната редакция:

§ 19. В чл. 92 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 думите „до датата на подаване на справка-декларацията“ се заменят с „до края на календарния месец на подаване на справка-декларацията“.
2. Алинея 6 се отменя.
3. В ал. 8 думите „ал. 3 – 6“ се заменят с „ал. 3 – 5“.
4. Създава се ал. 11:
„(11) В случаите по ал. 3 при възложена проверка, данъкът се възстановява изцяло в 30-дневния срок, а при възложена ревизия, данъкът се възстановява изцяло или частично в 30-дневния срок, независимо от срока за извършване на ревизията. В случай на започнала ревизия данъкът се възстановява изцяло, когато не се очаква установяването на допълнителни задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, и частично в размер, представляващ разликата между данъка за възстановяване и очакваният размер на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, които ще бъдат установени при ревизията.


§ 20. В чл. 111 ал. 3 се изменя така:
„(3) Данъкът по ал. 1 се включва в резултата за последния данъчен период, декларира се по реда и в срока по чл. 125 и се внася в срока по
чл. 89.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.


§ 21. В чл. 121, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „в оригиналния им вид“.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.


§ 22. В част осма се създава глава седемнадесета „а”:
„Глава седемнадесета „а“
Специален режим за касова отчетност на данък върху добавената стойност

Общи положения
Чл. 151а. (1) Регистрираните по чл. 96, 97 и чл. 100, ал. 1 лица могат да прилагат специален режим за касова отчетност на данък върху добавената стойност, наричан по-нататък „специален режим”, когато отговарят едновременно на следните условия:
1. имат облагаем оборот не повече от левовата равностойност на 500 000 евро, реализиран за период, не по-дълъг от последните
12 последователни месеца преди текущия месец; облагаемият оборот се определя по реда на чл. 96;
2. нямат влязъл в сила ревизионен акт по реда на чл. 122 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и/или за вменена отговорност по реда на чл. 177;
3. нямат изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски по влезли в сила актове, а при наличие на такива задължения са предоставили обезпечение или им е издадено разрешение за отсрочване или разсрочване.
(2) Специалният режим се прилага по отношение на всички доставки на стоки или услуги с изключение на:
1. внос на стоки;
2. вътреобщностни придобивания на стоки;
3. вътреобщностни доставки на стоки;
4. доставки към данъчно незадължени лица;
5. освободени доставки;
6. доставки с място на изпълнение извън територията на страната;
7. доставки на услуги с място на изпълнение на територията на страната, за които данъкът е изискуем от получателя по доставката;
8. доставки по договор за лизинг по чл. 6, ал. 2, т. 3;
9. доставки, по отношение на които се прилага част осма, с изключение на тази глава;
10. доставки на стоки и услуги, при които възнаграждението не се изплаща по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги;
11. доставки между свързани лица.
(3) За прилагане на специалния режим се издава разрешение от органите на Националната агенция за приходите.
(4) За получаване на разрешение за прилагане на специалния режим лицето по ал. 1 подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите писмено искане по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Искането за прилагане на специалния режим се подава по реда на подаване на заявление по чл. 101.
(5) В сроковете по чл. 101, ал. 6 и 7 органът по приходите извършва проверка и издава акт, с който потвърждава или мотивирано отказва издаване на разрешение за прилагане на специалния режим. Разрешението се издава на датата на връчване на акта по чл. 101, ал. 7.
(6) Националната агенция за приходите отказва да издаде разрешение по ал. 5, ако установи, че някое от условията по ал. 1 не е изпълнено.
(7) Националната агенция за приходите може да откаже да издаде разрешение по ал. 5, ако установи, че е налице обстоятелство по чл. 176.
(8) За лицата по ал. 1, които прилагат специалния режим, Националната агенция за приходите създава и поддържа специален публичен регистър, който е част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс..
(9) На датата на издаване на разрешението за прилагане на специалния режим органът по приходите вписва лицето в специалния публичен регистър по ал. 8.

Прилагане и прекратяване на специалния режим

Чл. 151б. (1) Лице, получило разрешение по чл. 151а, ал. 5, прилага специалния режим от деня, следващ деня на издаване на разрешението.
(2) Когато условията по чл. 151а, ал. 1 са налице, лицето, получило разрешение за прилагане на специалния режим, може да предприеме действия за прекратяване прилагането на режима след изтичането на
12 месеца считано от месеца, следващ месеца на издаване на разрешението.
(3) Когато някое от условията по 151а, ал. 1 не е налице, лицето, получило разрешение за прилагане на специалния режим, предприема действия за прекратяване прилагането на режима.
(4) За прекратяване прилагането на специалния режим по реда на ал. 2 и 3 лицето подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите искане за прекратяване прилагането на специалния режим по образец, определен с правилника за прилагане на закона. В случаите по ал. 3 искането се подава в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелствата.
(5) За прекратяване прилагането на специалния режим в сроковете по чл. 109, ал. 4 и 5 органът по приходите извършва проверка и издава акт, с който потвърждава или мотивирано отказва да прекрати прилагането на специалния режим.
(6) Лице, което е избрало да прилага общите правила за изискуемост на данъка по чл. 25 след срока по ал. 2, може да иска разрешение за прилагане на специалния режим след изтичането на
12 месеца считано от началото на месеца, следващ месеца на прекратяване на прилагането му.
(7) Прилагането на специалния режим се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт, когато:
1. се установи, че някое от условията по 151а, ал. 1 не е налице и лицето не е изпълнило в срок задължението си за подаване на искане по
ал. 4;
2. лицето е приспаднало данъчен кредит преди настъпване на условията по чл. 151г, ал. 1;
3. лицето по чл. 151б, ал. 1 не е издало или отразило издадения протокол по чл. 151в, ал. 8 за дължим данък върху добавената стойност при получено плащане за извършена от него доставка на стоки или услуги в отчетния регистър по чл. 124, ал. 1, т. 2 и в справка-декларацията по чл. 125 за периода, през който данъкът е станал изискуем.
(8) Органът по приходите може да прекрати прилагането на специалния режим на лице, получило разрешение по чл. 151а, ал. 5, когато установи, че са налице обстоятелствата по чл. 176.
(9) Прилагането на специалния режим се прекратява по ал. 2, 3, 7
и 8 от деня, следващ деня на връчване на акта за прекратяване прилагането на специалния режим.
(10) На датата на връчване на акта за прекратяване прилагането на специалния режим органът по приходите заличава лицето от специалния публичен регистър по чл. 151а, ал. 8.

Данъчно събитие и изискуемост на данъка

Чл. 151в. (1) Данъчното събитие на доставка, за която се прилагат разпоредбите на тази глава, възниква съгласно общите правила по този закон.
(2) Данъкът за доставка по ал. 1 става изискуем на датата на получаване на цялостно или частично плащане по доставката.
(3) Данъкът за доставките, за които се прилагат разпоредбите на тази глава, е дължим от лицето по чл. 151б, ал. 1 за данъчния период, през който става изискуем.
(4) При получено след датата на данъчното събитие частично плащане изискуемост по ал. 2 настъпва само за частта от начисления към датата на данъчното събитие данък, която пропорционално отговоря на размера на извършеното частично плащане спрямо общия размер на дължимото към датата на данъчното събитие плащане.
(5) За получено, преди да е настъпило данъчното събитие, цялостно или частично авансово плащане за доставка по ал. 1 се прилага чл. 25, ал. 7. При получено, преди да е настъпило данъчното събитие, цялостно авансово плащане ал. 2 не се прилага. При получено, преди да е настъпило данъчното събитие, частично авансово плащане ал. 2 се прилага за разликата между данъчната основа по доставката и авансово платените суми (без данъка по този закон).
(6) Когато преди началото на прилагане на специалния режим е издадена фактура за цялостно или частично авансово плащане по облагаема доставка, данъчното събитие на която настъпва след издаване на разрешението за прилагане на специалния режим, ал. 2 се прилага само за разликата между данъчната основа по доставката и авансово платените суми (без данъка по този закон).
(7) При прекратяване прилагането на специалния режим данък, за който изискуемостта по ал. 2 не е настъпила, става изискуем на датата на връчване на акта за прекратяване прилагането на режима.
(8) За определяне размера на дължимия данък по реда на ал. 2 и 7 се издава протокол за всяка от страните от доставчика - лице, което прилага тази глава.

Право на данъчен кредит
Чл. 151г. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит за данък върху добавената стойност за получена доставка на стоки и услуги от лице по чл. 151б, ал. 1 възниква за данъчния период, през който е извършено цялостно или частично плащане по доставката към доставчика, и се упражнява в срока по чл. 72.
(2) Алинея 1 не се прилага за доставките на стоки или услуги, които съгласно чл. 151а, ал. 2 са изключени от обхвата на специалния режим. Правото на данъчен кредит за тези доставки възниква и се упражнява по общите правила на закона.
(3) При извършено частично плащане след датата на данъчното събитие право на данъчен кредит по ал. 1 възниква до размера на частта от начисления по доставката към датата на данъчното събитие данък, която пропорционално отговаря на размера на извършеното частично плащане спрямо общия размер на дължимото към датата на данъчното събитие плащане.
(4) При извършено, преди да е настъпило данъчното събитие, частично авансово плащане ал. 1 се прилага само за начисления данък върху разликата между данъчната основа по доставката и авансово платените суми (без данъка по този закон). При извършено, преди да е настъпило данъчното събитие, цялостно авансово плащане, когато е налице разлика между данъчната основа и авансово платените суми (без данъка по този закон), правото на приспадане на данъчен кредит за начисления върху разликата данък възниква на датата на данъчното събитие.
(5) Правото на данъчен кредит по тази глава се упражнява от лицето, когато са изпълнени условията на чл. 71, ал. 8 или 9.
(6) Лице, което прекратява прилагането на специалния режим по реда на чл. 151б, има право на приспадане на данъчен кредит за данъка, за който в резултат на прилагането на ал. 1 това право не е упражнено. Правото възниква на датата на връчване на акта за прекратяване прилагането на режима и се упражнява в срока по чл. 72.
(7) За лице, което прекратява прилагането на специалния режим, правото на приспадане на данъчен кредит по доставка, за която не е настъпила изискуемост на данъка по отношение на доставчик - лице, което прилага специалния режим, и във фактурата е вписано „касова отчетност“, възниква по реда на чл. 68, ал. 6.
(8) За определяне размера на данъчния кредит по реда на ал. 1 и 6 се издава протокол от получателя - лице, което прилага тази глава. Получателят не издава протокол за доставките, за които доставчикът е приложил чл. 151в, ал. 8 и във фактурата е вписано „касова отчетност“.


Документиране на доставката
Чл. 151д. (1) Извършените доставки, за които изискуемостта на данъка по чл. 151в, ал. 2 не е настъпила, се документират, като във фактурата или в известието към нея задължително се вписва „касова отчетност на ДДС”.
(2) Алинея 1 не се прилага за доставки на стоки или услуги, които съгласно чл. 151а, ал. 2 са изключени от обхвата на специалния режим.
(3) Документирането и отчитането на доставките по специалния режим се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.”


Предложение на н.п. Йордан Цонев:

В § 22 да се направят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 151а, ал. 2 да се измени така:
(2) При прилагане на специалния режим за доставките, за които е възникнало данъчно събитие, данъкът става изискуем на датата на получаване на цялостно или частично плащане, пропорционално на плащането. Режимът се прилага по отношение на всички доставки на стоки или услуги с изключение на:
1. внос на стоки;
2. вътреобщностни придобивания на стоки;
3.. вътреобщностни доставки на стоки;
4. доставки към нерегистрирани по този закон лица;
5. освободени доставки;
6. доставки с място на изпълнение извън територията на страната;
7. доставки на услуги с място на изпълнение на територията на страната, за които данъкът е изискуем от получателя по доставката;
8. доставки по договор за лизинг по чл. 6, ал. 2, т. 3;
9. доставки, по отношение на които се прилага част осма, с изключение на тази глава;
10. доставки на стоки и услуги, при които възнаграждението не се изплаща по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги;
11. доставки, облагаеми с нулева ставка по глава трета;
12. доставки между свързани лица;
13. облагаеми доставки, за които преди или на датата на възникване на данъчното събитие е извършено цялостно плащане по доставката,включително данъка по този закон.
2. В чл. 151б, ал. 1 да се измени така:
Чл. 151б. (1) Лице, получило разрешение по чл. 151а, ал. 5, прилага специалния режим от първия ден на месеца, следващ месеца на получаване на разрешението.
3. Чл. 151в да се измени така:
Данъчно събитие, изискуемост и начисляване на данъка

Чл. 151в. (1) Данъчното събитие на доставка, за която се прилагат разпоредбите на тази глава, възниква съгласно общите правила по този закон.
(2) Лице, което прилага специалния режим, на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 1 е длъжно да начисли данък за доставката като:
1. издаде фактура или известие и посочи данъка на отделен ред;
2. посочи фактурата или известието по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период, като данъчната й основа и размерът на данъка не участват при определянето на резултата за данъчния период.
(3) Данъкът за доставка по ал. 1 е изискуем на датата на получаване на цялостно или частично плащане по доставката и лицето, което прилага специалния режим, е длъжно да отрази и включи размера на данъка от протокола по ал. 8 при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период.
(4) При получено на или след датата на данъчното събитие частично плащане изискуемост по ал. 3 възниква само за частта от начисления във фактурата и/или известието по ал. 2данък, която пропорционално отговоря на размера на извършеното частично плащане спрямо общия размер на дължимото към датата на данъчното събитие плащане.
(5) За получено, преди да е възникнало данъчното събитие, частично авансово плащане за доставка по ал. 1 се прилага чл. 25, ал. 7 и начисляването се извършва по общия ред на закона. При получено, преди да е възникнало данъчното събитие, частично авансово плащане ал. 3 се прилага за размера на данъка върху разликата между данъчната основа по доставката и авансово платените суми (без данъка по този закон).
(6) Когато преди началото на прилагане на специалния режим е издадена фактура за частично авансово плащане по облагаема доставка, данъчното събитие на която настъпва след първия ден на месеца, следващ месеца на получаване на разрешението за прилагане на специалния режим, се прилага ал. 5.
(7) При прекратяване прилагането на специалния режим данък, за който изискуемостта по ал. 3 не е настъпила, става изискуем на датата на връчване на акта за прекратяване на прилагането на режима и лицето е задължено да го включи при определяне на резултата за данъчния период по чл. 151б, ал. 9 в справка-декларацията по чл. 125.
(8) За определяне размера на данъка по ал. 3 и 7 се издава протокол по ред, определен с правилника за прилагане на закона, за всяка от страните от доставчика - лице, което прилага специалния режим. Данъкът е дължим за данъчния период, през който е станал изискуем.
4. Член 151г да се измени така:
Данъчен кредит
Чл. 151г. (1) За лицата по чл. 151б, ал. 1 правото на приспадане на данъчен кредит за получена доставка, по която доставчикът не прилага специалния режим, възниква за данъчния период, през който е извършено цялостно или частично плащане по доставката към доставчика, и се упражнява в срока по чл. 72.
(2) Алинея 1 не се прилага за доставките на стоки или услуги, които съгласно чл. 151а, ал. 2 са изключени от обхвата на специалния режим. Правото на данъчен кредит за тези доставки възниква и се упражнява по общите правила на закона.
(3) За лицата по чл. 151б, ал. 1 правото на приспадане на данъчен кредит по доставка, за която доставчикът прилага специалния режим, и във фактурата е вписано „касова отчетност“, възниква за данъчния период, през който е извършено цялостно или частично плащане по доставката към доставчика, и се упражнява в срока по чл. 72
(4) При извършено частично плащане на или след датата на данъчното събитие право на данъчен кредит по ал. 1 възниква за частта от начисления във фактурата и/или известието към датата на данъчното събитие данък, която пропорционално отговаря на размера на извършеното частично плащане спрямо общия размер на дължимото към датата на данъчното събитие плащане.
(5) При извършено, преди да е възникнало данъчното събитие, частично авансово плащане правото на данъчен кредит възниква по общите правила на закона. За посочения данък в издадената към датата на данъчното събитие фактура и/или известие, определен върху разликата между данъчната основа по доставката и авансово платените суми (без данъка по този закон) се прилага ал. 1.
(6) Лице, което прекратява прилагането на специалния режим по реда на чл. 151б, има право на приспадане на данъчен кредит за данъка, за който в резултат на прилагането на ал. 1 това право не е упражнено. Правото възниква на датата на връчване на акта за прекратяване прилагането на режима и се упражнява в срока по чл. 72.
(7) За лице, което прекратява прилагането на специалния режим, правото на приспадане на данъчен кредит по доставка, за която не е настъпила изискуемост на данъка по отношение на доставчик - лице, което прилага специалния режим, и във фактурата е вписано „касова отчетност“, възниква по реда на чл. 68, ал. 6.
(8) За определяне размера на данъчния кредит по реда на ал. 1 и 6 се издава протокол по ред, определен с правилника за прилагане на закона от получателя - лице по чл. 151б, ал. 1. Получателят не издава протокол за доставките, за които доставчикът е приложил чл. 151в, ал. 8 и във фактурата е вписано „касова отчетност“.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на н.п. Менда Стоянова, Владислав Горанов, Красимир Стефанов, Димитър Главчев и Диана Йорданова:

В § 22, в чл. 151б, ал. 2 и 6 да отпаднат.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 22 и предлага следната редакция:

§ 22. В част осма се създава глава седемнадесета „а” с чл. 151а-151д:
„Глава седемнадесета „а“

СПЕЦИАЛЕН РЕЖИМ ЗА КАСОВА ОТЧЕТНОСТ НА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

Общи положения
Чл. 151а. (1) Регистрираните по чл. 96, 97 и чл. 100, ал. 1 лица могат да прилагат специален режим за касова отчетност на данък върху добавената стойност, наричан по-нататък „специален режим”, когато отговарят едновременно на следните условия:
1. имат облагаем оборот не повече от левовата равностойност на 500 000 евро, реализиран за период, не по-дълъг от последните
12 последователни месеца преди текущия месец; облагаемият оборот се определя по реда на чл. 96;
2. нямат влязъл в сила ревизионен акт по реда на чл. 122 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и/или за отговорност по реда на чл. 177;
3. нямат изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски по влезли в сила актове, а при наличие на такива задължения са предоставили обезпечение или им е издадено разрешение за отсрочване или разсрочване.
(2) При прилагане на специалния режим за доставките, за които е възникнало данъчно събитие, данъкът става изискуем на датата на получаване на цялостно или частично плащане, пропорционално на плащането. Режимът се прилага по отношение на всички доставки на стоки или услуги с изключение на:
1. внос на стоки;
2. вътреобщностни придобивания на стоки;
3.. вътреобщностни доставки на стоки;
4. доставки към нерегистрирани по този закон лица;
5. освободени доставки;
6. доставки с място на изпълнение извън територията на страната;
7. доставки на услуги с място на изпълнение на територията на страната, за които данъкът е изискуем от получателя по доставката;
8. доставки по договор за лизинг по чл. 6, ал. 2, т. 3;
9. доставки, по отношение на които се прилага част осма, с изключение на тази глава;
10. доставки на стоки и услуги, при които възнаграждението не се изплаща по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги;
11. доставки, облагаеми с нулева ставка по глава трета;
12. доставки между свързани лица;
13. облагаеми доставки, за които преди или на датата на възникване на данъчното събитие е извършено цялостно плащане по доставката, включително данъка по този закон.
(3) За прилагане на специалния режим се издава разрешение от органите на Националната агенция за приходите.
(4) За получаване на разрешение за прилагане на специалния режим лицето по ал. 1 подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите писмено искане по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Искането за прилагане на специалния режим се подава по реда на подаване на заявление по чл. 101.
(5) В сроковете по чл. 101, ал. 6 и 7 органът по приходите извършва проверка и издава акт, с който потвърждава или мотивирано отказва издаване на разрешение за прилагане на специалния режим. Разрешението се издава на датата на връчване на акта по чл. 101, ал. 7.
(6) Националната агенция за приходите отказва да издаде разрешение по ал. 5, ако установи, че някое от условията по ал. 1 не е изпълнено.
(7) Националната агенция за приходите може да откаже да издаде разрешение по ал. 5, ако установи, че е налице обстоятелство по чл. 176.
(8) За лицата по ал. 1, които прилагат специалния режим, Националната агенция за приходите създава и поддържа специален публичен регистър, който е част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(9) Органът по приходите вписва лицето в специалния публичен регистър по ал. 8 в деня на издаване на разрешението за прилагане на специалния режим.

Прилагане и прекратяване на специалния режим

Чл. 151б. (1) Лице, получило разрешение по чл. 151а, ал. 5, прилага специалния режим от първия ден на месеца, следващ месеца на получаване на разрешението.
(2) Когато условията по чл. 151а, ал. 1 са налице, лицето, получило разрешение за прилагане на специалния режим, може да предприеме действия за прекратяване прилагането на режима след изтичането на 12 месеца смятано от месеца, следващ месеца на издаване на разрешението.
(3) Когато някое от условията по 151а, ал. 1 не е налице, лицето, получило разрешение за прилагане на специалния режим, предприема действия за прекратяване прилагането на режима.
(4) За прекратяване прилагането на специалния режим по реда на ал. 2 и 3 лицето подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите искане за прекратяване прилагането на специалния режим по образец, определен с правилника за прилагане на закона. В случаите по ал. 3 искането се подава в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелствата.
(5) За прекратяване прилагането на специалния режим в сроковете по чл. 109, ал. 4 и 5 органът по приходите извършва проверка и издава акт, с който потвърждава или мотивирано отказва да прекрати прилагането на специалния режим.
(6) Лице, което е избрало да прилага общите правила за изискуемост на данъка по чл. 25 след срока по ал. 2, може да иска разрешение за прилагане на специалния режим след изтичането на
12 месеца смятано от началото на месеца, следващ месеца на прекратяване на прилагането му.
(7) Прилагането на специалния режим се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт, когато:
1. се установи, че някое от условията по 151а, ал. 1 не е налице и лицето не е изпълнило в срок задължението си за подаване на искане по ал. 4;
2. лицето е приспаднало данъчен кредит преди настъпване на условията по чл. 151г, ал. 1;
3. лицето по ал. 1 не е издало или отразило издадения протокол по чл. 151в, ал. 8 за дължим данък върху добавената стойност при получено плащане за извършена от него доставка на стоки или услуги в отчетния регистър по чл. 124, ал. 1, т. 2 и в справка-декларацията по чл. 125 за периода, през който данъкът е станал изискуем.
(8) Органът по приходите може да прекрати прилагането на специалния режим на лице, получило разрешение по чл. 151а, ал. 5, когато установи, че са налице обстоятелствата по чл. 176.
(9) Прилагането на специалния режим се прекратява по ал. 2, 3, 7 и 8 от деня, следващ деня на връчване на акта за прекратяване прилагането на специалния режим.
(10) Органът по приходите заличава лицето от специалния публичен регистър по чл. 151а, ал. 8 в деня на връчване на акта за прекратяване прилагането на специалния режим.

Данъчно събитие, изискуемост и начисляване на данъка

Чл. 151в. (1) Данъчното събитие на доставка, за която се прилагат разпоредбите на тази глава, възниква съгласно общите правила по този закон.
(2) Лице, което прилага специалния режим, на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 1 е длъжно да начисли данък за доставката като:
1. издаде фактура или известие и посочи данъка на отделен ред;
2. посочи фактурата или известието по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период, като данъчната й основа и размерът на данъка не участват при определянето на резултата за данъчния период.
(3) Данъкът за доставка по ал. 1 е изискуем на датата на получаване на цялостно или частично плащане по доставката и лицето, което прилага специалния режим, е длъжно да отрази и включи размера на данъка от протокола по ал. 8 при определяне на резултата за съответния данъчен период в дневника за продажби и в справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период.
(4) При получено на или след датата на данъчното събитие частично плащане изискуемост по ал. 3 възниква само за частта от начисления във фактурата и/или известието по ал. 2 данък, която пропорционално отговаря на размера на извършеното частично плащане спрямо общия размер на дължимото към датата на данъчното събитие плащане.
(5) За получено преди да е възникнало данъчното събитие частично авансово плащане за доставка по ал. 1 се прилага чл. 25, ал. 7 и начисляването се извършва по общия ред на закона. При получено преди да е възникнало данъчното събитие частично авансово плащане ал. 3 се прилага за размера на данъка върху разликата между данъчната основа по доставката и авансово платените суми, без данъка по този закон.
(6) Когато преди началото на прилагане на специалния режим е издадена фактура за частично авансово плащане по облагаема доставка, данъчното събитие на която настъпва след първия ден на месеца, следващ месеца на получаване на разрешението за прилагане на специалния режим, се прилага ал. 5.
(7) При прекратяване прилагането на специалния режим данък, за който изискуемостта по ал. 3 не е настъпила, става изискуем на датата на връчване на акта за прекратяване на прилагането на режима и лицето е задължено да го включи при определяне на резултата за данъчния период, в който е прекратено прилагането на специалния режим, в справка-декларацията по чл. 125.
(8) За определяне размера на данъка по ал. 3 и 7 се издава протокол по ред, определен с правилника за прилагане на закона, за всяка от страните от доставчика - лице, което прилага специалния режим. Данъкът е дължим за данъчния период, през който е станал изискуем.

Данъчен кредит
Чл. 151г. (1) За лицата по чл. 151б, ал. 1 правото на приспадане на данъчен кредит за получена доставка, по която доставчикът не прилага специалния режим, възниква за данъчния период, през който е извършено цялостно или частично плащане по доставката към доставчика, и се упражнява в срока по чл. 72.
(2) Алинея 1 не се прилага за доставките на стоки или услуги, които съгласно чл. 151а, ал. 2 са изключени от обхвата на специалния режим. Правото на данъчен кредит за тези доставки възниква и се упражнява по общите правила на закона.
(3) За лицата по чл. 151б, ал. 1 правото на приспадане на данъчен кредит по доставка, за която доставчикът прилага специалния режим, и във фактурата е вписано „касова отчетност“, възниква за данъчния период, през който е извършено цялостно или частично плащане по доставката към доставчика, и се упражнява в срока по
чл. 72.
(4) При извършено частично плащане на или след датата на данъчното събитие право на данъчен кредит по ал. 1 възниква за частта от начисления във фактурата и/или известието към датата на данъчното събитие данък, която пропорционално отговаря на размера на извършеното частично плащане спрямо общия размер на дължимото към датата на данъчното събитие плащане.
(5) При извършено преди да е възникнало данъчното събитие частично авансово плащане правото на данъчен кредит възниква по общите правила на закона. За посочения данък в издадената към датата на данъчното събитие фактура и/или известие, определен върху разликата между данъчната основа по доставката и авансово платените суми, без данъка по този закон, се прилага ал. 1.
(6) Лице, което прекратява прилагането на специалния режим по реда на чл. 151б, има право на приспадане на данъчен кредит за данъка, за който в резултат на прилагането на ал. 1 това право не е упражнено. Правото възниква на датата на връчване на акта за прекратяване прилагането на режима и се упражнява в срока по чл. 72.
(7) За лице, което прекратява прилагането на специалния режим, правото на приспадане на данъчен кредит по доставка, за която не е настъпила изискуемост на данъка по отношение на доставчик - лице, което прилага специалния режим, и във фактурата е вписано „касова отчетност“, възниква по реда на чл. 68, ал. 6.
(8) За определяне размера на данъчния кредит по реда на ал. 1 и 6 се издава протокол по ред, определен с правилника за прилагане на закона от получателя - лице по чл. 151б, ал. 1. Получателят не издава протокол за доставките, за които доставчикът е приложил чл. 151в, ал. 8 и във фактурата е вписано „касова отчетност“.

Документиране на доставката
Чл. 151д. (1) Извършените доставки, за които изискуемостта на данъка по чл. 151в, ал. 3 не е настъпила, се документират, като във фактурата или в известието към нея задължително се вписва „касова отчетност”.
(2) Алинея 1 не се прилага за доставки на стоки или услуги, които съгласно чл. 151а, ал. 2 са изключени от обхвата на специалния режим.
(3) Документирането и отчитането на доставките по специалния режим се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.”


§ 23. В чл. 166, ал. 2 се правят следните изменения:
1. В т. 2 числото „10“ се заменя с „5“.
2. В т. 3 числото „50“ се заменя с „20“.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.

§ 24. В чл. 172, ал. 1 след думите „косвен данък” се поставя точка и текстът докрая се заличава.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.


§ 25. В чл. 173, ал. 1 след думите „на данъка” се поставя точка и текстът докрая се заличава.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25.


§ 26. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 45 думите „т. 70” се заменят с „т. 69”.
2. Създава се т. 71:
„71. „Първо местоназначение“ на територията на страната по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 2 е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната. Когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се счита мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната.“

Предложение на н.п. Йордан Цонев:

В § 26, т. 2 да се измени така:
2. Създават се т 72, 73, 74, 75, 76, 77 и 78:
„72. „Първо местоназначение“ на територията на страната по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 2 е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната. Когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се счита мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната.
73."Битови отпадъци" са "отпадъци от домакинствата" и "подобни на отпадъците от домакинствата". "Отпадъци от домакинствата" са отпадъците, образувани от домакинствата. "Подобни отпадъци" са отпадъците, които по своя характер и състав са сравними с отпадъците от домакинствата, с изключение на производствени отпадъци и отпадъци от селското и горското стопанство.
74."Производствени отпадъци" са отпадъците, образувани в резултат на производствената дейност на физическите и юридическите лица.
75. "Строителни отпадъци" са отпадъците от строителство и разрушаване, съответстващи на кодовете отпадъци, посочени в глава 17 от Индекс към Решение 2000/532/EО на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква "а)" от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци и следващите му изменения.
76. "Опасни отпадъци" са отпадъците, които притежават едно или повече опасни свойстВ ва, посочени в приложение № 3 към § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.
77. "Отпадъци от черни и цветни метали" са технологичните отпадъци, получени от добива, преработката или механичната обработка на цветни и черни метали и сплавите им, бракуваните машини, съоръжения, детайли и конструкции от производствен, строителен или битов характер с изключение на опасните отпадъци.
78. "Отпадъци от черни и цветни метали с битов характер" са отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ), получени в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, в административни, социални и обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от черни и цветни метали, получени от търговски обекти, занаятчийски дейности, обекти за отдих и забавления.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 26 и предлага следната редакция:

§ 26. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 45 думите „т. 70” се заменят с „т. 69”.
2. Създават се т. 72, 73, 74, 75, 76, 77 и 78:
„72. „Първо местоназначение“ на територията на страната по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 2 е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната. Когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната.
73. "Битови отпадъци" са "отпадъци от домакинствата" и "подобни на отпадъците от домакинствата”. "Отпадъци от домакинствата" са отпадъците, образувани от домакинствата. "Подобни отпадъци" са отпадъците, които по своя характер и състав са сравними с отпадъците от домакинствата, с изключение на производствени отпадъци и отпадъци от селското и горското стопанство.
74. "Производствени отпадъци" са отпадъците, образувани в резултат на производствената дейност на физическите и юридическите лица.
75. "Строителни отпадъци" са отпадъците от строителство и разрушаване, съответстващи на кодовете отпадъци, посочени в глава 17 от Индекс към Решение 2000/532/EО на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква "а)" от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци и следващите му изменения.
76. "Опасни отпадъци" са отпадъците, които притежават едно или повече опасни свойства, посочени в приложение № 3 към § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.
77. "Отпадъци от черни и цветни метали" са технологичните отпадъци, получени от добива, преработката или механичната обработка на цветни и черни метали и сплавите им, бракуваните машини, съоръжения, детайли и конструкции от производствен, строителен или битов характер с изключение на опасните отпадъци.
78. "Отпадъци от черни и цветни метали с битов характер" са отпадъци от черни и цветни метали, получени в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, в административни, социални и обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от черни и цветни метали, получени от търговски обекти, занаятчийски дейности, обекти за отдих и забавления.


Предложение на н.п. Йордан Цонев за създаване на нов § 26а:

§ 26а. Приложение 2 към глава деветнадесета „а“, Част първа се изменя така:
Част първа:
1. Битови отпадъци.
2. Производствени отпадъци.
3. Строителни отпадъци.
4. Опасни отпадъци.
5. Отпадъци от черни и цветни метали.
6. Отпадъци от черни и цветни метали с битов характер.
7. Услуги по добив, обработка или преработка на отпадъци по т. 1- 6.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията предлага да се създаде нов § 27:
§ 27. В Приложение № 2 към глава деветнадесета „а“, част първа се изменя така:
„I. Част първа:
1. Битови отпадъци.
2. Производствени отпадъци.
3. Строителни отпадъци.
4. Опасни отпадъци.
5. Отпадъци от черни и цветни метали.
6. Отпадъци от черни и цветни метали с битов характер.
7. Услуги по добив, обработка или преработка на отпадъци по т. 1- 6.”



ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.


§ 27. Параграф 1, т. 1 от този закон се прилага за доставки по договори за лизинг, които са сключени след 1 януари 2013 г.

Предложение на н.п. Йордан Цонев:

В § 27 думите ”2013 г.” да се заменят с „2014 г.”

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на н.п. Менда Стоянова, Владислав Горанов, Красимир Стефанов, Димитър Главчев и Диана Йорданова:

В § 27, думите „2013 г.” да се заменят с „2014 г.”
Комисията подкрепя предложението.


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 27, който става § 28 и предлага следната редакция:

§ 28. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 3 се прилага за доставки по договори за лизинг, които са сключени след 1 януари 2014 г.


§ 28. Параграф 6, т. 1 и 2 от този закон се прилагат за доставки по
чл. 130, за които данъчното събитие на доставката с по-ранна дата на данъчно събитие възниква след 31 декември 2013 г.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 28, който става § 29 и предлага следната редакция:

§ 29. Разпоредбите на чл. 26, ал. 7 и 8 се прилагат за доставки по чл. 130, за които данъчното събитие на доставката с по-ранна дата на данъчно събитие възниква след 31 декември 2013 г.


§ 29. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 30.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:


ЙОРДАН ЦОНЕВ