П Р О Т О К О Л

№ 2

---

На 3 юли 2013 г. /сряда/ от 15.30 часа в зала 456 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 15.40 часа и ръководено от господин Йордан Цонев – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 15.40 часа /


ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добър ден колеги!
Още няколко минути имаме до времето, в което имаме право да заседаваме с така наречения падащ кворум. Аз ще си позволя да открия заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Като гласуването ще бъде във времето за което говоря. Имаме за днес да разгледаме шест точки в дневния ред. Дневният ред надявам се да ви е раздаден.

Д н е в е н р е д:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане № 354-01-29, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 26.06.2013 г.
По този законопроект би трябвало да присъстват:
Людмила Петкова – зам.министър на финансите
Красимир Сивев – директор на Дирекция “Данъчна политика”
Димитър Бранков – зам.-председател на Българска стопанска камара
Йорданка Велинова – експерт в Българска стопанска камара
Диана Найденова – гл.експерт в КНСБ

2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 354-01-31, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 26.06.2013 г.
По тази точка наши гости са:
Людмила Елкова – зам. министър на финансите
Владимир Петров – директор на Дирекция “Държавни разходи”
Росица Янкова – зам.-министър на труда и социалната политика
Емил Мирославов – директор на Дирекция “Трудово право, обществени осигурявания и условия на труд” в Министерство на труда и социалната политика
Весела Караиванова – подуправител на НОИ
Диана Найденова – гл.експерт в КНСБ
Иван Захариев – директор “Пазар на труда” в КРИБ
Димитър Шахънов – гл.експерт “Подкрепа”
Ивелин Желязков – директор Дирекция “Тристранно сътрудничество” от Асоциацията на индустриалния капитал”

3. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за даване на съгласие за участието на Република България в увеличаването на капитала на Европейската банка за възстановяване и развитие, № 302-03-2, внесен от Министерски съвет на 28.05.2013 година.
По тази точка наши гости са:
Людмила Елкова – зам.-министър на финансите
Женя Динкова – Директор на Дирекция “Международни финансови институции и сътрудничество”

4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма “Укрепване на националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерство на здравеопазването на Република България, № 302-02-5, внесен от Министерски съвет на 21.06.2013 г.
Наши гости са:
Проф. Чавдар Славов – зам.-министър на здравеопазването
Д-р Тонка Вълева – Дирекция “Обществено здраве”

5. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансово управление на Министерство на вътрешните работи за периода от 01.01.2010 г. до 31.05.2013 г., № 354-02-18, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 06.06.2013 г.
Наши гости са:
Проф. Валери Димитров – председател на Сметната палата
Красимир Димитров – директор на Дирекция “Одит за съответствие при финансово управление” в Сметната палата.

6. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на Центъра за градска мобилност ЕООД – гр.София, № 354-02-15, внесен от Петър Курумбашев и група народни представители.
Проф. Валери Димитров – председател на Сметната палата
Красимир Димитров – директор на Дирекция “Одит за съответствие при финансово управление” в Сметната палата.
Сега вече имаме кворум. Имаме право да гласуваме.
Първо искам да помоля да преместим точка четвърта като първа, за да може да освободим зам.-министъра на здравеопазването д-р Вълева да отидат в другата комисия, където същата точка ще бъде гледана.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз имам едно предложение по дневния ред т.6 да отпадне за разглеждане.
По молба на Петър Курумбашев като един от така наречените група народни представители, Курумбашев моли точката да бъде отложена и днес да не се разглежда за влизане в дневния ред. По-нататък ще прецени кога ще се внесе.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: След като вносителя иска отлагане, аз мисля че трябва да се съобразим.
Колеги по така предложения дневния ред с отпадане от дневния ред днес на точката за одит на Центъра за градска мобилност и преместване на точка четвърта от прочетения от мен дневен ред като първа, моля, който е съгласен да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преминаваме към обсъждане на:
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма “Укрепване на националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерство на здравеопазването на Република България, № 302-02-5, внесен от Министерски съвет на 21.06.2013 г.
От името на вносителите проф. Чавдар Славов – зам.-министър на здравеопазването, моля накратко да запознаете колегите.
Проф. ЧАВДАР СЛАВОВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, експерти, споразумението, както прочете председателя за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма “Укрепване на националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерство на здравеопазването на Република България е подписано на 23.01.2013 г. в изпълнение на решение № 27 на Министерския съвет от 16.01.2013 г.
Първоначалното споразумение е подписано за двегодишен период 2010 – 2012 на обща стойност 3 млн. 282 695 евро. С измененото и допълнено споразумение за още три години 2012 – 2015 г. Глобалния фонд ще продължи да подкрепя изпълнението на редица дейности за контрол на туберкулозата, за които не са предвидени средства от бюджета на Министерство на здравеопазването. Одобрената от донора сума на безвъзмездна помощ общо за целия петгодишен период на програмата, т.е. 1 март 2010 г. – 15 март 2015 г. е в размер на 6 млн. 659 184 евро.
Глобалният фонд си запазва правото да не предостави пълния размер от средствата по втория и третия ангажимент, в случай че няма налични средства или прецени по свое усмотрение, че програмното изпълнение е незадоволително.
Необходимите средства от вътрешното финансиране, в това число и разходите за данъци, мита, такси по доставките на стоки и услуги ще бъдат осигурявани в рамките на утвърдените бюджети на Министерство на здравеопазването за съответните години. Основните целеви групи на програмата и за следващите три години ще бъдат общото население, лица от уязвимите групи, лишени от свобода, ромска общност, инжекционно употребяващи наркотици, лица с алкохолна зависимост, бежанци търсещи убежище, емигранти, младежи в риск и други. Чрез продължаването на изпълнението на програма в укрепване на националната програма по туберкулоза в България ще се постигне:
Първо, намаляване на заболеваемостта от туберкулоза в България от 39 на 100 000 през 2006 до 27 на 100 000 през 2014 г.
Повишаване на относителния дял на пациентите с туберкулоза с успешен изход от лечението от 80 процента през 2006 г. до 85 през 2014 г.
Намаляване на относителния дял на пациентите прекъснали лечение от 6 процента през 2006 г. до под 3 процента през 2014 г. Ратифицирането на споразумението се налага от предвиденото в него разрешаване на спорове чрез арбитраж. Изпълнение на вътрешно-правните процедури по влизането му в сила, съгласно чл.85 ал.1 т.5 и т.7 по Конституцията на Република България.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин професоре. Колеги имате ли въпроси по това споразумение? Ако няма предлагам да гласуваме.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря за представянето. Успешна работа в следващата комисия.
Колеги, следващата точка е:
Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане № 354-01-29, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 26.06.2013 г.
Има ли кой да го представи от вносителите или от името на вносителите. Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, представители на институции и ведомства и гости, разрешете ми от името на вносителите да ви представя проекта за закон за допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 26.06.2013 г.
По същество закона представлява данъчно стимулиране при условие, че се предоставят стипендии на ученици и студенти в последните курсове от обучението.
Европейката комисия и Евростат, както и данните от българските държавни органи сочат високи темпове на нарастване на младежката безработица. Националните показатели тревожно следват най-високите европейски нива. Отчитаме нарасналата младежка безработица, включително нарастващото несъответствие между получаваното образование и нуждите от кадри за бизнеса. Целта на предложения законопроект е да стимулира ранното свързване на бизнеса с ученици и студенти, чрез използване на формата на стипендиите. По този начин се осигурява възможност за първо работно място на младите хора, намаляване на разходите за социално подпомагане, а като цяло се намалява и бедността.
Законопроектът е в интерес на младите хора, но в същото време е в интерес и на работодателите, включително на малките и средните фирми, които по този начин имат възможност да гарантират подготовката на млади хора, от които имат нужда и с които могат да работят, да наблюдават тяхното обучение и да ги наемат на работа. Връщането към тази изпитана в миналото организация на затвърждаване на професионалните умения дава възможност на бизнеса да отгледа и модернизира свои кадри, като ползва за период от 24 месеца облекчение при данъчното облагане.
Законопроектът се отнася за млади хора с определена степен на квалификация, за млади хора, на които е необходимо да се даде определен обем от знания и умения. Става въпрос за младежи в чието образование държавата е инвестирала и е редно да се направят още няколко допълнителни стъпки, за да започнат те работа в България.
В законопроекта е предвидена възможност при неизпълнение на последващите задължения на работодателя, а именно да наеме получавалите стипендия за срок не по-малък от периода, в който са били стипендианти. Оглавяваната основа на годишния финансов резултат, да се увеличи с размера на ползваното облекчение. Финансовият ефект от прилагането на тази мярка за стимулиране на младежката заетост на този етап е трудно предвидим. Едва ли на първо време би надхвърлил 1 млн. лв. годишно. Тъй като става дума за промяна на данъчното законодателство, предлагаме тя да влезе в сила от началото на следващата година.
Аз искам да допълня, че сам по себе си този закон е една малка крачка, но заедно с пакета от другите закони, промени в законодателството в социалния пакет, ще направят една доста сериозна стъпка за решаването на младежката безработица.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз ви благодаря. Бих искал да чуя зам.-министъра на финансите със становище по този законопроект.
Заповядайте госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря господин председател. Министерство на финансите подкрепя направеното предложение за въвеждане на преференция за предотвратяване на младежката безработица. Бих искала само да отбележа, че в Закона за корпоративното подоходно облагане съществува данъчно облекчение за признаването на счетоводните разходи за дарение за данъчни цели, в размер до 10 на сто предоставени на ученици и студенти. Би трябвало при приемането на новата преференция, съществуващата преференция да бъде отменена, за да не се получи предоставяне за едни и същи суми на двойно данъчно облекчение.
Втората бележка, по самите текстове е необходима техническа корекция за съобразяване на терминологията с терминологията в законодателството в областта на образованието.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Други становища има постъпили от КНСБ. Има представител на КНСБ. Заповядайте да изразите вашето становище. То е подписано от президента ви. Но вие сте тук, за да го представите. Заповядайте.
ДИАНА НАЙДЕНОВА: Господин председател, господа депутати, КНСБ приветства внесеното предложение. Напълно го подкрепя по няколко причини. То съответства на политиката на КНСБ за развитие и за намаляване на младежката безработица. То е част от нашия индикативен план, който ние разработихме – Бъдеще за България.
Подкрепяме го и за това, че се дава плавен преход от образование към заетост. Дава се възможност за формиране на трудови навици, на психологическа устойчивост при постъпване на първа работа. Дава се възможност за приемане на компетенции и умения, които ще дадат шанс на младите хора, да се адаптират към средата и да започват пълноценно работа като стажанти във времето на стажуване в предприятието.
Подкрепяме предложение и за това, тъй като ние отчетохме, че учебните програми и подготовките в редица учебни заведения не съответстват на изискванията на пазара на труда и по този начин стажуването със стипендиите и последващата работа, този пропуск ще бъде решен, което ще даде възможност младите хора, постъпвайки на първа работа, да се чувстват пълноценни, а не да чувстват психологически дефицит.
Подкрепяме предложението. Благодарим на вносителите и на Комисията и се надявам, че това ще стане една добра практика. Аз лично съм била такъв стипендиант, когато бях студент. Но ни се плащаше тогава от предприятието стажа за цялото следване, което беше много добра практика. Имахме ангажимент поет години да работи предприятието.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има също становище от Българска стопанска камара. Заповядайте да го представите.
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, макар и малко късно представихме по факс писмено становище по този законопроект. Позволете само няколко думи. То е кратко.
Разбира се, подкрепяме това намерение. То не е ново за нас като идея. Имаше внесен доколкото помня законопроект и в предишното Народно събрание.
Единствените ни съображения са свързани със задължението на работодателя да осигури тази заетост след изтичане на срок и след предоставянето на стипендията в едногодишен или в двугодишен срок. Считаме, че взаимоотношението между стипендианта и потенциалния работодател трябва да бъдат обвързани с договор, в който да бъдат специфицирани условията за наемане. Тоест, включително максималния размер на възнаграждението, което следва да бъде договорено и респективно да бъде сключен съответния трудов договор. Срокът му също и други валидни условия, които биха договорили двете страни.
В този смисъл вероятно следва да се регламентират и случаите при които не следва да се прилага последващо увеличение на финансовия резултат за данъчно задълженото лице за целите на корпоративното облагане, предвидено в новия член 177а, ал.4. В случаите на евентуален отказ на стипендианта да сключи трудов договор или негово виновно поведение, след като е сключило такъв договор и респективно работодателя се възползва от правото да прекъсне трудовото правоотношение. Да речем, ако лицето предсрочно по негова инициатива с предизвестие прекъсне съответното трудово правоотношение.
Би могло да има и обратна аргументация, че това може да бъде договорено и под формата на обезщетение, на неустойки в самия договор, който се сключва между двете страни. Но считаме, че това би породило редица проблеми от правен характер. Знаете, скоростта на съдебните процедури, с които се придвижват обикновено такъв тип дела.
В заключение подкрепям още веднъж предложената мярка. Аз имах възможност и на заседанието вчера в Комисията по труда и социална политика да отбележа нещо, което е вероятно известно, но може би не е много популярно. България знаете е на много първи и на много последни места в Европейския съюз. Едно от първите места, които държим устойчиво през последните години, това е дела на млади хора, които не участват в образованието, т.е. не са в образователната система или не работят. България е номер едно по този показател, за съжаление. Делът вътре в този контингент хора на тези, които не учат е някъде над 70 процента. Отново на първо място сме в Европейския съюз, който предполага в следващи периоди България да се доближи до първите места и по младежка безработица в Европейския съюз. Така че всяка една мярка в тази посока в атакуване, в адресиране на този проблем ние бихме подкрепили.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз ви благодаря.
Има ли колеги други становища? Искате да отговорите. Заповядайте и започваме с въпросите после.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Бих искала само по повод изказването, когато примерно има някакъв проблем при невъзможност да се предостави работа на студента, дружеството да не увеличава счетоводния си резултат. Всъщност разходите за стипендии, те са данъчно признати. И те са отчетени като разход в самото дружество. Преференцията е намаляването на финансовия резултат и би трябвало, ако не се предостави тази преференция, след това да има обратно проявление, т.е. да има увеличение. Защото самото дружество е отчело тези разходи и те са му признати за данъчни цели.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Господин Кънев има въпрос.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз имам въпрос към Министерство на финансите с много елементарен казус. Български студент в България или в чужбина. Пет години стипендиант на дадена фирма, на дадена компания. Присъщ разход ли е това за фирмата? Защо е 124 месеца, а не примерно 60 месеца. В десетте процента ли влиза или е свободно. Това са ми въпросите.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: По сега действащия режим. Той още действа.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: По сега действащия режим се признават за данъчни цели разходите в размер до десет на сто за предоставени средства на студенти и на ученици, независимо дали са в училище или в университет в България или държава членка на Европейския съюз. Тоест този режим е изравнен както за България, така и за другите държави членки на Европейския съюз или Европейското икономическо пространство.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, други въпроси. Румен Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Този уточняващ въпрос ме наведе на мисълта, разбира се, че разчетите категорично показват, че новите преференции са по-силни, отколкото старите. Защото старите са десет на сто само от общите разходи. А сега пълните разходи за студентите се признават. Така ли е?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Сега действащата преференция, ако например са предоставени сто единици разходи за стипендия и финансовия резултат на дружеството е 200 единици се признават десет процента от тези 200, а именно 20 единици. Другите 80 не се признават. Това е действащата преференция. Докато по сега предложените преференции, всъщност е сто процента признаване на разходите за стипендии и отделно намаляване на финансовия резултат с тази сума.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Значи има смисъл.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, имате ли други въпроси? Няма.
Ако няма, предлагам да гласуваме законопроекта на първо четене.
Моля, който е за, да гласува.
„За” – 9
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет.
Преминаваме към следващата точка. Това е законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 354-01-31, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 26.06.2013 г.
Прочетох кои присъстват.
Господин Бисер Петков – управител на НОИ е тук.
Тук сме втора комисия. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Така че моля да бъде представен законопроекта от името на вносителите.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа представители на министерства, ведомства и институции, разрешете ми от името на вносителите да ви представя законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 26.06.2013 г.
С предложения законопроект се повишава степента на социална закрила на работниците и служителите при неплатежоспособност на техния работодател. Подобрява се целенасочеността на средствата от фонда, особено в периоди на икономическа криза и се намаляват възможностите да се прехвърлят тези лица от системата на социално осигуряване в тази на социално подпомагане.
Законопроектът цели да гарантира социалните права на работниците и служителите при специфични случаи на несъстоятелност, при които е налице значително забавяне на процедурата по обявяване в неплатежоспособност и забавяне изплащането на дължимите обезщетения при неплатежоспособност на работодателя.
Предлагат се следните комплексни мерки за постигане на набелязаните цели.
Първо, увеличаване на периода, през който работодателя е осъществявал дейност преди началната дата на неплатежоспособността от 6 месеца на 12 месеца, за да могат работниците и служителите да се ползват от предвидените права по този закон.
Второ, увеличаване размера на гарантираните вземания от три на шест начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 12 месеца.
Трето, увеличаване на максималния размер на гарантираните вземания на работниците и служителите от 1000 на 1200 лв.
Предложените изменения не противоречат на международно-правните изисквания. Те са в съответствие с директивите на Европейския съюз за закрила на работниците и служителите, в случай на неплатежоспособност на техния работодател. Отразяват съществуващите практически проблеми по изплащането на трудовите възнаграждения и гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на техните работодатели.
Финансовите изменения на предложените мерки са твърде скромни и са във възможностите на бюджета на фонда за тази и за следващите години. Във фонда за гарантиране вземанията на работниците и служителите има свободни около 220 млн. лв. вложени в държавни ценни книжа. Като приходите от тях надхвърлят 11 млн. лв. За 2012 г. за изплащане на обезщетения са ползвани само 826 хил. лв. за 485 работници и служители от 47 фирми, при среден размер на обезщетението 1702 лв. Наличният финансов ресурс разкрива резерви за гарантиране на подходяща социална закрила на осигурените за този риск лица.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Становище от Министерство на финансите.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря господин председател.
Министерство на финансите подкрепя така внесения законопроект. Искам да кажа, че промяната ще доведе до 500 000 лева повече разходи по бюджета на фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” за тази година. За 2014 г. по наши изчисления около 2 млн. лева. В никакъв случай тази сума не може да бъде определена като значителна, така че от бюджетна гледна точка не виждаме проблем.
Искаме само да обърнем внимание, че тъй като предложената промяна ще доведе до значително разширяване на достъпа до ресурса на фонда независимо, че към настоящия момент фонда разполага със значителен ресурс има риск от увеличаване на финансови злоупотреби от страна на некоректни работодатели и наети лица по отношение на средствата, които могат да се ползват от фонда. И в този смисъл трябва да имаме предвид, че контрола трябва да бъде засилен или поне адекватен.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Други становища от други организации. Заповядайте. Който иска може да вземе думата.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ – Асоциация на индустриалния капитал в България.
Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, в този му вид ние не може да подкрепим представения проект. Представили сме писмено становище. Накратко ще ви кажа защо.
Трябва да се има предвид, че този фонд е захранван изцяло със средства на българските работодатели. Той е предназначен изцяло за покриване на плащанията на работниците. Средствата в този фонд през годините се увеличаваха благодарение основно на доброто му управление. Това е изходната база.
Какво биха предизвикали тези промени. Нека не забравяме, че размера на месечното плащане, който беше лимитиран на 700 лв. беше увеличен на 1000 за единия месец, не за трите. За трите всеки може да го сметне. Единици са лицата, които попаднаха в категорията да могат да получат пълния размер единици. Тоест, с увеличаване на периода ще се постигне от една страна по-голям ресурс на фонда да изтече към лица, които така или иначе имат право да получат тези средства. Но може да се окаже в един бъдещ момент, че фонда ще бъде декапитализиран и че няма да може да покрие целите, за които е създаден. Разширяват се права, които не кореспондират със задължения.
На следващо място по наше мнение този закон би трябвало да бъде обсъден и от НСТС, тъй като изцяло попада в кръга на компетентността на този орган. Нещо което не е направено.
На следващо място, не е спазен чл.28 ал.2 от Закона за нормативните актове. А това за НСТС е нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание чл.75. И за да не бъда изцяло в критичен дух, това което имам да кажа и ми е възложено от моята организация, искам да кажа, че ние бихме подкрепили промени в закона. Или разширението да е за по-кратък период или разширението да е за по-лимитиран обем средства.
И на последно място в мотивите на закона се сочи, че това са свободни средства вложени в ДЦК и няма как.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Други становища? Заповядайте.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА – ръководител сектор „Индустриални отношения” в КРИБ
Ние сме дали надлежно нашето становище. Аз ще се опитам само да се спра на основните моменти. То по принцип не се различава като философия от това, което беше изложено току що от господин Желязков. И бих искала да обърна внимание, че със закона се цели защита на трудовите възнаграждения на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, като вноската е изцяло са сметка на работодателя. А вземанията на работниците и служителите са дължими дори и когато техния работодател не е плащал редовно вноската си. Законът е изцяло в съответствие с директивите на Европейския парламент и Съвета, относно защита на работниците и служителите при неплатежоспособност на работодателя и изцяло кореспондира с ратифицирания текст на чл.25 от Европейската социална харта. Директива 80 987 на ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 г., бих искала да обърна внимание, че съгласно съображенията и от преамбюла на директивата, целта й е да осигури минимално ниво на защита на всички работници и служители, в случай на неплатежоспособност на работодателя, като се отчита необходимостта от балансирано икономическо развитие на общността.
Притесненията ни по така предложения текст са в една посока. Тоест, подкрепяме направените предложения, които разширяват правата по този закон, да могат да се ползват при условие, че работодателя е осъществявал дейност най-малко 12, а не шест месеца, както е в сега действащия закон. И изразяваме неподкрепа с направените предложения за увеличаване размера на гарантираните вземания свързани с неизплатени, но начислени трудови възнаграждения и парични обезщетения.
Основните ни опасения за това становище са свързани с това, че според нас подобно увеличение на размера на вземанията ще засили интереса към фонда, преди всичко от страна на некоректните работодатели, както и на лицата по трудови правоотношения, които могат да ползват средства от фонда и ще създаде допълнителни предпоставки за злоупотреба със средствата на фонда, както и възможности за източване на фонда чрез контролирани умишлени фалити, без да са правени вноски.
Обръщам внимание, че две поредни години вноската е нулева за този фонд и едно такова подобно разширяване на баланса, предполагам че догодина неминуемо ще доведе до ново обсъждане и съответно на ново полагане на вноска по този фонд. Това са опасенията. Тоест защитаваме коректните работодатели, които имат права и съответно техните работници. И опасенията ни са свързани преди всичко с отрицателни последици в посока злоупотреба с права и умишлено поведение, изразяващо се в неизплащане на заплати през последни периоди от време, като се очаква разплащането да бъде от фонда и фонда да стане един основен работодател и да измести основния работодател.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Други становища има ли? Заповядайте от Българска стопанска камара.
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Благодаря господин председател. Съображенията, които писмено сме изложили и сме изпратили, съвпадат практически с това, което беше споделено от колегите. Позволяваме си да подкрепим една от предложените промени, а именно тази по параграф първи. Тъй като увеличаването на срока на 12 месеца покритие, т.е. времето до обявяване на решението за неплатежоспособност по чл.6 на закона дава възможност частично да бъдат смекчени негативите, които знаем от практиката, бавните процедури по обявяване в неплатежоспособност, които в момента пречат, разбира се и на работодателите и на осигурените лица. В същност на гарантираните лица. Тъй като става дума за гаранционен фонд, независимо, че той е администриран в рамките на НОИ.
Също така има известни задръжки по отношение на формулираното в § 3, а именно промените в чл.23 ал.1. Доколкото се запазва сега предвидения минимален срок за упражняване на трудовото правоотношение от три месеца и би могла да възникне и правна колизия в това отношение. Предложили сме една редакция на вашето внимание, която може да бъде евентуално отразена между първо и второ четене.
Ако може само още една бележка. Този законопроект с това му съдържание беше гледана вече в Надзорния съвет, доколкото помня, може и да не съм точен. Беше насочен от управителя на НОИ към Надзорния съвет и срещна, бих казал може би с едно изключение от колегите от синдикатите, пълна неподкрепа на това предложение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря. Управителят на НОИ. Господин Петков заповядайте.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, след изказаните становища до тук, аз ще се огранича съвсем накратко на основните момент от становището, което Националния осигурителен институт е предоставил по този законопроект. Нашите оценки за финансовите ефекти от предложеното увеличение на размерите на гарантираните вземания върху показателите от план сметката на Фонд “Гарантирани вземания на работници и служители” съвпада с оценките, които госпожа Елкова спомена, ако влезе в сила от 1 октомври, както е предложено за оставащите три месеца до края на годината. Всъщност разходите ги оценяваме, че ще бъдат с около 500 000 повече от планирания им размер.
Същевременно текущото изпълнение на план сметката на фонда на бюджетните показатели към момента има една икономия, така че всичко зависи от развитието на този риск до края на годината.
Споделяме също така изказаните опасения, че увеличаването на размера на гарантираните вземания може да доведе до това поведение на някои работодатели.
И на последно място, бих искал да отбележа, че според нас предложените изменения в текстовете на чл.22 ал.1 т.1 и чл.23 ал.1 в представения вариант има едно малко противоречие. Тъй като става дума за шест гарантирани вземания при условие, че работника или служителя да е бил в трудово правоотношение със същия работодател не по-малко от три месеца. Което предполагам, че с една редакция би могло да се намери по-коректния текст.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз ви благодаря. Други становища има ли? Ако не да минем към въпроси на колегите и мнения разбира се.
От това което чух, аз ще си позволя да кажа две думи. Може би между първо и второ четене наистина ще трябва да прецизираме текстовете и да се опитаме да сближим позициите на работодателите заедно с позициите на вносителите и с оглед на това да има баланс. Все пак към това се стремим. Така че аз ще помоля тези, които изразиха несъгласие с определени текстове, да предложат за второ четене конкретни текстове, да ги обсъдим и да видим, дали бихме могли да намерим някакъв баланс.
А може би от НОИ и от Министерство на финансите малко по-точен анализ, как това би се отразило на евентуалното увеличение на срока и на другите показатели, как би се отразило на самия фонд в следващата година или в следващите години, за да вземем по-компетентно решението и по-отговорно.
Аз пак повтарям, че водещия Комисията по труда и социалната политика, доколкото този закон има и фискални последици, ние също ще участваме при второ четене. Така че там ще бъдат отправени предложенията за второ четене. Или аз или някои от моите колеги ще присъства на заседанията на тази комисия, за да може да стиковаме тези предложения.
Имате думата. Господин Гечев заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колеги, като макроикономист на мен ми прави впечатление нещо, което сигурно и на вас прави впечатление. Този фонд е 220 млн. лв. Разбирам 2014 година 2 млн. лв. ще бъдат използвани, при положение, че 11 млн. са приходи от лихви по държавни ценни книжа. Някак не ми се струва много обосновано, тези 220 млн., които ще растат следващите години да стоят замразени. Вярно, че те са вложени в бюджетни постъпления, в ценни книжа. Това от една страна е добре. Но от друга няма връзка между този огромен фонд и заетите и работодателите.
В смисъл, че най-важното в икономическата политика, да наистина е важно социално ние да осигурим на работниците компенсация. Но мисля, че тези работници ще бъдат много по- щастливи, ако те имат работа, а не само компенсация. Тоест за в бъдеще да потърсим с Министерство на икономиката и другите някаква връзка, не да рискуваме фонда. Но примерно стимулиране за нови работни места, за запазване на работни места, за износ. Защото 220 млн. е много сериозен фонд. Ние от Европейския съюз викаме ура, че 100 млн. ще дойдат за младежка безработица.
Мисля че разбрахте за какво става дума. Без да се рискува фонда, но той започва да набъбва и всъщност се ползва една нищожна част от фонда за компенсация при положение, че хората искат работа, а не само компенсация за няколко месеца. Тоест, моята молба е, ако може да развием този разчет с две, три министерства, с работодателите, за да видим как най-добре тези средства да се използват.
И тук вече ще се срещне по-добре интереса на работодателите и на работниците. С една забележка. Вярно, че тези средства се внасят от работодателите. Вярно е, че трябва да има баланс. Но все пак те се създават не само от работодателите, но от работниците, докато те са работили и са направили вноските. Като уточнение само.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря. Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, аз в защита на закона искам да кажа. Ясно е, че при така набъбнал фонд от 220 млн. да стоят тези пари и да носят лихви или каквото и да е. Първо, искам да уточня, че не ми е силата финанси и бюджет. Аз по скоро от социална гледна точка гледам на този закон.
Искам да кажа, че да стоят тези пари неизползваеми само, за да бъдат вложени в държавни ценни книжа, като че ли няма смисъл. Затова моя призив към работодателите, между първо и второ четене да направим с тяхна помощ някакви корекции в закона, дори и в посока, която Румен Гечев каза, да поправим този закон, за да е действащ. Защото иначе няма смисъл от това. Набрали сме едни средства, които не ползваме и стоят там. Няма смисъл.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Според мен такъв един проект за използването на този фонд, не може да бъде предмет на корекции между първо и второ четене. Защото такова нещо ми прозвуча и аз мисля, че от чисто финансова гледна точка управлението на фонда не би трябвало да действа по този начин.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Доколкото можах да схвана, идеята на господин Гечев беше в друга посока, а не между първо и второ четене. Чисто икономически да бъде намерен механизъм. А аз не виждам и противоречие, тъй като колегите от работодателските организации изрично подчертаха, че това са все пак средства от работодателите. Те могат да бъдат насочени именно към работодателите по някакви механизми за създаване на работни места, младежка безработица и т.н. Въпрос на една бъдеща работа е. Нищо не казвам в момента като конкретика. Но има основание да се мисли в тази посока.
Господин Кънев заповядайте.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Само искам да добавя, че фонда не може да нараства, защото от две години е нулева вноската. Той само ще намалява от тук нататък.
Второ, тези опасения на някои работодателски организации и въобще на преждеговорившите, че некоректни работодатели ще източат фонда, дайте да не навлизаме в тази тема. Като онзи прокурор, който стоял на прозореца и казвал: “Боже, колко хора има на свобода.” Да не бързаме с оценките.
Трето, този разговор, сега да изхарчим фонда малко ми прилича, че когато правихме сребърния фонд, Мартин Димитров точно тук стоеше и предлагаше, защо да стоят в ДСК при много ниска лихва. Да ги сложим примерно в „Лемън брадърс”, „Джей Пи Моргън”. Само след една година щяхме да останем без сребърен фонд. Това е много интересна тема. Нека днес да не я коментираме. Аз лично ще подкрепя закона във вида, в който е предложен.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги има ли други мнения, становища, въпроси?
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря господин председател. Уважаеми колеги насочихме разговора в съвсем друга посока и аз имам един конкретен въпрос по отношение на тези текстове, които са предложени и в становището на Министерство на финансите и на част от работодателите беше казано, че има опасност от финансови злоупотреби и риск от контролирани фалити. И понеже беше споменато, че е много важен контрола какъв ще бъде върху това нещо, бих искал да задам въпроса. Има ли вече някакви предвиждания как да бъде засилен контрола, от чия страна и по какъв начин.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Към финансите, към ръководството на фонда, към НОИ.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Цитирам становището на Министерство на финансите. По наше мнение има риск от увеличаване на финансовите злоупотреби от страна на некоректни работодатели. Министерство на финансите, след като подкрепя законопроекта, би трябвало да има и становище как да бъде ограничен този риск.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Виждам желание от госпожа Караиванова да отговори.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, гости, експерти, зам.-министри, контрола който се осъществява върху работодателите и правата, които имат работниците и служителите в случай на несъстоятелност се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт. Но имайте предвид, че това е контрол, който е последващ. Тоест, Агенцията по вписванията вече е излезнала с решение, в което е вписано несъстоятелност и контролните органи на Националния осигурителен институт трябва да установят по списък на работодателя, тези работници и служители дали са в права. Кога е прекратено тяхното правоотношение. Дали те в момента са в правоотношение? Какъв е размера на начислените и неизплатени заплати? Дали той съвпада с основанията, които са разписани в закона? И не на последно място знаете, че от Фонда за гарантиране на вземания, освен начислени и неизплатени работни заплати, ние изплащаме и паричните обезщетения, които са възникнали по силата на определени нормативни актове. Това са разходи за командировки, неплатени предизвестия за прекратяване на трудовия договор, временна неработоспособност, която заплащат работодателите за първия, втория, третия ден. Това са тези парични обезщетения.
За съжаление, аз искам да коментирам с вас броя на лицата, които получават отказ от изплащане на гарантирани вземания. Този отказ е породен от това, че много често работодателите проявяват недобросъвестност. Не изпълняват своите задължения и те не уведомяват работника и служителя, че за него възниква ситуация на несъстоятелност, така както е по наредбата и ние издаваме откази. Така че контрола на каквато и степен да се засили, в момента в който работодателя е в несъстоятелност, ние получаваме вече решението, когато той е обявен в несъстоятелност. Много често в масата на несъстоятелността няма активи, които да покрият и средствата, които фонда е изплатил за тези гарантирани вземания. Както се вижда и от справката. Ние за тези години 2005 г. откакто е създаден фонда сме реинборсирали единствено и само 30 и няколко хиляди лева. Разбирате ли на фона на тези плащания.
Затова понякога контролните органи на Националния осигурителен институт и членовете на Надзорния съвет имат усещането, че се осъществяват така наречените контролирани фалити. Когато вече работодателя е прехвърлил своето имущество много преди да е трябвало да изплати тези работни заплати, той вече подава документи за свръх задлъжнялост или някой негов кредитор, когато в дружеството няма нищо. Много са малко случаите, реинборсираните средства са около 30 и няколко хиляди лева, откакто е създаден фонда.
Имайте предвид, че в масата на несъстоятелността работника и служителя е на четвърто място. Едно много крайно място. Знаете с какъв потенциал и с какви похвати работят банките. Те най-много, ако има нещо от масата на несъстоятелността, те най-напред се удовлетворяват.
Искам само да ви поправя вас по отношение на размера на средното обезщетение, което сме изплатили. По отчетни данни към 2012 г. размера на средното обезщетение, което сме изплатили е 1072 лв. Така че правилно каза управителя на Националния осигурителен институт и част от представителите на Надзорния съвет, че докато достигнем 3600 лева, т.е. от искането за увеличаване на 1200 лв. ще минат много години.
Наистина средствата във фонда погледнати 220 млн. са завидни. Да, наистина това е благодарение на доброто управление. Фонда се управлява консервативно. Не знам откъде имате данните. Аз ви казвам отчетни данни по бюджет. В момента аз изпълнявам длъжността директор на фонда. Лихвите които идват, имайте предвид, че постепенно ще намаляват, защото няма вноски. Така че средствата, които ние отново ще влагаме в държавни ценни книжа ще бъдат падижиралите вече вложени такива плюс лихвата, която се натрупва.
Парите са и много, но могат да бъдат и много малко. Само до преди няколко седмици, ние с членовете на Надзорния съвет треперихме слушайки случващото се във Вазовските машиностроителни заводи. И наистина си отдъхнахме с облекчение, че правителството намери средства, с които да покрият работните заплати. Ако там трябваше да гарантираме, значи фонда не трябваше да участва на следващите аукциони. А вие все пак знаете, че в определени периоди участието на аукционите, които определя БНБ и Министерство на финансите също са важни за фискалната политика на страната ни. Така че средствата могат да се гледат като много, но могат и много бързо да приключат.
В момента имам информация от Агенцията по вписванията, че доста дружества, техни кредитори и банки подават документи за несъстоятелност на дружествата. И аз не мисля, че реинборсирането на сумата или масата на несъстоятелността би се подобрила значително от това което е било към 2005 г.
И не на последно място, имайте предвид, че работника и служителя никога не може да достигне заплата от 1000 лв., така че ефекта за мен е нула от увеличаване на 1000 - 1200 лв. чисто експертно. Защото ви казвам в момента изплащаме 1072. Докато достигнем 3600. Нека да има такива заплати. Аз и на предходното заседание на Комисията казах, че тези заплати ги получават финансовите директори, главните счетоводители, изпълнителните директори, които не е трябвало да допускат задлъжнялост на дружеството. Не е трябвало да допускат да не плащат работни заплати, за да се гарантира от фонда. Ние тях ли ще възмездяваме.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви много за изчерпателния анализ. Беше много полезен, особено за четвъртото място.
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Специално за последната реплика за промяна на мястото на работниците и служителите. Това е старо искане на нашите колеги от синдикатите. Разбира се и Асоциацията на търговските банки трябва да се произнесат. И общо взето прегледа на законодателството и на практиката в другите страни показва, че обикновено банките са веднага почти след бюджета по ред причини. Именно предпазването от общия системен риск за системата.
Господин председател, само едно мнение, ако позволите на предложението на господин Гечев. То според мен напомня това, което се опита да направи министър Дянков със сребърния фонд. Помните предложението, което беше отправено. Тогава работодателските организации се пораздвоихме в нашето становище. Стопанска камара беше категорично против. Не казвам, че е въпрос на приоритет. Малко след това се обяви и БНБ срещу това предложение и Европейската централна банка.
Рисковете са големи. В момента аз само това ще спомена, че особено ако се влезе на пазара на корпоративен дълг и то тук в нашата страна се синхронизират рисковете, периодите така да се каже и матуритета на съответните задължения, което би поставило под риск фонда.
Отделно съществува и хипотезата за манипулация на пазара. Тъй като какво се случва с курса на съответните книжа след оттеглянето на фонда, също би могло да се говори по тази тема.
Отделно оттеглянето на фонда от пазара на ДЦК при всички случаи ще повиши доходността и разходите за Републиканския бюджет. Така че според мен, ние това и в официална позиция сме го изразявали по повод на сребърния фонд трябва да бъдем много предпазливи в това отношение.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ: Само две изречения. Моля да имате предвид, когато решавате въпроса, че на първо място това е гаранционен фонд.
На второ място, това е целеви фонд.
И на трето място, което е съвсем различно от първите две, няма как да излезнат сметките, които ни бяха представени тук при положение, че до момента през тази година, целите за които е създаден фонда е похарчил почти 370 000 лв.
Ако бъде удвоен периода на изплащане, това е по-голямата опасност. Тази за 1000 – 1200 не е толкова голяма. Ако бъде удвоен периода няма как да се вместим в 500 000. Това е абсурд.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Аз също бих искала да подкрепя изказаните мнения на колегите, че това трябва да се има предвид, че е целеви фонд, че е създаден по директива за точно определени нужди. И в закона ясно е разписано къде и как могат да се влагат средствата. Така че там много ограничено и строго е именно за запазване на този фиск на фонда. И опасенията са ни не толкова дали 1000 – 1200 при средна работна заплата за страната. Колко е три вноски, в момента са 3000 и се знае колко е средния осигурителен доход. А този удължен период и с тази възвръщаемост, т.е. която не съществува на практика, да може да възстановим вече дадени средства, неминуемо ще отидем към вноски. Това са ни опасенията.
Опасенията ни са най вече от това, че може би ще се възползват точно тези, които не са правили вноските във фонда.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Бихме могли да помислим за защитни механизми. Винаги има такава опция. Ако само това са опасенията, мисля че може да измислим начин това да не се случи. Още повече за стопански субекти работодатели, които не са правили вноски. Така че общо взето, аз намирам за много полезна дискусията. Дано тя да се осъществи по същия начин във водещата комисия.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Средствата са инвестирани в десетгодишни държавни ценни книжа. Напоследък когато бяха добри нивата и сме си позволили и сме играли на петгодишни, на тригодишни, но основната част от средствата са десетгодишни Това означава, че в един момент ще помоля актюерите да направим тази справка. В един момент ние ще трябва да прекратяваме.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Отидохме малко далеч. Първо няма такива предложения.
Второ, изобщо не влизаме в матуритета на ценните книжа, в които са инвестирани тези средства.
Трето, аз лично не споделям, че това е риск за увеличаване доходността. 200 млн. не са висока сума, с оглед общото ниво на държавните ценни книжа. Би могло на някой търг това да се случи. Но като системен риск за увеличаване на доходността не. Но ние не сме отишли изобщо в тази посока и тук няма такива намерения.
Говорим, ако има някакви идеи с които да се помогне точно на работодателите, не на някой друг, те да бъдат в полза на работниците и това не застраша в един по-бъдещ период, да бъде променен закона и то с участието на самите работодатели. Това беше една малко по-странична идея от този законопроект.
Ако няма други изказвания, аз ви предлагам да го пренесем на второ четене във водещата комисия и да помогнем да се направи така, че да е по-добър законопроекта.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се законопроекта.
Благодаря на всички, които участваха, особено на трите работодателски организации. Винаги сте добре дошли в комисията и се надявам да си сътрудничим.
Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за даване на съгласие за участието на Република България в увеличаването на капитала на Европейската банка за възстановяване и развитие, № 302-03-2, внесен от Министерски съвет на 28.05.2013 г.
Госпожо Елкова може ли да представите накратко законопроекта.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря господин председател.
Проект за решение за даване на съгласие за участието на Република България в увеличаването на капитала на Европейската банка за възстановяване и развитие, № 302-03-2, внесен от Министерски съвет на 28.05.2013 г.
В отговор на икономическата и финансова криза и на осъзнатата необходимост за по-активна намеса на банката за подпомагане на възстановяването в региона на нейните операции през 2010 г. Съвета на управителите на Европейската банка за възстановяване и развитие реши основния уставен капитал на банката, да бъде увеличен от 20 млр. евро на 30 млр. евро под формата на 1 млр. евро внесен капитал и 9 млр. евро платим при поискване капитал.
Съгласно приетото решение внесения капитал от 1 млр. евро се финансира чрез капитализиране на свободните резерви, пропорционално на дяловете на акционерите. В резултат на това, дяловото участие на България е 0,79 процента и то не се променя.
На годишната среща на банката през май 2013 г. в Истанбул, Съвета на управителите на Европейската банка за възстановяване и развитие прие решение за удължаване на срока за записване на платими при поискване акции и той е до 11 ноември 2013 г. Искам да кажа, че това е поредно удължаване на срока. Но вероятно повече няма да има следващо.
Към настоящия момент от 66 акционери на Европейската банка за възстановяване и развитие само девет, сред които и България не са записали акции. Максималният размер платими при поискване акции, който България има право да запише са 7113. Стойността им е 71 млн. евро. По своята същност това записване на капитала не би изисквало осъществяване на фактически касови плащания от бюджета на Република България, освен разбира се, ако вследствие на много тежки непредвидени загуби банката поиска изплащане от страните акционери на Европейската банка за възстановяване и развитие на останалата част от капитала, в допълнение към внесената част. Този сценарий обръщам внимание, че е много малко вероятен, тъй като даже и в периода на глобалната финансово икономическа криза Европейската банка за възстановяване и развитие успя да запази най-високия международен кредитен рейтинг. Така че той е в голяма степен теоретичен, според нас.
С оглед запазване на позициите на България в Европейската банка за възстановяване и развитие като държава, съучредител на банката и възвръщане на дяловото участие от 0,79 процента, предлагаме Република България да запише разрешение брой платими при поискване акции. Същевременно това ще създаде възможности за страната съвместно с другите страни от Европейския съюз, да има определени преимущества при провеждането, както на общностната политика, така и за използването на банката със съвместни операции, страни приоритетни за българската политика на развитие.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря. Мисля, че тук нещата са много ясни.
Имате ли някакви въпроси?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ще подкрепим, разбира се. Това за ваша информация само. Първото увеличение на капитала беше 1996 г. Ние бяхме домакин на годишната сесия на същата банка на 10 млр. Така че България има интерес от участието в капитала. Още повече, че ние сега в момента няма да участваме финансово, а само при някакви изключителни обстоятелства. Така че няма причини да не подкрепим.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, ако няма други въпроси да минем към гласуване.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 9 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред.
Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансово управление на Министерство на вътрешните работи за периода от 01.01.2010 г. до 31.05.2013 г., № 354-02-18, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 06.06.2013 г.
Колежката Николова, ако иска да представи от името на вносителите. Заповядайте.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на Комисията, уважаеми господин председател на Сметна палата, има предложение от Парламентарната група на “Атака” да се извърши одит на съответствието при финансово управление на Министерство на вътрешните работи за период от почти три години и половина. Това е едно от министерствата с най-голям бюджет в страната, приблизително 1 млр. лева годишно. Досега такъв тип одит не е извършван. Така че това е одита, който дава най-добра преценка за начина на управление на средства за провеждане на обществени поръчки, за управление на собствеността. Тоест, за цялото финансово управление на Министерството.
Аз считам, че Комисията трябва да подкрепи този одит.
В нашето предложение само искам да променя срока. Защото срока, който е написан е много кратък. Аз считам срока да бъде до 30 октомври.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: 31 октомври, но той не е настъпил още.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: За приключване на одита.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това е четвъртия одит, който ви възлагаме. Имаме право на пет. Уточняващ беше само въпроса. Заповядайте професоре.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря ви уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, предложението което изложи госпожа Николова е съвсем разумно. Тъй като последния одит на Министерство на вътрешните работи е извършен през 2010 година, като той обхваща периода за 1 януари 2009 до 31 декември 2009 г. Този тип одити, одити на съответствието се извършват с периодичност между три и пет години и разбира се е разумно, с оглед на политическия цикъл, Когато една институция не е била одитирана няколко години, при приключването на един политически мандат, да се провери какво се случва. Така че предложението за този одит е съвсем разумно.
Това което искам да кажа, мисля че госпожа Николова съвсем професионално изложи основанията за този одит, но тя предлага четири месечен срок за извършване на одита. Да, това е разумния срок, защото този тип одити, одити на съответствието обхващат между три до пет месеца, в зависимост от сложността и обема на одитната задача. Нека да уточня за уважаемите дами и господа народни представители, че одитите на съответствието са този тип одити, които са фокусирани върху три основни области за проверки. Това е бюджетния процес, обществените поръчки и управлението и разпореждането с имущество. Искам да обърна внимание, че сложността на одитната задача е сериозна, тъй като бюджета на тази институция е много голям. И наистина ние одитните екипи и съответно всички, които са ангажирани в този одит трябва да се запознаете с огромно количество документация. Това е което аз исках да кажа.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Заповядайте.
РЕПЛИКА: Само искам да добавя, че в другата Комисия вътрешен ред и обществена сигурност, ние разгледахме този въпрос и там приехме решение от 10 юли да започне одита и до 20 октомври да се докладва пред Народното събрание. И там разисквахме, че този едномесечен срок, който е предложен е много кратък и приехме да е от 10 юли до 10 октомври.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нямаме разминаване.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Четири месеца е разумния срок господин председател, защото документацията е огромна.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Понеже тук се уточнява срока. Хубаво е да бъде до 31 октомври. Аз мисля, че ние сме водещата комисия тук и ще се съобразят с нашето решение.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Още повече щом вносителите го искат, аз не възразявам.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Това е важно, за да може да бъде свършена работата наистина внимателно и прецизно.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Срокът за извършване на одита е от 10 юли до 31 октомври. Докладване третата точка за внасяне в заключителния да бъде тогава.
Проф. ВАЛЕАРИ ДИМИТРОВ: Това е разумен срок.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Срокът за одита да бъде от 10 юли до 31 октомври и да бъде внесен до 10 ноември.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря на проф. Димитров и на колегата, който е директор точно на тази Дирекция. Пожелавам ви успех в този одит.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин председател ако позволите само едно уточнение. Представили сме ви текущата си одитна програма за 2013 г. Там ще видите централните институции, които одитираме в момента. Одитните задачи са в девет министерства. Така че когато се постави въпроса за петата одитна задача, за която Парламента има правомощия, имайте предвид да го съобразите това.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря. Може би на едно от следващите заседания ще ви поканя, за да ги разгледаме по-детайлно, защото такава е и традицията в Комисията.
Благодаря ви.
Закривам заседанието на Комисията.
/ Закрито в 17.00 часа /



Стенограф: Силвия Михайлова
Файлът съдържа 58009 знака


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Йордан Цонев/