П Р О Т О К О Л

№ 4

---

На 23 юли 2013 г. /сряда/ от 17.00 часа в зала “Изток” на Народното събрание, се проведе съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическата политика и туризъм и Комисията по труда и социалната политика.

Заседанието бе открито в 17.15 часа и ръководено от господин Йордан Цонев – председател на Комисията на комисията по бюджет и финанси

Списъците на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 17.15 часа /


ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията по икономическата политика и туризъм има кворум, Комисията по труда и социалната политика също, Комисията по бюджет и финанси също има кворум.
Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги, уважаеми господа министри, откривам съвместното заседание на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическата политика и туризъм и Комисията по труда и социалната политика.
Единствена точка в дневния ред е предвидена за това съвместно заседание.

Д н е в е н р е д:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. № 302-01-8, внесен от Министерския съвет на 22.07.2013 г.
Преди да ви представя гостите имате ли въпроси, предложения към дневния ред?
Ако няма, моля Комисията по бюджет и финанси, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Колега Имамов.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията по икономическата политика и туризъм, моля който е съгласен да гласува.
Гласували 9 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Колеги, моля от Комисията по труда и социалната политика, който е съгласен с този дневен ред да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Ще представя списъка, който ми е даден с гостите.
Петър Чобанов – министър на финансите
Драгомир Стойнев – министър на икономиката и енергетиката
Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика
Людмила Петкова – зам.-министър на финансите
Людмила Елкова – зам.-министър на финансите
Владимир Петров – директор на Дирекция “Държавни разходи”
Любомир Малчев – началник отдел в Дирекция “Държавно съкровище”
Маринела Петрова – директор на Дирекция “Икономическа и финансова политика”
Цветослав Миков – началник на отдел в Дирекция “Бюджет”
Милена Бойкова – директор на Дирекция “Държавен дълг и финансови пазари”
Димитър Костов – подуправител, управление “Банково” – БНБ
Калин Христов – подуправител, управление “Емисионно” – БНБ
Васил Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал
Димитър Бранков – зам.-председател на Българска стопанска камара
Васил Тодоров – главен секретар - Българска търговско промишлена палата
Пламен Димитров – президент на КНСБ
Николай Ненков – вицепрезидент на КНСБ
Нонка Каменова – експерт в КТ “Подкрепа”
Корнелия Атанасова – експерт в КТ “Подкрепа”
Това са гостите на Комисията по бюджет и финанси.

Колеги, пристъпваме към обсъждане на първа точка.
Давам думата на министъра на финансите г-н Петър Чобанов от името на вносителя, Министерския съвет да представи законопроекта.
Господин министър имате думата.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря.
Уважаеми председатели, дами и господа народни представители, уважаеми господа министри, уважаеми представители на работодателските организации и на синдикатите, дами и господа,
Един от основните въпроси, който се задава по отношение на актуализацията, ние провеждаме ли с нея нова политика или това е просто една техническа актуализация, която да постави бюджета на едни по-реалистични основи. Отговорът е, че ние провеждаме нова политика и тя е в следните няколко направления.
Първо, трябва да знаем на каква база стъпваме и да си отговорим на въпроса по отношение на пропагандираната фискална стабилност в страната, дали наистина тя е налице. И беше налице в последните четири години по време на управлението на ГЕРБ.
Ако не плащането към бизнеса на време по договори, ако ненавременното възстановяване на ДДС, ако прехвърлянето на плащане за следващата година и недофинансирането на ключови системи е дисциплинирана фискална политика, тогава вероятно сме имали такава, но ние сме на малко по-различно мнение.
Актуализацията на бюджета, която се налага и след малко ще изясня и причините за това, дава възможност да провеждаме една нова политика, при която държавата ще бъде предвидим партньор във взаимоотношенията си с бизнеса, както по договори сключени, които трябва да се изпълняват и да се плащат на време, така и по отношение на нормативни промени, които няма да са изненадващи и ще се обсъждат със заинтересованите страни.
Освен това до момента беше пренебрегвана една съществена част от фискалната политика, а именно изграждането, акумулирането на буфери, които да се използват за по-добро управление на ликвидността и по-голяма фискална сигурност. За съжаление на фискалния резерв се гледаше само като на източник за финансиране на дефицита. Това също се променя и това е част от актуализацията, която предлагаме. Освен това актуализацията ще ни даде възможност да провеждаме политика за подобряване на оценката за разполагаемите ресурси и ефективното им насочване за извършване на конкретни политики.
На каква основа стъпваме и каква политика наблюдавахме в последните няколко години. Знаем, че през 2009 г. след средата на годината имаше едно фиксиране в конкретна числова цел за бюджета, която беше пропагандирана като носител на идеята за фискална дисциплина. Това беше липсата на дефицит на касова основа или малък дефицит на косова основа. Но по този начин натрупаните просрочия в икономиката се увеличиха и се акумулира дефицит на начислена основа, който достигна 4,3 процента от брутния вътрешен продукт и беше на няколко пъти ревизиран и докладван на Евростат. Той беше постигнат чрез рестрикции на разходите, които се изразяваха в това, че бяха спрени плащания към бизнеса и беше акумулирано голямо просрочие по отношение на възстановяването на ДДС. Не случайно и икономическите резултати, разбира се, част от тях се дължат и на глобалната криза. Но след спирането на плащанията, икономическите резултати рязко се влошиха и през последното тримесечие на 2009 г. имаме спад в реалния брутен вътрешен продукт в размер на 7,6 процента, което е най-големия спад от въвеждането на валутния борд.
През 2010 г. имахме сходна ситуация на ситуацията, в която се намираме в момента, а именно залагане на нереалистични бюджетни цели. И затова още от първите месеци на годината започнаха да се появяват очаквания, че приходите не са реалистично планирани. Там недостига беше оценяван на около 2 млр. лева. Това наложи актуализация на бюджет 2010 г. в средата на годината. И между другото актуализацията по отношение на разходите беше извършена със заделяне на един доста голям финансов ресурс в централния бюджет.
Това което се наблюдаваше, освен това в течение на този период беше задаването на неустойчиви многогодишни фискални цели в средносрочната фискална рамка, които често бяха актуализирани два пъти годишно. Рязането на разходи чисто арбитражно и дискреционно доведе до там, че се отложиха реформи в ключови сектори като образование и здравеопазване и беше замразен процеса на фискална децентрализация.
По отношение на здравеопазването за съжаление бяха изчерпани възможностите и за реформи и пред следващите правителства, тъй като ресурса, който можеше да се използва за реформа, който беше резерв на Здравната каса, с едно решение беше прехвърлен към общия фискален резерв и използван за покриване на текущи разходи. Той вече не съществува и това лишава сектора от възможността към момента да проведе реформа, която да използва този ресурс.
Освен това беше изчерпана гъвкавостта на фискалния резерв и се наблюдаваха хронично липса на буфери в бюджета. Имахме едно фиксиране в конкретни числови цели. Постигането им на всяка цена. Отлагането на разходи за следващи години и генериране на просрочия към бизнеса.
През този период, ако вземем за референтна база края на юни 2009 г. виждаме, че фискалния резерв намаля с 4,4 млр. лева до края на февруари 2013 г. или над два пъти. И номиналния размер на държавния дълг се увеличи нетно с 3,7 млр. лева. Или като цяло имаме общо влошаване на фискалната позиция в размер на 8,1 млр. лв. или грубо казано около 2 млр. лева годишно. Един милиард от фискалния резерв и 1 млр. от държавния дълг.
На тази графика е показано поведението на държавния дълг, тъй като той е чест обект на спекулации в последните дни. Какво точно се случва с него, как ще свръх задлъжнеем и т.н., безпочвени обвинения, които не намират своето потвърждение в конкретните данни.
Може да видим ясно на тази графика, че поредица от правителства за периода 2000 до 2008 г. редуцираха значително държавния дълг, провеждайки политика на бюджетни излишъци, изкупувайки по-рано дълг, използвайки средствата от приватизация и чрез други способи. Но тренда до 2008 г. е ясен.
През 2009 г. имаше леко задържане на нивото на държавния дълг като процент от БВП и след това той устойчиво тръгна във възходяща посока. Тоест, увеличението на държавния дълг, което видяхме и в предишната таблица е видно и като процент от брутния вътрешен продукт и старта на това увеличение датира от 2010 г.
Може да си отговорим на въпроса, дали възможностите за допълнително емитиране на дълг в размер на 1 млр. лева, наистина представлява огромния фискален резерв, който ще задължи всички следващи поколения. Те ще плащат прекалено много. Ще навлезем в невъзможно дългова спирала. Гръцки, испански и не знам какъв сценарий. Категорично това не може да се твърди, но може да обърнем внимание на това, какво данните ни казват до момента.
За периода 2010 до 2013 г. имаме следните числа за ново емитирания дълг. Тоест, това е дълга, който правителството на ГЕРБ емитираше през всяка от тези години. За 2010 г. ново емитирания дълг е около 1,7 млр. лева. За 2011 г. той вече нараства на около 1,9 млр. лева. За 2012 г. е 3 млр. 350 млн. лв., а очаквания според заложеното в бюджета дълг към края на 2013 г. е около 2 млр. и половина лева.
Тоест виждаме, че през този период имаме едно устойчиво нарастващо във времето емитиране на държавен дълг. Средно годишно, ако вземе периода началото на 2010 г. до края на февруари 2013 г. се получават около 2,5 млр. лв. годишно. Тоест, така или иначе имаме сериозни емисии на дълг през целия този период. И така или иначе към края на 2012 г. дори изпълнявайки бюджета, ново емитирания дълг достига 2,5 млр. лева. Тоест, виждаме, че тази тенденция е налице за последните четири години.
Каква е нашата политика по отношение на дълга, с оглед разсейването на поредицата от митове и спекулации, които се насаждат в публичното пространство в последните дни.
Запазва се заложения в Закона за държавния бюджет за 2013 г. максимален размер на дълга в размер на 14,6 млр. лева. Тоест, нямаме увеличаване на задлъжнялостта към края на 2013 г., дори и извършвайки актуализацията на бюджета.
Проблемът с дълга, който налага актуализиране на някои негови параметри е липсата на гъвкавост, която на практика беше изчерпана след пожарната емисия през февруари 2013 г. в размер на 800 млн. лева, която на практика изчерпа възможностите за емитиране на дълг и ги приравни на предвидените в бюджет 2013 г. - 2 млр. лева. Тоест, от тук нататък всяка нова емисия изисква актуализация на заложения праг за ново емитиран дълг в бюджета, който променяме от 2 млр. на 3 млр. лева, тъй като 800 млн. бяха вече изконсумирани текущо в годината и трябва да бъдат върнати сега през август, поради което и фискалния резерв към края на август ще намалее.
Тоест този 1 млр. лв. възможност за допълнителен дълг се явява компенсация на загубената гъвкавост. До момента актуализирането на този лимит е необходим с цел постигането и на минимума за фискалния резерв, който е заложен в бюджета в размер на 4,5 млр. лева.
Повтарям, че общата задлъжнялост не е предвидено да се увеличи и лимита за дълга към края на годината, брутния дълг се запазва в размер на 14,6 млр. лева. В актуализацията е предвидена възможност и за емитиране на външен дълг, за да се диверсифицира възможната инвеститорска база, да не се претоварва вътрешния пазар и да се използват по-изгодни инвестиционни възможности.
Като цяло може разглеждайки следващата графика, виждаме как се е променял общия държавен дълг за посочения период след каря на юни 2009 г. И при оригиналния бюджет и при актуализацията лимита за дълга се запазва в размер на 14,6 млр. Запазва се и нетното повишение на дълга през 2013 г. в размер и в двата случая на около 926 млн. лв.
Възможностите за емитиране на дълг в размер на 1 млр. предизвикват широки обществени дискусии и това е нормално. Като разбира се, по-голяма част се фокусират върху това как самия дълг ще бъде изхарчен в рамките на текущата година. Ще бъде изхарчен за финансиране на предизборна кампания. Ще бъде изхарчен за финансиране на близки до властта фирми и т.н. Тоест, това са част от спекулативните аргументи, с които сме заливани в последните няколко дни.
Никой не си задава въпроса, който както казах е основен приоритет на политиката от тук нататък, какво се случва с фискалния резерв и имаме ли ние необходимите буфери да посрещаме ликвидни нужди в началото на следващата календарна година. Тоест, подобна актуализация и възможност за емисия на дълг е свързана и с това да бъде отделен един буфер, който да посрещне плащанията на дълга през следващата година. На тази графика е представен нормалния емисионен календар за следващата година и се вижда, че нетните погашения на дълг, които ще намалят фискалния резерв са в размер на 423 млн. лева.
Тоест, без да изградим необходимия буфер във фискалния резерв, тези погашения биха довели до силно снижаване на неговото ниво. Освен това трябва да имаме предвид, че първите три месеца на вяска година чисто сезонно се наблюдава при тях дефицит. Тоест, разходите са по-големи от приходите и това е нормално.
Тоест поемането на нов дълг категорично не може да бъде причислено към възможностите за финансиране, тоест към финансирането на някакви скрити, тайни и не знам си какви разходи. А той е необходим точно да се изгради един буфер и да бъдат посрещани плащания в началото на следващата година.
Какво беше влиянието на провежданата до момента фискална политика? Категорично анализите показват, включително и анализи през целия този период на експертите в Министерство на финансите, че се е провеждала проциклична фискална политика често породена от неритмичност на финансирането. Тоест от подобно дискреционно и арбитражно рязане на разходи. Тази процикличност означава, че свивайки разходите в бюджета, недофинансирайки редица сфери, това води до забавяне на икономическия растеж. Тоест, фискалната политика през този период пречи на растежа.
Подобно рязане на разходите често се налага и поради системно неизпълнение на целите на приходните администрации и това, което продължава да идва като информация за изтеклия период, прекомерния натиск върху, редовните данъкоплатци. Тоест, при неизпълнение на тези приходни цели, естествена и най-бърза реакция по линия на най-малкото съпротивление е да бъдат изрязани разходи, да бъдат отложени във времето, но често това отлагане във времето не беше свързано изобщо с тяхното бюджетиране за следващи периоди. Тоест, държавата задържаше дължими плащания към частния сектор, натрупваше просрочия, отнемаш ликвидност от бизнеса и го лишаваше от възможности за инвестиции, като крайния резултат е липсата на икономически растеж.
По този начин възникваше и една допълнителна тежест за бюджета, която беше породена от това, че просрочените плащания водят след себе си лихви за забава.
За целия период на миналата година тези лихви са в размер на 25 млн. лв. Тоест, те са съизмерими със средствата, които бяха необходими за финансиране на социалния пакет на правителството от неотложни социални мерки. Тоест, този пакет би могъл да се финансира и по нормален път, ако не бъдат отделяни разходи за плащане на такива лихви за забава.
За първите пет месеца на тази година лихвите за забава са в размер от над 12 млн. лева. Тоест това е поредния пропилян бюджетен ресурс, поради тези неритмични плащания към бизнеса.
Какво цели актуализацията. Актуализацията, както казах цели, да имаме възможност да провеждаме икономическа политика, а не да продължим да режем дискреционно разходи, без да предвиждаме ефекта върху икономиката. Дава възможност за изпълнение на приоритетите на правителството, в това число коректно отношение към бизнеса, разплащане на задълженията в рамките на законоустановените срокове и посрещане на плащания свързани най-вече с просрочени задължения към бизнеса.
По този начин актуализацията цели преодоляване на очакваното неизпълнение на приходната част в бюджета, преодоляване на натиска по отношение на разходите, свързан с поети вече ангажименти, за които не е предвиден бюджетен ресурс. Цели да адресира липсата на буфери в разходната част на бюджета и липсата на буфери по отношение на дълга.
Актуализацията на бюджет 2013 г. предвижда приспособяване на бюджетната позиция, без да се нарушава фискалната стабилност, чрез актуализация на тези разчети по приходите, плащане на просрочията към бизнеса, както и възможността за възстановяване на дължимия кредит по данък добавена стойност в срок. И изплащане на вече просрочени задължения по данък добавена стойност, които също се отразяват в посока намаление на приходите. По този начин ревизията на бюджетната цел е минимална в размер от 1,3 до 2 процента от брутния вътрешен продукт, което е в съответствие със законодателството, както със Закона за устройството на бюджета, така и с влизащия от следващата година в сила, Закон за публичните финанси.
Актуализацията на бюджета, както казахме се налага, поради натиск върху бюджетната позиция от неизпълнение на приходите. Анализите на приходните агенции показаха, че се очаква неизпълнение на приходите в размер на около 980 млн. лв. Все пак започвайки сериозни мерки за подобряване на събираемосттта и работата на приходните агенции, ние залагаме в бюджета едни наистина амбициозни цели и очакваното неизпълнение на данъчните приходи е в размер на 555 млн. лева. Тоест, от 980 млн. ги сваляме като очаквано неизпълнение, задавайки им такива цели на 555 млн. лева.
Като се очертава обаче след внимателна оценка на входящите финансови ресурси, едно преизпълнение на разчетите в частта на не данъчните приходи в размер на 348 млн. лева, основно от приходи за дивиденти, от присъдена сума в полза на държавата от арбитражно дело и от един допълнителен източник, който до момента е бил пренебрегван като източник на приходи и източник и възможност за водене на политика, а именно продажбата на квоти за емисии на парникови газове.
Тоест, като имаме предвид тези две числа, може да направим извода, че все пак при изпълнението на разчетите в частта на не данъчните приходи, не може да компенсира неизпълнението на разчетите в частта на данъчните приходи. И затова нетния ефект върху приходите представлява очаквано неизпълнение в размер на 207 млн. лева.
Основните фактори, които водят до тази оценка по отношение на приходите са оптимистичните допускания на етапа на планиране. Това което споделят приходните агенции е, че техните оценки не са били взети в достатъчна степен предвид при прогнозирането на бюджета. И на тях са им заложени наистина прекалено амбициозни цели, които не кореспондират дори и с предварително заложената макрорамка на бюджета.
Като цяло обаче се наложи ревизия на тази макрорамка и тя беше извършена по време на служебното правителство при предоставянето на пролетните прогнози на Европейската комисия и при създаването на конвергентната програма и националната програма за реформи. Тоест макроикономическите прогнози на които стъпваме са от това време и те ясно показват, че макроикономическата рамка не е била реалистична. Тоест, там имаме едно намаление на растежа от 1,9 на 1 процент. Имаме една ревизия на номиналния брутен вътрешен продукт с 1 млр. и половина лева и ревизия на потреблението с близо 1 млр. лева. Освен това имаме промяна в структурата на икономиката по посока увеличаване на приноса на износа и намаляване приноса на вътрешното търсене, което също е свързано обикновено със загуба на бюджетни приходи.
Освен това имаме недооцени ефекти и от нормативни промени в режими и срокове за деклариране и внасяне на някои данъци. Тези приходи ще се получат в началото на 2014 г., но са били бюджетирани да се получат през 2013 г.
Освен това имаме и красноречивия пример за данъка върху лихвите, от който са планирани приходи в размер на 132 млн. лева. До края на май са получени приходи в размер на 29 млн. лева. Тоест може да очакваме дори и с проста екстраполация, едно неизпълнение на тези приходи в размер между 60 и 70 млн. лева.
Какво налага актуализацията по отношение на разходите? Актуализация по отношение на разходите не се налага, както доста хора спекулират в последните дни за финансиране на предизборна кампания, за захранване на близки до властта фирми и по ред други подобни причини. Актуализацията на разходите се налага поради изчерпаните буфери, липсата на гъвкавост и поетите ангажименти, които не са обезпечени с необходимия бюджетен ресурс.
Дори и малкото буфери, които са предвидени в централния бюджет, т.е. във възможност да се преразпределят при възникването на разход, през текущата година са изчерпани през първите няколко месеца на годината, когато с Постановление на Министерския съвет са одобрени разходи в размер на 357 млн. лв., от които 209 млн. лв. са извънредни и непредвидени.
Освен това има сериозен натиск върху разходите от просрочени задължения и вече поети ангажименти, които не са разчетени в Закона за бюджета за 2013 г. Просрочените задължения на централното правителство към края на м.май са в размер на 103 млн. лева. Но от министерства и ведомства е декларирана належаща необходимост от допълнителни, но не бюджетирани средства в размер на над 500 млн. лева. Като може да посочим няколко примера, които разбира се, не са изчерпателни. Тоест, обещани са допълнителни субсидии на тютюнопроизводителите. Изпратена е дори нотификация към Брюксел в размер на 11,5 млн. лева, които не са бюджетирани.
Освен това от много години насам, поредица от години се пренебрегва проблема за освобождаване на радио честотния спектър за нуждите на Министерство на отбраната и свързаните нужди с това по отношение на транспорта, по отношение на възможността за движение на влаковете.
Освен това са поемани ангажименти за 2014 г. за провеждане на спортни мероприятия, европейски и световни първенства. Примерът е посочен на слайда, за което обаче нямаме необходимата инфраструктура. Тъй като единствената възможна инфраструктура Зимния дворец, в момента не позволява провеждане на подобни мероприятия. Могат да се посочат и редица други примери в тази насока.
Тоест, какво правим в разходната част и за какво харчим парите? Предвидения ресурс в размер на 160.4 млн. лева или 0,2 процента от прогнозния БВП, предназначен главно за погасяване на просрочени задължения на държавата към бизнеса, натрупани в посочените на слайда системи.
Тук трябва да се подчертае, че този ресурс отива за просрочени задължения. Тоест, това са договори, които вече са сключени и са сключени по времето на предходни правителства, а не на нашето правителство. Тоест, не може да бъдем обвинявани, че с актуализацията в разходната част захранваме близки до властта фирми, тъй като ние просто плащаме задължения, които вече са налични.
Освен това са предвидени допълнителни средства за инвестиции по бюджета на Министерство на здравеопазването. Те са главно за капиталови разходи. Тъй като целия наличен ресурс предвиден в бюджета от 10 млн. лева за капиталови разходи, успешно е договорен през първите няколко месеца на годината. Но там също дискриминационно са се избирали болниците, на които те да бъдат предоставени. И сега има болници, които са в много тежко състояние и е належащо там да бъдат извършени ремонти, за да се подобрят условията и наистина да може да се предостави лечение на техните пациенти.
Както казах налага се предвиждане и на средства за земеделските производители, защото вече е изпратена нотификация за тютюнопроизводителите до Брюксел.
Следващият ресурс в размер на 40 млн. лева, това е ресурса предвиден за социални дейности. Тоест от целия този ресурс тук обвиненията как харчим пари да купуваме социално слаб електорат, отново издишат, тъй като очевидно и на този слайд е представено, че това са 40 млн. лева, които най-вече се налагат за обезпечаване на социалните плащания за най-уязвимите групи. Със средствата ще бъде компенсиран възникналия недостиг за изплащане на интеграционни добавки, с които ще се осигури финансиране на правата на хората с увреждания и тяхната социално-икономическа защита.
Тоест средствата за хората с увреждания, така са разчетени в бюджета, че те стигат до края на м.септември 2013 г. Ясно е, че трябва да бъдат отделени допълнителни средства, за да може да се финансира тази програма.
Следващият ресурс, който кореспондира директно, както видяхте с допълнителни приходи в приходната част е по отношение на възможностите да се финансират промени в Закона за енергетиката, като се използват приходите от продажба на квоти за емисия на парникови газове. Тоест, тук нямаме нарушаване на бюджетната дисциплина. Колкото пари дойдат от квоти за парникови газове, толкова ще бъдат пренасочени съответно за финансиране на посочените дейности. Като в момента в бюджета е заложена една консервативна оценка на очакваните приходи. В същност очакванията са за повече приходи в това отношение. Но тук бюджетната дисциплина ще бъде спазена. Тоест само при наличието на приход, ще бъде извършван разход по това направление.
Ако обобщим, правим промените в разходната част за разплащане на просрочените задължения към бизнеса и стриктно спазване на законоустановените срокове, което е и основен наш ангажимент. Той е от изключителна важност, но не може да се реализира при текущата липса на буфери в разходната част. Невъзстановеният ДДС също е в значителни размери, което допълнително утежнява бизнес средата, особено за малките и средни предприятия.
Тази графика дава ясен отговор на въпроса, в чий точно сценарий се намираме. Дали в гръцко-испано-португалски, кипърски, ирландски и т.н. сценарии, които виждате в най-лявата част на графика или сред онези осем страни от Европейския съюз, сред които дори след актуализацията до 2 процента от БВП ние ще продължим да се намираме. Тоест, категорично тази актуализация не нарушава фискалната стабилност. Не е недисциплинирана актуализация и отново дефицита ще бъде в едни нормални рамки.
И в заключение политиката на фискална консолидация, изразявана в рязане на разходи, не може да е самоцел на икономическото управление, а трябва да се прави по начин, по който да се превърне във фактор за осигуряване на растежа и заетостта, които към момента липсват. Приспособяването на фискалната политика ще позволи при запазване на една макроикономическа и фискална стабилност, да се даде по-голяма свобода за финансирането на политики и сектори, които генерират растеж. Като предприеманите мерки за по-ефективно използване на ресурсите, съчетани с реформите на бизнес средата ще доведат до мултиплициране на положителния ефект върху икономиката.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин министър за изчерпателното представяне на законопроекта.
Уважаеми колеги, преди да преминем към дискусия, бих искал да дам думата на нашите гости първо. Всеки който иска да изкаже становище, мнение от името на организацията, която представлява или от свое име, моля да заповяда. Имате думата.
Първо към гостите и след това ще преминем към дискусия между народните представители.
Иска ли някой думата от нашите гости?
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря ви господин председателстващ.
Уважаеми госпожи и господа, Асоциацията на индустриалния капитал в България, снощи проведе заседание на Националния си съвет, най-представителния управляващ орган от над 60 действащи предприемачи. Обсъдихме предложения проект за изменение на държавния бюджет.
Накратко становището на Националния съвет в три пункта е следното.
Първо, всяко правителство има право да изпълнява бюджет, който е разработило и предложило то.
Второ, държавата трябва да си възстанови статута на най-добър платец. Държавата трябва да е образец за спазване на договорите и законите. Не може държавата да иска от бизнеса и гражданите да изпълняват законите, ако тя не ги изпълнява. Ако на деня в който трябва да възстанови ДДС, не го прави. Ако в деня в който трябва да плати за изпълнена обществена поръчка не плаща.
Трето, резерви при актуализация на бюджета, според нашия национален съвет има в посока на ограничаване на административните разходи, в посока на ограничаване на разходите за сигурност. Системата за сигурност в нашата страна е префинансирана за сметка на недофинансиране на такива системи, като образование, наука. Също така препоръките са да се заделят допълнително средства за инвестиции при актуализация на бюджета за сметка на преразпределение от система за сигурност и администрация.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин Велев.
Президента на КНСБ господин Димитров заповядайте.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, радвам се първо, че имам възможността да присъствам на съвместното заседание на трите водещи комисии, обсъждащи актуализацията на бюджета при това, както виждам в техния пълен състав. Наистина в този момента актуализацията на бюджета е въпрос номер едно в страната и мисля, че и в политически и в икономически, и в социален план и е безспорно негово огромно значение.
В нашата позиция, която надявам се всички имат в своите папки пред себе си, опитахме да намерим обяснение и да сложим нашите виждания затова, как трябва да изглежда. Дали трябва да има актуализация и защо трябва да има. Ако да, какво трябва да постигне тя.
Безспорно е според нас, че когато икономическите, макроикономическите и микроикономически условия налагат със своята категоричност и променена стойност изменения, няма как да не се промени плана на бюджетните приходи и разходи. Това е техническата причина за която всички ние смятам, че би трябвало да имаме поне сходни мнения, по това дали и доколко може да се изпълнят приходите и да се вмесят в същите разходи, които са планирани при друга среда, без да се променя дефицита.
Очевидно е, че това е трудно постижимо, да не кажа невъзможно. Ние мислим, че наистина трябва да бъдат актуализирани приходите и разходите. Но приемаме това, което се предлага от правителството всъщност само на половина. Наистина макар и финансовия министър да заяви, че има политики в разходната част или по скоро в общата философия на актуализацията на бюджета, на нас тези политики не ни достигат. Смятаме, че трябва допълнително много по-ясно да бъдат изразени ясните механизми, които да стимулират първо растежа допълнително.
Второ, да имат наистина социалния буфер, социалното измерение, което по една или друга причина се налага в настоящия момент. Мисля, че всички виждаме това.
Така че що се касае като цяло приходната част, ние смятаме, че тя може да бъде малко по-амбициозна, особено в две области - най-вече в ДДС и акцизите, върху така наречените спорни или проблемни стоки и услуги. Разбирайте честото обявяване за контрабандни – алкохол, цигари и горива. Още повече, че преди изборите имаше ясен ангажимент и намерение, както от сегашния министър-председател, така и от финансовия министър, за по-голяма събираемост и по-голяма ясна борба срещу тази дупка, да я наречем, която всички знаем, че има сериозни резерви. Говореше се за милиард на годишна база. Ние не говорим за това, ние говорим за малко по-скромни за петте месеца, които остават тази година разчети. Смятаме, че поне 150 – 200 млн. допълнително би трябвало да могат да бъдат събрани от допълнителни мерки в тази посока.
На второ място, нещо което никой не коментира към настоящия момент, по което имаше съгласие в началото на миналата година и за съжаление не можа да стигне до пленарна зала, а именно криминализирането, на укриването и неплащането на осигурителни вноски. Съгласие между нас и бизнеса и съгласие, което беше постигнато в предишното Народно събрание с много голямо мнозинство сред парламентарните групи.
Сега наистина се надяваме, че ако се даде този инструмент в ръцете на администрацията, нелоялната конкуренция от една срана в бизнеса, от друга страна възможността за повишаване на събираемостта в осигурителните вноски може да покаже допълнителни възможности, без да се увеличава повече дефицита за по-големи разходни политики в социалната сфера.
Така че тези две, като че ли възможни области за допълнителни приходи ни се струват подценени. Считаме, че могат да бъдат разширени с мерки между първо и второ четене допълнително, в това число и законодателни такива, за които знам, че има инициирани законодателни промени в Народното събрание, особено по втория въпрос, за който говорим.
Уважаеми дами и господа, в разходните политики ние виждаме необходимостта да вместим един допълнителен нов социален пакет, за който бързо забравихме, че хората през януари, февруари и март бяха на улиците.
Ако сега протеста който чуваме и в момента, по скоро има морален фокус и търси морала в политиката и може би не я намира, във февруарските протести акцента беше социалното измерение. И да не го забравяме, че септември и октомври наближават много бързо и лично ние сме притеснени. Но нашата прогноза е такава, че ако няма адекватни мерки, няма адекватен социален пакет, в актуализацията на бюджета и това е единствения инструмент, който може да бъде използван в момента, през есента независимо кой ще управлява държавата, ще има много по-остри и много по-бурни протести от тези, които виждаме в момента. И те ще имат своята социална непримиримост. И там се опасяваме, че ще има и други групи от хора, които ще заявяват своето недоволство по разбираеми причини.
Какво включва този социален пакет сме написали в нашите предложения. Аз няма да коментирам подробно. Само ще кажа, че в рамките на около 120 до 150 млн. ние виждаме възможност да бъдат адресирани между милион, милион и 200 000 български граждани допълнително с адекватни, конкретни, еднократни при това, мерки които да не влияят върху базата и да не натоварват разходите за следващия бюджет предварително. Говорим естествено за работещите българи, за работещите бедни най-вече и гравитиращи около тях, за пенсионерите, най-вече за по-бедната част, до 200 лева с пенсии. Говорим за социално слабите, за които трябва в енергийното подпомагане да намерим допълнително увеличение на натуралните показатели, преди да е дошла зимата. И говорим за безработните лица, тези които могат да бъдат бързо квалифицирани и вкарани на пазара на труда, обратно с допълнителни мерки през бизнеса, не през общините. И тези които трябва да бъдат подпомогнати, за да могат да оцелеят през идващите месеци.
Освен това, ние не видяхме достатъчно аргументи защо се поема ангажимента да се изпълнят задълженията, които има централното правителство, но не се уважава предложението на Сдружението на общините, което надлежно е предложено към документите, където се говори за поне 150 млн. задължение на общините към бизнеса. И то повечето от тях просрочени. И естествено въпросителната, която стои за допълнителните 50 млн. финансови корекции, които са понесли общинските администрации и Сдружението търси поне част от тях да бъдат сега възстановени, за да могат естествено да бъдат платени към бенифициентите.
Тоест, вярно е, че централния бюджет няма преки ангажименти към този процес, но така или иначе говорейки за отпушване на разплащанията в бизнеса, ние виждаме необходимост и от такава допълнителна подкрепа. Дали това ще повлияе допълнително увеличение на дефицита, дори и да повлияе, ние не мислим, че това е негативно.
Ние не виждаме никакъв проблем, да бъде финансиран сегашния ново генериран дефицит с ново емитиран дълг, както това беше правено постоянно през тези четири години. Не виждаме никакъв проблем до размера на дефицита да бъде емитиран вътрешен, а ако се налага и външен, за да се постига по-добра доходност в емисиите на вътрешния дълг.
Така че този дефицит, който трябва да бъде поет допълнително, който не е милиарди, а е 493 млн. заложени ясно в бюджета или поне в предложението и донякъде сме склонни да възприемем подхода, за да се подготви държавата за плащанията през януари и февруари догодина. Дали те трябва да бъдат емитирани сега, очевидно не, може би когато му дойде времето, малко по-късно, но със сигурност трябва да им таван, допълнителна възможност да бъде емитиран този дълг. И тук смятаме, че всичко това става ясно на всички ни, слушайки обясненията на финансовия министър.
Завършвам уважаеми господин председател с допълнителни недобри, които ние не виждаме в актуализацията. Финансовите рестрикции на бюджета, който беше заложен от господин Дянков, които ние не споделяхме тогава и сега не споделяме, удушава много бюджетни системи. Сега не ги виждаме тук да бъдат предложени за ревизия. Някои от тях са си поискали пари като БАН да речем, които вие не сте уважили. Някои не са поискали. Но ние знаем, че в Министерство на земеделието има четири агенции, които няма да могат да изкарат годината, без допълнително финансиране.
Със Селскостопанска академия има заложени пари за заплати до м.септември, включително. Тук Министерство на земеделието не е поискало пари не знам защо. Но на среща с господин Греков, той не гарантира, че ще може да осигури тримесечието за заплатите на работещите в Селскостопанска академия. Същото важи и за Агенцията по лозята и виното, Агенцията за безопасността на храните, за рибарство и аквакултури, така че има и други такива структури, които чакат и около 9 млн. са разходите, които трябва да бъдат предвидени допълнително господин Чобанов. Казахме на нашата среща. Надяваме се между първо и второ четене да бъдат предвидени.
Напоителни системи са постоянно недофинансирани. Господин Горанов много добре знае това, допълнително 7 млн. Тоест с всички допълнителни средства смятаме, че трябва да бъдат отразени недоборите и в това число и Български пощи. Да не говоря за НЕК, който вие виждате доста в розово, че ще може да финансираме тези 500 млн., които новата система на разплащане в енергетиката ще натовари НЕК. Ние не сме такива оптимисти. Виждаме, че дори в общата сметка, която сте заложили в Преходните разпоредби, не достигаме тези 498 млн., които търсим. Така че там оставаме с голямата тревога за недофинансирането на НЕК, новите задължения, които ще възникнат поне в няколко стотин милиона към 2 млр. И запушването отново на енергетиката и от там проблемите в целия сектор и с миньорите, на които ние не виждаме отново сигурността за техните работи места, особено в Софийския басейн.
Благодаря за вниманието. Надявам се, че между първо и второ четене ще може да чуем, дали ще съобразите някои от нашите предложения, както и в срещите, които ще направим с всички парламентарни групи, надявам се в следващите няколко дни.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви и аз господин Димитров.
Господин Костов заповядайте.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаеми дами и господа, институционалните отговорности на БНБ безспорно фокусират вниманието ми преди всичко върху управлението на дълга. Важно е да се възстанови управляемостта на държавния дълг. Тъй като наистина при текущата практика да се дефинира в чл.1 на Закона нетния размер на дълга, а в параграф пети или седми ново емитирания дълг, на практика силно се ограничават възможностите за разместване на парите във времето. Илюстрация за това е, че изплащането на ангажиментите към селскостопанските производители при ясен източник на финансиране, но отместен във времето, на практика е разумно решение и беше постигнато. Но то изчерпа възможностите за управляемостта на държавния дълг.
Важно е разбира се, при това да се вземат предвид и предстоящи плащания, които макар и отместени в следващата година, не ги прави по-маловажни. И е необходимо да има възможност по всяко време, да се следи пазара и да се търси емитиране и да се провежда такава емисионна политика, която да оптимизира на практика в последна сметка цената на държавния дълг.
По отношение на другите параметри на бюджета, приходна, разходна част, безспорно е, че икономиката се развива в по-песимистичния сценарий в сравнение с първоначалните очаквания от началото на годината. И ако се гледа текущото изпълнение, може би нещата изглеждат по-добре. Но също трябва да се признае, че при оценка за икономика, която е в размер на около 1 млр. и половина по-малка, отколкото сме си мислили, то е логично, че при 33 процента, ако не греша дял на това, което държавата събира посредством данъчната система е логично да има рискове върху разходите.
На практиката добрите резултати до средата на годината са постигнати със сериозно напрежение върху буферите съществуващи в разходната част на бюджета. И в този смисъл приемаме, че е възможно да се мисли за възстановяване на буферите при условие, разбира се, че бюджетния дефицит е в рамките на два процента, които ние сами като държава сме си поставили като по-ниско ограничение, отколкото са маастрихските критерии. И при запазване на управляемостта на държавния дълг.
Накратко с това представям отношението на Централната банка.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин Костов. Заповядайте.
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми председатели, натоварен съм да изразя накратко становището на Българска стопанска камара. То не е подготвено в писмен вариант. Беше обсъждана нашата позиция по предлаганата актуализация на държавния бюджет за 2013 г. в Управителния съвет на Стопанска камара. Всички стигнахме единодушно до заключението, че позицията, която сме представили по Закона за бюджета за 2013 г. в началото на октомври миналата година практически припокрива всички аргументи, които имаме по отношение на необходимостта от актуализация, която се предлага днес.
Ще отбележа само, че позицията която сме представили и на Министерство на финансите, беше представена разбира се и в НСТС през октомври миналата година. Беше възприета от някои от нашите колеги като радикална по отношение на твърдите изводи, които тогава направихме. Но за съжаление действителността, тренда на развитие на икономиката не само потвърди тези тогавашни наши изводи, но и като че ли ни постави в малко по-нова ситуация.
Аз само ще спомена няколко причини. Те между другото съвпадат с изложеното в презентацията. Искам да обърна вашето внимание на няколко факта. Ние имаме практически двойно нарастване на износа от заложеното в макрорамката, което без съмнение беше подчертано вече. И ще доведе до допълнителни искания за възстановяване на данъчен кредит по данък добавена стойност.
Имаме също така и намаляващ внос спрямо отново очертаната макрорамка, която отново занижава възможните приходи от данък добавена стойност.
Нещо на което като че ли по-малко се обръща внимание. За първи път откакто имаме икономическа криза във вида, в който се проявява в нашата икономика и на пазара на труда най-вече от септември 2008 г. насам, дори датата знаете, че е ясна за световната икономика като цяло, за първи път българската икономика се намира в дефлация специално в първото си полугодие. Никога досега не сме имали отрицателен ръст на потребителските цени. Имали сме намаления от порядъка на 0,5 процента като ръст, но никога дефлация в рамките на първото полугодие в размер 1,1 процент.
Каква ще бъде тенденцията след това, вие знаете, че и самия валутен борд има автоматични стабилизатори, в това число и на паричната маса, която без съмнение предопределя тези трендове. Но ние считаме, че са налице всички сериозни, може би някои ще счетат за технически, но са налице всички аргументи, които обосновават необходимостта от подобна актуализация.
Само още един ракурс. В неофициалната работна среща, която имахме заедно с колегите от работодателските организации и КНСБ в Министерство на финансите, заявихме твърдата си позиция, че което и да е правителство, което се ангажира с допълнителен дефицит трябва да се ангажира и с допълнителен пакет и с повече амбиции за реформа. Тази дума е изтъркана, разбира се, но мисля, че един дълг списък от проблеми и различните предложения за тяхното решаване очертават действително едни много сериозни очаквания и към правителството и разбира се, към мандата на 42-то народно събрание.
Това което беше споменато и от колегите, от синдикатите от господин Димитров, ние също сме убедени, че една голяма част от факторите, които възпрепятстват възстановяването на икономиката, генерирането на по-сериозен икономически растеж се крият в поредица от погрешни политики, водени със сигурност пред последните години, особено след влизането на страната в Европейския съюз, имам предвид свръх амбициозно транспонирано европейско законодателство, европейски директиви с много по-високи изисквания, отколкото са минимално определените. И това е валидно и за енергетиката.
Аз само ще спомена нещо, което и друг път и в официални позиции сме изразявали, приетата енергийна стратегия през 2012 г., фактически се базира на траектория на растеж на брутния вътрешен продукт, копирана от един модел на Атинския технически университет. Под 2 процента или около 2 процента средно годишен темп на растежа до 2020 г. Върху този сценарий се базира и политиката по енергийната ефективност и политиката за инвестиране в енергетиката и за възстановяване на мощности. Това е абсолютно видно. Всички експерти, които са работили не са възразили на тези наши разбирания и на това становище, което сме изразили.
Само още един въпрос, който мисля, че не бива да убягва от вашето внимание. Става дума разбира се и за финансовата устойчивост на социално-осигурителните системи, основно на държавното обществено осигуряване. Изразявали сме многократно тази позиция, но мисля, че сега е удачно също да бъде повторена.
Имаме изключително много проблеми, които създават една липса на атрактивност, на привлекателност на пенсионно осигурителната система. Имаме едни структурни проблеми, които вероятно и вие всички сте на ясно, но ние в България имаме едно осигурено лице на пълен работен ден, което покрива с вноските си разходите, частично разбира се, разходите за пенсии на един пенсионер. Тоест съотношение 1 : 1. Това съотношение знаете в зрелите пазарни икономики обикновено е трима, четирима работещи срещу един пенсионер. Тоест ние имаме едни структури проблеми и предлаганите, в това число един нов законопроект внесен в сегашното Народно събрание за инкриминиране укриването на осигурителни вноски, едва ли ще решат тези въпроси и тези проблеми, които са трупани с години.
Аз само ще спомена нещо, което вероятно убягва от паметта и съм убеден, че не се знае и не е широко известно. Глобите и санкциите за този тип нарушения по Кодекса за социално осигуряване започват от 100 лева и свършват на 2000 лева. Твърд е консенсуса и между социалните партньори и между, експертите затова, че приходната администрация в лицето на НАП, не е в състояние със сегашния си капацитет да администрира контрола по осигурителните вноски.
Има твърде много неща, които могат да се направят преди изобщо на някой да му хрумне като крайна мярка, възприемането на опит, който ние не намерихме в европейската практика. Може и да има, но поне от проучванията, които сме правили не сме стигнали до подобно заключение. Да приключа до тук.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Колеги, има ли други изказвания от името на организации, от името на нашите гости.
НОНКА КАМЕНОВА: Аз искам да изразя мнението на КТ “Подкрепа”, че напоследък прекалено много се нарушават правилата и процедурите предвид това, че се предоставят материалите часове преди заседание на Комисията, което нарушава нашата възможност да се подготвим добре за съответното заседание. Моля това да бъде за последен път.
Разбира се, Комисията ще получи нашето писмено становище след заседание на Изпълнителния съвет на нашия синдикат, което е след една седмица.
Предвид качественото подготвяне на това становище за нас има редица неясноти. Когато се прави актуализация на бюджет би трябвало да има отчет на полугодието, който би трябвало да е наличен. На база на този отчет тогава да се надгражда актуализацията. Това е като първо правило в бюджетирането.
От така предоставените ни материали не стават по никакъв начин ясни разчетите ,как точно ще се разходва искания допълнителен буфер във фискалния резерв от 506,6 млн. лева. Никъде не се коментира в предоставените ни мотиви. Ако може да поясните това.
И също така считаме, че абсолютно малък е пакета от мерки за социално подпомагане, само 40 млн. лева. Липсва адекватен социален пакет, който да бъде финансиран с така направената актуализация. Никъде не се коментират освен тези 40 млн. лева за хората в неравностойно положение.
След предоставянето ни на отчета за полугодието и по-ясен анализ на исканите средства от над половин милиона лева, ние бихме могли да дадем наистина конкретно становище за актуализацията.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има ли други изказвания от гости, организации, синдикати, работодателски организации, институции? Няма.
Пристъпваме към дискусия. Колеги, имате думата. Заповядайте.
ЕВГЕНИ СТОЕВ – Политическа партия “ГЕРБ”
Уважаеми председатели, уважаеми господин министър, в изложението на г-н Чобанов се говори за буфери за ликвидност, буфери за сигурност, буфери за фискалния резерв. Аз искам най-вече да задам моя въпрос и съм солидарен с г-н Пламен Димитров от КНСБ. Дали са калкулирани приходите, които много се приказваха от позицията, когато бяхме ние в предишния Парламент управляващи? Къде са 2,5 млр. от ДДС измамите и 1,5 млр. лева от контрабандата? Дали новата тройна коалиция има желание да овладее или вече се влиза в схемата? / Шум и смях в залата./
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, моля ви за тишина и за сериозно отношение. Въпросът е много сериозен. Предлагам да напреднем с изказванията и въпросите и ще дадем думата на министрите или на министъра към който са въпросите.
Колеги имате думата. Господин Кадиев поиска думата.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря господин председател. Господин Стоев, аз съм впечатлен, че има схема, която вие признавате и която ние сме наследили. Ние четири години не сме управлявали и няма начин да сме били в нея. Така или иначе политическите изказвания предлагам да ги оставим за залата. Аз имам няколко съвсем конкретни въпроса към министъра на финансите.
Първият ми въпрос е имате ли вече данните за данъчните приходи и за първото полугодие? И как те се съотнасят към тези 555 млн. годишен недостиг на данъчни приходи, които очаквате? Дали те са горе долу половината от тази сума или по скоро приближават към нея.
Вторият ми въпрос е това преизпълнение на неданъчните приходи. Господин Чобанов малко повече подробности за него да дадете, кои са тези държавни предприятия от които очаквате повече дивиденти? Няма ли това да доведе до някаква липса на ликвидност в тях и съответно проблеми за тях. Кое е това арбитражно дело и каква е сумата, която е спечелена там от чисто любопитство?
Третият ми въпрос е по отношение на тези квоти, тъй като четох, че е доста оптимистична сумата от 86 млн., която залагате като приходи от продажба на квоти, при положение, че досега през годините целия приход от продажба на тези квоти е около 50 млн. евро, ако не се лъжа. Дали сте предвидили и там някакви буфери при положение, че не се стигне до събирането, до получаването на тази сума.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин Кадиев. Колеги, други въпроси. Господин Горанов заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми госпожи и господа председатели, уважаеми господа министри, колеги народни представители, дойдохме специално на днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси и на другите комисии, за да изразим една многократно заявявана в предходните дни позиция, че предложената оптимизация е ненавременна, прибързана и не покрива мотивите, с които досега многократно тя беше защитавана.
Ако си спомним развитието на процеса по актуализацията на бюджета за 2013 г., неминуемо трябва да се върнем, така както министър Чобанов направи, една ретроспекция от 2009 г. насам, към периода в който законопроекта за държавния бюджет беше приеман. Тогава си спомняме, че основната критика на опозицията в лицето на БСП беше, че има доста подценена приходна част и то в размер на около 900 млн.
Спомняме си и лайт мотива, с които тогавашния кандидат за народен представител от Коалиция за България и сега министър-председател Пламен Орешарски, убеждаваше българските граждани, че БСП знае как да се справи с контрабандата и сивата икономика. И са готови в много кратки срокове, пресичайки съществуващите контрабандни канали, за които те разполагат с текуща информация, да съкратят дефицита в бюджета и да осигурят 1 млр. 400 млн. допълнително само от контрабандата.
България за съжаление в последните години и то не от последните четири години, държи първенството по сива икономика в Европейския съюз. Незавидното първенство заедно с нашите съседи Румъния. Това показва, че е въпрос само на политическа воля, с каквато надявам се разполагате, за да не се налага да правите тази актуализация. За да не се налага да задлъжнява допълнително държавата.
Ако актуализацията беше сведена само до по-консервативно планиране на приходите, бихме приели, че нямате капацитет да съберете повече. При положение, че самите вие до вчера твърдяхте, че над 1 млр. 400 млн. допълнително биха могли да бъдат събрани при положение, че многократно в критики по отношение на управлението на ГЕРБ сте говорили за милиарди. Много над 1 млр. 400 млн. контрабанда и източване на ДДС, която вие знаете и имате информация за нея.
Увеличаването с четири пъти на дефицита спрямо този, с който 2012 г. приключи е тенденция, която в никакъв случай не благоприятства следващите години и не показва правилната посока за развитие на българските публични финанси.
Ангажирането в 2013 г. на максималния размер на допустим дефицит от 2 процента, не дава отговор на въпроса какво ще правим, ако го достигнем.
В края на моето изказване, разбира се, ще задам и няколко въпроса към вносителите.
Искам да продължа с това, че лошите сигнали и ненавременните сигнали, които създадоха управляващото мнозинство с единствената цел да оправдаят актуализацията, ще носят негативи не само на това управление, но и на цялата икономическа среда.
В допълнение към делигитимираното управление в момента, заради което всекидневно сме свидетели на протести, не можем да говорим за икономическа среда, която всяка вечер слуша протестите на хората на улицата. Затова първия проблем, с който трябва да се справите преди разплащането с бизнеса е връщането на доверието на икономическите субекти във вашето управление.
Няма как да не падне потреблението, когато хората не знаят и нямат доверие в управлението. Неминуемо ще падне потреблението и за съжаление ще се увеличат рисковите премии и лихвите, които се плащат за финансирането на българския дълг.
Не попитахме господин Костов, но той е тук и ще може да отговори евентуално, как оценява и дано това да не е тенденция, увеличената цена, която вътрешния пазар предлага за купуването на български дълг. Обяснението, че новата емисия ще бъде насочена към външния пазар, според мен е опит за спекулация, дотолкова, доколкото кратките срокове, с които се разполага до края на годината, едва ли биха дали възможност за организация на емисия на външния пазар, която знаете, че изисква доста сериозна подготовка.
Спекулациите с числата, които за съжаление, казвам за съжаление, защото познавам господин Чобанов като добър макроикономист, не могат да оправдаят това, че преобладаващата част в актуализацията не е преодоляването на неизпълнението на приходите, а желанието за нови разходи и то приблизително 300 млн. – 286 млн. Нови разходи приблизително на една трета от които могат да бъдат оправдани с разплащане на просрочени задължения. Това идва да покаже, че от една страна липсва воля за увеличаване на събираемостта в размерите, в които се предполага, че може да бъде постигната и със сигурност не дава добра основа за работа на приходната администрация.
В края на това изказване, искам да ви попитам господин министър следните няколко въпроса, на които се надявам да получа отговор.
Ще актуализира ли българското правителство тригодишната бюджетна прогноза приета от служебното правителство, по отношение на параметрите за дефицита и ако да, в каква посока за следващите години?
Как обяснявате разликата между 160 млн., които сте предвидили условно в мотивите за разплащане с бизнеса и 103 млн., които самия вие цитирахте като просрочени задължения, натрупани основно в две, три министерства?
Как ще приключи полугодието на 2013 г., за което се надявам няколко дни преди края на седми месец да имате информация? От опита ми с администрацията на Министерство на финансите, предварителни данни и оценки за бюджетното салдо с много висока степен на надеждност, се постигат в първата седмица след приключване на съответния период.
Какво ще направите и какви са ви буферите, ако допълнителни неблагополучия в изпълнението на бюджета направят така, че не може да постигнете двупроцентния дефицит и се наложи да го надминете.
Само едно допълнение чисто техничарско. В Преходните и заключителни разпоредби на предложения законопроект, може би не е въпрос към министър Чобанов, но все пак да попитам, в Преходните и заключителни разпоредби в § 4 четем следния текст: “Реализираните приходи от продажби на квоти за емисии на парникови газове до размера на очакваните постъпления от 236,2 млн. се изразходват” и текста продължава нататък.
Какво представлява числото 236,2 млн. и как то корелира с предложената актуализация на бюджета в частта приходи от продажба на емисии, парникови газове и разхода, за който те са насочени и включени в общата сметка от 286 млн.?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин Горанов. Господин Московски искаше думата.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми дами и господа председатели, уважаеми господин Чобанов, ще бъда конкретен. На първо место, ние считаме, че достигането на два процента дефицит ще рефлектира лавинообразно следващата година при бюджет 2014 и почти сме убедени, че няма да може да удържите дори и маастрихските критерии от 3 процента.
Имам конкретен въпрос. По време на вашето изложение направи впечатление, че сте приели на първо место докладите от двете приходни агенции. Разбира се, имате право да го направите, но ми се струва, че бихте могли да проявите резервираност към този 1 млр., който е деклариран, че няма да може да бъде събран.
На второ место, от конкретните разходи, които искате да направите чух, че една част ще бъдат за освобождаване на радио честотен спектър. Понеже отговарях за този ресор знам хронологията на събитията и тя е следната.
Заявените от Министерство на отбраната суми необходими за освобождаване на радио-честотния сектор и според мнението на Европейската комисия има кореспонденция. Ако се интересувате, колегите може би ще ви я предоставят от Министерството, са почти двукратно завишени. Самата Европейска комисия и Генерална дирекция регионално развитие предложиха да изпратят за своя сметка експерти, които да остойностят така наречения джиесемар в железниците, който налага освобождаване на радио-честотния спектър.
Ние до последно бяхме в спор с Министерство на отбраната за тази стойност и аз считам, че ако независими експерти, включително международни, влезнат и оценят каква е необходимата сума на Министерство на отбраната за освобождаване на този радио-честотен спектър, съм убеден, че стойностите може би ще намалеят с 50 процента.
Така че, ако приемете разбира се, препоръка и съвет, моля ви ревизирайте желанията на министерствата, които са отправени към вас, защото до голяма степен там стойностите са изключително завишени.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Уважаеми госпожи и господа председатели, гости, колеги, аз ще се опитам да коментирам две от посочените причини за актуализацията на бюджета, които според мен нямат основание да бъдат причини.
Едната е широко тиражираното невъзстановяване на ДДС на време и в срок. И другата причина е системното неизпълнение на целите на приходните администрации и натиск върху редовните данъкоплатци.
По отношение на първата причина ще цитирам конкретни данни от Националната агенция за приходи.
Към 31 декември 2008 г. невъзстановения в срок ДДС е 562 млн. 737 000.
Към 31.12.2009 г. той е 703 млн. 618 000.
Към 31.12.2010 г. е 563 млн. 133 000.
Към 31.12.2011 г. – 412 млн. 262 000.
Към 31.12.2012 г. е 354 млн. 255 000.
Това ако е тенденция на нарастване на задържане на данъчен кредит, аз не го разбирам по този начин.
Другата причина, която беше изтъкната е системното неизпълнение на целите на приходните администрации. Това което мога да кажа, че за последните три години приходната администрация в лицето на Националната Агенция за приходи във всяка една от годините изпълнява заложените цели в приходната част от бюджета, дори ги преизпълнява. И за последните две години има номинален ръст от 1 млр. 400 млн. лв. Всички знаем при какви параметри на макроикономическата обстановка. Това е единствената държава в Европа, която реализира през тези две години ръст от данъци и осигуровки.
Националната агенция за приходи е единствената администрация, която разполага с целия набор от електронни услуги и всеки един от данъкоплатците може изцяло да комуникира с Националната агенция за приходи по електронен път. Този напредък е постигнат през последните три години на управление на Националната агенция за приходи. Да не говорим колко се намалява корупционния риск и т.н.
Националната агенция за приходи е единствената администрация, която направи структурната реформа, която беше препоръчвана от Международния валутен фонд и Световната банка, чийто проект е тази администрация от 29 териториални дирекции на 6 териториални дирекции. Пет териториални дирекции плюс големи данъкоплатци.
По повод упреците, че се оказвал натиск върху редовните данъкоплатци, Националната агенция за приходи в последните три години, на която аз бях начело, направи пълна пререгистрация на големи данъкоплатци и средни данъкоплатци. Тоест, Националната агенция за приходи се опита да отдели приблизително едни 7000 дружества, които са гръбнака на икономиката и които правят между 70 и 80 процента от приходната част в бюджета, с една единствена цел, те да получават ВИП обслужване и да бъдат отделени от така наречените малки данъкоплатци или рискови браншове.
Националната агенция за приходи може би е единствената администрация, която е изпълнила всички европейски ангажименти. Изграждането на системите Интрастат, изграждането на системата VIES и всички други международни обмени.
По отношение на обвиненията, че има прекален натиск по отношение на контролната дейност, ще ви дам само две цифри. През 2008 г. ревизиите на Националната агенция за приходи са били 26 000, а през 2012 г. тези ревизии са били едва 10 000. И тези 10 000 ревизии не са били безразборно правени, а са правени в резултат на новосъздадена дирекция, която също е по предложение на Международния валутен фонд, Световната банка, Дирекция анализ на риска, която всяка година извършва така наречения “GAP” анализ и анализ на данъчната дупка, приоретизира рисковите браншове, рисковите сегменти, рисковите фирми и насочва усилията си към тези фирми и браншове.
Другото което искам да кажа, че анализа за който говори министър Чобанов, Националната агенция за приходи и Агенция “Митници” го имат още февруари месец и колегите от Министерство на финансите, които са тук експерти и зам.-министър и т.н, могат да потвърдят, че те са коментирани още февруари месец и март месец на срещите при зам.-министър Горанов и при министър Дянков.
Този анализ показва към февруари месец Националната агенция за приходи приблизително неизпълнение на данъчните приходи от данъци и осигуровки в размер на около 500 млн. лв. Това представлява в разрез, ние не го чухме от министър Чобанов, но аз ще ви го кажа. 250 млн. представляват изместване на приходи от тази година в следващата година в резултат на въвеждане на единната сметка. 130 млн. представляват от промяна на данъчната политика. ДДС за колите, данък лихви, намаляване на лихвения процент по просрочените осигурителни вноски. И 120 млн. представляват промяна в макроикономическите показатели, което е направено на базата на планирането на бюджета и това, което е реално.
Още тогава ние сме имали тази яснота, че има риск от неизпълнение на приходите в размер на 500 млн. Експертите в Националната агенция за приходи тогава седнахме и за всяка една от областите бяха набелязани конкретни мерки и действия, с които ние предвиждаме и смятам, че ако бъдат приложени на загуба, този риск ще бъде минимизиран до нула.
Също е лъжа, че в момента са предприети конкретни мерки и действия, откакто е дошло новото управление, за да бъдат едва ли не свити тези рискове от приходите.
Само ще ви кажа, че в резултат на тази дирекция, която казах – Управление на риска, има разработени браншове и сегменти, които ако бъдат проведени както трябва, а аз съм убеден, че ще бъдат проведени така, защото в Националната агенция за приходи нямаше смени и останаха професионалисти и ще има една приемственост. Ако бъде приложена правилно тази програма, там оценката е смаляване на риска със 171 млн.
По отношение на данъчните измами имаме конкретен план с МВР, с ДАНС, с Прокуратурата. При представянето на кандидатурата на господин Писанчев чухме от самия премиер Орешарски, че оценка за неговата работа ще бъдат именно приходите от ДДС измами и приходите от акцизи. Аз казвам, че ние още от февруари месец, а и не само от февруари месец, а назад в годините имахме конкретни мерки и действия, които ги изпълняваме и предполагам, че ще бъдат изпълнявани още по-добре.
Тук трябва да се има предвид, че по отношение на контролната дейност не се чуват и не се виждат някакви оценки по отношение на въведената миналата година връзка на касовите апарати на търговците със системите на Националната агенция за приходи.
Тук има много голям потенциал, има много голям резерв. Създаде се още миналата година едно звено, което да работи и да следи като цяло взаимодействието между системите на НАП и касовите апарати и съответно да насочва ресурсите на НАП към рисковите търговци. Предполагам, че с всяка изминала година това трябва да се подобрява. Тоест, тази година тук трябва да се има предвид, че има сериозен резерв.
Преди два месеца беше въведена и единната система за контрол на горива между НАП и “Митници”. Тук също трябва да се предвиди, че има сериозен резерв и сериозен потенциал, който миналата година не е съществувал.
Отделно има насочени мерки към контролната дейност по отношение на укриване на обороти на морските курорти, на зимните курорти, които са били всяка година. Но в резултат на наличната система на връзката между касовите апарати и системите на НАП тези контролни действия трябва да бъдат още по-ефективни. Тук също има много сериозен потенциал.
Анализът на вътрешно общо придобиване и вътрешно общи доставки, за които говори премиера Орешарски от парламентарната трибуна, че тепърва ще се правят. Те се правят от 2007 г., откакто са влезнали в законодателството и в нашата рамка. Всяка година естествено се правят все по-задълбочени и по-задълбочени. Тук също има съответните резерви.
Има и конкретни мерки по отношение на принудителното събиране. Знаете, че преди две години беше влята Агенция държавни вземания в структурата на Националната агенция за приходи. Цялото преструктуриране в по-голямата си част през изминалите години пречеше колегите да работят ефективно.
В Националната агенция за приходи миналата година беше довършена системата, която обслужва принудителното събиране, която обединява системите на всички взискатели, които Националната агенция за приходи събира техните приходи. Синхронизират се съответните информационни системи на съответните взискатели с Националната агенция за приходи, за да може да става по-бърз обмен на информацията, която има НАП да събира. Така че тук също има много сериозен потенциал.
И към всичко това като сложим приблизителната оценка от 500 млн. неизпълнение. Като сложим, че има заложено 350 млн. преизпълнение в неданъчните приходи, остават 150 млн., които трябва да бъдат наваксани в Националната агенция за приходи при бюджет от 13 млр. 700 млн. лева. Това е пренебрежимо малко. И аз съм сигурен, че само Териториална дирекция “Големи данъкоплатци” в последните два месеца, спокойно може да компенсира тези 150 млн. А всички останали мерки за които ви говорих тук, би трябвало да бъдат в преизпълнение.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Стефанов много интересни неща разказвате. Ще помоля по-кратко.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Може би неща, които не ви отърват да слушате и не искате да ги слушате.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Напротив, но има много още изказвания от тази гледна точка. Аз ще се постарая в изказването си после леки корекции да ви направя.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Ще ми бъде интересно. Тук са колегите експерти от Министерство на финансите. На всички срещи, които сме имали в Министерство на финансите още в началото на година, всички сме се обединили върху това, че общо заложеното ДДС между НАП и “Митници” е изпълнимо. Това означава че остават едни между около 150 – 200 млн., които по преценка на Агенция “Митници” имаше дупка в акциза. Но както каза и господин Горанов, ние останахме с очакването, че вие знаете формулата. В момента в който дойдете, веднага затягате кранчетата и 1 млр. и половина да дойдат. Предполагам, че половин година назад няма как да я смятаме, но поне едни 700 млн. биха били добре да дойдат. Така че аз мисля, че дори ако си поставят двете приходните администрации цели, може да докараме приходите и до излишък.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин Стефанов. Извинявайте, че ви прекъснах. Благодаря ви за изчерпателния отчет за работата на три кабинета поне, по отношение на създаването на данъчната администрация. Може би пропуснахте началото през 1998 г. Но все пак беше достатъчно изчерпателен доклада за работата по приходните агенции.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Половин час трябваше да говоря още поне.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Томислав Дончев има думата. Ако трябва да говорим господин Стефанов, мисля че тук им хора, които могат да говорят няколко дни повече от вас. Така че бъдете малко по-скромен.
Имате думата.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господа министри, уважаеми колеги, аз ще се въздържам от политическо остроумие, но имам един конкретен въпрос.
Господин министъра няколко пъти спомена. Има го и като запис в презентацията, че иска да разчита на по-сериозни буфери. Нямам намерение да водим теоретичен спор, но дали е добре бюджета да е по-напрегнат или да е по-хлабав, ако се изразяваме на жаргон.
По скоро въпроса ми е какви шокове очаква господин министъра в следващата половина или една година или активирането на какви рискове. И моля да приемате конкретизиращия ми въпрос като абсолютно добронамерен. Дали след тези шокове и рискове се включва активирането на процедурата по чл.92 от стария общ регламент 1083? То разглежда хипотезите за замразяване или прекратяване на плащанията. Съвсем добронамерен е въпроса. Това е от N-тия риск по отношение на всяка държава членка.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин Дончев. Колеги имате думата.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми министри, уважаеми социални партньори, аз бих желал да взема отношение по два въпроса съвсем накратко.
Първо, бих искал да попитам Министерския съвет и министрите, не са ли притеснени от факта, че вече втори месец няма Национален съвет за тристранно сътрудничество. Включително и този документ, който беше приет вчера от Министерски съвет не е обсъждан в Националния съвет за тристранно сътрудничество със социалните партньори, със синдикатите и с работодателите. Нарушавате правилника, който приехме преди около месец и нарушавате основните трудови закони.
Министерския съвет вече два месеца приема решения свързани със социално-икономическата ситуация в страната и трудово-осигурителните отношения, без да съгласува тези неща в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Аз много се надявам, че вие в много скоро време би трябвало да свикате този орган и да работи, за да може всичките тези неща преди да бъдат приети от Министерския съвет, включително и актуализацията на бюджета за тази година, да бъде първо съгласувана със социалните партньори. Там има комисии, има добра практика и може да чуете много рационални предложения от тях.
Второто, което искам да отбележа, това което и колегите казаха преди малко и най-вече господин Стефанов, е видно, че актуализация на бюджета като цяло не е необходима. Но ние смятаме, че е необходима актуализация на бюджета на Министерство на труда и социалната политика в рамките на този бюджет на държавата, за един по-добър социален пакет. Защото тези 40 млн., които биха компенсирали плащанията на хората с увреждания по Закона за интеграция на хората с увреждания и Правилника за неговото прилагане са добри, но не са достатъчни. Ние тук бихме искали да видим допълнителни мерки за енергийно подпомагане в сегашния есенно-зимен период. Тъй като през миналия есенно-зимен период над 211 000 лица и домакинства получиха енергийни помощи.
С факта, че от 1 април увеличихме пенсиите, броя на хората, които трябва да бъдат подпомогнати енергийно става много по-голям. И може би ние ще направим конкретно предложение в приходите от квоти на емисии от парникови газове, точно от там да дойдат тези постъпления в бюджета на Министерство на труда и социалната политика, за да може, може би над 300 000 домакинства или близо 1 млн. хора в новия есенно-зимен период, да получат енергийно подпомагане.
И на трето място много важно, в тежките есенно-зимни месеци до края на тази година – септември, октомври, ноември и декември, ние бихме желали да има допълнително средства заложени в този социален пакет, така както искат и синдикатите, пари за допълнителна заетост, алтернативни мерки за заетост. Най-вече за младите хора, за хората на които им предстои пенсиониране и хората с увреждания на пазара на труда.
Тоест, по този начин ние действително в един по-широк социален пакет бихме подпомогнали действително най-уязвимите групи и то в тежките зимни месеци.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря на господин Тотю Младенов.
Колеги, имате думата. Господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Първо, бих искал да поздравя колегите от ГЕРБ за връщането им в комисиите. Дискусията тук в момента показва, че има смисъл този разговор и за мен той става по-пълноценен и в голяма степен и полезен.
Съгласен съм с част от констатациите, които направиха. Наистина трябва да се работи за връщане на доверието. И в тази посока подкрепям това, което министър Чобанов афишира като намерение за актуализацията, относно това държавата да стане този предвидим партньор и да си изпълнява договорените ангажименти. Така че считам, че това е именно тази стъпка, която в последните години нарушаваше бизнес климата и устойчивата среда за развитие в България.
Имам няколко въпроса към министър Чобанов и те са провокирани от част от изказванията на колегите от ГЕРБ. Така наречените схеми, които разбрах, че са съществували.
Бих искал министър Чобанов много ясно да чуя вашето виждане, относно работата на приходните агенции в цялост, включително според мен и в кадрови порядъка, тъй като това правителство трябва да покаже различен подход и различно отношение към бизнеса. И считам, че вие няма да бъдете правителство или министъра, който да толерира такъв тип схеми с акцизни стоки, с ДДС и друг тип злоупотреби на национално ниво. Бих искал да чуя много ясно пред трите комисии това ваше становище.
Също бих искал много ясно, за да няма спекулации, да предоставите информация относно възстановяването на данък добавена стойност, тъй като всеки един в последните дни, различен представител коментира различни стойности за това, колко и в какъв размер е забавен данък добавена стойност. Аз мисля, че ние трябва тази спекулация да я пресечем.
Тъй като имаше упреци относно това, как ще харчите средствата в бъдеще. Аз ще ви задам един въпрос. Бих искал комисиите да получат информация детайлна за тези 357 млн., които са разпределени с постановление на Министерския съвет в първите пет месеца на годината, специално за тези 209 млн. непредвидени разходи. Ако може Комисията да получи информация за какво става въпрос, за кои проекти? И тъй като темата е актуална и за кои фирми става въпрос? Тъй като доколкото разбирам, това е една от причините в голяма степен, вие да нямате възможност да водите една по-свободна политика в бюджет 2013.
Така също като народни представители бих искал да декларирате и да покажете ясно какъв ще бъде механизма по начина по който ще харчите средствата от актуализацията. Това правителство мисля, че трябва да работи коренно различно от предходното. И аз бих настоявал като народен представител, да има много ясен отчет и много ясно да се показва за какво ще бъдат харчени тези средства. И да има механизъм по който това да става публично достояние на всички.
Благодаря ви за изчерпателната презентация. Аз очаквам да чуя края на дискусията и обсъжданията. Все още в мен има редица резерви, дали да подкрепя тази актуализация. Тъй като в крайна сметка колеги, тя въпреки всичко си остава в параметрите на бюджета на господин Симеон Дянков, гласуван със Закона за държавния бюджет 2013 г. В интерес на истината, аз очаквах по-категорични стъпки в тази посока. Но се надявам тях да ги видим в политиката на бюджет 2014, тъй като ми се иска този Парламент да приема бюджети, които имат много ясна дългосрочна инвестиционна икономическа политика стимулираща растежа. Но може би това ще го видим 2014 г.
Надявам се в дискусията да получа още аргументи и да подкрепя актуализацията на бюджета на господин Дянков. По същество, както видях нито един от основните параметри на този бюджет не се променят. Така че аз не разбрах и част от притесненията на колегите от ГЕРБ в каква посока са. Тъй като в крайна сметка ние сме в рамката и на маастрихските критерии и на Закона за държавния бюджет за 2013 г.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря на господин Бойчев.
Колеги други изказвани имали? Заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА: Благодаря господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми министри, аз се учудвам от изказванията, които направиха колегите от ГЕРБ с няколко акцента.
Първо, ние имаме един бюджет с философията Дянков. И когато февруари месец улицата говореше за замразените доходи, за замразените пенсии, за липсата на социални опори и когато действително правителството и философията Дянков беше делегитимирана, ръководството на ГЕРБ каза: “Дянков не ни е необходим. Той ни подведе. И като той ни подведе ние искаме оставката му.”
Самият тогавашен министър-председател сподели, че също бил подведен. Предложи други лица с друга философия. И в момента се брани един бюджет на философията Дянков.
Колеги, според мен знам, че опозиционност трябва да има. Но си давам сметка, че в последните два месеца, легитимация на правителството Орешарски, изключително много се направи под една напрегната парламентарна дейност и с философията на Кабинета на хората в Парламента, за съжаление с ваше отсъствие, от вътрешните резерви да се намерят социални опори и да се дадат на хората. От вътрешните резерви да се намерят възможности да започне лек рестарт на икономиката.
Сега съжалявам, че Владислав Горанов го няма. Той говори, че делегитимираното правителство води до упадане на потреблението и до лоша икономическа среда. Да си дадем сметка, че сме в седем месечен мандат. Седем месеца от годината, в които два месеца ГЕРБ управляваше. Улицата го делегитимира. Суверена се произнесе и ние имаме отговорност пред българската държава да покажем. А и днес призива на комисаря – “Разберете се, не се карайте. Поведете държавата напред”.
Аз вярвам във философията, която поднесе министър Чобанов. В нея има много логика. Има логика новия кабинет да намери себе си. Не случайно водещите експерти и специалисти, не случайно в момента партньорите, които бяха на масата преди да започне нашето политическо говорене, споделиха, че правителството има правото да покаже своята философия. Тя е много по-различна от философията на тогавашния кабинет, носещ философията Дянков.
И паралелно с това, може би въпроса, който звучи много силно, който зададе Жельо Бойчев и който в крайна сметка вие повтаряте многократно. Сива икономика, контрабанда, престъпност.
Аз бях силно впечатлена от Евгени Стоев, може би трябваше Красимир Стефанов да го въведете в тази ситуация, ако я има. Но при наличието на това, че вие вярвате на приходната агенция е нормално да дадете шанс на министъра на финансите, на Приходната агенция в самото начало да направи първите стъпки. И съм убедена, че ще има възможност министъра на финансите, министър-председателя да напрегнат администрацията. За мен приходната администрация е била доста ленива. Може би заради делегитимацията. Може би заради политическата криза. Може би заради изборите, но в крайна сметка дайте възможност. Има нов шеф на ДАНС. Може би Жельо Бойчев е прав, след като в Приходната агенция има нужда от промени, да се направят. Да се види къде има контрабанда. Да се види къде са течовете.
Защото в крайна сметка, ако ги е говорила Коалиция за България преди и вие сега ги повтаряте и смятате, че това е нещо необходимо и че това са някакви два паралелни свята. Единият свят на българските граждани с официалния бюджет и другия свят на някой друг с неофициални средства. Това не бива да се повтаря.
Затова мисля, че корекцията на бюджета трябва да бъде променена, защото сигурно и вие не сте съгласни с философията Дянков и с този бюджет, който беше приет за 2013 г.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря госпожо Янкова.
Колеги, има ли други изказвания?
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Господа министъри, господа и дами председатели, народни представители, гости, аз имам една констатация, а не толкова въпрос. В началото на годината през м.февруари е изтеглен кредит в размер на 800 млн. лева. И трябва да бъде върнат през м.август. Мисля че съм прав, с малко отклонение на цифрите, разбира се.
Ако сега се изтегли нов кредит, той ще бъде за погасяване на стария. Защото той ще бъде погасен. И аз ви задавам този въпрос. Кредитът ще бъде ли погасен през м.август в срока, без да има наказателни лихви?
Тоест, българските граждани няма да бъдат ощетени, защото някой друг е взел кредита и някой друг сега трябва да го връща. Простичко и ясно. Може на някой да му е смешно, но на българските граждани им е много неприятно, че трябва да връщат кредита, ако слушате внимателно всичките техни коментари. И това е част от бюджета. Ако някой не разбира от икономика съм готов да му преподавам лекции. След което задавам следващия въпрос. /Шум в залата./
Радвам се, че предизвиках дискусия. Аз винаги съм предизвиквал в ГЕРБ дискусия. Особено когато им казах, че е национално престъпление, което направиха с пенсионната реформа.
Един втори въпрос. Известно ли ви е, че по времето на управлението на ГЕРБ, данъчните, това са свестни хора, но им е било разпоредено в преамбюла на констативните протоколи, внимателно да чуете, записваха кой от коя политическа партия е. Смейте се.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Анастасов, моля ви придържайте с към темата за бюджета, моля ви.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Говорим за натиска.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: В зала ще говорим на тези теми.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Може ли поне един пример да покажете нагледно.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Ще ви го покажа.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Стефанов нямам спомен да съм ви дал думата.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Този въпрос съм го задал към министъра на финансите през 2010 г. и ще го извадя. И ще го видите и отговора му. И извиненията, които е поднесъл към хората. Затова казвам, че НАП има съответния натиск и той не е случаен. Той е за влияние върху бюджета и удара върху дребния и средния бизнес за хора, които не са удобни и които не са били удобни.
Не на последно място. Негласно правено е господин министър и трябва да се разпоредите, че е абсурдно данъчен инспектор да влиза във фирма и да казва на хората. А те се познават, особено по малките градове. Да казва: “Изпратен съм тук и трябва да ти съставя някакъв акт. Без акт не трябва да си тръгна. Независимо от това, дали акта ще падне или няма да падне в съда.”
Вие въобще понятие си нямате от натиска, който е бил оказван върху дребния бизнес. Това смачкване, това влияние е изключително тежко върху бюджета, в който приходната част е намаляла.
Затова ще кажа и още един пример. Хвалеше се непрекъснато Дянков, че кризата е свършила и че са се увеличили милионерите. Милионерите се увеличиха, защото хората закриха предприятията. Няма приходи в бюджета, именно заради това, защото закриха предприятията и предпочетоха да си сложат парите на влог и оставиха над 400 000 души без работа. Това е резултат от една такава пагубна политика.
И накрая ви задавам още един въпрос. С бюджета как виждате стимулирането на икономиката? Защото без стимулирана икономика няма да има приходи в бюджета и няма да има сериозна социално-икономическа политика за българските граждани, които имат необходимост от сериозни доходи.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Колеги ако има други изказвания? Апелирам да се придържаме малко по-стриктно към темата. Традицията в комисиите е да се говори повече експертно, в зала повече политически.
Давам думата на госпожа Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА: Господин председател, на господин министъра му се събраха много въпроси, да отговори и това може да породи и други изказвания и въпроси след това.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: По принцип може, но практиката както добре знаете показва, че след отговорите веднага следват уточняващи въпроси от задалия въпросите. И така накрая не остава време за тези, които не са се изказали. Затова предпочитам, ако нямате нищо против, да се направят основните първи изказвания, да се дадат отговорите. И след това ако има уточняващи въпроси или реплики към министъра или към отговарящия, така да направим.
Колега имате думата. Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Господин председател господа министри, аз имам един конкретен въпрос към министър Чобанов. В мотивите доста често се говори за занижени приходи. Данните до м.май по никакъв начин не отговарят на подобно развитие. Напротив, има един ръст над 7 процента, с изключение на акцизите, но там има лек спад и след това има подобрение. Така че мотива да се вземе кредит, заради неизпълнение на приходите не е истина.
Аз искам да попитам министъра, дали може да ни даде някаква подробна информация, понеже нямаме информация за м.юни, но по месечно как върви приходната част. И това е моя въпрос. Дали отговарят тези процент? Дали наистина има ръст на приходите, а не обратното, което е като мотив за вземане на този кредит.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз ви благодаря.
Други изказвания, въпроси има ли? Ако няма ще ми позволите да направя и аз своя анализ и да задам своите въпроси. И да има, време има за всички.
Уважаеми господа министри, колеги, аз ще се опитам наистина да спазя традицията, да говорим експертно в Комисията. Не че не съм провокиран да говоря политически или че не мога да го направя, но това ще го чуем в зала, вероятно.
Ще започна от аргумента, който опозицията в лицето на ГЕРБ, експертите в лицето на Института за пазарна икономика, защото няма други експерти в страната. Ако гледате медиите, 70 процента от канените експерти са от там. Нищо лошо. Много добри отношения имаме с тях, но до го кажа.
Основният аргумент против актуализацията е доброто изпълнение на приходната част. Нещата вървят добре. Ние чухме тук и господин Стефанов, който беше по-обстоятелствен и каза къде са съзрели рисковете и кои мерки са набелязани. Аз имам своите бележки към много от нещата, които той каза, но тъй като съм участвал твърде активно и твърде дълго в създаването на тази администрация и на законите по които тя работи, няма да си позволя да кажа нито една лоша дума за нея. Но ще коригирам анализите.
Колеги, аргумента, че изпълнението на приходите върви добре е всъщност контрааргумент. Изобщо не върви добре и в тази връзка ще бъде единствения ми въпрос към министъра. Трагично в сравнение с предвидената приходна част върви изпълнението на приходите, без никаква вина и участие на новия кабинет в това и към петмесечието и към шестмесечието, към полугодието. Аз ще ви дам някои от цифрите за полугодието, които ще станат известни, вероятно до влизането в зала на бюджета, така че всеки ще може да ги ползва.
Консолидираната фискална програма е 1,8 млр. повече, без да броим евро парите. План срещу план. План срещу изпълнение 2 млр., тъй като за миналата година не бяха изпълнени на сто процента приходите. Изчислете ръста, темпа на нарастване. Никой не говори на тази тема. Има нарастване за петмесечието, а никой не говори как се съпоставя то с темпа на нарастване предвиден спрямо 2012 г. Той е четири пъти по-малък. Точно четири пъти по-малък до 31 май.
Имам данните от изпълнението на приходите данъчните и не данъчните и на приходите общо за полугодието за Републиканския бюджет, което господин Горанов и господин Стефанов веднага ще се съгласят, че е важната част от данъчните приходи, най-съществената.
Обръщам се към колегата, който последен говори. Има ръст и там 211,2 млн. Ръст на данъчните приходи. Знаете ли колко е ръста предвиден от вашия бюджет или ръста за който говори господин Стефанов? Един милиард и 300 млн. Питам ви като икономисти, питам ви като политици, питам ви като бюджетари – 211.2 млн. е ръста на данъчните приходи. При предвиден близо 1 млр. 300 млн. ръст на същите данъчни приходи.
За първото полугодие 200 млн., а за второто 1 млр. Ако ми кажете, че в първото полугодие това правителство има някакво отношение към събираемостта, по-добре да закриваме Комисията и да си ходим по къщите. При положение, че кабинета не се беше конституирал на цяло до края на първото полугодие.
Говоря тези неща може би емоционално, защото не мога да предположа, че сериозни икономисти, сериозни бюджетари и хора, които наистина се занимават дълги години с приходна администрация нямат отговори на този въпрос. Как ще бъде компенсиран този ръст? Никой не може да го компенсира. И затова на мен въпроса ми е в обратната посока.
Всички анализатори и всички вие давате основното основание да бъде ревизиран този бюджет, нереалистично заложените приходи. Не нереалистично заложените, а смешно нереалистично заложените приходи. Дори да беше се изпълнил ръста от 1,9 процента, тези приходи пак не могат да излязат. Понеже сега не искам да ви губя времето. Мога да обясня на колегите при проста макроикономическа таблица, те не излизат. Защото нещата са много лесно изчислими. Икономиката все пак е много точна наука.
Вие събирате еди колко си процента от брутния вътрешен продукт и при определен брутен вътрешен продукт това изобщо не отговаряше на заложените приходи.
Така че моя въпрос господин Чобанов е, че това което вие залагате като оптимистичен вариант, аз лично смятам, че няма да се осъществи. И тогава стигаме до въпроса на господин Горанов, който звучи като апокалипсис. Какво става, ако минете 2 процента? Нищо господин Горанов, отиваме на 3 процента. Ако минем трите процента, отиваме на прекомерен дефицит и влизаме в процедура. Ако минем 4,8 бием вашия рекорд от 2010 г., от първия ви самостоятелен бюджет. Да не дава Господ. Дано успеем да се справим с общи усилия. Но не питайте, защо правим актуализация на бюджета. Защото тези приходи е абсурд да бъдат изпълнени. И точно полугодието го показа и петте месеца. Точно вашите аргументи са аргументи на това, че бюджета трябва да бъде актуализиран.
На второ място, по отношение на буферите. Прекрасно знаете, специално се обръщам към господин Горанов, може би към госпожа Стоянова, прекрасно знаете, че не е добра практика. Доказано е в последните четири години. Единственият буфер срещу всякакъв род рискове, дори и срещу “риска” да бъдат усвоявани европейските средства над предвиденото. Тоест, да имаме добри практики. Не е добра практика да няма по-високо ниво на фискалния резерв и той да служи като единствен буфер и да стигаме ние до 3 млр. Помните ли, че бяхме стигнали до 2,9. И ако съберете двата фонда, които не трябва да се пипат ще видите, че те са 3,2 или 3,4. И ще видите, че Дянков просто наруши абсолютно всички закони, правейки ежедневни разплащания през тези системи и слизайки под абсолютния минимум. Защо да не приемем тази философия при положение, че сме фиксирали в тази актуализация, че няма да вървим над два процента. Пак казвам, за мен има голям риск. При така заложените приходи и съответстващи на тях разходи или ще трябва да режем с голямата ножица огромни разходи или най-вероятно ще трябва да правим нещо, което никой от нас не иска.
Затова и този мотив и тази причина да бъде актуализиран бюджета, да се поддържа едно малко по-високо ниво на фискалния резерв, защото от него се плащат и европроектите, преди да пристигне обратно финансирането след хикс време.
Самото управление на дълга трябваше ли да чакаме да дойдат два месеца или три или четири до падежа на емисията, за да правим облигации? Не трябваше, разбира се. Ще се върнем на темата за облигациите. Ние като опозиция изпълнихме отговорно своя ангажимент. Помоли ни Дянков да мълчим, за да не влошаваме доходността и мълчахме, а имаше какво да кажем. Защото държавата има полза от това да мълчим в този момент.
Само че съвсем скоро ще ви върна на анализ на тази емисия. Няма да останете очаровани. Няма да го направя със злоба, а професионално, за да видите, че въпреки мълчанието не трябва да се чака в последния момент. Трябва да има оперативен резерв. Прав е министър Чобанов. Да, дори и 2 млр. да вземе, ако ги остави във фискалния резерв, бакалските сметки за лихвите не играят тук, които ги прави вашия лидер.
На трето място, по отношение на разходите. Това е може би най-спорния въпрос. Всеки разход може да се окаже предвиден, може да се окаже и непредвиден. Зависи от размера, зависи от времето на плащането. Но въпреки всичко, аз вярвам, че Министерство на финансите ще поддържа прозрачен този процес и в крайна сметка ще видим, кои разходи са били предвидени и кои са били непредвидени. И дали те наистина са утежнили фискалната позиция. Така че това не е аргумент, да не се прави актуализация на бюджета. По скоро е аргумент да имаме предвид, че наистина има разходи, които са били пропуснати. Ето 40 млн., най-баналния пример. Случва се, може да не бъде достатъчно изчислен един такъв разход, но той трябва да бъде коригиран.
В заключение искам да кажа, че актуализацията е наложителна и страшно бях изненадан от анализите в посока едва ли не, че тази актуализация има някакъв политически привкус или тя се прави за удоволствие на управляващите. Аз не познавам в 20 годишната си практика като политик и като икономист, не познавам нито един колега, който през това време да е бил депутат, икономист, министър на финансите от опозиция или от управляващо мнозинство, който да иска да прави актуализация на бюджета. И вие го знаете много добре. По тази причина вие не направихте актуализация 2009 г. А всъщност това беше единствената актуализация, която трябваше да направите. И тази актуализация, аз съм го казвал много пъти и 2009 г. и 2010 г. и сега в медиите. Тя имаше своите основания в наши грешки. Мои, на господин Орешарски, на целия ни екип. Ние направихме лоша прогноза, както вие сега сте направили лоша прогноза. В началото на кризата не можахме да предвидим спада, не можахме да предвидим много неща. Имаше избори. Съставихме и ние като всички останали един предизборен бюджет. Какво лошо има да го кажем това? Всички го правят от 1990 г. насам. И този е предизборен. Абсолютно предизборен и ви го казах още като го приемахме в зала.
И тогава за разлика от колегите от БСП, аз ви казах, че приходната ви част е не надценен, а абсолютно нереалистична и ви казах защо го правите. Като давате пример какво са ви казали колегите от БСП, защо не давате пример какво ви казаха колегите от ДПС. За всички тези неща ви предупредихме, че ще се случат.
Така че оставете ни или ни помогнете, да направим актуализация на бюджета и да се опитаме да се вместим наистина в рамките на тези два процента, защото е важно за страната.
На Влади Горанов ще му кажа и с това завършвам и това е единственото лично обръщение, че потреблението наистина е стагнирано, но не по причините, които изтъкнахте господин Горанов. От последния месец протести, политическа несигурност и загуба на доверието.
Понеже преди това колегите от профсъюзите и от работодателските организации направиха констатацията, че то е такова в последните шест месеца. Аз ще ви кажа, че е такова последните девет месеца. Пълен спад на потреблението и това се отразява в дефлацията. Всеки икономист го знае това нещо. Има ли дефлация, това е категоричен индекс, че има спад на потреблението и то не един и два месеца.
Така че извода ви е верен, но невярна констатацията, че се дължи на последния месец. Дължи се на много други фактори.
И ако имаме друг път време да говорим за макроикономическия анализ от тези последици ще се върнем, защо ДДС не бива да се сравнява година по година. Защото неразплатения остатък от ДДС зависи повече и преди всичко и дори единствено от икономическата активност на стопанските субекти към този момент. При икономическа активност каквато имаше 2005 г. обемите на разплатено неразплатено са едни. При икономическа активност, каквато имаме в стагнирана икономика са други. Но това са уроци по макроикономика и разни други предмети. Тук не му е мястото да ги правим.
Благодаря ви за вниманието. И се извинявам, ако съм бил малко по-подробен.
Министърът на финансите има думата да отговори на многото въпроси, които бяха зададени.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, дами и господа, наистина се радвам, че имаме тази дискусия тук, в която се чуха много интересни мнения. И въпросите и от двете страни са полезни, с цел да се изясни допълнително философията на тази актуализация и какво постигаме с нея.
Мога да започна с въпроса, който беше конкретно и директно формулиран като въпрос на КТ “Подкрепа”. Като ако съм пропуснал някой въпрос се извинявам предварително. Така че мога да го адресирам допълнително, като ми бъде напомнен. Въпросът на КТ “Подкрепа” този буфер от 506.6 млн. лева как ще бъде изразходван? Точно какви разходи ще финансираме с него? Не остава ли той на тъмно, в сянка и т.н. Той затова е буфер, за да не бъде непременно изразходван. И както подчертах този буфер е необходим, за да се посрещат плащания по дълга в началото на следващата година.
Както видяхте при един нормално планиран емисионен календар трябва да имаме нетно погашение. Тоест да платим повече, отколкото сме взели дълг в размер на над 420 млн. лева. Тоест такъв буфер трябва да имаме в бюджета, за да посрещнем подобни ликвидни нужди. Тоест, няма мистерия и няма нищо тъмно около този буфер.
По отношение на следващата група от въпроси. Нямам намерение да навлизам в каквито и да било схеми. Те са чужди на моята житейска философия и природа, така че съм категоричен по този въпрос.
По отношение на това какво се е говорило при приемането на бюджета миналата година и какво се случва сега, все пак имаме един период от време от девет месеца, през които се случиха много събития. Това което се говори за потенциал в приходите е видно и това отговаря и на това, което ни представи господин Красимир Стефанов с едно изречение. Всичко това, което ни представи е прекрасно. Сигурно всички инициативи могат да доведат до добър резултат. Въпросът е защо данъчните приходи през 2012 г. са по-малки от данъчните приходи през 2008 г. при положение, че брутния вътрешен продукт през 2012 г. е доста по-голям в номинално изражение от брутния вътрешен продукт през 2008 г. Чудесни инициативи, дано част от тях, разбира се и ние имаме своите инициативи, категорично действаме в тази посока и това ще доведе до по-високи приходи.
Въпросът е, че 2012 г. нивото на приходите е по-ниско от 2008 г. И като съпоставяме този потенциал дали е 1 млр. и половина, дали е 4 млр., в зависимост от различните изказвания, пак казвам трябва да имаме представа, че това се случва в различни моменти от време. И след управление, което през този период не е наше, не могло да вземе превантивни мерки, не е могло с конкретни действия да адресира тези слабости и наистина да повдигне потенциала за тези приходи.
Освен това, както виждаме и в макрорамката икономическата ситуация се е влошила. Това е наложило и актуализиране на тези прогнози, т.е. имаме друга структура на икономиката и друга ситуация като цяло. Това не означава, че ние сме загубили своята амбиция по отношение постигането на по-добър резултат за приходите.
Тук споделям и опасението на господин Цонев, което той ясно изрази, че и тази прогноза, тази оценка, която правим за необходимата актуализация в размер на 555 млн. данъчни приходи, може да се окаже прекалено оптимистична, с оглед отговаряйки на следващите въпроси, ситуацията, която имаме към полугодието, което той абсолютно точно отбеляза, че имаме повече приходи в размер малко над 200 млн. при планирани повече приходи 1 млр. 300 млн. Тоест виждате, че дори и с тази актуализация, ние продължаваме да си поставяме напрегнати цели по отношение на данъчните приходи. Но категорично в този момент от време е трудно да си помислим дори, че предварително заложените данъчни приходи в бюджета могат да бъдат изпълнени.
По отношение на въпросите с това, къде точно фискално се намираме към полугодието, предварителните данни показват един дефицит в размер на 7 млн. лв. Тоест, около 7 млн. лв. намираме се близо до нулата на полугодието. Това не бива да ни успокоява и не бива да смятаме, че събираемостта е прекрасна и че нямаме тези проблеми, които подчертаваме в последните дни. Тоест, анализът на проблемите в данъчните приходи се потвърждава и с актуализацията, ние поставяме тези напрегнати цели.
По отношение на неданъчните приходи, въпросът е на господин Кадиев, дали и къде виждаме това преизпълнение. Част от това преизпълнение е наистина по посока повече приходи от дивидент. Там при съставянето на бюджета за 2014 г. съм на ясно, че ни предстои една сериозна дискусия относно това, какъв процент от приходите от дивидент от държавните предприятия трябва да влиза в бюджета, тъй като този голям процент, който е събиран досега има своя фискален смисъл. Носи допълнителни приходи в бюджета, но води до декапитализиране на държавни предприятия и невъзможности да изпълняват своята инвестиционна програма. Тоест за много от тях, тя не съществува на практика. Така че тази дискусия предстои. Но към момента имаме подобно преизпълнение на дивидент.
По отношение на квотите. Към момента вече има реализирани приходи в бюджета от тези квоти. Просто ние ги посочваме и в актуализацията. И както казах тук съществуват няколко сценария, по отношение на това, какви приходи от квоти на парникови газове по продажба на емисии могат да дойдат. И фискално консервативната оценка за тези приходи, според нас са тези близо 86 млн. Но както виждаме в Преходните и заключителни разпоредби имаме една допълнителна оценка, докъде според нас при определен сценарий могат да стигнат те.
Тук се връщаме към въпроса, който може би пропуснах на КНСБ. Какво става с останалите приходи. Там доколкото знам от моя колега министър Стойнев, става въпрос, че тази оценка за тези 400 млн., все пак обхващат друг календарен период от август тази година до август следващата година. Тоест навлизаме в друга година, когато имаме допълнителни очаквания за реализиране на допълнителни приходи.
Надявам се, че успях в някаква степен да обясня и това несъответствие.
По отношение на ненавременната и прибързана актуализация, която господин Горанов изтъкна. Бяха посочени достатъчно аргументи, че нито е ненавременна, нито е прибързана, нито е необоснована. Напротив, към момента и изпълнението на полугодието показва, че това не е така.
По отношение на въпроса, четири пъти увеличение на дефицита и в оригиналния бюджет имаме няколко пъти увеличение на дефицита. Както виждаме актуализацията на бюджета добавя наистина един допълнителен дефицит, но той беше обоснован и в разходната и в приходната част, откъде се появява.
За доверието на икономическите субекти наистина може да си говорим много. Може да видим каква е цената на загубата на доверие през последните четири години. Да я измерим в загуба на работни места. Да я измерим и в това, че в реално изражение брутния вътрешен продукт още не е стигнал през 2012 г. нивото си от 2008 г. За съжаление и през 2013 г. той няма да го достигне.
Така че възстановяването на доверието и от там засягайки друг кръг от въпроси, възможностите за стимулиране на икономиката не винаги преминават през допълнителни разходи. Там са необходими и други мерки, думичката реформи. Реформи по отношение на бизнес средата, реформи най-вече по отношение на конкуренцията, които реформи ние вече започнахме чрез предлаганите промени в Закона за обществените поръчки, които да разширят достъпа на фирми, включително малки и средни, които да могат да участват пълноценно в този процес. И дори да продължат да участват като подизпълнители и да се чувстват защитени, че ще получат своите дължими плащания на време, като се прекратят досегашните негативни и порочни практики, това да не се случва. Порочни практики за които не плащайки на време, даде своя пример и държавата.
По отношение на въпроса за тригодишната прогноза. Тази дискусия също предстои. До голяма степен разходите, които се правят по линия на актуализацията имат еднократен характер, тъй като това са неразплатени до момента задължения. Но наистина дискусията е сериозна, тъй като имаме недофинансирани в последните години системи и това е видно от тяхното състояние. Имаме разходи, за които беше посочено, че не са бюджетирани за тази година, но те не са били бюджетирани в последните години като цяло. И в края на всяка година се е оказало, че търсим резерви за тяхното изпълнение. Подобни разходи бяха посочени и от КНСБ. Наистина те са факт. Не са бюджетирани тези системи. И в съответните министерства търсят възможността за оптимизиране на разходите, така че да ги изпълнят.
По отношение на това, че са предвидени 160 млн., а са просрочени само 103 млн. Официално са просрочени наистина 103 млн., но както казах са идентифицирани, необходимост от финансиране на министерства и ведомства в размер на още допълнителни 500 млн. Ясно е, че те няма как да бъдат финансирани в пълнотата им. И ще се търсят допълнителни резерви и преструктуриране на разходите. Но имаме абсолютното основание и то без да нарушаваме някакви правила за дисциплина и без да сме разточителни, да направим тези 160 млн. допълнителен разход. Даже тук се чуха достатъчно становища, че тези разходи са недостатъчни към този момент за актуализацията. Но така или иначе такава е ситуацията в момента, че спазвайки все пак правилата на дисциплина и това правило за 2 процента дефицит. Това което позволява актуализацията са тези 160 млн.
По отношение на въпроса за ситуацията на полугодието, информацията, която споделихме и аз и господин Цонев, към момента беше вече оповестена при вас – 7 млн. дефицит и недостатъчно нарастване на приходите, което далеч не може да се сравнява с планираното нарастване на приходите. Тоест като се сравнява план с план, това което остава и като основен извод от изказването на господин Цонев е, че трябва да видим и какви растежи са предвидени и да сравняваме ситуацията, доколко тези растежи са реалистични.
По отношение на 236 млн. Имаше въпрос пак от господин Горанов. И координирането между приход и разход. Както е посочено, това са два различни типа сценария в случая. И както беше казано и е записано и в Преходните и заключителни разпоредби включително, подобни разходи ще бъдат правени, тогава когато имаме налични приходи. Смятам, че буфер е необходим винаги за една благоразумна фискална политика.
По отношение на въпросите на господин Московски, не споделям неговото опасение, че догодина ще надхвърлим 3 процента от Маастрихт.
По отношение на предложението, което направи внимателно да се преценяват разходи, които искат министерствата е абсолютно прав. Благодаря за това предложение. И по отношение на информацията, която предостави за това, че може би са завишени исканията от страна на министерствата по отношение освобождаването на радио-честотния спектър.
Така или иначе допълнителните средства към момента са по скоро една аналитична разбивка, тъй като нуждите, както казахме са доста по-големи. И едно оптимизиране и предоставяне на усвояеми през тази година средства в по-малък размер е добре дошло. Тъй като чухме и от двете страни на залата, че има достатъчно други разходи, които има необходимост да бъдат финансирани. Така че всякакъв съвет в това отношение е добре дошъл.
Разбира се, ние предприемаме внимателен преглед на тези разходи, които ще бъдат извършени и без да ни бъде даден този съвет. Естествено, че искаме конкретни сметки и разчети да видим доколко са реалистични тези искания. И поради тази причина не преминахме към варианта на актуализация, директно да запишем в разходните тавани на министерствата тези суми. Тъй като тогава това може би дава по-голяма прозрачност, тъй като има санкция на Парламента. Но и прозрачността и за това също имаше въпроси, която смятаме да осигурим и сега, действайки по този начин чрез постановление на Министерски съвет, които ще бъдат прозрачни, ще се вижда за какво се харчат тези пари. И така или иначе при недостига на средства, които има във всички министерства е ясно, че и взаимния контрол от страна на самите министри също ще бъде голям и всеки министър ще трябва да защити тези средства, преди да му бъдат отпуснати допълнително.
Преди няколко дни на пресконференцията на актуализацията на бюджета, получих много добро предложение в това отношение, зададено като журналистически въпрос. Дали бихме публикували подобна информация, как се изразходват тези допълнителни средства. Разбира се, бихме публикували подобна информация.
Господин Красимир Стефанов вече мисля, че адресирах това, което той каза и за мен остава също изненада, защо данъчните приходи 2012 г. са по-ниски от данъчните приходи през 2008 г.
По отношение на буферите, дали правят по-хлабав бюджета. Зависи как ще са формулирани тези буфери и какво точно имаме предвид под буфер. Категорично буфера, който е най-големия фискален буфер и като възможности, т.е. фискалния резерв беше пренебрегван през последните години и това е видно в неговия размер.
Какви шокове очакваме. Шокът обикновено е неочакван. Но рискове разбира се, при развитието на тази конкретна ситуация има. Рискове има от влошаване на икономическата среда допълнително, тъй като външните перспективи също не са блестящи. Рисковете разбира се, се обмислят и в хода на текущото изпълнение на бюджета. Не случайно беше предприета една мярка за ограничаване на разходните тавани на министерствата по отношение най-вече на някои административни разходи, които да отделят една възможност за един допълнителен буфер в размер на 60 млн. лева. Засега рискът от замразяване и прекратяване на плащанията не смятам, че толкова належащо стои на дневен ред, ако мога така да отговоря на вашия въпрос.
По отношение на въпросите на господин Младенов за свикването на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Ще оставя на министър д-р Адемов да отговори, както и свързаното със социалния пакет и неговия обхват. Мисля, че е ясно, че с промените, които направихме по отношение на енергийните помощи този обхват значително се увеличи спрямо тези 211 000 лица. Наистина е похвално, че след толкова години на замразяване на доходите, на замразяване на пенсиите вече виждаме едно променено отношение и едно ново усещане за социалната реалност в страната и от там да дойде предложението, да се финансира допълнителен социален пакет.
Разбира се, като социален министър, господин Младенов е отстоявал често и други подобни свои виждания за една по-голяма социална подкрепа. В крайна сметка реалността беше друга. И виждаме тази реалност докъде доведе в социално и икономическо отношение.
Благодаря за оценката на господин Бойчев и препоръката, която се вижда и като променена философия, че бюджета и държавата по-точно, трябва да бъде един предвидим партньор и да изпълнява своите ангажименти.
По отношение на работата на приходните агенции, там се вземат мерки. По отношение на Национална агенция по приходите, ръководството на практика част от него, в лицето на ръководителя на Националната агенция изпълнителния директор господин Бойко Атанасов и двама от неговите заместници е ясно. От там нататък предстои назначаването на трети заместник, който ще има ресор - подобряване на събираемостта. Ще му бъдат възложени конкретни отговорности в това отношение. И се обсъждат сериозни кандидатури, това да се случи възможно най-бързо.
По отношение на кадровите проблеми в митниците, там наистина могат да се задават и се задават много въпроси. Затова ще бъдат предприети действия по отношение на една проверка, точно какво се е случвало с назначенията в последните години, с изпълненията на конкретни постановления, които са давали възможност за уволнение на голям брой митничари. Голяма част от които после съда възстановява на работа. И това какви допълнителни тежести върху бюджета е нанесло.
Както знаете имаме намерение да сменим господин Ваньо Танов. За съжаление неговото здравословно състояние се влоши. Той постъпи в болница. И от чисто човешка гледна точка в този момент, тази смяна не беше възможна. Също там се обмислят кандидатури, но към момента даваме възможност на неговия заместник и като изпълняващ длъжността, да приложи своята концепция и виждания за това, как да се развива самата приходна агенция.
Без да имам напълно изчерпателната справка по отношение на другия въпрос, но разбира се, ще я предоставя на вниманието на народните представители, за това какви са тези проекти и какви са тези пари, които са преразпределени от централния бюджет.
Тук прави впечатление едно от постановленията № 27 от февруари 2013 г. за инфраструктурни обекти 130 млн. предоставени на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Част от тези инфраструктурни обекти са започнали от предходни години и е трябвало да бъдат финансирани. Други са били отлагани доста дълго във времето. Но подробна разбивка мога да предоставя, за да видите и по какъв начин, къде са насочени.
По отношение на разбивка по конкретни фирми, това вече трябва да предоставят съответни министерства или други институции, на които са предоставени пари. Финансов ресурс на който е предоставен. Прави впечатление, че са предоставени допълнителни средства на няколко общини. Община Варна, за явно дофинансиране за изграждане на многофункционална спортна зала. Община Пловдив довършителни работи на обект спортен комплекс. Община Варна и Община Русе отново. Община Бургас и Община Добрич. Община Варна, Община Русе и разбира се, не може да пренебрегнем и Столична община. Това е неизчерпателен списък на средствата и институциите, съответно и общините на които са предоставени.
Без да правя някаква оценка, дали е трябвало да бъдат предоставени тези средства, може би наистина е имало необходимост от тях и затова са предоставени да адресират някои възникнали проблеми по отношение на непредвидено иначе финансиране, което изисква едно преразпределение.
По отношение на следващите въпроси. Да, съгласен съм с констатацията на госпожа Янкова, че с философията, която имахме досега трябва решително да скъсаме. Но виждаме, че и при този дефицит, който предвиждаме сега от 2 процента, шума, който се вдига, критиките които имаме, спекулациите, които са налице са много големи, въпреки че той по никакъв начин не застрашава някаква фискална дисциплина. Но както беше отбелязано и от други изказвания, наистина имахме една трайна политика на замразяване на доходи и замразяване на заплати и пенсии. Може би съобразена до някаква степен и с икономическото развитие, но не съвсем, тъй като както казах, анализите показват, че се е водила една проциклична фискална политика.
По отношение на въпросите на господин Анастасов, дали ще бъде погасен в срок дълга. Естествено, че ще бъде погасен. Това е задължение на държавата. Конкретна емисия на държавни ценни книжа. И за моя радост сме далеч от момента, в който някога бихме могли да не обслужваме в срок такива задължения. Тоест такъв момент е недопустим. Ние сме далеч от гръцки, португалски, испански, кипърски и тем подобни сценарии.
По отношение на това за преамбюлите на констативните протоколи, наистина ще ви бъда благодарен да ми предоставите и на мен примери, за да видя къде точно в кои териториални дирекции на НАП се е работило по посочения начин. Може би това е била широко разпространена практика, може би не, затова ще бъда благодарен наистина да ми предоставите подобна информация.
И както казах стимулирането на икономиката не винаги е свързано с харчене на допълнителни пари. Могат да се вземат много мерки и те се планират и се правят по отношение на намаляване на административната тежест. По отношение увеличаване на конкуренцията. По отношение на всичко това, което правим. И по отношение на работата на приходните администрации.
И днес дори заместник-министър Людмила Петкова имаше специална пресконференция за предприетите инициативи в тази област, които дават вече конкретни резултати и ще има конкретни нормативни промени, за да бъдат постигнати. Те са обсъждани с бизнеса. Там са обсъждани и прекрасните електронни услуги, които предоставя Националната агенция по приходите, особено единната данъчно осигурителна сметка. Но въпреки, че този пилотен проект е бил приложен директно в практиката, недостатъчно добре обмислен за съжаление, все пак и там заедно с бизнеса мислим, че намерихме решение и ще адресираме проблемите и в това отношение.
Мисля че най-общо казано адресирах зададените въпроси. Съжалявам, ако съм пропуснал някои от тях.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин министър. Давам думата на министъра на труда и социалната политика д-р Хасан Адемов. След него е министъра на икономиката и енергетиката
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви господин председател.
Госпожи и господа председатели, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, аз ще бъда много кратък. Ще се опитам да отговоря само на два от зададените въпроси или по скоро да направя коментар.
По отношение на дейността на Националния съвет за тристранно сътрудничество, аз споделям притесненията на колегите от ГЕРБ, че Националния съвет за тристранно сътрудничество към днешна дата не функционира. Тук няма да се спирам на въпроса, кой има по-голям принос за това, че към днешна дата Националния съвет за тристранно сътрудничество не работи. Защото за никого не е тайна, че прословутите текстове в Закона за деклариране доходите на лица, заемащи публични длъжности бяха приети с гласовете единствено и само на управляващите тогава колеги от ГЕРБ. И всички знаят, че това е причината работодателските организации да не участват в заседанията на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Това което правим в момента е Народното събрание да отмени на второ четене тези текстове, които са пречка за участието на работодателските организации в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Надявам се това да се случи до края на този месец и да свикаме първото легитимно заседание на НСТС още до края на този месец.
Що се отнася до следващия ми коментар за това, дали социалния пакет може да бъде по-широк. Очевидно е, че няма министър на труда и социалната политика, който да не иска социалните пакети да обхващат по-голям брой български граждани.
Тук в рамките на парламентарната група на ГЕРБ е добре да си уточните двата възможни подхода. Единият подход е притеснението ви, че сме стигнали до възможния дефицит от 2 процента. И всеки един допълнителен разход ще бъде в посока на увеличение на този допустим дефицит, което означава, че трябва да бъдат орязани други разходи или да бъдат увеличени приходите. И ако в рамките на дискусията между първо и второ четене, посочите кои други разходи трябва да бъдат орязани или кои нови приходи трябва да бъдат допустими, тогава съм съгласен да тръгнем към увеличаване на този социален пакет, да бъде той по-широк. Защото аз съм убеден и всички сме убедени, че има нужда и от такъв широк социален пакет.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря министър Адемов.
Има думата министъра на икономиката и енергетиката господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми господа председатели, уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще бъда съвсем кратък, тъй като напредна времето. Едва ли за два месеца може да бъде подобрен един бизнес климат, при една влошена външна обстановка и все по-влошаваща се вътрешна обстановка. Но тук не говорим за протести. Тук говорим за доверие на бизнеса.
За първите пет месеца имаме намаление на инвестициите в страната, говоря за пет месеца, спрямо предходната година с приблизително 250 млн. лева. При първите ни срещи, главно с представителите на работодателските организации, които проведохме с министър-председателя, основното послание бе повече предвидимост и прозрачност. Тъй като през последните години явно се е страдало от такава предвидимост.
Не случайно министър-председателя и това е първото правителство, което внесе в Парламента краткосрочна програма върху която ще се отчита. Никой досега не го е правил, касаещо икономическата сфера, социалната сфера и повече демокрация в управлението.
Благодарение на тази програма, ние имаме и конкретни мерки, така че и бизнеса и хората в социалната сфера да знаят какво се случва в тази страна и това, което ги очаква през следващите месеци.
Да, промяната в Закона за обществените поръчки скоро ще бъде факт и основните параметри вече бяха оповестени. Утре ще имаме оперативно заседание в Министерския съвет. Ще се гледат и конкретни регулаторни режими. Нещо което не е правено от години. Когато всеки имаше желание да ги намалява. Всеки искаше да ги опростява. За съжаление те се увеличаваха. При положение, че имаше една програма за по-добро регулиране, която не знам защо не се изпълняваше.
Искаме да въведем и нов тип правене на политика чрез диалог с бизнеса. Факт е, че концепцията на новата оперативна програма не бе приета от българския бизнес. Тук разбира се, вината е в служебното правителство. Държа да го подчертая. Беше изпратена в Брюксел, без да е одобрена от бизнеса. Изцяло отхвърлена от бизнеса. За няколко дни, буквално седмици с конкретни преговори, концепцията има изцяло нов вариант. Беше представена преди десет дни за иновации и конкурентоспособност. Изцяло приета от българския бизнес. Днес имахме среща на Консултативния съвет за насърчаване на малки и средни предприятия. Съвет който три години, забележете не е работил. Говорим за малки и средни предприятия. Това е гръбнака на българската икономика. Това е гръбнака на европейската икономика.
И се опитваме този път политиката да бъде не отгоре надолу, а да бъде наистина отдолу нагоре, а не да се спуска от правителството.
Факт е, че също така има интензивни преговори и със синдикатите. Разбирайки колко е трудна ситуацията в момента правим всичко възможно, за да няма социални трусове. Едва ли има някой в тази зала, в която да не желае да се осъществят тези предсрочни задължения към бизнеса и да бъдат изплатени.
Също така държа да подчертая, че и във ведомството, това което е наследено и което изцяло одобрявам от правителството на ГЕРБ, като консултативни съвети по отделни браншове ще бъде запазено. Но бизнес климат се прави много трудно и много лесно се руши.
Уверявам ви, че тук за подобряване на бизнес климата ще имаме нужда от подкрепата на всички вас, защото за страната няма да работи само едно правителство, а ще работят няколко правителства. Но е важно да бъдем обединени.
Що се касае за дефлацията. Вярно е, че през няколко месеца имаме дефлация. За м.юни спрямо предходния месец вече има инфлация от 2,6 процента, което може би е един добър положителен знак. Защото всички икономисти знаем, че един продължителен период на дефлация не вещае нищо добро. Но на този етап усилията ни са за тези няма и два месеца, да върнем доверието и нов тип на правене на политика. И разбира се, всеки който желае да помага е добре дошъл.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря на министрите за изчерпателните отговори, както и на всички, които взеха участие в дискусията, нашите гости, колегите. Ако нямате някакви финални бележки, аз предлагам да пристъпим към гласуване на законопроекта.
Първо Комисията по бюджет и финанси.
Предварително искам да кажа, че Димитър Горов, Петър Кънев и Георги Кадиев са дали писмено с подписите си, съобразно практиката съгласие, гласуване за.
От Комисията по бюджет и финанси, който е за, моля да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията по икономическа политика и туризъм.
Искам предварително да ви кажа, че господин Кънев и господин Кадиев са заявили за писмено.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 7 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Колеги, моля от Комисията по труда и социална политика, като предварително информирам, че господин Емил Райнов също остави гласа си за.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 9 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря на всички още веднъж и на колетите от другите две комисии.
Закривам заседанието на Комисията.

/ Закрито в 20.00 часа /



Стенограф: Силвия Михайлова



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Йордан Цонев/


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ:
/Алиосман Имамов/


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА:
/Корнелия Нинова/