П Р О Т О К О Л

№ 5

---

На 30 юли 2013 г. /вторник/ от 10.00 часа в зала 130 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Заседанието бе открито в 10.10 часа и ръководено от господин Йордан Цонев – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 10.10 часа /


ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добър ден колеги! Имаме кворум и може да започнем.
Откривам заседанието на Комисията.

Д н е в е н р е д:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. № 302-01-8, внесен от Министерски съвет на 22.07.2013 г. – второ четене.
Имате ли други предложения по дневния ред? Няма.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Във връзка с тази точка наши гости са:
Петър Чобанов – министър на финансите
Людмила Петкова – зам.-министър на финансите
Людмила Елкова – зам.-министър на финансите
Добрин Пенджуров – директор Дирекция “Бюджет”
Владимир Петров – директор на Дирекция “Държавни разходи”
Любомир Малчев – началник отдел в Дирекция “Държавно съкровище”
Маринела Петрова – директор на Дирекция “Икономическа и финансова политика”
Цветослав Миков – началник отдел в Дирекция “Бюджет”
Милена Бойкова – директор на Дирекция “Държавен дълг и финансови пазари”
Галя Николова – експерт
Росица Янкова – зам.-министър на труда и социалната политика
Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика
Елена Йорданова Телкийска – член на Управителен съвет на Гражданско сдружение за защита на гражданите
Мирослав Паскалев – Национален форум “Обединение”
Петър Ганев – Институт за пазарна икономика
Десислава Николова – Институт за пазарна икономика
Това са гостите по моя списък.

Пристъпваме към точка първа.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. № 302-01-8, внесен от Министерски съвет на 22.07.2013 г. – второ четене.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на закона и предлага следната редакция.
З а к о н
за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г.

Следва изброяването на обнародването в държавен вестник.
Имате ли по заглавието предложения? Няма.
Който е за, да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.1. Има направени предложения. Започвам да ви ги чета.
Първото предложеине на н.п. Ваня Добрева и Милко Багдасаров.
Същинските предложения ги има отпечатани пред вас в доклада. Мисля да не ги четем. Вие ги виждате.
Там където има дадено становище на работната група ще кажа мотивите. Или аз ще ги прочета или експертите и длъжностните лица от Министерство на финансите, които са участвали в работната група ще ви ги кажат. Има направени и разяснения след някои от предложенията, каква е философията и целта на съответното предложение. Те са изписани в доклада, който ви е раздаден.
На стр.11 относно предложението на госпожа Менда Стоянова, Владислав Горанов, Димитър Главчев и Диана Йорданова е изписано какво касае предложението. Разбира се, вносителите ще имат думата, за да се обосноват.
По първото предложение работната група не подкрепя това предложение. Мотивите са, че направеното предложение е адресирано към конкретен бюджет, Министерство на образованието и науката, което не съответства на философията при която е съставен законопроекта за изменение и допълнение на държавния бюджет за 2013 г.
Това е един от примерите за финансово неосигурени системи, независимо, че се отчитат потребностите от допълнителни средства в сферата на образованието и науката.
Ще спомена и другите предложения. Ще дам думата да ги представите и съответно на работния екип да отговори на въпросите.
Следващото предложение, както ви казах е на група народни представители, колежката Менда Стоянова, Владислав Горанов, Димитър Главчев и Диана Йорданова. То касае увеличение на приходите с 204.4 млн. лв., което се получава от увеличение на данъчните приходи с 290 млн. и намаление на неданъчните с 85 млн. 600 000 лева.
Второ, намаление на резерва за непредвидени неотложни разходи в частта му за структурни реформи и допълнителни фискални мерки с 246 млн. 22. 1 хил. лв.
Трето, намаляване на размера на вноската в общия бюджет на Европейския съюз с 42 млн. 999,6 хил. лв.
Четвърто, намаляване на бюджетния дефицит с 493 млн. 421,7 хил. лв.
Следващото предложение е на н.п. Светлана Найденова, Тотю Младенов, Гинче Караминова, Ирена Узунова, Антоний Йорданов, Владимир Митрушев, Десислава Атанасова, Даниела Дариткова, Дарин Димитров и Румен Иванов.
То касае приходите чл.1, ал.1.
Увеличение на приходите с 292 млн. 999.5 хил.лв., което се получава от увеличение на данъчните приходи с 555 млн. 6,5 хил. лв. и намаление на недъчните приходи с 262 млн. 6,6 хил. лв.
Намаление на резерва за непредвидени неотложни разходи в частта му за структурни реформи и допълнителни фискални мерки със 136 млн. 22,1 хил. лв. Намаляване на бюджетния дефицит с 429 млн. 21.7 хил. лв.
Работната група не подкрепя предложението. Мотивите са дадени пред вас.
Следващото предложение е за създаване на § 1а. До тук ще спра.
Имат думата вносителите, да си представят мотивите и съображенията. Колеги, заповядайте. Може би по реда на внасяне.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря уважаеми господин председател, с колегата н.п. Милко Багдасаров правим предложение в § 1, чл.1, ал.2 “трансфери” да бъдат заменени и да бъдат допълнени. А по т.1.8 в бюджета на държавните и висши училища от Министерство на образованието и науката. Съжалявам, тук при предложението е станала техническа грешка. Числото което би следвало да се има предвид е 351 млн. 965 400. Става дума за целенасочена субсидия от 500 000, които предлагаме да бъдат приведени към бюджета на Софийския университет “Свети Климент Охридски” във връзка със 125 годишнината от неговия юбилей. И която субсидия е крайно необходима, за да покрие разноските, които Университетът е направил и във връзка с поддържането на 19-те културни паметника, които държавата е предоставила на Държавното висше училище.
Второто ни предложение засяга т.1.9 към бюджета на Българската академия на науките, предлагаме да бъде извършено изменение. От Министерство на образованието и науката към Академията, да бъде увеличена субсидията на Българската академия на науките с 2 млн. Мотивите за това наше предложение е, че според вече трета година утвърдената субсидия за Българската академия на науките е 59 млн. 756 100 лв. Като 70 процента близо от тези средства отиват за осигуряване на най-мизерни условия за съществуване на Българската академия на науките. В предложението за тези средства ние включваме 500 000 за поддържане на библиотеката на Българската академия на науките, за която не достигат финансови средства дори и за пощенски услуги. И останалите 1 млн. и половина, ние предлагаме да бъдат изразходвани целенасочено за плащане на членския внос в научните организации. Нещо което предишния бюджет, за наше най-голямо учудване не е предвидил.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз ви благодаря. От Министерство на финансите допълнителни мотиви, освен тези които са написани в самия доклад има ли? Заповядайте господин министър.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви господин Цонев.
Уважаеми дами и господа, съгласен съм, че това е един пример за недофинансирана система, която е много важна. Както знаете и както вече беше казано, стойността до която стигнахме за подобно недофинансиране и искания от страна на Министерството е 500 млн. За съжаление, както виждате в рамките на тази актуализация, това което предвиждаме като ресурс е 160 млн. И както са изложени мотивите, ние не променяме разходните тавани на министерствата. Диалогът го водим с Българска академия на науките. Своевременно ще предоставим 500 000 да решим проблемите належащи на библиотеките, но това ще стане с постановление на Министерски съвет. Така че към момента отхвърляме това предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин министър.
Тогава да преминем към второто предложение, което е на колегите от ГЕРБ. Госпожо Стоянова, вие ли ще представите предложението или господин Горанов или може би някой друг?
Заповядайте имате думата господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин председателю, господин министър, заместник-министри, колеги народни представители, не можахме да бъдем убедени по време на дебата в пленарна зала на първо гласуване, че предложената актуализация е безалтернативна. Липсват доказателства, че се налага с такъв размер да бъдат коригирани приходите. Още по-малко, че най-трудния път за един финансов министър е удържането на разходната част на бюджета. В този смисъл ние никога няма да приемем тезата на господин Чобанов, която той често лансира. “Видите ли министерствата искали”. Всяка година с бюджетната заявка, обичайно няколко милиарда се искат повече от министерствата. Задачата на финансовия министър е да намери баланс между техните искания и възможностите на рамката, без това да води до натрупване на твърде много задължения, нови дългове и да се отклонява значително от възприетата ценност, за близък до балансиран бюджет за държава във валутен борд, каквато е България.
В този смисъл след анализ, ние приемаме част от резервите, които Министерство на финансите и правителството има по отношение на приходната част. Като също предлагаме отчасти преразглеждане на някои позиции от данъчните приходи, така също и неданъчните приходи. Като отразяваме очерталите се досега тенденции и ще видите, че с предложените корекции по отношение на някои данъчни приходи, като например данък добавена стойност, ние сме се опитали да отчетем тенденциите, които са установили колегите от Министерство на финансите. Разбира се, не в същата степен, тъй като според нас, има още доста какво да се направи до края на годината като усилие за подобряване на събираемостта, вместо да се минава към формиране на по-висок дефицит.
Така или иначе спрямо действащия Закон за държавния бюджет предложението ни е за минимално намаление на приходите с около 3 млн., което се получава като компенсирано между намаление на данъчните приходи с 265 млн. и увеличение на недъчните приходи, тенденция, която изпреварва. Тук сме по-консервативни дори от предложението на правителството, което предлага актуализация с 347 млн. повече данъчни приходи. Ние сме свели нашата оценка само до 262 млн., т.е. в приходната част, ние намаляваме оценките за приходите само с близо 3 млн. – 2 млн. 999,6.
По отношение на разходите продължаваме да смятаме, че натрупаните просрочени задължения, особено в системата на силовите ведомства в пъти изостават от размера на бюджетите им, които надхвърлят милиард и които имаха най-големия номинален ръст в 2013 г. спрямо 2012 г. Необходими са допълнителни усилия, за да може тези системи да бъдат вкарани в рамка, а не традиционно през годината да оказват натиск върху правителството за допълнителни ресурси, без по никакъв начин да се държи сметка за вътрешни резерви и необходимост от реформи в тези системи.
По тази причина не приемаме разплащането на просрочените задължения на тези системи, да стават за сметка на допълнително разслабване на фискалната позиция и смятаме, че те трябва да потърсят вътрешни резерви. Примера може да се даде и с Военно-медицинска академия и със системата на Министерство на вътрешните работи, където трябва да се положат повече усилия за по-добро управление на бюджета, а не постоянно претенции към правителството за увеличаване на и без това най-големите бюджети след социалния бюджет.
Отчитаме, че одобрените с първия социален пакет на това правителство, господин Орешарски ангажира бюджета на Министерство на труда и социалната политика и независимо от твърденията, че той е финансово обезпечен се вижда, че с предложената актуализация от правителството, се предвижда един значителен ресурс за допълнителни социални мерки. Тоест, за покриване на недостиг по бюджета на Министерство на труда и социалната политика.
Ние не сме водили дебат, дали социалния пакет е в рамките на бюджета. Така или иначе за нас беше ясно, че няма как да бъде вместен в рамките на бюджета на Министерство на труда и социалната политика. Тук е и господин Младенов, доскорошен министър, който може да потвърди, че дебат за проблемите на бюджета на Министерство на труда и социалната политика във връзка с ангажиментите му по отделни закони е стоял още в началото на годината с дебатите във връзка с текущото изпълнение на бюджета още в правителството на Бойко Борисов.
Преценяваме обаче, че така или иначе ангажиментите възникнали по закон трябва да бъдат финансирани, за да не се стига до там, че индивидуалните права на български граждани не трябва да бъдат покрити. И затова сме предвидили увеличението с 40 млн., използвайки подобна техника, която е предложена и от правителството. За да не правим твърде сложно изменението на Закона за държавния бюджет, използвали сме същата техника предложена от правителството с увеличаване, разбира се не с милионите предложени от Министерския съвет 286 млн., а само с 40 млн. на резерва за структурни реформи в частта за резерва за структурни реформи и допълнителни фискални мерки.
Този разход обаче, според нас би могъл да бъде осигурен за сметка на икономии, като ние смятаме и това почива на база на анализ, на изпълнението на вноската на Република България в бюджета на Европейския съюз и то анализ, който се простира от 2007 г. насам. Традиционно всяка година има сериозно разминаване между планираните и отчетените средства. Като порядъка е десетки милиони. Примерът най-пресния 2012 г., когато при планирани 895,7 млн. 809 млн. са само разходите извършени за вноска на Република България в общия бюджет на Европейския съюз или 90,3 процента изпълнение.
В отделните години 2007 г. примерно при 634 млн. план имаме 595 млн. изпълнение. Единствено 2008 г. имаме леко преизпълнение на плана. От 659,9 млн. имаме 720 млн. изпълнение. 2009 г. 931,8 млн. план, 746 млн. отчет. 2009 г. 80 процента изпълнение на този вид разход. 2010 г. - 779,7 млн. план, 669,7 млн. изпълнение. 2011 г. - 811,5 план, 779,2 млн. изпълнение. За 2012 г. споменах.
За 2013 г. тенденцията е подобна. Като аргументи намираме и в изказването на министъра на финансите, че нивата на брутния вътрешен продукт и на неговата структура няма да достигнат плана, с който е внесен бюджета, което дава основание да се смята, че и брутния национален доход няма да е на тези нива, на които е планирана вноската. И по този начин е възможно да се реализират тези, а и по-високи икономии. Това е тенденция от последните години. Може би колегите от Министерство на финансите ще обяснят, защо традиционно се разминава плана с отчета. Но ние смятаме, че тези допълнителни 40 млн. биха могли да бъдат формирани, осигурени в рамките на общите разходи одобрени с годишния закон за бюджета.
В заключение на база на цялото това предложение се вижда, че ако има воля, правителството може да се вмести в така разчетения дефицит за 2013 г. по консолидираната фискална програма. Именно в тази посока е нашето предложение.
За да не взимам пак думата ще спомена, че сме предложили и отпадане на ограничението в § 13 ал.1 от действащия Закон за бюджета, което лимитира размера на новоимитирания дълг. В последствие вероятно ще чуем мотивите, с които работната група към Бюджетната комисия не подкрепя подобно предложение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин Горанов.
Преди да дам думата на колегите от Министерство на финансите, бих искал да кажа няколко неща по направеното изложение. Безалтернативни неща няма господин Горанов. Всичко е алтернативно. Защото така започнахте.
Аз мисля, че ние обосновахме защо се налага тази актуализация, защо в тази посока. Виждам, че не сме успели да ви убедим. Вероятно не сме били достатъчно убедителни. Затова ще се опитам още веднъж да кажа, че три неща стоят в основата на тази актуализация, на нейната философия.
Очакваното и заложено в бюджета изпълнение на приходната част в по-голяма конкретика на данъчните приходи. И ако си позволявам да го припомня, то е защото вече имаме данните за полугодието и за консолидираната фискална програма и за Републиканския бюджет и те са още по-тревожни от тези, които ви казах при представянето на първо четене на бюджета. Вие също ще ги имате. Аз дадох един екземпляр на колежката Стоянова от вашата група, която участва в част от работата на работната група, за което й благодаря. И там ще видите, че има номинално неизпълнение дори на някои от данъчните приходи. Мога да ви дам примери. Но ви ще си прегледате таблиците и ще видите, че изоставането в темпа е още по-тревожно и по консолидираната фискална програма и по Републиканския бюджет. Така че това наше основание относно приходната част има още аргументи към него, за наше най-голямо съжаление.
Към това, ако прибавим и тенденцията в развитието на икономиката от последните три месеца и на показателите върху които е основана прогнозата за темп на растеж. Защото основния показател в доклада за бюджета и в неговата макрорамка е обоснован темп от 1,9 и съответното нарастване на приходната част е потреблението. То за съжаление не само, че не се увеличава, а както вече ви казах девети месец подред се свива, при това с все по-високи темпове. Което ни навежда на мисълта, че след първото тримесечие, в което имаме 0,4 процента ръст, вероятността до края на годината да влезем в рецесия е много голяма. Дано не се сбъдне това. Но такива са тенденциите и това е обективния анализ на данните към полугодието.
Само ще ви кажа, че данъчните приходи, които са предвидени да бъдат 1 млр. 800 000 спрямо 2012 г. са само 379,6 или 380 млн. повече, като го закръглим. Тоест имаме 1 млр. и половина по-малко. Това са данните за полугодието.
Мога да ви ги кажа и по Републикански бюджет. Те са с 2,9 процента, мога и в абсолютна сума да ви ги кажа – 7 млр. 743,8 млн. изпълнение. Или номинално увеличение с 221,4 млн. Казах ви предишния път при какво номинално увеличение е заложена в Закона за бюджета – 1 млр. 300 000.
Вторият аргумент беше философията на управление на бюджета, където казахме, че ние искаме да поддържаме по-висок фискален резерв и по тази причина са направили някои от мерките, в това число и с дълговата операция. Защото за нас това е по-правилния метод. Той е чисто управленски. И всяко правителство има право да определи своята философия на управление на публичните разходи.
И третото беше разходите, за които вие самите виждате, че има недофинансирани системи. Самите вие го казвате. Има разходи, които не са предвидени. За наше най-голямо съжаление, някои от тези разходи са в системи, които според нас са и без това раздути, както вие казахте в системата сигурност и т.н. Но там става въпрос за извънреден труд и аз не виждам, как няма да го платим.
Общо взето това е което аз мога да кажа като аргументи в посока обратната на тези, които господин Горанов изтъкна пред нас.
Давам думата на колегите от Министерство на финансите да се аргументират.
Господин министър заповядайте.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви господин Цонев.
Уважаеми господин Горанов, уважаеми дами и господа народни представители, експерти и гости, потвърждавам казаното и на първо четене по отношение на нашите оценки за неизпълнението на приходите. Както вече беше споменато към полугодието при планирано нарастване на данъчните приходи, по отношение на консолидираната фискална програма с 8,4 процента за 2013 спрямо 2012 г., реализираното до момента е само 3,6 процента. Като по отношение на данъка върху добавената стойност при планирано нарастване 11 процента имаме 6,4 процента. Като цяло като погледнем изпълнението и го сравним със закона, съпоставим го с 2012 г., което често се прави по отношение на данъчните приходи, като цяло имаме 46,8 процента. Към полугодието на 2013 г. при 48,9 процента към полугодието на 2012 г. Тоест, като цяло за данъчните приходи виждаме, че вече имаме 2,1 процентни пункта неизпълнение. Тенденцията се задълбочава. Задълбочава се и поради негативното развитие на икономиката.
По отношение на вноската в бюджета на Европейския съюз, вие представихте един много интересен анализ, който почива на исторически данни. За съжаление не винаги историята се повтаря. И като цяло по отношение на тази вноска, мога да кажа, че тази година е постигнат може би един успех по отношение на планираното, тъй като фактическата реализация ще бъде много близка до планираното. Тоест по отношение на планирането на вноската наистина сме близо до истината. За съжаление това което получих аз като анализ от експертите в Министерство на финансите, че може да се наложи дори и да довнасяме към вноската си от Европейския съюз, поради самата бюджетна ситуация и в Европейския съюз и поради очакване за искане за малко по-голяма вноска по линия на собствените ресурси. Така че не споделям вашия оптимизъм по отношение на спестяването от вноската в Европейския съюз.
За съжаление ние заварваме наистина едни тежки и нереформирани системи в сигурността. Това е факт. Те няма как да бъдат реформирани за един месец, два месеца. И няма как да не бъдат платени дългове, които също заварваме. Те не се генерирани сега. Тези дългове са факт. Ясно е, че не могат всички искания да бъдат изпълнени. Първоначалният списък с исканията достигаше над 900 млн. Към момента по-реалистичните от тях са сведени до 500 млн. За съжаление няма как да бъдат изпълнени. Това е ясно. И затова сме се спрели на числото 160 млн., за да задоволим необходимостта от посрещане на задължения към бизнеса.
Иначе конкретно за системата на МВР, там знаете, че вече тече структурна реформа. Отделно от това там недостига, който е оценен в тази система е за над 90 млн. лв. Така че няма да удовлетворим потребностите, които по принцип има тази система. Като цяло за да обобщя данните за изпълнението към средата годината, потвърждават нашите оценки за неизпълнението на приходите. Потвърждават до голяма степен и оценките на приходните агенции. Но както виждате в самата актуализация на бюджета сме поставили по-напрегнати фискални цели.
Освен това като цяло философията на актуализацията е да разплатим задълженията към бизнеса, за да може да се влее един свеж ресурс в икономиката, което да я подпомогне и да я задвижи. И като цяло, разбира се, актуализацията не трябва да се разглежда разделена от всички мерки и действия, които предприема правителството и които ще бъдат тази седмица представени в Парламента, като се представя правителствената програма.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има ли други изказвания? Господин Горанов заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: За съжаление не е изтекъл обичайния срок, в който Министерство на финансите да публикува информацията за изпълнение на бюджета. Но се надявам днес да може да се запознаем с нея, след като сте я разпространили.
Прави впечатление господин Цонев едно число, което вие споменахте за номиналното превишение на приходите спрямо предходната година, като споменахте число от порядъка на 340 млн. Без да искам да влизам в диалог, да го припомните. Данъчните за юли месец са преизпълнени със 792 млн.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Искам да ви отговоря. Защото вътре са и помощите господин Горанов. Аз ви говоря за данъчните. Въпросното 792 млн., то е станало 941 млн., но са помощите вътре. А ние говорим за данъчните приходи и там числото е 379,6. Ако ще съпоставим превишението на приходите, в които влизат данъчните и помощите, не е 1,8, а е 3 млр. разликата между бюджет 2013 и 2012 г. С помощите е 3 млр. Без помощите е 2 млр. план спрямо отчет 1,8, план спрямо план. Това са точните цифри.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Прави впечатление, че има забавяне на темповете на постъпване на приходите. Този анализ ли трябва да се наложи? И ако да, на какво според вас се дължи?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма как да се дължи на дейността на правителството за 25 дни. Няма как. Шестмесечието е 25 дни, след като е влезнало правителството. Дори зам.-министрите не бяха назначени. Да не говорим за всичко останало.
Дължи се на лошо планиране първо.
Второ, на лоши тенденции в икономиката.
Трето, забавянето от май за юни се дължи на простичкия факт, който ако има някой в тази зала да го знае най-добре от опозицията, това сте вие и господин Стефанов. Вие знаете, че месеците март, април, май са по принцип винаги с много силна приходна част по обективни причини. Там са доброволно внесените данъци и лични и корпоративни, и вноската на БНБ и още редица други неща.
По принцип във всичките години, това е най-силната фискална част, най-силната приходна част. Така че няма нищо необичайно във всичко, което се случва. Причините са тези. Лошия икономически сценарий и лошото планиране. Няма как да стане по друг начин. А иначе цифрите са коректни и вашите и моите. Само трябва да уточняваме за кое точно говорим, когато говорим за превишение и темпове на нарастване. Мисля че отговорих на въпроса ви точно.
Изказвания по това предложение? Няма.
Преминаваме към следващото. То е на група народни представители Светлана Найденова, Тотю Младенов и група народни представители.
Кой би искал да го представи? Господин Младенов заповядайте.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа зам.-министри, колеги народни представители, гости, аз ще си позволя от името на колегите да прочета точно какво предлагам и ще се опитам да го мотивирам.
В § 2 се правят следните изменения: Точка 2 и 3 да отпаднат. Създава се точка пет. По § 4 ал.4 се създава т.т.4, 5 и 6. А именно т.4 за обезпечаването на социални плащания по Закона за интеграция на хора с увреждания и Правилника за прилагането му в Закона за семейните помощи за деца и Правилника за прилагането му и Закона за социалното подпомагане и Правилника за прилагането му в размер до 40 млн. лв. Да, ние подкрепяме това, което е направено като предложение от правителството в тази посока, защото смятаме, че тази актуализация е изключително необходима. Тъй като особено през последните няколко години, заради икономическата криза се увеличи броя на хората, които ползват тези услуги дадени им по закон.
Още една аргументация в тази посока. Именно приемните семейства. Те се увеличиха знаете през последните няколко години доста рязко и разходите за тях също се увеличиха. Така че ние подкрепяме тези 40 млн. лева, които трябва да бъдат допълнително дадени на Министерство на труда и социалната политика. Но смятаме, че това е недостатъчно. И имаме две допълнителни предложения, които ще оформят така наречения социален пакет около 150 млн. лева, които смятаме, че особено в тежките есенно-зимни месеци – септември, октомври, ноември и декември, крайно нуждаещите се трябва да бъдат подпомогнати именно чрез тези средства.
Тока 5 разширяване обхвата на лицата получаващи енергийни помощи и за еднократно допълнително плащане на най-ниските пенсии на пенсионерите.
Има един ясен приход, който е записан като очакван приход, а това е именно по продажбата на квоти и емисии на парникови газове в размер на 85,6 млн. лева. И вместо да потъваме в бездънната яма на нереформираната енергийна система, където ефекта ще бъде изключително нисък или почти никакъв, по-добре да ги дадем тези пари на хората. Какво имам предвид.
За енергийно подпомагане досега в бюджета на Министерство на труда и социалната политика са подпомагани около 211 000 домакинства. Служебния кабинет заедно със сегашния кабинет успяха да разширят базата. И в момента доколкото си спомням е имало около 280 000 домакинства. Ако ние заделим допълнително средства за около 250 000 домакинства в есенно-зимния период, ние ще можем да достигнем ниво на подпомагане на домакинствата в България около 500 000 или средно 1 млн. и половина български граждани.
И аз мисля, че в контекста на тежката зима, която ни чака, ние действително ще имаме възможност, ако подкрепите това наше предложение, действително ще имаме възможност да подпомогнем точно най-уязвимите групи от обществото, тези които сами не могат да посрещнат своите нужди, по една или друга причина. А давайки ги тези пари на Министерство на труда и социалната политика, те от своя страна могат да преценят дали част от тези средства, за които говорим не могат да бъдат заделени за еднократно подпомагане на пенсионерите, които получават най-ниски пенсии. Но аз мисля, че това може да го предоставим на Министерство на труда и социалната политика и те да преценят вече със социалните партньори, какъв е най-удачния вариант.
Трето, точка 6 за увеличаване на средствата за националния план по заетостта за безработни млади хора до 29 годишна възраст, на безработни лица с трайни увреждания и лица в предпенсионна възраст в размер на 24.4 млн. лева.
Досега никога не са достигали средствата по Националния план по заетостта, защото ние сме се възползвали в максимална степен, особено през последните две години от Оперативната програма човешки ресурси, която имаше достатъчно средства за стажантски програми, за програми за чиракуване, за субсидиране на бизнеса, на общините, на дълготрайно безработни. Подобряване условията на труд, квалификационни схеми за заети лица и за безработни. Така или иначе ние се намираме в момента в период, когато тези пари за сегашния програмен период свършват, а новите трябва да бъдат договорени и да започнат да се харчат, може би от средата на следващата година, при най-добро стечение на обстоятелствата.
Така че аз мисля, че ако ние подпомогнем Министерство на труда и социалната политика допълнително с тези 24,4 млн. лева, те ще имат възможност в Националния съвет по заетостта да коментират със социалните партньори, с отделните министерства как по най-добрия начин тези пари да бъдат използвани, точно в тези четири най-тежки месеци - септември, октомври, ноември и декември.
Това по наши сметки, би дало допълнително възможност за около 20 000 човека да бъдат устроени на работа до края на годината. Вече в зависимост от това, как ще бъдат разпределени тези програми на четири часа, на шест часа или на осем часа. Така че и това предложение, което правим е с цел да подпомогнем най-уязвимите групи на пазара на труда.
Именно този допълнителен пакет от 150 млн. лева ние смятаме, че действително ще подпомогнем най-уязвимите групи и на пазара на труда и хората в неравностойно положение, и хората с ниски доходи, както от труд така и от пенсия. И в същото време искам да кажа, че това са пари в крайна сметка на всички български данъкоплатци. И аз бих го казал, както го каза и господин Борисов вчера. Това е един фонд “Солидарност”, който ние в крайна сметка ще отделим от нашите данъци именно за тези хора, които не могат сами да покрият своите нужди, особено в тежките есенно-зимни месеци. Така че това е нашето предложение господин председател.
Аз предлагам да се обсъди внимателно, защото рано или късно през есенно-зимния период, ние ще се сещаме непрекъснато за необходимостта да подпомогнем тези наши сънародници.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин Младенов. Колеги, по това предложение мотивите на работната група бих искал да ги чуя в Комисията. Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря господин председател. Първото което искам да кажа е, че това което прави впечатление е, че концептуално предложенията са различни, това което господин Горанов защити преди малко и това, което сега господин Младенов защитава.
Така или иначе, това което няма нужда да повтаряме е неизпълнението на приходите, което не е виртулано и то не е забавено. То е сигурно неизпълнение.
А това което в бюджета залагаме, като неизпълнение на данъчните приходи в Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета в размер на 555 млн. е амбициозна програма. Така че няма как да бъде възприето увеличаване на приходите, което е първото й предложение.
Социалният пакет е нещо, което ние няма как да отречем, че е необходимост. Но състоянието на бюджетните параметри не позволява допълнително, ние да разширим размера на разходите, който може да предоставим. На този етап няма как. И това което казахме на първо четене. Това не е закон, с който ние провеждаме някакви нови политики. Това е закона, с който ние гасим пожари.
Новото в политиката е, че имаме нагласа да разплащаме, доколкото е възможно коректно и в срок и да не задържаме плащания на бизнеса. Това е единственото ново като политика. Всичко друго е буквално, пак казвам гасене на пожари. Там където е най-необходимо да реагираме.
Що се отнася до тези 85 млн. 600 000 от продажбата на емисии, за които вие говорихте, съгласно промените в Закона за енергетиката и Закона за енергийната ефективност, знаете че тези средства ще бъдат пренасочени към зелената добавка за електроенергия и те имат връзка с намаляването на общата цена на тока. Така че всъщност те не са свободни и ние не сме в положение да имаме едни свободни 85 млн., които да може да пренасочим изобщо някъде.
Благодаря.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря. Аз също оценявам плурализма в предложенията и тяхната различна философия в различните части на икономическия спектър от дясно до ляво. Това е хубаво.
Отделно от това, по отношение на възможностите за разширяване на мерките в подкрепа на заетостта, също така както споменахте господин Младенов, се търсят в момента резерви по отношение на оперативната програма, които да бъдат насочени към разширяване на мерките в подкрепа на заетостта. Тоест, същото което се е правило при търсенето на резерви, макар и в много по-сгъстен график и с много по-голям акцент върху оптимизацията и ефективността на ресурсите, правим сега. Тоест ние няма да спестяваме разходи от оперативните програми. Напротив и по отношение на останалите оперативни програми ще се опитваме да използваме максимално наличния ресурс. Така че разговора по отношение на социалните мерки не е приключил. Той не е затворен и няма да бъде затворен само с актуализацията. А напротив, продължават да се търсят тези ресурси. Както и във връзка и с предложенията на синдикатите, не смятаме за затворен и разговора за минималната работна заплата. Но знаете, че там трябва решение на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Така че социалните мерки са нещо полезно. Може би сега в навечерието на зимата те трябва да бъдат направени и се правят вече, както и сам споменахте. Кръга на лицата, които ще получават енергийни помощи е разширен с 60 000 души. А за останалите социални мерки продължават да се търсят средства по линия на оптимизация на ресурсите.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря на министъра и на зам.-министъра.
Колеги, от уважение към предложенията и към това, което винаги е било в Комисията по бюджет като експертен дебат, искам да ви кажа по отношение на двете предложения, тъй като говорим за философия на управление на бюджета. Говорим и за философия на конструиране на бюджета нова, която да се различава от тази, която предишния министър на финансите и предишното правителство поддържаха. Ние по скоро ще се придържаме към такъв тип предложения и намираме, че в това предложение има политика, която бихме следвали. Говоря от името на Движението за права и свободи като една от партиите, които подкрепя кабинета. А съм убеден, че БСП още повече мотиви има в тази посока, отколкото да сваляме дефицитите под 2 процента. Казах го в зала, ще го кажа и тук. Не дефицита е онова, което ни притеснява и ще го видите и в следващите бюджети или в следващия бюджет поне.
Притеснява ни факта, че това с дефицитите е прокризисна политика и се доказа в последните четири години. Разбира се, не говорим за дефицити извън двата процента или маастрихсткия критерий, но дефицит да бъде като самоцел, да не е 2, а да е 0,8 или 1,2, от нас не го очаквайте това, каквото и да пеят от Института за пазарна икономика или откъдето и да било другаде.
Ще водим точно такава политика. Не прокризисна, а антикризисна и ние намираме, че това е пътя. Предвид и на ниския дълг, който имаме, предвид и на другите макроикономически показатели, мисля че сме далеч от Гърция, обратно пропорционално на това, колко сме близо по територия фискално.
Държах да го кажа това уточнение от коректност към Комисията. Защото има два подхода. И аз казвам, че ние сме по скоро близо до този подход, който колегите с господин Младенов представят. Но в този бюджет не виждаме как бихме могли да го заложим в измерението на закона. Да се надяваме да имаме възможност да го приложим, защото и синдикатите го искат този пакет и ние намираме, че той е основателен.
Има ли други изказвания? Госпожо Стоянова заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА: Господин председател, аз нямах намерение да се изказвам, но понеже започнахме да говорим за политики. Затова искам да се върна и на изказването на господин Младенов за тези 85,6 млн. приходи от емисии, които са разчетени в бюджета и които ще отидат не е ясно, тук каква е техниката им, за компенсиране на НЕК за това, че ще плаща скъпия ток произведен от зелени енергии, а в микса ще влезе по-ниска цена. Тоест, от това увеличение, което днес ДКЕВР обяви средно около 4 процента намаление на общата цена на електроенергията, вероятно тези 85 млн. представляват 0,0, не знам колко нули от този процент.
И понеже говорихме за политики. А ние смятаме, че не бива държавата да се меси по този начин в цени. Защото цените административно намалявайки ги, водят до дисбаланси в производството и пазара. Смятаме, че това намаление от 4 процента, което ще се ползва от всички български граждани с повече възможности, едва ли има кой знае какво значение за тези, които имат повече възможности. Защото разбирате, че става въпрос за 4 лева на сто лева сметка. Но би имало много голям ефект, ако тези 85,6 млн. прибавим към предвидените в момента в бюджета около 70 млн. за енергийни помощи и успеем да разширим кръга на хората, които получават тези енергийни помощи и размера на тези помощи. Смятам, че това би било по-правилната политика. Хем социална, хем дясна, затова защото държавата не се меси в пазара.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря госпожо Стоянова. Има ли други изказвания по това предложение. Господин Кадиев заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря господин председател. От уважение към вносителите за добрите предложения, но все пак бих искал да попитам, всички колеги имат ли тази таблица? Защото уважаеми господин председател, всеки който прави предложение в момента, ако не е виждал това нещо, аз го видях току що, стреля в тавана. Той не знае какво се случва с приходите в държавата. При положение, че наистина вместо преизпълнение за годината 1 млр. 800000, както вие казахте, за първите шест месеца имате преизпълнение само 380 млн. Ако екстраполираме, вероятно ще отидем на неизпълнение над миналата година около 800 млн. Тоест, наистина около 1 млр. приходи ще липсват.
И аз тук по скоро си мисля, че намаление на приходната част, на данъчните приходи с 555 млн. си е истински героизъм, ако изобщо бъде изпълнено. И големият риск всъщност е да не бъде изпълнено. И тогава моя въпрос към министъра на финансите не е какво се е случило в миналото, а какво се прави сега в момента, за да се случи това нещо? Защото аз не виждам абсолютно никакви промени нито в Агенция “Митници”, нито в НАП. Извинявайте, но Агенция “Митници” няма нито един заместник-директор, с изключение на сегашния, който изпълнява длъжността директор. Както точно работи тази Агенция, на мен не ми е ясно. Там няма заместник-директор по митническо разузнаване и разследване. Как точно се бори с контрабандата? На мен не ми е ясно. Кога ще станат тези неща? Минаха вече два месеца? Как ще изпълняваме приходи. Какво се случва там. За НАП да не говорим. Давам ви Койка, взимам Галя. Да не обяснявам кой Койка, кой е Галя. Колегите тук знаят за какво става въпрос. Това е политиката, която се прави в НАП в момента. Нищо и половина.
И естествено когато видите тези числа тук, изключително обезпокояващи, вие имате за първите шест месеца, при положение че за годината сте предвидили 200 млн. повече от акцизи, вие за първите шест месеца имате 23 млн. по-малко, отколкото 2012 г. Как ще изпълните с 200 млн. повече? По кой начин точно? Не се сещам.
Уважаеми колеги, всеки който прави предложение за увеличаване на разходната част, аз съжалявам, че господин Горанов тук в предложението, което ни беше дадено за тяхното предложение за намаление на приходите, не стана много ясно от тези 260 млн. намаление по кои данъци са точно? Данъците от лихви предвиждате пак 132 млн. Как да стане тази работа, като за първите пет месеца имате 30 млн. Очевидно е, че няма как да се съберат 132 млн. Значи и с вашето предложение нещо не е наред. Може би трябваше да го обясните. Вие казахте общата сума, но не направихте разбивка. Но всякакво предложение за увеличаване на разходи с милиони, не говорим за милион, два, 500 000 за библиотеката на БАН и т.н., с големи суми, за мен е абсолютно неразумно и по-големия риск е всъщност от някаква втора актуализация в края на годината, ако се провали приходната част.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин Кадиев. При първо обсъждане на бюджета в Комисията, аз казах точно това, от името на всички. Големият риск не е в това за което колегите говорят, а големия риск е към министъра запитах, че това е прекалено амбициозна програма само с 555 млн. да не се изпълни програмата. Прекалено амбициозна.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Господин председател, има една критика, която е абсолютно основателна от страна на колегите от опозицията. Не може да се прави предложение за актуализация на бюджет, без да се знае състоянието поне за първите шест месеца. Даже беше хубаво да се знае и за един, два месеца повече. Ключовият месец по принцип в приходната част е септември. Тогава вече е ясна тенденцията за цялата година. Това нещо не може да го нямат всички колеги. Тук Министерство на финансите трябваше да ни го е раздало, ако вчера е било готово и сега да дойдем подготвени и да знаем какво се случва.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Днес сутринта беше и аз го дадох на колежката Стоянова, да го даде на другите колеги. На вас днес ви го дадоха.
Госпожо Стоянова заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА: Една реплика към изказването на господин Кадиев, ако разрешите, тъй като разбирам, че аз съм единствената, която има тази таблица, макара че я получих преди началото на заседанието.
Аз съм абсолютно съгласна с вас господин Кадиев, че Министерство на финансите наистина трябва да вземе мерки за повишаване на събираемостта. Защото само цифрата за ДДС, която е основния приходоизточник заедно с акцизите, за м.май имаме преизпълнение в номинално изражение 336 млн., а за м.юни по тази таблица отчитаме едва 219 млн. Тоест, само за един месец имаме намаление на тези приходи с над 115 млн. така че събираемостта е много важна.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожа Петкова иска думата.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря господин председател. Уважаеми дами и господа, бих искала да ви запозная накратко с мерките, които е предприело Министерство на финансите съвместно с двете приходни агенции за повишаване на събираемостта на приходите.
По отношение на ДДС. Несъбраното ДДС по справки и декларации за януари – юни 2013 г. беше в размер на 450 млн. лева. Предприети са всички възможни законови действия за повишаване на събираемостта. И по-точно предприети са мерки за така наречените издаване на разрешения за неотложни плащания, в резултат на които държавата да събира своите задължения и да не пречи на бизнеса, за да може да работи. Към 26 юли салдото е 376 млн. несъбрано ДДС.
По отношение на възстановяването на ДДС за периода от 1 юли до 26 юли е възстановено ДДС в размер на 563 млн. при средно месечно възстановяване за предишните месеци между 430 и 460 млн. Предприети са също две мерки за повишаване на събираемостта за ДДС. Първата мярка е въвеждане на фискален контрол върху движението на стоки на територията на страната, който миналата седмица представих пред медиите – контрол върху движението на стоки под режим вътреобщностни придобивания, вътреобщностни доставки, транзитно преминаващи стоки от територията от една държава членка за друга държава членка, както и движението във вътрешността на страната. В момента се изготвят законодателните промени. Изготвена е цялостна концепция. Фискалният контрол ще се осъществява от специализирана дирекция в НАП.
Другата мярка за която подготвяме също законодателни промени. Знаете през 2012 г. беше изпратено искане за дерогация. Да се разреши на България въвеждане на режим за обратно начисляване на ДДС за зърнени и технически култури.
Европейската комисия към настоящия момент не е разрешила на България да прилага този режим. Но излезе европейска директива, която е обнародвана в официалния вестник на Европейския съюз на 26 юли и която разрешава на държавите членки да въведат режим обратно начисляване на ДДС, не само за зърнени и технически култури, а за някои други стоки, които се използват най-често в схеми за измами за ДДС. В момента се подготвят законодателните промени. Въпреки че директивата все още не е влезнала в сила, тя е обнародвана на 26 юли и влиза в сила от 15 август. Мисля, че до края на месеца Министерство на финансите ще бъде готово с предложения за законодателни промени за въвеждане на този режим и за влизането му в сила от септември месец.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Наистина ситуацията е сериозна и както чухте от изложението, ние приемаме за такава и предприемаме необходимите действия, включително и със споменатото “на ти Койка, дай ми Галя”, което всъщност представлява една съзнателна реформа, която променя философията на действие на конкретна дирекция в структурите на НАП. И тази промяна във философията ще даде скоро резултати. Тя вече дава резултати по отношение на възстановяването на ДДС и по отношение на събиране на несъбраното до момента ДДС. Така че там действията са в ход.
В “Митници” същото се предприемат мерки. Скоро ще станете свидетели на резултатите от тях.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Колеги, по това предложение и по тази дискусия има ли още мнения.
Господин Стефанов заповядайте.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Уважаеми господин председател, гости и колеги, това което беше казано тук като предприети мерки за повишаване на събираемостта, единственото ново, което мога да призная, че в момента се прави в Националната агенция за приходи е създаването на тази дирекция “Фискален контрол”, която по модела на Румъния да следи стоките от влизането през една граница, до въвеждане в страната или излизане от граница.
Всичко останало което беше споменато като даване разрешение за неотложни плащания, по-добра събираемост по отношение на ДДС, прословутото невъзстановено в срок ДДС, за което цифрите много пъти ги четох, няма да ги чета повече. Но само ще кажа, че от 2009 г., където цифрите са от порядъка на 500 млн., 700 млн. невъзстановено в срок ДДС, към 2012 г. това ДДС е едва 354 млн. В началото на януари месец беше свалено на 207 млн. В момента от порядъка на под 300 млн. Така че в никакъв случай не мога да се съглася с тези спекулации, по отношение на невъзстановеното ДДС в срок.
Нещо повече, по времето на ГЕРБ и управлението, когато аз бях шеф на Националната агенция за приходи, по отношение на коректното възстановяване на ДДС, ние бяхме разработили цялостен стандарт, така наречения златен стандарт, на който определени фирми, които отговарят на определени критерии да им се връща ДДС в 10 дневен срок. Беше направена тотална пререгистрация на големи данъкоплатци и средни данъкоплатци, по повод на това, което се казва тук, че едва ли не смяната на един директор с друг директор ще промени философията и работата на една териториална дирекция, която, забележете, по никакъв повод и по никакъв начин не зависи толкова от този, който я управлява. Защото в Националната агенция за приходи всички териториални дирекции и структури работят по процедури ясно разписани, в ясни срокове и т.н. По повод искането за дерогация за начисляване на зърнопроизводителите на зърнопроизводството, това беше направено още преди две години. Така че при всички положения, това което в момента се спекулира, аз казах и в пленарна зала. Този анализ за риска от неизпълнение на приходите, ние го имаме от февруари месец. Докладване на тогавашния министър. Докладване и на служебния министър. И аз продължавам категорично да заявявам, че приходите, които са заложени от Националната агенция за приходите, общо приходи говоря са изпълними, дори и преизпълними. Проблемът е в Агенция “Митници” и така нареченото перо “Акцизи”. И ние още в предизборната кампания, както каза и господин Кадиев имахме обещания, имахме ясни вземания на позиция, че в момента в който дойде това правителство има ясна формула, с която ще бъде спряно кранчето на така наречените, дали съществуват контрабандни канали или не, не знам. Събираемостта по отношение на акцизите рязко ще бъде повишена. В резултат на това ние стоим и гледаме вече трети месец, че Националната агенция “Митници” няма ръководство, няма директора “Митническо разузнаване” и т.н. Така че и на нас не ни е ясно, какви мерки се взимат там за повишаване на събираемостта. Слава Богу не се направиха кардинални промени в ръководството на НАП. Останаха професионалисти хора, които имат ясна представа какво трябва да правят и пак казвам. По отношение на приходите в НАП те са изпълними дори и преизпълними.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря. Господин Стефанов една реплика и давам думата на господин Гечев. Вие не представихте тези данни и продължавате да не ги представяте и не чувате отсрещните аргументи. Първо ви казах, че сравняването на невъзстановеното ДДС по години е некоректно, като не се взема предвид икономическата активност, тоест цикъла. То зависи от това, от огромния обем. Затова ви казах, че никой не го прави. Да се сравняват данните по години не е показател, по който може да се разбере връщано ли е и сега по-добре ли се връща и т.н. Защото икономическата активност е една 2007 – 2008 – 2009 – 2010 г. и т.н. Това първо.
Второ, за мерките за вашия анализ. Да, вашия анализ съдържа данни, колко е трудно изпълнимо и какви мерки трябва да се направят. Но ние ви съобщихме предишния път, че не сме съгласни с вашия анализ. Колкото вие сте експерти, толкова и ние. Колкото вие имате експерти, толкова и ние. Не сме съгласни, че може да бъде компенсирано ДДС с мерките, които сте описали там в размер на 11 процента увеличение спрямо 2012 г. Няма как да стане. Непрофесионален ви е анализа. И ви го казвам в прав текст. Ваше право е да кажете: “Имаме анализ и той предвижда това и това.” Наше право е да ви кажем: “Анализът ви е грешен. Анализът ви е непрофесионален и неизпълним.” И ви казах защо. Тези 11 процента с никакви мерки не може да компенсират. Не отговаря на икономическия цикъл. Не отговаря на спада в икономиката. Не отговаря на нищо. Ако имате време и предния път ви отправих анонс, заповядайте с колегите от ГЕРБ, показател по показател ще ги вземем. Внос, износ, потребление и т.н.
Господин Гечев имате думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости, впечатлението от предложенията на работната група са такива, че те почиват на конкретни аргументи и анализи, съобразно конкретното положение и състояние на българската икономика. Абсолютно разбираемо е че винаги когато се приема бюджета, на която и да било страна, натиска върху Министерство на финансите е огромен. Повечето от тук присъстващите са минали през тези процедури. И общо взето министрите на финансите не се различават много. Те така проявяват твърдост по увеличение на разходите, тъй като такива са възможностите. Но по някои конкретни проблеми.
От това което чух като предложение за увеличение на разходите, аз подкрепям позицията на работната група, че ние трябва да се вместим в параметрите, които бяха приети. Все пак колеги, ние не може да очакваме по средата на годината с актуализация на бюджета да променяме философията и основните параметри на бюджета. Това което може да се направи е преструктуриране на някои разходи и поемане на допълнителни ангажименти, които ясно са посочени в бюджета, в това число и със силна социална насоченост.
Наистина смятам, че повече от това, едва ли може да се направи в конкретната обстановка. Така че добре дошли са предложения, които са свързани с преструктуриране на разходите на отделни пера, отколкото за увеличение на вече заявените ангажименти до 2 процента дефицит от брутния вътрешен продукт.
Ще дам един пример. Аз разбирам позицията на правителството, тези 86 млн. приблизително от квотите, за които спомена тук и колежката Менда Стоянова, напълно основателно, че тук има вариант, който и аз пледирам към Министерството да огледа още веднъж.
Разбира се, че тези 86 млн., които са насочени към енергетиката, ефекта върху цената е малък. Но по скоро тук замисъла е, че години наред енергетиката е била източвана и печалбите прехвърляни, в това число от АЕЦ “Козлодуй” в бюджета. Нали така? Напълно е логично, енергетиката няма как да бъде оздравена, и всички казват, че тя е близо до колапс, без да се върнат част от средствата обратно в енергетиката.
Но тези 85 – 86 млн. едва ли ще направят някакви драматични промени. Така че нека още веднъж експертите да погледнат това предложение, което звучи разумно. Да се види дали тези 85 – 86 млн. наистина не могат да се насочат примерно за енергийни помощи, както беше казано или за някакви други социални цели. Така че тази алтернатива звучи разумно. Тя не е насочена към увеличение на общите разходи. Въпрос на преценка е за състоянието на енергетиката каква полза би имало и второ, какви биха били социалните ефекти.
Предложение което касае преструктуриране на разходите, си заслужава най-малкото да се погледне от експертите внимателно още веднъж и да се вземе решение.
В тази връзка въпроса е не само идеологически и теоретичен, това което беше казано за Института по пазарна икономика. Колежката Стоянова и тя трябва да се съгласи, няма такова нещо, че държавата не се намесва в цените. Даже и най-десните държави, ако влезете в интернет ще видите, че американската държава се намесва в енергийните цени колежке. Става дума за стотици милиони преференции, примерно за ядрени централи, преференциални кредити. Има ги достъпни.
Европейският съюз налива към 70 – 80 млр. евро в земеделието, изкривявайки цените. САЩ дават около 100 млр. долара. Не е въпроса, че държавата не се намесва. Въпросът е, като се намесва какви са резултатите, какви са ефектите върху пазара и какви са социалните ефекти. Така че наистина това, което се проповядва от Института по пазарна икономика от колеги бакалаври и магистри там повечето, просто противоречи понякога и на здравия разум. Но не затова сме се събрали в момента.
Искам да подкрепя, още един разчет да се направи за тези квоти. Да видим дали може да се направи нещо по този въпрос.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин Гечев. Колеги, имате думата.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Благодаря ви господин Цонев. И миналия път не ми дадохте думата да обясня по отношение за несравнимостта на ДДС по години. Този път благодаря, че ми я дадохте.
Явно е, че имам данни и ви ги казах. Към 2008 г. са 160000 регистрирани фирми. От тогава насам всеки месец или всяка година декларирания ДДС за възстановяване расте.
Изводът какъв е, че при два пъти по-малко регистрирани фирми към онзи момент и намалено ДДС за възстановяване, задържаното ДДС е два пъти по-голямо от това към 31.12.2013 г. Така че нашите изводи са верни.
А по отношение на анализа, за който вие казахте, че не е правилен. Аз говоря за анализ, който е правен от експертите на НАП и на Агенция “Митници” и на Министерство на финансите и на данъчната политика, в лицето на сегашния зам.-министър, с който при всички срещи тогава и нека колегите да го потвърдят, анализа показа, че общо ДДС – НАП и “Митници” е изпълнимо.
Когато говорим за ДДС, аз винаги съм пледирал да говорим общо НАП и “Митници”. Защото не може единия джоб да събира, а другия да връща. В Закона за бюджета имаме заложени общо приходи ДДС. Не говорим колко НАП и колко “Митници”.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги не влизаме в диалог. Отново ви каня, заповядайте в комисията, една теоретична или практическа дискусия на тази тема. В момента гледаме бюджета.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Проблемът е в неизпълнение на акцизите. И там трябва да се вземат сериозни мерки, а не да стоим и три месеца да се чудим какво да правим.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Проблемът е в планирането, пак ви го казвам. Проблемът е в лошото планиране, но не лошо, а просто безумно планиране на тези приходи в бюджета.
Колеги, имате ли други изказвания по това предложение. Да преминем нататък, защото времето много напредва.
По § 1 няма други предложения. Има 1а, но това е когато приключим с гласуването.
Ако няма други изказвания, аз предлагам да преминем към гласуване на направените предложения по реда на тяхното постъпване.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин председател, уважаеми колеги, аз не съм член на Бюджетната комисия. Няма да гласувам. Тук съм за социалния пакет. Но ви моля да обърнете внимание, че стана леко объркване. По § 1, който ще гласувате сега, господин Тотю Младенов представи предложенията на колегите от ГЕРБ по § 2, където е социалния пакет. А тук ще гласувате § 1, където господин Тотю Младенов не е представил вашето предложение. Да не стане объркване и после това да се отрази на общото приемане на бюджета. По § 2 те имат предложение социален пакет, което господин Младенов представи погрешно по § 1.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние ще гласуваме параграф по параграф. Така че нищо, че ги представил общо. Няма да ги представя при втория параграф.
Предложението на н.п. Ваня Добрева и Милко Багдасаров.
Моля, който е за да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 11.
Не се приема.
Второто предложение относно § 1 е на колежката Менда Стоянова, Владислав Горанов, Димитър Главчев и Диана Йорданова.
Моля, който е за да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Пет против. Въздържали се? Шест въздържали се.
Не се приема.
Следващото предложение на н.п. Светлана Найденова, Тотю Младенов и група народни представители.
Тук гласуваме относно § 1, чл.1, ал.1 и ал.2.
Моля, който е за да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 11.
Не се приема.
Гласуваме предложението, което работната група предлага, това е по принцип предложението на вносителя с направените изменения от работната група.
То е във връзка с § 88 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Обнародването в Държавен вестник се прилага. Налага се промяна в текста в таблицата по § 1, чл.1, ал.2, раздел трети трансфери /субсидии и вноски – нето /
Ред 1.14, където думите “Министерство на регионалното развитие и благоустройството” се заменят с Министерство на регионалното развитие.
Моля, който е за, да гласува.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Това е техничарско. Като сте тръгнали идете и в чл.6. Иначе на едното място ще имате едно министерство, на другото друго министерство. И на двете места имате разходи и трансфери. Не сме против. Но помислете още веднъж преди гласуването, дали да видите в чл.6 пореден номер еди кой си, Министерство на регионалното развитие и благоустройството и го пипнете и него.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уместна е забележката. Аз предлагам там където трябва да се заменят в Закона тези думи, да бъдат заменени.
Експертите ми казват господин Горанов, че от Закона който е приет за устройство на територията, те се заменят навсякъде. Само това е пропуснато. Там са изброени къде се заменят. Пропуснато е само това. Затова го правим тук. Ако това е вярно, ако не ще ги заменим.
Колеги, който е за да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържал се 1.
Приема се.
Има предложение за § 1. Това е за създаване на § 1 от н.п. Ваня Добрева и Милко Багдасаров.
Заповядайте госпожо Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря господин председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа заместник-министри, колеги, ние с н.п. Милко Багдасаров предлагаме да се създаде § 1а, като в основата на нашето предложение, действително стоят мотивите да се огледа разходната част. Защото ние предлагаме близо 6 млн. Това е в таблица към чл.6, ал.1 в ред 11, колона разходи. Да бъдат увеличени разходите, които да включват субсидии от централния бюджет.
Става въпрос за следното. През м.февруари 2013 г. беше подписан колективен трудов договор, който влезе в сила от януари същата година и засягаше увеличението на заплатите на учителите с 8 процента. Това увеличение обаче не е планирано в разходните стандарти, така както е гласуван бюджета за образование през 2012 г. за 2013 г. Успоредно с това се оказва, че предходното правителство не е подсигурило и действието на национални програми. Имаме предвид програмата, която тази година България отбелязва свързана с 1150 години от мисията на Светите братя Кирил и Методий в Европа. 200 години от кончината на Свети Софроний Врачански, която България трябва да отбележи през м.октомври.
Оказва се, че за тези национални програми средствата не са предвидени. Между другото това е една доста лоша практика, защото миналата година България не отдели средства и за отбелязване на четвърт хилядолетие История славянобългарска. Искрено се надявам, че в бюджет 2014 г. настоящето правителство ще отдели средства за отбелязване на друга година през следващата 2014 г. Това е 190-тата годишнина от издаването на Рибния буквар на Петър Берон. Така че тези 6 млн. ние предлагаме от една страна да бъдат дадени към субсидиите за увеличаване на единния разходен стандарт, като компенсация за подписания колективен трудов договор. И от друга страна предлагаме 100 000 да бъдат подсигурени за действието на тези национални програми.
Заедно с това чл.6 в текста на ал.1 предлагаме общото число да бъде променено. Като тук разбира се, отразяваме предходното ни предложение за субсидията на Българска академия на науките и за субсидия за Свети Климент Охридски, като отчитам в момента, господин министър, нещо за което искам да благодаря. Вашата бърза реакция и готовността ви да помогнете на Библиотеката на Българската академия на науките, която наистина е в много тежко състояние. Надявам се когато гледате разходите и когато действително имате пълна информация за финансовото положение на Република България, да намерите средства и за достойното отбелязване на 125-тата годишнина от основаването на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви госпожо Добрева. Мотивите са написани. Колегите от финансите нямат допълнителен коментар. Ако някой от колегите иска да вземе думата, ако не да минем към гласуване. Няма желаещи.
Моля, който е за това предложение да гласува.
Гласували 1 “за”.
Против? Няма. Въздържал се? Всички останали.
Не се приема предложението.
Преминаваме към § 2, където има направени предложения.
Първото е на н.п. Десислава Атанасова и Даниела Дариткова.
Някой иска ли да го представи това предложение?
Ако не, аз ще ви го прочета. То касае създаване на т.4 в ал.4 на самия § 4.
Изграждане на Национална педиатрична болница – 30 млн. лева.
Работната група не го подкрепя с мотив. “В предложения законопроект е определена общата сума за средствата от резерва за непредвидени неотложни разходи, в това число и за структурни реформи и допълнителни фискални мерки. Като конкретното разпределение на тези средства ще се извършва с акт на Министерския съвет, както е посочено в мотивите придружаващи законопроекта.”
Ако има такава готовност и ако се прецени, че може да се направи такъв разход има и такава опция, но няма как да бъде записана при това предложение на това изменение на Закона за бюджета.
Предложение на н.п. Корнелия Нинова и Георги Гьоков.
Госпожа Нинова е тук и може би ще иска да го представи. Заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин председател, господин министър, колеги, предлагаме повишаване размера на месечната добавка за отглеждане на дете с увреждания от 189 на 217 лв. аргументите ни са, че в Закона за семейни помощи за деца е записано, че размера на тези добавки за отглеждане на тези деца с увреждания се определят всяка година със Закона за бюджета.
През 2012 г. в Закона за бюджета беше записано числото 189 лв. Това не отговаря на 70 процента от минималната работна заплата. Увеличението, което предлагаме от 217 лв. е 70 процента от минималната работна заплата.
Тази поправка ще обхване 22 000 деца с увреждания. За пет месеца от август до края на декември тази година, ще представлява по 140 лв. допълнително за всяко дете с увреждания. Общата сума, която предвижда тази поправка е около 3 млн. до края на годината.
Благодаря на работната група, че подкрепя нашето предложение. Наистина децата с увреждания са едни от най-засегнатите в тази криза, които имат нужда от това увеличение.
Благодаря ви за подкрепата колеги.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тази поправка догодина ще струва на бюджета нови 7 млн. в това перо. Само правя това уточнение.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Ако трябва да бъдем точни 7,4 млн., ако догодина бъде заложено същото в бюджета за 2014 г.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, по това предложение има ли изказания?
Господин Горанов заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Два коментара. Очевидно 40 млн. по Закона за интеграция на хората с увреждания са били планирани в актуализацията по-либерално, след като в тях все още има резерви, за да могат да се предлагат и допълнителни мерки и работната група да ги подкрепя. Да оставим този коментар на страна.
Искам да попитам, според вас така както е изготвено предложението не значи ли, че за цялата 2013 г. размера на обезщетението за дете с увреждане не е в размер на посочената по-висока сума. Защото погледнах предложението, погледнах и предвиденото влизане в сила на Закона за държавния бюджет. След като то се инкорпорира в действащия закон за 2013 г. в § 9 редакцията ще бъде, че размера на обезщетението за дете с увреждане ще бъде 217 лв., така както в момента предлага госпожа Нинова.
Законът влиза в сила от 1 август, но текстът вътре няма да бъде считан от 1 август, а ще бъде: “Размерът за обезщетението на дете с увреждане е еди колко си за 2013 г.” Или бъркам госпожо Нинова?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Чисто технологично. Всички изменения, които се правят със Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета, влизат в сила от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет изменение. Те нямат действия назад. Ние предвиждаме това да е от 1 август. От 1 август влиза изменението на “189” се заменя с “217”, както и всички останали изменения заложени тук. Тоест, чисто технологично.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз ви питам. Когато човек отвори Закона за държавния бюджет с инкорпорираните изменения и допълнения в него и започне да го чете като норми. Той ще види вътре в него, без референция към коя дата е това, че имаме по-висок размер за 2013 г. на този вид обезщетение. И ви обръщам внимание, че техниката която използваме в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 и за предходни години е да очертава ясно периодите. Не случайно увеличения размер на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст беше изрично посочено, че считано от 1 юли е друг размер.
Сега в закона и ако юристите смятат, че няма проблем с това, ние променяме текста изцяло, без да реферираме, че това се отнася от 1 август до края на 2013 г. И четейки човек текста ще го прочит така: “Размерът на обезщетението за дете с трайни увреждания за 2013 г. месечното е в размер на 217 лв.” А не както в бюджета надолу ще прочетете, че размера на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст за периода от 1 януари до 30 юни е в размер на 240 лв., а от 30 юни до края на годината е в размер увеличен.
Обръщам внимание, ако правната техника продължавате да смятате, че е такава, значи аз съм се подвел.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще се консултираме с юристите. Но аз мисля, че правната техника е такава по няколко причини. Както казахте вие, когато става въпрос за годишно приет бюджет и има две или три бази, там се упоменава, считано от тази дата еди какво си. А тук самите мерки влизат в сила от дата, всички до една. И от тази гледна точка няма как да влизат назад. Но юристите ще кажат, ако има някакъв проблем ще го поправим.
Благодаря ви господин Горанов.
Госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Колеги, моля ако е необходимо на юристите, като вносител да считат, че правя предложение текста да бъде.
Параграф 9, ал.10 числото “189” за заменя с “217”, считано от 1 август 2013 г.
Ако ви е необходимо такова формално предложение от вносителите, към юристите се обръщам, считайте, че го правя в момента, за да бъде всичко изрядно.
Що се отнася до първия коментар на господин Горанов, че тези 40 млн. предвидени за хора с увреждания, очевидно е имало резерви, които не се знаело как ще се използват, се противопоставям на такава теза. Тъй като предвидените 40 млн. перата и начините по които ще бъдат изразходвани за хора с увреждания, ще се уточняват по-късно. Тук изобщо не е уточнено и не му е мястото в Закона за бюджета, да се уточнява по пера и по числа за какво ще отиват.
Аз правя това предложение, защото е необходима законова промяна, за да се фиксира вместо “189”, “217”. А не внасяме изобщо цялостно предложение, как да бъдат разбити тези 40 млн.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, аз предлагам да минем към следващото предложение. То е на н.п. Лиляна Николова, Александър Ненков и Любен Татарски.
Виждам, че госпожа Николова или Павлова, как предпочитате госпожа Николова или Павлова. Госпожа Павлова заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги заместник-министри, колегии гости, аз няма да се спирам на аргументите, които ние не веднъж изказахме и нашите резерви по отношение на тази актуализация. Ще се спра по-конкретно на нашето предложение, което правим между първо и второ четене за изменение в § 4, а именно двете нови точки, които предлагаме.
Преди всичко искам да кажа и да отбележа, както и господин Гечев каза, ние не правим предложение за допълнителни или за нови разходи, които да бъдат предвидени в актуализацията на бюджета. Това което ние предлагаме е в предвидените вече от вас допълнителни разходи от 286 млн. лв. в рамките на тези средства, те да бъдат приоритизирани, те да бъдат преструктурирани. Защото нашето притеснение основно, бих казала е, че предвидени допълнителни разходи в размер на 286 млн. категорично не са добре приоритизирани. Или ако трябва да цитирам преди малко репликата. Вие казахте: “Правите гасене на пожари.”
Аз не смятам, че ремонта на спортни бази за шорттрек или честотите на Министерство на отбраната са пожари. Или поне аз, ако трябва да влезна в тази риторика, не съм чула да има изгорели спортни бази. И не смятам, че една приоритизация и една актуализация, която касае гасене на пожари трябва да включва това.
Именно за това предлагаме в предвиденото увеличение на разходите да предвидите, сумата не е голяма, но е важна, тези 12 млн. разпределени в две точки. От една страна да се увеличат средствата за изготвяне на общи устройствени планове, за които срока на общините беше май тази годна. Колегата ще обясни по-подробно нашите мотиви.
И втората точка, това е увеличение на целевите средства за кадастър и кадастрални карти. Защо в момента правим това предложение? Защото с изненада открих, че в допълнителните разходи не е предложено възлагането на кадастрални карти. Въпреки че когато вие като управляващи внасяхте мораториума за спиране на разпореждането с държавни имоти по Черноморското крайбрежие, единия от основните аргументи беше, че трябва да се спрат бъдещи казуси на дюни гейт и т.н. Най-логично е при един мораториум по Черноморското крайбрежие и на всички земи и имоти , който няма ефект, но сега няма да се спирам на това. Там в мотивите пише, че трябва да се направят промени в закона и трябва да се направят и кадастрални карти, за да може това никога повече да не се случва.
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, което не функционира от два месеца, поради отново необоснованото му разделяне, на което няма да се спирам и не е тема днес, дори не е реагирало, за да предложи тази важна тема. За да се реализира мораториума, за да се направят предложенията за промени трябва да се направят допълнителни картографски, специализирани карти и топографски карти, за да може да постигнем ефекта, който трябва. И затова това е нашето предложение, което ние мотивираме днес. Паралелно с още един апел към не функциониращите министерства, особено на инвестиционното проектиране. Спешно да се приемат специализираните вече изготвени, но не приети от няколко месеца карти, поне на Черноморските плажове. Нещо което също не се случва, като част от цялостния ступор на администрацията, поради това фалшиво и необосновано разделяне.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря госпожо Павлова.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Господин председател, господин министър, уважаеми колеги, в допълнение на това, което госпожа Павлова каза, считам, че първо парите, които ние предлагаме да се завишат в разходната част не са нещо, кой знае какво за проблемите, които биха могли да разрешат в бъдеще. За какво става въпрос. Аз смятам, че самите теми, които госпожа Павлова загатна са не само от чисто техническа гледна точка важни, а имат регламентирани срокове в които трябва да бъдат изпълнени. както изработването на тези устройствени планове, така и на кадастрални карти. Смятам, че двете теми в последните една, две години, а може би и повече, придобиха много сериозно обществено внимание. Знаете за всичките тези проблеми, които се случиха и на морето и на други населени и извън населени места.
Специално искам да се спра върху изработването на общите устройствени планове, тъй като в предпоследното изменение на Закон за устройство на територията през октомври месец, именно § 123 ал.1, в него се казва, че в шестмесечен срок от влизането в сила на този закон, кметовете на общините, които нямат такива действащи общи устройствени планове трябва да внесат предложение в съответния общински съвет. И тъй като в ал.2 се говори, че една от формите за финансиране всъщност на тези общи устройствени планове е и през държавния бюджет, затова и нашето предложение беше да се завиши разходната част с 2 млн., за да може да се подпомогне този процес.
Една от причините, тъй като през май месец изтече този шест месечен срок и тъй като много от общините не са внесли своите предложения за изработването на такива планове с основния мотив, че няма достатъчно финансиране, считам, че тук държавата трябва да подпомогне общините за това нещо. И ще ви дам два аргумента за това.
Единият аргумент, разбира се, както казах преди малко, не само защото по закон е предвиден някакъв срок и трябва да бъдат извършени. Другите два са основните аргументи. Единият е, че при липсата на устройствени планове говорим за нерегламентирано застрояване на населени и извън населени основно места.
И вторият много важен аргумент е, че без устройствени планове и без интегрирани планове за възстановяване и развитие през следващия програмен период има вероятност много от общините да не са готови всъщност и няма да имат достатъчно на брой проекти, по които да кандидатстват, за да може да усвоят повече евросредства общините.
Апелът ми е, тъй като виждам и господин Кадиев и госпожа Дора Янкова и хора, които са били в тази сфера и знаят за какво става въпрос, наистина да подкрепят това предложение. Тъй като 2 млн., считам че предвидените разходи вече 2 млн. за общи устройствени планове и за кадастър не биха били голям проблем.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин Ненков. Ако няма други изказван от вносителите, ще дам думата на министъра на финансите да отговори.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви господин Цонев.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми експерти и гости, в хода на предложенията за актуализация все по-ясно става, че много дейности и политики в рамките на този бюджет са били недофинансирани, което е и нашата теза. Всяко следващо подобно предложение доказва на практика тази теза, като въпреки това, естествено е, че ние се отнасяме абсолютно сериозно към всяко предложение.
По отношение на това, дали приоритет са спортните бази, мисля че бяха приоритет по време на вашето управление. И това едва ли ще го отречете. Това беше една основна гордост на вашето управление. И ако се отричате от тази политика, вече говорим за съвсем други измерения.
По отношение на това дали функционира Министерство на регионалното развитие. Функционира и в тези месеци. Като цяло възниква въпроса, защо не са дофинансирани тези дейности, защо не са бюджетирани. И защо не беше използвана възможността точно за тези 10 млн. или за тези 2 млн., като правехте постановление на Министерски съвет и като преразпределяхте ресурс от Централния бюджет да предвидите и тези средства. 357 млн. за първите няколко месеца са преразпределени, включително един от основните пакети за Министерство на регионалното развитие и благоустройството над 130 млн. лв. Тоест в рамките на този преразпределен пакет, тъй като виждаме, че са основни дейности, може би приоритетни, можело е да предвидите и тези средства.
По отношение на кадастъра може да водим и ще водим в рамките на бюджетна процедура 2014, разговор и дискусия за политиката, която до момента имаше по отношение на кадастъра. При който той се разглеждаше като източник на средства за бюджета, но не се мислеше за реинвестирането на тези средства, разширяване на кадастралното покритие, което от своя страна може да генерира допълнителен приход и да доведе до полезни ефекти. За съжаление тази политика не беше водена. Но както казах мястото на дискусията е за процедура 2014.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Заповядайте госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Аз разбирам министъра на финансите, неговия отговор. Това е един типичен отговор за Министерство на финансите. И аз като дългогодишен служител знам как се формулират тези отговори. Но той всъщност не отговаря на моя въпрос. Ние не говорим за допълнителни разходи и неща, които са планирали. Ние говорим, че вие направихте един мораториум, който беше мотивиран. Отново популистки едно Черноморско крайбрежие. И в мотивите пише, че трябва да се направи кадастър. Но не са предвидени средства за кадастър специално за тези територии, за да може този мораториум поне максимално бързо да отпадне, защото той блокира нормалния активен живот на общините, на Черноморското крайбрежие и отреждането на държавни имоти. И по никакъв начин не решава проблема с частните имоти по Черноморското крайбрежие. Затова е важно да се развие този кадастър.
Дълбока е темата. За бюджет 2013 трябва много да се говори. За общите устройствени планове обръщам внимание, има предвиден 1 млн. в бюджета. Той не е изразходван. Но предвид, че създавате Министерство на инвестиционното проектиране, което да ползва експертизата, включително икономия от мащаба, да възлага общи устройствени планове, сега е момента да ги възложи за всички общини едновременно, защото така или иначе има закъснение по закона. Това е нашия мотив. Има 1 млн. в закона, но ако са 2 млн., тогава ще има икономия от мащаба и ще се възложи за всички общини, които нямат общи устройствени планове и за които срока е изтекъл. Така че това са различни теми и този отговор, който давате не отговаря на конкретните въпроси.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви госпожо Павлова. Госпожа Янкова иска думата.
ДОРА ЯНКОВА: Аз имам един въпрос към вносителите, тъй като действително седемгодишното планиране предвижда да има общински планове за развитие, по силата на Закона за регионалното развитие. Паралелно с това, там където няма такива планове е необходимо да има планово задание за разработване на общ устройствен план, което планово задание да даде възможност да е ясна концепция и визията.
Заедно с това госпожа Павлова знае, че в големите градове върви финализирането на интегрираните планове, което ще даде възможността за интервенцията за седемте години. Имате ли яснота тези 2 млн. лева за колко общини ще се разходват или това е по принцип? И защо тези общини са закъснели. Защото в крайна сметка има ли някакъв диалог със сдружението на общините, защото трите неща вървят заедно - план, общински план, планово задание и концепция за пространствено развитие, интегриран план. В националния план, областния и общинския план към новото споразумение, което върви по друг модел. Да, трябва да са подготвени общините за това. Сега ако ще се качват на последния влак някои, които нищо не са правили т.е. те изобщо не са предвиждали да планират за следващия седемгодишен планов период. Кои са тези отличници? Знаете ли ги? Поне да ги знаем в Комисията и в Парламента.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Позволете ми да не разширяваме дискусията, защото тя излиза извън обхвата на предложението. Става въпрос предложение за предвиждане на средства в изменението на Закона за бюджета. И отговора е, не е не, а отговора е, че ако има възможност в тези средства, тъй като са необходими, които са предвидени да бъдат разходвани с акт на Министерския съвет прозрачно, разбира се, ще бъде предложен и този разход. А дискусията се завъртя около това, защо не са предвидени.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Вие казахте, че ще се предвиди, но министъра не каза това. Каза че ще се обсъжда в бюджет 2014. А не каза, че в рамките на тези 286 млн., които Министерски съвет ще решава, ако има възможност ще се приоритизират в посока на тези две предложения, а не в спортни бази.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: В мотивите на работната група подобен тип разходи, както прочетох в началото, които имат своето основание е записано, че ако има възможност в рамките на този резерв, който ще бъде разходван с акт на Министерския съвет, могат да бъдат предвидени и тези разходи. Аз направих това уточнение. А за 2014 г., че ще трябва да влезе отново в бюджетната процедура, това е извън всякакво съмнение. Така че няма колизия в оценките. Просто се допълва.
Следващото предложени е на н.п. Менда Стоянова, Владислав Горанов, Димитър Главчев и Диана Йорданова.
Колеги, искате ли да го представите? То е ясно § 13 ал.1 се отменя. И в логиката на първоначалното предложение, нали господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз с две думи казах какво предлагаме. Интересно ми беше да чуя мотивите на работната група за неприемане.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Сега да кажем какво е предложението и на вносителя. Отмяната на параграфа е да няма лимит за новоемитиран дълг. Новоемитирания дълг е инструмент, с който се финансира и дефицита и остатъка от новоемитирания дълг до размера, който предвиждаме ще постъпи във фискалния резерв. А това следва общата логика на всички предложения и е абсолютно естествено да не бъде прието и това предложение, така както не бяха приети и предходните. Мотивите са абсолютно ясни, господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Не е така госпожо Елкова. Позволете да не се съглася. Нямат общо двете неща. По скоро тук си признаваме, че при съставянето на бюджета за 2013 г., както и в предходни бюджети има един текст, който вероятно има някаква икономическа логика, но тя не е развита докрай.
Вторичното ограничение извън общия лимит за дълга, вероятно идва да предпази Министерството на финансите от самото него. Защото мотивите за съществуване на този текст могат да се свеждат до страх, че един финансов министър ще бъде до толкова неразумен в управлението на дълга, че би могъл да разклати вътрешния пазар чрез волатилни краткосрочни емисии.
Аз не мисля обаче, че Министерство на финансите има нужда само да се пази от себе си. Признавайки грешката, че сме включили един текст в първоначалния закон за бюджета приет от Народното събрание, който според нас е ненужен. Предлагаме той да отпадне и сме готови вместо вие да се налага да обяснявате как ще увеличавате с 1 млр. дълга, да заменим този дебат с това, че нетния дълг, ако съществува такова понятие, размера на дълга в края на годината, не трябва да бъде надвишаван, това което коментирате и вие.
Тоест, предложенията ни в първата част по § 1 частта приходи и разходи по Републиканския бюджет, няма връзка с вторичното ограничение за лимита за дълга, който струва ми се, понеже е над 10 годишен текста, традиционно се повтаря годишния закон за бюджета има задачата да пази Министерство на финансите от министъра. Затова ви предлагаме да отпадне.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз знам историята на това предложение, когато за първи път е влезнало, да точно така беше. Имаше тази задача. Но с логиката, която господин Горанов изказа съм абсолютно съгласен. Въпросът е, че тази дискусия може да я проведем и по-правилно с новия бюджет. Тук да следваме структурата на този, защото така е по-правилно.
Още повече че няма никакво противоречие. Нетният размер на дълга остава в рамките на това, което е записано. Защото с вземането на нова емисия, връщайки стара, ние не увеличаваме с нищо. Освен ако новата не е по-голяма от старата.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Споделяйки част от аргументите искам да кажа, че тази разпоредба произтича от законова норма. И ние премахвайки разпоредбата, не променяме законовата норма. Тоест, тя съществува поради законовата норма, Закона за дълга. И за да премахнем тази разпоредба трябва да променим съответния закон.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, да минем към следващото предложение. Господин Младенов го представи. То е продължение за социалния пакет. Тук искам да дам думата на вицепрезидента на КНСБ. Господин Ненков искам да ви дам думата за социалния пакет. Заповядайте.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Благодаря ви господин председател, аз не само по повод този пакет, по принцип искам да изкажа дълбокото ни разочарование, че и досега почти не се говори нищо за социална политика в рамките на ревизията на бюджета.
За нас не е толкова важен спора, дали трябва да има актуализация или не. За нас е важно нашия социален пакет, по някакъв начин да се припознае. В текстовете на вносителя, разбирайте Министерския съвет има само един запис, който частично удовлетворява едно наше искане. Увеличаване годишната квота на ваучерите за работническо хранене от 160 на 200 млн. лева. От там нататък нищо.
В този пакет, който ексминистър Тотю Младенов ще представи, не са припознати всички наши искания, но все пак са припознати добри искания с една уговорка, че трябва да се помисли. Аз понеже съм много навътре в темата енергетика, действително тези пари от парниковите емисии отиват за омекотяване цената от така наречените ВЕИ-та, които всички не обичат, според мен. Така че трябва да се помисли действително, дали това няма да наруши по някакъв начин разчетите на ДКЕВР, още повече, че новите цени влизат в сила.
Моят призив е дайте поне нещо, гласувайте. Защото не може да си представим, че пак ще се повтори дългогодишната история по повод всеки бюджет. Дайте нещо социално.
Призоваваме за пореден път да се вкара проектозакон за криминализиране на умишленото укриване на осигурителни вноски от страна на недобросъвестни работодатели. Господин Младенов много добре знае за какво става дума. Защо се получава така? Още повече че това е Бюджетна комисия и тук има и министър на финансите. Това е един стабилен приходоизточник.
Господин Цонев ние с вас на срещата на ръководството на ДПС споменахме за едни предложения по повод злополуките в мина Ораново, за да може да се облекчи процеса на застраховане на хората. И в такива ситуации да има някакво възмездяване, а не да търсим благотворителни операции. Много ви моля, ако има някаква възможност да се заложат тези данъчни облекчения, за да може да се прокара съответното изменение в ЗДФЛ.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Ще го направим през есента, когато правим данъчните изменения. Нали се разбрахме, че в тази посока може да работим, но не е мястото тук.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Заповядайте.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Аз не мисля, че правителството може да бъде обвинявано в липса на социална чувствителност. Всички мерки, които предприехме досега показахме, че това е едно от основните направления на нашата политика. Това се вижда включително и с предложението, което се приема днес, внесено от народни представители.
По отношение на социалния пакет, както казахме предложен от КНСБ, там продължаваме да търсим резерви за удовлетворяване на някои от исканията, най-вече и по отношение на това, което беше споменато тук за програмите за заетост. Считаме, че в тях има резон и затова, както казах, се търсят резерви в тази насока.
По отношение на минималната работна заплата, знаем че там дискусията се провежда в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Така че този социален пакет не е пренебрегнат. За него се търсят резерви да бъде удовлетворена част от него, която считаме за полезна и за икономическото развитие. И социалната чувствителност на правителството смятам, че е налице и се доказва с нашите действия.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако трябва да кажа от името на Движението за права и свободи, ние виждаме в социалния пакет, който предложихте много добри неща. И мисля, че до края на годината ще работим в този бюджет да се изпълнят част от нещата. Има такива възможности. Дискусията показа, е че твърде напрегната програмата, за да я залагаме като нова програма. Още повече ще напрегнем ситуацията около изпълнението на бюджета. Но ви уверявам, че двете партии, които подкрепят кабинета, споделят това, което предлагате в този социален пакет, голяма част поне от нещата. До тук трябва да гласуваме, защото става въпрос за параграф 2.
По реда на предложенията започваме да гласуваме.
Първото предложение е на Десислава Атанасова и Даниела Дариткова.
Моля, който е за да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Не се приема.
Имам две писмени съгласия за гласуване със становището на работната група от Лазар Попов и от Румен Гечев. Както е практиката. Взел съм ги с подписите им, за да може да броим гласа им.
Следващото предложение е на колежката Корнелия Нинова и Георги Гьоков. Тук работната група го подкрепя по принцип предложението, като казахме къде ще бъдат вместени тези 3 млн. допълнително.
Моля, който е за такава редакция предложена от работната група да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Предложението на госпожа Лиляна Павлова, г-н Александър Ненков и Любен Татарски, моля който е за да гласува.
Гласували 1 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението в този вид, в който е предложено не се приема.
Следващото предложение на колегите Менда Стоянова, Владислав Горанов, Димитър Главчев и Диана Йорданова.
Моля, който е за това предложение да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Двама. Въздържали се? Останалите.
Не се приема.
МЕНДА СТОЯНОВА: Бих ви помолила, ако е възможно следващото предложение на госпожа Светлана Найденова и група народни представители, да се гласува точка по точка. По-точно по точка 2 да се гласуват поотделно точки 4, 5 и 6.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добре, приемам. Тогава гласуваме това предложение в частта му точка 1 отделно.
Гласували “за” няма.
Против? Няма. Въздържали се? Всички са въздържали се плюс тези, които дадоха писменото си съгласие.
Не се приема.
Гласуваме точка 4-та от § 4, ал.4.
Моля, който е за да гласува.
Гласували “за” един.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Не се приема.
Въздържаме се заради начина на вписване. Иначе предложението е прието.
Точка 5.
Моля, който е за да гласува.
Гласували “за” един.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Не се приема.
Точка 6.
Моля, който е за да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Не се приема.
Тези предложения не се приемат в този вид, в който са дадени.
Сега гласуваме целия текст на § 2 с приетото предложение на госпожа Нинова и господин Гьоков.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Преминаваме към Преходни и заключителни разпоредби.
Тук има направени две предложения.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Техническа забележка, понеже гледам § 1, чл.1 и виждам Министерство на образованието младежта и науката. “Младежта” не трябва ли да го махнем. Такова Министерство на образованието, младежта и науката не съществува и няма как да го има в Закона за държавния бюджет. Трябва да се махне думата “младежта” според мен.
ИВА ЙОРДАНОВА: Предложението, което господин Кадиев прави е коректно, тъй като в Закона за младежта наистина има направени промени в Закона за бюджета относно наименованието на това министерство. И те ще влезнат в сила, ако се обнародва в петък 2 август.
Бюджетът се предлага да влезе в сила от 1 август и наистина няма да има покриване, тъй като се направиха съответните промени от 2 август към 1 август. Но смятам чисто прецизно и правно-техническо, че е по-добре тук да си направим съответната корекция на Министерство на образованието и науката, защото наистина това е в изпълнение на решение на Народното събрание за структурата на Министерския съвет от 29 май 2013 г. и не би следвало, когато изменяме целия чл.1 на Закона за държавния бюджет, ние да го пускаме с грешни наименования вътре.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това е компетентно мнение на юрист. Веднага се съобразяваме с това и приемаме предложението на господин Кадиев. Ще бъде отразено в доклада за зала.
По този параграф има две предложения.
Госпожа Найденова и господин Младенов § 4 да отпадне.
На първо четене обясниха колегите, мисля че не е нужно още веднъж да обясняват. Аз мога да ви кажа какво обясни министъра на финансите. Искате пак да обясни.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Както казах и тогава, това което е заложено в Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет са 85,6 млн., които разглеждаме като консервативен сценарий. От фискална гледна точка го залагаме него. Но съществува и друг сценарий. Тоест, оценките са в интервал и този интервал достига до 236,2 млн. лв. И затова, ако дойде повече ресурс, да може да се усвои съответното предназначение и е заложен и този § 4. Това беше обяснението.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Значи ли това господин министър, че вие ще надхвърлите без гласуване от Парламента разходната част на бюджета, ако имате преизпълнение на приходите по този показател.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Този параграф точно отговаря на вашия въпрос, че ако дойдат тези приходи, съответно ще бъдат извършени и разходите.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Няма такава техника господин министър. Не случайно вие сега ги включвате в приходната и в разходната част на бюджета, защото така изисква Закона за енергийната ефективност. Според мен, ако имате очакванията, че до 2013 г. ще дойдат 236,2 млн., включете ги в приходите и разходите на актуализацията, за да спазвате логиката, че всички разходи в българския бюджет са утвърдени със закон.
Аз допускам, че тук министъра на икономиката и енергетиката е имал друга философия и ще се опитам да отгатна, че той е искал да си резервира в полза на новата схема, измислена от него за формиране цената на тока, целия ресурс, който се очаква въобще от продажбата на емисии на парникови газове. Но в тази връзка искам да направя уточнението, което едва ли е тайна за всички вас, че Закона за бюджета е годишен и по никакъв начин § 4 не му резервира за 2014 г. този ресурс, като ресурс, който ще се влее във фонда за енергийна ефективност и ще отиде по схемата за намаляване цената на тока, така както това е в главите на сегашните управляващи в енергетиката. Ако искат да постигнат тази цел в 2014 г. трябва ресурса, който ще дойде като приход и разход във фонда, да бъде отделно планиран. В този смисъл, този текст е безсмислен.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Никой не твърди, че този текст резервира за 2014 г. Естествено, че тогава ще бъдат предвидени съответните текстове.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Предлагам да спрем господин Горанов този дебат, защото какво има в главите на хората, които отговарят за енергетиката едва ли и вие знаете.
Сега сме на § 3 и ви предлагам да коментираме § 3. Знаете че работната група подкрепя това предложение на вносителя.
Предлагам да преминем към гласуване.
Моля, който е съгласен да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграф трети се приема единодушно.
По § 4 има предложение на група народни представители Светлана Найденова, Тотю Младенов и т.н.
Това е предложение § 4 да отпадне. Като работната група не подкрепя това предложение.
За? Няма. Въздържали се? Двама.
Всички останали против.
Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя предложението на вносителя за § 4.
Има по така наречените нови параграфи предложение на н.п. Корнелия Нинова и Гьорги Гьоков.
Като работната група подкрепя това предложение за нов параграф 5.
Има ли други предложения? Няма.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се единодушно.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 12 часа и 20 минути /

Стенограф: Силвия Михайлова


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Йордан Цонев/