П Р О Т О К О Л

№ 7

---

На 19 септември 2013 г. /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 134 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Заседанието бе открито в 14.45 часа и ръководено от господин Йордан Цонев – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 14.45 часа /


ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добър ден на всички!
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Имаме кворум. Присъстват 13 души. Предлагам ви следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Изслушване на Петър Чобанов – министър на финансите, на основание чл.26, ал.1 от Правилника за организация дейността на Народното събрание.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 302-01-7, внесен от Министерски съвет на 12.07.2013 г. – второ четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Евро-средиземноморското споразумение в областта на въздухоплаването между Европейския съюз, неговите държави членки от една страна и правителството на държавата Израел от друга страна, № 302-02-7, внесен от Министерски съвет на 15.07.2013 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Изменение № 2 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка /проект “България – Транзитни пътища V”/, № 302-02-9, внесен от Министерски съвет на 30.08.2013 г.
5. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за второ изменение на Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. и изменено за първи път в Люксембург на 25 юни 2005 г. и на Вътрешното споразумение между представителите на правителствата на държавите-членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета, относно финансирането на помощта от Европейския съюз, съгласно многогодишната финансова рамка за периода 2014 - 2020 г. в съответствие със Споразумението за партньорство АКТБ-ЕС и за разпределението на финансовата помощ за отвъдморските страни и територии, за които се прилага част четвърта от Договора за функционирането на Европейския съюз, № 302-02-10, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2013 г.
6. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията за забрана на химическите оръжия, относно привилегиите и имунитетите на Организацията, № 303-02-11, внесен от Министерски съвет на 09.09.2013 г.
7. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, относно предоставянето на подкрепа за изпълнение на проекти, финансирани чрез структурните инструменти на Европейския съюз, № 302-02-2, внесен от Министерския съвет на 25.05.2013 г.
8. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария, относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз, № 302-02-8, внесен от Министерския съвет на 08.08.2013 г.
Имате ли колеги предложения по дневния ред? Няма.
Моля, който приема дневния ред, да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

По първа точка от дневния ред
Наши гости по тази точка са:
Стефан Стойков – представител на Сдружение с идеална цел “Форум средна класа”
Нина Георгиева – представител на Националното Обединение на Граждански контрол върху Институциите
Стилян Гребеничарски – Институт по пазарна икономика
Тъй като за първи път ще провеждаме в Комисията по бюджет и финанси блиц контрол ще прочета правилата.
Чл.26 е в сила от 1 септември 2013 г. от нашия Правилник
Ал.1. В последния до един час и половина от заседанието на постоянните комисии, всяка първа сряда или четвъртък на месеца ресорните министри се явяват пред съответните комисии и отговарят на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията на самото заседание. Отправените въпроси следва да се отнасят до конкретни политики и не могат да съдържат изисквания за предоставяне на подробни числови данни.
Ал.2. Право на два актуални устни въпроса има член на Комисията от всяка парламентарна група. А народните представители не членуващи в парламентарна група имат право общо на два въпроса.
Ал.3. Ресорният министър към когото са отправени въпросите, отговаря веднага след задаването им. В случай на отсъствие на министъра по уважителни причини, /Какъвто беше случай с първия четвъртък на този месец./ Комисията съгласувано с него определя заседанието, на което ще отговаря на актуални устни въпроси.
Ал.4. Редът за задаване на актуалните устни въпроси по ал.1 се определя съобразно числеността на парламентарните групи по низходящ ред, като последен в реда е народен представител нечленуващ в парламентарна група.
Задаването на вторите въпроси е по същия ред след изчерпване на процедурата по зададените първи въпроси.
Ал.5. Времето за изложение на въпроси е до две минути. Отговорът на министъра е до три минути. Народен представител задал въпроси има право на реплика до две минути, а министъра на дуплика до две минути.
Това е регламента.
Уважаеми колеги имате думата. Първо народните представители от най-голямата парламентарна група, групата на Партия “ГЕРБ”.
Заповядайте колеги имате думата.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добър ден на всички. Благодаря господин председател. Аз съм нов член на вашата Комисия.
Уважаеми господин министър, на всички останали искам да се извиня, по повод на това, че в МЗХ на две комисии има представяне на програмата за селските райони, първия вариант и аз няма да мога да остана до края на заседанието. И затова колегите на мен първо дадоха думата. Така че въпроса ще е много конкретен и той е свързан с другия сектор.
Когато се дебатираше изменението на бюджета, специално за сектор земеделие, най-често срещаната комуникация, включително от министъра на земеделието беше, че това ще даде възможност България да се възползва от правото си след 16 октомври, каквото решение има вече на Европейската комисия да плати поне, ако не цялата част от земеделските субсидии по схемата за единно плащане на площ до края на годината. Такова решение като право на страна членка да го направи след 16 октомври вече има. Изменението на бюджета е факт.
Уважаеми господин министър, моля да кажете има ли взето решение и в какъв размер до края на годината да се плати част от СЕП на земеделските производители.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря госпожо Танева.
Господин министър.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости на заседанието, благодаря ви за този въпрос. Съзнавам важността на въпроса по отношение на земеделските производители и субсидиите, които те могат да използват ефективно, за да подобрят производството и да могат своевременно да използват тези средства. Като цяло знаем, че преди да бъдат отпуснати тези средства е необходимо да се премине през съответния ред на сертификация, контрол, заснемане и т.н., който би позволили да се определи точно каква сума ще бъде дължана. Как ще се определи съответно по земеделски производители на базата на заснетите площи. Така че към момента няма готовност още в това отношение.
Доколкото знам процеса се движи от Държавен фонд “Земеделие”, и към тях по скоро може да бъде отправен този въпрос. Като цяло те извършват необходимата подготовка и когато тя бъде завършена и имаме окончателно данни по отношение на съответните плащания, може да обсъждаме вече какъв процент бихме могли да платим през тази година. Като разбира се, това зависи и от самото изпълнение като цяло към момента на основни фискални параметри и най-вече по отношение на състоянието на фискалния резерв. Тъй като знаем, че към края на годината имаме минимално ниво на фискалния резерв, който трябва да постигнем от 4 млр. и половина. Тоест, ако тогава фискалната ситуация позволява, ние ще бъдем в състояние да извършим плащане. Като към момента това, което обсъждаме като възможност е то да бъде от порядъка на 20 процента или около 200 млн. И като цяло запазваме готовността да извършим това плащане, но в рамките на ограниченията, които споменах.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин министър. Госпожо Танева имате право на реплика.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз искам само до допълня, че в последните години тече процедура. Тя е под управление на МЗХ и се извършва от Държавен фонд “Земеделие”, по повод проверките за кръстосано съответствие, след което се определя точния размер. Тези проверки в последните години винаги са приключвали ноември месец. В този смисъл като техническа готовност, аз не вярвам в никакъв случай, точно в тази първа година сегашния екип да не спази тези срокове. Няма никакви технически причини за това. Така че ноември месец ще има готовност за това, да бъде определен точния размер и да има възможност за плащане. Така че се надявам, поне тези 200 млн., тъй като беше много широко застъпена тезата с рецептора, че е необходимо това изменение, за да се получат субсидии още тази година. Предвид включително и на това, че ценовите равнища на продукцията на земеделските производители за тази година са средно с 30 процента по-ниски, а някъде и повече.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви госпожо Танева. Господин министъра имате право на дуплика.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви господин председател. Аз не поставям под съмнение възможността на Министерство на земеделието и Държавен фонд “Земеделие” да извършат необходимите действия. И като цяло техните очаквания е това да се случи около края на ноември. От там нататък, както казах ще може да приемем конкретното решение за това, каква е възможността да платим тези средства.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин министър. Благодаря на госпожа Танева за първия въпрос.
Втория въпрос от Парламентарната група на Коалиция за България, заместник-председателя Петър Кънев.
Имате думата.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Много кратък въпрос. Въпрос, който вълнува всички. Ние непрекъснато се замерваме в пленарна зала и в комисии с темата ДДС. Всъщност към днешна дата имате ли някаква информация? Каква е събираемостта? Какво е изплатено, какво не е разплатено? Ако може приблизително, тъй като все пак се касае за числа. Но това е най-важното общо взето в управлението на събираемостта и би трябвало да ги знаете.
Какви мерки предприема Министерството за увеличаване темповете на събираемост, ДДС за бизнеса.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин министър.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: По отношение на ДДС, както знаете, ние предприехме мерки по отношение на това да не задържаме и навременно да възстановяваме ДДС на бизнеса. Като мога да отлича две основни мерки в това отношение, по отношение конкретно на ДДС.
Първо, въвеждане на по-строга отчетност по процеса на възстановяване на данъка върху добавената стойност. Знаете че от 1 юли 2013 г. с цел подобряване на бизнес средата и ликвидността на бизнеса, на данъчно задължените лица, въведохме тази по-строга отчетност, която включва стриктно спазване на законоустановените срокове по ДДС. Освен това въвеждане на принципа и спазването му най-важно, за възстановяване на ДДС по поредност на подадени справки и декларации.
Освен това ежемесечен анализ на структурата на невъзстановения ДДС и причините той да не бъде възстановен. Ежедневен контрол, който засяга цялата система на Националната агенция по приходите по отношение на процеса на възстановяване на ДДС. И публикуване на ежемесечна информация за възстановения ДДС през съответния месец. Имаме вече няколко примера в това отношение на страницата на Министерство на финансите. Публикуваме, включително и по големи на фирмата, според нейния оборот. На колко фирми е възстановено ДДС. Моите спомени са, че последната информация, която публикувахме, че ако вземем броя на фирмите, на които е възстановено ДДС, 94 процента от тях попадат в рамките на един оборот до 100 000 лв., доколкото си спомням. Тоест, акцент имаме и върху малките фирми.
В резултат на това, ако приемем, че средномесечния размер на невъзстановен ДДС до преди мерките, които предприехме беше около 350 млн. лева. Ние успяхме за около два месеца да намалим този размер до около 200 млн. лева. Тоест имаме едни 150 млн. лева по-малко невъзстановен ДДС. Като последните данни са, че свалихме размер на невъзстановения ДДС до около 200 млн. лева. И това вече ускорено разплащане на базата на строги и ясни правила се посреща добре от бизнеса и осигурява необходимата ликвидност.
Не на последно място трябва да се сподели, че по този начин се спестяват и лихвени плащания. За два месеца при 150 млн. намалено салдо по възстановеното ДДС, това спестява около 2 млн. и половина на бюджета само от лихви. И отделно другата мярка, която може да посочим е, че преустановихме практиката формално да се отказва данъчен кредит на фирмите. НАП имат ясни инструкции. Това беше свързано и с един инфриджмънт от Европейската комисия. НАП имат ясни инструкции да намират първо необходимите доказателства и тогава да си позволяват да отказват възстановяване на данъчен кредит. Тоест то да не става само на някакво формално основание и подозрение.
И като цяло за последните два месеца общия размер на възстановеното ДДС е над 1 млр. лева, около 1 млр. и 100 млн. лева.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин министър. Господин Кънев имате право на реплика.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз имаме още един въпрос по темата ДДС. Как върви събираемостта. Репликата ми е под формата на риторичен въпрос.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Понеже е по темата, иначе не бих го позволил, ако е извън темата. Втори въпрос може, но след вас по технологията, която е предвидена.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз нямам право да задавам въпрос с цифри. Това е сложно. Така че ако няма готовност министъра да отговори може и по-късно. По Правилника нямам право да задавам въпрос с цифри.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Като цяло забелязваме положителни тенденции спрямо миналата година по-добра събираемост. Като конкретни числа сега ми е малко трудно да кажа. Но като цяло, както казахме върви по-ускорен процес на възстановяване по ревизионни актове на ДДС. Но конкретно по отношение на събиране на задължения и на данъци, които са декларирани, но не са внесени и там също предприемаме своевременни мерки и разговори с длъжници и т.н., които дават и ще започват да дават все по-добри резултати.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Третият въпрос се полага на Парламентарната група на Движението за права и свободи и ще го задам аз.
Господин министър в самата програма и в началото на встъпването ви в длъжност, вие обявихте намерение за създаване на Дирекция “Фискален контрол” към Националната агенция по приходите. Моят въпрос е свързан с това докъде е стигнала подготовката по създаването на това звено? Има ли административен капацитет вече то да започне да функционира? И законовите промени готови ли са, които са нужни, за да започне то да функционира? Тъй като безусловно всички подкрепихме тази идея. Знаем, че дори някои нарекоха това звено умален вариант на така наречената финансова полиция данъчна или Звено за разследване. Въпреки, че то няма разследващи функции. Но така започна да битува в общественото пространство, така че от темата се интересуваме всички. Тя е в пряко отношение със задачите, които имате по повишаване на събираемостта.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, темата е наистина важна и в Министерство на финансите съвместно с Национална агенция по приходите своевременно реагира и подготви необходимите законови промени, за да се въведе тази Дирекция “Фискален контрол” и тя да може да изпълнява своята роля. Като това ще се случи от 1 януари 2014 г. Законовите промени са публикувани и вече са качени на страниците на Министерство на финансите и засягат Закона за изменение и допълнение на ДОПК – Данъчно осигурителен процесуален кодекс. Там са направени промените, които да дадат възможност на Дирекцията “Фискален контрол” да работи.
Освен това, разбира се по отношение на административния капацитет е създаден и план за действие, който включва необходимостта от служители, които ще изпълняват тези функции. Включва процедурите, които ще изпълняват и които ще прилагат. Тоест на какви правила ще се подчиняват. Освен това е предвидена необходимостта съответно от промяна в софтуера и създаване на специален софтуер, в който се засяга фискалния контрол. И от осигуряването на някои технически средства, примерно джипиес системи, пломби и т.н., облекло, които ще спомогнат за по-добро осъществяване на функциите. И наистина разчитаме, че тази Дирекция “Фискален контрол” ще спомогне за това да се предотвратят сериозно количество измами, най вече по отношение на вътреобщностните доставки и това да увеличи приходите в бюджета, най-общо казано.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Репликата ми е във връзка с отговора, който дадохте. Да дадете повече яснота по две направления на работа на това звено. Първо с това звено ли ще бъдат свързани така наречените мобилни групи за контрол? Как се предвижда тяхната функция? Тъй като такъв тип групи би трябвало да работят със съответните правомощия. Те вероятно ще работят с правомощията съвместно с някои от разследващите органи. Това звено ще работи с разследващ орган. Кой е той? Орган в МВР или в ДАНС? И правят ли се стъпки за координиране на тази дейност, преди още тя да е започнала със съответните разследващи органи?
Благодаря ви.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви господин председател. Наистина основно дейността засяга тези мобилни групи за контрол. Представяме си го като един своеобразен пръстен, който да обхване основни региони и по този начин да следи за контрола на стоки с висок риск от данъчни измами. Като цяло разбира се, координация и сътрудничество с други контролни органи може да има и разследващи органи. Но точно смисъла на промените в ДОПК, които залагаме е да дават възможност на тези мобилни групи сами и в много случаи да си вършат работата. Тоест да имат възможност да спират камиони и да ги проверяват и т.н. Тоест, основно ще се разчита на тях по отношение на директното изпълнение на този контрол. Разбира се с останалите контролни органи ще бъде създадена координация. Тя се прави в момента със срещи на директора на Националната агенция по приходите, с органите които споменахте като цяло за по-добра координация на дейността между двете институции и за предварително превантивно засичане и сигнали по отношение на рискови контрагенти и рискови стоки. Така че и в тази насока като цяло Министерство на финансите, Национална агенция по приходите и съответно Агенция “Митници” засилваме и подобряваме координацията с разследващите органи, с МВР, с ДАНС и провеждаме необходимите срещи в оперативен порядък да решаваме възникнали проблеми.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Четвъртия първи въпрос на Парламентарната група на Атака. Кой ще го зададе?
Заместник председателя на Комисията госпожа Николова.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Благодаря господин председател.
Уважаеми господин министър, искам да ви попитам, какви мерки е предприело и се очаква да предприеме Министерство на финансите за подобряване събираемостта на приходите и увеличаване на държавния бюджет чрез тях?
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви. Това е много важен въпрос. Той е в съзвучие и с останалите. Явно тематично се ориентирахме около събираемостта, която наистина е много важна, с оглед отчетеното неизпълнение в бюджета и надценяването на приходите, което наложи и актуализация.
Мога да откроя сред набора от мерки, които се чуха и сутринта при представянето на отчета за стоте дни на кабинета, няколко от тях. Първата мярка е въвеждането на механизъм за обратно начисляване на данък добавена стойност при доставка на зърнени и технически култури. Съответно е изготвен законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност за въвеждане на този механизъм. Като на него много се разчита и е доказал своята полезност в съседни страни. Разчита се за намаляване на данъчните измами. А същевременно с това да изсветли този сектор, да намали нелоялната конкуренция в него, което да остави на разположение на коректния бизнес един по-голям финансов ресурс.
Освен това другата мярка, за която вече стана въпрос е точно въвеждането на фискален контрол върху високо рискови стоки. Тоест стоки с висок фискален риск, което ще влезе в сила от 1 януари 2014 г. с изготвянето на изменениeто и допълнениeто на ДОПК. Като ще бъде създадена тази дирекция. Тя ще следи най вече за стоки, като плодове, зеленчуци, месо, захар и други, които се оценяват с подобен висок риск. И от там също се разчита да увеличим бюджетните приходи от различните видове данъци.
И освен това другия набор от мерки, които предприемаме е чрез използване на инструмента за издаване на разрешения за неотложни плащания или по-глобално погледнато виждаме кои са длъжниците по деклариран, но неплатен данък и с тях се провеждат разговори за това, да видим какво е точно тяхното финансово състояние, тъй като знаем, че икономически ситуацията не е добра. И с цел да не фалираме тези фирми, ако те имат временни затруднения, се правят такива планове за разсрочени плащания. И тези плащания съответно се обслужват от тях във времето. Като разбира се следим стриктно, след като вече плана е приет от двете страни, той да бъде обслужван. По този начин са събрани към момента около 140 млн. лева, а са договорени и са разсрочени във времето 450 млн. лева. Тоест, от тази гледна точка разчитаме, че по този начин от една страна ще дадем възможност на фирмите при подобряване на бизнес средата и възстановяване на растежа малко да живнат, да придобият необходимия финансов ресурс. От друга страна все пак те да обслужват своите задължения, тъй като това е нашата основна роля да осигурим съответните приходи в бюджета.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин министър. Госпожо Николова реплика.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Бих попитала Министерство на финансите дали е подчинен ресор на Агенция? Това е Агенция “Митници”. Те също са едно основно звено, което отговаря за приходите. Какво се случва в Митниците, освен, че е сменен шефа на митниците?
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря и за този въпрос. Като цяло в последния месец и половина се наблюдават някои положителни тенденции по отношение работата на Агенция “Митници” съвместно, разбира се както стана въпрос и с други органи. Съвместно с МВР, с Гранична полиция, т.е. имаме една по-добра разкриваемост на контрабандни стоки. Почти всяка седмица се появява информация и в медиите, затова колко милиона къса цигари, които са без бандерол са разкрити. За радост в последната и предпоследната седмица вече имаме и разкриваемост по отношение и на наркотиците. Тоест, отдавна не се беше появявала информация за подобно отношение на някои наркотици, за подобни успехи.
Освен това и като цяло благодарение на усилията и на МВР намаляват и цигарите без акциз по определени места, за част от които се твърди, че се знае, че периодично по тях могат да се появят такива цигари. Тоест, там имаме някои определени успехи в това отношение. Разбира се, към момента новия директор на Агенция “Митници” е отскоро там и на него му трябва малко време, за да навлезе по-добре в обстановката. Но всички го познаваме. Той е с богат административен опит и смятам, че ще се справи с тежката ситуация като цяло. Той е получил една единствена задача, колкото е възможно повече да се прекъснат контрабандни канали. И от там нататък да се осигури възможността необходимите приходи да постъпват в държавния бюджет.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Втори въпрос от Парламентарната група на ГЕРБ.
Господин Горанов заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин председателю, господин министър, госпожи заместник-министри, колеги гости, на 9 септември Министерство на финансите публикува на електронната си страница, проект на постановление за предоставяне на допълнителни разходи и трансфери от Републиканския бюджет за 2013 г. Постановление с което се разпределя увеличения резерв за непредвидени и неотложни разходи, увеличен в резултат на актуализацията на бюджета.
Моят въпрос към господин Чобанов или към някой друг колега от Министерство на финансите, който днес е тук, кои от разходите заложени в приложението към чл.1 на Постановлението са свързани с покриване на просрочени задължения? Кои са новите намерени? Тъй като ако човек разгледа предложението за направление на разходите и трансферите ще види, че те значително се разминават от декларираното в мотивите към актуализацията на бюджета, в което беше написано – Предвидения ресурс в размер на 160,4 млн. или 0,2 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт да бъде предназначен главно за погасяване на просрочени задължения на държавата към бизнеса. Това беше и основния мотив за смяната на модела на управление на публичните финанси и привеждането на държавата като коректен платец.
В този смисъл моя въпрос е от предвидената сума за разходи и трансфери, каква част от нея ще отиде за покриване на просрочените задължения към бизнеса?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин Горанов. Господин министър заповядайте.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря. Постановлението е в изпълнение на това, което приехме в Народното събрание за актуализация на бюджета като цяло. Въпреки че в момента не разполагам с постановлението пред мен. Там ясно са откроени разходите, които може да посочим в това отношение.
По отношение на Министерство на отбраната, това са разходите за честоти, един ангажимент, който отдавна стои неизпълнен. Но трябва да бъде изпълнен, тъй като затруднява нормалното функциониране. По отношение на МВР, разходите които са предвидени там са изцяло също в това отношение. Предвиждаме разходи за Министерство на здравеопазването. Както и може да кажем, че разходите, които ще бъдат направени по отношение на предоставени допълнителни средства за земеделците, земеделски производители също могат да се разглеждат като разход, който е свързан с поет ангажимент, който трябва да бъде платен и е пряко свързан с възможността те да подобрят своето финансово състояние и съответно своя бизнес. Като цяло това на пръв поглед от разходите мога да посоча.
Разбира се, това не са всички средства, които ще бъдат разпределени. Като цяло към момента съответно оставихме един резерв, който да бъде използван по-нататък при допълнително уточняване на тези задължения. Предстои да включим и част от средствата, които се дължат по изграждането на магистрала Марица и завършване на някои контролно-пропусквателни пунктове. Тъй като и там има необходимост от финансов ресурс, който не е предварително разчетен в бюджета.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Горанов имате думата за реплика.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин министър, остава все пак с усещането, че има разминаване между първоначално заявените приоритети основно средствата да бъдат насочени към просрочени задължения. И това че в намеренията на правителството от 9 септември виждаме позиции като финансиране на мото крос. Виждаме позиции като покупка на лицензии на софтуер в Министерския съвет. Виждаме позиции, които не са с тази степен на неотложност и приоритетност, с която трябваше да се актуализира разходната част на държавния бюджет. Основният мотив за която беше социалния пакет, който е развит в постановлението в размера в който беше дебатиран в Парламента.
Вашият ангажимент към библиотеките на БАН е изпълнен, което е положително, даже леко преизпълнен. Но не виждам да е спазена основната мотивация за актуализацията, преобладаваща част от средствата да са насочени към просрочени задължения в легалния смисъл на това, задължения с настъпил падеж, по които има извършена работа и има ангажименти на държавата за разплащане. Тук се виждат доста нови задачи, които вероятно са приоритетни и важни, но просто не влизат в класическото разбиране за просрочени задължения.
И ако вземем примерно една Военно-медицинска академия, тя ще продължава да дължи доста сериозен ресурс на много доставчици и ще поставя на колене много малки или по-големи доставчици на медикаменти, медицинска апаратура и оборудване. Спомням си в дебата в пленарна зала, а тя често беше посочвана като един от основните длъжници, всъщност най-големи длъжник в Републиканския бюджет с просрочени задължения.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин министър имате право на дуплика. Заповядайте.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви господин председател. Уважаеми господин Горанов благодаря за тази реплика, която ясно показва вашата загриженост по отношение на това да се спазват тези задължения и да бъдат изплащани на време, което за съжаление не се е случило и наистина те са налични.
По отношение на дебата, който се разви за Военно-медицинска академия. Мисля че от нас се очакваше да направим точно това, което правим в момента. А именно първо да се обърне внимание на дисциплинирането, на правенето на разходи в тази Военно-медицинска академия. И от там да преминем конкретно към покриване на техните задължения. Тоест когато видим мерките, които предприема ръководството на Военно-медицинска академия в тази насока, ще може да говорим по-конкретно каква част от тези задължения да покрием. Не смятам, че сме се отклонили от това, което заявихме. И както посочих и в отговора си, основната част отива точно за покриване на подобни задължения.
По отношение на мотокроса в аванс ще ви кажа, че той ще падне от самото постановление на Министерския съвет и ще бъде заменен от разходи, които считаме за по-важни и по-целесъобразни в този момент.
По отношение на софтуера, той така или иначе трябва да бъде платен, тъй като и това е ангажимент.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има голям смисъл от блиц контрола. Току що констатирах. Комплименти към колегите от ГЕРБ. Поне научиха, че този разход ще падне.
Благодаря господин министър. Благодаря господин Горанов за втория въпрос.
Втори въпрос Коалиция за България. Заповядайте проф. Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми колежки и колеги, всички очакват от Министерство на финансите и на правителството да представи някаква нова философия на бюджета, което беше заявено с актуализацията. Тази нова философия трябва да бъде свързана със следното.
Имате два ограничителя. Единият брутен вътрешен продукт. Да се надяваме, че прогнозите на повечето европейски институции ще бъдат с поне около един процент за увеличение на растежа. Също така всички очакваме, предполагам всички представени партии в Парламента и коалиции, че бюджетния дефицит трябва да се удържа в рамките на два процента. Дано да може и да се сваля през последните години.
В тази връзка възниква въпроса, че възможностите ви да реализирате философия на бюджета ще бъде свързана с ограничени финансови средства, поради тези два показателя. И тук има два подхода. И аз ще се радвам да отговорите кой подход смятате да изберете.
Първият подход е да дадете на всички по малко от тези средства. Сами разбирате, че начина по който задавам въпроса е, че поне лично на мен този подход не ми харесва много, тъй като ефекта ще бъде никакъв. Или да кажете на този етап, все пак е подготовката на бюджета. Той не е още в завършена фаза. Имате ли намерение тази философия да я промените и тези средства да се дават целево, колкото се може на по-пазарна, конкурса основа? Какво смятате, на всички по-малко или целево и конкурсно разпределение на средствата?
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря проф. Гечев. Заповядайте господин министър за отговор.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря проф. Гечев. Наистина от темата за събираемостта, възможността да осигурим приходи се насочваме и към темата, която започна как се изразходват тези средства и може да прехвърлим към следващата бюджетна година. Наистина имаме тези ограничения за които споменахте. Споменахте бюджетен дефицит в рамките на два процента с опит и усилия за известна фискална консолидация. Икономически растеж за който няма как да предвидим, че ще направим още първата година някакъв значителен скок. И от там нататък, това което се очертава като прогнози за номиналния брутен вътрешен продукт е, че те ще се приближават като стойност до това, което имахме като първоначална прогноза в бюджет 2013. Тоест не може да очакваме, че средствата ще бъдат кой знае колко повече. От там нататък сте прав, че подходите са два. Тоест, разхвърляме, ако имаме някакво допълнително увеличение на министерствата, на всяко по-малко или правим нещо друго.
Това което правим към момента в рамките на бюджетната процедура е изпратих писма до министрите, в които заявихме категорично,че ситуацията е следната. От тук нататък на вас се разчита в две основни направления.
Първо, да оптимизирате разходите така, че да се освободи ресурс, който да се използва за нови политики.
Второ, новите политики да бъдат с такъв дизайн, че те да са насочени конкретно към увеличаване на растежа и на заетостта. Като цяло замисляме и модел, който точно това да пресъздаде. Тоест, едно конкурсно начало. Тоест удовлетворяване на програми, най-общо да ги кажем, които ще са насочени точно към изпълнението на тези два основни критерия. От една страна икономически растеж, от друга страна заетост. И в рамките на бюджетната процедура ще се постараем да приложим в значителна степен точно този втори подход.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря. Професор Гечев имате право на реплика.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз съм обнадежден от това, което чух, тъй като предполагам всички очакват, независимо от политически пристрастия от тази гледна точка, едва ли може да има. Но ние като всяка цивилизована държава трябва да започнем да оформяме някакви по-ясни приоритети. И оскъдните средства с които разполагаме, ние сме бедна страна за съжаление, да бъдат там където те са най-необходими. Дали ще бъдат капиталови разходи.
Разбира се, че за да се поддържат държавните институции, те трябва да имат някакви минимум средства. Не става дума за това, че ние ще подлагаме на конкурс и те да се конкурират за всяка стотинка. Но след осигуряване на минимума. Защото щом като поддържаме държавната институция, тя е необходима на обществото. От там нататък капиталови разходи или стратегии, в наука и образование трябва да бъде, втората част добавената стойност на конкурсна основа. Ако това успеем да направим като Правителство и Парламент, това ще бъде голям напредък. И постепенно да се наложи този метод, да се конкурират ведомствата за най-добра идея капиталови разходи, най-полезна за обществото, най-полезни катедри и факултети, най-добри проекти.
Ще завърша с това, примерно Академия на науките. Ако дадем на всички институти, едва ли ефекта ще бъде някакъв, ако увеличим заплатите с 10 лева. Очевидно, че трябва да изберем. Аз не казвам, дали това са нанотехнологии, дали нещо друго. Това ще покаже лицензии, патенти, които са регистрирани. Има акредитационни агенции и т.н.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря професор Гечев. Имате право на дуплика.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви проф. Гечев. Това което казвате е точно така. И това е и смисъла, както виждаме няколко новини ще произтекат от този блиц контрол. Това е смисъла на блиц контрола. Също една обмяна на идеи и взаимни мнения, които да подпомогнат работата на институциите. И се радвам, че дискусията днес се насочи точно в това направление.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Право на втори въпрос има Парламентарната група на Движението за права и свободи. Ние нямахме намерение да задаваме втори въпрос, но искам да благодаря на колегата Горанов, който ме мотивира да задам втори въпрос. Той дойде от темата, която засегна колегата, в добрия смисъл ме мотивира. Въпросът ми не е контрапункт на неговия въпрос. И той е свързан с философията на актуализацията и с мотивите на актуализацията на бюджета.
Една от спорните теми господин министър беше защо трябва да се увеличава тавана на дълга, след като въпросната емисия от 800 млн., чийто падеж изтече през август, по нея средствата вече са постъпили от Европейския съюз и те са във фискалния резерв. Конкретният ми въпрос е. Да опишете операцията. Извършена ли е операцията по погасяване? Как се отрази това на фискални резерв, ако имате данни за неговото равнище? Защото в обществото остана усещането, че може да се погаси и фискалния резерв ще си остане висок. Няма нужда от нова операция по дълга. Това е въпроса ми. Да я опишете, за да видим, дали това което заявихте като намерение е вярно и като отражение или всъщност беше права опозицията.
Благодаря.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви господин Цонев. Както стана въпрос и в рамките на дискусиите за актуализацията, ние трябва да разделим тези действия. Тоест, от една страна плащането на земеделски производители и получаването на средствата от Европейската комисия и двете са факт. И от друга страна отраженията върху фискалния резерв. Наистина избрана е такава стратегия през февруари, да е шестмесечна емисията. И тя да падежира през август. И когато падежира през август на 22 август бяха платени тези 800 млн., което доведе до намаляване на фискалния резерв и то до нива, които са под необходимия минимум в края на годината или в близки до него. Тоест очевидно е, че при плащане на подобна голяма сума по дълга, естествено е фискалния резерв силно да намалее.
От тук нататък при положение, че до края на годината не се очаква нивото на приходите да надхвърли значително нивото на разходите. Естествено че за да бъде попълнен този фискален резерв и той да може да достигне в края на годината своя законов минимум, а дори и да разполагаме с известен резерв над този законен минимум беше необходимо да се увеличи тавана за новоимитиран дълг през годината, без да се засегне общия таван на дълга. Тоест, ние останахме в рамките на този относително нисък общ дълг като процент от брутния вътрешен продукт, но даваме възможност с имитирането, то не е извършено още в пълнота, а се върши постепенно, с имитирането на нов дълг да постигнем и законовото изискване за фискалния резерв. Без да имитираме този нов дълг фискалния резерв в края на годината щеше да спадне значително под тези 4,5 млр. Може би на нива около 3,7 млр., което виждаме, че значително се отклонява от тези нива.
Тоест, за да се изпълни законовото изискване, затова беше необходимо да се имитира този дълг. А от там нататък останалите разсъждения по отношение на него, знаем как бяха охарактеризирани и по време на дебатите по актуализацията.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви за отговора. Като реплика бих казал, че този въпрос го зададох, за да стане ясно, че имаше неща, които бяха резонни при дебатите за актуализацията. Но най-голямата спекулация беше по темата 1 млр. дълг. Трябва да стане ясно на всички, че по тази тема професионалистите, дори да са в опозиция трябваше просто да мълчат или да подкрепят тази мярка. Междувпрочем, това го направиха и колегите, които са членове на тази комисия. Аз говоря за други кръгове, които имат претенциите да бъдат професионални икономисти и които говориха откровени професионални глупости извън Парламента. Тук има хора от Института за пазарна икономика, директно и към тях адресирам това, защото това е Институт с високи професионални претенции и основателно. Така че този отговор е за вас.
Благодаря ви.
Втори въпрос от Парламентарната група на Атака нямате. С това първия блиц контрол завършва. Аз мисля, че той беше успешен, полезен за всички и за медиите и за анализаторите.
Благодаря ви господин министър. Пак заповядайте в нашата Комисия и се чувствайте добре дошъл сред колеги и професионалисти.
Колеги, продължаваме с втора точка от нашия дневен ред. Господин Кънев водете, за да изпратя министъра.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, ставам началник за известно време. Ще ви моля да се съобразявате с авторитета ми като ръководител. Още повече, че следващите точки мисля, няма да предизвикат такава оживена дискусия, както темата за мотоциклетния спорт.
Точка втора - Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 302-01-7, внесен от Министерски съвет на 12.07.2013 г. – второ четене.
Това е една ратификация. Това е една синхронизация по темата Хърватия. Знаете много добре. Ако не възразявате направо започвам точка по точка, тъй като между първо и второ четене практически няма никакви промени.
Закон за допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Има ли друго мнение? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
По параграф 1.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Има ли други предложения? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Благодаря.
Параграф 2.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
Не виждам никакви съображения? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Благодаря.
Параграф 3.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3.
Има ли предложения? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
По § 4.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4.
Има ли предложения? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
По § 5.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5.
Има ли предложения? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
По заключителните разпоредби
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Има ли предложения? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
По § 6.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 6.
Има ли предложения? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
По § 7.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 7.
Има ли предложения? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Точка втора от дневния ред приключи.

Минаваме към точка трета.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Евро-средиземноморското споразумение в областта на въздухоплаването между Европейския съюз, неговите държави членки от една страна и правителството на държавата Израел от друга страна, № 302-02-7, внесен от Министерския съвет на 15.07.2013 г.
Наши гости са:
Надежда Букова – директор на Дирекция “Европейска координация и международно сътрудничество” в Министерство на информационните технологии и съобщения
Мирослава Борисова – гл.експерт в Дирекция “Европейска координация и международно сътрудничество” в Министерство на информационните технологии и съобщенията
Имате думата. Всички сме се запознали предварително с материала.
НАДЕЖДА БУКОВА: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, накратко това, което искаме да ви представим днес на вашето внимание е Евро-средиземноморското споразумение в областта на въздухоплаването между Европейския съюз, неговите държави членки от една страна и правителството на държавата Израел от друга страна, което беше подписано на 10 юни т.г. в рамките на заседанието на Съвета на министрите по транспорт, телекомуникация и енергетика.
Документът представлява хоризонтално споразумение за въздушен транспорт между Европейския съюз и трети държави, съдържащи така наречените типови клаузи, които гарантират спазването на правото на ЕС. И всъщност то регламентира правото на българските и европейски превозвачи, да осъществяват превози по правилата на така наречената пета свобода на трафик в авиацията. В конкретния случай това означава правото на превозвач от България да превозва срещу заплащане пътници, товари и пощи от държави членки на ЕС до Израел по маршрути, които започват и завършват в собствената ни страна.
Петата свобода се осигурява на реципрочна основа между страните.
По този начин ще се постигне либерализиране на пазара на въздушни превози между държавите членки на ЕС и Израел по отношение на достъпа до маршрут и капацитет, насърчаване на въздухоплавателните услуги, стимулиране конкуренцията между въздушните превозвачи при гарантиране на недискриминационно отношение и равнопоставеност между тях.
Тъй като помолихте за максимална краткост, на ясно сте с мотивите. В заключение искам да отбележа, че с оглед финализиране на процедурата и съгласно чл.85 ал.1, т.5 от Конституцията на Република България, Споразумението следва да се ратифицира, тъй като съдържа арбитражна клауза. Това е чл.23 от Споразумението, където се предвижда уреждането на евентуално възникнали спорове между страните да се осъществява от съвместен комитет, съставен от представители на договарящите се страни.
Благодаря ви за вниманието. Ако имате въпроси сме на разположение.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Доколкото разбирам, ние ще се присъедини към една ратификация на Европейския съюз за държавата Израел. Мисля че няма да има никой против държавата Израел. Ще минем на две четения в зала.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.

По точка четвърта
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Изменение № 2 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка /проект “България – Транзитни пътища V”/, № 302-02-9, внесен от Министерския съвет на 30.08.2013 г.
Людмила Елкова – зам.-министър на финансите
Росица Симеонова Димитрова – държавен експерт в Дирекция “Международни финансови институции и сътрудничество”
Имате думата.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря господин председател. Този заем е от 2007 г. Неговото изменение е подписано от българска страна от министъра на финансите на 26 юли 2013 г. и всъщност това, което правим е да удължим срока с три години. Това е единствената промяна. Тъй като това е заема България транзитни пътища V, а ресурса е 705 млн. евро. Като заема от Европейска инвестиционна банка е 380 млн. евро., а съфинансирането е в размер на 325 млн. евро.
Срокът за изпращане на искане за усвояване на средствата от заема изтече на 31 август 2013 г. и с тази Ратификация, ние го удължаваме с три години.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря ви за краткото изложение.
Колеги, имате ли някакви въпроси?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Само един кратък въпрос. Професионално ме интересува, при каква лихва е този заем? Имате ли информация?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Това което мога да ви кажа е, че няма изменения в лихвите. Не мога да ви кажа каква точно е лихвата. Няма изменение в никое от условията, така както е ратифициран, абсолютно нищо. Само удължаваме срока с три години.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ:
Имате думата.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Става въпрос за един договорен заем за финансиране на строителството на Пътна инфраструктура, който не може да намери место в бюджета. И моят въпрос към колегите от Министерство на финансите е срока с три години, с който го удължавате ще им стигне ли, за да намери место този заем в бюджета? Необходим ли е този заем, след като доколкото съм запознат с разходната структура на бюджета, трудно повече от 100 млн. на година разходи намират место в бюджета за усвояването на този заем, т.е. за строенето на пътища за сметка на този заем. И удължаването му няма ли да доведе само до допълнителни разходи, без в действителност да успеем да усвоим до края на 2016 г. тези средства, които повтарям са заемни. Тук не говорим за някакъв свръх приоритет за усвояване на европейски фондове или нещо друго такова. Европейското в тази точка е само Европейската инвестиционна банка. Всичко друго си е плащане на лихви и разходи през Републиканския бюджет.
Затова въпроса ми е в следващите години до предложението за ратификация, както е предложено, удължаването на срока, ще успеят ли средствата по заема, в това число национално съфинансиране да намерят место в разходната част на българския бюджет? Или в момента предрешаваме, че заема няма да се усвои, но остава под натиска на МРРБ още три години да виси.
МЕНДА СТОЯНОВА: Така или иначе до усвояването му има ли разходи за сметка на Републиканския бюджет? Плащаме ли такси и т.н.,, такси най вече, не лихви. Тоест удължаваме три години, но нещо плащаме ли за това, без да знаем дали ще го усвоим или не? Има ли някакви разходи?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: По първия въпрос. Не е намерил очевидно място в бюджета в продължение на доста години от 2007 г. Усвоени са 44 процента. В мотивите много подробно е изложено по кои пътища, кои лотове, какво точно се изгражда и кое докъде е стигнало. Това което всички имате. Завършени са 410 км., а в процеса 840 км. са в процес на изпълнение.
Общата дължина на Републиканската пътна мрежа, която би трябвало да има отношение към този заем е 1535 км., така че това са горе долу около две трети.
Другият въпрос, дали ще намери отражение в следващите три години е въпрос към бюджетите за следващите три години, господин Горанов. При всички положения лихвата средно около 4 процента, което е изключително изгодно като условие и ние не виждаме причина да се отказваме от този знаем, само защото не знаем, дали бихме могли да го подсигурим в цялост и каква част от него. Ще помоля колежката да ви каже какви са условията за обслужване на заемите. Те са стандартни.
РОСИЦА ДИМИТРОВА: По принцип заема се усвоява на траншове, като съответно за всеки транш се определя лихва и условията за изплащането на траншовете, които общо взето банката има доста стандартни условия, по отношение плащането на тези траншове, дали да бъде при плаваща или при фиксирана лихва. Досега са изтеглени седем транша и удължаването ще позволи да се използват тези средства, тъй като вече изтече срока и те не могат до края на тази година да изтеглят средства, с които да финансират разходи които имат и които не им позволява в момента бюджета да платят.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ:
Господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз затова задавам тези въпроси. Аз знам, че това не е тема на Министерство на финансите. Вие сте вносители, защото координирате взаимодействието с Европейската инвестиционна банка и почти всички държавни и държавно гарантирани заеми. Този заем беше любим на предходното правителство от гледна точка на това, че той дава възможност да се инвестира в пътна инфраструктура, а тя беше приоритет на правителството на Бойко Борисов. Но този заем по мащаб и обем е такъв, че той няма да може да намери место в следващите три години във фискалната рамка, която министъра преди малко заяви, че по приходната си част тя няма да се различава от 2013 г., в която този заем има стотина милиона и не знам дали са усвоени.
Ресурсът който става за доусвояване е значителен. Ако го превърнем в лева, четейки мотивите, в които е представена последно актуалната информация е, че остатъка от общата стойност на заема, без съфинансирането е 212,5 млн. евро. Ако сложим и съфинансирането, което в същите мотиви е посочено, че общото съфинансиране е 325 млн., спрямо 380 млн. евро заем, пропорция близка до 50 на 50, може да направим извода, че 700 млн. 800 млн. трябва да бъдат вместени, за да може следващите три години този заем да бъде усвоен.
Аз с висока степен на увереност мога да предположа, че такива разходи няма да могат да бъдат вместени. И упрека и коментара въобще не е към Министерство на финансите. Вие тук вносители от името на правителството на инструмент, който обслужва друга политика. Смятате ли обаче, независимо че сте вносители и няма как да смятате друго, че ще успеете да го вмъкнете в бюджета. И приемам само два отговора да или не. Ако смятате, че да, добре.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това което започна като разговор тук е много резонно. Въпросите са логични. Но аз за да улесня всъщност за българската държава, дали ще го включат в бюджета или не, те в момента не могат да ви отговорят категорично, тъй като сега се прави бюджета в момента. Каквото и да ви кажат, ще бъде предпоследно. Това мен не ме притеснява. Но нас ни притесняват разходите на българската държава. Аз искам да попитам, тъй като не знам детайли в заема. Ние като ползваме от този заем, примерно 300 млн., ние плащаме когато ни се отпусне заема или от самото начало и в момента плащаме върху цялата сума? Отговорете ми на въпроса.
РОСИЦА ДИМИТРОВА: Само до отпусната до момента сума по съответните траншове.
МЕНДА СТОЯНОВА: Някаква такса, ангажимент или някаква друга, която плащаме върху цялата сума, независимо от това, колко е усвоена. Това питам.
РОСИЦА ДИМИТРОВА: По принцип всичко, което се плаща, се плаща на съответните траншове, защото те се третират като самостоятелни малки заеми.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Сега спокоен ли сте? Аз съм спокоен, защото не плащаме нищо. Другото е шарж.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, аз предлагам да минем към гласуване, защото този разговор може да бъде и много дълъг. Явно в тази зала 2007 г. аз съм го гласувал. Сега го удължаваме. Както върви 2016 г. не пречи пак в тази зала, тези хора да го удължим срока, ако се наложи с още три години.
Имате ли нещо против да подкрепим това предложение?
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
Благодаря ви за участието.
Нека да минем към една точка, която мисля, че няма да предизвика такива дебати.
По тока пета - Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за второ изменение на Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. и изменено за първи път в Люксембург на 25 юни 2005 г. и на Вътрешното споразумение между представителите на правителствата на държавите-членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета, относно финансирането на помощта от Европейския съюз, съгласно многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г. в съответствие със Споразумението за партньорство АКТБ-ЕС и за разпределението на финансовата помощ за отвъдморските страни и територии, за които се прилага част четвърта от Договора за функционирането на Европейския съюз, № 302-02-10, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2013 г.
Людмила Елкова – зам.-министър на финансите
Пантелей Пенев – главен експерт в Дирекция “Международни финансови институции и сътрудничество” в Министерство на финансите
Лъчезара Стоева – началник отдел “Международно сътрудничество и развитие” в Министерство на външните работи

Ще ви помоля съвсем накратко да представите в дневния ред точката.
ЛЪЧЕЗАРА СТОЕВА: Благодаря ви. Всъщност става дума за две споразумения. Първото е политическата рамка, което е именно споразумението за второто изменение на Споразумението от Котону. И второто е вътрешното споразумение между държавите членки за финансиране на 11-ти европейски фонд за развитие, което всъщност е финансовата част на изпълнението.
България се присъединява към Споразумението от Котону, с акта за присъединяване към Европейския съюз. Първото изменение се ратифицира от Народното ни събрание през 2009 г., а второто изменение е подписано през 2010 г. и сега сме в процес на ратификация. Това е политическата рамка за отношение на България с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн. На базата на него се въвежда така наречената условност. Това е част от инструментариума на Европейския съюз за провеждане на външна политика, условно за въвеждане на изисквания за права на човека чрез насърчаване чрез икономически споразумения и т.н.
Основният инструмент за изпълнение на тази политическа рамка е Европейския фонд за развитие. Вътрешното споразумение урежда именно вноските на всички държави членки към Европейския фонд за развитие. И за разлика от останалите външно-политически инструменти на Европейския съюз, които се финансират от Бюджета на Европейския съюз, това се финансира отделно, чрез директни вноски на Европейския съюз.
Вътрешното споразумение обхваща период от 2014 до 2020 г. Определени са вноските на базата на ключ, който България има. Може би колегите от Министерство на финансите могат да дадат по-голяма яснота по определение на вноските. Така че ще им дам думата на тях, ако имате въпроси.
Като цяло за периода от следващите седем години сумата е 130 млн. 384 941 лв. разпределени съответно за седем години.
Предишните фондове, всъщност България участва за първи път в десетия Европейски фонд за развитие. Там периодите са били шест годишни. Този е седем за първи път, защото Споразумението от Котону същност изтича през 2020 г. И ако е за шест би било до 2019 г., а се взема решение да бъде за седем годишен период, за да покрие цялото Споразумение.
Налага се ратификация според вътрешните правила на България, тъй като според Конституцията финансовите ангажименти на страната ни налагат ратификация от Народното събрание.
Ако имате допълнителни въпроси мога да отговоря. Ако не, колегите от Министерство на финансите може би могат да ви обяснят повече за начина на изчисление на вноските.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, въпроси имате ли? Отворете мотивите и вътре всичко това го има. Какво се плаща, защо се плаща и трябва ли да се плаща. На последният въпрос всъщност няма смисъл да отговаряме. Няма начин. Ако има начин да не платим, но няма как. Горанов, мога ли да ви цитирам, че вие възразявате да платите? Не.
Колеги, моля, който е за това споразумение да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря ви. Минаваме към следващата точка от дневния ред.
По точка шеста - Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията за забрана на химическите оръжия, относно привилегиите и имунитетите на Организацията, № 303-02-11, внесен от Министерския съвет на 09.09.2013 г.
Ася Давидова – ръководител на отдел “Контрол на въоръженията и неразпространение” в Министерство на външните работи.
Имате думата съвсем накратко.
АСЯ ДАВИДОВА: Споразумението е рутинно. Подписва се между всяка държава страна по конвенцията и организацията за забрана на химическите оръжия. От българска страна е подписано през септември миналата година. Обемът на привилегиите и имунитетите по същност е идентичен с този предоставен на Виенската конвенция от 1961 г. Само искам да спомена, че тази Комисия в предишния Парламент вече прие това споразумение. За съжаление не стигна времето и не се довърши гледането във всички комисии. Така че втори път има решение на Министерския съвет и втори път се гледа в тази Комисия. Предишния път беше прието.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата за въпроси. Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се единодушно.
Минаваме към седма точка - Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, относно предоставянето на подкрепа за изпълнение на проекти, финансирани чрез структурните инструменти на Европейския съюз, № 302-02-2, внесен от Министерския съвет на 25.05.2013 г.
Добринка Кръстева – директор на Дирекция “Програмиране средства от Европейския съюз” в Министерския съвет
Мария Бонева – държавен експерт в Дирекция “Програмиране средствата от Европейския съюз” в Министерския съвет
Имате думата за кратко изложение.
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: Благодаря ви. Споразумението между България ИБРД беше прието на 12 юли 2012 г. и беше даден мандат за преговори. След това беше отново одобрен от Министерски съвет вече с мандат за подписване от министър-председателя. Това се случи по време на служебния кабинет, когато министър на средства от Европейския съюз беше бивш служител от ИБРД. За да сме сигурни, че няма конфликт на интереси, то беше подписано от министър-председателя.
Сега съответно предлагаме Споразумението за последваща ратификация. Какво казва предложението на меморандума. Дава се възможност на Европейска банка за възстановяване и развитие да предоставя услуги. Най-често могат да бъдат обобщени като тип консултантски услуги на България в области, в които банката е добре подготвена. И това би улеснило от една страна усвояването на средствата за този период, както и подготовката на България за следващия период.
Направленията в които банката предоставя услуги най-общо са: подкрепа в разработването на секторни стратегии, ключови области за инвестиции. При подготовката и реализацията на вече идентифицирани проекти, които следва да бъдат финансирани в рамките на този програмен период 2007 – 2013 г., както и да се идентифицират потребности от такива проекти за следващия програмен период.
Да се идентифицират проблеми на управлението, засягащи публичните институции в различни сектори. Подкрепа при осъществяване на управленски реформи. И изграждане и повишаване капацитета на публична администрация и секторни институции.
Като са определени няколко области, в които тези услуги могат да се предоставят. Те са в областта на енергийната ефективност, на разработване на общински услуги и проекти. Подкрепа за частни търговски дейности свързани с инфраструктурата.
Това най-общо казва Меморандума. След това процедурата вече е след наличието на този Меморандум и се договарят изрични дейности с министерствата, които ще ползват услугите на ИБРД. Те сключват съответно споразумения, които отново се одобряват от Министерския съвет и се ратифицират от Народното събрание. В които вече са заложни конкретните суми за предоставяне на услугите. И средствата с които се обезпечават въпросните споразумения най-често са от техническите помощи, от оперативните програми финансирани от структурно кохезионните фондове за този период.
Това е най-общо Меморандума, както и техниката след това за неговата прилагане.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Разбрах от колегите, които са подготвили Споразумението, че в предишния Парламент е имало спор относно ратифицирането на това Споразумение. Ще помоля колегите от ГЕРБ, ако може да внесат някаква яснота. Тъй като ако се наложи може и да го отложим. Да видим дали има някакъв проблем или няма никакъв спор по отношение на ратификацията.
Колеги, имате ли готовност и желание да внесете някаква яснота?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Едва ли ще може пълна яснота да внесем.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние сме на ясно.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: На ясно сте, но сте в деликатна ситуация. Не сте си оформили окончателна позиция. Тук въпроса, който трябва да прецени Бюджетна комисия на Българския парламент е трябва ли без конкурс и по цени, които не се определят на състезателен принцип и не са сметка на ГРАНД, както човек, ако не го прочете може да реши, че ИБРД нещо ще ни подарява. А за сметка на средства по българските оперативни програми съфинансирани от средства в Европейския съюз трябва да се използват едни може би много добре структурирани и много високо професионални консултации и услуги от ИБРД или не трябва да се прави. Защото ние бихме могли със средства от техническа помощ да си наемем за консултант всеки. Разликата обаче е, че тогава евентуално ще го правим на състезателен принцип със ЗОП. Ще преценяваме цената, дали е справедлива и ще я съобразяваме с някакви реалности.
Това беше и дебата в предишното правителство, между екипа на Министерство на финансите и екипа тогава на министър Дончев и Централното координационно звено, директора на което в момента е в залата. В края на краищата Министерския съвет ръководен от Бойко Борисов прие този законопроект и предложи на Народното събрание да го ратифицира. Може да го подкрепите, може да не го подкрепите. Това е въпрос, на който трябва да си дадем отговор. Трябва ли без конкурс да се ползват консултантските услуги заплатено от ИБРД или не.
МЕНДА СТОЯНОВА: Ако ми позволите господин председател, още две думи. Аз не знам дали не ни трябва и малко правна консултация, независимо дали ще бъде ратифицирано или не. Дали това не противоречи на Закона за обществените поръчки. Понеже говорим за европейската директива имаше една интензивна кореспонденция, Сметната палата не знам дали участваше в тази история, но между Агенцията за обществени поръчки и Европейската комисия във връзка с това трябва или не трябва да се прилага ЗОП, когато се избира една или друга от тези европейски банки. И там сега не мога със сигурност да кажа, но не беше сто процента сигурно, че европейската директива го позволява. Така че може би трябва да направим такава консултация, преди да вземем решение. И може би е по-добре след тази правна консултация, да се разисква.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря госпожо Стоянова. Професор Гечев заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Колеги, от това което чух и благодаря на колегите от ГЕРБ, тъй като очевидно то е станало по тяхно време, както вие обяснихте. Предлагам най-малкото да отложим решението. И ще ви кажа защо. Това което чувам е тревожно. Тъй като, ако правилно се ориентирам от това, което чувам е, че ние ще блокираме фондове по кохезионните програми, за да направим гаранция за ИБРД. От левия джоб в десния. В крайна сметка ние сме свикнали така да действаме автоматично. Казвам ви го не като декларация. Въобще не ме интересува дали банката се казва европейска, руска или таджикистанска. Нас ни интересува каква е ползата за България. От това, което чух до момента, аз съм притеснен и ви предлагам да го отложим.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, аз наистина също предлагам да го отложим. Да поискаме становища от компетентните органи. Така да пристъпим към разглеждането, защото аз също не мога да формирам и собственото си мнение. В момента виждам, че и Комисията не е готова.
Кой иска думата? Заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Един въпрос към Централното звено. Тъй като ние все пак като държава сме акционери в тази банка и не може да се държим като слон в стъкларски магазин. Има ли сравними споразумения с другите държави, които са акционери в банката?
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: В България с ИБРД това е първия меморандум и съответно ще бъдат първите споразумения. Тази инициатива с всичките международни финансови институции, говорим Европейска инвестиционна банка и Световна банка, ние бяхме първата държава, която започна. В момента вече почти всички останали, нови страни членки така наречените са сключили меморандуми и споразумения. Със Световна банка вече имаме сключен меморандум, имаме и споразумения. С Европейска инвестиционна банка също. Единствено остана Европейска банка за възстановяване и развитие. Като към момента министерствата, наистина все още нямат идея, нямат искания какво биха възложили, работили с банката по-нататък. Това е една възможност.
Що се отнася до допълнителната информация, която е свързана със Закона за обществените поръчки, бихме могли да ви дадем и ние такава след това заседание, ако е необходимо. Защото имаме писмо от Европейска комисия, с което се казва за тази инициатива. След това бяха направени промени в ЗОП заради това. Така че има история. Може би ще са ви необходими повече документи, за да може да се запознаете и вие и да си вземете информирано решение.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това е целта, а не да отхвърлим или да приемем. Комисията да се информира добре, за да предложи на Народното събрание компетентен проект за решение.
Колеги, ако не възразявате да отложим тази точка.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
И остава точка осма - Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария, относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз, № 302-02-8, внесен от Министерския съвет на 08.08.2013 г.
Кой ще представи съвсем накратко. Господин Йонов заповядайте.
НИКОЛАЙ ЙОНОВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми членове на Комисията, явявам се пред вас в качеството си на представител на Дирекция “Мониторинг на средствата от Европейския съюз” в Министерски съвет, която изпълнява функциите на Национално координационно звено по българо-швейцарската програма за сътрудничество, както накратко я наричаме. Внесения законопроект касае изменения в рамковото споразумение, което е основополагащо за функционирането и изпълнението на тази програма и засяга четири от петте приложения към това споразумение в следните теми.
В Приложение 1 текст касаещ резерва към програмата от 3,5 млн. швейцарски франка. С добавянето на една дума в текста се добавя възможност за по-гъвкаво ориентиране на този бюджет. Насочване към повече от императивно заложените две основни дейности и фокусни области в програмата.
По второто Приложение 2 се въвежда нов член. Така наречената клауза за отговорност, според която Швейцария не поема риск или отговорност за каквито и да било щети, наранявания или други възможни странични ефекти, причинени от действия по българо-швейцарската програма на българска територия. Текст който упорито бе представен и желан от швейцарските партньори. И тъй като не присъстваше в споразумението се появява на този етап.
В Приложение 3 – Правила и процедури за проекти се изменя и допълва процедурата за съгласуване с швейцарската страна на документацията по обществените поръчки, които са на стойност над 500 000 швейцарски франка. Като там се въвежда клауза за липса на възражения. Срокът се удължава от 20 на 30 дни за предоставяне на тази документация. По този начин се гарантира по-голяма прозрачност при процедурите по Закона за обществените поръчки, по отношение съгласуването на тази документация с швейцарските партньори.
В петото Приложение последното засегнато от тази промяна – Правила и процедури за проекти са в текста касаещ допустимите разходи по фонд “Техническа помощ”. Текстът се изменя по следния начин: “Разходите относно българското участие в срещите с швейцарските органи проведени извън България стават допустими.” Стават допустими в този смисъл, в който ще продължи второто изречение. “Официално публикуваните и поддържани от Европейската комисия дневни ставки са приложими за българите.”
Предложението е въз основа на преценка за голямата разлика в стандартите на двете страни. Натрупан практически опит от участието на българските представители в мероприятията в Швейцария по програмата, включително и с участие на другите страни членки, които получават такава помощ както България.
И тъй като разходите за квартирни и дневни, така или иначе заложени в националното законодателство в Наредбата за служебните командировки и специализация в чужбина, не покриват тези разходи, поставя под въпрос често пъти участието на българските представители.
Това са нещата, които са предложени за промяна. Самата промяна е извършена на базата на размяна на писма с швейцарската страна. Това са три писма. Първото е от 26 октомври 2012 г. Второто от 4 март 2013 г. Това е отговора на българското правителство до Швейцарския федерален съвет. И третото писмо с което швейцарската страна потвърждава тази промяна и изразява своето съгласие е от 28 юни т.г.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря.
Колеги, имате ли някакви въпроси, изказвания по темата?
Господин Горанов заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз да не съм в дълг на Бюджетната комисия, а колегите които са същевременно членове и на Икономическата комисия са чули това мое разсъждение. За да остане най-малкото за парламентарния архив.
Администрацията на Министерския съвет и хората заети с управлението на тази програма са решили, че са им малки командировъчните. И за разлика от командировъчните, които се изплащат по наредбата за командировките в чужбина по всички други програми, когато български служител зает в бюджетната сфера бива командирован в чужбина, той ще получи 35 евро за Брюксел, ако щете и за някои от градовете в Швейцария. За данъчни цели толкова се признава и за частниците. Господин Кънев ако трябва да ходи в друго качество и той толкова ще вземе. А тук колегите са решили, че най-важното изменение в споразумението с Швейцария е да си уеднаквят с тези на чиновниците от Европейската комисия. Ако беше за всички европейски програми еднакво нямаше да прави впечатление. Но само за швейцарската програма се увеличава в пъти разхода, който ще се извършва. Кой го плаща? Българската страна като бенефициент. Около 300 евро мисля, че са дневните. Да, 230 евро спрямо 35 евро.
Аз гласувах за в Икономическата комисия. Тук отново ще подкрепя ратификацията. Но съм длъжен да кажа какво съм видял вътре. Много важна промяна за българското чиновничество.
Между другото, ако се чувстваме безсилни, че вече има разменени писма. В случая тук спокойно може да кажем на българския Министерски съвет, да си предоговорят тези неща и пак да дойдат. Но не го настоявам.
МЕНДА СТОЯНОВА: Между другото господин председател, ако ми позволите, това е малко извън конкретния дебат, но ние в предходния Парламент и предходната бюджетна комисия, понеже почти всички ратификации минават от тук, независимо дали има или няма финансов ангажимент по тях, си зададохме въпроса. На кого е нужно да минава през Парламента при положение, че нещо е договорено и ние сме само тук един гумен печат, това за което говорим. Обясненията, които ни дадоха, тъй като в крайна сметка се уговаря арбитраж и висят някъде другаде. Може би трябва да го поставим по принцип този въпрос.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Той по принцип госпожо Стоянова стои, но в друга плоскост. Кой ни кара да ратифицираме всичко. Щом е ратификация се ратифицира. Това е проблема. А иначе всеки документ, който поражда задължения финансови се ратифицира от Парламента по силата на Конституцията. Там има изричен текст и ние не може да го заобиколим. И затова всичко идва тук. Въпросът обаче който поставяте съдържателно е абсолютно точен.
Аз и други колеги имаме тук три, четири петилетки стаж. Ратификациите си вървят така. Една отложихме. Тази също може да я отложим или отхвърлим.
НИКОЛАЙ ЙОНОВ: Аз искам само да допълня този дебат с факта, че ратификацията се налага не толкова за тази точка, а за появата на нов член, за който ви споменах за липса на отговорност, която липсва в рамковото споразумение. И това налага промяна в самия основен договор. На практика това изисква ратификацията и по Конституция.
И само един факт ще споделя още. Аз пропуснах да кажа, че предложението за изменение няма да засегне бюджета по никакъв начин. Той няма да бъде променен по отношение на предвидените разходи за тази цел. И да припомня, че в тези разходи и в тези ставки са включени не само дневните, но и настаняването в хотелите. Това по никакъв начин няма да ощети бюджета. И още повече предложението е тръгнало от швейцарска страна. И да припомня и съотношението на финансирането – 15 процента е българското съфинансиране по тази сума. А общата сума е около 150 000 швейцарски франка.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Отново ще кажа, че поставения въпрос е принципен. Един път нарушавайки принципите по една програма, ние наистина трябва да отговорим, какво правим с другите програми. Този който е вкарал в документите, работили сме на различни равнища, така ти поднасят понякога такива интересни неща, които човек претоварен подписва. Не че е умишлено, но все пак е неприлично, който и да било, даже и депутат да е да получава дневни, които са по-големи от дневните на премиера, на вицепремиера или на президента. Да не ви давам примери за професори от бюджети на Брюксел, на които им се полага 90 на ден и 100 евро за хотел при преференциални цени. Така че ние не трябва да искаме от нашите служители да спят на гарата и да ги дискриминираме. Но мисля, че точно тази точка, това изключение не е възпитателно и ще породи други искания. Също бих препоръчал тук да сме внимателни по тази точка.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря. Господин Горанов има думата.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Една реплика към колегата от Министерски съвет. Не съм съгласен, че това не ангажира бюджета, дотолкова доколкото, това са средства дадени от Швейцария за България и колко ефективно ще ги харчим си е въпрос на национален приоритет. Това че са дадени да се изхарчат от вън, в този смисъл не сте съвсем прецизни с този мотив.
Нещо по-интересно мога да ви кажа. Аз съм готов да споря с администрацията на Министерския съвет, дали независимо от това, че го ратифицирате така, вие ще имате право да бъдете командировани при тези условия. Тъй като това е рамка за допустимост на разходите за пред швейцарската страна, във връзка със споразумението.
Ако аз съм главен счетоводител на Министерския съвет ще си ги командировам по нашата наредба и се оплачете на който искате после.
ЛАЗАР ПОПОВ: Аз имам също един въпрос към колегата. При кой Министерски съвет е стартирало това договаряне?
НИКОЛАЙ ЙОНОВ: Аз споменах датите на писмата. Ще ги повторя. Първото писмо от швейцарска страна е на 26 октомври 2012 г. Писмото отговор от българска страна е на 4 март 2013 г. И швейцарския отговор на нашия отговор е от 28 юни 2013 г.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тук се очертава и друг интересен казус, но трябва да го консултираме с юристите. Тъй като имаме спор по една от точките, а да кажем по другите нямаме, дали е възможно да се гласува ратифициране без тази точка. Затова ще ви предложа да го отложим, за да направя консултация и да гласуваме следващия път.
МЕНДА СТОЯНОВА: Ако залата ни подкрепи, разбира се и Министерския съвет да тръгне да си го предоговаря, но много ще е трудно.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз това ще ви предложа на следващото заседание. Ако има опция да се ратифицира и да се отхвърлят части от него. Аз мисля, че има такава опция. Никой не спори с това господин Горанов. Имаме обща позиция по този въпрос. Аз ви предлагам да отложим гласуването и ще ви представя становище за следващото заседание и ще си вземем пак информирано решение. Защото тук клоним към отхвърляне. Аз лично, ако не се съгласите да го отложим, ще гласувам против. Казвам го директно. За да не направим някаква процедурна или дипломатическа грешка, моля ви да се съгласите да го отложим и ще се ангажирам да имаме повече информация.
Който е съгласен да го отложим, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
Благодаря.
Извинявам се на колегите, които ни го представиха, но може би следващия път.
Благодаря ви колеги.
Закривам заседанието на Комисията.
/ Закрито в 16 часа и 20 минути /



Стенограф Силвия Михайлова

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Й. Цонев/