П Р О Т О К О Л

№ 8

---

На 10 октомври 2013 г. /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 134 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.45 часа и ръководено от господин Йордан Цонев – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 14 часа и 45 минути /


ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добър ден уважаеми колеги!
Има кворум. Откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам ви следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерство на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 302-02-14, внесен от Министерския съвет на 27.09.2013 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 302-01-22, внесен от Министерския съвет на 27.09.2013 година.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 302-01-21, внесен от Министерския съвет на 27.09.2013 година.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 302-01-31, внесен от Министерския съвет на 03.10.2013 година.
5. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 302-01-24, внесен от Министерския съвет на 03.10.2013 година.
6. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет на 18.09.2013 година.

По данъчните закони тук са:
Людмила Петкова – зам.-министър на финансите
Красимир Сивев – директор на Дирекция “Данъчна политика”
Мина Янкова – началник отдел “Данъчна политика”
Росен Иванов – директор на Дирекция “Данъчно-осигурителна методология” в НАП
Лорета Цветкова – държавен експерт в Дирекция “Данъчно-осигурителна методология” в НАП
Албена Желязкова – главен експерт по приходите
Божидар Алексов – директор на Дирекция “Акцизи” в Агенция “Митници”
Наташа Петрова – началник отдел в Дирекция “Акцизи” в Агенция “Митници”
Иван Борисов - началник отдел в Дирекция “Акцизи” в Агенция “Митници”
Гости са:
Николай Ненков – вицепрезидент на КНСБ
Петър Ганев – Стилян Гребенчарски от Института за пазарна икономика
Савина Влахова – председател на Съюза на българските мелничари
Марияна Кукушева – председател – Съюз на хлебарите и сладкарите
Марияна Чолакова – изпълнителен директор – Съюз на преработвателите на растителни масла
Лилия Белчева – изпълнителен директор – Българска асоциация на търговците на зърно и фуражи
Витан Савов – Българска асоциация на търговците на зърно и фуражи
От Джапан Табако Интернешънъл – България: Елица Лозанова и Димитър Найденов
Вержиния Джевелекова – мениджър корпоративни отношения във Филип Морис – България
Ако някой не е чел промените в данъчните закони, основно ще се занимаваме с цигари, мелници и зърно.
Колеги, имате ли предложения по дневния ред? Няма.
Моля, който е съгласен с предложения дневен ред да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

Пристъпваме към точка първа от дневния ред.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерство на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 302-02-14, внесен от Министерския съвет на 27.09.2013 г.
Господин Юнал Тасим –зам.-министър заповядайте да ни представите тази точка, която вчера Икономическата комисия отложи, за да вземем ние решение първо по нея, тъй като сме водеща Комисия.
Имате думата господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, ще представя пред вас за гласуване Споразумение между правителството на Република България и Световната банка за предоставяне на консултантски услуги. Това действие е следствие на акт на Министерския съвет от 22 юни 2012 г.
Съгласно това решение на Министерски съвет, министъра на икономиката, енергетиката и туризма на Република България трябва да подготви договор и след това да иска ратификация от Народното събрание. Това се е случило преди година и нещо. Днес на нас се падна частта да ви предложим тази ратификация.
Разбира се, ратификацията бе предшествана от два ключови документа. Първият е Меморандума за разбирателство между Република България и Световната банка. И второто е едно решение на Министерския съвет от началото на 2012 г. То казва, че Република България предоставя на Световната банка да работи върху всички фондове и пълно съдействие на нашата администрация на Световната банка.
Съгласно този договор Световната банка се задължава да изготви четири доклада. Предварително заявявам, че тези доклади не са готови, въпреки че графика вече изтече. Но същевременно трябва да кажем, че предварително е трябвало да бъде ратифицирано това Споразумение, така че и двете страни са доста несъстоятелни към настоящия момент като изпълнение. Но този документ за нас е изключително важен и тази Ратификация изключително важна, защото ние чакаме тези четири доклада от Световната банка. Така че ако днес гласувате за, ще свършите едно добро дело за бъдещата Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност”.
Ако имате въпроси, тук сме с екипа ще ви отговорим.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин Тасим. Колеги, имате ли въпроси по тази Ратификация или мнения становища?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви. Да запознаем колегите от Бюджетната комисия с това, което разисквахме вече в Икономическата комисия. Ще се постарая да бъде по-събран, тъй като имаме доста точки да обсъждаме. Тук има два въпроса. Първият въпрос е по-важен и той е юридически. Имало ли е становище на Правен отдел на Министерския съвет и на съответното министерство, да започне реализацията на Споразумението? Няма значение с кого е. Тук не поставяме под съмнение професионализма и статута на Световната банка. Макар че има и други доста авторитетни институции, които също биха могли да оказват такива услуги и не е имало никакъв конкурс между консултантите. Но така или иначе българското правителство е решило в средата на 2012 г. и възлага на Министерство на икономиката тогава, да подпише такова Споразумение такъв договор със Световната банка, техния отдел тук в България. Но тези споразумения съгласно Конституцията на Република България и нашето законодателство трябва да бъдат ратифицирани от Парламента. И тук възникват юридически и икономически въпроси.
Първо, защо от средата на 2012 г. до м.февруари, когато идва служебния кабинет и вече няма Парламент, който да ратифицира, в продължение на почти осем, девет месеца, българското правителство тогава не внася, съгласно Конституцията това Споразумение за ратификация. Какъв е проблема? Някакво притеснение ли са имали? На какво основание?
След това икономически ние сме поставени пред свършен факт. Поправете ме, ако греша, но някъде над 1 милион лева вече са приведени на изпълнителя Световната банка. Тези пари са приведени. До момента, това което разбирам от вчерашната дискусия, че има само един предварителен доклад, а колегата от Министерството казва, че се чакат четири доклада. Тоест, двете страни са неизрядни. Едната страна не е ратифицирала, а другата страна не си е свършила работата. Сроковете текат и ние трябва до ноември месец, България да представи проекта си в Европейския съюз за фондовете. Тоест ние се намираме в едно доста странно състояние, като че ли нарушение на Конституцията на Република България от това, което чета тук, което е абсолютно недопустимо.
И второ ни се казва, че ако ние не ратифицираме в момента договора, ние рискуваме определени средства от Европейския съюз. В крайна сметка трябва да се даде отговор от компетентните български власти, кой носи отговорност за това, че едно Споразумение по което българските данъкоплатци плащат вече година и половина, не е ратифицирано и плащанията според мен и не само според мен изглеждат незаконни. Тоест господин председател, ние трябва да искаме като Комисия изясняването на тези въпроси, преди да внесем в Парламента или внасяйки в Парламента да обясним на нашите колеги в пленарна зала, защо сме гласували за, поради какви причини юридически и икономически.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Имате ли някакъв коментар господин Тасим по темата или да питаме другите колеги?
ЮНАЛ ТАСИМ: Точният коментар ще направи колежката Малхасян. Искам да кажа, че трима министри и две правителства не са решили този въпрос, който ние го наследяваме. Но пак повтарям, ние трябва да имаме тези документи. Това е изискване. Иначе няма да бъдем никак убедителни в Европейския съюз, още повече Европейската комисия е предложила този вариант, без да казва, разбира се с кой да имаме такива отношения.
Предишното правителство е решило, че това трябва да бъде Световната банка и от там са решили размера на възнаграждението от 1 млн. 300 000 евра. Вярно, че има предварителни плащания, но за това нещо има решение на Министерския съвет от миналата година. Това мога да кажа. Подробностите колежката Малхасян ще ви обясни.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Този договор аз го гледах. Два пъти четох внимателно. Там няма наказателни клаузи, ако изпълнителя не си изпълни задължението. Защото ние не сме точни по това, че не сме ратифицирали, но изпълнителя който и да е той, Световна банка те си получават траншовете. Много им е хубаво 550 000 лева, 300000, докладите ги няма. Не исках да засягам този въпрос, но този, който е подписал този договор, по никакъв начин господин председател не е защитил интересите на Република България, тъй като изпълнителя може да се забави, може да не ги внася. Българската държава си плаща. Дано да не пием студена вода през ноември месец.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Заповядайте.
ДАНИЕЛА МАЛХАСЯН: Аз правя уточнението, че не мога юридическата страна да я коментирам. Изпълнението на договора като представител на администрацията, която е получател на резултата от услугите на Световна банка, изпълнението е регламентирано с решение на Министерския съвет т.3 от юли месец, който одобрява проекта и дава мандат на министъра да го подпише. Като изпълнението е двустранен процес. Консултантите работят, а ние съответно им плащаме. Тези 500 000, които са платени като авансово плащане съставляват 20 процента от цялата сума. И е обичайна практика такива авансови плащания да се изплащат не само при консултантски, но и при всичките ни останали проекти, когато предоставяме безвъзмездна финансова помощ включително. Забавянето на въпроса. Да съвсем основателно. Наистина има акумулирано едно забавяне от м.юли до м.февруари, когато миналия Парламент преустанови да работи. То беше продиктувано от това, че на първоначалните разговори със Световна банка беше преценено, че след като те извършат своята проучвателна работа и след като разработят всъщност подробния си встъпителен доклад на база реалната ситуация в България могат да настъпят някакви промени в Споразумението. И затова беше отложено за есента внасянето за ратификация. И забавяне на администрацията. Малко по-мудно сме работили. Не е с някаква умисъл.
По отношение работата на Световна банка докладите не са готови, но проектите на докладите са готови. Тоест резултатите от работата им. Има един доклад, който е одобрен през м. май или м.юни, който е част от работата, приноса който очаквахме за оперативната програма. Докладът който е най-важния за стратегията за интелигентна специализация е готов проекта на доклада. Публикуван е на страницата на Министерство на икономиката за обществено обсъждане. На негова основа е разработена стратегията. Тя също е проект. Работата е свързана не само с одобрение от страна на Министерство на икономиката, но на един много широк кръг заинтересовани. Аз и вчера казах в Правна комисия. Работната група, която е отговорна за тази интелигентна специализация, за която ни помага Световна банка е от 120 човека. В нея има представители не само на правителство, но и на неправителствен сектор, на научни среди, на работодателски организации и т.н. Работната група която е отговорна за оперативната програма, състава й е към 70 човека също с широко представителство. Тоест, ние не може да ги одобряваме тези доклади самостоятелно като институция, Министерството или нашата дирекция или други дирекции.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Госпожа Стоянова има думата.
МЕНДА СТОЯНОВА: Господин председател, ако си спомняте на предходното заседание също имахме дебат по една ратификация и аз искам да поставя въпроса още един път на тази принципна основа за така наречената последваща Ратификация от Народното събрание, нещо като последваща индулгенция, на вече сключени и в ход на изпълнение договори.
Ние тук може много да си приказваме, за това какво пише в този договор, дали е добър, дали е лош. Кои клаузи от него е трябвало по един или по друг начин да бъдат договорени. Само че има ли смисъл да водим този дебат? Въобще има ли смисъл да правим подобни последващи ратификации на документи, на действия, които вече са в ход и на които ние нито може да повлияем, нито вече това правно е възможно.
Така че в нашия случай, тук юристите ще кажат последваща ратификация, вероятно задължително се изисква от Народното събрание, за да може да се приложат правилата във връзка със спорове, които биха възникнали между страните и които биха гледани в международни институции. Но не и по отношение на конкретните клаузи в договора. Така че аз бих призовала колегите наистина, ако е необходимо нашата комисия да разгледа това и да го постави на разискване пред ръководството на Народното събрание и да видим наистина, така ли ще продължаваме с тези ратификации.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви госпожо Стоянова. Господин Александров има думата.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Относно самата ратификация, тъй като ние вчера го обсъждахме и в Икономическа комисия. За мен специално ние имаме нарушение на Конституцията. Чл.85 ал.1 т.4 казва, че при международни договори, когато възникват финансови задължения за страната трябва да има ратификация на Народното събрание. Ние вече имаме плащанията. И реално в момента се поставяме до стената с тази въпросна ратификация, защото ако не я извършим губим едни пари. А реално вече сме правили плащане. На мен ми е много чудно, защо трябва това в момента да го обсъждаме във Финансова комисия, при положение, че някой трябва да понесе най-малко отговорността за извършените плащания и нарушаването на законите. Има хора на които техните подписи стоят там. Ние вчера надълго и нашироко го дебатирахме това в Икономическа комисия, че някой не си е свършил работата. Но това че някой не си е свършил работата не значи, че не трябва да понесе отговорност при положение, че се погазва основния закон в държавата. Нали това всички го осъзнавате сами колеги.
Защото аз когато четох плащанията по договора, никъде не забелязах, поправете ме, ако греша, дали ние като страна търпим наказания, ако няма плащане от наша страна по споразумението. Ако ние не търпим финансови наказания по неплащания на Споразумението, то тогава без ратификация, кой е позволил да има превод на парични средства? Това е големия въпрос.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин Александров.
Заповядайте господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ: Само няколко думи. Все пак държа да ви кажа, че първо тези средства 1 млн. 300 000 евра, които трябва да платим на Световна банка, тази сума не излиза от държавния бюджет. Тази сума е от самата оперативна програма. Но все пак тези пари са предвидени за българския бизнес, а не въобще да ги раздаваме. Така че аз съм съгласен с въпросите свързани с отговорността, със закъснението, но тези четири доклада са особено важни.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз поемам ангажимент като председател на Комисията във връзка с това, което проф. Гечев, госпожа Стоянова, господин Александров поставиха, да проведем един разговор с министър-председателя, че ратификациите не са формалност, която с акт на Парламента, с който да се верифицира някакъв абсолютно неизбежен за приемане документ. И да бъдат така добри и да гледат на тях като на нещо, което може да бъде както прието, така и отхвърлено. Така че да не се приемат неща, които са спорни за българския интерес първо. Второ, да не се извършват никакви действия преди ратификацията, защото ако сега тази Ратификация бъде отхвърлена, някои от действията ще останат извън закона.
Друг е въпроса, че ако размислим разумно, интереса на страната е да я приемем. Ако има някакво нарушение на законите, който ги е нарушил има си компетентни органи, които проверяват и налагат съответни наказания, като започнем от Сметната палата, Държавната финансова агенция и останалите органи. Така че аз мисля ние да постъпим като отговорни хора, които мислят преди всичко за националния интерес. А останалите неща могат да бъдат проверени и ако има виновни, те да понесат своята отговорност.
Това е което аз ви предлагам и поемам като ангажимент, по отношение на тази и на всички следващи ратификации да няма формално отношение към тях, както и поемането на ангажименти особено при двустранна размяна на писма, с които се поемат такива ангажименти и след това се представят на вниманието на Парламента малко постфактум.
ДОРА ЯНКОВА: Господин Цонев, аз приемам това, което вие казахте да говорите с министър-председателя, но ако вземем решението, което е отключило да стигне до нас Споразумението и Ратификацията, то е от 26 юли 2012 г. преди една година и три месеца. И в т.3 на решението на Министерския съвет самия Министерски съвет тогава се е поставил над Конституцията, като е дал съгласие временно да се прилага Споразумението по т.1. Тоест Споразумението да бъде одобрено и да се работи по него от датата на подписването му до изпълнението на вътрешно-правните процедури до влизането му в сила. Тоест, на Парламента му е било казано, с извинение: “Гледайте си работата. Ние Министерския съвет взехме решения. Сега Споразумението ще бъде в сила. Когато се събере Парламента, или който му го предложи до тогава ние сме във всичките права по Конституция.” Тук това е година и три месеца.
Второ, аз не приемам и ще помоля заместник-министъра да информира министъра, тук да идват с висок ранг от държавната администрация служители и пред народното представителство да не казвате, ние работихме мудно. Към това нулева толерантност. Какво значи работихме мудно. Работихме мудно и не можахме на предишния Парламент да предложим ратификация. Или работихме мудно и ви подведохме или за какво става въпрос?
Поради тази причина, според мен си струва да бъде всичко ясно на масата, с уважение и към Банката и към необходимостта от услуги. И към онзи корпус големия, който е работил. Но това в момента за мен е обидно тук на тази маса да се случва.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря госпожо Янкова. На еднакво мнение сме всички, но така или иначе сме изправени пред две възможности. Едната е да приемам предложената ратификация. Другата е да я отхвърлим. Твърдя, че загубите за България са по-големи, ако я отхвърлим. Като това не изключва отговорността. Приемането не изключва отговорността, който трябва да я понесе. Не мога да кажа кой, защото не съм компетентен. Който е нарушил законите и Конституцията си носи отговорността.
Господин Александров имате думата.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Господин председател, за мен загубите са България са достатъчно големи за това, че някой е погазил Конституцията. Ако това ще бъде модел, в който да се гази Конституцията и дайте да приемем една ратификация на едно Споразумение заради загубите. Ако това нещо продължава да се прави по този начин.
В Конституцията много ясно е записано, че това нещо би следвало, поне по моята логика, да предпазва властимащите от взимане на финансови решения по международни споразумения и тяхното изпълнение еднолично. И затова дава на Народно събрание. И този дебат може би е за Правна комисия. Но не смятам, че ние трябва да го поставим така. Най-голямата загуба ще бъде поне лично за мен приемането. Защото с приемането ние ще узаконим потъпкването на Конституцията. Узаконяваме това, че някой е поел своеволието да потъпка Конституцията и не си е свършил работата. Ние реално това си го легитимираме. Поне лично за мен, това ние ще извършим.
И сега знам, че това не са хората, чиито подписи стоят под тези решения от 26 юли 2012 г. Там стоят подписите на бивши министър на икономиката Делян Добрев и на министър-председателя по това време Бойко Борисов. Гледали сме ги тези неща. Виждали сме ги. Пак ви казвам в Конституцията точно тази точка е записана, да няма такъв род своеволия, лично за мен.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз ви благодаря. Да направя уточнение. Ратификацията не променя с нищо действията извършени преди нея. Ратификацията е относно това, че това Споразумение носи някакви финансови ангажименти за България и то трябва да мине през тази Комисия, а не през Правната, защото за всички ратификации водеща Комисия е по бюджет и финанси, доколкото те наистина водят до финансови ангажименти на страната.
Ако някой е извършил плащания и други действия преди ратификацията, това е въпрос на компетентните органи. Пак казвам, когато Сметната палата извърши проверката, тя трябва да констатира този факт. Защото подписите стоят преди ратификацията и този факт не може да бъде отменен от акта на ратификацията. Ако ние откажем Ратификацията, вероятно ще последват и други загуби, като спиране на тази програма или някакви други санкции. Сега в момента не мога да гадая. Но е факт, че имаме ангажименти по тази програма, че очакваме средства по нея. И мисля да разграничим двете неща едно от друго.
Ако искате с нарочно решение да сезираме Държавната агенция да извърши проверка или Сметната палата, не възразявам. Но двата акта трябва да бъдат отделени един от друг. Така мисля аз. Да ме поправят юристите от Правния отдел на Парламента, ако греша. Същото е становището и на юристите. Най-лесно е сега да отхвърлим ратификацията. И какво веднага виновните стават по-виновни. Те са виновни, ако са. Въпросът е дали ще бъде потърсена отговорност, дали ще бъдат извършени проверки.
Господин Тасим искахте думата.
ЮНАЛ ТАСИМ: Искам да уточня, че единия от документите е изключително важен. Аз се чудя защо не са дадени тези задачи примерно на БАН или на други групи, които в България биха свършили тази работа по най-добрия начин, дори смея да твърдя, че биха го направили за по-малко пари и на същото ниво като качество. Но единия компонент стратегията за интелигентна специализация е много важна и тя е съставна част от новата оперативна програма. Аз водя този екип от два месеца и няма как да носим тази отговорност. Бихме желали, но без този документ, ние рискуваме да не може да защитим новата оперативна програма. Става въпрос за 1 млр. 37 млн. евра, които са за българския бизнес. От наша гледна точка това е много важно да приемем тези документи.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз пак подчертавам, че двата акта са отделни един от друг и единия не отменя отговорността по никакъв начин.
Колеги, имате ли други изказвания по темата?
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Аз искам да обърна внимание на колегите от Министерство на икономиката и енергетиката, че не е нормално в тази Комисия да казват, че този 1 млн. и половина не са средства от държавния бюджет. Защото тези пари са по техническа помощ на оперативна програма и тези пари ние сме ги платили вече. Така че тези пари са от държавния бюджет. Тези пари са на България и може да се определи как да се изхарчат. Никой не ни ги е подарил тези пари. Тези пари ние сме платили за тях, за да ги имаме с членството си.
И другото, което искам да кажа е, че може ли да кажете как върви до момента изпълнението, поне по данни, които имаме ние, това е най-лошото изпълнение, най-лошото усвояване за почти приключилия вече програмен период по Оперативна програма “Конкурентоспособност. “
ЮНАЛ ТАСИМ: Аз преди два месеца заварих изпълнение от 42 процента. Мога да ви уверя, че към края на периода ще бъдат над 90 процента. Тоест ще бъде най-успешния. Тук е въпроса, че 36 процента от цялата тази сума е по финансово инженеринг, така че там отчитаме пълно усвояване. Там усвоеното следва 2014 – 2015 г. Така че може да бъдете абсолютно сигурни, че Оперативна програма “Конкурентоспособност” за българската икономика ще бъде една от най-успешните в България. Уверявам ви.
Но това което днес е тема, много е важно как ще се подготвим за следващия програмен период.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Има ли други изказвания? Господин Гечев заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Поставени сме господин председател в много трудна ситуация. Аз веднага ще ви кажа, че ще гласувам въздържал се. Тъй като има някаква борба и в мен самия между това, което каза колегата за морала и правото и изгодата за България. Ние така, ако започнем с изгодата за България, ще има оправдания на много хора, които са нарушавали законите на страната. Те все в името на България нарушават. Аз ви разбирам, тъй като сумата е голяма. Но на мен ми се иска да предложим следното решение.
Първо, ние както и да гласуваме тук, поправете ме, ако греша, но така или иначе този договор ще влезе в Парламента. Така че ние в момента не предрешаваме. Аз мисля, че трябва да изпратим един хубав сигнал към Парламента и да задължим българските институции, които и да са длъжностните лица, които са нарушили, казвам евентуално Конституцията. То изглежда 99 на сто, т.9. Да бъдат така добри да излязат на трибуната на Парламента и да кажат: “Трите ми имена са тези. Аз си позволих да наруша Конституцията на България. Издадох решение на Министерския съвет. Конституцията не ме интересува. Като ви притисна с 1 милиард и вие ще гласувате.” Как така? Така че да си свършат работата.
Освен това ние трябваше да изискаме, не сме знаели точно това положение досега. Аз споменах писмени, тук трябва да има копия на юридически становища. Аз бих се застъпил, тези които са се подписали под тези становища и са подвели Парламента, те би трябвало до 48 часа да си търсят друга работа, ако евентуално нямат и други отговорности. Как така ще подвеждат българската държава? Къде се намират те?
Така че аз разбирам икономическата логика. Вие сте абсолютно прав на сто процента. Но някак си не мога да преодолея нарушението тук на един колективен орган. Министерският съвет се учудвам как може да вземе такова решение, в нарушение на Конституцията. Да си носят отговорност. Аз лично ще се въздържа.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Господин Александров, след него заместник-председателката на Комисията госпожа Николова.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Господин председател, аз ще ви кажа следното нещо. Аз твърдо ще гласувам против. Същото е мнението ми и за Икономическа комисия. И ще ви кажа защо. Защото като членове на Финансова комисия, ние сме се разбрали да работим като експерти и като експерти, да нямаме политическо покритие, ние би следвало да го приемем, с оглед на това, че ще загубим средства. Но ние сме членове на Финансова комисия, тъй като сме народни представители и като такива, ние трябва да пазим Конституцията на страната.
Именно за това моето гласуване в Комисията ще бъде против и в двете комисии. Тъй като не мога да допусна самото погазване на Конституцията.
Съгласен съм, че тези средства са жизнено необходими. Съгласен съм, че трябват на страната. Ние сме разговаряли с вас, че ни трябват средства. На всички ни е пределно ясно. Затова споделям вашето мнение че може би ще трябва да има нарочен акт, с който да се извърши проверка на обстоятелствата от компетентните органи затова, кой е нарушил и защо е нарушил основния закон на държавата. Има два подписа там. Могат да се проверят. Има съответните институции, които могат да извършат проверката.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря. Госпожа Николова, после госпожа Стоянова.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Това което искам да кажа, дори и да го ратифицираме, след като договора е подписан, без да бъде защитен изобщо от българската страна, откъде сме сигурни, че е Световната банка, след като е получила такъв добър хонорар за почти нищо свършена работа. Но тук поне аз така разбрах от колегите. Защото материалите на нас в Бюджетна комисия не ни бяха изпратени по имейлите, не знам по каква причина. Откъде сме сигурни, че през ноември месец най-късно, ние ще имаме тези доклади. И може би наистина тези, които са се забавили, група от 120 души, на всички е ясно, че не може да свърши работа по никакъв начин.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо Стоянова имате думата.
МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, аз предлагам да приключим тази дискусия и да го подложите на гласуване по няколко причини.
Първата причина, всичките изказвания явно се отнасят до въпросната последваща ратификация. Факт е, че ние трябва или да направим тази последваща ратификация или въобще не трябва Парламента да прави последващи ратификации. Всички останали разсъждения по това, доколко договора ощетява българската държава, доколко Световната банка е един измамник, който би измамил българската държава. Доколко Конституцията е нарушена или не е нарушена, не сме ние тук компетентни да го кажем. Така че предлагам да се абстрахираме от всички тези изказвания и квалификации, които ще бъдат отразени от медиите, които са тук. Така че целта е постигната и да преминем към гласуване на точката от дневния ред.
Благодаря.
СЕРГЕЙ КИЧИКОВ: Уважаеми господин председател, аз също подкрепям изразеното от вас предложение преди малко. Така че аз предлагам, ако може да оформим две решения. Едното да бъде конкретно гласуване по ратификацията. Другото както вие предложихте да го оформим по надлежния ред и да сезираме компетентните органи, за да потърсят съответната отговорност, ако има нарушение. Така че това предлагам. Подкрепям вашето мнение за отделно гласуване на ратификацията и за сезиране на компетентния орган.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще си позволя да отговоря на госпожа Стоянова и да ви предложа тогава вариант на решение.
Последваща ратификация няма такъв термин. Всяка ратификация е казано защо се прави в Конституцията. Колегата Александров цитира члена от Конституцията. Ако носи финансови ангажименти или други за държавата, въпросния договор или акт или каквото и да е се ратифицира от Българския парламента и тогава има действия.
В случая става въпрос за сключено споразумение или договор при което са извършени действия преди да бъде то ратифицирано от Българския парламент. Ние не можем по никакъв начин да оспорим императивното изискване на Конституцията за ратификация на такъв вид споразумение и договори. Ние сме длъжни да го правим. Или ратифицираме или не ратифицираме. Ако не ратифицираме договора или споразумението няма правна сила. Ако ратифицираме има и могат да бъдат вършени действията по него, в това число и финансовите. Аз мисля, че тук нямаме спор и не е нужно човек да е юрист, за да разбира тази материя. Достатъчно е да е работил в тази Комисия известно време.
И от тази гледна точка, мисля че в тази дискусия не стана въпрос нито за целесъобразността на това Споразумение, нито за помощта на Световната банка, нито за нещо такова. Става въпрос, че има извършени действия. Има приети актове на Министерския съвет и подписи на министър-председателя и на един от министрите, което е извършено преди ратификацията. И това също е безспорно. И аз затова се опитах много коректно и надявам се да ви звучи професионално, да отделим двете неща. Извършваме акта на ратификацията и той по никакъв начин не променя действията, които са извършени пред това. Ако те са в нарушение на Конституцията и законите ще възложим да кажем на Агенция финансов контрол да извърши проверка и ако има такова нарушение да сезира компетентните органи.
Ако сте съгласни нашето решение да бъде в две части ще предложим на пленарна зала такъв вариант. Няма никакъв проблем да направим това. Но опасенията, че едното действие узаконява едни незаконни действия не са състоятелни. И мисля, че юристите го потвърдиха, след като зададох този въпрос.
Така че аз ви предлагам да бъде това решението ни в две части.
Одобряваме ратификацията и да възлагаме да бъде извършена проверка на този случай, на действия извършени преди ратификацията. Ако искате може да опишем и кои са действията. Но според мен не е нужно, тъй като ще стесним обхвата на проверката.
Съгласни ли сте с това, което ви предложих? Първо по формата. Решението ни да има две точки в доклада. И след това ще гласуваме ратификацията с това решение.
Подлагам го на гласуване.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
В такъв случай подлагам на гласуване решението за ратификация.
Който е за ратификацията, моля да гласува. Това е първата точка от въпросното решение.
Гласували 11 “за”.
Против? Един против. Въздържали се? Двама.
Приема се.
Втората част от решението за възлагане на проверка на Агенцията по финансов контрол.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
Благодаря ви колеги. Сложен беше казуса. Благодаря ви за разбирането.
Господин Тасим благодаря на вас и на екипа ви.


Преминаваме към следващата точка втора от дневния ред
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 302-01-22, внесен от Министерския съвет на 27.09.2013 година.
Давам думата на госпожа Людмила Петкова – заместник-министър на финансите да представи законопроекта.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, накратко ще представя предложенията за промени в Закона за акцизите и данъчните складове. Условно предложенията за промени могат да бъдат групирани в три основни групи.
Първата група е свързана с увеличаване на акцизните ставки за природния газ използван като моторно гориво и като гориво за отопление и за тежките корабни горива.
Втората група предложения, въвеждане в националното законодателство на схема за държавна помощ намалена акцизна ставка за газьола използван при производство на първични селскостопански продукти, чрез използване на система за ваучери за гориво.
Третата група е намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и усъвършенстване на акцизното законодателство.
По отношение на акцизните ставки за природния газ в директива 2003-96, за данъчното облагане на енергийните продукти и електроенергията са определени минималните акцизни ставки за облагане на природния газ, съответно използван като моторно гориво 5,1 лев за гигаджаул. Или това са 25 ст. за килограм природен газ и природен газ използван като гориво за отопление 0,6 лева за гигаджаул. Това е за природния газ използван за стопански нужди. За битови нужди ставката е нула лева на гигаджаул.
Съгласно разпоредбата на чл.15 § 1, буква “ж” от директивата, държавите в които към 2000 година дела на природния газ в крайното енергийно потребление е под 15 процента, могат да освободят природния газ от облагане с акциз или да въведат намалена акцизна ставка.
България се е възползвала от тази опция, но всъщност опцията по директивата е десетгодишен срок, който приключва в края на 2013 г. Тоест в България от 1 януари 2014 г. най-късно трябва да въведе минималните нива на облагане за природния газ.
По принцип в същата енергийна директива има възможност за опция за природния газ използван като моторно гориво, да бъде въведена намалена ставка.
На 8 август тази година беше изготвена нотификация до Европейската комисия с молба, за природния газ използван като моторно гориво да бъде запазена намалената акцизна ставка, която действа в момента в Закона за акцизите и данъчните складове от 0,85 лева за гигаджаул. И тази ставка да се прилага за период от шест години, считано от 1 януари 2014 до 31.12.2019 г.
По принцип на 8 октомври тази година имах среща със заместник генералния директор на Генерална дирекция “Конкуренция” във връзка с българската нотификация. По принцип Европейската комисия е разгледала нотификацията. Счита, че намалената акцизна ставка няма да повлияе върху конкуренцията и след изготвяне на допълнително писмо от българската страна, съответно на България ще бъде разрешено ползване на намалена акцизна ставка за природния газ, използван като моторно гориво за период от шест години.
Мотивите са освен екологичен ефект, тъй като природния газ е един от най-чистите екологични горива, съответно има и социален ефект, тъй като природния газ се ползва в отраслите за градския транспорт, както и таксиметровия превоз на пътници.
По отношение на втората група предложения за промени са за въвеждане в националното законодателство на схемата за държавна помощ, намалена акцизна ставка за газьол използван при първично селскостопанско производство. С решение на Европейската комисия от декември 2011 г. е одобрена предложената от България схема за държавна помощ. Схемата е в сила до 31 декември 2013 г., но тя не е приведена в действие.
От Министерство на земеделието и храните е изготвено писмо до Европейската комисия, с молба да бъде удължен срока на схемата до 31 декември 2014 г., а общата стойност на помощта е в размер на 70 млн. лева, но до 20 процента увеличение. Тоест може да се увеличи стойността до 20 процента, без да е необходима допълнителна нотификация. Тоест помощта може да бъде в размер на 84 млн. Но за правна сигурност в искането на Министерство на земеделието и храните е посочено и схемата за държавна помощ да бъде в размер на 84 млн.
Във връзка с привеждане в действие националното законодателство на схемата за държавна помощ са изготвени предложения за промени в Закона за акцизите и данъчните складове и Закона за подпомагане на земеделските производители. Текстовете, които са включени в проекта, те са неразделна част от цялата документация по схемата и са одобрени от Европейската комисия. Тоест те включват режима на издаване на ваучерите за гориво, предоставянето на земеделските производители, възстановяването на акциза от Агенция “Митници” и контрола, който ще се осъществява. Ваучерите за гориво ще се издават от Държавен фонд “Земеделие”. Ще се предоставят на всички земеделски производители за обработени земи, използвани ливади и отглеждани животни.
Всеки земеделски производител в началото на 2014 г. ще декларира прогнозно количество гориво, което счита че ще използва за производство на първична селскостопанска продукция. Ще бъде коригирано по методика. Тоест да не се получават и злоупотреби. И 60 процента от предварително определената стойност ще се предоставя на първоначален етап под формата на ваучери за гориво. А вече накрая на годината, т.е. когато е установено действително изразходваното количество гориво, тогава ще се даде и разликата пак под формата на ваучери. Ваучерите ще се ползват за покупка само на газьол.
Всъщност ще дам пример. Ако земеделски производител е декларирал, че ще ползва 1000 литра гориво и съответно изчислена отстъпка на акциза примерно 35 ст., той ще получи ваучери общо за 350 лева. Но на първия етап ще получи 60 процента от тези 350. Съответно с тях закупувайки гориво и предоставяйки ги, те ще му бъдат приспаднати от търговеца на гориво, ще бъдат приспаднати от стойността на горивото. Разликата той ще доплати с пари или съответно с карта. Когато се установи окончателно, т.е. действително изразходваното гориво за цялата година, съответно ще бъде предоставена разликата. Горивото ще бъде отчитано с един дневник за изразходваното гориво, за всяка дейност колко съответно гориво е ползвано.
Възстановяването на акциза ще бъде през Агенция “Митници” с подаване на акцизната декларация. Тоест, търговците на горива при попълване на акцизната декларация, преди това ще предоставят с протокол ваучерите на Агенция “Митници” и ще приспаднат размера на ваучерите от акцизната декларация.
Тоест ако дължимия акциз примерно е 10 000 лева, предоставени са ваучери за 2000 лева, разликата от 8000 ще я доплатят. Това се признава с плащане чрез ваучери.
И третата група предложения за промени, това са по отношение на създаване на една по-ясна дефиниция за отпадъците от тютюн. Тъй като в момента съществуват някои проблеми в акцизното законодателство. Създава се ред. Самото унищожаването на отпадъците от тютюн, когато те няма да се ползват за производство примерно на тютюневи изделия или примерно няма да се ползват за производство на тютюнево фолио, съответно самото унищожаване да бъде под контрола на Агенция “Митници”. Тъй като се констатира, че досега унищожаването на тези отпадъци не е под контрола на Агенция “Митници”, но се констатира, че въпреки унищожаването им чрез заравяне, те се изравят от земята. По пазарите се появяват в опаковки. Тоест не се знае изобщо какво се предлага на хората, които пушат. Не е ясен състава на тези отпадъци.
Направено е предложение за малките винопроизводители. В случаите, когато изпращат акцизни стоки до лицензиран складодържател на територията на страната, същите да прилагат режим отложено плащане на акциз. Като съответно ще попълват документите по регламент 436.
Въвежда се един нов раздел лицензиране при особени случаи, съгласно който на Държавна агенция и държавен резерв и военно временни запаси се предоставя възможност да се лицензира по реда на Закона за акцизите и данъчните складове. По този начин Агенцията ще има възможност да съхранява в складовите бази, които са предоставени за управление акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз. С цел облекчаване дейността на лицензираните складодържатели са предложени промени свързани с режима на обезпеченията при режим отложено плащане на акциз, както и намаляване размера на обезпеченията за складирани стоки, които се намират в данъчен склад.
Има още едно предложение за промяна. С цел намаляване на регулаторната тежест за бизнеса по плана, който е приет с решение на Министерския съвет от 2012 г. е предвидено намаляване на сроковете за издаване на разрешения за търговия с тютюневи изделия. Всъщност, когато предоставените документи и изискваната информация са достатъчни, разрешенията се издават в 14 дневен срок, а не в 30 дневен, както са сега действащите разпоредби в закона.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви госпожо Петкова.
Колеги, имате думата. Заповядайте от Института за пазарна икономика господин Ганев.
ПЕТЪР ГАНЕВ: Благодаря. Аз ще бъда максимално кратък и се отнася до текст, който не е внесен, но според мен трябва да се обърне внимание. Следващата седмица публикуваме доклад, който е на тема ефектите от облагането на тютюна, основно на цигарите върху икономиката, върху бюджета, върху потребителите.
Всички знаете, че имаше минимални цели, които България трябваше да постигне до началото на 2010 г. на минимален акциз. Направихме го в последния момент. През 2009 г. беше рязко вдигнат акциза. Пазарът се срина. На практика цените скочиха с около 60 процента за една година. По-малко пари влезнаха в държавния бюджет. Консумацията на легални цигари се срина от 17 млр. на около 11 млр. Тоест много лоши ефекти и върху бюджета и върху потребителите. Включително всяка трета цигара през 2010 г. е била нелегална. Нещо което не го е имало в историята поне последните десет години.
Сега имаме нова цел пред нас за началото на 2018 г. Отново трябва да вдигаме минималния акциз. На база на този опит, който имаме и на база на това, което правят другите държави, пример с Румъния, която има много сходен до нас акциз и има същата цел да преследва. Има поне две неща, на които трябва да се обърне внимание. Едното е да имаме много ясен график, кога го вдигаме този акциз. Как това се случва. Какъвто има в Румъния. В момента може да кажем всяка една година към коя дата какъв ще е акциза в Румъния и каква ще е неговата структура. Така че това е изключително важно, за да има предвидимост, да се знае всяка една година до началото на 2018 г., когато трябва да постигнем тази цел, какъв ще бъде акциза в страната. Да го знаят и потребители и компании, всички.
И следващо разбира се, да няма такива резки стъпки на покачване на акциза. Нещата да се случват по-рано. Дали ще е още от следващата година, дали ще е от средата на годината, т.е. стъпката за покачване на акциза да бъде максимално разбита. Примерно на пет равни стъпки като най-просто решение или каквото и да е друго, но това е изключително важно.
Последно като нещо, което се вижда в доклада, а и не само това, което излиза от нашата работа е, че всички знаят, че когато нещо бива оскъпявано заради облагане, автоматично има нелегален пазар, който се появява.
Допълнителното което се вижда е, че рязката стъпка всъщност е много важна. Ако покачването на тежестта от облагане с акциз върху цигарите става постепенно, такъв нелегален пазар не се появява. Може да даваме пример със западни държави. Там и контрола е друг. Може би и традициите са други. Но по принцип в Европа, там където има експлозия на нелегалния пазар, това се случва само там, където политиката не е била последователна, не е имало предвидимост и в рамките на една година се случва покачването.
Така че ние доклада ще го изпратим до Комисията следващата седмица, но двете препоръки са тези. Да има много ясен график и да се започне максимално рано, за да не го усетят потребителите толкова шоково колкото преди.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин Ганев. Благодаря ви и за това, че ще ни изпратите доклада. Аз мисля, че и двете препоръки са много коректни и в унисон с това, което трябва да направим. Ще се постараем да се съобрази с тях и между първо и второ четене да внесем такъв график. Не представлява трудност. Може би тук колежката Петкова ми подсказа, че заради новия бандерол не е направен, но не пречи да бъде показан графика от 2015 г. нататък и той да бъде наистина плавен.
Тук ще отворя една скоба да кажа за членовете на Комисията, че най-вероятно ще бъде въведен и във връзка разбира се и с европейската практика и с борбата с контрабандата, за която всички говорим, но на практика резултати няма. Няма реални съществени резултати. Ще бъде въведен вероятно от средата на следващата година или от по следващата. Но още в тази данъчно бюджетна процедура европейската практика е тютюневите изделия да бъдат продавани на точно определени места. Не само точно определени лицензирани субекти, но на точно определени места. Защото знаете, че в Европа цигари не може да си купиш от къде да е. Има определени места. Това е във връзка с контрола след излизането от митническите складове да бъде ясен, да бъде улеснен. Тоест едно такова изменение вероятно ще бъде направено в унисон точно с европейската практика. Така че това е още една мярка, която вероятно ще бъде представена на вниманието на Комисията съвсем скоро.
Благодаря ви. Ако отговора ви удовлетворява, между първо и второ четене мисля, че ще се съобразим с тези препоръки.
ПЕТЪР ГАНЕВ: Ще си позволя само кратък коментар. Нещо което е безспорно, че постигането на здравните цели, намаляването на консумацията на тютюн и т.н. е в огромната си степен повлияно от акцизната политика. Тоест, това е политиката, която работи. Когато оскъпяваш продукта по-малко се потребява. Всички останали политики за ограничаване на тютюнопушенето в общия случай нямат такъв ефект. И забраната за пушене в заведенията, включително и забраната за продаване на различни места или дали да бъдат цветни цигарите или унифицирани кутиите.
Така че моята препоръка като икономист и наблюдател е по скоро фокуса да е акцизната политика. Тя е важна и за държавния бюджет. Тя има ефекти върху здравето. Докато ограничаването на това къде се продават цигари. Аз не съм пушач, но по принцип навсякъде съм виждал да се продават цигари в Европа. Най-малкото не може режима за места, където се подават цигари да е по-затегнат, например от режима на кой къде отваря аптеки и как се продават лекарства. Защото и такива предложения сме чули.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не е само във връзка със здравната политика, а е във връзка и с по-лесния контрол и последващия контрол след излизането от акцизните складове. Защото се приема, че от митниците до акцизните складове е имало контрол. Понеже сме поканили гости, които поставят темата. Приемам забележката колежке Стоянова. Няма да я коментирам.
Имате думата по темата.
Господин Кадиев заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря господин председател. Аз ви благодаря за това, че ни показахте бъдещите стъпки как ще влизаме в Европа. Но искам да се върнем малко на нашата сурова действителност, това което чух тук за тези отпадъци, които се закопават и след това се откопават и се ползват като цигари, ми звучи като държава от четвъртия свят, дори не и от третия свят. Предполагам, че става въпрос за така наречените тютюневи жили, които са от листата. Те се махат от тях като отпадъците. То е в процеса на обработка. След това върху тях няма акциз. Те се заравят, унищожават. Може ли да ни кажете малко повече, от кого имате сигнали за тези неща? За какви количества все пак става въпрос? За какви загуби за бюджета. Всъщност няма загуби за бюджета, тъй като вие ги унищожавате. Но за първи път чувам, че има толкова сериозен проблем в тази сфера.
Благодаря.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Всъщност не става въпрос за експандираните жили, които се ползват и се влагат за производство на тютюневи изделия. Става въпрос за отпадъците от тютюн, така наречените трошляци, които не могат да бъдат ползвани. Но примерно, те не се ползват за пушене, но се изнасят от производители, например за производство на тютюнево фолио, което се влага в производство на тютюневи изделия. Проблемът е, че унищожаването на тези отпадъци от тютюн в момента не е под контрола на Агенция “Митници”. И действително има такива случаи, когато този тютюн се изравя. Тъй като в момента се унищожава чрез заравяне. Изравяйки се, съответно се предлага по пазарите в потребителски опаковки като тютюн за пушене. И то не е толкова загубата за бюджета, а е по скоро за здравето на лицата, които употребяват този тютюн, тъй като не е ясно какво съдържа, освен тютюн тази смес, която се предлага като тютюн за пушене.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря на госпожа Петкова. Други изказвания по законопроекта? Заповядайте.
ВЕРЖИНИЯ ДЖЕВЕЛЕКОВА: Благодаря за това, че ми дадохте думата. Искам да кажа съвсем накратко, че ние цялата индустрия подкрепяме въвеждането на план график за повишаването на акцизите върху цигарите докато дойде време за постигане на минималните нива. Това е становище, което сме изразявали многократно и сме изпращали до Министерство на финансите и сме разговаряли. И всъщност исках да благодаря, че има разбиране. И това Народно събрание ще даде знак към индустрията, към потребителите и извън страната за една дългосрочна визия, която ще осигури предвидимост на средата.
Ще участваме с удоволствие в изготвянето на такъв данъчен календар, както ние му казваме.
Другият въпрос, който беше току що поставен за ограничаване или променяне на лицензираните обекти за продажба на тютюн.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това го няма в законопроекта. Просто дадох информация извън него. Когато стане факт, тогава ще го коментираме. Извинявам се, че аз отворих темата. Не е факт още. Колежката Стоянова направи коректна забележка. Така че тази тема няма да я коментираме.
Заповядайте по законопроекта. Има ли желаещи?
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз вземам думата само за да изразя подкрепа относно текстовете в законопроекта, касаещи земеделските производители и предоставянето им на отстъпка от акциза върху ползваните горива.
Искам също така да кажа, че начина по който се предлага да бъде дадена, тя е много по-справедлива, отколкото в предишни години се е прилагала тази схема за подпомагане. Тя за първи път включва и в обхвата й са не само зърнопроизводители, но за първи път са животновъди, производители, също така на зеленчуци и плодове. И начина по който е разписана, надявам се, разбира се и практиката ще го покаже са взети минусите от предишни години относно злоупотребите. И надявам се прилагането по този начин да бъде без щета за бюджета относно злоупотреби.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря госпожо Танева. Други изказвания има ли?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин председателю, колеги, госпожо Петкова, кое налага специален режим за лицензиране на Държавна агенция държавен резерв и военно-временни запаси като лицензиран складодържател? И това, което прави впечатление е, че освен че е хубаво да намерим отговор на въпроса, кое налага отделен специален режим, че в режима който се предвижда за нея имаме някои различия от общия режим за лицензиране на данъчни складове. Тоест, тук нямаме обезпеченията и уредите за контрол са доста по-малко. Режимът за контрол в реално време на движението на стоки в режим отложено плащане на акциз е доста по-облекчен.
Налага ли се по някаква причина Агенцията държавен резерв и военно временни запаси, която не е оператор, който има за цел да търгува с горива, а само да ги съхранява като резерв за държавата за специализирани нужди в специализирани ситуации, да му се дава възможност и то при облекчени условия да става лицензиран складо-държател. Няма ли риск операции, които минават през Агенцията, движения на горива, които минават през Агенцията, поради липса на средства за контрол в Агенцията да създаде възможност за злоупотреби. Да не давам примера с липсващото сирене в хасковско, тъй като говорим за акцизни стоки. Но при предрешено в закона облекчен режим и липса на обезпечения трябва да сме убедени, че това е по целесъобразност. Досегашната практика беше в държавния резерв да се съхраняват горива с платен акциз. Защо тази практиката не се запази, за да не се налага Митницата да влага и допълнителни усилия да контролира, без да имат средствата за това, нови данъчни складове. При положение, че Агенцията няма икономическата логика да оперира постоянно с горива и то режим отложено плащане на акциз.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин Горанов. Кой ще отговори?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: По принцип към момента една част от горивата на държавния резерв се съхраняват в данъчни складове на други лицензирани складо-държатели или в собствени складове с платен акциз. Това което е към момента неправилно, да се съхраняват в данъчни складове горива на държавния резерв с платен акциз. Тъй като целия склад е с обезпечение и съответно е под режим отложено плащане на акциз. Това създава изключителни затруднения. Тъй като когато стоката трябва да бъде освободена, т.е. тя е с платен акциз. Съответно в момента както действа информационната система БАЦИС, тази стока трябва да напусне данъчния склад, за да се издаде единен електронен акцизен документ за начисляване на акциза, но стоката в същото време трябва да стои в данъчния склад. Това по принцип няма как и практически да се получи.
Самата идея на данъчните складове е режим отложено плащане акциз. И да се държат на държавния резерв стоките с платен акциз, защото така се провеждали търговете, това е в нарушение по принцип и на самата логика режим отложено плащане на акциз. Това което се дава като възможност сега и на държавния резерв, собствените складове лицензирайки се, да може стоките да се държат под режим отложено плащане на акциз. Съответно и в други лицензирани складове, стоките на държавния резерв да бъдат също под режим отложено плащане на акциз.
По отношение на обезпечението, действително вие виждате, че е изключено да няма обезпечение, защото това е стока на склад. Но същата се отнася и за другите лицензирани складо-държатели. Обезпечението е намалено на един процент, за да се доближи и до другите складове, където се съхраняват тези горива.
По принцип най-рисков е режима, когато стоките са извън данъчен склад и се движат под режим отложено плащане на акциз. Там обезпечението е 150 процента. Тоест, покрива целия акциз и евентуално, ако има някакви лихви при по-късно събиране примерно задължението за акциз.
За складирани стоки, които са под контрол на митниците, всъщност да се държат такива огромни обезпечения, това са стоки, които са на склад. И тези складове имат измервателни уреди на вход и на изход и на всяка точка по Наредба 3.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: По-голямата част от вашето изказване защитаваше моята теза, че не трябва да има специален ред за лицензиране на Държавната агенция. Най-малкото защото, вие сама казахте, че няма логика, да се съхраняват стоки освободени за крайно потребление с платен акциз в данъчен склад. По същата логика, а и това което казахте за обезпеченията не е вярно. За едните няма никакво обезпечение, а за другите предлагате някакво намаление.
Аз ви попитах, ако ще го правим да лицензираме данъчни складове за Държавна агенция “Държавен резерв и военно-временни запаси”, защо не ги лицензираме по общия ред, а се налага специален ред за тяхното лицензиране? Защото основните проблеми няма да крия, че съм провокиран от темата от предишен професионален опит, са свързани с това как се управляват резервите и възможността за злоупотреби в Агенцията и то свързани точно в момента на обновяване на резерви.
Липсата на капацитет на Агенция “Митници” за адекватен контрол на движение на горивата в държавния резерв би могла да доведе до доста сериозни злоупотреби. А знаете, че имаме за стотици милиони горива в държавния резерв. Затова трябва да си изберем една от двете концепции. Или да запазим сегашния ред, като забраним съхранение на стоки с платен акциз в данъчни складове, което е по-правилното, но е забранено. Знаем, че някои го правят и от там се взима повода. Или да лицензираме данъчните складове на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” по общия ред. Но изключенията, които в момента правим, според мен не се налагат и ще създадат повече затруднения за Агенция “Митници” отколкото да решат проблема.
Лично аз се притеснявам от това, доколко облекчения режим за лицензиране на тези складове няма да лиши Агенцията от възможността за адекватен контрол, избягване на злоупотреби в Агенцията, особено при обновяване на горивата. Тук говорим за проблем с установяване на точните количества, които се движат в едната или в другата посока.
Затова между първо и второ гласуване лично аз за себе си смятам, че трябва да вземем едно от двете решения. Или ще даваме възможност Агенцията да се лицензира, както всеки може да се лицензира като складо-държател, но по общия ред или да си спазват закона и да не съхраняват стоки с платен акциз в данъчни складове. И да си съхраняват горивата, така както го изисква закона с платен акциз с режим освободени за крайно потребление, така както всъщност е нормално.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин Горанов. На мен лично една част от това, което казахте ми звучи логично. Очаквам по-убедителен отговор от колегите от Министерство на финансите.
БОЖИДАР АЛЕКСОВ: Ако мога да се опитам да внеса малко яснота. Необходимостта от специален режим, който е разписване във връзка със спецификата на дейността на Държавната агенция, така или иначе основната дейност не е свързана с търговия с горива. Основната дейност е регламентирана в специален закон. И от тук вече спецификата по отношение на самото лицензиране.
Знаете, че до голям степен в една част от информацията, която е свързана с дейността на Държавната агенция е класифицирана информация. Говорим в конкретния случай за четири данъчни склада. И лично нашето мнение е, че влизайки под режим отложено плащане, контрола от страна на Агенция “Митници” ще бъде по-сериозен. Тъй като знаете, че след като бъдат освободени за потреблението малко или повече, те отпадат от обхвата на контрола на Агенция “Митници”.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Или ще ги контролирате по общия ред с всичките инструментариуми, които имате или въобще не ги контролирайте, след като са си платили като си купят горивото акциза. Тогава когато си купят горивото с платен акциз, въобще няма да се налага да ги контролирате. Държавният интерес е реализиран.
БОЖИДАР АЛЕКСОВ: Трябва да отчетем още един проблем. Необходимостта след това от смесване с биокомпонента, за да отговорят на изискванията на пазара. Така или иначе трябва да влезнат в данъчния склад за смесване. Защото смесването е разрешено само в данъчен склад. И от тук вече тръгва проблема. На горива с платен акциз по стара ставка трябва да влезнат в данъчен склад. Да бъдат смесени с биокомпонента. Да бъдат дообложени с нова ставка, което наистина създава затруднение.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Аз ви предлагам следното. Проблемът е очертан. Между първо и второ четене или ще получим по-убедителни аргументи за общия или специални режим или ще приемем да е по общия с едно предложение. Имаме време за това. Проблемът е очертан. Мисля че има основание да говорим по тази тема.
Други изказвани по закона? Госпожа Стоянова имате думата.
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз първо искам да подкрепя изказването на господин Горанов. За мен ако се налага по тези технологични причини, за които говориха колегите от Министерство на финансите и Агенция “Митници”, не виждам да бъдат лицензирани Държавната агенция за лицензиран складо-държател. Не виждам причината те да имат специален ред на лицензиране. Трябва да бъдат по общия ред. Тава , че са държава не означава, че трябва да имат преференции. Още повече преференции, които създават предпоставки за злоупотреби и кражби, включително и от приходите на държавата. Толкова по тази тема.
Другата голяма тема по която искам да се изкажа, това са така наречените ваучери за горива на земеделските производители. За разлика от моята колежка госпожа Танева, която преди всичко е земеделец и е съвсем нормално да подкрепя абсолютно всякакви преференции и давания, които държавата прави към земеделските производители, аз съм бюджетар и имам малко по-различно виждане по тази тема и държа да го споделя пред вас.
Първо, смятам, че политика за стимулиране на определени бизнеси не се прави през приходната част на бюджета. Много пъти сме го говорили това нещо. Политиката на държавата да стимулира или да подпомага било социално слаби, било определени видове бизнес и т.н е политика, която трябва да се прави през разходната част на бюджета. И в този смисъл чисто принципно за мен подхода за отстъпка от акциза не е правилен.
От друга гледна точка, изобщо смятам, че не е справедливо и не отговаря на политиката, която държавата трябва да води в земеделския сектор, този начин на подпомагане за горива, само за горива. Защото тези 70 или 84 млн., които ще бъдат внесени по-малко в приходната част на бюджета ще бъдат използвани преди всичко от онези видове земеделски производители, които имат по-голям разход на гориво в своята производствена дейност. Това са главно земеделските производители за зърнени култури, които използват техника. Но пчеларите примерно или други зеленчукопроизводители няма да могат да ползват тази преференция или ще я ползват в минимален размер. Така че според мен това е отново политика за даване на пари на част от земеделските производители, които към момента са много добре развити в този сектор. И е по-добре тези 84 млн., които държавата смята, че бюджета може да задели, да ги задели през разходната част и да ги даде като субсидии на онези земеделски производители, които са в неравностойно положение. Така че в този аспект, аз не съм съгласна с въпросните ваучери.
Имам няколко въпроса по другите теми, които се разглеждат в този законопроект. Съжалявам ще се върна на въпроса на господин Кадиев, за така наречените отпадъци от тютюн. Защото обяснението, което госпожа Петкова даде, аз не можах да го разбера. Много съжалявам, че ще ви помоля да го обясните още един път.
В сегашния текст на чл.12, който се изменя е казано: Тютюн за пушене”, т.е. нещото, което се облага с акциз, е отпадъците от тютюн предлагани за продажба на дребно и т.н. за отпадъци от тютюн се смятат и остатъците от тютюневи листа и т.н. Това означава, че сегашния текст освен отпадъците от тютюн или листа и вторичните продукти е имало и още някакви отпадъци, които са се смятали за акцизна стока.
В настоящия текст, който вие предлагате на практика тези отпадъци, които никой не може да формулира какви са. Вие казахте, че са някакви, които ги закопават, те отпадат. Тоест излиза, че точно тези отпадъците за които говорите ще бъдат освободени от облагане с акциз или аз не разбирам. Ще ми отговорите сега или след като задам и другите въпроси.
Така че много моля да се върнем още един път на тази тема. Освен това е хубаво да ни кажете къде се получават тези отпадъци. При производителите ли, при кого? Защото не разбираме кого касае този текст.
Ако иска госпожа Петкова сега да отговори, защото след това ще имам други конкретни въпроси по другите текстове на закона и да не се объркаме. Както прецените.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Това са отпадъци, които се получават при самото производство на тютюневи изделия. А също това са и отпадъци, когато примерно от самите тютюневи листа, съответно те се обработват, разделят се на тютюневи листа, на жили от тютюневи листа и т.н.
МЕНДА СТОЯНОВА: Жилите не са ли част от тютюневите листа?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Жилите са част от тютюневите листа. Въпросът е, че самите жили, тези отпадъци, примерно самите листа, когато се нарязват за производство на тютюневи изделия остават така наречените трошляци, които могат да се ползват за производство на тютюнево фолио. Тоест самият производител на тютюневи изделия може да ги изнесе. Или примерно да произведе тютюнево фолио. Може да ги изнесе в трета страна или за друга държава членка, да се произведе, но може и да ги унищожи. Тъй като те са в съвсем дребен вид. Те не могат повторно да бъдат вложени в тютюнево изделия, но могат да се пушат, защото това е част от тютюн.
В момента и по европейска директива и тук както е казано. Тютюн за пушене, това са тютюневи листа, отпадъци, всичко което може да се пуши и се предлага в потребителски опаковки. Тоест, на дребно. И ние казваме в кои случаи тези отпадъци се считат за тютюн и в кои случаи съответно те са отпадъци. Самият ред за унищожаване на тези отпадъци вече ще бъде под режим на Агенция “Митници”. В момента унищожаването на тези отпадъци не е под контрола на Агенция “Митници”. И затова се получава този проблем за който казахме, че се появата на пазара с неясен произход смеси, които се предлагат като тютюн за пушене. Защото те се предлагат като тютюн за пушене, но те не се облагат с акцизната ставка за тютюн за пушене и не е редовен тютюн за пушене. А това са отпадъци, които се предлагат нелегално на пазара.
МЕНДА СТОЯНОВА: Досега тези отпадъци бяха в определението тютюн за пушене. Сега излизат от определението тютюн за пушене, въпросните отпадъци за които вие говорите. А тютюна за пушене е този, който се облага с акциз. А те сега излизат от това определение, т.е. те няма да се облагат с акциз, а под режима на Агенция “Митници” ще се унищожават, влагат, изнасят и т.н.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Те са тютюн за пушене в зависимост от това с какво предназначение са. Ако те се ползват за влагане в тютюневи изделия. Ако се произвежда тютюнево фолио, ако се изнасят за друга държава членка или за трета страна, те са тютюн за пушене. Считат се за акцизна стока и съответно се движат като акцизна стока. Ако отпадъците се унищожават, съответно те не се считат за тютюн за пушене.
МЕНДА СТОЯНОВА: И кого касае това?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Фабриките които примерно манипулационните за тютюн, както и примерно при производството на тютюневи изделия, но основно манипулационните ни за тютюн.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви.
МЕНДА СТОЯНОВА: Няма да питам повече по този въпрос. Не можах да се убедя, но се надявам колегите от Агенция “Митници” в разговор след това да ми обяснят по-подробно.
Другото което бих искала да поставя като въпрос е по отношение на § 7, а именно отмяната на ал.2 на чл.34. Бих помолила да ми обясните защо се налага тази отмяна. Тъй като в момента текста на чл.34 ал.2 казва: “Ставката за тежки горива по съответно чл.33, които по техническа спецификация съдържат газьол се прилагат само когато газьола е маркиран. Сега отпадайки тази алинея става ясно, че може би тази ставка ще се прилага и за тежки горива, които имат газьол, но той не е маркиран. Знаем какво значи маркиран и немаркиран газьол и как е той с акциза. Това моля да ми обясните. Защо се налага това отпадане на ал.2.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има ли други въпроси?
МЕНДА СТОЯНОВА: Има, но се разбрахме да се отговаря въпрос по въпрос, защото ще се объркат. Те се различни текстове.
НАТАША ПЕТРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще се опитам с няколко думи да обясня по отношение на зададения въпрос. Отмяната на тази алинея е продиктувана от противоречието в Закона за акцизите и данъчните складове, което е между чл.34 и чл.93. Защото по принцип имаме забрана за смесване на горива, на енергийни продукти. Това смесване е разрешено само в случаите на получаване на корабно гориво. А и текста както е посочен в момента, това означава за всички енергийни продукти може да се смесват. И в тази връзка се предложи тази промяна, за да се избегне това противоречие.
Тъй като единствената хипотеза, която се приема в Закона за акцизите и данъчните складове е нуждата за корабните горива, тъй като те се получават по различен начин. И затова закона разрешава това смесване на енергийни продукти, т.е. газьол с тежки горива да се извършва, но само когато е с оглед на получаване на корабни горива.
МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Искаш да репликираш ли?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Да, теб ще те репликирам, защото не получи отговор и бързо се съгласи. Тук темата е дали горивото, което трябва да се смесва с газьола по технологични причини, т.е. газьола с тежкото гориво за получаване на гориво за кораби. Дали газьола да бъде маркиран преди това или не. И то няма нищо общо с отмяната, която вие предлагате. Тук принципния въпрос е трябва ли да продължи това смесване да се извършва само с маркиран, независимо, че по принцип е забранено. Като маркирането се прави с цел да е ясно, че той е с по-ниската ставка. тоест, това е газьол, който ще участва в смес с друг енергиен продукт и върху него ще се прилага по-ниската ставка. Общо взето това няма ли да ви отнеме един ресурс за контрол при блокироването? Какво има в това тежко гориво?
НАТАША ПЕТРОВА: Само още едно уточнение. Тежките горива е много трудно при самото изследване, да се установи дали съдържа маркера.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Маркери има много.
НАТАША ПЕТРОВА: Това е едно от нещата. А другото е особено това оцветяване, което се прави, то може да се види на пръв поглед, но само при светлите горива. Докато при тежките горива то е незабележимо.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз си спомням, че маркирането не е задължително с промяна на цвета. Маркирането може да се осъществи с добавяне на химикали ще го наречем най-общо, които са разпознаваеми в последствие, дали се съдържат в корабното гориво. Не смятам за лесно отстъпление да може спокойно да се влага немаркиран газьол в корабното гориво.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Каква е идеята да се влага? Да улесните процеса, да спестите пари? Обяснете. Щом е въведено на практика да се маркира, да се маркира.
БОЖИДАР АЛЕКСОВ: Когато имаме извеждане на газьол за целите на получаване на така нареченото ИФО, различните видове ИФО за корабно гориво, газьола продължава да бъде маркиран. Тук става въпрос за други смесвания. Защото така записано излиза, че хем не е разрешено смесване с други цели, освен корабно гориво. Хем имаме маркиране в тези случаи. И затова се налага отпадането на този текст.
А само по себе си в случаите на ползване на газьол за корабно гориво, маркера си остава. Той е син маркер в определени пропорции.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Разпишете го по-ясно. В този случай остава, а в друг случай се забранява, защото поначало е забранено.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Вие предлагате отмяната на ал.2 на чл.34. Там пише: Ставката за тежки горива по чл.33 ал.1, т.2 се прилагат.” Тоест, занижената ставка 50 лева се прилагат само, ако газьола който участва в тях е маркиран. Вие казвате, че по някаква друга логика той задължително е маркиран, но това е различна хипотеза. Тоест ако случайно в корабно гориво попадне не маркиран газьол, съгласно тази норма, която в момента действа, за него няма да се прилага занижената ставка. Нали така? Тоест от вашето обяснение пак продължавам да не разбирам, защо отменяте изискването занижената ставка да се прилага, само ако газьола е бил маркиран преди смесване.
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз предлагам вместо да има текстове, които да не ги разбираме ние, а да не говорим за другите, по-добре е да има текстове, които да са ясни на всички. Направете го така между първо и второ четене, че наистина да стане ясно на всички.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това се опитах да кажа преди пет минути.
МЕНДА СТОЯНОВА: Същото беше и с жилите преди това.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако искате да улесните, направете два текста.
НАТАША ПЕТРОВА: Ще се опитам отново да кажа, че действително закона според наше мнение има противоречие. Защото ал.2 на чл.34 разрешава тежки горива да се получават като се смеси с газьол. В същото време в чл.65 е казано, кои са разрешените операции в данъчния склад. Разрешено е само смесване на тежки горива с газьол, но само за получаване на корабни горива.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Чл.34 нищо не разрешава. Чл.34 казва само: “Ставките за газьол се прилагат само за маркирани горива.”
А ал.2 казва, че занижените ставки за корабното гориво се прилагат само, ако газьола вложен в тях е маркиран. Тоест, тази норма на чл.34 не дава право за смесване.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ясно, разбрахме се по темата. Ще трябва да се извърши някаква корекция на текстовете, така че да са по-ясни.
Ако има противоречие в този закон, той е правен от вас. Така че не го е правила нито госпожа Стоянова, нито господин Горанов, нито аз. Така че ако има противоречие изчистете го, изгладете го, но да е ясно, че има контрол.
МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 19 чл. 81 ал. 3 се променя. Това е при промяна вида и размера на обезпечението, което се извършва с разрешение на Агенция “Митници” и т.н.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не знам какво ще правим на второ четене.
МЕНДА СТОЯНОВА: На второ четене ще бъде вече късно, господин председател. Тъй като обикновено опозицията не участва в работните групи и в обясняването, по-добре е сега да си направим бележките, за да може господата от Агенция “Митници” и Министерство на финансите да ги имат предвид.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Защо не участва опозицията?
МЕНДА СТОЯНОВА: Или поне досега не слушат опозицията какво говори на тези работни групи. Прави се от Министерство на финансите.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Опозицията винаги се кани на работните групи. Цялата Комисия даже се кани.
МЕНДА СТОЯНОВА: Пречи ли сега да си кажа забележките. В крайна сметка това е пътя.
Ал. 3 добавяте няколко думи накрая, при условие, че задължението за акциз е погасено. Не разбирам, когато едно обезпечено е заменено с друго обезпечение. Примерно пари в банковата гаранция или е увеличено или намалено в размер и се учреди новото обезпечение, решението на шефа на Агенция “Митници” да освободи старото обезпечение в съответния срок трябва да се случи при условие, че задължението на акциз е погасено. Какво имате предвид? Какво означава това?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Ще ви кажа какво се получава със сега действащия текст на практика. Примерно банкова гаранция, която примерно приключва срока на 15 април. Тя се задържа от Агенция “Митници” в срок шест месеца. В този срок Агенция “Митници” извършва ревизия, за да може да освободи старата гаранция, а в същото време има нова гаранция. Тъй като новата гаранция не покривала задълженията за акциз, които биха възникнали по време на ревизия. Това е действащия текст в момента. В момента лицензираните складо-държатели държат по две банкови гаранции.
МЕНДА СТОЯНОВА: Това не виждам как ще се промени. Те ще си платят акциза по старата банкова гаранция и ще учредят нова. Това ще се получи по този текст.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Това което се предлага е, че всъщност акциза ако е платен за стария данъчен период, да бъде освободена гаранцията. Новата гаранция се покрива съответно с новия размер. В момента това се прави заради лицата да не държат по шест месеца две банкови гаранции.
МЕНДА СТОЯНОВА: Нищо не пречи на Агенция “Митници” при новия текст да продължи да си прави шестмесечни ревизии колкото иска, за да си обезпечава акциза.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има много протести от бизнеса. При мен също са идвали.
МЕНДА СТОЯНОВА: Той трябва да си плати акциза и тогава.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Напротив, в случая си плаща и гаранцията му стои, госпожо Стоянова. Това е масовото оплакване. Заповядайте в кабинета. Ще ви покажа и писма. И е факт. Подплатено е с документи. Двойно обезпечение. Веднъж стои гаранцията, веднъж плаща акциза и гаранцията продължава да стои, защото няма ревизия.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Ако направим една ревизия и се разкрият допълнителни акцизи, какво ги обезпечава тогава тях, ако освободите тази гаранция.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нали плаща акциза.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: След това има шест месеца те да направят ревизия, разкриват нещо и какво се случва?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Това което сме предложили в момента е банковата гаранция като изтече, тя се задържа шест месеца, за да бъде направена ревизия от Агенция “Митници” и ако се установят задължения съответно да бъде предявено искане към банката за покриване това задължение. Това което предлагаме в основния текст, всъщност и при новата гаранция, тя да си покрива и тези задължения, които си възникват, за да се освободи старата банкова гаранция и бизнеса да не държи две банкови гаранции. Тоест ние сме написали с новата и установените. Защото установените в срока на гаранцията, тъй като се счита, че при ревизията, въпреки че задълженията примерно са за стар период. Примерно за 2012 г., новата гаранция няма да покрива тези задължения. Затова правим и предложение за промяна и установените, за да може новата гаранция да покрие и тези, които са установени по време на новата гаранция. Тоест, те са за период 2012 г., но са установени с ревизионен акт примерно 2013 г. Лицата да не държат две банкови гаранции.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Те ще държат една гаранция, но нейния размер ще бъде двоен ли тогава?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Размерът не е двоен. Слага се, че банковата гаранция покрива и задълженията, които са установени през периода, независимо че те се отнасят за стар период. Защото те обезпечават примерно задълженията за периода. Но тези, които са старите, но са установени през новия период да бъдат покрити от новата гаранция. Съответно да не се държат две гаранции и да не се налага Агенция “Митници” да направи задължително ревизия, за да може да освободи старата гаранция. Тя е с изтекъл срок. Но Агенция “Митници” я задържа шест месеца преди да я освободи.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Това си е тяхна практика. Това не е изискване по закон. Това все едно НАП при всяко започване на ревизия да има банкова гаранция и предварително обезпечение.
БОЖИДАР АЛЕКСОВ: Да се опитам да внеса едно пояснение. За конкретния текст коментираме, че трябва да бъде погасено задължението само за последния данъчен период. Тоест ние имаме възникнало задължение за последния данъчен период с обстоятелството, че стоките са освободени за потребление в последния месец. Лицето подава декларация за последния данъчен период, което трябва да бъде погасено и това е условието за освобождаване на старата гаранция. Всички други задължения, които биха могли да възникнат в ход на ревизионно производство или по друг начин, констатирайки нови факти и обстоятелства се покриват вече от новата гаранция, както каза госпожа Петкова през новото обезпечение, което е прието. Но тук с този текст, означава, че в рамките, а максимума е един месец ще бъде освободена старата гаранция. Това е логиката.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Значи доста се разминава мотивацията на господин председателя с вашата мотивация. Защото и досега по закон в едномесечен срок ръководителя на Агенция “Митници” трябва да възстанови старото обезпечение, ако е взел решение да го замени с ново. Вие добавяте още едно изискване преди директора на Агенция “Митници” да го направи, да е платен акциза за последния месец. Не пише, че е за последния. Но да няма към този момент никакъв дължим акциз, а то възниква ежемесечно на база на декларацията за лицензирания складо-държател. Всъщност вие утежнявате в момента условията за връщане на гаранцията или за замяна на гаранцията, а не ги облекчавате. Няма нищо лошо. Нямаш две гаранции. Тук Законът не ти казва две гаранции.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, текст по текст. Докато опозицията има въпроси ще отговаряме, ще се съобразяваме и ще работим колкото часа е необходимо за приемане на данъчните закони. Това ще бъде стила на работа на Комисията, докато аз съм й председател. Така че имате думата и помагате много и съм ви благодарен за тази работа. Заповядайте.
БОЖИДАР АЛЕКСОВ: Досега практиката беше, че след като се заменя гаранцията митницата я задържа шест месеца или до момента, в който имаме извършено ревизионно производство и установяване на задължения. И чак тогава се освобождаваше.
МЕНДА СТОЯНОВА: На какво основание задържат Агенция “Митници” шест месеца, като има законов срок 30 дни след новата гаранция? Това питам аз.
НАТАША ПЕТРОВА: Права сте госпожо Стоянова. Но в самата банкова гаранция има текст, който казва, че Агенция “Митници” може да предяви иск шест месеца след изтичане срока на банковата гаранция. Самата банкова гаранция като образец и договор подписан между директора на Агенция “Митници” и съответната банка. Банката се е задължила в шестмесечен срок, тя да изплати съответните задължения при искане от директора на Агенция “Митници”. И действително закона казва, че трябва да се освободи предходното обезпечение в срок от 30 дни от представяне на новото обезпечение. Нямаше го този текст при условие, че акциза е заплатен. Но това е текст идентичен със случаите на прекратяване на лицензите
МЕНДА СТОЯНОВА: Разликата е много голяма. При едното прекратяваш лиценза и край. А тук заменяш едни пари с една банкова гаранция. Каква е разликата?
НАТАША ПЕТРОВА: В тези случаи лицата действително, както каза господин Алексов, те за всеки данъчен период си начисляват акцизи, фактически декларират с акцизната декларация. В момента Агенция “Митници” с въвеждане на системата, така наречената Българска акцизна централизирана информационна система може да следи действително, дали лицето си е платило за съответния данъчен период. Тъй като банковата гаранция обезпечава акциз, който би могъл да възникне или който е възникнал. Заложено е също такова правило, че Агенция “Митници” може да изиска усвояване на тези суми от банковата гаранция, ако лицето не е платило за съответния данъчен период.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това е част от текста на гаранцията, който изисквате.
НАТАША ПЕТРОВА: Шест месеца след изтичане срока на банковата гаранция.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ще ви задам един въпрос. Тук не говорим за увеличаване размера на гаранцията, а за нейната замяна. Замяна на един вид гаранция с друг. И сега размера на гаранцията в съответствие със законовите текстове трябва да покрие евентуален риск от нарушение в данъчния склад и избягване плащане на акциз. По каква логика ги задържате досега, при положение, че вие получавате второ обезпечение, което е равностойно. Вероятно и също толкова ликвидно, тъй като преценката е на директора на Агенция “Митници” и държите старото при положение, че вие имате нова гаранция за същото. Но да оставим практиката. Сегашният текст ви задължава в едномесечен срок вие да върнете едното обезпечение, ако сте приели замяната. А вие в момента утежнявате режима, като задължавате директора на Агенция “Митници” не само да разчита на действащата гаранция, която той така или иначе има и заменя с нова, а да изчисти съществуващите задължения за текущия месец, които си възникват регулярно и за които няма риск да не бъдат платени или поне няма основание да не бъдат регулярно платени, тъй като те възникват регулярно на база на месечните декларации.
Според мен с този текст вие утежнявате режима на връщане на гаранцията. Тъй като за разлика от предишния в него няма изискване, текущото задължение на съответния месец да бъде платено. Рискът от неплащането му се покрива с гаранцията, която така или иначе постоянно стои и която се освобождава веднъж за винаги, когато се отнема лиценза на данъчния склад. Така че с този текст по скоро отивате в друга посока и не решавате въпроса на бизнеса за държането на две гаранции, защото той не е предмет на закона. Законът ви казва, че трябва да връщате гаранцията в определен срок.
НАТАША ПЕТРОВА: Аз бих искала да обясня, че всъщност това задържане на шест месеца на банковата гаранция е във връзка с митническото законодателство. По принцип действително тези промени са свързани със сигнали от бизнеса, че се предоставят две банкови гаранции за шест месечен период. А това което предлагаме е всъщност банковата гаранция в едномесечен срок да се освободи и съответно новата банкова гаранция, да покрие задължения, които биха възникнали през този период, но се отнасят за предходен период. Не е утежняване на режима, а това е практика, която години наред митницата е задържала по шест месеца банковите гаранции и това дойде като сигнал от бизнеса, че разходите, които плащат за банкови гаранции са в двоен размер за този шест месечен период при промяна на всяка банкова гаранция.
МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам да приключим. Няма да убедим, доколкото разбирам вносителите. Ние ще си направим между първо и второ четене. За мен вие сте имали може би идеята да облекчите бизнеса, но с този текст, според мен го утежнявате.
Има още един технически въпрос. Параграф 26 чл.104, т.1 на ал.3 се отменя. Сегашният чл. 104 казва, че “шефа на Агенция “Митници” издава заповедите за ревизия.” Като се отмени, кой ще ги издава заповедите за ревизии? Не ми става ясно как ще се случат тези неща.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Тази промяна се налага, тъй като в момента директора на Агенция “Митници”, т.е. цялата власт по възлагане на ревизии е съсредоточена в директора на Агенция “Митници”. Идеята с отмяната е всъщност да се възлагат по реда на ДОПК, както действат и съответно органите по приходите на НАП.
МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Но това няма да се постигне с това, което сте написали. Защото по реда на ДОПК означава чл.112 на ДОПК, а там е разписано, че упълномощено от директора на НАП лице. Може би ще карате директора на НАП да ви упълномощава някакви други лица. Оправете си текстовете.
Още един въпрос. Понеже стигнахме до административно наказателните разпоредби. Това е § 27. Никъде не видях административно наказателна разпоредба, която да е свързана с ваучерите. В § 9 в раздела за ваучерите имаме един чл.45 в, който казва, че при установяване на неистински или подправени ваучери за гориво, се образува административно наказателно производство и т.н. Но отзад няма текстове за това административно наказателно производство. И какво да му се образува като няма с какво да се наказва. Това не го разбрах. Или има някаква друга идея?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Ваучерите за гориво са държавна ценна книга и подправянето или фалшифицирането се отнася до разпоредбите от Наказателния кодекс, както за държавни ценни книжа.
МЕНДА СТОЯНОВА: Едно наказателно производство. Ако се окаже, че няма престъпление, какво правим?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Как при фалшиви няма престъпление?
МЕНДА СТОЯНОВА: Ако се установи кое е виновното длъжностно лице и т.н. какво правим с парите?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Идеята е отнемане. Ваучери се предават с протокол на Агенция “Митници”. Съответно Агенция “Митници” правят за автентичност. Ако се установи, че са фалшиви или подправени ваучери, съответно това е наказателно производство.
МЕНДА СТОЯНОВА: По коя разпоредба ще върви административно наказателното производство, което тук е записано? Това иска да знам.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: То е като при фалшивите бандероли. То няма да върви по реда като административно наказателно. Тя ще бъде наказателна, тъй като това е престъпление.
МЕНДА СТОЯНОВА: В такъв случай си оправете текста на чл.45 в, ако е така както казвате. Или направете административно наказателна разпоредба за този член.
И последния ми въпрос господин председател. Параграф 28 навсякъде думите “ликвидни” и “изискуеми” се заличават. Четох мотивите, за които става дума, че в момента когато се прави проверка и се издава лиценз за лицензиран складо-държател се изисква, съгласно закона да няма той към този момент ликвидни изискуеми задължения. Удостоверението, което Националната агенция за приходите издава в тези случаи, това е чл.87 на ДОПК. В това удостоверение не се отразяват задълженията по невлезли в сила актове, както разсрочените, отсрочените и обезпечените задължения.
И в този смисъл има противоречие и затова колегите от Агенция “Митници” са решили да махнат “ликвидни и изискуеми”, но тогава означава, че навсякъде ще се иска да няма задължения. И това не решава въпроса с обезпечените задължения, за които НАП не издава удостоверения.
Имате ли отговор на този въпрос или ще поправяте текста между първо и второ четене?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Докато ви отговорят на въпроса, да ви кажа госпожо Стоянова, че по отношение на предишния текст, за който говорихте на чл.45в не сте точна. Административно наказателно производство означава административно наказателно производство, по смисъла на Наказателния кодекс и Наказателно процесуалния кодекс. Така че административно наказателно производство много ясно е описано, че чл.45б, ал.1 и ал.2 дава много ясен ред и начин по който се прави. Няма нужда в закона да се оправя текста. Текстът е абсолютно точен. Направете си справка с юристи. Тук става въпрос за престъпления, защото става въпрос за ваучери, които не издържат теста за автентичност ал.2. Така че няма да спорим. Просто ви отговарям. След като направите проверка с юристи ще разберете. Искате ли да говорите на тази тема?
КРАСИМИР СИВЕВ: И сега действащия Закон за акцизите предвижда обща санкция за административно наказателните производства, което ще се прилага и в този случай. Това е по чл.126а от закона.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има ли въпроси по други текстове?
Закривам дискусията по този законопроект.
Тогава подлагам на гласуване законопроекта.
При мен има постъпили две писмени волеизявления от господин Рушен Риза и от господин Румен Гечев, че гласуват за този законопроект.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Приема се.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред.

По точка трета от дневния ред
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 302-01-21, внесен от Министерския съвет на 27.09.2013 година.
Кой ще представи от името на вносителя? Госпожо Петкова заповядайте. Тъй като дискусията ще бъде подробна, представяйте законопроекта по-кратко. Той се изяснява в хода на дискусията.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност включва предложения за въвеждане в Националното законодателство на специален режим, касова отчетност на ДДС. Привеждане в съответствие националното законодателство с правото на Европейския съюз директиви и практиката на Съда в Люксембург. Усъвършенстване на законодателството за улесняване прилагането на закона и една дерогация от ДДС директивата за Дунав мост 2.
Въвеждането на специален режим касово отчетност на ДДС в националното законодателство има за цел да подпомогне малките и средни предприятия, които срещат затруднение при плащане на ДДС към бюджета, преди да са получили плащане по извършени от тях доставки на стоки или услуги от клиентите си. Всъщност очакваните ползи от въвеждане на режима е намаляване на между фирмената задлъжнялост, подобряване ликвидността на малките и средните предприятия. Специалният режим не е задължителен. Това е опция по европейска директива 2013-45. Специалният режим е въведен от 20 държави членки към настоящия момент.
Специалният режим може да се прилага от лице, което отговаря едновременно на следните условия. Регистрирано е по ДДС. Облагаемия оборот е левовата равностойност на 500 000 евро. Лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация. На лицето не е издаван ревизионен акт по реда на чл.122 от ДОПК или не е вменена отговорност по реда на чл.177 от ДДС. И няма изискуеми или неплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски събирани от НАП. Или при наличие на такива задължения те са обезпечени или за тях е издадено разрешение за отсрочване или разсрочване. За прилагане на специалния режим на касова отчетност на ДДС, ще се издава разрешение от органите по приходите на НАП.
Лице което е получило разрешение ще прилага специалния режим от първия ден на месеца следващ месеца на издаденото разрешение в случай, че лицето отговаря на условията за ползване на режима. Същото не може да предприема действия за неговото прекратяване преди изтичане на 12 месеца. В случай, че лицето не отговаря на условията на специалния режим, същото трябва да предприеме действия за неговото прекратяване. За прилагането на специалния режим касова отчетност на ДДС, т.е всяко лице, което е получило разрешение ще се вписва в специален публичен регистър. То е за да могат контрагентите на такова лице да знаят, че то има разрешение за ползване на този режим.
Прекратяването на прилагането на режима може да бъде по инициатива на лицето или по инициатива на орган по приходите. Всъщност органа по прихода може да прекрати прилагането на режима, когато лицето не отговаря на условието за ползване на този режим. Когато лицето прилагащо режим е приспаднало данъчен кредит преди да извърши плащане по доставката. И когато орган по приходите установи, че този режим се ползва за отклонение от данъчно облагане.
Специалният режим за касова отчетност на ДДС ще се прилага по отношение на всички доставки, с изключение на някои доставки. Това са вноса на стоки, вътреобщностните придобивания на стоки, вътреобщностни доставки на стоки. Доставки към нерегистрирани лица. Освободени доставки. Доставки с място на изпълнение извън територията на страната. Доставки между свързани лица. Тези за които се прилага специален ред на облагане. Както и доставки за стоки и услуги, по които възнаграждението не е извършено по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод.
Всъщност идеята е доставките да се изключат от режима, тъй като всяка от тези доставки има специфичен ред на облагане. И всъщност, ако не бъдат изключени от обхвата на режима би могло да се получи проблем.
Примерно при вътреобщностното придобиване, ако не се изключи от режима, лицето начислява данъка с протокол. Включва го в дневника за продажбите, но няма да има право на данъчен кредит, докато не е платило на чуждестранния си контрагент. Затова тези всички доставки, които са с по-специфичен ред на облагане, съответно те са изключени от режима.
Лицето което прилага специалния режим документира доставките си, като в издадените фактури и известията към тях на специален ред, то задължително вписва касова отчетност на ДДС, тъй като това има значение за получателя по доставката и съответно да знае кога може да ползва данъчен кредит.
Данъчното събитие за доставка на стоки и услуги по които ще се прилага този специален режим, възниква съгласно общите правила на ДДС.
Особеното при режима е данъчното събитие, изискуемост на данъка и правото на ползване на данъчен кредит. Всъщност лице, което прилага специалния режим, данъка за него е изискуем, когато то получи плащане по доставката си. В общият случай данъка е изискуем със издаването на фактурата, настъпването на данъчното събитие. В този случай данъка е изискуем, когато то получи пълно или частично плащане по фактурата. Неговият контрагент има право на данъчен кредит по тази фактура, когато той е патил изцяло или частично фактурата.
Лице под такъв специален режим има право на данъчен кредит за доставките си по които той е получател, само когато е платило на доставчика си.
Съответно в проекта на закона са разписани специфичните случаи, когато се прекратява ползването на този режим. При прекратяване ползването на режима се счита, че за всички доставки, за които не са платени, т.е. не са платени от получателя по доставката, данъка става изискуем към датата на прекратяване ползването на режима. Съответно издадените фактури се анулират. Издават се нови документи. Данъкът си е дължим към бюджета. Лицето което е получател за него възниква правото на ползване на данъчен кредит за съответния период или за последователни 12 периода.
Следваща група предложения за промени са свързани с привеждане в съответствие с националното законодателство с правото на Европейския съюз с ДДС директивата и практика на Съда. Няколко са решенията на Съда, които са съобразени и са направени предложения за промяна в Закона.
Първото е свързано с решение на Съда от 2011 г. и се предлага изменение по отношение доставките на стоки и услуги при условията на финансов лизинг. Като са регламентирани критериите в кои случаи сделката по лизингови договори следва да се приравни на придобиване на дълготраен актив.
Съобразно решение от 2011 г. Орфей България е направено предложеине за промяна на разпоредбата за определяне на данъчната основа при бартер. Съобразно с решение на Съда от 2012 г. Христомир Маринов е направено предложение за изменение по отношение регламента за определяне на данъчната основа при дерегистрация. Като данъчната основа при дерегистрация балансовата стойност на активите, по смисъла на приложимите счетоводни стандарти и данъчната стойност по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Съобразно друго решение е уеднаквяване сроковете за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит е направено предложение срока, в който регистрирано лице може да упражни правото си на приспадане за данъчен кредит, за наличните активи към датата на регистрацията да бъде 12 месечен. В момента е тримесечен. Този срок се изравнява с общите случаи, когато се ползва данъчен кредит. Той може да се ползва за 12 последователни месеци.
Едно от предложенията е свързано с дерогация от ДДС директивата за Дунав мост 2. През 2012 г. от Съвета е издадено решение за изпълнение по общо искане на България и Румъния, да се прилагат мерки за дерогация от чл.5 от ДДС директивата. Тоест дерогацията е по отношение на териториалния обхват на доставките. По поддръжката, ремонта и събирането на такси във връзка с граничен мост над река Дунав, Дунав мост 2.
Във връзка с това решение е направено предложение за промяна в закона. Това решение, таксите, които се събират с направление от България към Румъния ще се счита, че са с място на изпълнение на територията на България. Съответно таксите, които се събрат за преминаване на моста с направление от Румъния към България са с място на изпълнение на територията на Румъния и се събират 24 процента данък.
По отношение поддръжката на моста, средата на моста е разделителната линия. Това е и териториалния обхват. Когато се поддържа моста, т.е. прави се ремонт на моста на българска територия се счита, че е с място на територията на България и съответно румънската част, която се ремонтира се счита, че е на територията на Румъния.
Това са накратко предложенията за промени в закона.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря.
Колеги имате думата. Господин Горанов заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Безспорно най-интересната част на тази законодателна инициатива на Министерския съвет е касовата отчетност. Тя разбира се крие доста рискове, най-вече от гледна точка на сложност за администриране. Разбира се, съдържа и едно основно предимство. По-малките фирми, които нямат силата и възможността да авансират ДДС и след това да чакат то да им бъде платено от техните контрагенти няма да бъдат подложени под ликвиден натиск.
Същевременно обаче в законопроекта виждаме доста ограничения за входа и не малко за изхода от условно наречения специален режим. И моят конкретен въпрос първо, виждам тук господин Иванов от НАП. Смятате ли, въпреки че е деликатна позицията. Имаме вече реализирана инициативата на Министерския съвет, че подобно администриране ще създаде допълнителна административна тежест, както за тези, които искат да го прилагат, тъй като знаем, че вече справката декларация по ДДС ще изглежда по съвсем различен начин за тези, които прилагат този режим. И въобще не мислите ли, че така разписани правилата за прилагането на режима ще въведат доста сериозна административна тежест за НАП и за лицата, които избират този режим.
Следващият въпрос вече към представителя на Министерство на финансите е госпожа Петкова. Не е ли редно поне първата година от прилагането на този режим, предвидените 12 месеца, ако си избрал да влезеш задължително да стоиш вътре и 12 месеца, ако си избрал да излезеш задължително, да стоиш вън от режима, ако условно може така да се изразяваме. Поне за първата година, когато хората данъчно задължените лица, регистрираните по ДДС преценяват коя е по-изгодната им позиция, да отпадне и хората да могат да преценяват и по-бързо да влизат и да излизат от системата. В противен случай съществува риск за тези данъчно задължени лица регистрирани по ДДС, които не са анализирали всички плюсове и минуси на една подобна система, да бъдат лекомислено включени в нея, разбира се по собствена инициатива, след което те 12 месеца да изпитват затрудненията, които обективно тази система на отчитане на данък добавена стойност налага.
Затова аз ще настоявам между първо и второ гласуване, въпреки че съм склонен да отгатна съображенията ви за този 12 месечен срок, ще настоявам за скъсяването му или за премахването му поне през първата година на прилагането на този режим, дотолкова доколкото липсата на практическо прилагане, тъй като тук има риск да намалее склонността между отделните юридически лица да се събира, въобще да се уреждат дълговете, да се уреждат споровете. Тъй като досега голяма част от мотивацията за бързо уреждане на разплащанията между отделните юридически лица е било именно това, че един от контрагентите е лансирал държавата. Донякъде тази склонност да се уреждат бързо задълженията между отделните контрагенти ще се притъпи. И това е потенциален риск за увеличаване на междуфирмената задлъжнялост. Но това са разсъждения, които могат да се правят в теоретичен план и като цяло да, директивата го позволява. Да 20 държави са го въвели. Ние също не сме категорично против. Но с ограниченията, които са разписани за тези, които могат да го прилагат и с 12 месечния срок за влизане и излизане от системата, смятаме че не е уцелен баланса между опита да се създаде облекчение и ситуацията, в коя една малка фирма може да изпадне.
И веднага давам пример. Имаме много малки фирми, които са контрагенти на големите търговски вериги, които са известни със склонността понякога да забавят плащания. Те на практика, ако се подведат да влезнат в този режим, губят до голяма степен шанса си да работят с тези вериги.
Това не е проблем на вашата законова инициатива. Но 12 месечния срок, въпреки че разбирам мотивите с които сте го приложили, според мен поне в първата година или първите две години от прилагането на този режим не трябва да съществува, за да може хората да се запознаят с този нов режим. Той да улегне в практиката и в стопанския оборот. В противен случай, пак казвам, има риск много търговци да се подадат в началото, не оценявайки рисковете и негативите, които носи нашата стопанска практика от касовата отчетност и да се налага да правят регистриране на нови фирми и куп други операции ненужни, за да се “отърват” от този облекчен режим.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин Горанов. Други изказвания по темата?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Имам два въпроса. Единият към господин Иванов, ако позволите, как оценява административно НАП.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: В допълнение на господин Горанов. Като идея, да прекрасно. Но като администриране със сигурност почти невъзможно, както от страна на бизнеса, така и от страна на Националната агенция за приходи.
И в потвърждение на тези наши притеснения и съждения и становището на Българска стопанска камара, в което изразява становището на големия бизнес по отношение на ЗИД за касовата отчетност на ДДС, където те изразяват своите притеснения от повишена административна тежест върху бизнеса. Най-общо върху промяна на счетоводни документи, промяна на счетоводни регистри, попълване на дневници за покупки и за продажби. Счетоводна отчетност на съответните операции, посещение на офиси, предоставяне на допълнителни документи при регистриране на този режим, при дерегистриране на този режим и т.н.
Не на последно място са ми притесненията и по отношение на забавянето на възстановяване на ДДС. Тъй като при всички положения, за да се установят всички изисквания за тази касова отчетност на органа за приходите, в Националната агенция за приходи ще му е необходимо допълнително време за изясняване на всичките тези частични плащания, цялостни плащания, плащания на няколко фактури на куп и т.н.
От гледна точка със сигурност на удължаване на проверките и на ревизиите, на мен ми се струва, че тук господин Иванов и госпожа Петкова също е била служител на Националната агенция за приходи, ми се струва, че задължително се връща режима на така наречените насрещни проверки, които ние преди време премахнахме. Тъй като няма как да станат засечките на частичните плащания, на цялостните плащания, плащанията на куп на фактури, на отделните сделки, по отделните договори, по отделни траншове и да стане тази засечка, без да се направят съответните насрещните проверки в дружеството платец или дружеството получател на тези трансфери.
От друга гледна точка информационното осигуряване в Националната агенция за приходи при всички положения ще изисква допълнително време, допълнително усъвършенстване на тези регистри. Не знам дали е направен анализ и на отражението на въвеждането на касовата отчетност, по отношение на приходите в съответната година. Както каза и господин Горанов, това е едно изкушение. Почти никога дружества да не си плащат или да си планират плащанията, така че да се регулира кога се ползва данъчния кредит и кога съответно дружеството доставчик на стоката ще плаща съответните данъци към бюджета.
При всички положения ще става изместване на приходите в съответната година, в следващите години, особено когато се дава за 12 поредни месеца да се прави това данъчно планиране. Ще е хубаво да чуем и колегите от Националната агенция за приходите, как те оценяват въвеждането на тази касова отчетност. Дали те ще могат да администрират този процес.
Примерно, ако на 3 януари се струпат 200 или 250 000 фирми в офисите на НАП и решат да се регистрират по този режим, дали те имат съответния ресурс да извършат тези проверки. А да не говоря, че при тези проверки за регистриране на този режим или отрегистриране на този режим, допълнително ще се представи от фирмите цялото счетоводство в офисите на НАП, съответно с извършващите се насрещни проекти, съответно с извършващите се проверки по други видове проверки и ревизии и т.н.
Така че според мен, като идея е прекрасно, но със сигурност ще доведе до сериозно отежняване на данъчната тежест, както на бизнеса, така и на Националната агенция за приходите. Така че е хубаво да чуем представителите на НАП, дали има такъв анализ.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин Стефанов. Госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА: Искам един кратък въпрос. предвиждат ли се и какви промени в Правилника, в дневниците за покупки и продажби, справки по декларации, които да дадат възможност да се осъществява този контрол. И ще касаят ли те абсолютно всички регистрирани по ДДС фирми или само фирмите, които ще са избрали да водят касовата отчетност.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Иванов заповядайте, след него госпожа Петкова
РОСЕН ИВАНОВ: Благодаря ви господин председател. Действително уреждането на този режим е сериозно предизвикателство пред администрирането. Защото ще се налага по малко или много различен начин, да се проследява съпоставянето на издадените фактури при доставчика, на включените фактури в дневниците на получателя. Съответно след това допълнителното начисляване на ДДС, когато се получават плащания. Естествено в най-тежък вид биха изглеждал нещата, ако едно плащане се разбие на множество частични, дребни плащания. В смисъл, вместо доставчика да получи след три, четири месеца цялото плащане, което му се дължи, изведнъж, да се получат неизвестно колко на брой малки, частични плащания на това задължение.
Примерно ако ви дължат 100 лева, вместо да ви платят 100 лева ви плащат на сто пъти по 1 лев. Проследяването на това нещо и обвързването му с първоначалната доставка, действително е предизвикателство. В момента анализа, който е направен в НАП, естествено веднага е направен анализ какви необходимости изисква това. Да, ще се наложат промени според нас и ние ще помолим Министерство на финансите да ги одобри. Ще се наложат промени в дневниците за продажби, в дневниците за покупки. Възможно е все още тук няма сто процентова сигурност, но е възможно да бъде поискана промяна и в самата справка декларация, а не само в дневниците. Това за съжаление води до промени в софтуера. Софтуера за попълване на справките декларации на дневниците и естествено софтуера на НАП, който след това се опитва по някакъв начин да търси и среща фактури, протоколи и т.н. Трудно е, пак казвам, това е предизвикателство. Сериозно предизвикателство, още повече, че няма някакъв краен срок, в който трябва да се случи това плащане. То е може да дойде и след пет години, десет години и т.н. Предизвикателство е.
От друга страна, тези административни задължения може би ще доведат до това, че по-малък брой лица ще изберат да ползват касови режими. Той е опционен в крайна сметка. Не разчитаме на това. Всяко лице ще трябва да си прави разходи и ползи анализ и да прецени, дали за него е подходящ този режим или не. За тези за които е подходящ и за които ползите ще са повече, най-вероятно ще го изберат. Но най-вероятно ще се наложат промени, както в клиентския софтуер, така и в софтуерните продукти на НАП. Ако наистина ще се търси възможност за проследяване и срещане на тези фактури, протоколи и т.н.
Желанието на НАП е такова, да се търси начин да може да се проследява това нещо в крайна сметка. Но за да може да се проследява няма как това да се случи, ако не се променят изискванията към дневниците, а може би и към справката декларация. Това естествено ще доведе до промяна и на софтуера, с който фирмите си попълват справките, декларациите и дневниците. Те ползват или софтуера на НАП. Той е от клиентски софтуер или техните счетоводни доставчици, които им доставят счетоводната програма са го инкорпорирали по някакъв начин в счетоводната програма на компанията. Това означава, че ако се приемат промени в Правилника, такива които НАП евентуално ще предложи, може би ще се наложи фирма, която се избере от режим на касова отчетност да си промени счетоводния софтуер. Така че това е също под някаква форма тежест за бизнеса.
И действително, може би тук господин Стефанов постави един проблем, който заслужава да бъде обсъден между първо и второ четене и това е при първоначалната регистрация след 1 януари. Наистина, ако се струпат 80 000 фирми дойдат и на 2 януари подадат едновременно заявление за регистрация по режим на касова отчетност, може би няма да е толкова лесно да бъдат обслужени в рамките на 14 дни, както изисква закона. Може би този въпрос заслужава да бъде обсъден как да бъде администрирана първоначалната вълна от желаещи да се регистрират.
Така че наистина предизвикателство е пред Националната агенция за приходите да администрира този нов режим. Но аз се надявам, че ще се справим с нужната подкрепа от Министерство на финансите.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: По отношение на притесненията, че режима за касова отчетност на ДДС ще бъде в тежест на бизнеса, бих искала да ви уведомя, че въвеждането на този режим е по предложение на бизнеса. Има работна група в Министерство на финансите, в която участва и Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската търговско промишлена палата. И предложението идва точно от бизнеса, че в 20 държави членки има възможност за такъв специален режим да се прилага. България не се е възползвала от опцията по директивата.
По отношение на режима преди да бъде изготвен проекта на национален режим за касова отчетност беше анализирано законодателството на всички 20 държави членки. И мога да ви кажа, че действително в този вид нашия режим е едно от най-доброто, което е направено и е взето като идеи и от други режими. Този срок, който е за 12 месеца да се ползва режима. Тоест, лицето да не може да го прекратява, всъщност в другите държави е 24 месеца или 36 месеца. Тоест ние сме сложил един минимален срок от 12 месеца. Всъщност не е проблем, ако се прецени и би могъл да се намали примерно на шест месеца за първата година, когато се ползва.
По отношение притесненията на големите вериги, да този режим не е подходящ, когато примерно получателя или доставчик на някаква стока е договорил примерно разсрочено плащане. Тоест, при този режим съответно получателя на стоката, ако си е договорил разсрочено плащане, той няма да може да ползва данъчен кредит, докато не плати по съответната доставка. Но това е въпрос, това е решение на всяко лице, анализирайки ползите, предимствата, недостатъците на режима, съответно дали да го прилага или не. Режимът не е задължителен, макар че две държави членки са го въвели като задължителен в нарушение на директивата. И това са Австрия и Румъния. Само да ви информирам.
По отношение на това, което коментирахте и за срока, че едно лице никога може да не плати, съответно никога да не плати данъка към бюджета. Да, така е, но има някои държави, които са въвели това ограничение. Ако фактурата не е платена в шестмесечен срок или в едногодишен, съответно данъка да става изискуем. Но има решение на съда в Люксембург и то е точно решение срещу Полша, която мисля, че беше въвела едномесечен или двумесечен срок, и съда казва, че в директивата двете опции са или при плащането, независимо кога се случи това плащане. Но по принцип изискуемостта на данъка е обвързан и с правото на данъчен кредит. Да, едно лице няма да плати данъка към бюджета, но получателя по доставката няма да има право на данъчен кредит.
По отношение на притесненията, че лицата ще си планират ползването на правото на данъчен кредит и внасянето в бюджета, аз мога да ви кажа, че на практика това и сега се случва, без режим касова отчетност. Лицата, даже има фирми, които на своите клиенти са си направили програмен счетоводен продукт, който им отчита до коя фактура могат да ползват данъчен кредит, за да не излязат на възстановяване. Примерно резултата за периода да е в съвсем малък размер ДДС за внасяне. Или примерно, не се издава фактура за доставена стока и фактурата се издава, когато се плати по доставка.
Така че притесненията, на практика в момента това се случва без този режим. Но действително режима поне сме се постарали, анализирайки цялата европейска практика, действително да се направи режим, който да защитава бюджета. Ако има случай да се злоупотребява с него, но в същност и да може да се ползва от лицата, които имат желание да го ползват този режим.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Извън тази тема по закона има ли други изказвания?
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз имам и по тази тема.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: По тази тема, на първо четене се поставят определени въпроси, дават се определени отговори и влизаме в дискусия по този въпрос. Не смятам, че на първо четене това е необходимо. Поставете всички въпроси и получете всички отговори, по едно изказване по определен тема. Въпреки че на първо четене би трябвало да лимитираме изказването и във времето, но все пак аз смятам, че е по-важно да чуем всичко. Така че госпожо Стоянова заповядайте, с тази бележка от моя страна.
МЕНДА СТОЯНОВА: Господин председател изказването, което ще направя по тази тема е принципно, няма да навлизам в детайли, както по-рано. Смятам, че именно Комисията е мястото, където може и трябва да дебатираме във всички детайли, без ограничени на времето.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Вие изглежда не ме разбрахте. На първо четене по всеки един от членовете, въпрос отговор, въпрос отговор, коментар отговор, коментар отговор никога не е правено в тази комисия.
МЕНДА СТОЯНОВА: То не е правено, но ако аз искам господин председател да направя предложение между и второ четене, как да си изясня ситуацията.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може да си зададете 50 въпроса. След като се отговори, мисля че не е редно да се връщаме на същата тема и да доизясняваме в дълбочина.
МЕНДА СТОЯНОВА: В случая няма да поставям въпроси. Аз вече поставих моя въпрос и получих моя отговор. Ще направя изказването си в общ план.
Аз лично няма да подкрепя това предложение за въвеждане на режима за касова отчетност. И ще ви кажа, че няма да го подкрепя, защото намерението е прекрасно, на първо четене малкия бизнес, този бизнес този, който няма собствени средства, за да се разплаща преди да му е платено. Но както обикновено дявола е в детайлите.
Осъзнавайки трудностите, които ще се получат, включително от страна на контрола на НАП, от страна на риска за бюджета, вносителите са сложили допълнителни ограничения, така че надявайки се да се намалят броя на фирмите, които ще се регистрират по този режим. Но за мен точно тези допълнителни ограничения няма да доведат до целта, заради която се прави режима. А едновременно с това ще утежнят целия бизнес, от гледна точка на административна тежест, от гледна точка на допълнителни разходи. От гледна точка дори за възможности за точене на ДДС. И не на последно място трябва да кажа, срока за въвеждането от 1 януари 2014 г. е изключително кратък за всичките тези неща, които трябва да се случат. За два месеца до нова година, нито Националната агенция за приходите, нито данъкоплатците, при липсата на ясни разпоредби в Правилника и указания за прилагането на режима, могат да се справят.
Вторият ми въпрос е по темата за лизинга. Разбирам, че измененията, които се предлагат в Закона за ДДС са продиктувани от решение на Европейския съд, затова как трябва да се облага финансов и оперативния лизинг съответно с ДДС. И вносителите са се опитали чрез тези законови текстове да формулират, да приложат така да се каже в закона, решенията на този съд.
Моят въпрос обаче касае заварените случаи.
Първо, този текст пише, че влиза в сила от 1 януари 2013 година. Може би това е техническа грешка. Тоест, няма да влезе със старата дата. Тогава моят въпрос е за заверените случаи. Тъй като практиката на съда, указанията на НАП са били до този момент именно в смисъла на новите текстове на закона. Там имаме ревизии, които текат. Имаме актове, които са на ниво административно обжалване или съдебно обжалване. И при всички случаи за тези актове и за тези ревизии ще се прилага пряко решението на съда, тоест, новите разпоредби. Нищо, че те ще влизат в сила от 1 януари, те ще се прилагат и за заверените случаи. Така поне аз го разбирам.
И затова ми се струва, че може би трябваше някакъв различен преходен режим да се предвиди. В първият вариант на законопроекта, който беше публикуван на сайта на Министерство на финансите имаше малко по-различен преходен режим. И ми се струва, че той беше по-добър от гледна точка на приложението за всички данъкоплатци. А сега ще има една абсолютна права несигурност и вероятно НАП ще продължава да начита. По новия текст на базата на решението на Европейския съд, съда ще продължава да потвърждава, защото такава е практиката на Европейския съд. И който го хванат или който мине.
Струва ми се, че тук трябва нещо да се промени в Преходната разпоредба и да се види как да се прилага завареното положение.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря госпожо Стоянова. Кой ще отговори?
МЕНДА СТОЯНОВА: Това не беше въпрос, но мисля, че между първо и второ четене трябва внимателно да видим какво се случва, защото не ми харесва.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако иска някой ще дам думата. Няма желаещи. Закривам дискусията.
Моля, който е за да гласува.
Рушен Реза, Румен Гечев, Маргарита Николова и Георги Анастасов. Искам да ви кажа, че волеизявленията им са писмени, с подписи и с точни текстове. Аз държа на тези работи. И в предните издания на комисиите го е имало това като практика. Не е задължително народния представител да участва в дискусията. Може да гласуваш устно или може писмено.
МЕНДА СТОЯНОВА: Неприсъствено.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Те са присъствали.
Моля, който е съгласен да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Има молба от представителите на зърно производителите и мелничарите. Те били тук за обратното начисляване, а това е точка последна от дневния ред. Те имат молба първо да разгледаме тази точка, за да ги освободим. И аз мисля да уважим тяхната молба. Съгласни сте. Тогава преминаваме към точка шеста.


По точка шеста от дневния ред
Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Проектът на Закона за изменение и допълнение на ДОПК включва предложение за усъвършенстване единната сметка за плащане на данъци и задължителни осигурителни вноски и въвеждане механизъм за обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнено-технически култури на основание директива 2013-43 на Съвета от 22 юли 2013 г. за временно прилагане механизма за обратно начисляване на ДДС във връзка с доставките на някои стоки и услуги, в които съществува риск от измами.
По отношение на предложенията за усъвършенстване на единната сметка в чл.169 от ДОПК се предлага, да се даде възможност на лицата във временно финансово затруднение да погасяват първо главниците си за данъци, задължителни осигурителни вноски, а след това лихвите за забава. По този начин се спира начисляването на лихви и се предотвратява натрупването на нови задължения.
Предоставя се възможност производството по принудително изпълнение по ДОПК, да се издават разрешения за неотложни плащания за всички видове публични задължения.
И третото предложение във връзка с усъвършенстването на единната сметка е отлага се със срок от една година прилагането на реда в чл.169 ал.4 от ДОПК за погасяване на публичните задължения, за които срока на плащане е изтекъл преди 1 януари 2008 г.
Бих искала само да ви информирам, че това е една част от предложенията, които са свързани с усъвършенстването на единната сметка. Предстои в основния закон за изменение и допълнение на данъчно осигурителния процесуален кодекс, да бъдат предложени и други промени за избор на самоосигуряващите се лица да изберат да плащат осигуровките си. Тоест право на избор за осигуровките, тъй като те нямат осигурителни права, ако не са платени. Да се въведе един облекчен режим за отсрочване и разсрочване. Да само за здравното. .И съответно една промяна в Наредба N 8 за обединяване на двете декларации 1 и 6. Това е което предстои.
По отношение механизма за обратно начисляване на ДДС за технически и зърнени култури. През 2012 г. беше изпратено искане за дерогация за прилагане на механизма за обратно начисляване на ДДС до Европейската комисия. По дерогацията Европейската комисия беше изпратила няколко запитвания. Съответно първоначално искаше за срока на прилагане да бъде само от четири години намален на две. След това по принцип беше попитана България необходимо ли е да се прилага този режим. Но беше приета европейска директива 2013 г., която дава възможност на държавите членки за определени групи стоки или услуги, да се прилага режим обратно начисляване на ДДС. Една от тези групи стоки това са зърнени технически култури. Директивата предоставя възможност и за други стоки като мобилни телефони, лаптопи. Но по принцип е констатирано поне на този етап, че няма индикации за данъчни измами с тези групи стоки.
По принцип знаете, че механизма за обратно начисляване е един от най-противните инструменти за борба с данъчните измами с ДДС. Това което се предлага е механизма да се прилага по отношение на доставките на територията на страната за определени категории зърнени и технически култури. Те са подробно изброени в проекта на закона. И съответно това, което е по-важното да се отбележи е, че трябва да бъдат предприети и мерки, за да се прехвърлят данъчните измами от сектор производство и търговия със зърнени култури към други икономически сектори.
Това което ще бъде предприето и като допълнителни контролни мерки, за което ще бъде уведомена Европейската комисия е, че контролните мерки трябва да бъдат насочени в преработвателния сектор. Тъй като по цялата верига от производството на зърнени и технически култури до тяхната преработка се прилага режима обратно начисляване на ДДС. Общият режим започва да се прилага, когато вече зърнената култура или техническата се преработи в някакъв друг продукт. Например пшеницата в брашно или в етилов алкохол. Тоест там се концентрира и целия размер на ДДС. И действително ще бъдат предприети мерки, за да не се пренасочат измамите в други отрасли.
Предлага се механизма да се прилага до 2018 г. Това е срока, който е заложен и в европейската директива.
Във връзка с въвеждането на този режим се предлага производителите на зърнени и технически култури да могат да възстановяват данък, който те ще декларират със справката си декларация за възстановяване в 30 дневен срок, както е за износителите. Тъй като при производителите на зърнено и технически култури, тъй като стоките са с обратно начисляване за всички покупки, данъчния кредит, който ще ползват за покупките ще бъде горе долу в такъв размер и като резултат ДДС за възстановяване. И за да не се затруднява бизнеса т.е. да се задържат оборотни средства се предлага 30 дневен срок на възстановяване на ДДС. По принцип ползите от режима са, освен че се предотвратяват данъчните измами за търговците на зърнени и технически култури се освобождават допълнителни оборотни средства, тъй като данъка няма да се плаща. Той се начислява с протокол от получателя по доставката. Това е накратко.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря. Имате думата колеги по ЗИД на ДОПК. Да дадем думата на нашите гости да си кажат мнението.
ЛИЛИЯ БЕЛЧЕВА – Асоциация на търговците на зърно и фуражи.
От името на нашата Асоциация искам да изкажа удовлетворение, че този режим вече остава още малко, за да бъде реализиран. Много усилия и много разговори с институциите бяха необходими. Благодаря много на госпожа Менда Стоянова, на госпожа Десислава Танева, на госпожа Петкова, които разбраха същността на нашата инициатива и съдействаха за нейното реализиране.
Ние с голямо нетърпение очакваме въвеждането на режима и нашият въпрос е откога това има възможност да стане? Искаме да стане колкото се може по-бързо.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря и аз. Останалите гости имате думата.
ВИТАН САВОВ: Според мен, аз както го разбирам, без да съм финансист, но отдавна се занимавам с този проблем, с търговия на зърно, кражба на ДДС няма. Някои хора като казвам, че няма кражба на ДДС, казват, че нещо не е така. Има източване на бюджета чрез системата на ДДС. Защо казвам, че няма кражба на ДДС. Няма кражба на ДДС, защото всеки износител рано или късно той си получава ДДС. Получава го веднага или след като мине през съдилище, той си получава ДДС. А кражбата е извършена чрез системата на ДДС, но от бюджета. Тоест, от други данъци, които са дошли от бюджета. Може да не съм прав. Аз не съм финансист.
Аз също благодаря на всички, които се занимаваха с този проблем, особено последните за смелостта и голямата опозиция, която имаше срещу въвеждането на тази система за обратно начисляване на ДДС. Аз ако искате мога да ви подскажа къде ще се насочат. За да има кражба, както вие казвате на ДДС трябва този, който произвежда да продава без документ. От там започва цялата работа.
Първият крадец на ДДС е този, който продава без документ, затова защото той получава по-висока цена от пазарната, затова защото този, който купува от него има намерение да краде. Иначе няма откъде да го получи. Сега не се ликвидира този въпрос с обратното начисляване. Пак ще има хора, които ще продават без документ. Защото по този начин, те пак си намаляват данъците, които биха плащали като данък печалба. И трябва според мен да се въведе една система, в която да се отчете цялото производство на България, която да се отчита и която да се върже с продажбата на зърното. Само тогава ще се ликвидира този въпрос.
Румънците първи въведоха обратното начисляване. За две години им разрешиха. Като им изтече срока, те не им разрешиха допълнително. Но те казаха: “Ние продължаваме, защото ако се върнем обратно на старата система, кражбите ще бъдат много по-големи, отколкото санкциите, които ще има от Европейския съюз.
Унгарците въведоха обратното начисляване, без подписите на Англия и Франция. Те казват: “По-добре да ликвидираме кражбите, макар и не съвсем официално.”
И аз както и колежката с голямо нетърпение чакам да разбера откога ще се въведе. Аз и на предишни събирания съм казвал, че сега се краде за последно. Всички крадат, защото е последно. Защото виждат, че след това трудно ще крадат. Един месец, два месеца, половин месец по-рано да се въведе е толкова по-добре за бюджета на страната. Пак казвам краде се от бюджета на страната. Ако някой финансист иска да ме обори да заповяда. Да не занимавам всички депутати с този въпрос.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви.
САВИНА ВЛАХОВА – председател на Съюза на българските мелничари.
По стечение на обстоятелствата и съгласно бизнеса, който упражнявам съм член и на Асоциацията на търговците на зърно и фуражи. Имам представа и в двата бранша и износителите и преработвателите къде какво се случва. Също като колегите изказвам задоволство от това, че сме на тази маса и обсъждаме този законопроект. Подкрепям нетърпението с което искаме да разберем колко по скоро ще се въведе. Относно благодарностите не трябва да пропускаме НАП. Колегите преди и колегите сега, които се занимават с тази тема.
Моето изказване ще бъде по скоро конкретизирано на това, какво може да се случи след обратното начисляване. Четох внимателно протокола от заседанието на Земеделската комисия, когато е обсъждан там законопроекта. И с изненада откривам тезата, че измамите ще се пренесат от сектора търговия към сектора преработка.
Радвам съм, че тук са колеги финансисти, защото аз самата съм финансист. На един език когато си говорим, по-лесно се разбираме. Това не може да се случи под формата на пренасяне на измамата от едната в другата сфера. И веднага обяснявам защо.
Първо и в двата сектора и досега съществуват проблеми относно отчитането на ДДС. Доколкото при износа на зърно проблема се състои в това да се източва, буквално казано ДДС, което е платено от износителя на неговия доставчик. Доставчикът е извършил една серия от гимнастики, които вие всички добре ги знаете. Това ДДС избива накрая извадено от бюджета.
В сектора преработка нещата стоят по различен начин. Там проблемите са съществували и преди въвеждане на обратното начисляване и ще съществуват и след като се въведе. Съгласно споделените впечатления с колегите в Унгария, аз съм говорила и в Румъния, обратното начисляване не е решило проблемите в сектора преработка. Защо? Защото, тук говоря вече за пшеницата. Зърното което тръгва от земеделския производител без документи, то е вървяло и досега по този начин. Минава през мелницата и отива на пазара под формата на хляб също без документи. То по никакъв начин не минава през тези схеми със съставянето на фиктивните фактури, търсенето на данъчен кредит и т.н. Там не става въпрос за източване, а става въпрос за недеклариране и неплащане. Това е било и досега и механизма на обратното начисляване няма да преодолее този проблем.
От зърно производителите тръгва зърно без документи по няколко причини. Една от тези причини, която съществува от дълго време е така наречената рента, която се плаща в натура. Ако тук присъстващите не знаят, а възможно е да не знаят или само са чули. В България съществува разменна система в селата. Зърното което физически лица собственици на земеделски земи трябва да получат в натура и имат право да получат като рента, те имат право да го получат по закон. Някои от тях имат големи количества, формират големи количества зърно, което трябва да получат като рента в натура. Това зърно остава при земеделския производител. То влиза без документи за преработка, без документи отива в местни хлебарници и се реализира срещу купони. Тоест, възрастни хора, собственици на земеделски земи разменят в 21 век пшеница за купони за хляб.
Ако те биха получили рентата си в пари, първо тя ще бъде по-голяма и хляба сега им излиза вероятно на двойна и тройна цена, но те не могат да си го пресметнат. Това е една от причините, поради която има в преработвателния сектор неотчитане на ДДС. И вече под формата на тази рента какви количества минават, никой не може да знае. Това е преди обратното начисляване. Това ще продължи и след обратното начисляване. Това едната част на схемата. И разбира се, съществуват и други количества, които земеделския производител продавайки ги по този начин, както каза господин Савов, реализира по-висока цена, съпоставима на цената с ДДС. Сега поне това няма да е възможно може би. И така или иначе тук има неплащане на ДДС.
Какво още ме впечатли в протокола от предишното заседание, което считам, че тук е важно да се знае. Цитирани са 300 мелнични предприятия. Доколкото на нас, когато сме искали справки затова колко мелнични предприятия има в България сме получавали справки за около 160 – 170. От тези 160 – 170, може би 120 отчитат своето производство и плащат. В България има такса производство, забележете на тон произведено брашно, която е прикрита под сертификат за съответствие. Ако се изискат едни справки от които да се види в годишен аспект, колко е количеството декларирано произведено брашно и се съпостави с това, което считаме по други оперативни данни, че населението трябва да потребява, аз съм убедена, че ще се изненадате от тази справка. Но мисля, че такава справка трябва да се изиска и на базата на декларираното количество брашно може да се види какъв би бил прихода или какъв е прихода в ДДС за бюджета от преработвателния сектор.
Мерките за решаване на проблема в преработвателния сектор са намалената ставка на хляб и брашно.
Завършвам това дълго изложение с едно изявление, което чух наскоро от мелнично предприятие, относно продажбата на брашно без документ, без ДДС. “Пазарът ми го търси.” Пазарът го търси. Значи докато има хлебарници, които продават без ДДС, а всички малки обекти подават без ДДС и имат от другата страна продавач без ДДС, значи дотогава ще съществува този проблем. Трябва да се премахне икономическата изгода от съществуването на тази продажба. Никакви контролни мерки няма да решат този проблем. Контролните мерки, казвам ви го от дългогодишен опит. В смисъл контролни мерки относно това, на всеки кантар ще поставим лице. Това първо физически е невъзможно. Второ, това води до едни други практики, които мисля, че на всички са ви добре известни.
Така че следващият апел на бизнеса е да се разгледа, след като приключим с обратното начисляване, така както е във всички други страни от Европейския съюз, брашното и хляба са съставки от 5 до 9 процента.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз благодаря. Колеги имате думата за изказване по законопроекта.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Аз ще бъда пределно кратък. Ще се изкажа малко по-подробно по другия закон. Тук имам само един въпрос към госпожа Петкова. Преодоляхме ли проблема с риска със осигурителни вноски да се плаща данъчно задължение?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Основният риск, който съществува е при самоосигуряващите се лица. Примерно при работодателите подавайки декларация 1, лицата имат осигурителни права. Това което предлагаме ще бъде включено в основния ЗИД на ДОПК е самоосигуряващите се лица да могат да изберат да плащат задължителните осигурителни вноски, за да може да се преодолее този проблем.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Има ли го в тези текстове или между първо и второ ще го предлагате?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: В тези текстове го няма, тъй като този закон, знаете че беше гледан в Министерския съвет преди два месеца, а всъщност в закона за ДОПК, който предстои да бъде гледан от Министерски съвет, там е включена разпоредбата за самоосигуряващите се лица заедно с още една разпоредба за облекчен режим за отсрочване и разсрочване на задължения. Наредбата е качена днес на интернет страницата на Министерство на финансите Наредба N 8 за обединяване на двете декларации 1 и 6, за да бъдат преодолени пролемите разминаването на данните между двете декларации.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Каква е логиката, ако имаш данъци трупани с години, които не се плащат, а плащанията отиват за текущи осигуровки, при положение, че 60 процента от пенсиите в страната се финансират от данъци. Задавам такъв въпрос за размисъл.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Приемаме го за размисъл. Господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Във връзка с така наречените подобрения на системата на единната сметка, виждам, че колегите са предложили допълнение на ал.4. И вероятно това допълнение е продиктувано от някаква специфика при прилагането в практиката на действащия закон, тъй като лихвите се погасяват след погасяване на главниците, пише в чл.169 ал.1. публичните вземания се погасяват в последователност, в главница, лихви и разноски. Как се прилага сега закона, за да се налага да го дописваме със същото съдържание, което е в ал.1. И това е по скоро към колегите от НАП.
Кое налага допълнението в ал.4 при положение, че го пише в ал.1.
МЕНДА СТОЯНОВА: Ал. 1 не се отнася за ал.4.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Заповядайте.
РОСЕН ИВАНОВ: Ако позволите да отговоря, това че се погасява главница лихви, разноски е точно така. Но става дума, когато имате едно задължение. Да, първо погасявате главницата, после погасявате лихвите. Новото ще бъде, че когато имате пет задължения например, лихвата по първото ще платите едва след като платите главницата по петото.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Нито в ал.1 нито в ал.4 има такава хипотеза.
РОСЕН ИВАНОВ:
Каква хипотеза.
ВЛАДИЛАВ ГОРАНОВ: Хипотеза, че трябва да се разглежда едно по едно и за всяко поотделно да се дели на главницата.
РОСЕН ИВАНОВ: Винаги се разглежда едно по едно. Винаги така е било.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: В закона пише следното. “Когато длъжник има няколко публични задължения установени от Националната агенция за приходите, които не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, погасява се задължението, на което срока за плащане изтича най-рано”.
Ако имаме няколко титула с главници, лихви и разноски. От хипотезата на ал.1 ще се погасяват главници, лихви, разноски. За всеки от трите титула първо по изискуемост ще бъде главницата. Защото ал.1 е общата и тя казва, че за всяко задължение имаш главници, лихви, разноски. Това че имаш три титула, не значи че трябва да прилагаш лихвите на единия титул с предимство пред главниците на втория титул или това е тълкуването, което вие правите.
РОСЕН ИВАНОВ: Аз предлагам да не влизаме в спорове сега. Не виждам смисъл.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз питам така ли го прилагате?
РОСЕН ИВАНОВ: В момента лихвата по първото задължение сме е с много по-стар падеж от главницата на второто и се погасява лихвата на първото, защото е по-стара. Нали тя е възникнала заедно с възникването на главницата и е част от това задължение. Тя е акцесорна към главницата. Няма как. Вие се опитвате да изкарате, че и преди трябва да бъде така. Аз лично не съм съгласен с вас. Може да спорим след това, ако искате много време, но няма смисъл да занимаваме в момента всички.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ние сме колеги и тук ще си позволя малко да те репликирам. Ние сме колеги и аз приемам, че ти мина работното време. Но недей Росене повече така да ни казваш какво може да питаме и какво не може.
РОСЕН ИВАНОВ: Извинявам се.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нека и аз да направя една реплика. Имах честта да участвам в правенето на ДОПК с Росен Иванов и смятам, че е доста по-компетентен от нас. Така че господин Горанов тейки тизи, ако мога да се изразя така. Как се прилага и как звучи едно нещо правно, мисля че може да му се доверим. Тук не виждам нито един юрист сред вас и аз не съм.
ВЛАДИЛАВ ГОРАНОВ: Не може ли да питаме?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може да питате колкото си искате. Отговорът му беше много точен. Няма смисъл да спорим, защото аз съм по-компетентния от вас, не ви го каза. Аз да ви го преведа, ако искате.
РОСЕН ИВАНОВ: Мисля, че ви отговорих.
МЕНДА СТОЯНОВА: Щом са по-компетентни от нас, защо изобщо е тази Комисия и този Парламент?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: В продължение на дни и нощи, повтарям участвах с юристи и икономисти и хора, които трябваше да направим ДОПК и да го поправим за три нощи с цялата тази тухла и знам за коя компетентност става въпрос. Много ви моля, след като получавате такъв отговор, ако имате някакви претенции допълнително към отговора ще ги зададете в зала или се консултирайте с юрист, дали така следва от този текст или следва друго тълкуване.
МЕНДА СТОЯНОВА: Защо се изнервяте?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не се изнервям. Ако не бяхте направили последната забележка, за това какво може да го питате, нямаше нищо да ви кажа. Както виждате оставих ви да питате, но забележката ви беше иронична и малко леко обидна.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Забележката беше, че няма да си говорим, защото ще си говорим след заседанието.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Точно той ви отговори господин Горанов.
РОСЕН ИВАНОВ: Аз се опитах да ви кажа. Нашето тълкувание е било едно, вашето е друго. Аз ви казах какво е нашето и мисля, че е правилно. Повече от това няма какво.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Вие влезнахте в спор и той ви каза, че няма какво да споря. Това е моят отговор. Иначе може да спорим до утре. И тогава направихте забележка, за която се почувствах задължен да ви кажа. Аз се смятам, както мисля че и вие и всички останали, за по-некомпетентен от господин Иванов по тази тема. Защото съм имал възможност и вие да проверите компетенциите му.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ако смятате, че не сме ви нужни тук, ние лесно може да ви облекчим и дебата да стане доста по-непълноценен.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Мисля, че дадох достатъчно ясна оценка на качеството на дебата и на това, с което помагате.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Казахте, недейте да питате, защото сте некомпетентни.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Недейте да правите такава констатация към него.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Към него никаква констатация не съм направил, освен че не трябва да коментира съдържанието на дебата. Не може експерт, който и да е той и най-добрия, да казва, че депутатите не могат да си говорят с него в рамките на открито заседание.
РОСЕН ИВАНОВ: Аз още веднъж се извинявам за това.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Приемам.
РОСЕН ИВАНОВ: Това което на мен ми направи впечатление е, че ние започнахме да спорим. Аз ви казах моето становище. Вие очевидно господин Горанов имате различно становище, което е напълно нормално. Моето становище потвърждавам, че е такова.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: В целия ход на дебата направих само две бележки. Едната е ако обичаме да се придържаме към това. По всички теми да се изказваме. Да задаваме въпроси. получаваме отговор и до там. Защото сме на първо четене. На второ четене може и по-дълбоко да влезем. По всеки текст и по десет въпроса. Това беше първата ми бележка. И втората ми бележка е тази. А през цялото останало време както виждате, не само смятам, че дебата е полезен, но в качеството ми на председател го и толерирам точно този стил. Дебатът е много полезен. Така че да продължим нататък.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Нормално е на първо четене, въпреки че тук говорим за духа на закона, да си кажем бележките, за да има време в работната група и колегите слушайки ги, ако мислят, че нещо могат да извлекат от тях да намерят отражение. Защото като дойдем на заседание за второ гласуване всички предложения между първо и второ гласуване вече ще са факт. Не е местото в Комисията да ги редактираме, ако колегите тогава намерят основание, че сме прави.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще ги редактираме заедно.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ние нямаме гаранция, че в работната група на всички нейни заседания ще присъстваме. Има стенограма. Не виждам нищо лошо в това да се изказваме. Но затова ние си позволяваме на първо гласуване, да не говорим за духа на закона, а да говорим за детайлите, които трябва да бъдат чути от всички.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Въпросът е един детайл да не го разискваме осем пъти.
МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля че този разговор мина на друга плоскост.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: По всеки детайл, но да не го разискваме осем пъти един детайл, това ми е молбата. Заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА: Много се радвам, че въведохме данъчната сметка и сега да имаме главници, лихви и разноски в ал.5. наистина бизнеса ще получи най-после реално облекчение от правилното прилагане на ДОПК. Защото господин Цонев, аз също съм участвала, заедно участвахме преди много години и идеята на ал.1 не е била в никакъв случай това.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: За ДОПК ли говорите или за ДПК.
МЕНДА СТОЯНОВА: За ДПК, но принципите са едни и същи. Аз искам да подкрепя обратното начисляване. Стана ясно от тук изказващите се, че в крайна сметка идеята е отдавна и целта й най-после се реализира. Но искам да направя една бележка във връзка с § 6, където се изменя чл.92 ал.3 от Закона за данъка върху добавената стойност. И в т.2 се дава възможност на земеделските производители, които през последните 12 месеца са извършвали облагаеми доставки по списъка на обратното начисляване, да могат да си възстановяват данъка върху добавената стойност в 30 дневен срок. Тоест, по-бързо, както и вносителите. Аз приветствам това, защото наистина при обратното начисляване, те биха били ощетени, ако не им бъде възстановен данъка, както е при износителите. Но имам две бележки в тази посока.
Първата ми бележка при износителите, а тук искаме общата стойност на тези доставки да бъде повече от 50 на сто. Тоест, 51 на сто е достатъчно, което означава, че ако аз имам и друг бизнес и други сделки извън обратното начисляване, ще ползвам преференциално по-ранно възстановяване на данъчния кредит и за този друг вид сделки, които имам. Нямам против, за съм. Нека да им се възстановява колкото се може по-рано. Защо? Един път износителите. Втори път земеделските производители, включително не само за обратното начисляване. Трети път едни инвестиционни проекти. Може би е крайно време.
Миналият мандат ние намалихме възстановяването на ДДС от три месеца на два месеца, с тенденция това да бъде първа стъпка и постепенно администрацията да може да се справи с едно по-бързо възстановяване. Защо сега отново въвеждаме един много сложен режим, в който да изчисляваме, а не въведем едномесечно възстановяване за всички нормални бизнеси в тази държава. И докога ще даваме на този и на онзи преференции при определени условия, а останалите “кучета ги яли”. Това е моят въпрос.
Вторият ми въпрос касае § 3. Правилно ли го чета госпожо Петкова. Това са задълженията с изтекъл срок. Това ли са задълженията или бъркам? С изтекъл срок за които не е подадено искане по чл.29. Сега удължаваме срока.
Питам догодина пак ли ще го удължим този срок? Колеги, знаете ли за какво става дума? Всеки от вас знае ли си данъчната сметка? Отивате ли да си вземете pin, да влезете в интернета на НАП и да видите с този pin вашата данъчна сметка и да видите, дали не ви се води някакво задължение я за глоба, я за кой знае какво в тази данъчна сметка, което я изтекло, я не изтекло като срок. И трябва да го дебнете, като му изтече срока да подадете искане по чл.129 да ви го отпишат, защото иначе ще ви го прихванат от ДДС или от данъка върху общия доход. И защо не мога да разбера, този спор сме го водили не тук в Бюджетна комисия с колегите юристи от НАП, да не може администрацията, държавата служебно да отписва изтеклите задължения. Петгодишни, десетгодишни, когато им е изтекъл срока. Имам отговор за себе си, но искам да чуя колегите.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Преди да ги чуете, ако сте приключили, аз се присъединявам към мнението на колежката Стоянова. Ако едно задължение е изтекло не е нужно непременно да ме карате да ви моля да ми го отпишете. Ако то е изтекло по силата на преклузивен законов срок, давността е изтекла.
МЕНДА СТОЯНОВА: Има десетгодишна окончателна давност. Нека да отговорят.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: По отношение удължаване на срока с още една година, всъщност се оказа, че част от лицата не са си подали искане. И ако срока не бъде удължен, това означава старите задължения с изтекла давност до 1 януари 2008 г. да бъдат включени в единната сметка. Затова всъщност се предлага удължаване на срока, а се предвижда провеждане на една информационна кампания, за да могат лицата да си подадат исканията и съответно да бъдат отписани тези задължения. Давността няма как да бъде приложена служебно.
РОСЕН ИВАНОВ: Това също е един спор, който може много време да се води. На колеги, които не са юристи трудно може да им се обясни, защо не отписваме служебно. Може би това което трябва да се търси, тази година може би няма да успеем, но догодина ако стои все още същия проблем, може би трябва да се търси някакъв механизъм, по който не да отлагаме година след година това нещо, а просто такива задължения, които са възникнали преди 1 януари 2008 г. да се търси някакъв друг начин. Който иска да ги плаща, да ги плати по някаква друга сметка, да не влизат в единната сметка. Тоест, хем да запазим принципа, че давността не се прилага служебно, хем обаче да не пострадат лицата от това, че едни техни задължения, които държавата принудително не може да ги изпълнява, да влизат в единната сметка и те искат или не искат да ги изпълнят. В крайна сметка, когато е изтекла давността, става дума за лица, които искат да платят доброволно. Ако искат да платят доброволно трябва да им се даде тази възможност, поне така аз мисля.
МЕНДА СТОЯНОВА: Същите да ги извадите от данъчната сметка.
РОСЕН ИВАНОВ: Дали ще ги отпишем е друга тема, но те да не влизат в сметката. Но тъй като не е толкова лесно да се измисли този механизъм. Поне аз в момента нямам отговор на този въпрос, затова нека да има още една година тази норма. Аз наистина считам, че е разумно, ако вие ни поставите като задача като народни представители и да кажете: “Стига с тези преходни измишльотини с по една година. Измислете нещо, така че въпроса да се реши.” Но не е толкова лесно да се реши. Но трябва да се намери начин рано или късно?
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз разбирам, че не е лесно. И това беше вероятно мотива, защото особено при петгодишната давност, вие не може да изследвате всяко едно задължения, дали са предприети мерки към него. Дали е прекъсната давността. Това си е проблем на администрацията. И този проблем стои откакто съществува ДОПК. И ние пак като не го поставяме всеки път се съобразяваме с административния капацитет на администрацията ще бъде за сметка на административната тежест на лицата.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Трябва да се измисли друг начин, тъй като този разговор е воден, информационна кампания е водена. Друг е въпроса, че данъкоплатците са лениви. Няма кой да отиде до офисите на НАП. Ще си вземе pin. Ще влезе и т.н.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има ли други изказвания колеги? Господин Стефанов въведе нов термин на изконното желание на всеки да не плаща данък.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Една голяма част от данъкоплатците не знаят наистина какво им се води по данъчната сметка. Аз това имах предвид.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, имате ли други изказвания по законопроекта? От кога ще го въведем?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: По принцип предварително беше планирано от 1 октомври да влезе режима. А действително няма как от 1 октомври, имайки предвид и процедурата. По принцип не е записан стандартния срок, примерно три дни от влизането в сила от обнародване на закона, защото идеята е да влезе от първа дата, от първи период, съответно ще бъде или 1 декември или 1 януари 2014 година.
САВИНА ВЛАХОВА: Може ли да изкажем аргументи относно датата? Реколтата е прекрасна. Но успоредно с това, както каза господин Савов последно десет, както изглежда също е в ход.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще се опитаме закона да го извадим от залата по-бързо.
ВИТАН САВОВ: Нещо повече искам да ви кажа. Тези които крадат ДДС, след това идват при вас за субсидиите.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тази тема не я отваряйте, защото вече я отворихме няколко пъти на други места.
Колеги, подлагам на гласуване законопроекта.
Моля, който е за, да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря ви.
САВИНА ВЛАХОВА: Поздравление за единодушието постигнато между политическите сили. Благодарим ви за това, че ни удостоихте с възможността да присъстваме.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И ние ви благодарим. Единодушието е благодарение на вас.
По четвърта точка от дневния ред
Следващата точка е законопроекта за изменение и допълнение на Закона за доходите на физическите лица.
Госпожо Петкова заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Предложенията за промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица включват три основни промени. Първата е свързана с разширяване на преференцията свързана с млади семейства. По принцип срещу България е открита процедура за нарушение срещу европейското законодателство. И в същност въпроса беше, дали да се разшири преференцията по отношение и на местно лице за данъчни цели на друга държава членка, получаващо доходи в България да ползва преференцията или съответно преференцията да бъде отменена във връзка с тази процедура за нарушение. Действително преференцията има много проблеми с нейното прилагане. Но окончателното решение беше тя да бъде разширена. Да може да се ползва и от лица местни за друга държава членка, за да бъде закрита процедурата за нарушение от Европейската комисия.
Второто предложение за промяна е по отношение на чл.29а от Закона за земеделските производители. Досега лицата, които са регистрирани по ДДС задължително прилагат този режим. А лицата, които не са регистрирани по ДДС съответно имат право на избор. Променя се разпоредбата като се дава възможност и на тези лица да имат право на избор. Дали да водят счетоводна отчетност. Тоест да водят счетоводна отчетност. Сега е задължително всички регистрирани по ДДС да прилагат закона, а другите по избор. А сега се предоставя възможност на лицата, независимо дали са регистрирани или не по ДДС, да изберат дали да водят отчетност или съответно да отчитат резултата чрез приспадане на нормативно признати разходи.
Третото предложение за промяна. Всяка година се предлага тази разпоредба. Знаете субсидиите до 2009 г. бяха необлагаеми. Всяка година се прави предложение за промяна. Ако са изплатени през съответната година, но се отнася за 2009 г., съответно да са необлагаеми, за да се спазва режима какъвто е бил през съответната година. Това са накратко предложенията за промени.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз се учудвам, че има субсидии, които от 2009 г. се плащат сега. Не знам какво имате предвид. И в тази връзка искам да попитам, тъй като имаше само едни закъснели и мисля че бяха платени 2011 г. и в момента се учудвам, че има такива. Ако може да ми кажете кои са те.
Вторият ми въпрос е следния. Тъй като има много дела, които водят земеделски производители по реда на АПК по повод орязвани субсидии. И в интерес на истината, поне аз в случаите в които съм занимавана в приемния ден, обикновено се печелят от бенефициентите. Тогава какъв е реда. На практика ние сме загубили като държава европейските средства и вие знаете, че тогава те се плащат от национални бюджет. Но на практика това са доходи за земеделския производител в конкретни казуси, които съм имала с решение на ВАС окончателно за 2009 г. В този случай този доход, защото той на практика ще е изплатен от бюджета на държавата по съдебно решение. Но обекта му е предмета на делото, субсидия от 2009 г. как ще се третира по кой режим? Защото трябва да е за 2009 г. и да е необлагаем.
ЛОРЕТА ЦВЕТКОВА: На практика вие си отговорихте с втория въпрос. Защото тази разпоредба е точно за такива случаи, за които например ето това е единия случай, в който лицето е трябвало да получи субсидия тогава, когато би била необлагаема, но не е получило. Отказало е. В последствие води дела, печели. Крайното решение е на Върховния съд. Но тази субсидия е за стари периоди и се получава сега, включително и през 2013 г. И затова ще бъде необлагаема. Точно това е всъщност смисъла. Това е най-често срещаната хипотеза. Дори един случай да има, ние сме длъжни да го имаме този вариант.
Ние сме отговаряли многократно още 2011 г. на такива писма за 2007, за 2006 г. субсидии, които са изплатени. Мисля, че това е вече решено в практиката. И точно това е целта на тази преходна разпоредба. Защото тя е преходна разпоредба.
РОСЕН ИВАНОВ: Такава разпоредба е вече трета година поред. Така че не е имало проблеми с нейното прилагане. Това не е от сега. Досега не е имало някой да се е оплакал, че някаква субсидия, която той е трябвало да получи през 2007 или 2008 г., а я получава сега и някой да е обложил. Сега ако някой се е объркал и нещо не е трябвало да го облага, го е обложил, вече е друга тема.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Имате думата по обсъждането на законопроекта. Заповядайте господин Ненков.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Благодаря ви господин председател. Нормално е от гледна точка на синдикат да поговоря малко повече по този закон. Предварително се извинявам, че част от предложенията са отдавна известни на голяма част от членовете на тази комисия, включително на председателя, на Министерство на финансите и на депутатите.
Започвам с основното наше предложение за необлагаем минимум. Мотивите са няколко. Там където има плосък данък почти навсякъде има необлагаем минимум. И обикновено този необлагаем минимум е равен на минималната работна заплата за съответната страна. Изключенията са много малко от това правило. В случая не говорим на този етап за прогресия, а говорим за плосък данък с необлагаем минимум. Това по наше изчисление ще вкара между 30 – 34 лева чисто месечно в джоба на работещите. Да, някои ще кажат, тези които са с по-големи заплати няма да почувстват силно тези 30 лева. Но от друга страна 30 лева на тези с по-ниски, а на други със средни заплати, като относителна тежест ще заемат своето място. Мярката изисква доста разходи. Всички знаем. Но да се прецени. Много държим на това предложение, което да обхване голямата част от работещите. Защото много малко останаха механизмите, всеки да получи по някакъв начин някакво увеличение. Не може да разчитаме само на една минимална работна заплата за страната, защото не всеки получава минимална работна заплата. И в името на 200 000 души не може да кажем, че това е единствената мярка.
Другото което е и даже аз се учудвам, защото останах с впечатление, че има нагласа в кабинета, да се въведат елементи на семейното подоходно облагане. Вариантите са два. Това което аз чух от представители на кабинета, няма да цитирам имена беше, че се замисля един вариант от годишната данъчна основа да се приспада равна абсолютна сума за първо, второ и трето дете по 250 лв.
Ако се въвеждат елементи на семейно подоходно облагане обаче, ние предлагаме друг механизъм. Връщане от платения данък на някакъв процент от данъка. Тъй като по този начин се стимулира човека да си покаже реалните доходи, когато е процент, а не е абсолютна сума. И с уточнението, че и с приоритет да бъдат първо и второ дете, защото се оказа, че за България най-големия проблем е първото дете. Тоест да не се спазва равенство първо, второ и трето дете.
Едно отдавнашно наше предложение. Ако сме справедливи, че и данъчната ставка трябва да е една и съща, вече трета или четвърта година се отхвърля нашето предложение за изравняване на данъка върху дивидента на ставката с другата ставка. Тоест да отиде от 5 на 10 процента. Плюс това, това е приходна мярка. И смятаме че е справедлива мярка, след като труда се облага с 10 процента е нормално според нас дивидента да е от 5 на 10 процента.
Данъкът върху финансовите транзакции вярно, че малко поотшумява, но все още е много популярен. Нека все пак, ако не тази година, но по принцип Министерство на финансите да ни даде ясна картина, въобще ще се въвежда ли някога този данък и какви са пречките. Защото още от времето министър Дянков твърдеше, че от там ще влезнат 200 млн. лева. Хайде сега да не са 200 млн. лева, 150 млн. да са, пак е един добър приход.
И завършвам с това, че ни се иска едно по-сериозно данъчно стимулиране на допълнителното осигуряване и на застраховането. Има такива текстове предвидени в закона, но искаме отстъпките да са по-високи. Няма да говоря на този етап за квалификация, защото мога да кажа, че Оперативна програма “Човешки ресурси” осигурява, финансира такива проекти. но специално за допълнителното доброволно осигуряване здравно и пенсионно, плюс застраховките смятаме че трябва да има по-големи облекчения.
И накрая след случая в мина Ураново, а и въобще нещо започнаха да се натрупват смъртни случаи напоследък, искаме да се разреши един казус. Когато работниците по собствено желание искат от работодателите през него да минава застраховка живот, в Кодекса на труда и разпоредбите за това са доста неясни. И голяма част от работодателите де факто задържат реализацията на желанието на работещите, които искат да си направят застраховка живот.
Аз ще предложа един текст. Ще го оставя при председателя. И ще говоря с депутати, които ще го припознаят. Текстът е в чл.19 на закона да има един запис: “Работодателят е длъжен своевременно да привежда застрахователните премии за лични застраховки живот на работниците и служителите, заявили писмено желание за удръжки от работната заплата и ползване на данъчни облекчения.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз ви благодаря господин Ненков.
Колеги, имате думата. Няма желаещи за изказване.
Тогава пристъпваме към гласуване.
Моля, който е за този законопроект, да гласува.
Гласували 16 “за”.
Има ли против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря ви колеги.
По точка пета от дневния ред
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Заповядайте госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Със Закона всъщност са регламентирани две данъчни облекчения. Първото е усъвършенстване данъчното облекчение свързано с данък върху превозните средства, с пътния данък. Досега отстъпката се ползва за автомобили с катализаторни устройства и за определени категории товарни автомобили с евросертификати. А предложението е за обвързване на облекчението с екологичните стандарти и всъщност отстъпката от данъка да бъде обвързана със сертификатите евро 3, 4, 5 и 6. А размера на данъка остава като данък същия, но в същност с екологичната цел се предлага данъчното облекчение да бъде обвързано с тези екологични стандарти.
Втората промяна е свързана с освобождаването от данък сгради, данък върху придобиване на имоти на храмовете и манастирите предназначени за богослужебна дейност. И в момента съществува такава разпоредба за освобождаване от данък сгради на молитвените домове. Това е в чл.24 на молитвените домове на законно регистрираните вероизповедания в страната.
Предложението, което се прави е да е по-прецизирано храмове и манастири предназначени за богослужебна дейност на законно регистрираните вероизповедания в страната. Предложението е за тях да бъдат освободени от данък сгради, данък при придобиване на имущество и такса битови отпадъци. Като съответно разходите в случаите, когато се прави освобождаване от такса битови отпадъци, разходите за предоставената услуга е за сметка на общинските приходи. И досега въпреки, че няма такава разпоредба, когато общините освобождават от такса битови отпадъци определени категории, тези разходи де факто те се покриват от приходите на общините. В момента се регламентира законово, че в тези случаи трябва да бъдат покрити разходи.
Това са накратко предложенията за промени.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Заповядайте господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Аз господин председател имам изключително много забележки към предложенията в този закон, включително и част от нещата, които госпожа Петкова спести. Към момента храмовете плащат такса битови отпадъци виртуално. Всъщност никой от тях не плаща. За миналата година единствената църка, която е платила е католическата църква за София.
Доколкото знам в момента има дело между Столична община и мюфтийството, което е за размер от порядък, ако не се лъжа, 600 000 лева такса битови отпадъци неплатени в миналото. Въпрос на преценка е дали ние по този начин ще ги освободим да не правят нещо, което те в масовия случай, така или иначе не правят.
По-голямото ми притеснение обаче е свързано с това така наречено усъвършенстване на облекчението за автомобили, което всъщност е премахване на част от облекчението. За Столична община специално това би означавало допълнителни приходи от около 7 млн. лева. От това, че част от най-старите автомобили, които са до 74 киловата ще имат по-малко облекчения, не 50 процента, а 30 процента от данъка върху превозните средства. И тъй като в година, в която доходите на населението очевидно не растат, особено на това население, което има стари автомобили, малки до 74 киловата, аз винаги съм бил против това различни видове политика да се правят през данъци. В момента се опитвате екологична политика да правите през данъци. Така че ако не ме убедите достатъчно добре, че това е правилната стъпка, по скоро съм склонен да се въздържа от подкрепа на това предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря. Преди да дам думата на госпожа Йорданова, искам да взема отношение и аз по тази тема, тъй като господин Кадиев я поставя.
Много внимателно се постарах да обследвам проблема. Срещах се с всякакви асоциации, в това число и чисто технически как стои проблема. Тук изобщо не става въпрос за някакво увеличаване на данък или за нещо друго, защото имаше и такива интерпретации в медиите. Става въпрос за даване на една преференция с точно определена цел. Въпросните катализатори, както е било досега са се смятали и някои продължават да ги смятат, че всъщност те допринасят с нещо за по-добра екология. И по тази причина не по друга, тази преференция досега е бил давана на различните групи за по-малко екологични щети. Тоест това е екологична преференция. Тя не е никаква друга.
Имаш един данък, който е 100 процента и досега законодателя е казал: “Ти ще плащаш 50 процента, ако имаш катализатор, защото въздуха, който ще излиза от твоята кола по-малко ще замърсява.” На практика се оказва, че тази преференция точно за принос към екологията не действа по две причини.
Първо, катализаторите не знам дали сте се заинтересували колко струва един катализатор и колко години живот има. Когато ме осветлиха по този въпрос, разбрах че трябва да гласувам за този законопроект. Един катализатор има не повече от пет години живот. Един катализатор струва най-малката цена е от 1000 лева нагоре. Има и по 2000, 3000 лева. Разделено на преференцията, която даваме излиза следното. На всеки пет годишни един беден човек, безспорно това са бедни хора. Като 250000 автомобила се внасят стари, а 172 000 се регистрират на година срещу 16 000 нови. Това е статистиката. Средната възраст на един лек автомобил в България е 16 години. Исках господин Кадиев да чуе, но той очевидно не се вълнува от тази тема. Излиза, че за да ползва преференцията, ако наистина един собственик на стар автомобил иска да бъде точен, трябва горе долу да дава на година по 400 лева. Защото пет години е средния живот на един катализатор, за да ползва преференция средно от 40 лева, даже и по-малко. Половината данък е горе долу толкова. Нито има логиката, нито е вярно, че ходи да си купува катализатор. Нито е вярно, че катализаторите им са действащи. Защото става въпрос за коли от преди 2007 г. Тоест, ние не може да продължим да даваме преференции с цел екология, без тази цел да се осъществява. По тази причина въпреки тежкото положение и доходите все пак преференцията се дава с определена цел.
Ако ставаше въпрос за увеличение на данъка на тези хора, аз бих бил против, но тук става въпрос за един данък, който се дължи и за нещо, което държавата е правила. Казва: Петдесет процента от този данък няма да ми го даваш. Защо? Защото си сложил катализатор и защото това е еко добре за страната.
Така че мисля, че трябва да бъдем точни и да осветлим този проблем и в зала. Така както е поставена сега нормата, мисля че действа по-добре, защото има сертификати за евро 3, евро 4, евро 5, евро 6 вече. И там има стандарти и може да правим отстъпка за тях. А за тези които не влизат в тези стандарти, очевидно ще трябва да плащат целия данък, тъй като там няма никакъв екологичен момента за съжаление. Исках на господин Кадиев да отговоря.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Господин Цонев, с цялото ми уважение към вас няма да се съглася с казаните от вас мотиви, защото лично за мен това спокойно може да се оприличи като данък Запорожец или данък Москвич, защото на практика ще засегне над 1 млн. собственици на автомобили произведени преди 2000 година. И лично за мен този текст е доста лобиски. Това е по отношение на този вид данък. Останалите мотиви чисто политически ще си ги запазя за зала.
Втората група промени, които се предлагат, касаещи освобождаването от данък сгради и такса смет на имотите собственост на регистрираните вероизповедания, поставя у мен два въпроса.
Първият е има ли статистика колко са тези регистрирани вероизповедания на територията на България?
Вторият ми въпрос е по какъв начин общините ще бъдат компенсирани от държавния бюджет, затова че на практика този приход няма да влиза при тях.
И относно третата група, това са въпроси които поставям. Третата група промени, които предлагате за такса смет, която влиза в сила от 1 януари 2015 г., считате ли, че общините имат капацитет да направят за една година промяната, а те нямат една година. Защото знаете много добре, че общинските бюджети започват да се работят доста по-рано. Трябва да се изработят наредби, за да може този закон да започне да се прилага от 1 януари 2015 г. На каква точно база и как чисто практически го виждате вие, да се приложи този закон?
И последния ми въпрос е имаме ли становище на Сдружението на общините? Това е изключително важно.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Заповядайте.
ЕМИЛ САВОВ – зам. изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в България
Писмен материал нямаме, тъй като по нашия Устав такъв законопроект трябва да бъде приет от Управителния съвет, който ще има заседание в събота. Така че в началото на следващата седмица ще го имате преди или по време на гледане на законопроекта на второ четене.
Няколко коментара, ако позволите по начина по който са представени в самия законопроект. Още в § 1 ще изразим отрицателно становище, тъй като ние не може да разберем какъв е смисъла на тази разпоредба. Когато става освобождаване от такса битови отпадъци, първият въпрос защо само за тази такса, а не говорим по принцип за таксите. Тоест, какъв е реда, когато някой реши да прави отстъпки на определени групи в таксите, за чия сметка да бъде?
Предлагаме ви Комисията да обсъди вариант. Когато държавата предостави отстъпки в един чисто общински приход, каквито са таксите да бъде така добра, да се плати това, което решава, че няма да постъпва в общините. Така че този текст, който е в момента да остане само в случаите, когато Общинският съвет дава определени преференции на групи. И тогава естествено разликата би трябвало да бъде за сметка на всички останали собствени приходи.
Така че това е принципен въпрос, който ако го разглеждаме, ние ще предложим да се разглежда като принцип за формиране на всички такси по Закона за местните данъци и такси.
По групата от предложения свързани с включването на земите, на които са изградени молитвени домове и манастири, категорично възразяваме, тъй като това е отново изземване на чисто общински приходи, данъчни. Тоест, държавата, грубо казано ще каже “прави помен с чужда пита”. Тоест, давайки преференции на определени категории лица, за което плащаме ние.
Така че има законов текст в Закона за общинските бюджети, който задължава държавата в такива случаи да компенсира общините, като този текст е внесен и в Закона за публичните финанси, който влиза в сила от 1 януари 2014 г. Така че тук молбата ми е държавата да си изпълнява ангажимента.
Друго по таксите. Като говорим за такси, за тази важна промяна, която е предложена от 2015 г. да сменим тотално режима за облагане с такса битови отпадъци, ние по принцип подкрепяме тезата, че сегашната данъчна оценка или балансова стойност е доста несправедлива.
Търсили сме различни варианти през годините на решение. Трябва да ви кажа, че в случая се предлага тези три оценки да излязат като алтернатива на количество. Искам да кажа, че при сегашната уредба няколко общини се опитаха да въведат други основи като вода и т.н. и които паднаха в съда само защото, тези видове не са изброени в закона. Така че един от вариантите е в този преходен етап до влизането в сила, наистина да работим заедно, включително с колегите от МОСВ и от на финансите, на които сме го предлагали няколко пъти. Този текст да бъде променен в смисъл, да бъдат изброени ясно законодателно възможните основи, които да се използват като алтернатива.
Като имате предвид, че водата и сметките за ток са не по-малко странни спрямо данъчната основа. Така че тук има най-различни възможности. Но практиката на съда подсказва, че наистина е по-добре те да бъдат изрично изброени в закона.
Още повече като говорим за катализаторите, пропуснах, тъй като това е в частта данъци. По принцип вярно е, че е такава европейската практика. Тук обаче възникват няколко въпроса. Дали пак държавата не прави екологична политика за наша сметка, за сметка на общините.
Второ, доколко този данък е имуществен, какъвто би трябвало да бъде в този закон. А неговия размер се определя на база кубатура или постъпки на база екология. Така че има нещо тотално сбъркано в този закон, за който ние отдавна настояваме за един съвсем нов закон за местните данъци и такси.
От гледна точка на това какво ще бъде отражението. В Министерство на финансите имахме възможност да говорим за това, господин председател. Непосредствения ефект от началото на следващата година ще бъде двойно увеличаване на данъка от тези платци, които в момента ползват отстъпката и невъзможност на хората, които придобиват възможност за новата отстъпка да я ползват. Защо?
Ние до края на годината по закона трябва да си определим размерите на местните данъци.
Второ, има един запис с който изисквате от МВР до 31 януари да предостави информация за екологичните стандарти на регистрираните към края на миналата година автомобили. Тоест, ние не знаем какво ще получим от там. По скоро очакваме, че дупките ще са повече, отколкото истинската картина. А на 1 януари хората започват да си плащат данъците, за да ползват отстъпките, които закона им дава. Така че на практика, при условие, че отново трябва да се направи предполагам, декларативен режим, за да може да се ползват новия вид отстъпки, следващата година е изтървана от тази гледна точка. Също тогава на среща обсъждахме, за да може да изчистим всичките тези въпроси. Знаете, че в самия законопроект няма една цифра като мотив или обосновка. И за да няма допълнителна административна тежест на гражданите, обсъждахме вариант примерно сегашните катализатори, за да не е шок за хората, през следващата година да имат отстъпка да речем около 15 процента, а новата система и тяхната загуба на тези отстъпки да влезе в сила от началото на 2015 г. Знаем, че ще загубим повече пари, но според нас това е честния подход към гражданите.
По същия начин ще възразим върху изключването отново на храмовете за вероизповедания от такса смет. Тук ще сме много категорични, тъй като там си има конкретен платец. Знаете какво става при всяко изключване. Всички останали плащат несправедливо, така че тук има конкретна връзка между генериран боклук и ползвател, така че ще получите наистина предложение по този текст, т.е. няма да го подкрепим.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз ви благодаря. Други изказвания има ли? Госпожа Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, аз пак съм учудена, че разглеждаме на първо четене в Народното събрание без официално становище на Националното сдружение на общините. Вече имахме един такъв прецедент. На бързо на първо и второ четене беше приет така наречения данък колиба. Отново без становище на общините и какъв е ефекта върху малките общини от този данък колиба. Не знам дали сте се заинтересовали от тяхното становище, макар и пост фактум след приемането на закона, но в тяхното становище те са сложна организация. Трябва да се допитат до всички общини и да съберат информация, за да могат да я направят обобщено. И ми се струва, че още на ниво, когато законопроекта е гледан в Министерски съвет, всичко това за което говори представителя на Националното сдружение трябваше да е обсъдено и да е взето предвид. Все пак това е закон за местните данъци и такси. Националното сдружение на общините трябва да бъдат равностоен партньор при вземане на решенията по този закон.
Още повече, че ние декларирахме и е записано в Правилника на Народното събрание измененията, че ще настояваме за оценка на въздействието за всеки закон и тази оценка на въздействието няма да бъде само за това как ще рефлектира една или друга разпоредба върху приходите или разходите на Републиканския или местния бюджет, но ще бъде и какво ще бъде въздействието върху всички субекти, които ще бъдат засегнати от една или друга разпоредба. И това още повече важи за този закон, защото освен гражданите и фирмите, сега и общините съответно ще получат въздействие от тези текстове.
Аз също категорично смятам и съм съгласна с вашите аргументи за данъка за колите, че това е преференция и че тя наистина трябва да се дава на този, който реално изпълнява целите на тази преференция, но това в никакъв случай не игнорира факта, че в крайна сметка данъка ще се вдигне за бедните хора, които ползват стари и маломощни автомобили. Това е факт. Преразхода който те ще направят, сумата която те допълнително ще платят, ако тази разпоредба влезе в сила в порядъка на не повече от 30 – 40 лева месечно може би годишно. Може би тук колегите от Министерство на финансите ще кажат по-точна сума, едва ли би ги стимулирало да си продадат тази кола и да си купят една по-екологична кола. Така че не знам дали и това ще произведе ефект към по-екологични автомобили, независимо от правилността на вашите разсъждения, че всяка преференция трябва да изпълнява целите си. Може би от 2000 години насам, минали са 13 години, може би трябваше по естествен начин да изчакаме тези автомобили преди 2000 да изчезнат физически.
Още по-несъгласна съм за каквито и да било промени в таксата битови отпадъци. Имам предвид това, което се предлага да се въведе от 2015 г., принципа замърсителят плаща. Не съм против този принцип. Аз мисля, че той трябва да бъде принцип. Но в случая имаме противоречие в единия член. Казваме, замърсителя ще плаща от 2015 г. не на база на данъчна оценка и на някакви измислени от общините удобни за изчисление основи, а на база на реално генерирания боклук. И в същия момент казваме, примерно замърсителят да не плаща в частта на вероизповедния, храмове и т.н.
Питам защо само вероизповедания, не и училища, не и детски градини, които също сигурно ще се наредят на опашката за тази преференция?
Връщам се към текста, който иска да въведе принципа, замърсителя плаща от 2015 г. Четири години, аз като председател на Комисията по бюджет и финанси съм правила не малко работни групи и срещи при Омбудсмана, на различни други места, в Националното сдружение на общините. Коментирали сме многократно въпроса, поставян от бизнеса съвсем справедливо, че този начин на облагане ощетява бизнеса и така не може да продължава.
Реалният ефект от това нещо, ако се въведе реално, ако въобще е възможно да се въведе, ще бъде драстично увеличаване на таксата битови отпадъци за физическите лица. Защото в момента факт е, че фирмите и юридическите лица поемат голямата част от разходите, които така или иначе общините правят за сметосъбиране и сметоизвозване. Смисълът беше и може би грешката беше, че не направихме законови текстове, с които да задължим общините в някакъв реален срок да приемат такива промили, които да затворят ножицата между бизнеса и физическите лица, така че в един момент да стане по-лесен този преход. Това е по отношение на размера и тежестта, която ще се получи.
Още по-важно за мен е, че много лесно Министерство на финансите си измива ръцете. И казва: “Забранявам данъчна оценка и пазарна цена и каквото и да било друго. Това са 264 общини оправяйте се както искате.”
Примерно имате ли административен капацитет да го измислите, да го организирате. Имате ли финансов капацитет да поръчате съответните програмни продукти и т.н. По какъв начин ще се осъществи администрирането първоначално. “Ваша работа, оправяйте се. Каквото искате това правете.”
От момента в който събирането на местните данъци и такси излезе от Националната агенция и отиде в общините и Националната агенция за приходите, а най-вече Министерство на финансите отказва да изгради методологичен център в Министерство на финансите за приложението на този закон спрямо 264 общини. Това е един факт, който госпожа Петкова, работили сме с нея четири години, нека да го признае. Колко пъти сме говорили, че до данъчна политика трябва да се изгради такова звено, което да подпомага общините с писмени указания. Знаете ли колко много въпроси има. И сега отново си измиваме ръцете. Замърсителят да плаща, но как ще плаща. Оправяйте се. Община Горно нанадолнище, където има пет служителя и тези пет служителя изпълняват сигурно 15 вида различни дейности и длъжности, но ще се оправят. Какво ни интересува. Ние сме удовлетворили исканията на бизнеса, замърсителя да плаща. Това не е подход.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви госпожо Стоянова. Ще си позволя и аз да се изкажа по законопроекта, тъй като имам различно становище от това, което колегите казаха и няма да се повтори.
По отношение на основата върху която се опредял такса смет. Всъщност инициативата идва от народни представители към Министерство на финансите за тази промяна. И аз на срещата я казах. Всъщност не толкова бизнеса е говорил в нашите приемни, колкото хората и в предавания в които участвахме. Те смятат, че е страшно несправедливо това.
Всъщност прочетохме всичко, което ни се изпрати и всичко, което е правено като изследване в последните години. И сме на мнение, че при сега действаща методика или при промяна на методиката най-вероятно, точно на физическите лица ще им се увеличи таксата за сметка на бизнеса. Ние не сме съгласни с това. И не това е целта на промяната. Затова даваме този срок и затова казваме, че няма да бъде тази основа. Всъщност трябва да се намери начин, така както е предвидено за тази такса, тя е целева такса и парите от нея трябва да се изразходват целево. Постарах се да се запозная и с практиката в европейските държави. Освен всичко друго се постарах, тъй като съм бил и общинар четири години, нали госпожо Йорданова, при това на много отговорна позиция и познавам добре практиката на общините.
Всъщност те изобщо не доказват, както са задължени по закон, разходите си. Всъщност няма такова доказателство. Ноторно известен факт е, че мафията сключва договори с общините и прави сметосъбирането. Само че не на конкурентен принцип, защото тук няма конкуренция, понеже има монопол, на принципа на който се доказва монополната цена, направените разходи. Въобще няма такова нещо в нито една община.
Измислени разходи по измислени схеми и е крайно време да се размърдат общините, сдруженията на общините и ние да се размърдаме. Въобще не им прехвърляме отговорността. Всички ние заедно да се размърдаме и да намерим начин това да стане справедливо за хората. И тези разходи не да растат всяка година. Защото сметосъбиращите фирми издържат футболни отбори или имат в гаражи собствениците автомобили по 10 – 12 автомобила, всеки на стойност 1 млн. лева. А наистина да стане такса, която целева, с целево доказани разходи.
И затова слагаме този текст и аз казах на сбирката с колегите от Сдружението на общините, че ние даваме индикация. Този текст може да действа, може да бъде удължен срока. Може да се намери подход. Индикация. Народното събрание иска да даде индикация, че това което става до момента е несправедливо. То е дори мафиотско на много места. И всички ние се явяваме в приемните си и слушаме упреци. И им отговаряме по един и същи начин. Аз заварих и вашата кореспонденция и се опитах да отговоря по същия начин. Отидох в телевизионно предаване, където ставаше въпрос за вас като председател на Бюджетна комисия от предишния мандат. И аз отговорих по същия начин. И аз като нов председател така мисля, както мисли и тя. Този проблем стои, не само в общините, но стои и при нас. Даваме индикация, че така повече не може да бъде. Няма да позволим да бъде така. Нито за гражданите нито за бизнеса, нито за общините, нито за който и да било. И мисля, че така ви казах и на вас, за да бъда последователен.
Знам че е много сложно. Видях, запознах се с всичко. Трудно е, сложно е, но по-добре да е сложно, отколкото да измислим една работа, с която хората не знаят на кой свят са.
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз ще подкрепя това, което каза. Съгласна съм категорично с това нещо. Затова ние трябва не да се фокусираме към подобен текст, а да се фокусираме върху начина по който трябва да се изчислява размера необходим на общината за сметосъбиране и сметоизвозване. Този начин в момента е много общ и дори дава възможност за каквито и да било интерпретации.
Господин Цонев, аз не знам дали е възможно нашата Бюджетна комисия в рамките на този дебат да постави задача на Министерство на финансите. Защото капацитета е там. Капацитетът в Националното сдружение на общините, моите уважения трябва да си го платят, евентуално да изработят такива текстове. А и там ми се струва, че ще има различни интереси. Да поставим задача на Министерство на финансите, където е капацитета да изработи текстовете, но да ги изработи още до лятото, за да може наистина да се гледат с Националното сдружение. Текстовете за начина по който се формира, не само методиката за замърсителя плаща, а начина по който изобщо се формира размера на таксата.
По-важно е общата сума, която е нужна на общината, за да прави сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на територията и после вече да я дели на различните замърсители. Както и да задължим Министерство финансите да осигури административен капацитет за методологическо обслужване на общините.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да си завърша изказването. Исках да кажа, че текста е индикативен. Аз съм участвал и съм както се казва съавтор, ако не и автор на този текст, намирам че точно този текст ще покаже на хората и на общините, че така няма да продължава. Тази няма да бъде основата. Коя, ще я намерим заедно. Съгласен съм. Затова е дадена точно една година, защото все пак е октомври, не е януари и както ние сме в бюджетна процедура, така и общините. Движим се синхронно. Така че не е по-малко от една година. Защото процедурата стартирала преди 1 януари. Ние сме сега октомври.
Да кажа още нещо, за да бъда пределно ясен, защото ако подкрепям текста за молитвените домове, признавам, че там съм лобист и ще го кажа от трибуната. Аз смятам, че трябва да дадем малко толеранс на вярата, която изчезна от нас и няма нищо да ни стане, ако малко нещо изкривим закона, а общините трябвало. А общинските съвети трябвало. Общинските съвети толкова много закони нарушават. Бил съм и там и знам. Няма кой знае какво да стане от това и кой знае какви вреди да се нанесат.
Но по отношение на екологичната преференция за данъка върху автомобилите, ако искате тези автомобили да се съглася с вас, ако искате тези хора да ви плащат, предложете текст, който да не е свързан с екопреференция, катализатори и т.н. Да кажем текст от рода: Стари автомобили произведени преди 2007 г. плащат само половината данък, защото хората са бедни. В мотивацията ще пиша, че са бедни, не в текста. Не иронизирам.
Или автомобили произведени преди 2007 г. получават 50 процента отстъпка от данъка, пак с тези мотиви. Но не екопреференция, защото е подигравка. Подигравка е с екологията, с принципа, с всичко за което говорим. Това са автомобилите, които замърсяват най-много околната среда и получават 50 процента отстъпка за еко.
Друг е въпроса, че ще бъдем единствената страна в Европа, в която за стари автомобили, данъка е по-малък, отколкото за нови. Но да кажем, това ще го преглътнем в името на социалната правда. Това е по отношение на лобиския текст госпожо Йорданова. Нека да плащат по-малко, но не като екопреференция. Измислете как, в кой данък, аз ще ви подкрепя. Нека да плащат старите автомобили по-малко.
За църквите ви казах. Запознат съм много добре, да използвам един турцизъм, с дереджето на вероизповеданията в България и не смятам, че кой знае какъв жест правим с това. Да ги погледнем с едното око. Те всеки ден се молят за нас. Така е. Ако не вярвате, никой не е длъжен да вярва. Но аз вярвам и мисля, че нищо лошо не правим в този случай.
Благодаря ви.
Госпожо Янкова имате думата.
ДОРА ЯНКОВА: Много накратко. Законът има пет акцента. Аз първо действително ще подкрепя да дадем не преференция, но то и в закона е указано за молитвените храмове. Защото в чл.24 в ал.1 т.9 и сега е записано, че се освобождават от данък молитвените домове на законно регистрираните вероизповедания в страната. Тук е нормално, когато направят данъчната оценка на молитвения дом, таксата смет е много по-голяма, да дадем и в двете посоки облекчение. Имаше наскоро среща на вероизповеданията с всички лидери на политически партии мисля, че всички се клехме в едно и е нормално да имаме еднакво отношение. Доколкото знам и господин Борисов също е поемал подобни ангажименти. И по законопроекта, но попитайте го.
Аз бях на срещата с патриарха и не само с него, попитайте го. Когато обсъждате законопроекта в група ще коментирате.
По отношение на другата преференция, аз лично не съм радетел и може би ще трябва да направим по-голям дебат, изразявам мое мнение, по отношение на освобождаването от данък сгради на тези, които провеждат политиката с енергийната ефективност. Ако това го правихме в първите години да насърчим тази политика, от тук насетне това ще бъде начин на живот в България. И по европейските средства, с част от европейските средства ние правим енергийна ефективност и малко участват и гражданите и на една голяма група от хора правим преференции. Тук мисля, че общините губят средства и може би е необходимо между първо и второ четене да помислим. И обикновено ние освобождаваме по-богатите хора.
Тези общинари, които сме ходили да агитираме и да лобираме пред жилищните блокове да санираме от 50 процента си изваждат от портфейла хора, които имат пари. Паралелно с това, те вече реално са компенсирали всичко това и от фонда на общината ние вземаме ресурс, който според мен не би трябвало да се насърчава. Тук трябва още да поработим.
По отношение на отпадъка не е проблема общината. Министерство на финансите едни поети ангажименти на България за политиката с отпадъците. От Закона на екологията, от дебата с общините, който проведохме всички като законодателна политика, Нона Караджова, за да притисне общините вкара в една наредба чисто само с наредба, 15 лева от следващата година на тон да се внасят в сметките на РИОСВ едни пари, които още повече увеличават средствата които общините трябва да извадят от гражданите.
Затова според мен политиката с отпадъците, тази една година, която я даваме я даваме според мен, за един много по-широк дебат. Един дебат за политиката с отпадъците, дали тя ще бъде пропорционално разпределена според разхода, който е за отпадък или ще бъде на килограм, по скоро ще се търси второто измерение да бъде на килограм. Безспорно една трудна общинска политика, но която трябва да се провежда.
Наскоро отпадна наредба на Столична община, която беше на данъчна оценка и това беше първия индикатор във Върховния съд, че ние ще вървим към последваща нова политика. Така че нека сега го запишем, че до една година Сдружението на общините, Министерство на икономиката, НАП, Министерство на финансите всички ние трябва да регулираме тези отношения свързани с отпадъците.
Тук според мен посланието и от нашата Комисия от дебата в парламента е и министър Михайлова да погледне в Наредбата, защото тези 15 лева на тон са много средства, които отиват в друга посока или поне да се правят живи пари. На времето премиера казваше: “Защо не си купувате сепарационни?” Защото нямаше пари. Защото нямаше политика. Защото реално се правеха само първите клетки и разделното събиране реално оставаше на последващ етап.
Затова чрез политиката в отпадъците, която министър Михайлова ще проведе, дебата с общините през тази година да го дадем и да го видим, реално да дадем възможност това да бъде един инструмент, да се отиде в полза на гражданите. Според това, кой доминира в общински съвет, дали бизнеса или представителите на различните дясно и ляво, понякога бизнеса надделява и гражданите обират по-голямата такса. Понякога е обратно. Стоварва се върху бизнеса тази тежест. Много е различно и няма унифицирана практика.
Тук стои още един въпрос, който е добре, че студентските общежития ще бъдат жилищни имоти. Обаче ние не казваме второто на общините. Може би между първо и второ четене. Ако е първо жилище т.е. 50 процента намаление. Ние трябва да укажем с какъв статут. И тук може би трябва да го доразвием между първо и второ четене, защото ние казваме: Да, то е жилище. То къде ще се генерира като плащане? От студентите или от тези, които са собственици. Те как ще кажат: “Тук живеят млади хора, то е първо жилища, да е с 50 процента намаление.” Или ще бъде по общия ред, тъй като сме мигнали с едното око и да кажем, че е само жилище и няма да е първо и че реално зависи от кой ще е вземането по отношение събирането на тази такса.
И моето голямо притеснение е във връзка, с европейската политиката с емисиите, вредните емисии. Бариерата която трябва да се поставя. Да с катализатора и с евро 3, 4, 5 и 6. Но аз лично казвам, с едно немарливо мърдане на данък превозни средства платих много висока цена в дебата в местната общност и като упреци, защото то засяга почти всеки човек. А понякога в деловия свят всяко семейството е имало по две, три коли.
И тук е добре да преценим тази регулация в кризата, когато нищо не даваме на хората трябва ли да я правим?
Ще постигнем по отношение на богатите хора с портфейла едно отношение и уважение, че те си имат тези коли и че ще им спестим по едно уиски да речем. Но на по-бедните хора ще дадем много големи тежести. И на мен ми се искаше да има сметка. Обикновено в коридора, в който сме поставени, защото действително има коридор, откъдето да не са пада и да не се вдига. За различните автомобили да имаме сметка и да знаем какво ще стане с портфейла на хората и е добре до влизането на законопроекта в зала, експертите заедно с общинарите да извадят в определените категории, какво става със сметката, какво реално ще плащат хората, за да видим каква регулация правим. Аз мисля, че ще има много големи контрасти. Мисля, че ще се обърнем с уважение към тези, които имат екологично поведение, защото имат и голям портфейл.
Но паралелно с това, тези хора, които ние от левицата представляваме, ако те ще бъдат натоварени, ние нямаме основание да подкрепим законопроекта в тази му част.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря и аз. Госпожо Йорданова заповядайте.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Леко уточнение предизвикано от изказването на госпожа Янкова.
Първо, държа да подчертая, че ние не сме против освобождаването на молитвените домове от такса смет. Аз зададох конкретен въпрос, на който до този момент не получих отговор. Тъй като по този начин ще бъдат ощетени общините. Освободени са само от данък сгради, но не от такса смет. Как точно държавата ще подпомогне общините? Това ми беше въпроса и държа да се запише в протокола.
Още нещо по повод на вашите изказвания. Относно въвеждане на преференциите за автомобили с евро 2, 3, 4, 5 и т.н. Има 50 процента за автомобили с катализатори.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Самите двигатели са такива.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Въпросът ми е следния. Тъй като има информация. В масивите са въвели едно задължение органите на КАТ в случая, да подава информация към общините. Но тази информация я има в масивите от 2007 г. насам. Как собственик на автомобил произведен през 2005 г. ще докаже, дали има или няма? Какво ще му коства това? Какво ще коства това на самата администрация?
Защото ние въвеждаме изискването от на практика 1 февруари 2014 г. Смятате ли, че общинските администрации ще имат възможност да направят точна справка и точно приложение на закона? Кой ще проверява тези бележки?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще проверим как стоят нещата в КАТ. Моята информация от това, което разговарях със специалистите е, че всеки стандарт евро започва да се произведа точно от определена година. Той не започва да се произвежда примерно евро 3 от 2003 до 2007 г. Например евро 6 започва да се произвежда мисля, че от тази година. Преди тази година няма. И само две фирми са въвели евро 6 през тази година. А евро 5 и евро 4 от еди коя си до еди коя си година и т.н. Това трябва да се провери. И сте абсолютно права.
Да кажа на госпожа Янкова. Дайте за тези хора, които социално ще бъдат ощетени да намерим начин да плащат по-малък данък за колите си, такъв какъвто плащат в момента. Дайте да го намерим този начин. Но ако може да не е преференция за нещо, за което ще ни се смее цяла Европа. Преференция за еко, когато няма никакво еко. Да я измислим тази преференция или нещо друго. Какво пречи на общините да приемат по-малко промили за тези автомобили? Какво пречи? Нищо не пречи. Но няма да го направят.
Аз от сега знам, че няма да намерим такъв модел. Той е измислен през еко, защото никой не може да го провери. Защото не съществува. Защото иначе няма как да кажеш, за автомобили произведени преди 2007 г. се отстъпва 50 процента от данъка. Няма как да го кажеш. Единственото нещо, което може да направиш и то пак е нелогично. Примерно определен общински съвет да каже.
Има начин ли? Кажете го.
ЕМИЛ САВОВ: Аз го казах и там господин Цонев, това са коефициентите, които са направени на години и които са основа за изчисление на данъка. Има го, то е в закона. Ако бяхме пипнали там, нямаше да говорим.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да пипнем там тогава и го правим веднага. Няма проблем. Още в този закон между първо и второ четене. Лично аз ще го направя и колегите ще ме подкрепят. Да пипнем коефициентите, така че старите автомобили да не плащат. Но имайте предвид, че старите не са малките. Ако правите паралел между стари и малки, много бъркате. Там има коефициенти и т.н. Защото трябва да го направим. Аз съм съгласен с вас.
ДОРА ЯНКОВА: Тъй като безспорно и в Комисията има среда да го направим, обикновено всички знаем, че пътния данък е без евро 3, 4, 5 и 6, както ще се смята. То е една компонента от пет показатели. Не случайно Емил Савов сподели, във вътрешната регулация на отделните показатели, зависи ние как ще ги запишем.
И в същност аз знам като общинар, колко е хубаво този закон да се приеме. Защото в липсата на пари в общините ще кажат: “Депутатите гласуваха. Те са лошите.” В местните отношения ще се качат малко приходите по отношение на старите хора, но няма да се сърдите на кмета и на общинския председател или на съветниците, те лошите депутати го гласуваха.
Паралелно с това, това беше част от методиката и в предишните четири години. Да се вдига данъчната оценка по отношение на сградите защото в момента в общините приходи няма. Те са само от данъци и такси. Лоша икономическа среда. Няма продажби. И реално едно свиване на приходите на самите общини.
Така че с общинарите в Сдружението и с Министерство на финансите може да се намери сечението в тези пет компонента, така че ние там да пипнем малко и да дадем възможност да няма резки контрасти. И да няма действително привилегии. Да продължим да стимулираме тези, които си купуват нови коли. Защото това трябва да е модел на поведение и на политика. Но да не ударим толкова много хората със старите коли.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние държим трайно първото място в класацията по бедност. Те са втори и те са трайно на второ място. Знаете ли колко е еко таксата за внос на стар автомобил. Тя е 600 евро. Като дойде ред да си плащат данъка, пак това им се случва. Аз не казвам, че трябва да го направим. Искам да ви кажа, че трябва да намерим аргумент. Това не е аргумент еко преференцията. Ако аргумента е през това, което казвате, да го търсим.
ВЛАДИМИР ГОРАНОВ: Две думи във връзка с премахването на възможността общините да определят стойността на имотите като основа за определяне таксата смет. Според мен в допълнение на всичко това, което е консенсусно, че това е крайно време да се премахне. Приемайки, че е възможен подход такъв текст едногодишно отлагане да е индикативен. Тоест да покаже отношението на законодателя към общините си мисля, че трябва да включим между първо и второ гласуване ангажимент на Министерския съвет с някакъв подзаконов нормативен акт, но още от сега да го включим, също така индикативно и да дадем срок няколко месеца, в който да го изработят. Говоря за нормативен подзаконов акт, който да отговори на тези два въпроса. Основата за формиране на разходната част, може би в корелация с това, което госпожа Янкова говори за тези отчисления, които се правят към сметката, която насилствено я вкараха в Министерство на финансите. Тя няма нищо общо с финансите.
И втората тема трябва да се поработи малко в рамките на администрацията на Министерския съвет, в рамките на апарата на централната власт заедно със Сдружението, разбира се, за един или няколко механизма за определяне на количеството отделени отпадъци.
Има много примери в света с найлонови торбички сме виждали, които струват някакви пари. Много различни механизми има. Ако оставим обаче общините да го правят сами, ще е катастрофа. И не защото колегите от Сдружението няма да намерят капацитет, а защото ако спрем само до тук ще се получи огромно разнообразие от различни методи и методики и то ще породи възможни два ефекта. На едното место ще нарасне твърде много таксата смет към физическите лица. На другото место, вероятно повечето кметове, наближавайки местните избори, ще избегнат събирането въобще на такава такса с някакви не знам какви еквилибристики. И в края на краищата ще се заринем в боклуци.
Затова задължително между първо и второ гласуване трябва да продължим напред и да ангажираме Министерския съвет да измисли методика и да я вкара в нормативен акт, която да съдържа един или няколко начина, по който общините да избират и да организират този процес.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, предлагам да гласуваме с тези всички бележки и с това, което все пак се ангажираме да направим между първо и второ четене.
Моля, който е за законопроекта да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
Благодаря ви. Особено благодаря за много добре подготвената дискусия.
Закривам заседанието на Комисията.

/ Закрито в 19 часа и 20 минути /



Стенограф: Силвия Михайлова


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Йордан Цонев/