П Р О Т О К О Л

№ 9

---

На 17 октомври 2013 г. /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 134 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Заседанието бе открито в 14.50 часа и ръководено от господин Йордан Цонев – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 14 часа и 50 минути /


ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добър ден уважаеми колеги!
Има кворум. Откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси.
Искам да направя две съобщения. Първо да кажа добре дошли на управителя на Българска народна банка господин Иван Искров и на неговите колеги подуправители и членове на Управителния съвет на БНБ. Добре дошли!
Благодарим ви, че изявихте желание да ни разкажете един интересен казус, по който имаше спор в медиите, в общественото пространство, че уважихте Бюджетната комисия и избрахте това място, за да запознаете широката общественост с фактите и обстоятелствата около тези неща.
Преди да ви предложа дневния ред, уважаеми колеги, искам да направя второто съобщение.
Имаме честта днес за първи път Българския парламент, в отговор на това, да бъде прозрачна работата и на комисиите и на Парламента, експериментално се излъчва он лайн заседанието на Комисията. Така че това е първото излъчване. Казвам, че е експериментално за тези, които гледат ако има срив или някакви технически проблеми, да ни извинят, защото наистина това се случва за първи път и е напълно възможно да има проблеми. Аз се надявам да няма.

Предлагам ви следния проект за дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Изслушване на УС на БНБ по казуса, относно сключената сделка за създаване на съвместно дружество между печатницата на БНБ и “Франсоа Шарл Обертюр Груп”.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект на Закона за счетоводството, № 302-01-27, внесен от Министерски съвет на 11.10.2013 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 302-01-28, внесен от Министерския съвет на 11.10.2013 година.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ограничаване изменението на климата, № 354-01-49, внесен от Ивелина Веселинова Василева и група народни представители на 02.08.2013 г. и законопроект за ограничаване изменението на климата, № 302-01-20, внесен от Министерски съвет на 26.09.2013 г.

Имате ли колеги предложения или бележки по направеното предложение за дневен ред? Няма.
Моля , който е съгласен с този дневен ред да гласува.
Благодаря ви.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Пристъпваме към първа точка.
Изслушване на УС на БНБ по казуса относно сключената сделка за създаване на съвместно дружество между печатницата на БНБ и “Франсоа Шарл Обертюр Груп”.
Преди да дам думата на управителя на БНБ господин Искров, държа да кажа за всички, които са тук и за всички, които ни гледат, че това изслушване е по желание на Управителния съвет на Българска народна банка. Това е важно уточнение. Българска народна банка е независим орган и ние уважихме това тяхно желание. Заповядайте господин Искров. Още веднъж ви благодарим и добре дошли.
ИВАН ИСКРОВ: Благодаря ви уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз мисля, че ние трябва да благодарим, тъй като действително се нуждаем от публичната подкрепа. Знаете че Централната банка е независима институция и се отчита единствено на Народното събрание, което значи, че черпи силата си от този свой статус и от подкрепата на Народното събрание.
Благодаря за отделеното време и предварително искам да извиня госпожа Пенчева, тъй като знаете, че Управителния съвет се състои от седем членове. Четирима, така наречената парламентарна квота и трима квота на президента на Република България. Тя в момента е по работа в Европейската централната банка.
Присъства госпожа Нина Стоянова – главен юрист на банката, тъй като е най-добре запозната с правната страна на нещата, ако има разбира се въпроси към нас от чисто правно естество.
Уважаеми дами и господа, за нас е като казах изключително важно на вас и чрез вас и чрез медиите да информираме нашата общественост за тази изключително важна за страната сделка, подчертавам не за БНБ, а именно за страната сделка, създаване на дружеството между третия по големина световен производител на банкноти в света и печатница на БНБ. Тъй като знаете, че цяло лято един човек обикаля медиите и какво ли не се изговори по адрес на Централната банка и на тази сделка. Нямам предвид тук присъстващи.
Уважаеми колеги, накратко ще представя защо е необходимо създаването на това дружество. Като започне разбира се, от процеса на производство на банкноти, тъй като трябва да се знае логиката на нещата. След което ще представя как сме избрали точно “Обертюр Груп” – Франция. Защо сме стигнали до съотношение на капитала 30 на 70, както и няколко мита, които твърдяха в публичното пространство, също държа да си кажем нашето мнение.
Преди всичко бих желал да ви запозная с проблемите на банкнотно производство в Печатницата на Българска народна банка.
Искам да припомня, че през цялата следосвобожденска история на България от освобождението 1879 г., от започване на печатане на банкноти 1885 г., българските банкноти са се печатали винаги в чужбина. Печатали са се в Русия, в Англия, в Германия, в това число в САЩ. И разбира се след 1944 г и по-нататък в бившия Съветски съюз. В България се печатат единствено през последните 15 години от 1998 г. Това е в Печатницата на Българска народна банка.
В резултат на поглъщането на Печатницата на Министерство на финансите, наречена “Форм – принт”, който си спомня от вас на времето към днешната дата структура на собствеността е 95,6 процента собственост на БНБ и 4,4 процента собственост на държавата чрез министъра на финансите. Казваме на държавата, тъй като това също вероятно не се знае от широката публика. А собствеността на Централната банка, казва Закона за БНБ е отделен от държавата. А държавата се представлява съответно само с 4,4 процента от министъра на финансите понастоящем господин Чобанов.
Също така е важно да се знае, че в Печатницата на БНБ се произвежда много широка палитра от ценни книжа и банкноти, които се възлагат единствено от нашата Централна банка.
Производството на Ценни книжа е обособено в един цех. Този цех произвежда, заедно разбира се, като подизпълнител на Сименс заедно с други компании, произвежда документите за самоличност, произвеждаме изключително важните акцизни бандероли, винетни стикери, произвеждаме много други документи, които са с голяма степен на защита. А Печатницата на БНБ не се занимава с печатане на материали, които са типични и печатат материали и за по-масова употреба.
Вторият цех, който е втори като създаване, тъй като Печатницата е започнала като производство на бандероли през 1996, от г. 1998 г. в този втори цех се произвеждат българските банкноти.
Обръщам внимание, уважаеми дами и господа, в резултат не на спечелена обществена поръчка, а в резултат на пряко договаряне или възлагане от Българска народна банка. Цехът за ценни книжа за щастие ни даде достатъчно време и свобода да може да търсим стратегически партньор, както ще стане ясно по-надолу, чрез това, че той произвежда по-голямата част от приходите на печатницата. И на практика това дружество е печелившо, само защото през годините развихме много сериозно този цех за производство на ценни книжа.
Производството на банкноти носи около 19,9 – 20 процента от приходите. Като в същото време харчи около 29 процента от разходите на Печатницата. Или в средно годишен мащаб производството на банкноти носи около 1 млн. 200 000 лева загуба на печатницата.
За съжаление разчетите показват, че и в бъдеще поръчките на Българска народна банка, както е било и досега, не могат да бъдат достатъчни за натоварването на производствения капацитет на банкноти.
И което е много важно и искам да обърна внимание и това е обществен интерес, не само на Централната банка, но и посредством държавния бюджет и вноската, която ние правим като резултатна величина, цената на българските банкноти. Едно бъдещо обновяване, едно бъдещо инвестиране в банкнотното производство би направило още по-скъпи българските банкноти, неимоверно скъпи банкнотите. Тъй като по наши изчисления минималната инвестиция би била от порядък на 44 млн. лева.
И във връзка разбира се, с влизането на България в Европейския съюз и започването на действие на регламентите на Европейската централна банка, на Европейската комисия беше необходимо да се отговори на въпроса, къде е и имали ли бъдеще банкнотното производство в България и в частност в Печатницата на Българска народна банка.
Поради тази причина още през 2006 г. в подготовката на членството на България за Европейския съюз започнахме да работим по този въпрос. И веднага след влизането на България в Европейския съюз, през м.февруари 2007 г. на заседание на Управителния съвет на Българската народна банка беше разгледана стратегия за развитието на банкнотното производство в Печатница на Българска народна банка.
Обръщам специално внимание на датата. Тя е много преди служебното правителство и преди които и да е събития, които са настъпили тогава 2007 г.
Анализът накратко изведе на преден план две възможности.
Привличане на стратегически партньор в печатница на БНБ и развитие на банкнотното производство на основата на печатане на банкноти на чужди държави, включително на евро. Или закриване на банкнотното производство в печатница на БНБ.
Независимо от избора на която и да е от тези две стратегии искам да обърна внимание, че от средата на 2006 г. БНБ стана възложител на обществени поръчки и беше включена в Закона за обществените поръчки и БНБ беше принудена да обмисля възможността за преминаване към търгове за определяне на производител на българските банкноти, не само поради ЗОП, но и поради предстоящото членство в еврозоната, където търговете тогава не бяха задължителни, но по-късно вече станаха задължителни за всички централни банки в еврозоната. А ние по това време знаете, че имахме намерението веднага да кандидатстваме за Ирем 2 и през 2009 г. вече да сме пълноправен член на еврозоната.
Само няколко думи за технологичното оборудване в цеха за банкноти. Там работи една специализирана технологична линия за листово производство, от така нареченото второ технологично поколение с оборудване от 1996 – 1997 г.
През 2009 г., тъй като беше споменато това в медиите, тогава е инсталирана система за он лайн контрол на печатния процес и хибридна система за експонация на печатни форми. Но последните две системи обръщам внимание, не са основни производствени линии. Те са линии, с които се нанасят допълнителни защитни елементи върху банкнотите. Инвестирането в линии от по-ново поколение би намалило себестойността на произвежданата продукция само при условие, че имаме производство на банкноти от порядъка на 600 до 800 млн. броя банкноти годишно. Това нещо няма как да се случи, ако се произвеждат само българските банкноти, тъй като разчетите ни са, че ще се произвежда занапред в рамките на поне в средно срочен период на между 60 до 90 млн. броя годишно.
Например знаете от бюджета на банката за 2013 г. бяхме заложили и точно толкова сме произвели. За 2013 г. дори са по-малко, 30 млн. броя банкноти. Защо избрахме Обертюр. Професионалистите в бранша знаят, че световния пазар за производство на банкноти се доминира от три големи печатници. Това са “Деларю” от Юнайтед киндъм от Обединеното кралство, “Гизике и Девриент” от Германия и “Фрасоа Шарл Обертюр Груп” – Франция.
А ние познаваме двете компании, тъй като са и членове на страни от евро зоната “Гизике и Девриент” и “Обертюр” – Франция. Имали сме съвместна дейност през годините. При едно от дъщерните предприятия на “Гизике” от 1991г. купуваме хартията за банкноти, а по-късно с Обертюр нашата печатница влезе във взаимоотношения, тъй като сме имали някои съвместни проекти.
Искам да обърна внимание, уважаеми господин председател е, че интереса, който е проявяван от страна на “Гизике и Дивриент” е бил само и единствено за закупуване на печатницата през тези години, след 1997 г. Тъй като големите централни банки винаги искат на този на който възлагат, да се знае къде произвежда и той наистина след като е спечели да е ясно, че той произвежда съответната продукция. Това не беше изгодно за Българска народна банка и затова и не сме водили по-нататъшни преговори. Още повече, че междувременно започнахме да произвеждаме част от българските документи за самоличност в другия цех. А и отложихме влизането в еврозоната, което ни даде възможност във времето да търсим друго възможно решение.
“Франсоа Шарл Обертюр Груп” е холдинг, който е френски и е третия по големина производител на банкноти в света. Той произвежда годишно между 4 и 4,5 млр. броя банкноти за 70 държави. С него нашата печатница има контакти от 2011 г. – 2012 г. И тогава в резултат на техническото сътрудничество и проявения от нас интерес за създаване на съвместно производство, след като провериха възможностите и капацитета на служителите, на работниците в печатницата, французите проявиха интерес.
Това на което също искам да обърна внимание и затова започнаха преговорите с тях е Обертюр. Никога не са настоявали да купят печатницата. Проявиха разбиране и желание да направят с нас съвместно производство. Чисто технически, новото дружество се планира да стане факт. В него да влезе като акционер не директно производителя на банкноти във Франция, а неговото дъщерно дружество “Франсоа Шарл Обертюр интернешънъл” базирано в Кралство Белгия с 410 млн. евро капитал, което е създадено именно за управление на инвестициите и индустриалното производство на този холдинг в страни извън Франция. Както има и дружества в Юкей, в книжката са изброени и други дестинации.
Какво постигнахме накратко? В резултат на всичко това, което изложих до тук, с решение от 22 ноември 2012 г. Управителния съвет на Българска народна банка прие да бъде започната процедура на преговори за създаване на съвместното акционерно дружество между “Обертюр” и Печатница на Българската народна банка.
Искам да привлека вашето внимание върху следното твърдение. Никога по никакъв повод и не отговарят на истината твърденията за каквато и да е роля на служебното правителство или на членове на служебното правителство в хода на преговорите. Правителството на Република Българи имаше роля чак когато бяха приключени разговорите между БНБ и Печатница на БНБ и когато новия министър господин Чобанов, в качеството си на миноритарен представител на държавата подкрепи създаването на това дружество. Това държа да се уточни, тъй като също имаше такива спекулации в медиите.
Накратко капитала на новото дружество ще бъде 30 на 70. Печатницата на Българската народна банка се предвижда да участва с технологичното оборудване, което има към момента и което е най-важно за нашия партньор френската страна, 57 квалифицирани кадри. Изключително добре подготвени кадри на Печатницата. Участието на Печатницата на БНБ, закръглявам уважаеми дами и господа, е в размер на 19 млн. лева. А французите ще участват с кешова парична вноска от порядъка на 44 млн. лв. или 70 процента от капитала.
Обръщам внимание, също една такава спекулация имаше, че не паричната вноска на Печатницата е оценена от три вещи лица. Към имената и назначаването на които нито Печатницата, нито Централната банка имат какво и да е отношение. Тези от вас, които са опирали до публичния регистър знаят, че контактите там са абсолютно по електронен път и нямам никаква представа по какъв начин се избират от списък експертите, които оценяват тези активи.
Също така е важно да се знае, че печатницата на Централната банка няма да внесе нито един квадратен метър недвижима собственост в Дружеството. На практика и това е може би най-интересното за нас като акционер, на практика от загуба от 1 млн. 200 000 годишно след регистриране на това Дружество, Печатницата ще печели над 1 млн. 200 000 годишно, тъй като е постигната договореност между Печатницата и „Обертюр” в резултат на независими пазарни оценки на нашата печатница и проверена от назначени от френското дружество, друго дружество лицензирано за оценка. В резултат на тази оценка на наема Печатницата на БНБ ще получава 95 000 лв. без ДДС на месец, което на годишна база е 1 млн. 140 000 лв., без ДДС.
Допълнително към тази цена Френското дружество ще заплаща наем на движими вещи и инвентар в размер на 109 000 годишно, без ДДС. Или като ефект Печатницата на БНБ ще получава 1 млн. 249 440 лв. без ДДС на година.
Много важна подробност, тъй като се нагледахме през годините на какви ли не апортни вноски, особено по линия на общински собствености и т.н. Много важно е да се знае, че няма начин новия мажоритарен собственик в дружеството да изкара дружеството на загуба. Изрично е предвидено в нашите договорености, че поръчките за производство ще бъдат възлагани на новото дружество при цена формирана на база фиксирана пазарна надбавка или печалба над стойността на производствените разходи.
И не на последно място, разбира се, като приход Печатницата ще получава ежегодно, не по усмотрение на общите събрания, а от сега се знае, че всяка година ще се разпределя печалбата на Дружеството под формата на дивиденти в размер на 30 процента, от които за Печатницата на БНБ.
Защо 30 процента на 70 процента. Това е също важен въпрос, който беше повдигнат. И доста подробно е описан в книжката, която е раздадена на всеки от вас. Аз ще маркирам най-важните неща.
Съотношението на капиталовото участие отчита точно приноса на отделните партньори в развитието на дружеството. Делът на Печатницата на БНБ в размер на 30 процента е такъв, защото сам по себе си наличието на машини и квалифициран персонал при липсата на осигурени поръчки генерира единствено загуби.
От започване на нашата дейност като акционерно дружество през 2002 г., това е преди аз да бъда управител там, Печатницата многократно е участвала и не е спирала да участва в международни търгове за производство на банкноти на други страни, но никога не е успявала да спечели поръчка.
И тук също моля за вашето внимание. Занапред осигуряването на поръчки и натоварването на производствените мощности на съвместното дружество ще се осъществява единствено от “Обертюр”, без каквито и да е ангажименти от страна на Българската народна банка. Нещо повече, в момента работим с много сериозен екип, включително с юристи, които са специалисти по международно право. Подготвя търг по Закона за обществените поръчки и въобще не е сигурно, дали съвместното дружество, в което ще участваме с 30 процента ще спечели такава поръчка. Тъй като е въпрос на конкуренция и на цени, на условия. Това е много важно да се знае. Ние не гарантираме оборот, натовареност на това дружество. Напротив, получаваме след толкова много години възможност да се откъснем и чрез търг да намерим по-добра цена и по-голямо качество.
Срещу своя дял от 70 процента “Обертюр” ще може да контролира производствения процес, ще може да консолидира дружеството в своя баланс. Най-важното което е в случая е, че новото дружество от гледна точка на тези 70 държави по света ще бъде третирано като част от добре познатата група на „Обертюр” при печелене на търгове и възлагане на поръчки. Това е изключително важно. В книжката са описани разбира се и изисквания, които има от гледна точка на правни и други технологични изисквания, които централните банки поставят при тези международни търгове.
Така че и тук искам да обърна внимание, придобиването на квалифицирано мнозинство и контрол беше необходимо условие, без което не биха седнали да разговарят с нас колегите от “Франсоа Шарл Обертюр Груп”, за да може разбира се, да произвеждат банкноти на други държави на територията на Република България.
От своя страна „Обертюр” прие най-съществените за дружеството сделки по чл.236 от Търговския закон, а именно разпореждането с активи, с финансови средства и т.н. на дружеството в размерите упоменати в Търговския закон, да се взимат със 75 процента от гласовете. Тоест, без съгласието на Печатницата на Българска народна банка няма как това да се случи. Това също е много важно. Не беше лесно да се постигне това изискване, тъй като и Търговския закон не го изисква. Той предвижда 50 плюс едно. Но така или иначе успяхме да го постигнем.
Много трудно се взимат решенията, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, в нашия Управителен съвет. Може да попитате всеки един от тях. Това е Управителен съвет, който е формиран от четири парламента, от двама президенти, хора със сериозна автобиография. И поради тази причина винаги гледаме нещата много задълбочено и от много страни. От тази гледна точка беше поръчано и “Кейп ем джи” независимо от нашата убеденост и убедеността на печатницата, че това е изключително важен проект и само с ползи за страната. Независимо от това беше поръчана независима оценка на “Кейп ем джи”, това е най-голямата одиторска и консултантска компания в света, също представени в България. Много е дебела оценката. Тук само с две изречения ще кажа, че според изводите на “Кейп ем джи” сегашната стойност на капитала на печатницата на БНБ при сегашното състояние се оценява на 19,5 млн. лева, именно заради загубите, които формира банкнотното производство.
От друга страна при сценарий привличане на този стратегически инвеститор и възлагане на поръчките, които се очакват, стойността на Дружеството на Печатницата на БНБ, не на съвместното дружество се увеличава на 57 млн. лева. Всичко това, разбира се от полза не само за Печатницата, но и за акционерите, каквито са БНБ и държавата в лицето на Министерство на финансите.
И накрая господин председател, бих искал да кажа няколко думи за трите доста голословни твърдения, неподкрепени от никакви факти, хвърлени в общественото пространство. Аз ги наричам митове. Говореше се за някаква скрита приватизация. Искам пак да напомня, че БНБ като мажоритарен собственик е единствено компетентна да взема решения относно външното развитие и стратегия на Печатница на БНБ.
По закон БНБ може да учредява и да участва в дружества във връзка с дейността си. Като ние упражняваме самостоятелно правата по притежаваните от нас акции от търговските дружества, в това число и в Печатницата. Не е необходимо, уважаеми дами и господа, Управителния съвет на Централната банка да се опитва по тъмни доби или когато и да реши да прави тайна приватизация. Защото изцяло е в нашите компетенции, стига това да е мотивирано и в интерес на банката и на обществения интерес е способно и е в неговите правомощия да направи каквато и да е явна приватизация. Но това не сме целели и се надявам, че от изложението до тук става ясно, какво се цели с това съвместно дружество.
Не би имало, разбира такава приватизация, дори да беше Дружеството на Министерство на финансите 50 плюс едно, а не на БНБ, тъй като знаете, че легалната и това беше надълго и на широко проверявано от ДАНС и Прокуратурата, легалната дефиницията се дава в Закона за приватизация и знаете, че там много ясно е изброено в какви случаи се случва това нещо.
Нещо повече, към настоящия момент нямаме никакви планове за освобождаване на БНБ от участието й, както в Печатницата на БНБ, така и на Печатницата на БНБ в новото дружество.
Вторият мит е, че се била застрашавала по някакъв начин националната сигурност. Вероятно не е известно, а може би ще ви е интересно от това изложение, че на практика, ако може въобще да се говори за национална сигурност, не се опира до страните и държавите, които произвеждат банкнотите, а се опира до защитните елементи, които основно се вграждат в хартията. И точно така е записано и в Закона за защита на класифицираната информация. Има си отделна точка в него, в която се казва, че хартията за производство на български банкноти е класифицирана информация. Съответно споменах в самото начало, от 1991 г., тъй като няма местен производител, България закупува тази хартия от “Папир фабрик луизен тал” – Германия. Съответно и тази компания и нейното ръководство са получили съответните допуски, както от техните национални органи на Германия, така и от нашата ДИКСИ и ДАНС. Така че нямаме никакви притеснения от тази гледна точка.
Много груб беше мита, че видите ли целяло се договора да се сключи точно по време на парламентарната ваканция, за да може да няма парламентарен контрол по него. Както се досещате и това твърдение не отговаря на истината. Това което искам да кажа е, че Кодекса на труда като много важен орган трябваше да бъде спазен също.
Печатницата на БНБ приключи преговорите с “Франсоа Шарл Обертюр Груп” на 16 или 17-ти и веднага на 18 юни 2013 г. беше проведено общо събрание на работниците и служителите на Печатницата на Българска народна банка, на което те бяха уведомени и в съответствие с Кодекса на труда, знаете че там се изисква два месеца преди прехвърляне на тези служители да бъдат уведомени. Датата която беше възможна за регистрация на дружеството беше 19 август 2013 г. Така че планираната дата за регистрация на Дружеството е резултат на проведените около шест месеца преговори, изискванията на Кодекса на труда и няма нищо общо с вашата полагаема се ваканция през лятото.
Накрая господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, бих желал само да кажа и това е нашето дълбоко убеждение, на колегите които са тук, които са взели единодушното решение за правене на това съвместно дружество. Решенията на Управителния съвет и на Съвета на директорите на Печатницата са законосъобразни и мотивирани единствено от икономическата логика и обществения интерес. Ние нямаме никакво съмнение. И не защото тези дни се произнесе един друг орган.
На този фон е много важно да си дадем сметка, какво би се случило, ако се беше провалила или се провали регистрацията. Ако се случи, ние считаме, че това ще бъде огромен успех за страната.
Стига сме произвеждали само молове, разкопавали дюните и строили апартаменти по Черноморието. Крайно време е да започне наистина да се произвеждат високо технологични продукти. Идва един от най-големите производители, който на практика изнася 25 процента от световното си производство в България. При това ние чрез нашите 30 процента запазваме достъп до технологията и познания, защото никой не може да предвиди бъдещето. Може да се окаже, че след 10 – 15 години ние искаме отново да развиваме този бизнес. Затова това е изключително важно не само за нас, но и за страната.
Малка България, господин председателю става част за първи път от своята история от производството на банкноти в света. Това никога не е било и не е възможно да се получи само от Печатницата на БНБ, ако няма стратегически инвеститор.
Създават се нови работни места, над 130. При това добре платени работни места. Това са 500 човека семейства, ако ги сметнете. Какво би се случило? Най вече огромен политически риск би се отчел и съответно, както казах, ако се провали регистрацията, а ние сме дълбоко убедени, че не трябва да се стига до това нещо, е закриване на производството. Така или иначе Централната банка ще приложи в пълната му цялост Закона за обществените поръки и още в средата на 2014 г. ще обяви търг по Закона за обществените поръчки, за да може да оптимизираме разходите си за банкноти, които знаете, че са около 20 процента от разходите на Централната банка, от бюджета на Централната банка. Няма нито една причина да не продължим напред. И затова за нас е важно и вашето мнение.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин Искров за обстойното и сериозно изложение. Аз предлагам, ако колегите имат въпроси или да изкажат мнение да минем в тази процедура. Може би ако преди това вашите колеги имат да добавят нещо?
ИВАН ИСКРОВ: Аз предлагам след това просторно изложение, все пак и в книжката има много информация, да отговаряме на въпросите. Още повече имаме съответните ресори.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, имате думата.
Професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин управител на БНБ, аз приветствам тази среща. Тя ще бъде полезна за всички. Може би трябваше да се състои и по-рано, за да се разсеят някои съмнения.
По същество. Аз слушах внимателно изложението. Сега прочетох книжката. Имам отговор на много въпроси, но има и някои въпроси на които още нямам отговор. И тъй като сме заедно ще помоля колегите да отговорят на тези въпроси.
Първият въпрос, очевидно, че самото създаване на тази печатница излиза погрешно. В тази връзка какви са загубите на печатницата? Кой е взел това решение? То е било преди вас господин Искров, нали така? БНБ досега е изолирана институция и там се взимат решения. Ако не беше този случай, ние нямаше да разберем за 30 или повече милиона загуба до тук трупани всяка година. Елементарна сметка. Милион и нещо на година. Но някой е поръчал тези машини и някой е направил тази фирма. Може би трябваше да има един кратък анализ, защо се получава така?
Тук в книжката вие сами давате примери, че други малки страни, аз ще отворя една скоба. Аз съм инвестирал десетки часове да сравнявам централни банки и печатници от любопитство професионално и задължение. Вие сами посочвате в книжката, че редица страни Естония, Малта, Кипър, Словения малки страни имат печатници и те се съюзяват за търговете. Какво прави нашата печатница тези 15 години. Защо и тя не участва с тях? Така излиза от книжката. Но най-важното е по отношение на дела.
Наистина няма защо да спорим по понятието, но това е някаква форма на приватизация. Веднага ще ви кажа, че за мен би било много по-чисто да бъде приватизирана фирмата. Това разбира се е мое лично мнение.
Моят въпрос беше добре да има тук сравнителен анализ, защо сме отказали на немците? По каква причина. Колко бихме получили от приватизацията? Каква е изгодата за държавата и колко е сега? Тъй като няма информация. Аз не казвам, че е по-добре икономически, но този вариант няма данни за него, защо не се е осъществил. Защото уважаеми колеги, на практика те плащат 70 процента и управляват 100 процента. Всички решения по поръчки, по използване на печалба и т.н. са на Управителния съвет, в който ние имаме един човек. Тоест, решенията взимат те.
В тази връзка възниква въпроса за тяхното участие в тези около 44 млн. лева. Аз съдя и от прес съобщението, което беше през юни и което може би това, че не е редактирано добре, породи такива коментари. Как точно ще участват те с тези 44 млн. Примерно те ги депозират към момента на регистрацията на фирмата. Какво става с тези пари на другия ден, ако те ги върнат обратно към Белгия или към Франция? Или тези пари те ги използват за оборотен капитал. Тоест, на практика те с какво участват в дружеството? Имат си оборотен капитал или си привеждат парите обратно. Аз може би засягам най-песимистичния сценарий, но ние сме длъжни да го предвидим.
Така че въпроса е как точно участват те с тези 22 млн. евро? Къде ще бъдат тези пари. Докога ще стоят там и как ще бъдат ползвани, тъй като нашите машини реално участват и те с тях печатат.
И поради тази причина възниква въпроса и за дивидента. Добре, ние участваме с 30 процента. Като 30 процента ще бъде дела ни в дивидента. Къде ни е гаранцията, че ще има дивидент? Тъй като в България все пак имаме доста лоша практика от чужди фирми и банки, които както отлично знаете, намират начин да си прехвърлят печалбата чрез консултантски договори и други в чужбина. Разбирате за какво става дума.
Какво ще стане, ако те останат да разпределят примерно 100000 евро или някаква друга смешна сума. Ние получаваме 30 процента, но какво получаваме? Как е защитен вашия интерес от тази гледна точка? Аз задавам въпрос. Вероятно той има някакъв отговор.
Освен това препоръчвам, най-вероятно екипа, който е от сериозни професионалисти и мои колеги, в които аз нямам капка съмнение за професионален подход, вероятно са попаднали на случая със съвместното дружество “Валора”, акционерно дружество в Португалия. Между впрочем португалците са направили същото, което е направило и БНБ. Може би не сте чували като гледам по реакцията. Но те са направили точно обратното, колеги. За Националната банка на Португалия е 75 процента и 25 процента са дали на „Делару”, която е и по-голяма от тази фирма. 1999 година, като от интернет съм свалил информацията.
Въпросът е защо португалците са направили така, а ние правим точно обратното? Също една малка страна с проблеми за печатницата. Това са моите въпроси.
Да обобщя. Защо досега на загуба е фирмата? Какво е направено и кой носи отговорност?
Второ, тези 50 процента, каква е нашата гаранция. Какво ще стои зад тези 30 процента от дивидента? Имаме ли някаква гаранция? Как управляваме ние фирмата? И защо не приватизация, а съвместно дружество?
Вярно е, че във варианта, който аз гледах не формално, нямаше този пункт за 25 процента, вместо 34. Това определено е по-добре. Става дума 25 процента за взимане на блокиращата квота. Гледал съм лятото това което съм имал. Това няма значение. Но това, което аз гледах нямаше тази уговорка за 25 процента, което е плюс. Но моят въпрос е към юристите. Не е ли по-добре, с оглед на международното право и на Търговския закон, нашият дял толкова ли е страшно да се вдигне от 30 на 34 процента, примерно във финалните разговори с партньорите. Все пак от гледна точка и на международно право и на други, а може да се стигне до такива съдебни спорове. Юристите да отговорят, тъй като аз не съм юрист по международно право. Като задавам тези въпроси, аз очаквам и отговори по тях, за да оформя окончателното си мнение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря проф. Гечев. Заповядайте господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, ако позволите да отговорим, тъй като много въпроси се натрупаха и трябва да намерят своя отговор.
Разбира се, аз ще отговоря на част от въпросите и след това ще помоля господин Костов и господин Христов да вземат отношение. Защо е създадена Печатница на БНБ? 1994 г. когато е взето това решение господин Гечев, аз бях експерт в банков надзор. Може би вие би трябвало да сте по-запознат, тъй като вие бяхте вицепремиер тогава. Печатницата е пусната 1996 г. и то най вече се е избързало. Може да попитате господин Орешарски, който е един от най-добрите финансисти в страната, твърдя, който по това време беше човек отговарящ за дълга и знае колко трудно беше тогава да се намери бързо решение на печатането на бандероли. Тъй като се беше оказало, че Парламента и се надявам вие да не взимате такива решения, Парламентът беше взел решение, без да се допитва до финансите, до БНБ, какви са им възможностите и от кога са готови да печатат бандероли. Така че не бих искал да правя оценка на колегите с двадесетгодишна давност.
Що се касае до самото финансово състояние, аз съм управител от 2003 г., мога да ви кажа, че в Печатницата последната загуба беше 2002 г. Но тук говорим, че има икономическа логика, изцяло за сметка на производството на ценни книжа. А тази загуба, която смятаме, всеки финансист знае, че се взима някакъв период 3 и 5 годишен, се формира средногодишно. Но като цяло Печатницата е на печалба. Иначе просто щеше да има нов мениджмънт. Така работим ние в Централната банка.
Защо не минахме на приватизация. Действително сме имали разговори, казахме “Гизике и Девриент”, които познавахме най-добре, тъй като БНБ купува през последните 20 години и машини, хартията за която казах за производство и до ден днешен. От гледна точка на пълния контрол на производството си и най-вече заради чуждестранните производители, никога не са проявявали интерес да правят съвместно дружество с нас.
Питате за приватизация. Да, има дори разпределена кореспонденция с тогавашния министър на финансите 2007 г. и се чудехме, ако се тръгне към приватизация от гледна точка на намиране на стратегически инвеститор, как може да се направи. БНБ няма опит в тази дейност. Дали да го възложим на Агенция за приватизация, която да проведе цялата процедура и т.н. Но пак казвам, това не беше приоритет по това време, а и към днешна дата, главно поради две причини. Изключително сериозни ценни книжа започнахме да произвеждаме в другия цех. А сега виждам, че искате да възложите още не маловажни ценни книжа, с оглед на изборите. И с оглед на факта, че се отложи приемането в ЕРМ2. Това ни даде възможност да търсим друго решение. Възможно е бъдещ управителен съвет, бъдещо парламентарно мнозинство. Аз не мога да коментирам един ден да решават нещо друго. Към днешна дата, поради тези причини, ние не обсъждаме, камо ли да възнамеряваме да приватизираме каквото и да е от Печатницата на БНБ.
По отношение на вальора, разбира се имаме страшно много специалисти в Банката. Вероятно и господин Христов може да вземе, това е дружеството между португалците и другия голям производител на банкноти, тъй като не може да вземе евро да печата, “Деларю”, тъй като е Нонюрозон. Фирма на държава, която не е член на еврозоната. И като такава, за да се докопа, извинявам, че използвам такава дума, до поръчки от ДЦБ, в случая на португалската банка, са направили това дружество. Но забележете, на което Португалската централна банка възлага собствените банкноти. А в книжката, която ви раздадох, аз мисля, че бях доста ясен в изказването, ние по никакъв начин не сме ангажирали Централната банка. Има голяма вероятност да не се печатат от това дружество.
Става въпрос за дружество, представете си колко поразии се направиха през тези 20 година в страната. Примерно “Чавдар” – Ботевград. Все едно си представете, че имате достатъчно добри монтьори и производители на автобуси и бяха поканили “Мерцедес” да си изнесе 25 процента от световното производство в Ботевград, а не че ще възлага българската държава поръчки на автобуси. Давам много груб пример. Това е смисъла на това дружество, тъй като няма нищо общо с “Деларю”. Със самите “Деларю” не сме водили разговори, тъй като България няма дата и това ще зависи, разбира се в голяма степен от вас, но България има ангажимента да стане член на Еврозоната и поради тази причина, ние сме водили разговори само с компании от еврозоната, което е изключително важно.
По отношение на финансовите средства, мисля че господин Костов е най-добре запознат. Тъй кат той участва, знаете на господин Калин Христов му беше замразено участието и нямаше никакво участие в разговорите, докато беше служебен министър. Може би господин Костов да вземе участие. Имаме защитни механизми.
ДИМИТЪР КОСТОВ: По отношение на участието на машините и на парите. Машините участват с факта, че ще започнат да работят, да се натоварват изцяло. В момента се натоварват в порядъка на 30 до 40 процента от капацитета. В рамките на съвместното предприятие ще се натоварват до сто процента от капацитета. При трисменен режим, какъвто е бизнес плана, това означава някъде около четири, пет пъти най-малкото по-голямо натоварване и по-голям обем продукция да се произведе.
По отношение на паричните средства, ангажимента им да платят 22 млн. евра, произтича от желанието им да имат контрола в това предприятие, за да могат да участват в търговете да поемат производство на банкноти. Разбира се, в следващия момент се оказва, че тези финансови ресурси за това предприятие са в повече. Те не могат да ги натоварят изцяло, тъй като обновяването на машините ще се случи в рамките след около четири, пет години ще се налага обновяване. При това положение се съгласиха да минем през намаление на капитала и този излишък от финансови ресурси, който ще се формира от тяхната вноска ще бъде разпределен обратно пропорционално. В резултат на това в Печатницата обратно ще влезнат като парични средства 12 млн. лева.
Това между другото е един от положителните ефекти, който беше отчетен в оценката на КПМГ и като едно от нещата, които обясняват това голямо увеличение на акционерната стойност на самата Печатница на БНБ като предприятие. Това мисля, че трябва да допълня.
КАЛИН ХРИСТОВ: Може би за тази хипотеза, в която чрез раздуване на разходите се изнася печалба. Понеже такива хипотези съществуват. Всъщност в договора е записано, че печалбата е над разходите и е гарантирана за дружеството. Ние имаме интерес те да си разделят разходите, тъй като базата ще е по-голяма и в тази база, ние ще имаме фиксиран процент печалба.
Следващата стъпка на защита е, в Устава пише, че задължително всяка година се разпределя дивидент. Тоест, не е функция на допълнително решение, а ангажимент в Устава, който Търговския закон изисква, а ние сме изискали в рамките на преговорите с цел защита. Така че ние имаме интерес те да си разделят разходите, което ще ни увеличава печалбата и всяка година ние ще дадем 30 процента от печалбата, но потенциално ако имат намерение да раздуват разходите. Тоест, тези неща са премислени в този хоризонт деветмесечен, в който сме работили.
По отношение на вашата референция към Естония, Словения, Словакия, Холандия. Принципът в еврозоната е в началния етап имаш възможност централните банки да възлагат директно на своите печатници или собственост на Централната банка или държавни, директно квотата си за производство на евробанкнота. Това бе така наречения първоначален междинен етап.
От следващата година трябва да се мине на търгов принцип. Тоест, една централна банка няма право директно да възлага. Много централни банки, които са с по-пазарна ориентация и които много да държат на конкуренцията на ефективността, каквато е Холандия и малките страни, които нямат печатници и Германия, те минаха още в началото на търгов принцип. И в момента Бундесбанк за 2 млр. и 100 млн. бройки банкноти прави всяка година търг, както и Холандия, която има печатници и въпреки това прави търг и около нея, в рамките на нейната процедура са включени по-малките страни, които нямат собствени печатници. По този начин се постига конкуренция и се постига по-ниска единична цена на банкнотите. Като решението от януари догодина е всичките трябва да правят търгове. Това е принципа на действие.
Може би или ние не сме написали ясно в книжката или вие не сте прочели точно тезата за малките страни и Холандия.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин Христов.
Давам думата на колегата Александров.
НИКОЛА АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря ви господин председател. Аз имам следния въпрос към ръководството на БНБ. Като определяте като изключителен успех за България, учредяването на едно такова дружество, което е в изключителен затворен бизнес вековни традиции, защо не го обявихте по-рано? Това е едното.
Аз си задавам един много особен въпрос. Защо това дружество, тази компания след 170 години опериране във Франция, когато не е печатала банкноти никъде другаде по света, защо след 170 години решава да дойде в България. Едва ли това ще е заради “хубавите ни очи”. Ето тук искам да видя икономическата логика на това нещо. Тя 170 години оперира в най-голяма печатница за пари и банкноти на Световния пазар. Вие сте си го описали в книгата и изведнъж тя решава да дойде в България.
Другото което, вие казвате, че ние участваме с 30 процента. Това което аз виждам общата компания е АД. Къде се търгуват тези акции? Ние няма да търгуваме акциите. БНБ запазва тези 30 процента постоянно и няма да търгува акциите с които разполага. Какъв е вида на тези акции? Защото дивидента в края на годината се разпредял на база 30 процента от общия брой на акциите. Това значи, че ние няма да търгуваме акциите си. Ето тук говори може би колегата Гечев, затова, че има вариант, може да не е законодефиниран като приватизация, но реално може да се осъществи чрез изкупуването на акционерния капитал на борсата. Това на вас ви е пределно ясно.
Давам ви хипотези. Чета ви текст от вашата книжка, която вие сте написали. “В случаите, че капитала на дружеството в общ размер на 63 млн. не бъде използван за нови инвестиции, веднага след създаването на дружеството е предвидена възможността, капитала да бъде намален на първото общо събрание на новото дружество. Целта е излишните парични наличности да бъдат разпределени между акционерите, вместо да бъдат управлявани от дружеството.”
Френската компания дава 43 млн. Ние даваме 19,5. В началото няма инвестиции. Самата френска компания, както вие казахте взима цялостно решенията в новото дружество. Тя решава, че на общото събрание ще се преразпределят, което значи, че общия капитал, с който ще участва хипотетично, френската капания след преразпределението на тези 43 млн., ако не бъдат използвани за инвестиции стават 13 млн. Тоест, ние даваме 19,5 млн. в машини, ако не греша. Участваме с 30 процента. И ако френската компания не е злонамерена срещу нас и реши да ни останат тези 43 млн. и да ги използваме за инвестиции, а не направи тази финансова, както казахте икономическа изгода. Защото за тях е икономическа изгода срещу 13 млн. получава печатница със сто процента управление. Изнасят печатането на вън. Като 1 млр. броя банкноти ще бъдат печатани. Или 25 процента от общия брой на банкнотите, които се печатат от самата кампания.
Имам и редица други въпроси. Знам че БНБ е отделен орган. Печатницата също. Но ние имаме право поне да знаем тези акции, които са тези 30 процента, БНБ планирате ли вие като ръководен орган, да ги търгувате свободно? И какъв вид са акциите? Защото вие казвате 30 процента от дивидента в края на годината. Но тези 30 процента може да станат 30 процента, ако вие продадете акциите, а може да станат и 3 процента.
Действително ако на първото общо събрание няма инвестиции от страна и този капитал бъде преразпределен и намален общия капитал на дружеството, 43 млн. реално оставаме в положението 19,5 млн. за 30 процента и 13 млн. за 70 процента и сто процента управление от тяхна страна.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Кадиев иска думата.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Господин председател, на част от въпросите които зададе колегата е отговорено в книжката. Например това, дали ще се продават акциите. И това е, че двете дружества имат право да продават само на самите себе си и на трети участник, едва ако другия не иска да ги купи. Аз не обвинявам колегата, поради простия факт, че ние всички получихме тази книжка сега. И съм абсолютно убеден, че ако имахме време да я прочетем както трябва, защото тя не е малка и всеки ред в нея е важен, щяхме да имаме далеч повече въпроси. Затова моята молба е след като не сте ни я раздали по-рано, по някакъв начин да отложим това за една седмица и другата седмица да го разгледаме. Ако искаме да претупаме работа, ще я претупаме днес. Но полза от този разговор особена, аз не виждам, при положение, че със сигурност всеки от нас след като прочете книжката внимателно, ще му се родят още 20 въпроса и ще останат неотговорени. Не знам времето колко е важно за вас.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Книжката не е поръчана от Комисията и това не е изслушване от Комисията по процедура, предвидена от закон, а е писмено изявено желание от страна на Управителния съвет на БНБ да запознаят Бюджетна комисия, респективно Парламента и обществеността с информация и са решили, че тази информация трябва писмено да я отпечатат и да ни я раздадат на Комисия. Донесоха я сега. Четете я. Няма да отлагаме нищо. Това не е процедура.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Това означава, че до голяма степен обезсмисляме този разговор, тъй като ние не сме запознати с информацията. Поне аз не съм. Съжалявам, но като правим един разговор, поне да го правим професионално.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това не е процедура на изслушване по закон, а е тяхно желание да ни запознаят с тази информация. Ако Управителният съвет на БНБ иска да дойде и следващата седмица, за да се запознаете и да им зададете още въпроси.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Едва ли е нужно целия Управителен съвет.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това е въпрос на тяхно желание, а не на наше решение.
ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председателю, ако позволите, разбира се, че ние сме готови, ако искате да ни викате всяка седмица, бъдете сигурни, че с удоволствие ще идвам всяка седмица. Това ми е любимата Комисия, тъй като в миналото съм имал честта да я председателствам. Ние не искаме да товарим никой с нашите отговорности и това искам да е ясно и на господин Кадиев. Ние си носим отговорността за решенията. Но доколкото бяха хвърлени много обвинения в публичното пространство, знаете от кой, се чувствахме длъжни да дойдем тук и да възстановим доброто име на Централната банка. Защото най-ценния актив на Централната банка не са 14,5 млр. евро резерви, уважаеми дами и господа. Най-важния актив на Централната банка е нейната репутация. И се досещате, че аз няма как да ходя по кабеларки и да се срещам с бивши депутати или с който и да е. Моята работа и тяхната работа е да си носим отговорността и да говорим тук, да говорим в пленарна зала, да говорим с премиер, с президент. Това което го правим.
Използвам случая отново да кажа. Винаги и така е било през всичките години, поне аз откакто съм управител, винаги парламентарно представените сили са добре дошли. Защото не всичко може да се обсъжда тук. Винаги са добре дошли и винаги се е случвало. Аз не знам сега представен този проект, включително господин Сидеров, с който два часа и половина сме говорили на времето по проблема с лихвите и т.н, на които да не сме отделили време и от пиле мляко да им предоставим и да го обсъдим, стига да не представлява индивидуални данни на конкретен клиент на банка и т.н. Така че сме готови, стига да прецените уважаеми господа.
Що се касае до въпросите повдигнати от господин Александров, аз мисля, че на повечето от тях отговаря книжката, но вероятно не сте успели да го прочетете. Това хипотетично намаление на капитала, може би господин Костов не го обясни добре, но тя е защитна именно за Печатницата на БНБ клауза. Тъй като все пак това е производствен процес. Това са бизнес планове. Не се знае кога ще се използват тези пари. Със сигурност тези пари и много повече ще се използват за цялостно обновяване на Печатницата, ако искаме да печати еврото. И тогава няма да се опре до 40 млн., а до много повече пари.
Така че бъдете сигурни, че стига да има добър бизнес климат много повече са парите, които французите ще инвестират тук. Но като начало сме предвидили, ако се забави това нещо, да си приберем една част от кеша. Ние не вкарваме 19 млн. кеш. Вкарваме над 190 позиции, които ще бъдат в публичния регистър и може да ги прочетете след няколко седмици, от инструменти на производство до въпросната машина от 2009 г., която най-много е оценена. Мисля че е оценена на 10 млн. и нещо, но която не е основна. Тя е за защитни елементи, а не за печатане. Вкарваме на практика печатарско оборудване тип Орлов. Тук между другото е шефа на печатарите в България. С остатъчен срок, вече морално остарял, но с остатъчен срок, който още може да работи, стига да бъде натоварен интензивно през това време. И получаваме достъп до световния пазар. Казахте срещу тези пари изнасяме. Нищо не изнасяме. Внасяме 25 процента от световното производство на тази компания. Те изнасят тук.
И отговарям на вашия въпрос. Как така след 170 години точно нас избраха. Благодарение на нас и на вас. На нас, защото видяха предвидим партньор и хора, които имат изключително висока репутация и институция и кадри, които работят добре. Дано всички отрасли така да станат в близко бъдеще, заради вас, заради това, че сте направили такъв бизнес климат, който колкото и да се критикуваме тук, да стачкуваме един срещу друг, да си искаме оставки и т.н. е бизнес климат, който го няма в Европа, в много държави от Европа. Затова са избрали да дойдат тук. Преговаряли са. Не мога да дам тяхната тайна. Дали е поканен техния представител от кантората, която ги съветва господин председател? Но те също са оглеждали различни дестинации. Трябва да се гордеем, че са избрали точно нас. И това не е само въпрос на данъци. Десет процента и много други неща. Така че това е моят отговор.
Отново защитна клауза. Мисля че отговори господин Кадиев, но аз пак да го потвърдя. Имаме защитна клауза, която предвижда винкулираност на акциите. Досега акциите на Печатницата не са търгувани на борсата, няма и да се търгуват. БНБ не е играч на борсата. Това са стратегически инвестиции на Централната банка. Затворено дружество е и не предвиждаме да се търгува.
Разбира се, с колко ще се участва след две години и как, това е въпрос на разговори, на икономическа логика и необходимост. И това ще го решава вероятно един бъдещ управителен съвет. Със сигурност сигурно няма да бъда в него след време. Ще го решава бъдещ финансов министър и т.н.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин Искров. Господин Костов заповядайте.
ДИМИТЪР КОСТОВ: По повод намалението на капитала и 19 млн. Да машините са оценени сега на 19 млн., но с намалението на капитала Печатницата ще прибере обратно 12 млн. Тоест, не може след като си прибрал 12 млн. обратно да продължаваш да твърди, че е все още 19. То остава седем. След намалението на капитала ангажимента, който ще остане от тяхна страна е за 18 млн. Тоест отговарят на съотношението, но в по-малък мащаб. Вече мащаб, който реално ще се натовари ефективно.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, има ли още въпроси и изказвания. Господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, ако извадите разпечатка на това, което казах на първото гледане, когато се повдигна въпроса тук, няма да ви кажа почти нищо ново, освен няколко детайли, които между другото ръководството на БНБ не ги знае. Те касаят периода 1994 – 1996 г. Аз бяха генерален директор на Полиграфическия комбинат “Георги Димитров” до 1992 г. И Печатницата на БНБ съм я строил аз. Само че не като Печатница на БНБ, а като цех твърда подвързия на Държавната печатница. В последствие проблемът тук не е в бандеролната машина и въобще не е производство на бандероли.
България от 1992 – 1993 г., когато се взе решението, да се инвестира в такова нещо от Тодор Вълчев, влезе в инфлационна спирала. Решението се взе предвид задаващата се инфлационна вълна. Помните периода 1992, 1993, 1994, 1995, 1996 г. Печатахме огромна маса банкноти в “Гизике” в Германия и пристигаха със самолети и с вагони. Печатницата действително беше безкрайно необходима тогава. В последствие започна при Стоян Александров и печатането на бандеролите.
Първо печатането на банкноти е върха на сладоледа в полиграфията. Казвам ви го. Ако един нормален добър печатар, цветен печат може да го създадеш между три и пет години, тук трябват между 5 и 10 години да обучиш един човек.
Второто е, че е много смешна е тази теза, как националната сигурност на България страда, ако печатаме някъде другаде. Това означава, че ние от 1888 г. не сме имали национална сигурност. Защото ние никога не сме печатали банкноти в България. Били са в Руския монетен двор императорски, били са Англия, били са в “Гизике” и са били най вече в Съветския съюз, по понятни причини.
Трето, разберете ме правилно. Ако някой разбира от този казус, колкото и нескромно да звучи съм аз, защото Печатницата на БНБ ми е конкурент на бизнес, където аз съм акционер. Не мажоритарно, а са ми конкуренти. И ако питате мен, най-добре е да закрием това производство. Защото просто няма да ми пречат. Истината е действително, че това производство на банкноти е на загуби и то по много елементарна причина. Влизайки във Валутния борд, ние нямаме право да печатаме по-голяма маса от това, което ни е брутния вътрешен продукт.
В последните години благодарение на кризата, тук не внасям никаква партийна оценка, обемите които се печатат като бройки банкноти, а не като милиарди левове са малки. Те не могат да натоварят тази Печатница.
Следващото амортизация в този бизнес. Не случайно нашата Печатница няма лиценз за печатане на евро. Първо, ние не сме в еврозоната. Второ, нямаме лиценз, защото нямаме оборудване. Това е изключително скъпо нещо. И трето, обемите ни са малко. Имайте предвид, че няма какво да се тупаме в гърдите за големи патриоти, защото по тази тема, че нямаме национална сигурност гърците и поляците какво трябва да направят, защото тяхното евро не се печата нито в Гърция, нито в Полша.
Следващото, да в Европа и в света има три големи кита в банкнотите. Това са действително англичаните, които са прибавяли печатането на банкноти по чисто политически причини на целия английски доминион. Всичко в бившите британски колонии, с изключение на Австралия и Канада, се печата при тях. Французите взеха всички френски колонии, цяла Африка над 70 държави печатат в “Обертюр”. Между другото и това вие го премълчахте и не го казахте, но две години тази печатница нашата българска вече печата банкноти за Африка, поръчки на “Обертюр”. Дано не съм издал държавна тайна.
Трето, “Гизике и Деверинт”, това са немците, които създадоха тази печатница и които прибраха 80 млн. марки за Печатницата, защото това е много скъпо удоволствие. Прибраха всички източно-европейски държави и въобще, където успяха да стъпят. Печатането на банкноти е политическа задача. Това е игра на големите сили. Печатането на ценни книжа е също. Не искам да ви разказвам как спечелих търга на Косово за едни документи и моментално ме изхвърлиха, за да ги прави косовска фирма. И между другото не изпадайте в крайности с това как ще изпадате в търг и как ще дадете на други държави да печатат нашите банкноти. Защото всяка една държава, която има капацитет, технология и кадри си защитава нейните интереси. И ако ние може да ги правим, а ние сме доказали, че сме много модерно предприятие, направете си търга, казвам го абсолютно откровено. В момента сме и в интернет излъчване. Направете си търга, така че тези работни места да останат тук, а не да отидат някъде другаде.
Парламентът, аз лично миналия път го споделих. Не е наша работа да се занимаваме с това как ще печата и какви ще бъдат защитите и откъде ще се вземе хартията. Това е ваша работа. Бюджетната комисия и Парламента трябва да се занимават с парични политики. Ние може да се занимаваме с политики или паричните политики на БНБ, но не и с фирмите ви.
Има много технически въпроси за които говори проф. Гечев и колегата Александров от “Атака”. Опасността е действително, защото сме се нагледали на джойнт венчъри. По старата поговорка, по която прасето и кокошката направили джойнт венчър и той се казвал ООД “Хемендекс”. И прасето казало: “Ти ще дадеш яйцето, но мен ще ме заколят”. Това е опасението. Като дадем тези пари няма ли опасност веднага след това да ги изтеглят? Има ли опасност да не ни подновят оборудването? Има ли опасност да не ни дадат поръчки? Има ли опасност да излезем на загуба. Много опасности има. Това е джойнт венчър между един огромен кит. Това е като кока кола. В Америка има Американ банкнот, които печатат на Федералния резерв банкнотите. Латинска Америка почти цялата е хваната от Чиконе, това е един аржентински конгломерат. Японците не пускат никого. Австралийците не пускат никого. И тук там се намесват Малайзия и Виетнам.
Направете си договора така, че да няма опасност да ни изработят. Не вярваме на никого.
И последното, което е действително, това са нови работни места. Моят съвет е нека да подкрепим този проект, като ангажираме общественото внимание, че ще види как ще се развие това предприятие. Имаме невероятния опит, наскоро не си спомням кой го каза, някой от икономистите. Ние сме невероятни царе да пречим. Опитват се хората да направят нещо добро. Нека да контролираме процеса, но да не пречим.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин Кънев.
Професор Статев заповядайте.
Проф. СТАТЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, колеги, освен господин Кънев аз се хващам за думите на господин Кадиев и това, което каза господин Александров и моят колега Гечев. Имам чувството, че не сте били и не познавате, което е съвсем естествено, Печатницата. Виждам, че приключваме. Отправям една покана от името на Управителния съвет. Ако им интерес, дори и да е от нормално любопитство, да направим една среща за тези, които искат, господин председател от Комисията в Печатницата. И след като я разгледате ще видите, че тези опасения, не искам да влизам в детайли, не са реални. Иначе изглеждат на картинка добре, че може да вземат парите и да ги изнесат. Най-много може да се изнесат част от техните пари и другите да останат тук. Трябва да се види на място това, което управителя говори подробно в изложението си, това което пише в книжката. Единият цех е печеливш. Там се въртят паспорти. Не е държавна тайна, че им печатаме и визи и пари на арабите и т.н. Мисля, че може да се види това нещо. Интересно е най-малкото, любопитно как се случва. Отправям тази покана.
И ми се иска, завършвайки да кажа, че историята на този въпрос е от 2006 г. Ние го имахме в Стратегията 2003 – 2009 г. на БНБ, която я приехме 2003 г. и тогава тръгнахме с управителя Искров. Между другото тук са четирима човека сега в Управителния съвет и двамата подуправители. Калин Христов беше съветник тогава, които тръгнахме да правим тази Стратегия от 2006 – 2008 г. Така че няма случайни неща. Това не е, че някой ни е излъгал, събрали сме се и нещо станало под масата и над масата. Това е едно.
Второ, искам да кажа нещо много ясно. втори мандат вече караме и тримата с управителя господин Искров и господин Костов, от 2003 г., откакто започнахме, вече десет години, всички решения, включително и това или свързаните с него преди това, всички решения в Управителния съвет на БНБ се взимат с пълно единодушие. Нямаме досега решение, което да е 6 на 1. Не говоря за по-нататък. Как го правим е друг въпрос. Това ни е негласно прието решение от десет години, че всички решения се вземат с пълно единодушие и тези са взимани така.
Благодаря ви. Остава с поканата. Ако я приемете ще ни бъде много приятно да гостувате като Комисия в Печатницата.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви много. Аз мисля, че колегите ще приемат поканата. Тя се отправя за втори път. Позволете ми колеги, от името на цялата Комисия да благодаря на ръководството на Българска народна банка, за това че избра да защити доброто име на Банката и реномето, точно в нашата Комисия. Аз мисля, че този опит е успешен.
Благодаря ви. Приятен ден ви желая и успешна работа.
ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз също искам да благодаря. За нас беше изключително важно, там където трябва, а именно в ресорната Бюджетна комисия, чрез нея на нашата общественост да дадем пълната информация. Винаги се чувствайте поканени, говоря за парламентарно представените сили и народни представители, по всеки един въпрос. Предвиждате в момента някои промени по отношение на небанкови институции и на банкови и т.н. Винаги може да разчитате на нашата компетентност и най-вече не само на Управителния съвет, но и на нашите служители.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми колеги, преминаваме по-нататък към нашата работа.
Иска да ви помоля да разместим втора и четвърта точка, тъй като тук е министъра на околната среда и водите госпожа Искра Михайлова. Тук е и колежката Ивелина Василева, която е вносител на законопроекта, тъй като после ние ще гледаме данъчни закони, да разгледаме първо техния законопроект, за да не ги караме да чакат. Ако сте съгласни да подложа на гласуване тази промяна в дневния ред.
Има ли някой против? Няма.
Приема се.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ограничаване изменението на климата, № 354-01-49, внесен от Ивелина Веселинова Василева и група народни представители на 02.08.2013 г. и законопроект за ограничаване изменението на климата, № 302-01-20, внесен от Министерски съвет на 26.09.2013 година.
По реда на внасяне на законопроектите ще дам първо думата на колежката Василева да представи нейния законопроект и след това на госпожа Михайлова да представи правителствения.
Заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря господин председател, скъпи колеги, уважаема госпожо министър, благодаря за възможността да представя на вниманието ви внесени от група народни представители от Политическа партия “ГЕРБ” законопроект за нов проект за ограничаване на измененията на климата.
Започвам с малко хронология. Законопроектът е изготвен в подкрепа на усилията по време на предходния мандат, както на правителството, така и на всички политически представени в Парламента групи, да се подсили акцента върху политиката свързана с изменението на климата. Законопроектът е изготвен през 2012 г. с много активно участие на всички заинтересовани страни във фазата на обществени обсъждания и консултации. Законопроектът премина на първо четене в няколко комисии по време на 41-ия парламент, включително и Комисията по бюджет и финанси. Това е, както споменах, един изцяло нов рамков закон. Това е закон, който изразява консенсусната позиция, касаеща значимостта на политиката свързана с ограничаване изменението на климата и нейния хоризонтален характер.
Със закона се регламентира общата правна уредба свързана с обществените взаимоотношения, свързани с осъществяването на тази политика. Регламентират се компетентните органи, които осъществяват политиката по климата, техните правомощия, както и се очертава кръга на частно правните субекти, кои имат права и задължения в рамките на различни процедури, които са свързани с основните дейности и процедури, изпълнявани от Република България в областта на изменението на климата в международен план и на ниво Европейски съюз. Знаете, че държавата ни има поредица от ангажименти, които са свързани както с рамковата конвенция, на ООН за изменение на климата, така и с европейското законодателство. И не само. Този праг е изключително значим от гледна точка на необходимостта максимално бързо държавата ни да приведе в съответствие своето законодателство, предвид текущата наказателна процедура, която е открита още февруари месец.
Както споменах законопроекта отразява европейското законодателство и транспонира изцяло директивите, по линия на които Европейската комисия е открила наказателна процедура.
По отношение на сравнението между двата законопроекта, тъй като вървят паралелно, в общи линии може би на 95 процента, ако не и повече текстовете изцяло съвпадат. Това което има като различия между двата законопроекта, касае редактирането на няколко текста, които имат отношение към компетентностите и отговорностите на секторните ведомства, които във варианта предложен от парламентарната група на ГЕРБ са по-засилени. Свързани са с политиката по изменение на климата. Също така и начините по които се изразходват средствата от търговията с емисии.
Освен това има и някои промени, които отразяват два новоприети регламента от страна на ниво Европейски съюз Европейски парламент и решение на Европейския съвет. Това са нормативни документи, които имат отражение в редакцията на четири член на документа.
Предвид това, както упоменах, закона е рамков, значим. Освен това и до голяма степен текстовете съвпадат, с изключение на някои редакционни промени. Нашият апел е да бъдат разглеждани паралелно двата закона, като това което искаме да постигнем е във фазата на периода между първо и второ четене е да се изчистят в максимална степен всички текстове, така че да постигнем най-съвършените
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви госпожо Василева. Сега правителствения законопроект, министър Михайлова. Заповядайте.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Василева, представям на вашето внимание законопроект на нов закон за ограничаване изменението на климата с пълното съзнание, че някои от присъстващите в залата и членове на Комисията в предишното Народно събрание са работили вече по вариант на такъв законопроект. Така е. Законът за ограничаване изменението на климата беше разработен от Министерство на околната среда и водите през 2012 г. Беше одобрен от Министерски съвет, внесен в 41-то народно събрание и разглеждан даже на първо четене на заседание на Комисията по околна среда и води, Комисията по европейските въпроси, Комисията по транспорта и Комисията по бюджет и финанси в това число.
Поради разпускането на 41-то народно събрание, законопроектът не бе приет в пленарна зала. Това което Министерство на околната среда и водите направи е да продължи работа по законопроекта. И на 26 септември новия вариант беше одобрен от Министерския съвет и внесен по съответния ред в 42-то народно събрание. Ще подкрепя госпожа Василева в изказването, че философията на законопроекта не е променена. Работен е от същия екип. Това което е променено във варианта, който предлагаме на вашето внимание е, че той е съобразен с всички излезли в този период от 2012 г. до м.септември 2013 г. документи на Европейския съюз, в една област, която е изключително динамична и богата на нормативни документи. Те са отразени в текстовете на законопроекта. Това са основно в отразяването на регламент № 389 от 2013 г. Примерно в чл.54 ал.2 са отпаднали изискванията за докладване на министъра на околната среда и водите пред Европейската комисия в качеството му на тръжен продавач. Тъй като според новите документи няма такива задължения.
Другите промени са свързани с влизането в сила на регламент 525 от 2013 г. и регламент 389 от 2013 г. и решение 377 от 2013 г. Това което искам да подчертая е, че с продължаването на работата по законопроекта наблегнахме на координацията между институциите, които носят отговорност за осъществяването на тази политика. Подсилихме отговорността на отделните ведомства и държавни институции. И предложихме по-гъвкав вариант за взимане на решение по разпределението на постъпленията от търговете за квоти на емисии на парникови газове, в рамките на европейската схема за търговия с емисии, който позволява на правителството чрез постановление на Министерския съвет да насочва приходите от търговията с емисии на парникови газове или на други части от тях към приоритетни за съответния времеви период дейности, в съответствие с изискването на директивата, разбира се, която определя в какви параметри отделните страни членки биха могли да изразходват тези постъпления от търговията с емисии.
За информация на уважаемите народни представители, бих искала да дам няколко данни във връзка с тръжните продажби на квоти на емисии за парникови газове по европейската схема за търговия с емисии. Към 17 октомври 2013 г. това което мога да кажа е, че приходите от ранните търгове, които са направени още през 2012 г. са на стойност 22 млн. 137 930 евро. Продажбата на резерва за избягване на двойно отчитане е донесла 388 700 евро на България. Броят на квотите продадени на ранните търгове са 3 млн. 277 000. А квотите, които ще бъдат продадени до края на 2013 г. са 2 млн. 280000. Приходите от търгове през 2013 г. до 17 октомври са 40 млн. 421 800 евро.
Очаква се раздвижване продажбата на квоти по европейската схема към 2015 г. По предварителни оценки на европейската комисия разпределението на квотите за тръжна продажба за България са както следва. Първоначалното разпределение за 2013 г. в милиони квоти 28,8. За 2014 г. 28,5. за 2015 г. 29,8. или общо за 2013 – 2015 г. повече от 87 млн. квоти.
При различни варианти разпределението на тези квоти може да варира, ако след прилагане на дерогации, разпределението намалява и се получават общо 52 млн. и малко. При прилагането на беглоудинг, т.е. намаляване на 900 млн. квоти от общата европейска търговия с емисии, още повече намаляват разпределените квоти за България. Стават 27,8 млн.
Във всички случаи приходите от продажби, които очакваме и които са свързани с този законопроект, който представяме, без прилагането на беглоудинга са от порядъка на 261 млн. 700 000 евро. А при прилагането на беглоудинга и евентуално покачване цените на квотите е 315 млн. 600 000 евро. Това е допълнителна информация, която давам към днешна дата, поради спецификата на работата на тази комисия.
Благодаря за възможността да коментираме законопроекта в Комисията по бюджет и финанси, тъй като законопроекта няма голямо влияние върху фиска. Не се изискват допълнителни инвестиции. Една част от разпоредбите са включени в текстове на сега действащия закон за опазване на околната среда. Но детайлизираното разработване на материята ще позволи на България, както да работи равностойно с другите страни членки на Европейския съюз по проблемите на ограничаване на изменението на климата, да включи всички заинтересовани институции със специални отговорности. И не на последно място да избегнем предявяването на претенции към България и влизането му в съдебна фаза на наказателната процедурата срещу България, за не прилагане на общото европейско законодателство по отношение на изменението на климата.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря на министър Михайлова. Колеги, ако имате въпроси или изказвания по двата законопроекта заповядайте. Ние не сме водеща комисия. Така че и с това да се съобразим. Доколкото двата закона имат повече от 70 – 90 процента тялото на закона е общо, ако няма изказвания, аз ще го подложа на гласуване и предлагам да ги подкрепим.
На второ четене водещата комисия ще направи един общ законопроект и няма да й е трудно да го направи, предвид близостта между двата законопроекта. Виждам, че няма изказвания.
Подлагам на гласуване първия законопроект с вносител госпожа Ивелина Василева и група народни представители.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се с пълно единодушие.
Подлагам вторият законопроект с вносител Министерски съвет.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приемат се и двата.
Благодаря на вносителите на двата законопроекта, на министър Михайлова.
Успешен ден ви желая.
Следваща точка втора от дневния ред.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект на Закона за счетоводството, № 302-01-27, внесен от Министерски съвет на 11.10.2013 г.
Кой ще представи законопроекта? Госпожа Людмила Петкова – зам.-министър на финансите. Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, предложението за промяна в Закона за счетоводството е много кратко. Всъщност за създаване на една нова алинея, с която да се даде възможност при съставяне на първични счетоводни документи чрез автоматични устройства или системи, подписа на съставителя да бъде заменен с цифров или с друг идентификатор. Като това са първични счетоводни документи, които са създадени в самото предприятие и се ползват само за вътрешни цели. Като именно в допълнителните разпоредби на закона има кратко определение какво представлява цифров или друг идентификатор. Всъщност това предложение е от бизнеса, тъй като знаете в счетоводната отчетност се ползват автоматични системи и устройства. И те предлагат за целите на вътрешно-документооборота да може подписа да бъде заменен с идентификатор, с който всъщност по безспорен начин да бъде определен, кой е съставителя на първичния счетоводен документ.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви.
Колеги имате ли изказвания и въпроси към този законопроект? Няма.
Колеги, подлагам на гласуване законопроекта.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Преминаваме към следващата трета точка от дневния ред.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 302-01-28, внесен от Министерския съвет на 11.10.2013 година.
Госпожо Петкова, продължете си днешната работа в Парламента.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря. Ще ви запозная накратко с предложенията за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. Основно те са свързани с данъчни преференции.
По отношение общо на няколко преференции, които представляват както регионална, така и минимална помощ. Знаете че срока изтича до 2013 г. Всъщност във връзка с приетите нови насоки за държавните помощи 2014 г. – 2020 г., които все още не са в окончателен вид, предлагаме действащите данъчни преференции да бъдат продължени до 2014 г. и след окончателното приемане на новите насоки вече да бъдат уточнени данъчните преференции за новия период 2014 – 2020 г.
По отношение на една от данъчните преференции свързана с общините с висока безработица. Тоест, целта е за заетост. Предлагаме промяна. В момента тази данъчна преференция се ползва от предприятия, които извършват производствена дейност в общини с безработица с 35 процента над средната за страната. Предложението е процента да бъде намален от 35 на 25. Ако бъде приет този процент, към списъка ще бъдат добавени още 14 общини. И всъщност отрицателния ефект за бюджета от увеличаване на списъка на общините, които ще могат да ползват преференции е 4 млн. лева.
Това което всъщност предлагаме за тази преференция по-основно е да се въведат условия. Това е преференция свързана с безработица, а всъщност то е преференция за заетост. А самата преференция няма условия за заетост. И се установи при един анализ на данъчните преференции, че предприятия ползват данъчната преференция, това е сто процента преотстъпване на корпоративен данък, без да създават заетост. И затова предлагаме преференцията да бъде усъвършенствана, като се въведат условия свързани със заетост. Като самото лице, което осъществява производствена дейност в тези общини да създава най-малко десет работни места. Досега нямаше условия, но все пак предлагаме десет работни места, за да може да се ползва преференция както от големи, така и от малки и средни предприятия. Като най-малко 50 на сто от тези лица да са заети пряко в производствената дейност. И през целия период 30 процента от тези десет лица, най-малко десет, да са с постоянен адрес в съответната община. Тоест, за да може действително преференцията да изпълни своята цел, а това е за създаване на работни местна и за заетост в тези общини.
Предлагаме преференция с данък при източника, да не се облагат доходите на чуждестранни юридически лица от лихви по облигации и други дългови ценни книжа, както и доходите от лихви по заем, който е предоставен от чуждестранно лице емитент на облигациите при наличието на две условия. Емитентът да е местно лице за данъчните цели на държава членка. Емитентът да е издал облигациите. Всъщност основната подобна данъчна преференция съществува до 2006 г. Целта е да се осигури финансиране на местните юридически лица.
По принцип така както е предложена и преференцията, това е само освобождаване от данък при източника. Макар че за някои лица, примерно при наличие на Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане, съответно може да бъде приложена и сега се прилага Спогодбата и по някои от спогодбите тези доходи са освободени от облагане. Освобождават се от облагане, дори да са освободени с данък при източника, съответно по някои от спогодбите тези лихви се освобождават по съответната спогодба.
Предлагаме една промяна по отношение на доходите от авторски и лицензионни възнаграждения. Това е свързано с европейска директива. Знаете, че тези доходи от авторски и лицензионни възнаграждения 2015 г. трябва да бъдат облагани с нулева ставка. Първоначално до миналата година бяха с 10 процента. Намали се на пет процента. И съответно след две години трябва да бъде пълно освобождаването. Но предложението, което правим е във връзка със започнала процедура по инфичмънт на Европейската комисия и съответно ние трябва да отстраним това несъответствие с европейското законодателство.
Това са накратко предложенията за промени.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Колеги имате думата. Господин Горанов заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин председателю, колеги, госпожо Петкова, два въпроса имам. Големите теми са всъщност две, затова са два въпроса.
Безспорна роля на опозицията е да разглежда от всички гледни точки едни промени, които на пръв поглед изглеждат добри. И аз не казвам, че са лоши. Но задавам следния въпрос. Не мислите ли, че намаляването на процента над средния, по отношение на безработицата и преференцията по чл.184 няма да доведе до намаляване на ефекта. И веднага казвам какво имам предвид.
Ясно е, че стопанската активност е относително ниска. Ясно е, че размера на вътрешните и външните инвестиции е относително ограничен, особено напоследък. Следователно един подобен инструмент, колкото по-добре е насочен, при положение, че действа ограничено, толкова би могло да се предполага, че по-лесно ще се прояви ефекта му, особено на такива места, които са рязко по-неблагоприятно поставени от други.
Намаляването на прага на пръв поглед изглежда добре, дотолкова доколкото разширява възможността подобна преференция, да се прилага върху по-голяма част от територията на страната, тъй като вероятно по-голяма част от общините ще попаднат в това разпределение над 25 процента. Пак повтарям. Дори статистически погледнато интензитета на въздействие ще бъде намален, заради свиване на този праг. Не случайно странно ми беше откъде хрумна такава идея. Не видях в мотивите. Вероятно е била дебат с неправителствени организации. Как бихте коментирали това мое притеснение, че по този начин ще се притъпи привлекателността на мярката, дотолкова доколкото тя няма да въздейства толкова целенасочено върху регионите, където имаме най-лошо проявление на ниска заетост и висока безработица. Това е единият въпрос.
Вторият въпрос, често колеги депутати се изкушават да ни питат, когато не разбират, за да не се поставят под съмнение техните експертни качества. Но аз държа да ми уточните § 6 с новата ал.6 на чл.195, как го родихте, освен че съществува до 2006 г. и какви хипотези разглежда. Той безспорно е формулиран добре. Въпреки че имаше коментари на експерти, че самостоятелното използване на облигации и на дългови ценни книжа е некоректно дотолкова, доколкото облигациите също са дългови ценни книжа. Но това е технически въпрос.
По скоро моят въпрос е кое го поражда, освен обяснението, че по този начин ще стимулираме евентуално външните пазари да засилят интереса си към финансови потоци, към местни български лица за финансиране. Тук говорим за не банкови финансови инструменти за финансиране? И дали това облекчение не идва да обслужи един, два частни казуса, които са поставени многократно на масата.
Може да не съм прав, но понеже е много специфична материя трябва да си отговорим на тези два въпроса, както от гледна точка на обхвата на данъчното облекчение, така и от гледна точка на това, защо от него ще се ползват само европейски, но не български лица. Защото в края на краищата България има също доста ликвидност. Българската банкова система, въпреки че тя не е предмет на тази тема също е много ликвидна. И общо взето тясното фокусиране на нормата буди тези въпроси, които може и да не са основателни, но трябва да намерят отговор.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тъй като е отворена тази тема, ще си позволя и аз да задам няколко уточняващи въпроса, по отношение на § 6. Моите са в обратната посока. Аз съм за това тази преференция да бъде въведена, която е отнета 2006 г. Понеже тогава участвах в управлението и знам мотивите. Нека да кажа защо беше премахната.
После ще кажа и какъв е бил точния текст 2006 г. Поради факта, че имаше достатъчно чуждестранни инвестиции, достатъчно източници на капитали за инвестиции и поради факта, че тогава започвахме една битка с влизането в Европейския съюз по линия на свързаните лица в данъчното законодателство. Тук има такава връзка, която разбира се, после беше отстранена с редица други текстове и сега свързаните лица не влияе на този текст. Тогава беше отменена. Аз лобирам и заставам зад такъв текст, българските корпорации да могат да излизат с корпоративна облигация от чуждестранните финансови пазари и въобще не ме вълнува кой ще прави корпоративна облигация. Заявявам го тук пред интернет. Защото ще има други хора, които ще питат това. И защото в кулоарите вече ме питаха и защото журналистите ме питаха. И защото ще задам въпрос, защо отпаднаха някои текстове и защо се появиха други текстове. Ако ще пречим на бизнеса да набира капитали от вън на международните пазари, защото някой пита нещо. Или защото някой народен представител се бои да каже, че лобира за интересите на бизнеса, аз не се боя. И затова го заявявам категорично и ясно.
Стоя зад този текст и питам, защо отпадна другия текст, който беше в чл.27 и който беше аналогичен на този в първоначалния проект. Някой от някого се уплаши ли или някой смята, че този текст не работи за българския бизнес. Или да кажем някой смята, че Българския енергиен холдинг няма да прави корпоративна облигация на външните пазари, за да финансира НЕК или някоя друга българска корпорация няма да излезе на външните пазари. Това е първия ми въпрос.
И вторият ми въпрос, откъде се появи този текст. В т.1 първоначалния вариант на текста, който аз съм виждал и който го имаше и в първоначалния вариант и на закона, доходите на чуждестранно юридическо лице, тук става въпрос за тези, които ще купят облигацията. Излиза една българска корпорация на чуждите финансови пазари, продава облигация. И лихвите, които плаща Българската корпорация на тези, които ще дадат средствата си са освободени. И тук ние освобождаваме само тези, които са членове на Европейския съюз и на европейското икономическо пространство. След като прекрасно знаем, че на международните финансови пазари, основните играчи са американските и други дружества, които ще купят Българската корпоративна облигация и всъщност ще участват в този процес. Ние по този начин ограничаваме с този текст. Нека да ви го преведа. Излиза Българска корпорация на международните финансови пазари и там само за европейските, тези които ще искат да купят европейските дружества, за тях лихвите са освободени от данък, а за тези които не са от Европейския съюз не са.
Ако греша, поправете ме. Но ако това е смисъла на този текст, който се е появил, аз ще бъда против и сега и на първо четене и ще направя за второ четене да отпадне. Защото в този кризисен момент, когато инвестициите са на нула, когато банките почти не кредитират българския бизнес, ние да попречим на българските корпорации да излязат на международните финансови пазари, само защото някой смята, че има някаква готова, на някой корпорация или на втора или на трета, значи интуито персоне не съм съгласен и съм достатъчно честен да го заявя.
Благодаря.
Ако има други въпроси по темата по този въпрос, нека да ги кажем сега, за да отговорят наведнъж. Ако са по други от закона ще дадем възможност на госпожа Петкова да отговори или експертите.
Заповядайте госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Започвам с преференцията за общините с висока безработица. Всъщност идеята не беше първоначално да се променя броя на общините, т.е. да се разширява обхвата на общините, които да попаднат, а по скоро беше да се въведат условия, за да може действително тази преференция да осигурява заетост в тези общини. Но всъщност когато разглеждахме преференцията направихме един преглед, колко са общините като бройка с 35 процента по-висока безработица от средната за страната при 25 процента, при 20. Всъщност уточнихме ги, че при 25 процента допълнително се включват в списъка 14 общини. Общо стават около 189 мисля, че бяха общините. Но идеята беше да поставим условия на преференцията, за да може тя действително да постигне целта си.
По принцип преференцията я разглеждаме само за една година. Тъй като съобразно новите насоки, които ще излязат 2014 – 2020 г. вече в зависимост от условията, които се поставят, насоките за държавните помощи, вече може да се погледне за един по-дълъг период. Дали действително преференцията да остане в този вид, да бъде усъвършенствана, да бъдат добавено или да бъде изцяло нова преференция, която да бъде както за регионално развитие, така и за повишаване на заетостта.
По отношение на преференцията в чл.195 първоначално беше тази преференция да обхваща, както освобождаване от данък при източника за доходите на чуждестранни лица, така съответно и доходите от лихви по облигации и други ценни книжа на местни лица.
По принцип разпоредбата в чл. 195, както я виждате в този вариант, тя беше огледална и с промяна в чл. 27. По принцип в Министерския съвет е взето решението, в този вид окончателен да бъде приет проекта на закона. Съответно вече във вида чл.195 в този без чл.27, съответно тази ал.6 тя би трябвало да претърпи корекция, тъй като това, което ми зададохте като въпрос, това което е добавено за местни лица само за държави членки на Европейския съюз или на европейското икономическо пространство, съответно тя се ограничава само до доходите на лица, които са местни за данъчни цели на Европейския съюз. Тоест не е както беше преференцията до 2006 г. за доходите на чуждестранни лица. И по този начин, както е в момента самата разпоредба на 195, тя е безсмислена. Ще ви кажа защо. Защото с данък при източника тези доходи се облагат. Но с държавите членки на Европейския съюз, ние имаме с всички държави членки двустранни спогодби за избягване на двойно данъчно облагане.
И всъщност дори и да я няма тази разпоредба по линия на Спогодбата, съответното лице подава искане в НАП и по самата спогодба то ще бъде освободено от данък при източника. Така че разпоредбата, т.е. преференцията, за да може да постигне целта си трябва да бъде преработена. Иначе в този вид според мен няма смисъл, защото тя не се явява преференция. Тя се явява по скоро, ако остане в този вид, облекчението за лицата е, че няма да подават искане за прилагане на Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане и минават на директно освобождаване. Тоест спестяваме им едно подаване на искане пред нас.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Аз тогава ще си позволя да направя един коментар още, тъй като зададох въпрос и получих отговор, който е в посоката, която очаквах. Аз ще внеса между първо и второ четене текста, който прави преференцията преференция. Това първо.
Второ, ще се обоснова и тук и в Парламента защо го правя.
Трето, трябва да е ясно, че тази преференция я има в повечето от държавите в Европейския съюз. И ще ви кажа в кои държави я има. Ние не сме по-богати нито по инвестиционно обезпечени, за да си позволяваме държави, които имат в стотици пъти по-големи инвестиции от нас, да имат преференция относно корпоративни облигации на чужди пазари. Имам предвид освобождаване на лихвите, а ние да си позволим да не го правим. Толкова повече, че трябва никога да не си чел или никога да не знаеш как се прави една облигация, как тя се управлява, за да си помислиш, че може да е ясно точно кои са и как са тези, които са купили въпросната ценна книга. Но това е друга тема, в която мисля да не навлизаме в нея, защото е доста професионална. Това е моя коментар. Може би други колеги ще имат други коментари.
Заповядайте професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Господин председател, само по отношение на един допълнителен аргумент. Като слушах тук за намалението на процента. Колегата е абсолютно прав, че когато се намали на 25 естествено се разширява ветрилото и сякаш тези, които са с по-висока безработица имат нова конкуренция, така да се каже. Това е напълно логично.
Но вярно е и другото от страна на инвеститора. Аз не го видях в мотивите. Може да го добавим. Но това е добре за инвеститорите, защото инвеститорите при по-широко ветрило имат по-голям избор от гледна точка на инфраструктура, на традиции в съответната област и т.н. Тоест и този аргумент е верен, но и аргумента от страна на инвеститорите също е верен. И тук явно се търси някакъв баланс на интереси. Аз така го разбирам, мъчейки се да помогна за аргументите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви проф. Гечев. Има ли други изказвания по законопроекта? Няма.
Тогава колеги с декларацията на господин Лазар Попов, на господин Сергей Кичиков и на госпожа Дора Янкова, че гласуват за, който е за, моля да гласува.
Благодаря ви.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.
Благодаря ви.
Приятна вечер и закривам заседанието.

/ Закрито в 17 часа и 50 минути /

Стенограф: Силвия Михайлова
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/ЙОРДАН ЦОНЕВ/