П Р О Т О К О Л

№ 10

---

На 24 октомври 2013 г. /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 134 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.50 часа и ръководено от господин Йордан Цонев – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 14 часа и 50 минути /

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добър ден на всички!
В условия на падащ кворум, откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам ви следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 302-01-29, внесен от Министерски съвет на 15 октомври 2013 г. – първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за икономическите и финансови взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и техните действителни собственици, № 354-01-64, внесен от Йордан Цонев и Делян Пеевски на 15.10.2013 г. – първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на Агенция “Пътна инфраструктура” за периода от 01.07.2009 г. до 30.09.2013 г., № 354-02-136, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 17.10.2013 г. – първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 302-01-30, внесен от Министерски съвет на 22.10.2013 г. – първо четене.
5. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 302-01-17, внесен от Министерски съвет на 18.09.2013 г. – второ четене.
6. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 354-01-56, внесен от Георги Кадиев и група народни представители на 19.09.2013 г.
7. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране Изменението на Заемното споразумение /Проект за социално включване/ между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 302-02-16, внесен от Министерския съвет на 22.10.2013 г.
8. Избор на Подкомисия по отчетност на публичния сектор.
Аз искам да направя едно предложение, ако разбира се го приемете, във връзка с процедурата по приемане на бюджета, да включим като точка в дневния ред – Обсъждане и приемане на бюджета на Народното събрание.
Материалът е раздаден. Доколкото съм информиран в сряда на заседание на Министерския съвет ще бъде гледан проекта за държавен бюджет, съгласно устройствения закон за бюджета. Преди това трябва да бъде внесен и нашия бюджет на Народното събрание.
Имате ли по тази или по останалите точки някакви бележки или предложения? Няма.
Моля , който е съгласен с така предложения дневен ред и с точката, която предложих за включване, да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Пристъпваме към първа точка от дневни ред.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 302-01-29, внесен от Министерски съвет на 15 октомври 2013 г. – първо четене.
Кой ще го представи? Заместник-министъра на финансите госпожа Людмила Петкова.
Колеги, преди това да ви кажа, че днес отново се излъчва на живо по интернет, заседанието на нашата комисия.
Заповядайте госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, накратко ще ви представя проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми на други предприятия за колективно инвестиране.
Основната цел на законопроекта е въвеждане изискване на европейско законодателство и по-конкретно транспониране на директиви в областта на регулиране на така наречените хеч фондове и колективни схеми, както и въвеждане на насоки приети от европейския орган за ценни книжа и пазарите в тази област.
В проекта на първо място се въвеждат изискванията на директива 2011-61-ЕС, относно лицата управляващи алтернативни инвестиционни фондове. В тази връзка е предвидено създаването на нов дял втори в част трета на Закона, въвеждащ понятие за лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и създаващ уредба на лицензирането им, съответно регистрирането в случаите на управлявани активи под посочените в директивата прагове.
С проекта се предлагат и промени, които засягат въвеждането на опции от транспонираната през 2011 г. директива 2009-65, относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа. А именно, изрично се урежда възможността за създаване на колективни инвестиционни схеми с инвестиционни подфондове, което е обичайна практика в повечето държави членки на Европейския съюз, както и се допуска депозитарна колективна инвестиционна схема да може да бъде не само кредитна институция, а инвестиционен посредник отговарящ на определени изисквания.
В проекта се предлага и създаването на национални инвестиционни фондове, които са вид предприятия за колективно инвестиране, които са различни от колективните инвестиционни схеми въведени с директива 2009-65. Тези предприятия ще могат да функционират като фондове от отворен или затворен тип, като към тях са предложени изисквания за диверсификация на портфейла и риск мениджмънт.
В Преходните и заключителни разпоредби на закона са предвидени изменения в Закона за Комисията за финансов надзор и Закона за пазарите на финансови инструменти във връзка с прилагането на регламент 648 от 2012 г., относно извън борсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции. Със законопроекта се въвеждат и някои разпоредби на издадените от европейския орган за ценни книжа и пазари насоки, за борсово търгуваните фондове и фондовете на паричния пазар. Това е накратко проекта.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Колеги, имате думата по този законопроект. Ние не сме водеща комисия. Икономическата комисия е водеща.
Има ли някакви въпроси към вносителите? Няма.
Моля да гласуваме.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преминаваме към втора точка.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за икономическите и финансови взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и техните действителни собственици, № 354-01-64, внесен от Йордан Цонев и Делян Пеевски на 15.10.2013 г. – първо четене.
Давам си думата, за да ви запозная като вносител на законопроекта.
Уважаеми колеги, последните няколко години темата за икономическите взаимоотношения с така наречените офшорни зони и с дружества, които са регистрирани в тях. Аз ще използвам този термин първо за краткост и второ, защото той има своята публичност за разлика от термина юрисдикции с преференциален данъчен режим. Тази тема придоби особена актуалност в последните няколко години. Може би предвид на кризата и последиците от кризата върху публичните финанси и върху бизнеса изобщо. С тази тема се занимават Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Европейския съюз и правителствата от групата на 20-те най-развити държави.
Най-активно по тази тема, разбира се работи в последните години групата на Г-20. Има приети решения. Европейският съюз също, различните органи на Европейския парламент и Европейската комисия. Последното от които е препоръки към страните членки да изработят свои условия и режим за икономически взаимоотношения и не само това и съответно и данъчен такъв режим. Като целта на всички тези дебати, разследвания, изследвания е да се ограничи влиянието, както и икономическите отношения с тези икономически структури, които ние наричаме офшорни фирми. Тъй като изследванията показват, че това нанася много големи вреди, както на бюджетите на съответните страни, така и по отношение на инвестиционния процес. И не на последно място в криминален план, пране на пари и финансиране на терористични организации.
Ние откликнахме на този дебат и се опитахме да направим един законопроект. Макар че тази материя е доста сложна. По нея няма много опит, нито в страните от Европейския съюз, в смисъл на мерки срещу тези практики. Има различни данни за вредите, които понасят бюджетите от агресивното данъчно планиране на икономическите субекти с тези зони, свързано с фирмите регистрирани в тези зони. И те са трилиони за Европейския съюз, за държавите от Европейския съюз.
Данните които бяха изнесени, макар и да са неофициални са над 12 млр. Мисля, че бяха между 13 – 14 млр. за целия преход за България. Но това не са официални данни. Тъй като сами разбирате, че е много трудно да се води статистика в тази сложна среда.
Целите които си поставя законопроекта и мерките са в две направления.
Първо, да се въведе забрана за дружества регистрирани в тези юрисдикции. Да осъществяват дейности в най-значимите сфери на икономиката или да придобиват дружества осъществяващи дейност в подобни сфери, които са особено чувствителни от гледна точка на защитата на обществения интерес.
Второто направление, да се набележат ефективни мерки за предотвратяване на агресивното данъчно планиране и отклоненията от данъчното й облагане. Тоест, спестяване на плащане на данъци, ако мога да се изразя на по-обикновен език.
Двадесет са точките, да не сбъркам да кажа параграфите, че един вестник се опитваше да се подиграва, че нямало 20 члена, а аз съм казал, че има 20 члена, в които се забраняват. Двадесет точки, в които се забранява участието на тези компании. И аз ще се опитам да ви кажа някои от тях, най-важните. Това са участие в конкурси за обществени поръчки. Говоря за забраните. Участие в приватизационни сделки, в конкурси за получаване на концесии за придобиване на държавно или общинско имущество. В процедури за получаване на лицензи за кредитна институция, за всякакви кредитни институции. Застрахователна дейност, хазартна дейност, пенсионен или здравно осигурителен фонд, мобилен оператор, радио-телевизионен оператор и други.
Също така последната двадесета забрана се отнася до дружества регистрирани в такива юрисдикции с преференциален данъчен режим да учредяват или да участват в лице издател на периодични печатни произведения в Република България.
По отношение на втората мярка за предотвратяване на агресивното данъчно планиране и избягване на отклонението от данъчно облагане, дружествата регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим. Тук отклонението е възможно чрез сделки с местни лица, както физически така и юридически и чрез сделки с лица, които не са установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим.
Всъщност въпросът се състои в това, че в общия случай юрисдикциите са с преференциален данъчен режим, така наречените офшорни зони. Препятстват особено силно възможността за установяване на свързаността между лицата, собственици на капитала на местните лица и самите компании. И в тази връзка са и предложенията. Те са относно това, че доколкото по отношение облагането на местното юридическо лице действа защитата на чл.116 от ДОПК, въвеждаща презумпция, че местното лице и дружеството от офшорната зона могат да са свързани лица. За да бъде завършен защитния механизъм, да бъде по-всеобхватен и неутрален за данъчното облагане е необходимо да се въведе презумпция за свързаност между собствениците на капитала на местното лице и дружеството, което е регистрирано в съответната офшорна зона. В това се състои режима най-общо казано.
При този режим би се стигнало при равни други условия до следното облагане. Корпоративен данък на отказания разход на местното лице 10 процента. Данък върху дивидента на чуждестранното лице от юрисдикцията – 5 процента. И санкция за недекларирано скрито разпределение на печалбата 20 процента.
Защитата срещу употребата на дружества регистрирани в офшорните зони се допълва от правилото постановяващо, че за лице от тази юрисдикция, т.е. за офшорна зона с преференциален данъчен лист и смятай всяко юридическо лице, без значение местно или чуждестранно, което е контролирано от дружество, регистрирано в такава зона с такъв данъчен режим.
На практика това ще разпростре защитните клаузи за наличие на сделка между свързани лица, върху сделки вътре в страната, както и сделки с лица от страни, включително в Европейския съюз, прилагащи на практика преференциални данъчни режими. Изключване от облагане на доходи с източник в чужбина и т.н.
Бих искал, тъй като вероятно ще има дискусия, а и в хода на обсъжданията между първо и второ четене, бих искал да кажа, че от обществената дискусия, която започна още с внасянето на законопроекта, няколко неща правят впечатление като обективни и могат да послужат за подобряване на закона. Едното от тях е за възможността офшорни компании да регистрират като собственици български юридически лица и така да заобикалят въпросните забрани.
Искам да ви кажа, че това е вярно и е пропуск, ние които сме изготвили законопроекта. В чл.3 ще бъде добавено след “нито пряко, нито косвено” “и свързаните с тях лица, по смисъла на § 1 от Търговския закон”, за да избегнем тази възможност. Тоест, да затворим тази вратичка. Аз благодаря на тези, които ни обърнаха внимание върху този пропуск.
Също така мисля, че закона трябва да бъде усъвършенстван и по отношение на административно-наказателните разпоредби. Например не е предвидена никаква наказателна разпоредба по т.20 от забраните. А това е за печатни произведения. За лице което издава такива. Мисля че там ще бъде предвидена адекватна санкция.
Разбира се, има и други режими, които трябва да бъдат въведени. Надявам се дискусията да помогне да усъвършенстваме този закон. Той да стане работещ. Аз като един от авторите не крия своите надежди и очаквания, че този закон може да послужи и за изработване и на законодателство в другите европейски страни, където такова липсва.
Благодаря ви за вниманието.
Имате думата за обсъждане и въпроси. Може би забравих да кажа, че сме направили съгласуване с доста организации. Разбира се, с Министерство на финансите, с адвокати и адвокатски кантори, които работят по темата. С асоциациите на индустриалния капитал, с профсъюзите, с доста широк кръг от бизнеса и обществени организации. Но тази дискусия може би ще разшири и усъвършенства това съгласуване.
Имате думата колеги. Ако има гости, които искат да зададат въпроси или да направят предложение, също имат думата.
Господин Кадиев има въпрос.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Малко странно да не дискутираме изобщо. Ако може господин председател да ни дадете малко повече подробности за предмета на закона. Не разбрах, той ще засяга дружества, които са в зони с преференциален данъчен режим или дружества, които ще бъдат в офшорни зони? Тъй като няма нищо лошо в това да са с преференциален данъчен режим, особено ако имаме СИДДО с тях. Дори и да нямаме по ЗКПО и ЗДДФЛ може достатъчно ясно да ги облагаме.
Второто нещо е обхвата, който имат за забраните. Също се консултирах с доста колеги, които са по скоро счетоводители, одитори. Масовото мнение е, че тези наказания, които се предвиждат в закона ги има в специалните закони. И може би там им е мястото в специалните закони.
Един от въпросите, който ми зададоха беше, защо в обхвата след като се обхващат застрахователни дружества, банкови институции, защо примерно не са вкарани вътре одитните дружества. Със сигурност има и други за които ще се сетите или социологическите агенции да речем, които са от висок обществен интерес и отговарят на критериите, които вие споменахте за тези институции.
Със сигурност ще се сетя за още въпроси, но си мисля, че след като чуя отговорите разбира се, от ваша страна да не се окаже, че правим нещо, което вече е направено в специалните закони и всъщност не допринасяме, кой знае колко за подобряване на средата.
Едно от нещата, опасността да направим по-лошо, примерно по отношение на Българската фондове борса, която и без това има много малък оборот. Представете си едно инвестиционно дружество, което е регистрирано в офшорна зона. С такива е пълно. Да не кажа, че всички имат такива подразделения, от големите световни говорим. И дойде да купи акции на българския фондов пазар. Какво ще направим ние? Ще отнеме лиценза на дружеството или какво? Общо взето препредавам частично част от аргументите, които чух. Иначе идеята е добра. Вероятно има зрънце рационализъм. И ние го разбираме всички, какво ни е желанието да има повече прозрачност, да са ясни кои са собствениците. До известна степен и борба с прането на пари. Но така или иначе имаме и специални закони за тези неща и трябва да преценим, дали имаме нужда от този закон и в каква форма.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще се постарая да отговоря.
На първия въпрос, за кои зони става въпрос. Отговор дава допълнителната разпоредба § 1, т.2. Юрисдикции с преференциален данъчен режим са тези по смисъла на § 1 т.64 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за корпоративното подоходно подоходно облагане. Там доколкото си спомням са и поименно изброени, кои са точно тези зони.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Говорим не за популярните офшорни зони, а за всички юрисдикции с преференциален данъчен режим. По тази логика и България е юрисдикция с преференциален данъчен режим.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: В чл.64 от § 1 на допълнителните разпоредби на ЗКПО има две точки. В първа точка са изброени конкретно. Това действително са всички офшорни зони. В точка 2, това са юрисдикции с които България няма сключени спогодби за избягване на двойно данъчно облагане. И в които подоходния данък се отличава повече от 60 процента от подоходния данък в България. Тоест при подоходен данък под 4 процента. Това са юрисдикциите с преференциален данъчен режим. По принцип при тях проблема е, че тъй като са сключени спогодби за избягване на двойно данъчно облагане или споразумение за обмен на информация е, че няма начин по който да се изиска информация от съответната юрисдикция за действителния собственик на дружеството.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Както и за действителните счетоводни баланси на съответното дружество, за да проверим дали тази сделка е отразена във всяка сделка. Изобщо всяко икономическо взаимоотношение, било то трансфер на пари и т.н. Тоест, тук се опитваме и мисля, че съвсем успешно да приложим мярка да избегнем това, за което говорим от началото.
Колкото до това, дали някоя от тези забрани ги има в специалните закони, да някои ги има. Но някои са, така да се каже половинчати. Например, в Закона за кредитните институции има забрана. Но там е казано, че с декларация кой е собственика, тази забрана се преодолява. Ние променяме това сега, защото декларация не ни върши работа. Оказа се, че не ни върши работа. Искаме заверен документ от съответната юрисдикция кой е собственика. Когато става въпрос за чувствителни сфери като кредитните институции и изброените тук, които са в забраните.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Не е ли по-добре да го направим в самия Закон за кредитните институции? Това нещо, което пременяме, да го направим там.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Доколкото препоръката на Европейската комисия към държавите е да изработят цялостни икономически правила за взаимоотношение с тези компании, ние се опитваме да направим такъв закон и в него да изработим правилата. Този първи опит може да не е достатъчен, може да не е пълен, може да не е цялостен, но идеята е тук да се съберат тези правила за взаимоотношения, а не хвърлени по всички закони. И се оказа, че това не върши работа.
Освен всичко друго, тук има и данъчен режим, който се въвежда като една първа мярка. Така че това е идеята, да не бъде по отделните закони, а да бъде в един закон. Не виждам някаква опасност извън тези забрани, инвестиционни посредници да купуват акции на български предприятия, на български дружества на Фондовата борса. Не виждам опасност. Ако виждате, дайте предложение между първо и второ четене, да избегнем тази забрана. Но когато става въпрос за секторите за които има забрана, очевидно е, че това не може да се случи. Не може да търсим изключението там.
Госпожо Стоянова заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА: Господин председател, аз няма да се изказвам по същество на закона, защото той е съвършено нов и е специфична материя. И тъй като е внесен от народни представители, аз иска да попитам, имаме ли становищата на Министерство на финансите, на Министерство на икономиката, на други асоциации, които са от засегнатите дейности, за да оценим тяхното мнение и евентуалния ефект върху въздействието, за да може да си съставим мнение за това, доколко ще е ползата и доколко ще са проблематични някои от текстовете в закона. Имаме ли такива становища?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние го правихме съвместно с тях и мисля, че госпожа Петкова може да даде такова становище.
МЕНДА СТОЯНОВА: Имате предвид само за финансите.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И с Министерство на икономиката и с тях сме говорили и сме работил по темата. Може би трябваше и тях да поканим. Мой пропуск е. За зала ще бъдат поканени.
МЕНДА СТОЯНОВА: Хубаво е да има и писмено становище, защото все пак писменото становище ангажира по различен начин институцията, отколкото работата в работна група. Повярвайте ми и вие имате опит в това отношение.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Логично е. Права сте. Ще поискаме писмени становища за първо четене в зала и ще ви ги раздадем. Но може би госпожа Петкова да каже.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Аз бих искала накратко да ви запозная със самия данъчен режим. Действително ние подкрепяме в момента такъв защитен механизъм, срещу скрито разпределение на печалбата съществува. Но той съществува по отношение на ревизионните производства. Това което се предлага с промяната в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е, че се разширява определението за свързани лица. Добавяйки две нови точки, всъщност местно лице и чуждестранно лице, когато чуждестранното лице е регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, те се считат за свързани лица. Съответно при сделки, при които примерно няма действителност на сделката. Или примерно има отклонения от пазарните условия, тогава се счита, че е налице скрито разпределение на печалбата. Съответно скритото разпределение, разхода не се признава за данъчни цели, когато представлява скрито разпределение на печалбата. Съответно облагане с пет процента данък върху дивидент и имуществената санкция 20 процента в размер на разхода, който представлява скрито разпределение на печалбата.
Това е накратко режима, така че ние напълно подкрепяме това, което е предложено като режим. Тъй като основното, което е на организацията за икономическо сътрудничество и развитие, през юли месец тя излезе с един план за действие, което подкрепя и Европейската комисия. И всяка държава членка на Европейския съюз трябва да предприеме спешни мерки срещу схемите за отклонение от данъчното облагане и схемите за агресивно данъчно планиране. Като една от мерките е да се предотврати прехвърлянето на печалби от държавите членки към юрисдикции с преференциален данъчен режим.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Една от кореспонденциите, които водихме беше с Асоциацията на индустриалния капитал, тъй като в първоначалните варианти, които правихме на законопроекта, те изразиха опасения. Имат членове, които са вносители на суровини, руди и т.н. от страните от бившия Съветски съюз, които работят с точно такива офшорни компании. И те изразиха съмнение че това може да попречи на нормалните икономически взаимоотношения на тези български икономически субекти, които търгуват с въпросните компании.
Ние се постарахме да направим законопроекта така, че да не бъде допуснат такъв проблем. Те ни изпратиха становище, след като разгледаха този вариант. С което казват, че подкрепят принципно предлаганите в законопроекта промени и дават три предложени. Вместо точка пета, да се въведат точка, пета, шеста и седма във връзка със забраните говоря. И това е защото по закон е отпаднало лицензирането на посочената в точка пета дейност.
Това ще го отразим между първо и второ четене, тяхното становище.
За съжаление нямаме писмени становища от другите, понеже те нямат предложения. Асоциацията има предложения, затова имаме писмено становище. Но сме работили в диалогов режим при изготвянето на законопроекта. За първо четене в зала ще взема въпросните становища.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Само нещо бих искала да добавя. По принцип с така предложения данъчен режим няма да бъдат засегнати реален бизнес. Ако сделките са сключени при пазарни условия, всъщност няма да има проблем.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Горанов искаше думата.
МЕНДА СТОЯНОВА: Само реплика към госпожа Петкова. За данъците добре, дори още по-строг режим. Те са преходни и заключителни. Вие се съсредоточавате върху това. По скоро проблема е върху другите текстове нагоре, по какъв начин ще рефлектират върху бизнеса и сделките в страната, а не затягането на данъчния режим със сделки с офшорни компании.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Имате предвид забраните. Ще имате такова становище при първо четене. Господин Горанов искахте думата.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Моите разсъждения са продължение на въпросите, които постави госпожа Стоянова, тъй като не сме много изкушени от темата офшорки. Не я разбираме много и затова щеше да е полезно за нас, особено след като масово се подкрепя институционално, да имаме увереност, че това е така и че то няма да създава проблеми. Затова ще ни е трудно да преценим как точно да реагираме. Но бихме били по-спокойни, ако госпожа Петкова даде увереност не само по отношение на данъчните режим, а по отношение на цялата регулация, която е във функционалната компетентност на министъра на финансите разписана по-горе, че Министерство на финансите няма никакви притеснения по така предложения законопроект.
И като цяло наистина е добре господин председател за първото гласуване в зала. Видно имате някакви кореспонденции и обществени дискусии и обсъждания да запознаете Комисията и залата с тях. Не беше лошо и сега да ги има. Но няма ги така или иначе. Показвате определени документи, с които само вие разполагате, което не е всъщност чак такава драма. Но на нас ни е трудно да се ориентираме.
Затова докато госпожа Петкова е тук, нека да ни каже още веднъж за наше успокоение, че това което се предлага не само в частта на данъчните режими, а и на всички други режими, които са предмет на регулация в 20-те точки, а не параграфи, няма никакво притеснение Министерство на финансите, а и Правителството, да не е цялото правителство, но поне Министерство на финансите.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз също ще отговоря на този въпрос.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: По принцип понеже ме питате за целия режим, аз лично нямам притеснения. Понеже ме попитахте за институцията, закона като се изпрати за официално становище на Министерство на финансите. Ние имаме по принцип изпратено от Икономическа комисия за становище, което трябва да бъде изготвено до утре. Аз затова казвам, че в момента в който се изготви ще бъдете запознати със становището на цялото Министерство на финансите. Аз съм за, тъй като по данъчното облагане мога да ви кажа всички предимства, които са на данъчното облагане. Тъй като питате в Министерство на финансите има и други дирекции, които ще дадат становище, което ще излезе общо становище. Понеже ме питате за официалното становище на Министерство на финансите, ще бъде изготвено във възможно най-кратък срок.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Разбирам, че вие нямате в момента увереност, че този законопроект се подкрепя от Министерство на финансите. Нямате такава увереност, защото такава институционална позиция не е изработена.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Това че няма в момента изготвена позиция на Министерство на финансите не означава, че няма увереност. Аз ви казвам по отношение на данъчното облагане, че имам на сто процента увереност.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може ли да не влизате в диалогов режим, а да искате думата от мен. Да ви отговоря.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Вие сте вносител и е малко по-странна ситуацията.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Като вносител съм длъжен да кажа какво съм направил.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Вие като вносител трябваше да дадете някой друг да води.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може да е пропуск, че го нямате писмено, но това не е първото становище, което нямате писмено за последните 23 години в тази комисия. Както и оценка за въздействието също на 99 процента от законите няма. Искам да ви запитам, тъй като получихте отговор на въпроса за оценка на данъчното въздействие и по него няма проблем, аз мисля, че дори да има някъде отрицателно становище, това като народни представители не ни задължава, понеже питахте какво става тогава, ако има отрицателно. Внасяме го с отрицателно становище и ще питаме кой е обществения интерес. Да има участие на офшорни фирми в приватизацията ли? Аз не отговорих по този начин на вашите въпроси, защото бяха правилно поставени. Но коментара на господин Горанов е абсолютно некоректен и затова отговарям по този начин. Кой е обществения интерес? Те са две части.
По данъчния режим казахме, че нямаме претенции, че той работи и дори може да е още по-строг. Първата част е забраните. Къде е обществения интерес? С кого да го съгласуваме за забраните? Има някоя част от обществото, която ще се противопостави на това офшорки да участват в процедури по обществени поръчки ли? Те ни проглушиха ушите в последните шест месеца да ни питат хората и медиите и всички. Какво стана, нали щяхте да забранявате офшорните фирми да участват в обществени поръчки. Или може би в приватизация или може би в концесии. В коя от тези 20 точки няма обществен консенсус за забрана? Има обществен консенсус за забрана. И може би това ме е подвело мен и колегата ми като вносители, да не поискаме официално становище. Но ще го имате официалното становище.
Доколкото има консенсус за данъчната процедура, втората част от този законопроект са забраните. И забраните са за обществено важни публични сектори. И аз мисля, че по тях има консенсус.
Заповядайте господин Горанов за дуплика.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Сега съм на път да ви обидя и затова предварително правя уговорката, че не е това целта. Но беше редно господин Кънев да води, докато сте вносител по точката. Иначе сме неравнопоставени. В противен случай разсъжденията ви от микрофона ще ви оприличат на друг народен представител. Един заместник-председател на Парламента, който като хване микрофона и си говори постоянно. Затова правих тази уговорка, без да искам да ви обидя. Моят коментар беше, че е хубаво, когато се уреждат толкова важни обществени отношения, да имаме институционалните позиции. И упрека не беше нито към вас, нито към госпожа Петкова. Аз исках да знам дали тя има възможност в момента да заяви позициите на цялото Министерство. Тя каза, че няма тази увереност за цялата част на законопроекта. И затова наистина е хубаво преди да го входирате и да го включите в дневния ред за първо гласуване, да запознаете народните представители с институционалните позиции. Тъй като наистина представете си, че някъде нарушаваме договора за функциониране на Европейския съюз. Примерно. Аз нямам увереност, дали го правим или не. Дайте увереност на Народното представителство, че това е така.
Как би могла да се постигне тази увереност. Имаме парламентарна администрация, която има капацитета да даде такова становище. Имаме администрация на Министерския съвет, която също може да даде такава увереност, за да знаем, че всичко е точно. Иначе по принцип нито един от аргументите, които изтъкнахте не може да бъде оборен по същество. Но ние имаме нужда от повече увереност, че правим нещата коректно.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Приемам тази забележка. Не приемам първата част от бележката, че трябваше да дам да води друг, въпреки, че няма проблем за това. Аз мисля, че след десетина години председателство на тези комисии и най-малко 30 законопроекта лични, които съм внесъл, не е било проблем да ги представям водейки заседанието. Но ако кажете, че това е проблем, вече ще го правим така. Ако аз съм вносител на законопроекта ще води някой от заместниците. Даже ще бъда облекчен. Човек се учи даже и след токова години парламентарна работа. Приемам бележките, които направихте. Ще бъдат изправени преди влизане на закона в зала.
Имате ли колеги други въпроси, становища.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Тъй като се опитвам практически да разбера как ще работи закона. Примерно, ако този закон беше приет днес, това означава ли, че на сделката примерно за закупуване на Фонд “Доверие” слагаме кръст? Тъй като там купувача е офшорна компания.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Категорично слагаме кръст. Ние казахме, че слагаме кръст и да не е приет закона. Дори и да не е пред закона, пак няма да приемем такъв купувач.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Това ние не може да го кажем.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Така го каза Комисията, а ние наблюдаваме нейната работа като орган на Народното събрание, който наблюдава този сектор.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Да наблюдаваш и да взимаш решение са две различни неща. Разбрах отговора. Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, има ли други въпроси? Господин Стефанов заповядайте.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Господин председател един много кратък въпрос. Законът третира ли по отношение на забраните най-вече действащи в случая заварените фирми, които притежават собственост в определените сектори?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Дава се шестмесечен срок да приведат дейността си и условията при които са в съответствие със закона.
Други въпроси има ли? Заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА: Нямам въпрос. Имам предложение. Господин председател може да предложа и евентуално да подложите на гласуване, да отложим разглеждането на законопроекта в Комисията до получаване на становищата. Тъй като и да ги получим преди зала ще трябва целия този професионален дебат да го водим от трибуната, което ще се политизира. Тук искаме да водим по-професионален дебат. Това е моето предложение.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Подлагам на гласуване предложението за отлагане на законопроекта до получаване на становища.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 6 “за”.
Против? Шест против.
Не се приема.
Колеги, подлагам на гласуване законопроекта на първо четене.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
МЕНДА СТОЯНОВА: Въздържал се по принцип означава, че имам съмнение по философията на закона. Аз нямам съмнение по философията на закона, но не съм уверена. Така че запишете, че не гласуваме, а не че сме въздържали се.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добре, така ще запишем, не участвате в гласуването. Аз ще се постарая да имате достатъчно време преди зала становищата, за да може да формирате вашето мнение за зала и затова гласувах против вашето процедурно предложение. Иначе по принцип съм съгласен, че трябва да се запознаете с тях.
Добре дошъл на председателя на Народното събрание. За нас е изключителна чест да гостувате в Комисията по бюджет и финанси. Ще предложа следващата точка да бъде нашия бюджет. Моля да го представите. Като предварително се извинявам на колегите, че точката не беше обявена, а я включихме с гласуване. Заповядайте господин председател. Имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря ви уважаеми господин председател.
Уважаеми членове на Бюджетната комисия, за мен също е чест да участвам във вашето заседание. Благодаря, че включихте тази точка за разглеждане.
Според Закона за публичните финанси от тази година Бюджета на Народното събрание ще трябва да се представи и в пленарната зала. Това което Министерство на финансите е спуснало като възможности за разходни тавани е аналогично с миналогодишния бюджет на Народното събрание. Но след проведени консултации с определени звена, аз мисля че ние имаме малко резерв, който да уточним и малко да намалим бюджета на Народното събрание, като някакъв знак на солидарност сега в условия, когато и другите ведомства получават такива ограничения.
Също така предлагаме да бъдат намалени и собствените приходи на Народното събрание. Основание за това търсим във функцията на Народното събрание, най-вече в две посоки.
Едната е свързана със закриване на Центъра за изучаване на общественото мнение, където се формираше част от приходите. А другата е свързана с функцията Държавен вестник. Второстепенен бюджетен разпоредител, където след преминаването в електронна форма се получава ежегоден спад на реализираните продажби на Държавен вестник. Защото знаете хората се информират все повече по електронен път. Там ще търсим други решения, решения за повишаване смисъла на електронизацията.
Какво сме заложили в програмата за следващата година и в прогнозите. Ограничаване на капиталовите разходи свързано със спиране на строителството на проекта пленарна зала. Това значително ще намали капиталовите разходи. Един такъв проект, за да започне сега в това 42-ро събрание, мисля че няма да срещне особено разбиране от гражданите, особено когато бюджета на държавата е в такова напрегнато състояние. Смятам, че по този въпрос ще намеря солидарност в пленарната зала.
Другите посоки в които искаме да харчим бюджетните средства са свързани с една по-голяма електронизация на работата на Народното събрание. Големи са разходите за хартия. И в тази посока ще апелирам и отделните комисии и парламентарните групи и администрацията да търсим пътища. Защото не е възможно ежегодно да се сменят компютрите, да се купуват лап топи и в същото време разходите на хартия да са константа или даже понякога да се увеличават. Има доста резерви в тази посока.
Ще предприемем действия включително и за съкращения в администрацията. В тези звена, които не са същинска функция на Народното събрание. И обратното, да се усили капацитета чрез създаване на едно ново звено на мястото на Националния център за изследване на общественото мнение свързано със изследване на въздействието на законодателството. Няма да бъде лесно. Няма да бъде елементарно. В много европейски страни такива неща се изграждат с години. Но аз мисля, че Народното събрание е място, където трябва да се опитаме да изградим това звено.
Иначе се запазва като цяло структурата на разходите и приходите в рамките на тези 53 млн. Мисля че пак казах, коментирали сме и с председателя на Бюджетната комисия, да намерим резерви за тяхното намаляване заедно със съответните ангажименти за приходи. Тоест, ако отидем на милион, милион и нещо намаление на субсидията. Да отидем и на половината намаление на ангажимента за приходи от различни дейности на Народното събрание. Пак казвам дейности, които по никакъв начин не са свързани със същинската работа на законодателния орган.
Само за Националния център за изследване на общественото мнение, да спомена че вече има разговори с Българска академия на науките. Те са готови да приемат тази структура заедно с архива. Няма да бъдат натоварени, защото с една голяма част от работещите там вече са прекратени повечето трудови правоотношения. А на тяхно място да се изгради тази нова структура. Всъщност тези, които се интересуват имат и бюджетната прогноза за следващите години. Ще се опитаме в максимално къси срокове до края на годината да направим някои разходи в тазгодишния разчетен бюджет, за да спестим едни капиталови разходи, които ще бъдат редуцирани през следващата година. Що се отнася специално и до техниката. До автотранспорта, знаете че има в много окаяно състояние автомобили и те трябва да бъдат подменени. Те са по 10, 12, 13 години. Ако успеем да реализираме обществена поръчка до края на годината. Автобусите знаете как изгледат някои от тях.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин председател.
Колеги, имате думата. Онзи белият автобус господин председател, на Народното събрание ли беше? На МВР ли беше? Аз си мислех, че е на Народното събрание белия автобус. Ако знаех, че е на МВР нямаше да се кача в него.
Заповядайте. Господин Горанов има думата.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин председател на Парламента, понеже сигурно на друго място няма да ни попадне възможност да водим този разговор. Докъде е стигнало преустройството на зала “Георги Кирков”. Няма ли най-накрая някой да прояви мъжество да я направи тази зала, за да може нормално да се работи в Българския парламент. Сам знаете колко влошени са логистичните условия в най-представителната сграда намираща се на другия край на центъра на София. Казвам другия край на центъра, тъй като и това придвижване, което постоянно се случва в момента между пленарната зала и залите, където заседават често комисиите е свързано с определено движение. Едни микробуси “хвърчат”, едни парламентарни коли. Темата която поставихте с електронизацията и електрификацията на парламентарната дейност, също е в тази релация, защото на онези банки не може да се сложи нормално електронно устройство, което да може да позволи четене. И го казвам най-добронамерено. Задавам въпрос. Знам, че има доста неща свършени.
Имам подозрение, че едни пари стоят в БНБ. Има и пари. Разбрах, че вашата визия е това да не се прави.
Бюджетът на държавата наистина винаги ще бъде ограничен. Той ако не е ограничен няма да е бюджет. Но ако вашата принципна позиция е в 42-ия мандат стъпвайки в тази поска да няма, поне да знаем и да не се надяваме.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин Горанов. Аз ще си позволя преди дам думата на председателя да ви отговори. Абсолютно се присъединявам към вашето становище и вашия апел. Просто за сведение на председателя, аз също смятам, че много средства от бъдещи бюджети щяха да бъдат икономисани, ако минехме към една цялостна реконструкция, не само на залата, но и на кабинетите, на самите банки можеше да се поставят вградени устройства и т.н. Много опции имаше.
МЕНДА СТОЯНОВА: Един допълнителен въпрос. За каква сума става дума господин Миков, в смисъл за изграждането на залата? Мисля че проекта е приключил. Работен проект ли е приключил. Каква е сумата, която ще спестим, ако не направим тази зала? Чисто информативно.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Заповядайте господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря ви за зададения въпрос. Има два проекта за изграждане на нова пленарна зала. Единият в пространството вътре от 40-то народно събрание. В 41-то народно събрание има изграден проект за преустройство на зала “Георги Кирков” в пленарна зала. Разходът, ако не ме лъже паметта госпожо Цонкова е 26 млн. 800 000. Това са 27 млн. при бюджетен таван 53 млн., в което мисля, че са 4 млн. капиталовите.
Аз се радвам, че опозицията настоява за такъв разход на Народното събрание. Струва си тази дискусия между другото да я проведем и в пленарна зала. Винаги има ефект, всеки да чуе аргументите.
Политическата конфигурация и съотношението на силите в 42-то народно събрание му дава особени прогнози за съществуването. Не ритмичното функциониране на пленарната зала, да ви го кажа директно, лично мен ме кара да смятам, че ако ще строим нова пленарна зала, за да я наблюдаваме празна, както наблюдаваме старата, по-добре да си седим в старата и да спестим 27 млн. на този етап.
Съмненията ви господин Горанов, че има пари в БНБ, не бива да бъдат съмнения. Има достатъчно. Над 10 млн. са. И смятам тук госпожо зам.-министър, да седнем с министъра на финансите и да видим едни 10 млн., тази година в напрегнатото ви състояние, за какви нужди, но по волята на Парламента да отидат. Защото това ще бъде още един акт на солидарност с държава и с обществото.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Онези са изписани вече на разход в предходни бюджети. Трудно може да ги вкарате в този.
МИХАИЛ МИКОВ: Но, не са похарчени.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Но са отчетени на разход.
МИХАИЛ МИКОВ: Те са отчетени на разход. Те няма да бъдат вкарвани, но ще бъдат похарчени от Министерство на финансите за деца ли, за пенсионери ли.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Вие сте титуляр.
МИХАИЛ МИКОВ: Аз съм титуляр и ще го решаваме този въпрос с вас и с нуждите на държавата.
Госпожо Цонкова кажете какви разходи са направени за двете пленарни зали или поне за едната, за актуалния проект.
БОЙКА ЦОНКОВА: Това което аз мога да кажа, като етап на стартиралите процедури за пленарна зала бяха изготвени и съответно платени, идеен и работен проект беше изграден за пленарна зала, СМР преустройството й. Като разчетите, които показаха тези разработки е, че строително монтажните дейности биха могли да бъдат в рамките на цитираната от председателя сума от 26 млн. 800 000. Като тези средства бяха планирани, както се спомена в бюджетите за 2013, 2014 и 2015 г., разчитайки и на средствата, които са в сметката в БНБ.
Предвид етапа на който стигнахме преди конституирането на 42-то народно събрание и необходимостта да бъде взето решение, относно бъдещето развитие на този проект имахме готовността на този и както каза председателя на още един разработен проект през 40-то народно събрание. Като на 41-то народно събрание приключи до етапа за стартиране на процедура за СМР за изграждане на съответната пленарна зала. Това мога да кажа.
МИХАИЛ МИКОВ: Надявам се, че до края на годината ще успеем да приключим една друга ремонтна сага продължила около 20 години. Това е източното фоайе. То се намира точно под вас. Това е официалният вход на тази сграда на Народното събрание, който около 20 години е затворен. Много са напреднали нещата. Заварих ги такива. Единственият проблем беше, че нямаше осветление. Но в спешен порядък ще се сложи осветление и в тази част от сградата на Народното събрание. Всъщност официалната част трябва да се открие до края на годината. Много хубаво изглежда. Има прес център вътре. За съжаление няма стаи.
Само да ви обърна внимание че се разгъваме в същите разходи при условие, че комисиите са 24. Тоест повече от предишното народно събрание. Благодарение на усилията и на счетоводството сме намерили резерви, които да покрият разходите на отделните комисии.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не плащате на народните представители. Те отсъстват. Това са резервите.
Аз си мисля, че темата за преустройството на нова пленарна зала остава открита. Ние не вземаме решение по тези пари. Ние ще вземем решение по проекта за бюджет.
МИХАИЛ МИКОВ: Ако предлагате да увеличим бюджета на Народното събрание, когато на всички други министерства и ведомства се намалява, смятам че няма да се разбере добре от обществото. Аз лично не съм за такова решение. Даже предлагам да се намали мъничко. А за да се строи пленарната зала дори и с тези пари по набирателната сметка, господин Горанов и за да се строи не провлечено 5, 10, 15 години. Защото знаете, че най-скъпото строителство е забавеното, са замразени цикли от строителството, трябва да предложи някой колко милиона тази година да похарчим за пленарната зала. При условие, че една голяма част от народните представители смятат, че това Народно събрание няма да има особено дълъг живот.
МЕНДА СТОЯНОВА: Не сме само за това Народно събрание.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма отношение към залата.
МЕНДА СТОЯНОВА: Ваше решение. В крайна сметка вие сте председател на Народното събрание, но правите грешка, че тази едва започнала тема не я довършваме. Обществото никога няма да я разбере, каквито и пари да се дадат за Парламента. Обществото и бюджета скоро поне няма да има излишъци, че да може от тези излишъци да отделим пари за Парламента. Сигурна съм в това. Но ваша воля.
МИХАИЛ МИКОВ: За да не остават голите думи, аз ще очаквам предложение колко да увеличим бюджета на Народното събрание, с колко милиона, за да може това строителство да се реализира в рамките на една, две години. А не по 2, 3 милиона, каквито са били бюджетните прогнози и събиране ежегодно по 2, 3 милиона.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако има 10 млн. по набирателна сметка, това означава, че може с нищо да не увеличим. Ако 10 млн. се усвоят в 2014 г. през 2015 г. ще добавим, в зависимост от СМР проекта колко ще бъдат. Ако са 10 или 8, ако са 15, колкото са.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Може и не го казвам иронично, но да участваме с проект пред правителството.
МИХАИЛ МИКОВ: Не смятам аз лично, че това е добра идея. Така че смятам, че не може.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председателя ни представя един проект за бюджет, в който не се предвиждат капиталови разходи за тази зала. Обаче една част от народните представители смятат, че би било правилно да се постъпи по този начин. Още повече, че има набрани средства, които много трудно технически ще бъдат изразходвани за друго или преместени другаде. Но това е тема, която ще обсъждаме и в пленарна зала, а може и между първо и второ четене.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Тези по набирателната сметка не ги правете дебат в пленарна зала.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще правим дебат, дали да правим такъв разход. Дали ще се прави залата или не. Това за набирателната сметка го казах, като още един довод да се тръгне към реализация.
Колеги, имате ли други въпроси към председателя.
Заповядайте господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Един статистически въпрос, господин председател. Колко са служителите на Народното събрание? Понеже казахте, че ще има намаляване, редуциране на състава. Какъв процент предвиждате редуциране? И ако не се лъжа, видях увеличение на перото работни заплати или съм сбъркал нещо. Това означава, че ще има увеличение на работните заплати на тези, които останат като служители. Правилно ли разбирам?
МИХАИЛ МИКОВ: Правилно разсъждавате. Около 530 ли са госпожо Цонкова. Да 700 са с второстепенните разпоредители, без народните представители. Това е към момента. Включително имаше назначени по едно постановление, които не влизат. Аз не знам защо не го отменят това постановление? Не знам какво е в другите ведомства. Но всичките ще влезнат в щатното разписание, за да е видимо. Не може да се каже господин Кадиев, какъв ще бъде твърдия процент на съкращаване. Защото едно цяло звено, като например Националния център за изследване на общественото мнение беше съкратено, но на негово място може би постепенно в рамките на половин, на една година ще трябва да се структурира другото звено с по-малък състав. Само от увеличения брой на комисиите имахме около 30 – 40 души ръст на броя назначени. Всичко това е свързано и с временни комисии, с назначавани експерти, които са плаващи. Смятам, че е разумно да се говори за някакво редуциране и то най-вече в техническия състав. Там където не се изпълняват същински функции на Народното събрание. Не бива да се пипа от пленарна зала, в смисъл на заседания, а не в инженерно-строителния смисъл. Не бива да се пипа от юридическата, икономическата и експертизата на Народното събрание. Даже там трябва да се усилва. В същото време има технически функции, които по никакъв начин не са свързани пряко с дейността на Народното събрание.
БОЙКА ЦОНКОВА: Ако разрешите само едно пояснение във връзка с въпроса на народния представител. Към 1 септември 539 е щатния персонал към Народно събрание, без второстепенните разпоредители. Увеличението, което ви е направило впечатление е в резултат на направените разчетите за възнагражденията на народните представители. Ние не сме направили към момента това съкращение, за което коментира председателя на Народното събрание, но сме се съобразили с указанията на министъра на финансите за запазване на общия размер на средствата за администрация.
Да поясня. Независимо, че администрацията на Народното събрание беше увеличена в резултат на промените в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предвид броя на комисиите, общия размер на средствата за администрацията остана непроменен.
Ще поясня за увеличението на възнагражденията на народните представители. В предходния бюджет бяхме планирали до м.юни замразяване на възнагражденията на народните представители, защото тогава ние знаехме, че Народното събрание беше излезнало с решение за замразяването на 41-то.
МИХАИЛ МИКОВ: Госпожо Цонкова, колегите си спомнят, че беше взето решение, с което се замразиха до края на годината заплатите на народните представители.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз също искам да задам един въпрос. Има разлика между това, което предлага Министерство на финансите и това, което предлага Народното събрание. В текущи разходи е в частта персонал 27-29. Това е едната разлика. А тя се компенсира от капиталовите, където са с 3 млн. надолу. Да разбрах. Нямам тогава въпроси. Това веднага го видях.
Колеги, имате ли въпроси. Няма.
Предлагам тогава да гласуваме проектобюджета предложен от председателя на Народното събрание.
Моля, който е за да гласува. Господин Рушен Риза е оставил също писмено, че гласува за.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря ви господин председател.
Преминаваме към следващата точка.
Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на Агенция “Пътна инфраструктура” за периода от 01.07.2009 г. до 30.09.2013 г., № 354-02-136, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 17.10.2013 г. – първо четене.
Кой от вносителите ще представи този проект за решение?
Заповядайте господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ:
Господин председател, уважаеми колеги, аз директно ще ви прочета проекта за решение.
Проект на решение
1. Решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на Агенция “Пътна инфраструктура” за периода от 01.07.2009 г. до 30.09.2013 г.
Народното събрание чл.86 ал.1 от Конституцията на Република България чл.7 ал.1 изречение второ, във връзка с чл.5 ал.1 т.2 от Закона за Сметната палата реши:
Възлага на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на Агенция “Пътна инфраструктура” за периода 1.07.2009 г. до 30.09.2013 г.
2. Срок за извършване на одита е от 1 ноември 2013 г. до 1 февруари 2014 г.
3. Срок за внасяне в Народното събрание на заключителния доклад на Сметната палата е 14 февруари 2014 г.
Като мотиви с колегите сме разписали, че дейността на АПИ е с висока степен от социална и обществена значимост. Администрира значителен размер на средства за осъществяване на дейността, предоставени от държавния бюджет от програми и фондове на Европейския съюз, както и по програми финансирани с кредити от Европейската инвестиционна банка и Световната банка за предлагания одит.
Сметната палата не е извършила одит за съответствие при финансово управление на Агенция “Пътна инфраструктура” за цитирания период.
Знаете колеги, че имаме право на пет предложения към Сметната палата за извършен одит годишно и затова ви предлагаме на вашето внимание, това да бъде едно от тях. Надявам се, че няма да имате възражение. Доколкото знам от Сметната палата има единствено внесено възражение по срока за извършване и ще има предложение да бъде коригиран.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Представител на Сметната палата, зам.-председателя Цветков е тук. Заповядайте да изразите становището на Сметната палата.
ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ: Господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, Сметната палата подкрепя предложението да се извърши одит на Агенция “Пътна инфраструктура” за посочения период 1 юли 2009 г. – 30 септември 2013 г. Още повече, че то съвпада и с нашите планове и програми. Тази Агенция беше предвидена за одит следващата година. Предвид не само нейната специфика, но и поради това, че тя управлява значителен финансов ресурс. Така че ние имаме готовност да извършим този одит и да го започнем в срока, който е посочен в предложението за решение.
Единственото което ни притеснява е твърде амбициозния срок за приключване на одита и за представяне на окончателния одитен доклад, което ще илюстрирам с няколко примера.
Първо, Агенция “Пътна инфраструктура” борави с около 1 млр. лева годишно. Като приблизително 300 млн. от тях са средства от държавния бюджет, а останалите се получават по линия на две оперативни програми. Едната е регионално развитие, а другата е транспорт. А така също получава много сериозно финансиране и от Световната банка и Европейската инвестиционна банка. Тя има и много специфична приходна част, тъй като събира различни пътни такси. Това предполага самия одит в тази част на изпълнението на бюджета изключително труден и напрегнат.
Освен това за посочения одитивен период, Агенцията е организирала и провела 453 обществени поръчки само по Закона за обществени поръчки. Това при стандартна одиторска извадка предполага, ако се проверят 30 процента от тях. Това са 140 обществени поръчки.
Друга причина да помислите да се удължи срока е, че самата Агенция е много сложна структура. Тя има около 26, 27 областни пътни управления. Като всяко от тях има статут на самостоятелен възложител по ЗОП и една част от документацията е свързана със ЗОП и управлението на бюджета и се съхранява в самите пътни управления. Това също затруднява извършването на одита.
И разбира се, не е без значение и обстоятелството, че срока на извършване на одита съвпада и с новогодишните и коледни празници, което предполага че трудно ще може да организираме работата си в периода 20 декември и 5 – 6 януари.
Така че моята молба е, ако има възможност, да помислите за удължаване на срока за извършване на самия одит.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Само да може да ни дадете предложение от ваша страна с колко да удължим срока.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Нашето предложение е 31 март 2014 г.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Вносителите приемате ли такъв срок?
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Да.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, имате ли някакви въпроси към вносителите на това предложение. Да ви припомня, че това е пети одит, последен за тази година, който имаме право да възложим.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Господин председател, това е по точка втора. За извършване на одита. За срок за внасяне в Народното събрание заключителния доклад от Сметната палата да запишем 15 май, за да може да заличим думите 14 февруари 2014 г.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: В решението го запишете.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Да.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, ако няма някакви въпроси, аз предлагам да гласуваме и да вървим по-експедитивно. Това е решение.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря ви господин Цветков.
Успешна работа ви желая!
Следващата точка.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 302-01-30, внесен от Министерски съвет на 22.10.2013 г. – първо четене.
Второто изменение, което внася Министерския съвет в рамките на един месец.
Давам думата на госпожа Петкова да го представи.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще представя накратко проекта на Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В него на първо място се предлага въвеждането на фискален контрол, на територията на страната върху движението на стоки с висок фискален риск. Всъщност фискалния контрол ще се осъществява от органи по приходите, управомощени със заповед на изпълнителния директор на НАП. На фискален контрол ще подлежат всички стоки, независимо от мястото на получаване на разтоварване. Дали е на територията на страната, на територията на друга държава членка на Европейския съюз или транзитно преминаващите през България. За всеки отделен случай е предвиден специфичен режим за осъществяване на фискалния контрол. Списъкът на стоките с висок фискален риск ще бъде утвърждаван от министъра на финансите по предложение на изпълнителния директор на НАП и ще се публикува на интернет страниците на Министерство на финансите и на НАП.
С предложените промени са уредени правомощията на ораните по приходите, които ще осъществяват фискалния контрол. Те ще имат право да спират транспортните средства. Да изискват и да извършват проверка на документите. Да извършват проверка и оглед на превозваната стока. Да поставят и отстраняват технически средства за контрол на транспортните средства. Да имат право на достъп до мястото, където ще се разтоварва стоката. Съответно да изискват обезпечение при определени условия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Транспортните средства се предвижда да бъдат спирани само от органите по приходите, които са снабдени с ясно различими и видими, включително през нощта, отличителни знаци и облекло. По форма утвърдена със заповед на изпълнителния директор на НАП, която се предвижда да се обнародва в Държавен вестник.
В предложения законопроект се уреждат подробно процедурите по извършване на фискалния контрол. Задълженията за лицата в производствата по фискален контрол, както и реда за обжалване на действията на органите по приходите. Като са предвидени административно наказателни разпоредби за нарушение на фискалния контрол.
На второ място с проекта се предлагат изменения и допълнения, регламентиращи практическото прилагане на процедурата за административно сътрудничество. Доколкото си спомням миналата година тази директива беше въведена в националното законодателство. Но всъщност от 2015 г. България трябва да започне обмен на информация за конкретен вид доходи и имущество. Да предостави информация на други държави членки.
В тази връзка се предлагат промени в няколко закона. Тъй като част от информацията, която Националната агенция за приходите трябва да предостави на другите държави членки, не е налична в НАП. Съответно тя трябва да бъде предоставена, за да може да се обменя по автоматичен път.
Третата група предложения за промени са свързани с усъвършенстването на единната сметка. По отношение на единната сметка се предлагат две предложения. Първото е за предоставяне на възможност на самоосигуряващите се лица, да изберат кои задължения за осигурителни вноски погасяват, в случаите когато имат няколко непогасени публични задължения, сроковете за които са изтекли. Това предложение е направено, тъй като самоосигуряващите се лица, ако не са внесли осигурителните си вноски, съответно те губят осигурителни права.
Второто предложение по отношение на единната сметка е да се предостави възможност за един облекчен режим за отсрочване и разсрочване на публични задължения. По принцип вие знаете, че в момента в Данъчно осигурителния процесуален кодекс тези режими за отсрочване и разсрочване съществуват. Но те са изключително тежки. При тях публичните задължения се погасяват с основен лихвен процент. Това което се предлага е по-облекчен режим на разсрочване и отсрочване на задълженията. Но съответно при заплащане на законната лихва целта е непогасените задължения в срок, да бъдат по-лесно събрани от длъжниците, съответно без да се нарушава тяхната дейност.
Това са накратко предложенията за промени в ДОПК.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря госпожо Петкова.
Колеги имате думата. Господин Кадиев заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Един въпрос по скоро по структурата на фискалния контрол. Госпожо Петкова, по структурата на тази Дирекция за фискален контрол да ми кажете колко е щата, бройките? Регионални структури ще има ли? На директно подчинение на изпълнителния директор ли ще са? Ако ще са към зам.-директор, кой ресор? Малко повече да разберем за тези неща. Служителите само служители на НАП ли ще са или ще бъде външен подбор? Преди тези проверки се правеха, ако правилно си спомням, заедно със служители на ДАЙ. Пак ли ще се правят така? Малко повече подробности в тази посока.
Благодаря.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Предвижда се Дирекция “Фискален контрол” да бъде на пряко подчинение на изпълнителния директор на НАП. Дирекцията ще бъде с 300 служители. Като служителите ще бъдат разпределени в два вида екипа. Мобилни групи и регионални екипи. Мобилните екипи ще осъществяват дейност в близост до граничните контролно-пропусквателни пунктове. Съответно те ще спират транспортните средства, ще проверяват документи и ще поставят техническите средства за контрол на транспортните средства.
Отстраняването на техническите средства за контрол и физическата проверка на стоките. Тоест проверката на стоките по документи и наличността на стоките в транспортното средство, ще се осъществява от регионални екипи. Като регионалните екипи ще бъдат разположени като компетентност в петте териториални дирекции на НАП – София, Пловдив, Бургас, Варна и Велико Търново. По принцип се предвижда органите по приходите да бъдат с компетентност на територията на цялата страна в случай, че е необходимо съответно да бъдат прехвърлени при необходимост.
Национална агенция за приходите е изготвила план за действие, съответно с необходимия персонал, необходимите средства, процедурите за дейността на Дирекцията. Сроковете за изпълнение. Това е накратко.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Не отговорихте на въпроса. Има ли служители на ДАЙ и на други.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: По принцип в Дирекцията ще бъдат пренасочени както служители от НАП. Има и свободни бройки. Доколкото зная са обявени и конкурси за набиране на служители за новата дирекция. Вътрешен подбор ще има.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Аз питам, защото по аналогия за мобилните групи, които бяха към Агенция “Митници”, там имаше спомняте си служител на гранична полиция, служител на ГДБОП, служител на Краун ейджънс, тогава на времето. Двама служители на Агенция “Митници”.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Тези които бяха екипите, те са сборни. Докато всъщност дейността по фискален контрол ще се осъществява изцяло от служители на Националната агенция за приходите.
Господин Панов искаше нещо да добави.
ВАСИЛ ПАНОВ: В законопроекта е записано, че те ще имат право сами да спират транспортните средства и затова ще бъдат оборудвани със специални отличителни знаци, униформи, жилетки, палки сме им поръчали за спиране на превозни средства. Така че в законопроекта е предвидено всеки да има правомощие на тези фискални контролни пунктове, които ще бъдат направени и ще бъдат определени със заповед на изпълнителния директор. Тоест, образно казано, ако решат на 100 метра от Кулата да се направи такъв фискален център, той ще бъде обособен и ще бъдат изпратени служители на НАП. И само там те ще могат да спират. Няма спирането да бъде безразборно. Тоест, всеки да решава където си иска да застава на пътя и да спира. Ще бъдат спирани само стоки, които са в списък, който ще бъде одобрен от министъра на финансите.
Госпожа Стоянова пита откъде ще знаем ние, кой какво кара. И в момента се извършва този контрол, но доста по-сложно и ангажира много колеги в това начинание. При влизане на стоки на вътрешни граници, както е в момента, дадох за пример Кулата. На пътни такси разрешителни всеки спира. Там ще има служител, който ще установи в превозното средство каква стока се превозва. И ако тази стока е от така наречените рискови, т.е. е в списъка, както казах на 100 метра по надолу ще бъде спряна и ще бъде проверена по-щателно. Само за камиони над три тона, така е записано в законопроекта.
Така че може би се опасявате точно от това безразборно спиране на превозни средства. Не няма да има такова нещо. Ще бъдат спирани само транспортни средства на такива рискови доставчици, които имаме информация, че евентуално ще заобиколят закона.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Продължавам в тази посока. В момента не се ли правят заедно със служители на Фонд “Земеделие” или Министерство на земеделието подобни проверки. Това ще отпадне. Тоест техни служители вече няма да има и всичко ще се прави само от Дирекция “Фискален контрол”? А компетенцията на Дирекция “Фискален контрол” по отношение на даден земеделски продукт.
РЕПЛИКА: Смисълът на тези служители на Министерство на земеделието е, че те имат някаква специфична експертиза, която вие нямате вероятно.
ВАСИЛ ПАНОВ: В момента представители на Министерство на земеделието, по скоро на службата по храни имат и в момента на тези бивши гранични контролни пунктове служители, които работят там. Така че при необходимост може да бъдат привличани. Отделно от това на борсите, където се предполага, че тези стоки ще бъдат разтоварвани, обикновено там има служители на тези агенции, така че с тях винаги може да бъдат привлечени като допълнителна експертиза.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, други въпроси имате ли?
Заповядайте господин Стефанов.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Господин председател, госпожо Петкова не можах да разбера, не чух по скоро мобилни екип, какви екипи ще бъдат другите?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Регионални.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Каква е разликата?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Предвижда се мобилните екипи да са в близост до граничните контролно-пропускателни пунктове. А регионалните екипи са всъщност по места, където ще се разтоварва стоката. Тоест, едната част от екипите ще поставя техническите средства за контрол на транспортното средство. А регионалните екипи ще отстраняват техническите средства за контрол и ще извършват проверката на стоката на мястото на разтоварването й.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Досега действащия оперативен контрол, доколкото разбирам той се запазва и като структура в по-голямата си част от нещата, които вие казвате, че те и до момента си ги извършваха. Защо не се дават правомощия на хората от оперативен контрол, които са определени, които вече знаят дори и как се подхожда при една инвентаризация, при едни проверки на пътя? Защото те са го правили, а се обявява конкурс, който конкурс в момента по моя информация е стресирал пак цялата администрация. И вместо да работят хората при така или иначе ниската събираемост, казвате е в момента, те се чудят дали да кандидатстват за тази функция. Какво точно ще изразява работата си тази функция? Какво ще правят? Кой ще им е началника? Какви пари щели да взимат? Какви ДМС щели да взимат?
Отделно от това закрихте ревизиите при особени случаи, което със сигурност ще доведе до намаляване на борбата с данъчните измами. Вкарахте ги в общата маса в контрол. Това също е един капацитет, който е изграден. Има съответния тренинг за взаимодействие с останалите служби и т.н. Защо примерно функция РОС и оперативен контрол, които бяха изградени като структури с действащи служители и началници и взаимовръзки и т.н., вие ги закривате. Оставяте оперативния контрол, който до голяма част ще дублира това, което ще прави фискалния контрол и създавате нова функция фискален контрол.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо Петкова отговорете на въпросите, които смятате, че касаят законопроекта.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: По отношение на закриването, всъщност, това което казахте, че се закрива Дирекция “Ревизия при особени случаи”. Всъщност то е закриване на дирекцията, но прехвърляне към Дирекция “Контрол”. Защото Дирекция “Контрол” обхваща проверки и ревизии. И считам, че не е ефективно ревизиите при особени случаи, които са също ревизии, да има самостоятелна дирекция. Има Дирекция “Контрол”, която разглежда всички ревизии, независимо дали са ревизии при особени случаи или нормални ревизии. Да не говорим, че в повечето случаи нормална ревизия може да прерасне примерно в ревизия по аналог.
По отношение на оперативния контрол. Оперативният контрол отговаря и за проверки не само на тези стоки, които ще са рисковите стоки, но всъщност се използва за проверки и на фискални устройства и други проверки. Така че идеята за създаването на отделна дирекция е, тъй като тези стоки действително са високо рискови и загубите за бюджета са в милиони левове, затова се създава специализирана дирекция. В тази дирекция ще бъдат пренасочени служители, които имат необходимата експертиза и които са работили в Дирекция “Контрол” и които са се занимавали с оперативен контрол, както и служители други, които действително имат опита, за да могат да осъществяват фискалния контрол.
Благодаря.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: По повод отговора на двата въпроса, вие си противоречите. В първият случай казвате, че специализираното звено ревизии за особени случаи, тъй като е част от общия контрол, го вливаме в Дирекция “Контрол” и го закриваме. А в другия случай казвате, че оперативен контрол, който се занимава и с други видове проверки и инвентаризации и т.н. трябва да го изкараме като специализирано звено и да ги оставим да се дублират. Така че в двата отговора вие си противоречите. За мен по-добре би било оперативен контрол и ревизии при особени случаи, вместо да ги закривате и да ги отделяте и да ги разделяте, да ги бяхте направили фискален контрол. Да бъдат само фискален контрол и да им дадете нужните правомощия. Но това вече си е ваша работа. Аз в момента ви казвам моя информация, че системата е стресирана с поредната трансформация, конкурси, тестове, директори, началници и т. н., вместо да се работи.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Всеки път когато се сменя властта, те са стресирани. Мен ако питате няма нищо лошо приходните агенции да са постоянно стресирани. Но те не са стресирани за съжаление
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Много лошо се отразява на приходите, господин председател. Не съм съгласен с вас.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Така че когато са стресирани работят добре колега. Много добре работят.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Аз съм бил подложен на този стрес и в интерес на истината, работихме добре. Имахме ръст за последните две години 1 млр. 400,. а сега са поставени на стрес и нещата вместо да вървят нагоре, вървят надолу.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще имаме възможност да обсъждаме така наречената събираемост. Сега обсъждаме законопроекта. Предлагаме да се концентрираме по тази тема. Идва бюджетна процедура и там ще говорим много за събираемост.
Колеги имате ли други въпроси по законопроекта? Господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин председателю, към вносителите, да разтълкуват нормативната логика на изменението в КСО, свързано със самоосигуряващите се лица при прилагането на механизма за единно плащане на публични задължения. Това ми е молбата. Както призовава господин Миков да се електронизираме. При наличие на някакви публични задължения самоосигуряващите се лица заявяват по ред определен с наредбата по чл.5 ал.6. Това е Наредбата по която осигурителите, осигурителните каси и самоосигуряващите се подават информация на НАП за размер на осигурителния доход и т.н., кои задължения за осигурителни вноски за държавното-обществено осигуряване погасяват.
Тук ако го четем буквално, се разбира не за различни титули ДДС, корпоративен данък и т.н. Тук говорим само за различни видове осигурителни вноски. Защото самоосигуряващите могат да изберат част от рисковете, да не са осигурени за всички осигурени рискове.
ЛЮДИЛА ПЕТКОВА: Всъщност самоосигуряващите се лица, ако не са внесли осигуровките си. За здравните осигуровки няма проблем, ако не са внесени. Но всъщност осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, те губят осигурителни права, ако не са внесли. Ако например един работодател е подал декларация.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Въпросът ми е, текста се вижда и в законопроекта за бюджета на ДОО за 2014 г. Това не е ли отстъпление от философията на единната сметка. А и този текст върши ли тази работа, тъй като в него пише, кои задължения за осигурителни вноски погасяват. Защото тук има хипотеза, че имаш в данъчно осигурителната партида няколко титула със задължения за осигурителни вноски и ти избираш кое от тях да погасиш. И тогава казваш чл.169 ал.4 не се прилага.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може да значи във времето.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: И във времето и по вид.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Понеже говорите за титули. Не ви прекъсвам, а само да уточним.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Няма лошо. Той е експертен дебата в момента.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Понеже говорите за титули. Може да е един титул, но различни във времето титули.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Един титул е едно задължение.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Така е. Един титул е едно задължение.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Едно основание за задължение.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Така е.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Мисълта ми е, че разбирам от вашите думи, че целта е даване възможност на самоосигуряващите се, да си избират дали да си плащат другите данъци или не. Тоест, отстъпление от единната сметка по отношение на самоосигуряващите се лица ли е това? От там нататък текста го виждате, можже да е хубав или не.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Действително се оказа, че самоосигуряващите се лица губят осигурителни права и затова се дава тази възможност. Защото при другите лица няма този проблем.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Губят ги. Да си платят задълженията и няма да ги губят. Нали това е единното плащане. Той може да дължи 50 000 по ДДС и никога да не си ги плаща и да си плаща само осигуровките.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Един проблем за самоосигуряващите се лица, който е от няколко години и който доведе до това лицата да не си плащат осигуровките за 2013 г., защото се оказа не решен стар проблем. Знаете самоосигуряващите се лица до 2010 г. се осигуряваха по БУЛСТАТ. След това осигуряването е по ЕГН. Един огромен брой около 100 000 самоосигуряващи се лица останаха на 1 януари 2013 г. с надвнесени осигуровки по БУЛСТАТ и с невнесени осигуровки по ЕГН. Това по принцип трябваше да бъде решено от НАП чрез подаване на молба да бъдат прехвърлени осигуровките от БУЛСТАТ по ЕГН, при положение, че лицата са били коректни.
Една огромна част от самоосигуряващите се лица спряха да внасят осигуровките си за 2013 г., тъй като за старите години тези осигуровки по ЕГН стоят невнесени. Искам само да ви кажа, че прехвърлянето на осигуровките на едно самоосигуряващо се лице от 2004 г. до 2010 г., за да се напише от кой параграф в кой отива, молбата е между осем и девет страници. И в момента тези лица са подали молба в НАП. Но на тези лица все още не са им прехвърлени осигуровките от БУЛСТАТ по ЕГН. Това е като факти.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Това не дава обаче отговор на този въпрос. Друг е въпроса и това е натрупване с времето, не ги оправите. Между другото чух анонс, че ще обедините единицата и шестицата най-накрая, за да не се трупа излишна информация в информационната система на НАП. Това е стъпка в правилната посока. Но според мен това отстъпление от принципа на единната сметка, не защитава ползването на права от неправомерни действия. Нямам никаква ревност към това, че в нашия мандат се въведе единната сметка, но според мен това отстъпление пред синдикати ли, пред кого е не знам, не е стъпка в правилната посока, не дисциплинира. То дава предимство на един вид публично вземане пред друг и то тогава, когато лицето има изгода.
Примерно това, че половината пари от осигуряването влизат от данъци и той ще избере, да не си плати данъка, а само да си плати осигуровката, за да остане абониран за правото си да участва в осигурителната система, според мен не трябва да бъде толериран. А техническия въпрос, който поставихте, той може да бъде решен, когато НАП най-накрая се откаже от излишната си информация в информационната си система. Информация излишна и за Министерство на финансите и за НАП, с оглед правата на осигурените лица. Тоест информация, която през годините се е събирала и която не е нужна.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Дебата за единна сметка го продължаваме. Той не е спрял. Има сериозен натиск да има отстъпление. Начина по който беше въведен и механизма по който се извършваха разплащанията, очевидно не работи. И бизнеса протестира и хората протестират и не се решава проблема със задлъжнялостта. И затова се търсят различни технологии, приоритети и т.н. Това е част от общата схема. Това което исках да кажа се заключава в едно. Въвеждането на принципа на единната сметка не е безспорен господин Горанов. И аз изключвам ревността. Не е безспорен, защото не работи по безспорен начин. Няма доволни. Ако анализираме резултатите във фиска и фиска би трябвало да е недоволен. Защото не решава проблема. Може да го проведем този разговор професионално в една работна група. Аз не възразявам. Тук само се опитах да направя бележка по повод на това, дали е отстъпление или не. Отстъпление е от принципа, с който не сме съгласни всички.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Върнете тогава целия механизъм.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Връщаме дебата. Затова казвам, че когато се правят някакви стъпки и те са стъпки в посока не отстъпление от принципа, а търсена на по-добър вариант.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Напротив самоосигурените лица с този текст са изключени от реда на всички други категории данъчно задължени лица от механизма на единната сметка. Защото в принципа на единната сметка имаш социално осигуряване, здравно осигуряване и другите видове данъци, които се събират.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, защото само за самоосигурените настъпва събитието прекъсване на права. За другите не настъпва това събитие. Затова търсим възможност да изберат приоритетно това плащане, за да не настъпи това събитие, което за другите не настъпва, дори и да не платят.
ВЛАДИСАЛВ ГОРАНОВ: Тук е нарушен принципа. Те имат право да избират, дали да черпят права от бездействие или от това, че не си внасят данъците.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Поради простата причина, че върху тях е наложена и санкцията да губят права. Това е спора. Идва отстъпление. Дава им се приоритет, защото им е наложена и санкция, която на другите не е наложена. Това исках да обясня. Разбрахме, че имаме дебат по темата.
Има ли други въпроси? Няма.
Престъпваме към гласуване на първо четене на предложения законопроект.
Моля, който е за да гласува. Плюс господин Рушен Риза и г-жа Танева. Тя лично ме помоли да броя гласа й с групата.
Гласували 9 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Пет.
Приема се.
Преминаваме към следващата точка.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 302-01-17, внесен от Министерски съвет на 18.09.2013 г. – второ четене.
Пред мен е доклада.
По наименованието няма предложения.
То е: Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Има предложение за § 1 на г-жа Менда Стоянова и група народни представители. Почти цялата група е тук, без господин Главчев.
В чл.50 ал.3 след думата “предоставя” се добавя “незабавно”.
Работната група не подкрепя предложението.
Госпожо Стоянова искате ли да го обосновете или искате да знаете, защо работната група не го подкрепя.
МЕНДА СТОЯНОВА: И двете.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Заповядайте за първото.
МЕНДА СТОЯНОВА: Съвсем уточняващо е. Става дума за чл. 50 ал.2, ал.3. За тези, които нямат представа за текста ще я прочета. Става дума за протокол. Когато се прави проверка се съставя протокол. Протоколът се подписва от органа по приходите, който го е съставил, от проверяваното лице, съответно негов представител. Като се отбелязва в какво качество го подписва и му се предоставя екземпляр от протокола.
Моето предложение беше думичката “незабавно”. Предоставя му се незабавно екземпляр от протокола. Защото това означава, че в моментна на подписването му предоставят и екземпляр от протокола, което е най-логичното. Когато тази думичка я няма, практиката, която е наложена, да не му се дава екземпляр от протокола. И много често когато лицето не знае, най-често не знае или го е страх да си поиска, не получава такъв.
Не виждам нищо драматично в тази промяна. Ако има драма, нека да ми я обяснят вносителите, които са отхвърлили това предложение.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Отговорът защо отхвърляте предложението на госпожа Стоянова?
МИРОСЛАВ ТУЕВ: Не подкрепяме това предложение тъй като с добавянето по същество наистина не променя нищо. Тъй като и при сега действащата разпоредба трябва да се предостави този протокол. По скоро е интересна другата хипотеза, когато задълженото лице отсъства. В тази хипотеза как ще стане. В отсъствие на задълженото лице.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Той се връчва служебно, така че няма как незабавно.
МЕНДА СТОЯНОВА: Говорим за ал.3. Нека прочетем ал.3. Протоколът се подписва от органа, който го е съставил и от проверяваното лице, съответно от негов представител или пълномощник, член на орган на управление, работник, служител като се отбелязва в качеството на какво го подписва и му се предоставя незабавно екземпляр от протокола. Къде е драмата? Драмата се състои, че не искат да му дават протокола. В това се състои драмата. Защото това е практиката в момента. И искаме една лоша практика, да се прекъсне чрез текст в закона.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Аз бих допълнил нещо. Имали сме не един и два съвета на тази тема. Между съставянето на протокола и връчването на протокола с по-късна дата се дава възможност и за сериозни корупционни натиски. Подмяна на доказателства, подмяна на приложения. Подмяна на текстове в протокола. И аз си мисля, че ако се връчва незабавно, това е нещо, което ще бъде избегнато. А още повече като те спрат на улицата КАТ и като ти съставят акт и протокол, не ти го дават след пет дни или след една седмица, а ти го дават веднага примерно.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз почти се убедих да гласувам да я има тази думичка. Може би към господин Стефанов, понеже ми направи впечатление този аргумент от практиката. Защо не внесохте тогава такова предложение, като сте констатирали корупционен натиск.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Аз не съм имал законодателна инициатива тогава.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: През Министерство на финансите, както се прави.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Не съм имал законодателна инициатива. А това което го казвам, аз го казвам като човек, който е присъствал и съм взимал мерки, включително и уволнения.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз направих съвсем добронамерено бележката. Предлагаме едни неща, които когато сме на власт не ги предлагаме. Това важи и за нас. Всички го правим това и не е добре да го правим.
МЕНДА СТОЯНОВА: Когато опозицията го предложи и има аргументи, може и да се приеме. Това изобщо не е предложено и никой не се е сетил е друго.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Горанов искате думата. Ако не да пристъпим към гласуване на този текст.
Нямаме практика да гласуваме текстове по които няма предложения.
Подлагам на гласуване заглавието.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Стоянова и група народни представители.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема.
Следващото предложение на същите народни представители. Госпожо Стоянова ще го обосновете ли? Заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА: Това е подобно предложение. Но става дума за чл.65, когато имаме назначена експертиза. Има заключение на експерта. В сегашния чл.65 ал.4 е записано, че заключението се подписва от експерта и се предоставя на органа по приходите, възложил ревизията и на субекта.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Експертизата пише тук.
МЕНДА СТОЯНОВА: Да, говорим за експертизата. Целият текст е за експертиза. Понеже може би нямате текста на чл.65.
Ал. 1. Експертът е длъжен да извърши експертиза в определения от органите по приходите срок.
Ал.2. Експертно не може да изменя, допълва, разширява възложената му задача, без съгласието на органите възложили експертизата.
Ал.3. След извършване на необходимите проверки и изследвания, експертът съставя писмено заключение, в което посочва.
1. ЕГН, адрес, специалност, месторабота.
2. Основание, предмет, задача.
3. Материалите които са били използвани.
4. Изследвания и т.н.
И идва ал.4. Заключението се подписва от експерта и се предоставя на органа по приходите възложил експертизата и на субекта.
Първо, от този текст не е ясно кой е този субект. Обикновено се използва друг термин.
Първо, това е проверяваното лице, за да е ясно.
Второ, не е ясно кой трябва да предостави на субекта въпросната експертиза. Органа по прихода на който тя е дадена или експерта, който трябва да направи екземпляр и да го даде. И затова аз предлагам едно изменение на ал.4, която казва, че заключението се подписва от експерта. Това е досегашния текст. И се предоставя на органа по приходите възложил експертизата.
Да сложим точка и да направим второ изречение. “Органът по приходите в седем дневен срок предоставя експертизата на проверяваното лице.” Не я връчва, а предоставя.
Нищо лошо не виждам. Предлагам го, защото практиката показва, че изобщо не се дават експертизите на лицата. Дори нещо повече. Има и практика при която те ги искат и въпреки всичко им се отказва да им бъдат предоставени. На основание на това, че органа по приходите не бил длъжен.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Все едно експерта е бил длъжен да ги предостави.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Заповядайте за аргументация на отказа да приемете това предложение.
МИРОСЛАВ ТУЕВ: Съвсем накратко маркирам някои мотиви във връзка с това, че не подкрепяме това предложение. Въвежда се едно ново задължение на органа по приходите. По същия начин, ако гледаме едно съдебно производство. Когато се прави една експертиза в съдебно производство, експерта прави експертизата и я оставя в деловодството на съда. Там лицето, което е страна в производството си взима експертизата. Това ми е първата бележка.
Второто нещо, което може да стане в този случай, че ще се забави самото ревизионно производство. От тази гледна точка това предоставяне до известна степен има риск и за забавяне на ревизионното производство. Това е второто.
Трето, самия характер на това експертно заключение. То не подлежи на някакво самостоятелно обжалване, на оспорване или на възражение.
Задълженото лице при всички положения вече като се запознае с ревизионния доклад, сто процента ще види експертното заключение. Маркирам само някои моменти във връзка с това предложение. Това са ми трите основни бележки.
МЕНДА СТОЯНОВА: Ще позволите ли да отговоря с контрааргументи.
Първото не съм съгласна с това, че се приравнява аналогията на съдебната експертиза. Там е коренно различно. Има заседания. Всеки си поставя въпросите. И двете страни. Тук става въпрос за служебна експертиза назначена и определена в нейния обхват от органа по приходите. И в тази история проверяваното лице няма никакво влияние, никаква информация, за да може да си я търси от деловодството.
Второ, забавяне на производството. Ревизионното не съм съгласна, защото не говорим за връчване на експертизата. Говорим за предоставяне. Пращане, обратна разписка и толкова. Ти си я предоставил или си му изпратил съобщение: “Ела си я вземи.” Или какво прецените. Работите и с имейли, особено на лицата, които са регистрирани по ДДС. Връчвате по имели. Така че не виждам никаква причина, да се забавя производството от това предоставяне.
Трето, наистина експертизата като самостоятелно основание не се обжалва, но това е информация за лицето, за да предостави и други документи в хода на проверката. Още повече, че тук говорим не само за експертизи в хода на ревизията, а за експертизи в хода на проверката, които се правят и които след това са част от доказателствата за ревизията. Аз не виждам нищо лошо, нито затруднение за администрацията, а едно отношение към проверяваното лице, което за съжаление в момента е като към някакъв престъпник.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожа Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Аз бих искала да кажа нещо. тъй като в момента ал.4 е, че заключението се подписва от органа по приходите и се предостави на органа по приходите и на субекта. Ако действително на практика се установява, че не се предоставя в срок на проверяваното лице или не се предоставя, би могло да се сложи срок. Експертът да предостави на проверяваното лице експертизата. Защото експерта получава възнаграждение за експертизата и всъщност би трябвало освен да извърши експертизата, да си свърши и задълженията, които има по закон.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние не възразяваме от името на Комисията да коригираме текста. Експертът в срок от еди колко си да предостави.
МЕНДА СТОЯНОВА: Вместо органа по приходите.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще го коригираме и преди доклада за зала ще го предоставим. Ще приемем по принцип предложението на госпожа Стоянова с тази редакция.
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз не виждам защо експерта трябва да върши тази работа.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Искам да обърна внимание на колегите от Националната агенция по приходите, че това мнозинство и правителството, за което работите е поело ангажимент да облекчава бизнеса. И предложението на госпожа Стоянова е в посока облекчаване на бизнеса. Ние обещахме, че ще облекчаваме процедурите, натиска върху бизнеса и всичко, което им предоставя възможност да работят. Така че не отказвайте с лека ръка предложения, които са в тази посока, независимо, че идват от опозицията. С това уточнение, тъй като на експертите им се плаща, понякога се питам защо им се плаща, но това е друга тема. Нека да си свършат тази работа, но ние като законодател им вменим това задължение със срок. Затова с това уточнение, аз подлагам на гласуване това предложение.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз все пак искам да ви завърна към оригиналното предложение на Менда Стоянова.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Искате непременно Агенцията по приходите да го прави това.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Експертът има задача във взаимоотношенията си с НАП да извърши експертизата. След като извърши експертизата и не го предостави, какво следва за него? И трябва ли субекта хикс, както тук е наречен, да е информиран кой е експерта, след като той предварително не знае кой е експерта, защото той не възлага експертизата и той да го търси, ако той недобросъвестно не му даде. Имаме административен орган. Не случайно дори жалбите, въпреки че аналогията е глупава, жалбите пред административните съдилища се входират през органа, през същия орган, за да може да бъде затворен информационния поток. Какво лошо има администрацията, която е в същото производство.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз не разбирам. При други случаи при предишното заседание на Комисията, изразявахме правилна загриженост за огромния обем работа, който НАП поема. Ще може ли да се справи във връзка с касовата отчетност. А сега искаме да натоварим. Нека да я свърши експерта. Вместо Агенцията по приходите, да я свърши експерта и да му вменим да я свърши. И да произтичат вреди за него, ако не я свърши. Да не товарим Агенцията. Кога сме прави, когато пазим Агенцията или когато я товарим. Принципът в случая е субекта да получи експертизата. Аз мисля, гарантирано да я получи. Пишем, че той е задължен да я даде на Агенцията и на субекта. И ако не я даде, ще му наложим санкции, да не му се плаща нещо. Непременно и императивно да товарим Агенцията, след като друг може да го свърши.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Господин Цонев по повод натоварването. Аз не държа на всяка цена Агенцията да връчва експертизата. Това е едно действие при което органите по приходите са в ежедневна връзка с реализираното или провереното лице. И не е проблема между множеството хартийки, които си разменят, да се предостави тази експертиза. Но ако не се приеме това, което каза госпожа Стоянова, поне да бъде предвидена санкция за експерта, ако не го предостави.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Кой от двата варианта мислите, че е по-лесен за законодателно и по-изпълним за субекта?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Аз мисля, че няма проблем експерта да си връчва на субекта, тъй като експерта извършва експертизата при субекта. Орган по приходите не винаги по принцип, но може би експертът, изготвяйки експертизата, предоставя я на органа по приходите, връчва и съответно и на лицето.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Какво ще й стане на Агенцията по приходите, ако връчва на лицето тя.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Не точно деловодителка с обратна разписка, защото като не получи и се започва доказване. Доказал, получил експертизата, не получил.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Органът по приходите е в ежедневна връзка с проверяваното лице.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нали знаете, че едно неизпълнено условие, което е заложено е повод за обжалване. Знаете, че това което ще направим, ако го вменим на Агенцията ще бъде повод за обжалване от адвокатите. Ако е възложено на експертизата няма да има обжалване.
МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Цонев, нарочно съм писала думата предоставя, а не връчва, защото ако отидем на връчва, отиваме на тежката процедура с доказване и връчване по всички правила.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо Стоянова, аз понеже също имам практика. И при предоставяне ще ми обжалва. Затова че ни ми е предоставена. По друг ред, по общия ред, не по реда на ДОПК.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Осъзнавате проблема, който досега е стоял.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Осъзнавам.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Добре е държавния орган да опосредства нещата, за да са защитени и двете страни.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Напротив, вие осъзнавате ли това, което аз казах.
МЕНДА СТОЯНОВА: Нека експерта да връчи в седем дневен срок. Ще го формулираме, но трябва да има някаква санкция за експерта, ако не си свърши работата по този член.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Имаме консенсус. Подлагам го на гласуване с тази редакция.
Моля който е за, да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме нататък.
МЕНДА СТОЯНОВА: Това което ще говоря, го говоря на вас, не на колегите от лявата ми страна, защото те ще бъдат абсолютно против. Така че вие ме чуйте какво предлагам.
Предлагам изменение в чл.110 на ДОПК. Чл.110 се нарича ревизии и проверки. Има четири алинеи. Първата и втората алинея се отнасят за ревизиите. Третата и четвъртата алинея се отнасят за проверките. Ще се спра на тези, защото аз правя предложение за промяна в четвъртата алинея.
Алинеи 3 и 4 са единствените текстове в ДОПК, които регламентират каквото и да било затова, що е това проверка и как се извършва.
Алинея 3 казва: Проверката е съвкупност от действия на органа по приходите относно спазване на данъчното и осигурително законодателство. С проверката могат да се установяват определени факти и обстоятелства означени за задълженията за данъци. Не се установяват задължения, а факти и обстоятелства. С проверката не се установяват задължения и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице.
Алинея 4. Проверката се извършва от органа по приходите, без да е необходимо изрично писмено възлагане.
Правилата по чл.8 не се прилагат, когато е налице възлагане от изпълнителния директор или упълномощено от него лице. За резултата от проверката се съставя протокол, който когато в закон не е предвиден акта, с който проверката трябва да завърши. Защото може да има друг акт, не протокол.
Това, което аз предлагам е промяна в ал.4, която касае следното. Проверката се извършва от органа по приходите, вместо “без да е необходимо изрично писмено възлагане”, “със след писмено възлагане.”
И в момента Националната агенция за приходите възлага проверките си с писмено възлагане. Не казваме нито какъв акт е това, нито каква заповед е, нито каквото и да било. Може да е резолюция, може да е всякакво. Не казваме, че трябва да се връчва на когото и да било. Трябва да е ясно, че има такова писмено възлагане.
Това което предлагаме в последното изречение. За резултата от проверката се съставя протокол, когато в закона не е предвиден акта, с който трябва да завърши проверката.
Добавям ново изречение: “Протоколът или актът се издават в седемдневен срок от приключване на проверката”. Имаме възлагане. Знаем кога е възложено. В седем дневен срок след него искаме да има протокол.
И предлагам ал.5. С акта на възлагане на проверката се определя срока за извършването й, който не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на възлагането.
Тоест, това което предлагаме, да има срок за съставяне на протокола. И този срок за извършване на проверката, да е не по-дълъг от три месеца. В момента за проверките няма срок за извършване.
За ревизиите имаме четири месечен срок с възможности за удължаване при определени обстоятелства. За проверките нямаме срок. Тъй като аз съм един от хората, които включително с господин Цонев сме били в работната група при правенето на първия кодекс, както и при втория и измененията му, няма срок и не сме мислили да има срок. Защото под проверки, ние разбирахме оперативна проверка, да отидеш и да вземеш някакъв документ и да видиш чука ли или не чука на касовия апарат. Да направиш някаква инвентаризация и всичко останало. Това не предполага някакъв супер дълъг срок. В момента Националната агенция за приходите прави проверки преди ревизиите, които продължават по година и половина и две. Това не може да продължава така.
Ако на Националната агенция за приходите не й стига времето за ревизии, нека да удължим срока за ревизиите. Но да сложим срок за извършване на проверките, защото това е един абсолютно необоснован тормоз на лицата и на фирмите в тази посока.
Това са аргументите.
ВАСИЛ ПАНОВ: Съвсем накратко пак ще си позволя и ще маркирам само някои неща и след това ще видим, дали да коментираме конкретни данни във връзка с тези провери. Ще кажете дали да предоставим информация.
На първо място, по този начин това, което се предлага се обезсмисля самата проверка като средство за постоянен и текущ контрол за спазване на законодателството. Това е първото нещо, което маркираме. Самият факт, че започва с писмено възлагаме утежняваме. Към настоящия момент в болшинството от случаите наистина има писмено възлагане. Но защо да слагаме този шаблон за писмено възлагане за абсолютно всички случаи. Това е първото нещо. Евентуално мислихме вариант да ограничим тези случаи, в които да има задължително писмено възлагане.
МЕНДА СТОЯНОВА: Само една реплика. А какво значи устно възлагане или въобще без възлагане. Тръгвам и се договарям с началника и отивам някъде и си правя проверка.
ВАСИЛ ПАНОВ: Това е една проверка. Излиза тук на “Дондуков”. Вижда пет вестникарски будки.
МИРОСЛАВ ТУЕВ:
Госпожа Стоянова в констатациите си за това наистина е било така. Но в момента под формата на писмено възлагане наистина информационните системи в НАП така са изградени. В момента изграждаме напълно нова система, която на практика това възлагане го извършва, тъй като целия продукт така е ориентиран, че накрая след като се разгледа случая, излиза резолюция ли било, през работната карта, която се издава на лицето и на практика това е реализирано и в момента. Какво нас ни притеснява по отношение на изричното писмено възлагане, за което тук става въпрос.
Ще ви кажа пресния случай от сутринта. Обади се териториален директор при който е постъпила информация за едни силози в Добричко, където в момента се разтоварват тонове слънчоглед без документи. Кажете ми в този случай, кой писмено ще тръгне да възлага. Аз трябваше лично да се обадя в Добрич да се организират във Варна, защото те са на териториална подчиненост във Варна. Там да направят цялата организация. И това нещо, ако тръгнем да го правим писмено, аз не виждам практически, как ще стане, така както тук е записано.
По отношение дължината на проверките. Изкарахме тази статистика, тъй като имахме проверка от Сметната палата, мисля че от миналата година. Продължителността на проверките трае от два дни до две години понякога. Единствените проверки, които траят по две години и по година и половина, както каза госпожа Стоянова, това на практика са проверките на физическите лица, където наистина не по вина на НАП, тези проверки продължават, тъй като се събира информация от институции, които за съжаление са извън НАП. До банковите сметки нямаме достъп. Понякога се налага от службите по вписвания да се взима информация. Не са само те.
И другия вид проверки, когато става въпрос за проверки по отношение на вътрешно-общностни доставки и придобивания и по СИДО, когато се изпращат искания от чужди страни, за да ни предоставят определена информация. И продължителността на тази проверка въобще не е свързана с висене в офисите на лицата. Тук те продължават поради факта, че се чака информация от други източници. И така или иначе ние не може да прекъснем тази проверка. Това са единствените проверки, които наистина продължават във времето, така може би от страни погледнато неоправдано дълго.
Истината е тази. Обикновено проверките, ако започнем тук да им правим анализ, много добре знаете, проверките по прихващане и възстановяване, така или иначе в закона до един месец, ние трябва да възстановим данък добавена стойност и ние го правим. Няма как по друг начин да стане. Останалите насрещни проверки и проверките за установяване на факти и обстоятелства, обикновено някой ги чака и те траят в този срок около месец два, три. В зависимост от това, ако се наложи да се прави някаква експертиза.
Ние направихме дискусия в Националната агенция за приходите, но трябва да бъдат разграничени тези проверки по някакъв начин, за да може да ги класифицираме тези проверки, за които така или иначе, в момента пак ви казвам, това писмено възлагане се извършва, не с някакъв акт, който да е описан в ДОПК, както е при ревизиите. Така че може би да се мисли в тази посока, тъй като наистина го има този проблем.
Тази проверка на Сметната палата, ревизиите сме описали. Хората знаят кои са оперативни, кои са проверки за факти и обстоятелства, кои са някакви други и т.н. Така че това мога да кажа.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз предлагам да съкратим процедурата аргументи, контрааргументи.
МЕНДА СТОЯНОВА: Искам много правилно да ме разберете. Тук не става въпрос за поставяне на Националната агенция в някаква ситуация, в която да не може да си върши работата. Но в закона ДОПК е разписано много подробно как се прави ревизия и това е смисъла на дейността на Агенцията. В случая Агенцията подменя с проверка ревизиите. Тя прави едни проверки по година и половина две. След което вече обявява за четири месеца ревизия. Присъединява на бързо всичко, което е направила през проверката. А това че не стоят в офисите, дори изобщо не се обаждат на лицата за тези година и половина. И ако ние не ги дисциплинираме да си гледат работата и да си я вършат както трябва, никога няма да имаме този ефект.
За да се сложи срок на проверките трябва да има и някакъв начален срок. Това беше идеята да има писмено възлагане, за да се знае от кога е възложена и от кога тече този срок. В противен случай никой не може да каже при устно възлагане. А колкото до вашия пример с Добрич и т.н., аз не виждам проблем в момента, в който вие се обадихте там. Има си началник на ревизиите. Пуска резолюция за секунди. Какъв е проблема, за да каже на лицето хикс, отивате и правите инвентаризация или каквото се налага.
Съгласна съм, ако желаете да търсим някакво решение на въпроса между първо и второ четене в две посоки. Едната посока е тук също да дадем възможност за удължаване на срока на проверката, ако говорим за проверки по ДДС, касаещи данни от други държави с разрешение на шефа на НАП. Като по този начин се дисциплинират ревизорите. Може и териториалния директор. Но за всички останали проверки, да си остане срока от три месеца.
Ако имате проблем, по-добре е да отидем на увеличаване на срока на ревизиите и ще ви кажа защо смятам, че това е по-правилно. Защото поне ревизията има регламент, уважаеми колеги. Ние го съкратихме и те го подмениха с проверка, което е по-лошия вариант.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: По принцип аз бих искала да ви насоча към чл.5 от ДОПК, по отношение на служебното начало и че органите по приходите са длъжни служебно да установяват факти и обстоятелства. Ако приемем, че проверката ще се извършва само с писмено възлагане. Примерно какво се случва при една ревизия, ако примерно началника или който е възложил ревизията не разреши на органите по приходите, да направят определена проверка за установяване на факти и обстоятелства. И трябва ли цялата власт по възлагането на ревизията, по писменото възлагане на проверките да бъде концентрирано в един човек.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Аз не съм съгласен с това, което каза госпожа Петкова, тъй като така или иначе си има директор на Дирекция “Ревизии”. Има си началници отдели, началник сектори. Така че на тези хора не може да не им се вярва, че няма да разрешат. Аз съм по склонен за това, което каза госпожа Стоянова, тъй като напълно подкрепям колегите, че определени видове проверки в Националната агенция за приходи в никакъв случай не могат да приключат за три месеца. Да конкретизираме кои са тези проверки. Те не са много. Това са проверките на физическите лица и за установяване на факти и обстоятелства, когато се изисква информация от други институции, международен обмен. По скоро да им определим както сроковете на ревизиите. До три месеца, с удължение до шест месеца с разрешение примерно директора на Дирекция “Контрол” и до една година, а не както беше на ревизиите до две или до три години. Примерно до една година проверката да приключи с разрешение на териториалния директор. Аз не съм съгласен с това, което каза госпожа Стоянова, че е по-добре да правим ревизии, тъй като с ревизиите затваряме периоди и никога повече не може да ги отворим.
МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господа, ние сме тук представители на народа и бизнеса, а не на данъчната администрация, която има достатъчно ресурси.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Вие чувствате ли в каква ситуация ни поставяте всички нас. Точно вие тримата, ножа и баницата беше във вас четири години. Шефът на данъчните, зам.-министъра, шефът на Бюджетна комисия. Четири години не мръднахте нищо по тази тема. Сега на първото заседание казвате: “Не, дайте всичко да променим.”
МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Кънев, не сме в зала. Водим експертен дебат.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Ограничихме срока на ревизиите. Не ограничихме срока на проверките. А със срока на проверките се злоупотребява от администрацията и това също е факт. Нека и колегите да си го признаят.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Искам само нещо да кажа по отношение на проверките и на ревизиите, че не е хубаво да се правят ревизии, защото се затварят периоди. Сега ще дам точно един пример за фирми, които са проверявани, които не са ревизирани в големи данъкоплатци, за да не се затворят периодите с изтекъл давностен срок и огромен процент не ревизирани големи данъкоплатци. В предходните години големи данъкоплатци и Световна банка и Международен валутен фонд са казвали: “Всички фирми големи данъкоплатци трябва да бъдат проверявани на сто процента.” В резултат на тези неща да има проверка и да няма ревизия, за да не се затвори периода 70 процента от фирмите не са ревизирани от 2004 г., за които отдавна е изтекъл давностния срок. Да, няма ревизия да се затвори периода, но не може да се съберат задължения, ако има такива.
МЕНДА СТОЯНОВА: Вие ме подкрепяте, нали така.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Госпожо Петкова, силно се надявам в момента да има представители на бизнеса и на медиите и това много широко да го отразят. Това което казахте, в подкрепа на това, което правителството прокламира, че ще ограничава административната тежест върху фирмите, в кавички.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Това няма нищо общо с административната тежест.
МЕНДА СТОЯНОВА: Имахме допълнение към предложението. Евентуално, ако го гласуваме с това допълнение. В ал.5 да се сложи още едно изречение, което да даде възможност за удължаване на този срок с решение на директора на НАП.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Моля, който е за това предложение да гласува. Предложението на госпожа Стоянова за § 3. В чл.110 се правят следните изменения и т.н.
Гласували 6 “за”.
Против? Четирима против. Въздържали се? Трима въздържали се.
Не се приема.
МЕНДА СТОЯНОВА: Бизнесът без пари. Отхвърлихте в момента без необходимост от пари.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това ще имате възможност да го кажете в зала. Това което аз искам сега да ви кажа, тъй като много напредва времето и до 20 декември ни предстои много работа. Предлагам да се концентрираме върху правилата, които имаме. Аз не възразявам никога да водим по-широка експертна дискусия. Има полза от това. Ние не може да приемем данъчните закони и бюджета, защото сме добри експерти до март. Няма как да се случи това. Затова аз ви предлагам, по всяко предложение всеки има право на изказване. Едно изказване, контра аргументи, гласуване. Точно както е реда.
Параграф 1 на вносител. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Параграф 2 също. Няма направени предложения.
Двата параграфа предлагам да ги гласуваме ан блок.
Моля, който е за, да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.
Предлагам на гласуване наименованието на трети и четвърти параграф ан блок.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
По § 5 има предложение на госпожа Стоянова и група народни представители. Заповядайте госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА: Едно изменение, което се предлага в § 46. Искам да ви го прочета в момента как действа.
Неплатени публични задължения срока за плащане на които е изтекъл преди 1 януари 2008 г. Чл.169 ал.4. Това е данъчната сметка по ДОПК се прилага след 1 януари 2014 г. Сега вносителите предлагат срока 1 януари 2014 г. да стане 1 януари 2015 г. Тоест, удължаваме срока, в който няма да прилагаме единната сметка за изтеклите петгодишна давност задължения.
Моето предложение беше 2008 г. да се замени с 2009 г. защото като удължаваме от 2014 до 2015 г.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: С предложението на госпожа Стоянова се прави точно отстъпление от единната сметка. Ще ви кажа защо. Защото задълженията до 2008 г. не са включени в единната сметка. 2009 г. са включени. И в същност, ако сега се даде възможност това ще създаде един по-благоприятен режим за лицата, които не са погасили старите си задължения спрямо лицата, които са ги погасили. Тъй като тези задължения в момента са включени в системата на единната сметка и съответно те се погасяват по поредност.
Благодаря ви.
МЕНДА СТОЯНОВА: Това не е вярно, господин председател. Съжалявам, че нарушавам реда, който искате да въведете, но това не е вярно. Тъй като за изтеклите по давност задължения лицата могат, ако желаят да подадат искане, те да им бъдат отписани. Но ако тези лица не знаят, че изобщо имат такива задължения, независимо че са им изтекли по давност или не знаят текста, че еди коя си дата трябва да подадат такава молба, ще започне погасяване плащане на задължения с изтекъл давностен срок. Това е смисъла на това, което аз искам да предложа. Да дадем на лицата още една година възможност да си подадат такава молба, преди да им вземат парите по погасени задължения. Защото на предходния дебат, ако си спомняте господин председател на първо четене, говорихме с Националната агенция за приходите за механизъм, по който те ще могат да маркират в единната сметка задълженията, които са с изтекъл давностен срок и да не ги погасяват с текущи вноски. Защото това е правилното, тъй като с отписването се разбрахме, че има проблеми.
В случая, ако приемете моето предложение, ние ще си дадем една година срок на нас и на хората, за да може да регулираме този процес трайно и както трябва.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Виждам, че колегите от изпълнителната власт не са съгласни с нашите аргументи. Помислихте ли добре преди да се противопоставите.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Когато се въведе единната сметка, задълженията за 2009 г. не бяха изтекли по давност и затова са включени в единната сметка. Всъщност сега давайки тази възможност, лицата които не са погасили тези задължения, ще бъдат в по-благоприятно положение, отколкото тези, които са плащали.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Край на дебата по тази тема.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Стоянова и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 5 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Не се приема.
Следващото предложение е по вносител § 5.
Работната група предлага § 5 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място като т.7 в § 5 по редакция на Комисията, който вече приехме.
Моля да гласуваме това предложение.
Който е „за” да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Параграф 6 по вносител. Няма направени предложения по § 6.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Вероятно това ще е много дълъг дебат, който със сигурност ще може да продължим и в зала. И за да не губим време предлагаме, да се премахнат периодите за приспадане преди възстановяване. Имахме инфриджмънт. Успяхме да заблудим Комисията, че сме решили въпроса. Не знам какви допълнителни контролни дейности извършва НАП в период на приспадане преди възстановяване. Но за мен в контекста и на прокламираното от вас облекчение на бизнеса и осигуряване на ликвидност и на всички добрини, които може да направим на бизнеса, няма нищо по-логично от това да въведем едномесечен срок за възстановяване и да премахнем института на приспадането в следващите два данъчни периода, преди прихващане или възстановяване.
Не са го приели колегите. Сигурно имат много аргументи. Това е най-важното предложение въобще в данъчната кампания за тази година, тъй като наистина ще промени значително работата на приходната администрация по отношение на администрирането на данъка върху добавената стойност, от една страна. От друга страна бизнеса ще знае, че като си подаде справката декларация по ДДС, ако има да възстановява ще възстанови в следващия месец. Ако има да внесе ще внесе в същия месец. Мисля, че от гледна точка на фиска ефекта ще е неутрален, от гледна точка на времевото изместване. Тъй като данъчния период по ДДС е едномесечен и не би трябвало да се прояви някакъв катаклизъм. Още повече, че вие и аз приветствам тази практика. Не си играйте с невъзстановения данъчен кредит в този мандат. И в края на 2013 г. няма да ви се налага да го използвате като инструмент за балансиране на бюджетното салдо.
От друга страна ако искате да го ползвате и приемете този текст, няма да можете. Така че има и този аргумент.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Контрааргументите слушам, защото виждам, че не сте склонни.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: По принцип бих искала да започна още от инфриджмънта 2009 г. Действително Европейската комисия беше поставила въпроса по отношение на приспадането, че с тримесечния срок се държат парите на хората. По принцип тогава действително 2009 г. за два месеца за приспадане, но по принцип тогава е бил действително шанса, да се въведе 30 дневен срок за възстановяване. Ще ви кажа защо не е въведен срока. Защото от 8000 искания за възстановяване месечно, при 30 дневен срок за възстановяване и при премахване приспадането, проверките ще нараснат на 37 000. Все пак тук има служители на Агенцията.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: В полза на дебата, не за да се заяждам с вас. Какви контролни действия извършват органите по приходите, за периодите на приспадане преди възстановяване.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Тук Дирекция “Контрол” ще каже.
ВАСИЛ ПАНОВ: Господин Стефанов много добре знае. Когато се декларира ДДС за приспадане, в хода на данъчните измами, това е един шанс, когато се обяви един данъчен кредит в доста големи размери, да се направи анализ на този данъчен кредит и да се предприемат съответните мерки от администрацията. Това нещо стане ли да се възстановява на момента, означава никакъв шанс за администрацията адекватно да реагира на тези измами.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: При приспадане не се ли намалява задължението за внасяне.
ВАСИЛ ПАНОВ: То излиза в месеца на деклариране на данъчния кредит и в периода, в който ефективно трябва да му се възстанови след втория месец, това са 60 дни, в които ние може да предприемем някакви мерки. В момента те ще започнат всеки месец с големите данъчни кредити. И на практика ние трябва да се превърнем в едни администратори на това нещо.
Отделно от това, както знаете не може да възстановяваме данъчен кредит без никакви действия. Няма този механизъм, ние да го възстановяваме без никакви контролни действия. Това означава всеки месец проверки на абсолютно всички.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Механизмът на приспадане и механизмът на възстановяване в отделните случаи.
МЕНДА СТОЯНОВА: С измененията, които сега прилагат ще има от какво.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз твърдя, че това не пречи на бизнеса, когато има приспадане. Разликата между приспадане и възстановяване, все пак някои сме били от двете страни на барикадата.
Какво да държат?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Това ще е 1 млн.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това е ако имат да възстановяват.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Те ви казват: Ще чакате още два месеца или ще си го приспадате.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако имате да приспадате в случая.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Това е хипотеза в следващия месец.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Никакви пари не губите.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Това е в следващия месец, не е в същия. Това са 30 дни.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Вие разглеждате хипотезата, при която непременно имате да си възстановявате.
Господин Стефанов искаш думата.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Господин председател, аз мисля че единствения аргумент, който евентуално не дава да се приеме този текст е това, че наистина работата на Националната агенция за приходите ще скочи в пъти и не знам доколко те ще могат да си вършат работата. Но от друга гледна точка, в момента с това приспадане, с което се дава възможност на фирмите, до голяма степен се отразява на бюджета. Тъй като те могат да си планират кога да си включат фактури в определен период от време за данъчен кредит. Излизат на определен кредит. След това в следващите два месеца приспадат. Излизат на много малки вноски или почти на никаква вноска. Следващия месеци пак така. И те си коригират резултата така, че никога във времето да не внесат реално дължимия ДДС към бюджета. Така че това също трябва да се има предвид. И аз мисля, че ако това нещо се въведе по-голяма полза ще има по повод фиска за това, че ще постъпват пари в бюджета, вместо да си играят с данъчния резултат. Единственото, което може би още съм изкривен от позицията която съм заемал. Но наистина, ако скочи работата на Агенцията три, четири пъти по повод на тези проверки, не е ясно как те ще се извършват.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Общо взето това е мярка, която не е чак толкова еднозначно притеглена. Може да носи някакви ползи. Може да носи някакви затруднения. Аз лично съм се оформил мнението, но ако искате още нещо да кажете и да пристъпим към гласуване.
Господин Горанов и госпожа Петкова и гласуваме.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Последен коментар. Това което казаха колегите от НАП, че двата на приспадане те ги използват да установят злоупотреби преди ефективно някоя ДДС фирма, да не използвам тук кои са титуляри на такива фирми, не им източи бюджета. Аз твърдя обаче, че докато няма задължителни проверки в сроковете по приспадане, двата месеца в които те задържат данъчния кредит и карат фирмите да им приспадат е не нужно задържане на ликвидност на бизнеса в сметките на НАП.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Само искам да ви върна 1998 г., когато беше въведено приспадането. До тогава възстановяването беше в 30 дневен срок. Предложението беше на бизнеса, тъй като тогава администрацията не можеше да възстановява ДДС в срок или примерно го възстановяваше в срок след 30-те дни, фирмите нямаха ресурс да внесат данъка си по следващата справка декларация. Затова беше предложено приспадането.
По принцип на приспадане са тези лица, които не излизат ежемесечно на възстановяване. На възстановяване са износителите, съответно както се предлага сега и за обратното начисляване ще бъдат зърно производителите и евентуално инвеститори. За лицата, които примерно инцидентно излизат на възстановяване, за тях това ще натовари администрацията, а от друга страна действително при едно забавяне на възстановяването, ще ги лиши от ресурс, за да могат да си погасят следващата справка декларация.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Край на дискусията. Пристъпваме към гласуване.
Моля, който приема това предложение направено от колегите Менда Стоянова и група народни представители да гласува.
Гласували 5 “за”.
Против? Четирима против. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Гласуваме предложените на работната група за § 6, който става 5 в редакция на работната група.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
Продължаваме нататък. Параграф 7.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 7, който става 6 и има редакция от работната група.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
Има предложени за създаване на § 7а от колегите Менда Стоянова и група народни представители.
За проверките. Ако е вързано смислово с отхвърлено предложение, мисля че няма смисъл да го гласуваме.
Подлагам на гласуване предложението за нов § 7а.
Моля, който е за да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Останалите. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
Параграф 8 по вносител.
Има редакция и става § 7. Преномерира се.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
Аз ви предлагам закона да влезе в сила от 1 ноември. Ще се погрижим да успеят да го обнародват, защото обещахме максимално бързо на зърнопроизводителите. Затова скъсихме и срока.
ГЕОРГИ МИЛЕВ – зам.-председател от Националната асоциация на зърно-производителите
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо заместник-министър, ние сме тук защото отново сме разтревожени, отново имаме документ, който е написан и виждам, че нещата продължават да вървят по същия начин, както вървяха три правителства назад. Става въпрос, че ние проведохме четири срещи със заместник-министър Петкова и две срещи с премиера Орешарски, в които уточнихме всички подробности, които бяха свързани с това обратно начисляване на ДДС и тази финансова тежест, която за кой ли път е към зърнопроизводителите насочена.
Слушайки сега в момента аргументите, в които говорехте за проверки и ревизии, аз останах втрещен, защото в крайна сметка вие давате дори предложение за удължаване на ревизиите. Това означава, че ние с влизане от 1 ноември в сила на този закон, ще бъдем лишени с 20 процента от оборотните си средства. Ако влезем в ревизии и удължите срока, тя може да продължи две години. Това означава, че 40 процента от оборотните ни средства ще вземете.
Помолихме да бъде направен прогнозен срок за действие на този закон за обратно начисляване на ДДС в зърното за две години, защото при тези всички дълги разговори, които водихме не беше направена прогноза за положителните и отрицателните ефекти от този закон. Има и постигната договореност на среща с министър Орешарски, че това трябваше да бъде до 2015 г. и след това, ако всичко е добре, да го продължите до 2018 г., каквото е намерението.
Следващата ни договорка беше, че би било добре за зърнопроизводството и за самия бизнес в зърнопроизводството да започне от 1 януари влизането в сила. Току що чувам, че от 1 ноември, защото ние сме искали. Напротив, нашето искане беше 1 януари 2014 г.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Вашето да. Но тук бяха предишния път два други съюза, които поискаха максимално бързо. И аз не правя разлика между един, втори и трети съюз. Ако един иска едно, аз казвам какво искаха други и тук всички колеги го чуха. Продължете за уточнение.
ГЕОРГИ МИЛЕВ: Не бяхме поканени предишния път. Касае нас. Това обратно начисление на ДДС касае единствено нас в основата на данъчната система. Национална асоциация на зърнопроизводителите сме ние.
Последното което беше, поглеждайки най-кратката история назад в нашия бизнес последните четири години. Аз не мога да сдържа коментара си, макар че не ми е мястото да го направя, че тук господата от ГЕРБ предлагат такива неща, когато четири години бяхме подложени на такъв тормоз, че за нас е ужас и страх да излизаме на възстановяване. Не говоря за нас. Говоря за целия бизнес. В момента даже предлагат възстановяване за 30 дни и удължаване на ревизиите. Това не искам да го коментирам. Затова при разговорите с министър-председателя и със заместник-министъра, искахме да бъдат разписани критерии, които да не позволяват данъчната администрация да извършва безкрайни във времето проверки. И така по този начин, ние имайки за възстановяване всеки месец полагащото ни се ДДС, да влезем в един цикъл, който ще бъде две години.
Аз наистина не разбрах, понеже имахме уговорка, разписано с всичко. Може би това е поредния документ госпожо Петкова, защото ние нямаме право да внасяме предложения, а предложението трябва да го направи депутат. Депутат от управляващата партия или от някой, който е говорил с нас тези неща. Аз не виждам такъв факт. В момента говоря абсолютно излишно, защото е факт, че това нещо няма да бъде променено. Но ние сме тук, за да си кажем нашето становище и мнение.
А относно търговците на зърно, които искат да вземат думата и преработвателите, аз искам да кажа, че ако заетите в зърнопроизводството са 200 000, износителите които възстановяват това ДДС са пет фирми, които мога да ви кажа. Повече не мога да кажа. И щом се съобразявате с тяхното желание, това е вашата политическа воля.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нека да уточним нещата. Не разбрах кое от тези неща, които сте се договорили не се случва. Разбрах само това, че вие искате да е от 1 януари, а други съсловни организации искат да е от 1 ноември. Интересът на фиска е също да влезе възможно най-бързо.
Другото което разбрах, че искате то да действа две години. Да се направи анализ и след това да се удължи. Нека да ви кажа, че това е невъзможно в законодателството. Не може да се дава срок за действие, а може да се дава срок от кога да действа. Но за сметка на това, законодателството е отворено всеки момент да се прекрати действието на нещо.
Ние може да задължим администрацията да извърши такъв анализ. Може да кажем, че на базата на този анализ ще преценим, дали да прекратим действието на една разпоредба или друга. Но няма практика в законодателство, много добронамерено ви обяснявам, няма практика в законодателството, в която да е казано, че тази разпоредба важи до 2017 г. и след това не важи или се подлага на анализ. Може да е казано, тази разпоредба започва да важи от 2016 г. нататък, но не докога. Докога решават народните представители. Когато те решат. Може да решат да я прекратят на 2 януари. Такава е практиката. Сериозно ви говоря. Няма злонамереност в това. Няма как да удовлетворим искането ви да важи две години. Може всяка година да правим анализ и като стигнем до общото заключение, че не работи, веднага да я прекратим със съответния акт. Но сега да запишем в законодателството, приемаме го от 1 януари и за две години ще работи и след това няма да работи, това не е сериозно. Няма как да стане. Нито е законно, нито има практика.
ГЕОРГИ МИЛЕВ: Това е същото като дерогацията на ДДС, когато се искаше разрешение от Европейския съюз и тогава се даваше за определени години с възможност за удължаване. Ние за това говорим.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Когато става въпрос за акт на някой европейски орган е съвсем друго. Когато става въпрос за законодателството, което ние определяме. Аз ви казвам като човек с 20 годишна практика в този Парламент, няма такава практика. Добре е да ми повярвате. Ако вие говорите за зърнопроизводство, повярвайте ми аз няма да ви направя никаква обструкция. Ако ми говорите за зърнопроизводство ще се доверя на вашето мнение. Доверете се на това, което ви казвам. Ще правим експертиза ако трябва, както искате, но не ни карайте да записваме текстове докога действа една разпоредба.
ГЕОРГИ МИЛЕВ: Вие сте написали текстовете. Вие сте написали срок до 31 декември 2018 г.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма да го приемем така. Не може да се приеме така. Ние не сме го приели.
ГЕОРГИ МИЛЕВ: Вие сте поставили един път срок, а сега ми казвате, че не може да се постави.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нали сега говорим за срока.
ГЕОРГИ МИЛЕВ: Вие гласувахте § 8 току що.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Заповядайте госпожа Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: По принцип това е, тъй като директивата дава възможност до 31 декември 2018 г. Това е срока до който може да се прилага мярката. Действително може да се включи за ефективност на мярката, да се оцени примерно след две години, защото аз виждам, че бяхме коментирали с представителите на зърнопроизводителите, така че по принцип такава разпоредба, вие ще прецените, дали да бъде включена за периодична оценка на ефективността на мярката.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз предлагам Министерството да има ангажимента да направи такава експертиза или такъв анализ от действието. Дори не е нужно две години. Една година е достатъчна също да се направи анализ. Аз предлагам още следващата година да се направи такъв анализ. И ако не работи тази мярка, съответно ще приемем друга разпоредба. Но тук става въпрос за действие на директива до 2018 г. и ние няма как да не я включим в текста. Но ние да си включим пожелателен текст, с който спираме действието няма как да го направим. В една посока работим. Нека да бъде гладко и ясно направено.
ГЕОРГИ МИЛЕВ: Само последно уточнение на третото нещо, което всъщност е най-важно за нас. Защото по принцип ние бяхме против, но след преговорите, ние нямаше да стоим сега тук на тази маса, защото категорично бяхме против. Говоря за национално решение, че наистина трябва да се спрат злоупотребите с кражбите на ДДС. Затова бяхме съгласни, но при определени условия. Излезе че към този момент, ние бяхме съгласни при определени условия, от кои се случи само едно. Тоест, искахме по някакъв начин да бъдем защитени от начина по който работи към момента данъчна администрация и процедурите по които се възстановява ДДС.
След 30 дневния срок, знаете много добре в момента, че ние водихме диалог и казаха: “Ти като си в ревизия, няма проблем да ти се възстановява ДДС.” Но никой не го прави. Искахме изричен текст в закона, който да ни защити, защото ние правим оборот един път в годината. Ние не сме търговска фирма. И когато ни го вземете с ревизия две години подред, това са 40 процента от оборотните ни средства.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Никой не говори за това.
ГЕОРГИ МИЛЕВ: Искахме изричен текст в закона.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Какъв да е изричния текст? Заповядайте госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Действително те искаха изричен текст, но няма как да се напише, че на зърнопроизводителите в 30 дневен срок се възстановява при всички случаи. В момента обмисляме, тъй като действително, не само вие се притеснявате от ревизии. Всеки който примерно има възстановяване ДДС, иска да му бъде възстановено ДДС в срок. Действително в момента обмисляме общ текст, за да не са налице дискриминация по отношение на един или на друг отрасъл. Действително ДДС да се възстановява в срок. Да не се задържа. Да не се злоупотребява с ревизиите. В момента ги обмисляме разпоредбите и това, което по принцип с вас коментирахме, то касае не само вас, а то касае всички лица. И ние имаме интерес, това нещо да бъде направено за всички.
По отношение на директивата бих искала да кажа. Срокът за прилагането на директивата е до 2018 г. По принцип всяка държава членка може да избере по-къс срок, а може да избере и този срок. Не може да избере по-дълъг срок от 2018 г.
Но по отношение на спазването на директивата, тъй като това е временна мярка за борба с данъчните измами, Европейската комисия всяка година по принцип, изисква от държавите членки да предоставят какъв е ефекта от контролните мерки. Защото ако ние не може да защитим пред Европейската комисия, че има ефект от тази разпоредба, съответно ние губим правото да я ползваме.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Така или иначе всяка година трябва да правим анализ на ефектите от това. И за всяка следваща година да вземаме решение година по година. Така че аз не виждам някакво разминаваме между нашата и вашата позиция.
ГЕОРГИ МИЛЕВ: Разминаванията са огромни. Аз се извинявам, че отнемам толкова време, предполагам, че имате и много по-важни задачи, но за нас това беше много важен момент. Отново пак ви казвам, имаме една договорка и мисля, че на възможно най-високото ниво. И виждаме, че в момента абсолютно нищо не е направено.
Не може да кажете, че имаме разминавания при положение, че се разминават договорености с това, което се върши като цяло. Още повече започвам да се притеснявам наистина много. От 1 ноември влиза в сила, а говорим, че ще мислим в последствие някакви записи в някакъв закон.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не може да се запише запис в закон, в който само един отрасъл се изключва от другите. Нали се сещате, че Конституционния съд такъв текст ще го махне веднага. Как така ще запишем, че вие сте договорил нещо, което на практика не може да стане.
ГЕОРГИ МИЛЕВ: Този механизъм важи само за зърното. Този механизъм е специализиран само за зърното. Може да бъде записано само за зърното.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Един месец само за зърното.
ГЕОРГИ МИЛЕВ: След като може един бранш да бъде подложен на обратно начисляване, може той да бъде записан отделно. И аз си мисля, че Конституционния съд би трябвало в момента да се изкаже, че зърнопроизводителите би трябвало да са като останалите, а не да са на този режим.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не е така. Ние искахме специално разрешение от Европейския съюз.
ГЕОРГИ МИЛЕВ: От много искане на специално разрешение, Европейския съюз даде разрешение на цяла Европа. Не сте искали вие разрешение. Те го дадоха. Господи Дянков искаше решение.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Аз бих искала само да обясня по принцип какво е коментирано. В разпоредбата в проекта е включено, че зърнопроизводителите са на 30 дневен срок на възстановяване, тъй като механизма за обратно начисляване, всъщност при прилагането му те ще излизат на възстановяване всеки месец. И те са приравнени на режима, както са износителите, 30 дневен срок на възстановяване. Това което по принцип беше поставено от зърнопроизводителите като искане е да се гарантира с изрична разпоредба, че до 30 дневния срок, ДДС ще бъде върнато. По принцип такава разпоредба няма как да бъде записана за зърнопроизводителите, защото износителите, абстрахираме се от другите, които излизат на възстановяване, те са по същия начин на възстановяване в 30 дневен срок. Това което казах, няма как да бъде записано.
Това което в момента работим е действително ДДС да се възстановява в този 30 дневен срок, дори и при започнала ревизия. Или примерно да се задържа само при определен размер, ако има някакъв риск. Но това трябва да бъде за всички данъчно задължени лица. Не може в закон да се запише че в зърнопроизводителите се възстановява до 30 дни при всички положения целия размер. Защото на същия режим са и износителите. Те са на 30 дневен срок на възстановяване. Това което по принцип в момента казах, че работим. Има още едно ДОПК. Вие чухте, че има още едно ДОПК. В момента да се направят действително разпоредби, в които да се гарантира, че няма да има злоупотреба. Като казвате, че се притеснявате от приходната администрация толкова години. Да има разпоредба, която да защити и фиска, да защити и бизнеса. Вие да си получавате на време данъчния кредит, когато сте коректни. За коректният бизнес да си възстановява на време ДДС, а некоректният съответно няма да бъде възстановен. Над това в момента работим, но няма как да бъде записано само за зърнопроизводителите, защото това е дискриминация.
Всяко лице което декларира ДДС за възстановяване има право да му бъде върнато ДДС.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви госпожо Петкова. Мисля, че това слага крайна на дискусията. Когато сте готови с текста, който тях ще ги удовлетвори, ще ги поканим колегите да дойдат, за да го обсъдим заедно и да го приемем в следващото ДОПК. Това ще стане вероятно в следващите две седмици. Защото следващото ДОПК вече го гледахме на първо четене.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, предлагам на гласуване този тест, който ви предложих.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Благодаря ви.
Приема се.
Извинявам се, че предишния път не сте били поканени.
Да ви кажа преди да си тръгнете. По правилник, който имаме и сме приели, ние си обявяваме дневния ред на сайта. Всяка организация има право да присъства, без да бъде канена изрично. Може да идвате на всяко наше заседание. Чувствайте се поканени. По правилник сте поканени.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 354-01-56, внесен от Георги Кадиев и група народни представители на 19.09.2013 г.
Заповядайте господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря ви господин председател. Една лека критика към вас. Внасянето на законопроекта е на 19 септември, а днес сме 24 октомври. Виждам, че доста други законопроекти с по-късна дата са минали и вече мина и през водещата Комисия по местно самоуправление. Ако всички сте за, предлагам да гласуваме и да приключим с въпроса.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Благодаря ви.
Приема се.
Следващата точка от дневния ред.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране Изменението на Заемното споразумение /Проект за социално включване/ между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 302-02-16, внесен от Министерския съвет на 22.10.2013 г.
Колеги, имате ли нещо по ратификацията? Няма. Това е ратификация, по която имаме единодушие.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Благодаря ви.
Приема се.
Последна точка - Избор на Подкомисия по отчетност на публичния сектор.
Според Правилника трябва да направим Подкомисия по отчетност на публичния сектор. Аз предлагам тя да бъде по един представител на парламентарна група и един председател.
Аз ще предложа за председател господин Кънев, като зам.-председател на Комисията. И от парламентарната група на ДПС, господин Кичиков.
Господин Владислав Горанов за член на Подкомисия по отчетност на публичния сектор.
Достатъчно важна подкомисия е. Нека се отнесем сериозно. Хората очакват от нас, както започнахме така да завършим работата.
От БСП госпожа Дора Янкова.
Има ли други предложения? Маргарита Николова.
Други предложения има ли? Няма.
За броя и за състава, който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Благодаря ви.
Приема се.
Благодаря ви колеги.
Закривам заседанието на Комисията.

/ Закрито в 18.00 часа /


Стенограф: Силвия Михайлова
Файлът съдържа 140 103 знака.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Йордан Цонев/