П Р О Т О К О Л

№ 11

---

На 31 октомври 2013 г. /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 134 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.45 часа и ръководено от господин Йордан Цонев – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *
/ Начало 14 часа и 45 минути /

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добър ден колеги!
Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам ви следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект на Закона за счетоводството, № 302-01-27, внесен от Министерски съвет на 11 октомври 2013 г. – второ четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 302-01-23, внесен от Министерски съвет на 03.10.2013 г. – второ четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 302-01-28, внесен от Министерски съвет на 11.10.2013 г. – второ четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 302-01-21, внесен от Министерски съвет на 27.09.2013 г. – второ четене.
5. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 302-01-22, внесен от Министерски съвет на, 27.09.2013 година - второ четене.
6. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 302-01-24, внесен от Министерски съвет на 03.10.2013 г – второ четене.
7. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, № 354-01-45, внесен от Захари Димитров Георгиев, Васил Миланов Антонов и Деян Цанков Дечев на 26.07.2013 г. и ЗИД на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, № 354-01-69, внесен от Петя Цветанова Аврамова и група народни представители на 25.10.2013 г.
Ще ви предложа тази седма точка да бъде първа от нашия дневен ред. Тъй като тук са колеги, които са вносители. Да не ги караме да чакат, а по данъчните закони имаме сериозна работа.
Има ли колеги други предложения за дневния ред? Няма.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преминаваме към точка първа. Двата законопроекта по реда на внасянето.
Първо законопроекта на Захари Георгиев и група народни представители.
След това е на Петя Аврамова.
Давам думата на господин Георгиев накратко да представи законопроекта. После ще дам думата на другия вносител. Заповядайте.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Благодаря господин председател. Уважаеми госпожи и господа, законопроекта, който е на вашето внимание има най-общо казано три характерни параметъра за изменение и допълнение.
Първият и според мен най-спешния във времето е да се удължи срока, в който на тези, които са в окончателните списъци от правоимащите, да могат да осъществят правото си на започване на строителство или закупуване на жилище в един срок, не както е досега в закона изтичащ другия месец, а до края на 2016 г. Защо според мен е справедливо да удължим този срок?
През 2010 г. беше удължен срока, в който държавата следваше да се разплати окончателно със осъществили тези свои права вложители от 16-та на 19-та година. С три години беше удължен с мотива, че предвид на финансово-икономическата криза в която се намираме е логично да се даде тази отсрочка на държавата.
Не беше помислено тогава за това, че в аналогична ситуация са и хората, които трябва да предприемат тези действия. Тоест да направят инвестиции за удовлетворяване на тези техни жилищни потребности, предвид на същата финансово-икономическа криза.
От справките които имаме до този момент, мнозина от желаещите и включени в окончателните списъци, не са успели да реализират тази своя възможност, точно поради липсата на достатъчно финансов ресурс в този момент. И затова според нас е справедливо да се даде този шанс, за да могат в тези години, в които наистина имат това намерение да го направят.
Втората група въпроси е свързана с голямата забава на изплащането на дължимите, бих казал компенсации на хората, които са били в окончателните списъци и са осъществили тези свои действия, тоест придобили са жилище или са започнали строителството.
Към 30 септември това са над, по мои екстраполации, над 12 000 влога на общата сума 85 млн. лева. В същност държавата дължи 85 млн. лева на тези, които са изпълнили изискванията на закона. И това е така, защото в последните шест, седем години може би, нарасна броя на хората, които изпълняват условията, но по никакъв начин не се увеличи сумата залагана всяка година в бюджета. Напротив, дори се намали и последните четири години тя беше 10 млн. лева. Ако с това темпо се продължават нещата сами разбирате, че до 2019 г. няма как да се изпълнят тези плащания по 10 млн. лева.
Истината е, че предложението което сме направили е малко недостатъчно съобразено с този обем средства, които аз току що ви казах 85 млн. лева. Предложението, ако се приеме буквално, би следвало следващата бюджетна година тези 85 млн. да бъдат разплатени с хората на които се дължат. Затова по наше мнение следва то да бъде коригирано в сериозна степен. Но си струва да се намери онзи механизъм, с който да се разчетат средствата, така че те да могат да бъдат разплатени до края на 2019 година. Но в тази връзка считаме, че между двете четения следва да коригираме това предложение да се изплатят в пълния обем.
И на трето място е предложение свързано с това, да се осъществи практически възможността в Националния компенсаторен жилищен фонд да постъпват освен средства от бюджета, т.е. бюджетни субсидии, да постъпват и предвидените в закона средства от продажба на незаконно имущество. И още нещо беше в тази връзка, да не търся точната формулировка. До този момент нито лев не е влезнал във фонда по тази линия, защото не е дефинирано какъв процент от тези продажби следва да влизат във фонда. И затова там ние предлагаме някакъв фиксиран процент, който да се попълва във фонд. Тоест да може част от тези средства да увеличат приходите, освен от бюджета.
Това накратко са господин председател нашите предложения.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин Георгиев.
Другият законопроект кой ще представи?
ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря ви господин председател. Благодаря и за това, че включихте тази точка за разглеждане от Комисията, защото смятам, че е наложително в кратки срокове тези изменения в Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно спестовни влогове да бъдат приети в най-кратък срок, имайки предвид изтичането на срока, в който те могат да се възползват от това си право 21 ноември 2013 г.
Съвсем кратко ще изложа мотивите, които съпътстват нашето предложение. Те не се различават много от това, което чухме от колегата до момента по представянето на неговото предложение.
Първото което предлагаме накратко, това е промяна в т.4, която касае процента от приходите в държавния бюджет до 1 процент. Така беше в действащия закон. Нашето предложение е субсидиите от Републиканския бюджет, чиито размер се определя от Закона за държавния бюджет на Република България, да отпадне до 1 процент. Мотивите са, че съгласно възможностите на бюджета и съгласно вижданията на управляващите този процент може да бъде и над 1 процент. Така че да дадем възможност в бюджета тези субсидии да бъдат ясно регламентирани като стойност. Тя да бъде съобразена и с това, което колегата току що каза. Средствата натрупали се в годините, които не са разплатени на правоимащите, така че да могат да бъдат залагани повече от 1 процент и да могат да бъдат разплатени в по-кратки срокове.
Второто, което предлагаме е да се промени срока, който изтича на 21 ноември 2013 г. и израза “в срок до пет години от влизане в сила на закона” се заменя с израза “в срок до 30.11.2016 г.”
Нашите мотиви са, че икономическата криза и свиването на пазара на труда и доходите на хората ги доведоха до невъзможност за закупуване на жилища или стартиране и сключване на договор за строителство. Така че смятаме за справедливо да приемем тези промени, така че дадем възможност на близо 60 000 правоимащи да упражнят своите права. Тоест те да получат компенсации за влоговете, които са внасяли те и техните семейства години наред.
Благодаря ви.
ПРЕД. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз ви благодаря.
Кой ще представи становището на Министерство на финансите?
НАДЕЖДА ГЕНОВА: Ние още през септември депозирахме нашето становище по законопроекта на господин Захариев. Новият припокрива този на първия проект. В една част припокрива.
Накратко бих коментирала първата промяна по т.4. Приемаме я с тази корекция, да се употреби думата “бюджетна субсидия” в духа на новия закон за публичност и финанси.
Точка шеста за приходите от постъпление на продажба. Така или иначе до този момент действително не е сработила. Новото предложение е 50 на сто от тези постъпления. Тези приходи влизат по бюджета на съдебната власт. Така или иначе те са държавни приходи и е без значение къде точно ще влизат.
От друга страна от бюджетна гледна точка е трудно и не всякога е възможно, да се правят разходи за сметка на набрани приходи. Така че по скоро тя е не полезна, неработеща, отколкото да я променим в каквато и да е посока. Важно е субсидията. Ако търсим по-добро решение, това е чрез увеличаване размера на субсидията.
Най-сериозни възражения имаме по новата ал.6, за която говори господин Георгиев, където се задължава фонда да изплаща в срок от шест месеца. Това действително на практика означава, че за да тръгнем на чисто трябва да осигурим един ресурс до края на годината от 80 млн., за да изчистим старите задължения и за да може да тръгнем с нула задължения и да разчитаме, че в рамките на средствата с годишния закон ще може да удовлетворим исканията. И понеже приемаме, че това е невъзможно, затова отхвърляме тази ал.6. А ал.7 е свързана сама по себе си ал.6.
По промяната на срока т.е. удължаването до днешна дата с още три години, по принцип е възможно. Морално е според нас. Единствено това ще доведе до натрупване на още задължения към правоимащите, които трябва да се изплатят до края на 2019 г.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, имате думата по законопроектите. Заповядайте.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря господин председател. От мотивите които току що чухме и становището на Министерство на финансите разбираме, че те по скоро подкрепят нашето предложение. Това беше и причината поради която не сме съгласни донякъде с това, което и вие сте предложили, въпросите касаещи финансирането. Така че предлагам господин председател, виждаме, че такова е становището на Министерството да бъде подкрепено предложението направено от колегата.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Има ли други изказвания по двата законопроекта?
Заповядайте господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз имам процедурно предложение. Предлагам и двата законопроекта да ги подкрепим и да влезнат за работа в Комисията. Предлагам да не си играем на наш проект, ваш проект. Касае се за стотици хиляди българи, които чакат. А това какво ще реши след това нашата Комисия, то ще бъде задължително за Министерство на финансите. Така че да спрем този разговор, ако не възразявате.
Предлагам да пристъпим към гласуване.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има ли колеги други предложения и изказвания? Госпожо Стоянова заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, понеже срока е изключително кратък, в края на ноември изтича срока по сегашния закон на 21 ноември. Трябва много бързо, ако искаме да свършим работа, нещата да се придвижат. Не знам дали има процедурна възможност, да се обединят законите. Тогава трябва много кратък срок. Ако ние тук се обединим, че подкрепяме каква част от законопроекта на господин Захари Георгиев и съответно нашия бихме могли да дадем еднодневен или тридневен срока, за да може максимално бързо да се случат нещата.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз не възразявам, въпреки че няма драма, ако законопроекта бъде приет не на 21-ви, а на 29-ти. Никаква драма няма нито от правна, нито от каквато и да било гледна точка. Плюс това, това не са срокове, в които някой трябва до тази дата нещо да направи. Това е отделна тема. Приемам. Няма кой знае какви предложения по темата.
Има ли колеги други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване първия законопроект внесен от господин Захари Георгиев и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване втория законопроект внесен от госпожа Петя Цветанова Аврамова и група народни представители.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря на вносителите. Благодаря ви колеги, че бяхте експедитивни. Благодаря и на колежката от Министерство на финансите.
Преминаваме към следващата точка от нашия дневен ред.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект на Закона за счетоводството, № 302-01-27, внесен от Министерски съвет на 11 октомври 2013 г. – второ четене.
Имате ли всички колеги доклада на работната група? Имате го. Защото няма да чета текстовете. Ще ви помоля да вземете отношение по тях.
По заглавието няма направени предложения.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
По § 1 също. По § 2 също. И така стигаме до заключителната разпоредба.
Давам ви думата, ако имате нещо по наименованието на закона и по параграфи 1 и 2.
Няма изказвания. Ще ги гласуваме ан блок. Наименованието и първи и втори параграф.
Моля, който е „за” да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Заключителна разпоредба § 3. Няма предложения.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Имате ли нещо по този параграф?
Който подкрепя наименованието, заключителна разпоредба и § 3, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
С това законопроекта е приет на второ четене.
Пристъпваме към следващата точка.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 302-01-23, внесен от Министерски съвет на 03.10.2013 г. – второ четене.
По наименованието няма постъпили предложения.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Моля, който е съгласен за наименованието, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 1. Няма постъпили предложения. По § 2 също. И по § 3 до § 5.
Някой иска ли да вземе думата по тези първи пет параграфа и наименованието? Няма.
Предлагам да ги гласуваме ан блок.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Има предложение на народните представители Корнелия Нинова, Петър Кънев и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението. Предложението на колегите е пред вас. Става въпрос за данъка върху лихвите.
Имате думата колеги.
Госпожа Стоянова иска думата.
МЕНДА СТОЯНОВА: Ще бъда кратка и ще кажа, че ние не може да подкрепим този нов параграф 5а по принципни съображения. Всъщност това е облагане на един доход на физическите лица придобит от лихви. Това е едно изключение от принципа на плоския данък, който изисква неутралност на облагането и всеобхватност на облагането. Тъй като тук не става дума само за намаляване на данъка, а става дума за неговото премахване практически до 2017 г. Ние имаме принципни възражения срещу, премахването на този данък. Затова ще се въздържим при гласуването на този текст.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря. Господин Горанов заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз моля един друг аспект също да бъде обяснен, по скоро от представителите на Министерство на финансите. Това е предложение постъпило между първо и второ гласуване и ние го гледаме след като е внесен Закона за държавния бюджет. Ако се направи линейно екстраполиране на тарифното изменение. Всъщност 20 процента пада данъка. Ако приемем, че между 90 и 100 млн. са евентуалните приходи в бюджета, откъде личи и как тази сметка намери место в държавния бюджет, при положение, че постъпва депутатско предложение и го гледаме доста след внасянето на бюджета? Как то е намерило отражение в сметките на държавната хазна при положение, че тя е изготвена без такова предложение. Или Министерският съвет е предрешил решението на Парламента?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Мога да ви отговоря аз господин Горанов, защото съм участвал в някакви работни формати при изготвянето на бюджета. Има два варианта, ако се приеме между първо и второ четене бюджета не е гледан. Той е внесен. Има разработени два вариант. Единият е плюс 18, другият е минус 18, защото това са изчисленията между първо и второ четене. Варианта който е внесен е без тези. Ако го приемем махаме 18 млн. между първо и второ четене с наше предложение. Разчетът е направен и го правим. Ако не го приемем остава така.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: По кои показатели, понеже сте работили и сте мислили. По кои показатели на разходната част на бюджета или на салдото ще бъдат засегнати?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Като дойде времето ще ви кажа. Ще го научите. Питате има ли разчети? Има разчети 18 млн. са.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Разчетът можеше да се направи лесно.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Кое е трудно да се направи?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Трудно е да се обясни кой разход ще махнете.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не е трудно. В приложението ще го пише между първо и второ четене. Даже е задължително.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Един принципен коментар. Не може да бъде спестен, тъй наскоро чухме анонси от БСП, че единственото неизпълнено обещание е свързано именно с промяната на модела на облагането на доходите на физическите лица от пропорционално на прогресивно облагане. След като с лека ръка са склонни да освободят част от доходите от облагане, кога възнамеряват да направят следващата стъпка за преминаване от пропорционално, на прогресивно подоходно облагане. Но колегите от финансите, понеже не са от БСП, сигурно нямат директен отговор на този въпрос?
ПЕТЪР КЪНЕВ: Ако трябва директно да ви отговоря, когато му дойде времето.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, има ли други изказвания по този въпрос? Господин Добрев заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Само да уточня. Това което казвате е, че в момента бюджета на първо четене е внесен с тези 20 млн. Тези 18 млн. повече, което означава че ако се приеме сега това предложение, между първо и второ четене бюджета ще бъде коригиран, като се намали приходната част 18 млн. и се намали разходната част 18 млн. или се отрежат парите на някое министерство. Примерно Министерство на отбраната 18 млн.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Друга процедура виждате ли? Не, не виждам, само искам да го уточним, че е така. Така ли е?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако искате, понеже тук сме все стари бюджетари, мога да ви помогна и без рязане на разходи. Пак когато му дойде времето ще видите, че има техника и без рязане на разходи.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз нарочно зададох този уточняващ въпрос, за да не стане намаляване единия приход с 18 млн. и увеличаваме друг, незнайно какъв със същите 18 млн.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има ли други изказвания по темата? Принципно чухме две становища. Аз бих искал да кажа и аз нещо, както господин Горанов. Не смятам, че ако се приеме това облагане да бъде по реда, по който го предлагат колегите народни представители, не смятам, че променя по някакъв начин плоския данък. Тук се дава едно поетапно премахване на този данък. Това е основната цел в годините. Като то горе долу е съобразено и с прогнозите за излизане от кризата и за увеличаване на приходите за следващите три, четири години. Тоест този данък да се събира в някакви намаляващи части. Докато бюджета може да компенсира тези приходи. Това пояснявам от моя гледна точка. Тоест, правя изказване принципно, как аз виждам това предложение. Не е задължително вие да го приемете госпожо Стоянова, нито да приемате моето становище за ваше. Това е моето виждане по въпроса.
Има ли други предложения? Искате реплика да направите. За мен е чест и удоволствие да ми направите реплика.
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз приемам вашето становище. Но бих искал да продължите и да ми обясните. Защо смятате, че физическите лица трябва да бъдат освободени от данък за един пасивен доход, какъвто е данъка върху лихвата, а не примерно за доходи от наеми, който също е пасивен доход и е доход от натрупване на някакъв капитал, бил той в пари или в имущество. Или не трябва да отидем на облекчаване на онези, които имат активни доходи и влагат труд, разходи и интелектуален и друг капитал. Ако обичате да ни го обясните.
ПРЕДС. ЙОДАН ЦОНЕВ: С най-голямо удоволствие. Въпреки че много подробно обясних тази си позиция, когато се приемаше този данък от трибуната на Парламента. Мисля че и тук в Бюджетна комисия също. Но бих искал да ви кажа, че аз съм против облагането на доходи от лихви, както съм против облагането от транзакциите. Изобщо в тази сфера, мисля че не става въпрос само за доходи, за данък върху доходи, облагане на доходи. Това знаете, че има отражение върху банковата система. Има отражение върху привлечените средства, има отражение върху от там нататък дейността на банките. Има отражение всички тези следствия, разбира се са косвени, опосредствани и т.н., но чисто икономически това е така.
И затова смятам, че има доходи, които наистина трябва да се облагат, но има и такива, които могат да бъдат пропуснати от облагане. Това мое становище, аз го казах още тогава, когато не бях съгласен с този данък. А иначе, ако питате. Сега ще кажа нещо, което разбира се не съм го казвал тогава, защото нямаше как. Много по-справедливо е да пропуснем този доход, ако говорим за справедливост, от облагане да го пропуснем, отколкото да даваме някакви преференции на хора със стари автомобили, които нямат катализатори. Нарочно давам този пример, защото ние в Комисията говорихме много на тази тема. Основното съображение на всички ни беше, че хората са бедни и нямат с какви пари да си купят нова кола и ние не бива по никакъв начин да утежняваме техните доходи. Тези същите бедни хора имат някакви влогове и тогава говорихме същото.
Тоест като говорим за справедливост и за принцип е добре всеки път да се сещаме за тях, при всяко предложение, което обсъждаме и във всяко време. Не казвам, че са съразмерни. Понеже имаме дебат, в който дебат говорим, дали едно нещо е справедливо или не. Дали е логично или не. Просто се сетих за този пример. Ако се замисля, сигурно ще се сетя за още примери. Но това беше отклонение, за което моля да бъда извинен.
Госпожо Стоянова принципно мисля, че успях да отговоря на вашата реплика.
Колеги имате ли други изказвания по това предложение?
Ако няма предлагам да гласуваме.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов § 6. Разбира се той е във връзка с предложението, което е прието.
Параграф 6. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Няма направени предложения. Предлага да бъде § 7.
Параграф 8 също, който става § 9.
Колеги, по тези два параграфа има ли изказвания?
Ако няма изказвания, моля който е за, да гласува ан блок.
Има ли против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преходни и заключителни разпоредби.
Параграфи 9, 10, 11, 12 и 13, както и за заглавието няма направени предложения.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам ги на гласуване ан блок заедно със заглавието.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет на второ четене.
Благодаря на всички.
Пристъпваме към следващата точка от дневния ред.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 302-01-28, внесен от Министерски съвет на 11.10.2013 г. – второ четене.
По наименованието на закона няма постъпили предложения.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
По параграфи 1, 2, 3, 4 и 5.
По наименованието и по първите пет параграфа, колеги имате ли изказвания? Няма.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Параграф 6. Има направено предложение от колегите Стоянова, Горанов и Йорданова, параграф 6 да отпадне.
Има направено предложение от мен.
Работната група подкрепя предложението.
На стр.4 с тъмния шрифт е даден редакционно окончателния вариант на § 6 с приетото предложение.
Имате думата колеги по тези предложения.
Госпожо Стоянова заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА:
Ние с господин Горанов и Йорданова сме направили предложение § 6 да отпадне, защото принципно не сме съгласни с предложеното облекчение от Министерския съвет, което силно е разширено от вашето предложение между първо и второ четене.
На практика става дума за даване на една преференция отново за лихви. Явно лихвите ви са любим доход за освобождаване. Отново за лихви, този път на лицата, които получават лихви в резултат на това, че са закупили имитирани и продавани на регулирания пазар облигации или други дългови ценни книжа. За мен това е подобно на лихвите върху доходите на физическите лица. Поредното отстъпление от неутралността на данъка. И поредната преференция, която бих нарекла лобистка определено, защото тя ще се ползва от един изключително ограничен кръг финансови инвеститори чуждестранни, оказва се с вашето предложение и български, за сметка на всички работещи фирми, които правят брутния вътрешен продукт на страната ни. В този смисъл смятам, че е необосновано да има подобна преференция.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря на госпожа Стоянова. Други изказвания има ли по темата?
Ще ми позволите да кажа няколко думи. Аз миналия път поставих темата. Ако е лобизъм да съдействаме на българските местни юридически лица да излезнат в корпоративна облигация на международните пазари и това да бъде преференция, която да ползват, за да привлекат капитали, които да инвестират в страната, аз открито лобирам за тази преференция. Не се боя да го кажа. Всяко юридическо лице, което има достатъчно възможности, потенциал, средства, кредитен рейтинг и т.н. и има нужда от тези средства в условия на такава тежка криза и липса на инвестиции, смятам, че трябва да бъде подкрепено.
Направих си труда да извадя текста, както е изглеждал когато е съществувал. 2006 г. е премахнат този текст. До тогава е съществувал. Даже има и данни колко облигации са издадени, от кои и т.н. Мисля, че е уместно при тази криза, дори това трябваше да се случи доста по-рано. Съжалявам, че не го направихме наистина по-рано. Не говоря, че ГЕРБ не са го направили. Най-малко ние трябваше да направим това предложение доста по-рано.
Онова което също искам да кажа е, че при мен идва ръководството на Българския енергиен холдинг. След като приехме Закона на първо четене с някои от текстовете, които тогава попитах защо са отпаднали. Оказа се, че те правят такава корпоративна облигация. Може би господин Добрев е участвал в подготовката на този купон, защото това не се прави за ден и два. Предстои след седмица. Аз говоря за самата облигация.
Ако искате ще ви прочета становището и предложението на Българския енергиен холдинг.
Давам думата на господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз разбрах, че мотива за това предложение е да бъде освободено облагането на доходите, които Българския енергиен холдинг ще плаща, след като вземе облигацията. Но не мога да разбера, защо се налага корекция на внесения текст в § 6 от Министерски съвет. Тъй като тази облигация ще бъде пласирана на външните пазари и затова Българския енергиен холдинг обикаля с роуд шоута из света, за да пласира облигацията, което означава, че първоначалния текст на Министерския съвет идеално върши работа на Българския енергиен холдинг, ако се прави заради него.
Госпожа Менда Стоянова е права, че вашето предложение господин Цонев значително разширява обхвата на лицата, които ще могат да се възползват от това облекчение. Като аз в тази връзка имам няколко притеснения. Знаем какъв ще бъде размера на емитираните облигации от страна на Българския енергиен холдинг. Не знаем обаче какъв е обема на издадените облигации и тези, които ще бъдат издадени какъв ще бъде ефекта върху бюджета.
Със сигурност ще има негативен ефект върху бюджета. Аз доколкото имам представа, такива облигации в България към момента има издадени не от държавни структури, а предимно от частни структури за около 400 млн. евро, което означава 800 млн. лева издадени облигации, доходността от които, ние в момента освобождаваме от данък. Това със сигурност е загуба на постъпления в държавния бюджет. Ако се приеме този разширен текст, то би следвало да бъде коригиран и Закона за бюджета между първо и второ четене, със съответното редуциране на приходната част, съответното редуциране на разходната част. Но тук се надявам да получим и представа от Министерство на финансите, какъв е размера на този данък, който се събира в момента.
Освен това вие споменахте във вашите мотиви, че това ще бъдат доходи привлечени от чужбина за българските фирми. Но текста не казва това. Текстът казва, че това могат да бъдат издадени облигации от български юридически лица, които са закупени от български юридически лица.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Грешка допускате в тълкуването. Продължавайте, но искам да ви кажа, че допускате две грешки в тълкуването. За да не ви прекъсвам, довършете си мисълта и ще ви отговоря. Две фрапантни грешки допускате в тълкуването.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ще се радвам да ми кажете, кои са фрапантните грешки. Но това, което не личи в този текст е, че ние нямаме никаква представа какви ще бъдат, поне не сме чули, какви ще бъдат загубените приходи в бюджета от облагането на тези облигации, които са в значителен размер. Те са над 800 млн. лева в момента издадените облигации. На регулиран пазар говоря. Ако смятате, че това е моя грешка, говоря само за тези, които са на регулиран пазар. А знаете, че за да се търгуват на регулиран пазар тези облигации, не трябва дори дружеството да е публично дружество. Всяко едно дружество може да регистрира облигациите си за търговия на Българска фондова борса, което означава, че размера им може да стане неконтролируем в следващите години.
МЕНДА СТОЯНОВА: Извинете. Господин Добрев допускате грешка. В текста не става дума само за българския регулиран пазар, за които цифри вие споменахте. Става дума за регулиран пазар в страната или в държава членка на Европейския съюз или от Споразумението на Европейското икономическо пространство. Така че вашата цифра ми се струва че е минимума, който включва само българския регулиран пазар.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Първо става въпрос не за облигации, които ще бъдат пласирани в България и ще бъдат закупени от български юридически лица, а става въпрос за местно юридическо лице като емитент, но на пазарите в чужбина.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Вашето предложение е и в България. Предложените на Министерския съвет е само в Европа. Вашето предложение е и в България.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние не сме ли в Европа? Като пише само в Европа и България като страна влиза в това число.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: В теста на вносителя е изключена тази опция.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Сега ще започнем да тълкуваме текста на вносителя.
МЕНДА СТОЯНОВА: Може би не беше лошо да има и становище на вносителя. Все пак между първо и второ четене се прави промяна на текст на вносителя, което не е лошо да има становище.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: В текста на вносителя пише същото. Държава членка на Европейския съюз или на друга държава страна по споразумение в европейското икономическо пространство. От лихви по облигации и т.н., същия текст, издадени от местно юридическо лице и допуснати до търговия на регулиран пазар.
Като се говори за държава членка на Европейския съюз разбирате, че България не се изключва.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Втора точка е предоставяне от чуждестранно лице емитент на облигацията. Тук става въпрос за емитента на облигацията, който ясно е казано, че е чуждестранно лице.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Къде е разликата между едното предложение и другото? Втора точка е същата, каквато е на вносителя. Абсолютно същата. Може да ги погледнете.
МЕНДА СТОЯНОВА: Нека да стане ясно. Разширението всъщност е това, че по текста на вносителя, тези които ще се ползват от преференцията са чуждестранните юридически лица, които ще закупят такава облигация и на доходите от лихви на които, няма да бъде удържан данък при източника.
В текста който е внесен между първо и второ четене се разширява не само за чуждестранни юридически лица, но и за местни лица, които ще закупят подобни облигации и ще получат доход и той ще бъде освободен. Това е разширението.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, данък при източника се удържа за доходи реализирани в България от чуждестранни лица. И при двете разпоредби става въпрос за доход реализиран от чуждестранно лице с източник България. България има 62 спогодби за избягване на двойно данъчно облагане с всички държави членки на Европейския съюз и с големите държави като САЩ, Русия, Япония и други. Всъщност не се очаква загуба за бюджета от двете разпоредби и от предложението, което е на Министерски съвет и съответно от новото предложение. Защото дори и да не се освободи с данък при източника по този ред, освобождаването е по реда на спогодбите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма как данък при източника да се отделя.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Тогава защо го въвеждаме този текст?
МЕНДА СТОЯНОВА: То не кореспондира с текста. Аз не съм съгласна с това обяснение, което даде току що госпожа Петкова.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не сме съгласни с това, което вие тълкувате. Имаме разминавания.
МЕНДА СТОЯНОВА: Нека да си кажа мнението. Нали затова дискутираме тук. В текста на вносителя пише доходите на чуждестранно юридическо лице. А тук в този текст пише доходите от лихви, не пише на чуждестранно юридическо лице. Това че заглавието на чл.195 е облагане на чуждестранни юридически лица, тук има юристи да кажат, как ще се тълкува. Означава ли, че това е препратка към заглавието. Юристите с които съм направила консултация казаха, не. Така че ако искате наистина това да е така, както го обясни госпожа Петкова, нека да направим корекция и да кажем. Доходите на чуждестранни юридически лица, както е в текста на вносителя, местни за данъчни цели на държава членка на Европейския съюз от лихви и по-нататък да продължим вашия текст. В този смисъл всичко ще бъде така както го обясни госпожа Петкова. Но в противен случай, просто не е така.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз искам да задам един въпрос към вносителя Министерския съвет. Вашето разширяване, ако може да се твърди, че има разширяване, не е разковничето на въпроса. Тук има един принципен въпрос, който се свежда до това. С подобен тип облекчение в нашия данъчен закон, кого точно стимулираме? Кой бизнес процес или коя икономическа логика стимулираме и ще ви кажа, защо си задавам за себе си този въпрос.
Аз не искам да влизам в конспиративни теории и да се опитвам да идентифицирам частни интереси взети като повод от икономическата реалност на България. Аз по скоро искам да разсъждам на глас, как се извършват подобни емисии. И дали чрез това облекчение, ние ще постигнем един от двата ефекта.
Ефект първи. Намаляване на лихвената цена за заемополучателите в България. И моят отговор е не.
Второто ми разсъждение, дали по този начин ще увеличим атрактивността на кредитирането на български компании и то ограничително, само от купувачи на дълг само в рамките на Европейския съюз и на европейското икономическо пространство?
За да ви объркам допълнително, ще допълня с разсъждението си, че обикновено когато се инвестира, ако този данък го няма, тази цена ще бъде пренесен в крайната цена на ресурса, който се предоставя за временно ползване на някой. И в мен остава убеждението, че от цялата тази операция, единственият губещ ще бъде само бюджета, без да има преки ползи за българските икономически субекти. Защото ние нямаме гаранции и зависимост, най-малкото защото го ограничаваме само в рамките на Европейския съюз, че подобно облекчение ще намери резултат в крайната цена на финансирането, поне в посока намаляване на лихвените задължения на българските фирми. Защото ние не намаляваме лихвените разходи на българските фирми, а намаляваме данъчното облагане на европейски или установени на територията на Европейския съюз купувачи на дълг.
МЕНДА СТОЯНОВА: И на български купувачи на дълг.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: На български не се постига с този текст, според мен.
За мен единствения губещ в този текст е българския бюджет, без да има на територията на Република България никой печеливш. Не искам коментар, защото вие няма да приемете това мое тълкувание. Но аз исках да се чуе.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Всъщност бих искала да ви прочета заглавието на чл.195 – Данък удържан при доходи на чуждестранни лица.
Всъщност не е необходимо. Ал.6. По отношение дали трябва да се освобождават доходите от лихви по облигации, същия въпрос може да се зададе и защо от толкова години са освободени от облагане доходите от акциите. По същия начин може да се зададе въпроса.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Горанов няма да правя коментар на това, което казахте, защото то не е вярно. Но ще си позволя да прочета част от писмото на Българския енергиен холдинг като мое мнение. Мнението вие не сте го чели очевидно. Ако сте го чели, най-малко трябваше да кажете, въпреки че там пише друго, моето мнение е различно от тяхното. Защото аз няколко пъти казах, че и това трябва да имаме предвид, какво мислят инвеститорите, когато ще купуват и ще участват. Ако искате да си правим бележки по терминологията, първо трябва да уточним по какъв начин да ги правим. И второ, ще започна на всяко ваше изказване да правя бележка по терминологията. Аз имам предвид не БЕХ, а тези които ще купуват. Затова казах, инвеститорите.
Не злоупотребявайте с толерантността на водещия. Може би само един абзац да ви прочета, за да не ви отегчавам.
От тази гледна точка при издаване на облигации и други дългови ценни книжа, се включват клаузи при които лихвата се договаря нетно, като данъка при източника остава за сметка на българския платец на дохода. Отговор на въпроса, по скъпо ли ще е на тези, които получават инвестираните средства чрез покупка на техните облигации. Да по-скъпо ще е за тях. Затова ви казах, че не сте прав.
Което е в противоречие с принципа за данък при източника, който следва да е за сметка на получателя на дохода. По този начин българските емитенти на облигации са поставени в неконкурентни условия в сравнение с други чуждестранни емитенти, поради по-високата цена, която трябва да бъде заплащана по привлечения ресурс от международните капиталови пазари.
И в тази връзка тук е мястото да кажа, че твърде много страни в Европейския съюз имат такава преференция по отношение на тези доходи. Не е България тази която го прави и някакво самотно островче. Да, доста по-богати страни освобождават от данък тези доходи, с цел да привличат капитали. А ние най-бедната страна, питаме се каква ще е загубата. Няма да има загуба, тъй като няма издадени от 2006 г. насам такъв тип облигации. И няма защото махнахме преференцията. До 2006 г. има, а след 2006 г. няма. Това е истината.
Господин Добрев заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Само ако може да добавя нещо. БЕХ са прави в своето становище но те сравняват себе си с други емитенти на облигации в Европейския съюз, а не с други компании в България.
И по отношение на вашата забележка, че нищо не се променя в точка първа. В точка първа се казва, доходите на чуждестранно юридическо лице. А с новата редакция става, доходите в страната или в държава членка на Европейския съюз.
Заглавието тук наистина не ограничава допълнителните клаузи. И ако бъде прието така, тя ще важи за всички купувачи на облигации, както в Европа, така и в България, не само за чуждестранните юридически лица, както е посочено.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз предлагам да прекратим спора по тази тема, защото господин Добрев, абсолютно не сте прав. Съвсем колегиално ви го казвам. Няма такова тълкуване и не може да има. И ще видите при прилагането на закона, че не може да има такова тълкуване. Ако искате, аз нямам нищо против предложението, което направиха БЕХ за текст беше първоначалния вариант на този текст. Знаете ли там първа точка как е? Там е още по-широк обхвата и аз не я пуснах нея като предложение, тяхното предложение, защото обхвата става наистина много голям. В тяхното предложеине изобщо не става въпрос за Европейския съюз само. В тяхното предложение е лихвите по облигации, дългове и ценни книжа приети за търговия на регулиран пазар, навсякъде.
Ако сте съгласни като предложение на Комисията, аз нямам нищо против този текст.
Искате ли като точка първа да приемем тяхното предложение? Ако сте против по принцип спираме дискусията. Разбрахме вашите съображения. Казахме ви контрааргументите. Аудиторията чуха. От тук нататък няма какви аргументи.
МЕНДА СТОЯНОВА: Вие господин Цонев казахте, че от 1 януари 2007 тази преференция я няма и това е грешка. По новия закон, когато влезе в сила, тогава изчезна тази преференция и затова не може да видим мотивите, поради които тя е изчезнала. Но аз мога да ви кажа. Те са ясни. Мотивите са въвеждане на ниския плосък данък от 10 процента. И вие сте прав, че може би има много европейски и други държави, които дават подобни преференции, но те нямат десет процентен данък. Имат друга философия на корпоративното подоходно облагане с по-висок данък и възможности да се стимулира чрез преференции един или друг секторен инструмент. Това е разликата.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Този аргумент е логичен. Аз съм съгласен с него. Ние поемаме своята отговорност като мнозинство, като управление да дадем тази преференция на българските фирми, които искат да излезнат на тези пазари и да привлекат ресурс. По тази тема приключи дискусията.
Моля, който е за предложението на госпожа Стоянова, господин Горанов и госпожа Йорданова § 6 да отпадне, моля да гласува.
Против? Въздържали се? Останалите.
Който е за предложението на работната група, в което е отразено приетото от нея предложение направено от мен, моля да гласува.
Гласували 11 “за”
Против? Осем против.
Благодаря ви.
Продължаваме нататък, уважаеми колеги.
Параграф 7, 8, 9, 10 и 11 до Преходни и заключителни са по вносител.
Имате ли някакви изказвания и бележки по тях? Няма. Подлагам ги на гласуване ан блок.
Моля, който е „за” да гласува.
Против? Въздържали се? Останалите.
Преходни и заключителни разпоредби и параграфи от 12 до 18 няма никакви предложения.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, който е „за” да гласува.
Против? Няма. Въздържали се. Останалите колеги.
С това законопроекта е приет.
Благодаря ви.

Преминаваме към следваща точка.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 302-01-21, внесен от Министерски съвет на 27.09.2013 г. – второ четене.
По заглавието няма направени предложения.
По § 1 има направени две предложения. Едното е от мен и е прието от работната група.
Другото е направено от госпожа Стоянова и група народни представители за отпадане на § 1. Не е прието от работната група.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ние видяхме предложението на Йордан Цонев. Приемаме на Цонев, оттегляме нашето.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това улеснява работата. Благодаря ви.
Подлагам на гласуване редакцията на работната група за § 1.
Моля, който е „за” да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Няма как да сме конструктивни по корпоративната организация. Ние не ви караме да я приемете.
По § 2 няма направени предложения.
Параграфи 3, 4 и 5 предлагам да ги гласуваме ан блок. Няма направени предложения.
Моля, който е „за” да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 6 има направени две еднакви предложения почти. И двете са приети и са отразени в редакцията.
Колеги, има ли изказвания по този параграфи? Предлагам да гласуваме варианта в редакция на работната група.
Моля, който е „за” да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 7. Има направени две предложения.
Първото е прието. А второто е прието частично. По буква “а” е прието. По буква “б” не е прието.
Госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз разбирам, че сега редакцията е съвсем различа. Моето предложение по буква “б” се отнасяше за редакцията на вносителя.
Така че в този смисъл аз оттеглям не подкрепената част, защото няма никакъв смисъл. Но бих се изказала по предложението, което вие сте направили и което е подкрепено от Комисията и в ал.2 и в ал.5. Уважаеми дами и господа, аз съм доста разколебана, затова защото от една страна предложението е добро, тъй като излизаме от данъчната стойност, която практически би могла да бъде доста по-ниска, отколкото е пазарната цена, както е в момента. Но това което вие казвате господин Цонев, от нея да се намали изхабяване, забележете. Предвид размер на изхабяване, предвид обичайния икономически живот на подобрението.
Какво означава това? Данъчната основа ще бъде равна на сумата на направените разходи за съответния актив, намален с изхабяването. Изхабяването, което в момента е регламентирано е по Закона за корпоративното подоходно облагане. Там знаете стандартите, всеки може да определи изхабяването в размер в какъвто прецени, че ще бъде физическия и моралния живот на съответния актив.
Второто регламентирано изхабяване е изхабяването в данъчния закон, където е казано за всеки актив колко е данъчната амортизация. И сега въвеждаме трети вид изхабяване. Изхабяване предвид обичайния икономически живот на подобрението.
Аз нямам нищо против да го въведем, но никъде не виждам определение, как ще се определи този обичаен икономически живот на подобрението и как данъчно задълженото лице ще го определи този живот. Защото знаете, че когато дойдат данъчните, те си имат методика за определяне на живота, който при всички случаи сто процента няма да е еднакъв с методиката, която ще е възприело данъчно задълженото лице. И това е едно разковниче на едни бъдещи конфликти.
Аз бих подкрепила вашето предложение, ако съумеем тук в този закон да дадем определение на обичаен икономически живот на подобрението. Но в противен случай залагаме много сериозен капан пред бизнеса. И ми се струва, че не трябва да го правим.
РОСЕН ИВАНОВ: Ако позволите от моя страна един коментар. По принцип и аз мисля, че очевидно е, че счетоводните и данъчни стойности не могат да свършат никаква работа в този случай. Защото те нямат нищо общо с реалността. Те са условни. И те много бързо се изчерпват и нямат нищо общо с реалния живот на активите.
Счетоводните и данъчни стойности не могат да свършат никаква работа в тази връзка. Защото те много бързо се изчерпват и актива става със стойност нула за много малко време. А същевременно актива си е там и той продължава да генерира икономически изгоди. Това е общо взето записа, който е в решението на Съда на европейската общност. Тоест, звучи много подобно на това, което в момента е в закона.
Тук госпожа Стоянова е права за едно нещо, че е възможен спор как ще се оцени това изхабяване. Но същия този спор е точно толкова възможен и когато оценяваме и пазарна цена. И там много често данъчните органи казват: “Пазарната цена е една.” Данъчно задълженото лице казва: “Не пазарната цена е друга.“ Понякога използват различни методи, въпреки, че е редно да използват едни и същи методи и т.н. Този спор когато става въпрос за определена пазарна или някакви подобни цена е неизбежен.
Това с което аз мога да се опитам, да успокоя вашите притеснени е следното. Проведохме доста разговори с независими оценители, които казах, че те имат точно такъв метод за оценяване точно на това нещо. Казвам независими оценители, не казвам данъчни служители, а независими оценители от Камарата на независимите оценители. Има метод с който да се оцени това нещо. Единственото подобно на определение нещо, за което се сещам, ако съществува някъде по международните счетоводни стандарти, не знам доколко е редно да го преписваме в закона е, че икономическия живот на актива е времето през което актива генерира приходи. Това мисля, че е нещо много подобно на това. Но аз не мисля, че чисто като юридическа техника е много редно някакъв счетоводен стандарт, той дори се утвърждава от някакви органи, които са извън нашата държава, да го преписваме в закона.
Така че това, което мога да кажа. Да, има риск от спорове. Да, най-вероятно ще възникнат спорове. Но ако отворите съдебните решения на Върховни административен съд ще видите, че една много голяма част от споровете между администрация и данъчно задължени лица е именно за това, каква е пазарната цена на нещо. И този спор досега не е измислен друг начин да се реши качествено, освен като се назначи външна експертиза.
Другият вариант е едната страна да приеме становището на другата и това се случва. Данъчният приема експертизата на данъчно задълженото лице. Или обратното, данъчно задълженото лице да приеме експертизата на данъчния орган. Ако единия не е съгласен с експертизата на другия, единственото разумно решение изглежда, да се назначи трета експертиза, външна експертиза.
Това е което мога да кажа, за да се опитам да ви успокоя. Но рисковете от спорове, да така е ще останат. Счетоводните стойности според мен носят риск от необлагане на ужасно много вещи, които ще преминат от ДДС системата извън нея, без да бъдат обложени, въпреки че имат високи стойности, което е според мен по-голям риск.
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз съм абсолютно съгласна с вас, че счетоводните стойности не могат да бъдат, защото там може да бъде манипулиран и винаги стойността да бъде нула. Това е категорично така.
Нямам нищо против вашите разсъждения, но искам да е ясно, че експертизата на данъчно задълженото лице, това се случва в хода на ревизията след пет години, носещи лихви, едни разходи по съдилища административни, върховни нагоре, обратно надолу, което ми се струва, че не може да го залагаме като мина в закона.
Ако намерите начин да направим определение на това и да го запишем това определение в закона и то да е достатъчно ясно и приложимо по еднакъв начин и от двете страни, ще го подкрепим.
РОСЕН ИВАНОВ: Ако това не ви удовлетворява, според мен другия единствен полезен ход, който имаме е просто да махнем намаляването с изхабяване и да остане разходите за покупка. И да видим как ще реагира Европейската комисия. Навсякъде в закона, където пише пазарна цена имаме абсолютно същия проблем.
МЕНДА СТОЯНОВА: Тук става дума за това, че се прави опит да се съобразим с едно решение на Европейския съд, който казва, че пазарната цена, както беше досегашния текст не отразява изхабяването. Макар че може да се спори, дали пазарната цена не отразява изхабяването. Защото в крайна сметка при методиката на една пазарна цена се отчита и изхабяването на актива.
Аз не съм запозната в детайли с това решение, за да кажа дали наистина е в този контекст. И дали не може да защитим, че пазарната цена отразява изхабяването.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не на всичко и не навсякъде. Понякога не само, че не го отразява, а е над него.
МЕНДА СТОЯНОВА: Ако искаме да имаме прозрачност, предвидимост и еднакво тълкуване трябва да се спрем на някакво ясно законово определение Това е. А единственото в момента е данъчната амортизация.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Или го махаме или го оставяме с риска за спор, какъвто има и при други случаи. Както решите.
МЕНДА СТОЯНОВА: Залагаме в закона мината за спора още от сега. Ако вие желаете като едно съвестно данъчно задължено лице да си изчислите както трябва, просто нямате шанс, защото не знаете как.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Трябва никакви отчисления да не му разрешаваме, които са спорни. Ако искаме да е ясно за него да си планира, така трябва да е. Аз щях да дам не само пример с пазарната цена, но тя е най-фрапантната. Колегата я даде. Там също има спорове и също въобще не е определено.
МЕНДА СТОЯНОВА: Все пак за пазарни цени има методика за определяне на пазарни цени и т.н.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: То и тук има методика.
МЕНДА СТОЯНОВА: Да препратим към тази методика, която да я ползват всички. Има си текст в наредбата за определяне на пазарна цена и тя е данъчната наредба. Няма никакъв проблем. А докато това е чисто ново определение.
РОСЕН ИВАНОВ: Госпожо Стоянова, при цялото ми уважение в Наредбата за управление на пазарните цени няма такъв метод, който да извади само изхабяването. Там целта е съвсем различна. Нали разбирате? Там целта е съвсем друга. Да определи пазарната цена на нещо в даден момент.
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз изказах моите съображения.
РОСЕН ИВАНОВ: Пак ви казвам, другият риск според мен е много по-лош. Другият риск допуска да напускат блага на доста висока стойност. Да напускат ДДС системата, без да бъдат обложени с ДДС. Това е много по-голям риск, според мен от евентуалния риск за някакви възможни спорове между данъчно задължените лица и администрация, каквито спорове за пазарните цени, където има наредба има посочени методи, има доста утвърдена практика в продължение на десетилетия. И въпреки това продължават споровете. За мен, да има такъв риск, но бих казал, че е много по-малък, отколкото да разрешим блага на високи стойности да напускат ДДС системата, без да бъдат обложени.
МЕНДА СТОЯНОВА: Не искам да влизам в спорове. Няма никакъв смисъл. Не сте съвсем прав.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Права е колежката Стоянова. Има такъв риск. Аз се съгласих на това предложение, поради простата причина, че това е още една опция за бизнеса да се намали данъчната основа. И в тази връзка, да действително има възможност за спорове. Но другата възможност е, тъй като не може да намерим такова определение. Не знам за методика дали може да определим точно.
МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Цонев много се извинявам. Данъчната амортизация, ако трябва да бъдем откровени, най-големия проблем тук е за подобренията, които се приравняват на нематериален актив и тя е три години. Може би тук е основния проблем. И него можем да го решим по друг път. Ние бихме могли да определим за тези подобрения и друга данъчна амортизация, която да не е три години. И дотогава ще го решим по друг начин въпроса и ще бъде ясно.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз предлагам да прекратим дискусията. Стана ясен проблема. След като Европейският съд има такова решение, очевидно проблема го има и в Европа. И след като го има проблема в Европа има го и в България. Очевидно е, че го има. Ако действително в решенията на Европейския съд термина е същия, буквално е преведен. Може би ще трябва да видят в наредбата НАП, когато започне да прилага този текст, да види има ли определение и каква е практиката в другите европейски държави, където това решение е влезнало в сила.
Колеги, подлагам на гласуване текста, така както сме го предложили с редакцията на работната група, в който са отразени приетите направени предложения.
Моля, който е „за” да гласува.
Против? Въздържали се? Един.
Благодаря ви.
Преминаваме нататък.
Това е вече § 8. Няма направени предложения.
Тъй като има редакционна поправка, аз ще запитам дали има изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 8.
Моля, който е „за” да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 9.
Работната група подкрепя текста на вносителите.
Параграф 10 също.
За § 11 има предложения.
За § 9 и § 10, моля, който е за текста на вносителя да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
За § 11 има предложения на колегите Стоянова, Горанов, Стефанов, Главчев и Йорданова.
Работната група подкрепя предложението. Мисля, че е отразено в окончателната редакция, която дава работната група.
Има ли изказвания по този параграф. Няма.
Моля, който е „за” да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 12 е по вносител. Параграф 13 също. Параграф 14 също.
За § 15 има предложения и редакция.
Подлагам на гласуване параграфи 12 до § 14 включително по вносител.
Моля, който е съгласен да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 15 има едно предложение, което е направено от мен. Прието е. Отразено е в текста на работната група за окончателна редакция на параграф 15.
Има ли изказвания по този параграф? Няма.
Моля, който е съгласен да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 16 е по вносител. Параграф 16 е по вносител, § 17 също, § 18 също до § 19.
По тези три параграфа, моля който е „за” да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 19 има направено едно предложение. То е прието. Отразено е в текста.
Имат ли всички новия текст на ал.11? И аз го гледах преди час. Така че го прочетете.
На стр.13 след т.4. дадена е с различен шрифт, защото е ново предложение.
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз може ли да се изкажа по целия § 19.
Първото за което исках да се изкажа е по точка първа. За какво става дума? Досегашният текст казваше, че когато имаме ДДС фирмата е излезнала на данъчен кредит се извършва прихващане, приспадане или възстановяване в тази си последователност.
Първо се извършва прихващане. До момента се казваше, че прихващането се извършва за задължение на лицето към датата на подаване на декларация, т.е. към 14-то число на съответния месец. Сега текста казва: се заменя, до края на календарния месец на подаване на справка декларация. Тоест, не до14-то, а до 30-то число на съответния месец.
От една страна това е добре. Но от друга страна бих чула коментара на данъчните. Дали не отваряме една врата една възможност. Ако аз съм на данъчен кредит на 14-то число, на 25-то когато са ми вноските, които трябва да правя по единната сметка и това са всичките ми вноски, за всичките ми данъци и за всичките ми осигуровки, просто не ги правя, за да могат да ми ги прихванат от данъчния кредит и по този начин, бих могла да заобиколя закона. А и данъчните не упражняват никакъв контрол, защото от дебата по ДОПК, който водихме миналия ден в зала стана ясно, че при прихващане, какъвто е случая, както и при приспадане, двата месеца, данъчните практически не упражняват контрол. Единственият контрол, който упражняват е при връщането.
Така че тук не разширяваме ли вратата при онези случаи, при които данъчните няма да упражняват контрол и се дава една много лесна възможност за използване на този механизъм? Това е един въпрос, който задавам. Защото вие категорично отхвърлихте нашето предложение за 30 дневен срок да се възстановява на всички. А поради това, че данъчните нямат физическа възможност да направят проверката, сега разширяваме кръга от лицата, които ще могат да си възстановяват, защото практически си е живо възстановяване, без проверка.
Колкото до ал.11 принципно подкрепяме текста. И досега данъчните имаха подобна практика, която беше разписана в различни техни вътрешни указания. Но доколко се спазваше не знам. Хубаво е, че се залага в закона такава възможност, която ще даде увереност на данъчните органи да прилагат по-спокойно тази своя практика и се надявам, че ще има още по-детайлни указания в тази посока.
Подкрепяме ал.11 и моля да ми отговорят на въпроса за ал.1.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря госпожо Стоянова.
Кой ще отговори на въпросите на госпожа Стоянова?
РОСЕН ИВАНОВ: Аз не знам откъде госпожа Стоянова е останала с впечатление, че данъчните органи не контролират прихващането и приспадането. Аз не съм съгласен с това нещо.
Що се отнася до това, че сега ще могат да се прихванат задължения възникнали в един още двуседмичен период, според мен изцяло е в полза на бизнеса. Тъй като в противен случай, това което се случи, че бизнеса на 25-ти трябва да внесе 100 единици и да чака още известно време, за да си получи едни пари, които всъщност ако се прихванат, той ще трябва да внесе по-малко пари. Така че според нас предложението е в полза на бизнеса в случая, за да се спестят излишни парични потоци, както за бизнеса, така и за държавата. Пак повтарям. Не знам откъде сте останали с впечатление, че НАП не контролира приспадането и възстановяването. Няма такова нещо. Не мога да се съглася.
Всяка декларация, с която се започва процедурно приспадане подлежи на контрол. Толкова мога да кажа по този въпрос.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Други изказвания?
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Вземам повод от последните думи. Как точно контролирате този процес? Не се изискват документи. Как се случва точно това?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо Йорданова да не се отклоняваме. Това е малко извън темата. Затова ще си позволя да ви предложа да гласуваме текста.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: В зала ще продължа да питам, но да няма пак обида от страна на финансите, че едва ли не си правя компилация. Ще ползвам стенограмата.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може би господин Стефанов ще ви отговори под формата на реплика в залата.
Искате ли да го предложа на гласуване на части или нацяло. Госпожо Стоянова, на цяло. Добре.
Подлагам § 19, както е предложен в редакция на работната група. Моля, който е „за”, да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 20 е по вносител, § 21 също.
Предлагам ви да ги гласуваме ан блок по вносител.
Моля, който е „за” да гласува.
Против? Няма. Въздържал се? Няма.
Приема се.
Параграф 22.
МЕНДА СТОЯНОВА: Може ли само да ни кажат къде са разликите, защото е изключено да сравняваме двата текста.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Редакционни са. Защото са много, затова го направихме под формата на предложения, за да не заменяме тук една дума, там втора и т.н. ще ви бъде отговорено.
Иска ли някой да даде отговор. И се надявам да не е точка по точка.
РОСЕН ИВАНОВ: Една от важните поправки, това е в чл. 151а, ал.2, т.4 и т.13.
Досега беше доставки към данъчно не задължени, а сега препращаме към лица, които не са регистрирани за целите на ДДС, което е съществена разлика и защитава фиска в случая.
МЕНДА СТОЯНОВА: Много благодаря, че сте взели моята бележка.
РОСЕН ИВАНОВ: Другото са наистина чисто редакционни бележки.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Има предложение, което не коментирахме и което не е подкрепено. Само припомням, че касовата отчетност е един нов момент в управлението на данъка добавена стойност в България. И при първото гласуване обърнах внимание, че е възможно много хора да се подведат и в последствие да преценят, че този режим не ги устройва.
Така както е предвидено в закона, те 12 месеца ще бъдат без възможност да променят своето решене в едната или в другата посока. Безспорно, ако бях на местото на НАП и аз така щях да го предложа, тъй като изисква административно усилие всеки един момент да” угаждаш” на бизнеса, ако той е решил да влезе или да излезе от системата на касова отчетност.
Продължавам да смятам, че ако не отпада, то поне в определен преходен период трябва да се даде възможност, докато данъчно задължените лица се ориентират в предимствата и недостатъците, безспорно има такива на режима, да се влиза и излиза по-лесно от него. Затова е и това предложение.
Ако има други мотиви за неприемането му, моля да чуем някои от работната група, който не е подкрепил с лека ръка, без да обмисли дори преходен срок за по-гъвкаво прилагане. Все пак говорим за свободен избор на лицата. За ограничен кръг лица, които могат да влезнат и да ползват режима. Ще използвам думата влизам и излизам в системата, тъй като това наистина е много различен метод на управление на данъка от познатия досега. Можеше да се помисли за преходен период преди да се забрани 12 месеца посока, в което и да било движение.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз си спомням от дискусията, че имаше опасение за много работа на администрацията, в смисъл капацитет.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз не отричам, че има риск. Представете си, че вие сте едно данъчно задължено лице, което се подведе по предимствата. И 12 месеца после неговия бизнес се прекрои съществено, защото той 12 месеца не може да излезе от системата. Ако той в някакъв начален момент не осъзнава как това ще се отрази на неговия бизнес, заради спецификата на конкретните негови контрагенти, да мислим за съкращаване на този срок или да мислим за преходен период. Много е 12 месеца.
МЕНДА СТОЯНОВА: Може ли да добавя само. Тук не става дума само за прекрояване на бизнеса, за удобство или за неудобство. Става дума дори и за фалити на някои по-малки търговци, които могат да бъдат изхвърлени от веригите примерно като контрагенти или нещо друго. Защото тези, които няма да бъдат в режима ще бъдат изключително натоварени, ако имат такива контрагенти и твърде е вероятно да не контактуват с тях. Тоест, трябва да им дадем възможност да могат и да излезнат от този режим. Това е идеята. Така че помислете.
РОСЕН ИВАНОВ: Ако мога аз да отговоря. Всъщност 12 месеца е доста кратък период. В държавите членки, където съществува режима на касова отчетност, периода в който задължително сте регистриран по него е 24 месеца. В този смисъл, ние сме мислили точно за това, че е нов режим и наистина периода, в който избора е задължителен би трябвало да е по-съкратен.
Обръщам ви само внимание на режима на доброволна регистрация по ДДС. Когато се регистрирате доброволно по ДДС, вие сте две години регистриран по ДДС. Тук сме сложили на половина. Така че този риск е пресмятан и обмислен. В крайна сметка аз съм сигурен, че НАП ще се опита да проведе някаква информационна кампания, за да запознае лицата с това, какви са възможностите, които предлага този режим и какви са ограниченията. Но в крайна сметка, когато някой прави избор трябва да внимава какъв избор прави и да знае какви са последиците в него. Така че това е което мога да кажа по въпроса.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Разбрахме аргументите за и контра. Може да направим информиран извод.
МЕНДА СТОЯНОВА: Искам да направя една забележка. Единственото становище от бизнеса най-подробно, което беше направено като различни видове забележки по този нов режим, беше ли разгледано на работната група едно по едно. Беше ли отхвърлено? Защото явно е отхвърлено, тъй като нищо не е прието. Дори и с мнението на бизнеса не се съобразяваме, а се съобразяваме само с това, как ще е удобно на данъчната администрация да провежда един режим и да отчетем една мярка, като облекчение на бизнеса, с което може да се получи обратния ефект.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз мога да ви отговоря. Обикновено се съобразяваме, когато смятаме, че това не засяга интересите на фиска или възможности за работа на приходната администрация. Това е облекчение за тях. Това е опция за облекчение за тях. И най-малката фирма има счетоводител. И най-малката фирма има кой да я консултира по данъчни въпроси. Ако и НАП направи някакви усилия в тази посока да направи една разяснителна кампания, мисля че риска не е толкова голям. Не по-голям е от въвеждането на единната сметка, да ви припомня. Така че да го поемем този риск, казвам аз.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Стоянова и колегите народни представители за отпадане на ал.2 и ал.6 на чл. 151б по вносител.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Подлагам на гласуване текста на вносителя в редакцията, която е дадена с приетото предложение.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Параграф 23 е по вносител. Параграфи 24 също, § 25 също до параграф 26.
Тези три параграфа ан блок подлагам на гласуване по вносител.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 26 има направено едно предложение, подкрепено от работната група. Даден е край на редакция на този параграф с предложението, което е прието.
Имате ли колеги въпроси към този параграф.
МЕНДА СТОЯНОВА: Нека да ни обяснят защо се налага. Досега препращаше закона към Закона за отпадъците. Едно към едно ли са пренесени определенията от Закона за отпадъците тук?
РОСЕН ИВАНОВ: Да, едно към едно. Гарантираме. Целта е да се отвържем от Закона за отпадъците в неговата цялост, а да имаме конкретни предложния.
МЕНДА СТОЯНОВА: То е свързано малко с чл.26а. Тъй като тук са определенията и тук имаме едни нови точки 5 и 6, ако може да ни обясните от какво се налага. Отпадъци от черни и цветни метали. Нали са нови или бъркам.
РОСЕН ИВАНОВ: Те са си пак от Закона за управление на отпадъците, а просто са пренесени тук. Тъй като е променен Закона за отпадъците.
МЕНДА СТОЯНОВА: Говорим за чл.26а. Самото приложение 2, това допълнено ли е т.5 и т.6. Това да ни обясните. Защото след това се измества и горе в определенията. Обяснете ни го.
МИНА ЯНКОВА: Законът който се гласува на второ четене ДОПК, където се въвежда механизъм на обратно начисляване за зърнопроизводителите е включено в приложението към глава 19а и става част 2. Боклуците и отпадъците остават в част първа. И понеже там дефинициите до момента препращаха производствени отпадъци, строителни по Закона за управление на отпадъците. И тъй като дефинициите сега отиват в допълнителните разпоредби се налага корекция, да се изчисти текста по Закона за управление на отпадъците. Тези думи са заличени.
МЕНДА СТОЯНОВА: Точка пета – отпадъци от черни и цветни метали.
МИНА ЯНКОВА: Това е във връзка с това, което господин Росен Иванов обясни. От миналата година има промяна в Закона за управление на отпадъците и по друг начин в други точки са дефинирани тези отпадъци.
МЕНДА СТОЯНОВА: Преди тази промяна бяха ли в някои от първите четири точки или сега излизат за първи път на режима?
МИНА ЯНКОВА: Те бяха в дефинициите.
МЕНДА СТОЯНОВА: Отпадъците от черни и цветни метали бяха ли на обратно начисляване?
МИНА ЯНКОВА: Бяха на същия режим. Бяха включени производствени отпадъци и строителни. А сега са изведени като отделни.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Важно беше това уточнение.
Колеги, подлагам на гласуване текста на § 26.
Моля, който е за, да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Предложение за § 26а, който става § 27. Това което дискутирахме току що.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преходни и заключителни разпоредби § 27. Има направено едно предложение от две групи народни представители. Идентични са. Подкрепени са.
Подлагам на гласуване § 27 с приетото предложение.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 28 с редакционната поправка на работната група. И § 29.
Моля който е за двата параграфа да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
С това закона е приет. Благодаря ви колеги.
Преминаваме към следващата точка.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 302-01-22, внесен от Министерски съвет на, 27.09.2013 година - второ четене.
По наименованието няма направени предложения.
Моля, който подкрепя наименованието на закона да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
По § 1 има направено предложение от колежката Стоянова и група народни представители да отпадне § 1.
Работната група не подкрепя предложението.
Искате ли да го защитите някой от колегите или искате това обяснение, защо работната група не приема да отпадне.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Не е лошо да обяснят още веднъж. Водихме неформални кулоари разговори с експертите от “Митници”, но темата е относително сложна. Не е лошо да се обясни още веднъж и фискалния ефект, ако има такъв. Ако те смятат, че няма добре. Но има съществена промяна във формулировката между действащата точка 37 и новото предложение. Нека да ни кажат колегите, кое налага промяната и как ще повлияе на облагането с акциз.
НАТАША ПЕТРОВА – Агенция “Митници”
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, ще се опитам с няколко думи защо е продиктувано това предложеине да бъде направено в законопроекта. Този текст е почти идентичен с текста в Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове.
Във връзка с редица проблеми по прилагането точно на това определение, какво е енергиен продукт за отопление, се налага тази промяна.
Знаете, че в Закона за акциза и данъчните складове има определени ставки за енергийните продукти, когато се използва като гориво за отопление и като моторно гориво. Има обаче и разпоредба, която дава основание на определени лица да ползват правото на освобождаване от акциз на тези енергийни продукти. И като пример мога да ви посоча тази разпоредба, която гласи, че се освобождават от акциз енергийни продукти, които се използват за цели различни от моторно гориво и гориво за отопление.
Какво означава това? Това означава, че когато един енергиен продукт не се използва за моторно гориво, т.е. не е за двигатели или не е като гориво за отопление, в общия смисъл като гориво за отопление, а не е за отопление на сгради, тогава само в тези случаи продукта няма да се облага с акциз.
И като пример мога да ви дам. примерно когато един енергиен продукт се влага в производството примерно на бои. Тогава се смята, че този енергиен продукт не се използва като гориво за отопление, нито като моторно гориво.
Друг конкретен пример това е използването на определени енергийни продукти, примерно в ТЕЦ-овете. В тези случаи един енергиен продукт се използва, като самото му използване е свързано с отделянето на топлина, която се използва за производство на електрическа енергия, на топлинна енергия.
Европейското законодателство в тези случаи не казва, че енергийния продукт не е енергиен продукт за отопление само в случаите, когато се използва за отопление на сгради. Енергиен продукт за отопление е този, който се използва за стопански и битови нужди. И в този смисъл, тъй като наблюдавахме различна съдебна практика, както ви споменах преди малко, за да се ползва такова освобождаване. Това освобождаване се дава само на определени лица, така наречените освободени от акциз крайни потребители. Някои решения на районните съдилища по принцип се казват, че администрацията е в правото си да издаде удостоверение за освободен акциз, от акциз краен потребител и на лице, което използва такъв енергиен продукт за стопански нужди. Тъй като това не е гориво за отопление, защото не се използва за отопление на сгради. И в тази връзка беше направено запитване до Европейската комисия и становището на Главна дирекция “Данъци”, че не може да се разглеждат стеснително това понятие енергиен продукт за отопление.
Енергиен продукт е този, който се използва и за стопански и за битови нужди. Тоест, във всички случаи, когато се отделя топлина, независимо дали е за отопляване на сгради, дали се използва този продукт в ТЕЦ-ове, дали се използва в оранжерии и за заваряване и т.н.
И в този случай по скоро ние регулираме тази разпоредба в закона, да не се ползват от освобождаване от акциз лица, които нямат право на това.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Първо ще ви помоля да си довършите отговора, какъв е очаквания фискален ефект и после ще изкажа съображения по несъгласие или поне сравнявайки действащата точка 37 с това, което сте предложили. Тъй като вие коментирате само един акцент, който така или иначе в действащата точка 37 го няма. Но преди да ви разкажа какво имам предвид, ясно е, че ще има фискален ефект, поне според мен, това пролича и от вашите думи. Имате ли оценка какъв е той?
НАТАША ПЕТРОВА: Основното което е, както споменах преди малко, действително ще има фискален ефект за бюджета, но в полза плюс, защото няма да ползват право на освобождаване от акциз лица, на които европейското законодателство не им дава право. И в този смисъл мога да си позволя да ви прочета становище на Европейската комисия, което казват точно това, че чл.17 § 1 буква “а” на енергийната директива 2003-96, упоменава енергийни продукти използвани за отопление в случаите на енергоемна стопанска дейност.
От тази разпоредба е ясно, че енергийни продукти се използват в производствения процес, тъй като формират значителна част от производствената стойност на крайния продукт. Ограничаването обхвата на обхвата на термина гориво за отопление, само до използването му за отопление на сградата, не би позволило да бъдат изпълнени условията на разпоредбата на директива 2003-96.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Сега ще си позволя да прочета на Комисията още веднъж и ще затворим тази тема, но за яснота.
Безспорно действащият текст на т.37 от чл.4 казва, че енергиен продукт за отопление е продукт участващ в процес свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна мрежа в основната й функция. И това е много съществен нюанс. В основната й функция се използва продукта отделяйки топлина.
Тук не се говори дали се използва за битови или за стопански нужди в действащата точка на чл.37. Тоест, вашия коментар, че в Правилника имате друга норма си е проблем на Министерския съвет, който си е приел такъв правилник. Законодателят не ги разделя на стопански и битови.
Отиваме в новата редакция на т.37, която предлагате. И тук вече говорим, че енергийния продукт е такъв за отопление, не само когато участва в процес свързан с отделянето на топлина. Тоест, не само в основната си функция, а по принцип.
Темата е сложна. Аз продължавам да не разбирам, как ще спечелите при положение, че разширявате понятието енергиен продукт за отопление. При положение, че енергийните продукти за отопление са с намалени ставки.
НАТАША ПЕТРОВА: Целта е да се разшири това понятие, какво е продукт за отопление, за да не се ползват неправомерно освобождавани от заплащане на акциз. В този случай се разширява разпоредбата, за да може да се ограничи приспадането, освобождаването от акциз. Това е основното предложение.
Това са примери от практиката. Например в предприятия, които използват енергийни продукти газьол за сушене на семена. В тези случаи също имахме противоречие с лицата, тъй като те смятат, че това не е продукт за отопление и на тях може да бъде издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител, защото те не си отопляват сградата, а го използват с цел производство на сушене на тези семена. И ако примерно го няма това определение за стопански нужди, тогава излиза, че всяко лице, което го използва в оранжерии, за сушене на семена, както ви казвам, за ТЕЦ-овете. Този текст не е свързан с когенерацията.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Основното подозрение на колегите е, че е свързан с когенерацията.
НАТАША ПЕТРОВА: Не е свързано с когенерацията. Но в случая, понеже закона дава право да се освободи от заплащане на акциз, енергиен продукт, който се използва за производство на електрическа енергия. Значи това си остава. Законът си действа в тази му част.
Когато с този същия продукт се произвежда топлоенергия, тогава ще трябва да се обложи количеството на този продукт, който е използван за производство на топлоенергия. А когенерацията, когато е едновременно, но това трябва да е чрез дерогация, което към момента не се предвижда.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Заповядайте.
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Благодаря. Не ми е ясен напълно контекста на това, което се предлага. Но в практиката, вероятно колегите имат много такива случаи. Има много, но от този тип продукти. Това са всички летливи органични съединения, всички органични разтворители, които се ползват за технологични нужди. Това са над 15 категории дейности.
Давам пример. В печатарската индустрия, там където се ползват органични разтворители, по-стари технологии. Екстракция на растителни масла с хексан. Той също е енергиен продукт. Може да бъде ползван и за тези цели, но в случая се ползва за абсолютно технологични цели. Беше даден примера със съдържанието на органични разтворители в бои и лакове. Аналогично при екстракция във фармацевтичната индустрия. Изобщо употребите са страшно много и всички тези лица, така или иначе ползват продукти, които могат да бъдат наречени енергийни продукти, защото имат алтернатива употреба. Смисълът на тази технологична употреба е при всички случаи те се консумират. Било влиза състава на продукта, било се изпаряват или се регенерира частично. В случая има технологична употреба, без да се търси енергийна консумация, без примерно отдаване на топлина и т.н. Ефектът е същия, който се прилага.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предстои ни още доста работа. Предлагам да преминем към гласуване, тъй като няма да успеем да се справим.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Стоянова, господин Горанов и госпожа Йорданова § 1 да отпадне.
Моля, който е за да гласува.
Против? Въздържали се? Останалите.
Колеги, подлагам на гласуване § 1 както е по вносител.
Моля, който е за да гласува.
Против? Останалите са против.
Има предложение от народните представители Дора Янкова, Деян Дечев и Георги Гьоков.
Има предложение по чл. 4 т.45 на работната група.
Имате ли изказвания по това предложение? Няма.
Подлагам го на гласуване.
Моля, който е за да гласува.
Против? Въздържали се? Един.
Параграф 2 по вносител.
Има едно предложение, което е направено от мен.
Работната група предлага редакция на § 2 с приетото предложение.
Има ли въпроси по този параграф. Няма.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Параграф 3.
Има предложение на работната група.
Накрая да се добави, затова не е даден вариант с редакция, сключеното предложение.
Имате ли колеги въпроси по този параграф, по предложението? Няма.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 4 по вносител.
За параграф има редакционни поправки.
Подлагам на гласуване § 4.
Моля, който е за по вносител, да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 5 има само редакционни поправки по вносител.
Имате ли изказвания и въпроси по този параграф? Няма.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 6 е по вносител.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 7.
Колегите от ГЕРБ предлагат да отпадне § 7.
Работната група не подкрепя това предложение.
Заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА: На първо четене мисля, че много подробно изложихме аргументите. Не ни убедиха от Агенция “Митници”. В предходния мандат, аз лично като председател на Комисията по мотиви на Агенция “Митници” сме включили този текст на ал.2. А сега с абсолютно същите мотиви онзи ден, сега трябва да го махнем този текст. За мен това е неубедително и нямам обяснение и няма как да го подкрепим. Ако могат да ни дадат по-смислено обяснение. Чл.34 ал.2 премахването на газьола, който може да не е маркиран. Докато при маслата остава. Ако искате да го обясните, за да сме сигурни, че няма вратички.
НАТАША ПЕТРОВА: Ще се опитам с няколко думи да обясня. По принцип в Закона за акцизите и данъчните складове в чл.94 ал.4 е включена разпоредба, която забранява смесването на газьол с други енергийни продукти. Това е една обща разпоредба, която съдържа в себе си, както сами разбирате забрана. Тази забрана има изключение. И тези изключения пак законодателя е приел, че изключенията са само отношение на смесването на горива от нефтен произход, газьол с други енергийни продукти, само в случаите на получаване на корабно гориво. Това е предвид спецификата на това гориво, което се използва за корабите.
Другото изключение е смесването на газьол с енергийни продукти в случаите, когато се използва за смазочни масла. Законодателството дава право само в тези случаи газьола да се смесва с други енергийни продукти.
Освен това в закона е определено какво е понятието производство по принцип за енергийните продукти. Производството е свързано с използването на технологични съоръжения. В този смисъл при производството на тежките горива, действително това става със специални съоръжения, а не може да смятаме, че едно чисто, обикновено смесване, разбъркване, разбирайте го най-общо в един съд газьол с някакви базови масла и се получава едно тежко гориво и това е разрешено в закона. Това не е разрешено, тъй като това не е производство.
Последния мотив е в чл.65 в закона са определени допустимите операции, които могат да се извършват в данъчния склад. И там се казва, че това са операциите само в случаите на получаване на корабно гориво. Тоест самият закон, следвайки логиката на закона е очевидно, че не може да се смесва газьол с друг енергиен продукт.
МЕНДА СТОЯНОВА: Тогава какво пречи да си стои стария текст?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Значи ли това, че при блокироването може да се добавя газьол, без да бъде маркиран.
НАТАША ПЕТРОВА: Не, има изрична разпоредба, която казва, че газьола, който се използва за корабно гориво задължително трябва да е маркиран. Това е 94.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: В 94 се казва, че се забранява смесването на маркиран газьол с други енергийни продукти, освен в случаите предвидени в закона.
НАТАША ПЕТРОВА: В случаите предвидени в закона значи е чл.93 ал.2. За смазочните масла е изключението и ал. 1 на чл.93 е казано: “Лицензирани складо-държатели на енергийни продукти са длъжни да маркират всички видове газьол, който се облага със ставка по-ниска от ставката за моторно гориво и са освободени за облагане с акциз.”
И ал.3 говори, че разпоредбите на чл.24, говорим за горива, които са освободени от облагане с акциз, зареждане на въздухо-плавателни и плавателни средства. И е казано, че в тези случаи газьола трябва да е маркиран. Това е чл.93 ал.3.
Ал.2 е смазочните масла. Газьола който се използва за производство на смазочни масла трябва да е маркиран.
Ал.3 е газьола, който се използва за получаване на корабни горива.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тъй като и аз не разбрах в първия момент, зададох въпроса и по обратния ред, така както вие попитахте. Защо след като е сложено, след това сега се премахва. Отговорът е защото след това е прието това, което дава основание сега да се махне. Тези разпоредби. А те са в чл.93 и чл.94.
МЕНДА СТОЯНОВА След като няма такъв вариант, защо не си стои текста, а го махате? Като няма хипотеза, значи на никого не пречи този текст.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Понеже ставката е по-ниска с приети след това и сега го махат това, за да не се прилага по-ниската ставка.
БОЖИДАР АЛЕКСОВ: Ако разрешите да се опитам да обясня. На практика извън изброените случаи, когато трябва да бъде разрешено смесване за корабно гориво, смазочно и в третия случай за маркиране за освобождаванията, ние нямаме хипотеза, която да бъде обслужена от чл.34 ал.2. И на практика в случаите, когато е искано такова смесване, ние винаги сме отказвали. Но аргументирайки се с този текст, те казват, добре. След като не е възможно да има такова смесване и след като не разрешавате, защо в чл.34 ал.2 се предвижда да се ползва маркирано гориво. Тоест, противопоставят като аргумент в случаите, когато се опитваме да ограничим смесването. Затова предлагаме да отпадне.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предлагам да гласуваме и да минем нататък.
Подлагам на гласуване предложението на колегите за отпадане на § 7.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Сега подлагам на гласуване предложението, както е дадено в редакция на работната група.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите .
Параграф 8 е по вносител.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 9. Какво предложение имате?
МИЛКА КОЕВА: От работната група имаме предложение в чл.45 в, ал.1 да отпадне. Ал.2 да стане основен текст на чл.45в и думите “в случаите по ал.1”, да се заменят с думите “в случаите на установяване на неистински или подправени ваучери” и нататък продължава текста.
В чл.45в ал.1 и миналия път беше повдигнат въпроса. Там е казано, че се образува административно наказателно производство, когато се установят неистински или подправени ваучери. И се уточнихме, че това е за наказателна отговорност, а не за административно наказателна. Затова предлагаме да отпадне.
Ал.2 става основен текст на чл.45 в и правим редакция заради отпадането на ал.1.
Колеги, подлагам на гласуване този параграф с предложението на работната група.
Моля, който е за да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Има предложение направено от мен за създаване на § 9а, но като § 10.
Имате ли въпроси колеги? Няма.
Подлагам го на гласуване § 10.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.Приема се.
Параграф 10 по вносител става § 11.
Моля, който е за да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Параграф 11. Колегите от ГЕРБ предлагат той да отпадне. Не е подкрепен от вносителя.
МЕНДА СТОЯНОВА: Ние продължаваме да държим на нашето предложение. Защото считаме, че държавния резерв като самостоятелна единица може да си бъде лицензиран складо-държател по общия ред, така както всички останали лицензирани складо-държатели трябва да си получат лиценза, като изпълнят всички предвидени в този закон и в другите закони изисквания.
Създавайки специален ред за този субект, който ред изключва той да прави обезпечения за това, което държи в складовете си и изключва някои измервателни уреди, чрез които могат да се установят в он лайн режим наличностите на освободените от акциз, в случая горива, вероятно става дума.
Смятаме че това ще създаде предпоставки за злоупотреби. А ние имаме опит от злоупотреби в тази Агенция в предходни периоди. Включително и скоро имаше скандал по тази схема.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз на първо четене не бях убеден в това предложение. По-късно когато работната група работеше по текста, успяха да ме убедят със солидни аргументи. Мисля, че те бяха казани при първо четене.
Предлагам да минем към гласуване.
МЕНДА СТОЯНОВА: Все пак има още един аргумент. В момента Агенцията по горивата е с платен акциз. Акциза влиза в бюджета. Съхранява ги с платен акциз и във всеки един момент може да ги освободи при бедствия, авария или каквото се случи. Какъв ще е режима, когато те ги съхраняват в лицензиран склад без акциз? Вярно, че тук може да си направите някаква бюджетна икономия, която за мен е от единия джоб в другия, но създава опции за други неща.
Второ, ако възникне ситуация, заради която резерва държи тези неща. Тоест те трябва бързо да бъдат изведени от склада. Колко дни според вас ще са нужни, за да може да бъде платен акциза. Защото той няма да е в бюджета на Агенцията този акциз. Или ще го пуснем без акциз и после ще видим какво е похарчено. Това са другите ми въпроси.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: По принцип този по-облекчен режим се предвижда само за базите на държавния резерв, в които се съхраняват горива. И особеното е, че той не е производител, а той съхранява горива и затова се предвижда по-облекчен режим. Това да се съхраняват горива с платен акциз в данъчен склад е неправилно. Защото данъчния склад е под режим отложено плащане на акциз.
По отношение освобождаването за потребление на горивата, вие знаете, че при освобождаване за потреблението съответно се начислява акциза, но акциза се внася с подаването на акцизната справка декларация. Така че дори и да възникне бедствие или авария, съответно той ще бъде освободен, а акциза ще се плати в срок до 14-то число на месеца следващ месеца на освобождаването на горивото за потребление.
МЕНДА СТОЯНОВА: Имаше проблеми в държавния резерв досега, защото не можеха да съхраняват в складове гориво с платен акциз. Този проблем е решен с предходните поправки, което е много добре. И затова още по-малко виждам смисъл в този специален режим.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз мисля, да пристъпим към гласуване.
Първо предложението за отпадане.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 8 “за”
Против? Няма. Въздържали се?
Предложените по вносител.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Осем.
Има предложение на народния представител Йордан Стойков за създаване на § 11а.
Работната група не подкрепя това предложение.
ЙОРДАН СТОЙКОВ: Става дума за предложение, чиято цел е ограничаване на регулационния и регистрационни режими. Касае се за отпадане задължителната регистрация на лица, които произвеждат електрическа енергия, без тя да е предназначена за продажба примерно с разпределяне и снабдяване, а само за тяхно собствено потребление.
Повод, причина и подкрепа намирам в Закона за енергетиката, където и сега не подлежат на лицензиране производители на ел. енергия, които притежават централа с обща инсталирана електрическа мощност до пет мегавата и не я продават, а е предназначена само за тяхно потребление. По този начин те осъществяват дейността си без лиценз и съответно не подлежат на задължителна регистрация по Закона за акцизите и данъчните складове. Предложението е в ал.1 т.3 на чл.57а да бъде добавен текст, който да изключва лицата, които произвеждат и потребяват произведената от тях собствена електрическа енергия с предназначение изцяло за собствено потребление и само за свои собствени нужди.
Благодаря ви. Още повече от това няма да загуби държавата, тъй като от следващата година тези суми, които са внесени като акциз се връщат.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Имате ли нещо да добавите колеги, към аргументите за не приемане?
НАТАША ПЕТРОВА: И към настоящата редакция на Закона за акцизите и данъчните складове тези лица нямат лиценз по Закона за енергетиката. И те не са задължени да се регистрират. И в сегашната редакция като се чете закона, те нямат задължение за регистрация. Така че не виждаме смисъл да се включва допълнителен текст.
ЙОРДАН СТОЙКОВ: А тук става дума и за тези, които имат по-голяма мощност. Става дума да се включат и тези, които са над 5 мегавата, но само за собствени нужди ползват електроенергия.
НАТАША ПЕТРОВА: Тези, които са над 5 мегавата, те имат действително издаден лиценз по Закона за енергетиката. В случая става въпрос, когато тези лица потребяват енергия произведена от тях за собствени нужди, тогава да бъдат регистрирани. В случая закона не предвижда освобождаване от заплащане на акциз. В случаите когато тези лица потребяват енергия за собствени нужди. Това се отнася и за големите производители и за другите лица. Така че не виждам смисъл от тези допълнителни разпоредби и тези предложения.
ЙОРДАН СТОЙКОВ: Аз се боя че говорим за различни неща. Става дума за производители, които произвеждат ел. енергия не за продажба, пренос и за битови нужди, а само за собствени нужди.
НАТАША ПЕТРОВА: Те си имат лиценз.
ЙОРДАН СТОЙКОВ: Те си имат лиценз. Става дума, че аз предлагам, те да бъдат освободени от задължителната регистрация по смисъла на чл.57, по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове. Тъй като така или иначе сумите, които те внесат, след това на следващата година им се връщат.
НАТАША ПЕТРОВА: Те как ще заплатят тогава акциза?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, какво правим по това предложение? Аз предлагам да се гласува.
Моля, който е за предложението на Йордан Стойков за създаване на новия параграф, който е за, моля да гласува.
Против? Осем. Въздържали се? Всички останали.
Не се приема.
Параграф 11 стана § 12. Предложението на работната група го имате. Има ли други предложения по окончателния текст на параграфа? Няма.
Моля, който е за да гласува.
Против? Въздържали се? Останалите.
Параграф 12.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 12, който става § 13.
Коментари не виждам.
Параграф 13.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14 и предлага следната редакция.
Има ли коментар по редакцията? Няма.
Параграф 13 и § 14.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се?
По параграф 15.
Работната група предлага да се създаде нов § 15.
Имате ли някакви предложения, коментари?
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз ще направя един принципен коментар. Понеже след § 15 ще дойде § 17. Това са по цели страници предложения на работната група. За мен е недопустимо, без да има официално предложение между първо и второ четене, с което ние може да се запознаем. Може да направим консултация. Да преценим дали може да го подкрепим или не. Да ни се сервират текстове с цели страници, които дори не може да разберем какво се изменя, тъй като не е ползвана техниката, изменям тази дума или другата, а е ползвана техниката на изписване на целия параграф или алинея. За мен това е недопустимо. И тази практика ни поставя в положение да не може да гласуваме за, защото не знаем какво има вътре.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Абсолютно права сте. Обещавам това да не се повтаря.
Предлагам да гласуваме по текста на вносителя за § 14, който става § 16.
Моля, който е за, да гласува.
Против? Въздържали се?
Предлагам да гласуваме предложението на Йордан Цонев за създаването на § 13а.
Моля, който е за да гласува.
Против? Въздържали се? Останалите се въздържат.
По § 15 има предложение на народните представители Менда Стоянова, Владислав Горанов и т.н. § 15 да отпадне.
Работната група не подкърпя това предложение.
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз ще кажа за какво става дума. Това е отново е за въпросната Агенция “Държавен резерв”. В този текст на практика освобождаваме Агенцията да спазва изискванията по този закон, а само по закона за измерванията. Това което ви обясних, да няма измервателни уреди, които да могат он лайн да дадат възможност на контролния орган да прави проверка какво има в този склад.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Този дебат вече го водихме. Ако не възразявате ви предлагам да го продължим в зала.
Предлагам, който подкрепя предложението на Менда Стоянова и група народни представители, моля да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 17.
Моля, който е за това предложение да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Въздържали се?
Предложение на работната група за нов параграф.
Имате ли предложение по този нов параграф?
Предлагам, който е за това предложение, да гласува.
Против? Въздържали се?
Преминаваме към § 16.
Чл.73б.
Имате ли коментари? Няма.
Моля, който е за да гласува.
Против? Въздържали се?
Чл.73г. Създава се ал.3.
Имате ли някакви коментари по това предложение? Няма.
Моля, който е съгласен да гласува.
Против? Осем против. Въздържали се? Няма.
Параграф 16, където имаме предложение на Менда Стоянова и група народни представители.
Ще искате ли обяснения от вносителите?
Предлагам който подкрепя предложението на Менда Стоянова и група народни представители, моля да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се ? Въздържали се 11.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 18.
Моля, който е за да гласува.
Против? Осем против. Въздържали се? Няма.
По параграф 17 имаме предложение на народния представител Йордан Цонев, подкрепено от работната група.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, който става § 19.
Редакцията я имате. Имате ли някакви коментари по този параграф.
МЕНДА СТОЯНОВА: Какво значи нула на 100. Защо не го махнете цялото, а 0 на 100. По каква формула участвате. Като умножите по нула, колко се получава?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: По принцип това са обезпеченията. Как се определя размера на обезпеченията. Всъщност за стоките, които се съхраняват предложението е от 30 на 25 на сто. За резервите т.е. за горивата, които са държавен резерв съответно е нула – 100 и за дестилатите, които се съхраняват по-дълъг период от време. И от 150 на 100 се намалява на сто на сто за стоките, които са освободени за потребление. По принцип не може да се махне, тъй като участва във формулата при определянето на размера на обезпечението като цяло за данъчния склад.
МЕНДА СТОЯНОВА: Какво значи да прибавяме една нула към формулата?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Ако не се посочи това означава, че тъй като стоките се считат за складирани, това означава 20 на сто обезпечение.
ЦАНКА КЕМАЛОВА – председател на Българската асоциация на тютюневата индустрия.
Дами и господа народни представители, в Българската асоциация на тютюневата индустрия членуват Булгартабак холдинг, Бритиш американ табако, Филип морис, Карелия, Джапан Табако Интернешънъл и Импириъл табако.
Съжалявам, че в малко неподходящ момент взимам думата. По повод намаляване размера на обезпеченията мога да кажа, че това е голямо облекчение за бизнеса, макар че нашите компании са в горния размер на банковите гаранции. Но ние имахме доста срещи с Министерство на финансите, с много добра комуникация почти за първи път. Останахме с впечатлението, че има разбиране. Имахме редица предложения за промяна в Закона за акцизите и данъчните складове, които редуцирахме до три, четири основни. И сме изненадани, че работната група не е приела тези наши предложения. А те са изцяло във връзка с един основополагащ принцип данъчен от директива 2008-118 и то е, че не се дължи акциз. Не следва да се събира акциз, тъй като акциза е данък на потреблението за акцизни стоки, които при определени условия са били унищожени или безвъзвратно загубени.
И в тази връзка ние имахме две предложения, които биха били облекчения за нашия бизнес, макар че ние в последните няколко години не се е налагало да унищожаваме освободени за потребление стоки, но настояваме както във всички европейски страни, така и в българското законодателство да има такава хипотеза. И бяхме предложили, когато при определени обстоятелства се налага да бъдат унищожени освободени за потребление стоки под митнически контрол и акциза да бъде възстановен, такъв текст да влезе в закона.
Другото ни предложение беше във връзка с бандеролите, които се загубват по отношение на производствения процес. Във всички европейски страни има възможност за технологичен брак на бандеролите, тъй като съвременните цигарени машини са бързо оборотни и винаги има технологичен брак в производството. Нашето предложение беше за минималния размер, който съществува в Европа на такъв технологичен брак 0,5 процента. Да не говорим, че бандеролите не са акцизна стока по смисъла на Закона за акцизите, а ние да дължим акциз при технологична липса на бандерол.
И третото ни предложеине беше с невъзможността в България да се движат акцизни стоки, които са мостри или тютюневи изделия предназначени за научни изследвания и изследвания свързани с качеството на продукцията. За пример ви давам Булгартабак 90 процента от производството, а е предназначено за износ. Ние по закон сме длъжни да предоставяме на Института по тютюна мостри за тестване. В момента нямаме никакво законово право да ги движим тези продукти в страната. Тоест, нашите предложения бяха много резюмирани, не са драстични. Абсолютно във всяка европейска страна са решени. Говорим ги от години с Агенция “Митници” и с Министерство на финансите и наистина се надявахме, обнадеждени от добрата комуникация с Министерство на финансите те да бъдат този път приети. Ако работната група благоволи да ни каже мотивите си защо не са били приети, ще бъдем благодарни. Но се надяваме здравия разум да надделее и да бъде облекчен и нашия бизнес.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз ви благодаря за становището.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 17, който става § 19.
Моля, който е за да гласува.
Против? Въздържали се?
МЕНДА СТОЯНОВА: Само една забележка ако позволите. За мен наистина е чудно, че поне не получихме обяснение, защо тези предложения не могат да бъдат приети. Все пак Народното събрание трябва да чува заинтересованите от приложението на даден закон дейности, браншове и да се съобразява или не, но с аргументи на техните искания. И затова ми се струва, че отново караме по реда, каквото е казало Министерство на финансите и никой повече не може да каже нито плюс, нито минус.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря ви. Съобразявам се с това.
МЕНДА СТОЯНОВА: Като се съобразявате нека да отговорят.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Гласуван е параграфа. Преминаваме към § 19. Там измененията са дадени. В § 18, който по-късно при преномерацията става различен има предложение на народния представител Йордан Цонев.
Работната група подкрепя това предложение.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 18, който става § 20.
Редакцията я имате.
Имате ли някакви предложения по този параграф?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Хубаво е работната група да обясни как това допълнение в редакцията на ал.4 на чл.80 по вносител Министерски съвет и новата редакция, които биха могли да възникнат, как влияе върху използването на банковата гаранция?
МЕНДА СТОЯНОВА: Може ли само да допълня. Уважаеми колеги, става дума за чл.80, където се казва, че съответно данъчно задълженото лице може да обезпечи. Обезпечението може да бъде в депозит в пари или банкова гаранция. Новата алинея казва, че тази банкова гаранция трябва да бъде неотменяема и да покрива максималния размер на възникнали, т.е. ясно е какви или установени, също е ясно какви, в срока на банковата гаранция задължения за плащане на акциз. Сега се добавя: “както и които биха могли да възникнат”. Нали се сещате коя банка ще даде неотменяема банкова гаранция за задължения, които биха могли да възникнат. На практика с това допълнение се ликвидира възможността за банкова гаранция. Това е моето мнение.
Прокламираното широко подпомагане на бизнеса не знам как ще се случи.
НАТАША ПЕТРОВА: Нека аз да отговоря. Този текст го има и към настоящия момент. Тъй като банковата гаранция е образец за към Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове. И този текст съществува “задължения, които биха могли да възникнат.” Този израз съществува и в сегашната редакция и в чл.77 на Закона за акцизите и данъчните складове, който не се променя. Самото обезпечение се определя на база също прогнозни. Това е за стоките, които са складирани, за стоките които са под режим отложено плащане на акциз в движение и стоките, които са освободени за потребление. За тези стоки във всеки един момент би могло да възникне задължение, което нито е установено, нито е възникнало към момента. То би могло да възникне. И в този смисъл е допълнен текста на тази разпоредба, с оглед на по-голяма прецизност, тъй като този израз съществува. И в самата банкова гаранция го има и в текстовете по отношение на определянето на обезпечението.
МЕНДА СТОЯНОВА: Има го досега в банковата гаранция като образец, но не е подкрепен със законов текст и вие сега искате да си го подкрепите.
НАТАША ПЕТРОВА: Има го в чл.77.
МЕНДА СТОЯНОВА: За размера на обезпечението, а не като задължение към банката, която е дала банковата гаранция.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ако няма други съображения.
Текста по вносител за § 18, който става § 20. Редакцията я имате.
Моля, който е за да гласува.
Против? Против 8. Въздържали се? Няма.
В § 19 имаме предложение на Йордан Цонев, което е подкрепено. И имаме предложение на Менда Стоянова и група народни представители параграфа да отпадне, което не е подкрепено.
МЕНДА СТОЯНОВА: Оттегляме го, защото това подкрепеното, мисля че върши същата работа.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Да гласуваме след оттеглянето на това предложение, подкрепеното от работната група.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 19, който става § 21 и предлага следната редакция.
Параграф 21 го има тук. Това го гласувахме.
Минаваме на § 20, където има предложение на Йордан Цонев подкрепено от работната група. Има и предложение на Менда Стоянова не подкрепено. Това е същото. то е оттеглено.
И имаме предложение на работната група. По принцип подкрепя § 20, който става § 22.
Моля, който е за да гласува.
Параграф 21. Има предложение от Йордан Цонев в § 21 ал.19 се добавя еди какво си. Подкрепено е от работната група.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 21, който става § 23.
Имате редакцията надолу. Има ли други предложения?
Ако няма, моля който е за да гласува.
Против? Въздържали се? Въздържали се осем.
Параграф 22. Работната група подкрепя текста на вносителя, който става § 24. Същото е и за § 23, който става 25. същото е за § 24, който става § 26 и § 25, който става § 27.
За тези четири параграфа има ли някакви предложения?
Ако няма, моля който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Минаваме към предложението на Йордан Цонев за нов параграф 25а. Подкрепено е от работната група.
Работната група предлага текста за нов § 28.
Има ли някакви предложения?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Чл.103 ал.4. Данните от средствата за измерване и контрол по ал.1 се изпращат до Централното митническо управление по ред, формат и начин определени от директора на Агенция “Митници”. И всъщност предложението беше на бизнеса да бъде не определени от директора на Агенция “Митници”, а от министъра на финансите. Тъй като често се променят и искат по-голяма правна сигурност.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това е предложение. Длъжен съм да го подложа на гласуване. Това е § 28.
Моля, който е за, така както е внесен от работната група, да гласува.
Против? Няма. Въздържал се? Осем въздържали се.
Приема се.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Има много други неща в закона за акциза и данъчните складове, които са в прерогатив на директора на Агенция “Митници”. Трябва да мерим с еднакъв аршин на следващото изменение. Да ги качим при министъра на финансите и да си има ред.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Параграф 26, където има предложение от Йордан Цонев. Подкрепено е от работната група. Работната група предлага по принцип текста на вносителя за § 26, който става § 29 и редакцията я имате от долу.
Имате ли някакви предложения? Няма.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 27 е по вносител, който става § 30.
Долу го имате целия текст, тъй като минаваме след това на допълнителна разпоредба. Предлагам да гласуваме § 27, ако нямате някакви предложения.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Минаваме към допълнителната разпоредба.
Първо имаме предложение за текста на вносителя за наименованието.
Мисля че по наименованието няма съображения.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
По § 28 има предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители да отпадне целия параграф.
Работната група не подкрепя това предложение.
МЕНДА СТОЯНОВА: Може ли да ми обясни работната група, защо не го подкрепя и какво ще се случи като отпадне “ликвидни и изискуеми”. Да ми прочете текста без ликвидни и изискуеми. Какво ще се изисква? Да няма задължения. Това ли ще стане? Нали така ще стане? И какво ще стане тогава?
Идеята която имахте и обясните на първо четене беше да се уеднакви текста със съдържанието на удостоверението по 87 от ДПК. Но не го уеднаквявате по този начин. Там не се посочва това удостоверение обжалваните. Те не са ликвидни и изискуеми. Обаче там не се посочват и обезпечените. Те са всички. Те влизат. Какво се случва тогава. Какъв е смисъла на тази промяна? Напротив, става по-лошо.
КРАСИМИР СИВЕВ: Не става по-лошо. Става по-добре.
Първо, навсякъде в закона сега, включително в частта, в която се получават различни разрешения и лицензии се употребяват думите “ликвидни и изискуеми”. Това са термини, които в гражданското право и по принцип се използват, за да обозначат кога едно вземане подлежи на обезпечаване и означават ликвидни, че са установени по размер. И изискуеми, че срока за плащане им е изтекъл. Така че тези думи не намират отражение във всички части на даден закон. Както знаете в ДОП например, където има изпълнения. Те намират отражения само в частта, в която се казва, че подлежат на обезпечаване, принудително изпълнение, ликвидни и изискуеми вземания. Така че по тази причина няма как във всички фази на Закона за акцизите и данъчните складове, да се намират определения на публичните вземания на акцизи, като ликвидни и изискуеми, тъй като не е необходимо във всички фази на закона, особен в регистрационните и лицензионните, да има такова изискване. В останалите лицензионни режим в други закони се изисква да няма задължения.
И това е факта, който се удостоверява от Националната агенция за приходите, която по принцип установява данъци осигуровки и събира останалите публични вземания. По тази причина в регистрационните режим по Закона за акцизите и данъчните складове не би следвало да има такова изискване. Защото на база на това изискване митническите органи, освен удостоверението което показват, всичко това, което казахте, установените публични вземания, без тези които са обезпечени, разсрочени, отсрочени или обжалвани, на база на това изискване, ликвидни и изискуеми са длъжни, като органи по приходите в това си качество да изискват допълнителна информация от НАП. Въз основа на която се получават задълженията и за тези, които са обезпечени, което е голяма пречка в регистрационните, лицензионните режими. И по принцип няма причина, това че лицето което кандидатства за регистрация или лиценз, да не може да извършва тази длъжност при условие, че е обезпечило задълженията си пред НАП най-често. А в Закона за акцизите няма причина да бъдат необезпечени, защото той е базиран на предварителното обезпечаване по целия закон.
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз съм абсолютно съгласна с вас, че няма пречка, ако лицето е обезпечило задълженията си и това не е отразено като задължение в удостоверението на НАП, да се ползва. Но като махнете ликвидни и изискуеми, остават публични задължения всички обезпечени, необезпечени и на практика обезпечените също влизат в общия контекст на публични задължени и пак сте вътре.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ:
Предлагам да пристъпим към гласуване по § 28, който става § 31.
Моля, който е за да гласува.
Против? Против осем.
Предлагам първо да гласуваме предложението на Менда Стоянова и група народни представители за отпадане на § 28.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Не се приема.
След това гласуваме това, което гласувахме, но го повтаряме.
Гласували 12 “за”.
Против? Против осем. Въздържал се? Няма.
Приема се.
Минаваме към Преходни и заключителни разпоредби.
По заглавието предполагам, че няма да има претенции.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Има предложение на народния представител Йордан Цонев за нов параграф 28а.
Подкрепено е от работната група. Да се създаде нов § 32. имате го пред вас.
Коментари по това предложение.
Ако няма, аз предлагам който е съгласен да гласува.
Против? Въздържали се? Въздържали се осем.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: По параграф 29 има едно предложение на Йордан Цонев. Подкрепено е от работната група. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 29, който става § 33 и имате редакцията следващите 30 страници.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз да питам кое налага предложението на господин Цонев?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Той в момента е тук може и да ви отговори.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: По принцип това изискване от Европейската комисия, вие знаете, че всъщност схемата е одобрена до 31 декември 2013 г. и беше подадена нотификация за удължаване на срока до 2014 г. И всъщност Европейската комисия обяснява, че трябва да бъдат изключени от първичното селскостопанско производството и селскостопанската продукция лов, риболов и дивите билки и растения, тъй като те не попадат в обхвата на селскостопанското производство. Това е изискване на Европейската комисия. Ако не променим разпоредбата няма да удължат срока на схемата за държавна помощ.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Това съгласувано ли е с всички ловни дружинки?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Ние нямаме право на избор. И госпожа Нора Ненова от Министерство на земеделието каза, че може да обясни.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Искам да продължа въпроса на Владислав Горанов, защото ако за лова и дивите растения може да говорим наистина, че не са селскостопанска продукция. Даже за дивите растения не съм съгласна, защото тази дейност се извършва от социалните групи с най-ниски доходи и т.н. би било добре. Но за риболова, когато се правят и стопанства риболовни и има програма за това, да ги изключваме на практика, с това определение се стеснява обхвата на приложението на намалената ставка с акциз. Тогава когато се получаваше нотификация нямах информация, че има такова становище. Аз съм сигурна, че в разчетите, които са правени предварително за тези сектори, евентуално е нищожен бюджета, който се отделя за тях. Така наистина, госпожа Стоянова репликата която прави става абсолютно така.
И моето предложение и на вносител от Министерство на финансите, като сте го правили е бил разширен обхвата. А би следвало, това се прави в рамките на 20 дни, да няма някаква разлика. По-добре обхвата да ни е максимално широк. Защото това означава, че обхващаме тези групи от секторите в земеделието, които са с ниски доходи и на практика най-много се нуждаят от такова подпомагане.
ДОРА НЕНОВА – директор на Дирекция “Държавни помощи и регулация” в Министерство на земеделието и храните
По отношение на тази разпоредба, която касае тези две определения, що е това първично селскостопанско производство и първична селскостопанска продукция. При предишната нотификация, когато получихме положително решение в 2011 г., тези дефиниции ги нямаше. Тоест бяха направени сега, но от Европейската комисия вече в официален коментар от тяхна страна, просто ни правят забележка да отпадне лова и риболова.
Ние искаме в момента от Комисията да удължи срока и промени по самата държавна помощ не правим никакви. Така че в 2011 г. в нотификацията лова и риболова не са били включени. И не са били и в обхвата на подпомагане.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: На практика в обхвата на подпомагане преди бяха много малко. Вие казвате, за лова и риболова, че е имало забележка.
ДОРА НЕНОВА: Те не влизат в определението за първично селскостопанско производство.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Тогава за дивите растения може да остане. Ако няма изрично искане от Европейската комисия, за дивите растения е по-добре да остане. На практика със събиране на диви растения, със сушене се занимават в районите хора с най-ниски доходи. И всяка помощ, която е възможна да бъде дадена в тези райони, по-добре да бъде дадена. И пак казвам, от общия бюджет това би било минимално.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Те ползват ли гориво при сушене?
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Разбира се, сушилните с какво работят.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: То е събиране на диви растения.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, точно така.
ДОРА НЕНОВА: Това вече е обработка. Ние говорим само за първично производство. Производството в случая е събирането на билки.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това е предложение, което е внесено от Министерски съвет и ако то няма проблем с европейските власти, това е сектор, който е много социално уязвим. Господин Цонев, болшинството са от вашия електорат. По-добре, ако има възможност за подкрепа да се даде.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако има възможност и не противоречи на това, което ме убедиха, че става въпрос за европейско изискване, разбира се.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Ние по принцип говорим, че преференцията е намалена ставка за газьол. Използвам като моторно гориво. Въпросът е, че ако за сушенето на билки се ползва гориво, то няма ли да бъде примерно гориво за отопление. Като моторно гориво ли ще бъде използвано? Стопански нужди.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ако това не противоречи на европейския регламент, това е уязвим сектор да го оставим и да се види дали може да се подпомогне.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ако това не противоречи, да го приеме. С тази поправка съгласни ли сте, че приемаме този параграф?
ДОРА НЕНОВА: Според мен така променяме цялата философия. Чакаме от тях положително решение, за да прилагаме.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Според мен за риболов не са разбрали. Трябва да им се обясни, че има два вида риболов. Едното е спортното хоби и втория риболов са промишлените стопанства, които ги създаваме с програма с бюджет 104 млн. евро. И аз съм убедена, че ако обясним разликата на Еврокомисията между двата вида риболов, за промишленото рибовъдство, със сигурност би се допуснало да бъде подкрепено с тази намалена ставка от акциза. Това е много резонно, защото промишления риболов и тези също са с норми на доходност далеч от най-развития сектор в земеделието зърнопроизводство. И хората които се занимават с тези ферми, едно беше затруднена програмата.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз оттеглям предложението. Дискусията приключи. Не съм убеден, че е така. Ако Комисията ни накаже, вината ще е моя. Приемам доводите.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да махнем лова, защото промишлен лов няма. То е ясно, че на практика е само хоби. Има промишлен лов, но това е хоби.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако искате да дадем възможност за прецизиране до зала. Да не рискуваме, да не ни удължат срока.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Според мен по-добре е да се прецизира и всяка възможност, която би имало, така че да не търпим санкции и да подкрепим два сектора, които са с ниската доходност в сектора, да бъдат оставени.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Нека да гласуваме текста във вида в който е, като ви гарантираме, че за зала ще направим корекциите.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Обратно господин Кънев, нека да махнем лова и да оставим риболов и диви растения, а за зала след прецизиране ще го махнем. Може би е по-добре така.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре, приема се.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще помислим още малко.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре, с тази поправка се приема в този вид.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, аз ви оставям под мъдрото ръководство на колегата Кънев, като давам гласа си за тези предложения, които той подкрепя.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Параграф 29 стана § 33. Гласувахме го.
Имаме § 30, който става § 34. Имате редакцията.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.

Има още един закон, който е също доста интересен.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 302-01-24, внесен от Министерски съвет на 03.10.2013 г – второ четене.
Мисля, че по наименованието на закона няма бележки.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
По парараф 1.
Предложение на народните представители Менда Стоянова, Горанов и Диана Йорданова.
Работната група не подкерпя предложението.
Подкрепя се предложението на вносителя.
Има предложение на Дора Янкова, Деян Дечев, Георги Гьоков.
Това е по параграф 1.
Предложение има на Дора Янкова, Йордан Стойков, Георги Свиленски.
Има предложение по § 1.
ДОРА ЯНКОВА: По чл.8 предлагам да се създаде нова ал.5. Приходите от местни такси дължими за преходни бюджетни години, т.е. недоборите постъпват в бюджета на общината и се изразходват за общи цели, съгласно решение на Общинския съвет. Защо го предлагам. Защото когато в подготовката на бюджета се направи план сметката за таксата смет, съответно се събере необходимата сума, винаги остават едни средства, които или трябва да отидат преходен остатък за следващата година, които остават замразени пари. Или съответно общината в тази криза, когато няма други приходоизточници по местни данъци, такси и изобщо има затруднение в българските общини, да им дадем възможност това, което те ще напрегнат като администрация ще съберат допълнително, да вземат решение и да ги харчат тези средства за местни нужди.
Давам си сметка, че досега Сметна палата се е произнасяла укоримо, когато тези средства са се ползвали, дори с решение на общински съвети с други нужди и си давам сметка, че това ще бъде занапред.
Под това предложение имах възможност да чуя много кметове като техен изказ. И мисля, че то ще бъде в полза на българските общини.
По второто, тъй като Комисията и работната група по нашето предложение не се е произнесла, затова си позволих малко по-подробно да привлека вниманието на народните преставители. Иначе по ал.4 от уважение към местното самоуправление, мисля че и в случаите на освобождаване такса битови отпадъци е необходимо задължително да запишем, по решение на общинския съвет, когато се предоставя услуга за сметка на общинските приходи. Няма толкова голяма разлика. Това така или иначе става с решение на общинския съвет, да спазваме принципите на партньорство с местната власт.
МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Кънев аз предлагам да включим Националното сдружение директно.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Да, нека да ги чуем тях. Ние Комисията нямаме предложение какво решение да вземем. Предлагаме да изслушаме всички.
ЕМИЛ САВОВ – заместник-изпълнителен директор на Сдружението
Добър вечер на всички. Да представя нашата малка делегация. Благой Станчев – парламентарен секретар на Сдружението. Господин Дончо Брабалов – заместник кмет на София по финансите, председател на нашата Постоянна комисия по бюджет и финанси.
По време на първото четене изразихме едно принципно становище, че на такъв текст тук не му е мястото. Или ако му е мястото трябва да обхваща всичките такси, а не само такса смет. И също, че в половината от вида си противоречи на Закона за публичните финанси, който изисква общините да бъдат финансирани при всяко лишаване със закон от приходи. Това което госпожа Янкова каза, затова да важи само в случаите, когато Общинския съвет взема решение, това беше едно от първите наши решения. Така че го подкрепям в тази му част.
В новата алинея наистина в момента практиката е такава, която се предложи като нова ал.5.
Реално, когато има невъзможност да се събере таксата и да се финансира услугата, се финансира с общи приходи недостига, безлихвено кредитиране и е редно. Практиката не е масова, а е такава. Когато тези недобори се събират, реално да се възстанови в източника. Тоест да имат общо предназначение. Но въпреки, че смятат и го тълкуват понякога йезуитски. И благодаря за това предложение. Това наистина е в помощ на общините.
Така че в този му вид не подкрепяме предложението на вносителите.
МЕНДА СТОЯНОВА: А предложението на госпожа Дора Янкова ал.4 в нейната редакция, ако се махне такса битови отпадъци и се отнася за всички видове такси.
ЕМИЛ САВОВ: То си е така.
МЕНДА СТОЯНОВА: То е факт и не е нужно примерно да бъде записано по този начин.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: За различни неща говорите в случая. За мен като цяло тази конструкция е глупава, тъй като е неприложима. И ще задам въпрос на Дончо Барбалов, как би приложил § 1 на вносител или ал.4 на чл.8 по колежката Янкова, Стойков и Гьоков? Как ще го приложите на практика, като си правите сметката за такса битови отпадъци. И какви операции ще запишете в нея, трансфери от други приходи или как точно ще го направите. Ще начислите ли задължение в разходната част, за да формирате реално разходната част на план сметката с потенциалната дължима такса смет за обектите, които сте освободили. И със същия размер ще правите трансфер от местни приходи. Или по някакъв начин ще си направите разхода, без да отчитате това освобождаване и ако ви се появи дефицит ще го финансирате. Не разбирам, как в единия и в другия случай, това би се прилагало.
А що се касае до второто предложение. Няма как да бъде подкрепено, поне от мен. Не знам за моите колеги. По простата причина, че то девалвира философията на облагането с такси и го превръща в чисто данъчно облагане.
Първо, че трябва да е разходо-ориентирано. И второ, ако сте един кмет, който има голямо производствено предприятие, което е голям платец на такса смет, как лесно бихте могли така да изманипулирате план-сметката и самото управление на този данък, че на следващата година вие половината или цялата сума на дължимата от един голям платец на такса смет сума, да я превърнете в универсален местен приход.
Ако тук има някакъв резон в това, че понякога се налага да се до финансира с местни приходи функцията по сметосъбиране, сметоизвозване и т.н., може да се мисли за редакция в посока натрупаните временни заеми и натрупаните субсидирания от други приходи на тази дейност да могат да се компенсират впоследствие. Но ще се нагледате на много вредна и лоша практика от подобен текст. Аз разбирам колегите кметове, че имат проблеми с базата на приходи, които особено малките общини със слаба икономика имат.
Аз разбирам и това, че някои от тях се изкушават понякога да ползват тези средства и че то не е само проблем на констатации от Сметната палата, а ако се прилага стриктно Наказателния кодекс може да се отиде и в онези хипотези, че някой използва неправомерно целеви средства, които са предмет на наказателно преследване. Но това не бива да се допуска, тъй като ще наруши не само принципи, а и ще доведе в най-скоро време, може би още първата година по прилагането си, до много негативни практики, които ще наблюдаваме.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Бих искала само да ви прочета текста на ал.4 на чл.8.
В случаите когато размера на таксите не възстановява пълния размер на разходите по предоставяне на услугите, разликите между разхода и размера на таксата е за сметка на общинските приходи. И всъщност може би тук има нужда от изречение второ.
Когато има освобождаване от такса, те също трябва да са за сметка на общинските приходи. Защото в ал.4 се разглежда само когато имаме невъзстановяване пълния размер на разходите, но нямаме когато има освобождаване.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз това обяснявах, че е трудно приложим. Ти ако имаш ситуация, в която си изпаднал по някаква причина, че това което събираш, да не ти покрива разходите, ти естествено ще го до финансираш от други източници. И затова задавах чисто практически как ще го прилагат, ако си вкарат това допълнение, било то по редакция на Министерски съвет или по-доброто на госпожа Янкова. Въобще не трябва да се пипа ал.4.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Аз съм съгласна с това, което каза господин Горанов, но има един сериозен проблем. От миналата година си спомням доста кметове при проверка от Сметна палата точно за това бяха санкционирани. Считам, че трябва да подкрепим предложението на госпожа Янкова. И все пак времето ще покаже.
ДОРА ЯНКОВА: Всъщност не мислете само счетоводно и като ресурс. Общините могат с решение на общинския съвет, говоря за т.4. Има възможности общината да стимулира партньорство с бизнеса. Има възможности да стимулира политики, които когато то ги делегира като политики, да компенсира с тях по отношение на освобождаването от такса битови отпадъци с решение на общинския съвет и да има възможности в приходната част да генерира друг ресурс. Това са едни политики, които генерират граждански ресурс, свързани с бизнеса, с публично частни партньорства и други. Така че тук не е въпроса колко се дължи и колко се взема, а да се даде възможност на общинския съвет да бъде малко по-активен, по-иновативен в мисълта си по стопанисване на цялата територия. Тъй като давам си сметка и тук е заместник-кмета и представителите на общините.
Когато се види публичността на собствеността на общината и когато видим ние за какво събираме такса смет, общините имат много по-голям харч по стопанисването и управлението на собствеността, отколкото това, което се събира в момента, виждайки го така ние като законодатели и консервативно.
По отношение на другата ал.5. Аз си давам сметка, че съгласно чл.6, където са разписани многообразието на всички местни такси, които са предназначени за финансиране, че се предоставя един огромен брой услуги. И всъщност ние имаме в това число услуги социални, образователни и комунални, които общините предоставят за населението.
И когато ти си имал възможност да закъснееш с определена такса, недоборите си ги събрал, нека да им дадем възможност, по отношение на местните услуги, които са публични, те да могат да се подкрепят с политиката, която са провели и са напрегнали данъчната администрация да съберат тези средства, да ги харчат, както те преценят, отколкото да ги държим консервативно в едни коловози, защото ние така смятаме.
И според мен вече като законодател и като бивш кмет, нека имаме повече доверие в местното самоуправление. Там има отново многообразие на общински съвети. Има граждански контрол. В момента нямат средства хората. Вярвайте ми много по-силен е контрола в местната власт в момента и много повече се гледа всеки лев и всяка стотинка.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Вие си противоречите в следния аспект.
От една страна отиваме към премахването на основата за начисляване такса смет обвързано със стойността на активите, за да направим данъка по-справедлив, таксата в случая.
От друга страна с други аргументи в същия закон, ние развързваме таксата с разходо-ориентирания принцип и с аргумента, че общините нямали пари и им даваме възможност такса смет да я използват, независимо кога са я събрали. Защото това не е аргумент и не променя икономическия характер на това вземане с обвръзката, дали тази година сте си я събрали или след два месеца. Защото може да се премине от година в година за един ден. Вие да променяте икономически характер на този приход. Така става. Той си става чист данък. И това може да породи много грешни стимули при формирането на размера на такса смет и при цялостното му управление. С аргумента, общините нямат пари, не може да сменяме логиката на управлението на сметосъбирането и сметоизвозването.
ДОРА ЯНКОВА: Не, че общините нямат пари. Децентрализацията и общинските съвети и решението на общинските съвети и при тях е закон. Нека те да го огледат, да регулират. Имаш една план сметка. Това го дадох само като пример, да мотивирам. Не касае предложението ми по ал.5 само таксата смет. Имаш и други недобори, които си ги събирал и които имаш затлачване като политика. Събрал си ги тези средства. Или те ти стоят и ти не можеш да правиш политика с тях и ги прехвърляш в следващата година или съответно ги правиш живи пари, за да може общината да работи. И ставаш по-предвидим в планирането по-нататък.
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз бих ви дала един пример с Община Пловдив преди две или три години, където по сметката на такса битови отпадъци, поради това че беше сериозно завишена таксата имаше неизразходвани над 8 млн. лева. Ако този текст беше в сила, това означава, че общинския съвет щеше да ги изхарчи за други неща. А в случая се получи така, че те останаха като преходен остатък и за следващите две години таксата беше намалена, използвайки този ресурс. А една част от него беше за дълготрайни активи в сметопочистващата фирма и т.н. Тоест, те са използвани целево за сметосъбирането и сметоизвозването.
В противен случай какво пречи на общинските съвети да завишават таксата битови отпадъци, за да може след това с остатъка да си я харчат за нещо друго.
ДОРА ЯНКОВА: Още един аргумент. След като общините си формираха съответно общинската служба местни данъци и такси, по различен начин е в отделните общини, те си създадоха ритъм и не са толкова много недоборите. Тук не говорим за събрани в повече пари. Говорим за недобори за несъбрани за минали години. И аз съм убедена, че не са чак толкова тези средства. но ако има малък ресурс и администрацията проявява активност и има възможности да си свърши работата, защото закъсването сега е преди всичко в бизнеса, не в гражданите, нека да има дадем тази възможност да ползват тези средства.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ – Сдружение на общините
Нека да изясним. Очевидно се завърза спор. Не става въпрос за преходните остатъци, госпожо Стоянова, а става въпрос само за недоборите. Едната година план сметката е покрита, заради несъбран данък е покрита с общи приходи на общината. Господин Горанов и вие го казахте. Става въпрос за едно кредитиране от общите приходи, спестени. Дайте му по-добра формулировка. Общината не е могла да направи ремонт на детската градина, да изкърпи улицата, точно тези пари, които са дошли от общите приходи, следващата година са събрани като недобори, те да могат да се използват за тези цели, тези услуги от които са се лишили гражданите за градинката, за детската градина, за улицата. Дайте по-добра формулировка. Точно това кредитиране да могат да си го използват. Едната година са кредитирали собствени приходи, другата година да си ги възстановят.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ако не са кредитираме твърдо влизаме в Сметна палата.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Госпожо Стоянова, първото изречение на ал.4 говори, че недостига на средства се покрива със собствените приходи на общината. Тоест общината трябва да покрие недостига на тези средства със собствени приходи общи и след като си събере тези пари, следващата година, които не са им достигнали, тогава може да ги използва за общия разходи. Затова е предложено ал.5 да бъде възстановяване на тези разходи. Второ изречение е предложено на ал.4, а първото се запазва.
Ако трябва дайте му по-добра редакция господин Горанов, но вие самия споделихте тази идея. Един път субсидирано да може това субсидиране, да си го възстанови общината.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
ДИМИТЪР БРАНКОВ – Българска стопанска камара
Изцяло подкрепям аргументацията, че таксите трябва да си останат такси, цена за предоставяне на услуга, при това от конкуриращи по между си оператори, когато те са лицензирани или дали им са им някакви разрешителни или са регистрирани. Още един аргумент допълнителен, който като че ли не беше споменат.
В момента знаете, че огромната част от обработването на отпадъците става чрез депониране. Тоест има огромно поле за действие за общините за финансиране на съоръжения за третиране. Тоест всички технологии, които са извън депонирането, така че по този начин да се намалят и отчисленията за депониране.
Фактически тези средства биха могли да се използват по предназначение следващата година, тогава когато бъдат събрани именно за такива политики от страна на общините. В момента без съмнение, не само заради криза, а и преди кризата бяха в тежка финансова ситуация главно по причини, именно на действащия Закон за местните данъци и такси и системата за самофинансиране на общините, която очевидно се нуждае от радикални реформи.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Какво правим от тук нататък. Доколкото разбирам от целия този разговор, тъй като той е доста професионален между двата бряга имаме две хипотези. Едната от които е, ако има преходен остатък. Говорим само за недофинансиране и прехвърляне на средства от такса смет в други параграфи като кредит. Така ли да разбирам. Дайте някакво предложение. Иначе минаваме направо на варианта да подкрепим текста на вносителя.
Имате ли друго предложение?
ДОРА ЯНКОВА: Според мен, аз разширих с моите колеги тази точка, вносителя по чл.8 ал.4 търси защитата на освобождаване от такса битови отпадъци за молитвените храмове като политика. И всъщност по ал.4 нашето предложение на Янкова, Стойков, Свиленски, Гьоков и Дечев е това всъщност да бъде по решение на общинския съвет. Защото така или иначе общинския съвет я прави тази политика, свързана с таксата битови отпадъци. Според мен това е целил и носителя, но е добре вносителя е тук и да каже какво е целил. Да направи промяна в ал.4. Иначе ал.4 в момента в законопроекта, който е действащ е записано: “В случаите, когато размера на таксите не възстановява пълния размер на разходите по предоставяне на услугата, разликата между разходите и размера на таксата е за сметка на общинските приходи.” И стария законопроект е това, което и сега е предложил вносителя в лицето на Министерския съвет. И в ал.1 е записано: “Общинският съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи.” Така че ние сме целили в ал.4 да направим подобрение. Това е философията на ал.4.
На ал.5 споделих, че приходите от местните такси, които са по чл.6 указани, ако има недобори, които са стари, да дадем право на местните власти да финансират други местни дейности, защото публичните услуги са безкрайно много. Широк е спектъра. Ние циклим, като че ли само в таксата смет. Но огромна е политиката на общините като услуги.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Вносителите.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: По принцип, аз бих искала само да ви предоставя една информация, която помолихме Националното сдружение на общините да ни я предостави. Това е за молитвените домове, които са освободени от облагане. От тях 27 процента са освободени по чл.24 ал.1 т.9 от Закона. А всъщност това са 943 броя молитвени домове. Всъщност от тези, които са 26 процента от молитвените домове са изцяло освободени от такса битови отпадъци по решение на общинските и 7 процента са частично освободени. Аз исках да ви уведомя.
И сега в момента общинските съвети могат да освобождават молитвените домове от такса битови отпадъци. Това е като статистика. Въпросът е, че разпоредбата на § 1 е за законово освобождаване. Тоест, вече трябва да се реши каква ще бъде философията. Дали се оставя да бъдат освободени по решение на общинския съвет или вече по закон, да се въведе за освобождаване на тези молитвени домове. Тъй като и към момента около 33 процента са изцяло или частично освободени. Това са за 943 имота от общо 3551. Това е по данни на Националното сдружение на общините.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Всичко това е чудесно, но това касае § 2. Какво правим с § 1.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Последно съображение и след като колегите от Сдружението са комфортни с редакцията на Министерския съвет и с предложението на Янкова. За мен формулировката на действащата ал.4 е по-обща, повече в леснота на администриране. Не ми отговориха колегите на практическия въпрос. Сега ще си развия практическите разсъждения.
Имаме освобождаване от такси битови отпадъци на молитвени домове и всички други, които биха могли да бъдат освободени с решение на общинския съвет. Според мен при досегашната така действаща ал.4 на чл.8 нямаше нужда от нищо специално да прави общинския съвет и някакви специални трансферни операции в рамките на бюджета си, а трябваше да балансира ползвайки общия текст, който казва, че когато постъпленията не стигат се добавя толкова, колкото е нужно, за да се покрие разхода. И тогава усилието на общината трябваше да се сведе до това, да определи коректно разходната част на план сметката.
В новата формулировка, която се прави, независимо от мотивацията и какво е водило отделните вносители се постига следния практически резултат. В новите план сметки свързани с такса битови отпадъци, аз ако съм от Сметната палата, бих търсил да видя, балансовата стойност или въобще дължимите разходи за обслужване на всички освободени и раностойността отгоре в приходната част на план сметката, ако условно може да я разделим на две части, с трансфер от местни приходи, дори ако това не се налага. Може да се види. Аз ще дойда от Сметната палата и ще го търся, да го видя. Аз ще искам да имаш заделен местен приход, дори ти да имаш събрани извънредни приходи от недобори и вкарани вътре в план сметката. Дори тя да не е на дефицит, ще искам от теб да видя връзка между освободените активи и местните приходи. И тогава може да се окаже, че ще Блокирам местни приходи, без да са ти нужни само и само да угодим на това, че трябва да им “вържем панделка”.
Нямам против да се приеме във вида, в който сте го предложили. Сегашният текст е много по-добър и по-общ и е много повече в полза на колегите от общините.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, този спор не е политически, тъй като виждате, че чисто професионално водим разговора. Какво правим от тук нататък. Вие подкрепяте, доколкото разбирам на Дора Янкова текста. Така ли да разбирам и Сдружението на общините?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: В края на краищата това е закона на общините. Ако те смятат, че ще им бъде по-хубаво и по-добра ще се справят с тяхната работа, нормата предложена за ал.4, на госпожа Янкова е по-добра от тази на Министерския съвет, тъй като поне казва, че това се прави с решение на общинския съвет.
МЕНДА СТОЯНОВА: И може би да махнем такса битови отпадъци на ал.4 и да останат само за такси.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз се опитах да ви обясня, че според мен това е ненужно и създава повече практически проблеми по прилагането, отколкото действащия текст и опита за подобряване трябва да се сведе това да не пипаме чл.8.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Да се спрем все пак да приемем текста на вносителя.
ДОРА ЯНКОВА: Ако трябва да се направи философията на вносителя, трябва да има нова 4а. Защото по чл.8 на сега действащия законопроект е даден един устойчив стабилен статут 2003 г., който касае по принцип таксите. И тъй като тук е записано в ал.4. В случаите, когато размера на таксите като цяло като политика, не възстановява пълния размер на разходите по предоставяне на услугата, разликата на таксата е за сметка на общинските приходи.
И сега тук таксата във вносителя, по скоро Министерски съвет я прави само такса битови отпадъци. И поради тази причина, ако ние трябва да дефинираме нещо и да търсим свързано с такса битови отпадъци, може би трябва да направим ал.4а и да направим един запис, с който се цели този възглед, който е свързан с молитвените храмове по всяка вероятност или нещо друго. Може да не е само молитвените храмове. И друга политика е възможно да се реализира.
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Много кратко по § 1. Освобождаванията вероятно се правят по някаква процедура с някакви срокове на базата на някакви молби заявления. И те трябва да се отчитат в ежегодните решения на общинските съвети, когато се променят или се вземат решения по наредбите за такса битови отпадъци на всяка една община. Да се придвижат в план сметката и респективно при необходимост от корекция на ставките на таксата, да се коригират съответните ставки. Струва ми се, че не би следвало да става освобождаване в рамките на текущата стопанска финансова година. А трябва да става в някакъв срок предхождащ самата година.
ДОРА ЯНКОВА: Тъй като Владислав Горанов попита за примери. Общински съвет взема решение всичките тротоарни спирки да ги предостави с решение на търг. Прави местни приходи от този търг и определя една допълнителна територия, че да получава го на търг, но получава една територия, която те я чистят. Те правят поддържането и това са политики, които може общинския съвет да ги направи по различен начин. Това са огромни територии, които един кмет когато си осъзнае територията, може би тогава я напуска. Когато трябва да я държи и да я чисти и да я стопанисва и да може да й даде приветлив вид. Той делегира и събира по друг начин приходи. И затова тук са възможни с решение на общинския съвет компенсации.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз нямам против вашите разсъждения. Те не са грешни. Но обяснявам, че новата ал.4 усложнява нещата безсмислено и затруднява повече общините, отколкото да им помага. В този смисъл, понеже тя нищо не допринася за законодателството само го натоварва и обърква, единственото смислено решение, което може да вземем сега е § 1 по вносител да отпадне. И вече може да си минем на ал.5 и да си говорим за нея, което е другото предложение на госпожа Янкова.
Ако не сте съгласни имаме и трети ход. Може да продължим и да се върнем на следващо извънредно заседание за половин час.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И това е вариант, тъй като в момента и аз не мога да взема решеине. Нека да чуем вносителя какво предлага. Някоя нова редакция искаме да предложим, ако не ще го отложим.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Действително по принцип като се гледа сега разпоредбата на ал.4, това второ изречение по принцип малко не му е мястото тук. Може би да се създаде ал.4а със следната редакция. В случите на освобождаване от такси, разходите по предоставяне на услугите да са за сметка на общинските бюджети.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Извън случаите от освобождаване от такса, разходите пак са за сметка. Какво правим?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Отлагам взимането на решението по тази точка.
По ал.5 какво правим?
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Само един пример. Община от 50 000 души. Мога да кажа името. Едно предприятие покрива 60 процента от приходите по такса битови отпадъци. С този текст отпада, приятелски да бъде увещаван ръководителя да привежда таксата за следваща година, така че да се ползва за други нужди, освен такса битови отпадъци. Общината е с 50 000 население. Едно предприятие с 600 души покрива 60 процента от приходите на таксата.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, параграф 1 го отлагаме.
Параграф 2 има предложение на Дора Янкова и група народни представители.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
Имате думата.
ДОРА ЯНКОВА: Аз и в зала защитих, че е необходимо да бъде до 10 години и общинския съвет да взема решение. Защото привърженик съм на това. Не като нови данъчни тежести върху граждани или който и да е, че когато се харчат публични финанси за политиката свързана с енергийна ефективност на Европейския съюз, на общините, на държавата и е по-малък дела, да има възможности за регулация и общинския съвет да прецени, че може да бъде до пет, до седем, до осем години. Тъй като тук са фиксирани само т.18 и т.19. Ако ги прочетем внимателно т.18 и т.19 ще видим, че и в т.18 има за срок седем години. Има за срок десет години. Има за срок три години и за срок пет години. Така че смятах, че това предложение е до десет години, по решение на Съвета. И не по-дълъг от десет години, може би редакционно е едно и също, но тук Комисията нека да прецени.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Едното е до десет години, другото е не по-дълъг от десет години.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Проблемът не е от десет години, по-дълъг от десет или до десет години. Проблемът е с решение на общинския съвет, защото ще трябва за всяка преференция, която се предоставя, съответно да има отделно решение. Това което го предлагахме досега изобщо нямаше срок. Ние предлагаме не по-дълъг от десет години. Но ако не е проблем, ние по принцип не възразяваме да е по-решение на общинския съвет.
ДОРА ЯНКОВА: Сега си вземаш сертификата. Даваш го в данъчна служба и десет години не плащаш данъци. В общинския съвет е нормално. Вземаш сертификата. Правят дебат за какво става въпрос.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз предлагам това да го приемем. Има логика в него. До десет години по предложение на общинския съвет.
ЕМИЛ САВОВ: Тук ще имаме малко различно становище с госпожа Янкова, тъй като самия закон казва, с какъв срок са сертификатите. Тоест, дали бъде три, пет или седем години. Така че общинския съвет в случая няма какво да решава госпожо Янкова. Те си идват с данъчното облекчение по силата на другия закон.
По ал.6 във вида в който е предложена приемаме предложението. Но категорично възразяваме срещу освобождаване на земята от данък, както и от всякакво освобождаване от общински данък, който не се компенсира от държавата. Тоест от тези, които въвеждат облекчението.
Благодаря.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Може би ще ви прозвучи странно, тъй като това е материя, която по понятни причини аз не съм се занимавал. Да предотвратим евентуална възможност за злоупотреба. Какво става, ако на територията на една фирма се построи параклисче, да кажем или малка църква и тук пише поземлената земя. Какво правим? Примерно Марица изток 1 и 3 си правят по един параклис и общината “пие студена вода в големи количества.” Възможно ли е това да стане? Може би е наивен въпроса, но искам да съм сигурен, че няма да се използва за злоупотреба.
МЕНДА СТОЯНОВА: Може ли да допълня въпроса ви? Ако аз регистрирам в къщи едно вероизповедание в едната стая, какво ще се случи.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Ако регистрирам за джадаите, някои от моловете и се регистрира като храм на джадаите, защото е регистрирано вероизповедание.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Нека да дадем на вносителя думата.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Бих искала да започна с ал.6 за освобождаването Да, действително в сертификатите са определени сроковете от три, пет, седем години, но досега нямаше в закона срок за общо ползване на освобождаването. И в същност ние слагаме, че не по-дълъг от десет години. С това считаме, че се предотвратява едно неправомерно ползване на преференцията. Действително тя ще се ползва за три или за седем години по сертификата. Но общо ползването за определена сграда преференция, да не бъде по-дълга от десет години.
А по отношение на това, което ме попитахте, че всеки може да си направи параклис. В крайна сметка това са поземлени имоти, които са на законно регистрираните вероизповедания в страната. Ако вие сте действително законно регистрирано вероизповедание в страната. ТЕЦ “Марица” мисля, че не е законно регистрирано.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Идеята е, че те правят църква, която е прилежаща примерно към ТЕЦ или каквото и да е. Другото което имаме 118 вероизповедания, ако някои от собствениците на даден Мол решат, че той трябва да бъде храм на джадаите, както казах, колкото и да е утопичен примера и решат, че то е регистрирано вероизповедание, това значи ли, че трябва да освободим в центъра Мол в София, да се освободи от такса сгради, такса смет. Защото това е интересно. Зам. кмета на Столична община да каже, като освободим моловете, като предположим, че Мол – София е регистриран на остров Ман. Собствениците са двама.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Един уточняващ въпрос. Какъв данък смет плаща една църква в едно село годишно. За какви пари става дума? В смисъл сравнени с възможността за злоупотреби. Колко пари плаща годишно една църквичка в селото. Добре, колкото за една къща. Какъв е проблема?
ДОРА ЯНКОВА: Господин председател, може ли да подпомогна малко дискусията? Тъй като когато правихме първо четене в комисиите имаше предложение да се направи допълнителна разпоредба и да се прецизира съдържанието на понятието молитвен дом, храм и манастир. Ние по-нататък в предложението, което сме направили шест народни представители, съобразявайки се с другия законопроект за вероизповеданията, без да си противоречи, хармонизирайки го, сме направили коментар, че храм или молитвен дом е сграда, без земята, предназначена за извършване на публична богослужебна дейност от религиозни обреди. Записали сме го, съгласно разпоредбите на ЗУТ, задължително да има определен траен статут и съответно сме направили коментара за манастир.
Имахме възможност да направим консултации с председателя на Комисията по вероизповедания, господин Пламен Славов, за да може допълнителните разпоредби, които сме предложили, да не бъдат в противоречие със Закона за вероизповеданията. Така че тук не става въпрос за територии. Ако погледнете допълнителната разпоредба, става въпрос за сгради. С това сме се опитали да подпомогнем вземането на решения в тази посока.
МЕНДА СТОЯНОВА: А тук тогава какво се случва заедно с поземлените имоти върху които са построени? Това е в основния текст на чл.24.
ДОРА ЯНКОВА: Трябва да се редактира.
МЕНДА СТОЯНОВА: Това може да е един огромен поземлен имот, в който има една църквичка.
ДОРА ЯНКОВА: Според мен е добре да направим една разширена работна група и да хармонизираме нещата.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз предлагам да не правим изпълненията на предишния закон. Предишния закон, за който ви се извинявам, как водих гласуването. В последния момент правихме бродерии и се чудихме как да действаме. Предишният закон беше много специализиран. Това е закон, който няма нищо партийно и няма нищо правителствено. Този закон е много деликатен и много опасен. Отлагам гледането на тази точка от дневния ред. Утре ще се съберем, ако трябва извънредно. Ако трябва във вторник имаме извънредно заседание и ще се съберем да работим по него.
Имаме две, три деликатни теми. Едната е по еко таксите. Втората е тази § 1 и § 2. Уморени сме сега. Още един път се извинявам за предишния закон.
Закривам заседанието. / Закрито в 18 часа и 30 минути /
Стенограф: Силвия Михайлова
Файлът съдържа 153 078 знака.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Йордан Цонев/