П Р О Т О К О Л

№ 16

---

На 21 ноември 2013 г. /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 134 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от господин Йордан Цонев – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 14 часа и 40 минути /

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добър ден уважаеми колеги!
Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам ви следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Договор за стабилност, координация управление в Икономическия и паричен съюз между Кралство Белгия, Република България, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалска Република, Румъния, Австрия, Република Полша, Португалската Република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия и Кралство Швеция, № 302-02-20, внесен от Министерски съвет на 11 ноември 2013 г. – първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социални неравенства в рамките на разширения Европейски съюз, № 302-02-8, внесен от МС на 08.08.2013 г. – първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 354-01-78, внесен от Йордан Цонев и група народни представители на 13.11.2013 г. – първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 302-01-30, внесен от Министерски съвет на 22.10.2013 г. – второ четене
5. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., № 302-01-35, внесен от Министерски съвет на 30.10.2013 г. – за второ четене.
6. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г., № 302-01-34, внесен от Министерски съвет на 30.10.2013 г. – за второ четене.
Колеги, имате ли предложения към дневния ред или някакво мнение и становище? Няма.
Моля, който приема предложения дневен ред да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Моля уважаемата Комисия да ме освободи от днешното заседание. Ще упълномощя Петър Кънев, защото имам неприятен повод. Навършват се девет дни от кончината на сестричката ми. Надявам се, че няма да имате нищо против.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колегите проявяват разбиране. Благодаря ви господин Анастасов.
По първа точка госпожа Людмила Петкова – заместник-министър на финансите има думата.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, накратко ще ви представя законопроект за ратифициране на Договор за стабилност, координация управление в Икономическия и паричен съюз.
В резултат на дълговата криза в еврозоната в края на 2011 г. всъщност спешно се пристъпи към договаряне на настоящия договор с цел, да се отправи категорично послание към финансовите пазари, че Европейския съюз е решен да спазва финансовата дисциплина. Всъщност целта на този договор, така наречения фискален пакт, цели да се постигнат две основни неща.
Първо да се създадат условия за засилване на бюджетната дисциплина и за гарантиране на дългосрочна финансова стабилност.

Второ, да се въведе механизъм, с който да се подобри координацията на икономическите политики. С решение от 27 януари 2012 г. 41-то народно събрание подкрепи подписването от страна на Република България на договора за стабилност, координация и управление при следните условия.
Република България да приложи разпоредбите от дял трети от договора след ратификация от Народното събрание. Участието в договора да не води до финансови задължения за страната ни, както и за ангажименти за хармонизиране на данъчната политика с договорящите се държави. Знаете, че на ниво Европейски съюз се разглежда директивата за обща консолидирана корпоративна данъчна основа, срещу която България по принцип е против консолидацията.
Трето, Република България ще прилага договора в неговата цялост от датата на присъединяване към Еврозоната. Договорът беше подписан на 2 март 2012 г. от 25 държави членки. Единствено Великобритания и Чехия не се присъединиха към договора. Към настоящия момент договора единствено не е ратифициран от България и от Белгия. Споменатото решение на Народното събрание е отразено в предложения законопроект чрез специална декларация, която уточнява, че всъщност страната ни се ангажира с прилагане на разпоредбите от дял трети на договора, считано от 1 януари 2014 г. Голяма част от разпоредбите на този дял вече са инкорпорирани в Закона за публичните финанси, който също ще влезе в сила от 1 януари 2014 г.
В заключение бих искала да подчертая, че участието на България в договора няма да доведе до финансови задължения за страната ни, както и за ангажименти за хармонизиране на данъчната ни политика с договорящите се държави.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви госпожо Петкова.
Колеги, имате ли въпроси по законопроекта за ратификация? Няма.
Подлагам го на гласуване.
Моля, който е за да гласува.
Благодаря ви.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Пристъпваме към втора точка.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социални неравенства в рамките на разширения Европейски съюз, № 302-02-81 внесен от МС на 08.08.2013 г. – първо четене.
Знаете, че по този законопроект имахме някои въпроси, обсъждания. Аз ще ви информирам, оказа се след като го върнаха, че не може да бъде ратифицирана част от споразумение или цялото или не се ратифицира. И за да не спираме това споразумение и тъй като го обсъждахме, аз ще ви предложа да го гласуваме и да не го обсъждаме. Тъй като на въпросите, които поставихме получихме отговори.
Имате ли нещо против? Имате ли въпроси? Няма.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
По точка трета.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 354-01-78, внесен от Йордан Цонев и група народни представители на 13.11.2013 г. – първо четене.
Уважаеми колеги, в момента ви раздават становището на Министерство на финансите и оценката за този законопроект, оценката за въздействието на това изменение на този законопроект – Закона за хазарта върху данъчните приходи.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имат ли го всички закона?
По предложение на председателя на нашата Комисия, по тази точка аз ще бъда водещ, тъй като той е вносител. Да изслушаме едно кратко резюме, представяне на закона от Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги аз предлагам да направим дискусия по темата, тъй като всички сте запознати с мотивите. Запознати сте със законопроекта. Предполагам, че ви е добре известна нуждата от тези промени. Знаете, че те засягат основно концепцията за он лайн хазарта и промяната в данъчната основа. Начина на облагане на видовете хазартна дейност, които също имат и он лайн начин на залагане.
Със законопроекта се правят и някои други нововъведения, като например това за Спогодбата за отговорен хазарт, която е подписана и от България от Комитета по стандартизация, където се предвижда превенция на зависимостта от хазартната дейност. Имате оценките, които направи Министерство на финансите. Аз и моите колеги можем в детайли да се спрем на въпросите, които ще ни поставите или в хода на обсъждане. За да не губим времето и тъй като повечето от вас сте навътре в тази материя, няма да представям повече законопроекта. Ще кажа, че законопроекта е изготвен съвместно с Министерство на финансите и с Държавната комисия по хазарта.
В хода на подготовката на този законопроект, тя продължи повече от три, четири месеца. Взели сме становището на различни асоциации. Особено на асоциациите на бетинг компаниите, за които става въпрос и които отсъстват легално от нашия пазар, но присъстват през различни айпи адреси и сайтове и голяма част от залозите стават през тях, без да бъдат облагани с никакъв данък. Може би ще ви бъде интересно да узнаете, че след срещите с тях можахме да си изясним, кой е начина да ги накараме да осъществяват легално тази дейност в България. Тоест, да се лицензират. А също така и успяхме да разберем как е решен този проблем в повечето европейски страни, имам предвид начина на облагане. Тъй като там възникна един проблем с мястото на стопанска дейност, с което доста дълго време, както се казва се борихме, защото не можехме да намерим решение.
Но мисля, че този вариант, който е предложен намира решение и отговор на тези въпроси.
Колеги, с това приключвам представянето на законопроекта.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ако не възразявате, да чуем становището на Министерство на финансите и становището на Комисията по хазарта и от там нататък, както се разбрахме дискусия.
Вие ги получихте току що. Раздадени са ви становищата.
Имате думата.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Становището, което току що беше раздадено, то е съгласувано и с Комисията по хазарта. Министерство на финансите подкрепя предложенията за промени в Закона за хазарта, с който също се правят промени в Закона за мерките срещу изпиране на пари и Закона за корпоративното подоходно облагане. Всъщност единственото, което сме отразили в становището, нещо по-различно. Тъй като има разпореди, които се отнасят до комуникационно оборудване, да се прецени дали е необходима нотификация по директива 98-34.
Миналата година когато беше приет Закона за хазарта, той целия е ратифициран. Но може би трябва да се направи една преценка, дали е необходима допълнителна нотификация.
В самото становище, всъщност това, което сме включили е един сравнителен анализ с действащия режим на облагане и какъв ще бъде режима на облагане след като бъдат приети предложенията за промени.
Всъщност бих искала да изтъкна основните мотиви за преминаване към нов режим на облагане на хазартната дейност. Всъщност тази година имаше едно запитване по отношение облагането на он лайн залаганията. И така съвместно с Министерство на финансите с Национална агенция на приходите стигна до извода, че всъщност едно чуждестранно лице оператор, т.е. хазартен оператор не формира място на стопанска дейност в България, то няма как да бъде обложено по Закона за корпоративното подоходно облагане. В тази връзка се направи един много подробен анализ на практиката на други държави членки на Европейския съюз. И както е записано Дания, Малта, Великобритания те използват един комбиниран подход на облагане, кобинация на корпоративен данък с такса, за да може да бъдат обложени организаторите на всички видове хазартни игри.
Накрая ние сме представили какви са очакванията, т.е. очакваното въздействие върху бюджетните приходи. Съответно виждате какви са постъпленията от данък върху хазартната дейност за четиригодишен период. Очакванията са за 2014 г. общо в размер на 135 млн. Съответно като те са разпределени, колко са очакваните приходи от еднократната такса. В момента има лицензиран един оператор. Подадени са още две искания за издаване на лиценз за он лайн. Очакванията са още двама. Тоест общо пет да бъдат операторите он лайн, които да участват на пазара. На база на тези данни са направени прогнозите, като са отчетени всички ефекти, включително и от новия режим на облагане.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря на госпожа Петкова.
Въпроси, коментари, изказвания? Първо да помоля колегите депутати или първо нашите гости. Заповядайте проф. Гечев.
Професор Гечев имате думата.
Проф. РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви.
Аз имам въпрос към вносителите. Предполагам, че е положителен отговора. Но винаги се интересувам, дали тази схема на облагане на хазарта има аналог в европейските страни и ако има примери в кои? Предполагам, че има такива.
Второ, от Министерство на финансите гледах отзивите. Искам ясно да разбера в резултат на тази промяна в двете компоненти, за он лайна е ясно, че там очакваме приходи. В другия механизъм ще се увличат ли приходи за бюджета. Ако това е по-добре за българската държава, няма никакъв проблем.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Между другото това беше и моя въпрос. Аз съм един от съвносителите. Подписал съм предложението на Йордан Цонев. Виждате, че има три отделни компоненти в този закон. Едното е интернет залаганията. Там не коментирам. Това което лично мен ме интересува, новата схема на облагане на хазарта има ли опасност приходите да бъдат по-ниски? Бях убеден, в момента вече и писмено от Министерство на финансите, че такава опасност да паднат приходите от хазарта няма, Но аз все пак бих желал да чуя, какво ще отговори Комисията по хазарта и Министерство на финансите.
Господин Цонев има думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да започна да отговарям, за да не се натрупват въпроси. Това беше основния въпрос, когато разсъждавахме как точно да подходим, за да привлечем големите бет компании .
В Дания, Великобритания, Испания, Малта спирам до тук е подобен режима. Да не кажа почти същия. Казах вече, че имаше проблем с това, че ако е данък нямаше как да ги накараме да плащат тук, защото мястото на стопанска дейност е там, където е оперативния сървър. Този с който се извършват всички операции по приемане на залозите, изчисляване на печалбите и изплащането. Всички големи компании и техните асоциации казаха, че няма как да преместят сървърите си в България, специално заради България и не го правят и заради другите страни. Имаме цяла папка с кореспонденцията с тях, която е официална. Но тяхната практика е, че когато се лицензират в дадена страна, те започват да оперират в тази страна с айпи адреси, които са на отделно отчитане в техните сървъри. Да кажем за България ще бъде bg и т.н., за Дания еди как си, за Великобритания и т.н. И съответните налози ги плащат в страната, в която се оперира с този домейн.
След като предложихме и закона, защото по-важно е какво отговориха след като видяха проекта за закона. Отговорът е, че това ги удовлетворява и ще направят още първите два месеца техните членове необходимото, за да получат регистрация и да започнат да оперират на нашия пазар по един легален начин, по какъвто всъщност те оперират на повечето пазари.
По повод данъчната оценка, колегите, които я правиха ще кажат. Ако това което получихме от големите бет оператори, като намерение се осъществи в първите шест месеца, моето лично мнение е, че приходите ще бъдат доста повече от планираните. Но ние не посмяхме да го направим в Закона за бюджета, защото все пак има известен риск. Трябва да изчакаме да минат тези шест месеца, в които им даваме срок да се извършат регистрациите. Има много сериозна процедура. Те трябва да я извървят. Във всички случаи през тези компании излизат залози от над 1 млр. лева годишно. Това по много канали и пътища е доказано.
Така че очакваме сериозни приходи. Но за тази година сме планирали, че приходите ще бъдат с толкова повече, с колкото се намаляват приходите от това, че данъка пада за нашите само три оператора. Защото ние имаме само три оператора на такъв вид хазартна дейност, единия от които е тотото.
И затова не предприехме такова агресивно бюджетно планиране, за да не сбъркаме. Все пак пазара е малко неизвестен от гледна точка на статистика. Нямаме точна и ясна статистика.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Сега отново на темата очаквани приходи. Има думата Людмила Петкова - заместник-министър на финансите.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря. Всъщност от финансовата обосновка, която ви е предоставена може да погледнете, че приходите от хазарт за 2011 – 2012 г. са 120 млн. На същата страница. Ние сме предвидили приходи от еднократна такса – 400 000. Това са очаквани 4 оператори да се регистрират по 100000 еднократна такса. Съответно приходи от променлива част на двукомпонентната такса 20 процента върху разликата между направените залози и изплатените печалби и корпоративен данък в размер на 79 млн., което е близо до сегашния данък, който е от залози от хазартни игри.
Приходи от алтернативен данък 55 млн. Тъй като за игралните автомати и игрите в игрални казина, си остава да се заплаща алтернативен данък 55 млн. Досега този данък е бил в размер на 50 млн.
Предвиждаме едно съвсем малко увеличение с един съвсем малък ръст на приходите, тъй като се предостави възможност, да се откриват игрални зали, игрални казина в хотели с три звезди. Съгласно сега действащото законодателство, такива игри могат да се откриват само в хотели с четири и пет звезди. Така че за тях сме планирали един съвсем малък ръст на приходите от 5 млн. или общо приходите 135. Всъщност 15 млн. повече приходи за 2014 г. спрямо предходните години. За 2013 г. също приходите са около 120 млн. като очаквани като постъпление.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Въпроси, изказвания има ли? Господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Един общ коментар. Ние ще имаме възможност в пленарна зала в детайли да коментираме предложения законопроект. Очевидно идеята на вносителя е да с направи един доста сериозен реверанс към хазартния бизнес, като вид бизнес, който за съжаление не е еднозначно социално значим. Защото с фискални аргументи може да се търси и легализиране на търговията с наркотици.
В този смисъл моето изказване няма да се съсредоточи основно върху фискалните аспекти, а върху една група от промени вътре, които не искам да използвам думата лобистки, защото не е правилно приложима към предложените изменения, а по скоро либерализационна по отношение на регулацията на държавата по отношение на организацията на хазартния бизнес в България.
Това което прави впечатление, че се премахва контрола от страна на НАП. Държавната комисия по хазарта има доста по-малка възможност за текущ и оперативен контрол върху дейността и установяването на коректното деклариране на информация за дължимите публични вземания.
Няма сила която да ме убеди, че не се намалява ефективното облагане на хазартната дейност, тъй като сегашните 15 процента върху оборота се равняват приблизително на около 80 процента ставка при облагане на резултати. И дори 20 процента, които се привеждат ежемесечно върху резултата и след това 10 процента корпоративен данък. Ако не се разшири сериозно този бизнес, вероятно ще се намалят постъпленията. Но така или иначе основния резултат от тази промяна ще бъде повишаване на атрактивността на хазарта като бизнес в България.
Въпросът е дали тази атрактивност на хазартния бизнес в България е в полза на българското общество и дали целта на законодателя и на българския закон трябва да бъде, да превръща организацията на хазартни игри в България като доходоносен и лесно достъпен за българското общество бизнес. А промяната на облагането ще направи самите игри по-атрактивни за участниците в тях. Тъй като така или иначе резултата за организаторите на хазартни игри и в единия и в другия случай е въпрос на математика и те биха могли лесно да защитят своя материален интерес, независимо от модела на облагане.
По отношение разширяване обхвата на рекламата на хазартни игри. Знаете, че при гласуването на този законопроект имаше доста сериозен дебат, докъде е целесъобразно рекламата на хазартни игри да бъде разпростряна върху всички нейни аспекти. Това разширяване, което се прави в момента, което има за цел да се убеждават българските граждани в достойнствата или в предимствата на една игра, обяснявайки колко лесно може човек да спечели от нея, не е нищо друго, освен разширяване бизнеса на хазарта в България и увеличаване на достъпа на хората до тези хазартни игри, чрез възможности за активна реклама.
Още едно нещо свързано с разширяване на достъпа до хазарта и с очакванията, че от това видите ли щял да се развие по-добре бизнеса и да се напълни хазната е намаляването на критериите, с които се дерогира създаването на игрални зали и казина до училища. Най-вече в случая е важно за училищата да споменем.
Не съм сигурен, че госпожа Петкова беше коректна като каза, че сега в тризвездни хотели не може да се осъществява тази дейност. Сега може, но те трябва да бъдат на определени отстояния от училища. Така или иначе, дори аз да не съм прав, даването на възможност много по-лесно да се доближи хазарта до нашите деца, едва ли трябва да бъде приоритет на българския законодател. Спирам до тук.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Цонев ще отговори.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз ще направя коментар. Това което каза колегата Горанов би било вярно и аз бих застанал на негова страна, ако към този момент в България не се осъществяваха залагания към нелицензирани интернет оператори. При предишното приемане на законопроекта в Бюджетна комисия, предишния законопроект, когато въведохме при управлението на ГЕРБ нов Закон за хазарта, тогава действащата ГДБОП каза в тази Комисия, че по техни скромни изчисления над 1 млр. са залаганията в тези сайтове. Много добре помня. Дори аз зададох два пъти въпроса на колегите от ГДБОП. И в работни групи ги питахме, защото аз имах тогава удоволствието да участвам, поканен от госпожа Стоянова в работна група по този законопроект. И смятам, че нищо не разширяваме и нищо повече не правим. Просто защото това нещо съществува в България и не се облага по никакъв начин с никакъв данък. То си съществува.
Дори опита който направи законопроекта предложен от Министерство на финансите от колегите от ГЕРБ, да филтрира сайтовете на тези бет компании, които не са се лицензирали и се оказа абсолютно неуспешен. Увеличили са се 25 процента залозите към тях, защото те всеки ден сменят айпи адресите си. И това е установено от съответните служби. Така че ние абсолютно нищо не правим. Законът който приеха тогава колегите от ГЕРБ беше хубава и добра крачка напред, но тя беше половин крачка. Знаем защо не стигна времето. Технически не бяха ясни нещата и т.н. Беше ясно, че с 15 процента данък върху оборота цялото интернет залагане ще остане в сивия сектор. Беше ясно на всички, в това число и на колегите от ГЕРБ, в това число и на Министерство на финансите тогава. Така че някой трябва да направи тази стъпка.
Господин Горанов каза, че никой не може да го убеди, че това не е намаляване на данъка. Никой не се опитва. Това е почти четирикратно намаляване на данъка. Това е безусловно, това е голямо намаляване на данъка на този вид хазартна дейност. Това намаление цели да извади от сивия сектор въпросните залагания и да ги вкара в нормално данъчно облагане, каквото всички искаме. Не само данъчно облагане, а контрол. Защото ние сега не знаем там играят ли 16, 14, 15 и 10 годишни деца. А иначе ще знаем. Защото ще бъдат лицензирани и ще подлежат на контрол. Не само това. А въвеждаме този механизъм през който не правителствени организации със средства от операторите, както е в цяла Европа, ще провеждат превантивна дейност по отношение зависимостите от хазарта сред младежта, сред подрастващото поколение и т.н. Също и контролна дейност в рамките на гражданския контрол.
На последно място не е намалена ролята на НАП. Те ще подават своята оперативна информация, съобразно изискванията на закона към Националната агенция по приходите, а не към Държавната комисия по хазарта, тъй като всички в НАП и ние знаем, че възможностите на НАП са доста по-големи, отколкото на Държавната комисия по хазарта.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата. Господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря господин Кънев.
Уважаеми колеги, с две изречения история. До 2006 г. алтернативния данък беше 8 процента. 2006 година беше увеличен по време на нашето управление от 8 на 10 процента и 2010 г. от 10 на 15 процента. Според мен пренавихме пружината и голяма част от тези компании, които биха влезнали в България не влезнаха. Това е факт.
Аз имам няколко въпроса към госпожо Петкова. Първо, когато ние правихме онези предложения през 2006 г. госпожо Петкова, много ясно показахме в една справка до всички народни представители тогава, коя компания колко плаща и колко би плащала в новия режим. И според мен такава справка трябва да направите и вие, за да е ясно кой печели и кой губи от този данък.
Вие или господин Цонев каза, три компании в момента са лицензирани. Едната предполагам, че е спорт тото, другата е Евро футбол и третата Евро бет да речем.
Второто нещо, което би трябвало да ни дадете в тази оценка за въздействието на бюджетните приходи, когато казвате 120 млн. 900 000 през 2012 г., колко от тях са получени от тези, така наречени игри с игрални автомати, които няма да бъдат засегнати от новия режим, което аз не го чух. И колко са получени от друг вид игри, които ще бъдат засегнати от новия режим. Ако са 55 млн., колкото горе долу ги предвиждате за 2013 г. кажете ми колко са? Имате ли ги?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Всъщност те са в самата справка. На стр.5 – 120 млн.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Добре. Значи от 71 млн. алтернативен данък върху залози за хазартни игри, вие очаквате те да стигнат 79 млн. догодина. Нали така? Резюмирайки, че четири компании ще бъдат регистрирани в България. Между другото компаниите, които предлагат такава дейност са над 4 000. И гаранцията, че българските граждани ще отидат точно в тези четири компании да играят с техните кредитни карти е никаква гаранция. И в този смисъл риска да не се получат приходите е много голям.
Ние ще загубим приходи от тези три настоящи компании. Нали така? Да знаем колко ще загубим от тях точно. Вие казахте, че горе долу чакаме общия размер на приходите да бъде равен на миналогодишния. Тоест, от новите играчи да компенсираме това, което ще загубим. Ако може това нещо да ни го кажете.
Защото според мен риска тук да не се получат приходи от тези 79 млн., примерно едно 20 млн. да не се получат е достатъчно голям. И никой не може да каже в момента. Ако някой може да гарантира, че всички тези играчи ще влязат и ще играят на четирите компании, които ще се регистрират. Ако някой може да гарантира, че изобщо ще се регистрират четирите компании. А намаляването на данъка наистина е сериозно.
Според това, което тези бет компании, аз също съм говорил с тях. По принцип това е начина по който данъка се прави в Европа. И не е лошо. Аз не го оспорвам като технология. Защото 15 процента данък върху оборота наистина е безумие. Наистина ги изгонихме всички в сивия сектор, включително и компаниите, които са лицензирани в България и техните обороти паднаха. И те частично излезнаха в сивия сектор. Оборотите на Еврофутбол през 2009 г. бяха поне с 50 процента повече, отколкото са 2012 г. И това не е само и единствено, защото хората намаляха да играят, а най-вероятно частично са излезли и те в сивия сектор.
Всички те твърдят, че изплатените печалби са от порядъка на 80 процента от получените приходи. Значи ние ще обложим с 20 процента, двадесетте процента, които са разлика между залози и изплатени печалби. Тоест 4 процента от залога. Отделно имате 10 процента корпоративен данък. И горе долу, ставката ще отиде на около 5 процента при сравнение със сегашните 15 процента. Това наистина е сериозно намаление. Не е просто някаква козметична промяна, с която сваляме с един, два процента. И би трябвало Министерство на финансите много ясно да ни каже, при риск да се загубят няколко десетки милиона или колкото и да е 5 млн. да е няма значение, какви са алтернативните варианти.
Според мен колеги, аз мисля, че риска не е малък и аз лично бих склонил да намалим ставката отново на 10 процента, което е много по-предвидимо, отколкото този вариант. Казвам го като лично мнение.
МЕНДА СТОЯНОВА: Искам само да уточня за вашето изказване. Всъщност аз също исках да взема думата по частта приходи. Когато говорим за приходите сега, те не включват изобщо приходи от он лайн залагания. Защото нямаме практически лицензиран оператор. Ясно ли е на всички, че в момента ние променяме и начина на облагане на оф лайн хазарта, конвенционалния хазарт. Тоест намалението, което може да се очаква, както господин Цонев каза, четирикратно, то е именно намаление от сега действащия конвенционален хазарт. Тоест, четирикратно ние ще намалим приходите от него, чакайки да дойдат допълнително приходи по отношение на ново регистрирани он лайн оператори. Чакаме четири и от тези четири, чакаме да дойдат не знам колко милиона. Хубаво беше този разчет, ако не по компании, както господин Кадиев предложи, поне да беше разделено на он лайн и оф лайн, за да се види колко е точно намалението на единия вид бизнес и евентуално очакваното увеличение от другия вид бизнес.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Логиката да бъде по компании тогава беше да видим, тъй като едната компания е държавна, да видим къде засяга държавния интерес и къде засяга частния интерес. И в момента продължава да е същата ситуация.
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз не виждам причина да не се направят подобни разчети и да не се представят на Бюджетната комисия.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: И понеже тотото е от затворен тип, ще се намалят парите за спорта, а другите понеже не са от затворен тип.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ще помоля господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да не натрупваме много теми. Първо, не може по компании, защото има данъчна тайна. Ако кажете закрито заседание добре. Аз мога да ви кажа загубата от сектора от това намаление 22 млн., за да не казвам по компании, ако никой не се регистрира. Ако останат да действат само тези компании, ще получим и ако се запазят тези обороти, а не се вдигнат при същите равни условия 22 млн. Както виждате всичко сме направили и няма никаква тайна. Поемаме този риск. И тук не съм съгласен с оценката на Министерство на финансите и с очакванията за четири компании. Изобщо няма да са четири компании, защото заявката е най-малко от 40 компании до този момент.
Да затворим още една тема. Няма оф лайн и он лайн хазарт. Още миналия път го казах. Казаха го и европейските специалисти. Показаха ни го и в данъчните закони на другите европейски страни. Случаят с Дания е точно такъв. Оф лайн, он лайн и Европейската комисия им обясни, че няма такъв хазарт. Има няколко начина на залагане на един и същи вид хазартна игра. Единият начин чрез подаване на фиш. Другият начин е чрез интернет или с друго съобщително средство sms и т.н. Това са начини на залагане. Начини на използване, начини на участие в хазартната игра. Оф лайн и он лайн няма такъв термин никъде в Европа. Където са се опитали да го въведат е имало санкция. И затова ви казвам, не разделяйте компаниите на он лайн и на оф лайн, защото това е един от недостатъците на законодателството, което имахме досега. И още миналия път аз го казах като аргумент, но нямаше кой да ме чуе.
МЕНДА СТОЯНОВА: Понеже казвате, че не трябва да има различно облагане за он лайн и оф лайн. Нали това искате да кажете.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: За определен вид хазартни игри.
МЕНДА СТОЯНОВА: Докато миналия път имахме разговори по тази тема имаше решение на Европейския съд в тази посока, че е възможно, ако държавите решат, да имат различен вид облагане за единия и другия вид хазарт. Има ли развитие госпожо Петкова на тези казуси след това и санкции за тези, които са имали примерно като Дания различен подход при облагането на единия и другия вид хазарт.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има за Полша. Полският случай е такъв. Има санкции. Ако искате после ще ви дам документите да ги видите. Имам ги горе в кабинета. Оф лайн и он лайн за една и съща хазартна игра не може да има. Може да има за различни видове хазартни игри различни видове данък. Но за един вид хазартна игра не може да има два данъка. Нали се сещате, че това което предлагате, този който отиде в тото пункта да си занесе фиша, ще трябва да плати един данък, защото тотото в момента въвежда залагане по интернет. Разработена е системата софтуерната. А този който от дома си подаде фиша ще има друг, защото е он лайн. Едното е оф лайн, другото е он лайн. Няма как да стане това. Колкото и да ни се иска да запазим тук на две български компании тотото и още една, да им запазим оф лайн, а на другите он лайн. И те самите, където залагат оф лайн и он лайн да има два данък. Този дебат го водихме точно преди една година. И сега го повтаряме.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други изказвания.
МЕНДА СТОЯНОВА: Може ли аз по различна тема да продължа изказването. Исках да кажа още няколко неща, които досега не се казаха. Имах намерение да говоря по приходите, но горе долу мисля, че изчерпахме темата за приходите. На всички стана ясно, че очакваме намаление на приходите от този вид данък.
Второто, което исках да вметна. Понеже тук в мотивите, ние стъпваме на опита на Дания, на Великобритания, не знам какви са вашите информации за това, че от 2014 г. Великобритания сменя подхода си на облагане на хазартната дейност и ние това, дали сме го имали предвид и знаем ли точно за какво става дума, като правим промени да обхванем най-добрата иновация на най-добрата хазартна дестинация в Европа - Великобритания. Но това е само вметка. Аз лично ще се спра на три неща.
Първо, така наречената социална отговорност. Имаме определени ангажименти към европейското законодателство да я включим. Но начина по който това се прави за мен е също малко странен. Всеки един хазартен оператор трябва да участва, едва ли не да си създаде една такава неправителствена организация, която ще бъде регистрирана и която ще получава от него приходи, за да организира дейността си. За мен това е нон сенс. Сами себе си да финансират и сами себе си да финансират за предпазване от хазарт, превенция.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Извинете и аз ще си позволя, както вие ме питахте по време на разговора. Къде пише, че сам себе си ще финансира. Пише, че неправителствени организации се финансират?
МЕНДА СТОЯНОВА: След като участва в една или няколко доброволно създадени организации.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не от него. Никъде не пише че от него.
МЕНДА СТОЯНОВА: Той като участва значи е от него.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Финансира, не участва.
МЕНДА СТОЯНОВА: Изчистете го текста.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Той е член на сдружение или има дял във фондация.
МЕНДА СТОЯНОВА: Тогава разумно щеше да бъде тези 50 000 лв., тези 10 000 лева да отиват в Комисията по хазарта и тя да финансира въпросните организации, за които ще води регистър и ще контролира как извършва дейността си. Това за мен е по-нормалната логика, отколкото оператора да участва и да се самофинансира и да самоорганизира дейността си.
Второто на което искам да се спра е отново рекламата. И ще се спра на нея, защото когато гледахме преди две години, три Закона за хазарта, това беше една от най-дискутираните теми, докъде трябва да разрешим да се простира обхвата на една реклама, така че да не стане така, че през рекламата, всъщност да се популяризират игрите и да се зарибява супер младото поколение.
Затова сега съм притеснена от това, че се създават две нови точки в чл.10, където е казано кое е разрешено да се рекламира и се добавят реда начина на участие в игрите и правилата и условията на организиране на игрите, което практически е разказване по атрактивен начин чрез рекламата, на това какво представлява играта. За мен това бяха едни от текстовете, с които ние миналия път не се съгласихме. Имахме натиск и от медиите, разбира се, защото те са заинтересовани, тъй като биха имали повече приходи. И това е другото което мен ме притеснява.
Третото на което искам да се спра, това е че се отнема вече възможността. Няма такава възможност, нито по съдебен ред, както беше досега, да се иска прекратяване, сваляне на сайтовете, които са разпространявани и се играят на лицензиран хазарт.
Опитът дали е добър или е лош може да се види. Но това което е записано сега, да се налага административна санкция на онези, които имат подобни интернет сайтове нелицензирани е просто пародия на санкция, защото нали се сещате, че няма как нито да бъдат идетифицирани, нито да бъдат намерени, нито да им бъде наложена глобата, нито да им бъде събрана глобата, колкото и впечатляваща да е тя записана тук. Така че за мен това е едно широко отваряне на вратата именно за нерегламенирани сайтове за хазартни залагания.
Бих казала още две думи, връщам се към чл.30, където се регламентира новото данъчно облагане. Абсолютно подкрепям, че НАП излиза от контрола. Тъй като НАП ще контролира само корпоративния данък, който не е този данък, с който се облага хазартната дейност. А това е данък от съпътстваща дейност, ако хазартния оператор има такава. Тоест, каквото му остане да си извади заплатите, осигуровките, застраховките, наема и т.н. И ако му остане нещо, ще плати нормален десет процентен данък. Това ще контролира НАП. А другото остава единствено и само в контрола на Комисията. И аз по скоро съм притеснена от това, че на практика конвенционалния хазарт, този който се осъществява на място ще остане без контрол, защото няма кой да го контролира. Комисията няма чак толкова много възможности и като хора и като функции, които е развила в тази посока.
Другото, което ме притеснява, това е начина по който ще се плаща, да го наречем данъка върху хазарта, който сега е наречен такса. Освен еднократната такса 100 000 лева имаме променлива част, която ще се определя на базата на декларираната от фирмите разлика между залаганията и изплатените печалби.
И забележете, ще се подава справка в Комисията. Дори не е декларация. Дори за неверни данни в тази справка по образец не може да се търси наказателна отговорност, ако такава справка се подаде с неверни данни. Дребно е може би господин Цонев, но някой път дявола е в детайлите и в отделните думички.
На последно място, понеже аз не съм специалист нито компютърен нито хазартен, за мен все пак е притеснителна отмяната на раздел VІІ чл.77 до чл.84, където досега много подробно се обясняваше по какъв начин трябва да бъде организирана тази игра със сървърите, какви точно данни да се подават към Националната агенция, сега в случая и към Комисията, в което няма лошо. И това по какъв начин, изчезвайки тези текстове, по какъв начин ще гарантира, че ще имаме тази информация и че наистина няма да разчитаме само на справката по образец, която ще ни представя въпросния оператор, а ще може да я засичаме и дори сами като държава да определяме какъв е неговия размер на данъка.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря. Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Моля за следващото заседание и за зала Комисията, екипа да направи екстраполиране на новия закон на измененията върху стария, за да могат колегите по-точно да четат. Тогава ще видят, че системите остават. Има връзване на техните системи с НАП, че има он лайн подаване на информация, че има точно какво се събира и се подава и т.н.
МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Това ще ни бъде изключително полезно, за да видим разликата в текстовете.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз го отчитам като наш пропуск. Защото много трудно се проверява така кое остава, когато ти дадат само ЗИД. В този смисъл го казвам госпожо Стоянова.
За рекламата бих искал да кажа, че разясняването на вида и на начина на организиране на играта се прави и сега във въпросните сйтове, където се залага. Нищо ново не правим. Ако си мислите, че като го забраним, с това ще спре да се разяснява как точно са играе или ще спрат да се обявяват коефициентите или тези подробности, които ние сме ги изписали. Не няма. Просто няма да ги плащат по-легален път на съответния доставчик на интернет през който оперират. Само това ще се получи и нищо повече.
Две думи и спирам с това за отговорния хазарт. Така е. Може би сте права да прецизираме текста, то се подразбира, но може би трябва специален текст, че организаторите не могат да участват в такива не правителствени организации, които осъществяват тази превенция. Но ние буквално сме превели, екстраполирали европейския опит на останалите държави, които са подписали това споразумение и за разлика от нас, не са се ослушвали 10 години да не го приведат в действие. Ние тук сме се ослушвали. Това е точната дума за нещо, което хората го правят и то в полза на своите граждани.
Така че ако трябва да се прецизират текстовете нямам нищо против. Между първо и второ четене вероятно ще има и други неща, които ще трябва да се прецизират.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Господин Цонев да се върна към цифрите., 71 милиони изплатени от алтернативен данък върху залози 2012 г. Вие казахте, че четири пъти пада този данък. Три пъти да е.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не е и три пъти.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: 22 милиона е една трета. Да знаем 22 млн. от 71 млн.са чувствително по-малко от четири пъти падане на данъка. Искам да знам кое е вярното. Ако три пъти пада данъка, тогава загубата ще е 40 млн., дори над 40.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Точната цифра е малко по-малко от 22. Някъде 21,7 – 21,8 някъде там. Това е точното изчисление. При положение, че се запазят сегашните нива на залагания и т.н.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Ако е четири пъти падането на данъка трябва от 80 млн. да падне на 23 млн. и да е загуба 53 млн.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Неправилно съм се изразил.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Въпрос към госпожа Петкова консептуален. Тъй като вие сте съавтор на законопроекта. Така разбрах или с ваше участие е бил правен заедно. Логиката на този закон да бъде алтернативен данък, винаги е била в това, че ние не сме искали да следим колко са изплатените печалби, защото ни е трудно. Те в момента не се облагат с данък. Няма никаква пречка собственика на хазартна компания хикс да ми даде на мен едни пари. Да ги пише като изплатена печалба. Аз да му ги върна обратно срещу 1 процент комисионна и той по този начин да ги изпише и да си спести 15 процента данък или колкото е там. Сега променяме това нещо тотално. Тръгваме да мерим кой колко залози е изплатил.
Между другото колеги. Причината в момента получените печалби от хазарт, да бъдат в данъчните декларации е именно това, че собственици на хазартни компании фиктивно отпускаха заеми на всевъзможни престъпници, които след това обявяваха, аз имам 5 млн. печалби от еди кой си.
И за да може да контролираме това нещо, ги накарахме да го вкарат в декларациите си. Опасявам се, че това нещо ще стане в момента. Как ще контролираме изплатените залози? По кой начин? Това пряко влияе върху изплатените печалби. Досега не влияеше. Получени залози. Получен данък. Сега получени залози, минус изплатени печалби. Ние как знаем колко са изплатени.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Как мислите че са контролирани до този момент получените залози.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Въпрос към НАП.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз мога да ви отговоря. С декларация. По същия начин.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: С декларация, без никакъв контрол.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това е отговора. В интернет ерата как може да контролираш залози. По същия начин по който може да контролираш изплатените печалби. Или не можеш да ги контролираш или можеш да ги контролираш. Няма никаква разлика между залози и изплатени печалби. По един и същи начин става. През интернет пространството.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: През интернет пространството аз плащам с кредитна карта и мога да следя плащането по кредитна карта.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: По същия начин можеш да следи и обратните плащания.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Обратните плащания не е задължително да са по кредита карта.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Те са по същата сметка по която залагаш.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Не е задължително е.
ЙОРДАН ЦОНЕВ. Не задължително е. Точно това се опитвам да ви обясня. Бет компаниите в много писма ни описаха практиката си и чуждите хазартни оператори също. Това е практиката. Техните софтуерни програми са много мощни и водят отчетност за всичко. И я подават тази отчетност към съответните агенции по приходите и затова те настояваха данъка да бъде резултативен. Защото за тях няма риск при този данък, да са коректни. Защото големите бет компании са коректни. За тях няма риск. На оборота риса е голям.
Много тиражи има в които компанията е на загуба. Печалбите са повече от залозите, поради простата причина, да кажем пет мача са се случили така, че е победил този. На мен ми го обясняваха и аз се опитвам да ви го обясня.
Госпожо Стоянова, те идваха да ви го обяснят и когато вие правихте закона. Но ги чухте откъм глухата страна.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: А държавата как си контролира приходите? Точно по този начин. Защото тя не зне кой тираж е на загуба.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: През техния софтуер. Сървърите, които те ни подават.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Ако ни декларират, че е на загуба тиража, нищо не получаваш.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Защо не го зададохте този въпрос досега?
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Защото ни се грижим за интереса на държавата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Кадиев, досега защо не го зададохте? Десет поправки има на закона. Как контролирахте оборота в питам? Предишния път вие внесохте законопроект вашия кабинет и изобщо не контролираха оборота. Нямаше никакъв способ за контролиране на оборота.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Аз съм склонен да повярвам на това нещо и то си личи в цифрите колеги. 2009 г. 61 млн. изплатени при 10 процента данък. При 15 би трябвало да са 90, а те са 72. Това означава, че чувствително е паднал оборота. Аз не вярвам, че хората са спрели да играят. Мисля си, че по скоро са излезли в сивия сектор. НАП си има своята отговорност. И сигурно и по наше време е имало, защото НАП работи горе долу по един и същи начин.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Преди да стане непоносим данъка е имало обороти от порядъка декларирани, не проверени, не следени. Тук се появява някаква лицемерна загриженост за фиска, каквато не е проявявана досега. Имало е декларирани обороти от порядъка на 600 млн. Сега са 200 млн. Въобще не е от кризата. Всичко е в сивия сектор. И аз пак казвам, че това е пътя да изкараме интернет залаганията и целия хазарт, който е в сивия сектор и който е в ущърб и на фиска и на българските оператори.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Господин Цонев 460 млн е. Да говорим с коректните цифри. При 61 млн. платени при 10 процента, 610 млн. е бил оборота. Нали така. При 71 млн. при 15 процента се получава 460 млн. приблизително оборот, не 200.
ЙОДАН ЦОНЕВ: С тотото.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: И 61 млн. са с тотото.
ЙОРДАН КАДИЕВ: Не има обороти декларирани.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: В тази таблица ги няма.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма ги в тази, но ги има в друга таблица, в която са дадени поименно и аз нямам право да ви я оповестя. Казах ви, ако искате закрито заседание на Комисията ще го имате.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Данъкът е несправедлив безспорно. И нямаме спор. Единственият ми въпрос е не е ли по-добре да намалим данъка, както е в момента, защото по-лесно се контролира или трябва да въвеждаме тази сложна система. Това ми е въпроса. Аз не искам да оставя 15 процента данък, защото той наистина е безумен.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма по-висок данък от 4 процента. Вие искате на 10 да го намалите. Няма да дойде никой.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Колеги, започва да става сложна обстановката. Това е разбираемо. Тъй като темата е деликатна. Самото общество е разделено по въпроса. А имам особено мнение. Но тук сме длъжни да защитаваме интереса на държавата, разбира се и на бизнеса. Разбира се, трябва да има баланс на интереси. Аз имам такъв чисто икономически въпрос. Всички други бизнеси плащат 10 процента. Как ще защитим ние пред обществото това, че една фирма, която се занимава с хазарт ще плаща 5 процента излиза накрая данъка, след плащането на премиите. А една фирма, която произвежда роботи, компютри или обувки или хляб ще плаща 10 процента. Тук разговорите за сивия сектор и осветляване няма да ни помогнат много. Правилно ли съм разбрал.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не сте разбрали. Всички тези фирми ще плащат 20 процента еднократна такса плюс 20 процента такса върху разликата между залози и изплатени печалби, плюс 10 процента корпоративен данък, като всички останали фирми. Ако е на загуба трябва да им съберем.
МЕНДА СТОЯНОВА: Може ли една реплика в тази връзка да направя. Досега ние никога не сме поставяли въпроса за облагане на доходите от хазартна дейност на играчите. Защото винаги сме казвали, че се облагат оборотите. Тоест, техните доходи са обложени през оборота. Сега когато няма да се облагат оборотите, няма ли да възникне въпроса за доходите от хазартна дейност на тези играчи?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може. Това е добър въпрос. Ще бъдем първата страна в света. Защо да не направим ноу хау.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, явно на първо четене ще има много интересна дискусия. Между първо и второ четене ще има много предложения.
АЛЕКСАНДЪР ТУМПАРОВ – Българска асоциация за развлекателни и хазартни игри
Ние сме внесли едно официално становище по въпроса за новия законопроект. Аз искам да кажа няколко думи. Във всички документи на Европейския съюз. Тук ще цитирам. Съгласно действащите, както в законодателството на Европейския съюз, така и в законодателството на всички държави членки, данъчна политика и принципи за целите на данъчно облагане на приходите от хазартна дейност е приет принципа на местопребиваване на потребителя, не на организатора. Организаторът е данъчно задължено лице, съгласно местното данъчно законодателство на държавата членка за доходите, които е реализирала от осъществяване на тази дейност на техните територии. Директива с която сме дали един сериозен набор от материали, които доказват това нещо. В крайна сметка идеята за това, че те не осъществяват своята стопанска дейност в България, не може да разберем защо се случва тук при нас. Всички тези неща са направени по този начин. Може би Европейската комисия ще отхвърли нещо подобно. Но ние имаме едно предложение. В момент ще страдат всички надземни оператори.
Аз съм представител и на тези надземни оператори. В момента се отваря порта в полето за интерент операторите. Те ще дойдат тук. Там контрола ще бъде много по-различен, много по-труден отколкото с надземните. Защото надземните могат да дойдат и да кажат. Дайте сървъра да го видим какво прави. А тук не се знае къде е сървъра.
На надземните оператори е ясен представителя във всяка една държава. Той е регистриран. Дал е съответните данъчни и други декларации. Ние имаме предложения, които да направят по качествен и по-лесен контрола на Държавната комисия по хазарта и на НАП към тези интернет оператори. Защото докато не бяха тук, не бяха дошли, надземните оперираха и плащаха един сериозен данък. Няма такъв в света. Мога да ви кажа, че такъв данък 15 процента върху оборота няма в света. Това беше единствено и само в България.
Естествено, всички питаха има монопол. Да, този данък създава монопол. И това е вярно. Но се плаща. Това е положението.
Освен този данък от пряката хазартна дейност, забравя уважаемата комисия, че ние няколко пъти сме давали справки за това, какви постъпления има от този сектор в непреки данъци. И те са може би около 250 – 260 млн. Те са два пъти повече от това, което се получава от преките данъци. Разкриват се голямо количество работни места 50 000 – 60 000 души и т.н.
Проблемът с контрола, аз ще се съглася с господин Горанов, че проблема с контрола има шанс да се завиши още повече, стига да се приеме нещо, което работи в другите държави членки на Европейския съюз. Там организаторите внасят една такса. Изработва се една специална система за контрол. Държавната агенция за приходите я контролира. Достатъчно приходи ще има, за да се издържа това звено, което ще извършва тази дейност. И по този начин няма да съществува как ще контролираме оборота, как ще контролираме печалбите. Това нещо е правено в съседна Гърция, в Италия, в Германия и на много места в света.
Ние говорим за система специална, която е направена софтуерно. Регистрирана е. Всички домейни са регистрирани до тит, до грис, до би джи трябва да бъде тук и т.н. Всички залози транзакции минават през тази система. В предишния вариант се опитаха да направят подобно нещо. Но то не работеше. Създаде се черен списък, който имаше ефект. Не е много голям. Временен ефект. Но ако тук се направи системата технически. Законът е важен. Важно е как ще се прилага и механизмите по които ще се прилага. Аз не искам да ви уча. Но в случая понеже сме специалисти в тази област, знаем как се прилага в другите държави. Без този сериозен контрол няма да се получи нищо. И колкото и да струва скъпо, тази система ще се изплати. А тя може да бъде вменена и като разход на самите организатори. Такива практики в Европейския съюз има. И в предишния действащ закон и сега действащия има такава практика. Организаторът за своя сметка осъществява връзка, създава система за контрол на дейността си и за своя сметка осъществява връзката с НАП. Същият механизъм може да се приложи и при тази по-сложна и по-прецизна система за организиране.
Ако приходите от хазарта с интернет ще се увеличат с някакъв процент, аз мога да ви кажа, специално за данъка, може би господин Кадиев е прав. Специално за данъка. Ще се увеличат оборотите. Нас лично не ни облагодетелства. Защото ние ще страдаме. При нас има много повече разходи, отколкото един интернет хазартен оператор. Има някакъв сървър. Мога да ви кажа един пример. Покер старт има 1300 души персонал за цял свят. Само в Еврофутбол са 4500 човека работни места. За цял свят 1300 души. Къде е разликата, че се създават работни места, че се плащат допълнителни данъци и че в крайна сметка ние ще страдаме. Надземните оператори ще страдат сериозно от тази дейност, интернет дейността.
Ако се наложи сериозен контрол, може би ще се балансират нещата. Защото надземните оператори ще имат възможност да създават по-добри коефициенти, по-добри условия за игра. И може би ще се увеличи.
Преди години във Великобритания Закона за данъчното облагане на този вид игри беше 15 процента, а те го намалиха на 6,5 процента. От 6,5 процента върху оборота го направиха 15 процента върху разликата. Това са 15 процента върху разликата между изплатени печалби и залози. И доказаха че в средносрочен план приходите в хазната се увеличиха. Това е факт. Това може да се провери. Уважаемата комисия може да запита колегите от Великобритания. Те бяха изчислили. Университета в Манчестър беше направил една снимка на цялата тази дейност. Оказа се, че за осем месеца интернет операторите от Великобритания, които се бяха изнесли офшорно се върнаха обратно в Англия и се увеличиха приходите. Тук се очаква да се получи същото.
Аз говоря за нещо друго. Контролът трябва сериозно да се завиши. Според нас отпадането и на филтрацията и както каза госпожа Стоянова, решение на районния съдия за спиране на дейността и за затваряне на сайта и черния списък, тези неща трябва да останат. Те съществуват навсякъде. Във всяка една европейска държава. Ако такива ограничения няма мога да ви кажа, че компаниите които биха се скрили зад офшорни зони, много от тях са много сериозни и те няма да си позволят да правят нарушения. Но много от тях над 4000, както казвате вие, могат да си позволят дори и да излъжат своите потребители. И това се е случвало.
Данъкът в Малта е 0,5 процента. Те не са офшорна зона. Те са европейска държава. Така че въпроса е Държавната комисия по хазарта как ще кореспондира и НАП естествено, с тези свои дружески служби и да решават тези въпроси. Но най-важното е контрола с една сериозна система за контрол.
И нещо което казваме, в подкрепа на това, което каза госпожа Стоянова. Най-добре е специално тези неправителствени организации, те могат да създадат сериозни проблеми. Това е наше мнение. Те могат дори и да рекетират хазартните оператори. Ако те не си създадат свои, тези компании могат и да ги рекетират. Тези които ще се занимават с понятията незаконен хазарт, вредността от хазарта и т.н. Те се занимават с клиенти. Но в тази връзка може да има нелоялна конкуренция и рекет върху хазартните оператори. Ще има. В Европа не е приложено това нещо.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря ви. Имате думата.
АНГЕЛ ИРИБОЗОВ – Българска търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия
Що се касае до така наречените организации с нестопанска цел, те са с неясен статут. И тук искам категорично да заявя, че Европейската комисия е казала, че това е една инициатива за саморегулиране на големи оператори в Европейския комитет по стандартизация. Но Европейската комисия казва, че инициативите за саморегулиране могат да послужат за добър принос за определяне на съдържанието на общите стандарти. но саморегулирането не може да замени националната уредба. А ние вкарваме сега една инициатива за саморегулиране на големите оператори. Защото ние сме изпратили становище и сме приложили това споразумение в нашето законодателство.
Освен това, ние забравяме нещо друго, за българските производители, чиито донякъде права се отменят или променят със законодателството. България може да се гордее със своите производители и да влиза в петте държави, които имат сериозни производители в Европейския съюз.
В момента българските производители донякъде и при гледането на предишния закон споменахме, че биват принуждавани да се лицензират в чужбина. А сега отпада лицензирането за чуждестранните производители, което също макар и малко, носи някакви такси за съответно държавния бюджет.
Освен това вноса и реализирането се разрешава на организатори за собствени нужди. А производителите имат съответно права върху своя продукт. Ние считаме, че принципно трябва да има по-широка дискусия, когато има сериозни проблеми. Защото действително може да изпаднем в една ситуация на едно прибързано вземане на решение, което действително към момента 120 млн. са приходите в бюджета. И последните три години бяха толкова. Последните три години това е 8 процента от приходите по ЗКПО се генерират от хазарт. Горе долу процента е такъв, какъвто генерира целия финансов сектор.
Освен това тези приходи при увеличението на данъка със 70 процент, съответно приходите не се увеличиха, което показа, че голяма част от сектора се оттегли. Данъкът се увеличи с близо 70 процента, а приходите в бюджета останаха същите, защото 40 процента от съоръженията се оттеглиха.
И когато говорим за он лайн хазарта, господин Цонев спомена, че действително има при различни канали за облагане, при различни канали за реализация на хазартна услуга, облагането трябва да бъде едно и също. С отпадането на главата за примерно дефинициите за виртуаално хазартно оборудване и виртуален игрален автомат, как един участник в една игрална зала, където играе най-общо казано игрално съоръжение, игрален автомат портативка ще бъде облаган по един начин, а когато играе в интернет пространството, той ще бъде облаган по друг начин.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря. Колеги, много интересно ще бъде в зала.
Преминаваме към гласуване.
Моля, който е за предложения проект за закон, моля да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Седем против. Въздържали се? Въздържали се няма.
Приема се.
Аз имам едно предположение, което предполагам, че ще бъде подкрепено от всички. Искам да сменим дневния ред. Да минем двата закона проекта за бюджет на НОИ и Здравната каса, тъй като много хора задържаме в момента и чакат да мине ДОПК.
Има ли някой против?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, продължаваме.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г., № 302-01-34, внесен от Министерски съвет на 30.10.2013 г. – за второ четене.
Закон за бюджета на
Държавното обществено осигуряване за 2014 г.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Чл.1 ал.1, 2 и 3-та има направено само едно предложение на народните представители Светлана Ангелова, Тотю Младенов и група народни представители.
МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Ангелова е подготвена, че това е последна точка и затова я няма, за да дойде да си защити предложението. Ние правим едни промени в последния момент.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Шефът на Здравната каса не присъства в момента. Затова започнахме с този бюджет. Този който трябва да отговаря, този който е вносител на законопроекта. Тя е представител на Министерският съвет по този законопроект.
Ще представи ли някой предложението?
МЕНДА СТОЯНОВА: Чакаме госпожа Ангелова. Току що й се обадих да слезе от горния етаж.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има едно предложение по чл.1. То е ваше и на вашите колеги. Изтеглихме тази точка по-напред в дневния ред.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Нашето предложение по чл.1 е свързано с това, че предлагаме намаление на бюджета на Държавното обществено осигуряване разходната част с 19 млн. 200000 лева, което е свързано първо. Искаме намаление на разходната част на фонд “Пенсии” с 45 млн. и 500 000. Тъй като не сме съгласни тези 45 млн. 500 000 със спирането на повишаване възрастта и стажа за пенсиониране от 1 януари 2014 г. Видяхме, че в мотивите това ще струва на бюджета на Държавното обществено осигуряване 45 млн. 500 000. Затова предлагаме намаление на разходната част на фонд “Пенсии” с 45,5 млн. лева. Но същевременно предлагаме увеличение на разходите за социални помощи и обезщетение с 26,3 млн. лева. Тези 26,3 млн. лева - искаме 5 млн. повече да се увеличат средствата за профилактика и рехабилитация и 21 млн. 300 000 искаме повече за фонд “Безработица”. Тъй като по-нататък предлагаме в чл.10 увеличаване на дневния минимален размер на обезщетението за безработица от 7 лв. 20 ст. на 9 лв.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз ви благодаря. Колеги, имате ли изказвания по предложението на колежката Ангелова и група народни представители по чл.1? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията по отделните алинеи, както са направени или в цялост предложението да го предложа. Как предлагате вие? Чл.1 като цяло. Те са свързани.
Моля, който подкрепя предложението на колежката Ангелова и група народни представители да гласува.
Има три заявление на колегата Риза, колегата Анастасов и Дора Янкова. Това са тримата колеги, които бяха тук и казаха, че гласуват както аз гласувам.
Гласували 7 “за”.
Против? Десет против. Въздържали се? Няма.
Не се приема.
Подлагам на гласуване чл.1 по вносител и наименованието на закона.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Против няма. Въздържали се? Десет въздържали се.
Не се приема.
По чл.2 има направено също само едно предложение от н.п. Светлана Ангелова и група народни представители. Заповядайте госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости, нашето предложение по чл.2 ал.2 е свързано също с намаление на разходите с 45 млн. 500 000, които са във връзка с това, че не сме съгласни да се замрази увеличаването на възрастта и стажа за пенсиониране през 2014 г. Затова ние предлагаме в разходите на фонд “Пенсии” да бъдат намалени с 45 млн. 500 000. А също така с това намаление ние намаляваме и дефицита.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз ви благодаря. Колеги, имате ли изказване по това предложение? Няма.
Подлагам го на гласуване относно чл.2. Чухте предложението на колежката Ангелова и група народни представители.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 7 “за”.
Против? Десет против. Въздържали се? Няма.
Не се приема.
Подлагам на гласуване чл.2 по вносител.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма против. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
Чл.3 няма направени предложения.
По чл.4 също.
По чл.5 има. Чл.3 и чл.4, ако няма изказвания ще ги подложа на гласуване ан блок по вносител.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма против. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
Чл.5. По чл.5 има направено едно предложение от н.п. Светлана Ангелова и група народни представители. Представете го госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, какво предлагаме ние. Увеличение с 5 млн. лева на фонд “Общо заболяване и майчинство”, защото искаме с 5 млн. лева да се увеличат парите за профилактика и рехабилитация.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има ли изказвания по това предложение? Няма.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 7 “за”.
Против? Девет против. Въздържали се? Един въздържал се.
Не се приема.
Чл.6. По чл.6 заповядайте госпожо Ангелова да представите единственото предложение.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, чл.6 правим следните предложения. Именно увеличение с 21 млн. 300 000 бюджета на фонд “Безработица”. Тъй като предлагаме по-нататък дневния минимален размер на обезщетението за безработица за 2014 г. да бъде увеличено от 7 лв. и 20 ст. на 9 лева. Тъй като размера на обезщетението не е увеличаван от доста години. И ако остане на 7 лв. и 20 ст., това значи, че хората които получават това обезщетение ще получават средства по-малко от линията на бедност.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако няма изказвания по това предложение, подлагам го на гласуване.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 7 “за”.
Против? Седем против. Въздържали се? Трима въздържали се.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл.6.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се седем.
Приема.
Чл.7. Няма направени предложения. По чл.8 също. По чл.9 също.
Ако няма изказвания трите члена ан блок.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се седем.
Приема.
По чл.10 госпожо Ангелова представете вашето предложение.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, става въпрос отново за нашето искане за увеличаване на дневния минималния размер за обезщетението за безработица за 2014 г. от 7 лв. 20 ст. на 9 лева.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има ли изказвания?
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Един въпрос. От коя година не е променян този размер на обезщетението. По скоро е въпрос към НОИ.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Заповядайте да отговорите.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, минималния размер на дневното обезщетение за безработица не е променяно от 2010 г. и е в този размер 7,20. Евентуална негова промяна и повишаване, както се предлага на 9 лв. ще засегне 57 000 безработни лица, които получават обезщетение за безработица.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Сега вече въпрос към ГЕРБ. Защо от 2010 г. не сте го увеличавали, а сега предлагате да бъде увеличено?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Защото до 2010 г. имаше таван на обезщетението за безработица. И ние го премахнахме. И то стана 60 процента от осигурителния доход, който е получавало лицето 12 месеца назад. Тоест, години наред когато е управлявала тройната коалиция е имало таван на обезщетението за безработица. Ние го махнахме този таван и дадохме възможност на безработните лица да получават един по-добър и по-висок доход. И да може да се повиши тяхното качество.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Това е горната граница на тавана. А долната граница, което е дневния минимален размер, защо той не беше увеличен.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Последно е увеличено 2010 г., това което каза господин Петков.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да се върнем на професионалния език, а не на политическия. Защото тогава, в кръга на шегата, някой ще каже, че сте вдигнали тавана и сте качили безработицата с 450 000, за да й се радват. Нека да бъдем по-сериозни.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, подлагам на гласуване предложението на колегите Ангелова, Тотьо Младенов и група народни представители.
Гласували 7 “за”.
Против? Девет против. Въздържали се? Един въздържал се.
Не се приема.
Подлагам на гласуване чл.10 по вносител.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се седем.
Приема.
Чл.15 плюс заглавието на Преходни и заключителни разпоредби и параграфи от 1 до 3 включително няма направени предложения.
Ако няма изказвания, аз ще подложа на гласуване ан блок.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се седем.
Приема.
По параграф 4 има направено предложение.
Кой ще го представи. Заповядайте.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз се извинявам, имахме Социална комисия и затова закъснях.
Преди да представим нашето предложение, ако е станало това, преди аз да започна да говоря, моля да ме поправите.
Вчера с общ законопроект Комисията по труда и социална политика и в Парламента се прие на първо четене измененията в Кодекса за социалното осигуряване. Там има текстове като параграф 2 от промените в КСО за военнослужещите. Параграф 3 за това лицата придобили, преди да добият право на пенсия, 24 месеца се намалява пенсията с 0,4 на сто за всеки месец недостигащ. Параграф 4 за работещите първа и втора категория труд и за учителите, които се пенсионират от учителския пенсионен фонд.
Доколкото знам тези разчети за такива разходи не бяха направени в бюджета за Държавното обществено осигуряване. И може би въпроса ми е към Националния осигурителен институт. Колко са допълнителните разходи във връзка с промените на КСО, които предлагате?
И не на последно място, аз бих искал да знам, Националния осигурителен институт правил ли е разчети за следващите примерно пет или шест години, как би се отразило това на бюджета на Държавното обществено осигуряване като разходи.
Благодаря.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: И аз искам да допълня към това, което каза колегата Младенов. Съвсем пресен случай. Вчера в зала последните минути гледахме промените в Кодекса на труда. Аз повдигнах тогава въпроса, след като на второ четене беше приет Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда на колегата Захари Георгиев, което е свързано с даване на нови права и въвеждането на отпуск за отглеждане на дете между две и пет години. Зададох въпроса това нещо, дали го има в бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2014 г.? Имаше смях от ляво. Но ето в момента гледаме предложенията между първо и второ четене в бюджета на Държавното обществено осигуряване.
Вие вчера гласувахте, че от 2014 г. ще се дават пари, т.е. ще се черпят права от осиновителите, които ще осиновят деца между две и петгодишна възраст. И става въпрос за черпене на права в продължение на една година 12 месеца. Отново няма това предложение.
Вчера вие се смяхте в зала, но защо колегите вносители на законопроекта не направиха това предложение. Имаше такава възможност вчера до края на работния ден. Това колко ще струва на бюджета на Държавното обществено осигуряване и по-специално на фонд “Общо заболяване и майчинство”. Знаем, че има преразход на този фонд “Общо заболяване и майчинство”. И сега отново ще натоварим този бюджет. Казах че ще има дефицит през 2014 г. на този фонд. Пак ми се смяхте. Няма никакво предложение. Откъде ще се вземат тези пари.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз благодаря госпожо Ангелова. Иска ли да отговори някой от Национално осигурителния институт? Заповядайте.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря ви господин председател.
На въпросите които бяха поставени от господин Младенов и госпожа Ангелова. В мотивите към законопроекта и по-подробните, с които той беше внесен в Министерския съвет сме посочили ефектите от кои мерки на практика са отчетени в проекта на бюджета на Държавното обществено осигуряване. Това е мярката свързана със замразяване на условията за възраст и стаж през 2014 г. на нивото от 2013 г., която е 45 млн. и 500 000.
По отношение на предлаганите изменения в Кодекса за социалното осигуряване с други законопроекти в становищата по тези законопроекти, Националния осигурителен институт е представил своите оценки за ефектите. Но те не са отчетени в проекта на закона за бюджета на ДОО за следващата година.
Конкретно на въпроса какво би струвало въвеждането на условия за гъвкаво пенсиониране. Нашите оценки са правени за тригодишната бюджетна прогноза за периода 2014 – 2016 г. Специално за 2014 г. очаквания ефект, макар че тук има много поведенчески ефекти, които е трудно да измерим е около 30 млн. 500000 повече разходи, ако се въведе този гъвкав режим на пенсиониране.
По отношение на отпадане на условието за възраст за пенсиониране на военнослужещите по чл.69, също сме представили нашите разчети и това би позволило на около 800 военнослужещи да упражнят правото си на пенсия и би струвало около 2 млн. 700000 повече разходи за пенсии на тези лица.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Искате ли да вземете отношение?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Аз искам на моя въпрос специално. Вчера това, което приехме на второ четене. Дали е предвидено.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Отговорих ви, че не е предвидено.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: А какъв е финансовия ефект? За какво става въпрос?
БИСЕР ПЕТКОВ: За първа и втора категория труд.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние не гледаме КСО сега, а гледаме бюджета. Като дойде КСО в зала, ако приемем бюджета без да е предвидено няма да приемем КСО. Това е истината. Или ако приемем измененията в Кодекса ще трябва да изменим бюджета.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Не е вярно. С Преходни и заключителни разпоредби на Кодекса на труда, който вчера беше приет на второ четене в зала се регламентира промяна и в Кодекса за социално осигуряване и дава право на осиновителите, които осиновят дете между две и пет години да се ползват от това право. От отпуск за отглеждане за осиновяване в продължение на 12 месеца.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Прощавайте, грешката е моя. Мисля, че господин Младенов питаше за възрастта и стажа, а вие говорите за две различни неща.
МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Ангелова каква е оценката на тази промяна?
БИСЕР ПЕТКОВ: Нека управителя на НОИ да ви ги даде като цифри, като разчети за следващата година.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Имате ли възможност да дадете такава оценка?
БИСЕР ПЕТКОВ: Аз казах част от оценките по предложенията в други законопроекти, които се разглеждат. По отношение на предложението за стопиране на нарастването на условията за възраст и стаж на категорийните работници, които могат да се пенсионират от ДОО по § 4, съответно нашите разчети за 2014 г. е, че ако нарастването на възрастта и стажа се спре и остане на нивата на 2013 г., това ще струва допълнително около 9 млн. 500000. Също сме го посочили в нашето становище по законопроекта на народните представители Сергей Станишев и останалите, които са вносители на този законопроект.
По отношение на ефектите от въвеждането на възможност за получаване на обезщетение при осиновяване на дете от две до петгодишна възраст е много трудно да се направят оценки, какви допълнителни разходи от Фонд “Общо заболяване и майчинство” ще произтекат от разширяването на сегашните рискове. Тъй като изцяло става дума за поведение на лицата. Поне доколкото си спомням в мотивите на вносителите на законопроекта беше посочено, че държавата като цяло ще има по-малко разходи в сравнение със сега, ако тези осиновители получават обезщетение. Но колко това ще струва на бюджета на ДОО, нямаме оценки.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Само да направя едно уточнение. Тук става въпрос за бюджета на ДОО. А това което е, тези деца се отглеждат от специализирани институции, то е от бюджета на Социалното министерство. Бюджета на ДОО няма нищо общо с бюджета на социалното министерство.
Второ, фонд “Общо заболяване и майчинство” има дефицит на 55 млн. И като прибавим и това.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, има ли други изказвания.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Изводът е, че през 2014 г. дефицита в Държавното обществено осигуряване се вдига значително с всички тези популистки социални мерки, които въобще ги няма тук между първо и второ четене. Ако тук имаше предложение по отношение на това, което каза колегата Младенов, за промените в Кодекса на труда, да може да се съгласим. Има такива предложения. Направени са сметки. Ще има дефицит. Но тези предложения ги няма. Откъде пари? Няколко милиона така се скриват. Тези 45 са само от тази мярка, която касае Кодекса за социално осигуряване. Това е във връзка с тези майки, които ще черпят тези права на осиновителите между две и петгодишна възраст, не се знае за какво става въпрос.
Приемаме законопроекти и нямаме финансова обосновка. Колко ще струва това, никой не знае. Какъв е този бюджет?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Има ли други изказвания по тази тема? Господин Кадиев искахте думата.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Нещо което чух от вас малко ме притесни. И то беше като стигнем до гледане на КСО, ако няма пари няма да ги приемем тези неща. Нали ние в момента приемаме бюджета с ясно поети ангажименти, че ще има замразяване на възрастта. Ясно поет ангажимент, че военните ще се пенсионират по друг режим. И не бих искал след няколко седмици само, стигайки до КСО изведнъж да се оправдаем с това, че ги няма в бюджета и съответно няма да ги приемем.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тук са хората, които са правили бюджета. Ако ги има добре, ако ги няма какво ще приеме.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Съгласни сме. Имате политика, съгласни сме с това.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Нашата политика е тази, която е заложена в тези промени, които са предложени в КСО. И пак повтарям, не искам след една седмица да кажем, че се отказваме, защото ги няма в бюджета.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз не искам господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Тогава да ги заложим тези 45 млн.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Направил ли сте предложение? Аз казвам какво е положението. Аз питам, дали са предвидени. Отговарят ми не. И аз казвам, като не са предвидени, значи няма да се приемат. Вие ми казвате, че сте притеснен и аз съм притеснен.
БИСЕР ПЕТКОВ: Понеже господин Кадиев посочи числото 45 млн. и 500000. Това е ефекта от стопиране нарастването на възрастта и стажа за 2014 г. И тази сума е предвидена в разходите на фонд “Пенсии”. Това искам категорично да кажа.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: А коя не е предвидена?
БИСЕР ПЕТКОВ: Не е предвидена в сумата, която евентуално би довела до нарастване разходите за пенсии от въвеждане на гъвкави условия за пенсиониране, които са 30 млн.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: И още 2 млн. за военните.
БИСЕР ПЕТКОВ: И 2 млн. 700 000 максимум, ако отпадне условието за възраст за военнослужещите.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз като правя предложения предварително ги обезпечавам. Защо задавате към мен въпроса? Аз не съм правил предложение в КСО, за да ме питате мен и да се притеснявате от моето изказване. Аз питам колегите. Те задават въпроси, но и отговарят. Аз ръководя Комисията и отговарям на въпроса как ще се приеме КСО. И аз казвам, че няма да се приеме, ако не са предвидени. То е толкова логично. Или ще се приеме и ще ремонтираме току, що приетия закон.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: По същата логика и аз бих могъл да кажа, аз като давам предложения за Закона за хазарта ги обезпечавам, защото и там не са обезпечени.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Затова гласувахте въздържал се.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Как са обезпечени. Как ще дойдат 20 млн.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Именно затова така гласувахте. Аз не ви оспорвам правото. Не ми оспорвайте на мен правото като председател да правя заключения, които виждам в Комисията, че са логични точни и ясни.
Тук сме професионална Бюджетна комисия. Не сме политически орган.
Има ли други изказвания по темата?
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз мисля, че цялата тази неразбория идва от това, че не се спазва Закона за публичните финанси, бившия Закон за устройство на държавния бюджет, данъчни закони, всякакви други закони, които касаят размери, основи, облекчения се приемат преди Закона за държавния бюджет, а не се приемат между първо и второ четене на Закона за държавния бюджет и респективно на законите за Здравната каса и за Държавното обществено осигуряване. Това е причината.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Така ги приехме госпожо Стоянова. Основния пакет данъчни закони ги приехме преди Закона за бюджета.
МЕНДА СТОЯНОВА: На второ четене господин Цонев трябва да минат, за да е ясно точно за какви текстове става дума и каква е оценката за разходите по тези текстове. Това е кашата която забъркахте.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма никаква каша. В тази каша Бюджетна комисия е била няколко пъти под ваше управление. Няма никаква каша. Основния пакет данъчни закони беше приет целия преди първо четене на бюджета. Така че не намирам тук никаква логика. Ако има някакъв закон, както днешния, който гледахме, той е неутрален към бюджета и затова си позволяваме да го пуснем между първо и второ четене. Такава е оценката на специализираните органи на Министерство на финансите.
Тук може би има такъв случай. Ще го видим. Ще го изчистим преди второто четене в зала. Няма драма, но по принцип е така, но не ни вкарвайте в някаква каша, която си измисляте.
Господин Кадиев заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Без да ви вкарвам в каша. Въпрос към НОИ. Има ли възможност да намерите резерви за тези 30 млн., с които да покрием тези ангажименти, които ние сме поели в Кодекса за социалното осигуряване? Защото ако няма, ще се изложим така, че и господин Цонев няма да ни измъкне.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ясно е.
Подкрепено е от работната група Няма смисъл да го представям. От 24 на 18 месеца.
МЕНДА СТОЯНОВА: Това предложение което е прието трябва да има оценка в ефекта. Имате ли такава оценка. Бихте ли ни казали колко е оценката.
БИСЕР ПЕТКОВ: Ще отговоря на госпожа Стоянова. На база на преизчисляване на отпуснатите обезщетения за бременност и раждане от началото на годината с 18 месечен референтен период, защото сега знаете, че се изчисляват на база на 24 месечен период, сметките показват, че ако съвкупността се запази, ние просто екстраполираме. Това би увеличило средно дневния размер на обезщетението с около 60 ст. Сега той е 23 лв. 40 ст. Тоест при преизчисляването с 18 месечен период стават 24 лева. И за тази съвкупност би довело до увеличаване на разходите за обезщетение за бременност и раждане с около 3,5 млн. на годишна база.
Считаме, че по отношение на този риск, последните години поради неблагоприятните демографски тенденции, намаляване на раждаемостта имаме излишъци, т.е. съответно икономии от планираните разходи. Тези 3 млн., които оценяваме или 3 млн. 500 000 биха могли да влезнат в рамките на планирания разход.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря. Има ли други въпроси? Ако няма пристъпвам към гласуване.
Първо предложението на н.п. Светлана Ангелова, Тотю Младенов и група народни представители. Моля, който е за да гласува.
Гласували 7 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Десет въздържали се.
Не се приема.
Предложението на н.п. Сергей Станишев, Лютви Местан и група народни представители, моля който е за да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се седем.
Приема.
Параграф 3 не сме го гласували по вносител.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се седем.
Приема се.
Преминаваме към параграф 5 по вносител. Няма направени предложения.
Параграф 6 също, § 7 също, § 8, § 9 и приложенията 1, 2, 3 и 4.
Колеги, имате ли изказвания по тези параграфи и четирите приложения. Няма.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се седем.
Приема.
С това бюджета на Държавното обществено осигуряване е приет.
Благодаря на колегите от НОИ и на всички, които бяха тук. Благодаря на госпожа Ангелова и на господин Младенов.
Преминаваме към следваща точка.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., № 302-01-35, внесен от Министерски съвет на 30.10.2013 г. – за второ четене.
По заглавието няма направени предложения.
По чл.1 има направени предложения от н.п. Даниела Дариткова, Галина Милева и Десислава Атанасова.
Има също така направени предложения от н.п. Джема Грозданова.
Работната група не подкрепя предложенията на госпожа Дариткова и група народни представители.
На госпожа Джема Грозданова е подкрепено предложението по т.2 буква “г”. Останалите не са подкрепени.
И на н.п. Нигяр Джафер и Емил Райнов, които са подкрепени от Комисията.
Давам думата по реда на постъпване. По първото предложение. Заповядайте госпожо Дариткова да го представите.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, парите на Националната здравноосигурителна каса в размера на приходите за тази година реално се увеличават със 112 млн. 834 000 лв. в сравнение с 2013 г. Ясно е, че 2013 г. има проблем с изпълнението на бюджета на Касата. Тоест имаме повече плащания в края на годината, отколкото са предвидени приходи. Тоест в следващата година се очаква да се влезе в бюджет с дефицит. И в тази връзка се търсят различни варианти за увеличение на приходната част на бюджета на Касата.
Такова предложение от наша страна е на базата на едни 58 млн., които са предвидени за координация на системите за социална сигурност и обикновено са в разходната част от здравноосигурителни плащания. Като се позовава на чл.23 т.9 от Закона за здравното осигуряване, който гласи, че целеви субсидии от държавния бюджет за изпълнението на задълженията, които произтичат от прилагането на правилата за координация на системите за социална сигурност могат да попълнят бюджета на Касата, аз предлагам трансфера от Министерство на здравеопазването, който е в размер на 13 млн. 400 000, да стане в рамките на 71 млн. 400000. Тоест да се увеличи с 58 млн. Тези средства да дойдат за сметка на държавния бюджет.
В последствие предлагам тези средства да се разпределят в графата за плащания за болнична помощ, защото е ясно, че там дефицита е най-сериозен. В предложения проектобюджет на Касата са заложени 111 млн. 383 000 лева по-малко за 2014 г., отколкото за 2013 г., въпреки че влизаме с дефицит.
Другото наше предложение касае отпадането на така наречения или определено това е нерафиниран трансфер от 104 млн. 834 000, които ще се разпределят само след предлагане на специални мерки от Министерство на здравеопазването приети от Министерски съвет за оптимизиране на разходите на Националната здравноосигурителна каса и включването им отново в параграфа за болнична помощ.
В тази връзка смятам, че с така осигурените средства ще могат да се разплатят и неразплатените средства за последните месеци на тази година, като предлагам в последствие да отпадне необходимостта тези плащания да се осъществят от резерва за неотложни разходи и той да остане, както е било винаги досега и както е регламентирано в специалния закон, за да се изразходва обикновено след втората половина на годината.
Това са нашите предложения.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да ги представим и трите предложения и ще ги дискутираме.
Следващото предложение на н.п. Джема Грозданова.
Няма кой да го представи. Тогава да преминем към следващото предложение на н.п. Нигяр Джафер и Емил Райнов.
Кой ще го представи? Господин Райнов заповядайте.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря ви уважаеми господин председателю.
Скъпи колеги, предлаганата промяна е във връзка с увеличение на разходите за болнична помощ. Тя е във връзка с прехвърлянето плащането на ваксините от НЗОК към Министерството. И останалите средства 29 млн. са предвидени да преминат за заплащане на болничната помощ в бюджета на НЗОК. Допълнителна промяна имаме свързана с увеличение на разходите за дентална помощ с 10 млн. за сметка на намаление на средствата за други здравноосигурителни плащания, с цел осигуряването на необходими финансови ресурси за подобряване достъпа на здравно осигурените лица над 18 години за дентална помощ.
Третото е във връзка с преминаване финансирането на ваксините за задължителни имунизации към Министерството се осигуряват и се предлагат промени в специалните закони свързани с тази дейност. И накрая допълнително се осигуряват необходимите средства в размер на 27 млн. за заплащане на сто процента дейността на касата за м.септември 2013 г.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги имате думата за изказване по тези три предложения, както и по основния текст на чл.1.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имам въпрос към д-р Райнов. Предложението за заплащане от следващия бюджет на плащанията за м. септември, което се прокрадна във вашето изказване от 27 млн., къде го откриваме във вашето предложение?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, скъпи колеги, ако прочетете спокойно законопроекта ще видите, че става въпрос за тази година. Касата излиза на дефицит с минус 27 млн.
ДАНИЛА ДАРИТКОВА: Аз мисля, че обсъждаме параграф по параграф и сега сме на чл.1. От предложението, което внимателно чета никъде не намирам 27 млн., които ще бъдат за заплащане на болниците за 2013 г. и то м.септември. Виждам едни 29 млн., които се получават от прехвърлянето на средствата за ваксини, към средствата за болничната помощ, които изобщо не решават проблема за болничната помощ.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграф 15 на Преходни и заключителни разпоредби.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ние се разхождаме по целия законопроект, а не само по чл.1.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Когато има дадено някакво предложение и то систематичното му място не е в чл.1, а другаде се отразява, където му е систематичното място.
МЕНДА СТОЯНОВА: Няма нищо лошо. Въпросът е, че ние току що получихме доклада на касата и по никакъв начин не може да се ориентира, без цялата материя.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Затова не бързаме. Чакаме да ги погледнете. И затова толкова спокойно ви насочвам вниманието къде е параграф еди кой си и чакам да го погледнете. Сами разбирате, че срока беше снощи и е цял подвиг да се изготви. Вие добре знаете, госпожо Стоянова, че за да се изготви доклад за няколко часа е сериозно усилие.
Има ли други изказвания? Успяхте ли да се запознаете.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Това всъщност е актуализация на бюджета на Здравната каса.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Прекрасно виждате какво е. Пише Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г. в чл.1 се правят следните изменения. И са описани кои са измененията. Това по същество е актуализация, както правилно казахте. Погледнах и видях, че има такава практика в работата на 41-то доминирано от вас Народно събрание. Иначе нямаше да позволя да бъде направено в този закон.
Други въпроси имате ли по отношение технологията на отразяване на предложенията?
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Понеже практиката предполага между първо и второ четене да не се входират текстове, които не са предлагани на първо четене и не променят съществено философията на приетия бюджет, аз смятам, че това е нарушение на правната техника. Защото актуализация на бюджета, която не е обсъждана при първо четене на този законопроект, според мен е нарушение, колкото и да ни обвинявате в некомпетентност, все пак сме натрупали някакъв парламентарен опит за една година. Това е съвсем екстравагантно решение.
Наистина от позицията на вашия дългогодишен опит е допустимо. Но да се прави актуализация между първо и второ четене на бюджета за 2013 г., след като си направихте една актуализация през август месец, това вече е несъвместимо с всякакви парламентарни правила.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това е вашето мнение. Вземаме го за сведение. Благодаря ви.
Има ли други въпроси и изказвания по този § 1 по направените предложения? Ако няма ще пристъпим към гласуване.
Наименованието на закона ще го гласуваме, когато гласуваме предложенията и гласуваме текста на вносителя.
Моля ви подлагам на гласуване предложението на госпожа Даниела Дариткова, Галина Милева и Десислава Атанасова.
Който е за да гласува.
Гласували 7 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Десет въздържали се.
Не се приема.
Предложението на госпожа Джема Грозданова ще го подложа на гласуване само тази част, която не е подкрепена. Защото има една точка втора буква “г”, която е подкрепена.
Подлагам на гласуване неподкрепената част от предложението.
Гласували 7 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Десет въздържали се.
Не се приема.
Това което е подкрепено от работната група точка 2 буква “г”.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
Предложението на н.п. Нигяр Джафер и Емил Райнов.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
Подлагам на гласуване наименованието на закона и чл.1 с приетите току що гласувани предложения на н.п. Джема Грозданова по т.2, буква “г” и на н.п. Нигяр Джафер и Емил Райнов.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
Пристъпваме към чл.2 и чл.3. Няма направени предложения.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Ако нямате изказвания по тези два члена, подлагам ги на гласуване.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
По чл.4 има направено само едно предложение. Не е подкрепено от работната група.
Кой ще го представи? Госпожо Дариткова заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми колеги, в чл.4 се регламентира по какъв начин ще се получават плащанията и ще бъдат разпределени бюджетите на болниците за следващата година. Това е практика, която явно се налага да бъде продължена, въпреки всичките критики и заявките, че няма да има лимитиране. Но тук се прокрадва още едно по-притеснително рамкиране на тези бюджети.
Отпада думата “прогнозни”, защото се вижда, че има годишна обща стойност, която звучи доста по-императивно. Тоест, болниците ще получат бюджет и за следващите десет месеца в индивидуалните си договори или за 12 месеца. Не знам как ще го направите вие. Досега се разпределяха за десет месеца, защото се очакваше за последните два месеца, да се разблокира оперативния резерв. И затова тук постоянно се тиражираше твърдението, че болниците имат бюджет само за десет месеца. Може би сега цялата сума ще се разпредели на 12 месеца и ще стане ще по-малка, защото вие оперативния резерв ще го похарчите още в първите месеци и може би някой ще обясни от Касата какви са намеренията.
Но все пак думата прогнозни предполага много по-голяма гъвкавост при бюджетирането. Защото ако имаме твърд бюджет и следващия пациент, след привършването на този бюджет дойде в болницата, кой ще плаща? Лечебните заведения за болнична помощ. Така ли, за тяхна сметка ще бъде лечението или ще се връщат пациентите. Трябва точно и ясно да кажете. Затова смятам, че думата прогнозни дава възможност за гъвкавост на тези бюджети и не предполага твърдо лимитиране, каквото се залага в така предлагания текст на чл.4.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря ви. Други съображения има ли?
РУМЯНА ТОДОРОВА: Ние не смятаме, че е прогнозна стойност, а е нещо, което е по-либерално от обща стойност. Още повече в текстовете на проектозакона се дава възможност, да се ползват и 5 процента от резерва, който е 272 млн. Така че аз не виждам какво лимитира повече от прогнозната стойност. Така че според мен нещата не са така трагични, както се представиха.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря ви.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Още един въпрос имаше. Разбира се методиката за определяне на бюджетите на лечебните заведения, които са неотменна част от техните договори се определя от Надзорния съвет на Касата или както ще се нарича в бъдеще, защото има и други предложения законодателни в това отношение, с които още повече ще се обърка този законопроект в бъдеще. От сега ви предупреждавам. Как ще се определят бюджетите? Ще се дели цялата сума за болнична помощ на договорните партньори за една година или за десет месеца, защото бюджета на касата, резерва ще се похарчи още в първите месеци.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Нека колегите да отговорят първо на този въпрос.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Това е решение на Надзорния съвет. Когато се събере Надзорния съвет, когато бюджета е факт, ще се вземе решение и ще ви уведомим.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря ви. Следващ въпрос.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаема госпожо Тодорова, в чл.4 в ал.2, 3 и 4 е описан реда за определяне на стойностите. Въпросът ми е следния. След като бъде определена годишна обща стойност на разходите разпределена по месеци. Ако в последствие в хода на изпълнението на бюджета по тримесечие или месечно, възникнат нови дейности или бъдат приключени нови дейности и ако има необходимост тази годишна обща стойност да бъде променяна, като бъдат увеличавани средствата, как ще се процедира?
РУМЯНА ТОДОРОВА: Методиката тази година ще бъде абсолютно различна от тази, която е била до момента. Тя ще се определя на брой здравноосигурени лица за болнична помощ. Така че тази обща стойност ни е необходима на база районна каса. И от там нататък вече тя ще бъде разпределена по лечебните заведения.
А що се отнася за допълнителните договори, съвместно с Лекарския съюз, доколкото знам текста вече е гласуван и приет, че нови дейности след 1 януари няма да бъдат включвани като заплащане в дейността на касата.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря ви. Имате ли други въпроси? Госпожо Атанасова ще имате възможност в зала да дискутирате.
Предлагам на гласуване предложението на н.п. Даниела Дариткова и група народни представители.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 7 “за”.
Против? Десет против. Въздържали се? Няма въздържали се.
Не се приема се.
Предложението на работната група за чл.4, моля който е за това предложение на работната група, да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Седем против. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
Минаваме на Преходни и заключителни разпоредби.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Предлагам да гласуваме наименованието.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма против. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
Има предложение на н.п. Десислава Атанасова за нов параграф.
Работната група не подкрепя това предложение.
Имате думата вносителите.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря господин председателстващ.
Уважаеми дами и господа народни представители, моето предложение е свързано с неколкогодишния обсъждан трансфер от Националната здравноосигурителна каса към държавния бюджет на стойност 1 млр. 400 000. Предложението ми е този милиард и 400000 и приведените по реда на § 27 от Закона за държавния бюджет през 2011 г., да бъдат възстановени от сметките на централния бюджет по банковите сметки на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Някой ще отговори ли на този въпрос? Добре, не е въпрос. Предложение има. Благодаря ви.
МЕНДА СТОЯНОВА: Моля за думата, за да попитам госпожа Атанасова, в крайна сметка за да може да се случи това, което предлагате, би трябвало този параграф, госпожо Атанасова да влезе в сила веднага. Иначе от 1 януари, ако влезе в сила няма да може да се случи.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Може ли думата господин председател. Госпожо Стоянова безспорно считам, че ще мога в зала при разглеждане предложенията на второ четене, а и сега ако имам възможност да се възползвам, че колегите д-р Райнов и д-р Джафер са направили предложение по последния параграф за влизане в сила. Затова предлагам в § 19 редакционна бележка.
След текста “законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключенията”, да се добави “на § 1 и § 15”.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря ви. Ще го имаме предвид.
МЕНДА СТОЯНОВА: И понеже искам да спазим много точно Правилника, понеже госпожа Атанасова не е член на нашата Комисия и не може да прави подобно предложение в хода на Комисията. Приемете го, че аз съм направила това предложение по съответния член на Правилника.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Приемам го. Благодаря ви за забележката.
Преминаваме към гласуване.
Има предложение на н.п. Десислава Атанасова за нов параграф 1.
Работната група не подкрепя предложението.
Моля, който е за предложението на госпожа Атанасова да гласува.
Гласували 7 “за”.
Против? Десет против. Въздържали се? Няма въздържали се.
Не се приема се.
Има предложение на работната група, която подкрепя текста на вносителя за § 1.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма против. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
Параграф 2.
Има предложение на н.п. Нигяр Джафер и Емил Райнов.
Налага ли се да го обосновавате?
МЕНДА СТОЯНОВА: Всички знаете, че преди пет минути ни беше даден доклада на второ четене. Така че много моля бъдете толерантен.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Мисля, че достатъчно ясно изложих мотивите като цяло в законопроекта.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други въпроси имате ли?
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имам въпрос. Искам да ми обяснят вносителите, в рамките на тези трансфери ще се отчитат ли трансферите за ваксини първите три месеца, в които те ще се плащат от бюджета на Касата и ще се трансферират средства от Министерство на здравеопазването и после средствата ще дойдат от Министерство на здравеопазването. Доколкото разбрах, защото и аз преди пет минути прочетох предложението.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Логичен въпрос. Имат думата вносителите.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Има текст на стр.17, в който е уреден този въпрос, че до 1 април Касата ще осигури.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Понеже в този параграф се интерпретират трансферите и тъй като има много членове, не можах всичките да ги проверя от различни закони, искам да разбера дали тук в този параграф се отразява този трансфер на средства за заплащане на ваксините за задължителни имунизации за първите три месеца, които ще се плащат от Касата. А в последствие ще се възстановяват средствата от Министерство на здравеопазването. Защото това също е едно много ексцентрично решение и предложение между първо и второ четене.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Понеже казвате, че е екзотично. Подобен текст има в закона, когато ваксините от Министерството преминаваха към Касата. Така че като текст не е екзотичен.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Когато ваксините се плащаха от Министерство на здравеопазването, те се осигуряваха с обществени поръчки и там имаше количества, които бяха изчислени, че ще стигнат за първите месеци на годината. Тук се получава плащане, което е ежемесечно на дистрибуторите на ваксини. И затова механизма на плащане е коренно различен. Там имаше едни налични количества, които са платени от държавния бюджет и се изчисли, че ще стигнат до определен период от време. А сега трябва да има трансфери ежемесечни от Касата към дистрибуторите, т.е. плащания които после чрез трансфер от Министерството ще се овъзмездят. Аз така го разбирам. И искам да разбера къде това ще бъде логичното му място в предложенията в законопроекта.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Няма да се плаща ежемесечно. Сега в момента се събират сведения за наличния брой ваксини и ще се направи заявка за първите три месеца. Тези ваксини ще бъдат платени от параграф лекарства. След което ще се направи трансфер от Министерството за съответната сума.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Въпрос имате. Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Може би на всички колеги стана ясно, кой пише предложенията и кой ги обяснява.
Доктор Тодорова, твърдението че няма да се плаща ежемесечно не кореспондира с текста на вносителите д-р Райнов и д-р Джафер, защото той е категоричен. Министерство на здравеопазването ежемесечно до края на текущия месец заедно с ваксините по национални програми ли ще се плащат? Ако може вносителите да отговорят, а не управителя на Здравната каса. Или по някакъв друг ред ще се случва това. Моля вносителите да отговорят.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Кой ще отговори? Не може да задължите вносителя да обясни. Който може, той обяснява. Така е било и така ще бъде. Така беше и при вас.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Ние говорим за различни неща. Едните ваксини това е програмата по § 2, а ваксините за 29 млн., които прехвърляме, те са еднократно заявка. За които аз обясних преди малко. Това са две различни неща. И затова ваксините от имунизационния календар, задължителните ваксини са уредени в § 13. А тук в § 2 говорим за обичайните неща, които и в момента се правят. Това са ваксините за рак на моточната шийка, не осигурените категории. Те са в § 2. И ежемесечно се изплаща.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Доволни сте предполагам от този изключително изчерпателен отговор.
Други въпроси по този параграф.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Имам едно процедурно предложение. Нищо лично към вас в качеството ви на експерт, но моля господин председателя да си поеме ръководството, защото тук всявате друг тип ред.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Цонев искат вие да водите.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Доживях ГЕРБ да ме искате. Много притеснително, но го отдавам на това, че колежката е от Бургас. / Весело оживление в залата. /
Ако може да довършите този параграф, защото не го следя.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз го довършвам окончателно. /Смях в залата. /
Работната група подкрепя предложението на Нигяр Джафер и Емил Райнов за § 2.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма против. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
Окончателната редакция вие я имате.
Който е за окончателната редакция да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма против. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
Господин Цонев вие поемате. Параграф 3.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на н.п. Даниела Дариткова, Галина Милева и Десислава Атанасова.
Не е подкрепено от работната група. Заповядайте да го представите.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Макар и вече да е предопределено това гласуване, защото отхвърлихте предложението ми по чл.1. Ставаше въпрос за тези 58 млн., които смятах, че могат да дойдат в Касата като трансфер от общия бюджет. И тук беше систематичното отразяване на редовете, които променихме в тази връзка в първото ни предложение.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви.
Подлагам го на гласуване.
Моля, който подкрепя това предложение да го гласува.
Гласували 7 “за”.
Против? Няма против. Въздържали се? Десет въздържали се.
Не се приема.
Параграф 3 по вносител.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма против. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
Параграфи 4 и 5 по вносител. Предлагам да ги гласуваме.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма против. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
По параграф 6, госпожо Дариткова, вие имате предложение с госпожа Атанасова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин председател, нашето предложение касае идеята неразплатените средства за болнична помощ за 2013 г. да се разплатят до 20 януари, както разбрахме, че има подписано решение общо с Лекарския съюз със средствата от оперативния резерв. Смятам, че това противоречи на основния закон, с който е разписано кога се отблокира оперативния резерв при значителни отклонения в здравноосигурителните плащания.
Едно такова използване на резерва още в началото на годината съвсем декапитализира касата. И ако в края на годината се случи епидемия или някое друго драматично събитие, за което никой в тази Комисия, колкото и да е професионална, не може да има предвиждания, ние ще оставим Касата без средства в оперативния резерв. И смятам, че това не бива да се случва.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви.
Колеги, има ли други изказвания по това предложение? Няма.
Подлагам го на гласуване.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 7 “за”.
Против? Няма против. Въздържали се? Десет въздържали се.
Не се приема.
Параграф 6 по вносител.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма против. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
Параграф 7 по вносител. Няма предложения.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма против. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
По параграф 8 има направено едно предложение. Целият § 8 да отпадне.
Госпожо Дариткова вашите аргументи.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости, смятаме, че това е един рафиниран вариант на трансфер. Конституционният съд вече се поизнесе по отношение на това, може ли Министерството на здравеопазването, респективно Министерски съвет да се разпорежда със средства от обществения фонд на Националната здравноосигурителна каса. Тук се прави с това предложение точно същото. Средствата от така предвидения резерв ще се разпределят само след приемане на стратегия, която трябва да се разработи от Министерство на здравеопазването и да се одобри от Министерски съвет. Има неясно разпределение на ангажиментите, защото в подточките, които определят какво трябва да съдържа тази стратегия има ангажименти, които са на Надзорния съвет на касата. Има такива ангажименти, които касаят медицинските стандарти, които са на Министерство на здравеопазването. И не е ясно всъщност кой е органа, който ще носи отговорност за тази стратегия.
От друга страна в Закона за здравето е ясно регламентирано националните здравни стратегии, че се правят от Министерство на здравеопазването. Приемат се от Министерски съвет и след това от Народното събрание. Тези средства ще се харчат от Обществения фонд чрез разпореждане на Министерство на здравеопазването, което е абсолютно нередно.
Освен това забелязваме в предложенията на колегите в следващите параграфи, че 10 млн. от тези средства с лека ръка се взимат и се дават за плащания за дентална помощ. Какво се предполага, че там реформата и ефективното харчене на средствата са гарантирани. Във всички останали нива на медицинската помощ не са гарантирани. Абсолютно противоречи на намерението заложено в този параграф.
Затова смятаме, че тези средства трябва да отидат за разплащане за болнична помощ, за да може да не се пипа големия резерв, защото там са най-големите проблеми в момента. После може да се правят, разбира се от Надзорния съвет на Касата разработки на тема ефективно харчене на средства, но в никакъв случай това да не става чрез санкция на административното ръководство на страната.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, някой друг иска ли да вземе отношение? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението за отпадане на § 8 по вносител.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 7 “за”.
Против? Няма против. Въздържали се? Десет въздържали се.
Не се приема.
Параграф 8 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Седем против. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
Параграф 9 е по вносител.
Подлагам го на гласуване.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма против. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
Параграф 10. Има направено едно предложение от н.п. Йордан Цонев. Подкрепено е.
Работната група предлага редакция на § 10 на стр.15 с болтвания текст.
Имате ли въпроси и предложения?
Въпросното предложение аз съм го подписал. То е от Националната здравноосигурителна каса. Моля да го мотивират. По професионално ще го направят.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря ви господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, предложението по § 10, което вие сте направили се подкрепя от Министерство на труда, от Министерство на здравеопазването и от Националната здравноосигурителна каса. И по същество то представлява един механизъм за по-ефективно изразходване на публичните средства при заплащане на лечението на лица, които нямат доход да участват самостоятелно в здравноосигурителния процес. С това предложение се въвежда един по-ефективен механизъм за контрол преди извършване на съответното плащане от страна на Агенцията за социално подпомагане. С този механизъм и това предложение не се предвиждат допълнителни средства за бюджета нито за Министерство на труда и социалната политика чрез Агенцията за социално подпомагане, нито за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Този механизъм се прилага по друг ред, както по Закона за средствата за ветераните от войните. Като идеята, която е в това предложение е да се осъществява контрол от Националната здравноосигурителна каса преди извършването на самото плащане.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожа Атанасова поиска думата, след това госпожа Дариткова. Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа, аз ще си позволя преди да задам въпроса, малко ретроспективно да върна темата. Този закон за ветераните от войните беше променен през 2011 г. или през 2012 г. по предложение на господин Ангел Найденов и д-р Евгени Желев. Подкрепен от цялата Комисия по здравеопазване, касаеше изплащането на средства за всички ветерани от войните.
Въпросът ми е следния. Под думите “по-ефективно изразходване”, влагате ли смисъл, защото аз намирам такъв, че ще се прецизират и ще се заплаща само за медицинската дейност и лекарствените продукти на тези ветерани и военно-пострадали и военно-инвалиди, които нямат доходи и/или лично имущество.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложението е на Националната здравноосигурителна каса и на Социалното министерство. Аз съм го подписал, припознал и казах, че те по-професионално ще го обяснят. Има ли нещо неясно в това?
Д-р Дариткова имаше въпрос. Исках да запитам, различен ли е въпроса и би ли го задала. Заповядайте да го зададете.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моето разбиране за това предложение е, че вие намирате механизъм, който да разплаща на лечебните заведения за болнична помощ, средствата за лечение и диагностика на здравно неосигурени лица, но не на всички. Все пак това предполага източник на средства. Откъде ще дойдат тези средства? Предвидени ли са в Бюджета на Социалното министерство?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря госпожо Дариткова. Заповядайте да отговорите.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, госпожо Атанасова, госпожо Дариткова, по отношение на въпроса на госпожа Атанасова. Има смесване на целевите групи във вашия въпрос. Това са две различни целеви групи. Онова което касае Закона за ветераните е действащ до момента механизъм.
Другото за което говорим е в момента този механизъм да бъде предвиден и за заплащане на дейности по диагностика и лечение за лица, които нямат достатъчно доходи да участват самостоятелно в здравноосигурителния процес. Сега това се осъществява по реда на един нормативен акт издаден от Министерски съвет. Като тези средства се заплащат от Агенцията за социално подпомагане.
С това предложение тези средства ще се привеждат на Националната здравноосигурителна каса и след като бъде извършено съответното лечение, тя ще осъществи контрол върху извършените дейности и едва тогава ще бъде заплатено това лечение. Всъщност основния аргумент това да се случи е, че в момента социалните работници извършват контрол върху дейност, за която те нямат професионална компетентност. И това означава, че в момента режима създава възможности за различни злоупотреби.
Например. Фактурират се от болниците различни дейности, които освен клиничната пътека, включват доста други консумативи, които здравноосигурените лица заплащат. В резултат на което се получава неравнопоставеност между здравноосигурени и здравно неосигурени.
Освен това се фактурират и някои други дейности, които самите социални работници не могат да осъществят контрол върху това, те действително извършени ли са или не са. И затова в този случай с колегите от Националната здравноосигурителна каса, които обаче имат изградени и ефективни механизми за контрол, това ще се осъществява.
Аз споделих и първия път. Това не налага допълнителни средства, нито в бюджета на Министерство на труда и социалната политика. Те са предвидени. Има ги и в момента. Говорим за по-ефективно изразходване. Това не налага и допълнителни средства по бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря за изчерпателния отговор на зам.-министър Лазаров.
Госпожа Стоянова иска думата.
МЕНДА СТОЯНОВА: Въпреки всичко не можах да разбера кои са двете таргет групи. Защото вие казахте, че това са две различни. Може ли това да ми го кажете.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Госпожо Стоянова в момента Здравноосигурителната каса има по целия неин бюджет и по нейните дейности има определени целеви групи, които са вътре в основния закон. По Закона за ветераните от войните заплащането на лекарствените продукти са за сметка на държавния бюджет и те се изплащат от Агенцията за социално подпомагане. Това е в сега действащия текст. Това е едната група. Чрез бюджета на НЗОК. Две различни целеви групи. Това са 3000 души в момента.
Госпожо Стоянова от здравно неосигурените лица има такива лица, които нямат доход и лично имущество, с което да участват в здравноосигурителния процес. Те не са военноинвалиди, разбира се. Тях ги оценява Агенцията за социално подпомагане.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Заповядайте госпожо Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря господин председател. Аз имам един чисто технически въпрос към господин Лазаров. Въпросът ми е следния. Как на практика технически лицата ще доказват, че нямат имущество? Ще правите служебни справки?
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: В момента това е действащ механизъм. Може би трябва да направя уточнение, какво се случва в момента. Оценява се от Агенцията за социално подпомагане с изготвен социален доклад. Нормативната уредба е постановление 17.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря. Аз прекратявам дискусията. Тя беше изчерпателна. Преминаваме към гласуване на този параграф, по който няма направени други предложения, освен това което е инкорпорирано, прието и инкорпорирано в текста, който работната група дава като окончателна редакция. Затова подлагам на гласуване текста на работната група, в който е приетото предложение.
Предложението на н.п. Йордан Цонев.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма против. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
Окончателната редакция на § 10.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма против. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
Благодаря ви.
Параграф 11 е по вносител.
Моля, който е за § 11 по вносител да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма против. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
Параграф 12 има предложение на н.п. Нигяр Джафер и Емил Райнов, което е подкрепено от работната група.
Има ли изказване по § 12 или по предложението на народните представители Джафер и Райнов?
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Отново се изказвам против това предложение. Смятам, че противоречи на Закона за здравното осигуряване, регламентирането на оперативния резерв и изразходването му още от началото на годината. Смятам, че с това ще изпразните бюджета на Касата и който дойде в края на годината да управлява, ще се чуди какво да прави. И вие ще имате проблем, ако сте пак същите.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма никой да идва госпожо Дариткова, спокойно. Тук сме си тези, които сме си и ще носим голяма отговорност. Сериозно говоря.
Предлагам да гласуваме предложението на госпожа Джафер и на господин Райнов.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Седем против. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
Предложението на работната група за окончателна редакция на § 12.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Седем против. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
Има предложение на известния във всички медицински среди д-р Петър Кънев за нов параграф.
Моля д-р Кънев да представи предложението.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Ще помоля колегите, които ме помолиха да го подпиша да го представят. Госпожа Румяна Тодорова има думата.
Мисля, че сте запознати с мотивите. Не е 30 април, а е 1 април. Има техническа грешка. Касае се за един срок от три месеца, когато все пак трябва да има технологично време за организация на ЗОП. Пише 1 април, но в окончателния текст е 30 април. Техническа е грешката.
БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря ви господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, обсъждахме нещо много важно за България, а това е имунизационния календар. С преминаването на ваксините към Касата тази година работата и гарантирането на задължителния имунизационен календар на децата беше гарантирано с една доставка от Министерство на здравето, която Касата ползваше до м.юни. В момента когато се взима решение, парите отново да минат към Министерство на здравето и да поръчва и доставя ваксини, ни трябва технологичен период. Това е технологичния период, който ние се разбрахме е минимум до 1 април, за да може при много стегната работа да се гарантират ваксините за децата. Това е смисъла на това предложение, да гарантираме календара на новородените.
Благодаря ви.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Искам да кажа, че това гарантира календара не само на новородените, но на всички български граждани, защото ваксини се правят и на 25 и на 35 до 75 годишна възраст и има задължителни ваксини в имунизационния календар. Включително и бежанците трябва да имунизираме вече.
Аз искам да разбера дали са предвидени средства в бюджета на Министерство на здравеопазването за тази сума, защото се предполага един ръст от 29 млн., който беше предвиден в бюджета на Касата. И да попитам, дали те ще са достатъчни. Защото за миналата година тези средства предвидени в бюджета на Касата бяха 35 млн. Предполага се, че за следващата година ще ни трябват по-малко ваксини ли или сте коригирали средствата, които ще са необходими за ваксините за 2014 г.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз много разчитам, че това мое предложение, въпреки неудоволствието от моето водене на госпожа Йорданова ще бъде подкрепено.
Имате думата госпожо Тодорова.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Това са 29 млн. и те са абсолютно достатъчни за ваксини, поне по разчетите, които ние имаме със завареното от Министерството в началото на годината.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще ги видите като предложение в бюджета.
Госпожа Атанасова има въпрос.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря господин председател.
Всички си даваме сметка, че при преминаването на различни дейности от Министерство към Каса и обратното, винаги може да има някакво сътресение. Въпросът ми е следния.
През 2013 г. когато преминаваха от Министерството към Здравната каса, ние бяхме обезпечили този процес. До м.юни имаше ваксини за всички нуждаещи се. Ако сега при преминаването към Министерството, до 1 април 2014 г. обществените поръчки за доставки на ваксини бъдат обжалвани. Няма избран изпълнител или се атакуват решенията. Това означава ли, че няма да има ваксини не само за новородените, но за бежанците и за всички български граждани, които подлежат на имунизация или реимунизация.
БОЙКО ПЕНКОВ: Очакваме в този случай да продължи договора, който има НЗОК до провеждане и финализиране на процедурата. Ние правим трансфер към тях.
ДЕСИЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми господин председател, въпреки че никой не ми е дал думата, ако мога да направя още един коментар. Всъщност след като със Закона за бюджета на здравната каса не е предвиден такъв ред, по кой начин ще се случи.
Параграф 13 предвижда, че ваксините за задължителни имунизации и реимунизации ще се осигуряват до 1 април 2014 г. от Касата. Ако процедурата по обжалване по Закона за обществените поръчки продължи след датата 1 април, това излага на риск всички имунизации и реимунизации на всички български граждани.
Министерство на здравеопазването няма в момента никакъв запас от ваксини. Не можете да продължите договора на Националната здравно осигурителна каса, тъй като Закона за обществените поръчки е ясен и категоричен. Освен това Закона за бюджета на здравната каса формулира срок, в който е възможно този трансфер да бъде осъществен. Какво ще се случи на 1 април? България няма да има ваксини.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако опасенията ви са наистина сериозни, аз ги приемам, ще оставим да продължи да ги плаща Касата. Знаете ли 29 млн. в бюджета колко хубаво ще ги наместим. Едва им намерихме източника. Преди да направим това предложение, едва им намерихме източника.
Ако искате може това предложение да го оттеглим и да оставим ваксините да продължи да ги плаща Касата от здравните осигуровки, а нашето предложение, може да не е технически точно изпълнено. Но кажете как да го изпълним. Вие сте специалист. Нашето предложение беше да ги поеме Министерството със съответно увеличаване на бюджета на Министерството и тези пари ще видите в следващото предложение, че ще отидат за болничната помощ. Тези 29 млн. ще отидат към болничната помощ, за която вие ратувате. Ако има нещо технически, което ви притеснява добре. Да видим как.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря ви господин Цонев. Да, технически е притеснително. Всъщност вносителя е господин Кънев. Обяснява се предложението от няколко човека. Разбрахме, че той го е припознал. Но наистина е притеснително, защото на 1 април или на 1 май или на 1 юни и когато да е по друго време, може да не е приключило обжалването по Закона за обществените поръчки. Това го казвам съвсем сериозно, без никаква иронична нотка, господин Цонев.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: В моето изказване нямаше ирония.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Освен това считам, че реда наистина ще бъде сериозно объркан, с това отново тази дейност да се върне към Касата. Разбирам, че са поети определени ангажименти, ваксините да се върнат в Министерство на здравеопазването. Но аз смятам, че това също противоречи, поне до приемането на бюджет 2013 г., именно на вашите становища за трансферите между Касата и Министерството. А и заради много други текстове, които виждаме в този законопроект ще бъде сезиран Конституционния съд.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добре. Това е право на народните представители. Ние ще поемем този риск. Сега ще ви отговоря по начин, по който не исках да ви отговоря, но съм задължен.
Опитваме се да оправим нещата, които направихте и смятаме, че са несправедливи към пациентите, към тези които си дават вноските в Националната здравноосигурителна каса. Искаме да върнем ваксините за плащане, там където им е мястото, бюджета да ги финансира, а не вноските на осигурените лица. Това се опитваме да направим. Аз мисля, че в зала ще обосновете контра предложението си, защото по едно предложение имате право на едно изказване, тъй като времето напредна. Няма да ви дам думата за трето изказване по това предложение. Аз правя изказване, тъй като не съм правил изказване.
Ще подложа на гласуване това предложение. Видяхме вашите аргументи. Всички споделяме такива опасения. Поемаме риска.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Петър Кънев за нов параграф.
Моля, който е за предложението да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма против. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
Работната група предлага следния текст. Ще прочета ал.2, заради грешката 30 април.
Министерство на здравеопазването възстановява на НЗОК чрез трансфер сумите, които НЗОК е заплатила за доставените количества ваксини за задължителни имунизации и реимуназации в периода 1 януари 2014 г. – 1 април 2014 г.
Моля, който е за този текст заедно с ал.1, която не чета, защото няма нужда, да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма против. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
Параграф 13.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма против. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
Има предложение на н.п. Нигяр Джафер и Емил Райнов за създаване на нов параграф 14. Той очевидно ще стане § 15. Това предложение е прието и е отразено на стр.18, като редакционно предложение на работната група.
Има ли колеги изказвания по това предложение? Няма.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма против. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
Параграф 14 по вносител.
Има предложение на н.п. Нигяр Джафер и Емил Райнов. То е подкрепено от работната група.
Работната група предлага следната редакция на § 14, който става § 16. Той е пред вас на стр.19 и стр. 20.
Има ли изказване по това предложение и по редакцията на работната група? Няма.
Моля, който е за, гласуваме предложението на госпожа Джафер и господин Райнов.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма против. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
Чета предложението за § 16.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма против. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
Параграф 15 по вносител.
Има предложение на н.п. Нигяр Джафер и Емил Райнов. Параграф 15 става § 16 и се изменя така.
Подкрепено е от Комисията. Работната група предлага този параграф да стане § 17 и дава окончателната му редакция на стр.20 и на стр. 21. Имате ли изказване по това предложение?
Заповядайте госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин председател, моите уважения към експертността на Бюджетна комисия, но тук става въпрос за специални закони в областта на здравето. И съм убедена, че карате народните представители да гласуват текстове, които изобщо не разбират. И съм притеснена от отношението на вносителите, които не удостояват с честта да обяснят предложенията си, народните представители от Бюджетна комисия, защото логиката все пак трябва да бъде представена по някакъв начин. Аз разбирам, че вие по партийно-административен начин си действате и команден и си гласувате предложенията. Но за стенограмата поне си мислех, че е редно вносителите да обяснят каква е целта на тези промени, които се правят в последните параграфи.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз не съм им отнел думата. Напротив, дадох я. След като не желаят, кажете какво предлагате да направя.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Не усещате ли вътрешно притеснение, че не е ясно какво се гласува.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не, защото има четене и в зала.
МЕНДА СТОЯНОВА: Не съм съгласна с вас господин председател. Аз току що неофициално си разменихме реплики с д-р Райнов. Ние можеше и да не искаме от тях обяснение, ако поне един ден по-рано бяхме запознати с тези предложения и бяхме включили собствената си експертиза, доколкото я имаме, да прочетем за какво става дума. Но в случая няма как.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Искате да обяснят какво е отмяната на ал.1 т.16 и т.17. Дайте действащия закон, за да видим какво цели той. Няма проблем.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Извинявам се, че се намесвам. Оказва се, че никой не желае да обясни. Обяснението е просто. Късния час 17.40 часа или на вносителя някой му е дал нещо. Няма лошо. Припознал го е внесъл го е. Но зад това предложение стои човек, някой който знае. Каса ли, експерт ли?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И човек и политика. Права сте.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Нека някой, който знае да обясни.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Абсолютно съм съгласен с изказването и на трите колежки. Искаме някой да го обясни. Така трябва да бъде в Комисията. Съгласен съм с тази бележка. Приемам я. Моля д-р Тодорова или господин Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, колеги, този въпрос го обясняваме с думи простички. Понеже бюджета за тази година беше така направен, че парите не достигаха. Понеже направихме всячески усилия да решим проблемите, които някой друг ги е заложил, не бих искал да коментирам. Понеже на всяка цена трябваше да осигурим поне за м.септември сто процента плащания на договорните партньори на Касата. Обяснявам всичко това защо се случва. Какво не е ясно.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Това мина д-р Райнов. Извинявам се, но този високопарен тон е подходящ за зала. Тук сме в Бюджетна комисия и работим с цифри, експертно, просто и ясно. Това, което вие обяснихте ние вече го гласувахме.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Искате да се обясни предложението относно § 15 т.2, която се изменя така.
Точка 2 в чл.45 ал.1 т.16 и т.17 се отменят. Щеше да бъде много простичко, ако имахме пред себе си действащия закон. Щяхме да го видим и дори нямаше да имаме нужда от обяснения.
Заповядайте госпожо Тодорова да ни помогнете.
РУМЯНА ТОДОРОВА: И аз ще се опитам накратко да го обясня. Това са текстовете, които бяха свързани с асистираната репродукция, с ваксините които бяха минали от Министерство на здравеопазване към Касата. Сега тези текстовете трябва да се върнат в обратна посока. И това е казано тук.
А в чл.37 от Закона за здравното осигуряване касае потребителската такса. И тъй като тази година се казва, че Касата ще доплаща потребителската такса за хората, които са упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тоест те ще заплащат един лев, а Касата ще доплаща 1 лв. 90 ст. Това е казано в ал.2. И там трансформациите, които се получават в чл.37 от Закона за здравното осигуряване.
А другите текстове са свързани с асистираната репродукция и с ваксините, които трябва да се върнат в Министерство на здравеопазването и текстовете, които са се отнасяли към Касата в Закона за здравното осигуряване трябва да отпаднат. Защото те вече не ни касаят.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това трябваше още когато беше направено предложението да ни го кажете, за да знаем какви са тези точки 16 и 17, които се отменят. А ал.2 е ясна и текста й показва за какво става въпрос.
Колеги, тогава подлагам на гласуване предложението на н.п. Нигяр Джафер и Емил Райнов.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма против. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на работната група за § 16.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма против. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
МЕНДА СТОЯНОВА: Господин председател, много се извинявам, пак поради това, че не можах бързо да се ориентирам. Искам да ми обясните на практика, тези пари, които няма вече да се плащат от пенсионерите 1,90 са предвидени в чл.1 на Касата. Правилно ли намирам сумата 8 млн. Това ли е сумата по разчет на база на посещенията на тези пенсионери, примерно през тази или миналата година и умножена по 1,90. Ще стигне ли тази сума от 8 млн. На практика тя покрива на джипитата, разликата в тази намалена такса.
Имаме ли разчет от който да видим? Примерно толкова посещения, да видим нещо каквото и да е.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Отговор ли чакаме или потвърждение? Доколкото мога аз да отговоря, когато вземахме политически това решение. Казаха разчета точно и осигурихме парите, но нека да го потвърдят. Защото може би ще има някаква разлика, за която ще се хванете.
РУМЯНА ТОДОРОВА: В тази категория, както казах влизат пенсионерите. Но тук има категории, които са освободени от потребителска такса и те не са никак малко. Така че тази сума ориентировъчно би стигнала. Никой не може да каже със сигурност, дали ще ни стигне докрай. Както не може да кажем по нито един параграф, че ще стигне.
Но по разчетите, които имаме сумата е приблизителна.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз ще се присъединя към колегите, че най-вероятно няма да стигне. Поради простата причина, че когато се намали таксата се увеличава консумацията на услугата. Но това не е беда, да не се задълбаваме в това. Като не стигне ще направим трансфер и те ще отидат от бюджета към НЗОК, както винаги сме го правили. Ние го гласувахме. Това е едно пояснение.
Да преминем към следващия параграф.
Това е параграф 16 по вносител.
Работната група го подкрепя като § 18.
Моля, който е съгласен да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма против. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
Параграф 17 по вносител.
Колегите Джафер и Райнов предлагат да се измени параграфа.
Работната група подкрепя предложението и предлага редакционно параграф 17, който става 19.
Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на § 15, който влиза в сила от деня на обнародване на този закон в Държавен вестник.
МЕНДА СТОЯНОВА: Господин председател, аз имам предложение. След § 15 да се добави кой параграф беше.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Стоянова § 1 и § 15.
МЕНДА СТОЯНОВА: Преди параграф 15 параграф 1. Добавяме.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Подлагам на гласуване предложението на госпожа Стоянова. Параграф 1 също да влезе в сила от деня на обнародването.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 7 “за”.
Против? Няма против. Въздържали се? Десет въздържали се.
Приема се.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Имам въпрос към вносителите. Параграф 15 и влизането му в сила от деня на обнародването в Държавен вестник, означава, че по-ниската потребителска такса ще се плаща не от 1 януари, т.е. разликата в потребителската такса ще се заплаща от деня на обнародване в Държавен вестник. Това ли се има предвид с този параграф 15.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграф 15 е за бюджета на НЗОК за тази година. Не е за потребителската такса. Новия параграф 15.
И сега подлагам на гласуване предложението на колегите Джафер и Райнов.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма против. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
И накрая редакцията, която предлага работната група.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма против. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
С това законопроекта е приет.
Преминаваме към следващата точка.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 302-01-30, внесен от Министерски съвет на 22.10.2013 г.
По наименованието няма направени предложения.
Моля, който е за наименованието на закона да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 1. Няма направени предложения. И по § 2 няма направени предложения.
По текста на вносителя, който е за, моля да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Има предложение направено от мен за нов параграф 3.
Не е подкрепено от работната група. Аз го оттеглям.
Параграф 3 по вносител.
Работната група подкрепя текста на § 3.
Да гласуваме § 3, въпреки че по § 4 има само едно предложение, което е само една дума, в смисъл редакционно. Затова по-добре да гласуваме параграфи 3 и 4. Като § 4 е предложение на работната група с тази редакционна поправка, която аз съм направил.
Има ли колеги изказвания? Няма.
Моля, който е за параграфи 3 и 4 да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се седем.
Приема се.
Параграфи от 5 до 12 включително са по вносител.
Има ли колеги предложения? Няма.
От § 5 до § 12 включително, моля който е за да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Има предложение за нов § 12. Направено е от мен. Подкрепено е от работната група.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Предполагаме, че част от изпълнението на подписаното споразумение с Националната асоциация на зърнопроизводителите, механизма за обратно начисляване на ДДС, да се прилага до 2015 г. Аз отново както и в зала, когато тази седмица гласувахме другото им изискване, да го отложим от 1 януари, съм против и ви казвам, че това което също в момента се прави е все едно една браншова организация в момента диктува законодателството. Един месец по-късно. Според данните от финансите 35 млн. загуба.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Само да ви поясня, че там текста не спира действието, а се казва, че се прави анализ на изпълнението на прилагането. Тук сменяме само думите.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ние и без това на две години сме задължени да го правим този анализ.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз смених с мое предложение. Госпожо Танева, аз само да поясня и вие ще се изкажете. Текстът на вносителя тогава беше 31 декември 2015 г. С мое предложение, аз предложих да бъде 2018 г. Като не се съобразих с факта, че споразумението между Правителството и зърнопроизводителите е предвиждало точно този текст. След това те настояха да върнем. Текстът на вносителя беше този. 2018 г. приеха Комисията и залата по мое предложение да остане от 2015 г. на 2018 г. И тогава се предвиждаше такъв механизъм и това да е срока от който се решава, дали да се отиде до 2018 г. или да се спре там. Сега се връщаме към първоначалния вариант. Това исках да поясня. Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз благодаря, но смятам, че и двете отстъпки, тази която в зала беше гласувана и тази са наистина без мотивация от ваша гледна точка. Това са две редакции. Това което гласувахте тази седмица в зала е поне 30 млн. щета. Да не говорим предвид очакваното въвеждане на механизма за каква търговия и за какво ставаше въпрос последния месец. Сега това.
Изхождайки от вашия дългосрочен хоризонт за цял мандат до 31 декември 2015 г., вие ще сте в мандат и ще влезете в нов пазарлък за това, дали да се прилага дерогацията от 2016 г. от 1 януари. Това е механизъм, който е прилаган в много държави. Ние го въвеждаме в момента. Аз безспорно адмирирам, че политиката за въвеждане на този механизъм беше продължена от вашето правителство. Две години назад след една Румъния например. Когато всички тези кръгове за точене на ДДС се изнесоха на пазара в Северна България основно. И споразумението с браншовите организации. Аз съм работил с тях тези три години и половина предишния мандат. Познавам ги. Това са отстъпки, които не бяха съществени за мира в този бранш и сектор за вашето Правителство. И бяха отстъпени много лесно тези позиции. Казвам го с пълното разбиране за проблема в сектора. Съжалявам, че в зала беше толкова единодушна вашата група трите партии. Тайно се надявах, че поне от 1 декември ще може да се прилага този механизъм. Сега това е второто.
Пак казвам. При ваш пълен мандат и вашата дългосрочна визия за този мандат и вас ви слушам по медиите, вие влизате в нова драма, която освен този срок, със сигурност ще ви искат националните доплащания, ако тогава ги направите лев или два, за да няма брожения, ще ви искат пет или десет и сто други неща.
И според мен. Аз разбира се, ще гласувам против, както и нашата група, но не се подавайте на такива неща, защото спиралата се върти и те стават все повече и повече и прихода за бюджета става все по-малко и по-малко.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Аз нямам какво да добавя. Вашите аргументи аз ги споделям, но споразуменията трябва да се изпълняват.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Въпросът е защо се подписаха?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Вие мислите, че отстъпката е бил направена лесно, но не е така. По принцип, достатъчно искрен съм, за да кажа, че споделям вашата логика. Но в случая от коректност, аз приех да направя това предложение, защото по мое предложение беше променено.
Нека да пристъпим към гласуване.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Седем против. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Нека да гласуваме и текста, както е даден в редакция на работната група за § 13.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Седем против. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Заключителни разпоредби.
Преходни и заключителни не е подкрепено.
Оттеглям го това предложение, за да не го гласуваме.
И следващото също. Предложих един механизъм по който има много дела, но НАП казаха, че ще създаде проблеми и аз затова го оттегли. Искам да бъде както смятат в Националната агенция по приходите, че е по-правилно.
Параграф 13.
Ще го гласуваме с § 13 заедно. Наименованията нямам навик да ги гласуваме отделно, особено ако няма предложения.
Народният представител Румен Гечев предлага изменение на този § 13.
Работната група подкрепя това предложение и дава редакция съобразена с приетото предложение.
Има ли изказвания по този параграф?
Господин Стефанов.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Уважаеми господин председател, ние напълно подкрепяме измененията. Само искам да направя едно предложение по отношение чл.25 ал.1, където се създава т.5, че трябва да се предвиди преходна разпоредба, в която да се каже сметките в какъв срок трябва да бъдат налети в системата на Националната агенция за приходите.
МЕНДА СТОЯНОВА: Да го измисли, който е измислил текста. Да го измислят те текста.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Като си ги внасят, да си ги прецизират.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Може би едномесечен срок.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да го гласуваме така с тази редакционна поправка.
Подлагам на гласуване заглавието да бъде Преходни и заключителни разпореди. Остава моето предложение. Не го оттеглям.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 13 така както е даден с преходната разпоредба, която работната група ще ни представи в окончателния доклад.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се .
Приема се.
Параграф 14 няма предложения, само редакционно е даден.
Параграф 15, 16, 17 и 18 също.
Параграф 15 в редакция на работната група. Параграф 16 и 17 във варианта на вносителя.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
По параграф 18 има направено едно предложение от н.п. Йордан Цонев, което е подкрепено от работната група и е дадена редакцията на § 18 на стр.24.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Йордан Цонев.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване редакцията на този параграф окончателната.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграфи 19 и 20 по вносител.
Няма направени предложения.
Моля както са по вносител, който е за да гласува.
Благодаря ви.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 21. Те се преномерират.
Има предложение за нов § 21. Той ще стане § 22.
То е прието. От мен е направено предложението.
На стр.25 и стр.26 е дадена окончателната редакция на този § 22.
Аз подложих на гласуване само първия.
Първият който е предложение на редакцията. А после ще подложим на гласуване второто предложение.
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз имам въпрос тук. Нали говорим за това предложение за акциза и данъчните складове. Въпросът ми е правно-технически. Ние казваме, докато се произнесе Комисията ще е 0,85 лв. на килоджаул. Тоест обръщаме това, което миналия път направихме обратно. Ще е 5,10. и щеше да стане бъркотия, ако на 1 януари Комисията на се беше произнесла. Тогава, нека да остане 0,85. Обаче за какво ни е тази ал.12, която казва, че ако Комисията се произнесе ще се увеличи на 5,10. От коя дата? От датата на произнасяне на Комисията? От 1 януари ли? От коя дата?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: От датата на постановяване на акта.
МЕНДА СТОЯНОВА: За какво ви е това. Като се произнесе Комисията правим промяна в закона и става 5,10. За какво тук се занимаваме с това?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: За да стане автоматично.
МЕНДА СТОЯНОВА: Автоматично от коя дата? Не е ясно от коя дата?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: От датата на акта на Комисията.
МЕНДА СТОЯНОВА: Кой е този акт?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Пише от датата на акта на Комисията.
МЕНДА СТОЯНОВА: Кой е този акт?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Той ще излезе.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Да обясня. Пуснахме нотификация. При срещата с Европейската комисия, те казах, че ще ни дадат отговор, че не е държавна помощ и след получаване на отговора да си оттеглим нотификацията. Европейската комисия изпрати писмо, с което казва, че не е държавна помощ. Да си оттеглим нотификацията, но да имаме предвид, че това не е окончателното решение на Европейската комисия. Хем дава становище, че не е държавна помощ, хем дава, че не е окончателното. И по принцип България продължава да си държи нотификацията. Европейската комисия да се произнесе с решение. И само в случай, че каже че е държавна помощ и че не е съвместима с правилата, автоматично да стане 5,10 от датата на постановяване на отрицателно решение.
МЕНДА СТОЯНОВА: Само ми кажете акта какъв е? Решение, публикува ли се, дата.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Решение. Да, публикува се.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако е другия текст да променим закона ще има един период, в който ще влезем в процедура на държавна помощ. И аз мисля, че е много важно. Нека да го приемем така както е. Затова подлагам първо на гласуване предложението.
Който е за, моля да гласува и после редакцията на този параграф.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Сега е следващото предложение за създаване на нов параграф следващ. Ние му казваме номерацията. То също е подкрепено. И тук е дадено вече като § 23.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Само да обясня защо се налага. По принцип беше изпратено писмо до Европейската комисия. Тоест нотификация за удължаване срока за намалената акцизна ставка, схемата да действа до 2014 г. От Министерство на земеделието се притесняват, че ако Европейската комисия се произнесе в края на м.декември, примерно 15 или 20 декември, лицата няма да могат да подадат декларациите, защото в закона срока е 31 декември. И затова те предлагат този текст, за да могат да удължат срока за подаването на декларациите за кандидатстване.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз разбирам това. Не претендирам да съм перфектна, по отношение на правната редакция и на възможността в закон да се сложи срок и министъра на земеделието да променя този срок. Според мен по-прецизния текст, тук прависти трябва да го кажат. Аз за първи път виждам подобна хипотеза и подобно правно решение като конструкция.
Иначе предложението според мен много по-прецизно би било със срока на закъснение на Европейската комисия след еди коя си дата. Примерно, ако те биха имали готовност, ако Комисията беше м.октомври с такъв срок се удължават и тези срокове за първата година. Аз го казвам като бележка в работата си. До момента съм срещала подобни казуси и не са били приемани да бъдат решавани по този начин. Затова го казвам.
РОСЕН ИВАНОВ: Аз без да имам претенции да коментирам този въпрос. Но примерно в предишните данъчно-процесуални закони министъра на финансите дълги години имаше право да удължава сроковете за подаване на данъчни декларации. Едва с приемането на ДОПК му беше отнето това правомощие. Така че не е чак такава екзотика.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Подлагам на гласуване това предложение. Не ми е ясно защо има редакция. Какво точно е променено в редакцията.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 23 така както е даден от работната група е приет.
Параграф 21 по вносител.
РОСЕН ИВАНОВ: На този параграф за влизане в закона в сила, мисля че мястото на параграфа трябва да го имаме предвид, в който ще се каже: Търговските банки предоставят на НАП информация за откритите към датата на влизане в сила на закона, банкови сметки в срок, някаква дата трябва да им се даде. И след това накрая да завърши закона, със закона влиза в сила от еди кога си. Както каза господин Стефанов може би 30 дни. Но ако считате, че е малко. Нека да бъде повече 60 дни.
В случая не говорим за кредитни досиета, а говорим за банкови сметки. Едно лице притежава банкова сметка. И в момента НАП може да отиде във всяка банка и да попита, дали господин Иванов има банкови сметки в тази банка, колко са и какви са.
МЕНДА СТОЯНОВА: И това не е банкова тайна.
РОСЕН ИВАНОВ: Не е.
МЕНДА СТОЯНОВА: Но сега искате банките просто да ви налеят в информационната система тяхната информационна система. Значи ще иска някакво си пренастройване.
РОСЕН ИВАНОВ: В момента банките го правят за сметките на компаниите. Те ни дават информацията ежеседмична за компаниите. А сега искаме за физическите лица.
МЕНДА СТОЯНОВА: Срокът 60 дни, ако не три месеца.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нека да е до 1 март, тъй като 28 дни е февруари.
РОСЕН ИВАНОВ: Добре до 1 март.
МЕНДА СТОЯНОВА: Беше коректно все пак да ги попитаме. На банките какви са им възможностите да го направят, чисто технологично. Аз знам какво ще отговорят.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нямате представа какъв вой ще има след като се приеме.
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз много добре знам.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз вече говорих с тях.
Два месеца или три месеца? Добре, три месеца.
РОСЕН ИВАНОВ: Ако искате 1 април. Ако искате самата нова разпоредба за банковите сметки да действа от 1 април.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Систематичното място на това, което гласувахме слагате го като нов параграф. Определяте срока, който току що решихме. И гласуваме § 21 подкрепено предложението от работната група, като § 24.
Моля, който е за параграф 24, да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
ВАСИЛ ПАНОВ: Много кратко ще ви обясня. Стартирането на фискалния контрол предполага използването на доста технически средства.
МЕНДА СТОЯНОВА: Едното не сме го приели. Другото променяме с друго. Не стига, че пет ДОПК приемаме едновременно, а с всяко едно от тях променяме предишното.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо Стоянова, искат фискалния контрол да влезе по-късно, за да могат да направят обществените поръчки за нужните технически средства.
МЕНДА СТОЯНОВА: Ако ни обжалват обществените поръчки, какво ще правят. Аз съм против.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ:
Моля, който е за да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Шест против. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Закривам заседанието.
/ Закрито в 18 часа и 20 минути /

Стенограф Силвия Михайлова


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Йордан Цонев/