П Р О Т О К О Л

№ 15

---

На 14 ноември 2013 г. /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 134 на Народното събрание, се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от господин Йордан Цонев – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 14 часа и 40 минути /


ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добър ден уважаеми колеги!
Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам ви следния дневен ред.


Д н е в е н р е д:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за взаимно предоставяне на собственост върху поземлени имоти в Берлин и София, № 302-02-19, внесен от Министерски съвет на 18.11.2013 г – първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на общ проект на ЗИД на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, № 353-02-53/05.11.2013 г. – второ четене.
Има ли други предложения относно дневния ред? Няма.
Моля, който е съгласен да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Процедура по начина на водене. Тъй като ми се обадиха преди малко, че трябва да бъда при Михаил Миков. Моля да бъда извинен и освободен.
Подкрепям българо-немската дружба. Имате моя глас. Подкрепям и лихво-точките. Имате моя глас. Професор Румен Гечев, това е нивото ни на нас, ще издържи моя глас.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: По първа точка кой ще представи споразумението. Господин Божанов заповядайте.
КРАСИМИР БОЖАНОВ – директор на Дирекция “Правна” на Министерство на външните работи.
Министерскит съвет е предложил на Народното събрание ратифициране на Споразумение за взаимно предоставяне на собственост върху поземлени имоти в Берлин и София. Едно Споразумение, за което се водеха преговори от 20 години с прекъсвания, с нови подновявания на преговорите. По силата на Споразумението от двете страни се задължават след влизането му в сила, да си прехвърлят собствеността върху поземлени имоти, съответно в Берлин и в София. Става дума за имоти, върху които в момента се намират сгради, в които двете страни имат право на собственост. Като пазарните оценки на имотите, които следва да бъдат придобити от българската държава са малко над 23 млн. евро, докато това което придобива германската страна е над 17 млн. евро. И в хода на преговорите беше постигната договореност за изплащане на две суми в общ размер на 3 млн. 800 000 евро, които по моя информация са предвидени в централния бюджет за следващата година и ще бъдат приведени на Министерство на външните работи за изплащане на тези задължения.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Колеги, имате ли въпроси по тази ратификация? Няма.
Моля, който е за Ратификацията да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря на господин Божанов и на госпожа Арнаудова.
Приятен ден ви желая от нас.

По втора точка
Представяне, обсъждане и приемане на общ проект на ЗИД на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, № 353-02-53/05.11.2013 г. – второ четене.
Това е законопроект изготвен на база на двата приети на първо четене законопроекта.
По наименованието на закона работната група подкрепя текста на вносителя. Няма постъпили предложения.
Моля, който приема наименованието да гласува.
Благодаря ви.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Има предложение на н.п. Георги Анастасов за създаване на нов § 1.
Комисията не подкрепя това предложение. Някой иска ли да се изкаже по това предложение? Няма.
Подлагам го на гласуване.
Моля, който е за да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 13.
Не се приема.
Параграф 1.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя с редакцията, която е изписана с тъмния шрифт на стр.2.
Имате ли изказвания по тази точка? Заповядайте госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз искам да попитам и вносителя, а и Работната група, на практика в т.6, която се изменя на 50 на сто от постъпленията на продажбата на жилищни вилни имоти, досега беше сто процента. Защо го намаляваме на 50 процента? Каква е идеята? Понеже има много пари във фонда. Напротив.
Точка 6 казва: “Постъпления от продажба на жилища и вили отнети в полза на държавата със съдебен акт.” За мен това означава цялата сума от продажбата. А сега записваме 50 на сто от постъпленията от продажба. Да запишем 100 процента. Да го членуваме – на постъпленията, вместо да го намаляваме на 50 процента.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Няма никакъв смисъл от тази редакция, нито в единия вариант, нито в другия. В този смисъл не че е лошо това, което е предложено. Но то толкова не работи, колкото не работи и действащия текст. Защото е важно колко пари ще има фонда и колко разход в бюджета на Министерство на финансите или където е ситуиран фонда, ще бъдат утвърдени с годишния Закон за бюджета. Тъй като и за сто милиона продажби да се направят, това няма да е основание за 100 млн. нови разходи по бюджета на фонда за съответната година, в която тези приходи са постъпили. Докато с годишния Закон за държавен бюджет не се утвърдят по старата терминология бюджетни кредити и по новата не се включат разходи, които да финансират тези дейности.
ПРЕДС. НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Благодаря на господин Горанов. Помогна ми. Изключително професионален отговор. Той го обясни много подробно.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Разбира се, ние трябва да разчитаме на колегите, които дълги години са работили бюджета точно в тази част. Аз имам уточняващ въпрос. Идеята предполагам на промяната, аз не съм я предложил, но така ми звучи е да задължим Министерство на финансите в бюджета, поне половината от средствата, тъй като това което казвате вие може да се реши да се отдели и повече. Но ако хипотезата е, че Министерство на финансите реши да не се натоварва с тези разходи и да отдели пет процента от тях. Може би това е замисъла да бъде 50 процента.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Философията още от времето на Закона за устройство на държавния бюджет, който е приет по времето, когато вие сте били част от правителството 1996 г. до наши дни и от новия Закон за публичните финанси, има един основен принцип. Приходите не са целеви и служат за финансиране на разходите.
Дори да приемем, че има сто милиона приходи по план в бюджета на Министерство на финансите. Този текст не ги задължава по никакъв начин, те да включат 100 млн. разходи, които са всъщност правото да се извърши плащане в полза на правоимащите. Затова по скоро, ако се измисли нещо, което да рамкира повечето разходи, които вие искате да заложите, на там трябва да бъде насочено законодателното усилие, а не за приходната част на фонда, защото фонда е виртуален.
В този смисъл тук дори да запишем и 100 и 200 процента, това не създава никакъв ангажимент към съставителя на бюджета, да включи в разходната част. Затова ако търсим някаква референция трябва да търсим референция към някакъв показател ангажиращ разходите. Защото това не ни помага. Може да се приеме и в този вид, но то не ни гарантира, че примерно догодина парите ще са двойно повече или ще са 70 млн. или 80 млн., които са нужни. Това исках да кажа като коментар.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Вносителят на единия от законопроектите иска думата.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Благодаря господин председател. Този текст съществува като приходо-източник още от създаването на закона 1992 г. Досега нито един лев не е постъпил по този ред. Защото е неясен текста и точно за това е неясен, защото не е членувана думата. И затова предложението да не се отива в крайност на сто процента от тези приходи, които аз признавам не зная колко са и едва ли някой от тук може да каже колко са. Но поне да започне едно допълнително набиране на средства във фонда, колкото и да е виртуален той. Виртуалността му идва от това, че е от субсидии и те се залагат на базата от шест години насам, на средносрочната бюджетна прогноза всяка година. Досега средносрочната бюджетна прогноза в последните поне три години, в това число и 2013 г. е била 10 млн. и нещо. Това го говорихме миналия път. Само това е влизало в този фонд и нито лев повече.
А преди време беше всяка година на ред отделен в бюджета има средства за този фонд. Сега са през тези на Министерски съвет. За фонда се финансира от средства на Министерски съвет. В това съм сигурен, защото с вашия министър на финансите сме говорили на тази тема в диалог. Но няма според мен да възникне никакъв проблем, ако поне част от това се запише да подобри събираемостта, за да се подобрят приходите. Защото се страхувам, че бюджетната прогноза и за следващите периоди не е кой знае колко различна.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Желанието ви да натрупате повече средства в сметки на правителството от едни или други постъпления, не решава казуса. Защото колкото и постъпления да влезнат или приходи, защото има разлика в тези две икономически категории, това няма да увеличи гласувания с годишния закон за бюджета разходи.
В Закона който разглеждаме няма механизъм този фонд да формира преходен остатък и той да е извън Републиканския бюджет. Колкото се гласува с годишния закон за бюджета, толкова ще се изхарчи, независимо колко ще постъпи в този фонд. По интересното е, че то не се натрупва и не остава под някаква отделна открита сметка. Системата на функциониране на българския бюджет и на единната сметка на 31 декември всичко е на нула. И независимо какво е постъпило през годината на следващата година имате пак 10 милиона.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Говорим за едно и също нещо. Този текст е абсолютно излишен. Няма бюджетен механизъм по който, прав е господин Горанов. Аз мисля, че трябва да остане текста такъв, какъвто го има в Закона. Ако искате да го оставим, няма никакъв проблем. Мога да ви се подпиша, че нищо не ви гарантира. Нищо не ви гарантира, извън това, което ще бъде записано в Закона за държавния бюджет. А там няма нищо записано. Там няма и да има.
Приемаме го така, както е. Подлагам на гласуване редакцията на Комисията.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 2. Предложение на народния представител Димитър Горов.
Работната група подкрепя текста на вносителя и дава редакция с приетото предложение.
Има ли изказвания по тази тема? Няма.
Моля, който е за текста в редакция на работната група.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 3 е по вносител.
Подлагам го на гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Има предложение направено от мен за създаване на нов параграф 4.
Давам ви думата.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин председател, на практика е дадена редакция от работната група. С този текст на практика отлагаме приетото вече изменение в ДОПК за прилагане на обратното начисляване на ДДС. Да не е от 1 декември, както го приехме включително в зала, а от 1 януари. За да бъдем откровени, всички знаем поради какво е направено това предложение. Поради срещи, които вие имахте направени с Националната асоциация на зърно-производителите. Аз изразявам мнението, че не съм съгласна с тази промяна. Всички в сектора, които работят на този пазар, предвид и очакваната промяна въвеждането на този механизъм, това не е добре за бюджета на държавата. Много фирми, субекти работят като за последно в този смисъл. Всяко възможно по-ранно въвеждане на този механизъм е по-добре не само за добросъвестните оператори на пазара, а и за държавния бюджет.
Аз мисля, че вие сте го предложили. Изпълнил сте си ангажимента. Какво има в месец декември. Той трябва да влезе в декември месец. На какво ДДС възстановяване толкова ще излезнат, че има някакъв проблем за един месец. Торовете вече са закупени. Есенните обработки в момента текат и приключват.
Въвеждането на срок от 1 декември касае най-вече интереса на бюджета, ако щете от ваша гледна точка. И не приемането на тяхното искане не смятам, че ще доведе до някакви сътресения от мащаб, който примерно застрашава стабилността на управлението в момента. Това е само един месец. В този един месец, всеки от тях дори примерно, който не е закупил торове, той може да си ги фактурира и в оставащото време до м.ноември. Но ще стане пазара по-ясен, по-прозрачен и най-вече ще е в полза на държавния бюджет. Затова изразявам несъгласието с промяна на този текст. Когато дебатирахме, включително и в тази комисия за въвеждането на този механизъм за обратно начисляване на ДДС, дори се коментираше датата 1 ноември.
Да, голяма част от зърното наистина е изтъргувано. Но все пак има значителни количества, които продължават да се търгуват в момента. Не мисля, че това е добре. Аз познавам искането на Националната асоциация на зърно-производителите. Мисля, че и другите ангажименти, които им се поеха са в подкрепа на тяхната дейност. Включително това, което е заложено догодина за бюджета и възстановяването на акциза. И начина по който ще се възстановява ДДС им при прилагане на този механизъм. За едномесечен срок няма какво толкова да се случи като тяхна реакция.
Аз ще гласувам против тази промяна.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз нямам какво да кажа. Споделям всичките ви аргументи. В духа на искреността ще кажа, че ако си спомняте внесения законопроект беше да влезе в сила от 1 януари. Аз предложих да влезе. Дори в зала предложих да влезе от декември, с тези съображения, които вие казахте. Даже, ако си спомняте забързахме законопроекта с къс срок, за да влезе от 1 ноември. Но не успяхме и на 30 октомври го гледахме. Нямаше кога да бъде обнародван. Но се оказа, че все пак е имало защо да е от 1 януари. Трябва да се изпълняват споразуменията и контрактите.
Правителството е водило дълги разговори с тях. И във връзка с въвеждането на механизма за обратно начисляване са приели и са подписали споразумение, този механизъм да влезе от 1 януари. Както и другото нещо, което променихме да не е до 2016 г., а да е до 2018 г. И това е било договорено. Да 2015 – 2016 г. и накрая на 2016 г. се прави оценка на действието на механизма и едва тогава или се продължава или се спира. Така че и това ще променим, за да е изпълним ангажимента, който е поет. Аз оценявам, че моите действия, защото аз предложих тези неща по промяна на тези параметри и не са били съобразени с това, че все пак има постигнато споразумение.
А самият проект на вносителя беше коректен. И затова сега аз си позволих да коригирам това. Отговора на въпроса на господин Горанов. Да, натиска е голям. Защото те си изпълняват договорките. Така че споделям вашите аргументи. Затова предложих този текст.
Ако няма други изказвания ще го подложа на гласуване.
Моля, който е за това предложение да гласува.
Против? Четирима против. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Заключителни разпоредби
Предложение на народния представител Димитър Горов за създаване на нов параграф.
Работната група подкрепя предложението.
Предложение от мен за създаване на нов параграф 5. Също е подкрепено от работната група.
Редакцията е. Законът влиза в сила от обнародването му в Държавен вестник с изключение на § 4, който влиза в сила от 1 декември 2013 г.
Имате ли изказвания по заключителните разпоредби? Няма.
Гласуваме наименованието на подраздела и § 5.
Който е за, моля да гласува в редакция на работната група.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
С това дневният ред е изчерпан.
Преди да закрия заседанието, бих искал да направя една консултация с вас относно графика.
Утре ще приемем втория ЗИД на ДОПК в зала. Имате ли нещо против да бъде четири дни срока. Ще ви кажа какъв ми е аргумента. Да може следващия четвъртък да гледаме това изменение на ДОПК, заедно със ЗИД на хазарта, който влезе днес. Защото бюджета най-вероятно последващия четвъртък ще го гледаме и да сме приключили с данъчните закони.
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз не знам господин председател, дали днес бяхте на дебата в зала. Аз лично чух едни аргументи от транспортните специалисти във връзка с този законопроект. И с най-добри намерения го казвам. Не е лошо да попитате и Министерство на транспорта, да не би там да има текстове, които наистина засягат и прехвърлят цялата отговорност върху транспортните фирми, а не върху истинските ползватели на благата от бюджета.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз говорих днес с тях и смятам че са справедливи исканията ми. Ще говорим с Министерството на финансите.
МЕНДА СТОЯНОВА: Не знам дали тези четири дни няма да бъдат малко, за да се коригират някои текстове. Защото нямам нищо против мярката да се отчете, изпълнено, но да не направим грешка. Миналият говорихме неща, които не ги казваме по политически причини. Има много сериозни проблеми в този текст, както и в текста за касовата отчетност.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Те се решават лесно. Аз ще ви кажа как.
МЕНДА СТОЯНОВА: Дали четири дни е достатъчно.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може би пет, за да свършим до вторник, за да има два дни от новата седмица. А сряда да го гледаме на работна група и четвъртък да влезе в заседание на Комисията. Там текста, който оправя всичко е държавата да поеме разходите за джи пи ес. И Министерство на транспорта са съгласни и фирмите и всички. Този текст решава всичко. Става въпрос само за разходи. Говорих после с тях и те ми казаха, че става въпрос само за разходи, които ще направят фирмите и които не биха искали да ги правят, защото става въпрос за контрол на фиска.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Понеже има становище на Министерство на транспорта, което не сме виждали, все пак да го видим това становище. Доколкото разбрах, те са го дали пет дни, след като Закона е излезнал от Министерски съвет. Безумно късно, но няма значение.
МЕНДА СТОЯНОВА: То е така обикновено, защото не се спазват правилата да се прави съгласуване преди Министерски съвет.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: На 16 септември са им го изпратили и те са отговорил на 25 октомври. А Министерският съвет е излезнал на 20 октомври.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз ще помоля екипа на Комисията, да ви го изпрати на имейлите това становище, за да го видите още утре.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 15.00 часа /



Стенограф: Силвия Михайлова


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Йордан Цонев/