П Р О Т О К О Л
№ 13

---

На 7 ноември 2013 година, (четвъртък) от 14.30 часа в зала „Изток“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическата политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 година, № 302-01-33, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2013 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2014 г., № 302-01-34, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2013 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., № 302-01-35, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2013 г. -- за първо гласуване.

Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от господин Йордан Цонев – председател на Комисията по бюджет и финанси.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги, уважаеми господа министри, откривам съвместното заседание на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическата политика и туризъм. Има пряко излъчване по интернет.
Моля да обявите има ли кворум Бюджетната комисия?
От 20 членове на Бюджетната комисия присъстват 18.
Господин председател за Комисията по икономическата политика и туризъм.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: От Комисията по икономическата политика и туризъм присъстват 12 души. Кворум има.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви.
Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 година, № 302-01-33, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2013 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2014 г., № 302-01-34, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2013 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., № 302-01-35, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2013 г. -- за първо гласуване.
Това предполагам е дневният ред и на Комисията по икономическата политика и туризъм?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Да, съвпада дневния ред.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има ли предложения по дневния ред от членовете на Комисиите? Няма.
Моля, който е съгласен да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията по икономическата политика и туризъм който е „за“, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Преминаваме към първа точка -- Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 година, № 302-01-33, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2013 г. – за първо четене.
Бих искал да ви представя и гостите:
Петър Чобанов – министър на финансите;
Драгомир Стойнев – министър на икономиката и енергетиката;
д-р Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика.
От тук нататък по списък ще чета. Моля да бъда извинен, ако пропусна някой или ако не е спазена йерархията:
Людмила Елкова – зам.-министър на финансите, Людмила Петкова – зам.-министър на финансите, Владимир Петров – директор на Дирекция “Държавни разходи”, Добрин Пинджуров – директор на Дирекция “Бюджет“, Милена Бойкова – директор на Дирекция “Държавен дълг и финансови пазари”, Галя Николова – началник отдел Дирекция “Бюджет”, Цветослав Миков – началник отдел Дирекция “Бюджет” и Мария Стойнова – държавен експерт Дирекция “Бюджет”;
Лазар Лазаров – зам.-министър на труда и социалната политика и Станимира Давидова – директор на Дирекция “Бюджет и финанси”;
Бисер Петков – Управител на НОИ, Весела Караиванова – Подуправител, Антоанета Ганчева – главен актюер и Снежана Малакова – директор на Дирекция “Правна”;
Михаил Кожарев – член на УС на ВСС и председател на КБФ на ВСС и Маргарита Радкова – директор Дирекция ВСС;
Тодор Попов – председател на УС на Националното сдружение на общините в Република България и кмет на община Пазарджик, Станислав Благов – кмет на община Свищов, Таня Христова – кмет на община Габрово и Гинка Чавдарова – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България;
Лидия Шулева – представител на Асоциацията на индустриалния капитал;
д-р Цветан Райчинов – Български лекарски съюз;
Димитър Костов – подуправител на БНБ;
Пламен Димитров - Президент на КНСБ.
Извинявам се, ако пропуснах някой, но това е моят списък
Има представители на неправителствени организации и на други браншови организации.
Давам думата на министъра на финансите да представи проектобюджета за 2014 г.
Заповядайте, господин министър.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми господа председатели, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа, скъпи колеги,
Постигането на ускорен икономически растеж е основната цел на политиките, които сме заложили в проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. За реализирането на този основен приоритет прилагаме един балансиран подход като ориентираме политиките и към основните фактори за растеж от страна на предлагането, които са квалифициран човешки капитал, базисна инфраструктура, технологично знание и ефективното им използване. Този бюджет за разлика от доста други бюджети е ориентиран както към предлагането, така и към търсенето и политиките намират и показват основание да се смята това.
С проекта на бюджет 2014 г. се реализира политика на стимулиране на икономически растеж в средносрочен план и се променя наложения през последните години макроикономически модел, растежа да се задържа чрез фискалната политика. През последните години имахме провеждане на отчетлива проциклична фискална политика, която задържаше растежа и целите на фискалната политика не бяха съобразени с икономическото развитие.
Прекратява се практиката всяка година да се добавя ограничен ресурс на всички ведомства и да се чувстват щастливи, без това да е обвързано с измерване на постигнатите резултати. Оптимизирането на разходите на министерства и ведомства позволява насочване на средствата за финансиране и реализация на конкретни политики, включително и финансирането на публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“.
Политиката на Правителството намира израз в бюджета и е насочена към промяна на разпределението на публичните ресурси и използването на държавния бюджет като ефективен инструмент за извеждане на икономиката на страната по пътя на устойчив растеж, насърчаване на инвестициите и заетостта и осигуряване на нужната социална защита за уязвимите слоеве на обществото.
Бюджетът е насочен и към преодоляване на натрупаните през годините регионални диспропорции.
Основните макроикономически показатели, с които сте добре запознати, предвиждат икономически растеж от 1,8 през следващата година и ускоряването му през годините, които следват. Основание за това ми дават политиките насочени към подобряване на бизнес средата, политиките насочени към факторите на предлагането, както и възможността за динамизирането на вътрешното търсене в лицето на потреблението и инвестициите.
Средногодишната инфлация се очаква да бъде 1,8 процента и е съобразна с тенденциите от тази година, както и с очакванията за развитието на световната икономика.
По отношение на основните фискални параметри на консолидираната фискална програма те предвиждат приходи в размер на 30 млрд. 886 млн. или 37,9 процента от брутния вътрешен продукт, което е увеличение с 501 млн. в сравнение с 2013 г. Разходите са в размер на 32 млрд. 358 млн. или 39,7 процента от брутния вътрешен продукт, при ограничение от 40 процента, като ръста е от 380 млн. спрямо 2013 г. Заложеният дефицит е 1,8 процента от брутния вътрешен продукт или 1 млрд. 472 млн. в номинално изражение.
Бюджетът и средносрочната прогноза предвиждат постепенно намаляване на дефицита и реализиране на фискална консолидация през годините 2014, 2015 и 2016. Като тази фискална консолидация не е излишно напрегната, не е прекалено амбициозна, не е реалистична и е съобразена с развитието на икономиката.
През 2014 г. се предвижда дълга да възлезе на 18 млрд. лева, което е изменение от 3,4 млрд. лева спрямо очакваното ниво на държавния дълг към края на 2013 г. Размерът на дълга съществено ще намалее още в началото на 2015 г. предвид предстоящото пиково плащане от около 1,7 млрд. лева по имитираните през 2002 г. глобални облигации в щатски долари. Запазва се нивото на минималния размер на фискалния резерв към 31 декември 2014 г. от 4,5 млрд. лева.
Разгледани по икономически елементи основно нарастват капиталовите разходи, финансирани със средства от националния бюджет и формирания резерв за мерки по приоритетни области на политиката, които се очаква да представляват стимул за икономическата активност. Правителството залага на реализирането на публична инвестиционна програма, растеж и устойчиво развитие на регионите в размер на 500 млн. лева.
Програмата представлява нов механизъм на финансиране на публични инвестиционни проекти и програми на конкурентен принцип, с цел стимулиране на активността на бюджетните разпоредители и повишаване качеството на бюджетните им предложения, преодоляване на натрупаните вътрешни диспропорции в структурата на бюджетите, където разходите за публичните инвестиции са силно ограничени за сметка на запазване и увеличаване на разходите за администрация и нейната издръжка. Определянето на годишния размер на средствата за инвестиционни проекти да бъде обвързано с икономическия цикъл, както и с процеса на усвояване на средства от Европейския съюз.
Тази програма предоставя възможност и насърчава активното участие в нея на местните власти, с което адресира и натрупалите се през последните години големи диспропорции по отношение на регионите.
Данъчно-осигурителната политика, която предлагаме, ще бъде ориентирана към подкрепа на икономическия растеж и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план, при запазване ниски данъчни ставки при преките данъци и решителни стъпки за повишаване събираемостта от приходните администрации, както и ограничаване на данъчните измами. Основните приоритети в данъчната политика са в следните направления:
- намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите;
- стимулиране на инвестиционната активност и заетостта;
- стимулиране на енергийната ефективност и опазване на околната среда;
- повишаване на бюджетните приходи и борба с контрабандата.
Тук ще си позволя да адресирам един от въпросите, които вероятно ще възникнат поради направените промени в данъчните закони в Парламента, а именно намаляване на данъка върху лихвите с 2 процентни пункта от 10 на 8 процента, което предизвика въпроси, дали това няма да наложи намаляване и на разходите с оценки, които се дискутират в публичното пространство от около 17 млн. лева. Това не е така и няма да се наложи намаляване на тези разходи, тъй като в проекта за бюджет за следващата година, предвидените приходи от данъка върху лихвите са в размер на 66 млн. лева. Имахме основание и някои сигнали да смятаме, че това ще се случи и заложихме една доста по-консервативна прогноза за приходите от данъка върху лихвите, която на практика съответства на тези 8 процента. Или дори ако сравним с текущото и очаквано изпълнение на данъка върху лихвите през тази година бихме могли при 8 процента директно съпоставено и екстраполирано от тази година, да очакваме приходи в размер на 68 млн. Тоест, ние дори сме фискално консервативни по отношение на това очакване. Така че този въпрос и търсенето на такъв ефект не е необходимо.
Новите моменти в осигурителната политика са увеличаване от 1 януари 2014 г. на максималния месечен осигурителен доход за всички осигурени лица от 2200 на 2400 лева, както и промяната в минималните осигурителни прагове по основните икономически дейности и групи, които нарастват средно с 2,6 процента.
В разходните приоритети в бюджет 2014 г. извеждаме на преден план политиките в областта на образованието и ученето през целия живот. За целта, както добре сте запознати, вече е предвиден един допълнителен ресурс от 100 млн. лева, който да бъде насочен към повишаване качеството на образованието, към стимулиране на връзката между образованието с пазара на труда и към възстановяване на системата, която действаше до преди време в България по отношение на професионалното обучение.
Приоритет на социалната политика през 2014 г. ще бъде социалната защита на най-уязвимите групи от населението чрез по-добра целенасоченост на социалните помощи и осигуряване на необходимия ресурс за тези помощи. При самото бюджетиране и в процеса на изготвяне на бюджета, за разлика от практиката от много други години, през които виждахме, че през годината възникваше недостиг от такива средства и те трябваше да бъдат допълнително допълвани. Повишаване ефективността на програмите, усъвършенстване на нормативната уредба свързана със социалното подпомагане, оптимизиране на институционалната структура.
Приоритетно ще се финансират следните мерки:
- подкрепа на децата и семействата;
- подкрепа на хората в неравностойно положение;
- подкрепа на домакинствата и бизнеса;
- грижи за възрастните хора.
Реформата в здравния сектор е друг приоритет на правителството, който ще реализираме през 2014 г. Там предвиждаме оптимизиране на разходите и в момента в ускорен порядък приемаме необходимите мерки и действия в тази посока, които ще бъдат предложени на вашето внимание. Но фокусът е ясен, с ресурса с който разполага системата по-ефективно да бъде използван и да постигне необходимите цели.
Политиките в областта на устойчивото икономическо развитие са в областта на регионалното развитие, опазването на околната среда, транспорта и съобщенията. Те са насочени към развитие на регионите в страната и намаляване на различията, подобряване жизнената среда, подобряване на инфраструктурната свързаност, модернизирането на ВиК и на техническата инфраструктура, за които са предвидени допълнителни бюджетни средства. Като заслужава да се споменат увеличените разходни тавани за ПУДОС, който е ефективен инструмент за постигане и реализиране на подобни политики.
Оптимизацията на администрацията стартира като приоритетна правителствена политика с Бюджет 2014. Водещи принципи при тази инициатива са свързани с фискалната дисциплина, ориентирането на политиките и разходите към резултатите и ползите, предоставянето на по-качествени услуги на по-ниска цена чрез една по-стегната и фокусирана администрация.
Разбира се, не на последно място по важност, както казахме това е един наш основен приоритет през следващата година, са бюджетните взаимоотношения с общините. Местната власт е един от основните акценти и приоритети на Бюджет 2014. Както споменах местните власти ще бъдат насърчени да кандидатстват и да усвоят голям процент от тази публична инвестиционна програма, с цел намаляване на регионалните диспропорции. Създадени са предпоставки за осигуряване приоритет на национална подкрепа за секторните политики в сферата на образованието, здравеопазването, социалните дейности и културата, които ще се реализират с участието на местните власти. Осигурено е допълнително финансиране за подобряване на общинската инфраструктура и за изграждане на общински пътища.
Мисля, че това е достатъчно като едно въведение в представянето на бюджета. Очаквам вашите коментари и въпроси.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин министър.
Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Драгомир Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, господа министри, ще бъда съвсем кратък, тъй като предполагам, че най-важната част на тази среща е дискусията.
Само да ви представя визията на Министерство на икономиката и енергетиката за 2014 г., която е дефинирана в четири основни направления като политики: „Устойчиво икономическо развитие и кокурентоспособност“, „Ефективно външноикономическо сътрудничество“, „Устойчиво развитие на туризма“ и „Устойчиво и конкурентоспособно енергийно развитие“.
Бюджетът по политика „Устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност“ е в размер на 35 935 000 лева. Тази политика е насочена към създаването на условия за стимулиране на взаимодействието между индустрията и науката, за стимулирането на инвестициите в производства и услуги с висока добавена стойност, създаващи нови работни места, както и за развитие на високо технологична индустриална база. Освен това включва и държавна политика за защита на потребителите и за надзор на пазара за гарантиране на техните права и укрепване на доверието им като фактор за насърчаване на потреблението и на икономически ръст.
В рамките на тази политика се дефинира стратегическа цел повишаване на потенциала за икономически растеж и подобряване на възможностите за участие в единния европейски пазар и пазарите на трети страни. Тя се осъществява чрез изпълнението на следните оперативни цели: подобряване на бизнес средата; усъвършенстване на нормативната уредба свързана с регулаторни режими и намаляване на административната и регулаторна тежест; създаване на обща система на таксите събирани от централната и местна власт; повишаване на конкурентоспособността чрез осигуряване на бързо внедряване на иновации и привличане на инвестиции в производства и услуги с висока добавена стойност, създаваща заетост за високо квалифицирани служители; ефективна защита на потребителите.
Националният иновационен фонд като инструмент в подкрепа инвестициите за изследователска и развойна дейност на иновативните фирми не е провеждало конкурсни процедури през последните три години. През 2014 г. по централния Републикански бюджет са предвидени 20 млн. лева за фонда. Проектите финансирани по Оперативна програма “Конкурентоспособност” към политика „Устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност“ за 2014 г. са на обща стойност 351 млн. лева.
Второ, бюджетът за 2014 г. по политика „Ефективно външноикономическо сътрудничество“ е в размер на 11 225 000 лева. През 2014 г. приоритетните мерки са насочени към привличане на инвестиции и разширяване на присъствието на български стоки и услуги и участието в проекти с партньори от Азия, страните от ОНД, Близкия изток и Северна Африка.
Във външноикономическата стратегия е включено насърчаване на износа на стоки с по-висока добавена стойност, както и засилване на подкрепата за българския бизнес зад граница. В рамките на тази политика е дефинирана стратегическа цел за подобряване на експортния потенциал, което се осъществява чрез изпълнението на оперативна цел утвърждаване на експорта като ключов фактор за икономически растеж. Проектът е финансиран и по Оперативна програма “Конкурентоспособност” към политика „Ефективно външноикономическо сътрудничество“ за 2014 г. и са на обща стойност 10 млн. 500 лв.
Бюджетът по политика „Устойчиво развитие на туризма“ е в размер на 4 034 000 лева. Тази политика включва облекчен достъп и оптимизирана система за привличане на чуждестранни туристи на територията на България и превръщане на подходящото културното историческо наследство в част от инфраструктурата на туризма. За първи път през 2014 г. туризмът е обособен като самостоятелна бюджетна политика. Основен ангажимент на държавата е провеждането на национална реклама, съгласувана с браншовите организации по отношение на целеви за България пазари. За целта по централния Републикански бюджет са предвидени 14 млн. лева.
В допълнение през 2014 г. по Оперативна програма “Регионално развитие” се планира да бъдат финансирани проекти на стойност 18 млн. лева. Във връзка с тази политика дефинира стратегическа цел, устойчиво развитие на туризма за постигането на която е поставено постигането на която е поставена оперативна цел – утвърждаване на туризма като ключов за икономиката отрасъл.
Четвърто, бюджетът по политика „Устойчиво и конкурентоспособно енергийно развитие“ за 2014 г. е приблизително 62 млн. лева. Тази политика има за цел подкрепа за изпълнение на енергийните политики на страната и на Европейския съюз за ефективна ниско въглеродна икономика, балансиране на енергетиката и гарантиране достъпността, в това число цената на електроенергията за крайните потребители и за предприятията, като съществен фактор за конкуренто-способността. Към политиката се дефинира стратегическа цел създаване на условия за сигурна, ефективна и екологично съобразна енергетика. Тя ще се осъществи чрез изпълнението на следните оперативни цели: „Гарантирана сигурност на доставките в конкурентни енергийни пазари“; „Ефективно и екологично съобразно енергийно развитие“; „Ефективно управление на природните ресурси“.
В ход е изграждането на между системни газови връзки със съседните държави, както и на газопровода Южен поток, с оглед повишаване на сигурността и диверсификацията на газовите доставки и трасета и избягване последствия от нови газови кризи. Тези проекти ще бъдат изпълнени със собствени средства на енергийните компании, със средства от европейски план за икономическо възстановяване от европейските фондове, както и за използване на възможности за привличане на средства от Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка и стандартни търговски кредити.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин министър.
Друг от министрите иска ли да вземе думата? Доктор Адемов е представил вчера в Социалната комисия своя доклад.
Преминаваме нататък. По традиция първо даваме думата на нашите гости да вземат отношение по проекта за бюджет.
Кой ще вземе думата пръв? Може би президентът на КНСБ? Понеже знам, че са много навътре в материята и са запознати прекрасно с детайлите на бюджета, си позволявам да го поканя първи да вземе думата.
Заповядайте господин Димитров.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ (Президент на КНСБ): Уважаеми господа председатели, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри, в нашето подробно становище, което ще връчим на всички депутати в Народното събрание днес до края на деня, ние сме коментирали както макрорамката, така и конкретни изменения на Закона за държавния бюджет за следващата година.
Тук днес аз ще огранича до някои по-едри наши оценки, някои предложения, някои притеснения и някои несъгласия, които смятаме, че е важно да прозвучат в днешния дебат в двете комисии на първо четене. С оглед и с намерение между първо и второ четене, с надеждата по-скоро някои от тях да бъдат припознати от някои народни представители и да бъдат подкрепени преди приемането на бюджета на второ четене до края на месеца, най-вероятно.
Уважаеми дами и господа, най-общата оценка на Синдиката е разположена в две посоки. Има част от предложенията и част от политиките, които виждаме в бюджета, които за нас са приемливи и една не малка част, които искат допълнителни разяснения. Някои от тях са промени в действията, а някои са категорично неприемливи за нас.
Като цяло смятам да кажа в началото, че ние виждаме в този бюджет един опит, макар и плах на този етап по наша оценка, за промяна на бюджетната философия. Опит за максимално използване на възможностите на бюджетната политика и като преразпределение през бюджета и като достигане в максимална степен на позволения дефицит със средствата, които могат да бъдат акумулирани през данъчните и осигурителните приходи и с всички останали средства от европейските средства и финансирания да бъдат наистина стимулирани бизнеса и работните места в една по-категорична степен. Но казвам, че е плах, защото сам по себе си, той няма да доведе до значими промени в ръста на брутния продукт от досега наблюдаваните през последните няколко години.
Да, заложената прогноза за ръст на брутния продукт за нас е реалистична. Може би с леко напрягане. Имам предвид и заложените фактори на растежа, които ние в някаква степен споделяме, но не изцяло. За нас е доста оптимистично очакването още през следващата година, като един от ключовите фактори на растежа наред с износа, да очакваме вътрешно търсене. В предвид политиките заложени в бюджета в разходната му част, особено що касае доходите на работещите в администрацията, като той плаща директно, но и като цяло подоходната политика, която за нас има нужда от сериозна ревизия, ако тя се ограничава само и единствено в увеличение на минималната работна заплата и до там.
В тази връзка смятаме, че наистина растежа на брутния продукт може би ще стигне това ниво. Но по-скоро сме склонни, господин Чобанов, да вярваме на прогнозите на комисията, че основният фактор на растежа ще бъде износа и той ще бъде малко по-нисък от това, което е заложено в проектобюджета за следващата година, но не и сериозно различен.
Смятаме, че и приходите като цяло заложени в бюджета са постижими, макар и с доста напрежение на приходните администрации, особено на Агенция “Митници”, която и сега показва към сегашния момент, че е успяла в необходимата степен да събира заложените приходи в плана за 2013 г. в актуализирания му вид.
Затова в края на краищата, давайки си сметка, че 1 млрд. 400 млн. са сериозни допълнителни приходи, ние искаме и подкрепихме в много голяма степен всички мерки, които касаят повишаване на данъчната събираемост, които бяха заложени и в данъчните закони и в самия бюджет, в самия Закон за бюджета. Нещо повече, ние смятаме, че има нужда от допълнителни мерки за събираемост, т.е. за по-голяма събираемост и през тях си представяме, че могат да бъдат отворени малки фискални прозорци за някои допълнителни разходни политики, основно ориентирани към работещите бедни български граждани, тези които не чакат на социални помощи. Тези които работят с доходи до 400 лева. Това са 600 000 души български работници и служители и към които няма, освен увеличеното ниво на заплата, никаква друга подкрепяща мярка в Бюджет 2014 г., което силно ни притеснява.
Казвайки това, веднага искам да дам предложението, което КНСБ е направило всъщност, за допълнителни мерки на събираемостта, нещо по което имаше и продължава да има, поне що касае в писмен вид съгласие между представителните организации на бизнеса и на труда, а именно криминализиране на укриването на неплащането на осигурителни вноски. Това съгласие беше постигнато в предишния Парламент при предишното правителство. То още е налично. Както разбирам, би могло да се търси съгласие и в парламентарната зала, имайки предвид, че парламентарната опозиция подкрепя подобно предложение, доколкото си спомням в предходните няколко месеца.
За нас тази мярка би дала наистина, ако не се лъжа, по оценки на финансите между 180 и 200 млн. лева, през първата година от нейното въвеждане. Точно толкова, пак по оценка на финансите, би било загуба от данъчни приходи, ако въведем необлагаем минимум, за който няма съгласие, както разбирам. Ние продължаваме да настояваме за него, но може би в следващите бюджети, да въведем възможност за връщането на платения данък, за да бъда точен, от всички платци. Данъка върху дохода имам предвид, с доходи до 400 лева в края на следващата година, след като този размер на загубата за бюджета е равен от 200 млн.. Госпожо Петкова, по ваши оценки, в рамките на цялата година. Тоест, в края на годината еднократно връщане на акумулирания десет процентен данък за всички доходи от труд до 400 лева. Това за нас е възможна мярка и апелираме наистина ръководството на двете комисии и Парламента като цяло, всички депутати да се обърнат към нея много сериозно като анализ, допълнителни разчети и като необходимите законови промени, които да могат да гарантират това между първо и второ четене да се случи.
В останалите параметри на бюджета, аз ще се огранича само до това, ние виждаме за съжаление, както казах вече, липса на политика по доходите. Няма предвидено увеличение за пета поредна година на парите на работещите в администрацията. И тук ние смятаме, че има възможност за диференцирана политика. Да, има сигурно ведомства, особено централни администрации, имам предвид министерства, които могат да правят оптимизация на персонала и от там гласуват ресурси. Но ние настояваме, ако това се случва, приходните агенции, агенциите които се занимават с контрол, имат контролни функции и тези, които са на терен да бъдат изключени от обхвата на каквито и да било оптимизации и съкращения, по разбираеми причини. И е естествено да бъдат предвидени допълнителни средства, за да могат да реализират, макар и малко, но все пак увеличение на доходите, които пет години са замразени. Ако искаме все пак, господин финансов министър да стане факт, че през 2015 и 2016 г. вътрешното потребление да бъде по-силен фактор и през тази мярка. И двете мерки са в тази посока.
В нашите анализи, ние със сигурност, трябва да обърна внимание, подкрепяме и виждаме сериозна иновация в създаването на публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“. Искам веднага да кажа, че за нас е изключително важно по какви правила ще бъдат изразходвани тези средства, огромен ресурс на фона на бюджета имам предвид, който се отделя и се надяваме, че участието на неправителствения сектор и социалните партньори в осигуряването на публичността на начина, по който се изразходват тези средства ще бъде гарантиран.
Естествено е, споменах няколко пъти минималната работна заплата, няма как да не заявим своята подкрепа, като смятаме, че тя трябва да расте по-бързо от заложеното в бюджета.
В няколкото политики, които касаят допълнително големи групи от хора, ние сме изцяло в подкрепа на замразяването на възрастта и стажа за пенсиониране, както е предложено за трета категория. Ние настояваме дори не за една година, а за по-дълъг период от време, съгласно споразумението между социалните партньори и подписаното през 2010 г., за реформата в пенсионната система. Нарушено след това от министър Дянков. Но все пак това споразумение, що касае партньорите, не е денонсирано освен от предишното правителството.
Доколкото си спомням ние започнахме вече при д-р Адемов един дебат на това споразумение, как да продължи пенсионната реформа в България. Затова смятаме че част от ангажиментите, които там са заложени, в това число и за поредността на растежа на стажа, след това на възрастта трябва да бъдат спазвани за да не натоварваме едни и същи категории и възрастови поколения с цялата реформа.
Ние със сигурност подкрепяме увеличението на предишната квота за ваучери, но смятаме, че в бюджет 2015 тя трябва изцяло да отпадне. За догодина се дава увеличението, но 2015 г. отсега трябва да е ясно, че трябва да отпадне, както това е факт във всички европейски държави членки на Европейския съюз. Няма квота никъде, освен в България. Румъния беше последната, която миналата година я отмени.
Уважаеми дами и господа, КНСБ подкрепя връщането на швейцарското правило при индексирането на пенсиите. Смятаме, че това макар и с по-ниско увеличение трябва да бъде спазвано във времето напред, за да има усещането за справедливост във всички категории на работещите и тези, които получават съответния заместващ доход от пенсия.
Ние не може да се съгласим, уважаеми дами и господа, с редица проблеми, които виждаме в бюджета. Споменах вече за основната липса на подкрепа на доходите. Но на следващо място за нас е изключително проблемен въпросът с държавните предприятия. Да, виждаме една умерено по-висока подкрепа, за да могат те да бъдат стабилизирани, част от тях поне, говоря за сектора на железниците. Виждаме по-добро финансиране на Български пощи през следващата година, но не достатъчно и не толкова, колкото регулаторът иска и колкото казва. Не виждаме необходимата ясна визия за реформа в енергетиката и за подкрепа на този ключов сектор и стратегически за цялата икономика и за цялото общество.
Тези 2 млрд. и 800 млн. задължения на НЕК за нас са огромна бомба, да не съм лош пророк, но може да гръмне още през първите дни и месеци на зимата. И то не защото ние сме казали така, но от шест, седем месеца прогнозираме това. Реформата която беше направена на модела през лятото имаше своите плюсове, но остави много въпроси не решени. За нас тя не донесе необходимата устойчивост в енергетиката, уважаеми господин министър.
Ние смятаме, че бюджетът трябваше да подкрепи по-категорично енергийния сектор поне дотолкова, доколкото модела предполагаше. Припомням само че половин милиард трябваше да влезнат за регулаторния период в НЕК от продажбата на емисии, с оглед отпадането на зелената добавка. Половин милиард на 1 юли, като 85 милиона предвидихте в актуализацията на бюджета за тази година. За следващата година обаче сте предвидили 40 млн., а не 400 колкото са нужни. Тоест, допълнително около 350 – 360 млн. предвиждате увеличение на дефицита на НЕК само от това, че недофинансирате заложения модел при 2 млрд. 800 млн. в момента. Вярно е, че с новия заем на БЕХ ще има известно подобрение, а то ще бъде краткосрочно според нас и няма да доведе до устойчивост на системата. Тоест, ние настояваме да има парламентарен дебат конкретно по енергийната система. Да вярно е, че ще има нова Енергийна стратегия, поне такова намерение заяви правителство, но какво ще пише в нея е неясно. За нас е категорично нужно да има поне петгодишен план със съгласие в Парламента и в обществото за оздравяване на енергийния сектор с инжектиране на допълнителна ликвидност в него. Дали ще се отнемат задължения през оформените като държавен дълг, дали ще се генерира нов дълг, с който да се подкрепи сектора е въпрос на политически решения. Но очевидно не е възможно с тези толкова милиарди, системата да функционира нормално. А това заплашва, както е известно, ТЕЦ-овете, а от там миньорите и всички останали по веригата, които чакат в този момент и следващите седмици и месеци развитие на този въпрос.
Да, към момента в този сектор въгледобив е спокойно. Но това, което става в Мини Марица изток, искам да обърна внимание, то е част от бюджетния проблем, затова го коментирам сега – 50 млн. задължения на Мини Марица изток. Никога не сме стигали до подобно състояние на мината. Това вещае не добри неща в сектора. Вещае и напрежение, което ние многократно предупреждавахме, че през бюджета трябва да бъде минимизирано.
Уважаеми дами и господа, аз ще завърша с едно предложение, което ние направихме и може би коментирахме частично в публичното пространство и е на масата на д-р Адемов, за нас е важно да го чуете сега тук. А именно за нов механизъм за реформа в системата на социално подпомагане. Цялостната система на социално управление, която преразпределя и ориентира към социално организираните групи огромни ресурси, може според вас и следва да започне, да се подлага на реформиране. Надяваме се, че е възможно през следващата година нашите предложения за въвеждане на пилотен модел за социални услуги в дома, да бъдат подкрепени от широк кръг от депутати и те да бъдат финансирани целево, допълнително, отново казвам към мерките, които сте предвидили през парите от младежката гаранция към майките с деца от една до пет години, към които да ориентираме възможност за създаване на заетост чрез тези пари. Не само плащане на социални помощи.
Нашите разчети са, че един модел от 50 млн. допълнително ориентиран към тази категория - за детегледачки 27 000 работни места и поне 50 000 майки обратно на работа. Тоест, за нас това е ключов въпрос, който може да тества модела, който се прилага успешно в стара Европа – Белгия, Франция, Великобритания и който според нас има мегдан за разрастване в следващите години. Попълването на целия спектър социални услуги към хора с увреждания, към възрастни хора и т.н., зависимите членове на семейства през подобен модел, като ориентираме естествено услугата към този, който се нуждае в много по-голяма степен.
Съвсем накрая искам да кажа, че вчера имахме четири часово заседание на нашите браншови структури да обсъдим как те възприемат бюджета. Има много недофинансирани системи. Има много сектори, в които не са предвидени необходими ресурси. Например, господин Горанов, Напоителни системи, които от ваше време стои така и сега в следващите бюджети се прогнозира да бъде по същия начин не дофинансиран. Няма лев за вредното въздействие на водите и в този бюджет също няма. Това за нас е недопустимо и трябва най-накрая да има друг поглед към функциите, които държавата възлага на отделни системи и да ги финансира по определен ред. Казвам това, защото в много от системите, в много от секторите има напрежение.
Това с което ще завърша, че ако ние не намерим удачните модели за решение по тези четири-пет въпроса, които поставих, като наистина задължителни за решения, ние нямаме друг изход освен да вървим към организиране, към провеждане на съвместни, надяваме се с нашите колеги от Подкрепа, протестни действия.
Надяваме се, че разумът в Народното събрание ще доведе до решения, макар че това рядко се случва, между първо и второ четене, които да могат да дадат необходимите ясни знаци към големи групи от обществото. Работещите бедни на първо място. Има и някои други, които споменах, за да могат да направят възможно успокояването на редица категории и браншове.
Надяваме се, приемането на бюджет, който да е много по-справедлив и да доведе до усещането, че този път това, което се случва през бюджета е наистина в много по-голяма степен балансирано като тежести и като ползи от него, за по-големи групи от населението от цялото общество.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин Димитров.
Заповядайте.
ТОДОР ПОПОВ (председател на УС на Националното сдружение на общините в Република България и кмет на община Пазарджик): Уважаеми председатели на комисиите, уважаеми министри, уважаеми заместник-министри, уважаеми депутати, представители на неправителствения сектор, на браншовите организации, на синдикатите, искаме да поздравим всички от името на българските общини и да пожелаем на нашите уважаеми депутати да са здрави и да отговорят разбира се, на високите очаквания, не само на българските общини, но и на всички, които сме седнали на тази маса.
Аз ще бъда доста по-кратък от Пламен Димитров. Искам да започна със следното: от страна на българските общини няма опасност от протестни действия. Да бъдат спокойни българските институции, защото си даваме ясна сметка, че нито сега е времето и мястото, ние трябва да покажем наистина местните власти, да имаме тази осъзната отговорност, че в крайна сметка по места трябва да се реализират всички тези секторни политики, за които си говорим толкова години. Ние сме хората, които носим отговорност за това.
Затова в началото искам да изразя удовлетвореността на българските местни власти, че имаме диалог и чуваемост за част от предложенията ни с Министерство на финансите. Разбира се, пълно щастие в живота няма. Ние сме хора реалисти. Вече си провеждаме публичните обсъждания на нашите бюджети. Наясно сме със ситуацията и положението в страната и реалните възможности. Опитваме се да спазваме едно златно правило, което сме научили, да не започваме нови инициативи при положение, че не може изцяло да финансираме вече започнати такива, защото иначе става неприятната ситуация да подложим на риск и двете.
Искам да споделя, че сме удовлетворени от преговорите с Министерство на финансите и с министър Чобанов. Разбира се, има още две конкретни неща, които искаме да споделим с уважаемите народни представители, тъй като не успяхме министъра да го убедим в това. И също акцентите ни пред вас и това, за което ще настояваме са две.
Първото е равнопоставено отношение към делегираните дейности, скъпи народни представители. На ясно сте, че за всички делегирани дейности е осигурен ръст за прехода към новата минимална работна заплата. За съжаление без общинска администрация, като размерът на стандартите, за която е с нулев ръст от 2010 г. насам. Това поставя точно общинска администрация, която е общо взето най-ниското стъпало като платена администрация с най-висок дял на засегнати от прехода към новата минимална работна заплата служители. Става въпрос за около 5 млн. лева, което считам, че е реално постижима възможност да бъдат осигурени, за да покрием поне този стандарт. И всички делегирани дейности ще получават сто процента от определените им трансфери, които включват средства за издръжка и възнаграждение. Като само трансферите за администрацията са 95 процента при положение, че с тях се осигуряват разходите за възнаграждение, което ще затрудни работата и функционирането въобще на администрациите в повечето от половината български общини. Считам, че това не бива да се допуска, с оглед запазването на това ниво прилично на публични услуги, които сме постигнали.
Втората ни болка е трансферите за капиталови разходи по методиката и за изравнителната субсидия. Нашето желание е да ги получаваме на сто, а не на 95 процента. Защото в годините имаме добрата традиция, че тези пет процента, досега не е имало случаи в които сме си ги получили в бюджетна година, когато е имало такова задържане. Така че силно се опасяваме, това да не се случи и следващата година. Ще бъде прецедент, но ще подложи на риск изпълнението на нашите капиталови програми. А в края на годината дори да ги получим тези средства, всички вие сте достатъчно опитни хора и знаете, че просто не би било възможно, получавайки ги в началото на месец декември, ние да реализираме такъв тип дейности, които да ни позволят тяхното усвояване и ще се наложи да ги връщаме обратно в бюджета.
И последно считаме, че няколко важни акцента в които трябва да се помисли и които трябва да стоят на вашето внимание, те са залегнали и в протокола, който подписахме с Министерство на финансите. Това са няколко важни неща върху които трябва да мислим. Това е споделянето на отговорността за налаганите финансови корекции.
Уважаеми народни представители, това ще ни се стовари, ако продължаваме в същия дух, като един сериозен удар, с оглед на тяхното натрупване в годините. И ще стане така накрая, че ще се изправим пред една доста глобална цифра и ще трябва да търсим решение. По-добре да го търсим по-рано, отколкото да се сблъскаме с това накрая.
Подпомагане на лечебните заведения в отдалечените и рисковите райони. Правят се първи стъпки в тази насока. Важно е това. Тези хора не може да ги оставим без медицинско обслужване, защото това е важно. Първите стъпки са налице, но трябва целево да увеличаваме и да търсим средства още и за фонд “Флаг” и за ПУДОС, както вече каза министъра. Защото това са единствените легитимни инструменти, през които ние получаваме финансиране за реализиране на важните ни проекти, а догодина започваме водните цикли. Това са достатъчно значими и важни проекти за всички, които не трябва да подлагаме на риск.
Накрая искам да завърша с това. Искам да поздравя правителството и всички инициатори за създаването на този фонд. Това може би е едно от наистина стойностните и смислените неща в бюджета, в частта разбира се за местните власти за следващата година. Считам и всички колеги считаме, че той може да се превърне в един изключително важен и ефективен инструмент в реализирането на тези цели, които вие сте си поставили през бюджета. Затова всички много ще се радваме на това, бързо да приемем тези правила за функционирането и финансирането. И наистина да вървим към една философия на относителна, защото абсолютна няма как да бъде, но относителна равнопоставеност на регионите и по този начин преодоляването на този, според нас, идиотски моноцентричен модел, който ние залагаме тук толкова години - София и всичко останало дълбока провинция.
Затова ще срещнете нашата пълна подкрепа по отношение на това, да покажем, че този фонд може да работи и да изпълнява тези цели. Това се е случило и продължава да се случва в други страни, които го използват като инструмент. И което е по-важно, да го сложим като една средносрочна устойчива политика за реализирането на всичко това, което нашите съграждани и нашите избиратели очакват от нас. А това е повишаване качеството на живот, трудова заетост и перспективата в различните региони на страната.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин Попов.
Бих искал да чуем становището на Българска народна банка. Господин Костов имате думата.
ДИМИТЪР КОСТОВ (подуправител на БНБ): Благодаря.
Българска народна банка по отношение на бюджета най-ясно може да се изкаже по макрорамката, тъй като това е част от институционалните ни ангажименти, да наблюдаваме процесите на развитие на макроикономиката и макроикономическите баланси. В тази част трябва да кажа, че не наблюдаваме съществени различия между макрорамката на основата, на която е изграден бюджета и нашите оценки и анализи за очакваното развитие.
Разбира се, има малки отклонения след десетичната запетайка в очакваните динамики, но по същество няма различие. Може да се очаква това представяне на икономиката около 1,8 – 1,9 растеж за следващата година. Различни са оценките, но малко различни, в това кое биха били водещите фактори - дали потреблението. Нашите очаквания са за малко по-голям акцент в частта инвестиции. Но така или иначе не са съществени различия.
Разбира се, както и всички други институции занимаващи се с оценка на макрорамките и ние сме на ясно, че в момента средата е трудно прогнозируема и винаги има рискове и в посока нагоре, и в посока надолу. В интерес на истината тези рискове са признати в материалите по бюджета в средносрочната рамка, която всъщност е доклада по бюджета. Ако не греша на стр. 22 е посочено, като един от важните фискални рискове. И в този смисъл, Българска народна банка подкрепя тези буфери, които са предложени в конструкцията на Закона за държавния бюджет, които биха могли да компенсират евентуални отклонения. Имам предвид предложеното правило за текущо финансиране на поне една част от разходите, които биха могли да компенсират евентуални отклонения в макрорамката. Може би има смисъл и по отношение на този фонд за регионални инвестиции, който безспорно е полезен, но правилата му по някакъв начин да отчитат и възможните отклонения в реализацията на бюджета. Тоест, по някакъв начин да създават и буфери.
Друго което традиционно Централната банка споделя при обсъжданията на бюджета е евентуални различия в оценката за вноската на Централната банка в Републиканския бюджет за следващата година. Както в повечето случаи тази година трябва да кажа, че има различия. Нашата оценка за вноската през следващата година е за 60 млн. лева, което е по-ниско от това, което фигурира в бюджета.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин Костов.
Думата поиска и господин Михаил Кожарев – член на Управителния съвет на Висшия съдебен съвет и председател на Комисията по бюджет и финанси на ВСС.
МИХАИЛ КОЖАРЕВ: Уважаеми господа председатели на комисии в Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, наистина въпросите на бюджета няма как в тези времена да не вълнуват всеки член на нашето общество, респективно и всички институции. Но с оглед обстоятелството, че в Българската конституция е отделено специално място на самостоятелността на бюджета на съдебната власт, съобразно нормата на чл. 117, ал. 3 от нея, аз съм тук, за да мога да се опитам да защитя проекта на Висшия съдебен съвет за бюджета на съдебната власт за 2014 г. Това е така, защото процедурата за приемане на бюджета на Република България е такава, че по отношение на бюджета на съдебната власт, предложения от Висшия съдебен съвет проект се включва, така както е предложен към проектобюджета предложен от Министерския съвет. Като самият Министерски съвет, както ви е известно има правото да изрази становище по внесения от Висшия съдебен съвет бюджет.
Постоянната практика на Конституционния съд е определила, че всеки бюджет на съдебната власт, който по Конституция е самостоятелен, но не може да задоволи нуждите на съдебната власт по отношение на нейната законоустановена дейност, като цяло или част от тази законоустановена дейност е противоконституционен. Затова при изготвянето на проекта на Висшия съдебен съвет за бюджет за 2014 г., ние взехме предвид всички тези социално-икономически условия в държавата, които са налице през последните няколко години, за да може да съставим такъв проект, който адекватно да отговаря на нуждите на съдебната власт и то единствено и само за нейните законоустановени дейности, които са задължителни за нея.
За съжаление становището на Министерския съвет, което Конституционният съд приема, че е алтернативно законодателно предложение на законодателното предложение на Висшия съдебен съвет, за поредна година е в параметри много по-различни от стойностите в проектобюджета на Висшия съдебен съвет.
Тъй като Народното събрание е естественият арбитър, както каза Конституционният съд, между двете алтернативни предложения, то аз бих искал да кажа, че и за 2014 г. проектобюджета, така както е предложен като проект на становище на Министерския съвет в никакъв случай няма да задоволи необичайни и не изрични нужди на Висшия съдебен съвет и на съдебната власт, а ще наруши изцяло законоустановените им функции или част от тях. Имам предвид, че в последните пет години е налице тенденция, държавата да дава по-малко пари за правосъдие. При изготвяне на становище на Висшия съдебен съвет прието с негово решение преди две седмици, по повод становището на Министерския съвет сме изразили конкретно и подробно, защо това е така. Сега ще ви кажа само две цифри.
За последните пет години субсидията по бюджета на съдебната власт е намалена с 69,300 млн. лева, а размерът на приходите е увеличен с 88 млн. лева. Ние нямаме претенции да ни бъдат намалени приходите, тоест приходната част. Както ви е известно съдебната власт има самостоятелни приходи, които се формират в 80 процента от абсолютната им стойност от съдебните такси. Както на всички вас е известно, в последните няколко години, поради настъпилата финансово-социално-икономическа и всеобща криза в нашия живот, няма тези постъпления от съдебни такси, тъй като гражданите респективно фирми и други организации, много по-малко дела водят. Защото те са свързани с разходи, включително и за държавни такси. Ето защо приходната част на съдебния бюджет, която е била преизпълнявана до преди пет години и то в доста сериозни абсолютни размери, вече не може да бъде такава.
В становището на Министерския съвет за 2014 г. разходната част на бюджета е предложена в размер на 434 млн., което е със 100 500 000 лева по-малко от предложението на Висшия съдебен съвет. В това нямаше да има нищо лошо, ако бяха предвидени няколко сериозни обстоятелства, произтичащи от нормите на Закона за съдебната власт. Най-вече това, че за персонала становището на Министерския съвет дава сума от 371 млн. лева., а за 2013 г. в бюджета на съдебната власт за персонал са били предвидени 380 млн. лева и то при положение, че бе налице стария размер на осигурителния праг 2200 лева, а сега както е известно той ще бъде увеличен на 2400 лева. И само за този нов праг, във връзка с внасянето на вноските по държавно обществено осигуряване ще трябват 6 млн. лева, които не са предвидени в проекта на Министерския съвет.
Предложено бе да се измени чл. 55 от Наказателния кодекс и да се въведе фигурата на съдебния преводач във връзка с транспонирането на една европейска директива, която ни задължава да се извършва пълен превод в досъдебното и съдебно производство.
Висшият съдебен съвет изготви във връзка с това предложение финансово-икономическа обосновка и анализ, за да стане ясно, че само за този вид услуги ще бъдат необходими 3 млн. лева. А общите проблеми във връзка със средствата за персонал произтичат от две задължения визирани в Закона за съдебната власт, а именно това, че всяка година Висшият съдебен съвет е длъжен да организира и провежда конкурси за младши съдии и прокурори, както и за повишаване на съдиите, прокурорите и следователите.
В общата утвърдена щатна численост на персонала са предвидени средства, а това е вече няколко години, това ще бъде трета година, по-точно казано, предвидени са средства само за заетата щатна численост, а не са предвидени средства за тези утвърдени щатни бройки, които не са заети. Не говоря изобщо за съдебна администрация, а за магистрати и тук става дума за 505 магистрати, които ние сме длъжни да обезпечим със заплати дотолкова, доколкото ще трябва да бъдат провеждани тези конкурси и тези бройки трябва да бъдат заемани.
Повече от това, което досега ни се случи в последните години, аз не мисля, че е възможно да правим изключителна рестрикция в бюджетирането на съдебната система с наличните средства.
Освен това сега предложения проектобюджет на Министерския съвет като становище, на пръв поглед е с 30 млн. увеличен в сравнение с гласувания от Народното събрание бюджет на съдебната власт 404 млн. за 2013 г. Висшият съдебен съвет, както ви е известно има право да формира така наречения „преходен остатък“ и той се формираше основно на базата на преизпълнението на приходната част, поради това, че както обясних защо няма приходи. Последният резерв, така да се каже, този преходен остатък за миналата година беше 30 млн. лева. и с една разпоредба на Закона за държавния бюджет за 2013 г., този преходен остатък премина към бюджета на Висшия съдебен съвет, защото средствата бяха абсолютно недостатъчни. И то недостатъчни, точно за законоустановените му дейности.
Сегашният проектобюджет, предложението на Министерски съвет, пак за 434 млн. на пръв поглед показва един ръст с абсолютен размер 30 млн., но всъщност, ние вече нямаме преходен остатък, нямаме никакви други средства, освен това, което в момента е предложено. А само към този момент, сега с извършените корекции с Постановление на Министерския съвет, съдебната власт към края на месец октомври е изпълнила бюджета си на някъде около 450 млн. лева, а се очаква до края на годината изпълнението на бюджета да бъде 452 млн. А това означава, че сегашните 434 млн., без наличието на никакъв друг резерв и никакъв преходен остатък, който вече не може да бъде формиран, тя да остане без средства за изпълнение на законоустановените си дейности. Подчертавам го няколко пъти с риск да стана досаден, защото в проекта на Висшия съдебен съвет няма излишества, а единствено и само действия, които са продиктувани от задължителни норми на Закона за съдебната власт.
Така че нищо друго не мога да кажа, освен Народното събрание при гласуването на бюджета на първо четене, респективно между първо и второ четене да направи така, че да не се приема априори предложения от Министерския съвет проект и становище.
Преди да завърша, само искам да споделя, че само по отношение на капиталовите разходи, ние имаме изключително малък размер на средства заложени в становището на Министерския съвет. А имайте предвид, че както и да се придвижва тази съдебна реформа, както и да се обслужват гражданите и да се движи напред правосъдието, то няма как да се случи. Нещо като такъв пример с волска каруца по магистрала. Защото имаме над 6000 компютъра, сървъри и т.н., които са точно и коректно цитирани в нашето становище от преди 2008 г., в които и с които изобщо не може да се работи.
Така че въпреки тези трудности, само за 2013 г. от абсолютния размер на делата в законоустановения тримесечен срок са свършени, въпреки тези трудности които споменавам, 83 процента. Това е една огромна цифра, която почива на абсолютно вярна, точна и коректна статистика.
За да се каже, че ние правим все пак някакви реформи, защото големите реформи предстоят и те не могат да бъдат осъществени за една година, откакто е този състав на Висшия съдебен съвет избран. Ние сме успели да съкратим 2 процента от съдебната администрация, въпреки че тя е крайно необходима за осъществяването на дейността и то за първи път в историята на Висшия съдебен съвет живи хора са съкратени.
Проблемите ще бъдат решени след година и половина, когато бъде готова нормата на натовареност, степента на натовареност. Но за тази следваща година няма как с тези средства съдебната власт да съществува нормално.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин Кожарев.
Уважаеми колеги, преди да продължим нататък, бих искал да поставим едно ограничение на изказванията до пет минути. За час и половина имаме пет изказвания и така няма да може да приключим тази вечер.
Думата поиска госпожа Лидия Шулева.
Заповядайте госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (представител на Асоциацията на индустриалния капитал в България): Благодаря ви.
Уважаеми господа председатели, господа министри, колеги, аз взимам думата от името на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Ние сме представили позиция, в която сме изразили всички съображения, мнения по бюджета и по неговите параметри и по бюджетната прогноза.
Аз действително, с оглед регламента който беше предложен за време, няма да се спирам подробно върху неща, които писмено сме изпратили. Бих искала да използвам този формат да спра вашето внимание на един много важен, според нас въпрос. А именно затова как са обезпечени мерките, които ще гарантират ръста на брутния вътрешен продукт и въобще мерките насочени към икономически растеж.
Според нас Закона за бюджета не обезпечава достатъчно и в достатъчен размер тези мерки, тъй като са предвидени изключително малко средства по бюджета на Министерство на икономиката.
Бих искала тук да обърна внимание върху Закона за насърчаване на инвестициите. Мисля, че всички ще се съгласите, че най-важният гарант за ръста на икономиката са преките чуждестранни инвестиции и то най вече инвестициите, които са насочени в производство гарантиращо работни места и ръст, а не инвестиции, които са свързани с недвижим имоти или с приходи гарантирани от държавата. Така че стимулирането на подобен род инвестиции от подобен характер има изключително голямо значение. За съжаление обаче няма дори нито един ред написан в Закона за държавния бюджет, който да гарантира изпълнението на Закона за насърчаване на инвестициите.
Какво имам предвид? В Закона за насърчаване на инвестициите е предвидено, че могат да бъдат давани до 10 процента държавна субсидия за насърчаване на приоритетни инвестиционни проекти. Такива приоритетни инвестиционни проекти за последните пет години в България има само един.
Приоритетен инвестиционен проект е проект, който е насочен към производство, както вече казах и е над 100 млн. лева. Нашето предложение е свързано със следното: ако в Закона за държавния бюджет в частта резерви се запише макар и едно изречение, с което се дава възможност при сертифициране на подобен инвестиционен проект, той да бъде финансиран с тази предвидена държавна субсидия, която както казах е 1:10. Тоест, даваме 10 млн. и получаваме 100. Има предвидени там средства, които имат добро предназначение и аз не бих искала да се конфронтираме с тази идея за публичните инвестиционни проекти. Но все пак публичните инвестиционни проекти са пари, които нямат директен ефект върху ръста на брутния вътрешен продукт. Те имат индиректен ефект. Те са разход директен. Докато едни пари дадени за привличане на такива преки чуждестранни инвестиции имат мултипъл 10 и са много по-важни и имат много по-голямо значение за икономиката.
Ние си задаваме въпроса, защо няма абсолютно по никакъв начин гарантиране на подобно обезпечаване на Закона за инвестициите. Нещо повече, вицепремиерът Бобева на една среща преди няколко дни каза, че поради факта, че този закон не е обезпечен с финансови средства ще бъде променен и тази разпоредба ще отпадне.
В една конкурентна среда, в която Румъния дава до 30 процента държавна помощ има регламент, забележете на Европейския парламент, който регламент казва че за преки чуждестранни инвестиции, точно за такива за които аз говоря, се допуска до 50 процента държавна помощ. Европа прави тези неща. Ние ще отменим тези 10 процента, които предвижда закона, защото не сме ги предвидили в бюджета.
Мисля, тъй като това са хипотетични разходи и съвсем нормално е те да бъдат в резерва, а именно в буфера. Нормално е да има поне едно изречение, което да допуска в случай на появяване на подобни инвестиции, те да могат да бъдат финансирани. Защото в една конкурентна среда от заобикалящи ни страни, които дават далеч по-добри преференции за привличане на такива инвестиции, ако ние отменим и тази преференция, не виждам с какво бихме могли да ги привлечем. Считам, че това ще е един много сериозен плюс за гарантиране на един от основните приоритети на бюджета, а именно растеж и стабилна икономика.
Последното с което искам да завърша е свързано с мерките насочени към електронното правителство. Това е изключително важен елемент за подобряване на бизнес средата и считаме, че са недостатъчни средствата за електронно правосъдие, електронно здравеопазване и електронен кадастър Ако има възможност в тези пера, да се преразгледат предвидените разходи и да се обезпечат достатъчно необходимите финанси, за да могат тези електронни регистри да заработят, това ще има пряк ефект върху бизнес средата и ще бъде гаранция, разбира се за постигане на това магическо число 1,8, което аз от сърце желая на всички.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря на госпожа Шулева.
ВАСИЛ ТОДОРОВ (член на Българската търговско-промишлена палата): Уважаеми господа председатели, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри и зам.-министри, дами и господа, ще представя в телеграфен стил позицията на Българска търговско-промишлена палата по законопроекта за държавния бюджет за 2014 г.
Принципно подкрепяме представения законопроект с отчитане на определени положителни моменти в законопроекта и моменти по отношение на които изразяваме резерви. Считаме, че с така представения проект на държавен бюджет се осигурява запазването на стабилната макроикономическа среда. Като положителен аспект отчитаме и запазването на ставките на корпоративния данък и на данъка върху доходите на физическите лица, което според нас е стимул за обявеното намерение повишаване на инвестициите, за икономически растеж и за заетост.
Положително отчитаме и увеличаването на средствата за образование със 100 млн. лева, което според нас всъщност ще обезпечи мерките, които бяха обявени за реформа в тази сфера. Отчитаме като положително и планираното обвързване на средствата с конкретни политики, което за нас е плюс в така предложения проект.
Изразяваме резерви около преразпределителната роля или процента преразпределение на брутния вътрешен продукт, който се осъществява чрез държавния бюджет и неговото запазване около 40 процента и в така представения проект. Считаме, че оптималният процент трябва да бъде до 35 процента.
Като недостатък на представения проект отчитаме и липсата на действия за намаляване на данъка върху доходите на едноличните търговци, който нееднократно сме предлагали да спадне до 10 процента и да бъде съотносим с корпоративния данък.
Също така изразихме и в Националния съвет за тристранно сътрудничество нашето несъгласие с предложението за увеличаване на минималната работна заплата с 9,7 процента. Според нас аргументите за това увеличаване не се базират на някакви числа от икономиката или на статистика, а аргументите бяха изцяло от социален характер. Но все пак минималната работна заплата трябва да се отбележи, че не е социално плащане, а е престация за положен труд. И затова основният критерий, който трябва да се разглежда при евентуално увеличение, разглеждане на такова предложение, това е производителността на труда. Така че там също изразяваме несъгласие с това действие предприето от правителството.
Също така изразяваме резерва и по отношение на предложението за нарастване на максималния месечен осигурителен доход от 2200 на 2400 лева. Според нас това предложение, ако бъде прието, ще бъде всъщност един негатив по отношение на усилията за ограничаване на сивия сектор в икономиката.
Изразяваме резерви и несъгласие със запазването на разпределението на осигурителната тежест между работодатели и работници в съотношение 60 към 40. Многократно сме правили предложения и според нас коректното разпределение е 50 на 50.
Също така отчитаме като недостатък и запазването на размера на публичните разходи за заплати, което според нас не кореспондира с декларираните намерения за оптимизация на администрацията.
Отчитаме като недостатък и необосновано заложеното планирано увеличение на приходите от такси, тъй като по отношение на държавните такси считаме, че там трябва да бъде въведен и коректно спазван разходо-покривния принцип при тяхното определяне.
И накрая ще завърша с нашата визия, че е необходимо подобряване работата на контролните органи по отношение събирането на данъци и осигуровки. Във връзка с това, което беше казано от преждеговорившите по въпроса за криминализирането на неплащането на осигуровки. Според нас сега действащата законодателна уредба дава достатъчно инструменти, в това число и санкции на контролните органи да следят и да контролират този процес. Считаме за неудачно засилването на санкционните норми. Като тук една корекция искам да направя и да бъдем коректно разбрани. Искайки засилване дейността на контролните органи, това не означава, че контролните органи трябва да насочват своята дейност в тези предприятия, които са в светлия сектор на икономиката. Особено в малките населени места, където има известна информация, кой работи в светлия сектор на икономиката и коректно спазва законите и кои са на ръба или в сивия сектор. Много често оплакванията са, че когато се подаде директива за засилване на контролната дейност, контролните органи отиват и с месеци стоят и поверяват тези предприятия, които коректно изпълняват разпоредбите на закона. Затова искаме това засилване на тяхната дейност да се фокусира именно там, където има неспазване на закона.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз ви благодаря.
Други желаещи от гостите?
НИНА ГЕОРГИЕВА (Национално обединение за Граждански контрол върху институциите): Бих искала да изразя своята позиция по-пространно, но ще бъда много категорична и кратка.
Доживяхме да чуем позор за българина, който на всичко отгоре претендира като ниво на професионализъм, с който е ощетил интереса на суверена много отдавна. Тук са тези лица, които носят съответстваща отговорност за онзи социален стандарт, който са обещавали и не са покрили с действия като отговорност към суверена. Ще бъда кратка и ще заявя, че на суверена в качеството ми на представител за българския гражданин, не беше необходимо да хленчи, да моли и да изисква бюджет от онези, които страдаха докато вярваха и бяха гласували доверие и бюджет, само и само да бъде налична онази демокрация, в която вярваше. Оказа се, че беше измамен българинът в собствената си държава със собствената си държавност от лица които възпроизвеждаха позор, вместо отговорност към суверена.
Затова излизам с конкретно предложение. Тъй като дейността на Национално обединение за граждански контрол върху институциите до този момент имаше много препятствия, не случайно указани като стимули за отказ от суверенност и правност в една държава, които бяха преодолени, за които народа се осъзна в своето качество на суверен. В тази посока изисквам да бъде финансирана дейността на Национално обединение за граждански контрол върху институциите, за да има общини от които не се срамуваме, с българска дълговечност, която трябва да е налична и като култура, и като икономика, и като стандарт, които не унизяват онези които са полагали труд и имат правото техния труд да бъде защитен по безспорен начин, като стандарт на живот в съвременна България.
Повече от 20 години реализираме демокрация, а повече от 10 по сто реализираме българска държавност. Крумовите ни закони са едни от първите за континента, за да се гордеем с българската си държавност, а не да се срамуваме, че живеем в България. Този упрек отправям към преждеуказали представителност като правителства, народни събрания, народни представители и други претендирали за съдебна власт, които са проспали с ниво на безотговорност и безстопанственост повече от 20 години, за които са изисквали ниво на бюджет, който ги е презадоволявал и са реализирали неефективност.
В тази посока няма да спрат обвиненията на българина към онези, които го представляваха до днес. Защото българинът е онзи незаменим ресурс, който трябва да е наличен в собствената си държавност, за да може да реализира себе си и поколения българи, за да остане в България. Не просто някаква територия, от която някои да се възползват и заличават текста за република и упоменават само България.
Българската държавност е достигнала ниво на социална отговорност и компетентност като Република, не за да си подменя българската Конституция по някакъв неясен начин за обикновения гражданин, който остава в недоумение. Много са въпросите на които ще трябва да се отговаря тепърва на суверена, за да бъде по безспорен начин гарантиран в собствената си държава като българин, който не се срамува да заяви, че е българин.
Това е което исках да споделя.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви госпожо Георгиева за конкретното изказване по бюджета.
Уважаеми колеги, народни представители, имате думата. По едно изказване на народен представител, който иска в рамките на пет минути. Може да има и въпроси към вносителите. Имате думата.
Винаги е първа опозицията, господин Горанов, когато става въпрос за обсъждане на проекта за бюджет.
Господин Владислав Горанов има думата.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Съвсем кратко в унисон с вашия апел.
Уважаеми господа министри, господа председатели колеги, разбира се, ние ще използваме целия парламентарен ресурс на първото гласуване в пленарна зала, за да изразим по-пълно нашата позиция по отношение на първия законопроект на това правителство за държавния бюджет. Но най-общо и съвсем накратко бих могъл така да анонсирам нашето отношение към него.
Добра новина е, че данъчната политика остава относително непроменена, независимо от предизборните анонси на някои от партиите подкрепящи сегашното правителство. В този смисъл единствените ни притеснения свързани с приходната част на бюджета са, че намеренията за събираемост също доста гръмко анонсирани в предизборната кампания, не се проявяват поне в първите няколко месеца на управлението на приходните администрации.
Тенденцията за влошаване на приходната част на бюджета или за изоставане от темповете, дори на актуализирания Закон за държавния бюджет е притеснително от гледна точка на обстоятелството, че неминуемо това ще доведе до допълнителна задлъжняемост.
В същия контекст нашите оценки показват, че в приходната част, ако не се предприемат някакви извънредни мерки за събираемост, които не намират място в приетите закони за изменение на данъчното законодателство, риск в данъчните приходи, подчертавам само, е в порядъка между 500 и 900 млн. лева, спрямо сега предложената оценка от правителството. Събирането на 1 млрд. 400 млн. повече е трудна задача при положение, че имаме относително малък реален растеж на икономиката за следващата година. И то аз съм по склонен да вярвам, че той няма да бъде за сметка на вътрешно потребление, което е основа за постъпление от косвени налози.
Що се касае до общата философия и структура, тезата че той априори гарантира растеж, не е безспорна дотолкова, доколкото бюджетният дефицит намалява спрямо 2013 г., което от една страна е положително от гледна точка на въздържането и натрупването на нови дългове. Забележете разликата между първоначално заложения за 2013 г. дефицит от 1,3 на сто от БВП и предложения за следващата година отива основно за така наречения централен резерв за мерки, които би трябвало да доведат до ръст на икономиката. Изхарчването без санкция на Парламента не гарантира предварително и априори икономическия растеж. Това че 500 млн. не е ясно как ще се адресират и по каква методика. Освен че е на ръба на Конституцията, доколко Парламента трябва да определя разходите на държавата, не дава отговор как точно ще бъдат изхарчени. И това че единствено Министерският съвет ще има възможност да се разпореди с тях, в никакъв случай не гарантира растеж.
Колегите от Сдружението на общините са оптимисти и дано правителството обърне поглед към тях, тъй като на сегашния етап се вижда, че минималният ръст процент на взаимоотношенията с общините в изравнителната субсидия и в другите елементи, като изключим субсидиите финансиращи единни разходни стандарти е ограничена с 95 процентното правило, което я връща на нивата на 2013, а дори и на места под нивата от 2013 г.
Между другото това да има буфери в бюджета е добре. Въпросът е, че основният буфер трябва да бъдат именно тези централно разчетени средства, за които да се предвиди да бъдат харчени тогава, когато се установи действително, че оптимистичната прогноза не като растеж на брутния продукт, а като постъпления се очертава като устойчива тенденция в 2014 г. В противен случай, аз им обещавам, че опита им от предходни години, когато задържаните проценти не са получавани, с голяма вероятност отново ще се реализира.
Ако тези негативни прогнози не се сбъднат, големият проблем на задържането на такъв процентен буфер и изразходването му в последните седмици и месеци на изпълнението на бюджета крие риск от огромна неефективност и от нецелесъобразност на извършваните разходи.
Добро постижение е новият формат на бюджета. Има още резерви обаче за информативността, която може той да носи, както в частта на тригодишната бюджетна прогноза, която е мотивите към Закона за държавния бюджета за 2014 г., така и в елементите и показателите, които се утвърждават по всеки един отделен бюджет. Независимо от всичко това е стъпка в правилна посока, за която трябва да поздравим екипа на Министерство на финансите.
Не може да не отбележим обаче, че този бюджет създава повече проблеми отколкото да решава. Рязането на отделните министерства с административен процент без достатъчно анализ, дали по този начин не се уврежда тяхното функциониране, не дава увереност, че буферът от 500 млн. няма да се изразходва основно за запушване на проблеми решени и породени от безпринципното намаляване, без някаква реална визия за реформи. И без да влизам в детайли, какво пречи примерно, ако има програма за реформи в областта на образованието, ако има програми за реформи в областта на армията, така както са адресирани част от редовете в така наречения резерв, да бъдат позиционирани и разписани като политики и програми, за да може именно Народното събрание да се произнесе по тях. Или многократно прокламираното, че сегашното правителство има краткосрочна, средносрочна и дългосрочна визия за управлението на тази страна, не намира място в бюджета. Или основната идея на планирането на такъв централизиран резерв е непрозрачно харчене и само трупане на нови дългове.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин Горанов.
Други колеги? Професор Гечев заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви.
Уважаеми колеги, всички знаем, че формирането на бюджета е трудно упражнение, тъй като той предполага баланс на интереси. Слушах внимателно и съвсем естествено е да има различие в оценките и исканията на профсъюзите, на работодателите, на управляващите и на опозицията. Това са нормални неща във всеки Парламент.
Какво искам да подчертая?
Първо, че бюджетът е формиран съобразно ограниченията и изискванията на Европейския съюз. Като страна-членка на Европейския съюз, ние спазваме поети ангажименти и това спазване на ангажиментите е отразено в новия бюджет. То касае бюджетен дефицит, двата основни показателя, и държавен дълг.
Добрите новини са, че с тези параметри ние не само се вместваме в изискванията на Европейския съюз, но така да се каже сме отличници по отношение на фискалната дисциплина. И тук колегите от опозицията са прави, като по този въпрос дават добра оценка, че техните предварителни очаквания за евентуално развързване прекалено на кесията не са се оправдали за радост и че бюджетният дефицит следващата година слиза с 0,2 на сто до нива 1,8 спрямо 2013 г. Тоест, задачата на бюджета да се запази фискалната дисциплина и да се потърсят резерви за икономически растеж е изпълнена.
По отношение на икономическия растеж, единственото сериозно качествено различие по отношение на инвестиционната политика, това е фонда, за който стана дума. Тук колегите от опозицията за едно нещо според мен и моите колеги са прави, в друго не са. В кое не са прави? Те не са прави затова, че имат подозрение, че тези 640 млн. ще бъдат изразходвани непрозрачно. Ние заедно с колегите от опозицията ще изискваме от правителството да бъде така добро и до края на годината да публикува точните критерии и показатели, по които ще бъдат разпределени и оценени инвестиционните проекти. Те ще бъдат прозрачни. Всеки ще може да види какви са критериите и показателите и как са класирани инвестиционните проекти, така че да бъде постигнат най-висок икономически и социален ефект.
Не мога да се съглася с това, че ако е санкционирано от Парламента е прозрачно, ако се управлява от правителството е непрозрачно. Тъй като повечето от колегите сме били и в правителството и в Парламента.
Не за да правя политическо заяждане, но ако минало правителство е взело от Здравния фонд с разрешение на Парламента 1 млрд. 400 млн. и след това се е опитало да вземе и Сребърния фонд, но хубаво, че не го е взело, това е било прозрачно. В Парламента натиснали са бутоните и здравната ни система е в колапс. Има случаи, в които и предишни правителства и това правителство могат да направят грешка, ако те не са под парламентарен контрол.
Принципът, че ако тези фондове се разпределят от правителството, вие разбирате, че те няма как да се разпределят от Парламента. Естествено е да бъдат разпределяни от изпълнителната власт, каквато е и инвестиционната политика на Европейския съюз и разпределението на програмните фондове.
Освен това този бюджет е свързан с изпълнение на социални ангажименти и център вляво. Все пак за първи път министерството, което получава най-много средства е Социалното министерство. И разходи номер едно в бюджета са социалните разходи.
В заключение ще кажа, че тук е спазено условието на баланса. Разбира се, че социалната политика може да бъде устойчива само, ако фокусът на Парламента и на правителството е върху инвестиционната политика, тъй като сериозната инвестиционна политика гарантира социални ефекти дългосрочно. А социална политика, която не се базира на сериозни инвестиции може да породи проблеми. И тук колегите от опозицията са прави, че ние трябва да сме внимателни и да следим доколко този баланс няма да бъде нарушен в бъдеще.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря на професор Гечев.
Други изказвания има ли?
ДЕСИЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, вземам думата и по заръка на различни браншови организации с една молба, да направя бележка по отношение бюджета на сектор Земеделие.
Присъединявам се към казаното от господин Димитров, когато влязох, че част от дейностите за извършване на различните, включително и административни задължения на Министерство на земеделието и храните са орязани. Аз съм съгласна, че има нереформирани сектори, но не може под риск да поставим актуализацията на ортофото картата например. Тъй като от нейното актуализиране зависи изобщо системата за единно плащане на площ и изплащането на субсидиите.
Второ, липсата на заложени средства по отношение на опазването от вредните въздействия на водите.
Трето, е по отношение на орязването на средствата на Агенцията за борба с градушките. После влизаме в система за плащане на по-високи разходи за обезщетение на пострадали стопани. С много по-малко средства, които са орязани в момента, ние може да си решим евентуално по-големи проблеми изискващи повече средства.
По отношение подкрепата за сектора. Уважаеми колеги, обръщам се основно към министъра на финансите. За да запазите същото ниво на подпомагане на животновъдите, особено или на интензивните сектори при условие на увеличен бюджет за тютюнопроизводството, тъй като така са поискани нотификациите. Няма лошо в това. Аз не казвам, че е лошо, но трябва поне още 60 млн. лева. Ако това предложение остане в този вид, какво означава? Януари, както бе заявено от Министерство на земеделието и храните, да си получат доплащанията животновъдите и на есен да няма почти нищо.
Така че в този смисъл, според мен минималните средства господин Чобанов, които трябва да намерите за системата на земеделието са поне 80 млн., за да няма проблем във функционирането и на администрацията и да няма намаление на подкрепата на отделни сектори.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря госпожо Танева.
Други желаещи?
НИНА ГЕРГОВА (Гражданска инициатива за нов обществен договор): Аз ще бъда кратка. По-скоро моето изказване ще бъде в стил малко по-конструктивна работа. Да се престане с политическите ежби. И е много хубаво да се критикува, но нека да се критикува с някакви предложения. Не мога да приема критики от това, кой какво свършил или какво направил. Непрекъснато по комисиите слушах кой е по-голям и кой повече неща е направил, без в тази сфера да е направено нищо, нито за животновъдството, нито за другите сфери.
Не съм съгласна с господин Горанов, който каза, че е против рязането в министерствата. Напротив, още трябва да се реже в министерствата. Не само в министерствата, но има много кухи агенции, които трябва буквално да се закрият.
И за да не взимам думата по втора точка, когато е за обсъждане за здравния бюджет, нашето предложение ще дадем, когато имаме среща по следващата тема при господин Орешарски за здравеопазването. Нашето предложение ще бъде Националната здравноосигурителна каса да се закрие и да се направи дирекция към Министерство на здравеопазването. Но това не е проблем на Парламента.
Относно харченето, да, тези средства ще бъдат контролирани от Министерския съвет по простата причина, че те носят отговорността. Този който носи отговорност, той трябва и да определя как се харчат пари. А наша всеобща отговорност е на всички, както в Парламента, така и гражданските организации да следим как се харчат тези пари. Наша обща отговорност е това.
Не съм съгласна с колежката, че 23 години вие сте си правили каквото искате. Не сте виновни вие, а сме виновни ние, че не сме ви контролирали. Така че наша всеобща отговорност е оттук нататък пълна прозрачност и контрол. И да се престане с това кой какъв бил и какво било. Да видим какво се прави от тук нататък.
Престанете да се карате. Стиснете се за ръце, ако трябва. Не казвам да се прегърнете, но нека вашите критики да бъдат конструктивни с конкретни предложения, а не само това не ми харесва. Но защо не ми харесва? Защото вие сте го предложили. Нека вашите критики бъдат конструктивни, за да може да се работи.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви.
Уважаеми колеги, накрая ще си позволя и аз да кажа няколко думи по внесения проект за бюджет. Ще се опитам нестандартно изказване да направя, не от желание да се правя на интересен, а защото мисля че един такъв тон би бил полезен за българския Парламент.
Винаги съм си мислил, колко хубаво би било опозицията да казва и добри думи за определен проект, особено за бюджета, а управляващите да казват и критични. Тъй като от господин Горанов чух, според мен едно обективно изказване, аз ще започна с това какви рискове крие бюджета и къде мисля, че бюджетът е труден за изпълнение и какви пропуски има. Едва след това ще се опитам да дам някои пояснения относно добрите страни, според мен, на бюджета.
Външният риск е едно забавено възстановяване на европейската икономика. Това много трудно ще постигнем в заложения ръст, както и съответните приходи. Това разбира се е извън нашите възможности, но трябва да го отбележим. Риск пред бюджета е нестабилната политическа среда. Тъй като това го има в реалния живот и едни предсрочни избори със сигурност ще доведат до забавяне на икономиката и неизпълнение на този бюджет.
Риск пред бюджета са и не добре формулираните, може би поради липса на време, може би поради обстановката, която се създаде около кабинета в летните месеци, реформи като технология и като път, особено административната такава. Защото тяхното евентуално забавяне или неизпълнение ще доведе и до сериозна невъзможност, да бъде изпълнена в този вид рестриктивната разходна част на бюджета.
От гледна точка на приходите, категоричен риск пред приходната част е, ако не успее правителството да мобилизира приходните администрации да заработят в един много ускорен ритъм, защото към този момент и двете приходни администрации изпитват трудностите на сътресението, което се повтаря при всяка смяна на правителствата в България. Това е един дефект на българския политически живот и ние трябва да го кажем реално и честно.
Аз апелирам към министъра на финансите и към премиера да обърнат внимание върху стабилизиране работата на приходните агенции. Това също е сериозен риск. Достатъчно напрегната е приходната част, за да си правим експерименти. А тя е напрегната, защото такива са изискванията на обществото и такива са и обещанията на двете политически сили, които подкрепят кабинета.
Бих искал да кажа, за положителните неща и колегите ги казаха. Аз ще се спра по-точно като обяснение на този програмен характер на двете програми за образование и за икономически растеж и региони. Защото виждам, че не толкова недобронамерена критика има към тях, колкото има неразбиране. Нека ви поясня защо предприехме тази нелесна бюджетна реформа. Нелесна, защото всеки който е бил в изпълнителната и в законодателната власт знае, че много трудно се правят такъв тип реформи - да притиснеш министрите, да им вземеш ресурс, да го централизираш и да се опиташ да го насочиш към изпълнение на политики. Това е сериозна реформа и това за първи път се прави наистина в този вид е безусловно. Защото ако тези капиталови разходи или разходи за образование в другата програма бяха оставени както до този момент, те щяха да бъдат разхвърлени в бюджетите на отделните министерства.
Опитът който имаме и анализа, който правим на базата на този опит, уважаеми колеги и гости, показва че неефективността в изразходването на публичните финанси идва и по тази причина. Защото се финансираха политики в отделните министерства, а не се финансираха програмни цели. Това е разликата. Тя е принципна. До този момент наименованието на министерството показваше, че той е монополист в дадена политика. Ако говорим за регионална политика - Регионалното министерство. Ако говорим за образователна политика - Министерство на образованието. Ако говорим за икономически растеж, да кажем две или три министерства. Какво се опитваме да направим сега? Опитваме се изземвайки ресурса от отделните министерства, не да го харчим непрозрачно, а да го харчим ефективно. Защото когато дадеш на едно министерство, то насочва съответния министър - примерно има 100 единици, а има проекти за 300 единици. Съответният министър преценява кой е ефективният проект. Изважда от тези 30 проекта десет, финансира ги и така се осъществява цялата политика.
Тук смятам, че с помощта на гражданското общество, на опозицията преди всичко, на парламентарния контрол, на профсъюзите, на работодателските организации, на браншовите, на общините ще може да осъществим по-висока ефективност на изразходването на тези средства.
И доколко една от критиките е алтернативна? Критиката с алтернативно предложение е на Института за пазарна икономика, това да бъде заменено с отстъпване на данък към общините. Искам да им кажа, че това е абсолютно неразбиране на това което правим и алтернативното предложение, изобщо не отразява характера на това, което искаме да направим.
Преотстъпване на данъка към общините. По тази тема сме говорили с общините, мислили сме и вероятно от догодина ще започне поетапно такова в различните видове данъци. Това няма да доведе до изравняване на различията в регионите, каквато е едната от целите на тази програма, а точно обратното, ще задълбочи различията, тъй като пределно ясно е че развитите райони имат много по-високи данъци и съответно преотстъпената част при тях ще е по-висока, отколкото в неразвитите. Това е абсолютно неработещо предложение, което беше направено. Спрях се на него, тъй като е единственото алтернативно, което излезе в публичното пространство. Това е целта на тези два програмни продукта, ако мога така да ги нарека, в програмното бюджетиране. Аз смятам, че си струва усилията.
Поздравявам Правителството, че в много кратки срокове успя да наложи тази идея сред министрите, която пак повтарям, не е никак популярна сред министрите.
Поздравявам екипа на Министерство на финансите!
Искам да кажа, че в ръцете на всички ни е тази добра инициатива да получи добро изпълнение и добро продължение, ще бъде за доброто и на следващите правителства. България ще продължи да страда от недофинансиране, от липса на достатъчно публични финанси и повишаване ефективността на всеки изразходван лев ще бъде от ключово значение за развитие на икономиката.
Мисля, че в залата и в медиите след като продължи обсъждането на бюджета ще има и други добри идеи и други разяснения. Аз ще приключа своето изказване.
Благодаря за вниманието.
Закривам дискусията.
Пристъпваме към гласуване на бюджета.
Първото гласуване е на Комисията по бюджет и финанси с включен проект на Висшия съдебен съвет.
Едното гласуване е дали подкрепяме бюджета с проекта на Висшия съдебен съвет, а второто ще бъде със становището на Министерския съвет по отношение на бюджета на Висшия съдебен съвет. Така както предложих, с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и по чл. 2, този който е на Висшия съдебен съвет.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 18.
Не се приема.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: По същата точка от Комисията по икономическата политика и туризъм, който е „за“, моля да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 13.
Не се приема.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: По бюджета предложен от Министерския съвет със становището на Министерския съвет съответно по чл. 1 и чл. 2.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували “за” осем.
Против? …. Въздържали се? Няма.
Приема се.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: По същата точка от Комисията по икономическата политика и туризъм, който е „за“, моля да гласува.
Гласували “за” десет.
Против? Пет. Въздържали се? Няма.
Приема се.

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми колеги, пристъпваме към втора точка от дневния ред -- Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2014 г., № 302-01-34, внесен от Министерски съвет на 30.10.2013 г. – за първо четене.
Господин Бисер Петков, управител на НОИ има думата да представи законопроекта.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри, дами и господа, проектът на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2014 г. е разработен при съобразяване със следните основни социално-осигурителни параметри.
Средногодишен брой осигурени лица 2 726 478 с 16 000 или относително 0,6 по-малко от очаквания им брой за тази година.
Среден осигурителен доход 677 лв. и 57 ст. са с 4,2 процента повече от очаквания среден осигурителен доход за тази година.
Брой на безработните лица с право на обезщетение при безработица е 114 300, който е с 2200 по-малко от очаквания им брой за 2013 г.
Средногодишен брой пенсионери 2 195 038, което е с 1262-ма по-малко от очаквания брой на пенсионерите за тази година.
Другата отправна точка при разработването на проекта на бюджета на ДОО за следващата година е очакваното изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване за тази година. На база на отчетните данни за месец септември нашите оценки са, че приходната част на тазгодишния бюджет ще бъде изпълнена в размер на 4 млрд. 203 млн., което е със 107 900 000 по-малко от планираните приходи. А разходната част ще бъде изпълнена на 8 943 300 000 лева, което е по-малко в размер на 101 млн. от планираните разходи. Така че в крайна сметка очакваме да се компенсира неизпълнението на приходите с икономията в разходи и един минимален допълнителен недостиг от 3 400 000 по бюджета на ДОО за тази година.
В областта на приходите спрямо действащото законодателство в проекта за 2014 г. са заложени следните политики:
- запазват се размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване;
- учителският пенсионен фонд и участието на държавата в осигуряването за фонд “Пенсии” в нивата от 2013 г.;
- повишават се минималните осигурителни прагове по основни икономически дейности и групи професии, средно с 2,6 на сто спрямо 2013 г. с ефект върху приходите, нарастването на приходите около 22 700 000 лева;
- запазва се диференцирания минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаем доход за 2012 г.; запазва се минималният осигурителен доход за земеделските производители и тютюнопроизводители в размер на 240 лева;
- максималният месечен размер на осигурителния доход се увеличава от 220 на 2400 лева, като ефекта върху приходите на държавното обществено осигуряване от тази мярка се оценява плюс на 37 млн.;
- за 2014 г. се предвижда отново нулева вноска за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” и максимален размер на обезщетението от 1200 лева.
В областта на разходите, в проекта за 2014 г. са заложени следните политики:
- запазват се условията за придобиване на право на пенсия по чл. 68 на достигнатите нива от 2013 г. по отношение на възраст и изискуем осигурителен стаж;
- променя се начинът на осъвременяване на пенсиите, като се възстановява швейцарското правило, като всички пенсии отпуснати до края на тази година от 1 юли следващата година, ще бъдат осъвременени с процент равен на сбора от 50 процента на темпа на нарастване на средния осигурителен доход и 50 процента от индекса на потребителските цени за 2013 г.;
- в бюджета са разчетени средства при 3 процента увеличаване и осъвременяване на всички пенсии от 1 юли следващата година;
- минималният размер на пенсиите за осигурителен стаж и възраст се променя по правилото за осъвременяване на всички пенсии и от 1 юли следващата година е предвидено да нарасне от 150 на 154 лева и 50 ст.;
- максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва в размер на 35 на сто от максималния осигурителен доход и от 1 юли следващата година се променя от 770 на 840 лева. С текст в § 6 се запазва тавана на пенсиите. А за всички пенсии, които са отпуснати до 31 декември 2018 г., т.е. продължава се действието на временната норма с пет години;
- размерът на вдовишката добавка се запазва на 26,5 на сто от пенсията или пенсиите на починалия съпруг или съпруга;
- запазва се минималният дневен размер на обезщетението за безработица - 7,20 лв. и ограничението на ниво от 60 на сто от осигурителния доход на лицето преди загубата на работа;
- запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане на 410 дни;
- увеличава се размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст от 310 на 340 лв.;
- запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице на 540 лева.
В резултат от заложените политики за 2014 г. се предвижда по приходите и получените трансфери да постъпят общо 9 376 млн. лева, в това число от осигурителни вноски 4 422 млн. 900 000, което формира 47,2 процента от общите приходи и трансфери по бюджета. От неданъчни приходи 18 200 000 и трансфери от държавния бюджет в размер на 4 936 млн., което представлява 52,6 процента от общите приходи. Като основната част от тези трансфери се формират от участието на държавата за финансиране на фонд “Пенсии” с размер на вноска от 12 на сто върху сбора на осигурителния доход на всички осигурени лица. Съответно трансфер към фонд “Пенсии” несвързани с трудова дейност в размер на 332 млн. приблизително и субсидия за покриване на недостига от средства в размер на 1 985, 2 мил. лева.
За 2014 г. се предвиждат разходи предоставени трансфери в размер на 9 372 400 000 лева, като за пенсии 8 147 млн., за социални помощи и обезщетения 141 млн., за издръжка на службите по социално осигуряване 76 700 000 лева. И предоставени трансфери от бюджета на ДОО към други бюджети в размер на 7 200 000.
Разходите за пенсии остават най-големия разход в бюджета на ДОО в размер на 8 103 млн. лева, включително издръжката, пощенската такса и данък добавена стойност върху нея. Като е предвидено нарастване на разходите за пенсии спрямо очакваното изпълнение за тази година с 366 700 000 или 4,7 процента, което се дължи на няколко причини и фактори.
Първо, целогодишното изплащане на индексирания размер на пенсиите от 1 април тази година, на прилагането на швейцарското правило за осъвременяване на пенсиите и на замразяване на възрастта и стажа на нивата от 2013 г.
Друг фактор е естественият ръст на пенсиите в резултат от това, че новоотпуснатите по правило са по-високи от прекратените. От увеличаване тавана на пенсиите, очакваме повишение на разходите с 18 млн. лева.
Относителният дял на разходите за пенсии от Брутния вътрешен продукт възлиза на 9,9 на сто.
Средният размер на пенсиите на един пенсионер през 2014 г. се предвижда да достигне 307 лв. и 64 ст., което е 4,8 на сто номинален ръст и 2,9 на сто реален ръст спрямо очаквания размер на пенсията за 2013 г. , която е 293 лв. и 55 ст.
Планираният коефициент на заместване на нетния доход преди пенсиониране е 57,9 на сто. Отново очаквано нарастване с 0,3 пункта спрямо нетния коефициент на заместване за тази година.
Разходите за социални помощи и обезщетения, както вече споменах са планирани в размер на 1 141 100 000 лева, като основният разход сред тях е разхода за парично обезщетение и за безработица. Планирани са 361 900 000 лева, което е 1,7 на сто от всички разходи за социални обезщетения и помощи.
На следващо място по тежест са обезщетенията за временна неработоспособност поради общо заболяване. Планираният размер за тази цел са 327 600 000 лева или 28,7 на сто от всички краткосрочни плащания по бюджета.
Обезщетенията за бременност и раждане възлизат на 271 500 000 лева. А обезщетенията за отглеждане на малко дете до 2 годишна възраст са планирани в размер на 155 700 000 лева. И всъщност бележат най-голям относителен ръст, поради увеличение размера на обезщетението.
Традиционно с преходните и заключителни разпоредби в проекта на Закона за бюджета на ДОО се правят изменения и в част първа на Кодекса за социално осигуряване, които са пряко свързани с изпълнението на бюджета на държаното обществено осигуряване.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Има ли изказвания?
АСЯ ГОНЕВА (изпълнителен секретар на КНСБ): Благодаря.
Разбрах че редът е да се изказват най-напред гостите в тази комисия, затова си позволих да поискам думата.
Две думи по философията на проектобюджета. За пореден път бюджета на държавното обществено осигуряване продължава традициите от години, да се разработва не върху действащо законодателство, а върху замислени промени, които са с една страница повече отколкото е самият бюджет. И тук не намирайте противоречия с това, което чухте от нашия президент, че има такива промени, които ние подкрепяме. Но всъщност нашето дълбоко убеждение е, че това не е добра практика, не защото не бива да се променя законодателството, а защото практиката показва, че когато това се прави към законопроекта за бюджета, обикновено се предприемат действия, които след това имат последици, които трудно може да коригираме.
Няколко думи по приходите. Прегледът на основните социално осигурителни показатели, току що беше споменато и от господин Бисер Петков показва, че се планира намаление на средногодишния брой на осигурените лица при едновременно нарастване на средния осигурителен доход на лицата. Това намаление на средногодишния брой на осигурените не само в сравнение с плана за тази година, а и по отношение на очакваното изпълнение е с 16 000 човека.
Възниква въпросът, какво ще генерира това нарастване от 4,2 на сто? Вярно е, че се предвижда нарастване на минималната работна заплата. Вярно е, че има и едно изключително минимално нарастване на минималните осигурителни доходи от 2,6, което по нашата оценка е символично. Но дали те ще могат да генерират това нарастване на средния осигурителен доход, ние оставаме с една тревога и едно съмнение. Ръстът на максималния осигурителен доход също ще има някакъв принос, но това 2,6 е всичко това, което споменах взето заедно.
По отношение на минималните осигурителни прагове, по които чухте критики, все пак ще кажа, че ние също имаме критика, макар че и някои хвалби могат да се кажат по отношение на действията на това правителство. Смятаме, че позицията беше по-колеблива отколкото друг път, защото беше допуснато да не бъдат взети предвид подписани споразумения за пет дейности в здравеопазването.
Очакванията за намален брой пенсионери също будят у нас неразбиране и колебание. Макар че и на заседанието на Надзорния съвет и тук в Народното събрание господин Петков сподели това очакване, показано от модела с който работят колегите от съответната дирекция.
Предвидените консолидирани приходи в държавното обществено осигуряване са почти с 6 на сто по-високи от очакваното изпълнение, което от своя страна е с 3 на сто по-ниско от панираното. По този въпрос ние също имаме известни притеснения.
Това което беше казано въобще по приходите по консолидираната фискална програма за мобилизацията на Приходната агенция, много силно се отнася и по отношение на този бюджет. Тези въпроси, които сега аз пред вас на глас повтарям бяха поставени и пред представителите на Приходната агенция в Надзорния съвет. Обяснения никакви не бяха дадени. Но това е също една традиция, която аз винаги критикувам.
Няколко думи по актюерски доказаните необходими величини на приходите от осигурителни вноски. Ясно е, че няма политическа воля и не се вижда обстановка да бъдат предприети действия за корекция. Но е хубаво и за господата депутати, и за ресорния министър, да има винаги една справка за това, какво показват необходимите по актюерски разчети осигурителни вноски, за да не слушаме от Световната банка, от Международния валутен фонд и от който и да е било, а за да имат политиците пред себе си винаги тази справка и тогава когато генерират предложения за промени в осигурителното законодателство и най-вече когато разсъждават на темата бюджет. Тук трябва да споделя нашето изключително разочарование от отказа до този момент да се решат проблемите с криминализирането на осигурителните вноски, но силно се надявам от разговорите, които вече водим по темата бюджет, да се намери обща воля и в управляващи и опозиция този въпрос да бъде придвижен напред.
По разходите вече беше споменато нещо от името на моята организация, по повод на консолидираната фискална програма. Разбира се, че е символично увеличението на пенсиите с 3 на сто при възстановяването на швейцарското правило. Но ние наистина имаме положителна оценка за това, че се възстановява този регламент и че ще се следват едни правила. Това обаче е повод, за да споделя с вас, че ние разчитаме на вашата добра воля да намерите средства и да бъде дадена през тази година една подкрепа към най-ниските размери на пенсиите. Също така апелираме да се мисли по този въпрос и за следващата година. Тъй като така наречената „коледна добавка“ е единственият способ извън това, което дава швейцарското правило, да бъдат подкрепени най-ниско доходните групи в не малката социална група на пенсионерите.
Със смесени чувства приемаме това, което стана с максималната пенсия. Доколкото ние подкрепяме това да отпадне административното ограничение по отношение на всички пенсии. Но приемаме, че това което беше направено е най-приемливото и онова, което най-малко би настроило самата група на пенсионерите едни срещу други. Все пак близо 16 000 пенсионери ще получат истинските размери на пенсиите, което определено е едно достижение.
Беше казано вече, че за нас е важно да спре нарастването на изискванията за достъп до пенсия. Ще си позволя все пак да обърна внимание на депутатите, че осигурителният стаж е онова, което носи и в размера на пенсията на човека и в приходите на системата и може би по-доброто решение, по-далновидното решение би било, да се спре за един кратък период от време само нарастването на изискването по отношение на пенсионната възраст.
Няколко думи по краткосрочните обезщетения. Там намираме един определен дисбаланс, едно натрупване на обезщетения, на разходи и на средства към един вид обезщетения и пълно неглижиране на това, че пета поредна година минималното обезщетение за безработица е на ниво 7,20, което дава от 154 до 158 лева месечен доход на хората, които разчитат на това минимално обезщетение. Излишно е да ви казвам колко е това под абсолютната линия на бедност и под националната относителна линия на бедност. Ние много сериозно молим да се потърсят възможности в рамките между двете четения, това да бъде направено.
В писменото ни становище, което ще получите ще видите, че ние сме направили едно предложение и за малък ръст на осигурителната вноска. Имайте предвид, че тя е на едно ниво, което не намира никакви логични обяснения - едно на сто. Но ако ние удвоим тази вноса, т.е. ако само с 1 процент я увеличим, от което 0,4 ще плащат нашите хора, този фонд не само, че ще бъде на баланс, но той за следващата година ще даде и определен излишък, тъй като 190 млн. би бил допълнителният приход.
Остава, разбира се, открит въпроса за правата на заетите в сезонни и други краткосрочни дейности, да не бъдат покрити и през следващата година и те да изчакват две години, за да получат достъп за обезщетение за безработица.
Сериозно безпокойство буди у нас продължаващото ниво на натоварване на публичните финанси. То остава над 4 млрд. лева, поради което още веднъж апелирам всички да бъдем запознати с истински необходимите осигурителни вноски, за да бъдат балансирани бавно и постепенно на разумни стъпки приходите и разходите на системата.
Последни две думи, ако ми разрешите, по стремежа да бъде възстановена някаква справедливост за работещите в системата на Министерство на отбраната. Ние категорично се противопоставяме на това да има която и да било категория заети лица, за които да няма пенсионна възраст, тъй като рискът е старост. В Конвенция 102 на МОТ изрично е посочено с какво се мери риска старост. И само едно число, за любителите на числа, защото сме в Бюджетна комисия. Лицата които се пенсионират по условията на чл. 69 от КСО, където е Министерство на отбраната, се пенсионират на ефективна средна възраст от 49 години и седем месеца. Всяка година по два пъти получаваме критики по линия на Европейския семестър за това, че България трябва да повдигне ефективната пенсионна възраст.
Още едно число. В първа категория труд заетите през 2012 г. са се пенсионирали при възраст 61,9 месеца. Мисля, че 20 години разлика показва несправедливостта за кого се отнася.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз благодаря госпожа Гонева.
Колеги, има ли някой от колегите депутати желание да вземе думата? Няма.
Благодаря ви за участието.
Проектът е само един. Предложението е само едно. Гласуваме проекта на Министерския съвет.
Моля от народните представители, който е „за“ да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Осем против. Въздържали се? Няма.
Приема се.

По точка трета -- Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., № 302-01-35, внесен от Министерски съвет на 30.10.2013 г. – за първо четене.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Кой ще представи бюджета на НЗОК? Заповядайте госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, много накратко ще представя проекта на Закон за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г.
По отношение на приходната част всъщност се предвиждат със 100 млн. повече приходи за 2014 г. в сравнение с 2013 година, като са предвидени 2 823 хил. лева общо приходи от здравно осигурителни вноски, трансфери за здравно осигуряване от държавния бюджет, трансфери от Министерство на финансите, както приходи от глоби, санкции и наказателни лихви.
Приходите по проекта са направени на базата допускане за здравноосигурителна вноска в размер на 8 процента и съотношение на вноската работодател – работник за 60 към 40.
По отношение на приходната част действително приходната част е предвидена да е по-висока от 2013 г. По отношение на приходите бих искала да отбележа, че в момента се разработват мерки за повишаване на приходите от здравноосигурителни вноски. Знаете, че беше изготвен един анализ от Националната агенция за приходите и всъщност около 1 млн. лица не са здравно осигурени. Здравно неосигурените лица могат да бъдат условно групирани в четири групи - това са лица, които живеят в чужбина; лица които са социално слаби и не могат да плащат здравните си осигуровки; лица които не знаят, че трябва да правят здравни осигуровки и обикновено студенти. Тоест лица, които са завършили средното си образование преди да започнат редовно следване за висше образование, те трябва здравно да се осигуряват. И последната група са лица, които знаят че трябва да правят здравноосигурителни вноски, но не желаят да ги правят, тъй като нямат доверие в системата.
По отношение на тези четири групи лица в момента се набелязват мерки, за да могат съответно да бъдат събирани от тях здравноосигурителни вноски, както и са насочени мерки за събиране на здравноосигурителни вноски по декларирани, но не внесени здравноосигурителни вноски.
По отношение на разходната част съответно се предвижда същият размер разходи. Като се предвижда за 2014 г. бюджетното салдо да е балансирано. Най-голям е размерът на здравноосигурителните плащания. Той е в размер на 2 400 000 лева или със 100 млн. повече в сравнение с 2013 г. За да бъде този бюджет изпълнен, т.е. да е изпълним, да не се получава подобна ситуация, каквато е за 2013 г., е предвидено също да се разработят и да се приемат мерки по отношение на здравноосигурителните плащания. За първи път в самия проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса има едно условие, че определени средства могат да бъдат изразходвани след като се приеме пакет от мерки за оптимизиране на здравноосигурителните плащания и то е по отношение на три основни направления:
- усъвършенстване на механизмите и критериите за договаряне и за заплащане на лекарствените продукти;
- прецизиране обхвата и съдържанието на медицинските стандарти в болничната и извън болничната медицинска помощ;
- подобряване на изискванията и критериите за медицински и финансов контрол върху дейността на изпълнителите на медицинска и дентална помощ и аптеките.
Без изпълнението на тези мерки, както по отношение на приходната част на бюджета, така и на разходната част на бюджета, всъщност съществува един риск от неизпълнение на бюджета по начина по който е предложен. Тоест, в момента действително се разработват мерки, в които участват както представители на Надзорния съвет на Касата, съответно от Националната агенция за приходите, ще бъдат включени и представители на пациентските организации, на Лекарския съюз и на всички заинтересовани страни, за да може този бюджет да бъде изпълнен във вида, в който се предлага.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз благодаря госпожо Петкова.
Колеги, имате думата.
Доктор Шарков, заповядайте.
ДОКТОР НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо зам.-министър, уважаеми управител на Касата, част от изказването ми ще бъде дежавю, а другата част от изказването ми ще бъде нещо съвсем ново.
Денталната помощ винаги стои неглижирана в очите на обществото по една проста причина, че ние нямаме публичен сектор в денталната медицина в България. Вече сме 8500 зъболекари. Вече сме толкова и сме на чистия частен пазар и сме извън полезрението на институциите в България, защото държавата не инвестира в нас. Държавата не отделя от държавния бюджет за нас. Нищо че на НЗОК бюджета е в държавния бюджет, все още смятам, че НЗОК е обществена организация.
Дами и господа народни представители и всички останали, искам да ви кажа, че вие разполагате с 1 лев и 20 ст. месечно за дентална помощ. Този 1 лев и 20 ст. е горе долу равен на билета за градския транспорт в столицата. Тоест, за годината имате 14 лв. и 62 ст. за дентална помощ.
Денталната помощ се сви в проценти до там, че в момента сме 4,37 процента от здравноосигурителните плащания, а в началото бяхме 9 процента. Денталната помощ в бюджета за 2014 г. е увеличена с 3,27 процента. Ако някой може да ми каже защо не 3 процента, защо не 2 процента, защо не повече от 3,27 процента, аз ще му бъда много задължен и безкрайно доволен?
Ако погледнете доболничния сектор с течение на годините денталната помощ беше една трета от средствата отделени за доболнична помощ, а вече сме стигнали до една четвърт от тези средства.
Искам да ви кажа дами и господа, които сте на възраст между 35 и 44 години, че имате средно по 17 зъба, които са пострадали от кариеси. Това което ви го цитирам е достоверно. Българинът има от тези 17 зъба, шест извадени зъба средно. А като станете дами и господа на 60 и повече години, 20 процента от вас ще бъдат тотално обеззъбени и 14 процента или с едната или с другата челюст обеззъбени. Това ще се дължи на грижата на задължителното здравно осигуряване, което на практика за възрастните над 18 години дава едно и също нещо в продължение на 13 години, т.е. нищо - един преглед и две пломби или две вадения на зъб или комбинация от тях. Дано да сте ме чули какво казвам. Но с 1 лв. и 20 ст. за дентална помощ на месец… Аз не бих го нарекъл цинично, защото цинизмът е философска категория, а това е вулгарно отношение към денталната медицина.
Освен това искам да кажа и още нещо. С тези 110 млн. ние влизаме в дефицит в 2014 г. и въпреки законовите мерки, по-голяма част от които бяха предложение на Българския зъболекарски съюз за промяна в Закона за здравното осигуряване за 2014 г., абсурд е да станат до края на годината. Този проблем ще виси с дефицита като дамоклев меч. Един косъм ще го дели от това, да се стовари върху главите на белите престилки и на пациентите.
Искам да ви кажа, омръзна ми белите престилки да бъдем буфер и социален отдушник на обществото. Дошло ни е до гуша. Българският зъболекарски съюз го заявява нееднократно, но тази година наистина е изключително сериозно.
За тези които не ме познават бях предишен председател на Българския зъболекарски съюз и настоящ заместник-председател.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря доктор Шарков.
Доктор Петров.
ДОКТОР ДИМИТЪР ПЕТРОВ (съветник на Българския лекарски съюз): Доктор Дойчинов е в другата комисия.
Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, ние имаме категорични възражения срещу бюджета в приходната и свързаната с нея разходна част, които ще обобщя. Дали сме ги в обстойно становище от осем страници. Надявам се то да е разпространено.
Първо по отношение на приходите. Възразяваме срещу продължаващата практика държавата неадекватно да осигурява тези лица, които е поела по закон ангажимент да ги осигурява. 2 150 000 пенсионери се осигуряват върху средна пенсия, която е примерно около 300 лв. още 1 850 000 деца, студенти, социално слаби върху половината от минимални осигурителен доход от 210 лв. Не може това да продължава при положение, че останалите граждани имат минимален осигурителен доход 420 лв. Ако няма пари за това, вие знаете че това положение трябваше да бъде отменено от 1 януари миналата година, т.е. дохода да стане целия, което би донесло само от децата 350 млн. лева.
Нашето предложение е да се вземат пари от тази част привилегировани граждани, на които държавата плаща изцяло вноските. Това са държавните служители. Те не плащат своята част от 40 процента.
Второ, при положение, че няма пари, на нас не ни е ясно, защо отново се връща популисткият ход за намаляване на така наречената потребителска такса на пенсионерите от 2,90 на 1 лев и са заложени трансфери за компенсация в размер на 8 млн. лева. Тези 8 млн. няма да стигнат до никъде. Това са 4 млн. прегледа. Само джипитата преглеждат около 15 млн. прегледи на пенсионери.
Ако Ви е толкова грижа за пенсионерите с тези 8 млн. ги прехвърлете в бюджета на НОИ и ще се получи едно увеличение на пенсиите от 30 ст. месечно. Това са сметките. Съжалявам, едва ли това ще реши въпроса с бедните пенсионери, но ще създаде освен финансов и други проблеми. Тази потребителска такса е минимална форма на коп ейманд. Това го има почти навсякъде в осигурителните системи и той не е само финансов механизъм. Има го в далеч по-богати държави като Франция и то в значителни размери. Има го при зъболекарите също. Този коп ейманд задържа излишното потребление и е форма на грижа за собственото здраве. Тоест, форма на отговорност за собственото здраве.
Други източници на приходи, които бихме посочили. Въпреки че Дянков национализира големия резерв, миналата и по миналата година по сметките на касата би трябвало да има между 100 и 110 млн. лева, които са натрупани от неусвоени средства. Ние постоянно поставяме въпроса, къде са тези пари и най-вече по какъв начин се управляват и каква доходност носят? Не получаваме отговор на този въпрос. Това обаче са пари от здравноосигурителни вноски. На мен ми е ясно, че те трябва да влезнат като приход в годишния бюджет, съответно като разход и ще предизвикат дефицит в макрорамката. Но те трябва да има начин да влезнат отново в разходната част и да се изразходват за това, за което са събрани, иначе рискуваме някой клониран наследник на Дянков да ги национализира наново. Говоря съвсем сериозно.
По разходите и трансферите. Тук няма да се задълбочавам в нашето становище, тъй като обстойно сме ги описали. Ние твърдим, че дефицита спрямо тази година, така както е написан закона е 220 млн. лева, спрямо очакваното изпълнение за тази година. Понеже и в другата комисия имаше съмнение в сметките ще ви кажа, че никога не сме грешили в тези сметки. Миналата година предрекохме месец декември дефицит от 160 млн. за Касата, за съжаление той се получи същия. 160 млн. лева, които ги има тази година и които вероятно доктор Тодорова ще компенсира около 10 млн. с икономии от административни и други разходи. Те естествено трябва да се заложат и следващата година. Тоест, правя сметката от 160 плюс 150 или 310 млн. Около 30 млн. лева, доколкото разбрахме се очакват от влизане на нови медикаменти в лекарствения списък от 1 януари, а може такива да влезнат и от 1 юли, ако не бъде променена нормативната база. Получава се една сума от около 340 млн. лв. В бюджета има 105 млн. повече плюс 14 млн. от ин витро процедури, които се връщат към Министерството, т.е. 119 млн. лева или очакван дефицит от 221 млн. лева. Ако някой се съмнява, в самите мотиви на Закона за бюджета, накрая на последната страница може да прочетете, косвено е получено същото число. То само е загатнато, но ако се чете внимателно се вижда, че е написано това - около 220 млн. от очакваното изпълнение за тази година няма да бъде покрито.
Това естествено без никакво увеличение, нито на обхвата на дейностите, нито на обема дейности, нито на цените. Защото в обхвата дейности има няколко належащи проблема, които ние от години поставяме. Аз ще ги маркирам само. Влизат нови методики по лъчелечение и то изпълнени по европроекти. Те трябва да имат адекватно финансиране, иначе рискуваме да не ни ги платят.
Настояваме за отделно финансиране поне на анестезиите, патоанатомичните, патохистологичните изследвания, защото тези специалности почти изчезнаха и накрая ще закриваме и областни болници, поради липса на такива специалисти.
Настояваме за някакво пряко остойностяване на много тежките клинични случаи струващи десетки хиляди левове. Да не говорим за декларираните намерения да подсилим доболничната помощ конкретно в СИМПА и медико-диагностичните дейности и т.н. Но това са илюзорни мечти при този бюджет. Аз твърдя, че става въпрос за 220 млн. лева. Те могат да бъдат частично покрити и намалени от това, което казах от приходната част.
Второ, ако вие решите и актуализирате бюджета за тази година и покриете плащанията от около 150 млн. лева, това чувствително ще намали дефицита. Иначе другото е прехвърляне на агонията от тази в следващата година.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Благодаря господин председател.
Българска търговско-промишлена палата изразява резерви към представения проект на бюджет на Националната здравноосигурителна каса. Основната причина това е липсата на визия за реформа в здравната система. И тъй като повечето дискусии стигат до там с констатацията на тази липса, ние предлагаме конкретни предложения за здравна реформа.
Специално здравната реформа според нас може да ползва стандартите на организацията Джи ес Уан, която в България е известна с бар кодовете. Но тази организация е създала стандарти в здравеопазването, които се прилагат успешно във всички части на света и работят успешно. Както свързани с електронния обмен на данни, управление на стокови запаси и проследяване на процесите в здравеопазването. Считаме, че въвеждането на тези стандарти би било полезно, както за повишаване ефективността на изразходването на средства, така и ще бъдат от пряка полза за пациентите.
Готови сме и тази информация сме я предоставили в здравното министерство на заинтересованите лица. Но има една инертност, тъй като въвеждането на стандартите казваме, че е безконфликтно и това е доказано. Има една инертност. Всички са се фокусирали върху това, откъде да с намерят някакви средства. Но така или иначе, както проблемите в този бюджет, така изискванията на Европейския съюз, които са поставени за усвояване на средствата в здравеопазването и там се иска ясна реформа, накрая ще доведат до необходимостта от въвеждането на подобни международни стандарти в здравеопазването. Ние като Търговска палата изразяваме готовност да окажем съдействие на всеки заинтересован в тази насока.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Заповядайте.
СВЕТОЗАР СЕЕВ: Представител съм на “Орлов мост за промяна”. Това е едно движение, което е на част от протестиращите още от месец февруари.
Аз исках да взема отношение още по първа точка от дневния ред. Мисля че проблемът с приходите е актуален както за бюджета, така и за социалната сфера и за здравеопазването.
Един от основните проблеми в събираемостта на всички тези данъци е свързан с работата на българския бизнес. За съжаление българският бизнес е поставен в изключително неблагоприятни икономически условия. Един от основните проблеми, това е контрабандата, която се шири с неимоверни размери и при предишното правителство и сега в момента. За какво става въпрос?
Безпрепятствено тирове със стока от Европейския съюз влизат на територията на България и се продават от фирми фантоми, които не начисляват ДДС и ги препродават с незначителна печалба. Това първо лишава бюджета от доходи и второ, прави българските фирми производители на подобна продукция неконкурентоспособни.
Аз се заинтересувах какви са тези фирми и колко са. Оказа се, че те не са под протекцията на БСП или на ГЕРБ, както се твърди в средствата за обществена информация, а те са фирми на малки, дребни и средни мошеници, контрабандисти и мафиоти. Може би са хиляди. Те най-безпрепятствено регистрират фирма и започват да внасят такива стоки. След няколко месеца фирмата преустановява дейност, тъй като тя не плаща никакви данъци. Скриват се и ощетяват по този начин обществото и държавата.
Какво прави впечатление във всичко това? Прави впечатление друго. Вие господа депутати сте създали такава законодателна рамка, която позволява най-безпрепятствено да се шири контрабандата в България, което не е в интерес нито на бюджета, нито на българския бизнес. И не зная защо, вероятно няма достатъчно политическа воля да се спре всичко това.
Аз искам да споделя с вас. Аз съм бизнесмен. Имам фирми в няколко различни направления. Ние сме подложени на тотален натиск от стана на НАП, фирмите, които работим от години. Едновременно с това в момента НАП е предприел мерки, щом имате задължение повече от 1000 лева ви блокират сметките и започва един тотален рекет срещу вас. А техният натиск е равносилен на геноцид. В същото време фирми фантоми необезпокоявани продължават своята дейност с месеци и не зная защо Националната агенция по приходите не проявява никакъв интерес към тях. Затова аз мисля, че трябва много сериозно да се погледне на този въпрос.
Сега искам да се възползвам от дадената ми дума и да ви отнема още две минути. Управителният съвет на икономистите в България организира кръгла маса на тема: “Модерната монетарна теория – възможни интерпретации в контекста на българската финансова ситуация”, която ще се проведе на 9 ноември събота от 10.00 часа в Съюза на българските журналисти. Тази икономическа концепция, за която са дошли няколко американски професора е коренно противоположна на концепцията за валутния борд.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Само ще ви прекъсна тук.
Аз получих тази покана и ще информирам колегите си от Бюджетна комисия, който има възможност ще дойде.
СВЕТОЗАР СЕЕВ: Аз ще изпратя поканата на всички по имейла. На тази дискусия ще се дискутира ролята и влиянието на Валутния борд върху българската икономика, тъй като ние привържениците на тази теория считаме, че валутният борд е изключително вреден за българската икономика.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще запозная колегите си и който може ще дойде.
Има ли други изказвания?
Заповядайте господин Ненков.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ (вицепрезидент на КНСБ): Благодаря господин председател.
Съжалявам, че влизам в ролята на доктор, но нашите браншовици са в момента на заседанието на Здравната комисия. Все пак ще кажа няколко изречения относно тяхното мнение по бюджета.
По приходната част многократно обсъждаме съдбата на тези 108 млн. остатък, който някак си се разми, изчезна в най-различни версии - изхарчени във фискален резерв и т.н. А това е на фона на 150 млн. очертаващ се дефицит на Касата.
По разходната част, тук вече колегата от Зъболекарския съюз го каза, почти без промяна остават средствата за извънболнична помощ, дентална помощ и медикодиагностична дейност. Нещо повече, намаляват се средствата за болнична медицинска помощ и то с една значима сума. Не е ясно за чия сметка ще бъде това - на намаляване на договорните партньори, на намаляване броя обслужени граждани, на намаляване цените на медицинските услуги или на нещо друго. Все повече се увеличава процент от бюджета на касата за лекарствени средства, без видимо намаление на доплащанията от страна на пациентите.
И накрая завършвам, връщайки се към приходната част. КНСБ още когато разработвахме антикризисния пакет, ако си спомняте преди три години, мисля че беше с 59 мерки, още от тогава предлага, с оглед известно компенсиране във връзка с размера на здравноосигурителните вноски, да се въведе законово изменение, мисля че в Закона за здравно осигуряване и да подлежат на здравна осигуровка доходи от капитал и собственост, тези лица които не са осигурени на друго основание. Тази мярка до голяма степен ще допринесе за сериозни приходи в касата.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря.
Има ли други колеги, които искат да се изкажат.
НИНА ГЕОРГИЕВА (Национално обединение за контрол върху институциите): Ние чуваме позиция относно здравноосигурителната система. В същото време когато виждаме умисъл в недофинансиране на здравната система, имаше претенции за държавна помощ за преки чуждестранни инвестиции 30 – 50 процента. Това надхвърля всякаква човешка, икономическа и социална логика за една правовост в държава в условия на демокрация. Демокрацията не означава, че българинът който е инвестирал в квалификация за предприемач в сферата на здравеопазването, за да бъде гарант за здравния статус на суверена, не може да бъде поставен в унизителни условия. Чуваме други предприемачи, които заявяват тотален рекет. В други комисии се вижда социалният статус от малкия до най-големия предприемач, който може да си позволи да бъде българина, като нива на несъразмереност, безотговорност, липса на баланс на ценности.
Недопустимо е суверена, който е създал бюджета, да финансира чуждестранни инвестиции. Суверенът е длъжен да инвестира първо в себе си, за да гарантира своя приоритет за земята и териториалната цялост на Република България, като ефективна за социален стандарт и след това може да мисли, дали му е изгодно да инвестира в чуждестранни инвестиции. Кой чуждестранен инвеститор в условия на конкурентна среда ще инвестира в здравето на българина. Нима той е заинтересован българинът да остане на своя територия.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Извинявам се, че ви прекъсвам, но обсъждаме точка трета, която е проектобюджета за здравеопазването. Може ли да се върнете към темата?
НИНА ГЕОРГИЕВА: Връщам се към темата, след като мислите, че това е нещо различно от това което казвам, къде са онези 2 млрд.? Тук става въпрос за позиции за милиони в сферата на здравеопазването. В същия момент в който цялата общественост е запозната и се знае много отдавна, липсват 2 млрд. в системата. Къде са тези 2 милиарда? Аз препоръчвам на Комисията, за изтеклия повече от 20 годишен период, да се направи ревизия на сектор “Здравеопазване” как е било финансирано, на какви норми и принципи е съответствало спрямо една нормална човешка и правна логика? Това не означава, че правна норма чрез която са извличали като ниво на злоупотреба е правна норма. Това са пороци, които не могат да бъдат толерирани.
В тази посока възстановяването на тези два милиарда трябва да е налично в съответна Здравноосигурителна каса с лихви за пропуснати ползи и съответстваща лихва за правната отговорност, която трябва да е налична като превантивна мярка, друг път да не се случват такива нива на злоупотреба.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, има ли още някой желание да вземе участие в дискусията? Няма.
Предлагам да минем към гласуване.
Предлагам, който е „за“ така предложения вариант, моля да гласува.
Гласували 10 “за”.
Който е против? Осем против. Въздържали се? Няма.
Приет е проектобюджета.
Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.


(Закрито в 17.30 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

Йордан Цонев

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Алиосман Имамов


Стенограф:
Силвия Михайлова