П Р О Т О К О Л

№ 19

---

На 12 декември 2013 г. /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 134 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.45 часа и ръководено от господин Йордан Цонев – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 14 часа и 45 минути /

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Откривам заседанието на Комисията. Минаха десет минути, даже вече четиринадесет. Съгласно правилника, с падащ кворум, със седем човека можем да открием заседанието да работим; ние имаме девет към този момент.
Дневният ред, който беше обявен, претърпя известни корекции относно преди всичко размяна на местата на някои от точките, тъй като някои от докладите в момента се печатат и за да не се бавим да ги чакаме, предлагам ви следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно финансирана от Съединените американски щати техническа помощ, № 302-02-21, внесен от Министерски съвет на 28 11. 2013 г.;
2. Представяне, обсъждане и приемане на проект на Закон за фискален съвет, № 302-01-43, внесен от Министерски съвет на 25.11.2013 г. – първо четене.;
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 302-01-44, внесен от Министерски съвет на 23.11.2013 г. – първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 354-01-78, внесен от Йордан Цонев и група народни представители – второ четене;
5. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за икономическите и финансови взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и техните действителни представители на 15.10.2013 г. – второ четене.
Отпадна точката за Закона за господин Кадиев, тъй като ние не сме водеща комисия. Водеща комисия е Комисията по регионална политика, а ние за първо четене сме дали становище. Това са точките от дневния ред. Имате ли предложения относно дневния ред? Няма.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Има писмено подписана декларация от колегата Николай Александров относно гласуването. Той заявява, че гласува както гласува колежката Николова, така че ще броим още един глас.
Пристъпваме към точка първа.

ПО ТОЧКА ПЪРВА
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно финансирана от Съединените американски щати техническа помощ, № 302-02-21, внесен от Министерски съвет на 28 11. 2013 г.

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: От името на вносителите е тук господин Йордан Грамов, заместник-министър на външните работи, госпожа Мария Рангелова, началник сектор на дирекция „Международно сътрудничество“. Моля, представете този проект. Ще ви помоля накратко, тъй като народните представители го имат и са чели мотивите.
ЙОРДАН ГРАМОВ: Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, членове на Комисията по бюджет и финанси, Меморандумът за разбирателство, който е представен на вниманието ви, беше договорен с цел да регламентира необходимата правна рамка за предоставяне на помощ от страна на Съединените Американски щати за разширяване сградния фонд на Министерство на вътрешните работи с оглед подобряване на условията за работа на компетентните български структури за борба с организираната престъпност.
Собствеността върху изградения обект ще принадлежи на българската държава. Съгласно Меморандума за разбирателство, финансирането на строителните работи, в това число надстройка, построена върху покрит паркинг, ще се осъществява от правителството на Съединените Американски щати чрез посолството на САЩ в София. Проектирането, свързано с изграждането на надстройката, се извършва при спазване на правилата, нормите и разпоредбите на българското законодателство. Предвидено е Меморандумът за разбирателство да влезе в сила след взаимно уведомяване от двете страни за изпълнение на вътрешноправните процедури, необходими за тази цел, като за Република България е необходима ратификация, а с оглед на ускорено изграждане на строежа е включена и клауза за временно прилагане на международния договор от датата на подписването му. Съгласно меморандума, данъкът върху добавената стойност, свързан с доставката на материали, услуги и строителството, финансиран от правителството на Съединените Американски щати, ще се поеме от държавния бюджет на Република България и ще се възстанови на посолството на САЩ чрез Министерство на вътрешните работи, тъй като България поема това финансово задължение. Това само по себе си е основанието на самата ратификация така, както изисква разпоредбата на чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България. финансовата помощ от американска страна е в размер на 1 965 000 долара. Благодаря Ви. Това беше накратко.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви. Колеги, имате ли въпроси по този меморандум? Не виждам. Подлагам на гласуване. Който е за, моля да гласува.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря на гостите. Приятен ден от името на комисията.

Пристъпваме към точка втора от дневния ред.

ПО ТОЧКА ВТОРА
Представяне, обсъждане и приемане на проект на Закон за фискален съвет, № 302-01-43, внесен от Министерски съвет на 25.11.2013 г. – първо четене.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Кой ще представи този законопроект от името на Министерски съвет? Заместник-министърът на финансите госпожа Людмила Елкова. Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря, господин председател.
Проектът на Закон за фискален съвет е изготвен в изпълнение на изискванията за създаване на независим орган за фискално наблюдение. Това изискване произтича от директива на Съвета на ЕС 2011/85 относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки от Договора за стабилност, координация и управление на икономическия и паричен съюз.
Директивата предвижда ефективно и навременно наблюдение на националните числови фискални правила на държавите членки, което трябва да бъде извършвано от независими институции или от органи, ползващи се с функционална автономност спрямо бюджетните власти на държавата.
Съгласно нея, независимите институции трябва да бъдат създадени до края на тази година – 31 декември 2013 г. Това е крайният срок за въвеждане на разпоредбите на директивата в национално законодателство на държавите членки.
От своя страна, договорът за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз също постановява, че спазването на залегналите в него фискални правила трябва да бъде съблюдавано от независими национални институции.
Изработването на законопроекта за фискален съвет е и в контекста на препоръката на Съвета на ЕС от 9 юли 2013 година относно национална програма за реформи и Конвергентната програма на България за периода 2012-2016 година, където към България е отправена препоръка през периода 2013-2014 г. да създаде независим орган, който да наблюдава бюджетната политика и да изготвя анализи и съвети.
Бих искала да подчертая, че към момента от 28 държави членки на Европейския съюз само 5 все още не са създали подобна институция. Това са: Полша, Чехия, Кипър, Малта и България.
Със законопроекта се създава независим консултативен орган по въпросите на фискалното управление, който се нарича фискален съвет. Целта му е да осъществява независимо наблюдение и анализ на бюджетната рамка, с оглед поддържане на устойчиви публични финанси. Фискалният съвет ще бъде и механизъм за повишаване на информираността на обществото относно фискалното управление на страната.
Законопроектът е структуриран в четири глави.
В глава първа „Общи положения“ освен основните цели на новия независим орган, са дефинирани основните принципи, въз основа на които Фискалният съвет ще осъществява дейността си и те са: независимост и публичност, обективност и прозрачност и равнопоставеност на неговите членове.
Централно място в законопроекта заемат функциите, които Фискалният съвет ще осъществява при изпълнението на дейността си, които са обособени в самостоятелна глава Втора.
Основната функция на съвета ще бъде наблюдаването на спазването на числовите фискални правила, заложени в Закона за публичните финанси и отнасящи се за сектор „Държавно управление“ и Консолидираната фискална програма.
Съветът ще изготвя становища относно пролетната и есенна макроикономически прогнози на министъра на финансите, основаната на тях средносрочна бюджетна прогноза и Законопроекта за държавния бюджет, по законопроекта и за неговото изменение и допълнение и по законопроекти за бюджетите на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса.
В следващите две глави са дефинирани съставът и организацията на дейността на съвета. Предвижда се Фискалният съвет да се състои от петима членове, в това число и председател, които ще бъдат избирани от Народното събрание за мандат от шест години.
Заложени са изисквания това да са лица с високи нравствени качества, които имат висше икономическо образование с образователна степен на магистър и не по-малко от десет години професионален опит в областта на макроикономическия анализ и/или управлението на публичните финанси.
Законопроектът представя също така възможност за членовете на съвета да бъдат избирани и лица с чуждо гражданство. Подобна практика се наблюдава в законодателството на редица държави членки, създали независими фискални институции и допринася за повишаване на независимостта и международното признание на работата на институцията.
Решенията на съвета ще бъдат публикувани на интернет страницата в седемдневен срок от приемането им, с което се гарантира прозрачността на неговата дейност. Становищата и препоръките на съвета нямат задължителен характер, но когато Министерският съвет не ги приема, е задължен да се мотивира подробно и да качи мотивите си на страницата на Министерския съвет и съответно на Министерството на финансите.
Това е гаранция, че те ще бъдат разгледани и подробно обсъдени.
По отношение на финансовото въздействие върху държавния бюджет няколко думи. Не предвиждаме допълнителни бюджетни средства, тъй като фискалният съвет ще бъде осигурен от бюджета на Народното събрание и ще бъде подпомагат като секретариат от администрацията на Народното събрание.
За въпроси и коментари сме на разположение.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, госпожо Елкова. Колеги, имате думата. Важен законопроект е, важна област е, за първи път се случва. Професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Разбира се, че ние трябва да подкрепим това предложение просто защото това е наша ангажимент като страна членка на Европейския съюз. просто искам да направя едно допълнение ви като въпрос втори, по-точно.
Първото касае чл. 6, където се изисква образователно-квалификационна степен магистър. Тук юристите на първо и второ четене – да видим, има случаи, когато хора, които имат бакалавър и юридическо образование, магистър – имат икономическо образование, или обратно – всъщност не може бакалавър юридическо образование, но може икономическо, обратно.
Второ, поне така на мен ми звучи: с образователно-квалификационна степен магистър дали не можем да пишем „и доктор“, тъй като това би давало при други равни условия определени предимства? Още повече – поне аз така го разбирам – за такова равнище на съвета при други равни условия естествено, че би следвало членовете да са доктори по икономика за такова високо равнище на анализа. Но това е просто като въпрос – дали трябва да го впишем „или доктор…“?
Второто касае възнаграждението на колегите, които ще бъдат в този съвет дали е отчетена практиката и на парламента, тъй като той е към парламента, за хората, които имат научни звания и докторски степени – професор, доцент, както е в парламента за депутатите. Също така предполагам, че членовете на този съвет повечето би следвало да са хора от сферата на науката. Това – като уточнение, все пак да се има предвид.
Това е, което имам да кажа.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин Гечев. Искате ли да вземете думата?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Гечев, първо, по отношение на образователната степен магистър е като минимум – това сме предвидили. Разбира се, че може да бъде доктор, доцент, професор – колкото повече, толкова повече, както се казва.
Комисията по европейски въпроси поставиха въпроса не може ли да бъде и юрист например. Принципно би могло. Има юристи, които се занимават с публични финанси доста успешно. Ние сме предложили да бъде икономист поради причина, че макроикономиката по принцип си е работа на икономисти като основно занимание, но, разбира се, това се дискутира.
Що се отнася до заплащането ние най-общо предлагаме да бъде заплащането, което е предвидено за народен представител, като там не сме много наясно със спецификата. Предвидили сме най-общо възнаграждението, което получава народен представител. Абсолютно сме отворени за обсъждане между първо и второ четене и нямаме нещо специално предвид. Но това не е и основното, което сме разглеждали, не сме и най-добрите специалисти по отношение на заплащането.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за Закон за фискален съвет, № 302-01-43, внесен от Министерски съвет на 25.11.2013 г. Моля, който е за, да гласува.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

Пристъпваме към точка трета
ПО ТОЧКА ТРЕТА
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 302-01-44, внесен от Министерски съвет на 23.11.2013 г. – първо четене.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Вие ли ще го представите, госпожо Елкова?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Законопроектът има за основна цел транспониране в българското законодателство на изискванията на директива 2013/36 на Европейския съюз и на Съвета за осъществяване на дейност от кредитните институции относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници. Това е т.нар. директива за капиталовите изисквания. Директивата е приета в пакет с Регламент 575/2013 ЕС относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници. Това е т.нар. Регламент за капиталовите изисквания.
Директивата и регламентът с обнародвани в „Официален вестник“ на Европейския съюз на 27 юни 2013 година и за тях е предвиден много кратък срок за транспониране в националното законодателство – до края на 31 декември 2013 г.
Регламентът въвежда пряко пруденциалните изисквания към кредитните институции и инвестиционните посредници относно капитала, ликвидността, управлението на рисковете и вътрешното корпоративно управление, което от своя страна налага редица изменения на Закона за кредитните институции и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.
С директивата и регламента се въвежда на ниво Европейски съюз разпоредбите на Новото Базелско споразумение за капитала, т.нар. Базел 3. Неговата основна цел е подобряване на качеството и консервативността на надзорните стандарти на глобално ниво. Поради възприетия от Европейския съюз подход на максимална хармонизация въвеждането на новия режим в българското законодателство ще доведе до либерализиране на някои пруденциални разпоредби спрямо установеното досега по-консервативно местно надзорно третиране на банките от страна на Българската народна банка.
Основните нови моменти в Споразумението Базел 3 са свързани с въвеждането на няколко режима на капиталови буфери, които донякъде компенсират отпадането на възможността за нормативно установяване на минимална капиталова адекватност от 12% за банките в България. Директивата на капиталовите изисквания предвижда въвеждане на стандартизиран режим на надзор върху ликвидността и нивата на ливъридж. Въвежда се изцяло нов режим за третиране на експозициите към централни контрагенти и за определяне на корекции на кредитните оценки при експозиция сделки с деривати.
В закона за кредитните институции се предлагат следните по-важни изменения във връзка с транспонирането на директивата и влизането в сила на регламента.
Първото изменение е, че БНБ е определена като компетентен надзорен орган за банките в България, съгласно Регламента за капиталовите изисквания, както и за макропруденциален наздорен орган с цел поддържане стабилността на банковата система. Въвеждат се нови изисквания към членовете на органите за управление на банките, свързани с упражняваните от тях функции.
Въвежда се изискване за подготовка от банките на планове за възстановяване от БНБ на планове за преструктуриране. Регламентират се изискванията в областта на консолидирания надзор, които не могат да бъдат включени в действащата Наредба № 12 на БНБ за надзора на консолидирана основа, чиято законова делегация следва да бъде отменена, тъй като въпросните изисквания вече се уреждат от регламента за капиталовите изисквания.
Разписва се процедура за определяне на допълнително изискване на ликвидност на банка, част от група, съгласно общоевропейските правила за управление на ликвидността. Въвеждат се няколко нови вида нарушения, надзорни мерки и санкции поради изрично изискване на директивата.
Предвижда се отмяна на законовата делегация на Наредба № 8 на БНБ за капиталовата адекватност на банките, тъй като тази материя вече ще се урежда от Регламента за капиталовите изисквания, както и отмяна на делегацията на Наредба № 9 на БНБ за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск.
Поради същата причина се предлага и отмяна на делегацията на Наредба № 7 на БНБ за големите експозиции на банките. Регламентът за капиталовите изисквания позволява въвеждането на актове по прилагането на тези разпоредби, които могат да бъдат издадени от БНБ, а това от своя страна позволява временно запазване на част от сегашното третиране на големите експозиции.
Предлага се отмяна на текстовете от Закона за кредитните институции за издаване от БНБ на разрешения за ползване на вътрешни подходи за управление на различни видове рискове по отношение на банка, част от група, тъй като тази процедура вече е разписана в Регламента за капиталовите изисквания.
В Закона за кредитните институции се прилагат и някои изменения и допълнения, които са наложени от практиката. По отношение на финансовите институции се предвижда да бъде променен режимът, уреден в чл. 3а от Закона за кредитните институции в следните посоки. Регистрационната процедура да се запази само за тези лица, които се съществени за определяне на облика на пазара. Предлага се при БНБ да продължат да бъдат регистрирани дружествата, предоставящи заеми със собствени средства или извършващи финансов лизинг, гаранционни сделки, придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране или придобиващи участие в банки или в други финансови институции. Институциите, извършващи обмяна на валута в брой или сделки, свързани с финансови инструменти, за в бъдеще ще бъдат регистрирани само в НАП като обменни бюра, респ. лицензирани от Комисията за финансов надзор като инвестиционни посредници. Те няма да бъдат регистрирани в Българската народна банка с оглед избягване на дублиране на законови разпоредби и компенсации на различни административни органи.
В заключени,е следва да се има предвид, че директивата и регламентът трябва да започнат да се прилагат в изключително кратък срок и това е 1 януари 2014 година.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз Ви благодаря. Може би да дадем думата и на господин Цветан Гунев – подуправител на БНБ, ако има да добави нещо по законопроекта. Доколкото знам, Вие го правихте, или с Ваше участие, в смисъл, имам предвид БНБ?
ЦВЕТАН ГУНЕВ: Да, инициирането на законопроекта е изцяло беше в наши ръце да създадем тези изменения по него, но те са продиктувани изцяло от приетата директива през юни месец тази година и съответно регламента в него. Така че 90% от тези промени, които предлагаме, се базират изключително и само на директивата, а тези, за които казахме, че са наложени в практиката, целят да бъде прецизирано по-добре законодателството в тази област, някои дублиращи функции да бъдат избегнати и по-прецизно да се извършва контролът, регистрацията и наблюдението на кредитните институции в страната.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин Гунев. Колеги, имате думата. Бих искал да кажа само две изречения. Вероятно професор Гечев ще вземе отношение по тази тема.
Бих искал да кажа, че въпреки че законът е хармонизиращ с новата директива, ние с професор Гечев работим в един екип, който изготвя съответни промени, касаещи координиране на отношенията между банките и потребителите на кредити, доколкото този закон има отношение към тази тема. Там, където смятаме, че трябва да има промяна, вероятно ще използваме това, че е внесен нов законопроект, ще направим процедура между първо и второ четене със съответните промени, ако, разбира се, работната група прецени, че точно тук трябва да се направи. Правя това уточнение за комисията и за тези, които следят темата, защото в законопроекта няма никакви нови моменти по отношение на проблемните полета, които очертахме между банките и потребителите на кредити. Искам да успокоя тез,и които следят темата, че тя ще бъде развита, включително и в този закон там, където му е мястото.
Имате думата, колеги. Професор Гечев, искате ли думата? Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Да, в подкрепа на това, което казахте, изрично искам да подчерта, че ние при първо и второ четене в парламента преди това в работна група ще обсъдим и някои нови промени, които би следвало да бъдат направени в този закон и проекта на правителството, който отразява европейските директиви и прави промени, които са свързани най-вече с юридически о снования. Ние работим много активно върху някои промени, които са свързано с възстановяване на баланса на интересите между кредитодателите и кредитополучателите и по-точно осигуряване на пълна информираност на кредитополучателите затова, каква е реалната им лихва, какви са таксите, как се формират те и най-важното е този компонент на лихвата, който трябва да се определя независимо от банката, тоест трябва да бъде на основата на пазарен индекс така, че всеки кредитополучател по всяко време да може достъпно в интернет, в сайта на БНБ да може да провери каква е неговата месечна лихва, тоест, да следваме европейската практика. Тоест, две са основните неща: пълна информираност на кредитополучателя и второ, формирането на лихвата по пазарни условия, съобразно европейската практика. Тези неща в конкретни текстове, каквито ние вече имаме, са две-три странички и основно касаят три-четири лена, отсега мога да ви кажа: основно, чл. 57, 58, 59, 60 и 71 от Закона за кредитните институции, където се правят някои редакционни промени, които обаче са с много важно съдържание за възстановяване на този баланс на интереси. Но това ще стане ясно в окончателен вариант когато преминем по съответния ред, групи, дискусии, парламент.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви. Колеги, имате ли изказвания, въпроси по този законопроект? Не виждам. Подлагам го на гласуване с тези уточнения, които направихме. Моля, който е за приемане на Закона за кредитните институции, внесен от Министерски съвет да гласува.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Пристъпваме към следващата точка. Предлагам ви тя да бъде тази за офшорния закон, тъй като в момента размножават доклада за второ четене за ЗИД на Закона за хазарта, за да не чакаме, да се справим със следващата точка, тъй като докладът вече е готов и е размножен. Другият ще дойде до няколко минути.

ПО ТОЧКА ПЕТА
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за икономическите и финансови взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и техните действителни представители на 15.10.2013 г. – второ четене
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Имат ли всички доклада?
По заглавието работната група предлага нова редакция на доклада. Имате ли въпроси, колеги, по заглавието и по новата редакция въпроси? Не виждам въпроси.
Подлагам на гласуване заглавието в новата редакция. Който е за, моля да гласува.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
По чл. 1 има направено предложение от народния представител Йордан Цонев, което е прието и е дадена редакция на чл. 1 на страница 2 от доклада на работната група. Имате думата по този член. Ако няма изказвания, подлагам на гласуване чл. 1 в редакцията на работната група. Моля, който е за, да гласува. Благодаря ви, колеги.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 2 с подзаглавието „Принципи“ (Член 1 има подзаглавие „Предмет“). Има предложение на народните представители Йордан Цонев – едно, което е подкрепено от работната група и на народния представители Янаки Стоилов, което също е подкрепено. Работната група дава редакция на чл. 2 и заглавието „Основна цел“ на стр. 3 – болтвания текст. Имате ли изказвания по този член? Не виждам. Подлагам го на гласуване в редакция на работната група. Моля, който е за, да гласува. Благодаря Ви.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
По чл. 3 има направени предложения. От народните представители Георги Кадиев и Румен Гечев. Те са подкрепени от работната група, от народния представител Йордан Цонев – също подкрепено от работната група, от народния представител Янаки Стоилов също е подкрепено от работната група. Това е най-важният член, който оформя полето на действие на закона. дадена е редакция на чл. 3 на работната група с включени приетите предложения, като някои от тях са само редактирани. Приложното поле се увеличава от 20 на 28 области. Нека да дам думата на заместник-министър Петкова да поясни някои неща.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Бих искала само да уточня, че по точка 23 е допусната техническа грешка и всъщност по предложението на г-н Кадиев да се разгледа текстът, както е по неговото предложение, по отношение на социологическата агенция – „учредяване или участие на лице“, всъщност трябва да бъде: „което е социологическа агенция“ или „което изготви и публично предостави за изследвания на общественото мнение“, както е по неговото предложение.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Правите редакционната поправка, че точка 23 в редакция на работната група ще бъде не както е в тази редакция, а както е по предложението на господин Кадиев и господин Гечев. Добре. Колеги, имате ли изказвания по тази точка? Заповядайте, господин Табаков.
ТОДОР ТАБАКОВ: (Българска търговско-промишлена палата) Преди първото четене би дискутирано и едно друго ограничение, което е свързано с участието на граждански дружества и консорциуми в обществени поръчки. Това е може би единственият пропуск който е направен във всички тези 28 точки от това, което се дискутира преди първото четене на закона, поради което предлагам да се обсъди възможността в точка 8 да се направи следното изменение: след това, което е предложено от комисията, да се сложи запетая след „обществена поръчка“ и да се включи „включително и чрез гражданско дружество /консорциум/, в което участва дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим.“ Ако си спомняте, миналия път обсъждахме по време на дебата, че реално е възможно в една обществена поръчка да участва в консорциум или в гражданско дружество да участва офшорно дружество с 90% участие, при което реално ще имаме заобикаляне очевидно на забраната, която е предвидена в проекта на чл. 3, т. 8.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин Табаков. Приемете тогава, че аз правя това предложение по реда на чл. 79 от правилника, тоест, устна пред комисията тази добавка в точка 8. Колеги, имате ли други предложения? Господин Кадиев, заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Точка 26, уважаеми колеги, мисля, че трябва редакционна поправка: „учредяване или участие в лице, извършващо дейност по Закона за енергията – възобновяеми източници“. Така ли се казва? Закон за енергията от възобновяеми източници“. Добре.
Единственото, което не разбирам, тук вече имам един въпрос – точка първа: думите „или дялове“ се заличават. Това е от предложението на господин Цонев. Какво е това, господин Цонев?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не се търгуват дялове на борсата, а само акции. Затова е. Чисто техническо е. На никоя борса не се търгуват дялове, само акции.
Подлагам на гласуване тази редакция с двете направени редакционни поправки в точка 8 и в точка 26. Моля, който е за, да гласува.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Изключение е чл. 4 - има направено предложение от народните представители Георги Кадиев и Румен Гечев. То е подкрепено от работната група. Има предложение от народния представител Йордан Цонев – също. Работната група подкрепя предложението като ал. 2 е отразена на систематичното й място в нов член 6. И така, без това, за което говорим за систематичното място на чл. 6, на ал. 2, редакцията с подзаглавието я имате на страница 9 и 10. Имате ли изказвания по този член, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване. Моля който е за, да гласува. Благодаря ви, колеги.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Последици от предоставяне на документ с невярно съдържание, чл. 5. По този член има направено едно предложение от народния представител Йордан Цонев. Подкрепено е. Виждате, че то е техническо и редакционно и е отразено в редакцията, която работната група предлага. Тя е на стр. 12 и 13. Колеги, имате ли въпроси или изказвания по този член? Не виждам. Моля, който е за, да гласува. благодаря ви.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Има предложение на народния представител Йордан Цонев за създаване на нов чл. 6 – това, за което говорихме преди малко – вписване на дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим в търговския регистър. Това е ново предложение, но то е заимствано от предишни предложения и систематичното му място е тук. Имате ли изказвания по тази точка, колеги? Не виждам. Подлагам на гласуване създаването на нов чл. 6 в редакция на работната група. Който е за, моля да гласува. Благодаря ви.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Административно-наказателни разпоредби. Има едно предложение по чл. 6 на вносител – той става член 7. Работната група предлага редакция на чл. 6, който става чл. 7. Това са промени в глобите и имуществените санкции. Беше пропусната една санкция за точка 20, мисля, от чл. 3 за издателите на периодични печатни произведения, ако не изпълнят разпоредбите на този закон, ще им бъде налагана имуществена санкция в размер от 100 до 500 хиляди, а при повторно нарушение – в размер от 500 000 до 1 000 000. Има ли изказвания по тази точка? Не виждам. Моля, който е за, да гласува. Благодаря ви.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 7 става чл. 8. Всъщност това е единственото предложение. Работната група е предложила редакция на стр. 16. Има ли изказвания по тази тема, колеги? Няма. Подлагам на гласуване чл. 7, който става чл. 8 в редакцията на работната група. Моля, който е за, да гласува.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Допълнителна разпоредба. Работната група подкрепя текста на вносителя. Нека да гласуваме наименованието, защото по-нататък има предложение. Моля, който е за, да гласува. благодаря ви, колеги.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
В § 1 има предложение на народния представител на Йордан Цонев, което е прието и е отразено в редакцията на § 1, дадена от работната група, която се намира на 17 страница горе в болтвания текст. Има ли въпроси, колеги? Не виждам. Моля, който е за § 1 в редакция на работната група , да гласува. Благодаря ви, колеги.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преходни и заключителни разпоредби. Работната група предлага наименование на подразделението „Заключителни разпоредби“. Аз бих искал да питам юристите доколкото има преходен срок за привеждане в съответствие, нормално ли е пак да е само „Заключителни разпоредби“? Искам да бъдем точни.
Колеги, моля който е за“ заглавието да бъде „Заключителни разпоредби“, да гласува. Благодаря ви.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
В параграф 2 няма предложения. Има само редакция на работната група. Виждате го на страница 18 и 19. Мисля, че редакцията включва само думата „доходи“, освен стопанска дейност, „и доходи от източник в страната“. Имате ли изказвания по този параграф, колеги? Заповядайте, господин Табаков.
ТОДОР ТАБАКОВ: Господин председател, следва да се има предвид, че промените, които се правят в § 1, т. 3 засягат не само дружествата, които са предмет на този закон, а също така засягат и всички дружества, които са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и не считам, че тук е мястото фактически да се прави фикцията, че когато държавата отказва да отмени информация при положение, че тя е задължена по съответното споразумение, което е подписано за обмен на информация, или по силата на регламент или по силата на друг акт от общото право да обмени такава информация, всъщност не осъществява такъв обмен информация и това да се вменява в тежест на лицето, което осъществява сделка с юрисдикция на преференциален данъчен режим. Просто тук прекомерно много се разширява определението за свързани лица, като се фингира едно обстоятелство, което е свързано с поведение на държавата, а не на съответното лице, тоест, излизаме извън обхвата на закона.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ:
РОСЕН ИВАНОВ: Всъщност буква „а“ е и сега действащ текст в ДОПК, който досега обаче беше в чл. 116, но там просто не му е систематичното място и той се пренася в Допълнителните разпоредби. Все пак са изключени дружества от Европейския съюз, където действително действат директиви, регламенти. Там държавите членки не могат да отказват да обменят информация. Така че специално за Европейския съюз няма как да се приложи това нещо. Това се вижда от буква „а“, но пак повтарям, това е действащ текст в момента. Просто се променя мястото му, а самата разпоредба е действаща и към настоящия момент. Това е бившият чл. 116, ал. 3 от ДОПК.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви. Колеги, ако няма други изказвания, подлагам на гласуване редакцията на § 2 от Заключителните разпоредби в редакцията на работната група. Моля, който е за, да гласува. благодаря ви.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
По § 3 няма предложения, а само редакция на работната група. Ако нямате въпроси или изказвания, да минем към гласуване за § 3. Моля, който е за, да гласува. Благодаря ви.
Да, господин Табаков? Отменям гласуването. Кажете.
ТОДОР ТАБАКОВ:Понеже става дума за преуреждане на режима на тези неустойки и обезщетения, които ще се считат за доходи от източници в страната, също така според мен, трябва да се предвиди и преходна разпоредба, с която фактически да се установи, че това ще се отнася само за вземания, които са възникнали след влизането на закона в сила. Това се отнася както по отношение на чл. 8, ал. 11 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица, също така и за Закона за корпоративното подоходно облагане,на защото в противен случай ако се прилага за доходи, които са възникнали преди влизането на закона в сила, ще сме в противоречие с чл. 60 от Конституцията.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз мисля, че то точно така се отнася – за след влизането на закона в сила.
РОСЕН ИВАНОВ: И в момента същите тези неустойки са доходи, които подлежат на облагане, когато са начислени към офшорна зона, така че според нас не е необходима преходна разпоредба. Всъщност в момента се стеснява обхватът на тази разпоредба, като от повече доходи те намаляват и остава да се облагат само неустойките. Но те и към момента са облагаем доход, ако са начислени към офшорна зона, с изключение на тези по застрахователни обезщетения. Така че, според мен, не е необходима преходна разпоредба. Това е от две години насам .Госпожа Стоянова ще си спомня кога се въведе облагането на плащания към юрисдикции към офшорни зони – мисля, че е преди две години. Още оттогава неустойките са в тези доходи. Сега всъщност остават само неустойките. Така че според нас не е необходима преходна разпоредба.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви. Колеги, подлагам на гласуване текста на § 4 в редакция на работната група. Моля, който е за, да гласува. Благодаря ви.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Предложение на народния представител Йордан Цонев за нови параграфи. Тук ще дам думата на заместник-министър Петкова, тъй като става въпрос за разпоредби в други данъчни закони.. искам тя да поясни. Аз просто направих предложението от името на Министерството на финансите внесено. Има проблеми, които трябва да бъдат решени и използваме този законопроект, за да го направим.
Госпожа Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, предложението за промяна в Закона за акцизите и данъчните складове е свързано с приети два параграфа, които вече по принцип трябва да бъдат в сила от 1 януари 2014 година. С тези два параграфа – 21 и 22, бяха въведени две опции по европейска директива, с което се въвеждат опростени процедури при режим отложено плащане на акциз, както и възможност когато се извършва бункероване, възможността доставката да бъде разделена на две или повече доставки. Но тъй като, от една страна, Европейската комисия подготвя някои технически параметри за практическото въвеждане на тези опции, както и Агенция „Митници“ все пак трябва да подготви информационните си системи BIMIS и BACIS, всъщност предложението е тези параграфи да влязат в сила от 1 април 2014 г., тъй като ако бъдат приети от 1 януари 2014 г., на практика няма да могат да се ползват тези облекчения от лицата Това е по отношение на Закона за акцизите и данъчните складове.
По отношение на Закона за данък върху добавената стойност, пак коментираме за продажбите с автомати на самообслужване. Знаете решението на Върховния административен съд, но всъщност се оказва, че някои от автоматите за самообслужване нямат електрическо захранване и всъщност не може касовата бележка да се визуализира на дисплей, тоест, при тези автомати те имат отделен мобилен фискален апарат, от който издават касова бележка. Затова предлагаме визуализацията да бъде на дисплей само от автоматите за самообслужване, които са с електрическо захранване, по ред и начин, определени с наредбата на министъра на финансите. В момента е предложена промяна в наредбата и всъщност ако влезе в сила тази разпоредба, ще бъде изчакано, за да бъдат добавени и по отношение на тези апарати, които нямат електрическо захранване.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, имате думата.
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз имам допълнителен въпрос по ДДС. Как издават тези автомати, които са без захранване, как регистрират продажбата на касов апарат?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Всъщност те ги отчитат с отделно мобилно фискално устройство. Примерно, в парка има някакъв автомат за продажба примерно на топчета или в Луна-парк и всъщност с отделен мобилен апарат се отчита услугата. Няма отделно.
РОСЕН ИВАНОВ: Мисля, че госпожа Стоянова пита за тези, които имат визуализация на дисплей. Нали за тях става въпрос? Техните касови апарати всъщност по нищо не се различават от останалите касови апарати. Имат си т.нар. контролна лента на електронен носител, където се записва – тя знае, те са специални изисквания – неизтриваем твърд диск и т.н..Там всъщност се записват касовите бележки и по същия начин, както всички останали ,те изпращат тези данни от контролната лента на електронен носител в Националната агенция за приходите. Единствената разлика е, че не се издава хартиена касова бележка, а само на екрана се изписва номерът на бележката, стойността на покупката и т.н.
МЕНДА СТОЯНОВА: Тези, които нямат ел.захранване?
РОСЕН ИВАНОВ: Те ще издават с мобилен касов апарат, тоест те ще издават и хартиена бележка. Там проблемът е, че няма как да се вгради такова фискално устройство, понеже няма как да бъде захранено.
Имат си организация, продават жетони понякога срещу касова бележка на околните магазини или кафенета или нещо такова. Това вече наистина е проблем за тях, но няма начин просто.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, ако няма други въпроси?
ГЕОРГИ КАДИЕВ: По отношение на Закона за акцизите и данъчните складове, сегашните разпоредби на § 21 влизат в сила по сегашния закон на 1 януари, така ли? Господин Цонев предлага на 1 октомври, а вие ги връщате на 1 април в крайна сметка, като предложение на работната група?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Да, всъщност е на 1 април, тъй като коментирахме и с Европейската комисия – не е необходимо да се отлага до 1 октомври, тъй като ще бъдат по-рано готови и от 1 април да влезе в сила.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Добре.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Гласуваме първо § 5.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 6
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 5 по вносител. има едно предложение на народния представител Йордан Цонев. Прието е.
На последната страница е дадено предложението на работната група за § 5, който става § 7 и § 6, който е § 8 – за влизането на закона в сила. Имате ли по тези два параграфа бележки, колеги? Не виждам. Моля, който е за двата параграфа, да гласува. Благодаря ви.
С това законопроектът е приет. Искам специално да благодаря на господин Табаков, който е един от авторите на първите варианти на законопроекта, който много ми помогна и, разбира се, на екипа на Министерството на финансите и на всички останали, тъй като много хора работиха по този законопроект. Надявам се, че сега стана малко по-ясен и по-приложим и по-приемлив.
Преминаваме към следващата точка, която е последна от нашия дневен ред.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 354-01-78, внесен от Йордан Цонев и група народни представители – второ четене;
По наименованието няма постъпили предложения.
По § 1 също няма постъпили предложения.
По § 2 също няма постъпили предложения.
Ако нямате бележки по параграфи първи, втори и наименованието, моля който е за да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Има предложение на н.п. Йордан Цонев за създаване на нов § 1а. Той няма да бъде 1а, защото тук не му е мястото. Ние приехме първи и втори.
Има предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители. И двете са подкрепени по принцип от работната група.
Имам въпрос към членовете на работната група. Предложението, което аз съм направил за създаване на § 1а има ли общо с другите предложения или то е отделно. Тоест, те са различни и са отразени.
Виждате пред вас предложението за § 2 с болтвания текст на стр.3 и завършва на стр.4.
Колеги, имате думата. Няма изказвания по този параграф. Подлагам го на гласуване.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 3 по вносител.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители. То е прието от работната гурпа и е отразено в редакцията на § 3, така както е дадено от работната група.
Имате ли колеги някави бележки, въпроси?
Подлагам на гласуване редакционния вариант на § 3 даден от работната група.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 4 по вносител.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители § 4 да отпадне.
Работната група не подкрепя това предложение.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Госпожо Стоянова заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА: Предложението което съм направила е за отпадане разширението на рекламата. Тъй като считам, че най-подходящо по телевизии, радиа, вестници освен останалата реклама, да се рекламира реда и начина за участие в игрите, правилата и условията за организиране на игрите. Тъй като това при всички случаи би довело до допълнително мотивиране на зрителите, включително и на младежката част от тези зрители да участват в тези хазартни игри. Затова беше създаден и текста малко по-нататък, като виждам, че не е прието това предложение, в сайта на съответния он лайн оператор да бъдат изписани всичките тези неща, а не те да се рекламират свободно по медиите. Така че аз поддържам моето предложение.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря госпожо Стоянова. Аз мога да кажа няколко думи относно мотивите, с които ние поддържаме от името на работната група и аз като един от вносителите, да остане това. Защото общо взето два са мотивите.
Ще ви прочета едно съобщение на Комисията до Европейския парламент, в което т.2.3.3 има текст за насърчаване на отговорната реклама. Дава се опция, като е необходимо всички граждани на Европейския съюз да бъдат информирани в достатъчна степен както за избора, който правят, така и за рисковете свързани с хазартни игри. Прочетох ви само едно изречение. Другото е в унисон с това, което ви прочетох. Така или иначе и сега върви такава реклама. Каква е рекламата за лотариите по телевизията? Те са хазартни игри.
МЕНДА СТОЯНОВА: Рекламата която върви в момента за лотарията е подчинена на досегашния текст. Тя не включва тези разширения за които говорим.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: В момента казва какви са условията за участие и какви са печалбите и т.н. Да не говорим, че навсякъде в медиите върви реклама в нарушение на досегашния текст. Аз мисля, че тези две нови точки по никакъв начин не създават условия за привикване или за привличане на още играчи и участници, а по скоро предпазването им от условия, които не биха могли да знаят по друг начин. По скоро имат информационен характер тези две точки. Но това е само едно обяснение. Длъжен бях да го дам, защото предложението на госпожа Стоянова не е прието за разлика от другите.
Колеги, имате ли въпроси?
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз съжалявам, обаче означава ли това, че Комисията до момента не е спазила закона, ако някой е рекламирал разширено по тези точки. Тук може би в Комисията ще ни кажат.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Въпросът е малко риторичен.
МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията не си е вършила работата.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това е мое мнение.
МЕНДА СТОЯНОВА: И ние го санираме с тези текстове.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз мисля, че не разширяваме рекламното поле. Не бих си позволил да направя такова предложение. А по скоро информационното поле, което е крайно нужно на българските граждани. Ние водим битка за договорите на банките, на мобилните оператори, че няма достатъчно информация. Не мисля, че точно тук в тази област, не би трябвало да я водим тази битка. От реда и начина на участие в игрите и правилата и условията на организаторите са според мен повече информационно поле, отколкото рекламно поле. Това е мое мнение. Нека с гласуване да го определим. Защото си казахме становищата.
Подлагам на гласуване предложението на колежката Менда Стоянова и група народни представители § 4 да отпадне.
Моля, която е за да гласува.
Трима гласували “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Не се приема.
Текста на вносителя.
Моля, която е за да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема.
Параграф 5. Да уточня, че този параграф става параграф 4 , за който говорихме.
Параграф 5 по вносител. Има предложение на н.п. Йордан Цонев, което е подкрепено от Комисията.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители. Това предложение не е подкрепено, но в редакцията която се дава във връзка с предложението, което съм направил, мисля че е намерен баланса между предложението на госпожа Стоянова и това на вносителя, защото на вносителя се изменя съществено с контрол. Вие го виждате. Имате думата.
Виждате и двете предложения и редакцията.
Заповядайте госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА: Моето предложение беше да не се въвежда този институт да го наречем на някакви не правителствени организации, които ще следят за социално отговорното поведение или те ще го правят срещу заплащане от съответния оператор, като той ги избира на кого да дава пари, за да може той да извършва това социално отговорно поведение. Като се има предвид, че тук се включва и бързо ефективно разрешаване на спорове между организатора на играта и участника, още по-необяснимо е за мен, как аз ако съм една неправителствена организация ще бъда съвсем безпристрастна, когато се финансирам от конкретен оператор. Затова все пак, за да се подкрепят принципите за социалното отговорно поведение, които са част от правилата за саморегулиране на хазартните оператори в Европа, моето предложение беше тази дейност, да се извършва от самата Комисия по хазарта. Като съответно затова он лайн операторите отчисляват въпросните такси към Комисията по хазарта. В това се състоеше моето предложение и продължавам да го поддържам.
Ще има вноски. Он лайн операторите ще си избират една неправителствена организация, към която ще правят вноски. Тук са минимални суми не по-малко от еди колко си. И тези неправителствени организация ще следят за различни работи. Превенция и лечение на хазартна зависимост. Провеждане на отговорна реклама и маркетинг. Аз мисля, че това си е работа на Комисията по хазарта. Бързо и ефективно разрешаване на спорове. Тук ми се струва, че нямат място никакви организации.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние си позволихме да разширим това предложение. Практиката в Европа е неправителствени организации да правят тази дейност. И споразумението подписано от България на Комитет по стандартизация на Европейската комисия е точно така дадено. Буквално сме го взаимствали от там. Не е приемливо да се възложи тази функция на Комисията, защото ако тя тръгне да разпределя тези пари между неправителствените организации се създават условия за корупция. Тя да вземе парите и тя да върши тази работа. Няма такава практика в Европа. В нито една страна органа, който отговаря по хазарта не върши тази работа, а я вършат неправителствени организации. Това е част от системата за превенция и за участие на гражданското общество в този сложен процес на превенция, на контрол и т.н. Даже е в унисон и с последната директива за решаване на споровете по извън съдебен начин, възникнали между потребители и организатори. Не говоря само за хазарт, а говоря по принцип. Но това както виждате в т.8 е казано. Добавихме, че организациите ще се отчитат пред организатора, който им е дал парите и пред Комисията за това, което са извършили през годината. И организаторът ще може да види дали парите му са изхарчени правилно и да си избере друг, ако не е доволен. И Комисията ще може да контролира процеса чрез вписване в регистъра на тези енджиота, ако те не са си свършили работата и отписване съответно.
Това е предложението, което е коригирано в посока.
МЕНДА СТОЯНОВА: Господин председател аз оценявам вашия оптимизъм, но по стар български обичай, според мен ще се случи следното.
Вариант 1. Он лайн операторите си създават неправителствени организации, които финансират и които защитават техните интереси в споровете примерно. Или защитават интересите им, дали е отговорна рекламата или маркетинга.
Вариант 2. Някоя неправителствена организация не е създадена от съответния он лайн оператор. Просто ще го рекетира, за да извършва подходяща дейност в негова полза. Това са моите опасения и по стар български обичай мисля, че те ще се реализират.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние сме сложили ограничение в ал.5, организаторите на хазартни игри не могат да учредяват, членуват и да участват в тези организации. Ако говорим за заобикаляне на закона веднага млъквам. Ние сме длъжни като законодатели да предвидим норми. Това е.
Колеги, имате ли въпроси по този § 5.
Господин Кадиев заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Мога ли да чуя мнението на Комисията по хазарта, защото аз до голяма степен възприемам доводите на госпожа Стоянова и съм абсолютно убеден, че ще бъде заобикаляно това нещо. И може би един нормален изход би бил, примерно тази фондация да бъде към съответните асоциации, в които членуват много оператори. Това е някакъв вариант. Не всяка от тях да си прави собствена фондация. Но за мен може би най-добрия възможен вариант е Държавната комисия по хазарта, като това е допълнителен вид дейност върху нея и да го възприеме.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Господин председател, аз разбирам притесненията ви, но действително разпоредбите са разписани, по начин по който да не може или поне максимално е направен опит да се прекратят всички възможности за заобикаляне на закона. Освен, че ще се изготви и отчет. Този отчет ще се предостави на Комисията. Съответно ще бъде изготвена и наредба за реда и начина на внасяне и описване на тези организации, включително и регистър, в който да се вписват тези организации. Така че анализирайки целия процес, като се започне от създаването на тези организации. Внасянето на вноските, забраната за членуване в тях на организатори за хазартни игри, начина по който да изготвят отчети. Тези отчети да се предоставят на Комисията, за да може да контролира, както и регистър. Всъщност считаме, че сме създали един доста прозрачен начин и един ред, действително да не може да се злоупотребява с тези организации.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Само едно изречение. Във въпросното споразумение няма изискване, тези които извършват тази дейност в неправителствения сектор, категорично е, че неправителствения сектор го прави, да се отчитат нито пред организатори, нито пред съответния хазартен орган, нито да бъдат вписвани и отписвани. Но във въпросния документ са изброени нещата, които трябва да се правят за отговорен хазарт като превенция. Ние си позволихме да разширим действието на тази разпоредба, водени именно от мотивите, които вие споделяте сега. Когато стартира тази инициатива, предвид българските условия, да има контрол. Този контрол го възлагаме и на организатора и на контролния орган. Тоест, организатора дава пари и иска отчета. И следващия път избира друг, ако не е свършил тази работа. Контролният орган вижда каква работа е свършена и дали се вписва в правилата, които са приети от Комитета по стандартизация.
Когато правихме закона мислех, че това ще бъде новината, която ще бъде посрещната от народните представители, от обществото с акламация. Защото никога в България, никой не е говорил за превенция на хазартната зависимост, затова, че гражданското общество трябва да се грижи за това, а не тези които организират хазарта, защото са в конфликт на интереси, ако те го правят. Естествено, че няма да го правят. Ако нещо ме изненада по този закон беше дискусията по този член. На мен той ми се струваше реклама на ЗИД. Но съм сбъркал.
Колеги , имате ли други въпроси?
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Искам да уточним това нещо. Тъй като струва ми се, че в нещата които аз четох по отношение на организацията на хазарта в Европа има държави, в които има специални комисии ли да ги наречем или организации, които се занимават специално с разрешаване на спорове между организаторите и играчите. И това не са много фондации в една държава и всяка от тях си решава нейния спор за нейния клиент, а е една точно определена организация, която съответно се финансира с тази допълнителна такса или годишна вноска, която се внася.
Искам да ми кажете така ли е наистина в други държави? И тогава вече може да говорим за някакъв професионализъм, нещо като арбитражен съд по отношение специално на спорове между играчи и организатори на хазартни игри.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това не е арбитражен съд. Очевидно, това е един опит най-интересните от гледна точка на практиката проблеми, да се направи опит да има някакъв първи арбитър между играчите и организаторите и то от организация, която в еднаква степен би защитила едното и другото право. Тъй като от едната организация се финансира, а по закон и по изискване трябва да защитава потребителите и да осъществява превенция. Може би по-нататък в хода на прилагане на тази опция, практиката ще покаже, може да създадем такъв арбитражен орган. Защото ето сега умуваме да създадем някакъв вид арбитраж между потребителите на финансови услуги и тези, които предоставят, тъй като нямаме. Така че нищо не ни пречи да видим каква ще бъде практиката една година и ако се наложи да направим такъв орган. Аз между другото господин Кадиев, мисля че може и да се наложи.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Не само мисля че може да се наложи господин председател, но мисля, че е практика в някои държави. И затова исках да изследваме тази практика и да вземем решението. А сега не да се нароят 20 фондации и всяка от тях да си арбитрира по нейния начин с различна практика, с различно приложение.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Другото, ако искате да махнем тази функция.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Не, не искам да я махнем, но мисля, че тук трябваше да свършим малко повече работа, специално в тази част.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колкото можахме свършихме.
Колеги, ще ви помоля по едно изказване върху всеки член, да не влизаме в дискусия по пет изказвания. Плюс това сме на второ четене. На първо четене си казахме аргументите.
Има ли други изказвания от колеги, които не са се изказали по този член? Няма.
Подлагам на гласуване първо предложението на госпожа Стоянова, което не е прието.
Моля, който е за да гласува.
Гласували трима “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Не се приема.
Предложението на Работната група в редакцията, в която е дадена за § 5.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Текстът е приет.
Параграф 6.
Има предложение на н.п. Йордан Цонев, което е подкрепено от работната група.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители, подкрепено от работната група.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6.
Работната група е приела предложението на госпожа Стоянова.
Имате ли изказвания по този текст? Няма.
Моля, който е за предложението за § 6 на Работната група да гласува.
Всички гласуват “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Предложение на н.п. Йордан Цонев за създаване на нов § 6а.
Работната група подкрепя предложението. То ви е дадено в по-тъмния текст на стр.9.
Имате ли въпроси?
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз разбирам, че това е продиктувано от това, че отзад имаме промяна в § 24. Кой е работил по закона да ме ориентира, така ли е? Преходни и заключителни. От това ли е продиктувано това ваше предложение?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това го няма като термин в Закона. Отпаднало е. Доколкото знам е така. Може и да бъркам.
МЕНДА СТОЯНОВА: Тук не по-малко от една четвърт. Това отпада на практика.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Всички пари отиват в Министерството, не една четвърт.
МЕНДА СТОЯНОВА: От т.2 какъв смисъл има? Само казваме къде отиват. Използването на приходите от дейността на Държавно предприятие “Български спортен тотализатор” след данъчно облагане, което означава дребното данъчно облагане. Нали за него става дума?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Мога ли да обясня. Ще кажа за § 24. В момента има подобен текст, но като база субсидията се определя в размер на база на внесения корпоративен данък за предходната година. Предвид предложението за промяна, да се облага с двукомпонентна такса и корпоративен данък е предложена тази промяна, субсидията за Министерство на младежта и спорта да бъде в размер на внесения корпоративен данък за предходната година и съответно двукомпонентната такса. Защото ако остане само корпоративния данък, всъщност субсидията ще бъде в много малък размер.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това го направихме, когато правихме закона.
МЕНДА СТОЯНОВА: Това исках да обясните, че е във връзка с § 24.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, подлагам на гласуване новия § 6а.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграф 7 по вносител.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители § 7 да отпадне.
Работната група не подкрепя това предложение.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 7.
МЕНДА СТОЯНОВА: Господин председател, това мое предложение беше свързано с отпадането на предходния член. Така че няма да го обяснявам. Много се извинявам, че ще се върна на предходния член. Но все пак искам да сме изчистили въпроса.
Тъй като става дума, вносителите от Министерство на финансите, ако може да ми отговорят. Става дума за това, че отиват в спорта и променливата част на таксата и корпоративния данък.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Само за целите на определяне размера на субсидията се взима като база, внесения корпоративен данък и двукомпонентната такса. В момента като база се определя субсидията в размера на внесения корпоративен данък за предходната година.
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз питам какво ще остане за т.2 по ал.3 на сега действащия член 14. Сега действащия член 14 казва: Използването на приходите от дейността на Българския спортен тотализатор, след данъчно облагане и приспадане на разходите и изплатените печалби се утвърждава от министъра на младежта и спорта, съгласувано с министъра на финансите.
Първо, за нуждите на физическото възпитание и спорта.
Второ, за поддържане, ремонт и реконструкция, цялостно обновяване и създаване на нови спортни обекти, спортни съоръжения в държавните общински училища.
Какво ще остане за тези две точки при това положение, когато имате предвид чл.24. Или искате да кажете, че източниците са различни. Тоест това остава изцяло като източник. А другото да му мисли министъра на финансите откъде ще го вземе. Така ли е?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Параграф 24 се ползва само като база за определяне размера на субсидията. Защото досега субсидията се определяше на базата на внесения данък за предходната година, корпоративен. И тъй като корпоративния данък при новия подход на облагане ще бъде в по-малък размер, всъщност предложението е субсидията да се определя като база, т.е. като размер.
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз разбирам, че е променен подхода на облагане.
ЛЮДМИРА ПЕТКОВА: За масовия спорт при спортния тотализатор при новия подход, двукомпонентната такса ще бъде като разход. След облагането й с корпоративен данък вече печалбата след облагане с данъци, ще се разпределя по този ред.
МЕНДА СТОЯНОВА: Имаме ли разчет какво ще остане?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Всички средства, които са в тотализатора след облагането остават в разпореждане на министъра на младежта и спорта.
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз питах има ли разчет колко ще се тези средства?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако приемем новото облагане ще бъдат със 7 и нещо млн. повече.
МЕНДА СТОЯНОВА: Не.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз съм ги смятал с тях. Точно така е.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Облагаемата печалба, т.е. печалбата след облагане с данъци би трябвало да бъде 7,5 млн. повече.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Средствата, които остават в тотализатора са в разпореждане на министъра на младежта и спорта. Биха останали 7 млн. при равни други условия, при същия оборот и т.н., биха останали повече.
МЕНДА СТОЯНОВА: Да, благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Подлагам го на гласуване това предложение на колежката Стоянова.
Гласували трима “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Не се приема.
Предложението на вносителя за § 7.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Приема се.
Мисля, че в зала ще го гласувате за, защото е добро предложение.
МЕНДА СТОЯНОВА: И сега, ако ни го обясните.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нека да вървим нататък. Преди зала ще ви го обясним още веднъж с цифри. Ще направим схемата как изглежда разпределението и ще ви го дам. Моля, това да го направим преди зала.
Предложение на н.п. Йордан Цонев за създаване на нов § 7б. Подкрепено е от работната група. И за нов § 7в. Добавяме това, което всички искахте в зала в изказванията си.
Подлагам го на гласуване.
Гласували всички “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 8.
Има предложение на н.п. Йордан Цонев.
Подкрепено е от Работната група.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители.
Не е подкрепено от Работната група.
Работната група предлага следната редакция на § 8. Тя е на стр.12.
Заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА: Ще ми позволите само да обясня. Това предложение, което съм направила аз с моите колеги, неговата цел е всъщност да се върне забраната, да се играе он лайн хазарт без лиценз, чрез така нареченото филтриране на сайтовете, което беше записано в закона, който действа сега. И което се случва след постановяване на решение на съда.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние сме го приели. Не знам защо сте записали, че не се приема. Защото в редакцията е записана филтрацията. Погледнете я, точно както я искате.
МЕНДА СТОЯНОВА: Според мен не е така.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: В последния параграф 27, в който пише, че Закона влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на § 8 т.1 буква “г”, т.2 и т.3. Отмяната на ал.4 се отлага до 1 юли и съответно ал.5 влиза в сила от 1 юли.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тъй като даваме шест месеца по новия закон да се регистрира, през това време няма да ги филтрираме. И от 1 юли филтрацията влиза в сила за нерегистрираните по този закон.
МЕНДА СТОЯНОВА. Как ще влезе в сила, като го няма целия режима на филтрацията. Тук са разни точици.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Философията която следвахме е да оставим филтрацията. Ако има грешка ще я поправим. Да проследим текста. Дайте действащия закон да проследим текста и ще го видим.
МЕНДА СТОЯНОВА: Ал.5 казва, че решенията се публикуват. Кои решения? На Комисията. Решенията са горе. Комисията взема решения. Определя интернет страницата чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лиценз по този закон. Налага административно наказание. Къде минава през съда? Къде се задължава да бъде свалено?
В Преходни и заключителни са само сроковете.
АНГЕЛ АНГЕЛОВ – Българска асоциация за развлекателни и хазартни игри.
Наистина госпожа Стоянова е права. Това което виждаме тук е, че ал.4 се отменя. Това е разпореждането на председателя на Софийския районен съд. Тоест филтрацията пада от 1 юли догодина. И се заменя с факта, че Държавната комисия по хазарта ще трябва да глобява организаторите на игрите. Отпада филтрацията, а се заменя с глоба.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако това е така, да знаете, че аз съм категорично против. Филтрацията трябва да остане във вида в който е, дори да бъде още по-строга, защото ние им даваме шест месеца по-благоприятни условия и който не се регистрира, не вземе лиценз по този закон, той трябва да бъде филтриран, трябва да бъде наказан, трябва да има глоби и всички санкции, които се предвиждат.
Ако искате ще отложа гласуването на този текст. Прегледайте го и да бъде направен така, както иска цялата Комисия.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Не знам защо шест месеца им давате. Но имайте предвид, че най-големите спортни събития са в тези шест месеца. Ние всъщност ще изтървем голямата част от годината. Световното първенство, започва ако не се лъжа на 13 юни. Да им дадем пет месеца, поне да си лицензират преди световното първенство. Възможно ли е с това нещо технически да се справи Държавната комисия по хазарта? Шест месеца е много дълъг срок.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Според мен е възможно. Пет месеца може. Мислехме за три месеца, но е прекалено малко, за да се справи Комисията с огромния обем.
МЕНДА СТОЯНОВА: Това е въпрос за последния параграф. Аз ще поставя въпроса за тези, които са подали за лиценз и им тече в момента лиценза. Няма ли да бъдат в неравнопоставено положение шест месеца с онези, които досега са решили, че ще карат нелегално. Това е друга гледна точка. Тези които са подали, на тях да им бъде дадена отсрочка. Аз бих се съгласила да има гратисен период до тогава. А тези, които не са подали, защо трябва да има гратисен период за тях? Докато си подадат и им излезе няма да осъществяват такава дейност.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Защото става въпрос за филтрацията. Тези които не са подали и в момента са филтрирани, защото е имало свръх облагане данъчно. Сега променяме тези условия и им даваме възможност. Да не ги филтрираме в момента, а да се регистрират по този закон. И след като мине този срок въвеждаме отново филтрацията. Тоест всички имат възможност, които не са го направили, които заявяват, че ще го направят и искат да оперират на българския пазар, да си подадат документи, да получат лиценз и да заповядат да работят.
МЕНДА СТОЯНОВА: Господин председател, аз бих ви предложила тази ваша идея да бъде факт, но само за онези, които до някакъв срок примерно си подадат документи за лиценз. Но онези които не са си подали към момента и няма да си подадат в някакъв срок. Примерно имаме време до 1 януари, до 31 януари, не виждам причина да ги оставим да работят шест месеца, при положение, че това е абсолютно незаконна наказателна дейност.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Съгласен съм. Това е добро предложение. Да им дадем два срока. Единият за подаване на документи.
МЕНДА СТОЯНОВА: Този срок за подаване на документи трябва да е много бърз.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има и събиране на документи. Примерно този срок може да е месец, два и след това издаване на лиценз.
МЕНДА СТОЯНОВА: Ние казваме в момента, шест месеца работете незаконно. Няма да ги търсим. Даваме ви шест месечен срок да работите незаконно.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Господин председател, филтрацията е един списък със сайтове, които се филтрират. В момента в който си подадеше документите те свалят от този черен списък и не те филтрират, докато ти излезе лиценза. Това е предимството, което трябва да му дадем.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това е може би правилния подход. Тези които подадат документи отпадат от списъка. Добре, значи така ще го направим текста като предложение на Комисията.
Разработете го наново. Когато е готов ще го вземем на подпис в зала този текст. Той трябва да съдържа.
Първо, целия режим на филтрация да остане.
Второ, остава и сега режима на филтрация. Само този, който подаде документи след 1 януари от този списък, той отпада. Тези които са подали също. Тези които са подали не трябва да бъдат в списъка. Отпадат от списъка. Тези които подадат също. След което при издаване на съответното решение, може да не отговаря на условията. Ако не отговаря и Комисията каже: Не може да получиш лиценз, пак влиза в списъка. Така го разпишете. Подгответе го. Комисията ще го разгледа, когато сте готови с този текст. Защото волята ни за това е обща и категорична, че така трябва да бъде.
Отлагаме гласуването за § 8.
Стигаме до предложение на н.п. Йордан Цонев за нов § 8а.
Подкрепено е от Работната група. Работната група го е изписала на стр.12.
И този го отлагаме, защото той е въпросния липсващ текст за филтрацията. Те ще ги обединят в едно. Така че този също го отлагаме.
МЕНДА СТОЯНОВА: Приемането на решение по чл.22. Това са решенията на Комисията чл.22 ал.1 т.14. Това е взема решение за определяне на интернет страницата. Да, в тази връзка.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Отлагаме го.
Параграф 9 по вносител. Няма предложения.
Работната група подкрепя текста.
Подлагам го на гласуване.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 10 има предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители.
МЕНДА СТОЯНОВА: Справката да се замени с декларация. Защо е отхвърлено това предложение?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не е отхвърлено. Това предложение аз казах на работната група да го приеме.
МЕНДА СТОЯНОВА: В момента със справка се декларират размерите, аз държа да е с декларация, за да се носи наказателна отговорност за неверни данни в декларация.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложението се приема госпожо Стоянова. Сега ще го гласуваме. Това предложение се приема. Навсякъде по-нататък в текста трябва да бъде отразено справката с декларация.
Има характер на данъчна декларация и се носи отговорност.
Предложение на н.п. Георги Кадиев и група народни представители.
Комисията не подкрепя това предложение.
Господин Кадиев имате думата.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми колеги, предложението е предложение на около шест народни представители между които, аз и господин Гечев от Комисията по бюджет и финанси и още няколко колеги.
В хода на изготвяне на предложението проучихме практиката на около 20 държави. Фактът е, че няма държава с държава, които да имат еднаква практика. Всяка е гонила своите цели и има своите начини на облагане. На места са данък върху залозите. На места са данък върху брутната печалба, така наречена. Има и държави, които имат смесени режими. Има и държави в които по провинция е разделено, както е в Испания и в Германия. Или както е в Белгия, дори е на три части – Валонска част, Фламандска част, Брюксел съвсем друг режим. Предложението което правим има чисто фискална гледна точка. Сегашното предложение на вносителите, всъщност опростено казано, прави следното нещо. Намалява данъка на оф лайн хазарта с идеята, той да стане поносим за он лайн хазарта. И он лайна хазарта да замести изгубените приходи от оф лайн хазарта.
Тъй като считаме, че потенциалната загуба е от около 22 млн. лева на данък от намаляване на ставката на оф лайн хазарта е рискова и би могло, да не се събере достатъчно от он лайн хазарта. Макар че има всички шансове и да се събере, но все пак е рисково. Ние предлагаме да се създаде следния режим.
Запазване на сегашния режим за оф лайн хазарта, 15 процента данък върху залозите и въвеждане на новия режим, 20 процента разлика между залози и изплатени печалби за он лайн хазарта. Като аз лично, предполагам, че в рамките на една до две години ще се налага да променяме този режим и да вървим към някакво изравняване. Но сега с цел избягване на риска предлагаме това нещо.
Другата промяна която предлагаме, мисля че тук малко сме “пресолили манджата” и аз лично към себе си като самокритика, това увеличаване на еднократната такса от 100 000 на 250 000. Нещо което аз не знаех, когато готвихме това нещо е, че всъщност тази такса ще бъде дължима за различните видове хазарт от един оператор. И може да се окаже така, че един оператор влизайки тук ще дължи пет такси. Веднъж за покер игри, веднъж за он лайн лотария, веднъж за он лайн спортни залагания, което вече става една чувствителна сума.
Има сайтове, които са се специализирали само в една игра. Например покер стар се занимава само с покер. Те очевидно ще си кандидатстват за един лиценз и ще си платят само него, ако кандидатстват. Но има и такива, които са мулти сайтове. Работят във всички направления и на тях ще им се наложи да платят от четири, до пет такива лиценза, което наистина е натоварващо.
Така че аз лично в работен порядък бих предложил нова редакция на това нещо. Да не бъде 250 000, да си остане 100 000 като обаче взаимствайки практиката от други държави, там това нещо е ограничено във времето. Не еднократна такса веднъж и завинаги, а обикновено е в порядъка от три до пет години. И след пет години пак.
И ви предлагам тук да оставим 100 000, но да го ограничим в рамките на три години. Еднократна такса за период от три години. И след три години отново. В зависимост, разбира се от регистрацията, от броя на участниците, от опасността те да избягат. Тъй като има известен риск тези, които са по-малки оператори, от тези около 600 организации, които са членове на Европейската асоциация, не повече от 40 – 50 са големи. Останалите 550 са относително малки оператори. И нашата цел е, ако искаме наистина те да бъдат нормални участници, да ги привлечем да получат лиценз. За тях това може би било една сериозна спънка и в този смисъл, мисля че това предложение, което сега редакционно ви правя е по-добрия вариант, отколкото слагането на 250 000, което е преценка на Комисията в крайна сметка. Но аз лично си признавам, че аз не си бях свършил достатъчно работата, когато направих предложението.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин Кадиев.
Бих искал и аз да кажа две думи. По втората точка съм съгласен с господин Кадиев, защото във Великобритания тези такси са от 6000 паунда до 30 000 паунда. В Малта е 25 000 евро. Тоест, ние сме избрали един вариант, който е доста по-висок от средното за Европа. Но може да помислим и в тази посока, в която говори господин Кадиев. На три години да се подновява тази такса. Това е въпрос наистина на техника.
По първата част този спор го водихме още в самото начало на законопроекта, затова аз няма пространно да защитавам това, което вносителя предлага като принцип.
Ще кажа само няколко думи. Всъщност изучавайки също практиката, аз се спрях, тогава когато правихме законопроекта мислех, ако останат два вида такси, да предложа по-ниската такса да е за оф лайна. Ако предлагаме 20 процента плюс корпоративен данък, да предложа за оф лайн, така наречените оф лайн, които ги няма вече, тъй като приехме, че това е вид предлагане на една хазартна игра оф и он лайн. Но нека да употребяваме термините, защото е по-лесно за този спор, който водим. Мислех да предложа данъка за компаниите, които оперират наземно, както се изразявахме преди, да бъде по-нисък от он лайн. С какъв аргумент.
Първо, това са български компании.
Второ, освен спортния тотализатор, това е еврофутбол.
И сега се е появила още една компания, която е лицензирана R 5, но тя е лицензирана за он лайн залагане. Това са компаниите от които сме събрали над половин милиард. Защо ще ги наказваме за сметка на он лайн? По коя логика? Били са коректни да бъдат лицензирани единствените по Закона за хазарта? Плащали са коректно данъци 12 – 13 години. Кое обаче ме спря да го направя. Нямаше да се поколебая изобщо. Независимо от това какво в пространството щеше да тече като лобизъм или не лобизъм. Спря ме факта, че в Дания са направили точно така. В Дания са направили две ставки за оф лайн и за он лайн. Обаче обратното. Направили са не това, което предлага господин Кадиев, да си накажем собствените компании, които оперират оф лайн. Оказа се, че в повечето страни оф лайн оперират местните компании. Създават мрежа и т.н. В Дания са го направили така и Европейската комисия образува процедура.
И пита Европейската Комисия, това че имате по-малко облагане на оф лайн, които са датски, не е ли държавна помощ. И в момента върви тази процедура и Дания се защитава. А господин Кадиев предлага обратното. Да накажем тези компании с фискална цел. Аз мисля, че тези компании дадоха достатъчно за фиска и е време те да имат най-малкото равни условия с другите компании. Няма нужда да наказваме тотализатора. Да му вземаме повече пари и да остават по-малко пари за спорта, защото парите от данъка от тотализатора не отиват за спорта. Те отиват в общия фискален кюп.
Същото важи и за компанията, която оперира на българския пазар, единствената евро футбол. Това от мен.
Давам думата и на другите участници. Мисля че бях достатъчно коректен и искрен.
РУМЕН ЙОРДАНОВ – Българска асоциация на организаторите на хазартни игри
Тук само искам две неща да спомена по повод въпроса, който дискутираме.
Поставя се абсолютна неравнопоставеност. Ако таксата и данъка ги приравним към един и същи термин, на една и съща дейност с две различни ставки. Аз мислех, че по-правилното е тук да наблегнем, господин Кадиев казва за фискалния ефект. Но тук има и социален ефект. И то не малък социален ефект. Тези компании, включително и тотото, осигуряват работни места на едно около 6000 човека. Разходите и он лайн предлагането на тази игра, няма да се предлагат работни места. Миналият път когато дискутирахме на първо четене, казахме, че един от най-големите интернет или он лайн оператори международни има персонал, който покрива в целия свят 1500 човека. А ние само за нашата страна осигуряваме работни места някъде около 6000 души.
Данъкът който плащаме всяка година е около 60 млн. лева, което е повече от банките и застрахователните дружества взети заедно. Говоря за оф лайн хазарта. Другият хазарт го елиминирам.
По този начин, както предлага господин Кадиев, според мен държавата ще се лиши първо от тази социална заетост, която ние осигуряваме на тези хора. Второ, от постъпления в бюджета гарантирани, които ние в продължение на толкова години внасяме в държавата. И ще минем на он лайн и не виждаме някаква здрава логика.
Ние може би сме единствената държава, която дава преференции на чуждия бизнес, а ограничаваме нашия български бизнес. Защото тези компании, които оперират на територията на България оф лайн са български компании.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви.
БОРИС БЕКЯРОВ – БАРХИ
Искам на някои неща да акцентирам. Наистина има различни видове данъчно облагане по света, но има преобладаващи форми на данъчно облагане. И тази за която говорим тук, те са изолирани в случая.
Господин Цонев каза за Дания. Ние също сме го проучвали въпроса. Това е някакво изключение, което не е позитивен пример. Защото там се водят дела. Дори две дела доколкото знам се водят от Европейския съд и т.н.
Това което за мен винаги е било странно, че ние да не казваме, че българските оф лайн оператори са наземни оператори са златни кокошки. Но те на фона на всеобщия данъчен мир в България са някаква форма на златни кокошки. Ние тук имаме една сметка, че само Еврофутбол за последните 12 – 13 години над 1 млр. е внесла от преки и не преки данъци в бюджета.
Хазартът е финансова дейност. Той е като банките. Тези пари могат да отидат в интернет незаконни оператори и да заминат на вън. Както става.
Първо, сметката за която става дума тук с 22 млн., тя е правена като се изхожда от позицията на днешните постъпления и картината към днешна дата. Слагайки нов данък тя се променя коренно. Оборотите ще нараснат. Съвсем друга ще бъде картината. Ще се посочи коефициента. Това е смисъла. Многократно ще нарасне. Това е сложен механизъм. В момента в който промениш данъка. Той вече не е върху оборота, а е в резултата, ти имаш възможност да даваш по-атрактивни коефициенти. Да си конкурентоспособен и т.н. Става дума за това, че ние предлагайки този данък, ние поемаме риска ланд бейс операторите в България да приключат дейността си. Резултатът ще бъде този. Или те ще приключат дейността си или ще намерят начин да правят всичко през интернет. Тоест ефект няма да има. Но се поема риска да се загубят тези постъпления, които в момента се получават от тази дейност и които са сериозни и те нарастват.
ВАСИЛ ПАНОВ: Господин Цонев още един проблем, който би възникнал. Тъй като в момента Българският спортен тотализатор кандидатства и за он лайн залагания. Он лайн залагания, което ще става на един и същи тираж. Тоест, хората ще си пускат фишове в пунктовете, а в същото това време ще може и по интернет, след като се регистрираш да залагаш на една и съща игра. И по двата начина трябва тук да се предвиди, ако е така по кой начин ще ги облагаме. Примерно тотото в момента. По същия начин в чужбина в казината се залага, както на живо в казиното, така може и вкъщи да си блокираш една машина и да залагаш.
Така че, ако това нещо се приеме, трябва да се помисли. Там където е смесен вариант. Залага се и по интернет, залага се и на место, как ще става това нещо. Тъй като в един момент тези хора ще трябва или да избират или да им се намери механизъм как да се облагат. Става въпрос за спортния тотализатор. Компанията как ще се облага? Как ще стане облагането? Играта е една.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще води две сметки, две партиди. По нашия проект ще има един лиценз.
Ще задам още един въпрос, тъй като господин Кадиев пита. Кой е представител на Еврофутбол? Имате ли залози със sms към пунктовете?
ВАСИЛ ПАНОВ: Имахме, но в момента нямаме.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Защото ако е със sms към наземното ви предлагане на 15 процента, а със sms тук пише в предложението на господин Кадиев, че е по другия. Трябва да ги отделите sms.
Госпожа Петкова и след нея господин Кадиев.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Само бих искала да отбележа, че по начина по който е оформено предложението на господин Кадиев за държавна такса в размер 15 на сто върху стойността на направените залози, всъщност на практика ще се получи едно утежняване на данъчното облагане. В момента тези игри се облагат с алтернативен данък в размер 15 на сто върху залозите, така оформено предложението означава, държавна такса в размер 15 на сто плюс 10 процента корпоративен данък.
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз искам да направя една реплика в малко по-различен ракурс.
Първо, искам да поправя господина от БАРХИ, че златната кокошка не са организаторите, а златната кокошка са играчите на хазартни игри. Досега тази златна кокошка, играчите на хазартни игри, ние я облагахме с 15 процента върху всеки лев заложен от тях. И по този начин създавахме условия хазартния оператор да не може да изплаща големи печалби, т.е. разликата между залози и печалби е по-голяма.
Господин председател сега се предлага, това облагане наречено такса, да бъде върху разликата между залозите и изплатените печалби. Това ще даде основание на операторите да се конкурират на този пазар, увеличавайки процента на изплатените печалби спрямо залозите. Тъй като те няма да пострадат от това.
И у мен възниква резонния въпрос. Печелившите продължават да бъдат изключени от данъчно облагане. При този режим сега, ние ги облагахме косвено чрез всеки лев, който те залагат. Ако приемем че сме ги облагали с 15 процента, значи сме имали по-висок данък от другите. Сега те ще имат повече печалби, но техните доходи няма да се облагат. По тази плоскост не сме разсъждавали досега. Защо и какви биха били аргументите за и против?
Може би е момента да се поразсъждава, защото ако се прави промяна, тя ще бъде не в този закон, а в Закона за доходите на физическите лица. Тоест, в някаква преходна разпоредба.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма никакъв проблем да се внесе такъв законопроект. Всеки народен представител, който иска да се облагат печалбите на играчите в Закона за доходите на физическите лица. Направете ЗИД, ще го разгледаме и ще го приемем.
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз питам, защо когато сега се сменя начина на облагане, не сме разсъждавали в тази посока. Визирам Министерство на финансите в частта данъци и приходи.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Отваряте тема по която много ще дискутираме, но ще дискутираме, когато влезе такъв ЗИД. Защото има много за, много против и много контрол при един вид хазарт, при друг вид хазарт и т.н. Но по принцип е възможно. Както каза проф. Гечев в Америка и това правят. Ние също може да го правим. Но не е предмет на този закон.
АНГЕЛ АНГЕЛОВ: По отношение на Дания искам да отбележа. Пред мен е решението на Европейската комисия. Това е признато за държавна помощ по чл.107 от договора за функциониране на Европейския съюз. Мога да ви предоставя оригинала на решението. Когато чрез държавен ресурс, говоря за различното данъчно облагане между наземен и он лайн е признато за държавна помощ и това е нотифицирано.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Извинявайте не говорите така чрез държавен ресурс. Такъв е режима в Латвия, такъв е режима в Унгария. Тук в случая става наистина за облагодетелстване на наземния хазарт. И затова е държавна помощ, защото наземния хазарт е държавен бизнес в Дания. И ако ставките в скандинавските държави са по 7 – 8 процента, това е защото са държавни монополи. А не защото е частна фирма българска и е български национален капитал, което не е български национален капитал, защото 49 процента е собственост на Интер лот. Нали така? Тоест, гръцки национален капитал.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Става спор между организатори и един от народните представилите. Водили сме ги тези разговори. Аз мисля, че всички аргументи на господин Кадиев сме ги приели. Той защитава винаги принципни свои позиции и ние го уважаваме за това. Други защитават други позиции.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Искам да отговоря на няколко неща. За националния капитал се разбрахме. Той не е само български, в случая е и гръцки. Няма лошо, какъвто и да е. Не говорим въобще за това нещо. Това че има различна практики в различни държави и Дания не е единствената държава. Посочих ви поне още две, които са така. Това са Унгария и Латвия.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И Полша посочвам. Полша е случая като Дания подобен, различен от тези, които вие казвате.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Малко по-различно е в Полша.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Имам и за Полша и Дания. Ако искате да ги разгледаме подробно.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Полша 12 процента данък върху залозите, два процента за конните надбягвания и т.н. В Дания е 41 процента за слоп машините. Ние като взимаме примера на Дания, да държавен монопол е. В Швеция няма никакъв данък, защото всичко е държавен монопол. И държавата какво да прави. Данък на самата себе си. Така че режими колкото искате. Единственото, което аз съм предложил тук и ако текста е неправилен, наистина трябва да бъде алтернативен данък. В това отношение е абсолютно права госпожа Петкова. Трябва да си остане стария режим за наземния хазарт. Алтернативен данък 15 процента. И съответно новия режим да се отнася за он лайн.
Аз мисля, че бъдещето така или иначе те ще започнат да се преместват от оф лайн към он лайн хазарта. Това е нормално. Както човек ходи в магазина и си купува. И с времето започва да си купува през интернет, по същия начин ще се случи и с хазарта. И някъде в бъдещето процента на оф лайн хазарта ще става все по-малък. Ние в момента искаме да привлечем он лайн хазарт. Нали това е смисъла на целия закон?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И затова трябва да накажем оф лайн.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Ние не ги наказваме. Ние просто нищо не променяме.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: За същата игра ние даваме друг режим, който е доста по-благоприятен от този режим, а тях ги оставаме на този режим. Тоест, тук колегата от Националната агенция по приходите зададе точен въпрос. Какво става с вас, който си подавате фиша в пункта и с мен, който си подавам фиша по интернет? Какво става с играча, който отива и си дава залога за мача ЦСКА – Левски и другия който го прави по интернет?
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Има различен режим.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: На кого е нужен? От какво е продиктуван този различен режим? Фискален ефект не може да има. Обясних ви предишния път. Не може да има поради една единствена причина. Тези господа от тази компания, които са тук, казаха, че става въпрос за това, че имат регистрирана F бет лицензирана за он лайн залагания. Колко дни ще им трябват, за да махнат другата компания и да минат на он лайн при положение, че единия режим е абсолютно неизгоден.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Никога няма да се случи това нещо. Винаги ще има оф лайн залагане. Колкото и да намалява техния дял, винаги ще има хора, които ще искат да отидат в пункт да играят.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да не спорим. Казах се аргументите. Уважавам принципната позиция.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колеги, аз не мога да ви бъда полезен. Нямам такава квалификация за механизмите на хазарта. Аз слушам от гледна точка на бюджетните приходи. Това ме интересува. Беше направено тук предложение, което ние сме коментирали и друг път. Предишния път за данъка върху хазарта. Аз бих бил по-спокоен след гласуването, ако ние приемем, че в много обозримо бъдеще Комисията ще обсъди възможността да включи доходите от хазарт в облагаемите доходи. Това няма да стане много трудно. Това няма да повлияе на активността на участващите в хазарта по никакъв начин. Те и без това не знаят предварително кой ще спечели. Аз лично много рядко играя. Може би два, три пъти на пет години. Не бих имал нищо против да платя 10 процента, ако спечеля 5 млн.
Така че и от социална гледна точка и от икономическа не е редно, ние да изключваме не трудови доходи, това е моето лично разбиране, от данък. Това ще реши нещата. Тъй като тук казват представителите на бизнеса, че ако 500 млн. годишно са премиите, в бюджета биха влезнали 50 млн. Тоест, ние по този начин бихме си гарантирали известен риск. Защото винаги има риск при промяна на Закона за бюджета.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Професор Гечев, аз мисля че ясно прозвуча от всички народни представители, че едно такова предложение ще бъде обсъдено и ще се види и практиката. Въпрос на воля на народните представители. Така че няма никакъв проблем.
Ако няма други изказвания, аз предлагам да пристъпим към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Георги Кадиев и група народни представители с редакцията, която той нанесе върху текста и на ал.3 и на ал.4. Това са две редакции.
Който е за, моля да гласува.
МЕНДА СТОЯНОВА: Господин председател, ние няма да участваме в гласуването нито на предложението на господин Кадиев, нито на Комисията. Защото има много за и против и най-добре управляващите да си вземат решението сами.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря госпожо Стоянова.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласувал 1 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението на Комисията за § 10.
Моля, който е за да гласува.
Против? Един против. Въздържали се? Един въздържал се.
Предложението се приема.
Предложение за нов § 10а на н.п. Йордан Цонев, подкрепено от Комисията.
Става въпрос за чл.39 ал.2 и ал.3.
Думите “ал.8 и ал.9” се заменят с “ал.8”.
Това е вследствие на приетите досега предложения.
МЕНДА СТОЯНОВА: Нека да ни го обяснят, ако не възразявате. Защо ал. 9 изчезва?
АНА АНДОНОВА: Това е само техническа промяна във връзка с отпадането на ал.9 по чл.9 от Закона за хазарта.
МЕНДА СТОЯНОВА: Отива някъде другаде тази ал.9 или не. Какво е ал.9.
АНА АНДОНОВА: Тя е принципно отпаднала. Ще я прочета.
“Организаторите могат да развиват и друга дейност по Търговския закон. Те не могат да развиват дейност по производство, внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване на хазартни игри.”
Тя отпада понеже сега е редактирана ал.8, която казва, че организаторите на хазартни игри не могат да развиват дейност по производство, внос. Напълно редакционно е.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Подлагам на гласуване това предложение.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 11 по вносител.
Има предложение на н.п. Георги Кадиев и група народни представители.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11.
Подлагам на гласуване предложението на господин Кадиев.
Моля, който е за да гласува.
Гласувал 1 “за”
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Не се приема.
Предложението за § 11 на работната група.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Има предложение за § 12, което не знам защо не е изписано между § 11 и § 12.
Искам да запитам работната група, дадох ясни инструкции, че изискването за лицензиране на вносителите, това което беше в закона, да се върне стария текст. Това ли сте направили или не? Това не е направено, защото предложението на госпожа Стоянова е това.
МЕНДА СТОЯНОВА: Това е предложението. Предложението е да се върне стария режим, а именно да си искат лиценз вносителите на оборудване, независимо, че са получили такъв в някаква друга държава членка.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз се съгласявам с вашето предложение. Дадохте ми всички аргументи. Има наистина аргументи.
МЕНДА СТОЯНОВА: Нека да ги чуем. Аз бях обнадеждена от вашето изказване, защото наказваме собствените си фирми, а в случая това правим.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, по тази причина приемам вашето предложение да отпадне § 12, но не е отразено. Дайте си аргументите.
ОГНЕМИР МИТЕВ: Аз имам един въпрос. Държавната комисия като издава разрешения за този вид дейност, на територията на страната ли ще бъде издаден да произвежда това лице или на територията на друга държава членка на Европейския съюз? Така както е записано в сегашната редакция, Държавната комисия издава разрешение за производство на лица, които ще произвеждат в страна членка на Европейския съюз.
МЕНДА СТОЯНОВА: Коригирайте го. Но това да означава, че ако някой иска да прави внос или производство в България.
ОГНЕМИР МИТЕВ: Вносът е друга дейност, не е производство.
МЕНДА СТОЯНОВА: Ако иска да прави производство в България, да получи лиценз от Държавната комисия. Това е нашата идея, така както беше досега.
ОГНЕМИР МИТЕВ: И ще произвежда на територията на Република България, а не извън територията на страната.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: По сегашната редакция, тези които произвеждат примерно в Австрия искат от нашата Комисия разрешение да произвеждат тези машини.
ОГНЕМИР МИТЕВ: Те получават разрешение за производител господин Цонев. Даже има такива компании, които произвеждат в Австрия и са получили разрешение. Но това означава, че с този текст приемайки го, защото при нас има доста производители, действително ние поставяме производителите в неравнопоставено положение. Това държавна помощ за чуждестранни производители ли е?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Напротив, искаме да ви защитим. Нека да прецизираме текста. Да не караме австрийците, които произвеждат в Австрия, да искат лиценз от нашата Комисия за хазарт. А иначе тези, които искат да произвеждат тук категорично.
ОГНЕМИР МИТЕВ: Българските производители се лицензират в чужбина също. В Малта, във Франция има. За да продават своето оборудване там, те се лицензират и получават лиценз за такъв.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тези чуждестранни производители, които макар и да са лицензирани в страна от Европейския съюз, за да продават оборудването си в България, те трябва да са получили лиценз по този закон за това оборудване.
МЕНДА СТОЯНОВА: Вижте как е текста в момента.
Хазартните игри се организират с утвърдено от Комисията игрално оборудване, произведено от местно или чуждестранно лице – производител, който има издаден лиценз по този закон.
Значи за да може да осъществяваш хазартна игра в България с оборудване, независимо къде е произведено, то трябва да е лицензирано от нашата Комисия по хазарта. Затова не виждам пречка.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Този текст, който прочетохте от действащия закон е ясен. Аз мисля, че е много ясен. Те лицензират продукцията си, а не производството. Условно казано как изглежда, какво продават.
Аз мисля, да се обединим около това да приемем предложението на госпожа Стоянова § 12 да отпадне.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Стоянова § 12 да отпадне.
Моля, който е за да гласува.
Гласували всички “за”
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 12 отпада от ЗИД. Остава стария текст.
Параграф 13 по вносител. Госпожа Стоянова и група народни представители предлагат да отпадне.
МЕНДА СТОЯНОВА: Трите звезди за хотелите.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има забрана за откриване на казино в хотел, който е по-малко от четири звезди.
МЕНДА СТОЯНОВА: Ако е на по-малко от 300 метра от училище и т.н., а не просто хотел.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Остава за по-малко. Ние вносителите предложихме да бъдат три звезди, не четири. Кажете си мнението. Както решим.
РУМЕН ЙОРДАНОВ: Това би помогнало или би разширило туристическите индустрии. Защото много малко са хотелите, които са лицензирани с четири звезди. Не говорим за училищата.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Независимо колко звезди е той трябва да отстои на съответното отстояние от училището. Това не може да отпадне. Може би ще улесни в туристическите комплекси.
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз пак не разбирам какъв беше вашия аргумент. В момента, ако аз имам хотел три звезди на Слънчев бряг и около мен няма училище, имам ли проблем?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Имате проблем, не може да откриете казино.
МЕНДА СТОЯНОВА: За какъв туризъм говорим?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: В новия който приехме в три не може, а в четири звезди. А условието за училището изобщо не го слагайте. То е абсолютно константно. Никой не може да открива хотел, който е до училище.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Старият Закон за хазарта, който беше в сила до миналата година имаше възможност, да се откриват казина в хотели три звезди. С приемането на новия закон има възможност само в хотели 4 и 5 звезди.
МЕНДА СТОЯНОВА: Мога ли да прочета текста на чл.44 ал.1, в която думите четири или пет се заменят с три или повече.
Чл.44 ал.1 казва: Особено изискване му е името. “Игралните зали и игралните казина не могат да отстоят на по-малко от 300 метра от училище по смисъла на глава ІV от Закона за народната просвета, както и от домове за деца лишени от родителски грижи, освен ако се намират в хотели категоризирани с категория четири или пет звезди.”
Значи говорим единствено и само за хотели около 300 метра от училища. Или не си знаете закона или се опитвате да ни заблуждавате.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Нали предложихте да го намалим на три звезди и 5 млн. допълнително приходи. Това беше аргумента на първо четене.
МЕНДА СТОЯНОВА: Само за около училища важи. Погледнете текста. Извън училищата и в една звезда може да направиш казино.
ОГНЕМИР МИТЕВ: Мога да потвърдя думите на госпожа Стоянова, така е. Хотелите касаят 300 метровия периметър. Вън от 300 метровия периметър може във всякакъв хотел.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нека да изясним текста.
ОГНЕМИР МИТЕВ: Идеята за да се върне стария текст три звезди е да не се прекратява срока на разрешението на обекти, които към момента имат действащо разрешение. Тоест да продължат да си работят и да си плащат данъците. Но изискването, ако имат три или четири звезди, както е сегашния текст, отпада изискването за отстояние от най-малко 300 метра. Ако той организира хазартна игра в хотел. Ако в момента, както е в закона с четири или повече звезди, той може да отстои на по-малко от 300 метра.
МЕНДА СТОЯНОВА: Има някои с три звезди, които са в преходен режим. Това ли искате да ни кажете?
ОГНЕМИР МИТЕВ: Тези които са с три звезди след 1 юли трябва да прекратят дейността си по средата на разрешението, тъй като вече не могат да организират тази дейност в хотел с по-малко от четири звезди. Това е единствения проблем.
МЕНДА СТОЯНОВА: Защо досега не са я прекратили, а сега ще я прекратяват? Защото имаха преходен режим. Така ли е? Имаха преходен режим или нямаха преходен режим.
ОГНЕМИР МИТЕВ: Преходният режим е в срок от 15 месеца и трябва да приведат дейността си по § 7 от закона.
МЕНДА СТОЯНОВА: Значи имаха преходен режим. И ние сега искаме да удължим техния преходен режим въобще.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо Стоянова, бихте ли го оттеглили това предложение? Сега се изясни мотива, да продължат да плащат. Имат лиценз.
МЕНДА СТОЯНОВА: Господин председател, във връзка с новия мотив искам да кажа, че това е особен закон за хазарта. Даже Европейската комисия, Европейският парламент в своята резолюция го казва. Този бизнес не може да бъде под особена закрила. При регулирането на този бизнес трябва да търсим баланса между бизнеса и социално отговорното поведение на държавата в случая, а не на операторите.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви госпожо Стоянова.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Стоянова, да отпадне този параграф, който възстановява стария режим преди приемането на този закон. На закона на действащия закон.
Старият режим е бил този и това предложение на вносителите е да възстановят стария режим от предишния закон, с тези мотиви, които бяха казани.
Предложението на госпожа Стоянова е да се въведе ограничението, което е дадено в новия закон и преходния период изтича.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Стоянова.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 5 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на § 13 по вносител.
Моля, който е за да гласува.
Против? Пет. Въздържали се? Двама.
Приема се.
Параграф 14 по вносител.
Има предложение “регистрация” да се замени с “индивидуална регистрация.”
Това предложение е прието.
Подлагам на гласуване текста с приетото предложение.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 14. Приет.
МЕНДА СТОЯНОВА: Тук едно нещо не е прието, на което искам да получа обяснение. Защото то касае следващия параграф 15. Те са свързани. Става дума за неприетия § 14в, което е чл.47г., ал.1.
Във връзка с чл.62 ал.1, тези номера с генератора на случайни числа, един път ги има, един път ги няма, за какво става дума?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: С генератора и аз се обърках. Има го, няма го. Има го, но е редактиран. Няма го, но е в друга игра. Обяснете ни го, къде е точно този генератор и за какво става въпрос.
МЕНДА СТОЯНОВА: Първо, чисто систематично да ни обяснят, защо отпада чл.62 ал.1, което не се определя от генератор на случайни числа, защото това има във връзка с чл.47г, който текст е досегашен текст в действащия закон, а сега иска да се възстанови. В този случай не ми е ясно.
ОГНЕМИР МИТЕВ: С генератор на случайни числа само и единствено не се определя за видовете игри залагани върху резултати от спортни състезания и случайни събития. За всички останали се определя с генератор за случайни числа. Това е текста.
МЕНДА СТОЯНОВА: Чл.62 ал.1. Игрите със залагания върху случайни събития са хазартни игри, не уредени по друг начин в този закон, при които печалбата зависи изключително от случайността на възникване на събитие, което не се определя с генератор на случайни числа.
Това което не се определя с генератор на случайни числа изчезва. Това означава, че случайни събития, не уредени от които печалбата зависи изключително от случайността, може да се урежда и с генератор на числа. Така ли е?
ОГНЕМИР МИТЕВ: С генератор на случайни числа не може да се определят печелившите числа или участници, само и единствено за игрите залагани върху резултатите от спортни състезания и залагане върху случайни събития.
БОРИС БЕКЯРОВ: В други случаи има двусмисленост. В един и същи член попадат два различни вида игри. И това нещо всъщност премества тази двусмисленост.
МЕНДА СТОЯНОВА: Извинявайте, защо ми отхвърляте чл.47 буква “г” ал.1, която казва: Софтуерът на игрите съдържа генератор на случайни числа, който определя резултатите от игрите с изключение на игрите залагани върху резултати на спортни състезания, надбягване с коне, кучета и залагане в случайни събития и залагания свързани с познаване на факти.
Защо не го отхвърляте като е същото?
РЕПЛИКА: То е същото.
МЕНДА СТОЯНОВА: Приемам го че е така, макар че не съм убедена. По-добре два пъти, отколкото да имаме съмнения.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Според мен трябваше да бъдат екстраполирани текстовете върху стария закон в доклада. Въпреки че нямаме такава практика, обикновено се прави само за ръководството на Комисията и преди е било така. Но при такива по-трудни законопроекти, аз поемам ангажимент да бъде правено така. Защото тогава ще е по-лесно за всички ни.
Госпожо Стоянова, вие приемате ли тази редакция?
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз я приемам. Но не знам защо не приехте на интернет страницата на организатора да има разни данни? Как ще разбера аз, ако реша да влезна в тази интернет страница, че той е организатор и лиценз? Номера на лиценза е еди какъв си. Защо го махаме това цялото?
Ние тук казваме – Интернет страницата на организатора чрез която се организира трябва задължително да съдържа информация на български език, относно данните на организатора, неговата търговска регистрация, идентификационен номер, лиценз. Ако има някакви аргументи да ги чуя.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма аргументи.
Тогава и с това предложение редакционно, подлагам на гласуване текста на § 14а в редакция на Комисията, с това предложение, което госпожа Стоянова току що прочете, което е било отхвърлено от работната група, но ние го включваме сега.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 15 по вносител.
Параграф 15 да отпадне предлага госпожа Менда Стоянова и група народни представители.
Работната група не подкрепя този текст.
МЕНДА СТОЯНОВА: Оттеглям го.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Текстът на вносителя за § 15.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 16 по вносител. Има предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители.
Работната група не подкрепя предложението. Бихме искали да чуем аргументите за он лайн игралните автомати и виртуалното игрално оборудване и неговия софтуер.
Госпожа Стоянова иска софтуера на виртуалните игрални автомати да има същите изисквания, каквито има към софтуера на игралните автомати в зала.
МЕНДА СТОЯНОВА: Промяна, тя също да подлежи на изпитване по реда и начина.
ОГНЕМИР МИТЕВ: Чета ви чл.15. Общи технически изисквания и функционални изисквания към игралния софтуер и комуникационно оборудване за хазартни игри от разстояние.
Чл.15. Възвръщаемостта на виртуалните игрални съоръжения или автомати не се определя за самия автомат, а се определя от игралния софтуер.
Чета ви директно текста.
Чл.15. Централната компютърна система трябва да отговаря на следните изисквания:
Да осигурява възвръщаемост не по-малка от 80 на сто, от общата сума на залози при виртуални игрални автомати.
Тоест, централната компютърна система трябва да осигури възвръщаемостта, а не отделния виртуален игрален автомат.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това го има в Наредбата.
МЕНДА СТОЯНОВА: Наредбата е подзаконов нормативен акт, който не подлежи на санкцията на народното представителство.
АНГЕЛ ИРИБОЗОВ – Българска търговска асоциация на производители и организатори от игралната индустрия
Играта си е игра и този софтуер качен на един стендал автомат в игрална зала, по същия начин ако се пренесе във виртуалното пространство. Когато се играе в една игрална зала, там има изискване за възвръщаемост от 80 процента. Ако същата тази игра примерно бъде пренесена като софтуер в игралното пространство, там отпада изискването. Има изискване за централната компютърна система. Но това не е изискване към играта като цяло.
МЕНДА СТОЯНОВА: Това е в Наредба, а аз искам да е в закона, за да е ясно, че го имаме.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: В закона слагаме технически изисквания.
МЕНДА СТОЯНОВА: Досега го е имало в закона. Има го включително и за нормалните игрални автомати. Има го за оф лайн и то остава.
МЕНДА СТОЯНОВА: Има го за оф лайн. Защо да не го сложим и за он лайн. Защо оф лайн да е в закона, а он лайн да е в наредбата.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Вие искате да го има в закона.
АНГЕЛ ИРИБОЗОВ: Все едно да се каже, примерно централният сървър трябва да осигури възвръщаемост. Това е все едно да се каже, игралната зала трябва да осигури възвръщаемост, а не игралното съоръжение, както в момента се изисква за игралните автомати в игралните зали.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Поддържате предложението на госпожа Стоянова.
АНГЕЛ ИРИБОЗОВ: Нормално е, защото може една игра да се играе в игрална зала при едни изисквания за възвръщаемост, а в интернет пространството, там да няма никакви изисквания.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добре, влиза в закона. дайте го текста и го гласуваме.
За създаване на нов чл.16а, със следното съдържание.
Софтуерът на игралните автомати, с които се организират он лайн игри.
Автомати ли остава или самия софтуер като цяло? Добре автомати.
Гласуваме предложението на госпожа Стоянова за създаване на нов параграф 16а.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 17.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 18.
Това го приехме и казахме, че навсякъде справката заменяме с декларацията. Така че гласуваме текста на вносителя с тази поправка.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Предложение на н.п. Георги Кадиев.
Моля, който е за да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Няма. Въздържали се? Всички.
Приема се.
Има предложение за § 18.
Да гласуваме по вносител, а ние го гласувахме с предложението на госпожа Стоянова.
Предложение на н.п. Йордан Цонев за нов § 18а.
Работната група подкрепя този текст.
Искате ли някакво пояснение Не.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Във връзка с филтрирането няма да го гласуваме. Оставаме го да се изясни цялостно.
Параграф 19 по вносител.
Предложение на н.п. Георги Кадиев и група народни представители.
Не е подкрепено.
Дадена е редакцията на § 19 от Работната група.
Гласуваме предложението на н.п. Георги Кадиев.
Гласували “за” няма.
Против? Няма. Въздържали се? Всички.
Приема се.
Предложение на Работната група за § 19.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 20.
Има предложение на н.п. Йордан Цонев.
Прието е от Работната група и са дадени санкциите, които са завишени.
Имате ли въпроси към санкциите? Няма.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 21.
Справката с декларацията е приета.
Предложение на н.п. Георги Кадиев за създаване на втора и трета алинея.
Тук става въпрос за увеличаване, но в по-малки размери.
С това уточнение, че са подкрепени по принцип.
МЕНДА СТОЯНОВА: Моля за поправка в ал.3 на окончателния текст. Вместо “в справката по чл.30 ал.5 и ал.6” да е “в декларацията по чл.30 ал.5 и ал.6.”
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние го приехме. Навсякъде справката го заменяме с декларацията. И когато гласувахме члена казах с приетото редакционно предложение.
Гласуваме текста на § 21 с уточнението, че е прието по принцип предложението на господин Кадиев.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Предложение на н.п. Йордан Цонев за създаване на § 21а нов.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 21а.
В чл.105 ал.2 се отменя. Ако е във връзка с филтрацията не го гласуваме.
Не го гласуваме. Ще дадете текст. Може да са няколко текстовата за съответното място. Важното е да ги видим систематизирани за филтрацията.
Параграф 22 по вносител.
Има предложение на колежката Стоянова и група народни представители. Не е подкрепено. Но сега го подкрепяме.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 23.
Има предложение от н.п. Йордан Цонев подкрепено от Менда Стоянова и група народни представители по буква “б”, не се подкрепя по буква “а”.
Точка 1 да отпадне.
Може ли да поясните коя е точка 1. Чл.23 т.1.
Параграф 1 от допълнителната разпоредба.
Точка 3 виртуално игрално оборудване, симулация на физическо игрално оборудване, което се реализира от комбинация от хардуерни, софтуерни елементи и т.н.
Предложението на вносителя е тази т.3 да отпадне.
Предложението на госпожа Стоянова е тази точка да не отпада.
Прието е предложението на госпожа Стоянова с цялото предложение.
Предложението на Йордан Цонев и параграф 23 става – В допълнителната разпоредба се правят следните изменения. Както е даден текста на вносителя, да се отрази текста на госпожа Стоянова, който току що казахме, че се приема във връзка с приети предходни.
Поставям го на гласуване.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 24.
Предложение на н.п. Георги Кадиев.
След думите “чл.30, ал.3” се добавя “и 4”.
Работната група не подкрепя това предложение.
Това е във връзка с не приетото предложение.
Длъжен съм да поставя на гласуване предложението на господин Кадиев.
Моля, който е за да гласува.
Няма гласували “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Всички.
Не се приема.
Предложението на работната група за § 24.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преходни и заключителни разпоредби.
Наименованието е подкрепено.
Параграф 25 няма нищо.
Наименованието и § 25 по вносител.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 26 има само редакция на Работната група.
Имате ли бележки по § 26. Няма.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Предложение за създаване на нов § 26а на н.п. Йордан Цонев.
Подкрепено е от работната група.
Това е в унисон с приетите вече предложения.
Подлагам го на гласуване.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Остава § 26”б”.
Тук има предложение на н.п. Вежди Рашидов.
Подлагам на гласуване предложението на Вежди Рашидов и група народни представители.
Гласували 5 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 11.
Не се приема.
Предложението на Работната група, редакцията за § 26 “б”.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Пет.
Приема се.
Параграф 27. Тук трябва да бъде отразено филтрирането. Така че ще го оставим да го редактирате и в зала ще го приемем.
Благодаря ви колеги.
Закривам заседанието на Комисията.

/ Закрито в 17 часа 30 минути /

Стенограф: Силвия Михайлова


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Йордан Цонев /