П Р О Т О К О Л

№ 1

---

На 16 януари 2014 г. /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 134 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от господин Йордан Цонев – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 14 часа и 40 минути /



ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Откривам първото заседанието за 2014 г. За много години и успешна работа на колегите и на всички през новата година.
Колеги, предлагам ви проект за дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно сътрудничество в борбата с корупцията посредством Инициативата на Югоизточна Европа за борба с корупцията и на Протокола за изменение на Меморандума за разбирателство относно сътрудничество в борба с корупцията № 302-02-22, внесен от Министерския съвет на 12.12.2013 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Договора за услуги за подпомагане изпълнението на проект между Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 302-02-24,внесен от Министерския съвет на 27.12.2013 год.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за автомобилните превози, № 354-01-98, внесен от Камен Костадинов и Георги Свиленски на 19.12.2013 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 402-01-3, внесен от Министерски съвет на 09.01.2014 г.
Имате ли предложения по дневния ред? Няма.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Пристъпваме към точка първа.
Наши гости са:
Пламен Ангелов - зам.-министър на вътрешните работи
Иван Александров от Дирекция “Международно сътрудничество” и
Николай Нанков – н.к отдел в “Правна дирекция” на МВР
Моля да представете накратко този законопроект.
Заповядайте господин Ангелов
ПЛАМЕН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители,
Съвсем накратко искам да ви представя законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство. Става въпрос за регионална антикорупционна инициатива, която исторически е създадена през 2000 г. като част от пакта за стабилност. В последствие през 2007 г. е облечена в международно-правна форма, Меморандум за разбирателство, включваща девет държави.
През 2013 г., поради изтичане на първоначалния шестгодишен срок за действие на Меморандума е прието изменение, в което освен някои чисто терминологични се преминава към един безсрочен срок на действие на Меморандума за създаване на тази антикорупционна регионална инициатива.
Както споменах, в него има девет държави от които три държави членки – България, Румъния и Хърватска отскоро. Смисълът на тази инициатива е обмен на опит, добри практики, обучение. Развиват се дейности в три основи области. Едната е борбата с корупцията на всички нива.
Втората е превенцията и конфликта на интереси.
Третата област е отнемане на противозаконно отнето имущество.
Има Секретариат, който е по сила на споразумението между държавите страни по Меморандума и е разположен в Сараево.
Причината за да бъде ангажирано Народното събрание с тази Ратификация е финансовия ангажимент, който всичките девет държави са поели. Внася ги ежегодно към бюджета на организацията сумата от 24 000 евро. Тъй като това се явява финансов ангажимент на българската държава. По силата на чл.85 ал.1 т.4 от Конституцията, въпросното международно споразумение подлежи на ратификация. Поради което, моля да подкрепите инициативата. Тя е изключително полезна. Независимо, че няма типично оперативен характер, чрез нея се насърчават усилията за борба с корупцията в региона на Югоизточна Европа. И разбира се, основни ценности и основни проблеми и предизвикателства пред всички държави се поставят на масата, с оглед търсенето на общи решения.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз ви благодаря господин зам.-министър.
Колеги, имате ли въпроси към вносителите на законопроекта, относно самия меморандум, относно ангажиментите ни? Няма. Тогава да пристъпим към гласуване.
Моля, който е за да гласува.
Благодаря ви колеги.
Има ли против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Господин зам.-министър благодаря ви.

По втора точка
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Договора за услуги за подпомагане изпълнението на проект между Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 302-02-24, внесен от Министерския съвет на 27.12.2013 г.
Кой ще представи законопроекта?
Г-жа АННА МИТКОВА – Агенция за обществени поръчки
Става въпрос за договор за консултантска помощ в процеса на избор на национално решение за електронно възлагане в областта на обществените поръчки. Както знаете значителна част от публичните средства се изразходват по реда на ЗОП и статистиката показва, че сумите непрекъснато нарастват. Като за последните четири години сумата от 5,5 млр. лева вече е 8 млр. лева, без ДДС. Това определя обществените поръчки като един много важен лост за влияние върху стопанските процеси в страната и също илюстрира тяхното голямо значение, като фактор за преодоляване на икономическата криза и като двигател за икономически растеж.
Редица изследвания не само в страната, но и в Европа показват, че заместването на традиционния хартиен начин за възлагане с електронен такъв, би довело до значително намаляване, както на административната тежест, така и би довело до реализиране на икономии на средства, време, административен капацитет. Като същевременно би довело и до въвеждане на общи стандарти в процеса на възлагане.
Към момента действащия портал за обществени поръчки в страната предлага началото на този процес, т.е. електронното публикуване и обявяване на информация в регистъра, както и служебно препращане на необходимата информация до официалния вестник на Европейския съюз за съответната публикация там.
Освен това се предоставя възможност за изтегляне на електрона документация за процедурите, както и за размяна на въпроси и отговори и за разяснение по тази документация между възложителя и потенциалните кандидати.
Вероятно знаете, че в областта на обществените поръчки са приети нови директиви. В директивите и в текста на директивите се въвежда едно задължение, всички страни членки до 2016 г., да осигурят изцяло електронна комуникация между възложителите и кандидатите, най-малко до етапа на подаване на електронна оферта. При това предложените технологични решения по никакъв начин не следва да ограничават участието на фирми от страните членки на съответния пазар, в случая на българския пазар за обществени поръчки.
Именно за това на този етап страната ни трябва да вземе решение относно това, какъв модел на електронно възлагане следва да бъде разработен, така че да отговори както на европейските изисквания, така и на националната специфика, като се вземе предвид готовността, техническата обезпеченост на участниците в процеса.
Решението за въвеждане на цялостна система за електронно възлагане, имам предвид не само до етап електронна оферта, но и целия процес е решение от изключителна важност и реализирането му ще изисква значителен финансов ресурс. За целта имаме нужда от външна експертна помощ на независим консултант, който вече има опит при осъществяване на реформи в други страни членки. В рамките на подписания договор експерти от Европейска банка за възстановяване и развитие ще предоставят експертиза в следните области:
- Преглед на съществуващото положение в страната, на лични инициативи, предложени модели и разработени бизнес решения;
- Преглед на най-добри европейски практики и работещи решения, включително такива за централизирано и децентрализирано възлагане в страните членки;
- Изготвяне на концепция за модел на реформи за електронно възлагане, като се разглеждат двете основни възможности – централизирано и децентрализирано с описание на предимствата, недостатъците и оценка на разходите за всеки от тях;
- Провеждане на детайлно обсъждане на възможностите с всички заинтересовани лица от българска страна.
След одобрение от българска страна на единия от двата варианта и вземане решение за избор на национален модел, експерти ще разработят проект на пътна карта за ролите, отговорностите и процеса на взимане на решения, план за действия и препоръчителен график, бизнес план, който ще съдържа препоръки за собствеността, управлението и структурата за разработване на платформа за електронно възлагане, както ще окажат и помощ при процеса на изготвяне на техническо задание за разработване или закупуване на избраното технологично решение.
Като последна точка, те ще предоставят текуща помощ в процеса на прилагане на препоръките, които са дали по предишните точки.
Предложеният договор е на стойност 350 000 евра и е с продължителност 12 месеца, след влизането му в сила, т.е. след ратификация от Народното събрание.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Доколкото виждам финансови ангажименти за 350 000 евро за тази консултантска услуга, която ще получим от експерти на банката.
Колегата Кънев има въпрос.
ПЕТЪР КЪНЕВ: С какво всъщност се занимава БОРКОР?
АННА МИТКОВА: С какво се занимава БОРКОР не мога да отговоря. Но би трябвало при избора на национално решение да се вземе предвид и решението на БОРКОР, което те са предложили.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Те от три години отчитат едно и също. Точно електронните платформи за обществените поръчки.
АННА МИТКОВА: Факта, че до момента лично аз не съм ги виждала, а 2016 г. наближава. В смисъл би трябвало да тогава да имаме разработено такова решение. Възможно е да се вземат предвид и части от предложените платформи на БОРКОР, също да влезнат в това решение.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Малко странно ми е всичко, защото БОРКОР има договор с германското правителство на една от провинциите. Имаме немски консултанти. Годишен бюджет 3,5 млн. и сега тръгваме да подписваме консултантски договор.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Правилно. Има достатъчно много консултантски услуги от които имаме нужда в други области. Аз мисля, че по този въпрос трябва принципно да говорим, когато ни се предлагат такива законопроекти за ратифициране нещата са сложни. Това е четвърти или пети случай, в който водим дискусия по този въпрос. Очевидно е, че преди да се сключат такива договори, за да дойдат тук за ратификация ще трябва да се осъществява по-голям контрол от изпълнителната власт. Защото там се презюмира автоматичната ратификация от страна на Парламента, без оглед на това, целесъобразно ли е едно плащане, едно споразумение и т.н. Аз поемам ангажимент от името на Комисията, тъй като тук няколко пъти се поставихме тези въпроси и всички общо взето мислим в една посока, да поставят този въпрос на вниманието на министър-председателя и на кабинета.
Имате ли колеги други бележки и въпроси? Професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви господин председател. От това, което чух от колегата Кънев, мисля че е съвсем ясно. Най-малкото което трябва да направим е да искаме писмено становище от БОРКОР, какво са направили те до момента. И ако има възможност да отложим гласуването или между първо и второ четене, както прецените организационно, но сме длъжни да проверим наистина има ли дублиране на услугите. Сумата наистина е 3,5 млн., но не сме толкова богата страна, за да пръскаме стотици хиляди евро за дублиращи се услуги.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: В интерес на истината, проф. Гечев, аз мислих предварително по тази опция. Но тъй като два пъти вече я осъществихме и след това върнахме ратификациите и ги направихме, защото вече са подписани споразуменията и влизаме в една доста по-сложна процедура. Сега ще се случи същото. И затова направих това уточнение от името на Комисията, ако ми позволите ще запозная министър-председателя с това наше становище, че е нужно преди подписване споразуменията да се осъществява контрол относно целесъобразност, в това число и дали дейността не е дублирана от някой друг орган или някаква консултантска услуга, формация и т.н. Мисля, че в този случай е добре да пристъпим към ратификация. А след такъв разговор ще ви запозная какво е становището на изпълнителната власт и какво ще се предприеме в тази посока. Ако сте съгласни с това действие, а ако настоявате да го отложим не възразявам. Но мисля, че това ще е действието, което ще се случи. А БОРКОР може да ги питаме по друг път. Подкомисията, която контролира изразходването на публичните средства, чийто председател е господин Кънев, може да направи това действие от името на Комисията.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Имам още едно процедурно предложение. Ние сме взели едно решение. Аз ви предлагам от тук нататък, без наличието на зам.-министър да не разглеждаме точките. Пет човека сте и един можеше да дойде.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това е мой ангажимент. Ще го изпълня господин зам.-председател.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Ако питате мен, възпитателно е да се отложи и да дойде. Не че няма да го приемем като ратификация.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ратификационната процедура върви вече 24 години в Българския парламент и върви по един и същи начин. Влиза. Ратифицира се на две четения. Никакъв дебат. Никакъв въпрос. Може би това е първия случай или в предишния момент бюджетната Комисия имаше един два случая, в които говорихме по тази тема. Затова аз поемам ангажимент наистина да говоря с министър-председателя по тази тема, за да видим какво изпълнителната власт може да направи преди да подписва споразуменията, преди те да влезнат за ратификация.
Колеги, да пристъпим към гласуване. На следващото заседание ще ви докладвам.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 8 “за”.
Има ли против? Няма против. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.

По трета точка

Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за автомобилните превози, № 354-01-98, внесен от Камен Костадинов и Георги Свиленски на 19.12.2013 г.
Господин Свиленски заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Добър ден. Благодаря господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми заместник-министри, гости, на вашето внимание е представен проект за изменение на Закона за автомобилните превози, касаещ чл.39 ал.1 от този закон, което касае въвеждането на касови апарати от автобусните превозвачи в автобусите. Този закон е приет, мисля че 2012 г., а два пъти е отлаган срока му, поради невъзможност на превозвачите да въведат такива касови апарати. В крайна сметка трябваше да влезе в сила от 1 януари 2014 г. Аз по принцип съм противник на това, когато е приет един срок, той да бъде отлаган. Но това че два пъти е отлаган този срок, вероятно има някаква причина. Факт към 31 декември е, че от 6500 автобуса, само в 1200 са въведени такива касови апарати. Причините вероятно са различни. Ние в Транспортна комисия сме ги дискутирали доста обстойно. Казали сме си нашето мнение на Министерство на финансите. Това което е предлагаме с колегата Камен Костадинов е този срок да бъде удължен още за шест месеца. Като през този срок Министерство на финансите в диалог с Министерство на транспорта, да направят така, че да няма непреодолими пречки за въвеждане от всички превозвачи на касовите апарати. Когато бях запознат със случая, пратих писмо до Министерство на финансите и днес получих тяхното становище, в което се казва: “Министерство на финансите не възразява сроковете предвидени в § 2 от Закона за автомобилните превози за лицата извършващи превози на пътници, да бъде удължен. В тази връзка считаме, че при определяне на срока следва да се има предвид, че са необходими промени касаещи нормативната уредба в областта на превоза на пътници за всички видове обществен транспорт, въз основа на който да се регламентира, както документирането и отчитането на дейността на автомобилните превозвачи, така и издаването но превозните документи.”
Това е становището на Министерство на финансите. Предложението ни е срока да се удължи с шест месец.
Благодаря.
Само да представя, че тук е и зам.директора на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, господин Калайджиев. Така че ако има въпроси може да се зададат и към него.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Проф. Гечев има думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колега, ще ни бъде полезно да знаем колко струва такъв апарат.
Второ, какви са причините това да не стане. Както казахте има причини. Причината аз да задавам този въпрос е, че тези 1000 автобуса са си изпълнили ангажиментите и с тези отлагания, те при следваща промяна ще кажат: Няма да правим нищо, докато не минат шест години.”
Кажете ни каква е причината, организационна и техническа и какво да направим, за да не наказваме, тези които са изпълнили закона.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Ще се опитам да отговоря. От разговорите ми както с автомобилните превозвачи, така и с фирмите, които би трябвало да произведат тези касови апарати се установява, че поради нестабилността на решенията вземани от предишния Парламент, когато е отлаган закона, фирмите които разработват този софтуер, за тези касови апарати не го правят. Защото за да произведеш 6000 апарата, ти трябва да имаше съответно 6000 поръчки. Съответно фирмите за автомобилен транспорт не ги поръчват и се влиза в един параграф 22, в който превозвачите не поръчват, а фирмите разработващи софтуер не ги произвеждат. Това са техните обяснения. И затова към тази дата, нито едните са ги произвели, нито другите са ги въвели касовите апарати. А затрудненията, които казват превозвачите затова, че издаването на билет от касов апарат е някъде в рамките на минута, минута и половина. И това представете си в градски линии, как би се осъществило, да се издава билет за минута и половина, когато спирките са между една и две минути. В междуселските превози също има проблем. Вероятно в междуградските за далечните разстояния няма проблем. Това ще бъде установено вероятно с действия, които двете министерствата трябва да предприемат.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Госпожа Петкова иска думата.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Аз бих искала да обясня за проблемите, които констатира Министерство на финансите. Промените в Закова за автомобилните превози бяха направени 2012 година. Като се даде възможност билета да се издава по реда на Наредбата за отчитане продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. Тоест даде се възможност билета да се издава или от фискални устройства или от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Тоест, всеки превозвач може да прецени по кой ред да бъде издаден. Включително, че билета може да бъде издаден от фискално устройство. Да се продава от друго лице, което не е издало билета. И всъщност билета в транспортното средство трябва да бъде валидиран. Основният проблем, който констатирахме е свързан с градския транспорт и по-точно с градския транспорт на София. Основното което е, че в специализираното законодателство Закона за автомобилните превози всъщност не е регламентиран тролейбусния транспорт, метрото и трамвайния транспорт като транспорт. Говорим само за автобусните превози.
По отношение на лицата, които могат да издават билетите, в Закона за автомобилните превози е записано, че превозвача издава билет.
По отношение на София, билета се издава от Центъра за градска мобилност, който не е превозвач. Тоест считано от Министерство на финансите, че първо трябва да се реши проблема със специалния закон. Да се регламентират тези възможности и след това вече да се решава проблема с отчитането на продажбите. Защото наредбата, която е издала Столична община, между другото тя е много добре разписана и може да се ползва част от нея да се включи в закона. Защото Наредбата в този вид разширява закона. И основно действително има проблеми, които законодателно не са решени в специализирания закон.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви госпожо Петкова.
КРАСИМИР КАЛАЙДЖИЕВ – зам.-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”
По отношение на изказването на колегите от Министерство на финансите, аз искам да обърна внимание, че касае Закон за автомобилните превози. В Закона за автомобилните превози, така както чух във вашето становище, би следвало да вкараме релсовия транспорт. Имам предвид трамвай, метро. Аз не виждам мястото му в Закона за автомобилните превози. Това е моето мнение.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Дали да бъде в Закона за автомобилните превози, но той не е уреден. И по принцип какво прави Столична община с метрото. То стои неуредено.
КРАСИМИР КАЛАЙДЖИЕВ: Аз точно това казвам, че метрото не е автомобилен транспорт.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Да, но то е транспорт. То е градски транспорт и като такъв, той стои неуреден.
КРАСИМИР КАЛАЙДЖИЕВ: Какво общо има Закона за автомобилните превози в случая?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Ние сме казали в областта на законодателството. Примерно трамвайния транспорт не е уреден. Тролейбусният транспорт също не е уреден. Той автобусен ли е или не е автобусен.
КРАСИМИР КАЛАЙДЖИЕВ: Тролейбусният транспорт, съгласно Закона за движението по пътищата, тролейбуса е приравнен към автобуси. Транспортът се извършва с транспортното средство. Тук може би не е момента да водим този диалог.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Ние го казахме в такъв смисъл, че Министерство на финансите положи усилия, за да открие къде са причините, за да могат да бъдат решени проблемите и за да не се налага юни месец да се удължава още веднъж срока. Ние сме съгласили да бъде удължен, като сме написали в становището, че действително има проблеми в специализираното законодателство. Казвате, метрото не е автобусен транспорт. В същото време Центъра за градска мобилност издава билетите, при положение, че в закона е записано, че превозвача издава билетите. И на базата на наредба, която разширява закона Столична община, Центърът за градска мобилност издава билетите. А в Закона е записано, че трябва да се приведе в съответствие превозвач. Срокът е за превозвача. Превозвачът със столичния автотранспорт, така че не е Центъра за градска мобилност. В момента е направено така, че Закона е неработещ по отношение на градския транспорт в София.
КРАСИМИР КАЛАЙДЖИЕВ: Със закон не е създаден Центъра за градска мобилност, а с Наредба на Столична община.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Наредбата разширява закона.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Излизате извън предмета на законопроекта. Ясно е, че има някакви проблеми. Господин Кънев има думата.
ПЕТЪР КЪНЕВ: В течение съм, от една година и половина тази тема се коментира. Тя тръгна първо с междуградския транспорт и след това стигна до международния. Има много технически въпроси. Още тогава ние предупреждавахме, там където аз работех, че този закон няма да проработи. В реално време фискалното устройство да изпраща през мобилни оператори сигнал. Много проблеми ще има. Но днес не обсъждаме вашите проблеми. Решавайте си ги. Днес обсъждаме да отложим срока. Аз ви предлагам да го отложим с шест месеца. А през това време не знам как ще се намери. Технически според мен това няма да се реши. Но има внесено предложение и ви предлагам да го подкрепим. Защото тук влизаме в детайли, които не може да ги решим.
Господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз като един от инициаторите тогава на това предложение, ще предложа на моите колеги от групата на ГЕРБ, да не го подкрепим и то с мотивите, че многократно беше отлагано. И тези които искаха го направиха. Тези които искаха това са няколко от големите фирми превозвачи, които искаха да направят такива системи и вече ги ползват. И те са представителите на коректния бизнес.
Технически нюанси има много. Така е господин Кънев. Ние ги коментирахме още в началото на тази законодателна инициатива, която в Бюджетна комисия беше сто процента подкрепена от всички политически партии, тогава в предходното Народно събрание. Тъй като е ясно, че при най-високата сива икономика в Европа, говоря със съжаление, че българската е такава. И при обстоятелството, че транспорта е известен с рисковете, които крие по отношение на избягването плащането на преки и косвени данъци. И при обстоятелството, че в момента ако отидете на която е и да е автогара в България може да ви качат в един автомобил и да ви извозят за дестинацията, където вие предпочитате. И това се е превърнало в поминък на много хора. Да оставим привилегирован този сектор или поне да не проявим решителност да ги вкараме или поне да направим опит да ги вкараме в светлия оборот, не би било последователна политика.
Отлагахме го доста пъти с ясното съзнание, че има проблеми. Но в случая вече говорим не за технически проблеми, а за хитруване на дребно. И затова ние няма да го подкрепим поредното отлагане, защото според нас достатъчно време дадохме, време което не сме давали на друг тип бизнес, време което не сме давали на други стопански субекти. Защото ако излезете да продавате репички на пазара, същата наредба изисква от вас да имате фискално устройство.
Ако имате автобус, дори само един, той струва стотици хиляди. За да извършвате икономическа дейност с активи за стотици хиляди, държавата може да толерира и по-либерално отношение към отчетността. Ако продавате репички, тя ще ви задължи да имате фискално устройство. Тази диспропорция трябва да бъде преодоляна рано или късно. Ако вие го подкрепите няма да свърши света, но това е бизнес, в който нелоялната конкуренция е много висока, именно поради трудността за контрол и поради многото сиви обороти, които затрудняват легалния бизнес. И по-големия проблем колеги, тук не е фискални елемент, а това че нелоялната конкуренция застрашава живота на пътниците. Защото когато не си на светло, когато нямаш възможност да поддържаш коректен бизнес, ти нарушаваш не само фискалните правила, за съжаление и техническите и дано колегите от Автомобилна администрация да нямат примери за подобно нещо.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин Горанов.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уточняващ въпрос имам. Аз доколкото разбирам, тази система работи за определени автобусни линии или фирми. Защото ако работи за някой, възниква въпроса защо за едни работи, а за други не работи. Искам да съм сигурен какво гласувам.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз искам също да задам уточняващ въпрос, защото когато законопроекта беше внесен, беше обяснено, че става въпрос за градския транспорт. Те не са въвели касови апарати по много причини. И аз се отнасям с разбиране към тези причини. Шофьорът не може да кара и да спира и да издава бележки. Затова искам да уточня. Да кажат колегите, които са запознати с материята. Става въпрос за градския транспорт. Това ли е основно сектора с невъведените касови апарати или има фирми междуградски, които са въвели, а други не са въвели. Който е искал или който не е искал, на този принцип. Ако имате информация обяснете ни, това е допълнение към въпроса на господин Гечев.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Ако разрешите аз ще започна да отговарям на въпроса, а господин Калайджиев в детайли ще уточни. Срокът е предвиден, този който е от 31 декември 2011 г., за междуградските и междуселищните автобуси, за тях да влезе от тогава. А шест месеца по-рано е било за международните, ако не се лъжа. Искам да направя реплика на господин Горанов. Ако това го наричаме дребно хитруване. Аз ви казах в началото, че съм абсолютно против това да се отлагат срокове и да се удължават. Поведението на Столична община, която има над 1200 превозни средства хитруване ли е, че не е въвела към 31 декември системата. И тук не става въпрос само за Столична община. Става въпрос за Стара Загора, става въпрос за Пловдив, става въпрос за Сливен и става въпрос за всички големи градове, където не са въведени касови апарати. Има закупени касови апарати. От няколко големи превозвача мога да ги кажа - Ивкони, Карат, тези които извършват междуградските и международни линии. Към днешна дата сме в ситуация, в която ако ние не го приемем това нещо, ние някъде около 80 процента от този бранш сме казали: “От 1 януари вие сте незаконни и спрете да возите.
Що се касае за това да ги изкараме на светло. И към момента билетите мисля, че са законен документ, който се издава по съответния начин на ценна книга, не знам как се нарича. Аз не съм специалист. Не може да кажем, че когато не е издадена касова бележка, то това е сив сектор. Досега толкова години транспорта в сивия сектор ли е бил. Ако това го твърдим, значи дискусията отива в съвсем друга посока. Сега ние трябва да решим, продължаваме ли срока и транспорта в София и всички градове е законен или казваме на всички, че от утре трябва да спрат да возят. Това е което трябва да решим.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако това което вие казвате е така, ние нямаме друг избор, освен да удължим срока.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Това че не са въвели фискалните апарати не означава, че транспорта е незаконен и трябва да спрат да возят. Тук единственото, което може да се направи е Националната агенция за приходи, ако иска да прояви разбиране е да им състави един акт за нарушение, но предписание и да се въведат максимално бързо фискалните системи, както са го направили всички останали. Никой не е казал, че като не издават касови бележки, някой трябва да спре да вози и да превозва пътници. Това е манипулация в момента.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Вашият колега господин Станислав Иванов в първите дни след нова година излезе и каза, че пътниците нямат застраховка. Защото застрахователите отказват да плащат обезщетение, когато билета не е издаден по законния начин, който е записан в момента в закона. НАП хубаво ще глобява, ще съставя актове.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Аз не казвам задължително актове, но предписания и в определен срок да се въведат касовите апарати, а не § 22 да се задълбочава.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Господин председател, може ли едно организационно предложение. Опитвам се да помогна. Това е сфера в която не сме експерти, но има здрав разум все пак. Ако това е така, може ли да направим следното, слушайки тук колегите с основателни аргументи. Да кажем в нашето решение, че удължаването първо касае само градския транспорт, тъй като все пак това не са частни, а са общински фирми. Те не трябва да са извън закона, но все пак има разлика.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Разликата е, че частните ще ги оставим извън закона, а общинските не.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Второ, ако двете могат да станат или едното, този срок от шест месеца, аз от сега декларирам, че ако сега гласуваме удължаване, ако реша да гласувам, това ще бъде последното и никой не може да ме накара да гласувам друго удължаване. Шест месеца ли трябва да бъде или трябва да е по-малко. И да се каже, че е последно. Тук се искат шест месеца в момента. Защо?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Според мен има технически проблеми, освен отпора който е очевиден. Навсякъде където искаме да въведем фискални устройства има отпор. Това е логично. Ние преодоляваме този отпор в годините. Аз мога да ви кажа, че съм свидетел в годините, когато нямаше един касов апарат, когато започна НАП, когато преди не беше НАП и т.н. Извървя се дълъг път и сега по скоро секторите, в които няма са малко и ги преодоляваме и тях. Но ако има технически проблеми, а тук очевидно има. Освен това аз не намирам за продуктивно да водим тази дискусия на 15 – 16 януари при положение, че срока е бил до 31 декември.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Като опит за обобщение. Решението ще е по целесъобразност. Очевидно има много проблеми в нормативната уредба, които няма как да са предмет на Бюджетната комисия. Препоръка към колегите изкушени от транспортната тема е да си подредят законодателството в тази основа, тъй като в момента карат Бюджетната комисия да пренебрегне основната си ценност да защитава фиска и да се занимава с проблеми свързани с един сектор от икономиката, който е много сериозен безспорно. Но едва ли не да тръгнем срещу принципите си, проявявайки разбиране, че някой не е готов да се подчини на закона.
Затова хубаво и лесно технически е решението, което предлагате, да заменим една дата с друга дата. Говорете с Министерство на транспорта. Имате комуникации с автомобилна администрация. Тези проблеми, които заместник министъра на финансите цитира, те са реални. И Центъра за градска мобилност, който не е превозвач, той съществува. Това че той съществува не е проблем на закона. Но не може да водим дебат, дали метрото съществува и дали Центъра за градска мобилност съществува. Намерете место някъде в нормативната уредба и ги подредете тези неща, защото Бюджетната комисия на българския парламент не може да гласува закони. И аз даже не виждам драма в това, ние да не го подкрепим, а залата да го подкрепи, за да ви покажем, че нашата цел е друга. Всеки трябва да си плаща данъците и всички рискови бизнеси трябва да бъдат убедени в това, че по-силен от държавата няма.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин Горанов. Ако ми разрешите да направя едно предложение, с което да обобщя дискусията. Аз също като господин Гечев, мисля че тази подкрепа за удължаване на срока е последна. Ако ми позволите, ако бъде подкрепен законопроекта, в доклада на Комисията за пленарна зала да бъдат направени тези препоръки към Министерство на транспорта. Да приведе в съответствие с тези изисквания цялата си нормативна уредба, в това число и законодателството. И да кажем в доклада, че Бюджетна комисия е на становище, че този срок повече не бива да бъде удължаван и че фискалните устройства ще бъдат въведени след този срок. Няма да бъде удължаван и ще бъдат въведени, за да е ясно на всички, че това е последна редакция на този срок, с оглед на решаване на последните технически и законодателни промени. Ако не възразявате така ще бъде изготвен доклада.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Да не ставам досаден, но отворете Закона за радио и телевизия. Има един член, в който се предвижда създаване на фонд “Радио и телевизия”, в който да постъпват постъпления, с които да се финансират обществените медии. Според мен около 15 пъти е удължен срока за създаването на този фонд. Тази година в бюджета, който гласувахме господин Цонев, не че е ваша иновация и в нашия мандат имаше такива норми, в чл.86 от Закона за радиото и телевизията, годината 2013 е заменена с 2014 година.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Винаги има първи път господин Горанов. Трябва да се борим за това, тези тенденции да бъдат прекъсвани.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Аргументите които изтъкнахте ги споделяме, защото ги споделихме в предишния Парламент, затова подкрепихме законопроекта. Мисля, че няма тук колега, който да не е на ясно с това. Удължаването на срока е по тези причини. Аз дави кажа честно, не само по тези причини ще го подкрепя, но и поради факта, че ще създадем един хаос. Ще накараме НАП да издава постановления. Някой ще влезе в колизия със закона. За да не създаваме такъв хаос, с това условие аз ще изготвя доклада така и ще го поднеса в Парламента по този начин.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 9 “за”.
Против? Седем против. Въздържали се? Няма.
Приема се.
По точка четвърта
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 402-01-3, внесен от Министерския съвет на 09.01.2014 г.
Заповядайте госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Накратко ще представя проекта за изменение и допълнение на Закона за митниците. Той има за цел привеждане в съответствие националното законодателство с митническото законодателство на Европейския съюз и прецизиране на някои разпоредби.
Предложени са шест основни промени в Закона.
Първата промяна е свързана с административния акт, с който се определят неплатени публични държавни вземания възстановявани от митническите органи. Съгласно действащия Закон за митниците при влизане в сила на решение издадено от митническите органи, с което са определени дължими публични държавни вземания, но те не са платени в доброволния срок за изпълнение и се издава постановление за принудително изпълнение на публични държавни вземания, което по смисъла на ДОПК се явява изпълнително основание. И въз основа на което се допуска принудително изпълнение. Всъщност издаването по този начин на двата административни акта е въведено в националното законодателство преди приемане на България в Европейския съюз. За разлика от административните актове издавани от органите по приходите на НАП, които са изпълнително основание. Примерно ревизионния акт е изпълнително основание за принудително събиране. А актовете издавани от митническите органи са два. Решението и след решението се издава постановление, което е изпълнително основание. Те са с различни срокове за обжалване и съответно двете поотделно се обжалват по административен и съдебен ред, което създава много големи проблеми в практиката.
Освен това има решение на съда в Люксембург, с което се казва, че е недопустимо издаването на два отделни акта. Затова предлагам с цел да се повиши ефективността при събиране на публичните държавни вземания и намаляване сроковете за тяхното събиране, да се отмени раздел 3, постановление за принудително събиране на публични държавни вземания издавани от митническите органи и се предлага въвеждането само на един административен акт. Това е решението на митническите органи, който да е изпълнително основание за принудително събиране. Всъщност направеното предложение е в съответствие с регламент 293, относно създаване на митническия кодекс на общността. В тази връзка е направено предложение Данъчно осигурителния процесуален кодекс, съгласно което решението на митническите органи изрично е посочено като изпълнително основание.
Втората промяна е прецизиране на разпоредбата свързана с начисляване на лихви за забава. В проекта се предлага въвеждане на начална дата, от кога започва всъщност начисляване на лихва за забава от митническите органи за дължими публични държавни вземания, включително и установените при последващи проверки и ревизии.
Третата група промени, отмяна на разпоредби в закона, които се съдържат в два европейски регламента. Тъй като регламентите са с пряко приложение, не е необходимо тези разпоредби да се съдържат в Закона за митниците.
Четвъртото предложение е обмен на информация между Министерство на вътрешните работи и Агенция “Митници”. Предвижда се обмен на информация между Министерството и агенцията чрез регламентиране на достъпа до автоматизираните и информационни системи.
Петото предложение е свързано с въвеждане на по-висок размер на санкциите, в случаите на контрабанда на тютюневи изделия. В проекта се предвижда да се въведе минимален размер на глобата, в случаите на контрабанда на тютюневи изделия не по-малко от 1000 лева, като се запазва досегашния ред за определяне на санкцията. А той е процент от продажната цена от 200 до 250 на сто от продажната цена. В същност предложената мярка има превантивен характер по отношение, когато има контрабанда на тютюневи изделия в не големи количества.
Предвижда се и по-тежка санкция при повторно нарушение, тъй като анализа на Агенция “Митници” показва, че контрабандата с тютюневи изделия се извършва системно от едни и същи нарушители. И всъщност последната промяна е отнемане в полза на държавата на стоките, в случаите на митнически измами. Това са накратко предложенията за промени.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря госпожо заместник-министър.
Колеги, имате думата. Господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Колеги, без излишен драматизъм, единственото нещо за което мога да поздравя Министерския съвет е, че са успели да постигнат баланс и да накарат МВР да даде достъп до системите, въпреки че аз не вярвам на практика да успеят да го постигнат. Но поне наличието на законов текст е добро начало. От там нататък най-добронамерено, много е объркан закона. Има откровени глупости вътре. Спирам до тук, моля колегите от Министерство на финансите да не предлагат на Министерски съвет такива закони, които в последствие да си ги пренаписваме между първо и второ гласуване, защото подозирам, че уважавания от мен Петър Кънев ще има много предложения гениални, между първо и второ гласуване по този законопроект.
Силата на Министерския съвет е в това, че той има огромен апарат. Има ДОПК, прочетете го. Ако трябва пренапишете го или ако трябва пренасочете към него.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Горанов, кои точно глупости имате предвид?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Искате ли в зала?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може господин Горанов, но аз оставам с усещането, че не съм ги забелязал глупостите и това веднага ми нарани самочувствието.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ще ви прочета един от любимите ми текстове. Говоря за нормата на измененията на чл.19 § 4, ал.4 в редакция.
“Решението трябва да бъде издадено в най-кратък срок, но не по-късно от 30 дни от започване на производството, освен когато в закона или в Правилника изрично са определени други срокове.” Може и синтактичен разбор да му направим на това изречение, ако искате.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Смислово е вярно. Може да не е подредено добре, но става въпрос наистина за това, че този 30 дневен срок трябва да го има, тъй като ако го няма стават други неща. И аз мисля да дам думата на госпожа Петкова и после ще продължим, а аз държа да продължим, ако искате, ако не в зала.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Тъй като господин Горанов спомена, че господин Петър Кънев ще внесе доста корекции по разпоредбите на ЗИД. Веднага ще дам едно предложение по тази ал.4, която току що цитирахте, решенията се издават в 30 дневен срок от започване на производството, освен в случаите, когато са определени други срокове в закона. По принцип бих искала да кажа по отношение на Закона за митниците. Закона за митниците, новия закон е обнародван 1998 г. Не може текстове от ДОПК да бъдат преписвани или примерно да се препраща механично към тях. ДПК и ДОПК е писан винаги за органите по приходите, а преди това за данъчната администрация. В самата митническа администрация, освен че има специфика по отношение на дейността има и по-различна структура. Така че за някои текстове не са препратени към ДОПК, а са си разписани.
Истината е, че Закона за митниците има много промени и може би трябва да се коментира, дали не е добре примерно до една година или до година и половина, да се направи един нов Закон за митниците, тъй като в него се съдържат много разпоредби, които ги има в европейските регламенти и съответно те не трябва да бъдат в националното законодателство, както уеднаквяване на срокове. Примерно някои разпоредби да бъдат отменени и да бъде преструктуриран целия закон. Но механично няма как да бъде препратен към ДОПК, тъй като ДОПК е изцяло писан за приходната администрация.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: За 30 дневния срок не разбрах. Аз исках да кажа, че господин Горанов в други случаи е защитавал конкретни текстове, които въвеждат срокове за произнасяне на съответната приходна администрация с цел улесняване на бизнеса и с цел да не се забавят определени процедури, които затрудняват обжалване, затрудняват всякакви други действия. Така че не виждам нищо глупаво в това. Може да спорим по синтаксиса, но там има по-добри специалисти от вас господин Горанов.
Колеги, ако имате някаква бележки, аз не възразявам да оставим спора в зала.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Само още един текст за добро настроение.
Параграф 22 ал.5 нови алинеи 3-та до 8-ма се създават. И ал.5 казва: “Съдът отменя обезпечителната мярка”, ако длъжника представи обезпечение в пари, безусловна и неотменима банкова гаранция или държавни ценни книжа /и забележете/ или ако не съществува изпълнително основание.”
За какво правиш обезпечение, ако нямаш изпълнително основание?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Обяснете за какво става въпрос. Които са направили текста, нека да обяснят за какво става въпрос.
СОНЯ ВЪЛКОВА: Аз искам да добавя към това, което каза госпожа Петкова. Ние с господин Горанов много закони сме ковали в миналото правителство, така че се надявам, че и този ще успеем да го изкараме докрай. Има една особеност в Закона за митниците, който досега не беше на особено внимание. Това че за разлика от данъчните закони, тук нещата вървят по регламенти и се съобразяваме изцяло с европейското законодателство. Голяма част от разпоредбите, включително и сега създадените разпоредби за решенията ще видите в таблицата за съответствията. От там имаме пълно съответствие с европейското законодателство.
Освен това има и един нов регламент, който в момента вече влезе в сила. Но подзаконовите актове не са готови и затова не сме готови да преминем и към по-кардиналната стъпка на изцяло нов закон, който да обедини закона и правилника. Тъй като все пак ние изцяло се съобразяваме с европейското законодателство и там нямаме възможности за интерпретации на национално ниво, освен когато регламентите не ни дават тази възможност.
Така че всичките текстове, които ги прочетохме днес са в пълно съответствие с регламентите. Разбира се, ние сме готови, отворени сме да приемем някаква редакция, която да съответства на българския изказ или да ги доразвием, като не бягаме от мярката на европейските регламенти.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Само искам да допълня това, което се струва смешно на господин Горанов. Ако не съществува изпълнително основание, което е от регламента. В същност на ДОПК съответства този израз, съответства на ДОПК по следния начин. В същност акта въз основа на който е наложена обезпечителната мярка е обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Установихме, че глупости няма. Ако няма други въпроси и бележки, аз предлагам да пристъпим към гласуване.
Уважаеми колеги, който подкрепя законопроекта, моля да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Седем против. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря уважаеми колеги. С това изчерпихме дневния ред.
Закривам заседанието на Комисията.
Успешен следобед ви желая.

/ Закрито в 15 часа и 40 минути /


Стенограф: Силвия Михайлова

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Йордан Цонев/