П Р О Т О К О Л

№ 3

---

На 06 февруари 2014 г. /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 134 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.35 часа и ръководено от господин Йордан Цонев – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 14 часа и 35 минути /

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добър ден на всички. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, госпожи и господа заместник-министри, господа подуправители на БНБ, гости откривам заседанието на Комисията. Имаме кворум.
Колеги, предлагам ви проект за дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Изслушване на Петър Чобанов – министър на финансите на основание чл.26, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за потребителския кредит, № 454-01-8, внесен от Йордан Цонев и група народни представители на 30.01.2014 г. – първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 302-01-44, внесен от Министерския съвет на 25.11.2013 г. – второ четене.
Имате ли предложения по дневния ред? Няма.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Пристъпваме към точка първа – блиц контрола.
Колеги, имате думата за въпроси.
Започваме от най-голямата парламентарна група. Заповядайте госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Добре дошъл на господин министъра. Моят въпрос господин министър към вас е свързан с това, че вчера Министерския съвет прие постановление, с което разпредели между общините съответно министерствата и ведомствата сумата за развитие, която беше предвидена в размер на 500 млн. в държавния бюджет. Моят въпрос към вас господин министър е, моля да изясните на Комисията, по какъв начин толкова много, четох в пресата, че са над 1500 проекта, депозирани от общините, бяха оценени, огледани, класирани така че да получат своята част от тези пари облечени в постановлението.
Всички знаем критериите на постановлението от януари месец, където са изброени доста на брой критерии. Аз имам постановлението, но да не ви отегчавам, за да ги изброявам. Повечето от тях имаха за цел наистина да се оценяват проекти, които биха довели до растеж, развитие на съответния регион и да бъдат дефинирани, очаквани ефекти от изпълнението на тези проекти. Да бъде дадена връзката между заложените в проекта цели и очакваните резултати от този проект. Приносът за икономическото развитие на национално, регионално, местно ниво и т.н., това са 11 на брой критерия.
Искам да ни поясните по какъв начин бяха оценявани по тези критерии. Имаше ли точкова система? Някакви коефициенти на тежест на един или друг критерий, населено място, община, брой жители или някакви други критерии, каквито е възприела Комисията. Защото за мен няма обяснение някои, бих казала специфични случаи, които виждам в приложение 1 на постановлението.
Така например за мен е необяснимо как намериха място в тази оценка критерии за изграждане, най-грубо бих казала, градинки. Защото над 23 млн. са разпределени на общини, най-различни общини за пространствено и благоустройствено решение на площадни пространства, паркове за отдих. И тук ще посоча само два примера. Единият от тях е за най-голямата сума. На община Стара Загора е дадена сума от 4 млн. лева, за да изгради парк за отдих и рекреация. Поне българската дума да бяхте използвали, възстановяване.
И най-малката община в България, това е община Чавдар, с едно единствено населено място, с.Чавдар, в което живеят 1270 броя жители. На която община за пространствено, архитектурно, благоустройствено решение на площадното пространство пешеходните зони и прилежащите паркове са дадени 1 млн. лева.
Има много други примери. Аз съм си направила труда да извадя всичките тези градинки за над 23 млн. лева, но няма да отегчавам. Дадох най-големия и най-фрапантния от примерите.
Моят конкретен въпрос, тъй като всички знаете, че съм депутат от Пловдив, как оценихте това, че нито един от четирите проекта, които община Пловдив депозира към Комисията, не намери място за финансиране в това постановление.
Единият и най-важния проект, за който ние всички настоявахме и кмета и депутатите от нашия град беше да ни бъдат дадени парите за довършване на спортната зала, които през 2013 г. нито един лев не беше разплатен, независимо, че беше предвиден в бюджета за 2013 г., в централния бюджет. Но нито един лев не дойде. Залата е замразена. Спряна е със съответния акт 10. И първият ни проект беше да ни включите сега в тази програма, за да се довърши и да не се разруши направеното.
Дадени са 48 млн. за най-различни спортни зали. Гоце Делчев – 3 млн. и половина, Якоруда – първа фаза спортна зала 1 млн. и половина, Бургас – първа фаза – 5 млн. Варна – реконструкция – 4 млн. и половина. Велико Търново – 2 млн. и половина. Мездра – 4 млн. И това са все нови спортни зали, които сега започвате. Как преценихте, че трябва да дадете 48 млн. най-малко за такива зали, които сега да започнат, а залата свършена на две трети трябва да остане недовършена и да се руши.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви госпожо Стоянова. Господин министър, надявам се разбрахте въпроса. Госпожа Стоянова направи доста по-сериозна мотивация, по-обширна мотивация. Но тази тема предполага такава, затова аз не я прекъснах. Имате думата господин министър.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, уважаема госпожо Стоянова, наистина въпросът е важен и смятам, че публичната инвестиционна програма е конкретния пример за променената философия на фискалната политика. И извеждането на инвестициите като много важни за растежа, т.е. наред с облекченията на административните тежести за бизнеса, това което конкретно може да направи бюджета е чрез подобна инвестиционна програма да спомогне за рестартиране и ускоряване на растежа.
Подобна инвестиционна програма на практика липсваше в последните години, независимо, че на редица общини бяха предоставени през тези години допълнителни средства. Бяха малко на брой общини. През годините варират може би тези, които получаваха допълнителен капиталов ресурс, варират около 20 – 25 – 30, докато програмата, която приехме в бюджета и която осъществяваме на практика чрез разпределяне на този ресурс достига до много по-голям брой общини, които са обхванати в нея. Това са близо две трети от общините в България.
Разбира се, тази програма имаме намерение да бъде продължена във времето. Тоест, да не бъде еднократен акт. А следващата година също да бъде отделен ресурс, с който тя да бъде осъществена.
По отношение на подготовката на проектните предложения и готовността на общините, видяхме една добра готовност. Все пак програмата беше известна още от обсъжданията на бюджета. Така че беше ясно, че общините имат представа за какъв тип проекти става въпрос. И получихме наистина много голям брой предложения за над 2 млр. лева. Това показва, че наистина нуждата от подобни инвестиционни средства в последните години е доста голяма. По една или друга причина, тя не е била удовлетворявана. И наистина за първи път се случва толкова голям ресурс да бъде разпределен.
Програмите на министерствата, с изключение само на една, а именно една от програмите на здравеопазването, всички останали програми са също с регионално измерение. Тоест, парите ще отидат в регионите. Така че общата сума, която се отпуска на регионите е по-голяма от тези 289 млн., които пряко отиват в общините.
По отношение на одобряването на проектите, идеята то да се извърши както самия подбор на проекти, така и одобряването в един ускорен порядък беше да могат общините да разполагат с необходимото време да проведат процедури по обществени поръчки. Да подготвят проектите и да се предвиди един толеранс и по отношение на възможно обжалване на тези процедури. Така че да може да се надяваме, приемайки ги сега в началото на февруари, те в най-лошия случай да стартират поне в средата на годината. Всяко забавяне по отношение на стартирането на този процес, естествено измества във времето този момент на реално стартиране на проектите и поставя под риск изпълнението на проектите. А идеята е на този ресурс да не се гледа като на буфер в бюджета, а той реално да бъде използван за инвестиции.
За целта беше създадена добра организация и по отношение на събирането на проектите. Знаете че те постъпваха по линия на областните управители, които проведоха по места съответните срещи. Организираха добре съответните общини, за да могат да постъпят голям брой проекти.
Апликационната форма, която беше използвана беше относително олекотена, разбираема, така че да не създава допълнителни затруднения и да не изпадаме в ситуация, която само за формата отнема почти месец да бъде подготвена.
По отношение естествено на самото изпълнение на търгуването на обществени поръчки и т.н, отговорността ще бъде на бенифициента, както е нормално в подобни случаи. Бяха посочени критериите и видяхме, че самите проекти, които се подават отговарят на тези критерии за развитие.
Конкретно това, което попитахте за благоустрояването на населени места, това обикновено са проекти, които не попадат в обхвата на европейски средства, но жизнената среда е много важна за съответното населено място. Да създаде условия първо за генериране на заетост чрез извършването на подобни инвестиционни дейности. Да създаде една по-добра среда за живот, която независимо от това, дали са малки или големи населени места, хората в тези места заслужават. Това е водещия принцип при одобряване на подобни благоустройствени проекти и беше наистина да се търси намаляване на регионалните диспропорции. Тоест, както хората в големите градове заслужават да живеят в добра среда, така и в по-малките населени места също заслужават.
Но в последните години, ако се направи преглед на допълнително отпусканите средства за подобни населени места, може да се види, че те за някои абсолютно липсват, а за други са силно ограничени.
По отношение на самия процес на одобряване искам да благодаря изрично, първо на администрацията на Министерство на финансите, която наистина работи почти денонощно и която подпомогна в много голяма степен този процес, тъй като много бързо успя да систематизира проектите, да ги предостави на вниманието на членовете на Междуведомствения съвет, с които бяхме в непрекъсната комуникация по отношение на одобряването на тези проекти. Като цяло не подходихме към проектите с въвеждането на точкова система, която няма проект. Проектите не са оценявани по този начин. Проектите са оценявани според значението, което е добре представено в Апликационната форма за съответното населено място, според възможността да създаде по-добри условия за живот, по-добро развитие на този регион. Да генерира заетост в населени места, в които това до момента беше немислимо.
Имаше доста въпроси в това отношение. Дали големите фирми само няма да спечелят тези проекти и пак да не се постигне този ефект. Смятам, че общо взето като се вземат предвид и проектите на министерствата при над 500 проекта, които ще имат регионално измерение, ще се получи такъв ефект, да не ги печелят само големи фирми, а напротив и по места да генерират съответната заетост. Затова беше важно да се стигне до места, които често остават бели петна по отношение на европейските програми и да се финансират дейности, като благоустройството, които също не са покрити в това отношение. Тоест, Междуведомствения съвет имаше една добре систематизирана информация. Проведохме три заседания. Отделно през цялото време, както казах и в неприсъствен порядък обсъждахме проектите, за да стигнем до крайния вариант, който предложихме на вашето внимание. Като цяло, мисля че постигнахме едно добро покритие на територията на страната.
Естествено при подобен процес винаги ще има такива които са спечелили проекти и такива, които не са спечелил проекти, което е нормално да предизвика недоволство. Като цяло трябва да се има предвид и кои общини в последните години също така получаваха тези средства, дори и без да има инвестиционна програма и без да бъдат обявявани, изследвани каквито и да било критерии. Може да посочим в това отношеине като ярки и красноречиви примери, Софийска община и Пловдив като цяло. Без това да означава, че не трябва там да се финансират обекти и проекти.
Между другото Пловдив също получава финансиране, въпреки че това не е нито един от тези четири проекта, които бяха подадени. Това са 2 млн. за изграждане на общежитие в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Смятам, че този проект е много важен за развитието на града. Като университетски център знаем, че той е средище на науката и образованието. За съжаление до момента не разполагаше с необходимата база от гледна точка на общежития. Този проект е започнал във времето още, доколкото си спомням 2007 – 2008 г. с изграждане на един съвременен кампос на Университета. За съжаление този кампос не е бил развиван в последните години. Но сега отново се дава възможност този кампос да бъде завършен. И мисля, че този проект е приоритетен от гледна точка на развитието на Пловдив като университетски център.
По отношение на спортната зала, сигурно може да проведем и отделен дебат за това, колко струва наистина довършването на тази спортна зала. Тъй като това, което помня като информация от предходната година беше, че за довършването са необходими 12 млн. лева. Сега проекта беше подаден за 16,8 млн. лева. Тоест виждаме едно разминаване в сумите, което наистина може да поспорим от тук нататък за последователността и за това как точно е извършена подобна оценка. Мисля, че община Пловдив разполага и със собствени средства да реализира големи инвестиционни проекти, средства които са й били предоставени последователно във времето в последните години. Както и други населени места също заслужават да разполагат с подобни съоръжения. Примерите, които посочихте са в тази посока. И те категорично са добре разпределени по територията на страната.
МЕНДА СТОЯНОВА: Господин министър, изобщо не съм удовлетворена от вашия отговор. Вие направихте едно много пространно обяснение. Пиар обяснение, но аз имах конкретни въпроси. По какъв начин на трите си заседания, както разбрах от вас и в делови порядък, Комисията успя да оцени ефективността, резултатите и влиянието на тези проекти за икономическото развитие на национално, регионално или друго ниво.
Защото аз приемам вашата теза, че и в малки населени места трябва да се създават условия за развитие. Но за мен продължава този фрапантен пример да няма обяснение. Пространствено и архитектурно благоустройствено решение на площадното пространство, пешеходните зони, прилежащите паркове в централната част на с.Чавдар, най-малката община с 1270 души население за един милион лева. Така че изобщо не получих този отговор.
Колкото за Пловдив разминаването в сумата може да я уточним, ако това ви притесняваше. За залата наистина трябват 12 млн., за да се довърши. Останалите в проекта е описано, че са допълнителни – прилежащи части, паркинги и т.н., за които може да се договаряме, дали да се финансират по този начин или вие щяхте да не ги финансирате от този проект.
Понеже споменахте, че Пловдив е достатъчно голям град със собствени средства да се справя. Досега Пловдив основно се е справял със собствени средства, но и в тази посока не получаваме подкрепата на правителството, респективно вашето конкретно. Защото дори и заема, който Пловдив иска да тегли, за да се справи със собствени средства от Европейската банка за възстановяване и развитие при изгодни лихвени условия, не може да стартира поради това, че няма благословията на финансовия министър.
Аз и миналия път ви казах господин министър, съжалявам, че сте депутат от Пловдив. Бяхте избран за депутат от Пловдив. Защото Пловдив е почти единствената голяма община, която получи нула финансиране по тази програма, докато това че премиера е депутат от Варна си личи. Десет процента от сумите на фонда са за община Варна.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви госпожо Стоянова. Уважаеми колеги, нека да се придържаме към Правилника, тъй като първия въпрос неговото задаване и отговора отне 20 минути. Вие не бяхте по-малко пространна госпожо Стоянова. И към двамата е забележката ми. Затова придържаме се към блиц контрола, както е в Правилника. Две минути за въпрос, три минути за отговор. После реплика и ако иска министъра дуплика.
Господин министър, искате ли дуплика по този въпрос?
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря. Мисля, че навлязохме в много между регионални различия, които са извън нивото на финансовия министър.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващият въпрос, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз ще бъда много по-кратък. Връщам се на темата спортна зала – Пловдив. Преди две седмици бяхме цялото ръководство на Федерацията по волейбол там. Залата е почти готова. Залата от разговорите с кмета, не й трябват 16 млн. лева, защото с тези пари може да се направи цялото пространство наоколо. Не говорим за паркинги и за всичко друго. Залата има възможност да бъде готова до септември, когато ще дойде инспекцията на Световната федерация по волейбол за провеждане на европейското в Пловдив. Така че аз разчитам, че Министерство на финансите, поне половината от тази сума, която е нужна може да я намери, а другата пловдивските общинари да я намерят.
Истината е, че за първи път много голямо количество спортни зали, което отдавна не е правено. От 20 години не е правено. Това са Бургас, Варна, Русе, Разград, Стара Загора са в програмата на правителството. Така че нека да бъдем доволни.
Моят въпрос е следния. Какво става с фискалния контрол. Една тема доста деликатна и доста интересна. Опасенията за изпълнението на приходната част непрекъснато са в ефир от страна на ГЕРБ.
Бяха създадени едни мобилни фискални групи. Какви са проблемите с тях. Има ли ги? Има ли първи резултати и докъде сме стигнали. Благодаря ви.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин Кънев. Господин министър имате думата.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви господин председател. Благодаря ви господин Кънев. Изграждането на звеното за фискален контрол стартира със заповед на изпълнителния директор на НАП още през септември 2013 г., когато беше приет съответния план за изграждането. Извърши се бизнес анализ на процесите свързани с осъществяването на контрола и се разработиха съответните модели и процедури, както и организационната структура на Централно управление на НАП с новото звено и съответните длъжностни характеристики.
Проводени са вътрешни подбори за ръководители и служители, като интереса към външния конкурс беше доста голям. Тоест, за важността на фискалния контрол може да се съди и по този интерес, като бяха подадени общо над 3000 заявления. Приключен е втория етап от подбора събеседване и предстои назначаване на избраните позиции.
По-късно след назначаването, разбира се е предвидено и обучение. Като не по-малко важна е и информационната среда, като е разработена основната функционалност на информационната система фискален контрол. Популяризира се самата дейност, като се разчита и на сътрудничество на институции като Агенция “Митници”, МВР и т.н. Със заповед на министъра на финансите е изготвен списък със стоки с висок фискален риск, които са публикувани на интернет страницата.
Обект на проверките, както знаете според приетите промени са транспортни средства с товароносимост над 3 тона, с които се извършват вътрешно-общности придобивания, доставки и преминаване на територията на страната. На граничните контролно-пропусквателни пунктове се работи на 12 часов работен режим, работен ден при режим 24 часа, седем дни в седмицата.
Добра информираност има на проверяваните по отношение на това за какво точно става въпрос. За по-ефективното функциониране на дейността е осигурена подкрепа от външни институции. МВР в лицето на Гранична полиция и Агенция “Митници”, като на 13 януари 2014 г. е издадена заповед на главния секретар на МВР за оказване на пълно съдействие на органите на МВР, за което му благодаря. Мисля, че в последните месеци сътрудничеството с МВР наистина е на едно доста добро ниво.
В първите дни от дейността на Дирекция “Фискален контрол” са установени нарушения при превозването на рискови стоки, основно в категорията на местни продукти, включително случаи за неявяване на място на разтоварване.
Предприети са съвместни дейности с МВР за издирване на превозните средства и извършване на съвместни проверки с органите на полицията.
От 1 януари 2014 до 31 януари 2014 г. са извършени общо 4101 проверки на транспортни средства, с които е осъществен превоз на следните видове количества стоки. Съответно най-много са плодове и зеленчуци, месо захар, мляко и т.н. Разработват се анализи на рисковите стоки и съответно се подготвят действия в тази посока, които да подобрят работата.
Проследено е движението на над 47 млн. килограма рискови стоки. Извършени са само през м.януари 250 проверки на местата за получаване на стоките за съответствието на количеството и вида на стоките с документите, които ги придружават. Може да посочим и друг резултат, един ефект от дейността на фискалния контрол. Движението на селскостопанска продукция от Гърция, Румъния към България значително се промени, като още в първия месец беше преустановено масовото до тогава транспортиране на рискови стоки, без съответната документация. Всеки получател на доставки на рискови стоки се наблюдава от компютърните системи на НАП, включително и за начисляването на ДДС, изисквания от закона 15 дневен срок и за размера на декларирания данък върху добавената стойност.
Първото засичане на декларирания данък добавена стойност ще се направи съответно на 15 февруари, когато вече са подадени ДДС документите за януари. Контролът обхваща не само прекия получател на доставки на рисковите стоки, но и неговите бъдещи контрагенти.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин министър. Господин Кънев имате ли дуплика?
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз имам едно предложение. Малко вероятно е на 30-тия ден, ние да имаме някакви резултати в цифри. Но молбата ми е на третия месец, Бюджетна комисия да получи все пак някаква информация има ли полза от всичко това.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин Кънев. Думата има господин Рушен Реза да зададе третия въпрос от името на ДПС.
РУШЕН РЕЗА: Уважаеми господин министър, колеги, ако се осведомяваме за състоянието на бюджета на приходи, дефицит, фискален резерв и т.н., само от медиите примерно, аз съм дълбоко притеснен, че нещата не вървят въобще добре. Сега в интернет видях, че примерно държавен дълг към 31 декември миналата година е 18,9 процента, говоря за 2012 г. а към 30 ноември е 18 процента от брутния вътрешен продукт. Затова искам от вас, малко повече разяснение по отношеине на дефицита, приходите, фискалния резерв. Какво е реалното състояние?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин Реза. Господин министър имате думата.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви господин председател. Благодаря ви господин Реза. Това наистина е един много важен въпрос. Свидетели сме в последните дни и седмици, а и преди това, в последните месеци на една разгорещена полемика в някои случаи, по отношение на фискалното състояние на държавата. И се опитва да се наложи в общественото съзнание една мантра. Още след актуализацията на бюджета, която се доказа като необходима през миналата година, една мантра как ще имаме втора актуализация на бюджета още до края на предходната година. Това не се осъществи. Съответно и мантрата за актуализация през тази година също няма да се осъществи. Причините са следните.
Миналата година приключи с добри фискални резултати, като се има предвид изходното ниво от което тръгна. Дефицитът в бюджета е 1,8 процента при 2 процента заложени по закон. Тоест с около 150 млн. лева по-малко от предвидено. Тоест, ние можеше да си позволим още 150 млн. дефицит, но не го направихме, тъй като преценката ни за фискалната ситуация и влиянието й върху икономиката подсказа, че тези средства не е необходимо да бъдат похарчени.
Освен това държавния дълг в края на годината е 14,1 млр. лева при възможност допустимо ниво в Закона за бюджета 14,6 млр. лева. Тоест, ние не изпълнихме целия размер на дълга, който можеше да изпълним, въпреки обвиненията в публичното пространство, че едва ли не проявяваме някаква мания да вземаме дългове. Напротив. Дълговете се поемат при определени условия и за финансиране на определени дейности и ние стриктно спазваме това, което е записано в закона. И се съобразяваме с възможностите за погасяване на тези дългове.
Освен това фискалния резерв е на нива от края на миналата година от 4,7 млр. лева с 200 млн. лева над минимално изискуемото ниво по закон. Тоест и този фискален показател е по-добър от предварителните очаквания и от минималните заложени нива. Това не означава, разбира се, че няма предизвикателства, с които да продължаваме да се справяме. Но ситуацията се подобрява и от гледна точка на събираемостта и от гледна точка на промените, които предприехме, за да се получи тази по-добра събираемост.
Това което може да посочим е, че през второто полугодие на предходната година, само ако се вгледаме в данъчните приходи, тогава са събрани с 520 млн. повече данъчни приходи, отколкото второто полугодие на 2012 г. Това ако се беше случило през първото полугодие, щяхме да имаме далеч по-добри фискални резултати.
Така че апокалиптичната картина, която се рисува за това, как страната ще катастрофира или ще бъде необходима втора актуализация, нова актуализация през тази година за момента не намира своето потвърждение.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря. Господин Реза имате ли реплика? Няма.
Давам думата на госпожа Маргарита Николова – заместник-председател на Комисията, да зададе въпросите от името на Атака.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Благодаря господин председател.
Уважаеми господин министър, искам да ви попитам, по отношение на възстановяването на ДДС към фирмите, което вие нееднократно сте афиширали, че се възстановява в срок и че няма забавяне. Каква е равносметката вече от изтеклата година? Как приключихме 2013 г.? Какъв е размера към края на годината на невъзстановеното ДДС? Има ли такова?
Другото което бих искала да попитам. Да направите един сравнителен анализ спрямо 2012 г. и то основно последните месеци ноември и декември, как приключихме годината? И какво е било състоянието през 2012 г.? Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря. Господин министър заповядайте.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви за този въпрос. Наистина е много важно да посочим принципните разлики в поведението, въпреки репликите, които се чуват, принципните разлики в поведението и в отношението към бизнеса, които демонстрираме след средата на предходната година. Както казахме, за нас конкретно число нито като дефицит, нито като приходи не е самоцел и ние се интересуваме от начините по които фискалните цели се изпълняват. Ние категорично прекратихме практиката да изпълняваме целите си за приходи, задържайки ДДС.
Доказателство за това е върнатото ДДС през декември 2013 г. в размер от над 540 млн. лева, което е с 300 млн. лева по-високо от върнатото в края на 2012 г. Ако бяхме спазили порочната практика от миналото, да задържим тези 300 млн. ДДС, критиките които имаме по отношение на неизпълнение на данъчни приходи, щяха на практика да бъдат стопени. Тъй като числото, което щяхме да покажем като данъчни приходи щеше да е с 300 млн. по-високо. Но не това е целта и не това е провеждането на една нормална фискална политика.
Общо за последните два месеца на годината – ноември и декември сме върнали на бизнеса над 1 млр. ДДС.
По-важното и разликата с предходните периоди е и това, че прекратихме практиката за някои фирми да се забавя ДДС, а за други те да го получават веднага още в рамките на няколко дни. Като цяло ДДС се възстановява според поредността на заявките за това. Тоест, нормалната поредност на плащанията се спазва и е налице.
В резултат от това, не възстановеното ДДС в края на годината е в размер на около 240 млн. лева, което е най-нисък размер за последните около седем години по отношение на този показател. И това е ДДС, което не е възстановено, поради факта, че текат проверки и ревизии на съответно юридическите лица, на които това ДДС се дължи. И това е един нормален процес.
Разбира се, дори не цялото ДДС, подлежащо на проверки и ревизии не е възстановено. Част от него беше възстановено, тъй като има други механизми, които могат да се използват. Така че все пак парите да достигнат до бизнеса.
Мисля, че това коректно отношение, което имаме към бизнеса дава своите резултати. И комуникацията ни с бизнеса е добра, което позволява на икономиката да получава на време необходимия ресурс и да мислим за едно по-добро икономическо развитие.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин министър. Имате ли други въпроси?
Заповядайте госпожо Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря господин председател.
Уважаеми господин министър, имам два точни, кратки въпроса. Първият ми въпрос е следния. С какво проекта, отново говорим за региони в растеж, касаещ северната дъга на Бургас, така наречения обход. За пояснение на колегите. Това е обход, който започна да се изгражда преди повече от година. Обход, който ще изнася цялото движение от автомагистрала Тракия към Созопол, Царево, Приморско е пренебрегнат от вас. С какви мотиви? И това свързано ли е и с факта, че точно на тези три общини вие не финансирате нито един обект. Явно сте решили, че Южното Черноморие няма нужда от развитие. Това ми е първия въпрос.
Вторият въпрос, също толкова кратък. При условия, че Община Бургас е финансирала изграждане на Медицински факултет, за който се чака единствено и само акредитация, пак повече от година от вашето правителство, не получава такава, а за сметка на това, се финансира с 1,5 млн. изграждане на нов Факултет по фармация към Медицинския университет – Варна.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви госпожо Йорданова. Заповядайте господин министър.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви господин председател. Благодаря и за въпросите. Явно поради работата, която вършим вече периода, в който управляваме се определя като повече от година. Работата е доста динамична и може да създаваме такова впечатление по отношение на това, защо не е издадено разрешение за стартиране работата на Медицинския факултет в Бургас. Аз не съм министъра, който трябва да отговори на този въпрос. Мисля, че не съм компетентния в тази област. Иначе не смятам, че Медицинския факултет във Варна е по-малко важен. Финансираме Медицински факултет в Плевен, за който също има необходимост от ресурс. И който също ще може после да извършва нормално своята дейност. Виждате, че науката и образованието не само на думи са приоритет, а дори и в тази програма, независимо от стоте милиона, които допълнително дадохме за проекти за образованието, в тази програма дадохме още 16 млн. за висши учебни заведения и 25 млн. за средно образование и детски градини. Тоест, допълнително 40 млн. са предоставени за образование.
По отношение на проекта за северната дъга на Бургас, виждате, че имаме една програма, която е одобрен и която също е изцяло регионална и е насочена към подобряване на състоянието на регионите за 50 млн. за пътища. Там компетентната страна, за радост в Междуведомствения съвет имахме и министъра на регионалното развитие, компетентната страна и Агенцията за пътна инфраструктура, която ще изпълнява подобни проекти.
Южното Черноморие не е задраскано. Напротив то присъства в тези проекти. Пътя към Ахелой. Имаме път който е финансиран. Пътищата бяха прецизирани с Агенция “Пътна инфраструктура” и този път, доколкото знам ще бъде включен в техния бюджет или е предвиден да бъде изграден, използвайки друг финансов ресурс. Така че мисля, че програмата за пътищата е ясна. Вие я виждате. И няма нищо общо с някакви регионални подобни спорове.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Заповядайте.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Господин министър, от това, което чух, независимо че се отклонихте от конкретните въпроси. Означава ли, че въпросния пътен възел север, обхода на Бургас свързващ общо взето София с Южното Черноморие, уточнявам е предвиден за финансиране в програмата на АПИ. Защото от справката, която аз лично си направих, не твърдя, че е точна, но това което е публикувано, не видях той да фигурира.
Благодаря.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря за важния въпрос. Като цяло, както казах пътищата бяха уточнени и с АПИ, според готовността им да бъдат извършвани. И доколкото знам, този път също е предвиден. Не мога да кажа точно с какъв финансов инструмент ще бъде финансиран, тъй като този въпрос трябва да се отнесе към АПИ.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин министър.
Господин Кънев иска да зададе още един въпрос.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Още един въпрос, също много кратък. Тези дни с госпожа Стоянова влязохме в едни дебати, тъй като колегите дадоха една пресконференция в последния ден на януари, че 2014 г. вече е провалена, а 2015 г. е катастрофална.
Малко странно ми е и то сериозни финансисти, икономисти като изключим водещия пресконференцията, да коментира как ще приключи 2014 г. в началото на януари. Все пак е интересно. Всъщност как започна годината и какви са първите резултати, макар че след 15-ти ще бъде ясно какво е положението.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Само ако имате готовност господин министър да отговорите. Нека да обединим въпросите, ако имат обща връзка.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Аз смятам, че имат, защото ще ми е интересно да чуем приоритетите на Финансовото ведомство за 2014 г., след като се казва, че годината е провалена, а 2015 г. е катастрофална. Да чуем какви са приоритетите за 2014 г., за да може да разберем.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин Александров. Заповядайте господин министър.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви. Важни въпроси. За радост сме много далеч от катастрофиране, въпреки мнението на хора специалисти, експерти при които разбирането за стабилна фискална политика се различава от нашето и то доста се различава. Беше обяснено неколкократно защо.
По отношение на резултатите за януари. Там имаме, разбира се данните са първоначални и конкретни числа и все още е твърде рано да бъдат споделени. Но приходите през януари на двете приходни агенции са по-високи от януари 2013 г. Дефицитът се очертава да бъде по-нисък от дефицита през 2013 г. като и самата природа на дефицита е по-различна. Тоест, ако 2013 г. имаме дефицит, който предимно се дължи на националния бюджет, тук през 2014 г. дефицитът, поне по първоначална информация е формиран по скоро от разплащанията по европейски средства. Това е основната разлика между дефицита 2013 – 2012 г. като цяло. Тъй като 2012 г. завърши с 330 млн. излишък по европейски средства, докато 2013 г. имахме 565 млн. дефицит по европейски средства. Тоест, ние предпочитаме да разплащаме европейските средства, а не да формираме по-добър фискален резултат, като задържаме средства на бизнеса. И това е една от основните разлики.
Това е един наш основен приоритет, ако направим връзка с втория въпрос. Тоест, да гарантираме, да спомогнем за един плавен и непрекъснат процес по усвояване на европейските средства и европейските средства да не бъдат използвани за постигане на по-добри фискални резултати, като ги задържаме и спъваме процеса.
Разбира се, като Министерство на финансите наша първостепенна задача е, гарантиране на фискалната стабилност и финансовата устойчивост на страната. Освен това, разбира се, по-нататъшно подобряване на комуникацията с бизнеса, с цел осигуряване на една по-добра бизнес среда и по-добро икономическо развитие, противодействие на данъчните измами, на отклонението от данъчно облагане, мерки за борба с контрабандата, противодействие на нелоялната конкуренция.
Освен това един от приоритетите, който вече реализирахме е публичната инвестиционна програма, която показва, че чрез националния бюджет може да се допринесе за повече инвестиции и по-добри капиталови разходи.
Между другото изпълнението на капиталовите разходи за предходната година е далеч по-добро от тези през 2012 г., въпреки някои становища. Имаме 4 млр. 100 млн. капиталови разходи. Над 4 млр. много отдавна не са постигани капиталови разходи през бюджета само за една година. Това са пред кризисните нива. Така че продължаваме с тези направления.
Разбира се, не трябва да пренебрегваме и работата в Съвета по централизация заедно с общините. Обмисляне на допълнителни последващи механизми за централизация и рестартиране и то ефективно на този процес. Мисля, че самата публична инвестиционна програма е свидетелство в нашето ново отношение към общините.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз ви благодаря господин министър. Реплика господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Много кратка реплика. Предложение. От сега задавам въпроса за следващия блиц контрол. Всъщност, вместо да се замерваме с някакви цифри, какви са приходите, аз предлагам за другия блиц контрол в този състав, да ни докладвате каква е приходната част. Колко митници, колко акцизи, колко ДДС, колко други данъци, социални осигуровки и т.н. Иначе от тук излезе някаква цифра, от там някаква цифра. Четем като дявола Евангелието. По-добре от вас да ги чуем тези неща. Все пак това е текущия контрол.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Само ако може да добавим и да бъде сравнено с 2013 г. В смисъл да видим постната пица и новия вариант вече на работа на бюджета.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Имате ли да добавите нещо, господин министър?
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря за предложението. С удоволствие. Мисля, че до голяма степен са изяснени резултатите 2013 – 2012 г. но с удоволствие и в рамките на Комисията при следващия блиц контрол ще ги обсъдим. Това ще бъде полезно като цяло за информираността и за подобряване на някои експертни оценки.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, с това блиц контрола завърши.
По два въпроса господин Кадиев от група. Двата въпроса от вашата група бяха зададени.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Ако ще правим проформа блиц контрол, ние изобщо да не идваме. Не може така. Аз бях тук и на двата въпроса от БСП.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има регламент за блиц контрола.
Господин Кадиев, заповядайте, задайте си въпроса, но да знаете, че това е изключение, защото има регламент.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Това не може да е критика към мен, защото не виждам, защо трябва да са два въпроса от група. Второ, не виждам, защо трябва да се задават от един и същи човек.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Защото има Правилник, първо. И второ, към вас критики априори не може да има по принцип.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Може ли да добавим към Правилника да се задават от различни хора въпросите.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Искате ли господин Кадиев да зададете въпрос? Заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Искам да задам съвсем кратък въпрос. Господин министър, моля да ни уведомите за причините за уволнението на господин Румен Данев?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Господин министър заповядайте.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви господин Кадиев. Инициативата за освобождаването на господин Румен Данев дойде от самия него. В края на миналата седмица бях уведомен, че той иска да си подаде оставката и да напусне заемания от него пост в Агенция “Митници”. Така че той не е уволнен. Инициативата, както казах, дойде от самия него. Възможно е да е изпреварил евентуално последващо действие, но конкретния отговор, в конкретната ситуация е този.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Имате ли реплика? Заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря господин председател. уважаеми господин министър, аз съм работил с Румен Данев. Познавам го прекалено добре и съм абсолютно убеден, че той не си е подал оставката. Това първо.
Второ, слушах премиера, който каза, че за него има неблагоприятна информация. Изразът неблагоприятна информация към висш служител на Агенция “Митници” означава корупция. Ние всички разбираме за какво става въпрос. Или е корупция или е еквивалент на израза сестра проститутка. Едно от двете. И според мен не трябва да се хвърлят такива думи, защото това са живи хора. Ако имате някакви данни за него, ставате и ги казвате. Такива и такива нарушения има. Ако нямате данни, много моля не хвърляйте в публичното пространство израза неблагоприятна информация. Защото така утре аз ще съм на това място, вдруги ден ще е някой друг и всички ще се окажем с неблагоприятна информация. И аз считам това за изключително некоректно поведение към Румен Данев. И твърдя и искам да го кажа тук публично, защото така не може да се отнасяш към висш служител на Агенция “Митници”. Това са хора, които са служили по 15 години там. Ако имате данни за корупция, добре. Уволнявате, арестувате, правите каквото искате. Ако нямате, моите извинения. Така не се прави. Така никога няма да мотивирате администрация.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин Кадиев. Аз разбрах, че вашата реплика е към министър-председателя.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Заместник директора на агенция “Митници” се назначава и уволнява от министъра на финансите.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Понеже коментирахте реплика на министър-председателя, а не на министъра на финансите. Той се изказа и ви каза кое е официалното становище.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Мога ли да преформулирам въпроса. Каква е неблагоприятната информация?
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Аз съм далеч от ситуация, в която ще започна да давам подобни квалификации какво е неблагоприятна информация. Да чертая сценарии, да обвързвам изказвания на различни личности. По повода, категорично от него дойде инициативата той да напусне. Разполагам с неговото заявление за напускане. От него дойде тази инициатива. Освен това, ако говорим за неблагоприятна информация, такава достигна до мен за значително влошения работен климат в Агенцията след неговото назначаване. Така че мога да ви отговоря и по този начин на въпроса за неблагоприятната информация.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. С това приключихме блиц контрола. Господин министър благодаря ви. Приятен и успешен ден ви желая.
Уважаеми колеги, преминаваме към точка втора.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за потребителския кредит, № 454-01-8, внесен от Йордан Цонев и група народни представители на 30.01.2014 г. – първо четене.
Ще дам думата от името на вносителите на моя колега, проф. Румен Гечев да представи законопроекта.
Заповядайте проф. Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми колеги, вие сте запознати с предложения текст, който е разпространен на всички заинтересовани страни. Бих искал да кажа съвсем накратко, че несъмнено основната цел на тези промени, които предлагаме е постигането на баланс на интереси между кредитополучателите и кредитодателите. По конкретно, няколко са основните пункта.
Първо, разширяване на обхвата на Закона за потребителския кредит, включвайки кредити, които са под 400 лева. Както знаете пазара на тези кредити е значителен. Оплаквания на кредитополучателите са многобройни и те са свързани със злоупотреби от някои от предоставящите тези кредити свързани със скрити лихви, скрити такси и други, поради което ние решихме тези кредити да предложим да бъдат включени в Закона за потребителския кредит. Тоест, това касае кредитите, които са до 399 лева.
Второто направление на промените, касае регулирането на таксите. Ние считаме, че не бива да се допуска дублиране на таксите. Освен това кредитополучателя трябва да знае точно какви са таксите и за какви услуги се получават тези такси. И също така предлагаме някои от таксите, като например таксата за управление, такса за одобрение на кредита да отпаднат, поради следните логични причини. Все пак между лихва по депозити и лихва по кредитиране има разлика. Тази разлика е съвсем законна и логична. И един от показателите, който тя включва наред с другите показатели е именно разходите, които банката прави за управление. Така че според нас няма защо да се прави второ таксуване по управление. Таксата по проучвания за кредита също е разбираема. Тъй като банките имат определени разходи. Но това не значи, че трябва да има такса за одобрение на кредита.
Следва трета точка, която е по-важна. Това е таксата за предсрочно погасяване на кредита. Става дума за ипотечните жилищни кредити, които също ще бъдат специално дефинирани в разширението на потребителския кредит, тъй като това е особен вид потребителски кредит дългосрочен.
Това което предлагаме на Народното събрание и на Комисията сега за обсъждане е да редуцираме значително така наречената такса за предсрочно погасяване на кредита. Или както хората го наричат за по-лесно, наказателна такса за предсрочно погасяване. Идеята е съвсем ясна, да засилим конкуренцията между банките, тъй като сега ситуацията е такава, че при положение, че банките налагат такава такса, която се движи между 4 и 5 процента. Има разлика разбира се между банките. Фактически прави закрепостяване на клиентите, тъй като не е възможно при тези равнища на лихвата да има толкова голяма разлика в лихвите между отделните банки.
Следвайки това, което вече беше направено по отношение на потребителския кредит и нулиране на тази такса и засилване на конкуренцията, което доведе несъмнено до положителни ефекти, ние считаме че следвайки европейските директиви, засилването на конкуренцията между нашите банки в областта на кредитирането свързано с ипотечните жилищни кредити, ще бъде добре и за клиентите и за банките. И ние предлагаме конкретно срока за налагането на такава такса, предсрочно изплащане на кредита, да бъде 12 месеца.
Изрично искам да подчертая, че това разбира се няма да включва евентуален гратисен период, ако той е включен в договора между клиента и банката по съвсем разбираеми причини. Не е необходимо да го аргументирам тук пред аудиторията. Така че става дума за следното. След като клиента, кредитополучателя е изплатил 12 вноски, след евентуален гратисен период или ако няма такъв гратисен период първите 12 месеца, то тогава на него няма да му бъде налагана никаква допълнителна такса във връзка с предсрочното изплащане. Той ще бъде свободен да ползва пазарната конкуренция и ако реши и ако счете, че това е по-добре за него, да смени банката, която го кредитира, без както казах, допълнителна такса.
Защо периода е 12 месеца. Това е защото следвайки международната практика и законодателството на другите европейски страни, получаването на кредити, между банковото кредитиране по-точно обикновено е в период от 6, 8, 10 до 12 месеца в повечето случаи.
Четвъртата промяна, която предлагаме, това е така наречения референтен лихвен процент. Известно е до момента как се формира този процент. В него има една голяма доза на субективизъм, тъй като кредитните съвети към банките, управителни съвети и т.н. променят този лихвен процент, в зависимост от цената на кредитния ресурс, който те получават. Тук е занижена конкуренцията. И банките могат автоматично да прехвърлят тази цена върху клиентите.
Следвайки практиката в Европейския съюз и директивите на Европейския съюз, както и съществуващите десетки определения, които се различават по скоро редакционно за референтен лихвен процент, ние предлагаме следвайки европейската практика, този лихвен процент да се формира от два компонента – плаващ и фиксирана добавка. Фиксираната добавка не е новост. Плаващата част на процента също не е новост. Известно е, че много от българските банки вече прилагат този процент. И ние предлагаме първия компонент на лихвата да бъде на основата на пазарните индекси – либор, юрибор, софибор. И тук след шестмесечни и дори седем месеца вече разговори с представители на банковата асоциация, на търговски банки, формални и неформални разговори решихме, че освен тези базисни пазарни индекси за които стана дума, които могат да бъдат използвани от банките отделно или в комбинация, да включим както това се прави в някои от законодателствата на отделните страни членки на Европейския съюз и Еврозоната, да включим и отделни индикатори.
Това което е важно, ние казваме, че тези индекси и индикатори трябва да бъдат публикувани от Българската народна банка и от Националния статистически институт. Защо? Да поясня.
Тъй като в доста законодателства няма такова уточнение, там е казано пазар на индекси. Не е казано по индекси. Някъде е посочено по индекси, някъде е посочено индикатори без да се каже кои са точно тези индикатори. Навсякъде идеята е двете страни, кредитодателя и кредитополучателя да не могат да влияят върху формирането на тази лихва. И тук ние предложихме да напишем БНБ и Националния статистически институт, поради следния елементарен казус.
Възможно е някоя банка да реши да използва уеб сайта публикацията на независимо енджио или друга институция. Пак казва да ползва услугите или тя да създаде такава организация, която да публикува показатели, които се харесват на банката. За да изключим такъв субективизъм, затова решихме изрично да се посочи, че тези индикатори трябва да бъдат индикатори, които са публикувани от БНБ и от Националния статистически институт. И по този начин ние ще изключим възможността за евентуално субективно определяне, избор по-точно на този индикатор. А вече търговските банки, първо ще могат да избират фиксираната надбавка. Те ще се конкурират по между си. Това си е тяхна работа каква да бъде тази фиксирана надбавка.
Те ще имат право да избират и кой от пазарните индекси или индикатори ще използват в плаващата лихва. Но веднъж определена от банката, тя няма да може бъде променяна в договора, който е сключен между кредитодателя и кредитополучателя.
И последно, това което е много важно при ипотечните кредити е свързано със задължение за кредитора да предостави на кредитополучателя право на избор при сключване на жилищен ипотечен кредит.
Всички знаете проблема за много български семейства изпаднали във финансово затруднение, когато те не могат да изплащат кредита си, а те трябва да го изплащат. Тъй като, както винаги сме казвали, че кредитите в крайна сметка, това са депозити на други семейства, които са вложили парите си за бъдещо образование на децата си или за купуване на жилище. Така че този, който е взел кредита трябва да го плаща. Но по някакви причини, ако семейството не може да плаща, то губи жилището, което е ипотекирано и в не малко случаи, не само, че губи жилището, но поради по-ниската продажна цена на жилището при съществуващите механизми, много често тези семейства трябва да продължат да плащат разликата между цената по която е продадено жилището и размера на дълга, който имат към съответната банка. И тук са възможни два варианта.
Има такава практика в някои страни, която ние считаме обаче, че не е подходяща за България, поради твърде големия риск. И ние предлагаме банките да предложат, да бъдат задължени да предложат на клиента два варианта. Единият вариант, който съвсем логично е да се предположи, че ще бъде при по-висока лихва. Тъй като риска за банката ще бъде по-голям. Това ще бъде варианта, при който, ако някой изпадне в неплатежоспособност и не може да си обслужва кредита, то тогава възмездяването на банката ще бъде до размера, съгласно договора ипотекирано жилище. Тоест, че кредитополучателя няма да има повече задължения към банката.
Вторият вариант е съществуващата ситуация, при която при по-ниска лихва, кредитополучателя ще бъде отговорен или той ще трябва да възмезди банката до целия размер на договорената сума при сключването на договора. Ето това господин председател, уважаем колеги са основните промени, които предлагаме за обсъждане на Бюджетната комисия.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин Гечев. Бяхте достатъчно изчерпателен и мотивиран. Бих искал последователно да дам думата на БНБ за становище и на Асоциацията на българските банки.
Добре дошъл на господин Левон Хампарцумян – председател на Асоциацията на банките в България.
Господин Костов заповядайте.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Благодаря господин председател.
Някъде малко преди 12 часа, мисля че успяхме да изпратим и писмено становище, което предполагам, че ще бъде раздадено в последствие на депутатите. Накратко бих искал да кажа, че освен добрите намерения в законопроекта трябва да се потърси по-голяма прецизност на формулировките и сигурно и по-голямо съответствие със съществуващите нормативни уредби в рамките на Европейския съюз.
Трябва да напомня, че на 28 януари беше приета директива за жилищните и ипотечни кредити. Срокът за транспониране на тази директива е две години. Но на практика има подготвен законопроект, който дава възможност и в по-кратки срокове да се транспонира тази директива, която много по-пълно и обхватно урежда и регулира взаимоотношенията между кредитори и кредитополучатели по повод жилищните и ипотечни кредити.
В момента в този закон и въобще в нашата законова рамка, правно понятие жилищен-ипотечен кредит няма. Това бих искал да напомня. Така че, когато се дефинират взаимоотношения по повод на това трябва да се помисли по-обстойно. Отделно, че извън въпросите свързани с това как се формулира лихвата, какви са условията за предсрочно погасяване и условията за ипотекиране. В тази директива се предвижда много по-широко уреждане на тематиката, включително и по повод участието на кредитни посредници, консултанти, които да могат да облекчат и да направят по-информиран разговора между кредитори и кредитополучатели и съответно по-информирано решението, което се взема да се ползват кредит или да не се ползват.
По отношение на регулирането на таксите, бих искал да ви обърна внимание, че банките наистина извършват някакви разходи за управление, които на пръв поглед са нещо цяло. Но на практика бизнеса с който се занимават банките е свързан с управление на рискове. И управлението на рисковете по ликвидността са един, управлението на кредитния риск е друго. Валутен риск е също нещо различно.
На практика таксите, които са свързани с управлението и отпускането на кредитите, те са свързани само и единствено с тази част от разходите, които са свързани с процеса на кредитиране. Това няма нищо общо с влогонабирането, за да може да се каже, че то влиза в някаква обща разлика между лихви по кредити и лихви по депозити.
Отделно, ако се премахне примерно таксата за разглеждане на молбите, на практика се получава така, че ще се натоварят с допълнителни разходи и тежести, тези които в последна сметка ползват кредитите. Одобрението е там.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: За съжаление, колега Гечев в текста е допуснат първия вариант
ДИМИТЪР КОСТОВ: Аз затова казвам, че трябва да се потърси прецизиране на текстовете.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уточнявам репликите по между ви.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Тук ще се спра на още една илюстрация, която се надявам, че е свързана с прецизиране на текстовете, а не по същество. Става дума за референтния лихвен процент.
В единия текст се разбира, че става дума за възможност банките да използват индекси и статистическа информация при изчисляването на плаващата част, да я наречем, от лихвата. Но в другия текст, който е в преходните и заключителни разпоредби се създава впечатлението, че се иска директно да се ползват тези индекси. Това не може да стане, ако второто се има предвид. Директно използване на индекси, които характеризират някакви други пазари извън българския, не е разумно да се иска при управлението на финансови взаимоотношения тук вътре в страната.
Трябва много ясно да се каже, че става дума за статистическа информация. Понятието индикатори не е правно понятие по същество и създава условие за сериозни недоразумения в последствие, ако трябва да се прилага точно този текст. Така или иначе трябва да се разпише прецизно, че става дума за формула, методика, която да стъпва на някаква публично достъпна и за двете страни информация, каквито са индексите и статистическата информация. Като става дума конкретно за лихвената статистка, която така или иначе е масово достъпна на страницата на БНБ и въобще във всички издания.
Аналогично по повод на избора за ипотеката, с какво да се обезпечи и до каква степен да се обезпечи.
Мисля че малко подвеждащо прозвуча аргументацията, че това съответства на европейската практика. В тази директива за която споменах, изрично е уточнено, че не става дума за задължение, а за право, което да има кредитора да предложи. Защото в момента, в който му се възложи това като задължение. Тоест да предлага и двете опции - ниска степен на обезпеченост и по-висока степен на обезпеченост. На практика това задължение трябва от някого да се плати. Има такива ситуации в други законодателства. Но там обикновено държавата е създала някакъв фонд, както са примерно в САЩ корпорациите за подпомагане на ипотечното кредитиране, с което на практика плаща за налагането на това задължение.
В европейското законодателство директивата възприема другия подход, не на задължение, а на права, които се предоставят. Тогава вече ще стане ясно, че и условията при които се дава тази опция са нещо различно от нормалните условия при които се взима един стандартен ипотечен кредит.
По повод също така и на предсрочното погасяване. По принцип има смисъл да се търси решение, което да подпомогне по-високата конкуренция между банките, в смисъл да имат по-добри възможности клиентите за преместване от една в друга банка. Но това трябва да се прецизира. Защото в момента изравняването на условията по предложения начин, нормален потребителски кредит и жилищен ипотечен кредит, на практика оскъпява сериозно посредничеството по повод на жилищното ипотечно кредитиране, ако използвам това като по-популярен термин. Тъй като един ипотечен кредит е много по-дълъг от един потребителски кредит, което е за придобиване на жилище. Банката трябва да организира много по-дългосрочно финансиране и да го поддържа за много по-дълго време, за да осигури съответно разхода, възможността кредитополучателя да ги ползва тези пари дълго време. И при това положение ненужно ще се оскъпи на практика, за кредитополучателите ползването на ипотечни кредити. Ако условията за предсрочно погасяване са точно такива.
В директивата за жилищните ипотечни кредити условията са малко по-гъвкави. Разбира се и там се предвиждат по-леки условия в сравнение с някои текущи практики, които имаме в момента. Но е по-добре да се придържаме към това, което би се установили като нормативна база в рамките на Европейския съюз, отколкото да слагаме едни утежнени условия сега и в срок от две години да трябва да се преразглеждат.
Така че в най-общ вид това са синтезирано бележките, които имаме. Разбира се, БНБ би могла да предостави експертен потенциал, ако е необходимо и полезно при прецизирането и по-нататъшната работа по текстовете, както го правим по повод и на подготовката за транспониране на директивата за жилищните ипотечни кредити.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин Костов. Заповядайте.
ЛЕВОН ХАМПАРЦУМЯН: Благодаря ви господин председател. Уважаеми колеги, предложените промени, които са направени с цел разбира се, да се защитят интересите на нашите клиенти са общо взето като подход и принцип и са в съзвучие с добрите търговски практики в банкирането по принцип.
За разлика от някои други не банкови институции, които се занимават с кредитиране, нашия интерес е да установим дългосрочни отношения на доверие с клиентите, за да може те в различните фази на жизнения си и трудов цикъл, да ползват повече от нашите услуги.
Разбира се на пазара има 30 банки, които имат различни възможности, различен апетит към риска. Не може да унифицираме нещата на сто процента като подход, като продукти и като отношение с клиентите. Стига да не вярвате, че има някакъв злонамерен, зловреден таен картел, който наистина крои някакви козни срещу клиентите си. Казвам го парадоксално.
Напротив, в банковия сектор има, бих казал много силна конкуренция за добри клиенти. Аз може би малко се отклоних от темата. Но така или иначе, тези промени които са направени, те са предложени с добра воля. Но е много важно да се намери точния баланс между интересите на вложителите. Тъй като, ако приемем, че капиталовата адекватност на банките е около 20 процента в България. Между другото много по-висока, отколкото в по-развити икономики. И донякъде тази висока капиталова адекватност, защото “парен каша духа”, както знаете. Като 80 процента от парите, с които кредитираме са на нашите клиенти. Тоест ние сме агенти на нашите клиенти, на депозантите. И техните интереси никак не са маловажни.
Нещо повече. Така както е наредена българската финансова и банкова система, тя се показа доста устойчива на външни и вътрешни шокове, защото нито един вложител на банките не е загубил нито един лев. Което не е случая с клиентите на банките в Западна Европа, например, които загубиха значителна част от пенсионните си активи, които бяха не в прости депозити, а в продукти базирани на стойността на акциите по борсите. И разбира се, по време на кризата всичко това доведе до съществени загуби.
Разбира се, няма пенсионери в Западна Европа, които да ходят с тенджерите по улиците и да се вълнуват. Но наистина те понесоха съществени загуби. Българските вложители, такива каквито са не понесоха никаква загуба. Пак казвам, нито един лев не е загубен. Нещо повече, нито един лев публични пари не са отишли дългосрочно да подкрепят която и да е от банките на пазара.
Така че може да приемам, че имаме една относително добре наредена, балансирана система. И правенето на резки промени в нея, крие определени рискове.
Без да влизам в техническите детайли по предложението,защото мисля че те са доста задълбочено обсъдени от колеги от сектора, с работни групи, с Бюджетна комисия, с БНБ и т.н., където се е търсил един разумен баланс. А и да се надяваме, че този баланс ще бъде намерен. Така че нашите технически съображения, ние сме ги изказали. Не мисля, че сме се събрали на тази маса точно да дискутираме точките, запетайките и детайлите. Доколко законодателя ще се съобрази с нашите становища, мнения и т.н., разбира се е работа на законодателя и отговорност на законодателя.
Веднага искам да кажа, че това което се приеме ще бъде изпълнено от нас. Защото ние по дефиниция сме законопослушни институции. Важното е наистина, когато се приемат нещата и се формализират, да бъдат добре балансирани и изпълними.
Само ще си позволя едно малко отклонение по същество. В момента сме в един период от изключително ниски нива на лихвите, което е едно от последствията на глобалната криза. В идните години най-вероятно ще видим значително по-високи нива на всички тези международни индикатори, защото централните баски в един момент ще тръгнат да си събират това, което в момента и по-рано се е изсипвало на пазара. Събирането става чрез повишаване на основния лихвен процент.
Представете си какво би станало, ако вземем без много да мислим, някакъв индикатор от други пазари, от други обстоятелства, който пак казвам, днес е много нисък, изглежда много изгоден. Много подобна е ситуацията с кредита швейцарски франкове, като изглеждаше, че е най-тарикатския вид кредит, който може да вземеш, до момента в който не се обърна тренда и те станаха възможно най-неизгодния кредит.
Така че пак казвам, баланса на интересите на вложители, на кредитополучатели на банките като бизнес, на политиците, като хора които трябва да се грижат за проблемите, които имат техните избиратели и наши клиенти и да вървим напред по един разумен и професионален начин.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря. Чрез вас да благодаря на управителното тяло на Асоциацията на българските банки, без което този законопроект нямаше да е факт в този му вид. Наистина постарахме се законопроекта да бъде такъв, че да намира необходимия баланс между защита интересите на потребителите и стабилността на банковата система. Сложна задача. Нямаме претенциите да сме я решили. Затова има и първо и второ четене. Но смятам, че е първа добра крачка.
Преди да дам думата на колегите по конкретни изложения по законопроекта, бих искал само да направя няколко коментара относно становището на БНБ. Аз благодаря на господин Костов, че той в много характерния си дипломатичен стил ни представи доста по-сериозните възражения, които се съдържат в становището на БНБ. Те разбира се не са безпочвени. Те са във връзка с ролята, която има БНБ като регулатор. Но има наистина неща, по които бихме могли да спорим. Има други неща, които са безспорни и с които ще се съобразим.
Мога да кажа едно от нещата, с които примерно няма да се съобразим. А това е относно таксите. Там БНБ ни казва, че нямаме право да го правим това. Аз съм се подготвил по всички точки по които БНБ има конкретни предложения и изразява безпокойство. Мога да ви прочета решение на Съда в Люксембург от 12 юли 2012 г. само четвърта точка. А то е именно относно таксите в договорите за кредит.
Точка четвърта казва така. А това е решение на Съда, което има задължителен характер. “Нормите на договора относно свободното предоставяне на услуги трябва да се тълкуват със смисъл, че допускат разпоредба в националното право, да се забранява на кредитните институции събирането на някои банкови комисионни.”
Тоест, този текст уточнява правото на законодателя да забрани събирането на някои банкови комисионни, което ние правим. Разбира се, тук да направя уточнението, допусната е техническа грешка. Таксата която е за отпускане на кредит, по която банките наистина правят разходи трябваше да отпадне от текста. Останал е първия драфт на текст. Това ще отпадне. Ние като вносители го казваме. Професор Гечев се опита да ви репликира с това. Видяхме го твърде късно, след като го внесохме.
И още един коментар относно тълкуването на новата директива. Искам да ви кажа, че тя беше проектодиректива. Работната група работихме повече от шест месеца по този законопроект. И сме се съобразили с тестовете. За наше щастие тя стана директива преди седмица. Така че сме на ясно с всички текстове. Включително и с този, който регламентира правото на кредитора, а не задължението, както вие казахте. Ние го тълкуваме по-разширително. Искаме това право да има и кредитополучателя.
Правото на кредитора да предоставя, това за което вие говорихте относно ипотечния кредит, ние го тълкуваме и като право на потребителя, да има право на този избор. Така че тук също ще спорим и ние ще отстояваме нашата позиция.
Благодаря ви за становището и за участието. И разбира се ще ползваме експертния потенциал между първо и второ четене.
Господин Кънев иска думата.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз не мога толкова дипломатично като колегата Цонев, да обясня. Истината е тази, че от юли месец, след осем месеца разговори сме на нулева фаза. Тоест това което ние предлагаме не се приема нито едно от тях от банкерите. Това е цялата истина. Може би най-точно го каза и господин Костов.
Водихме дълги разговори. На някои от тях аз присъствах, на някои не съм бил. Пет позиции имаше по които в един момент стигнахме до три от тях, че трябва да направим крачката напред. Да, деликатна е темата за индексите – либор, евролибор. Това е много деликатна тема, остана да я разглеждаме допълнително.
Темата финансов омбудсман или извън съдебни споразумения в Комисията за защита на потребителите, просто отпадна в един момент от разговорите. Остана за друго място. Аз останах с впечатление от последните разговори, че ние стигнахме до съгласие по предсрочно погасяване на кредита, по начина по който е представен от господин Гечев и от господин Цонев като съвносители. Останах с впечатление че ние стигнахме до решение твърдо и за ипотечните кредити. За жилищно ипотечните кредити, ако трябва да бъде по-точен, което го няма като термин, но не пречи да го въведем.
Останах с впечатление че сме стигнали и до таксите, до някакво решение. Сега пак искам да ви напомня, че в края на краищата, миналата година м.февруари, когато излезнаха хората по улицата, казаха една неправда. “Долу монопола на банките.” Монопол няма в банковата система. Но напрежението в обществото е много голямо и много сериозно. И ние не може след шест месеца разговори да се върнем на нулевата фаза и отново да започнем да говорим за евродирективите.
Мисля че трябва да намерим този баланс между първо и второ четене. Не твърдя, че това което ви предлагаме е най-доброто. Но в никакъв случай, не може да се съгласим с позицията, казано най-директно на Централна банка, че всичко което предлагаме е не това, което е приемливо. Спирам до тук. И мисля, че действително между първо и второ четен трябва да има по-дълъг срок. Трябва да намерим баланса. Обществото е бременно в очакванията си да направим някакви промени.
Ситуацията в България е доста по-различна отколкото е ситуацията в други държави. И да си зариваме главата в пясъка и да влачим топката няма начин.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин Кънев.
Комисията за защита на потребителите има ли становище, иска ли някой от представителите да каже нещо?
ИВАН БЪЧВАРОВ: Добър ден на всички. Становището на Комисията за защита на потребителите, разбира се по презумпция като защита правата на потребителите, приветства общо взето почти всички направени предложения в промените на Закона за защита на потребителите. И нашето становище, което също беше около обяд готово и изпратено, конкретно становище за прецизиране на някои от текстовете е именно в чл.33, където се създава ал.4.
В едномесечен срок от обявяване на кредита за безсрочно изискуем, кредитора предприема действия за принудителното изпълнение по този ред.
Бих искал да подчертая, че не става въпрос за банковите, а за не банковите институции за тези краткосрочни кредити. Би трябвало нашето предложение да се прецизира и да се добави и текст, че трябва да бъде предварително информиран кредитополучателя, че вече кредита става предсрочно изискуем и обявен за предсрочно изискуем. Тъй като имаше през изминалата година доста жалби именно в тази посока. Най-вече пак подчертавам, за не банковите финансови институции. Когато самия кредитополучател научава от съдия изпълнителя, че самия кредит е бил обявен за предсрочно изискуем, без никаква предварителна информация от страна на кредитните институции. Това е като предложение от страна на Комисията на потребителите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз ви благодаря. Някой друг иска ли да вземе думата. Заповядайте.
НИНА ГЕРГОВА – Гражданска инициатива “За нов обществен договор”
Иска ми се да започна с поздравления за огромния труд, който сте извършили, но ще се въздържа и ще бъда пак критична както обикновено, защото много бавно се свърши тази работа. Вие знаете, че още от юни – юли месец беше подготвен този въпрос. Лично вие обещахте, не си спомням края на ноември или началото на декември, когато в Гражданската комисия бяха обсъждани въпросите, лично вие се ангажирахте с това да има още една среща, но такава не беше осъществена. Тоест пак се неглижират гражданските организации. Нямам предвид себе си. Например адвокат Волева, която се занимава изключително с този казус и има спечелени дела с банки, би трябвало да я поканите, поне тя да участва в работната група за изменението на тези неща.
И сега вече конкретно по алинеите, които предлагате.
В § 2 ал.1 се изменя както следва: Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма. Няма да го чета целия текст.
В закона е казано, че за тези договори трябва предварително да се уведомява, преди да се подпишат. Но това не се изпълнява и може би трябва да се помисли за контрол в тази функция.
За чл.10а. Кредиторът може да събира от потребителя такси, комисионни за допълнителни услуги свързани с договора. Тук мисля, че трябва да се прецизира текста. Защото под допълнителни услуги те могат да си измислят и за топлата вода и за парното и за тока.
Какво имам предвид. В последните два, три месеца не знам дали е въпрос на ликвидност на банките, в последните два, три месеца всички банки сложиха такси за неща, които до този момент не са взимали. Като примерно проверка на кредитна карта, регистър, разпечатка и за всичко се слагат такси.
В тази връзка вие добре сте казали, че тези такси, които са свързани с кредита не би трябвало да се взимат, но те под друга форма може да си измислят още по-големи такси. Така че според мен този текст би трябвало да се прецизира.
Следващото е в § 4 ал.2 се създава нова ал.4 със следното съдържание: При договорите за жилищни ипотечни кредити, бих искала да попитам, защо само за жилищните ипотечни кредити? Би трябвало да е за всички кредити.
Според мен така поне ми се струва. Аз не съм юрист. Но ми се струва, че няма точна презицираност между потребителски кредит, потребителски с ипотека, ипотечен кредит. Защото има потребителски кредити, които са с ипотека, но те пак се водят потребителски кредити, а не ипотечни. Може би банкерите ще кажат по-добре как се прецизира това нещо.
Тук в чл.29а, не се прилага за договорите за кредит с общ размер по-малко от 400 лв. Според мен би трябвало и за тях да се приема тази рамка, в която до 14 дни да мога да се откажат от кредита. Или може би за тези, които са до 400 лв. да бъде в рамките на 7 дни примерно, а не 14. Но нека да имат възможност и те да се откажат от кредита, защото обикновено не се разбират нещата.
Тук се визира ГПК. Бих искала да попитам, знам че много работа сте свършили, много неща сте свършили. Много закони трябва да се променят. Но само един член, който ще отпадне, прословутия член в ГПК, който банките приравнява към институциите с държавата и съответно с един изпълнителен лист. Трябва и банките да отпадне. И мисля, че това не е въпрос на много голяма материя. Това е въпрос на воля.
И накрая методиката достатъчно беше обсъждана. Чл.60 ал.2 визира само за физическите лица. Струва ми се, че освен физическите лица много са закъсали и малкия и средния бизнес. Те нямат достъп до кредитен ресурс с ниски лихви и от там съответно и фалират. Така че би трябвало това да се отнася не само за физическите лица, а и за бизнес получателите. Когато обезпечението е достатъчно, за да обезпечи кредита. Те са си ипотекирали машини или някакъв бизнес. Съответно би трябвало да се приравни както физическите лица.
Бих искала да поканя господата от банките, тъй като нямахме честта да присъстват на предишното заседание, което беше в Гражданската комисия. Бих искала да ги поканя в Обществения съвет за Гражданската комисия. На следващото заседание ще обсъждаме точно тези въпроси. Вашето мнение наистина е важно, защото ние колкото и да скачаме срещу банките, в края на краищата всички сме партньори и би трябвало заедно да се решават проблемите.
Може би за вас е революционно това, но за нас гражданите тези стъпки са съвсем малки и са първата крачка. Не са революционни и са много малки крачки.
Бих искала да завърша с това. Мораториум кога ще се обяви. Поставихме въпроса за мораториум. Лично към вас, кога ще бъде направена тази втора среща, която обещахте, че ще бъде направена с гражданските организации, точно по тези въпроси за банките.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря за участието и за активността и за коректния тон.
Втора среща не направихме, но с колегата Гечев ползвахме всички предложения, които направихте на тази първа среща. И някои от тях са намерили място. Може би в работната група между първо и второ четене ще ви поканим да присъствате, за да си кажете мнението.
Колеги имате думата. Професор Гечев има думата.
Проф. РУМЕН ГЕЧЕВ: Искам да ви кажа, че поне аз съм определено приятно изненадан от тона на дискусията и то е в резултат на това, че всички заинтересовани страни работиха много дълго. На практика основните неща, които се предлагат те ще останат и за пленарна зала. След, разбира се обмисляне на някои понятия още веднъж както беше казано. Но философията няма да бъде променяна, поради това, че всички страни сме съгласни, че това което правим е това, което се прави в Европейския съюз, макар да има нюанси в отделните страни.
Даже си направих труда с колегите, направихме сравнителен анализ на всички страни членки на Европейския съюз и еврозоната, даже и Румъния преди две, три години е въвела референтни лихвени проценти и всичко това, за което говорим.
Що се касае до определението на референтния лихвен процент, разбира се, че индексите трябва да останат. Уточнявам. Трябва да отредактираме категорично. Всяка отделна банка трябва да има право на избор, кой индекс да използва. А понятието индикатор беше поискано от работната група от Асоциацията на търговските банки. Разбира се, българската дума показател, може би е по-точна.
Все пак за разтоварване, за настроение, все пак Националния статистически институт какво публикува, ако не статистически данни. Аз така разбирам, публикува статистически данни. Но ако трябва да го наречем статистически данни, това не е никакъв проблем, ако другите страни са съгласни. Важното е да запазим механизма на независимо формиране на лихвения процент. Защото това беше един от ключовите въпроси, по които гражданите се оплакваха за това, че в много случаи техните лихвени проценти се променяха едва ли не със задна дата. Защото все пак гражданите не ходят всеки ден до банката. И ние сме абсолютно задължени да направим тази европейска практика така, че да бъде в интерес на всички заинтересовани страни. И тук не може да има отстъпление, тъй като след като има такива национални индекси, в това число ако не е либор или юрибор имаме софибор. Да кажем какво искаме. Ако не искаме софибор, тогава какво искаме. Може да искаме да включим индекса в Букурещ. Те работят с индекс Букурещ. Защо ние да не работим. Този разговор може да го водим и по-нататък, но мисля че ние абсолютно държим на тази философия на европейската практика, за формирането на лихвата по-близо до пазарните условия.
Други различия аз не видях. Още веднъж благодаря на всички.
Трябва да ви кажа, за тези които не са взели пряко участие в групите и в обсъжданията. Тона на обсъжданията беше доста висок през лятото. Срещата с не правителствените организации беше също много емоционална. Нали така. Ето сега сме стигнали м.февруари в една много по-спокойна обстановка. Защото сме се придържали професионално към това, което правят други страни и народи, както се казва. Така че да не правим неща, които не са известни на други страни и народи.
И ще заключа с нещо, което не бива да го пропускаме и то е важно. Атаките от непаравителствените организации, гледам и като реакция в медиите е за този прочут чл.417 за ипотечните жилища. Така или иначе ние трябва да отговорим на този въпрос. Трябва да ви кажа, че първоначално аз бях много склонен не заради друго, че е лично мое мнение, а да бъде премахнат в този ред. Банките от реда на държавата и общините, поради една проста причина, че никъде в Европа те не са в този ред. Но като имаме предвид, че съдебната ни система се намира в не особено задоволително състояние, не само по моя преценка. И като имаме предвид и интереса на кредитополучателите. Господин Хампарцумян не само интереса на банките. При това мудно правосъдие, което се раздава, аз се убедих, че има риск за кредитополучатеалите, защото и наказателните лихви са високи. Поради което, поради тази причина ние считаме и заради интереса не само на банките, но и интереса на кредитополучателите, решихме на този етап този въпрос да не бъде третиран. Макар че той ще ни бъде зададен още днес или утре този въпрос.
Това е един пример при който вслушвайки се в аргументите на няколко страни, заинтересовани в тази сфера и конкретното състояние в това число и на законодателство и на съдебна система в България, ние се спираме на промени, които не поставят в риск елементи на банковата система на страната, а по скоро възстановяват равновесието.
А това че има различие в интересите, това е нормално.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз ви благодаря проф. Гечев. Заповядайте господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Като цяло измененията на този закон за потребителския кредит слагат някакво начало за промените. Тук трябва да третираме и въпроса по-сериозно за финансовите институции. Или по-точно е казано, на тези фирми за бързия кредит. Защото в практиката се появяват едни фрапиращи случаи, когато хората трябва да връщат кредити и лихви заедно с всички видове скрити такси, данъци, неустойки, наказателни условия, комисионни между 400 процента и 1200 процента. Факт е това нещо от много адвокати, които защитават такива потърпевши граждани. И тези хора, които са били принудени заради тежките икономически условията да изтеглят 400, 500 или 1000 лева. Има такъв случай. Изтеглил 1000 лева и трябва да върне 12 000 лева. Нали си давате сметка, че той няма как да ги върне и тогава му отива единственото жилище. Затова ние трябва, както и в част от държавите. Примерно Италия, Франция има определена граница за максималния годишен процент на разходите. Защото това вече е най-лошото лихварство. Не казвам, че всички финансови институции, но не може покрай тези някои финансови къщи, които работят почтено в белия бизнес, разни мутренски, аз държа на думата си, разни мутренски формирования, да раздават кредити с пълното съзнание, че после ще ограбят социално слабия гражданин с малката гарсониера. Понеже не е отразено това нещо, аз ще го направя между първо и второ четене.
И ние ако мислим за хората в нашата страна, особено за тези хора, които са във финансов недоимък трябва да помислим как да ограничим тази алчност. И да търсим съответните критерии. Дали ще бъде определен процент. Дали ще бъде на база на нещо сравнимо. Много са практиките в Европейския съюз и е хубаво да вземем от тях именно този процент. Само ще ви дам за пример. Примерно в Италия, всяко тримесечие се определя таван на бързите кредити.
Така че в периода между първо и второ четене ще трябва да защитим хората. Защото това са също много асоциации, пострадали именно от кредити. Има една такава асоциация от пострадалите от бързите кредити хора. Както и много адвокати, които са взели чисто човешки отношение за справяне с този проблем. И това поставя под съмнение самата кредитна система на страната.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин Анастасов.
Само секунда господин Хампарцумян. Може би ще изразя, това което вероятно и вие ще кажете. Но съм длъжен да отговоря. Господин Анастасов има социален интерес към тази тема и ние сме му благодарни. Искам да ви информирам, че този законопроект не урежда бързите кредити. Той урежда кредитите, които банковите институции дават. В този законопроект е направена само една крачка, като се включват и кредитите под 400 лева, които досега бяха изключени от изискванията на Закона за потребителския кредит. Те се включват вече в този закон.
Да ви информирам, че има подготвени различни варианти и законопроекти за регулиране на тази материя, където е мястото на вашето предложение. Чакаме становището на БНБ, на Комисията за финансов надзор, на Финансовото министерство, на всички институции, които имат отношение по тази тема. И от тяхното становище ще зависи каква ще бъде регулацията и къде ще бъде тя, тъй като хората които работихме като работни групи и по тази материя, нямаме конкретно кой да я регулира. Но имаме конкретно изискване как да бъде регулирана и лицензирана. Да не смесваме двете материи. Един от проблемите на банковата система е, че хората които взимат бързи кредити си мислят, че това са банките. Не, не са банките. Това са не банкови финансови институции. И лошата им репутация не бива да удря по добрата репутация на българските банки.
И затова отделихме материята. Тя е отделена. И затова ще чакаме какво ще ни кажат институциите. Но нашите изисквания към регулацията са много твърди. Лицензиране и т.н. Плаващият момент е кой да регулира. Нямаме отношение кой. Който кажат институциите, той ще бъде. Държа да поясня това, защото имаше и спекулации в медийното пространство.
Господин Хампарцумян заповядайте.
ЛЕВОН ХАМПАРЦУМЯН: Благодаря ви господин председател. Наистина може би две думи да кажа за бизнес логиката зад бързите кредити. Защото примерно, няма да обобщавам, но Уни кредит Булбанк има също наша фирма, с нашето лого, с наше име, което дава бързи кредити. Едни симпатични момчета и момичета, които може да видите по Технополис, Техномаркети и т.н. Смисълът на тези кредити е, че те се дават с по-ниски изисквания. И разбира се, лихвата там отива на 20 – 25 процента, може да е и 28, но е в тези граници. Там бизнес предложението е влизаш в магазина, харесваш си този телевизор или пералнята се развалила в петък. Нямаш пари да си я купиш. Събота отиваш, подписваш, взимаш си пералнята или телевизора. Рискът е по-голям. Ние имаме по-големи загуби там, но е балансирано.
Има и едни хора, на които дори и тези наши фирми, имам предвид на големите банки и сериозните банки, не даваме кредит. Те отиват вече в една зона, където са тези 500 – 1000 и не знам колко процента. Разбира се, правенето на регулация за този сегмент, който наистина е може би от най-отчаяните и неплатежоспособни хора и е много трудно. Защото ако много ги натиснете, те ще отидат в черната зона напълно. И там без да се направи точния баланс между правоохранителни, законоохранителни органи и регулацията, няма да свършим много работа, но приветствам като усилие в тази посока.
И сигурно има технически начин да се направи. И още едно съображение. Ипотечните кредити за 7 – 8 години в Европа да се създаде, да се балансира, да се координира. Имаше някакви драфтове, които с по 700 – 800 забележки вървяха и т.н. По-добре в нашата сфера нещата, дори да се забавят малко, но да са добре обмислени, за да не направим беля. Защото после като падне доминото, вдигнеш последната плочка, другите не искат сами да стават. Така че е много важно да сме балансирани и да обсъждаме нещата отвсякъде.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Тоест разграничаваме двете теми. Сега регулираме друга материя, а не бързите кредити. Бързите кредити вероятно в следващите няколко седмици ще бъдат обект на законодателна инициатива. Разбира се, господин Анастасов ще има думата там, както винаги е имал по тази тема.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Аз се радвам, че има такова сериозно разбиране по ограничението, особено и от банките. И в никакъв случай не трябва да ги смесваме двете институции – финансовите и кредитните. Затова и законите са различни и терминологията е различна. Независимо от всичко, законодателната инициатива, която ми дава Конституцията, аз ще я спазя и ще поставя въпроса между първо и второ четене, за да провокирам по-бързото вкарване на тези текстове. Не твърдим, че те са съвършени. Няма съвършен закон. Само Бог е съвършен. Да се надяваме, че по-бързо ще го решим този въпрос за хората, защото това вече не е политически въпрос. Или по-точно политически е, който трябва да има консенсус между всички политически формации.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Колеги има ли други желаещи за изказване. Госпожа Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин председател.
Аз имам два въпроса. Първият е към вносителите. Директивата е приета преди дни. Въпреки че е приета преди дни, нейния окончателен вариант вероятно е бил на разположение на вносителите и на работната група, която е работила.
Моят въпрос е съобразени ли са текстовете с директивата. И може ли да ни гарантирате, че когато дойде момента да приложим задължително директивата, защото сега имаме един гратисен период, няма да се наложи тези текстове да бъдат коригирани във връзка с директивата. Ако сте ги съобразили изцяло и ни го гарантирате добре. Но ако трябва да променяме нещо след време, по-добре да го изчистим сега, когато вече директивата е факт.
Вторият ми въпрос е малко по-конкретен. Първо искам да се извиня, че може би няма да бъда съвсем екзактна в питането си. Но ще помоля банкерите, вносителите да ми отговорят на следния въпрос във връзка с чл.33 ал.4 в друг аспект, а не в този, който го постави колегата от Комисията за защита на потребителите.
Тук се дава един едномесечен срок от обявяване на кредита за предсрочно изискуем, в който срок кредитора може да предприема действия по принудително изпълнение по така нареченото заповедно производство по глава 37 на ГПК. Ако кредиторът предприеме тези действия в едномесечния срок, той ще си направи справка на база на регистрите. Ще може да извади заповед на база регистрите. Но тъй като в чл.60 ал.2 е изменена, т.е. сегашната редакция на чл.60 ал.2 от Закона за кредитните институции вече не е факт, той няма да има възможност тази заповед да я реализира по бързото производство на 418 от ГПК. Ако обаче кредитора не реализира, т.е. той тръгва по другото производство, което пак е относително бързо, заповедно. Ако той обаче не реализира своето право в едномесечния срок, означава ли това, че не може да прилага заповедното производство. Очевидно означава и тогава трябва да върви по общия ред с искова молба, съд и т.н. И това го задавам във връзка с това, че при банковите кредити общо взето изискуемостта на кредита е автоматична по договорите. Това означава че може би ако днес го приложим голяма част от просрочените кредити вече са с изтекъл едномесечен срок.
И с какви такси, защото там, доколкото си спомням имаше разлика между таксите при бързото производство и при нормалното. С какви такси би бил натоварен в крайна сметка човека, длъжника, когато това производство завърши. Не знам дали бях ясна и може ли да ми дадете отговор на този въпрос.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря госпожо Стоянова. На първия въпрос ще се опитам аз да отговоря. На втория въпрос ще дам думата на проф. Гечев.
Да, опитали сме се да се съобразим, бих казал дори съобразили сме се с проектодирективата, която вече е директива. Защото когато работихме беше още проектодиректива. Мисля че единственият текст, който касае директивата е относно чл.11. В проектозакона е § 4, ал.4. Нека ви прочета как е казано в директивата.
“Държавите членки не възпират страните по договор за кредит да постигат изрично споразумение, че връщането или прехвърлянето на кредитора на обезпечението или приходите от неговата продажба ще бъдат достатъчни за връщането на кредита.”
Това е което колегите от БНБ наричат право на кредитора. Да, кредитора има това право в договора да предостави и да се съгласи. Ние сме го разширили и до право на кредитополучателя да получи правото на избор, това е право. И сме предложили следния текст, където сме употребили термин, както те правилно казват. Който не е екзактен от гледна точка на правната норма. Но ще се постарая между първо и второ четене да го направим такъв.
При договорите за жилищни ипотечни кредити, кредитора е длъжен да предостави на длъжника право на избор, дали да сключи договор за кредит при който при принудително изпълнение банката се удовлетворява изцяло и окончателно до размера на обезпечението. Или при който при принудително изпълнение кредитополучателя носи отговорността по чл.133 от Закона за задълженията и договорите. Тоест сегашния вариант.
В мотивите на колегите от БНБ има и пазарни такива, че при едната възможност кредита ще бъде по-скъп. Нямаме абсолютно никакви възражения. Вероятно ще бъде по-скъп. Тук целим само едно. Правото на избор и на кердитодателя и на кредитополучателя. Единият да си сметне риска и да каже: Тук този кредит ще ви струва хикс. Ако обаче предпочетете втората възможност, той ще ви струва хик плюс пет или пет пъти хикс. Както искате така. Въпрос на избор, и аз не мисля, че с нещо нарушаваме директивата за ипотечния кредит.
И за да завърша, бих искал да кажа, че зная че се подготвя закон, който ще транспонира тази директива. Ние ще настояваме и там, независимо какъв вариант, който ще ни се предложи. Това е общо взето становището на хората, които работихме по законопроекта. Това беше по първия въпрос госпожо Стоянова.
След това ще дам думата и от БНБ, ако искат да отговорят.
Професор Гечев има думата.
Проф. РУМЕН ГЕЧЕВ: По първия въпрос една реплика. Абсолютно резонни са въпросите на колегите и на колежката Стоянова. Искам да ви уверя, че през тези седем месеца на усилена работа върху текстове и законодателства, нищо което предлагаме тук, не е в противоречие с проектодирективите и директивите.
Второ, рискът че евентуално прилагането на директивата като задължително за България няма да бъде рисково, защото това което ние предлагаме вече се прави в Европа. Няма как директивата да не е съобразена с европейската практика.
България е последната страна членка на Европейския съюз, където формирането на лихвата не е по начин, по който се формира в Европейския съюз.
Румъния както казах, преди две, три години е приела промени в Закона за потребителския кредит и дефиниция на референтната лихва едно към едно с малкото разширение, за което стана дума. При това риска за българските банки е по-малък. Имайте предвид, че рисковия компонент, валутен курс е силно редуциран в България поради паричен съвет. Ако има някакъв валутен риск, той е свързан с операциите между евро, за което сме вързани и долара и някои други валути, които нямат чак толкова влияние върху международните пазари.
Така че ако трябва да сравним две страни, които за съжаление се намираме на дъното на европейската листа като членове на Европейския съюз по икономическо развитие – Румъния и България. Румъния преди три години го е въвела. Ние сме при паричен съвет. По-нисък е валутни риск от Румъния. Тук няма място за дискусия. Използвам случая за да обясня, че това което предлагаме е европейско. Прилага се навсякъде. В някои страни работи от десетилетия. Ноест ние не поемаме никакъв риск за нещо, което не работи. Защото е много резонен въпроса. Има ли риск или няма. Съответства ли на тези директиви.
По втория въпрос не бе споменато. Мисля че ние сме го заложили в проекта или в зала ще бъде казано. Абсолютно сте права за сроковете. Европейската практика е, че влизането в сила на закона е от един до три месеца. Ние сме го заложили в проекта. А и моето лично мнение е, по-добре да дадем три месеца, за да има достатъчно време за настройка на банковата система, стари, нови договори, преформатиране.
Разбира се, освен ако между първо и второ четене БНБ, Асоциацията на търговските банки не настояват за нещо друго. Но от разговорите, които до момента водим, аз мисля че е по-разумно да дадем малко повече време, за адаптация и на кредитодатели и на кредитополучатеали.
Изрично искам да подчертая, че разбира се това няма да важи със задна дата, тъй като това би противоречало на европейската практика и би внесло хаос. Тъй като хората много често питат, какво става със старите договори. Старите договори са си договори, които трябва да се изпълняват. Ако банките решат да предоговарят някакви договори, това си е право на банките и техните клиенти. Нашата практика като парламент е да гласуваме нов закон и той да действа.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Костов, заповядайте.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Аз искам да кажа, че този въпрос, който госпожа Стоянова зададе, подкрепя още веднъж това, което започнах в началото, че текстовете такива каквито са в момента сложени на масата не вършат работа. Намеренията може би са добри и заслужават подкрепа. Но формата в която се реализират не е тази. Не оспорвам, че винаги има голямо разнообразие от правни форми, които могат да се намерят, за да се търси решение на един или друг въпрос, включително опцията за примерно забрана на такси. Но това към което ви призовавах беше да се премисли първо, къде е решението на здравия разум, преди да се облече в една или друга форма.
Текстът конкретно, който е за задължението на банките, един месец като е в просрочие, той не е в кръга на здравия разум по повод на взаимоотношенията и по повод на правата, да го кажем на кредитополучателя. Защото първата работа, която банката трябва да свърши, когато кредита е в просрочие е да седне с длъжника и да види къде са проблемите. Да види какво може да се направи, за да се предоговорят нещата и да се намери разумното решение. Като правна форма сигурно може да се направи, но като логика не трябва да й се казва на банката, не преговаряй, не търси други опции на решение. Отивай там в съда и упражнявай правата. Давам го като илюстрация.
И още веднъж ви подканвам, че всъщност проблемът е, че в конкретните текстове трябва да се седне и да се работи по конкретните текстове. Аргументация от типа на това, че имало такава европейска практика, не е най-убедителната. Защото по света има всякакви практики, които не винаги са приложими и не винаги са водили до добри резултати. Трябва да си преценим нещата от гледна точка на това, тук и сега как са отрегулирани и като конкретни текстове. Защото конкретните текстове те са нещото, което се обсъжда. Намеренията са нещо друго.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин Костов.
МЕНДА СТЯНОВА: Аз много уважавам вносителите, много уважавам техния труд. Обаче на мен ми се струва, че въпреки всичко е хубаво всички ние да получим официалните становища на експертите в Банката, в Асоциацията на банките, Министерство на финансите, които предполагам, че те работят по транспонирането на директивата. Наистина на моя въпрос текст по текст, дали отговаря и какво от директивата трябва да се включи, включително и по конкретните текстове. Не знам дали те са представили становище към този момент, но ние не сме запознати с тях. Така че ако са представени, моля да ни ги предоставите. Ако тези становища са по-общи, защото колегите много внимателно се изразяват. Но трябва да говорим текст по текст, защото дявола е в текстовете по детайлите. Тогава ще ви помоля да предоставите едни по-конкретни становища текст по текст. Защото вие сте специалистите.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви госпожо Стоянова. Имаме становището на БНБ, както каза подуправителя господин Костов. Малко след 12 часа беше прието. Пристигна. Казал съм на екипа да го размножи и да ви го раздаде. Всички останали становища, които са пристигнали също ще ги имате. Аз даже за това си направих труда да преразкажа, въпреки много внимателното изложение на господин Костов в малко по-директен стил, за да се запознаете.
Да отговоря на въпроса на господин Костов. Европейските практики може би сте прав, че преди всичко трябва да се придържаме към онова, което е характерно за нас и добро за нашия пазар и по-конкретно. Но всъщност кога сме прави. Когато искаме директно транспониране на европейски норми, без да се съобразяваме с нашите условия и без да ги тълкуваме широко. Или когато искаме европейските практики да ги отричаме или да казваме, че не са задължителни, защото не винаги са добри за България. Аз мисля, че нито единия, нито другия подход е добър. Това по повод това, което казахте.
А колкото до едномесечния срок, нека поясня и с това приключвам. Идеята беше, че има случаи в които предоговарянето или задвижването на процедурата продължава твърде дълго време и текат наказателни лихви. Затова ние поехме ангажимент, предварително още с внасянето, ние вносителите имам предвид, да внесем наше предложение между първо и второ четене. Да прецизираме, че тук става въпрос не за срока, а за наказателната лихва, която тече. Тоест, съвместно с вас и с Асоциацията на банките ще прецизираме този текст. Разбира се, в интерес и на потребителите и на банките.
Заповядайте господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря господин председател. Аз искам да благодаря изрично на групата, която е писала тези текстове, тъй като виждам, че много работа са свършили и си личи включително и по известното омекотяване на позициите, очевидно след разговорите с БНБ и Асоциацията на търговските банки. Защото аз си спомням преди шест месеца какви бяха нагласите и виждам какви са разликите в текстовете в момента. А разликите са в посока на търсене на някакъв баланс, компромис дори бих го нарекъл. Няма да се учудя, ако между първо и второ четене се появят текстове, които са доста по-остри от това, което виждате в момента.
Колегата Георги Анастасов спомена нещо в тази посока, но предполагам, че ще има и други колеги.
Аз виждам горе долу в четири групи промените, които се предлагат. Първата е въвеждането на начин, по който се изчислява лихвения процент. Не виждам каква е драмата на банките в случая. Тъй като е референтен лихвен процент. Аз имам еврокредит, който е юрибор плюс надбавка. Тоест аз съм точно по тази схема, по която се предлага в случая. Либор не вярвам някоя българска банка да използва, защото никой не получава финансиране от Лондон. Поне аз не знам. Другите използват софибор. Не виждам абсолютно никаква драма тук. Малко се притеснявам от това, че е вкарана думата индикатор.
Според мен господин председател е абсолютно достатъчно юрибор, либор ако искате оставете, ако искате махнете. Няма значение. Софибор или комбинация от тях и приключваме с въпроса. Защото тези индикатори на Националния статистически институт, извинявайте, но те имат индикатор ръст на производството на машиностроене примерно. По тази логика всяка банка може да си вкара какъвто индикатор иска от всички тези индикатори.
Втората група таксите. Не виждам какъв е проблема на банките. Господин Костов е абсолютно прав, че те най-вероятно ще калкулират загубените такси в лихвения процент. Не е по-добре, защото тази такса за обработване наистина ще бъде прехвърлена от всички кредитополучатели само към тези, които в крайна сметка са получили кредита. Останалите които не са получили, някой трябва да поеме този разход на банката. И ще бъде този, който е кредитополучателя. Така че на мен като кредитополучател, мен ме интересува годишния процент на разходите. Дали той вътре е разделен на такси плюс лихва или само на лихва или само на такси, в крайна сметка това което ме интересува е годишния процент на разходите. В този смисъл пак не виждам някаква драма за банките. Хубавото е, че го правим по-ясно за хората. Те ще си виждат лихвени проценти и няма да се занимават с това, колко такси има. Какъв вид са, колко проценти са. Как да ги събираме едните и другите. Макар че и това не е кой знае каква драма.
Сега обаче отиваме към последните две групи предложения, които мисля че са сериозен проблем за банките. Едното е предсрочното погасяване, възможността за предсрочно погасяване, което аз абсолютно подкрепям и считам, че трябва да бъде въведено. Единственото колебание, което имам, срока в който да има такса за предсрочно погасяване да е само 12 месеца или да е малко по-дълъг. И ще обясня. Защото всяка банка кандидатствайки за кредитна линия пред банката майка или някъде на някакъв пазар, обикновено си калкулира ресурса, който заема и който след това отдава за по-дълъг период. И мисля че 12 месеца на мен ми се струват, не съм говорил с нито една банка, не съм го обсъждал с тях, нито с Асоциацията. Но може би 12 месечния срок за тях е проблем.
Не съм адвокат на банките.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Моля ви не влизайте в разговори по между си. От изказването на господин Кадиев до този момент няма индикация да е адвокат на банките.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Госпожо Гергова, във вашето изказване, което аз слушах внимателно имаше едни верни думи и щях да стигна и до тях, ако не бяхте така агресивна към мен. И това беше, че това което се прави тук е прекалено малко. И то наистина е малко. И аз затова казах, че най-вероятно между първо и второ четене ще има предложения, които ще са по-остри. И нищо чудно някои от тях да са от мен. Няма значение. Все още сме в процес на обмисляне. Не сме видели нито становищата на БНБ, нито становищата на Асоциацията на търговските банки. Имаме достатъчно време една седмица да подготвим предложенията. Така че какво ще се получи в крайна сметка ще видим.
И последното предложение с което мисля, че е направен компромис, аз лично не бих го направил, но очевидно работната група го е направила, това е за принудителното изпълнение. Дали да бъде удовлетворен при жилищно-ипотечните кредити. Иска на кредитодателя дали бъде удовлетворен изцяло или както вие сте дали възможност два варианта. Само до размера на продаденото обезпечение с една лихва или изцяло с друга лихва. Аз лично бих предложил да е само до размера на продаденото обезпечение, ако става въпрос за първо жилище. Така или иначе може би компромисния вариант е по-добър в случая.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря. Госпожа Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА: Искам да направя една реплика на господин Кадиев. Господин Кадиев вие сте абсолютно прав. Не случайно тези текстове са приети от банките. Безплатен обяд няма. Когато едното го няма, то се прехвърля към другото. Така че в това отношение вие сте прав, че нещата са козметични, дотолкова доколкото няма да доведат до реално намаляване на общата тежест при кредитирането. Може би ще доведат до по-голяма яснота.
И затова аз не се изказвах, защото наистина са козметични. Но по отношение на събирането за едномесечния срок и за последствията след това от това, че няма да се прилага заповедното производство или дори когато има заповедно производство няма да се прилага бързото производство, мисля че ще има сериозен ефект не за банките, а за техните клиенти депозиращи парите си там. Сериозен риск. А това за мен би било и отрицателно и спрямо онези длъжници, които ще попаднат в това производство, тъй като ще го натовари с допълнителни по-високи такси, отколкото е другото производство плюс всичко останало. Така че в този смисъл банките са се съгласили, защото ще си го калкулират някъде другаде.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Тъй като има една неяснота. Съвсем кратък въпрос задавам. В § 1 е записано, че отпадат думите “по-малко от 400 лева”. Чета ви § 1. “Разпоредбите на закона не се прилагат за договори за кредит с общ размер по-малък от 400 лева или по-голям от 147 000 лв.” Може ли да ми обясните “или по-голям от 147 000 лв. каква е логиката и защо тази сума? Може би исторически назад нещо се е случило, което аз не знам. И дали не е нужно да отпаднат и тези думи.
Защо разпоредбите на закона не се прилагат за кредити над 147 000 лв.?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Костов.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Този закон транспонира директивата за потребителския кредит, в която държавите членки са се споразумели, че ще има такива общи правила за кредитите, които са до този размер. И са се съгласили, че за по-малки кредити е въпрос на избор на отделната държава членка, дали ще прилага същите правила или не. Кредитите над този размер се приема, че кредитополучателите по тях са информирани и могат да оценят какво им се предлага. Защото става дума наистина за големи кредити, при които е неестествено човек неинформиран да отива и да си слага “въжето на врата”. За това става дума.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Господин Кадиев удовлетворен ли сте от отговора.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Да, единствената причина да питаме, дали махнем и тези думи “или по-голям от 147 000 лв.” и всички да влезнат в общия обхват на закона.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Ако няма други изказвания да пристъпим към гласуване. Аз мисля, че дискусията беше като за второ четене. Но предвид важността на материята и сериозния труд, който се положи последните шест месеца, така наречените козметични промени от госпожа Стоянова са облечени в този законопроект. За съжаление не мислят така банките и БНБ, но това няма значение. Този спор ще го оставим за залата.
Уважаеми колеги, закривам дискусията. Пристъпваме към гласуване.
Който подкрепя законопроекта, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Благодаря ви. С това законопроекта е приет.
Още веднъж специална благодарност към колегите от БНБ и към всички, които участваха.
Уважаеми колеги, ще ви предложа, поради изключително напредналото време да отложим приемането на трета точка.
Извинявам се на тези, които дойдоха за трета точка, но не предположих, че до 17.00 часа ще продължи това обсъждане.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 17.00 часа /

Стенограф: Силвия Михайлова


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Йордан Цонев/